Пускането на първите 5G мрежи в България през втората половина на 2021 г. бяха засенчени от възстановяването от ковид пандемията и анемична икономика. Опасенията бяха, че телекомите в страната няма да успеят да разгърнат бързо новата технология, поради цялостното понижение на капиталовите инвестиции. Войната в Украйна допълнително усложни обстановката, както по света, така и у нас.
В тези условия, телеком секторът доказа, че е силно адаптивен бизнес и инвестициите в модернизиране на инфраструктурата не само не се забавиха, но и за последните три години се увеличават. През 2024 г. трите оператора са вложили над 642 млн. лева. Разликата спрямо 2023 г. е минимална, като тогава те са били 646 млн. лева. Но ръстът спрямо предходната 2022 г. когато те са 492.9 млн. лева е значително по-отчетлив и на годишна база е е близо 24%. Това показват данните на Института за пазарна икономика (ИПИ) в доклад, изготвен по поръчка от Алианса на технологичната индустрия (АТИ).
Основната заслуга в увеличението на инвестициите се крие в модернизацията към 5G. От една страна това са вложенията в различна инфраструктура – базови станции, нови клетки и опорна мрежа. От друга, тук влизат и лицензите за новите честоти, които държавата освободи, именно за развитие на 5G свързаността.
Ефектите от тези действия са видими, защото през последните три години, абонатите, които ползват новата технология се увеличават значително. В същия момент българските телекоми предоставят едни от най-бързите скорости в Европа, а фиксираните услуги са сред най-достъпните на Стария континент.
Възходът на петото поколение
Инвестициите се увеличават през 2023 г. спрямо предходната и се запазват на сходни високи нива през следващата 2024 г. За този период, операторите успяват да удвоят покритието на 5G сигнала от 31.6% през 2022 г. до 65.7% през 2024 г., се посочва в доклада на ИПИ.
Показателни са данните за 5G потреблението и броя на абонатите. Трафикът на мобилен интернет се удвоява през 2024 г. спрямо две години по-рано. Скоростта е основният движещ фактор, както и той е най-видимата за потребителите разлика между 4G и 5G. Нарастването ѝ между 5 и 8 пъти повишава значително качеството при ползването на стрийминг услуги и др.
Броят на абонатите очаквано избухва през периода 2022-2024 г. Според трите мобилни оператора ръстът е над 306%. През 2022 г. те са 641 хил., а през 2024 г. надминават 2.5 млн. SIM карти.
Успехите на българските 5G мрежи не са само на локално ниво. Страната ни е на пето място сред най-бързите мобилни скорости в света и лидер в Европа. Това показват данните на платформата Ookla за октомври 2025 г., като компанията седи зад популярното приложение за тестване на интернет връзката Speedtest.net.
Познати предизвикателства
На база население, достъпността на сигнала на технологиите от пето поколение не се променя толкова значително – от 85% на 90%, пише още в доклада на ИПИ. Причината за това е, че телекомите успяха бързо да осигурят покритие в големите градове. Разривът между 5G покритието град-село в България все още чувствително изостава спрямо повечето страни от Европейския съюз (ЕС). В селските региони за България то е 38.3%, като средните стойности в Стария континент са 79.6%.
Проблемът с по-голямото 5G покритие на база територия се крие в необходимостта от честоти на дълги вълни, които предоставят по-ефективен сигнал на големи разстояния. До средата на 2023 г. бяха заключени два от трите възможни спектъра, а на останалия бяха закачени цели три технологии – 2G, 3G и 4G. Все още се чака пълното усвояване на освободените два в 700MHz и 800MHz и когато това стане, ще има раздвижване и при покритието на база територия.
Българските телекоми вече работят в тази посока чрез проектите от националния План за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Те предвиждат изграждане на високоскоростна опорна мрежа в труднодостъпните региони на страната, която да позволи разгръщането след това на 5G покритие. Операторите са подложени на силен стрес, защото до крайния срок за изпълнението им остават точно шест месеца (30.06.2026 г.), а заради дългогодишни забавяния времето им за изпълнение беше значително съкратено.
Фиксираните мрежи на заден план
Отличните резултати от усилията на телекомите в мобилната връзка са възнаградени с лидерските позиции по скорост в света и Европа. Фиксираните мрежи останаха на малко по-заден план. Вложенията в обновяването им към гигабитова свързаност продължава, но не и с темповете в някои други страни. България е близо до средните нива с 82.5% покритие на домакинствата с мрежи с много висок капацитет (Very high capacity networks – VHCN), докато водещите в ЕС са със стойности от 95%.
Оптичната свързаност на българските домакинства е сред лидерските в Европа. България е на четвърто място по потребители с технологията (FTTP – Fiber to the premises) в ЕС с 90% покритие, докато средната за Европа е 69%. Пред нас са единствено Румъния, Испания и Португалия.
Тази смесена картина е допълнена и от друга положителна статистика – цената на най-евтиния пакет за фиксиран интернет в България попада сред достъпната група в Европа. Страната ни е на шесто място по този показатели зад Чехия, Полша, Литва, Румъния и Латвия.
Не само в инфраструктура, но и в хора
Когато става дума за инвестиции при телекомите, първата асоциация винаги са мрежите и инфраструктурата. Честотите са важно перо, но почти винаги се забравя за друго по-голямо такова – кадрите. Докладът на ИПИ разкрива и някои други интересни данни, свързани със средствата, които телекомите отделят за своите служители.
Заплащането е значително по-високо от средното за страната. През 2023 г. средната брутна годишна заплата в телеком сектора нараства с 12% до 37.9 хил. лева. Тя е с над 56% по-висока от същия показател за страната, който е около 25 хил. лева. Служителите в телекомите се увеличават от 9 650 през 2022 г. на 10 475 през 2024 г. Необходимостта от повече персонал е аргументиран именно с модернизацията и инвестициите в 5G.
Въпреки, че секторът звучи като доминиран от силния пол, интересът от по-нежния пол към него също се увеличава и разликата не е толкова голяма, колкото някои хора биха си представили. Жените са 45.7% от наетите или 4 791 души в телеком компаниите, а мъжете са 5 684 души. Това почти балансиране между двата пола е показателна, че стигмата за доминацията на мъжкия пол в техническите сектори е напълно разчупена.
