Европа има всички предпоставки да бъде лидер в областта на изкуствения интелект (AI). Тя води по брой учени в областта и е на второ място по изследвания, спрямо Китай и САЩ. Тогава, защо Европейският съюз (ЕС) не може да се възползва от този потенциал, като регионът изостава значително по ползване и в изграждането на здрав пазар, около който той да се развива. Това са част от заключенията, които може да изведем от изследването на Европейският парламент за възможностите и предизвикателствата на новата технология.
Отговорът на Стария континент е донякъде предсказуем – Брюксел подготвя редица регулации и нормативни рамки, които да регламентират и евентуално популяризират AI системите сред бизнеса. Дали ЕС ще успее да спечели доверието на компаниите и потребителите е големият проблем, който европейските депутати правилно идентифицират.
Потенциалната пречка е, че бюрократичната машина на Брюксел исторически действа доста бавно и първите резултати може да дойдат с доста голямо закъснение. Особено, спрямо бързото развитие на САЩ и Китай в областта. Към AI ключови са и мерките, които ЕС ще вземе относно използването, събирането на големи масиви от данни и дали ще се реализира идеята за европейски облак.
Първи по учени, последни по инвестиции
Твърдението, че Европа разполага с много силна развойна дейност се потвърждава поне в част от данните от изследването на ЕП. Старият континент води безапелационно по брой учени в областта на AI – над 43 хил. САЩ имат 28 хил., докато Китай – 18 хил. Ако приравним данните спрямо населението и на всеки милион работници ЕС и Щатите са почти с паритет – 172.9 и 173.1 съответно.
Любопитно е, какво става с научните трудове, които тези AI учени създават. ЕС са създали малко под 15 хил. такива изследвания, докато Китай води с малко над 15 хил. САЩ имат само около 10 хил., но техните са много по-качествени и популярни, защото получават повече цитирания, което е ключов показател в тези среди.
Ситуацията започва да става доста неприятна, когато се пренесем от научната в бизнес сферата. Компаниите, които създават и изграждат AI решения на Стария континент са едва 5 120, срещу 6 400 в Китай и цели 9 000 в САЩ. Ситуацията при стартъпите е още по-мрачна, като щатските такива са малко под 1 400, европейските са близо двойно по-малко – 726.
Утехата е, че стартиращите компании в Китай са наполовина на тези на Стария континент. Засега, защото при съотношението на рисковите инвестиции ЕС изостава с много. САЩ са осигурили малко под 17 млрд. долара капитал за AI компаниите. Китай не са далеч, като обема финансиране е 13.5 млрд. долара. Европа обаче привлича едва 2.8 млрд. долара.
В дългосрочен план, двойната преднина на Стария континент при стартъпите може да изчезне спрямо Китай, които осигуряват доста повече рисков капитал. Пекин поставя AI системите сред приоритетите за развитие и се очаква да разпределят още средства (включително държавно финансиране) за това. Друга тревожна тенденция е, че в доста случаи европейски компании свързани с AI са придобивани от дружества, които не са базирани на Стария континент.
Доверие в технологиите
ЕС правилно идентифицира един от проблемите – липсата на доверие на хората и компаниите в AI, но и в технологиите като цяло. Според българската евродепутатка Ева Майдел това може да стане с развитието на предпазни системи, стандарти и етичен кодекс, който да гарантира безопасното им внедряване и ползване.
„Трябва да имаме много надеждни системи за изкуствен интелект, защото гражданите не могат да видят пълния потенциал на една технология, ако ѝ нямат доверие“ Ева Майдел, евродепутат
„Трябва да имаме много надеждни системи за изкуствен интелект, защото гражданите не могат да видят пълния потенциал на една технология, ако ѝ нямат доверие“ Ева Майдел, евродепутат„Трябва да имаме много надеждни системи за изкуствен интелект, защото гражданите не могат да видят пълния потенциал на една технология, ако ѝ нямат доверие“, коментира Майдел, по време на онлайн конференция на ЕП посветена на AI системите.
Дали липсата на доверие е основна причина, в доклада на ЕП не се споменава, но данните за интеграцията на AI сред фирмите показват, че Европа изостава спрямо САЩ и Китай. Около 22% от щатските дружества са интегрирали подобни системи, а 29% са започнали пилотни проекти свързани с AI. В ЕС дяловете са 18% и 26% съответно. За сметка на това китайските фирми възприемат новата технология много по-бързо – 32% внедрени и 53% с пилотни проекти. Това може да се обясни и донякъде с по-малкото количество дружества в азиатската държава.
По пътя на регулациите
ЕС отговаря на тези тенденции с познатия за Брюксел начин – с регулации. През последните две години бяха изградени някои насоки и бели книги за AI, но по-важните стъпки ще бъдат предприети през 2021 г. Тогава се очаква да излезе първия пакет от нова нормативна рамка свързана с AI. Тя в момента се изготвя активно от ЕП. До края на октомври ЕП прие три доклада, които изследват възможностите и посоките, които регулациите могат да поемат.
В тя се описва, че освен конкретни регулации за системите за изкуствен интелект, действията на Брюксел трябва да обхванат още няколко аспекта – етиката на AI, както и авторските права свързани с технологията.
Според пресаташето на ЕП Ясмина Янкова, трябва да има специални правила, които да обхващат интелектуални трудове създадени с помощта на новата технология, както и само от хора. Ако бъде изготвена правилно, регулацията може да реши потенциалния проблем в научните среди за споделянето на AI данните, в които вече назрява конфликт между учени и бизнеса. Включително и за потенциалните вреди и кой носи отговорност за щети причинени вследствие на решения взети от изкуствен интелект.
Ключът е в данните
Друг ключов момент, който ЕС правилно идентифицира е важността на данните. Колкото повече информация един AI обработва и има достъп до, толкова по-ефективен той може да бъде. Това е един от факторите за бързия успех на китайските компании за изкуствен интелект, които могат да имат достъп до страшно много информация.
ЕС защитава доста силно потребителските и корпоративни данни, което в един момент може да попречи в развитието на AI системите. Точно, затова Брюксел започна да разширява своите регулации в тази насока. Идеята на Европейската комисия е да създаде единен пазар за данни в рамките на Стария континент. Първата стъпка в тази посока вече е предприета, като на 25 ноември беше публикуван нов закон за управлението на данните.
Той има за цел да регулира начина по който се обработва информацията от големите компании, корпорациите и технологичните платформи. Моделът, който се търси е неутралност на данните – тоест, дружествата, които я обработват няма да могат да я ползват, за препродажба или разработката на собствени продукти. Подобни компании ще се наричат посредници и трябва да използват максимална прозрачност в своята технология.
Това ще важи за обработката на индустриални данни, а не на потребителски. За вторите, ЕС използва вече наложената главна директива за опазване на личните данни (GDPR). Идеята на новата рамка е да улесни и да наложи прозрачни механизми за споделяне на информация между големи компании, публични институции и др.
В рамките на закона за управление на данните се предвижда и създаването на европейски облак, който ще обхване девет стратегически сектора – здравеопазване, екология, енергетика, земеделие, мобилност, финанси, производство, публична администрация и умения. Те ще са изградени съвместно от държавни агенции и частни компании, както и ще включват подсигурена технологична инфраструктура и механизми за управление. Новите европейски пространства за данни (както ги нарича Брюксел) ще бъдат в основата за създаването на нови продукти, базирани на ползването на големи масиви от информация.
