Така се появи Европейския кодекс за електронни съобщения, който беше приет като директива през 2018 г. Това означава, че той става задължителен за всички страни-членки на Европейския съюз (ЕС). Крайният срок за неговото транспониране в местното законодателство беше 21 декември, но повечето държави не успяха да се справят с този срок. Доста експерти от бранша очакваха подобно развитие, заради големия брой промени, които трябваше да се направят.

Не разполагаме с причините за всяка страна-членка, но историята за неговото забавяне в България е повече от любопитна. Тя представлява голямата битка между трите установени телекома и малките оператори за бъдещето развитие на конкуренцията в мобилния сектор в страната през следващите години. Процесите са и индиректно свързани с търговете за новите честоти, които стартираха няколко дни преди ЕК да започне наказателната процедура.

Прилагането на новия кодекс в страната

Българското правителство започна процедурата по интеграцията на кодекса в законодателството на страната още през миналата година. Тя се осъществява чрез мащабно пренаписване на Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Неговият цялостен ремонт се оказа подходящ момент за почти всеки по-голям участник в телеком пазара в страната да се опита да прокара своите интереси.

Като резултат, промените в ЗЕС, които да отразят Кодекса и всички предложения са в размер на 185 страници и още 341 страници обществено обсъждане. Едно от предложенията се оказва истински гордиев възел, който спира или по-скоро забавя приемането на обновения закон. Това е идеята да се задължат големите телекоми да предоставят национален роуминг на алтернативните оператори.

По този начин, последните ще могат да се превърнат във виртуални доставчици на мобилни услуги, без да се налага да изграждат собствени физически мрежи. Тези предприятия са познати и като виртуални оператори (MVNO). При общественото обсъждане идеята е отхвърлена, но поправката намери почва при разглеждането на новата версия на ЗЕС в ресорната комисия на Народното събрание.

Резултати и забавяне

Цялата история, колко е важна тя за съществуването на MVNO и алтернативни оператори в България сме описали подробно в този анализ. Обобщено накратко – малките доставчици предлагат краен вариант, който се посреща остро не само от телекомите, но и от регулатора.

В крайна сметка се заявява компромисно решение, в което при предоставянето на новите лицензи за честоти (най-вече 3.6GHz за 5G – бел. ред.), алтернативните оператори могат да заявят достъп до мрежите на телекомите, които впоследствие Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да разгледа и да влезе в ролята на арбитър.

Дискусията доведе до отлагане на приемането на ремонтирания вариант на ЗЕС и съответно до транспонирането на новия европейски кодекс в нашето законодателство. Дори с първоначалното забавяне, българският парламент можеше да спази срокът от 21 декември или най-късно през януари, промените да бяха обнародвани. Проблемът е, че разглеждане на второ четене така и не се случи до ден-днешен. Причината може да е огромния обем промени и обсъждания (над 500 страници общо), но може да има и друга такава.

Потенциалната връзка с 5G търговете

Докато в Народното събрание движение по промените в ЗЕС няма, КРС действа по своя първоначален план. След като влязоха в сила новите тарифи, регулаторът вече има уверенията на големите оператори, че ще закупят допълнителни честоти. Още в първите дни на януари, трите телекома добавят по 2x5MHz в своите ленти, които имат в спектъра от 2GHz.

В последните дни на януари, КРС обяви търгове за три от четирите възможни разрешителни за ключовите честоти в 3.6GHz, които да се използват за разгръщането на 5G мрежи в страната. Отново, при общественото обсъждане има конфликт между малките оператори, големите телекоми и регулатора.

Условията за трите разрешителни могат да се покрият само от действащите основни играча на пазара, което подсказва, че най-вероятно и те ще ги вземат. Забавянето на промените в ЗЕС е в полза на телекомите. Защото, когато придобият лицензите за новите честоти, идеята на малките за последващ арбитраж на КРС при споделяне на мрежите от големите ще бъде представена пред свършен факт.

Дали наистина е това причината за забавянето на промените в ЗЕС и съответното транспониране на кодекса в България може само да се спекулира. Фактите са, че измененията в закона са замразени за момента, а търговете за честотите за 5G стартираха. И при двете процедури, лесно може да се проследят опитите на малките оператори да търсят всякакви лостове за натиск на големите, за да могат да развият MVNO в страната. Които засега се парират доста успешно пряко или косвено от останалите елементи в телеком сектора.

The post Защо България не е въвела новите телеком правила на ЕС appeared first on TechTrends България.

Крайният резултат не беше предварително очаквания, като дори България се забави с пускането на 4G. Това беше заради недостиг на честоти за всичките компании, проточени във времето съдебни битки и дългоочаквано преразпределение на ресурса.

В последните дни на януари 2021 г. КРС прави нов опит за предоставянето на честоти за разгръщане на следващото поколение мобилни мрежи – този път 5G. Търгове ще има, но с тях се влиза в спорове между установените телекоми, потенциалните им конкуренти и регулатора.

Крайното решение на последния реално ще начертае бъдещето развитие на мобилните комуникации в страната. Защото, първо ще даде начало на истинското развитие на 5G мрежите в България. Второ – ще даде тласък за освобождаването на още честоти за операторите. Трето – ще очертае дали трите основни телекома ще имат конкуренция или не в дългосрочен план.

Вълната на прогреса

Спектърът, който е обект за разпределение е 3.6 GHz и е в основата на развитие на 5G мрежите в страната. Той беше ползван преди повече от десетилетие от „Макс телеком“ в неуспешния им опит за развитие на WiMax технология. През 2019 г. 3.6GHz бяха в центъра на 5G тестовете на трите основни телекома. В края на миналата година „A1 България“ пусна своята търговска мрежа от пето поколение, като ползваше временен лиценз. 5G услугата на „Виваком“ от своя страна разчита на наличните за компанията 4G честоти.

КРС планира да разпредели общо 370 MHz, които да се ползват в двоен дуплексов режим (TDD). Това означава, че операторите ще използват една лента, вместо, както до момента, по две. Досега, те ползват по една за ъплоуд и една за даунлоуд на информацията.

Регулаторът обяви намерението си да раздели свободния капацитет в четири разрешителни. Три по 100 MHz и едно по 70 MHz. Реално може да се каже, че първите са предназначени за установените телекоми, а последното – за потенциални конкуренти.

Търгове с предизвестен край

Заключението се потвърждава и от обявения търг за трите ленти по 100 MHz ленти. На 28 януари, КРС потвърждава своето намерение през решение №36, като процедурата трябва да приключи през март. Това става въпреки протеста на конкурентите на трите основни телекома. Регулаторът поставя изключително строги и почти недостижими за по-малки компании изисквания за участие.

Те включват множество условия. Например, вече наличен лиценз за мобилни мрежи и инвестиции в такива (било то 2G, 3G и/или 4G). Както и висока норма на рентабилност от 25% за последните пет години и 10% за последните десет, базирана на печалба преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA). Отделно има изисквания, да няма задължения към държавни институции или компании с отнети подобни разрешителни.

Дори само няколко от тези условия изключва някой различен от установените три телекома. Което реално прави търговете фиктивни. Те се правят, защото подадените заявления за лицензи в 3.6GHz е по-голям от наличните разрешителни.

Ясна позиция, че ще купят честоти са обявили „A1 България“, „Теленор“ и „Виваком“. Намерение за интерес, но без конкретна оферта са подали „Ти.ком“, „Мобилни алтернативни комуникации“ (МАК) и Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО). КРС предлага четири разрешителни, а желание са проявили шест компании или организации.

Първи сред равни

За да сглобим по-пълна картина за случващото се и зад решенията на регулатора, трябва да разгледаме обществените обсъждания по темата. В тях, единственият критик на идеята на КРС за издаване на четирите разрешителни в този формат е „Ти.ком“.

Компанията контрира, че няма равноправие, ако се предоставят три лиценза по 100MHz и един по 70MHz. Като алтернативен вариант, „Ти.Ком“ предлага спектърът да се раздели на четири ленти по 90MHz. Аргументите са, че с настоящето си решение, КРС облагодетелства само големите телекоми и не насърчава конкуренцията. По-ключово е твърдението, че за ефективното разгръщане на 5G е необходим ресурс от поне 80MHz.

Проблемите са два. Всеки един от трите телекома настояват да получат лента по 100MHz в 3.6GHz от поне две години в различни обществени обсъждания. Вторият момент е, че те са готови да ги платят веднага, за разлика от малките доставчици. „Ти.ком“ е изразил интерес, но не и конкретно намерение за придобиване на честотите. Това е и основния аргумент на КРС в отговорите.

Любопитно е, че трите телекома по принцип спазват много изкъсо идеята за равноправно разпределение на радио спектъра. Поради тази причина и недостига на достатъчно честоти в 700MHz и 800MHz, те още не са разпределени между операторите. Но тяхното желение за равноправие спира само между трите компании.

Параметрите на лицензите

Търгът за трите лиценза в 3.6GHz включват няколко публично известни параметъра. Те трябва да ползват новите тарифи, които са с над 50% по-ниски от доскорошните. Това беше осъществено след двугодишни преговори между операторите, КРС и Министерски съвет. Началната тръжна цела за 1 блок от 100MHz е в размер на 4 млн. лева. Стъпката за наддаване е 100 хил. лева, но шансът да се стигне до такова, предвид ограничителните условия, е минимален. Общо държавата ще получи минимум 12 млн. лева само от първоначалните лицензи. Отделно, всяка година се плаща такса за тяхната поддръжка, която не е малка като сума, дори след намаляването на тарифите.

По-интересният момент е, че разрешителните се издават за период от 20 години. Това беше друго ключово условие, което поставиха операторите на регулатора, за да закупят честотите. В рамките на преговорите, КРС дълго време поддържаше позиция за запазване на досегашната 10-годишна давност, но явно е отстъпила и по този показател.

В първите дни на януари, трите телекома вече получиха допълнителни 2x5MHz всеки в 2GHz спектър, като така всеки разполага с по 2x20MHz, който да ползват за подсилване на наличните си услуги. Очаква се след обявяването на търговете в 3.6GHz, да последват такива реални или проформа в 2.6GHz. Трите оператора също така може да получат още ленти в ключовия спектър от 700MHz, която е друга важна честота за 5G, ако бъде решен проблемът с недостига на ресурс при нея.

Горчивият опит на регулатора

Позицията на КРС донякъде може да се обясни с нейния горчив опит от предходния търг. Когато през 2011 г. бяха разпределени честотите в 1 800MHz, реално спектърът беше раздробен между шест компании. „A1 България“ (тогава „Мобилтел“), „Теленор“ (тогава „Глобул“), „Виваком“ и вече фалиралия „Макс телеком“ разполагаха с 2x10MHz. Апокрифната компания „4 Джи Ком“ притежавше 2x8MHz, а сателитният оператор „Булсатком“ – 2x5MHz.

Този ресурс не е достатъчен, за да се изгради пълноценна 4G мрежа. Необходими бяха ленти от поне 2x15MHz, а за бъдещото разгръщане на 4.5G – дори 2x20MHz, ако не се ползват други честоти. „Тапата“ беше „4 Джи Ком“, която просто държеше ресурса без да имаше каквото и да е намерение да го ползва. Целта беше потенциална препродажба на дружеството или предоставяне на ресурса на някой от операторите с цел извличане на лесна печалба.

След пропуснати такси, КРС започна процедура по отнемането на лиценза на „4 Джи Ком“, няколко години след края на търга. Решението на съда обаче беше, че компанията трябва да не плати две цели годишни вноски, за да може това да се случи. С което процесът по връщането на честотите в държавата се проточи до началото на 2016 г. Тогава КРС направи преразпределение на спектъра, което имаме и в момента. Едва тогава бяха напълно разгърнати 4G мрежите в България, което беше направено с известно закъснение спрямо редица европейски държави.

Конкуренция под натиск?

Историята сега седи като „обеца“ на ухото на регулатора. За да не се бави процедурата по изграждане на 5G, в момента явно той предпочита да даде нужния спектър на трите големи телекома. По-малка лента в 3.6GHz най-вероятно остава за външни играчи. Как ще бъде разпределено останалото разрешително от 70MHz явно ще разберем в следващите месеци.

Ако твърдението на „Ти.ком“ е вярно и, че тази лента няма да е достатъчна за пълно разгръщане на 5G, то това наистина може да навреди на конкуренцията. Обратната страна на медала е, ако на телекомите наистина им трябват оптимални 100MHz, но КРС беше разделила разрешителните на 90MHz. Тогава, по-малкото дружество, което вземе четвъртия лиценз ще може да го ползва като инструмент за преговори с големите телекоми за предоставяне на мрежови роуминг, без реално да развива физическа мрежа.

Амбицията на дребните играчи е по-скоро създаване на виртуален мобилен оператор (т.нар. MVNO), отколкото на четвърти пълнокръвен телеком. Това зависи силно и от потенциалните промени в Закона за електронни съобщения (ЗЕС), които бяха силно обсъждани и дискутирани в края на 2020 г. Те трябваше да бъдат скоростно приети до декември, но явно са замразени в Народното събрание.

От трета страна, конкуренцията наистина започва да издъхва или направо липсва. КРС признава в своите доклади, че въпреки, че има издадени пет разрешителни за мобилни мрежи, едва три от тях се използват с пълните си възможности. Основните телекоми са единствените, които предлагат пренос на глас. При мобилния интернет „Булсатком“ и „Ти.ком“ (в който бяха прехвърлени активите на фалиралия „Макс телеком“ – бел. ред.) имат нищожен пазарен дял с малко под 6 хил. абоната общо в края на 2019 г.

Първият оператор е в потенциално затруднено положение и неофициалната информация сочи, че си търси нов собственик. „Ти.ком“ по принцип има големи задължения към банки, което също поставя дългосрочната му стратегия под въпрос. Отделно, разрешителните в 1 800MHz изтичат през декември тази година. Тук остава и висящ въпроса, дори КРС да разпредели четвъртия лиценз в 3.6GHz, дали предприятието, което го вземе, ще може да развие услуга с него или ще изпаднем в ситуацията от преди 10 години.

The post КРС даде старт на 5G търговете в България appeared first on TechTrends България.