Oakley изкупува мажоритарния дял на Graphwise от инвестиционен консорциум, воден от Integral Capital Group. В него влизат PortfoLion Capital Partners, Carpathian Partners и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Консултантите по сделката са Arma Partners от страна на продаващите акционери и Graphwise. Deloitte и Boston Consulting Group са съветниците на Oakley Capital в одита (due diligence), а DGKV и Gowling WLG по юридическите въпроси.

Историческа сделка за българския пазар

Сделката е ключова за българския технологичен пазар. Освен, че тя е сред водещите по сума има и особено значение за страната, тъй като Graphwise се явява наследник на „Онтотекст“. Компанията е основана в България през 2000 г., като част от холдинга на „Сирма Груп“. Това е една от най-старите и добре развити дружества в областта на изкуствения интелект (AI). „Онтотекст“ е сред първите местни компании, които развиват собствени модели за анализиране на текст. Тя се развива сравнително успешно, с договори за семантични анализи с медийни гиганти като BBC, например.

През 2022 г. следва продажба на мажоритарния дял на европейския фонд за дялово инвестиране Integral Capital Group и пълно отделяне от холдинга на „Сирма Груп“. Тогава, компанията беше оценена на 30 млн. евро, с допълнителен ангажимент от новите инвеститори за инжекция на свеж капитал от 11 млн. евро. През 2024 г. „Онтотекст“ придобива австрийската Semantic Web Company, за неназована сума и се преименува на Graphwise. Параметрите на сделката не са обявени, но се предполага, че това изстрелва оценката на българската компания на между 70 млн. евро и 100 млн. евро.

Graphwise обслужва над 200 водещи международни корпоративни клиенти по целия свят. Компанията предоставя най-голяма стойност в сектори като финансовите услуги, науките за живота, енергетиката и управлението на инфраструктура, където прецизността, спазването на нормативните изисквания, възможността за одит и управлението на AI са от съществено значение.

Амбиции за растеж и статус на „еднорог“

Новият инвеститор ще си партнира с основателите и ръководния екип на Graphwise, които продължават да управляват бизнеса, за да подкрепи търговското разширяване на компанията и да засили лидерската ѝ позиция на пазара на корпоративен изкуствен интелект. Oakley ще работи в тясно сътрудничество с президента и основател на „Онтотекст“ Атанас Киряков за развитие на търговския капацитет, стратегията за излизане на пазара, засилване на присъствието на ключови международни пазари и осъществяване на стратегически придобивания.

„Изключително сме развълнувани от новото партньорство с Oakley, тъй като техният екип разбира както нашата технология, така и нашите амбиции“, коментира Атанас Киряков, президент и съосновател на Graphwise. „Oakley има доказан опит в превръщането на софтуерни компании, водени от техните основатели, в технологични „еднорози“. Заедно очакваме да разширим нашата платформа и да подкрепим все повече организации успешно да внедряват ефективен изкуствен интелект, на който да могат да разчитат и да се доверяват“.

„Изкуственият интелект променя начина, по който работи всяка организация, което прави надеждните данни, свързани с корпоративното знание, по-важни от всякога“, заяви Питър Дюбънс, основател и управляващ партньор на Oakley Capital. „Graphwise изгражда изключителна платформа за решаване на това предизвикателство и вече демонстрира впечатляващ растеж. Нямаме търпение да партнираме с Атанас и екипа, за да надградим този устрем и да реализираме пълния потенциал на бизнеса“.

Амбициите са през следващите три-четири години компанията да порасне поне два пъти. В момента за Graphwise работят около 200 души, като малко над половината от тях са в България. Последният отчет на българското дружество „Онтотекст“ е за 2024 г. при приходи 9.2 млн. евро.

Успешният изход

Integral прави първата си инвестиция в бизнеса през 2022 г., когато придобива мажоритарния дял в българската компания „Онтотекст“. Настоящата сделка е ключова за българската екосистема, защото е и най-голямата такава при изход на финансов инвеститор. „Телерик“ до голяма степен беше продаден от своите съоснователи, в компанията имаше само един миноритарен външен инвеститор в лицето на Summit Partners, които влизат през 2008 г. Шест години по-късно, българската фирма е продадена на Progress Software за 262.5 млн. долара.

„От инвестицията на водения от Integral консорциум в Ontotext през 2022 г. насам, компанията израсна до световен лидер в сферата на AI и семантичните технологии, мултиплицирайки приходите си чрез съчетание от стратегически иновации и успешни придобивания, реализирани от силния мениджърски екип начело с Атанас Киряков“, коментира Евтим Чесновски, партньор в Integral.

Технологията зад успеха

Според анализи на Gartner от май 2026 г., семантичната съвместимост се превръща в основна стратегия за контрол на разходите и сигурност, като се прогнозира, че  до 2027 г. добавянето на формално описание на смисъла на данните може да увеличи точността на AI агентите с до 80% и да съкрати разходите с до 60%. Чрез своята GraphRAG технология Graphwise осигурява на организациите т.н. семантичен гръбнак (semantic backbone) –  надеждни данни, прецизни знания и бизнес логика, които обслужват както AI агенти, така и експерите, и останалите ИТ системи. Това води до много по-ниско потребление на ресурси (tokens) при значително по-висока скорост и точност, както и до по-лесна преносимост между различни платформи и AI модели.

Технологиите на Graphwise адресират едно от ключовите предизвикателства пред успешното внедряване на корпоративен изкуствен интелект – подсигуряването на големите езикови модели с надеждни, свързани и контекстуализирани корпоративни данни и знания.

Това поставя Graphwise в един от най-бързо развиващите се и стратегически значими сегменти на световния технологичен пазар и е силно признание за способността на българската технологична екосистема да създава технологии с глобално приложение и стойност.

The post Фондът Oakley Capital придобива наследникът на „Онтотекст“ appeared first on TechTrends България.

Години на закани, проектозакони, предложения, лобиране, глоби, обжалвания и преговори, регулациите срещу технологичните гиганти продължават да се развиват в разнородни посоки. Връщането на власт на американския президент Доналд Тръмп рязко дръпна ръчната спирачка на идеята за разцепването на компании като Meta и Google. В замяна, ексцентричният бизнесмен и политик получи милиарди долари инвестиции във вътрешни проекти от тях.

Европейският съюз (ЕС) в своята типична бюрократична традиция им отнема години и може би десетилетия, докато идеите им се реализират. При това отчасти. Сега, Брюксел се опитва едновременно да затегне правилата срещу американските и китайски IT гиганти, докато разхлаби тези за собствените компании, които евентуално да ги конкурират. Противоречията в този дуалистичен подход рано или късно ще се сблъскат и ще доведат до нови проблеми на Стария континент.

ЕС даде поредния залп срещу големите технологични компании, с нова огромна глоба, този път към Google за 890 млн. евро. Тя е в резултат на сравнително новите регулации свързани със Закона за цифровия пазар и монополното положение на компанията. Малко под десетилетие по-рано, Google отново беше глобен от ЕС за рекордните 2.4 млрд. евро. Докато Европа налага солидни санкции срещу технологичните гиганти, чиито процеси се проточват с години, от Брюксел осъзнават, че ще е почти невъзможно да не използват техните продукти.

Нова порция глоби в Европа

ЕС наложи две санкции на Google, едната от 460 млн. евро за позициониране на собствените си услуги в търсачката и втора от 430 млн. евро за пренасочване на клиенти към по-евтини алтернативи в Google Play. Въпреки, че като абсолютни суми налагани в историята, те не са рекордни, сумарно това е най-голямата глоба до момента поставяна на една компания по Закона за цифровите пазари (DMA).

По този начин, Брюксел продължава да санкционира все по-широка палитра от бизнеса на Google. Предишните глоби обхващаха от резултатите за пазаруване, през прегледа за практиките ѝ за дигитална реклама до различни такива в операционната система Android.

Приемането на DMA развързва ръцете на Европейската комисия (ЕК) за налагането на подобни санкции. През април 2025 г. Брюксел налага такива от 500 млн. евро и 200 млн. евро на Apple и Meta съответно. Първата за позволяване на покупки извън магазина App Store, а втората за разделяне на социалните си мрежи на платена и безплатна версия, но срещу споделяне на личните данни. Социалната мрежа X на първия трилиардер Илон Мъск също не беше пощадена и получи санкция от 120 млн. евро.

ЕС не се прицели само срещу американските гиганти, като на мушката ѝ попадна и китайския Temu. През май 2026 г. Брюксел наложи 200 млн. евро глоба за неспазване на техническите стандарти на редица от предлаганите на сайта и приложението ѝ стоки, както и за елементи от „геймификацията“ на целия процес по закупуването.

Докато глобите остават най-силният инструмент засега в инструментариума на Брюксел, те имат и силен политически елемент. ЕК засили разследванията си срещу американските гиганти, в момента, в който Доналд Тръмп се върна в Белия дом. Европа се опитва да използва регулациите като разменна монета в търговските войни, които води със САЩ. Същата ситуация в опит да се балансира търговията е и с Китай, покрай платформи като Temu, които подбиват местните доставчици.

ЕС обмисля и по-краен вариант – за разцепване на дейността на някои от компаниите. Най-вече Google, но която и да е, това ще е безпрецедентен случай в рамките на Обединена Европа. Брюксел се опитва да накара технологичния гигант да се раздели с рекламния си бизнес, като най-вероятно това ще бъде решението, за да не бъде глобяван непрекъснато. Вече има коментари от европейски експерти в тази насока, но на ниво ЕК, подобни са правени внимателно. Засега подобно условие не е поставяно изрично от Брюксел. Ако бъде все пак сложено на масата, тогава влизаме в напълно непозната територия. От една страна, ЕК трудно ще накара американска компания да се разцепи, от друга – може да парира операциите на Google на Стария континент.

Американският завой

Американските технологични компании застанаха неохотно зад новия-стар президент Тръмп. , като алтернативата – демократите, бяха подготвили различни мерки по регулирането на сектора, включително и потенциалното им разбиване на отделни дружества. Проектите за Google включваше разделянето на търсачката от рекламния бизнес, както и отделянето на Android. При Meta, предложенията включваха де факто анулиране на придобиванията ѝ, като изнасяне навън платформите на Instagram и WhatsApp.

Първоначално Доналд Тръмп пренесе диалога за значително по-меки регулации, свързани по-скоро със свободата на словото и премахване на някои съществуващи, но неписани правила. Впоследствие, американският президент вътрешно забрави за каквито и да било рестрикции, а навън възприе протекционистки позиции. Белият дом излезе с няколко остри позиции срещу глобите и регулациите на ЕС в защита на технологичните гиганти. Неофициално, те бяха включени в цялостния диалог и преговори за търговските мита, които Европа и САЩ водят вече две години.

Технологичните компании платиха и съответната цена. Освен посещения в Белия дом с подаръци, Apple например обеща над 600 млрд. долара инвестиции в САЩ. Те се връзват идеално с политиката на Тръмп за реиндустриализация и връщане на технологичното производство в страната. Meta и Google обещаха подобни инвестиции в изграждането на центрове за данни, особено такива свързани с обработката на AI.

Новата област – AI

Покрай бумът на инвестициите и маркетинговите обещания около генеративния изкуствен интелект, интересът на регулаторите бавно се пренася към тази област. ЕС прие Закон за AI още през 2024 г., като налагането на правила е единствената област, в която Европа е водещ иноватор.

Брюксел разделя различните решения на три типа – прозрачност, високорискови и неприемливо рискови (забранени). При първите се изисква базова информираност на потребителите и бизнеса за ползването на личните данни и какви са интеракциите с програмите. Високорисковите покриват критична инфраструктура, работа с медицински инструменти и др. най-вече обвързаност с работата с чувствителна информация. При тях се налагат допълнителни механизми за защита и обработка. Забранените са ползването на AI за социална оценка, всякакъв тип биометрично разпознаване и др.

ЕС трябваше да въведе правилата за втората категория през август 2026 г. След натиск от страна на почти всички бизнес сектори този срок се измести с 18 месеца за някои решения и две години за други. С други думи, поредната бърза регулаторна иновация на Европа е изправена пред традиционното забавяне в налагането ѝ. Китай последва почти веднага примера, но с налагането на постепенни правила. Първо те обхванаха маркирането на AI съдържание, а след това и механизми за контрол за ползването и гледането им от деца.

В САЩ, дискусията за AI регулациите тепърва започват. Те бяха предшествани от забрана от страна на Пентагона за ползването на решенията на Anthropic в силовите ведомства, след конфликт между Белия дом и компанията относно употребата на AI инструменти във войната с Иран.

Канцеларията на Конгреса е буквално зарината с различни проектозакони от началото на 2026 г. Някои от тях се опитват да преодолеят конкретни проблеми, други – да обхванат една по-обща рамка. Нито един от тях засега не е засилен за по-реални дискусии. От Белия дом също няма за момента ясна визия в посоката, но нарастващите случаи на AI модели, които излизат от контрол и нанасят някакви поражения започват да напомнят, че скоро такива правила ще са необходими и в САЩ.

Трудната задача

Дори Вашингтон да не беше направил резкия завой по регулиране и дори разцепване на технологичните гиганти, то самото осъществяване на идеята щеше да е доста трудна. Както и опасна. Apple, Google, Microsoft, Meta и Amazon са интегрирали прекалено тясно различните аспекти от своите бизнеси. Те действат в перфектен синхрон и дори фина настройка на един от тях, води до последствия при останалите.

Разцепването им ще доведе до огромни сътресения, които може да надминат тези на подобни регулаторни действия на САЩ в миналото. Индустрии като петролната, железопътната и телеком, могат да бъдат по-лесно разделени на инфраструктурни, продуктови и услуги.

При технологичните това може да се направи само в някои случаи, в други – може да бъде съдбоносно за съответния продукт. Например, разцепването на Meta на отделните социални мрежи, които представлява. В стремеж за оптимизация и съвместимост технологичният гигант обедини отделните инфраструктурни и софтуерни платформи в една. Разделянето им на отделни бизнеси ще бъде болезнен процес, който включва това да се направи на най-елементарно технологично ниво. Същото важи за Google, тяхната търсачка, AI, онлайн реклама и мобилната екосистема на Android.

Другият проблем е чисто геополитически. Китай започва да изгражда доста бързо аналогични продукти и платформи, които да конкурират американските. Разцепването на технологичните гиганти в САЩ само ще засили този процес в полза на Пекин. Доналд Тръмп на няколко пъти го коментира и това е една от основните причини за големия завой в политиката на Белия дом. С което ситуацията на гигантите в момента е „Разцепи ме, ако можеш“ или дръзнеш.

The post Технологичните регулации – разцепи ме ако можеш appeared first on TechTrends България.

Точните причини защо това се случва продължават да не са потвърдени напълно, но конфликтът между Белия дом и технологичната компания продължава. Последният залп идва от началото на юни, когато е издадена забрана за използването извън САЩ на Claude Fable 5, последния AI модел на Anthropic. Това кара компанията да спре пускането на новия си продукти, докато не отговори на опасенията на американската администрация. Те са свързани с потенциалната възможност да се отключат „по-напредналите“ функции на модела и така да се застраши киберсигурността на САЩ.

Отвъд техническите проблеми, които казусът отключва, европейските държави (и американските демократи – бел. ред.) изпаднаха в паника, че САЩ ще могат да упражняват контрол върху AI моделите. Мотивите са, че те са разработвани основно от американски компании, както и основният капацитет за AI изчисления е базиран в Северна Америка. Страховете им са подсилени от заповед на Доналд Тръмп от 2 юни, която цели американската администрация да се модернизира с напреднали AI възможности, но и те да гарантират, че САЩ ще са лидер в тази област.

Спорът между Белия дом и Anthropic е комбинация от всичко изброено по-горе. Заповедта на Доналд Тръмп, опит за допълнителен контрол над най-напредналите AI модели и конфликтът между Вашингтон и технологичната компания от зимата. Също така, поставя и прецедент върху опитите за пряка държавна намеса в развитието на изкуствения интелект – както технологично, така и от бизнес гледна точка.

Февруарските страсти

Юли 2025 г. водещите технологични гиганти подписват отделни договори по 200 млн. долара всеки за имплементацията на техните AI модели в Департамента по отбраната (или войната – бел. ред.). Това включва, както Anthropic, така и Google, OpenAI и xAI (сега част от SpaceX – бел. ред.), като точното естество на договорите не е публично. Вследствие на това, се оказва, че моделът на първата компания – Claude е най-широко използван на „първа линия“ от Пентагона. От Anthropic коментират, че нейните продукти се използват „из целия Департамент на войната и други агенции за национална сигурност за подпомагане в критични процеси, като разузнавателен анализ, моделиране, симулации, оперативно планиране, кибер операции и др.“

Предполага се, че Claude е един от факторите за осъществяването на светкавичната и успешна мисия по залавянето на венецуелския президент Мадуро. С подобна прецизност беше открит и военния конфликт с Иран месец по-късно, но след като свършиха предварително набелязаните цели и потока разузнавателна информация беше редуциран, съответно ефективността намаля.

Американският президент Доналд Тръмп издаде заповед за забрана на ползването на моделите на Anthropic на федерално ниво. Като опасенията са свързани с „проблеми със сигурността“. От Белия дом също така дават на администрацията шестмесечен период за преминаване към алтернативни модели. Anthropic обжалва пред съда решението, като на първа инстанция магистратите отсъждат в полза на компанията, но на втора – не. Все още няма окончателно постановление на последна инстанция и този спор ще се проточи.

Една от потенциалните причини, които се впрягат за разривът между Белия дом и Anthropic е отказът на компанията да се ползват нейните модели за обучение на нападателни и/или напълно автономни оръжия, както и за масово следене. Информацията не е напълно потвърдена, но издадената забрана съвпада с началото на военната операция срещу Иран. Също така, в наличната информация в публичното пространство, споровете между Белия дом и Anthropic са се влачели с месеци към февруари.

Новата ескалация

Докато все още тече шестмесечният период за подмяна на модела Claude в американските системи за сигурност, а и делата за обжалване на заповедта, в началото на юни ставаме свидетели на нов залп между Anthropic и администрацията на президента Доналд Тръмп. Този път компанията е натисната да не пуска най-новия си вариант на модела Claude Fable 5. Аргументите са, че той може да бъде „jailbreak“-нат, което означава, че експерти могат да отключат пълния му потенциал, без да плащат или без да искат разрешение от Anthropic. Само и единствено чрез достъп до публичната версия.

Технологичната компания отрича подобна уязвимост и според нея, управляващите в САЩ преувеличават за такава опасност. В отговор на това, от Белия дом издадоха забрана за износ на Claude Fable 5, което принуди Anthropic да отложи пускането на тази версия. За момента изглежда, че американската администрация е оставила всичко в ръцете на компанията и докато не бъдат отстранени потенциалните проблеми, рестрикциите ще продължат да важат.

Това създава по-голям проблем, защото е доста трудно да се гарантира напълно, че даден софтуер е непробиваем за jailbreak. Което поставя Anthropic в почти невъзможна позиция за преговори. Отделно, делото за забраната за ползването на Claude моделите още върви. На базата на това може да се извлече хипотезата, че рестрикциите за износ на най-новата версия, по-скоро е инструмент за натиск от страна на Белия дом, срещу компанията. Claude е един от най-добрите AI модели за програмиране и като цяло в доста други сфери, Gemini на Google е сред другите основни конкуренти.

Европейската паника

Съюзниците на САЩ, най-вече тези в Европа, прозират други мотиви зад забраната за износ на Claude Fable 5. Това според тях е демонстрация, че Вашингтон може да контролира всеки един от основните AI модели, както и възможностите, с които той да се предоставя извън Щатите. Забраната за износ, удобно съвпада с изпълнителна заповед на президента Тръмп, в която се говори за усилване на възможностите за изкуствен интелект на САЩ.

Комбинацията от предходния спор между Белия дом и Anthropic относно употребата на AI модели във въоръжените системи, също буди страхове. Ако САЩ успее да контролира какво може да изнася като изкуствен интелект, от една страна, а от друга – интегрира технологията тясно в своите въоръжени сили, Вашингтон ще има значително отбранително (и нападателно) превъзходство. Тръмп вече положи подобни усилия в предоставянето на по-слаби AI чипове за Китай през същия инструмент за забраната за износ.

Въпросът е дали казусите с Anthropic от началото на 2026 г. са ограничени само до спора между компанията и Белия дом или са част от по-голяма, обхватна и амбициозна AI политика на Вашингтон. Доналд Тръмп в няколко официални документа заявява желанието на администрацията си, страната да е водеща в тази технология. Затова не са изключени и двата варианта, дори и заедно.

Реакцията на Европа в това отношение е донякъде очаквана. Защото Китай, активно работи по собствени AI чипове, докато в същия момент закупува огромно количество американски такива. Пекин успешно копира по-старите модели на OpenAI в своя DeepSeek и др., което демонстрира, че макар и да изостава, то разликата със САЩ не е толкова голяма. Европа от своя страна няма собствено производство на високотехнологични чипове, а единственият AI модел – Mistral е със значително американско финансиране и дял. Изкуственият интелект може да се окаже поредният иновационен елемент, в който Стария континент ще изостане значително зад САЩ и Китай.

The post Anthropic на мушката на Белия дом appeared first on TechTrends България.

Второ, в последния момент то включва и развит бизнес в сферата на изкуствения интелект (AI). Което технически ще го направи и първото AI IPO в САЩ от развитието на генеративните модели досега. Което ще бъде, макар и частичен, тест за настроенията на пазарите спрямо компании като Anthropic и OpenAI. На последно място е бизнес бъдещето на Илон Мъск, защото ако се постигне горната граница на дебюта, ще превърне ексцентричния предприемач в първия трилионер в света.

През втората половина на май, SpaceX подаде документите за листването си на борсата в САЩ. В тези близо 300 страници за първи път се повдига толкова детайлно завесата зад редица бизнеси на Илон Мъск. Той нарочно ги консолидира, за да може да постигне по-висока оценка от пазарите, но и за да има потенциал за растеж и в периодите след официалния дебют.

Документите разкриват някои интересни, други – очаквани, а трети – изненадващи факти, относно повечето бизнеси на Илон Мъск. Както и някои „бели петна“, които ще трябва да се попълнят с приблизителна информация отпреди това. В крайна сметка залогът е голям – между 1.5 и 7.5 трлн. долара, са заложени като потенциална пазарна оценка на SpaceX. Дори да се постигнат нива от ниската граница, то ще влезе в историята, като най-голямото такова на американска компания.

Ръст със загуба

Консолидираните данни показват противоречиви метрики. Приходите нарастват с 33% на годишна база. През 2025 г. са 18.67 млрд. долара, докато година по-рано са малко над 14 млрд. долара. Ръстът обаче се забавя, защото през 2024 г. те се увеличават с малко под 40%, спрямо 10.39 млрд. долара постъпления година по-рано.

Данните са ревизирани, като включват тези и на придобита през февруари 2026 г. xAI (в която влиза и социалната мрежа X). За 2025 г. постъпленията на по-малката компания са 3.2 млрд. долара. Във всички случаи, идеята на Мъск да окрупни повечето си бизнеси под шапката на SpaceX е изцяло да направи компанията по-голяма и по-апетитна за инвеститорите.

Това идва с цена, при това буквално. Защото xAI е на загуба от 6.35 млрд. долара за 2025 г. Негативният резултат би бил по-голям, но той се покрива с около 400-500 млн. долара позитивен такъв от социалната мрежа X, която е интегрирана в същото дружество. Въпреки, че документите за финансовия регулатор на САЩ – SEC, обикновено са доста детайлни и прецизни, отчетът на xAI и X е обединен под общ знаменател, което прави самостоятелната оценка на тези бизнеси по-трудна.

Голямата загуба на бизнеса с изкуствен интелект, потапя иначе доходоносната „космическа“ дейност на SpaceX. Консолидирано, цялото дружество отчита негативен резултат от 4.937 млрд. долара. Това е нещото, което би трябвало да притеснява потенциалните инвеститори при борсовия дебют, а и след това. Една скоба – печалбата и загубата на отделните компании в холдинга е на база оперативна, докато консолидираната е нетна.

Сред другите показатели са и големия дълг на SpaceX. Дългосрочният такъв е на стойност 29 млрд. долара. Основната част от него са мостови облигации за 20 млрд. долара, а останалите – са в графа „Други“. Те са обезпечени частично и с високите кешови резерви на компанията – 15.8 млрд. долара.

Второстепенната роля на космическия бизнес

Основната дейност, с която SpaceX е известна на широката публика е извеждането в орбита или в Космоса на различни товари и хора. Ракетите за многократна употреба се оказаха ключова иновация, която позиционира компанията като водещ оператор за космически изстрелвания по света.

Космическата дейност не е лидер по приходи – малко над 4 млрд. долара са генерирани през 2025 г. Въпреки силните държавни субсидии и поръчки, тя е на загуба от 657 млн. долара. Като цяло обаче има ръст в основната дейност – тонове изведен товар в орбита. Този показател почти се удвоява за две години – от 1 210 тона през 2023 г. на 2 213 тона през 2025 г. Същото важи и за броя на изстрелванията – от 98 на 170 съответно през същите два периода.

SpaceX все още е монополист в технологията за ракети с многократна употреба и се очаква да остане такъв поне в близките няколко години. Компанията има и някои по-мечтателски цели – като изграждането на база на Луната и мисия до Марс. Визионерският поглед на Мъск е чрез SpaceX в един момента да се колонизира „червената планета“. Противоречивите резултати на свръхтежката ракета и космически кораб Starship засега правят далечни тези цели.

Големият победител – Starlink

Изненадващо е, че основният бизнес на SpaceX се оказва… Starlink. Малките сателити, които са на ниска орбита и предоставят високоскоростна интернет връзка на различни места е по-доходоносно и печелившо от изстрелването на ракети, изкуствен интелект и социална мрежа, при това взети заедно.

Starlink генерира приходи от 11.38 млрд. долара за 2025 г., което е малко под 61% от консолидираните на SpaceX. Сателитното дружество също така е с нетна печалба от 4.423 млрд. долара, докато останалите две са на загуба. Всъщност, ако не е то, холдингът ще е на доста по-червено, отколкото в момента е.

Потребителите на Starlink бележат двоен ръст през 2025 г. – от 4.4 млн. на 8.9 млн. Той продължава със стабилни темпове и през първите три месеца на настоящата година, като за този период са добавени 1.4 млн. абонати. Интересното е, че средномесечният доход от абонат (ARPU) спада, като с масовостта на услугата идва за сметка на намаляването на месечните ѝ такси. ARPU-то се понижава от 99 долара през 2023 г. на 81 долара през 2025 г.

Пред Starlink има няколко любопитни казуса и двата свързани с войната в Украйна. Кървавият конфликт изстреля популярността на услугата, особено в отбранителния сектор. Но също така, войната в Украйна е един от водещите двигатели на потребители през последните две години. Ако тя свърши в близко бъдеще, това може да се отрази на резултатите на Starlink.

Другият интересен момент е, че през първото тримесечие на 2026 г., компанията на Мъск изключи връзката на всички терминали с руски профили. По независими данни, трафикът в Украйна на Starlink е спаднал със 75% или три четвърти, но броят на активните потребители през същия период се увеличава. Дали, деактивираните руски акаунти не са отчетени или има друга причина не става ясно от документите на SEC.

Подсладител или излишен товар – xAI

Мъск направи консолидацията на своите активи в две стъпки. Първата беше да обедини компанията си за изкуствен интелект xAI със социалната си мрежа X. Сделка с естествен характер – големите масиви от данни и информация от втората, ще подхранва AI модела на първата. Втората стъпка да се влее новото обединено дружество в SpaceX вече не е толкова органична за бизнеса. Защото, нито космическите ракети, нито сателитите могат да генерират синергия с AI и социална мрежа.

Причината е ясна – увеличаване на приходите на новият холдинг и вкарването на вълшебните думи „изкуствен интелект“ в портфолиото на SpaceX, за да стимулират по-висока оценка от инвеститорите. Проблемите са, че чисто финансово xAI по-скоро е тежест, отколкото подсладител. Компанията отчита приходи от едва 3.2 млрд. долара, но загуба от 6.355 млрд. долара или двойно на постъпленията.

Ако вземем неофициалните данни за социалната мрежа X и ги извадим от официалните подадени към SEC, картината става още по-мрачна. Тогава xAI генерира едва около 700 млн. долара приходи, но и загубата набъбва до 6.8 млрд. долара, защото X е на печалба от 454 млн. долара. Неофициалните данни обаче може да не са напълно акуратни, защото според тях социалната мрежа трябва да има около 650 млн. активни потребители, докато в документите на SEC са 550 млн.

Черешката в тортата са капиталовите разходи. Звеното за изкуствен интелект „гълта“ 12.727 млрд. долара инвестиции през 2025 г., което е повече от сумарното от останалите две дейности на SpaceX. Дейността с ракети, който исторически е скъпо удоволствие, изисква 3.832 млрд. долара, а това със сателитите – 4.178 млрд. долара. Заключението, което всеки разумен инвеститор би трябвало да си извади е, че AI е по-скъп от най-успешният космически бизнес, генерира минимални приходи и максимална загуба.

Космическата оценка

Въпреки това, Илон Мъске е уверен, че ще получи оценка за поне 1 трлн. долара за SpaceX. Милиардерът има специален компенсационен план в 15 стъпки, които покриват пазарна капитализация на компанията от 500 млрд. долара до… 7.5 трлн. долара.

Конкретно за борсовия дебют се слага граница между 1.75 трлн. и 2 трлн. долара. Набраните от финансовите пазари средства трябва да достигнат 75 млрд. долара, което означава, че SpaceX ще пласира само 3.75% от своите акции. IPO-то трябва да се случи на 12 юни на борсата NASDAQ под индекса SPCX. Борсовият дебют на SpaceX може да влезе в историята, като най-голямото на американска компания, както и да тества водите за апетита на инвеститорите към AI. Въпреки, че в документите ясно си личи, че изкуственият интелект е само гарнитурата, докато истинската стойност в компанията на Мъск е насочена към звездите или близката орбита.

The post SpaceX – Космическа одисея за над 1.75 трлн. долара appeared first on TechTrends България.

В различните анализи и прогнози никъде не фигурираше масов недостиг на ключови технологични компоненти. Първият подобен дефицит дойде по линия на по-специализираните процесори свързани с изчисления за изкуствен интелект. Със засилването на „AI треската“ този недостиг се пренесе към по-общи и базови компоненти като оперативната памет (RAM). Ситуацията направо излиза от контрол, като един от водещите производители напълно пренасочи своите усилия към корпоративните доставки (тоест, тези за AI центрове за данни) и излезе от свободния пазар.

Заплахата е да се получи „каскаден“ ефект и този дефицит да продължи да се пренася към други компоненти. Сред застрашените са твърдите и флаш дискове (HDD, SDD и флаш памети), както и дори базовите интегрални схеми. Последните са повече от ключови, защото върху тях се изграждат почти всички останали технологични компоненти – дънни платки, дискове, видеокарти, плочки с оперативна памет и др.

Добрите новини са, че „AI бумът“ вече губи инерция. Технологичните гиганти забавиха строителството на новите си центрове за данни. Някои проекти вече имат значителни закъснения в графика, други може и да не стартират или да бъдат смалени като мащаб. Компании и инвеститори в момента правят деликатни действия по смекчаване на потенциално „пукване“ на AI пазара. Последният фактор е оптимизацията на самите модели за изкуствен интелект, като технологичните гиганти се опитват да ги направят по-малко взискателни за изчислителна мощ.

Резултатите са, че се намираме в своеобразен RAMопокалипсис, но дали е „сега“, „преди“ или „след“ е трудно да се оцени. Тези процеси доста често идват под формата на няколко вълни и може да се каже, че е минала първата голяма вълна. Дали следващите ще са по-големи или по-малки, ще се види през предстоящите месеци. Ефектите за крайните потребители ще дойдат с леко закъснение и със солиден скок на цените на разнообразно портфолио от технологични продукти – от смартфони до умни телевизори.

Буря в спокойни води

Пазарът за RAM памет дълги години беше като езеро – никакво вълнение, чат-пат леки потрепвания и колебания, но без сътресения. Пазарът е концентриран в четири основни играча – южнокорейските Samsung и SK Hynix, американската Micron и тайванската CXMT. Заедно те държат малко над 90% от всички доставки. До 2025 г. основният фокус на тях бяха традиционните и добре познати ни DRAM платки за смартфони, лаптопи и компютри.

Технологичните гиганти започнаха да реализират своите планове за скоростно изграждане на центрове за данни оптимизирани за AI. Те идват под формата на 1.37 трлн. долара инвестиции в рамките на няколко години. Първите проекти започнаха през 2025 г., но с напредването на 2026 г. те наливзат в една по-зряла фаза. Технологичните гиганти първо трябваше да осигурят по-дефицитните и все още навлизащи в производство AI процесори. След това обаче, мащабните инвестиции се разгърнаха и в останалите компоненти необходими за един AI център за данни.

За този тип инфраструктура подходящи е т.нар. оперативна памет HBM (High Bandwidth Memory), която има по-голям капацитет и възможности и е по-добра за AI операции. Преди 2025 г. производството на HBM е изключително нишово и с нисък приоритет. Големите поръчки от технологичните гиганти променят този баланс и довеждат до истинска „буря“ в доскорошните спокойни води на пазара за оперативна памет.

HBM изисква по-големи силициеви плочки за изработка, както и е по-скъп от традиционния DRAM. Което дава и по-добри маржове на производителите. Затова те с охота поемат новите поръчки и за да могат да ги изпълнят постепенно намаляват производството на традиционната памет. Докато лидерите като Samsung и SK Hynix се справят без проблеми с този преход, при по-малките има по-кардинална промяна на политиката.

Преливането към потребителите

Micron достига до решението да излезе напълно от доставките на DRAM и да се фокусира изцяло върху HBM. Което в един момент заличава близо една четвърт от капацитета за производство и предвещава дефицит за DRAM памет.

Бурята в езерото на паметта ще се пренесе бързо към крайните потребитеил. Ефектите само за тези компоненти се отразяват негативно на всички потребителски продукти, които включват DRAM памет. При смартфоните това може да означава повишаване на цената с до 30% на ниските класове, където маржът на печалба на производителите е почти нулев. Компаниите може да не пренесат увеличените разходи към потребителите при флагманите и премиум устройствата, но не е гарантирано.

Лаптопите и PC-та вече изпитват първите проблеми и има ръстове на цените на някои нови модели с между 15% и 20%. Производителите имат и друга опция да свалят размера на RAM паметта в най-достъпните модели, за да запазят конкурентна цена.

Каскадният ефект

Дефицитът на DRAM памет оказва влияние и върху друг ключов компонент – видеокартите. Потребителите на графични процесори вече са изживявали подобен ценови шок, покрай криптовалутите и масовото им закупуване за „копаене“ на виртуалното „злато“. Тогава обаче недостигът се ограничи само до видеокартите, а сега се получава каскаден ефект, който засяга почти всяка потребителска електроника.

Дефицитът на DRAM върви паралелно с недостиг и на друг тип компоненти – NAND флаш памети. Това е основната технология зад която стоят SSD твърдите дискове и флашките. Проблемът е, че двата типа части се произвеждат от едни и същи компании. Пазарът при NAND флаш паметите също е доминиран от Samsung, SK Hynix и Micron. Натискът при DRAM се пренася и при другия компонент.

Към всичко това добавяме и недостига на интегрални схеми. Причината за него вече не се крие в AI, а в продължаващата война между САЩ, Израел и Иран. Свиването на петролните доставки и ударите на Техеран срещу някои ключови рафинерии оказаха влияние върху доставките на полифенилен етер (PPE). Той е основен материал от който се произвеждат интегралните схеми, които присъстват в почти всяка умна техника – от смартфони, през модерни автомобили, дори до перални и хладилници.

Слънчевият лъч

Не всички новини са лоши и буреносни. Слънчевите лъчи си прокрадват през няколко процепа в облаците. Първият е в очакваните забавяния в строежа на AI центровете за данни. Изоставянето в графика на подобна инфраструктура в САЩ вече гони три месеца. Технологичните компании засега отричат подобни развития, но сателитните данни показват бавен напредък на основните обекти. Проблемът засяга около 40% от потенциалните центрове за данни. Причините са много – от недостиг на части и работна ръка (което е доста иронично – бел. ред.), до съпротива на местните жители срещу тях.

По-дългото им изграждане може да има позитивен или негативен ефект върху пазара на компоненти. Забавянето означава разтягане на проектите, което ще позволи на производителите да адаптират своята верига от дотавки. Това може да разхлаби възела около потребителската електроника. Но може да има и негативни последици, защото ако компаниите не се адаптират това може да удължи времето в което те ще са ангажирани в доставките на компоненти за AI центровете.

По-обещаващият фактор са усилията на технологичните гиганти в оптимизирането на AI моделите. Google обяви и пусна в свободен достъп алгоритъм, който намалява до шест пъти потреблението на изчислителна мощ. Подобна редукция на необходимите ресурси може да понижи изискванията и спешността по изграждане на част от AI сървърния капацитет. Във всички случаи бумът по изкуствения интелект обърна наопаки пазарите – не само финансовите, но и тези за потребителска електроника и др.

The post RAMопокалипсис сега, преди и след appeared first on TechTrends България.

Японската компания е претърпяла тиха пълна трансформация през последните две десетилетия. Промяна, която е вървяла бавно и неусетно, до момент, в който тя вече не е познатия на поколението X и ранните милениъли „технологичен гигант“. Бизнесът на Sony е все повече ориентиран към развлекателната индустрия, докато този на потребителската електроника и устройства залязва.

Компанията все още е технологична, но повече нишово ориентирана. Най-вече към фотографията – фотоапарати, камери и сензори, както и в по-малък аспект аудио системи. Някога символ на японската технологична мощ Sony сега вече не е „гигант“, въпреки, че през последните 10 години отчита стабилен финансов растеж. Той е нищожен на фона на постигнатото от американските корпорации през същия период. В най-тежкият си момент през 2012 г., компанията налага 15-годишна визия за своята пълна трансформация, което е рядко срещано явление за подобна наистина дългосрочна стратегия в корпоративните среди. Резултатите от нея са налице, а Sony вече е развлекателна и гейм компания, а не технологична такава.

Трудният пазар на телевизори

През февруари, Sony обяви, че продава мажоритарния дял на своето звено за телевизори (както и домашна аудио техника) на китайската TCL. Японската компания ще остане с 49% участие в новото съвместно дружество. След преминаването на регулаторните проверки и разрешения, то се очаква да започне да функционира от април 2027 г.

Пазарът за телевизори е труден, но все още растящ сегмент. Той се промени значително, като първо южнокорейските компании като Samsung и LG го превзеха, а през последните няколко години ги последваха китайските производители като TCL, Hisense и наскоро Xiaomi. Конкуренцията стана ожесточена за изключително установен продукт, при който иновациите са почти замразени, а диференциацията между марките – минимална.

Samsung е лидер, с около 18% от пазара през 2025 г., показват данните на TrendForce. TCL бързо достигнаха второто място с малко над 15% от продажбите през първата половина на миналата година. Hisense обаче свиха разликата и са с дял от 14.9%. LG пада на четвърто място с 11.8%, докато Xiaomi успява да допълни челната петица с 5.8% от продажбите. Всички останали брандове отговарят за около 34% от пазара. Делът на Sony се оценява на около 3%.

Самият пазар нараства на годишна база с около 2% на продажбите. Проблем са маржовете на печалбата, като при телевизорите те са изпилени под 10%, а някои от по-новите производители продават под себестойност с цел да вземат по-голям дял. В рамките на февруари, след Sony и Panasonic стана жертва на силната конкуренция и ниските нива на печалба на пазара за телевизори. Другата японска компания също обяви, че продава ТВ бизнеса си на китайската Skyworth.

Така надпреварата в сегмента започва да се превръща само между китайски и южнокорейски производители. Сделката между TCL и Sony ще даде на първата компания потенциал да задмине Samsung и да се превърне в лидер на пазара. Отделно, китайската компания ще може да се възползва от позитивния имидж на бранда на японците в някои региони. Докато тази между Panasonic и Skyworth – възможност на втората да вземе бързо пазарен дял.

Все по-развлекателна компания

В съобщението си за де факто излизането си от пазара за телевизори, Sony коментира, че причината за действието е пренасяне на фокуса към гейминга и развлекателната индустрия. Тези сегменти се превърнаха в основни на японската компания през последните години.

През 2023 г. бизнесът с видеоигрите (разработка и дистрибуция, може би и продажбите на конзолите PlayStation) доминира приходите, като има почти една трета дял (32%). Музикалното и филмово звена на Sony формират близо една четвърт – 12% и 11% съответно. Сумарно, развлекателните сегменти вече отговарят за 55% от доходите на компанията.

В същия момент, този с устройствата (от телевизори, през слушалки, фотоапарати и др.) е само 18% от приходите на Sony за 2023 г. Фотографските сензори са 12%, но тук не се включват цели устройства, японското дружество е водещ производител и доставчик на камери за смартфони и таблети. Според финансовите отчети на компанията, Sony планира постепенно да се раздели и с този бизнес, въпреки, че през годините нараства значително.

Исторически ситуацията е коренно различна преди близо 20 години. Тогава, Sony разчита основно на приходи от устройства, чийто дял тогава е 43%. По това време те са разделени на няколко категории – мобилни продукти, устройства и домашни системи (ТВ, аудио и др.). Оптичните сензори и филмовия бизнеси са по 10% всеки, геймингът е със 7.8%, а музикалното звено – 6%. През 2012 г. промените са незначителни, като повечето сегменти запазват дяловете си, единствено гейминга се увеличава малко до 10%.

Последният бизнес е интересен – финансови услуги, които включват животозастраховки и банкови операции. Той е неизменна и стабилна част от бизнеса на Sony. През 2005 г. съставлява малко под 15%, през 2012 г. се понижава минимално до 14%, а през 2023 г. – до 13%.

Планирана промяна

В последния корпоративен отчет на Sony е дадена ясна хронология и планове за развитието на компанията. Трансформацията на японския гигант е добре планирана и ясно очертана, което е нагледен пример за наистина стратегическо и дългосрочно планиране. Икономическата теория последното обикновено обхваща петгодишен период. Sony залага на своята трансформация в 15-годишен прозорец, нещо, което е наистина рядко срещано в корпоративния свят.

Компанията вече е във финалния стадий на своята промяна. Приоритети са трите развлекателни бизнеса – гейминг, филмовото и музикално звено, както и разработката на оптични сензори. В края на 2025 г. Sony отдели 80% от звеното за финансови услуги, като това е почти ясен сигнал за подготовка за последващата му продажба.

След телевизорите и аудио електрониката, не е ясна съдбата на смартфоните на японската компания. Дружеството все още поддържа компактно портфолио под бранда Xperia, което се ползва повече за демонстрация на технологиите ѝ при сензорите и екраните. Последните вече играят по-малък фактор и няма да е изненада, ако Sony реши да прекрати и този бизнес.

Причините и резултатите от рязката промяна в курса на японската компания е очевидна, като се огледат отчетите назад във времето. През 2005 г. Sony отчита около 7 трлн. йени приходи, но това ниво се запазва и през 2012 г., когато постъпленията са дори под 7 трлн. йени. Тенденцията по това време всъщност е надолу от 2008 г. когато те са били малко под 8 трлн. йени.

Негативните резултати карат японското ръководство да измени напълно политиката и визията си. Затова през 2011 г. започва трансформацията на Sony, под наслова One Sony и резултатите са налице. Последните финансови резултати за 2023 г. показват близо удвояване на приходите на над 13 трлн. йени. Най-доходоносният и растящ сегмент е гейминга с 4.6 трлн. йени постъпления и ръст за две години от 28%. Затова вече смело може да кажем, че Sony не е технологична компания, а гейминг такава. При това най-голямата, защото тя е лидер, но конкуренцията се засилва, особено от Microsoft и Tencent.

The post Бавната и тиха трансформация на Sony appeared first on TechTrends България.

Постепенната материализация на голямата му амбиция да създаде мегакорпорация под бранда X е доказателство за това. Като Мъск ползва почти всички уроци от наръчника на серийния предприемач. Неговата империя започна обединението си още през изминалата 2025 г., но основните процеси ще бъдат завършени през настоящата.

Първата стъпка беше с обединяването на социалната мрежа X и стартъпът за изкуствен интелект (AI) xAI преди година. В първите седмица на настоящата се случиха поредица от събития, които първо надуха оценката на слятото дружество, а след това то беше придобито от космическия гигант SpaceX. Последната стъпка ще е борсовият дебют на вече обединената под един покрив корпорация.

Ултимативната цел – постигане на рекордна за американска компания оценка от над 1.5 трлн. долара. Пътят е утъпкан, както и с няколко предварителни инвестиции за допълнително надуване на капитализацията на дружествата. Въпреки всичко това, империята на Илон Мъск все още не е достигнала заветната стойност.

Което означава, че милиардерът ще се опитва да убеди инвеститорите, че новата комбинирана компания е по-скъпа отколкото е била по отделно. Мъск ще трябва да ползва и може би последните месеци на приповдигнати очаквания покрай AI бума и да се надява, че потенциално листване на OpenAI ще върне оптимизма на пазарите.

Първата логична сделка

Март 2025 г. Илон Мъск обявява едно напълно логично сливане. Стартъпът му за изкуствен интелект xAI придобива социалната мрежа X за 33 млрд. долара. Сделката е повече от логична, защото носи ползи и за двете компании, пасва естествено на двата им бизнес модела и носи добавена стойност.

По-младото дружество xAI ще се възползва от големия поток и база данни, които предоставя социалната мрежа. Това е златна мина за машинно обучение на алгоритми, особено на генеративни такива. Което позволи на езиковия модел Grok на xAI сравнително бързо да стане конкурентен на по-големите такива като OpenAI и Gemini на Google. Не всички подобни примери са толкова успешни, ако вземем за такъв Llama на Meta.

Grok вече беше интегриран в X в края на 2023 г., но обединението на двете компании ще позволи по-органично сътрудничество при обработката на данните и имплементацията на модела. Основните предимства обаче са повече финансово-инвестиционни. Социалната мрежа беше под силни удари след придобиването ѝ от Мъск и трансформацията ѝ от Twitter на X. Тя загуби редица рекламодатели на политическа база и подкопа доверието на потенциалните инвеститори в нея.

Предвид бума на AI, ситуацията е диаметрално противоположна за xAI. Компанията се радва на инвеститорски интерес, но тя е изправена пред друг проблем, който е хроничен за повечето дружества базирани на изкуствен интелект – монетизацията и трудността за формиране на приходи.

Младата xAI е генерирала едва 500 млн. долара постъпления за 2025 г. Финансовият резултат ориентировъчно е над 2.4 млрд. долара за изминалата година. Това означава, че дружеството има разходи надхвърлящи шест пъти приходите ѝ. Сделката за социалната мрежа беше само в акции и това не се отразява на оперативните ѝ резултати. X от своя страна е доста по-добре разработена от бизнес гледна точка. Компанията отчита приблизителни приходи от 15.5 млрд. долара и печалба от 8 млрд. долара за 2025 г. Всички данни са ориентировъчни, защото и двете компании не са публични.

Допълнителното „подслаждане“

Обединената компания става доста атрактивна за инвеститорите. Това не е достатъчно за Мъск, който се стреми накрая да подсили SpaceX максимално. Няколко месеца след като е обявено сливането с X, през юли 2025 г. космическото дружество на милиардера инвестира 2 млрд. долара в обединената фирма.

Това е само началото, като през януари 2026 г. е обявена десетократно по-голяма сделка. Тя е за 20 млрд. долара и включва широко портфолио от инвеститори – от фондове през технологичните гиганти Nvidia и Cisco. Сливането на xAI с X се оказва повече от успешна стратегия за Мъск.

Януарската сделка е ключова за милиардера. Тя оценява обединената xAI компания на 230 млрд. долара. Мъск ползва това за база за окончателната консолидация на неговите частни дружества. Едва няколко седмици след като инвеститорите гласуват доверие на xAI, последната е придобита от SpaceX за 250 млрд. долара. Мъск обединява своята X империя, за което намеОттук идва по-трудната част – повишаване на цялостната оценка на космическият конгломерат на 1.5 трлн. долара.

По пътя към най-скъпият борсов дебют

Настоящата 2026 г. се очакват някои от най-големите първично-публични предлагания от години насам. Най-очакваните сделки са за OpenAI, която ще бъде ветропоказател за AI пазара, и за SpaceX. Последната се разглеждаше само в контекста на космическата програма за достъпни ракети и засега монополният бизнес за нисколатентна сателитна връзка чрез Starlink. Възможностите за растеж бяха залостени в хипотетичните способности на SpaceX да достигне Луната и Марс със своите свръхтежки ракети Starship.

С обединението на компанията с xAI и X ситуацията е малко по-различна. Поне по начина по който Мъск може да я представи пред инвеститорите. SpaceX получава достъп до AI езикови модели и сега тя не е само космическа компания, но и такава за изкуствен интелект. В този дух е написано съобщението на милиардера за сделката на страницата на компанията.

Финансово, положението за SpaceX няма да се промени значително, дори напротив – ще натежи. Според ориентировъчните данни, xAI гори повече пари колкото е печалбата ѝ заедно с тази на X. Това означава, че обединената компания е на загуба от около 2 млрд. долара. SpaceX генерира пет пъти повече приходи от 15.5 млрд. долара и печалбата е внушителна от 8 млрд. долара. Когато извадим негативния резултат на новопридобитото дружество, за космическата фирма положителният ще се свие до 6 млрд. долара

Обединението на компаниите ще позволи на Мъск не да подобри финансите, а да дава по-широки и реалистични обещания на потенциалните инвеститори. Такива ще трябват, защото механичният сбор на пазарната оценка на SpaceX става 1.25 трлн. долара. Това е с 250 млрд. долара по-малко от желанието на милиардера, борсовият дебют на неговата империя да е рекорден за американско дружество.

Настоящият рекордьор е Saudi Aramco – държавната саудитска компания за петрол. Тя листва на борсата 1.5% от своите акции при оценка от 1.7 трлн. долара. Парите, които набира са 29.4 млрд. долара. Мъск иска да подобри вторият показател и може да успее да го направи, ако пусне по-голям дял от компанията.

Настоящите прогнози са, че SpaceX може да набере финансиране от 50 млрд. долара от борсата. Амбициите за достигане на 1.5 трлн. долара пазарна капитализация при дебюта също не са изключени. За това ще трябва убеждаване на инвеститорите, че компанията струва повече отколкото е в момента комбинирана с xAI и X.

Неизвестните

Докато Мъск е печално известен със своите възможности да манипулира почти всеки пазар (от борсов до неофициалния на криптовалути) и най-вероятно ще успее да постигне целта си от капитализация на SpaceX от 1.5 трлн. долара. Големият въпрос е – „какво следва?“

Веднъж публична, компанията ще трябва да дава редовни отчети на инвеститорите. Докато приблизителните данни за момента са благоприятни за SpaceX и най-вече за нейната търговска дейност по извеждане на товари в орбита. Те обаче зависят силно от държавните ѝ поръчки от НАСА. Китай, Русия и Европа се опитват да репликират технологията на Мъск за многократно ползване на космическите ракети, което означава, че скоро компанията ще бъде изправена пред по-силна конкуренция.

Другият силен бизнес на SpaceX е този с микросателити на ниска орбита (LEO) – Starlink. Той също за момента изглежда в добро състояние. Силната зависимост на военните от двете страни в конфликта в Украйна е едно от доказателствата за приложенията на технологията и услугата. Покрай войната, Starlink си осигури редица договори с други държави и компании за ползване на капацитета на сателитите ѝ.

Проблемите са отново – потенциално развитие на конкуренцията. В тази насока работят редица компании, включително Blue Origin на Джеф Безос и европейската програма IRIS². Брюксел инвестира 10.6 млрд. евро в програма, която да осигури високоскоростен и нисколатентен сателитен интернет над Стария континент през 2029 г.

Бумът на AI ще е друг фактор, след като xAI вече е част от SpaceX. Изкуственият интелект започна да формира очаквания подобни на финансов балон и ако той се спука преди компанията да дебютира на пазара, може да подкопае амбициите на милиардера за рекордно IPO. OpenAI също може да бъде конкурент при борсовите дебюти, тъй като компанията се цели в поне 1 трлн. долара пазарна капитализация. Как точно ще убеди инвеститорите, че SpaceX струва над 1.5 трлн. долара ще бъде една от няколкото интересни развития и тенденции, които ще следим през 2026 г.

The post Обединението на империята на Илон Мъск appeared first on TechTrends България.

Китайската компания от една страна разчита на вече добре утъпканата от Alibaba стратегия – изключително ниски цени, огромни промоции, безплатни доставки и др. Но от друга Temu инвестира огромни суми в дигитален маркетинг. Което предвид сравнително голямата концентрация на пазарния дял в Meta и Google, прави достъпът до огромна аудитория изключително лесен, ако имаш съответните ресурси. Китайският гигант има и още една тайна съставка за успеха, която ще разгледаме по-надолу.

В рамките само на две години, Temu се превърна в глобален феномен, който преобърна пазара за е-търговия. Той предизвика установените гиганти, като Amazon и дори Alibaba се опитват да копират част от практиките ѝ. Освен чисто пазарните сътресения, компанията провокира и политически такива. От вече станалите тривиални затягане на дигитални регулации, до специално насочени промени в митническата политика на САЩ и Европейския съюз спрямо Китай. Другите две платформи Wish и Shein постигат същото, макар и в по-малка степен, но Temu е тази, която привлече вниманието на всички.

Тайната съставка

Temu всъщност един от двата основни търгвски бранда на китайския дигитален конгломерат PDD Holdings. Другият е Pinduoduo, който се използва основно на местния пазар. Двете марки разчитат на една и съща стратегия – изключително евтини стоки с огромни промоции и отстъпки. За момента говорим за абсурдни стойности, като смартчасовник за 10 долара и намаления до 90%. Това е и основният мотив на вече споменатите реклами в социалните мрежи. Temu инвестира доста в дигитален маркетинг – включително в инфлуенсъри и дори в кратък рекламен спот на финалите по американски футбол Super Bowl.

Като изключим ниските цени, тайната съставка на успеха на Temu се състои в това, че платформата е пристрастяваща. Тя интегрира към традиционното онлайн пазаруване силни игрални елементи. Включването на изключително прости гейминг елементи към процеса задържа вниманието на потребителите. Наградата – още по-големи отстъпки. Стимулира се също така и органичното споделяне в социалните мрежи, което само засилва присъствието на Temu в тази сфера.

Всичко това насърчава интеракцията в приложението, лоялността на клиентите и засилва продажбите. Последното се постига по два начина, като се възнаграждават усилията на потребителите за закупуването на дадена стока, както и с чисто геймърския стимул „за още“. Това е уникалното в Temu, което първо беше тествано в Китай от PDD Holdings чрез Pinduoduo и след това разширено за международните клиенти.

Измерението на успеха

Интересното при Temu е, че поне на пръв поглед, компанията не изглежда като някаква огромна заплаха за пазара, поне не като основни данни. Amazon продължава да доминира по всички показатели в електронната търговия. Технологичният гигант все още е с пазарна оценка от над 2 трлн. долара (2.4 трлн.). Основните му конкуренти са точно от Китай. По-старият такъв – Alibaba, е с пазарна оценка от 383 млрд. долара или шест пъти по-малко. PDD Holdings е трети със 161 млрд. долара. Но двата основни китайски гиганта през последната година си разменяха позициите по този показател. Другите конкуренти са дори по-малки с по под 100 млрд. долара пазарна капитализация.

При потребителите, нещата са малко по-мъгляви, защото трудно се намират данни с еднакви метрики. Temu има много силни позиции при свалянето на приложението на бранда по света и особено в САЩ. Като през 2024 г. е в Топ 5 по този показател, а в Щатите е лидер, показват данните на Sensor Tower. Temu доминира още във Великобритания, Испания, Германия, Канада, Австралия, Франция и Италия. През 2025 г. китайското приложение пада на седмо място по сваляния в глобален мащаб.

С други думи на всички големи западни пазари е най-сваляното приложение за онлайн покупка е това на Temu. Това е причината, повечето големи правителства да започнат да изразяват загриженост. Въпреки, че като пари преведени през платформата, Temu дори не излиза на челните места.

За 2023 г. например, четирите основни китайски приложения (Temu, Shein, AliExpress и Miravia) имат сумарно 28% пазарен дял на доставки в Испания, 11% в Италия, 7% във Франция и по 5% в Германия и Великобритания. Като стойност, сделките са дори по-миниатюрни – 9%, 4%, 2%, 2% и 3% съответно, показват данните на Fox Intelligence.

Не може да се каже и дума за потенциална координирана атака от страна на китайските приложения, защото дори между тях върви ожесточена конкуренция. Толкова, че Shein и Temu са в сложни съдебни битки в САЩ за заблуждаваща и очерняваща реклама, както и за злоупотреба с господстващо положение.

Още по-голямата ирония е, че от август 2024 г. върви и дело, в което първата компания обвинява втората в нарушаване на авторските права. Юридическата схватка между двете се пренася и във Великобритания.

Тъмната страна на Temu

Повечето потребители, които са поръчвали евтини продукти от различни китайски магазини (като Alibaba, например), много добре знаят, че това е руска рулетка. Често артикулите не са това, което е представено на сайта или са с изключително ниско качество. Голям е и броят на фалшификатите и имитации на големи брандове. Има и добри попадения, но се изисква малко късмет да попаднете на такива.

Това е основният проблем на Temu – продуктите са евтини, но и отговарят на цената си с качеството. Понякога, поръчаните стоки дори не пристигат или са измами. Ниските цени са част от формулата за успеха на компанията. Всъщност и останалите елементи от нея също могат да предизвикат притеснения. Геймифицирането на пазарния процес е на ръба на хазартната дейност, което беше и проблем при някои по-агресивни монетизационни практики в самата гейминг индустрия. Агресивната рекламна политика също е подложена на критики. От потенциално използване на деца със сексуален подтекст в рекламите, до дори заблуждаващи промоции.

След като през 2024 г. Европейския съюз (ЕС) започна да обръща внимание на Temu, са направени някои изследвания на продуктите от сайта. Например, при 19 поръчани играчки, нито една от тях не отговарят на изискванията на ЕС, като 18 дори представляват заплаха за здравето на децата. Има и изразени опасения, че компанията може да злоупотребява с личните данни на европейските потребители.

Кумулативно, всички тези проблеми присъстват в Temu, но има и доста положителни примери за добри стоки пристигнали от китайската платформа и доволни клиенти. Просто, рискът в нея е по-голям от този при познатата ни Alibaba или при аукциона eBay. Ниските цени карат хората не само да купуват, но и да не си търсят правата в опит да заменят или да оспорят грешни продукти или недоставени поръчки.

Бързото събуждане на регулаторите

За разлика от други случаи, властите в САЩ и Европа доста бързо обърнаха внимание на китайските евтини платформи за е-търговия. Temu стартира през 2022 г. в международен план и само в рамките на две години попада на мушката на западните регулатори. През 2024 г. ЕС я маркира, като „много голяма онлайн платформа“, което според новия Закон за дигиталните услуги (DSA) ѝ поставя по-строги правила за спазване.

Основният фокус на Брюксел е да накара китайската компания да редуцира значително фалшивите стоки и имитациите на големите брандове. Регулаторите на Стария континент искат от Temu да преструктурира процедурите и интерфейса си така, че да може да не се предлагат подобни продукти. Както и да има механизми за предупреждение на потребителите при предлагането на такива стоки.

Докато ЕС действа с „перцето“, САЩ решават доста по-драстично и кардинално проблема. През септември 2024 г. администрацията на отиващия си вече президент Джо Байдън предлага затягане на митническия режим на стоки от Китай. В момента платформите като Temu се възползват от факта, че пратки на стойност до 800 долара се облагат с много по-ниски мита и данъци (т.нар. “de minimus”).

Първоначално, предложението е този праг да се свали до 200 долара, но с идването на власт на президента Доналд Тръмп мерките се променят. От август 2025 г. той спира напълно митническите облекчения за малки поръчки. Управлението на Тръмп докарва и търговска война, като почти всички партньори на САЩ са изправени пред различни по размер мита.

Малко след действията на Вашингтон, в Брюксел решават да последват примера. В края на ноември 2025 г. финансовите министри на ЕС се съгласяват да се премахнат митническите облекчения за търговски стоки под 150 евро. Това ще засегне не само китайските платформи, като Temu, Shein и Alibaba, но и доставките от американската и британска версии на Amazon. По данни на ЕС, през 2025 г. 90% от евтините стоки идват от Китай, докато общата стойност на самите евтини пакети са се удвоили до 4.6 млрд. евро. Според изчисления на ЕК поне 65% от тях са с умишлено занижена стойност, за да могат да бъдат освободени от мита.

Amazon отвръща на удара

Докато регулаторите се фокусират върху различни аспекти от дейността на Temu, пазарният лидер Amazon реагира също. Технологичният гигант добави към своето мобилно приложение аутлет секция Haul. В нея потребителите могат да закупят доста евтини стоки, но подобно на Temu, доставката отнема повече време – към две седмици. Подобно на набиращата популярност платформа, продуктите също са под 20 долара с големи отстъпки. Липсва силната геймификация, която е характерна за Temu.

За да покрие тези възможности, стоките от новия Haul идват директно от Китай. Така, за да може да се конкурира с Temu, Amazon всъщност изпълнява същия бизнес модел и най-вероятно използва голяма част от същите подизпълнители на китайските платформи. Което означава, че ако се засилят допълнително митнически рестрикции от Китай, те ще ударят не само Temu, Shein и Wish, но и Haul.

Това показва, че въпреки опитите за диверсификация на производството, Поднебесната държава продължава да е „фабриката на света“. И без доставки от Китай, няма да може да има евтини продукти за крайния потребител.

Бавният залез

Премахването на “de minimus” за търговските стоки в Европа и САЩ може да преобърнат настоящата ситуация с международната търговия за потребителски продукти. Особено, тези с много ниска стойност. Първите индикации за това вече са факт. Популярността на Temu намалява, макар и с малко засега. Приложението пада от четвърто на седмо място в класацията на SignalTower.

Пълният ефект на отмяната на тези облекчения ще ги видим най-рано догодина. На теория това трябва да помогне местните търговци. Практиката е малко по-различна, защото все още Китай отговаря за голямо количество от евтините стоки. Дори Amazon Haul разчита на доставки от азиатската държава. При дрехите (Shein) ситуацията може да се подобри, тъй като шивашката индустрия е по-лесна за рестартиране на индустриалното производство на потребителска техника и по-сложни неща, като играчки и аксесоари.

До пълното разгръщане на тези ефекти, тенденцията Temu да доминира в евтиния сегмент на е-търговията най-вероятно ще продължи. Растежът ще се забави, като един от потенциалните последици е вдигане на цените за крайните потребители. Ситуацията ще е същата за по-малките платформи, като Shein и Wish. Amazon Haul няма да внесе сериозна конкуренция, защото разчита на същите доставчици. Не вкарва геймификационните елементи, които са характерни за Temu, но малко или много при китайските платформи определяща е ниската цена.

Отиващата си 2025 г. е повратна точка в световната търговия, заради привидно хаотичната митническа политика на Доналд Тръмп. Ползването на тарифите като осигуряване на позиция на по-силния при търговски преговори за САЩ може да проработи в полза на Вашингтон, може и да се върне като бумеранг. Точно как ще се пренастрои световната търговия е сложен въпрос, който зависи от прекалено много субективни фактори на отделните двустранни отношения и преговори. Във всички случаи тенденцията е ясно очертана и тя е, че САЩ и ЕС вече ограничават Temu и останалите платформи и то с дългосрочна перспектива.

The post Възходът и (бавният) залез на Temu appeared first on TechTrends България.

Преди пандемията, компанията беше с пазарна оценка от около 250 млрд. долара. Това е доста скромно на фона на гигантите Apple и Microsoft, които се през същия период, се надпреварваха дали ще са с 1, 2 или 3 трлн. капитализация. Nvidia доста рязко влезе в този елитен клуб на свърхгигантите и покрай AI бума тя излезе начело спрямо останалите.

Американският гигант (с тайванска връзка) достигна за кратко оценка от 5 трлн. долара в началото на ноември. Преминаването на тази нова граница, подсили две дискусии – има ли кой да спре ръстът на технологичните компании и дали AI икономиката не е просто един балон, подхранван от кръгови инвестиции. Ако второто се окаже вярно, то тогава, именно имплозия на пазара ще успее да сложи спирачки на Nvidia.

Графичните карти като AI ускорители

Епохата на изкуствения интелект доведе до рязка смяна в нуждата и търсенето на решения за сървъри. Традиционните процесори са ефективни за работа с една задача едновременно. Докато графичните такива се справят с по няколко паралелно, това ги прави изключително ефективни за обработване на AI заявки.

Nvidia, като един от лидерите в разработването на GPU чипове успяха да намерят хитра ниша докато бума на изкуствения интелект се разгръща. Компанията още преди пандемията обяви, че ще фокусира значителни усилия в развитието на процесори и платки, които да се ползват за обработката на AI. Всичко това се изплати, при това многократно. Nvidia успя да се позиционира като лидер в разработването на специализирани AI процесори и решения за сървъри.

Настоящите чатботове и решения за изкуствен интелект налагат изграждането на специализирана облачна инфраструктура за по-ефективното обработване на заявките. С което търсенето на решенията на Nvidia се изстреля в небето. Технологичният гигант влезе в AI икономиката, като незаобиколим фактор при изграждането на хардуерната инфраструктура.

Надпреварата между САЩ и Китай в AI сферата, дори наложи двете страни да започнат с различни санкции и контрасанкции. Толкова, че някои китайски компании прибегнаха до презапасяване с хиляди продукти на Nvidia, месеци преди ограниченията да влязат в сила.

Клубът на компаниите за трилион долара

Клубът на компаниите за трилион долара не се променя значително през последните няколко години. Петролната и сравнително държавна компания – Saudi Aramco продължава да е лидер с 16 трлн. долара оценка. Тя отчита повече от двойно увеличение спрямо 2024 г., когато е 5.8 трлн. долара най-вече поради несигурността в геополитическата обстановка и енергийните доставки.

Nvidia се превръща в лидер при технологичните гиганти с 4.7 трлн. долара, като достигна за кратко 5 трлн. долара в последните дни на октомври. Пазарите започнаха да укротяват растежа от началото на ноември, но ако няма големи сътресения на AI пазара, може да очакваме нивата от 5 трлн. долара да бъдат достигнати за по-устойчив период.

Втори са Apple с малко над 4 трлн. долара оценка. Технологичният гигант преди беше най-скъпата компания в сектора и в САЩ, но Nvidia ги задмина през последните близо две години. Apple от своя страна се изправи пред предизвикателства с интеграцията на AI в своите системи. В нетипичен за нея ход, компанията разчита на OpenAI за повечето функционалности, а немалка част от тях закъсняха значително. Въпреки това, инвеститорите продължават да гледат позитивно на нейното развитие.

Трети са Microsoft, които с фокуса си върху облачни услуги и продукти се оказаха от печелившата страна. Компанията е сред водещите инвеститори в OpenAI, което им даде по-тясна интеграция на моделите на изкуствен интелект на разработчика. Липсата на собствени решения засега е големият минус на софтуерния гигант. Microsoft е с пазарна оценка от 3.7 трлн. долара.

Четвърти са Google, които може да скочиха по-късно на вълната на генеративния AI, но скъсиха доста бързо дистанцията спрямо OpenAI. Техният модел Gemini на моменти се оказва по-добър от ChatGPT, което в комбинация с все по-тясната интеграция с Android устройствата, дава на нтернет гиганта дорби изгледи. Google върна растежа на акциите си и вече е с пазарна оценка от 3.48 трлн. долара.

Милиардните сделки

Успехът на Nvidia на борсата не се дължи само на продажбата на AI чипове. Компанията сключи редица големи сделки и партньорства за доставка на процесори и изграждането на центрове за данни. Най-голямата е с OpenAI, обявена в края на септември. Nvidia се ангажира да инвестира 100 млрд. долара. Това включва изграждането на център за данни оптимизиран за AI от страна на американския гигант.

До известна степен, Nvidia си „купува“ правото OpenAI да ползва нейните системи. През ноември, технологичният гигант прави това и с Microsoft. Сделката отново е за център за данни, като обхваща нов такъв в Атланта, като част от системите ще са на Nvidia. По-любопитни са други действия между Microsoft и производителят на графични процесори. Софтуерният гигант реално ще достави AI чипове за 9.7 млрд. долара на Обединените арабски емирства (ОАЕ), разработени от Nvidia. Въпреки че това е по-скоро посредническа сделка, тя подчертава партньорските отношения между двете компании.

Nvidia не спира обаче само с водещия разработчик на независим модел, като OpenAI или ключов играч като Microsoft. През октомври, компанията обяви инвестиция от около 2 млрд. долара в xAI – стартъпът за изкуствен интелект на Илон Мъск. Nvidia е част от инвеститорски рунд за около 20 млрд. долара. По-малки сделки следват и с други разработчици на AI модели. Сред тях са европейската Mistral, Figure AI и др.

Предизвикателствата на Nvidia

Тази поредица от сделки (и още много) създават впечатлението за „кръгови инвестиции“ и потенциално надуване на балон – опасения изказани от редица анализатори и инвеститори. Докато спукването на пазарните очаквания за AI революцията наистина може да са най-голямата заплаха и реално могат да спрат възхода на Nvidia, това не е единствения потенциален проблем.

Другото предизвикателство е свързано с естеството на работата на компанията. Тя само разработва архитектурата за чипове, техния дизайн и софтуерни контролери. Компанията не разполага със собствени производствени линии за микропроцесори. Физическото разработване на чиповете става от подизпълнители, като основния за Nvidia е тайванския TSMC.

Зависимостта на американския гигант от Тайван е опасна предвид възможността за ескалация на напрежението между Китай и островната държава. Тогава Nvidia ще загуби почти целия си капацитет за доставки на видеокарти и AI системи. TSMC вече отказа на Белия дом да премести част от производството си в САЩ, което само подчертава значимостта на потенциалното предизвикателство.

Третото предизвикателство е конкуренцията. Nvidia има доста добър начален старт и преднина, но другият основен играч при видеокартите AMD, започва да наваксва. Засега той трудно ще може да измести напълно Nvidia от водещата позиция, но подобна конкуренция никога не е за пренебрегване. Като цяло, успехът на американския гигант изглежда осигурен за поне още няколко години, освен ако AI балонът не се спука по-рано и по-силно от очакванията.

The post Има ли кой да спре Nvidia appeared first on TechTrends България.

Този своеобразен „лов на технологични вещици“ се засилва при администрацията на Джо Байдън. Първоначално той се изразява под формата на натиск за контрол върху съдържанието по време на ковид пандемията и въвеждането на независими „фактчекъри“. Впоследствие се разширява и започват да се предприемат първите стъпки по реализиране на радикалната идея за засилена регулация на технологичните гиганти. Крайните опции включват разцепване на основните компании на няколко дружества.

Първоначално, единствено Илон Мъск подкрепи Доналд Тръмп в стремежа му за втори мандат. Основателят на SpaceX и главен изпълнителен директор на Tesla през това време купува Twitter и го ребрандира на X. Но в последните месеци преди изборите, изненадващо все повече технологични компании започнаха къде прикрито, къде не толкова да застават зад ексцентричния бизнесмен и политик. За първи път от десетилетия, в Силициевата долина има такова силно политическо разделение и подкрепа към републиканците. Причината е очевадна – страхът от регулации и разцепване на бизнеси.

Тръмп има и може би също толкова налудничави идеи, като на демократите, само че за цялата икономика. В първите дни на април той пристъпи към най-радикалната от тях – налагането на непосилни мита за почти всички основни търговски партньори на САЩ. Тази рязка ескалация на търговската война, изненада и хвана неподготвени всички. Тя доведе до срив на борсовите пазари, като най-тежко го понесоха именно технологичните компании. Защо те не бяха готови за този „Тръмпокалипсис“ и бяха засегнати най-много ще говорим в следващите редове.

Целта на митата

За да разгледаме ефектът върху технологичните гиганти, първо трябва да разберем логиката зад налагането на самите мита. Администрацията на Доналд Тръмп твърди, че така ще се отворят нови източници на приходи за държавния бюджет, но истинското предназначение е съвсем друго. Тези тарифи ще се използват от Белия дом за натиск върху търговските му партньори, който да се използва за преодоляване на няколко задълбочаващи се икономически проблеми на САЩ.

Те са много добре обрисувани от новия „ковчежник“ на Доналд Тръмп – Скот Бесент. Той предлага налагането на огромни мита върху почти всички търговски партньори, за да може САЩ да получи позиция на „по-силния“ при потенциални преговори за обновяване на световната финансова система. Крайната цел на дългогодишния инвеститор е да се постигне ново споразумение в стил „Бретън-Уудс“. В него, основните държави, с които САЩ търгува да продължат да използват долара, но и да поемат задължението да оскъпят своите валути спрямо него. По този начин, пряко се решават два от основните проблеми, а третият – косвено:

Множеството проблеми

Веднага изникват няколко въпроса и съответно потенциални проблеми в това иначе добро на хартия решение. Основното е, дали търговските партньори ще имат желание да постигнат споразумение със САЩ за долара. Китай най-вероятно ще откаже преговори, защото нейната икономика е достатъчно голяма и може да изнася продукцията си в останалите засегнати от митата държави.

Япония и Южна Корея например са по-зависими от Пекин, отколкото от САЩ, въпреки, че Вашингтон е вторият им по големина търговски партньор. Европейският съюз ще е най-засегнат от митата. Това се дължи на факта, че САЩ е най-големият търговски партньор на ЕС, както като внос, така и като износ. От друга страна, еврото има сравнително „фиксиран“ курс спрямо долара през последните години и споразумение в тази насока не би трябвало да е проблем. Натискът на Вашингтон е по-скоро Брюксел да премести автомобилното си производство от Мексико в Щатите, както и за засилване на европейската отбрана.

Вторият голям проблем е, че митата могат да бъдат контрапродуктивни за САЩ в дългосрочен план. Постигането на целите им трябва да се случи преди да започнат негативните ефекти от тях да изпратят американската икономика в тежка рецесия и силна инфлация. Първата се очакваше от икономистите покрай разточителната фискална и икономическа политика на Байдън, но сега действията на Тръмп могат да я засилят.

Оттук идва и последващото препятствие – преместването на производството също няма да се случи за няколко месеца, а ще отнеме няколко години. Това означава, че за да са сигурни във Вашингтон, че ще се случи, те трябва да държат митата в сила поне година. Което да се окаже твърде непосилно, дори и за мощната американска икономика. Самата релокация на заводите отваря и друг казус – наличната квалифицирана работна ръка в САЩ. Защото е лесно да преместиш производствените линии от Мексико в Тексас, например, но не и хората, които да ги оперират. Това ще означава внос на работна ръка, нещо, което влиза в противоречие с антиимигрантската политика на Доналд Тръмп.

Хаосът на борсите

Борсите се „окъпаха в червено“ в рамките на първите дни на април, водени от няколко фактора. Водещият е, че фондовите пазари по принцип са ирационални, независимо, че повечето трансакции са автоматизирани и водени от алгоритми. Последните лесно могат да последват емоционалните действия на редица търговци, а някои се задават директно по параметри от трейдъри.

Почти всички смятаха, че заплахите на Тръмп за високите мита ще са най-малкото преувеличени и, че накрая администрацията в Белия дом ще наложи такива, но много по-умерени като стойности. Китай е обложена с 34% тарифи, Виетнам с цели 46%, „приятелските“ Европа, Япония и дори Тайван с 20%, 24% и 32% съответно. Изненадващо, Русия не е в списъка, въпреки, че вносът от Москва е почти несъществуващ, особено след налагането на санкциите покрай войната в Украйна.

Фондовите борси реагираха остро на тези изключително високи мита и почти всички индекси и големи компании регистрираха значителен спад на своите акции. Доминираният от технологични дружества NASDAQ например изтрива над 1 трлн. долара в рамките на един ден. Спадът на индекса е 5.82%, докато другите два големи – S&P500 и Dow са 5.97% и 5.5% съответно.

Технологичният колапс

Големите губещи от този борсов срив са Tesla, Nvidia, Apple, Meta и Amazon от IT гигантите и технологичните компании като цяло. Първият отчита 10% спад само в рамките на петък, като изтрива около 139 млрд. долара пазарна оценка – горе-долу, колкото е брутният вътрешен продукт на България. По-малките играчи от сектора не са пощадени, като акциите на Palantir са с 19% надолу, тези на Salesforce с 11%, Intel и Broadcom с по 12%, а AMD губи 17%.

Стигаме до ключовия въпрос – защо повечето технологични компании губят поне по 10%, докато средно по-обширните индекси по малко под 6%? Отговорът се крие в това, че технологичните компании (и автоиндустрията) в най-голяма степен са изнесли производството си извън САЩ. Допреди година-две, целият производствен капацитет на Apple беше концентриран основно в Китай и затова на всеки iPhone или iPad имаше надпис „Designed in California, assembled in China“.

„Ябълковият“ гигант успя да изнесе част от заводите си в Индия и Виетнам, но митата на Тръмп засегнаха и тези държави. Мащабите на новите тарифи не позволяват на дружествата просто да преместят фабриките си от Страна А в Страна Б, за да избегнат налозите. Освен ако Страна Б не се нарича САЩ.

Ситуацията е интересна за Tesla. Автомобилният концерн е сред най-силно засегнатите, въпреки, че основният му производствен капацитет се намира в САЩ. Проблемите за компанията са три – създадените в Америка електромобили са изправени пред реципрочни мита от ключови пазари като Европа, например. Освен това, част от компонентите или производствените материали (например алуминий и литий) се внасят от чужбина и също са обложени с мита. Последният проблем е тривиален – Tesla в момента е на мушката на инвеститорите, заради силната политическа и противоречива ангажираност на Илон Мъск в администрацията на Тръмп.

По-чисто софтуерни компании с добре развита дистрибуторска и лицензионна мрежа по света, като Google и Microsoft са по-слабо засегнати. При тях спадът на акциите е съпоставим със средните за пазара.

Ефектите – негативни, но не напълно

С налагането на по-високи и по-всеобхватни от очакваното мита, Доналд Тръмп хвана неподготвени всички. Технологичните компании се оказаха най-засегнати от този „Тръмпокалипсис“ и в момента някои от тях може би съжаляват, ако са подкрепили пряко или косвено новият американски президент. Но техният избор не беше голям, защото демократите щяха да задвижат много по-агресивни мерки за разцепването на бизнесите им.

Ефектите оттук насетне зависят до голяма степен от това, колко време митата ще бъдат в сила и дали ще има предоговаряне на световната финансова система. За технологичните компании (и всички останали) с изнесено производство, трансформацията ще бъде най-болезнена. Apple успя да пренесе малка част от своята манифактура обратно в Америка, но да постигне напълно това, ще са ѝ необходими доста години. Същото важи и за други ключови гиганти, като Nvidia, например.

Не на всичко може да се гледа негативно. Покрай и след ковид пандемията, фондовите пазари надуха изключително много оценките на редица компании. В рамките на няколко години се появиха няколко многотрилионни дружества, като Apple, Nvidia, Microsoft, Google, Amazon и дори Tesla. Заличените стойности в момента може би отговарят с една идея по-реалистичните капитализации, които тези, а и други дружества притежават. Отрезвяването на пазарите и по-ранното „изпускане на парата“ създава предпоставките да се избегне спукването на по-голям инвестиционен балон. Естествено, ако митата се задържат повече от година, тогава много по-трудно ще могат да се намерят позитивни ефекти от тях.

The post Технологичният „Тръмпокалипсис“ appeared first on TechTrends България.