Поради тази причина, конкуренцията в телеком сектора се смяташе за един от големите успехи на дерегулирания пазар. Както и на чудото за българския интернет и как той е сред най-добрите в света. Всичко това трябваше да се бетонира с очакваната либерализация и при мобилните оператори.

Малко повече от двадесет години и доста усилия по-късно, телеком секторът у нас уверено върви по пътя на западните държави. При тях, два, три или в най-добрия случай – четири оператора си разпределят 90% и повече от пазара. Тенденцията е видна от известно време и не идва като голяма изненада. Последният анализ на TechTrends отпреди година описва доста добре ситуацията и посоката на развитие. Просто изминалата 2022 г. доведе почти до край няколко процеса, които я затвърждават напълно не само на теория, но и на практика. Както и започват да дават отговор на някои неизвестни елементи в уравнението.

В последните седмици на изминалата година се видя и първия сигнал, че преходът към олигопол в България е вече почти завършен. Досега, трите големи телекома основна действаха за колективния си интерес или обединено срещу по-малките оператори. То в края на 2022 г. за първи път, основните играчи се захванаха да ограничават взаимно пазарното си влияние. Нещо, което не бяхме виждали от две десетилетия в такъв мащаб. С което е открита борбата за това кой ще седне на телеком трона у нас.

Мобилно кралство и паритет

Надеждата за четвърти и пети мобилен оператор угасна напълно през 2022 г.  Единият претендент – „Ти.Ком“ (наследникът на „Макс Телеком“) вече върна лиценза за честотите в 1 800MHz. Вторият – „Булсатком“ оспорва изтичането на разрешението в съда, като иска отсрочка до 2023 г. При него ситуацията се оказа и се разви в друга посока. В края на изминалата година излязоха наяве поредица от събития, които де факто прехвърлят изградената от оператора мобилна мрежа към „Виваком“.

Първото е финализирането на сделката между бизнесмена Спас Русев и „Булсатком“ през септември. С нея на пръв поглед се слага край на близо петгодишната борба за надмощие над сателитния оператор. Която се разви между инвеститори и съоснователи и дори може да продължи покрай последните развития.

Малко по-късно се оказа, че Русев е финансирал придобиването чрез заем от United Group – собственикът на „Виваком“. Обезпечението – предаването на мобилната и фиксирана мрежа на сателитния оператор на българския телеком. Клетъчната инфраструктура на „Булсатком“ не е толкова голяма, че да промени баланса. Но трансакцията показва, че компанията окончателно слага край да развива мобилни услуги.

От друга страна, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) подготви почвата за пълното преразпределение на спектъра в 1 800MHz. Първо, трите телекома изкупиха част от освободения спектър на „Ти.Ком“ и вече разполагат с по две ленти по 20MHz. След което КРС размести трите телекома и ги подреди така, че когато „Булсатком“ освободи лиценза, всеки един от тях да може да вземе преспокойно по 2x5MHz в една непрекъсната лента.

Така с честотите и мрежите, трите телекома затварят напълно мобилния пазар за себе си. Освен ако държавата не се отвори за идеята за изграждането на виртуални оператори. Такава възможност имаше преди няколко години, но беше затворена на законодателно ниво. Самите три оператора са вече разпределили пазара, като имат сравнително едни нива от между 3 и 4 млн. потребителя всеки.

Невидимата заплаха

След като United Group купи „Виваком“ и преструктурира напълно дълга на компанията, българският телеком зае по-агресивна пазарна позиция. Още през 2021 г. компанията започна с няколко придобивания, които преминаха и в началото на изминалата година. Те включваха основно закупуването на малки, но значителни на регионално ниво, оператори. Сред примерите са софийския Net1, пловдивския N3 и русенския NetWorks Bulgaria.

Това позволи на „Виваком“ да расте на база приходи и абонати при фиксираните услуги. Компанията на пръв поглед си купи клиенти чрез тези придобивания. Което може да се види и в резултатите за първите девет месеца на 2022 г. Най-голям ръст има при ТВ абонатите – 12% на годишна база до 470 хил. При широколентовия фиксиран интернет увеличението е 4% или 602 хил. клиента.

Но това са само привидните изменения. Придобитите компании разполагат с много силно развита инфраструктура в регионите в които оперират. „Виваком“ се опитва да си върне доминацията при опорните мрежи и продажбите на едро, с която разполагаше преди повече от 20 години.

Надпреварата в тази сфера се разгорещи след като „ЦЕТИН България“ придобива две компании през 2021 г. – „София Комюникейшънс“ и „Раком“. Първата е по-интересна, защото тя е сред малкото компании с много силна канална и опорна мрежа. Компанията е и сред трите водещи оператора, които дават линии под нае, както на дребно, така и на едро. „ЦЕТИН“ и „Йеттел“ са собственост на PPF Group и реално може да се разглеждат като едно цяло, когато става дума за българския пазар.

Първи залпове за трона

Така трите телекома вече са силни играчи на пазара на едро при предоставянето на свързаност. Но последните придобивания на „Виваком“ явно застрашават потенциалния баланс в тази сфера. Първо, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) изрази опасения, че сделките може да окажат влияние в този подсегмент.

Становището на регулатора беше изпратено към Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) при разглеждането на сделките от последната. Тогава най-голям опонент на консолидацията се оказа именно „Йеттел“. Докато, друг ключов все още играч на фиксирания пазар – „Булсатком“ не виждаше проблем с тях.

Истинският залп дойде по друга линия. След като битката не успя да се проведе на терена на КЗК и регулаторът ги одобри, „Йеттел“ обжалваха решениято в съда. Така се стигна до блокирането на част от сделките от Върховния административен съд (ВАС). Магистратите обявиха, че КЗК трябва да преразгледа наново придобиванията, като този път оцени тяхното влияние на пазара не поотделно, а заедно.

Истинското бойно поле

Решението на ВАС може да не изглежда като голям удар за „Виваком“. Но то идва няколко дни преди други развития покрай телекома. Спас Русев приключи придобиването на „Булсатком“ през септември. Оказа се, че българският бизнесмен е взел заем за осъществяването ѝ от United Group – собственикът на „Виваком“.

В условията е записано, че кредитът се връща под формата на цялата мобилна и фиксирана мрежа на „Булсатком“. Тя трябва да бъде и предадена на „Виваком“, като с първата този процес вече е приключен. Придобиването на още фиксирана инфраструктура започва да тежи все повече в активите на телекома. Логично и очаквано, другите две компании обявиха индиректно, че това може да се възприеме като „скрито купуване“ на „Булсатком“ от страна на „Виваком“. Както и ще се противопоставят на сделката.

Малко след като ВАС задължи КЗК да преразгледа част от сделките за малките оператори, регулаторът обяви, че се самосезира и за ситуацията около „Булсатком“. До голяма степен след сигнали подадени първо от „Йеттел“, а след това и от „А1 България“. Така, двата телекома се обединяват в опит да намалят опитите на „Виваком“ да овладее пазара за инфраструктура. И превръщат в истинско бойно поле спорът за активите на сателитния оператор. Той е последният голям независим играч на пазара и апетитна хапка за всеки един от трите останали.

Какво следва

Стремежът на „Виваком“ да вземе инфраструктурата „през задния вход“ сега заплашва цялата битка за собствеността на „Булсатком“. Историята беше метафорично сравнена от TechTrends, като „Война на розите“ – обърканият и кървав конфликт, който е и прототип на историята на „Игра на тронове“. Тя прераства в истински спор за българския телеком трон, в който за първи път от много години насам, трите основни оператора ще се сблъскат един с друг в борбата за надмощие.

Как точно ще се разпредели непокътната част от фиксирания сегмент ще определи и кой ще има повече влияние на пазара. Значителна част от него е концентрирана в „Булсатком“. Въпреки, че „Виваком“ няма да получи и един абонат, чрез цялата инфраструктура, тя ще може да оказва косвено влияние върху сателитния оператор. Оспорването на сделката може да доведе до интересни развития – включително и до пълна промяна на изхода на „Войната на розите“ и връщането на Пламен Генчев начело на компанията.

Това може да запази нейния неутрален статус. Но Генчев може да реши да я продаде, като потенциален купувач е PPF Group – собственикът на „Йеттел“ и „ЦЕТИН“. Тогава балансът на силите във фикса ще бъде сравнително запазен, но и концентрацията ще бъде разпределена между трите телекома. Последният вариант е „Булсатком“ да продължи да съществува, но като се поддържа постепенното му разпадане и преразпределяне.

По-малките оператори също ще бъдат абсорбирани през следващите години. Дали с директни придобивания, чрез отлив на абонати или през опорната мрежа – няма да има голямо значение. Резултатът в дългосрочен план ще е един и същ, като България ще последва тенденциите в Европа. Надеждата? Промяна на регулациите на европейско ниво и разделяне на телекомите на две – инфраструктурни компании и виртуални оператори. Което засега не се очертава.

The post Трима в битка за телеком трона appeared first on TechTrends България.

Първите резултати вече излизат и те са доста нюансирани. От една страна те признават, че Apple не злоупотребява с монополно положение, но прилага някои подобни тактики. От друга, все пак задължава технологичния гигант да отвори своята екосистема за алтернативни плащания в САЩ и Южна Корея. В първата държава, това става с решение на съда, а във втората – след приемането на нов дигитален закон. От трета, Epic Games все пак е нарушила условията за ползване на iOS и ще трябва да плати на Apple всички дължими комисионни.

Цялата съдебна война между двете компании изкара на показ някои интересни детайли за практиката им. Решенията сега, може да имат по-дълготрайни последици. Най-вече относно начина по който са структурирани мобилните екосистеми. Защото едно решение свързано с Apple и iOS почти сигурно ще трябва да се приложи и за Android и Google Play. Причината е, че се ползват доста сходни бизнес модели.

Отварянето за плащания

Районният съд на Северна Калифорния постанови, че Apple трябва да позволи на разработчиците да предлагат алтернативни системи за разплащания. По този начин се стимулира конкуренцията и се дава избор на потребителите. Решението трябва да влезе в сила в рамките на 90 дни или в началото на декември, освен ако не бъде обжалвано от по-висшестоящ съд в САЩ.

Южна Корея от своя страна вкара закон, с който задължава големите мобилни платформи да отворят своите екосистеми за алтернативни системи за разплащания. Той е приет в края на август и трябва само да бъде одобрен от президента на страната, за да влезе в сила. С тези мерки от САЩ и Южна Корея е много възможно и други държави да предприемат подобни действия за регулиране на мобилните платформи.

Отварянето на iOS и Android за алтернативни разплащателни системи е фундаментално за бизнес модела на Apple и Google. Двата технологични гигант разчитат на 30% комисионна от всички приходи, които разработчиците формират чрез техните платформи. Точният паричен поток може да се следи най-прецизно и надеждно само ако се контролира разплащателната система. Ако той попадне изцяло в ръцете на разработчиците, Apple и Google много по-трудно ще могат да докажат какви пари генерират те през приложенията си и съответно какви суми да изисква от тях за това.

Първопричината на Epic да започне своя поход срещу политиките на iOS е водена от идеята, че 30% е прекалено висока ставка. Предвид факта, че Apple има пълен контрол над всичко, те нямат никакви лостове за влияние, за да се опитат да я намалят. Epic правят това и с Google, но битката между разработчика и „ябълковата“ компания излиза повече на преден план в медиите.

Пирова победа

Отварянето на екосистемите би трябва да е победа за първата, но тя се оказва пирова. В отделно решение на Районния съд на Северна Калифорния се посочва, че Epic не спазва договора си с Apple след като интегрира собствена разплащателна система, като не плаща 30% комисионна от приходите генерирани през нея. Поради, което разработчикът дължи на технологичния гигант сумата от 3.5 млн. долара.

Това означава, че собствениците на приложения могат да сложат собствена разплащателна система, но таксата от 30% от приходите, която взима Apple остава в сила. Тоест, реално нищо не се променя, освен, че технологичният гигант сега по-трудно ще може да събира тези пари, ако разработчиците решат да не дават точни отчети на финансовия поток. При спор обаче, засега съдът явно ще заеме страната на Apple.

Монополист ли е Apple

Има и друго важно решение на Районния съд в Северна Калифорния. В подробните си аргументи, съдията отхвърля тезите на Apple и Epic, че екосистемата и самия магазин за приложения са в центъра на спора. „Обхватът на пазара в спора са дигиталните гейминг трансакции, а не гейминга като цяло, нито операционната система на Apple свързана с магазина App Store“, пише съдийката Гонзалес Роджърс в пълното решение по делото.

Това е от ключово значение – защото решението на съда ще обхваща разплащателните методи само в мобилните игри. За останалите приложения ще трябва да се води друго дело или настоящият казус да бъде прехвърлен на по-висша инстанция. Също така, съдия Гонзалес определя, че практиката не обхваща iOS и App Store като цяло.

По този начин, тя заключва, че „съдът не може да определи с пълна точност дали Apple е монополист в рамките на федералните или щатски закони“. Тя все пак признава, че делото показва, че технологичният гигант е прилагал някои антимонополни практики.

Бъдещите схватки

Какво означава всичко това? Няколко неща, които са от значение, както за Apple, така и за Epic. Ако трябва да обобщим съдебната битка в САЩ засега тя се развива по следния начин:

Засега, нещата изглеждат позитивни за гигантът от Купертино. Но битката между Apple и Epic не е приключила. Тя ще се пренесе по някое време в Европа, като вече разработчикът е подал жалба в Брюксел. Европейският съюз е пословичен със своите регулаторни практики, особено когато става дума за монопол и то технологичен. Няма да е изненада, точно на Стария континент да бъдат предприети по рестриктивни мерки.

Законът в Южна Корея е по-обхватен – като включва не само мобилните игри, но и останалите приложения. Както и не само App Store на Apple, но и Google Play магазина на интернет гиганта. Отделно, подобни антимонополни разследвания или закони може да бъдат предприети и в други ключови пазари. Казусът не е приключен и в САЩ. Той може да се пренесе на по-висока инстанция, с което да се променят много от решенията и тълкуванията на Районния съд в Северна Калифорния. С което ситуацията да се обърне в ущърб на Apple, а впоследствие да обхване и Google.

The post Apple срещу Epic – първите резултати от схватката appeared first on TechTrends България.