IT БИЗНЕСНОВИНИ

IT компании обещаха помощ за изграждане на е-здравеопазване в България

Извънредното положение покрай коронавирус пандемията даде тласък на дигиталните услуги в световен мащаб. Например, ползването само на облачните решения на Microsoft се е увеличило със 775% през март. Ситуацията се оказва доста ползотворна за развитие на дигиталната икономика и не само. Икономическият натиск от рестриктивните мерки кара бизнеса и държавата да помислят, как да оптимизират процесите така, че всичко да става по-бързо и дистанционно.

Да, говорим за митичното за България електронно управление. Първите хаотични стъпки в изграждането му са предприети още в последните години на комунизма, а след това темата остава като обещания на редица правителства. Сега, 30 години по-късно, имаме готови само отделни компоненти, които са готови в рамките на е-управлението. В здравеопазването например, дигиталните услуги са почти мираж, ако не броим възможността за справка дали дадено лице е осигурено или не.

Помощ от IT сектора

it software engineer

Български IT компании предлагат безвъзмездно 15 хил. човекочаса на своите специалисти по изграждането на системи за електронни здравни досиета, е-рецепти и направления, проследяване на лекарства и анализиране на ефективността им. Помощта е за да може да се даде тласък на е-здравеопазването, което стои в безизходица, заради хаотични обществени поръчки, обжалвания и други пречки.

Подкрепата е заявена от Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST, бившата Българска аутсорсинг асоциация – бел. ред.). Тя ще включва работата на висококвалифицирани специалисти, които да подпомогнат изграждането на системата за електронно здравеопазване.

„Подобно на други индустрии и компаниите от сектора на технологиите и бизнес услугите вече се сблъскват с последиците от COVID-19 пандемията“, коментира Илия Кръстев, изпълнителен директор на A Data Pro и председател на AIBEST.


ilia-krastev-a-data-pro-quote„Собствениците и мениджърите на IT компаниите смятаме, че наша отговорност към обществото е, не само да запазим възможно най-много работни места, но и да подкрепим институциите“ Илия Кръстев, A Data Pro


Технологичните компании за момента са по-малко засегнати от рестриктивните мерки средщу COVID-19 пандемията. IT специалистите най-лесно могат да се адаптират за дистанционна работа. Не само, защото повечето от задачите им са дигитални, но и защото често работят в международни екипи от разстояние. Затова е логично, компаниите от тази индустрия да се опитат да помогнат в ситуацията.

“Собствениците и мениджърите на нашите компании смятаме, че наша отговорност към обществото е, не само да запазим възможно най-много работни места, но и да подкрепим институциите и Националния оперативен щаб като предоставим безвъзмездно наличния си свободен ресурс за справяне с кризата причинена от COVID-19“, заяви още Кръстев.

Идеята е била посрещната с доста ентусиазъм от членовете на Асоциацията и затова толкова бързо идва и самата подкрепа.


Ivaylo-slavov-bulpros-quote„Реално в рамките на 24 часа получихме съгласие на повечето фирми за тази инициатива“ Ивайло Славов, Bulpros


„Ентусиазмът на членовете ни беше страхотен“, коментира Ивайло Славов, главен изпълнителен директор на Bulpros и член на борда на AIBEST. „Реално в рамките на 24 часа получихме съгласие на повечето фирми за тази инициатива“, допълни той.

AIBEST ще предостави редица ресурси на държавата. Сред заявените са бързо активиране на онлайн платформа, която да подпомага на здравните екипи с информация, следене на обстановката и спазване на карантината, системи за насочване, комуникация и др. Допълнително, Асоциацията ще представи анализ на добри практики и предложения, как да може да се дигитализира българското здравеопазване по-бързо и ефективно.

Порочният кръг на поръчките

old-files-tenders-paper-government

Според здравеният министър Кирил Ананиев, при тези обстоятелства, дигиталните услуги в тази сфера ще могат да заработят още през ноември. Той допълни, че вече се работи по изграждането на определени модули от системата. Всеки един от тях е в различен етап на разработване.

Подобно на много други компоненти на е-управление, е-здравеопазването става жертва на различни по ефективност обществени поръчки, обжалвания и др. През 2018 г. министър Ананиев обяви, че системата за дигитални услуги трябва да заработи още през средата на 2019 г. Това не се случва именно, поради обжалвания на обществените поръчки или тяхното непрецизно изготвяне. Такива проблеми има и при редица други проекти, свързани с е-управлението. Самите услуги няма да се централизират напълно, докато не се въведе електронна идентичност на гражданите. Нещо, което зависи от Министерство на вътрешните работи и новите документи за самоличност. Проект, който стои замразен вече повече от пет години.

Тагове

Свързани статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close