Друг ключов проблем започва да се явяват повишените разходи, които включват както ръстът на заплатите, така и на различните осигурителни тежести. Драстичните промени в данъчната политика и законодателство през последните две години, вече оказват влияние върху IT сектора. Той е доста силно засегнат, тъй като средните заплати в него са традиционно високи, а почти всички компании работят максимално на светло.

Това са част от заключенията и темите, които разглежда годишният обзор на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Данните за 2023 г. са прогнозни и включват както такива от анализаторската фирма CBN – Pannoff, Stoytcheff & Co, така и от проучване на компаниите, които членуват в браншовата организация. Сред другите теми, които БАСКОМ засяга е тази за изкуствения интелект (AI), който започва да навлиза все по-силно в различни индустрии, като ключова технология за автоматизация.

Добрите новини

Българските софтуерни компании са в почти равномерен подем от 2015 г. насам. Оттогава до 2022 г. през годините са отчитани двуцифрени ръстове на приходите от минимум 20%. Например, през миналата година, той е 23.7%. Най-голям ръст е отчетен през 2021 г. от 26.5%, тогава в разгара на пандемията, необходимостта за дигитализация по света и у нас, беше в своя пик.

За това време, софтуерната индустрия в България нараства като обем четири пъти от 1.336 млрд. лева приходи през 2015 г. до 7.218 млрд. лева през 2022 г. Като над 85% от тях са за износ и те вече съставляват една трета от общия експорт на услуги на българската икономика. Нейният дял спрямо БВП на страната за този период се удвоява – от 2.1% на 4.3% съответно. Това поставя софтуерния сектор като номер едно в икономиката на услугите в България.

Работните места през 2022 г. се увеличават с 8 310 до около 50 хил. През същата година е оптимизирана процедурата по издаване на т.нар. „сини карти“ – това са разрешителните за чужденци извън Европейския съюз да работят у нас на професионални позиции. Такива са издадени около над 1 000 за 2022 г. Донякъде мярката за привличане на висококвалифициран външен талант помага на софтуерната индустрия частично да преодолее недостига на кадрите.

Изтрезняващата година

Прогнозите за вече привършващата 2023 г. обаче не са толкова розови. Ръстът на годишна база ще е едва 12.1%, но все пак индустрията ще надмине обем на приходи от 8 млрд. лева и ще достигне 4.5% от БВП. С което софтуерните компании нарастват над осем пъти спрямо нивата си от 2011 г.

Любопитната част е, че служителите в софтуерния бранш нарастват с почти същата бройка, както и през 2022 г. В момента общо заетите в сектора са малко над 58 300, което спрямо предходната година прави горе-долу 8 300 души, колкото е и увеличението спрямо по-предходната.

Обяснението за спада на ръста на приходите на софтуерната индустрия идва най-вече от външни фактори. Според Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на БАСКОМ докъм края на лятото разчетите са били за увеличение от порядъка на 20%. Което на фона на предходните години изглежда реалистично и очаквано. Но през последните два месеца, основните клиенти на българските софтуерни компании от Европа и САЩ дават сигнали, че ще има забавяне.

„Добрата новина е, че ръст пак ще има и той пак ще е по-голям от много от останалите сектори в България“ Георги Брашнаров, БАСКОМ

„Добрата новина е, че ръст пак ще има и той пак ще е по-голям от много от останалите сектори в България“, коментира Брашнаров.

Данъчна тежест

През последните повече от десет години, софтуерната индустрия в България покрай бурното си развитие се опасяваше от две неща. Едното е дефицитът на висококвалифицирани кадри, а другото – хипотетична криза сред IT компаниите в чужбина. С първото се справяха, като то единствено попарваше още по-голям растеж, а второто изглеждаше далечно, особено предвид факта, че дори в пандемията имаше бум на технологично търсене.

Новите опасения на софтуерните компании обаче вече са по-различни. Те пак са свързани с пазара на труда, но повече към неговата финансова тежест, отколкото откъм наличните кадри. Вдигането на максималния осигурителен праг през последните две години удря значително IT сектора, поради високите заплати, които той предлага. Новите идеи на правителството за автоматичното му преизчисляване се срещат „на нож“ от софтуерната индустрия. Анкетираните компании точно данъчно-осигурителната политика като най-голям външен фактор в техния бизнес.

Според БАСКОМ и AIBEST (Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии) технологичният сектор трябва да бъде включен и да участва активно в Националния диалог за тристранно сътрудничество, в който се взимат част от тези решения.

„Нека си представим как един инвеститор, работещ на един пазар, има повишение на разходите средно с 25% за последните две години и през следващите две със сигурност ще нарастват допълнително“, коментира Илия Кръстев, председател на AIBEST.

AI и прогнози до 2025 г.

Софтуерната индустрия вече разчита все повече на изкуствен интелект. AI решения на всички позиции са развили 16% от анкетираните от БАСКОМ компании. Малко над 58% са направили това само на някои позиции, а едва 23% не са, но планират да го сторят. Предвид разтегливостта на понятието за AI решения, това може да са прости инструменти, които да не правят голяма автоматизация и затова тези данни все още са доста базов ориентир.

Прогнозата за 2025 г. продължава да е оптимистично, макар и по-плахо и консервативно. Приходите през следващите две години се очаква да нараснат с общо 50% до 12 млрд. лева, но само без да има промяна на данъчната политика през този период. Ако това се запази 25% или над 3 млрд. лева ще бъдат внесени от софтуерната индустрия за данъци и осигуровки. Ще бъдат разкрити над 14 хил. нови работни места, като общия брой на служителите се очаква да достигне 72 500.

The post Софтуерната индустрия в България забавя растежа си през 2023 г. appeared first on TechTrends България.

Това са част от акцентите в ежегодното проучване на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) – „Барометър“. Браншовата организация запазва положителните си прогнози за 2024 г. Според новите изчисления дотогава ще бъдат добавени над 23 хил. нови работни места.

Новите тенденции

Кризата с коронавируса през 2020 г. е оказала своята влияние върху софтуерната индустрия. Тя е понижила темпа на растеж на приходите от 18.4% през 2019 г. на 10%. Предвид факта, че брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се очаква да се свие с 5.5%, секторът остава един от малкото, които успяват да се адаптират бързо в новата ситуация.

Комбинацията от тези развития водят до значително увеличение на дела от БВП, който се създава от софтуерните компании. През 2020 г. той ще достигне 3.8% спрямо миналата година, когато е бил 3.3%. Браншовата организация запазва очакванията, че той ще формира 6% от БВП през 2024 г.

БАСКОМ прогнозира, че през следващата година, софтуерната индустрия ще се върне бързо към нормалното си развитие. Очакванията са, че нивата на увеличение на приходите ще се възстановят в порядъка на 14-15% годишно. Което ще превърне този сектор в един от най-бързорастящите в България.

Обстановката по целия свят и лесната възможност за дистанционна работа правят софтуерната индустрия привлекателна за много хора. Включително и за българи, които се завръщат от чужбина. БАСКОМ отбелязват, че много от новонаетите през 2020 г. са именно такива наши съграждани. В някои компании те достигат до 10% от общия брой служители.

Българските софтуерни компании запазват изключително високия процент от жени в сектора. Те съставляват 35% от цялата работна сила, което нарежда страната ни на първо място в Европейския съюз по този показател, като дори е двойно над средните за континента.

Все по-голяма важност

Заради пандемията и извънредните мерки, тази година БАСКОМ не представи резултатите от „Барометъра“ си на пресконференция, а само с прессъобщение. С което не бяха предоставени по-пълните данни от изследването, което организацията прави.

В информацията се посочва още, че софтуерната индустрия ще може да допринася към държавния бюджет до 1.5 млрд. лева под формата на преки и косвени данъци през 2024 г. От БАСКОМ дават за пример факта, че в момента един зает в сектора внася в хазната повече от 22 400 лева годишно под формата на данъци и осигуровки. Което е над три пъти повече от средното за страната.

През 2019 г. софтуерните компании са внесли в бюджета 750 млн. лева, а ако се реализират прогнозите за нови 23 хил. служители, това почти ще удвои парите от данъци и осигуровки. С всички тези заключения БАСКОМ се опитва да убеди управляващите, че софтуерната и IT индустрия могат да бъдат в основата на икономическия растеж на България.

„Неслучайно ние сме силно фокусирани върху образованието и в тази връзка е необходима целенасочена държавна политика, която да подпомогне изграждането на нови специалисти за сектора“ Доброслав Димитров, Imperia Online

„Тези данни показват огромния потенциал на софтуерната индустрия да бъде двигател на българската икономика, да я изведе от кризата, да генерира висока добавена стойности и да осигури предвидими приходи в бюджета“, коментира Доброслав Димитров, председател на БАСКОМ и съосновател на „Империя онлайн“.

„Неслучайно ние сме силно фокусирани върху образованието и в тази връзка е необходима целенасочена държавна политика, която да подпомогне изграждането на нови специалисти за сектора“, допълни Димитров.

The post БАСКОМ: Софтуерната индустрия в България расте с 10% през 2020 г. appeared first on TechTrends България.