Подводните интернет кабели са невидимите връзки, по които се осъществява съвременната онлайн свързаност между континентите. На сушата наличието на т.нар. „магистрални“ кабели е повече от логично, но преодоляването на големите водни прегради за някои хора е повече от енигма. Сателитната връзка има своите предимства и приложения, но като цяло основната част от модерната свързаност идва по оптични кабели.
Черно море е един от регионите в които подводната интернет инфраструктура е неглижирана. Случайно или не, България вече играе основната роля в единствения презморски кабел, който свързва Балчик с Поти, Грузия. Другите връзки са по-къси и обхващат Румъния и Турция (отново през нашата държава), както и Русия и Грузия.
Нова подводна връзка предложена от британския телеком Vodafone предвижда дублирането на съществуващата между България и Грузия, но с две отклонения – първото към Турция, а второто към Украйна. Официалното ѝ име е „Кардеса“. В проекта участие обяви още и българската „Булгартрансгаз“, която предоставя инфраструктурата си за природен газ за продължаване на интернет „магистралата“ към София. Цялата инициатива е оприличена на „Дигитален път на коприната“, но действителността е малко по-различна.
Централна роля
България ще изиграе централна роля в „Кардеса“. Първият етап от проекта ще стартира през 2027 г., като ще започне от Ахелой в област Бургас и ще тръгне в посока Турция. Като бъде завършена тази част от трасето ще стартира по-дългата трансморска магистрала от България до Грузия, като отново крайна цел ще е пристанищният град Поти. Едва накрая, ще стартира изграждането на подобно отклонение към Украйна, което ще стига в Одеса. Това се очаква да се случи към 2030 г.
Предвид последователността на етапите и началната точка, позиционират страната ни като централна за проекта. „Кардеса“ ще даде още един пряк път между България и Грузия, както и допълнително морско трасе до Турция. Инициативата се финансира основно от британската Vodafone и основно базираната в Азербайджан NEQSOL Holding. Очаква се стойността на проекта да надхвърли 100 млн. долара, като не става ясно дали това включва и сухопътната връзка между Ахелой и София.
На българска територия основен партньор на „Кардеса“ е „Новател“ – един от лидерите в предоставянето на интернет капацитет на едро, собственост на унгарския телеком Magyar Telekom, който от своя страна е част от групата на Deutsche Telekom. На база брой линии/кабели, българското звено притежава около 20% от пазара през 2024 г., показват данните от годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Лидер в този по-малко интересен сегмент е „Нетера“ с близо 26%, а трети е „Виваком“ с 15%. Останалите играчи, като „Вестител“, „Глобал комюникейшънс нет“ и „Интерут“ формират 38%.
По отношение на сухопътната връзка между София и Ахейло „Новател“ и държавното дружество „Булгартрансгаз“ създадоха съвместно предприятие ДЗЗД „Новател-Булгартрансгаз“, като мажоритарното участие от 55% е на първата компания, а втората е с 45%. Идеята е, да се предостави газовата тръбна инфраструктура в която да се положат магистралните кабели. По този начин инвестицията за свързаността от брега до столицата ще е минимална. В компресорните станции на държавното дружество ще има интегрирано оборудване за усилване на оптичния сигнал.
Проектът „Кардеса“ ще ни постави още по-силно на световната карта при подводните интернет кабели. Досега държавата ни не успя да се позиционира успешно в други подобни начинания. Имаше идеи, София да се включи в инициативата на Атина за свързаност в Източното Средиземноморие. Концепцията беше да се изгради подводен кабел, който да свърже Гърция, Италия и Кипър, но заради спорове с Турция, проектът беше замразен. В края на 2025 г. имаше неофициални индикации, че Атина проучва възможности за подновяването му.
Въздействие върху пазара
Капацитетът на „Кардеса“ е 500 Tbps, липсата на информация колко точно са останалите сухопътни трасета в България прави трудно сравнението. Единственото число, което беше подхвърлено е от главния изпълнителен директор на „Новател“ Камен Георгиев цитиран от „Капитал“ за двадесетократно увеличение на трафика, който ще се терминира в София.
Това звучи внушително, но по-вероятно да е направено в контекста само на капацитета на „Новател“ в столицата. Липсата на контекст и данни затруднява да се направи точната оценка за въздействието на „Кардеса“. Особено предвид силните позиции на „Нетера“ и „Виваком“ точно в столицата по отношение на магистралната инфраструктура.
Друг въпрос който стои, е дали ще има още разклонения между София и Ахелой. Ползването на газовата инфраструктура е сравнително нова, но все повече доказваща се технология, която пести време и пари. Това повече е свързано с възможностите на „Новател“ да разширяват своята мрежа, като ползват за изходни точки тези разположени в компресорните станции. За момента, плановете са основното трасе да е Ахелой-София.
Описанието на „Кардеса“ като „Дигитален път на коприната“ е пресилено, дори направено в контекста за заобикаляне на „авторитарни режими“, като Русия и Иран. Причината е, че крайната точка на оригиналния „Път на коприната“ е друга държава с подобно управление – Китай. Но това е само единият проблем.
Другите са, че „Кардеса“ зависи силно от още един проект – подводният кабел в Каспийско море, който се изгражда между Azertelecom (собственост на NEQSOL Holding) и Kazahtelecom (с мажоритарен собственик от 51% Държавният суверенен фонд на Казахстан). Без него, черноморското трасе се явява като алтернативно такова на изградените сухопътни връзки през Турция или забива в Иран.
Последният проблем е зависимостта от грузинската магистрална мрежа, която има своите прецеденти в историята. Най-колоритният е през 2011 г., когато грузинска баба в търсене на медни кабели намира и пресича оптичното трасе към Армения и спира интернета на цялата държава.
С дъх на украинско пожелание
Затова „Кардеса“ може да се разглежда като нереализирания газопровод „Южен поток“ – противниците му смятат, че е опит за заобикаляне на Украйна в руските доставки за Европа, докато привържениците му го смятат за допълнително трасе. По същият начин, но с обратен знаменател е ролята на новият подводен магистрален кабел в Черно море.
Проектът всъщност започва с идеята да се подсили свързаността на Украйна и заобикаляне на добре развитите руски трасета в източна посока. „Кардеса“ е обявен за първи път като инициатива между британският телеком гигант Vodafone и Vodafone Ukraine. Местният оператор все още носи името на бившия си собственик, но новият е споменатият британски фонд с азерски активи NEQSOL Holding.
Официалната цел е вече споменатия „дигитален път на коприната“ или нов коридор между Европа и Азия, а де факто тази е всъщност подобряване на украинската свързаност и заобикаляне на инфраструктурата на Русия. Независимо от мотивите, има един голям и съществен проблем. В Украйна, кабелът ще излиза в Одеса, а инфраструктурата на черноморския град е редовна цел на руските далекобойни атаки. Дори подводното трасе да минава през териториалните води на България и Румъния, сухопътната връзка за украинците се превръща в най-уязвима точка.
Надеждата е, дотогава войната в страната да е приключила. Но ако тя ескалира (да, отвъд настоящите рамки – бел. ред.), Москва нееднократно е заявявал претенциите си към Одеса, което може да обрече този проект или поне северното му разклонение. България в случая нищо не губи, а само подчертава допълнително името си като ключов разпределител на интернет трафика на Балканите.
