Откакто телекомите прибегнаха до една позабравена клауза в своите съществуващи договори, тази за индексация на цените на база годишната инфлация, се води доста шумна война между компаниите и институциите. Прецедентът беше поставен в началото на 2022 г. след силното поскъпване на живота през предходните 12 месеца.
След редица битки, се създаде впечатлението, че този казус беше решен с компромис между операторите и регулаторите, но Народното събрание (НС) и Министерски съвет го подновиха от края на юни месец 2025 г. Тогава бяха внесени промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които се опитват да транспонират новият Закон за цифровите услуги (DSA) на Европейския съюз (ЕС). Сред въведените изменения се предвижда приравняването на едностранната индексация на телекомите като едностранна промяна на цените.
Това означава, че автоматично договорите се трансформират в безсрочни и могат да бъдат прекратени в двумесечен срок от абонатите без да дължат неустойки. Което заличава предходното споразумение между Комисията за защита на потребителите (КЗП) и операторите, в което беше поставено изискване за индексация при определени параметри на годишната инфлация. От друга страна, телекомите в началото на 2025 г. еднократно се опитаха да осъществят скрита индексация, която срещна отпор на КЗП. В конфликта дори се стигна до заплахи за отнемане на мобилните лицензи на трите оператора.
Новият епизод от битката между държавата и телекомите обаче преминава на ниво НС и правителство, след като два проекта за изменения на ЗЕС бяха обединени в един (този на парламента и на Министерски съвет) и гласувани на второ четене в зала. Това поставя операторите пред свършен факт, тъй като пред влизането на промените в сила остава единствено одобрението на Президента.
Предложенията на депутатите
Става дума за два проекта за изменение на ЗЕС. Първият е внесен от МС и включва по-бюрократичното транспониране на DSA. Вторият е по-ключов, той е внесен основно от депутатите от ППДБ – Божидар Божанов и Мартин Димитров в НС. През юни двата проекта преминават през съответните комисии на първо четене и после в зала. На 23 октомври те са обединени в един и минават през транспортна комисия, без много съпротива от ресорното министерство и регулатор. На 6 ноември след това са гласувани в зала, като любопитното е, че се прави това параграф по параграф.
Промените внесени от ППДБ създават възможност на потребителите да прекратят своите договори, ако операторите едностранно индексират цените им. Като първите няма да държат неустойки на вторите, освен за взети на изплащане устройства.
Коварна е формулировката, която следва изричното посочване за „едностранно“ увеличение на цените „… и по други причини“, която може да бъде тълкувана доста широко. Въпреки всичко, тя остава след приемането ѝ в комисия и в зала след първо гласуване.
Съпротивата на телекомите
Логично, телекомите се противопоставят на това действие. Алиансът на технологичната индустрия (АТИ), в която влизат и трите оператора, оспорва повечето промени, като за част от тях е посочено, че не се транспонира коректно европейското законодателство.
АТИ е на мнение, че механизъм за прекратяване на срочните договори, заради, индексация вече е предвидено в ЗЕС в следващия член. Така се получава излишно дублиране, което може да внесе „несигурност и непредвидимост“. Депутатите искат да направят това чрез автоматичното преобразуване на срочните в безсрочни договори при едностранна промяна на цените, заради индексацията.
Браншовата организация на телекомите подчертава, че според законите на ЕС индексацията и едностранното повишение на цените не попадат под общ знаменател. Съответно, не трябва да бъдат приравнявани и в българската нормативна уредба.
АТИ припомня и за споразумението между тях и КЗП, в което бяха изменени договорните клаузи на телекомите, за да може да има допълнителни критерии за индексацията. Това включва минимален праг на годишната, при който да се изисква такава, както и опция за намаляване на цените при наличие на дефлация.
Прецизиране от ресорното министерство и регулатора
В становищата след първото гласуване ресорното Министерство на транспорта и съобщенията (МТС) и регулатора – Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) се опитват да прецизират текстовете. Проблемите съвпадат донякъде с изразените от телекомите опасения. Първото е с формулировката за „едностранно увеличение“. Причината е, че клаузата за индексацията е включена в договорите и по този начин не може вдигане на цените по нея да се смята за „едностранно“.
Вторият проблем е свързан с включването на израза „други причини“, което отваря прекалено големи врати за тълкуване. Докато КРС само обръщат внимание на тези два казуса, от МТС директно предлагат прецизиране на текстовете, като премахват „едностранно“-то увеличение и „други причини“.
КРС също изразява мнение, че някои от останалите промени не отговарят напълно на хармонизирането на законодателството с европейското. Това включва измененията за прекратяване на договора при индексация на клиентите на M2M (машина към машина или касови апарати, банкомати и др.).
Последното опасение на ресорния регулатор е за преноса на номера. КРС иска да се задължат операторите при прекратяване на договора да предоставят номера на потребителите на другия оператор. Предварителният проект за второ гласуване в парламентарната комисия, обаче не отразява тази потенциална промяна.
Приетите промени
Транспортната комисия в НС изготвя доклад след второто четене на вече обединения законопроект за изменение на ЗЕС. В него са направени редица промени, които включват повече прецизиране на текстовете, като са взети предвид най-вече опасенията на МТС и КРС.
Текстът вече е пререфразиран така че да се отнася само и единствено за индексацията на база годишна инфлация. Премахнати са формулировките „едностранно увеличение“ и „други причини“. По този начин беше приет на второ гласуване от депутатите на 6 ноември. Промените вече не обхващат потенциалните скрити индексации, както и не отварят възможност за по-широко тълкуване. Мартин Димитров от ППДБ обяви, че е доволен от приетите поправки на ЗЕС, въпреки, че обхващат само индексацията, не и потенциално други случаи.
(Почти) няма скрито-покрито
Последствията внасят интересна динамика за самите телекоми. За 2025 г. те направиха реално две индексации. Първата е на база инфлацията от едва 2.2% за предходната година, което натежи договорите с под 1 лев на месец. Два от операторите предприеха второ увеличение на цените, като увеличи месечните такси с между 1 и 3 лева с аргумента, че са добавени нови дигитални услуги, без съгласието на потребителите. Те се възползват от противоречие между два закона – ЗЕС и Законът за защита на потребителите (ЗЗП).
Решението беше посрещнато на нож от Комисията за защита на потребителите (КЗП), която дори заплаши с отнемане на лицензите на мобилните оператори. Регулаторът забрани практиката, но интересното е, че Апелативният съд в София (АСС) отмени това решение. Върховният административен съд (ВАС) обаче обяви предварителното изпълнение на КЗП за законно. Магистратите тепърва ще трябва да определят дали самата практика е легална или не.
Докато АСС и ВАС не обявяват окончателно законността на скритата индексация, тя остава като потенциална опция за ползване и през 2026 г. В същия момент, с приетите промени в ЗЕС, де факто приравняват индексацията на база инфлация, която е залегнала в клаузите на договорите със скритата индексация. Тоест, потребителите ако не са съгласни ще могат да разтрогнат договорите си без да дължат неустойки.
Въпросът, който ще разберем през следващите два месеца е дали телекомите ще продължат да разчитат на инфлационната индексация. Те могат да я предприемат, но така рискуват да предизвикат прехвърляне на абонати между тях. Другата опция за скритата индексация стои като възможност, освен ако съдът не я забрани окончателно. За нея телекомите почти сигурно ще изчакат решението на магистратите.
