Когато стане дума за надпревара в исторически контекст винаги изникват две взаимосвързани низ от събития. Космическото и военно съревнование между Западния и Източен блок по времето на Студената война. Иновациите в първото помагат за развитие на второто. През 80-те години, САЩ дори ги обединяват със своята програма „Звездни войни“ (позната и с официалното си име SDI) за въоръжаване на Космоса.
Въпреки, че космическата надпревара по времето на Студената война се води, че е спечелена от Вашингтон с мисиите до Луната, съветите допринасят доста за развитието на космическите технологии. Редица иновации се раждат през този период, някои от които продължават да се използват и до ден-днешен. Например съветските двигатели РД-180, които са част от ракетата Atlas V, разработена от американския Lockheed Martin.
За разлика от Студената война, съвременната космическа надпревара ще се окаже спечелена още преди да е започнала. Компанията SpaceX на милиардера Илон Мъск е явен технологичен лидер, след като заложи на високорискова стратегия, чиито плодове в момента бере. Успешното прибиране на първата степен на нейната ракета Super Heavy на Земята е поредното доказателство за огромната иновационна преднина, която дружеството е натрупала.
Близо девет години след първото успешно приземяване на първата степен на по-малката ракета Falcon 9 на SpaceX, все още никой друг не е развил възможности за връщане и използване на ускорителите повторно. За момента дори няма опити за репликиране на технологията. Това позволява на космическата компания на Мъск да предлага по-евтини и ефикасни мисии в околоземна орбита.
С последния успех с ракетата Super Heavy и капсулата Starship, SpaceX ще може да предлага подобни възможности и за по-големи дистанции и товари. Докато конкуренцията, в лицето на Boeing и „Роскосмос“ все още са затънали с идеите от края на XX век. Без изглед да развият подобни системи в близко бъдеще. Което поставя SpaceX в позиция да водят с няколко обиколки в новата космическа надпревара, докато останалите още дори не са тръгнали.
Първа обиколка – Falcon 9 за многократна употреба
Компанията на Илон Мъск след десетки опити успя да приземи първата степен на ракетата Falcon 9 на 18 декември 2015 г. Това позволява да се използва непокътната за последваща употреба и изстрелвания. Което съкращава значително разходите за следващите космически мисии. SpaceX успява да използва по 10 и дори 12 пъти произведените първи степени.
До края на 2015 г. космическите компании успяваха да взимат само части от първата степен, след като тя пада на Земята силно деформирана. Нещо, като частично рециклиране, като после се ползват оцелелите компоненти или материали в изграждането на напълно нова ракета. Докато SpaceX си я връща непокътната, която се връща в употреба след лек ремонт. Това значително съкращава разходите на компанията за космическите си мисии.
Космическите совалки на НАСА струваха средно по 1.6 млрд. долара на мисия (изгладено спрямо инфлацията до 2021 г.), до тяхното пенсиониране през 2011 г. Руският „Роскосмос“ извежда товари на ниска орбита за между 53 млн. и 225 млн. долара. Тарифата на прекия конкурент United Launch Alliance (ULA) е между 100 млн. и 200 млн. долара в зависимост от товара. Цената на SpaceX от своя страна е между 60 млн. долара за Falcon 9 и 100 млн. долара за Falcon Heavy. Самите разходи по изстрелването на първата ракета се оценяват само на 28 млн. долара при повторно използване на първата степен.
Трябва да се отбележи, че SpaceX значително понижи цената на пазара още с навлизането си и преди да успее да приземи непокътната ракета обратно на Земята. Макар, конкурентите да не ползват първи степени за многократна употреба, те в момента изпиляват маржа на печалбата си, за да могат да поставят условия близки до компанията на Илон Мъск.
Втора обиколка – Super Heavy за многократна употреба
SpaceX не седи на едно място, а продължава да се възползва от инерцията си. Следващата стъпка е да постигне многократна употреба на най-тежката си ракета – Super Heavy. Това ще понижи не само цените за много големи товари на околоземна орбита, но и ще направи мисиите до Луната и Марс много по-достъпни от финансова гледна точка.
Компанията на Илон Мъск постигна и тази важна крачка в посока на пълната технологична доминация на космическата индустрия. Преди малко по-малко от месец на 13 октомври, SpaceX успя не просто да върне тежката първа степен на ракетата на Starship обратно на Земята, но и да я „хване“ със специални метални рамене на стартовата площадка.
Постижението е голямо от техническа гледна точка. Най-малкото, Super Heavy оправдава името си и е доста тежка ракета в сравнение с Falcon 9, например. Насочването на ракетата обратно на Земята става чрез реактивни сопла с управляем вектор на тягата (УВТ). Но за разлика от досегашните, превърнали се в рутинни, приземявания на Falcon системите, при Super Heavy има и един допълнителен компонент.
Ракетата трябва да се приближи изключително прецизно на самата стартова площадка, където в правилния момент да бъде хваната от страничните рамене, за да се закрепи на конструкцията. SpaceX постигна всичко от първия опит. Беше формирана голяма доза скептицизъм за успех на мисията, след редицата провали от първата половина на 2024 г. при изпитанията на Starship. Всичко това се разсея в средата на октомври и удвои преднината на компанията пред своята конкуренция.
Трета обиколка – провалът на Boeing
Докато SpaceX жъне победи в космическата надпревара, основният конкурент при капсулите – Boeing претърпя голямо и дори унизително поражение. Първият полет на техния Starliner се превърна във фиаско, след като НАСА не позволи на изпратените до Международната космическа станция (МКС) двама астронавти да се върнат с капсулата, с която са дошли. Вместо това, те ще бъдат върнати с конкурентната Dragon на SpaceX.
Двамата космонавти Суни Уилиямс и Бъч Уилмор трябваше да са на МКС само за седмица, но престоят им се удължи с над половин година. НАСА ги изпрати в орбита с първия управляем полет на Starliner на 4 юни. Те трябваше да се върнат в рамките на седмица обратно на Земята отново с капсулата на Boeing. Заради технически проблеми, включително опасни такива, като изтичане на газ и проблеми с двигателите, НАСА реши да ги остави до по-следващата мисия на SpaceX към МКС.
През септември осмата мисия на Dragon Crew се завърна на Земята, но само с планирания екипаж, който се ротира от МКС. Уилиямс и Уилмор остават в орбита поне до февруари, за когато е планирана деветата мисия на капсулата на SpaceX. НАСА върна Starliner на Земята на 6 септември, но без екипаж, за по-голяма безопасност.
Провалът на Starliner е пореден удар за Boeing, които преживяха тежка 2024 г., с редица проблеми в техните пътнически самолети. Компанията не може да си позволи нови провали с капсулата. Договорът на НАСА за разработването на Starliner е на стойност 4.2 млрд. долара, докато този за SpaceX и техния Dragon Crew само за 2.6 млрд. долара. Екипът на Мъск не само дават доста по-ниска цена, но и показват значителна ефективност. Засега те извършват осем успешни мисии, а с деветата ще върнат блокирания на МКС екипаж на техния конкурент.
Липса на конкуренция
SpaceX в момента доминира космическия пазар с ниски цени и високо ниво на иновация. Традиционните конкуренти все още не могат да разработят ракети за истинска многократна употреба, които да се приземят успешно. Китай, Русия и Европа дават заявки за подобни разработки, но за момента работата е на ниво теория или дори само на приказки. Същото важи и за американските конкуренти на SpaceX.
Blue Origin на друг технологичен милиардер – Джеф Безос постига това. Уловката е, че ракетите на компанията му засега извършват суборбитални полети и не могат да се използват за извеждане на товар в орбита. Това поставя двата производителя в различни категории. Успехът със Starship от своя страна само увеличава преднината на SpaceX и го превръща в надпревара с един кон за момента. Без изгледи скоро да се появи истински претендент.
