Специфичното при вечните спорове е, че те се протакват във времето. Това важи с пълна сила за цените на достъп до каналната мрежа на телекомите. Последният път когато операторите влязоха в схватка по тази тема беше преди близо три години. През 2023 г. „обичайният заподозрян“ „Виваком“ е обвинен, че неправомерно повишава таксите за достъп до нейната канална мрежа средно с 25%.
Почти всички основни конкуренти на телекома скачат в твърдения, че компанията все още държи господстващо положение на този пазар и съответно регулаторът трябва да се намеси. Ресорната Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) излиза със становище, че цените трябва да бъдат върнати към предишните им стойности и индексацията не се приема. Спорът отиде и в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която разглежда дали „Виваком“ държи монополно положение в този нишов сегмент.
Целият процес обаче беше блокиран, защото телекомът обжалва в съда решението на КРС и това доведе до спиране на производството на КЗК. Три години отнема на магистратите да стигнат до окончателно решение на най-висша инстанция, за да може да бъде възобновено производството обратно в антимонополния регулатор. Това се случва в последния ден на април 2026 г., когато КЗК възобновява целия процес.
Казусът
През 2023 г. „Виваком“ внася искане да повиши таксите средно с около 25% за ползване на каналната си мрежа. Почти всичките ѝ основни конкуренти се жалват пред КРС, че компанията нарушава приетите през предходната година общи условия за това. Телекомът се аргументира, че промяната е наложена, поради липсата на корекция на цената през цялата пандемия и възстановителния период след това, докато в същия момент, инфлацията в страната достига почти галопиращи стойности.
„Виваком“ изнася и още един аргумент и той е, че за разлика от минали периоди, самата КРС още през 2019 г. е констатирала, че телекомът вече не притежава доминираща роля на този пазар. Съответно, подобно стриктно регулиране и одобрение на всяка промяна на цените не е необходимо. Последният аргумент е, че и самото увеличение не нарушава антимонополните правила, защото то е направено за всички компании при равни условия.
Жалбите на конкуренцията се фокусират върху няколко аспекта. Първият е, начина по който „Виваком“ е направила самото увеличение. Според конкурентните предприятия, цените са средно увеличени с около 25%, а не с 16.9%, колкото е заложеният в Общите условия Индекс на потребителските цени (ИПЦ) или официалната инфлация за периода. Допълнителен довод е поставен, че „Виваком“ няма увеличени разходи и инвестиции в каналната си мрежа за периода и затова подобна висока корекция е некоректна.
Интересното е, че жалбата на конкурентите включва почти целия спектър от компании – от основните „А1 България“ и „ЦЕТИН България“ (инфраструктурното звено, което обслужва „Йеттел България“ – бел. ред.) до малките оператори обединени в „Клуб 2000“ и Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО).
От своя страна, „Виваком“ обвинява, че част от големите играчи се опитват да се поставят в по-добра пазарна позиция чрез тази жалба, защото са и основните конкуренти. Малките се жалват допълнително, че телекомът поставя кабелите на няколко по-дребни оператора в една тръба, но ги таксува всеки по отделно за цената на такава.
Решението на КРС
Още през 2023 г. КРС решава, че индексацията на „Виваком“ е неправомерна, защото е направена механично и то не за една, а за две години назад. Нещо, което противоречи на Общите условия. Регулаторът също така обяви, че не приема увеличението да става с дата от началото на 2023 г., а от почти средата на годината. Което означава, че „Виваком“ трябва да върне надвзетите вече индексирани такси.
В същия момент е открито и производство на КЗК за разглеждане на залоупотреба с монополно положение на телекома в същия сегмент. То е стопирано, защото „Виваком“ обжалва решението на КРС в съда. Едва в края на април 2026 г. магистратите окончателно отхвърлят жалбата на телекома и така дават ход на действията на КЗК.
50 нюанса подземен кабел
Казусът с пазара на каналните мрежи се заплете през последните години, докато трае „вечния спор“. През 2019 г. КРС излиза със становище, че този сегмент вече не се доминира от „Виваком“, който исторически контролираше, като наследник на държавното БТК. Телекомът обаче осъществи редица сделки с фиксирани оператори в страната, като софийските „Нет 1“ и „КомНет София“, пловдивския N3, „Нетуъркс-България“, „Телнет“, „ТВН Дистрибуция“ и „Телко Инфраструктура“. Перлата в короната на придобиванията е „Булсатком“, макар и тази сделка оказа по-голямо влияние върху фиксирания пазар на дребно, а не толкова на едро.
Почти всички те бяха оспорвани в съда и списъкът с жалбоподатели до голяма степен съвпада с този на каналната мрежа. При разглеждания на част от тях от страна на КЗК, КРС изразява опасения, че може да се постигне потенциална пазарна концентрация от страна на „Виваком“. Проблемът е, че в годипните доклади на ресорния регулатор, каналната мрежа попада в перото „Други“ и не се публикуват пазарните дялове на водещите компании. Тези данни са заличени в публикуваното становище на КРС при запитването от КЗК.
Казусът се заплита допълнително, защото през 2024 г. „Виваком“ прехвърля каналната си мрежа на „Юнайтед Файбър България“. Това е дъщерно дружество на компанията-майка United Group и трансакцията цели изграждането на единно предлагане на капацитет и пренос на данни на едро в целия регион. Отделянето на каналната мрежа от „Виваком“ може да смекчи оценката на КЗК, защото в телекома остават само продажбите на дребно, където и бяха по-големите опасения на КРС след консолидацията на пазара. Във всички случаи производството срещу телекома ще е интересно и най-вероятно по-нюансирано отколкото очакваме.
