Дигиталната икономика ще движи растежа на България, заключава в свое изследване консултантската фирма McKinsey. Освен позитивната нотка, международната компания обрисува доста по-сива реалност, спрямо тази, която много от нас си представяме. Когато стане дума за дигитални технологии, България е сред лидерите по скорост на фиксирания и мобилния интернет, разполага с доста силна IT индустрия, като някои иновации, особено в софтуера се разработват на местно ниво. Но консултантската фирма изкарва наяве и голяма част от другата, по-тъмна, страна на монетата в дигиталната икономика на страната.
Преди да разгледаме всички ключови елементи от доклада, трябва да отбележим, че данните, които международната компания представя са за периода 2012-2016 г. С други думи, те са остарели с три години, като в някои елементи България има доста голям прогрес, по други – по-малък. Голяма част от изводите обаче остават актуални.
McKinsey предупреждава, че икономическият растеж на България вече навлиза във фаза, в който той трудно може да се постига с традиционни средства. Причините са ниската безработица, производителност на труда и заплащане. Развитието на дигиталната икономика ще даде този допълнителен тласък, както и ще подобри тези показатели.
Положителните новини
Започваме с добрите елементи от доклада на McKinsey. Те разделят Европа на три сегмента – дигитални първенци (основно Северна Европа – Норвегия, Швеция, Финландия, Естония, Дания и др.), петте най-големи икономики (Франция, Германия, Великобритания, Испания и Италия) и дигиталните претенденти (основно страните от Централна и Източна Европа). България спада в последната категория и изследването ни показва, че сме с висок, над средния, потенциал за развитие в създаването на цифрова икономика в нея.
Например, растежът на последната през периода 2012-2016 г. се оценява на 8.2% спрямо 6.2% средно за нашия сегмент. Ние сме и доста близо до средната стойност при дигиталните първенци, които отчитат увеличение на това перо с 9.9% за този период. Според McKinsey, в идеалния случай, българската дигитална икономика може да се удвои, като дял от брутния вътрешен продукт до 16% спрямо 7% отчетени през 2016 г.
… и сега лошите
Пожеланията са хубаво нещо, но консултантската фирма изкарва на показ, доста от недостатъците на ситуацията в страната. McKinsey отбелязва, че за да се възползваме от потенциала трябва обществените и частни институции и компании действат в посока на дигитализиране на процесите си. За голяма част от компаниите в страната, дигитализация в момента е закупуването на хардуер, ползване на базови офис програми и евентуално поддържането на сайт или страница в социалните мрежи. McKinsey показва, че в България много нисък процент от малките и средни предприятия използват основни дигитални инструменти, като анализиране на големи масиви от данни, облачни системи, продажби и реклама онлайн. В някои от показателите дори големите фирми в страната изостават спрямо тези в региона.
Тепърва през последните години държавните и общинските институции започнаха да предлагат онлайн услуги и обслужване по интернет. В доста случаи – децентрализирано. Липсата на е-управление, единни профили на потребителите, стандартизирани и прости методи за плащане, карат гражданите в някои ситуации да предпочитат да предадат документите на място, вместо по интернет.
В някои сектори, България е напред спрямо останалите дигитални претенденти, когато става дума за използване на новите цифрови технологии. Според McKinsey това са професионалните и бизнес услуги, търговията на дребно и едро, транспортния и логистичен сектор.
Препоръките, които консултантската фирма отправя са до болка познати на доста експерти.
- Засилване на качеството на основното и професионално образование
- Инвестиране в развитието на дигитални и меки умения (комуникация, работа в екип и др.) сред масовото население
- Увеличаване на внедряването и употребата на дигитални технологии в публичните и частни сектори
По другите две направления, може да се каже, че България се справя доста добре и има развитие. Това са дигиталната инфраструктура и създаването на условия за екосистема от предприемачи.
Кадрите, кадрите
България се гордее с качествените си IT специалисти, които привличат нови и нови компании да разкриват развойни центрове в страната. Недостигът на добри кадри е основното оплакване на дигиталната икономика в страната от години. Софтуерната индустрия положи различни усилия в тази насока, дори предложи специална образователна реформа. Последното така и не получи развитие в голяма степен.
Истината е, че в България не завършват достатъчно ученици и студенти от т.нар. прецизни науки – математика, информатика, инженерни и научни специалности (или STEM). Според McKinsey едва 166 българи се падат с такава специалност на всеки 100 хил. души в страната. По този показател сме на доста ниско ниво – далеч от средното в трите сегмента, като от големите пет европейски икономики, само Италия е под нас.
При сравнение с дигиталните първенци на континента, ножицата на хората, които имат по-дълбоки познания в IT е голяма сред всички възрастови групи. Тя варира между 60% при младите и достига 88% при най-възрастните.
Консултантската фирма обръща внимание, че преквалифицирането е ключов компонент в преминаването към новите цифрови реалности. Причината е, че с автоматизирането на процесите, доста от нискоквалифицираната работа ще стане излишна. Затова е важно да се пренасочи човешкия ресурс в нови сфери с по-голяма добавена стойност.