Във филмът „Умирай трудно 4.0“ (познат и като „Живей свободно или умирай трудно“) бивш служител на отдела по киберсигурност на САЩ решава да демонстрира, колко е уязвима цифровата инфраструктура в страната. Планът предвижда първоначално овладяване и спиране на различни автоматизирани системи, като градски транспорт (светофари, метро и др.), въздушен контрол и диспечерство, влакове, мобилни комуникации, телевизия и дори финансовите пазари. Втората фаза удря комуналните услуги, като електроснабдяване, отопление и др. Концепцията е наречена във филма Fire Sale („разпродажба на пожар“ – приблизителен превод).
Сривове в мобилните мрежи първо в България, а месец по-късно – и в Испания, отвориха редица въпроси и опасения. В иберийската държава темата е по-чувствителна, защото това се случва само седмици след като системата за електроснабдяване в страната доведе до близо двудневно изключване на тока. Възможно ли е да имало ограничен Fire Sale в България и Испания? Докато за електрическата мрежа в Испания отговорите са по-скоро не и, спирането на тока се дължи на десинхронизация на мрежа.
При телекомите, обяснението може да се окаже много по-елементарно и идентично за сривовете в двете държави. Ползването на един и същи вендор за оборудване и проблеми след системен ъпдейт. Първият сигнал за това е, че оправданието на българските и испански компании е идентично, независимо, че се случва през месец разстояние. Вторият сигнал е, като се разгледат кои услуги са засегнати и кои са доставчиците на оборудване. Тогава пъзелът напълно се нарежда.
Две от три или българският срив
На 25 април мобилната мрежа на „Виваком“ се срина, като потребителите не можеха да провеждат обаждания и да ползват мобилен интернет. В рамките на деня, достъпът до услугите беше възстановен, макар и с малко прекъсвания. Редица потребители продължаваха да изпитват затруднения, но от компанията обявиха, че клиентите с подобни оплаквания трябва да рестартират устройствата си. Обяснението на телекома беше, че причината за срива е свързан със софтуерна актуализация на техен доставчик:
„Причината за това е софтуерна актуализация на мобилната мрежа, извършена от наш доставчик“, коментираха от „Виваком“ в официалното си прессъобщение.
Четири дни по-късно на 29 април, „А1 България“ изпита идентичен срив. Мобилната връзка на техните абонати беше недостъпна за входящи обаждания и пренос на данни, а някои можеха да правят изходящи обаждания. Засегната беше само клетъчната връзка, като фиксираните услуги бяха достъпни за абонатите.
„В момента имаме технически затруднения, поради което се наблюдават смущения при изходящи и входящи повиквания в 2G и 3G мрежата и SMS в различни части на страната“, коментираха тогава от „А1 България“.
От компанията не предоставиха конкретика за точната причина. Вместо това, побързаха да предложат компенсации за засегнатите мобилни абонати. С няколко дни по-късно, подобно действие беше предприето и от „Виваком“. Проблеми с мобилната мрежа на „Йеттел България“ нямаше, както тогава, така и след това.
Основният заподозрян
Още по това време се появиха съмнения за точната причина и, че сривът на двете компании е свързан. Основният заподозрян можеше да се намери на база на малкото официална информация, която беше разпространена от медиите от двата оператора. „Виваком“ обяви, че става дума за софтуерна актуализация на техен доставчик за мобилната мрежа. „А1 България“ само коментира, че е засегната 2G и 3G връзката в тяхната инфраструктура.
Двете компании разчитат на различни телеком вендори. „А1 България“ използва Nokia като основен доставчик за 4G и 5G инфраструктурата си, но и малки компоненти са направени от ZTE. 4G мрежата на „Виваком“ е базирана на Huawei, новото активно 5G оборудване е на Nokia, а управлението отново е на финландската компания, в тандем със Cisco.
Двата оператора обаче имат припокриване на вендорите при 2G и 3G мрежите, където ако не целите, но голяма част от тях са изградени от Ericsson. „А1 България“ обяви, че точно тези мобилни услуги са засегнати, докато при „Виваком“ същите бяха недостъпни за клиентите. „Йеттел България“ разчита изцяло на Huawei, след като през 2014 г. беше извършен пълна подмяна на оборудването с китайско от тогавашния собственик Telenor.
Трите телекома в страната разчитат все още на 2G и 3G връзка за преноса на глас, с постепенно мигриране към VoLTE (4G глас). Два от операторите обявиха, че планират поетапно изключване на сигнала от трето поколение и от началото на 2025 г. вече текат тестове за „А1 България“. Единствено от „Виваком“ отговарят уклончиво, дали планират изключване на 3G мрежата.
С други думи, косвено може да заключим, че софтуерен ъпдейт на системите на Ericsson е довел до срива на двата телекома. Засегнати са основно услугите, които ползват подобно оборудване и то на компаниите, които са клиенти на шведския вендор. Защото, „Йеттел“ остава незасегнат. Източници на TechTrends потвърдиха, че проблемът поне при единия телеком, се дължат именно на софтуерен ъпдейт на Ericsson.
Испанско дежавю
На 20 май всички мобилни мрежи в Испания се сриват, което засяга услугите на четирите основни телекома в страната. Към тях частично е засегнат и единният телефон за извънредни ситуации 112. Има проблеми и с част от фиксираните мрежи в страната. Единственото Telefonica излиза с официална позиция за причините – софтуерен ъпдейт на мрежата, който засяга не само техните услуги, но и на част от други оператори. Дежавю? Да, особено като видим, кои са основните телеком вендори в Испания.
Звеното на Vodafone в страната, което беше продадено на фонда Zegona Communications, разчита на Ericsson и Samsung за своите 4G и 5G мрежи. MasOrange, испанският бранд на Orange, също ползва Ericsson като основен вендор в своите 4G и 5G системи. За фиксирани и опорни мрежи, френската компания разчита на широка палитра оборудване от Cisco, Huawei, Juniper и Nokia. Telefonica (с бранда Moviestar) ползва Ericsson за 5G и 4G, като за последната разчита и на системи от Alcatel Lucent (придобити от Nokia през 2016 г.).
Трите испански телекома обявиха, че през 2024 г. започват да изключват своите 2G и 3G системи. Крайният срок за тяхното напълно елиминиране е настоящата година, което означава, че са напреднали значително в този процес. Затова оборудването при тези мрежи в Испания не е толкова от значение, както в България. Последният оператор Digi има договор за ползване на мобилната инфраструктура на Telefonica, както и такъв за национален роуминг, затова е зависим от системите на по-големия телеком.
Сривът на телефон 112 е по-интересен случай, защото няма публична информация, с чие оборудване и системи е изграден в Испания. Ericsson правят подобни проекти, защото имат такъв реализиран в Черна гора. Това предполага, че някои централи на 112 в Испания са били с оборудване на шведската компания, защото само в някои региони има срив на услугата, а не в цялата страна.
Fire Sale или злощастен ъпдейт
По този начин е лесно да предположим, че софтуерният ъпдейт на Ericsson, който свали две от българските мрежи е засегнал всичките в Испания. Трите телекома със собствена инфраструктура разчитат на Ericsson като основен доставчик и изпитват идентични проблеми след актуализация на системите. Времето за възстановяване на услугата също съвпада с това в България – под един работен ден.
Често срещана практика е при големи системни актуализации, разработчикът да ги пуска постепенно на порции за клиентите си. Това е много лесно видимо при ъпдейтите за Android, когато два смартфона от един модел на даден производител може да получат най-новият ъпдейт в рамките на няколко месеца един от друг. Затова тезата, че българските телекоми са обновили своите мрежи през април, което води до срива у нас, а испанските са го получили месец по-късно с идентичен резултат изглежда доста правдоподобна.
Естествено, съществува хипотезата, че може да става дума за софтуерна уязвимост, която да се активира при ъпдейт или пък обратното – да се неутрализира с ъпдейт. Но тя е малко вероятна, защото сривовете на телекомите, както у нас, така и в Испания, станаха „в пакет“. В България през няколко дни, но в иберийската държава, това се случи мигновено и за трите. Което предполага повече, че става дума за злощастен ъпдейт, а не за сценарий тип Fire Sale от популярната холивудска продукция. Последният въпрос е – дали това е нещо нормално? Да, предвид факта, че вече всичко се управлява повече от софтуер, отколкото от хардуер, може да очакваме, че това няма да са първите, нито последните подобни проблеми. Този на Ericsson беше отстранен сравнително бързо – в рамките на един ден, както в България, така и в Испания. Което е похвално за екипите на всички замесени в проблема. Но също така демонстрира, нашата зависимост към модерните технологии.
