Oakley изкупува мажоритарния дял на Graphwise от инвестиционен консорциум, воден от Integral Capital Group. В него влизат PortfoLion Capital Partners, Carpathian Partners и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Консултантите по сделката са Arma Partners от страна на продаващите акционери и Graphwise. Deloitte и Boston Consulting Group са съветниците на Oakley Capital в одита (due diligence), а DGKV и Gowling WLG по юридическите въпроси.

Историческа сделка за българския пазар

Сделката е ключова за българския технологичен пазар. Освен, че тя е сред водещите по сума има и особено значение за страната, тъй като Graphwise се явява наследник на „Онтотекст“. Компанията е основана в България през 2000 г., като част от холдинга на „Сирма Груп“. Това е една от най-старите и добре развити дружества в областта на изкуствения интелект (AI). „Онтотекст“ е сред първите местни компании, които развиват собствени модели за анализиране на текст. Тя се развива сравнително успешно, с договори за семантични анализи с медийни гиганти като BBC, например.

През 2022 г. следва продажба на мажоритарния дял на европейския фонд за дялово инвестиране Integral Capital Group и пълно отделяне от холдинга на „Сирма Груп“. Тогава, компанията беше оценена на 30 млн. евро, с допълнителен ангажимент от новите инвеститори за инжекция на свеж капитал от 11 млн. евро. През 2024 г. „Онтотекст“ придобива австрийската Semantic Web Company, за неназована сума и се преименува на Graphwise. Параметрите на сделката не са обявени, но се предполага, че това изстрелва оценката на българската компания на между 70 млн. евро и 100 млн. евро.

Graphwise обслужва над 200 водещи международни корпоративни клиенти по целия свят. Компанията предоставя най-голяма стойност в сектори като финансовите услуги, науките за живота, енергетиката и управлението на инфраструктура, където прецизността, спазването на нормативните изисквания, възможността за одит и управлението на AI са от съществено значение.

Амбиции за растеж и статус на „еднорог“

Новият инвеститор ще си партнира с основателите и ръководния екип на Graphwise, които продължават да управляват бизнеса, за да подкрепи търговското разширяване на компанията и да засили лидерската ѝ позиция на пазара на корпоративен изкуствен интелект. Oakley ще работи в тясно сътрудничество с президента и основател на „Онтотекст“ Атанас Киряков за развитие на търговския капацитет, стратегията за излизане на пазара, засилване на присъствието на ключови международни пазари и осъществяване на стратегически придобивания.

„Изключително сме развълнувани от новото партньорство с Oakley, тъй като техният екип разбира както нашата технология, така и нашите амбиции“, коментира Атанас Киряков, президент и съосновател на Graphwise. „Oakley има доказан опит в превръщането на софтуерни компании, водени от техните основатели, в технологични „еднорози“. Заедно очакваме да разширим нашата платформа и да подкрепим все повече организации успешно да внедряват ефективен изкуствен интелект, на който да могат да разчитат и да се доверяват“.

„Изкуственият интелект променя начина, по който работи всяка организация, което прави надеждните данни, свързани с корпоративното знание, по-важни от всякога“, заяви Питър Дюбънс, основател и управляващ партньор на Oakley Capital. „Graphwise изгражда изключителна платформа за решаване на това предизвикателство и вече демонстрира впечатляващ растеж. Нямаме търпение да партнираме с Атанас и екипа, за да надградим този устрем и да реализираме пълния потенциал на бизнеса“.

Амбициите са през следващите три-четири години компанията да порасне поне два пъти. В момента за Graphwise работят около 200 души, като малко над половината от тях са в България. Последният отчет на българското дружество „Онтотекст“ е за 2024 г. при приходи 9.2 млн. евро.

Успешният изход

Integral прави първата си инвестиция в бизнеса през 2022 г., когато придобива мажоритарния дял в българската компания „Онтотекст“. Настоящата сделка е ключова за българската екосистема, защото е и най-голямата такава при изход на финансов инвеститор. „Телерик“ до голяма степен беше продаден от своите съоснователи, в компанията имаше само един миноритарен външен инвеститор в лицето на Summit Partners, които влизат през 2008 г. Шест години по-късно, българската фирма е продадена на Progress Software за 262.5 млн. долара.

„От инвестицията на водения от Integral консорциум в Ontotext през 2022 г. насам, компанията израсна до световен лидер в сферата на AI и семантичните технологии, мултиплицирайки приходите си чрез съчетание от стратегически иновации и успешни придобивания, реализирани от силния мениджърски екип начело с Атанас Киряков“, коментира Евтим Чесновски, партньор в Integral.

Технологията зад успеха

Според анализи на Gartner от май 2026 г., семантичната съвместимост се превръща в основна стратегия за контрол на разходите и сигурност, като се прогнозира, че  до 2027 г. добавянето на формално описание на смисъла на данните може да увеличи точността на AI агентите с до 80% и да съкрати разходите с до 60%. Чрез своята GraphRAG технология Graphwise осигурява на организациите т.н. семантичен гръбнак (semantic backbone) –  надеждни данни, прецизни знания и бизнес логика, които обслужват както AI агенти, така и експерите, и останалите ИТ системи. Това води до много по-ниско потребление на ресурси (tokens) при значително по-висока скорост и точност, както и до по-лесна преносимост между различни платформи и AI модели.

Технологиите на Graphwise адресират едно от ключовите предизвикателства пред успешното внедряване на корпоративен изкуствен интелект – подсигуряването на големите езикови модели с надеждни, свързани и контекстуализирани корпоративни данни и знания.

Това поставя Graphwise в един от най-бързо развиващите се и стратегически значими сегменти на световния технологичен пазар и е силно признание за способността на българската технологична екосистема да създава технологии с глобално приложение и стойност.

The post Фондът Oakley Capital придобива наследникът на „Онтотекст“ appeared first on TechTrends България.

EA изпитваше затруднения, подобно на Activision-Blizzard. Двата гиганта разчитат на силни франчайзи, които обаче започват да залязват като интерес. Новите итерации не допадат толкова на масовата аудитория и се наблюдава постепенен, но сравнително постоянен отлив. По-агресивните опити за монетизация само наляха масло в огъня. EA като публична компания трудно балансираше между непрекъснатият стремеж за ръст на приходите и печалбата, така и в създаването на иновативни и качествени заглавия.

Последното е свързано с доста разходи и поемането на рискове, което дружество на борсата трудно може да си позволи. Връщането на компанията в частна такава, дава по-голяма творческа свобода. Но се обвързва още по-тясно с желанието на новите собственици. Затова беше важно, кой точно би купил EA. С обявяването на сделката пъзелът до голяма степен се нареди. Бъдещето на компанията ще бъде почти изцяло обвързано с електронните спортове. Това носи своите предимства, но и рискове.

Новите собственици

EA обяви, че е купена от консорциум състоящ се от няколко ключови играча. На първо място е саудитският суверенен фонд PIF (Private Investment Fund), който на пръв поглед няма много общо с гейминга. Той стои зад редица инвестиции свързани с голф, партньорства с големите тенис турнири ATP и WTA, както и с гига-проектите на Саудитска Арабия, които имат за цел да трансформират икономиката на страната и да намалят нейната зависимост от петрола.

PIF обаче ще натисне EA да се фокусира основно върху игри за електронни спортове. Причината е, че т.нар. Световно първенство по е-спортове (Esports World Cup – EWC) не само се провежда в Саудитска Арабия, но и организаторите зад него са подкрепени основно от Рияд. Ще разгледаме защо новината е едновременно добра и потенциално рискова за EA. Поради тази причина, PIF беше влязъл като миноритарен акционер с 9.9% дял в гейм разработчика.

Другите представители на консорциума са инвестиционния фонд Silver Lake, които имат интерес към технологични и спортни компании. Последният инвеститор също е финансов – Affinity Partners. Това е сравнително новоучреден фонд (създаден през 2022 г.) с малко инвестиции основно в технологиите, но и свързан с някои сделки заедно със Silver Lake и PIF.

Сделката е най-голямата такава с левъридж изкупуване в историята на САЩ. Това означава, че по-голямата част ако не и цялата сума е взета под формата на дълг, в който за гарант са използвани активите на закупената компания. В случая с EA става дума за общо 55 млрд. долара, от които 18 млрд. долара трябва да бъдат предоставени при приключването на сделката през 2027 г.

Без видима промяна на пазара

Трансакцията няма да промени значително баланса на силите в гейминг индустрията. Лидер по годишни приходи продължава да е Sony, следван от китайския Tencent, който през последните няколко години задмина Microsoft. При това въпреки, придобиването на софтуерния гигант на един от следващите по големина играчи – Activision-Blizzard. Любопитното е, че в рамките на тези няколко години, автоматично се вляха сумарните приходи на двете компании, но без видим растеж.

Nintendo е четвърта, като изостава с близо двойна разлика спрямо Microsoft. Китайският Net Ease и вече продадената EA са почти изравнени на петата позиция. Epic Games и Take Two са след това, като нов китайски играч идва на девета позиция – MiHoyo. Американската sandbox платформа Roblox допълва десетката в гейминг индустрията.

Промяната за последните няколко години идва от китайските компании, а не толкова от мегасделката между Microsoft и Activision-Blizzard. Западните разработчици също изостават или в най-добрия случай стагнират като резултати. Сделката за EA не е най-голямата в индустрията, като придобиването на Activision-Blizzard за 68.7 млрд. долара продължава да е на върха. С нея Microsoft си купи малко дял с който да се противопостави на Tencent и да разшири значително каталога си от абонаментната услуга Xbox Game Pass.

Електронните спортове – ножът с две остриета

Новите собственици PIF ще натиснат EA да се фокусира върху развитието на е-спортовете. Сделката за саудитите е стратегическа, защото разработчикът стои зад някои от основните спортни заглавия като FC26 (бившата поредица FIFA), поредиците NHL, Madden, F1, UFC и др. EA стои зад популярното заглавие в жанра Battle Royale – Apex Legends, а сделката идва само дни преди премиерата на дългоочаквания военен шутър Battlefield 6.

Последният в маркетинговата си кампания се опитва да измести популярния франчайз на Activision – Call of Duty. Повечето от изброените игри, без Battlefield 6 в момента са активни на професионалната сцена. Фокусирането върху е-спортовете почти сигурно ще има една цел – ще се повиши качеството, вместо количеството. Причината е, че про геймърите настояват за изчистен и балансиран геймплей, който да не се променя всяка година.

Ефектите може да са няколко. Първата възможност е да се елиминира концепцията за ежегодни премиери на едни и същи заглавия. Например футболната поредица FC да бъде пускана веднъж на пет или шест години, но да се пуска DLC пакет всяка година с актуалните емблеми и състави. Ежегодните премиери са ужас за професионалните играчи, защото дори промените да са минимални, те трябва бързо да се нагодят към тях.

Това може да се окаже предимство за EA, особено ако намери балансиран бизнес модел за монетизация. След слизането ѝ от борсата, компанията няма да бъде под непрекъснат натиск всяко тримесечие от акционерите за ръст на приходите и печалбата. Което ще ѝ позволи да разработва своите игри с по-стратегическа и дългосрочна визия. Както и да не се залага задължително на токсични и нелоялни практики за монетизация.

Недостатъците при е-спортовете са, че това може да убие иновациите. Професионалните играчи искат заглавията да са предвидими и направени за тях. Counter-Strike визуално може да е извървял огромен път, но чисто механично играта е същата от версия 1.6 и дори в някои отношения някои иновативни идеи или експерименти са отхвърляни, за да не се разстроят утвърдените професионални играчи.

Друг пример е поредицата Quake, в която про геймърите настояват за присъствието на определени механики, които правят трудността на играта огромна, особено за новите потребители. Постепенно едно от най-емблематичните заглавия при шутърите и в е-спортовете беше ограничено само до няколкостотин професионални играчи и упорити ентусиасти. Казано с други думи – популярността на Quake беше убита от про геймърите.

В подобен капан може да попаднат заглавията на EA след придобиването от PIF. Кое точно от остриетата на професионалния гейминг ще сработи при тази сделка ще разберем поне след няколко години. Едно е ясно, EA вече няма да е същия разработчик след това придобиване.

The post Сделката за EA е поглед към бъдещето на електронните спортове appeared first on TechTrends България.

Първо дойде затваряне на съдържанието в различните платформи. Което доведе до силна фрагментация на пазара и пренасищането му с голям брой услуги. Напук на теорията за пазарната икономика, че повишеното предлагане, ще доведе до потенциален спад на цените, се получи точно обратното. Отделните играчи трябваше да повишат абонаментите, за да могат да извлекат повече приходи от стагниращ брой клиенти. Някои предприеха и очакваното окрупняване на пазара, за да консолидират абонатната си база. След като тези ходове не беше достатъчен, компаниите опряха и до пълното завъртане на колелото с интеграцията на реклами.

Изминаващата 2024 г. беше тестът на последните две тенденции – окрупняването на пазара и вкарването на промотирано съдържание. Първите резултати не са толкова обещаващи, някои от водещите медийни гиганти затъват в дългове, заради приключението им в стрийминга, докато приходите от новите потенциални източници не са толкова щедри, колкото се очакваше. Последната прогноза, която направихме в TechTrends през 2019 г. с първия ни материал от серията „Стройминг войните“ беше, че след всичко това ще се завърне пиратството. Дали това е факт или това все още е липсващото парче от пъзела, ще разберем в следващите редове.

Солената сделка

През 2024 г. трябваше да бъде приключена една от най-големите консолидационни сделки в сектора. Disney сключи споразумение с Comcast в края на декември предходната година за изкупуването на пълния дял в платформата Hulu. Компанията на „Мики Маус“ притежава 67% с опция да придобие останалите 33% от ТВ гиганта. Срокът беше 2024 г., двете дружества влязоха в разгорещен спор за точната оценка на услугата.

През 2019 г., когато е сключено това споразумение тя е за 27.5 млрд. долара. Според тази оценка една трета дял е малко над 9 млрд. долара. Disney беше в незавидно финансово състояние още преди да беше финализирана окончателната сума за сделката. Медийният гигант успя с цената на много оптимизации и съкращения да повиши кешовите си резерви до малко над 5 млрд. долара.

В крайна сметка, Disney успява да намери малко повече пари. През декември 2023 г., компанията се договаря да прехвърли 8.61 млрд. долара на Comcast. Това е малко под 33% от договорената през 2019 г. сума от 27.5 млрд. долара. В лицето на медийния гигант, отношенията са приключени и през следващата година започна пълна интеграция на Hulu с Disney+.

Comcast обаче оспорва и към август 2024 г. тече арбитражно дело. В него, миноритарният собственик иска от Disney да доплати още 5 млрд. долара. Ако това се случи, пазарната оценка на Hulu ще надмине 50 млрд. долара. Disney се приготвя за подобна развръзка, като в края на финансовата година (28 септември – бел. ред.) има кешови наличности от над 8.5 млрд. долара.

Въпреки, че според Disney „до 1 декември 2023 г. трябва да изплати“ сумата от 8.61 млрд. долара на Comcast, според годишния финансов отчет през септември 2024 г. такова плащане не е предприето. Затова и тези 8.5 млрд. долара кешови резерви най-вероятно са предвидените пари за сделката с Hulu.

Ако арбитражът отсъди в полза на Comcast, Disney ще трябва да намери най-вероятно още 5 млрд. долара, за да финализира трансакцията. Предвид усилията, които костваше на медийния гигант да събере средствата от 8.6 млрд. долара, добавянето на още 5 млрд. долара може да се окажат вече непосилни.

(Не) всички печелят от реклама

Да оставим арбитражните драми за момент и да видим какво се случва с рекламата. Изминалата 2024 г. е годината в която всички стрийминг платформи се отвориха за подобен тип приходи. Това ни върна с повече от десетилетие назад във времето, когато кабелните телевизии доминираха, като ТВ услуги в домакинствата.

Идеята им е сравнително проста, като вече стрийминг платформите предлагат два типа абонаменти – с и без реклами. Първата опция е по-евтина, докато втората по-скъпа. Не всички услуги в момента предлагат това навсякъде и затова примерно в България, повечето абонаменти все още са без такива формати. Но, САЩ е първият и най-голям пазар, в който стрийминг платформите наложиха този модел.

Резултатите за 2024 г. са противоречиви, поне според данните на Emarketer. Само три платформи реално надминават 5% от общите рекламни приходи, а пет – сумата от 1 млрд. долара. Лидерът YouTube притежава 24%, но той не е точно стрийминг платформа, като неговия бизнес модел е базиран на промоции още от придобиването му от Google.

Amazon е интересен пример, защото Emarketer не отчита само постъпленията от Prime Video (стрийминг услугата), но включва и тези от Twitch, Fire TV и Freevee. Друг елемент от методологията на консултантската фирма, който трябва да се отбележи е, че става дума за съдържание, което е пускано само на телевизори, но не и на лаптопи и мобилни устройства.

Така, най-адекватните данни само за стрийминг платформи са за останалите играчи. Като единствен от тях с над 5% е Hulu, която има 12% от приходите за ТВ реклама за 2024 г. Услугата на новия им собственик Disney+ успява да привлече едва 3%, толкова е и Tubi, а Max и Showtime на Paramount са с по 2%. Мастодонтът по стрийминг потребители Netflix също е с 3%. Друга изненада тук е, че по рекламни постъпления Peacock изпъква над големите макар и с малко с 4% общо.

Любопитното е, че според Emarketer, времето прекарано в съответните платформи е доста ниско, въпреки милионите абонати в САЩ, които всяка компания е обявила. Netflix е с очаквано висок резултат по този показател с 20%, но примерно Disney+ е само с 5%. Отново Hulu е изненадата с 8%, докато Max, Peacock и Showtime са с около 3%.

Това показва две неща – първото е, че за момента рекламодателите не са напълно уверени във възможностите на платформите. Второто е, че Hulu е едно от малкото изключения, в които стрийминг ТВ услуга успява да привлече повече реклама отколкото има време прекарано пред телевизора 12% срещу 8% съответно. Което затвърждава, че платформата може би все пак има по-висока цена и потенциал, отколкото е била определена през 2019 г., но това ще покаже арбитражът между Comcast и Disney.

Какво се случва в дигиталната Тортуга

Популярността на остров Тортуга в Хаити е свързана с пиратите от 17 век и най-вече с истинските действия на капитан Морган, който го ползва за база на своите операции в региона. В рамките само на няколко десетилетия, пиратството в Карибския басейн е потушено, чрез първо решение на Английски парламент, а впоследствие и при подялбата на региона с Ратисбонския договор.

В 21 век стрийминг платформите се очакваха да доведат до същия ефект с дигиталното пиратство. Като предоставят лесна, достъпна, евтина и обхватна алтернатива за ползването на разнообразно съдържание – от музикално до видео. Първоначално имаше успех, въпреки, че няма напълно точни изследвания за обема на онлайн пиратството. Поскъпването на абонаментите, връщането на рекламите и по-агресивното им представяне дават предпоставки, потребителите да се върнат към тази полу-легална (в България, иначе нелегална в други държави – бел. ред.) форма за достъп до съдържание.

Точна информация за обема на пиратството винаги е трудно да се намери. Данните на сайта Cord Cutting дават някои интересни насоки за развитието на този сив сектор. Трудно може да се каже дали ползването на нелегално съдържание намалява. Според информацията на сайта, 11% от хората, които са гледали пиратски ТВ програми, са увеличили потребленеито на такива през 2024 г. Но в същия момент, 35% отговарят, че са намалили. Cord Cutting подчертават, че този индикатор тепърва трябва да се следи по-изкъсо, заради промените, които стрийминг платформите предприемат. Причината е, че изследването е направено през април 2024 г., когато тепърва влизат в сила ефектите от рекламите и поскъпването на абонаментите.

По-интересни са други изводи от тези данни, като първата е, че всеки трети американец гледа нелегални ТВ програми. Очаквано при разбивката по възраст, ¾ от младите (т.нар. „поколение Z“) опират до пиратско съдържание, а при тези на средна възраст (или „милениали“) е 2/3. Едва при възрастните поколения има значително понижение на гледането на такива видеа. Като една от причините е, че някои от тях (11%) не знаят как да достигнат до такова съдържание, иначе биха го направили.

Причините защо пиратстват ТВ съдържание също не са изненадващи, предвид вече описаните тенденции. Една трета (36%) от тези потребители отговарят, че се интересуват само от конкретно шоу, което обаче не си заслужава плащането на пълен абонамент. Това е вследствие на ефекта на фрагментацията на стрийминг пазара и затварянето на съдържанието в конкретни платформи. Друга една трета (35%) посочват за причина поскъпващите абонаменти, което е втора тенденция в стрийминг сектора. Засега само 17% го правят, за да избегнат рекламите, но и този показател ще бъде интересен да се проследи.

Потребителите на пиратско съдържание в САЩ обаче не ползват само такова. Защото 80% от тях са абонати и на поне две стрийминг услуги. Което в комбинация с извода, че 75% от всички потребители на нелегално видео биха се отказали от такова, ако цените са по-ниски. С други думи, за момента поскъпването на абонаментите и фрагментацията движат пиратството в САЩ.

Какво да очакваме

Ситуацията при пиратското съдържание за момента не показва значително увеличение. Но демонстрира, че потребителите реагират негативно на по-скъпите абонаменти и фрагментацията на платформите. Докато второто беше леко редуцирано с частичната консолидация, допълнителна такава ще е необходима, за да може пазарът да постигне приемливи нива, както при търсенето, така и при предлагането.

Поскъпването на цените няма да изчезне, защото всички компании инвестираха десетки милиарди долара, за тези услуги и те все още са на загуба. Например Comcast само през третото тримесечие на 2024 г. отчита негативен резултат от 436 млн. долара от Peacock. Disney беше на тримесечна загуба от 500 млн. долара за своята едноименна платформа, но през периода юли-септември за първи път отчете минимална печалба от 47 млн. долара. Тя обаче е трохичка в сравнение с инвестициите, които медийния гигант направи.

Първите данни за 2024 г. показват, че за момента рекламите не дават необходимия финансов поток, който да избие вложенията в платформите. Освен това, този тип промоции и промяната на бизнес модела създават опасения потребителите да се върнат към пиратското съдържание. Засега, има само косвени индикации, но тази теза все още не е напълно изключена.

Какво остава като възможности? Не много, при по-голям провал на рекламния бизнес модел, компаниите зад стрийминг платформите ще имат няколко варианта или комбинацията между тях. Първият е допълнителна и по-голяма консолидация между услугите. Това обаче отново включва големи инвестиции, както показва опита на Disney с Hulu.

Вторият е връщане към лицензираното съдържание или частично отваряне между услугите. При него, компаниите ще обособят няколко групи на базата на споразумения за ползване на част от ексклузивните до момента филми и сериали. Това ще доведе и до евентуалното излизане на някои от играчите от стрийминг бизнеса, които ще разчитат да избият инвестициите в съдържание само чрез лицензионни такси. В двата случая ще очакваме повишаване на цените на абонаментите или някакъв тип ограничения към по-евтините.

Последната възможност е ако рекламният модел даде някакви позитивни резултати, тогава медийните гиганти отново да се опитат да ударят пиратите. С по-строги санкции и силно лобиране през правителствата за справяне с този сив сектор. В миналото ефектът на този подход засега е бил противоречив. Във всички случаи, стрийминг пазарът влезе в тежка позиция, от която трудно ще излезе.

The post Стрийминг войните – завръщат ли се пиратите appeared first on TechTrends България.

Един от тях е разширен списък с потенциални купувачи, както и евентуалната пазарна оценка на United Group. За разлика от предишната информация на Bloomberg, която противоречеше на изтеклата в гръцката преса такава преди няколко месеца, че има вероятност групата да се продава „на парче“, сега американската агенция не изключва и този вариант. Всичко все още е в прекалено начална фаза на преговори, което се индикира и от приемането на не обвързващи оферти. Самата телеком група отказва да коментира неофициална информация свързана с продажбата ѝ.

Разширеният списък

Последната информация на Bloomberg потвърждава, че основните потенциални купувачи са арабските телеком групи Etisalat и Saudi Telecom (STC). Към тях се добавят фондовете Apax Partners и Warburg Pincus. Три други големи стратегически купувачи също са били проучвани Това са френските Orange и Iliad, както и австрийската Telekom Austria Group. Последната държи „А1 България“ и цялата телеком група зад бранда A1. Френските оператори от години се оглеждат за активи в региона. Особено Orange, които в един момент са разглеждали „Виваком“ при една от многото предходни продажби на оператора. Iliad от своя страна придобиха полския телеком UPC Poland за 7 млрд. злоти (1.6 млрд. евро) през 2021 г.

Общата пазарна оценка на United Group, която се преследва е 8 млрд. евро, като в сумата се включва и дълга на групата. Към края на 2023 г. той е в размер малко под 4.3 млрд. евро, показват данните от изтеклия финансов доклад на групата. Нетно остават 3.7 млрд. евро, които да се разпределят към настоящите акционери. Мажоритарен дял в момента има BC Partners с 56%, следван от мениджмънта на компанията, в която влиза и сръбския магнат с общо 42% и Европейската банка за развитие и възстановяване (ЕБРВ) с около 2%.

През юли се очаква всички заинтересовани компании за придобиването на United Group да подадат не обвързваща оферта. Това означава, че няма да платят банкова гаранция, която при отказ от сделка да остане при настоящите собственици. Подаването на подобни оферти показва, че преговорите все още са в начална фаза, както подчертават и източниците на Bloomberg. След получаването на подобни предложения, се избира една от тях и се подхожда към сделка или се сключва обвързваща такава. В двата случая след това следва задълбочен дю дилиджънс или специален одит на продаваните активи.

Всичко е на тезгяха, може и на части

Обновената неофициална информация включва още една важна подробност. Цялата United Group се продава, но е възможно някои от купувачите да решат да пуснат оферти за бизнеса на групата в отделни пазари. Например, гръцките звена на балканския конгломерат да отидат в стратегически инвеститор от Франция, докато останалата част да бъде придобита от финансов такъв. Или пък същото може да се приложи за българските активи на United Group, докато останалите отидат в ръцете на друг купувач. Нарочно даваме за пример операциите на групата в България и Гърция, защото това са им най-апетитните и големи.

Това увеличава възможността да се намерят купувачи и евентуално да се повишат цените на някои от активите. Продажбата на целия United Group в единен пакет се оказва проблемен, защото част от заинтересованите и потърсени компании имат операции на някои от пазарите.

Etisalat например притежава мажоритарен дял в телеком групата на PPF Group, които държат Yettel и CETIN дружествата в България и Гърция. Telekom Austria Group държи телекомите A1 в България и Северна Македония. В югозападната ни съседка United Group има значително медийно присъствие, а у нас, австрийците при придобиване ще попаднат в ситуацията на Etisalat.

Ако се стигне до продажба към няколко купувача, разпределението ще бъде интересно. Защото, United Group започнаха да отделят фиксираните си мрежи в едно централизирано дружество, а мобилните кули бяха продадени на саудитския TAWAL (дъщерна фирма на Saudi Telecom – бел. ред.). Продажбата на едро на свързаност също е изнесена на ниво група във всички пазари. В повечето държави, в които оперира United Group в общи линии действат по няколко компании от United Group. Това обикновено са телеком оператор, медийно дружество и скоро инфраструктурно.

The post Първите оферти за собственика на „Виваком“ се очакват през юли appeared first on TechTrends България.

В края на февруари, гръцките медии започнаха спекулациите, че United Group се подготвя да продаде местните си активи. Още тогава, тръгнаха и предположенията, че може цялата група да смени собствеността си и да не се ограничи само с бизнеса си в южната ни съседка.

Новата информация на Bloomberg подкрепя за момента втория вариант. Тя продължава да е неофициална, но вече поне не се говори само за гръцките активи. От друга страна, ако Etisalat и United Group достигнат до съгласие и потенциално до сделка, то тя ще има големи проблеми с регулаторното одобрение. Арабската група изкупи мажоритарния дял в повечето телеком активите на PPF Group в Централна и Източна Европа, които включват Yettel и CETIN.

Проучвателна фаза

Информацията на Bloomberg е доста оскъдна. Според американската агенция, Etisalat са започнали да проучват възможностите за пълното придобиване на United Group. Източниците на Bloomberg също така споменават, че настоящият мажоритарен собственик на балканския телеком – британският фонд BC Partners, търси обща оценка от около 8 млрд. евро.

Нещата са все още в доста начална фаза. Двете страни отказват официален коментар, като Etisalat (който оперира под търговския бранд e&) допълват, че са публична компания и ще държат акционерите информирани за подобни действия. От тяхна страна има само, че „към момента“ не са отправили конкретна оферта за United Group. Източниците на Bloomberg посочват, че официалната процедура по продажбата се очаква да започне през юни.

Това подкрепя предположенията на гръцките медии от края на февруари, че BC Partners се подготвят за пълно излизане от балканската телеком група. Информацията от тогава включваше освен Etisalat, като потенциален купувач, но и саудитската Saudi Telecom. Звеното Tawal на втората компания придоби мобилните кули на United Group в края на 2023 г. за 1.22 млрд. евро и потенциално изкупуване на целия конгломерат изглежда като логична стъпка напред.

Малко вероятният гръцки пакет

Източниците на Bloomberg внасят доста малко яснота спрямо информацията от гръцките медии отпреди два месеца. Те подкрепят тезата, че BC Partners най-вероятно ще търсят купувач на целия United Group, а не само „на парче“. Сумата, която търси британския фонд също не е случайна и изглежда логична. Телеком конгломератът има натрупан дълг към края на 2023 г. в размер на 7.13 млрд. евро, като по същото време продава мобилните кули на Tawal за 1.22 млрд. евро. В началото на 2024 г. бяха емитирани нови дългови облигации на стойност 1.73 млрд. евро, но те са за плащане на предстоящи падежи по задълженията.

Ако приемем, че постъпленията от сделката ще отидат за покриване на дългове, остават около 6 млрд. евро. При оценка от 8 млрд. евро, BC Partners ще успеят да вземат около 2 млрд. евро печалба, която обаче не включва първоначалната инвестиция за закупуването на United Group от фонда през 2019 г. Тя е на стойност от 2.6 млрд. евро, с което британската финансова институция ще бъде на загуба от около 600 млн. евро. Сумата може и да е по-малка, като това ще зависи от точните параметри на потенциалната сделка, както и на комисионните.

Предвид високото задлъжняване на United Group и желанието на BC Partners да излязат от групата не изглеждаше логично, да „продават на парче“. Гръцкият бизнес на конгломерата формира само около 30% от приходите и около 27% от печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA). Ако приемем последната като основния критерий при формирането на пазарната оценка, то при самостоятелна продажба, BC Partners ще вземе едва 2.16 млрд. евро. При това без да включваме дългът, който е изтеглен с обезпечения на гръцките активи.

Супер балкански телеком или защо имаме проблем

Отново опираме до хипотеза, в която Etisalat стигне до споразумение и реши да придобие United Group. Сделката ще бъде изключително трудна за одобряване на регулаторно ниво. Арабският телеком вече купи мажоритарния дял (50% + една акция) в телеком звеното на PPF Group – PPF Telecom. В него влизат всички оператори под бранда Yettel, инфраструктурното CETIN и словашкия O2. В трансакцията не се включват чешките телеком активи на PPF Group, а цената е 2.15 млрд. евро.

Проблемът е, че при придобиване на United Group, заедно с горните оператори ще има припокриване на няколко пазара. Най-голямо то ще бъде на два пазара – този в България и в Сърбия. На нашия например, то ще е огромно. Etisalat ще контролира вторият и третият по приходи телекоми („Виваком“, „Йеттел“ и „ЦЕТИН“ в комплект), както и двете най-големи медийни групи – „Нова броудкастинг“ и „бТВ“. С което при мобилните абонати, Etisalat ще постигне дял от 63.3% по данни на Комисията за регулиране на съобщенията за 2022 г. Медийният пазар е по-труден за данни, но по такива от 2021 г. от една от двете агенции – ГАРБ, двете групи постигат сумарна аудитория от 74% през 2021 г.

В Сърбия също имаме силно припокриване, тъй като там оперират SBB за United Group, а за PPF Telecom Group там са местните звена на Yettel и CETIN. Проблемът е доста по-лесен за решаване в Словения, където застъпване има само на медийния пазар с местните Pop и United Media. Ситуацията е идентична и в Хърватска, но там United Group имат и оператора Telemach.

Предвид факта, че такава сделка обхваща множество страни-членки на Европейския съюз има голяма възможност освен одобрение от местните регулатори, да се чака и такова от Брюксел. Което ще усложни сделката, като най-затруднено ще е положението именно на българския пазар. Засега тя все още е в сферата на спекулациите, като през следващите няколко месеца може да очакваме някакво развитие и потенциално потвърждение.

The post След Yettel, арабската Etisalat се прицели и в United Group appeared first on TechTrends България.

Сред спряганите купувачи са американски финансов фонд и потенциално два арабски телеком групи. Интересът на оператори от Близкия изток се засилва, след като Etisalat придоби контролния пакет акции в Yettel и CETIN, сред които са и едноименните български компании.

Информацията засега е силно спекулативна, като самите United Group отказват да я коментират именно поради този факт. От друга страна, в идеята има логика, защото групата натрупа големи дългове, с нейните мащабни планове за разгръщане на Балканите. През януари тя пласира облигации за 1.73 млрд. евро, които бяха използвани за рефинансиране на предходни задължения.

Евентуалната продажба на гръцките активи ще окажат значителна промяна в портфолиото на United Group, като в момента те са най-големи като приходи. Затова и логиката, че може цялата група да е на тезгяха не е толкова далечна.

От съседите с любов и спекулации

Новината, че гръцкият телеком Nova на United Group може да бъде продаден тръгва от местното издание Euro2Day. Според него, процедурата е все още в ранна фаза, но вече има заявен интерес от различни инвеститори – стратегически и финансови. Позовавайки се на анонимни източници, основната причина е потенциалното изтегляне на BC Partners от телеком групата в неопределено бъдеще.

Очакваната цена за Nova е около 2 млрд. евро или 7.5 пъти печалбата преди лихви, данъци и амортизации за дружеството за 2023 г. Сред потенциалните купувачи се спряха американския фонд CVC Capital Partners, а голямата гръцка медия Ekathimerini добавя към него арабските телекоми Etisalat и Saudi Telecom. Първият вече има силни апетити в региона след като придоби мажоритарен дял в Yettel и CETIN, които са със стабилни позиции в България и Сърбия. Избрани са и консултантите по евентуалната сделка – JP Morgan и Morgan Stanely.

Според двете гръцки медии единият вариант е продажбата само на телекома Nova. Втората опция е сделката да обхване цялата група и всички пазари. Тогава обаче Etisalat ще срещне съпротива от антимонополните регулатори в някои от държавите, в които оперира United Group. Най-проблемни ще са Сърбия и България, тъй като арабите вече придобиха контролния дял в Yettel и CETIN от PPF Group. Бившите звена на Telenor са най-активни точно в тези две балкански държави.

Средиземноморският фактор

Гръцката експанзия на United Group започна малко след тази в България. През август 2020 г. балканския телеком получи одобрение от местените и европейски антимонополни органи за придобиването на оператора Forthnet, който оперира под търговското име Nova в страната. Това е един от водещите кабелни доставчици в южната ни съседка и по това време разполага с 457 хил. ТВ и 551 хил. интернет абоната.

Точно година по-късно през август 2021 г. беше обявено и второто придобиване на местна почва. United Group купи третият по големина мобилен оператор и един от трите водещи телекоми в Гърция – Wind Hellas. След още година двата актива бяха обединени в една компания и под бранда Nova.

Новият комбиниран оператор се превърна във втория по големина фиксиран такъш и остана трети при мобилния сегмент. Това показват данните на гръцкия телеком регулатор EETT за 2021 г. Макар тогава финалното ребрандиране на Nova да не е приключило, компанията вече има малко под 24% на мобилния пазар като абонати. Операторът скъсява макар и с малко разликата спрямо втория Vodafone, който е с 30%.

Лидер е OTE с 46%, като бившият държавен телеком е водещ и при двата подсегмента във фиксирания пазар. При интернет доставката е с около 50% дял на линиите, а при платената телевизия – около 52%. Консолидираните данни на Nova във фикса ги поставят на твърдото второ място. При интернет доставката, звеното на United Group е с 27% пазарен дял, а при платената ТВ – 36%.

Перлите в короната

През първите години на придобиването, „Виваком“ беше най-големият актив на балканската група, както по приходи, така и по EBITDA. Закупуването и консолидирането на двата гръцки оператора промениха частично тази картина. За деветмесечието на 2023 г. (последният финансов отчет на United Group, с който TechTrends разполага – бел. ред.) лидер по приходи е Nova с 612 млн. евро. „Виваком“ е втори с 487 млн. евро, но двете звена заедно съставляват 54% от всички постъпления на United Group за периода. Брандът Telemach, който оперира в четири държави е след това с 21%, а медийната част на групата United Media е след това със 17%. Оригиналният сръбски оператор SBB е само с 9%.

„Виваком“ обаче се оказва най-печелившата от всички в United Group с 232 млн. евро EBITDA за деветте месеца на 2023 г. Nova отчита само 205 млн. евро, а двете заедно съставляват около 60% от тази оперативна печалба. Трети по EBITDA в групата е United Media със 103 млн. евро.

Ако се стигне до продажба на Nova почти сигурно ще означава девалвация на портфолиото на United Group. От друга страна, балканската група изгради своята локална телеком империя с агресивни придобивания. Те станаха факт благодарение на редица заеми. Към края на деветмесечието на 2023 г. United Group е акумулирала дълг в различна форма на обща стойност от 7.13 млрд. евро.

Групата започна активни действия по овладяването на задълженията. Отделянето на мобилните кули на всички оператори и продажбата им на саудитския Tawal за 1.22 млрд. евро беше именно с цел да се намалят борчовете на United Group. Сумата беше платена в налични средства, без акции или дългови инструменти. През януари, балканският телеком конгломерат емитира нови облигации на стойност 1.73 млрд. евро, с които да се покрият някои от дълговете с наближаващ падеж.

Консолидираните гръцки активи представляват апетитна хапка, както за стратегически, така и за финансови инвеститори. United Group успяха да окрупнят част от пазара в южната ни съседка, най-вече във фиксирания сегмент. Подобни действия се направиха и в България, след като групата придоби доскорошния лидер на платена ТВ сателитния оператор „Булсатком“. Очаква се неговото пълно вливане във „Виваком“ да се случи съвсем скоро. Това ще направи българският телеком лидер на фиксирания пазар, докато на мобилния, компанията е с почти изравнени позиции спрямо втория „Йеттел“.

С което, Nova и „Виваком“ са двете перли в портфолиото на United Group. Третата по-малка е медийния конгломерат United Media, в която са концентрирани различните активи за съдържание, сред които е и българската „Нова броудкастинг груп“. Ако групата продаде едното звено, то другото ще продължи да допринася тежест за холдинга. Въпросът е какво решение ще вземе ръководството на United Group – дали за цялостна смяна на собствеността или само на някое или няколко подразделения. Засега групата публично отказва да коментира темата.

The post Бъдещето на United Group ще се решава в Гърция appeared first on TechTrends България.

Решението на КЗК слага и край на сагата със спора за собствеността на „Булсатком“. През последните години за сателитния оператор се водят тежки битки – съдебни и регулаторни, покрай преструктуриранията му и продажбите му. Одобрението на сделката с „Виваком“ ще разплете бързо и лесно останалите казуси. Някои от които се влачеха в съдилища и регулатори с години и заради взаимосвързаността им не можеха да се решат без да предизвикат нови.

Действието на регулатора обаче ще отвори нови въпросителни относно измерването на пазара на платена телевизия. КЗК прие доводите на United Group и „Виваком“ да включи в този сегмент и стрийминг платформите, познати и като Over The Top услуги (OTT). Данните за тях все още са само ориентировъчни и на база външни изследвания, като повечето играчи не са длъжни да подават точна информация за абонатите си, нито подлежат на регистрационен режим в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) или Съвета за електронни медии (СЕМ). Като всичко това най-вероятно ще бъде оспорвано в съда от конкурентите.

Новият поглед

Най-голямото опасение за сделката между „Виваком“ и „Булсатком“ е поглъщането на вече втория на пазара за платена телевизия от първия. Според официалните годишни данни на КРС за 2022 г. делът на абонатите на двете компании заедно ще бъде 61%. След финализирането на сделката „Виваком“ ще получи две трети от пазара, като далеч след тях остава „А1 България“ с малко над 26%.

КЗК правилно отбелязва, че „Булсатком“ губи през последните години абонати, като от 2020 г. до 2022 г. тя се е лишила от 145 хил. потребители. Ако превъртим лентата по-назад, ситуацията става дори по-плашеща. Преди КРС да започне да събира данни за крайните клиенти на платена ТВ, косвените индикации показваха, че сателитния оператор разполагаше преди десетина години с около един милион абоната. Към 2022 г. „Булсатком“ вече се е свил до 542 хил. или почти наполовина, като и това е първата година, в която компанията губи лидерското си място. Причина за всичко това е засилената конкуренция, финансовите проблеми на оператора и несигурността покрай боричканията за власт в него.

Този факт не е най-решаващия в констатацията на КЗК, че няма опасност от създаване на господстващо положение след сделката. Регулаторът приема напълно доводите и допълнителните неофициални данни на United Group и „Виваком“, които игнорират тези от годишните доклади на КРС. Според тях на ТВ пазара трябва да се добавят абонатите на стрийминг платформите и тези, които не се отчитат от операторите (т.нар. сив сектор).

По този начин целият сегмент се увеличава като обем с 50% от малко над 2 млн. на малко над 3 млн. потребители. United Group и „Виваком“ предоставят информация, че абонатите на OTT услуги са около 541 хил. и още 423 хил. са неотчетени от малките оператори или са т.нар. сив сектор. С което сумарния пазарен дял на телекома след придобиването на „Булсатком“ се свива от внушителните 61% на доста по-приемливите 40%.

За стрийминга с любов

Има ясна причина, защо през всичките години досега при пазарните анализи в телеком сектора се взимаха данните от КРС. Те се водеха за най-официални и пълни, тъй като законово се задължаваха всички оператори да декларират своите абонати и ги подават директно към регулатора. Големите телекоми ги оспорваха, защото смятат, че малките крият клиенти. Това се прави защото цената за правата на излъчване на съдържание се определят на размера на потребителската база.

Проблемът идва, че няма точна информация колко е сивия сектор. Правени са различни проучвания през годините и дори в мотивите към КЗК данните на „Йеттел“ и „Виваком“ се разминават значително. Първата компания посочва, че към 2020 г. необявените абонати са около 4-5% от целия пазар. „Виваком“ предоставя малко по-конкретни като цифри, но като дял те са три-четири пъти повече – над 17%.

Ситуацията е същата и при стрийминг платформите (OTT). Големите от тях са международни услуги, които не подлежат на изискването да обявяват своите абонати в страната пред регулаторите. Данните за тях са предоставени от трети външни източници, цитирани от „Виваком“ и United Group и са силно приблизителни и груби. Част от тях са и вътрешни изследвания на телеком групата.

Въпреки, че са силно ориентировъчни те са доста интересни и за първи път имаме по-точна разбивка на стрийминг услугите в страната. Netflix е лидер с 200 хил. абоната, следван от HBO Max със 150 хил., Disney+ е наполовина със 75 хил., още 40 хил. са към Amazon Prime Video. Българските независими онлайн ТВ платформи са с 60 хил. и още 35 хил. са другите, някои от които и сателитни услуги от съседни държави.

„Но всичко е точно“

С безропотното приемане на горните данни КЗК обръща с главата надолу анализът на ТВ пазара в България. Освен, че информацията за потребителите „на сиво“ и OTT е ориентировъчна се пренебрегва факта, че в страната един от популярните начини за абониране към стрийминг платформите е през големите телекоми. „Йеттел“, тогава „Теленор“, наложиха идеята с добавянето на HBO Go (сега HBO Max) през 2016 г.

Практиката обхваща и трите оператора, както и повечето големи стрийминг услуги. „А1 България“ дори интегрираха Netflix в рамките на своето умно приложение Xplore TV. Няма разбивка, колко от тези абонати минават през телекомите. КЗК игнорира това, като се позовава на изследване на британския регулатор Ofcom, че на Острова между 60% и 80% от клиентите на OTT се договорят директно с платформата. Според тези данни само 10% минават през операторите.

За България обаче няма такова изследване и не се знае какво е припокриването на тези 541 хил клиенти. Ако решението на КЗК за разглеждане на пазара на платена ТВ трябва да се превърне в практика ще са необходими доста промени и усилия в две посоки. Едната – да се намери по-точно измерване на сивия сектор, което да се ползва от регулаторите. Втората – да се накарат стрийминг платформите да публикуват своите данни за абонатите в страната, което ще е трудно, защото са международни компании, а в закона за момента те не подлежат на такъв режим.

Въпреки липсата на тези неща КЗК отсъжда, че „всичко е точно“ и дори факта, че пак се надвишава пазарния дял след придобиването на 40% се смята, че няма заплаха за конкуренцията.

Протоколно за другите сегменти

На фона на ТВ пазара останалите опасения за сделката между „Виваком“ и „Булсатком“ са буквално протоколни. При пазара на дребно на интернет доставка се отчита кумулативен дял от малко под 38% и съответно се смята, че не е заплаха за конкуренцията. Разликата там с „А1 България“ за 2022 г. е и по-малка, операторът е с дял от 27.8%.

Пазарът за медийно съдържание също се смята, че няма да бъде повлиян толкова силно. United Group притежават „Нова броудкастинг груп“ и КЗК смята, че заради натиск на правоносителите, компанията няма да може да се възползва от по-силните си позиции да ограничава достъпа. Опасенията за каналната мрежа са споменати набързо и разпуснати, заради възможностите в Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ) за прокарване на кабелите и през шахтите на операторите на комунални услуги.

Разплитане на останалите случаи

КЗК също така налага незабавно изпълнение за своето решение, въпреки протестите на „Йеттел“ и водените дела по друг свързан казус. Почти сигурно е, че ако не двата основни конкурента, то поне единия ще обжалва мотивите на регулатора. Ако сделката мине и се финализира, то тогава тя ще разплете останалите случаи по собствеността на „Булсатком“, които са навързани с нея.

През 2019 г. кредиторите на сателитния оператор поемат контрола над „Булсатком“ и като финансови инвеститори без да участват на телеком пазара под друга форма не би трябвало да минават през одобрение на КЗК. Софийският съд обаче постановлява, че все пак регулаторът трябва да разгледа сделката и ако има промяна в пазарното поведение, то тогава трябва да се произнесе по казуса. В идентична ситуация е последващата продажба на „Булсатком“ към Спас Русев. Последният взима заем именно от United Group, за да финансира придобиването.

С което двата казуса за собствеността на сателитния оператор зависият напълно от това дали КЗК ще одобри окончателното поглъщане на „Булсатком“ от „Виваком“. С решението от петък на регулатора това е факт и съответно се разплитат двете претенции отпреди няколко години. За момента остава казуса с продажбата на физическата инфраструктура на оператора към United Group, което за момента е спряно от съда и евентуалното обжалване на решението на регулатора от останалите телекоми. Ако няма промяна в крайния изход, то тогава телеком пазарът ще е завършил основния процес по консолидация на сектора. Както и ще сложим край на сагата с „войната на розите за „Булсатком““ .

The post Как КЗК разчете ТВ пазара за сделката с „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.

Предвид политическата ескалация на темата, отново трябва да направим едно уточнение – TechTrends е политически неутрална и не цели никакви изгоди или защита на интересите на някоя партия. Винаги сме избягвали покриването на теми, които в един момент достигат до тези нива. Но предвид значението на „Булсатком“ за българския телеком пазар не можем да игнорираме това развитие.

Част от информацията също така е доста неофициална и хипотетична, както и идва от източници като сайта ПИК. TechTrends успя да потвърди част от нещата, но не всичко. Това също трябва да се отбележи дебело, преди да навлезем в самата конкретика. Нея първо ще я представим сравнително хронологично, след което ще влезем и в потенциалните хипотези и последствия.

На кафе със Спас

На 24 януари, екип на сайта ПИК засичат бившият премиер и съпредседател на „Продължаваме промяната“ (ПП) Кирил Петков да пие кафе със Спас Русев в столичен хотел. При вида на журналистите, политикът веднага си тръгна, като малко след него го последва и бизнесмена. Оттам тръгнаха спекулациите, че срещата е била обвързана със сделката между United Group и „Булсатком“.

Източници от телеком индустрията на TechTrends потвърждават, че това е била темата на разговора, както и че тя е продължила малко след това. Повече детайли обаче липсват.

До финализирането на сделката с „Булсатком“, Спас Русев все още се води за реалния собственик на оператора. Официално, компанията е собственост на специално създадено във Великобритания дружество. Преди това, бизнесменът беше основен акционер във „Виваком“ и член на борда на директорите до 2022 г. Той придоби на търг „Булсатком“ през 2021 г., но едва след година премина към влизане във владение, заради присъствието му в ръководството на конкурентния телеком.

Политическата ескалация

След близо седмица затишие, срещата между Спас Русев и Кирил Петков изглеждаше, че ще мине като поредната „жълтина“ в българското медийно пространство. Нещата се промениха рязко на 31 януари, когато TechTrends получава информация, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) планира да одобри сделката на 1 февруари.

Източник от телеком сектора коментира, че се очаква това да стане без никакви условия, което означава, че регулаторът не вижда проблеми за конкурентната среда. Една сделка може да бъде одобрена с и без такива. При наличието на опасения за конкуренцията в сектора, КЗК може да постави условия, при които да се осъществи трансакцията.

Докато TechTrends се опитваше да намери допълнително потвърждение на информацията или КЗК да публикува съответното решение, ситуацията ескалира. Вечерта на 31 февруари бившият премиер и настоящ депутат Кирил Петков изрази загриженост при евентуално одобрение на сделката между United Group и „Булсатком“. Той повтори нашата информация, че се очаква КЗК да излезе с решение в тази посока на 1 февруари, а тя се потвърждава и от публикация на Mediapool.

„Ако е вярно, че утре КЗК ще одобри сделката между United Group и „Булсатком“, това много ни притеснява, защото сме чели докладите на Комисията за регулиране на съобщенията за близо 60% пазарен дял“, коментира Петков пред медии на 31 януари.

КЗК на прицел

Кирил Петков веднага допълни, че настоящият състав на КЗК е с изтекъл мандат и че трябва да бъде сменен. Както и да се коригира Закона за защита на конкуренцията в тази насока. Петков уточни, че това ще стане след разговори с ГЕРБ. ПП и техния коалиционен партньор „Демократична България“ отдавна настояват за смяна на съставите на ключови регулатори, като КЗК винаги е бил водещ в техните изказвания.

По този начин, Петков обвързва косвено сделката между United Group и „Булсатком“ с дълго отлагания разговор за смяна на съставите на регулаторите. Което на пръв поглед прави придобиването политически заложник между управляващото мнозинство в Народното събрание. Това не е напълно задължително, защото КЗК все пак може да одобри сделката и след това тя да бъде атакувана в съда.

Регулаторът не остана мълчалив за дълго време и на 1 февруари излезе с остра позиция срещу тази на Кирил Петков като обяви, че според българското и европейски антимонополно законодателство КЗК е независим орган. Което означава, че останалите държавни органи не могат да влияят на нейните решения или да прекратяват правомощията на действащите ѝ членове.

United Group излиза с почти идентична позиция няколко часа преди тази на КЗК. Телеком групата заявява, че изказването на Кирил Петков е „недопустима намеса“ в работата на независим регулаторен орган. До момента (1 февруари) няма публикувано решение за самата сделка за „Булсатком“. Ако в четвъртък е имало заседание, когато обикновено се провежда такова от КЗК, то резулатите от него регулаторът ги публикува публично в рамките на следващата седмица.

Двете хипотези

Срещата на Кирил Петков със Спас Русев и последващите действия, както и потенциални такива на КЗК създават две потенциални, но взаимоизключващи се хипотези. Едната е, че бизнесменът търси по-широка политическа подкрепа за одобрението на сделката. КЗК до момента застава на страната на United Group и „Виваком“ при заплетения казус с „Булсатком“ и останалите дела. Но пълното придобиване на сателитния оператор много трудно може да мине, поради голямото влияние, което ще окаже на пазара. Което налага, макар и да не изисква напълно, по-широка политическа подкрепа.

Втората хипотеза е изказана от сайта ПИК. В нея се твърди, че договорката между Спас Русев и United Group е била на два етапа. Първият е погасяването на основната част на заема с фиксираната инфраструктура на „Булсатком“ на стойност от 90 млн. евро. Тя вече е приключена и одобрена от КЗК, но за момента е спряна в от софийския административен съд. Втората част е пълното усвояване на сателитния оператор от телеком групата на стойност от 40 млн. евро, като тогава да бъде платена и комисионната на Русев от 5 млн. евро.

Според ПИК отношенията между българския бизнесмен и миноритарния акционер на United Group Драган Шолак и Спас Русев заемат завой. Телеком групата приключва сделката за „Булсатком“ без да изплати комисионната за бизнесмена и затова той започва да търси политическа подкрепа, за да я спре. Целта му е да се забави решението на КЗК, докато намери нов купувач на сателитния оператор.

Източници от индустрията споделят, че тази хипотеза може да е частично вярна. Разликата е, че проблемът не е в решението на United Group за придобиване, а по-скоро от страна на Спас Русев, който получил потенциално друга оферта за оператора. Или активно търси по-добра такава.

Реакцията на Кирил Петков от 31 януари, като че ли подкрепя тезата на ПИК, но не я потвърждава на 100%. На следващия ден коалиционният партньор на ПП – „Демократична България“ изместиха разговора за телеком регулациите в друга посока. Те обърнаха внимание, че два от операторите са предприели индексация на цените, но с напълно различни стъпки и затова трябва да се намеси Комисията за защита на потребителите (КЗП).

Темата е интересна и ще бъде разгледана в отделен материал в TechTrends. Но това изместване демонстрира, че целият шум около КЗК и „Булсатком“ може би вече вреди политически. Затова и ескалацията в тази посока скоро може да утихне и вече се взимат мери в тази посока.

Последствията

Според Mediapool КЗК е взела решение на 1 февруари да одобри без условия сделката. В същия ден служителите на „Булсатком“ излизат на протест, подкрепен от синдиката КТ „Подкрепа“. Те протестират от опасения, че след придобиването голяма част от тях ще бъдат съкратени. Операторът разполага с малко над 1 500 наети лица към края на 2021 г. Предвид оптимизациите и продажбата на инфраструктурата тази бройка може да се е намалила значително към днешна дата.

Ако се потвърди решението на КЗК това означава, че сме на финалната права на края на „Булсатком“. Пазарното влияние на оператора се смяташе за прекалено голямо, че да мине лесно през регулатора. С което и решението на регулатора се очакваше да се забави. Последната надежда за промяна е обжалването му пред съда от конкурентите – „А1 България“ и „Йеттел“.

Финализирането на сделката ще сложи край на оператора, но и на дългата сага от борба за собствеността му. Както и низа от дела и казуси, които бяха създадени около „Булсатком“. Ако КЗК разреши придобиването му от United Group, то тогава ще отпадне спорът за сделката между кредиторите и единия съосновател на компанията Пламен Генчев. Както и оспорването на придобиването на оператора от Спас Русев. Трите казуса са навързани и до голяма степен зависят от решението на КЗК от 1 февруари, което очакваме да се публикува другата седмица, ако то вече е взето.

The post Войната за „Булсатком“ отвори политически фронт appeared first on TechTrends България.

Агресивното увеличени на потребителите на фиксирана телевизия и интернет не се оказват само празни приказки, като „Виваком“ е добавил близо по 100 хил. абоната само през периода юли-септември. Компанията също така отчита и силен ръст на мобилните си клиенти, като продължава да намалява разликата между водещите два оператора.

Всичко това идва в момент в който „Виваком“ или по-скоро United Group се опитва да придобие всички активи на „Булсатком“. В своите отчети компанията-майка подчертава, че сделките трябва да преминат през регулаторно одобрение, както и, че ще помогнат на телекома да подобри позицията си в изключително „конкурентната среда“.

Втори в групата

Финансовото представяне на „Виваком“ за първите девет месеца продължава да е силно, каквато тенденция забелязахме към края на полугодието. Приходите растат с 9% на годишна база до 473 млн. евро за целия период между януари-септември. Телекомът от известно време не е най-големият в United Group, след консолидацията на гръцките активи. Nova Greece е лидер по постъпления с 610 млн. евро или около 30% от общите. „Виваком“ отговаря за 23% от приходите на цялата група.

Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) също расте за българския оператор. Увеличението е с около 15% до 226 млн. евро. По този показател, „Виваком“ е лидер в United Group, като Nova Greece постига само 190 млн. евро EBITDA за същия период. Българската компания също така е и източник на най-много оперативен кеш за групата – 166 млн. евро.

За сметка на тези позитивни новини, капиталовите инвестиции за „Виваком“ намаляват. Те се понижават до 60 млн. евро спрямо 74 млн. евро предходната година. Обяснението на компанията-майка е, че това се дължи на „различен график за ремонти и строеж“ между двата периода. Тъй като в това перо влизат и крайните потребителски устройства, телекомът явно е намалил нивата на складови наличности, което също е понижило инвестициите.

Скок на абонатите

Докато чисто финансовият резултат изглежда повече от обещаващ, то оперативния свързан с потребителите показва по-резки промени и то в рамките само на три месеца. Само в периода между юли и септември, „Виваком“ добавя близо 100 хил. абоната на домашен интернет и на платена телевизия. Първите вече са 717 хил., докато вторите достигат 875 хил.

Последните са по-важни, защото именно на пазара на платена ТВ се смята, че сделката с „Булсатком“ ще окаже най-голямо влияние. Сателитният оператор разполага в края на 2022 г. едва 542 хил. ТВ абоната, докато „Виваком“ по това време е с 667 хил., показват данните на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Сега, за девет месеца телекомът е добавил 207 хил. потребители ако ползваме информацията на КРС и 217 хил. при сравнение на докладите на United Group за двата периода.

Откъде идват тези нови абонати и дали е за сметка на „Булсатком“ в момента не може да се каже категорично. Факт е, че през последните няколко години потребителите на сателитния оператор спадат драстично. Затова и презумпцията, че докато регулаторите излязат с решение за сделката с „Булсатком“, компанията ще бъде най-вероятно почти напълно обезкървена. Абонатите междувременно ще се влеят във „Виваком“ органично.

Ръстът на потребителите, в комбинация с новите пакетни предложения на компанията води и до увеличение на средномесечния приход на абонат (ARPU). Т.нар. blended показател, в който влизат различните услуги се увеличава от 10.5 на 11.7 евро в края на септември.

Кули за дълг

United Group обявава, че сделката за предоставянето на всичките ѝ мобилни кули на саудитската Tawal е приключена. Платени са 1.218 млрд. евро, като повечето средства са използвани за погасяване на част от големи дълг на групата. Тук се изпада в интересна ситуация, защото българският съд премахна незабавното изпълнение на сделката с мобилните кули на „Булсатком“, което може да афектира и отношенията на United Group с Tawal.

Балканският телеком има задължения в края на 2022 г. на стойност от 5.9 млрд. евро. Към края на септември те се понижават до 5.4 млрд. евро, като в тези суми са включени всички видове дълг, главници, лихви и др. United Group зае крупни средства, за да може да финансира повечето си придобивания в региона. Най-голямото от тях е придобиването на няколко оператора в Гърция, с което българските операции вече не са лидерски.

Но „Виваком“ също така получи възможност да купи различни по-малки доставчици през последните две години. Сделката с „Булсатком“ е най-значимата, както за телекома, така и в консолидационните процеси в страната за последните десет години. Последното подобно крупно придобиване беше от „Мтел“ на „Близу“.

The post „Виваком“ расте стабилно и агресивно добавя фиксирани абонати през лятото appeared first on TechTrends България.

Ключовото значение на „Булсатком“ беше подчертано след години на вътрешна борба за контрол и финансово оцеляване. От 2022 г. след поредната смяна на собствеността, тази битка се пренесе към целия пазар, а от настоящата се включиха активно регулаторите и съда. Сателитният оператор е изградил истински „гордиев възел“ от правни казуси относно неговата собственост. Разплитането на един или повече може да доведе до ефектът на доминото и да прехвърли собствеността на компанията от едни ръце в други.

Броени дни преди Коледа, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обяви, че ще осъществи задълбочен анализ и проучване на последния възел – прякото придобиване на „Булсатком“ от United Group. Това е най-важният компонент от целия низ от казуси и с най-големи потенциални преки последствия за телеком пазара. Останалите казуси не са за подценяване, като бавно и славно и те търпят развитие. Но те малко или много ще зависят от този, за да може да се разплете окончателно съдбата на „Булсатком“.

Има ли заплаха за конкуренцията

Намерението на United Group да придобие напълно сателитния оператор е описвано като заплаха за конкуренцията най-вече в две направления. Първото е пазарът на платена телевизия, в който „Булсатком“ дълги години беше едноличен лидер, но през 2022 г. отстъпи първото място на „Виваком“. Обединението на първите два доставчика по брой абонати ще концентрира прекалено голям пазарен дял.

Макар, че купувачът не е „Виваком“, а реално компанията-майка United Group не помага в защитата на тази теза. Сумарно след придобиването ще се осигури около 61% от пазара на платена телевизия, по данни на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за 2022 г. Вторият „А1 България“ ще разполага с 26%, а каквото остане – за малките оператори.

Второто направление е силната концентрация на пасивна и опорна инфраструктура, която водещият телеком у нас започва да акумулира. Това става чрез друга сделка с „Булсатком“ – тази за мрежовата ѝ инфраструктура. Като абонати при доставката на интернет на дребно, ситуацията след придобиването ще е малко по-благосклонна от около 41%, по данни на КРС. „А1 България“ остава втора с малко под 28%, а малките доставчици сумарно имат около 30%.

Най-засегнат от тези промени ще бъде третият телеком – „Йеттел“. Неговият собственик PPF Group неуспешно наддаваше за „Булсатком“ през 2021 г., когато загуби от бизнесмена Спас Русев. Това беше последният шанс на мобилния оператор да придобие значителен дял и инфраструктура във фиксирания сегмент. Сега, „Йеттел“ развива тези услуги почти виртуално, като разчита на мобилната си връзка и опорната мрежа изградена около кулите. Опасенията за пазарните дялове при поглъщането на „Булсатком“ от „Виваком“ са изразени не само от „Йеттел“, но и от „А1 България“.

По-ограниченото влияние като защита

От „Виваком“ и United Group избират интересна стратегия за защита на сделката. Особено, когато става дума за пазара за платена телевизия. Телеком групата сравнява официалните данни подавани към КРС с тези от няколко независими проучвания за точния брой на ТВ абонати в страната. Те са правени, поради критики на големите играчи, че малките крият колко потребители разполагат, защото таксите за авторски права се изчисляват на абонатна база. Според регулатора, потребителите на платена телевизия са малко над 2 млн., докато тези отчетени от консултантите Earnst & Young и Bmedia са малко над 2.5 млн.

От United Group правят нова сметка за пазарните дялове на база на тези данни. Според тях, след сделката „Виваком“ ще разполага с общ контрол на около 49% при платената ТВ. За да подсили своите аргументи, телеком групата също така добавя и абонатите на OTT услуги – това са онлайн платформите като Netflix, Amazon Prime, HBO Max и др. Така, общият брой на ТВ потребителите, според компанията скача до близо 3 млн. С което контролният дял на „Виваком“ спада до доста по-приемливите 40%.

Уловките са няколко. Първата е, че не се взима предвид факта, че точно „Виваком“ дълги години критикуваше „Булсатком“ в некоректно отчитане на своите абонати. След една от смяната на собствеността на сателитния оператор, тези обвинения спряха. Но това не е плътно доказателство, че практиката (ако е имала такава – бел. ред.) е спряна. Добавянето на OTT платформите също може да бъде поставено под въпрос, защото за да са достъпни е необходима интернет връзка, а „Виваком“ е сред лидерите в този сегмент.

Съдебни неволи по възела

Докато КЗК взима решението да разследва по-задълбочено пряката сделка между United Group (и може да се каже „Виваком“) и „Булсатком“ през предпразничната седмица има частично развитие и по друга част от „гордиевия възел“. Става дума за сделката за мрежовата инфраструктура на сателитния оператор, която беше продадена директно на United Group, като обезпечение на кредита на Спас Русев за придобиването на самата компания.

КЗК разреши сделката, но Административният съд – София област премахна незабавното ѝ изпълнение. Което означава две неща, едното е, че United Group все още не може да прехвърли активите, а другото е, че тепърва магистратите ще разглеждат казуса.

Достига се до куриозна ситуация, защото мобилните кули на „Булсатком“ вече бяха интегрирани, заедно с тези на „Виваком“ в отделно дружество и продадени на саудитската Tawal. Тази сделка е финализирана според финансовия отчет на United Group през третото тримесечие, като сумата получена за всичко е малко над 1 млрд. евро.

Времето няма да излекува

Решението на КЗК да разследва по-задълбочено сделката между United Group (и може да се каже „Виваком“) и „Булсатком“ показва, че опасения за концентрация може да има. Интересен детайл е, че регулаторът за момента го възприема като поемане на непряк контрол. United Group придобива фирмата на Спас Русев „Вива Корпорейт България“, която притежава „Булсатком“. Всичко е все още в начален стадий, но първите крачки за регулаторно разглеждане са направени.

Заплетените казуси по веригата на „възела“ в комбинация с тепърва анализирането на географския и пазарен обхват на пряката сделка означава, че разплитането им ще отнеме доста време. Дори крайното решение да бъде срещу реализирането на придобиването, протакването работи в полза на „Виваком“.

„Булсатком“ вече е в позиция на преходно ръководство от няколко години. Пазарните ѝ дялове се свиват скоростно и през 2022 г., компанията загуби лидерската си позиция от „Виваком“ при платената ТВ. За около десетилетие, сателитният оператор е свил почти двойно своята абонатна база. Агресивната политика на „Виваком“ също не е за подценяване, като вече има подадени редица сигнали, че от компанията се опитват да привлекат потребители на „Булсатком“, като обявяват, че доставчикът е фалирал или вече е придобит.

Дори без подобни практики ще е въпрос на време сателитният оператор да бъде „обезкървен“. Загубата на абонати най-вероятно ще продължи през изминаващата се 2023 г. и следващата 2024 г. В зависимост колко време се протакат решенията на регулаторите и съда, може да достигнем ситуация, в която придобиването на „Булсатком“ наистина няма да окаже голяма пазарна промяна.

The post Започна същинската битка за прекия контрол над „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.