Част от концепцията за 5G наистина включваше всичко изброено. Когато нещата започнаха да се реализират на практика, стана ясно, че за някои от тях или поне за по-амбициозните ще трябва да почакаме следващото поколение – 6G. Подобно на всички досегашни цикли на развитие на мобилните технологии, когато едно поколение мрежи се разгръща, следващото се развива на ниво концепция. Така, докато вече имаме първите фази на 5G услуги, идеите за 6G започват да се оформят. За доста хора те няма да са изненадващи, защото включваха част от обещанията за настоящото „ново“ поколение.

За визията за 6G на софтуерния гигант VMware разказва Джо Багюли – вицепрезидент и главен технически директор на компанията за Европа, Близкия Изток и Африка (EMEA). Според него ще постигнем хиперсвързаност и „планетарна“ автоматизация, а облакът и периферните изчисления (Edge) ще се размият като понятия.

Хиперсвързаност или интернет като въздуха

Концепцията за хиперсвързаност вече няколко години витае във въздуха и в презентации на някои от големите технологични бизнес гиганти. Идеите на VMware съвпадат с тези на Hewlett-Packard от известно време – за интернет, който да е достъпен като въздуха. Връзката да е светкавична, като при 6G да се преследва границата от 1 Tbps. Това е хиляда пъти повече от обещанията при стандартните фази на разгръщане на 5G и скорости от 1Gbps.

Интернет на нещата (IoT) ще се възползва най-ефективно от напредването на технологиите, както при 5G, така и след това при 6G. Приложения, като виртуална реалност (VR) и холограмно присъствие, умни градове и други обещания на петото поколение мобилни мрежи ще се пренесат при шестото.

Обещанията за крайните приложения да съвпадат между двете технологии от големите корпорации е всъщност очаквана. Идеите са наистина революционни, които изискват различни компоненти и изграждането на изцяло нови екосистеми от съдържание, разпространение и др. Те ще си прокарат пътя бавно и ще бъдат обхванати от 5G и 6G. Например, опцията за холограмна медицина вече има практическо приложение в България в лицето на Holoma.

По-отворен код и мрежи

Ключов елемент в коментарите на Багюли от VMware е идеята за поддържане на отворена архитектура на мрежите. Независимо дали става дума за облачните или периферни системи. Най-малкото, че между двете разликите постепенно ще изчезнат, а границите между тях – размити.

„Пътеката към 6G изисква фундаментално преструктуриране на архитектурата на Интернет към отворена мрежа“Джо Багюли, VMware

„Пътеката към 6G изисква фундаментално преструктуриране на архитектурата на Интернет към отворена мрежа“, коментира Багюли от VMware. „По този начин ще могат да се поддържат мащабни приложения за контролните системи на автоматизирани фабрики, автономни коли и др“.

Той допълни, че това изисква и огромно сътрудничество между компаниите в редица индустрии. Това води до създаването на Съюзът на отворените мрежи (Open Grid Alliance – OGA), като VMware е част от него. Този индустриален консорциум има за цел да осигури съвместната работа между технологичните сектори на безжичните комуникации, мрежовите производители, облачните разработчици и други. Особено фокус ще имат периферните системи (Edge), които тепърва ще се развиват.

„Целта на OGA е да положи основите за създаване на планетарна автоматизация“Джо Багюли, VMware

„Целта на OGA е да положи основите за създаване на планетарна автоматизация“, допълва Багюли. В този нов свят, технологичните и оперативни проблеми ще са част от миналото, като приложенията ще могат да се прваят изключително бързо и да се адаптират още по-скоростно за различните приложения.

Друга инициатива е Next G Alliance, която има за цел да изгради по-добри планове за изграждането на 6G на национални нива. Идеята е технологията да може да се адаптира по-добре за конкретните социални и икономически нужди.

Възможност за Европа

Определено, 6G има още дълъг път до реалната си реализация. Вече са начертани някои основни идеи и цели. Повечето от тях са директно продължение на концепциите от 5G, други са прекалено амбициозни за петото поколение, които ще се пренесат в следващото. Багюли от VMware споделя нещо важно – Европа може да има водеща роля в развитието на новата технология. Старият континент вече изпусна лидерския влак за 5G, но все още може да хване първия за 6G.

Той цитира, че шестото поколение мобилни мрежи ще достигне 1.77 трлн. долара към 2035 г., като прогнозата е на Research&Markets. По-важното е, че Европейската комисия стартира инициативата HEXA-X с бюджет от 12 млн. евро за изследване и развитие на 6G. Основната цел е към 2030 г. Европа да я използва, за да се справи с различни проблеми свързани с екологията, енергийната ефективност, дигиталното развитие на редица сектори и др.

Багюли коментира, че Европа е в силна позиция да постигне лидерска позиция в развитието на 6G. Според него, една трета от научните публикации идват от Стария континент, 20% от световната развойна дейност е базирана тук и 25% от IT разработките. В тази насока VMware също подпомага за развитието на местните учени. Технологичният гигант обяви специални грантове за 6G проекти към CeTI в Техническия университет в Дрезден и за Групата за телекомуникации и мрежи (TKN) към Техническия университет в Берлин.

VMware определено залага силно за развитието на периферните и облачни системи. В тях 6G заема ключова роля, като първите плодове от тях ще ги виждаме и в последните фази на разгръщане на 5G технологиите.

The post Визията на VMware за 6G: хиперсвързаност и „планетарна“ автоматизация appeared first on TechTrends България.

Компанията не се отказва напълно от корените си – хардуерът продължава да заема ключова роля в стратегията на Konica Minolta. Просто той вече не е центърът на всичко. Комплексните решения, които предлага са базирани на различни технологии, които все повече формират съвременния технологичен свят – Интернет на нещата, Edge (периферни изчисления – бел. ред.), изкуствен интелект (AI), непрекъсната свързаност, облачни услуги и др.

Платформата с предимство

Софтуерът вече е водещ в продуктите на Konica Minolta. Компанията предлага решения, които интегрират цялата необходима документна инфорамция на бизнеса на едно място. Което е достъпно, без нуждата от тежки приложения, а от уеб базирани платформи.

Другото голямо предимство е съвместимостта с редица вече изготвени системи от утвърдени доставчици на подобни услуги в корпоративния свят. Това са Hewlett Packard Enterprise, Oracle, Canonical, Elastic, Microsoft, Acronis и др. Целта е ясна – създаване на своеобразна екосистема от приложения, от които бизнес потребителите да могат да избират тези, които са най-подходящи за тях.

Според Konica Minolta, макар и тези решения в момента да се прилагат от големите фирми, те са сравнително достъпни за малките и средни предприятия. Компанията иска да засили дигитализацията на бизенса в България. По данни на Евростат, страната ни е на последни места по редица показатели при ползването на цифрови умения. Създаването на достъпни продукти в тази сфера за фирмите е една от стъпките в разрешаването на проблемите.

„Около 30% от продажбите ни са свързани с решения за управление на документи, IT инфраструктура и видеонаблюдение“ Елена Дречева, Konica Minolta Bulgaria

„Около 30% от продажбите ни са свързани с решения за управление на документи, IT инфраструктура и видеонаблюдение“, коментира Елена Дречева, изпълнителен директор на „Коника Минолта бизнес Солюшънс България“.

От компанията са на мнение, че едно от основните предимства за интегрирането на подобни дигитални решения е пестенето на време. Така например, средно на един служител средно му отнема по два часа, за да намери определени документи. Ако той извършва това за няколко минути, ще може да фокусира продуктивността си в друга посока.

Друг пример, беше даден с подаването на молба за отпуск. Тази процедура в една фирма отнема между ден, няколко или дори седмици. На практика, чрез системите на Konica Minolta това става за часове, а ако всички по веригата за одобрение реагират максимално бързо, теоретично може да се осъществи и за минути.

Сървър в принтера

Използването на уеб базирани платформи, облачните системи, които вървят с тях, не означава, че технологичната компания е забравила своите основни продукти – бизнес принтерите. Сега, един такъв може да поеме част от задачите на IT инфраструктурата. Подобно на концепцията за периферни изчисления (Edge), той разполага с пълноразмерен HPE сървър, в който да се съхраняват всички документи, които минават през него или да се качват дистанционно.

Предимството е, че дори да нямате достъп до облачна инфраструктура, ще можете, част или направо цялата документация, да я съхранявате в принтера си, без да са ви необходими допълнителни IT ресурси. Чрез служебна карта, устройството ви разпознава, след което сканирате необходимия документ и ако искате можете да го изпратите директно на съответния служител. Или да бъде достъпен на определено място на HPE сървъра, през системата на Konica Minolta. Ако не искате да ползвате последната, можете да интегрирате, някоя от основните програми за корпоративно управление (ERP) и през тях да получите достъп до документа.

Камери с AI

Може да е спорно, колко един принтер в офиса с вграден сървър може да мине за Edge технология, то определено камерите Mobotix влизат в определението за периферните изчисления. Konica Minolta придоби мажоритарен дял в германския производител и оттогава двете компании работят в тясно сътрудничество по подобни решения.

Последната камера на Mobotix разполага с интегриран вътре в нея AI софтуер, както и всичко необходимо за него – дънна платка, процесор, SSD диск, RAM и тн. Чрез целия този хардуер, устройството може абсолютно самостоятелно да извършва AI процеси, без да е необходимо информацията да се изпраща към отдалечени сървъри.

Всички решения до момента включват камери, които са свързани с интернет (в най-общия случай) или с локални сървъри. Едва, когато информацията бъде изпратена там, тя може да се обработи от софтуер с AI възможности. Последният отвря доста врати – автоматично лицево разпознаване, следене на различни параметри, като пътнипоток, дим, огън, влага и др. (ако има вградени сензори камерата).

Решението на Mobotix включва, дори опция за автоматично известяване на аварийния телефон 112, в случай на състояние на пожар или друга опасност. Демонстрацията включва интерактивни възможности и гласово и сензорно управление на камерите.

Самият софтуер, може да бъде обучен по различни дейности и параметри. Лицевото разпознаване, в комбинация с термокамера, могат например не само да разпознаят хората (ако са вкарани ръчно в базите данни), но да определят приблизителната им възраст, пол и дори настроение. Информацията може да се предава към отдалечен сървър или да се съхранява в самата камера. Възможностите за бизнеса, според Konica Minolta и Mobotix са много – от обслужване на редовни клиенти, през известяване в реално време за опасности.

The post Konica Minolta се фокусира върху Интернет на нещата и дигитални услуги appeared first on TechTrends България.

Визията се простираше дотам, че ще използваме нашите твърди дискове единствено за работа на операционната система. Концепцията започна да се реализира под формата на Chromebook лаптопите. Облакът трябваше да превземе всеки един елемент от ежедневието ни и да контролира всеки един наш досег с технологиите.

Подобно на доста други революционни концепции, осъществяването ѝ на практика не съвпадна на сто процента с първоначалната визия. Мощната синхронизация на услугите на Google, съдържанието във Facebook показаха, че всичко може да бъде лесно и удобно. Стрийминг услуги като YouTube, Twitch, Netflix и HBO Go показаха, че видеото е практично да се съхранява с облака. Google и Microsoft през тази година ще ни залеят с подобни платформи, но насочени към геймърите.

Но нито потребителите, нито бизнеса се отказа напълно да съхранява своята информация напълно в облака. Корпорациите предпочетоха хибридни варианти, в които ключови данни се пазят на собствени сървъри, докато оперативната дейност може да се изнесе в публична платформа, за достъп отвсякъде.

Независимо от огромните облачни услуги, потребителите също обичат да съхраняват своята информация на устройствата си. С което появата на смартфони с 1TB памет не е голяма изненада.

Парадоксът с Интернета на нещата

Облакът трябваше да владее всеки един елемент от живота ни и беше в основата на концепцията за Интернет на нещата (IoT). Свързването на милиони нови устройства, които да предават данни в глобалната мрежа отваря безброй възможности. Те трябваше да осигурят безсмъртието на облака и да положат следващата му фаза на развитие. Но те не се оказаха достатъчни за мащабите и новите проблеми, които IoT роди. Независимо, колко бързи са и ще са мрежите, за доста дейности, дори минимално забавяне може да бъде фатално.

Примери, могат да бъдат автономните коли, при които всяка милисекунда има значение. Като обмяната на информация трябва да става непрекъснато и в между все повече участници в движението. Има много други примери, при които съществува същия проблем – автоматизацията на фабрики, изграждането на умни градски решения и др. Навсякъде, където обработката на информацията трябва да става в реално време и необходимостта за мигновена реакция е задължителна, то тогава само облачните решения не са достатъчни.

Отговор на всичко това идва Edge computing-ът, който на български се превежда с не толкова секси термин – периферния изчисления/изчисления в периферията. Макар и бавно, този тип решения започват вече да се прокрадват в медийното пространство, покрай развитието на 5G мобилните мрежи и потенциала на IoT, с които те са неизменно свързани. Въпреки силно бизнес насочеността им, периферните изчисления показват кръговрата на технологиите и как комбинацията от различни идеи, позволява да се намери най-практичния и ефективен метод.

Системи на ръба

Специфичното на този тип решения е, че те съхраняват и обработват голяма част от информацията не в отдалечен центъра за данни, както е при облака, а в непосредствена близост до крайните устройства. През годините Edge технологията получава разностранни определения от общи до по-конкретни.

Според първите, всичко, което не са традиционни данни и не се съхраняват в дейта центрове, могат да се водят за периферни. По конкретните включват, че такива са решения, които съхраняват информацията максимално близо до крайния потребител. По-модерните определения от последните няколко години разграничават облачните от периферните, като първите се концентрират върху големия масив от данни и обработват всичко, докато вторите имат за цел да анализират определен тип информация, която може да се използва в реално време.

Свързахме се с три от големите световни разработчици на периферни решения, които имат и големи развойни центрове в България. Това са VMware, Hewlett Packard Enterprise и SAP. Първата компания, още от миналата година агресивно представя Edge разработки по време на Световния мобилен конгрес в Барселона, докато втората обяви за своеобразния кръговрат на технологиите и бъдещето развитие на подобни системи на пресконференция преди месец. SAP от своя страна демонстрира възможности за показване и анализиране на информация в реално време още от 2015 г.

„Дигиталната трансформация на компаниите и услугите понякога създава голям обем от данни, които в дадени случай е по-ефикасно да бъдат обработени близо до техния източник“Веселин Арнаудов, VMware

„Дигиталната трансформация на компаниите и услугите понякога създава голям обем от данни, които в дадени случай е по-ефикасно да бъдат обработени близо до техния източник“, коментира Веселин Арнаудов, директор „Развитие на иновациите“ във VMware България. Той дава за пример някои системи от ново поколение внедрявани във фабриките, които например приложат Machine Learning модели и техники в производствения процес; например, видеобработка за качествен контрол на продукцията, спрямо данни от поточната линия.

Целите на Edge computing подхода са няколко, коментира Павел Геневски, директор „Развойна дейност“ в развойния център на SAP в България. „От една страна, проблем представлява големият обем от данни, който IoT устройствата продуцират. Изпращането на тези данни в суров вид до облака не винаги е осъществимо или целесъобразно. Ролята на Edge-а в този случай е да приема данните от крайните устройства, да ги обработва, агрегира и компресира преди да бъдат изпратени до облака“, поясни Геневски.

„Проблем представлява големият обем от информация, който IoT устройствата генерират. Изпращането на тези данни в суров вид до облака не винаги е осъществимо или целесъобразно“Павел Геневски, SAP

Радослав Георгиев, технически консултант на Hewlett Packard Enterprise, управлявано от Селeктиум в България (HPE), коментира, че едно от предимствата на Edge технологията е, че тя дава възможност за първична обработка на информацията възможно най-близко до тези устройства, като по този начин решава няколко проблема.

Първият е свързан с невъзможността или нерентабилността за изпращане на цялата информация от IoT устройства към отдалечените сървъри, вторият помага за намаляване на времето за обработка на критични данни, тъй като не е нужно тези данни да пътуват и биват обработени до основните центрове за данни, което решава и проблемът със загуба на свързаност за определен период от време. Нещо, което беше загатнато и в увода на статията.

„Edge устройствата обикновено са проектирани за работа в условия като: по-голям температурен диапазон на околната среда, повишена запрашеност, вибрации и др.“Радослав Георгиев

Последното предимство според Радослав Георгиев е фактът, че някои устройства трябва да бъдат специално създадени за работа в отдалечена среда извън центровете за данни. „Те обикновено са проектирани за работа в условия като: по-голям температурен диапазон на околната среда, повишена запрашеност, вибрации и др.“, допълва Георгиев.

В подкрепа на облака

Една малко известна функция на периферните решения е, че те играят ролята на подсигуряваща система на облака. Според SAP втората важна цел на периферните изчисления е да осигурят допълнителна устойчивост на облачните системи. Винаги съществува вероятността по веригата да има проблем и затова бизнесите гледат да се подсигурят, за да разполагат със 100% надеждност на облака. Edge-а може да предостави частична автономност.

От друга страна, тя не може да замени напълно облачните системи. Причината е, че периферните решения не са създадени да съхраняват огромни масиви от информация. Затова ролята им е малко по-различна.

„Edge устройствата не са практични за съхранение на големи масиви от информация, а по-скоро те служат за буфер за временно запазване и първичен анализ на данните“Радослав Георгиев

„Обикновено Edge computing не са създадени за съхранение на големи масиви от информация. По-скоро те служат за буфер за временно запазване и първичен анализ на данните, преди да бъде отсята релевантната информация която да бъде изпратена към центровете за данни“, коментира Радослав Георгиев от HPE.

Голяма част от информацията в периферията може да се съхранява в самите крайни устройства. Въпреки, това понякога се изисква разполагането на специализирана Edge апаратура, за по-надеждно съхранение. Повечето неща трябва да се изяснят на фаза планиране – какви устройства, с какъв капацитет и надеждност разполагат, преди да се определи точната структура на цялата система.

Самото съхранение се извършва локално, пояснява Веселин Арнаудов от VMware. Данните могат да се намират в самите устройства временно преди да бъдат изпратени към облака. Но в зависимост от ситуацията и задачата, могат да бъдат подсилени от виртуална или дори физическа мрежа, както и да бъдат съхранявани в разположени наблизо сървъри, допълва Арнаудов.

„Това, което поражда нуждата от Edge решения, е по-скоро изискването за обработка и агрегиране на данните“Павел Геневски, SAP

„Всъщност съхранението може да става и в самите крайни устройства дори и при отсъствието на специализирани Edge устройства за тази цел“, коментират от SAP. Те допълват, че без връзка с облака, някои устройства могат да осигурят подобно складиране на информация в рамките дори на часове. „Това, което поражда нуждата от Edge решения, е по-скоро изискването за обработка и агрегиране на данните“, поясни Павел Геневски от SAP.

Междинната ситуация

Любопитен е един друг въпрос – кой притежава и оперира с решенията за периферни изчисления, предвид тяхното междинно разположение. Отговорът се оказа разностранен. Според Радослав Георгиев от Hewlett Packard Enterprise, ако става дума само за данните то тогава уравнението е по-лесно, поради европейските регулации (познати като GDPR). Тоест, ако са на физическо лице, то те са негови и се обработват с неговото съгласие.

Ако не са, тогава изпадаме в няколко ситуации – да са на компанията, която е създала системата, да са на фирмата, която е поръчала решението или да са на предприятието, което обработва данните, коментира Георгиев. Като това обикновено се записва при търговските отношения между различните страни.

„Собствеността на данните и на устройствата много зависи от избрания бизнес модел и споразуменията между отделните компании“Веселин Арнаудов, VMware

Веселин Арнаудов от VMware поясни, че много зависи от предназначението и бизнес модела. Обикновено, това са собствениците на устройствата, но не е задължително. Той даде за пример болниците, в които по принцип производителите на скъпото медицинско оборудване притежават данните, но лечебните заведения могат и трябва да ги ползват непрекъснато. Арнаудов от VMware допълни, че ключов момент при интеграцията на Edge решения е тяхното включване да не навреди на плавността на процесите, а дори да ги ускори. Което може да превърне софтуерни компании или телекоми в на пръв поглед нетипични доставчици на подобни системи и съответно в собственици на данните и устройствата.

Така до голяма степен много зависи от предназначението и бизнес модела на Edge решенията. Както вече ставаме свидетели, един от големите двигатели на IoT в България и по света са телекомите, които заедно с партньори предоставят разработени решения от-до, включително и периферни такива.

„Сериозен проблем е, че понякога потребителите нямат голям избор по отношение на това, кой ще обработва данните им и за какво“Павел Геневски. SAP

От SAP потвърждават тези практики, но предупреждават, че това е ключов въпрос, който трябва да се изясни при сключването на договори и всичко зависи от подизпълнителите. Последните се взимат, за да изградят готовите Edge решения от-до, като клиентът просто след това се възползва от елементите на платформата.

„На теория звучи добре, но на практика голямо значение има доверието в доставчика. Друг сериозен проблем е, че понякога потребителите нямат голям избор по отношение на това, кой ще обработва данните им и за какво“, допълва Павел Геневски от SAP.

Прохождането в България

Не е изненада, че в България тепърва започват да навлизат подобни периферния решения. Причината е, че като цяло IoT системите още не могат да се разгърнат, откъдето ще дойде и интереса към Edge.

“Такъв тип решения са само част от пътя към трансформация на съществуващи системи и в България вече има започнати такива проекти, но те са по-скоро в начална или пилотна фаза“, коментира Радослав Георгиев от Hewlett Packard Enterprise.

В такава фаза са и повечето проекти свързани с Интернет на нещата. A1 и „Виваком“ имат няколко пилотни проекта, които най-вече гравитират около техните специализирани IoT мрежи в определени населени места.

“Edge решения са само част от пътя към трансформация на съществуващи системи и в България вече има започнати такива проекти, но те са по-скоро в начална или пилотна фаза“Радослав Георгиев

Веселин Арнаудов от VMware пояснява, че в България има локално съхранение на информацията, но различното спрямо истинските Edge решения е начина на обработка на данните. Това все още е сегмент, който тепърва ще се развива. За сметка на това разработването на периферни системи има сравнително интензивно присъствие в страната.

„Развойният център на SAP в София има силен фокус върху платформата SAP Cloud Platform, която е в основата на IoT решенията на компанията“, коментира Павел Геневски от SAP. Тъй-като IoT е сравнително нова област, в която германският софтуерен гигант действа, компанията полага значителни усилия и за увеличаване на ноу-хауто в тази посока. В компанията има специализирана лаборатория за прототипиране на IoT устройства, оборудвана с богат набор от части, 3D принтер и др. С подобна лаборатория разполага и Hewlett Packard Enterprise.

„Развойният център на SAP в София има силен фокус върху платформата SAP Cloud Platform, която е в основата на IoT решенията на компанията“Павел Геневски, SAP

От SAP се похвалиха, че вече трета поредна година техни служители преподават специализиран IoT курс във Факултета по Математика и Информатика към Софийския университет.

Развойното звено на VMware в България също е с широко портфолио. Васил Арнаудов от VMware коментира, че една от задачите на българското развойно звено е да разработва частта с автоматизацията на доставянето и обновяването на софтуера към крайните IoT устройства.

По отношение на самите продукти, Hewlett Packard Enterprise предлага пълния спектър от системи – от самите периферни устройства (HPE EdgeLine), през софтуера за използването им (HPE Aruba), до цялостни възможности (HPE PointNext). VMware и SAP пък са експерти в платформите.

Първата компания има няколко продукта насочени изцяло към IoT, като IoT Pulse, който улеснява управлението на Edge инфраструктурата. Project Fractial на VMware си поставя амбициозната задача да позволи на експертите да използват периферните ресурси по сходен с облака начин.

Edge решенията на SAP са до голяма степен интегрирани в нейните настоящи платформи. В SAP Cloud Platform има възможност за лесна интеграция на IoT и периферни устройства и процеси, а специализираните бизнес системи, позволяват интуитивното управление на подобни ресурси.

Ще замести ли периферията облака?

След като години наред се обясняваше как облака ще измести всички досега познати методи за съхранение и обработването на информацията е нормално да си зададем реципрочния въпрос. Дали периферията ще замени дистанционното складиране и обработване на информацията.

Отговорът е твърдо не, като ролята на Edge-а е по-скоро да го допълни, както вече коментираха експертите от VMware, SAP и Hewlett Packard Enterprise. Но ще има определени последствия за облачните решения. Най-голямото от тях е, че ограничи бъдещия им растеж. Досега, те се радваха на непрекъснато увеличение на приходите. Ако през 2018 г. общите продажби на публични облачни решения са с ръст от 20% на годишна база, то през 2019 г. се очаква забавяне до 206 млрд. долара или 17.3% растеж, показват данните на Gartner.

В същото време пазарът за Edge решения се оценява само на 1.17 млрд. долара през 2016 г., но според прогнозите на MarketsAndMarkets се очаква да достигне 6.73 млрд. долара през 2022 г.

Според Gartner, към момента около 10% от данните произвеждани от едрия бизнес в момента се генерират и обработват извън традиционен център за данни или облак. Очакванията са към 2025 г., това число да достигне 75%, коментира Арнаудов от VMware.

„Edge инфраструктурните решения ще имат ръст, подклаждан от използването на нови техники за обработка на данните, както и увеличението на генерираните от бизнеса данни в глобален мащаб“Веселин Арнаудов, VMware

„Edge инфраструктурните решения ще имат ръст, подклаждан от използването на нови техники за обработка на данните (изкуствен интелект и Machine Learning), както и увеличението на генерираните от бизнеса данни в глобален мащаб“, допълва той.

Фактът, че основните компании, които в момента предоставят облачни услуги, се ориентират към периферни решения, показва, че бъдещият основен двигател на растежа ще е в тази посока. Но в същото време, те няма да изоставят големите центрове с данни. Двете системи ще се допълват в стремеж да свържат все повече устройства и да могат да смогнат с още по-големите масиви от информация, които да очакваме покрай предстоящата IoT революция.

The post От облака към периферията appeared first on TechTrends България.

Фокусът към тях скоро ще се измести в ново направление. То се нарича периферни изчисления/технологии или т.нар. Edge computing. Hewlett Packard Enterprise (HPE) са на мнение, че вече настъпва ерата на подобен тип системи.

Компанията е лидер в предоставянето на корпоративни облачни решения и има силно историческо присъствие в България. Тя представи накратко тенденциите в бизнес ориентираните технологии на специална медийна закуска.

Кръговратът на технологиите

„Живеем в свят в който имаме хиперсвързаност“, обяви Ираван Хира, управляващ директор на Hewlett Packard Enterprise управлявано от Селeктиум в България. Според него, всичко ще бъде свързано, като дори обикновени неща и предмети вече стават „умни“.

Цялата тази свързаност вече прави експлозия от информация.

„Досега данните се четяха само от дигитален формат, но вече има технологии за извличането им от физически източници, като табели, глас, лицево разпознаване и др.“, коментира Хира.

„При Edge computing нещата трябва да придобият автономност, за да се постигне максимална скорост на изчисленията и всичко да става в реално време“ Ираван Хира

Любопитно е сравнението, което той направи относно развитието на изчислителните технологии в бизнеса и не само. Ако през 60-те години с мейнфрейм системите данните са били централизирани. Клиентските сървъри от 80-те и 90-те години са ги разпределили по клиенти. После колелото се завърта и облачните технологии събират информацията на едно място – в облака. Сега е време да се затвори цикъла и отново да преминем към децентрализиран подход – Edge computing-а.

На български, доста условно той се превежда като периферни системи (или на ръба, на границата и пр.). При тях, голяма част от данните се съхраняват и обработват на границата между мрежата и устройствата. Без да се преминава през облака. Причината е, че колкото и добра да е съвременната технология и връзка, винаги има ,макар и минимално (от няколко милисекунди), забавяне.

Когато всичко вече се случва и трябва да се случва в реално време, това забавяне може да бъде критично.

„На границата на мрежата (или Edge computing) нещата трябва да придобият автономност, за да се постигне максимална скорост на решенията и действията“, коментира Хира. „Всичко трябва да става в реално време, без да се минава през облака“.

Той даде за пример автономните автомобили, при които няколко милисекунди може да са разликата между живота и смъртта в критични ситуации.

Неочакваните пречки

Много е обсъждано и изговаряно за причините, поради които иновациите навлизат по-бавно в ежедневието ни. Когато става дума за бизнеса основната причина е, че големите корпорации не са гъвкави в своите процеси и тромави с въвеждането на нови системи. Така например, в повечето случаи 80% от бюджетите за технологии на корпорациите отиват не за иновации, а за поддръжка на изградените решения.

Много често се пропуска един на пръв поглед не толкова очевиден, но доста логичен, фактор. Самите хора. Може да сме на най-високото ниво в хранителната верига, високоадаптивни, но дори и ние не може да се нагодим бързо към темпото на технологиите.

„Хората много трудно се адаптират към промяната, не само служителите, но понякога самия мениджмънт. Това доста често е голяма спирачка за иновациите“, отбеляза Хира. Той наблегна, че времената са такива, че непрекъснатото обучение не е предимство, а задължителна част от професионалното развитие на всеки човек.

Кой, кой е в света на HP

Helwett-Packard (HP) е един от ранните технологични гиганти, на базата на които в момента е изградена Силициевата долина в Сан Франциско. Компанията е и една от първите, които навлиза с голям мащаб в България.

„HP беше една от първите световни IT фирми, които повярваха във възможностите на България като IT дестинация“, обяви Хира. Голямата крачка е направена през 2006 г., когато се открива центърът за поддръжка Global Delivery Center. В пика на компанията, само в България работят над 7 хил. души.

От 2015 г. настъпват фундаментални промени на глобално ниво в HP и технологичният гигант се разцепва на две части – една за бизнес решения Hewlett Packard Enterprises и потребителски насочената HP Inc.

„Да си голям вече не е предимство, а недостатък – вече не може да бъдем гъвкави, затова се наложи тази промяна“, обясни Хира.

Трансформацията не спира дотук, оказва се, че HPE продължава да бъде прекалено голяма с близо 300 хил. души глобален персонал. Което в сравнение HP Inc. и техните 30 хил. изглежда като стартъп. Това води до ново разделение. След сливане със CNC аутсорсинг дейността е отделена в новосформираното дружество DXC Technology. Последното между другото продължава разширяването си, като в началото на годината обяви придобиването на руската Luxoft. Като и двете имат значителни по размер звена в България.

Бизнес софтуерът е отделен в MicroFocus, който е формиран отново след порция от сливания и придобивания. HPE в момента съставлява облачните и сървърни технологии на доскорошния единен IT гигант. Тук попада и разработваните решения базирани на изкуствен интелект (AI), които компанията представи на конференцията Innovation Explorer.

Под шапката на Hewlett Packard Enterprise, управлявано от Селeктиум в България, влиза Global Delivery Center-а, който отговаря за дизайна на архитектурата, интеграцията и поддръжката на отделните решения. След отделянето на аутсорсинга в българския център работят „само“ около 1 200 души, коментира управляващия директор на GDC в България Марио Гарбешков. Като цяло отделните вече компании са запазили своите служители, допълни той.

The post Настъпва ерата на периферните изчисления (Edge computing), обяви Hewlett Packard Enterprise appeared first on TechTrends България.