Electronic Arts (EA) започна да се оглежда за потенциални купувачи още преди да бъде обявена мегасделката между Microsoft и Activision-Blizzard. Последната се опита да създаде дуопол в гейм индустрията, но това се оказа привидно само за западната аудитория. На изток, китайските гиганти, като Tencent продължават своето бурно развитие.
EA изпитваше затруднения, подобно на Activision-Blizzard. Двата гиганта разчитат на силни франчайзи, които обаче започват да залязват като интерес. Новите итерации не допадат толкова на масовата аудитория и се наблюдава постепенен, но сравнително постоянен отлив. По-агресивните опити за монетизация само наляха масло в огъня. EA като публична компания трудно балансираше между непрекъснатият стремеж за ръст на приходите и печалбата, така и в създаването на иновативни и качествени заглавия.
Последното е свързано с доста разходи и поемането на рискове, което дружество на борсата трудно може да си позволи. Връщането на компанията в частна такава, дава по-голяма творческа свобода. Но се обвързва още по-тясно с желанието на новите собственици. Затова беше важно, кой точно би купил EA. С обявяването на сделката пъзелът до голяма степен се нареди. Бъдещето на компанията ще бъде почти изцяло обвързано с електронните спортове. Това носи своите предимства, но и рискове.
Новите собственици
EA обяви, че е купена от консорциум състоящ се от няколко ключови играча. На първо място е саудитският суверенен фонд PIF (Private Investment Fund), който на пръв поглед няма много общо с гейминга. Той стои зад редица инвестиции свързани с голф, партньорства с големите тенис турнири ATP и WTA, както и с гига-проектите на Саудитска Арабия, които имат за цел да трансформират икономиката на страната и да намалят нейната зависимост от петрола.
PIF обаче ще натисне EA да се фокусира основно върху игри за електронни спортове. Причината е, че т.нар. Световно първенство по е-спортове (Esports World Cup – EWC) не само се провежда в Саудитска Арабия, но и организаторите зад него са подкрепени основно от Рияд. Ще разгледаме защо новината е едновременно добра и потенциално рискова за EA. Поради тази причина, PIF беше влязъл като миноритарен акционер с 9.9% дял в гейм разработчика.
Другите представители на консорциума са инвестиционния фонд Silver Lake, които имат интерес към технологични и спортни компании. Последният инвеститор също е финансов – Affinity Partners. Това е сравнително новоучреден фонд (създаден през 2022 г.) с малко инвестиции основно в технологиите, но и свързан с някои сделки заедно със Silver Lake и PIF.
Сделката е най-голямата такава с левъридж изкупуване в историята на САЩ. Това означава, че по-голямата част ако не и цялата сума е взета под формата на дълг, в който за гарант са използвани активите на закупената компания. В случая с EA става дума за общо 55 млрд. долара, от които 18 млрд. долара трябва да бъдат предоставени при приключването на сделката през 2027 г.
Без видима промяна на пазара
Трансакцията няма да промени значително баланса на силите в гейминг индустрията. Лидер по годишни приходи продължава да е Sony, следван от китайския Tencent, който през последните няколко години задмина Microsoft. При това въпреки, придобиването на софтуерния гигант на един от следващите по големина играчи – Activision-Blizzard. Любопитното е, че в рамките на тези няколко години, автоматично се вляха сумарните приходи на двете компании, но без видим растеж.
Nintendo е четвърта, като изостава с близо двойна разлика спрямо Microsoft. Китайският Net Ease и вече продадената EA са почти изравнени на петата позиция. Epic Games и Take Two са след това, като нов китайски играч идва на девета позиция – MiHoyo. Американската sandbox платформа Roblox допълва десетката в гейминг индустрията.
Промяната за последните няколко години идва от китайските компании, а не толкова от мегасделката между Microsoft и Activision-Blizzard. Западните разработчици също изостават или в най-добрия случай стагнират като резултати. Сделката за EA не е най-голямата в индустрията, като придобиването на Activision-Blizzard за 68.7 млрд. долара продължава да е на върха. С нея Microsoft си купи малко дял с който да се противопостави на Tencent и да разшири значително каталога си от абонаментната услуга Xbox Game Pass.
Електронните спортове – ножът с две остриета
Новите собственици PIF ще натиснат EA да се фокусира върху развитието на е-спортовете. Сделката за саудитите е стратегическа, защото разработчикът стои зад някои от основните спортни заглавия като FC26 (бившата поредица FIFA), поредиците NHL, Madden, F1, UFC и др. EA стои зад популярното заглавие в жанра Battle Royale – Apex Legends, а сделката идва само дни преди премиерата на дългоочаквания военен шутър Battlefield 6.
Последният в маркетинговата си кампания се опитва да измести популярния франчайз на Activision – Call of Duty. Повечето от изброените игри, без Battlefield 6 в момента са активни на професионалната сцена. Фокусирането върху е-спортовете почти сигурно ще има една цел – ще се повиши качеството, вместо количеството. Причината е, че про геймърите настояват за изчистен и балансиран геймплей, който да не се променя всяка година.
Ефектите може да са няколко. Първата възможност е да се елиминира концепцията за ежегодни премиери на едни и същи заглавия. Например футболната поредица FC да бъде пускана веднъж на пет или шест години, но да се пуска DLC пакет всяка година с актуалните емблеми и състави. Ежегодните премиери са ужас за професионалните играчи, защото дори промените да са минимални, те трябва бързо да се нагодят към тях.
Това може да се окаже предимство за EA, особено ако намери балансиран бизнес модел за монетизация. След слизането ѝ от борсата, компанията няма да бъде под непрекъснат натиск всяко тримесечие от акционерите за ръст на приходите и печалбата. Което ще ѝ позволи да разработва своите игри с по-стратегическа и дългосрочна визия. Както и да не се залага задължително на токсични и нелоялни практики за монетизация.
Недостатъците при е-спортовете са, че това може да убие иновациите. Професионалните играчи искат заглавията да са предвидими и направени за тях. Counter-Strike визуално може да е извървял огромен път, но чисто механично играта е същата от версия 1.6 и дори в някои отношения някои иновативни идеи или експерименти са отхвърляни, за да не се разстроят утвърдените професионални играчи.
Друг пример е поредицата Quake, в която про геймърите настояват за присъствието на определени механики, които правят трудността на играта огромна, особено за новите потребители. Постепенно едно от най-емблематичните заглавия при шутърите и в е-спортовете беше ограничено само до няколкостотин професионални играчи и упорити ентусиасти. Казано с други думи – популярността на Quake беше убита от про геймърите.
В подобен капан може да попаднат заглавията на EA след придобиването от PIF. Кое точно от остриетата на професионалния гейминг ще сработи при тази сделка ще разберем поне след няколко години. Едно е ясно, EA вече няма да е същия разработчик след това придобиване.
