В различните анализи и прогнози никъде не фигурираше масов недостиг на ключови технологични компоненти. Първият подобен дефицит дойде по линия на по-специализираните процесори свързани с изчисления за изкуствен интелект. Със засилването на „AI треската“ този недостиг се пренесе към по-общи и базови компоненти като оперативната памет (RAM). Ситуацията направо излиза от контрол, като един от водещите производители напълно пренасочи своите усилия към корпоративните доставки (тоест, тези за AI центрове за данни) и излезе от свободния пазар.

Заплахата е да се получи „каскаден“ ефект и този дефицит да продължи да се пренася към други компоненти. Сред застрашените са твърдите и флаш дискове (HDD, SDD и флаш памети), както и дори базовите интегрални схеми. Последните са повече от ключови, защото върху тях се изграждат почти всички останали технологични компоненти – дънни платки, дискове, видеокарти, плочки с оперативна памет и др.

Добрите новини са, че „AI бумът“ вече губи инерция. Технологичните гиганти забавиха строителството на новите си центрове за данни. Някои проекти вече имат значителни закъснения в графика, други може и да не стартират или да бъдат смалени като мащаб. Компании и инвеститори в момента правят деликатни действия по смекчаване на потенциално „пукване“ на AI пазара. Последният фактор е оптимизацията на самите модели за изкуствен интелект, като технологичните гиганти се опитват да ги направят по-малко взискателни за изчислителна мощ.

Резултатите са, че се намираме в своеобразен RAMопокалипсис, но дали е „сега“, „преди“ или „след“ е трудно да се оцени. Тези процеси доста често идват под формата на няколко вълни и може да се каже, че е минала първата голяма вълна. Дали следващите ще са по-големи или по-малки, ще се види през предстоящите месеци. Ефектите за крайните потребители ще дойдат с леко закъснение и със солиден скок на цените на разнообразно портфолио от технологични продукти – от смартфони до умни телевизори.

Буря в спокойни води

Пазарът за RAM памет дълги години беше като езеро – никакво вълнение, чат-пат леки потрепвания и колебания, но без сътресения. Пазарът е концентриран в четири основни играча – южнокорейските Samsung и SK Hynix, американската Micron и тайванската CXMT. Заедно те държат малко над 90% от всички доставки. До 2025 г. основният фокус на тях бяха традиционните и добре познати ни DRAM платки за смартфони, лаптопи и компютри.

Технологичните гиганти започнаха да реализират своите планове за скоростно изграждане на центрове за данни оптимизирани за AI. Те идват под формата на 1.37 трлн. долара инвестиции в рамките на няколко години. Първите проекти започнаха през 2025 г., но с напредването на 2026 г. те наливзат в една по-зряла фаза. Технологичните гиганти първо трябваше да осигурят по-дефицитните и все още навлизащи в производство AI процесори. След това обаче, мащабните инвестиции се разгърнаха и в останалите компоненти необходими за един AI център за данни.

За този тип инфраструктура подходящи е т.нар. оперативна памет HBM (High Bandwidth Memory), която има по-голям капацитет и възможности и е по-добра за AI операции. Преди 2025 г. производството на HBM е изключително нишово и с нисък приоритет. Големите поръчки от технологичните гиганти променят този баланс и довеждат до истинска „буря“ в доскорошните спокойни води на пазара за оперативна памет.

HBM изисква по-големи силициеви плочки за изработка, както и е по-скъп от традиционния DRAM. Което дава и по-добри маржове на производителите. Затова те с охота поемат новите поръчки и за да могат да ги изпълнят постепенно намаляват производството на традиционната памет. Докато лидерите като Samsung и SK Hynix се справят без проблеми с този преход, при по-малките има по-кардинална промяна на политиката.

Преливането към потребителите

Micron достига до решението да излезе напълно от доставките на DRAM и да се фокусира изцяло върху HBM. Което в един момент заличава близо една четвърт от капацитета за производство и предвещава дефицит за DRAM памет.

Бурята в езерото на паметта ще се пренесе бързо към крайните потребитеил. Ефектите само за тези компоненти се отразяват негативно на всички потребителски продукти, които включват DRAM памет. При смартфоните това може да означава повишаване на цената с до 30% на ниските класове, където маржът на печалба на производителите е почти нулев. Компаниите може да не пренесат увеличените разходи към потребителите при флагманите и премиум устройствата, но не е гарантирано.

Лаптопите и PC-та вече изпитват първите проблеми и има ръстове на цените на някои нови модели с между 15% и 20%. Производителите имат и друга опция да свалят размера на RAM паметта в най-достъпните модели, за да запазят конкурентна цена.

Каскадният ефект

Дефицитът на DRAM памет оказва влияние и върху друг ключов компонент – видеокартите. Потребителите на графични процесори вече са изживявали подобен ценови шок, покрай криптовалутите и масовото им закупуване за „копаене“ на виртуалното „злато“. Тогава обаче недостигът се ограничи само до видеокартите, а сега се получава каскаден ефект, който засяга почти всяка потребителска електроника.

Дефицитът на DRAM върви паралелно с недостиг и на друг тип компоненти – NAND флаш памети. Това е основната технология зад която стоят SSD твърдите дискове и флашките. Проблемът е, че двата типа части се произвеждат от едни и същи компании. Пазарът при NAND флаш паметите също е доминиран от Samsung, SK Hynix и Micron. Натискът при DRAM се пренася и при другия компонент.

Към всичко това добавяме и недостига на интегрални схеми. Причината за него вече не се крие в AI, а в продължаващата война между САЩ, Израел и Иран. Свиването на петролните доставки и ударите на Техеран срещу някои ключови рафинерии оказаха влияние върху доставките на полифенилен етер (PPE). Той е основен материал от който се произвеждат интегралните схеми, които присъстват в почти всяка умна техника – от смартфони, през модерни автомобили, дори до перални и хладилници.

Слънчевият лъч

Не всички новини са лоши и буреносни. Слънчевите лъчи си прокрадват през няколко процепа в облаците. Първият е в очакваните забавяния в строежа на AI центровете за данни. Изоставянето в графика на подобна инфраструктура в САЩ вече гони три месеца. Технологичните компании засега отричат подобни развития, но сателитните данни показват бавен напредък на основните обекти. Проблемът засяга около 40% от потенциалните центрове за данни. Причините са много – от недостиг на части и работна ръка (което е доста иронично – бел. ред.), до съпротива на местните жители срещу тях.

По-дългото им изграждане може да има позитивен или негативен ефект върху пазара на компоненти. Забавянето означава разтягане на проектите, което ще позволи на производителите да адаптират своята верига от дотавки. Това може да разхлаби възела около потребителската електроника. Но може да има и негативни последици, защото ако компаниите не се адаптират това може да удължи времето в което те ще са ангажирани в доставките на компоненти за AI центровете.

По-обещаващият фактор са усилията на технологичните гиганти в оптимизирането на AI моделите. Google обяви и пусна в свободен достъп алгоритъм, който намалява до шест пъти потреблението на изчислителна мощ. Подобна редукция на необходимите ресурси може да понижи изискванията и спешността по изграждане на част от AI сървърния капацитет. Във всички случаи бумът по изкуствения интелект обърна наопаки пазарите – не само финансовите, но и тези за потребителска електроника и др.

The post RAMопокалипсис сега, преди и след appeared first on TechTrends България.

Японската компания е претърпяла тиха пълна трансформация през последните две десетилетия. Промяна, която е вървяла бавно и неусетно, до момент, в който тя вече не е познатия на поколението X и ранните милениъли „технологичен гигант“. Бизнесът на Sony е все повече ориентиран към развлекателната индустрия, докато този на потребителската електроника и устройства залязва.

Компанията все още е технологична, но повече нишово ориентирана. Най-вече към фотографията – фотоапарати, камери и сензори, както и в по-малък аспект аудио системи. Някога символ на японската технологична мощ Sony сега вече не е „гигант“, въпреки, че през последните 10 години отчита стабилен финансов растеж. Той е нищожен на фона на постигнатото от американските корпорации през същия период. В най-тежкият си момент през 2012 г., компанията налага 15-годишна визия за своята пълна трансформация, което е рядко срещано явление за подобна наистина дългосрочна стратегия в корпоративните среди. Резултатите от нея са налице, а Sony вече е развлекателна и гейм компания, а не технологична такава.

Трудният пазар на телевизори

През февруари, Sony обяви, че продава мажоритарния дял на своето звено за телевизори (както и домашна аудио техника) на китайската TCL. Японската компания ще остане с 49% участие в новото съвместно дружество. След преминаването на регулаторните проверки и разрешения, то се очаква да започне да функционира от април 2027 г.

Пазарът за телевизори е труден, но все още растящ сегмент. Той се промени значително, като първо южнокорейските компании като Samsung и LG го превзеха, а през последните няколко години ги последваха китайските производители като TCL, Hisense и наскоро Xiaomi. Конкуренцията стана ожесточена за изключително установен продукт, при който иновациите са почти замразени, а диференциацията между марките – минимална.

Samsung е лидер, с около 18% от пазара през 2025 г., показват данните на TrendForce. TCL бързо достигнаха второто място с малко над 15% от продажбите през първата половина на миналата година. Hisense обаче свиха разликата и са с дял от 14.9%. LG пада на четвърто място с 11.8%, докато Xiaomi успява да допълни челната петица с 5.8% от продажбите. Всички останали брандове отговарят за около 34% от пазара. Делът на Sony се оценява на около 3%.

Самият пазар нараства на годишна база с около 2% на продажбите. Проблем са маржовете на печалбата, като при телевизорите те са изпилени под 10%, а някои от по-новите производители продават под себестойност с цел да вземат по-голям дял. В рамките на февруари, след Sony и Panasonic стана жертва на силната конкуренция и ниските нива на печалба на пазара за телевизори. Другата японска компания също обяви, че продава ТВ бизнеса си на китайската Skyworth.

Така надпреварата в сегмента започва да се превръща само между китайски и южнокорейски производители. Сделката между TCL и Sony ще даде на първата компания потенциал да задмине Samsung и да се превърне в лидер на пазара. Отделно, китайската компания ще може да се възползва от позитивния имидж на бранда на японците в някои региони. Докато тази между Panasonic и Skyworth – възможност на втората да вземе бързо пазарен дял.

Все по-развлекателна компания

В съобщението си за де факто излизането си от пазара за телевизори, Sony коментира, че причината за действието е пренасяне на фокуса към гейминга и развлекателната индустрия. Тези сегменти се превърнаха в основни на японската компания през последните години.

През 2023 г. бизнесът с видеоигрите (разработка и дистрибуция, може би и продажбите на конзолите PlayStation) доминира приходите, като има почти една трета дял (32%). Музикалното и филмово звена на Sony формират близо една четвърт – 12% и 11% съответно. Сумарно, развлекателните сегменти вече отговарят за 55% от доходите на компанията.

В същия момент, този с устройствата (от телевизори, през слушалки, фотоапарати и др.) е само 18% от приходите на Sony за 2023 г. Фотографските сензори са 12%, но тук не се включват цели устройства, японското дружество е водещ производител и доставчик на камери за смартфони и таблети. Според финансовите отчети на компанията, Sony планира постепенно да се раздели и с този бизнес, въпреки, че през годините нараства значително.

Исторически ситуацията е коренно различна преди близо 20 години. Тогава, Sony разчита основно на приходи от устройства, чийто дял тогава е 43%. По това време те са разделени на няколко категории – мобилни продукти, устройства и домашни системи (ТВ, аудио и др.). Оптичните сензори и филмовия бизнеси са по 10% всеки, геймингът е със 7.8%, а музикалното звено – 6%. През 2012 г. промените са незначителни, като повечето сегменти запазват дяловете си, единствено гейминга се увеличава малко до 10%.

Последният бизнес е интересен – финансови услуги, които включват животозастраховки и банкови операции. Той е неизменна и стабилна част от бизнеса на Sony. През 2005 г. съставлява малко под 15%, през 2012 г. се понижава минимално до 14%, а през 2023 г. – до 13%.

Планирана промяна

В последния корпоративен отчет на Sony е дадена ясна хронология и планове за развитието на компанията. Трансформацията на японския гигант е добре планирана и ясно очертана, което е нагледен пример за наистина стратегическо и дългосрочно планиране. Икономическата теория последното обикновено обхваща петгодишен период. Sony залага на своята трансформация в 15-годишен прозорец, нещо, което е наистина рядко срещано в корпоративния свят.

Компанията вече е във финалния стадий на своята промяна. Приоритети са трите развлекателни бизнеса – гейминг, филмовото и музикално звено, както и разработката на оптични сензори. В края на 2025 г. Sony отдели 80% от звеното за финансови услуги, като това е почти ясен сигнал за подготовка за последващата му продажба.

След телевизорите и аудио електрониката, не е ясна съдбата на смартфоните на японската компания. Дружеството все още поддържа компактно портфолио под бранда Xperia, което се ползва повече за демонстрация на технологиите ѝ при сензорите и екраните. Последните вече играят по-малък фактор и няма да е изненада, ако Sony реши да прекрати и този бизнес.

Причините и резултатите от рязката промяна в курса на японската компания е очевидна, като се огледат отчетите назад във времето. През 2005 г. Sony отчита около 7 трлн. йени приходи, но това ниво се запазва и през 2012 г., когато постъпленията са дори под 7 трлн. йени. Тенденцията по това време всъщност е надолу от 2008 г. когато те са били малко под 8 трлн. йени.

Негативните резултати карат японското ръководство да измени напълно политиката и визията си. Затова през 2011 г. започва трансформацията на Sony, под наслова One Sony и резултатите са налице. Последните финансови резултати за 2023 г. показват близо удвояване на приходите на над 13 трлн. йени. Най-доходоносният и растящ сегмент е гейминга с 4.6 трлн. йени постъпления и ръст за две години от 28%. Затова вече смело може да кажем, че Sony не е технологична компания, а гейминг такава. При това най-голямата, защото тя е лидер, но конкуренцията се засилва, особено от Microsoft и Tencent.

The post Бавната и тиха трансформация на Sony appeared first on TechTrends България.

Постепенната материализация на голямата му амбиция да създаде мегакорпорация под бранда X е доказателство за това. Като Мъск ползва почти всички уроци от наръчника на серийния предприемач. Неговата империя започна обединението си още през изминалата 2025 г., но основните процеси ще бъдат завършени през настоящата.

Първата стъпка беше с обединяването на социалната мрежа X и стартъпът за изкуствен интелект (AI) xAI преди година. В първите седмица на настоящата се случиха поредица от събития, които първо надуха оценката на слятото дружество, а след това то беше придобито от космическия гигант SpaceX. Последната стъпка ще е борсовият дебют на вече обединената под един покрив корпорация.

Ултимативната цел – постигане на рекордна за американска компания оценка от над 1.5 трлн. долара. Пътят е утъпкан, както и с няколко предварителни инвестиции за допълнително надуване на капитализацията на дружествата. Въпреки всичко това, империята на Илон Мъск все още не е достигнала заветната стойност.

Което означава, че милиардерът ще се опитва да убеди инвеститорите, че новата комбинирана компания е по-скъпа отколкото е била по отделно. Мъск ще трябва да ползва и може би последните месеци на приповдигнати очаквания покрай AI бума и да се надява, че потенциално листване на OpenAI ще върне оптимизма на пазарите.

Първата логична сделка

Март 2025 г. Илон Мъск обявява едно напълно логично сливане. Стартъпът му за изкуствен интелект xAI придобива социалната мрежа X за 33 млрд. долара. Сделката е повече от логична, защото носи ползи и за двете компании, пасва естествено на двата им бизнес модела и носи добавена стойност.

По-младото дружество xAI ще се възползва от големия поток и база данни, които предоставя социалната мрежа. Това е златна мина за машинно обучение на алгоритми, особено на генеративни такива. Което позволи на езиковия модел Grok на xAI сравнително бързо да стане конкурентен на по-големите такива като OpenAI и Gemini на Google. Не всички подобни примери са толкова успешни, ако вземем за такъв Llama на Meta.

Grok вече беше интегриран в X в края на 2023 г., но обединението на двете компании ще позволи по-органично сътрудничество при обработката на данните и имплементацията на модела. Основните предимства обаче са повече финансово-инвестиционни. Социалната мрежа беше под силни удари след придобиването ѝ от Мъск и трансформацията ѝ от Twitter на X. Тя загуби редица рекламодатели на политическа база и подкопа доверието на потенциалните инвеститори в нея.

Предвид бума на AI, ситуацията е диаметрално противоположна за xAI. Компанията се радва на инвеститорски интерес, но тя е изправена пред друг проблем, който е хроничен за повечето дружества базирани на изкуствен интелект – монетизацията и трудността за формиране на приходи.

Младата xAI е генерирала едва 500 млн. долара постъпления за 2025 г. Финансовият резултат ориентировъчно е над 2.4 млрд. долара за изминалата година. Това означава, че дружеството има разходи надхвърлящи шест пъти приходите ѝ. Сделката за социалната мрежа беше само в акции и това не се отразява на оперативните ѝ резултати. X от своя страна е доста по-добре разработена от бизнес гледна точка. Компанията отчита приблизителни приходи от 15.5 млрд. долара и печалба от 8 млрд. долара за 2025 г. Всички данни са ориентировъчни, защото и двете компании не са публични.

Допълнителното „подслаждане“

Обединената компания става доста атрактивна за инвеститорите. Това не е достатъчно за Мъск, който се стреми накрая да подсили SpaceX максимално. Няколко месеца след като е обявено сливането с X, през юли 2025 г. космическото дружество на милиардера инвестира 2 млрд. долара в обединената фирма.

Това е само началото, като през януари 2026 г. е обявена десетократно по-голяма сделка. Тя е за 20 млрд. долара и включва широко портфолио от инвеститори – от фондове през технологичните гиганти Nvidia и Cisco. Сливането на xAI с X се оказва повече от успешна стратегия за Мъск.

Януарската сделка е ключова за милиардера. Тя оценява обединената xAI компания на 230 млрд. долара. Мъск ползва това за база за окончателната консолидация на неговите частни дружества. Едва няколко седмици след като инвеститорите гласуват доверие на xAI, последната е придобита от SpaceX за 250 млрд. долара. Мъск обединява своята X империя, за което намеОттук идва по-трудната част – повишаване на цялостната оценка на космическият конгломерат на 1.5 трлн. долара.

По пътя към най-скъпият борсов дебют

Настоящата 2026 г. се очакват някои от най-големите първично-публични предлагания от години насам. Най-очакваните сделки са за OpenAI, която ще бъде ветропоказател за AI пазара, и за SpaceX. Последната се разглеждаше само в контекста на космическата програма за достъпни ракети и засега монополният бизнес за нисколатентна сателитна връзка чрез Starlink. Възможностите за растеж бяха залостени в хипотетичните способности на SpaceX да достигне Луната и Марс със своите свръхтежки ракети Starship.

С обединението на компанията с xAI и X ситуацията е малко по-различна. Поне по начина по който Мъск може да я представи пред инвеститорите. SpaceX получава достъп до AI езикови модели и сега тя не е само космическа компания, но и такава за изкуствен интелект. В този дух е написано съобщението на милиардера за сделката на страницата на компанията.

Финансово, положението за SpaceX няма да се промени значително, дори напротив – ще натежи. Според ориентировъчните данни, xAI гори повече пари колкото е печалбата ѝ заедно с тази на X. Това означава, че обединената компания е на загуба от около 2 млрд. долара. SpaceX генерира пет пъти повече приходи от 15.5 млрд. долара и печалбата е внушителна от 8 млрд. долара. Когато извадим негативния резултат на новопридобитото дружество, за космическата фирма положителният ще се свие до 6 млрд. долара

Обединението на компаниите ще позволи на Мъск не да подобри финансите, а да дава по-широки и реалистични обещания на потенциалните инвеститори. Такива ще трябват, защото механичният сбор на пазарната оценка на SpaceX става 1.25 трлн. долара. Това е с 250 млрд. долара по-малко от желанието на милиардера, борсовият дебют на неговата империя да е рекорден за американско дружество.

Настоящият рекордьор е Saudi Aramco – държавната саудитска компания за петрол. Тя листва на борсата 1.5% от своите акции при оценка от 1.7 трлн. долара. Парите, които набира са 29.4 млрд. долара. Мъск иска да подобри вторият показател и може да успее да го направи, ако пусне по-голям дял от компанията.

Настоящите прогнози са, че SpaceX може да набере финансиране от 50 млрд. долара от борсата. Амбициите за достигане на 1.5 трлн. долара пазарна капитализация при дебюта също не са изключени. За това ще трябва убеждаване на инвеститорите, че компанията струва повече отколкото е в момента комбинирана с xAI и X.

Неизвестните

Докато Мъск е печално известен със своите възможности да манипулира почти всеки пазар (от борсов до неофициалния на криптовалути) и най-вероятно ще успее да постигне целта си от капитализация на SpaceX от 1.5 трлн. долара. Големият въпрос е – „какво следва?“

Веднъж публична, компанията ще трябва да дава редовни отчети на инвеститорите. Докато приблизителните данни за момента са благоприятни за SpaceX и най-вече за нейната търговска дейност по извеждане на товари в орбита. Те обаче зависят силно от държавните ѝ поръчки от НАСА. Китай, Русия и Европа се опитват да репликират технологията на Мъск за многократно ползване на космическите ракети, което означава, че скоро компанията ще бъде изправена пред по-силна конкуренция.

Другият силен бизнес на SpaceX е този с микросателити на ниска орбита (LEO) – Starlink. Той също за момента изглежда в добро състояние. Силната зависимост на военните от двете страни в конфликта в Украйна е едно от доказателствата за приложенията на технологията и услугата. Покрай войната, Starlink си осигури редица договори с други държави и компании за ползване на капацитета на сателитите ѝ.

Проблемите са отново – потенциално развитие на конкуренцията. В тази насока работят редица компании, включително Blue Origin на Джеф Безос и европейската програма IRIS². Брюксел инвестира 10.6 млрд. евро в програма, която да осигури високоскоростен и нисколатентен сателитен интернет над Стария континент през 2029 г.

Бумът на AI ще е друг фактор, след като xAI вече е част от SpaceX. Изкуственият интелект започна да формира очаквания подобни на финансов балон и ако той се спука преди компанията да дебютира на пазара, може да подкопае амбициите на милиардера за рекордно IPO. OpenAI също може да бъде конкурент при борсовите дебюти, тъй като компанията се цели в поне 1 трлн. долара пазарна капитализация. Как точно ще убеди инвеститорите, че SpaceX струва над 1.5 трлн. долара ще бъде една от няколкото интересни развития и тенденции, които ще следим през 2026 г.

The post Обединението на империята на Илон Мъск appeared first on TechTrends България.

Китайската компания от една страна разчита на вече добре утъпканата от Alibaba стратегия – изключително ниски цени, огромни промоции, безплатни доставки и др. Но от друга Temu инвестира огромни суми в дигитален маркетинг. Което предвид сравнително голямата концентрация на пазарния дял в Meta и Google, прави достъпът до огромна аудитория изключително лесен, ако имаш съответните ресурси. Китайският гигант има и още една тайна съставка за успеха, която ще разгледаме по-надолу.

В рамките само на две години, Temu се превърна в глобален феномен, който преобърна пазара за е-търговия. Той предизвика установените гиганти, като Amazon и дори Alibaba се опитват да копират част от практиките ѝ. Освен чисто пазарните сътресения, компанията провокира и политически такива. От вече станалите тривиални затягане на дигитални регулации, до специално насочени промени в митническата политика на САЩ и Европейския съюз спрямо Китай. Другите две платформи Wish и Shein постигат същото, макар и в по-малка степен, но Temu е тази, която привлече вниманието на всички.

Тайната съставка

Temu всъщност един от двата основни търгвски бранда на китайския дигитален конгломерат PDD Holdings. Другият е Pinduoduo, който се използва основно на местния пазар. Двете марки разчитат на една и съща стратегия – изключително евтини стоки с огромни промоции и отстъпки. За момента говорим за абсурдни стойности, като смартчасовник за 10 долара и намаления до 90%. Това е и основният мотив на вече споменатите реклами в социалните мрежи. Temu инвестира доста в дигитален маркетинг – включително в инфлуенсъри и дори в кратък рекламен спот на финалите по американски футбол Super Bowl.

Като изключим ниските цени, тайната съставка на успеха на Temu се състои в това, че платформата е пристрастяваща. Тя интегрира към традиционното онлайн пазаруване силни игрални елементи. Включването на изключително прости гейминг елементи към процеса задържа вниманието на потребителите. Наградата – още по-големи отстъпки. Стимулира се също така и органичното споделяне в социалните мрежи, което само засилва присъствието на Temu в тази сфера.

Всичко това насърчава интеракцията в приложението, лоялността на клиентите и засилва продажбите. Последното се постига по два начина, като се възнаграждават усилията на потребителите за закупуването на дадена стока, както и с чисто геймърския стимул „за още“. Това е уникалното в Temu, което първо беше тествано в Китай от PDD Holdings чрез Pinduoduo и след това разширено за международните клиенти.

Измерението на успеха

Интересното при Temu е, че поне на пръв поглед, компанията не изглежда като някаква огромна заплаха за пазара, поне не като основни данни. Amazon продължава да доминира по всички показатели в електронната търговия. Технологичният гигант все още е с пазарна оценка от над 2 трлн. долара (2.4 трлн.). Основните му конкуренти са точно от Китай. По-старият такъв – Alibaba, е с пазарна оценка от 383 млрд. долара или шест пъти по-малко. PDD Holdings е трети със 161 млрд. долара. Но двата основни китайски гиганта през последната година си разменяха позициите по този показател. Другите конкуренти са дори по-малки с по под 100 млрд. долара пазарна капитализация.

При потребителите, нещата са малко по-мъгляви, защото трудно се намират данни с еднакви метрики. Temu има много силни позиции при свалянето на приложението на бранда по света и особено в САЩ. Като през 2024 г. е в Топ 5 по този показател, а в Щатите е лидер, показват данните на Sensor Tower. Temu доминира още във Великобритания, Испания, Германия, Канада, Австралия, Франция и Италия. През 2025 г. китайското приложение пада на седмо място по сваляния в глобален мащаб.

С други думи на всички големи западни пазари е най-сваляното приложение за онлайн покупка е това на Temu. Това е причината, повечето големи правителства да започнат да изразяват загриженост. Въпреки, че като пари преведени през платформата, Temu дори не излиза на челните места.

За 2023 г. например, четирите основни китайски приложения (Temu, Shein, AliExpress и Miravia) имат сумарно 28% пазарен дял на доставки в Испания, 11% в Италия, 7% във Франция и по 5% в Германия и Великобритания. Като стойност, сделките са дори по-миниатюрни – 9%, 4%, 2%, 2% и 3% съответно, показват данните на Fox Intelligence.

Не може да се каже и дума за потенциална координирана атака от страна на китайските приложения, защото дори между тях върви ожесточена конкуренция. Толкова, че Shein и Temu са в сложни съдебни битки в САЩ за заблуждаваща и очерняваща реклама, както и за злоупотреба с господстващо положение.

Още по-голямата ирония е, че от август 2024 г. върви и дело, в което първата компания обвинява втората в нарушаване на авторските права. Юридическата схватка между двете се пренася и във Великобритания.

Тъмната страна на Temu

Повечето потребители, които са поръчвали евтини продукти от различни китайски магазини (като Alibaba, например), много добре знаят, че това е руска рулетка. Често артикулите не са това, което е представено на сайта или са с изключително ниско качество. Голям е и броят на фалшификатите и имитации на големи брандове. Има и добри попадения, но се изисква малко късмет да попаднете на такива.

Това е основният проблем на Temu – продуктите са евтини, но и отговарят на цената си с качеството. Понякога, поръчаните стоки дори не пристигат или са измами. Ниските цени са част от формулата за успеха на компанията. Всъщност и останалите елементи от нея също могат да предизвикат притеснения. Геймифицирането на пазарния процес е на ръба на хазартната дейност, което беше и проблем при някои по-агресивни монетизационни практики в самата гейминг индустрия. Агресивната рекламна политика също е подложена на критики. От потенциално използване на деца със сексуален подтекст в рекламите, до дори заблуждаващи промоции.

След като през 2024 г. Европейския съюз (ЕС) започна да обръща внимание на Temu, са направени някои изследвания на продуктите от сайта. Например, при 19 поръчани играчки, нито една от тях не отговарят на изискванията на ЕС, като 18 дори представляват заплаха за здравето на децата. Има и изразени опасения, че компанията може да злоупотребява с личните данни на европейските потребители.

Кумулативно, всички тези проблеми присъстват в Temu, но има и доста положителни примери за добри стоки пристигнали от китайската платформа и доволни клиенти. Просто, рискът в нея е по-голям от този при познатата ни Alibaba или при аукциона eBay. Ниските цени карат хората не само да купуват, но и да не си търсят правата в опит да заменят или да оспорят грешни продукти или недоставени поръчки.

Бързото събуждане на регулаторите

За разлика от други случаи, властите в САЩ и Европа доста бързо обърнаха внимание на китайските евтини платформи за е-търговия. Temu стартира през 2022 г. в международен план и само в рамките на две години попада на мушката на западните регулатори. През 2024 г. ЕС я маркира, като „много голяма онлайн платформа“, което според новия Закон за дигиталните услуги (DSA) ѝ поставя по-строги правила за спазване.

Основният фокус на Брюксел е да накара китайската компания да редуцира значително фалшивите стоки и имитациите на големите брандове. Регулаторите на Стария континент искат от Temu да преструктурира процедурите и интерфейса си така, че да може да не се предлагат подобни продукти. Както и да има механизми за предупреждение на потребителите при предлагането на такива стоки.

Докато ЕС действа с „перцето“, САЩ решават доста по-драстично и кардинално проблема. През септември 2024 г. администрацията на отиващия си вече президент Джо Байдън предлага затягане на митническия режим на стоки от Китай. В момента платформите като Temu се възползват от факта, че пратки на стойност до 800 долара се облагат с много по-ниски мита и данъци (т.нар. “de minimus”).

Първоначално, предложението е този праг да се свали до 200 долара, но с идването на власт на президента Доналд Тръмп мерките се променят. От август 2025 г. той спира напълно митническите облекчения за малки поръчки. Управлението на Тръмп докарва и търговска война, като почти всички партньори на САЩ са изправени пред различни по размер мита.

Малко след действията на Вашингтон, в Брюксел решават да последват примера. В края на ноември 2025 г. финансовите министри на ЕС се съгласяват да се премахнат митническите облекчения за търговски стоки под 150 евро. Това ще засегне не само китайските платформи, като Temu, Shein и Alibaba, но и доставките от американската и британска версии на Amazon. По данни на ЕС, през 2025 г. 90% от евтините стоки идват от Китай, докато общата стойност на самите евтини пакети са се удвоили до 4.6 млрд. евро. Според изчисления на ЕК поне 65% от тях са с умишлено занижена стойност, за да могат да бъдат освободени от мита.

Amazon отвръща на удара

Докато регулаторите се фокусират върху различни аспекти от дейността на Temu, пазарният лидер Amazon реагира също. Технологичният гигант добави към своето мобилно приложение аутлет секция Haul. В нея потребителите могат да закупят доста евтини стоки, но подобно на Temu, доставката отнема повече време – към две седмици. Подобно на набиращата популярност платформа, продуктите също са под 20 долара с големи отстъпки. Липсва силната геймификация, която е характерна за Temu.

За да покрие тези възможности, стоките от новия Haul идват директно от Китай. Така, за да може да се конкурира с Temu, Amazon всъщност изпълнява същия бизнес модел и най-вероятно използва голяма част от същите подизпълнители на китайските платформи. Което означава, че ако се засилят допълнително митнически рестрикции от Китай, те ще ударят не само Temu, Shein и Wish, но и Haul.

Това показва, че въпреки опитите за диверсификация на производството, Поднебесната държава продължава да е „фабриката на света“. И без доставки от Китай, няма да може да има евтини продукти за крайния потребител.

Бавният залез

Премахването на “de minimus” за търговските стоки в Европа и САЩ може да преобърнат настоящата ситуация с международната търговия за потребителски продукти. Особено, тези с много ниска стойност. Първите индикации за това вече са факт. Популярността на Temu намалява, макар и с малко засега. Приложението пада от четвърто на седмо място в класацията на SignalTower.

Пълният ефект на отмяната на тези облекчения ще ги видим най-рано догодина. На теория това трябва да помогне местните търговци. Практиката е малко по-различна, защото все още Китай отговаря за голямо количество от евтините стоки. Дори Amazon Haul разчита на доставки от азиатската държава. При дрехите (Shein) ситуацията може да се подобри, тъй като шивашката индустрия е по-лесна за рестартиране на индустриалното производство на потребителска техника и по-сложни неща, като играчки и аксесоари.

До пълното разгръщане на тези ефекти, тенденцията Temu да доминира в евтиния сегмент на е-търговията най-вероятно ще продължи. Растежът ще се забави, като един от потенциалните последици е вдигане на цените за крайните потребители. Ситуацията ще е същата за по-малките платформи, като Shein и Wish. Amazon Haul няма да внесе сериозна конкуренция, защото разчита на същите доставчици. Не вкарва геймификационните елементи, които са характерни за Temu, но малко или много при китайските платформи определяща е ниската цена.

Отиващата си 2025 г. е повратна точка в световната търговия, заради привидно хаотичната митническа политика на Доналд Тръмп. Ползването на тарифите като осигуряване на позиция на по-силния при търговски преговори за САЩ може да проработи в полза на Вашингтон, може и да се върне като бумеранг. Точно как ще се пренастрои световната търговия е сложен въпрос, който зависи от прекалено много субективни фактори на отделните двустранни отношения и преговори. Във всички случаи тенденцията е ясно очертана и тя е, че САЩ и ЕС вече ограничават Temu и останалите платформи и то с дългосрочна перспектива.

The post Възходът и (бавният) залез на Temu appeared first on TechTrends България.

Преди пандемията, компанията беше с пазарна оценка от около 250 млрд. долара. Това е доста скромно на фона на гигантите Apple и Microsoft, които се през същия период, се надпреварваха дали ще са с 1, 2 или 3 трлн. капитализация. Nvidia доста рязко влезе в този елитен клуб на свърхгигантите и покрай AI бума тя излезе начело спрямо останалите.

Американският гигант (с тайванска връзка) достигна за кратко оценка от 5 трлн. долара в началото на ноември. Преминаването на тази нова граница, подсили две дискусии – има ли кой да спре ръстът на технологичните компании и дали AI икономиката не е просто един балон, подхранван от кръгови инвестиции. Ако второто се окаже вярно, то тогава, именно имплозия на пазара ще успее да сложи спирачки на Nvidia.

Графичните карти като AI ускорители

Епохата на изкуствения интелект доведе до рязка смяна в нуждата и търсенето на решения за сървъри. Традиционните процесори са ефективни за работа с една задача едновременно. Докато графичните такива се справят с по няколко паралелно, това ги прави изключително ефективни за обработване на AI заявки.

Nvidia, като един от лидерите в разработването на GPU чипове успяха да намерят хитра ниша докато бума на изкуствения интелект се разгръща. Компанията още преди пандемията обяви, че ще фокусира значителни усилия в развитието на процесори и платки, които да се ползват за обработката на AI. Всичко това се изплати, при това многократно. Nvidia успя да се позиционира като лидер в разработването на специализирани AI процесори и решения за сървъри.

Настоящите чатботове и решения за изкуствен интелект налагат изграждането на специализирана облачна инфраструктура за по-ефективното обработване на заявките. С което търсенето на решенията на Nvidia се изстреля в небето. Технологичният гигант влезе в AI икономиката, като незаобиколим фактор при изграждането на хардуерната инфраструктура.

Надпреварата между САЩ и Китай в AI сферата, дори наложи двете страни да започнат с различни санкции и контрасанкции. Толкова, че някои китайски компании прибегнаха до презапасяване с хиляди продукти на Nvidia, месеци преди ограниченията да влязат в сила.

Клубът на компаниите за трилион долара

Клубът на компаниите за трилион долара не се променя значително през последните няколко години. Петролната и сравнително държавна компания – Saudi Aramco продължава да е лидер с 16 трлн. долара оценка. Тя отчита повече от двойно увеличение спрямо 2024 г., когато е 5.8 трлн. долара най-вече поради несигурността в геополитическата обстановка и енергийните доставки.

Nvidia се превръща в лидер при технологичните гиганти с 4.7 трлн. долара, като достигна за кратко 5 трлн. долара в последните дни на октомври. Пазарите започнаха да укротяват растежа от началото на ноември, но ако няма големи сътресения на AI пазара, може да очакваме нивата от 5 трлн. долара да бъдат достигнати за по-устойчив период.

Втори са Apple с малко над 4 трлн. долара оценка. Технологичният гигант преди беше най-скъпата компания в сектора и в САЩ, но Nvidia ги задмина през последните близо две години. Apple от своя страна се изправи пред предизвикателства с интеграцията на AI в своите системи. В нетипичен за нея ход, компанията разчита на OpenAI за повечето функционалности, а немалка част от тях закъсняха значително. Въпреки това, инвеститорите продължават да гледат позитивно на нейното развитие.

Трети са Microsoft, които с фокуса си върху облачни услуги и продукти се оказаха от печелившата страна. Компанията е сред водещите инвеститори в OpenAI, което им даде по-тясна интеграция на моделите на изкуствен интелект на разработчика. Липсата на собствени решения засега е големият минус на софтуерния гигант. Microsoft е с пазарна оценка от 3.7 трлн. долара.

Четвърти са Google, които може да скочиха по-късно на вълната на генеративния AI, но скъсиха доста бързо дистанцията спрямо OpenAI. Техният модел Gemini на моменти се оказва по-добър от ChatGPT, което в комбинация с все по-тясната интеграция с Android устройствата, дава на нтернет гиганта дорби изгледи. Google върна растежа на акциите си и вече е с пазарна оценка от 3.48 трлн. долара.

Милиардните сделки

Успехът на Nvidia на борсата не се дължи само на продажбата на AI чипове. Компанията сключи редица големи сделки и партньорства за доставка на процесори и изграждането на центрове за данни. Най-голямата е с OpenAI, обявена в края на септември. Nvidia се ангажира да инвестира 100 млрд. долара. Това включва изграждането на център за данни оптимизиран за AI от страна на американския гигант.

До известна степен, Nvidia си „купува“ правото OpenAI да ползва нейните системи. През ноември, технологичният гигант прави това и с Microsoft. Сделката отново е за център за данни, като обхваща нов такъв в Атланта, като част от системите ще са на Nvidia. По-любопитни са други действия между Microsoft и производителят на графични процесори. Софтуерният гигант реално ще достави AI чипове за 9.7 млрд. долара на Обединените арабски емирства (ОАЕ), разработени от Nvidia. Въпреки че това е по-скоро посредническа сделка, тя подчертава партньорските отношения между двете компании.

Nvidia не спира обаче само с водещия разработчик на независим модел, като OpenAI или ключов играч като Microsoft. През октомври, компанията обяви инвестиция от около 2 млрд. долара в xAI – стартъпът за изкуствен интелект на Илон Мъск. Nvidia е част от инвеститорски рунд за около 20 млрд. долара. По-малки сделки следват и с други разработчици на AI модели. Сред тях са европейската Mistral, Figure AI и др.

Предизвикателствата на Nvidia

Тази поредица от сделки (и още много) създават впечатлението за „кръгови инвестиции“ и потенциално надуване на балон – опасения изказани от редица анализатори и инвеститори. Докато спукването на пазарните очаквания за AI революцията наистина може да са най-голямата заплаха и реално могат да спрат възхода на Nvidia, това не е единствения потенциален проблем.

Другото предизвикателство е свързано с естеството на работата на компанията. Тя само разработва архитектурата за чипове, техния дизайн и софтуерни контролери. Компанията не разполага със собствени производствени линии за микропроцесори. Физическото разработване на чиповете става от подизпълнители, като основния за Nvidia е тайванския TSMC.

Зависимостта на американския гигант от Тайван е опасна предвид възможността за ескалация на напрежението между Китай и островната държава. Тогава Nvidia ще загуби почти целия си капацитет за доставки на видеокарти и AI системи. TSMC вече отказа на Белия дом да премести част от производството си в САЩ, което само подчертава значимостта на потенциалното предизвикателство.

Третото предизвикателство е конкуренцията. Nvidia има доста добър начален старт и преднина, но другият основен играч при видеокартите AMD, започва да наваксва. Засега той трудно ще може да измести напълно Nvidia от водещата позиция, но подобна конкуренция никога не е за пренебрегване. Като цяло, успехът на американския гигант изглежда осигурен за поне още няколко години, освен ако AI балонът не се спука по-рано и по-силно от очакванията.

The post Има ли кой да спре Nvidia appeared first on TechTrends България.

Този своеобразен „лов на технологични вещици“ се засилва при администрацията на Джо Байдън. Първоначално той се изразява под формата на натиск за контрол върху съдържанието по време на ковид пандемията и въвеждането на независими „фактчекъри“. Впоследствие се разширява и започват да се предприемат първите стъпки по реализиране на радикалната идея за засилена регулация на технологичните гиганти. Крайните опции включват разцепване на основните компании на няколко дружества.

Първоначално, единствено Илон Мъск подкрепи Доналд Тръмп в стремежа му за втори мандат. Основателят на SpaceX и главен изпълнителен директор на Tesla през това време купува Twitter и го ребрандира на X. Но в последните месеци преди изборите, изненадващо все повече технологични компании започнаха къде прикрито, къде не толкова да застават зад ексцентричния бизнесмен и политик. За първи път от десетилетия, в Силициевата долина има такова силно политическо разделение и подкрепа към републиканците. Причината е очевадна – страхът от регулации и разцепване на бизнеси.

Тръмп има и може би също толкова налудничави идеи, като на демократите, само че за цялата икономика. В първите дни на април той пристъпи към най-радикалната от тях – налагането на непосилни мита за почти всички основни търговски партньори на САЩ. Тази рязка ескалация на търговската война, изненада и хвана неподготвени всички. Тя доведе до срив на борсовите пазари, като най-тежко го понесоха именно технологичните компании. Защо те не бяха готови за този „Тръмпокалипсис“ и бяха засегнати най-много ще говорим в следващите редове.

Целта на митата

За да разгледаме ефектът върху технологичните гиганти, първо трябва да разберем логиката зад налагането на самите мита. Администрацията на Доналд Тръмп твърди, че така ще се отворят нови източници на приходи за държавния бюджет, но истинското предназначение е съвсем друго. Тези тарифи ще се използват от Белия дом за натиск върху търговските му партньори, който да се използва за преодоляване на няколко задълбочаващи се икономически проблеми на САЩ.

Те са много добре обрисувани от новия „ковчежник“ на Доналд Тръмп – Скот Бесент. Той предлага налагането на огромни мита върху почти всички търговски партньори, за да може САЩ да получи позиция на „по-силния“ при потенциални преговори за обновяване на световната финансова система. Крайната цел на дългогодишния инвеститор е да се постигне ново споразумение в стил „Бретън-Уудс“. В него, основните държави, с които САЩ търгува да продължат да използват долара, но и да поемат задължението да оскъпят своите валути спрямо него. По този начин, пряко се решават два от основните проблеми, а третият – косвено:

Множеството проблеми

Веднага изникват няколко въпроса и съответно потенциални проблеми в това иначе добро на хартия решение. Основното е, дали търговските партньори ще имат желание да постигнат споразумение със САЩ за долара. Китай най-вероятно ще откаже преговори, защото нейната икономика е достатъчно голяма и може да изнася продукцията си в останалите засегнати от митата държави.

Япония и Южна Корея например са по-зависими от Пекин, отколкото от САЩ, въпреки, че Вашингтон е вторият им по големина търговски партньор. Европейският съюз ще е най-засегнат от митата. Това се дължи на факта, че САЩ е най-големият търговски партньор на ЕС, както като внос, така и като износ. От друга страна, еврото има сравнително „фиксиран“ курс спрямо долара през последните години и споразумение в тази насока не би трябвало да е проблем. Натискът на Вашингтон е по-скоро Брюксел да премести автомобилното си производство от Мексико в Щатите, както и за засилване на европейската отбрана.

Вторият голям проблем е, че митата могат да бъдат контрапродуктивни за САЩ в дългосрочен план. Постигането на целите им трябва да се случи преди да започнат негативните ефекти от тях да изпратят американската икономика в тежка рецесия и силна инфлация. Първата се очакваше от икономистите покрай разточителната фискална и икономическа политика на Байдън, но сега действията на Тръмп могат да я засилят.

Оттук идва и последващото препятствие – преместването на производството също няма да се случи за няколко месеца, а ще отнеме няколко години. Това означава, че за да са сигурни във Вашингтон, че ще се случи, те трябва да държат митата в сила поне година. Което да се окаже твърде непосилно, дори и за мощната американска икономика. Самата релокация на заводите отваря и друг казус – наличната квалифицирана работна ръка в САЩ. Защото е лесно да преместиш производствените линии от Мексико в Тексас, например, но не и хората, които да ги оперират. Това ще означава внос на работна ръка, нещо, което влиза в противоречие с антиимигрантската политика на Доналд Тръмп.

Хаосът на борсите

Борсите се „окъпаха в червено“ в рамките на първите дни на април, водени от няколко фактора. Водещият е, че фондовите пазари по принцип са ирационални, независимо, че повечето трансакции са автоматизирани и водени от алгоритми. Последните лесно могат да последват емоционалните действия на редица търговци, а някои се задават директно по параметри от трейдъри.

Почти всички смятаха, че заплахите на Тръмп за високите мита ще са най-малкото преувеличени и, че накрая администрацията в Белия дом ще наложи такива, но много по-умерени като стойности. Китай е обложена с 34% тарифи, Виетнам с цели 46%, „приятелските“ Европа, Япония и дори Тайван с 20%, 24% и 32% съответно. Изненадващо, Русия не е в списъка, въпреки, че вносът от Москва е почти несъществуващ, особено след налагането на санкциите покрай войната в Украйна.

Фондовите борси реагираха остро на тези изключително високи мита и почти всички индекси и големи компании регистрираха значителен спад на своите акции. Доминираният от технологични дружества NASDAQ например изтрива над 1 трлн. долара в рамките на един ден. Спадът на индекса е 5.82%, докато другите два големи – S&P500 и Dow са 5.97% и 5.5% съответно.

Технологичният колапс

Големите губещи от този борсов срив са Tesla, Nvidia, Apple, Meta и Amazon от IT гигантите и технологичните компании като цяло. Първият отчита 10% спад само в рамките на петък, като изтрива около 139 млрд. долара пазарна оценка – горе-долу, колкото е брутният вътрешен продукт на България. По-малките играчи от сектора не са пощадени, като акциите на Palantir са с 19% надолу, тези на Salesforce с 11%, Intel и Broadcom с по 12%, а AMD губи 17%.

Стигаме до ключовия въпрос – защо повечето технологични компании губят поне по 10%, докато средно по-обширните индекси по малко под 6%? Отговорът се крие в това, че технологичните компании (и автоиндустрията) в най-голяма степен са изнесли производството си извън САЩ. Допреди година-две, целият производствен капацитет на Apple беше концентриран основно в Китай и затова на всеки iPhone или iPad имаше надпис „Designed in California, assembled in China“.

„Ябълковият“ гигант успя да изнесе част от заводите си в Индия и Виетнам, но митата на Тръмп засегнаха и тези държави. Мащабите на новите тарифи не позволяват на дружествата просто да преместят фабриките си от Страна А в Страна Б, за да избегнат налозите. Освен ако Страна Б не се нарича САЩ.

Ситуацията е интересна за Tesla. Автомобилният концерн е сред най-силно засегнатите, въпреки, че основният му производствен капацитет се намира в САЩ. Проблемите за компанията са три – създадените в Америка електромобили са изправени пред реципрочни мита от ключови пазари като Европа, например. Освен това, част от компонентите или производствените материали (например алуминий и литий) се внасят от чужбина и също са обложени с мита. Последният проблем е тривиален – Tesla в момента е на мушката на инвеститорите, заради силната политическа и противоречива ангажираност на Илон Мъск в администрацията на Тръмп.

По-чисто софтуерни компании с добре развита дистрибуторска и лицензионна мрежа по света, като Google и Microsoft са по-слабо засегнати. При тях спадът на акциите е съпоставим със средните за пазара.

Ефектите – негативни, но не напълно

С налагането на по-високи и по-всеобхватни от очакваното мита, Доналд Тръмп хвана неподготвени всички. Технологичните компании се оказаха най-засегнати от този „Тръмпокалипсис“ и в момента някои от тях може би съжаляват, ако са подкрепили пряко или косвено новият американски президент. Но техният избор не беше голям, защото демократите щяха да задвижат много по-агресивни мерки за разцепването на бизнесите им.

Ефектите оттук насетне зависят до голяма степен от това, колко време митата ще бъдат в сила и дали ще има предоговаряне на световната финансова система. За технологичните компании (и всички останали) с изнесено производство, трансформацията ще бъде най-болезнена. Apple успя да пренесе малка част от своята манифактура обратно в Америка, но да постигне напълно това, ще са ѝ необходими доста години. Същото важи и за други ключови гиганти, като Nvidia, например.

Не на всичко може да се гледа негативно. Покрай и след ковид пандемията, фондовите пазари надуха изключително много оценките на редица компании. В рамките на няколко години се появиха няколко многотрилионни дружества, като Apple, Nvidia, Microsoft, Google, Amazon и дори Tesla. Заличените стойности в момента може би отговарят с една идея по-реалистичните капитализации, които тези, а и други дружества притежават. Отрезвяването на пазарите и по-ранното „изпускане на парата“ създава предпоставките да се избегне спукването на по-голям инвестиционен балон. Естествено, ако митата се задържат повече от година, тогава много по-трудно ще могат да се намерят позитивни ефекти от тях.

The post Технологичният „Тръмпокалипсис“ appeared first on TechTrends България.

Tesla успя да разчупи тази парадигма. Даже прекалено много. Компанията задмина 1 трлн. долара пазарна капитализация през 2021 г., което е колкото на всичките десет водещи автоконцерна, взети заедно. Продажбите? В перспективния сегмент на електромобилите – дълго време лидер. Но всичко започна да се променя през 2023 г. Когато доминацията на Tesla беше поставена под изпитание и заплаха.

Положението се изостри допълнително от началото на 2025 г. Основната причина е включването на основния акционер, член на борда на директорите и лидер Илон Мъск като съветник в кабинета на новия президент на САЩ Доналд Тръмп. Милиардерът оглави Департаментът по правителствена ефективност, носещ симпатичната абревиатура DоGE. Целта на новата институция е да оптимизира американската администрация, като Мъск действа, по начина по който той си знае – с голямата тесла.

Съпротивата срещу действията на Мъск се пренесоха към Tesla. Започнаха палежи на електромобили и шоурумове на марката, заедно с бойкот на марката. Към това добавяме, че идеята на Тръмп за мита срещу Европа и Китай заплашват значително продажбите и дори производството на електрическите коли на милиардера. Всичко това доведе до значително свиване на пазарната капитализация на Tesla и опасения, че компанията е пред колапс. Както винаги, ситуацията е малко по-сложна от този бърз преразказ.

Кралят на електромобилите

Въпреки пандемията, 2021 г. се оказа една от най-силните години за Tesla. Тогава, производителят беше едноличен лидер по продажби с над 900 хил. реализирани електромобила, сочат данните на EV Volumes. Ако не броим хибридните модели, GM е втора с около 500 хил. бройки, а трета е групата на Volkswagen с около 450 хил. Последната е втора, но само ако включим хибридните модели. Без тях четвърта е, по това време малко известната, китайска BYD с над 300 хил. продадени електромобила.

Тези резултати и фактът, че брандът Tesla е широкоразпознат и дори се превръща като синоним за електромобил в развитите държави, поставя компанията на пиедестал сред инвеститорите. Комбинацията с високоперспективния сектор на електрически коли и стремежът на редица големи икономики да насърчат продажбите на подобни превозни средства прави пазарът прекалено агресивен в оценката си. Тя се изстрелва до над 1 трлн. долара в края на 2021 г., което я прави по-голяма от сумарната капитализация на десетте най-големи автомобилни компании в света.

Логиката е, че през същата година продажбите на електромобили се удвояват и достигат 6.7 млн. бройки, спрямо 3 млн. през 2020 г. Проблемът е, че те съставляват само малко под 9% от всички продажби на автомобили. Достигаме до абсурдната ситуация, в която компания реализирала едва 1.3% от продукцията на пазара е оценена повече от десетте най-големи концерна взети заедно.

Основният аргумент за това е, че Tesla се смяташе, че ще стане като Apple при смартфоните. Компанията на Стив Джобс успя да вземе малък дял в много перспективен пазар и да превърне за един период от време iPhone в синоним за умен телефон. На пръв поглед това се случи и с Tesla. Това убеждение беше размито в доста кратък срок.

Промененият пазар

Две години по-късно, през 2023 г. конкуренцията за Tesla се засилва. BYD вече е първа с общи бройки от 3 млн. пред американския гигант, който е с около 1.75 млн. Като само електромобили, новата китайска звезда е втори, но с малко над 1.5 млн. или с други думи – диша във врата на Tesla и по този показател. Данните за 2024 г. още не са излезли, но няма да е изненада, ако BYD е взел първата позиция от американската компания.

Докато през 2021 г. Tesla изглеждаше трудно достижима като продажби и имидж при електромобилите, този позиция се разми в рамките на тези две години. За това време BYD успя да скъси дистанцията и най-вероятно да е изпреварила американския лидер през 2024 г. Проблемът е, че разклащането на доминацията на Tesla се случва точно в момент в който продажбите на електромобили се намират в края на периода на бурен растеж. През 2021 г. пазарът се удвоява на годишна база, но през следващата отчита само увеличение от 55%, а през 2023 г. ръстът спада на 35%.

Tesla също е сред производителите с по-консервативно увеличение на продажбите. През 2023 г. той е от 38%, докато на BYD е 62%. Повечето китайски производители отчитат такива добри показатели, докато европейските, заедно с Tesla са в по-ниските стойности. Това се дължи на фактът, че електромобилите вече трябва да покриват по-масовите потребители, а самите те са на висока цена. Китайските производители успяват да намалят разликата в цената между традиционните автомобили и електрическите и да предлагат модели в по-достъпните класове.

Въпреки всичко, Tesla запазва преднината си като пазарна капитализация, независимо, че загуби „премиум“ статуса си на компания за „трилион долара“. Заради обезценяването на повечето други автоконцерни, американският производител има оценка, която е почти равносилна на тази на водещите 11 конкуренти. Което продължава да загатва, че дори пазарната капитализация от 800 млрд. долара през средата на март, може да се окаже надценена.

Политическата буря

През тези няколко години, Tesla вече се сблъскваше с различни политически проблеми. Най-вече в Китай, където се опитва да се наложи, подобно на Apple. Усилията включват различни дейности, като например гигафабриката на компанията в Шанхай, потенциалната забрана на колите на компанията да се карат в определени чувствителни местности и опасността от шпиониране през софтуера. До последните мита, които новият президент Доналд Тръмп реши да наложи на Китай.

Всички тези аспекти удрят по компанията, но се оказва, че не са единствените. Участието на лидерът на Tesla Илон Мъск в управлението на Тръмп също доведе до поражения по имиджа на компанията. Милиардерът оглави вече споменатият DoGE, който има нелеката задача да оптимизира държавната администрация на САЩ. Мъск започва да я реализира по неговия си брутален начин – първо с масово съкращения и после с истинската оптимизация.

Действията на Мъска са посрещнати с яростен отпор, особено с представянето на решения за закриването на различни организации, които имат повече идеологическа, отколкото практическа насоченост. Като Агенцията за международно развитие (USAID) и закриването на филиалите на медиите „Гласът на Америка“ и „Свободна Европа“. Недоволството ескалира с подпалването на различни автомобили Tesla и филиали на компанията в САЩ.

Тези протестни действия са допълнени и от видеа на видни YouTube инфлуенсъри, като Зак Нелсън (JerryRigEverything), Маркс Браунли (MKBHD) и най-вече Марк Робър (Mark Rober). Последният пуска видео в което „тества“ автопилота на Tesla в различни ситуации. Оказва се, че ютубърът не ползва истинската автономна система, а умната версия на „темпомата“, който на всичкото отгоре деактивира преди сблъсъка. Отделен сигнал, че нещата не са наред с Марк Робър, са и видеата, в които рекламира косвено Disney, включително и в това, в което „развенчава мита за автопилота“ на Tesla. Илон Мъск води война с медийната компания, заради рекламата в социалната мрежа X. Което поражда въпрос, дали негативното съдържание от големите инфлуенсъри не е част от организирана кампания. Вярно е, че автопилотът на Tesla създава редица проблеми и полемики, заради премахването на LIDAR системата от него, с цел понижаване на цената.

Ситуацията е такава, че се стигна дотам, президентът Доналд Тръмп да реши публично да купи електромобил на марката, а главният прокурор на САЩ Пам Бонди осъди атаките срещу колите на Tesla, като „местен тероризъм“. Във всички случаи думата Tesla вече не се използва за синоним на електрическа кола в Щатите, а по-скоро се асоциира с основният ѝ акционер Илон Мъск и неговите действия.

Маслото в огъня

Всичко това води до потъване на акциите на Tesla. Ако през декември 2024 г. компанията достига абсолютен пик на стойността на своите книжа от 435 долара за брой, то към средата на март те се сриват до 248 долара. Това е понижение от 43% в рамките само на няколко месеца.

Покрай политизирането на имиджа на американския производител, финансовите инвеститори гледат за най-малкия сигнал за проблем в компанията. Последният такъв казус е с продажбата на акции на брата на Илон Мъск – Кимбал, както и на действащата главна изпълнителна директорка Робин Денхълм.

Двамата са част от борда на директорите и реализират около 102 млн. долара от трансакциите. Кимбал Мъск продава 75 хил. обикновени акции за 27 млн. долара, докато Денхълм – за около 75 млн. долара. Братът на милиардера обаче се отървава от едва 2.5% от всичките книжа, с които разполага. Трансакцията на Денхълм е по-сложна, защото обхваща общо 13 вида акции и не става ясно дали няма и други към тях.

Инвеститорите изпаднаха в паника, помисляйки си, че дори бордът на директорите вече няма доверие в компанията си. Това е далеч от реалността, защото става дума за предварително подготвена продажба, която е задействана покрай високата цена на акциите през декември. Но трансакциите, в комбинацията от горните фактори постигнаха „ефект на снежната топка“ с понижаването на цените на книжата на Tesla.

Ранен, но не и сломен

Впечатлението за някои анализатори и страничните наблюдатели е, че Tesla влиза в процес на колапс на своя бизнес. Сривът на акциите, негативният сентимент онлайн, физическите атаки и др., подхранват подобни опасения. Финансово, за момента компанията е стабилна. Приходите през 2024 г. се увеличават, макар и с 1% до 97.7 млрд. долара.

Производството на електромобили обаче намалява с 4% до 1.77 млн. бройки. Това обаче може да се обясни с търсенето на колите, защото през 2023 г., компанията произвежда 1.85 млн., но реализира до крайния потребител около 1.75 млн. електромобила. Липсата на големи разлики подсказва, че няма голямо понижение на интереса на потребителите. Въпреки това, Tesla трябва да направи повече, за да може да запази лидерската си позиция. Дори и да я е изгубила през 2024 г. от BYD.

Свалянето на пазарната капитализация от 1 трлн. долара през 2021 г. на около 800 млрд. долара в началото на 2025 г. може да се окаже оздравително за Tesla. Пределно ясно беше, че акциите ѝ бяха надценени от прекомерния ентусиазъм на инвеститорите. Реалността е, че американският производител вече е изправен пред жестока конкуренция и няма да има доминираща позиция на пазара. От друга страна, новините, че Tesla е пред пълен бизнес срив също са толкова преувеличени и по-скоро политически мотивирани.

The post Възходът и падението на Tesla appeared first on TechTrends България.

За САЩ, изстрелването на първия изкуствен сателит от съветите се описва като „момент на „Спутник““. Същата фраза се завърна с пълна сила в медийното пространство в щатските медии, след като Китай пусна своя голям езиков модел за изкуствен интелект R1, дело на DeepSeek. Сравненията между двете събития започнаха да валят мигновено. Шокиращата реакция на Запада беше толкова голяма, че фондовите борси буквално затриха стотици милиарди долари от пазарните оценките на редица технологични гиганти. Най-потърпевш беше Nvidia, която се превърна в авангарда на AI възхода от последните месеци.

Появата на технология като R1 на DeepSeek от Китай не трябва да се смята за голяма изненада. Компаниите от Поднебесната държава през последните години успяха да докажат, че скъсиха значително разликата в качеството на продуктите и услугите си. Включително и в софтуера, който също се смяташе, че САЩ има няколко обиколки преднина. Социалната мрежа TikTok е доказателство, че иновации в тази сфера могат да идват от Китай. Страната се възползва и от сравнителна консолидация на базите данни, което е основния източник за захранване на AI алгоритмите. С други думи, Китай разполага с всичко необходимо да изгради платформа, подобна на ChatGPT.

Скоростно изстрелване

DeepSeek дебютира официално на 20 януари и неделята в същата седмица вече технологичният инвеститор Марк Андресен сравни появата на R1 с тази на „Спутник“. За нула време, китайското приложение достигна номер едно място при свалянията в App Store на Apple. Основните качества на решението на DeepSeek са, че при определени задачи, като програмиране, математически проблеми превъзхожда с малко ChatGPT на OpenAI. Както и при решаването на по-логически казуси.

R1 се води „разсъждаващ“ модел, който се опитва да анализира отговора си и да поправи грешките преди да го предаде на потребителя. Той не е трениран през огромни масиви от данни, а използва принципа на синтетични въпроси и отговори. Това прави DeepSeek по-тясно специализиран от ChatGPT, както и изисква повече технически познания в съответните области.

Най-впечатляващото от модела е, че той е разработен с минимален бюджет от едва 6 млн. долара. Според различни инженери, DeepSeek стъпва значително на възможностите и постиженията на ChatGPT, както и предходните версии, които остават в сянка за масовата аудитория, лесно се комбинират с API на OpenAI. Има спекулации, че първите модели на китайската компания са правени с помощта на популярния генеративен AI.

Последното предимство на R1 е, че може да се използва на по-стари и не толкова специализирани графични процесори. Това е ключово, покрай различните санкции на САЩ срещу износа на подобен тип хардуер за китайски компании. С други думи, DeepSeek е принуден да разработи ефективен модел, който да работи с наличните процесорни възможности.

Инвеститорската паника

Комбинацията от това, миниатюрната сума за създаването на модела и факта, че в някои специализирани операции превъзхожда ChatGPT предизвикаха истинска паника сред западните инвеститори. В рамките на ден, тя може би дори и излезе от контрол, защото борсовите пазари заличиха стотици милиарди долари от различни технологични компании.

Най-тежко беше ударена Nvidia, която през изминалата 2024 г. отбеляза огромен възход. Той беше осъществен благодарение на почти монополното си положение при доставката на авангардни сървърни системи за AI изчисления. Появата на DeepSeek, които срещу 6 млн. долара за разработка изградиха платформа, която конкурира ChatGPT и то с използването на по-стар хардуер, поставиха решенията на Nvidia в областта под съмнение.

В рамките на ден, цената на акциите на компанията се срина със 17%, което изтри малко под 600 млрд. долара. Това е най-голямото изтриване на пазарна капитализация в рамките на 24 часа в историята на щатските фондови борси. Реакцията обаче най-вероятно се оказва ирационална и паническа. Единственото по-логично обяснение зад нея е, че Китай ще се окаже огромен пазар за AI, но заради санкциите, Nvidia (а и други компании) няма да могат да се възползват от него.

Логиката на повечето инвеститори, обаче е съвсем друга. Според тях, щом DeepSeek върви на по-стар хардуер и допринася за висока ефективност, то това ще намали търсенето на продуктите на Nvidia, Както и решенията на OpenAI. Затова, покрай технологичния гигант, акциите паднаха на редица други компании, като Broadcom, Microsoft (основен инвеститор в OpenAI), през SoftBank и дори ASML.

Проблемът е, че R1 и неговите предшественици са обучавани и вървят на решения, които са закупени от американската компания. Тоест, AI процесорите на Nvidia ще продължат да се търсят, просто това ще важи не само за най-новите, но и за старите. По този начин, борсовият срив беше плод на една голяма ирационална паника.

Китайската ръкавица

Докато пазарите реагираха импулсивно в рамките на един ден, появата на DeepSeek наистина може да съдържа в себе си „момент на Спутник“ за САЩ. Вашингтон и американските технологични гиганти имаха увереността, че генеративните AI модели ще останат иновация запазена само за Запада (добавяме и европейския Mistral в уравнението). R1 разби на пух и прах тази илюзия. Новоизбраният американски президент Доналд Тръмп вече обяви, че това е „сигнал за пробуждане“ за щатските компании, но може да бъде от полза, като подпомогне засилването на иновациите в САЩ.

Китайските компании за момента се оказват доста жилави и то при софтуерната разработка. TikTok беше първата голяма иновация, а DeepSeek само затвърждава тенденцията. Оказва се, че може би по-големият препъни-камък ще се окаже хардуера. Китайските компании все още не могат да преминат към създаване на чипове под 7nm технология, докато тайванската TSMC работи от две години с 3nm.

В този ред на мисли, китайската Tongfu е ангажирана със създаването на AI процесори, които да заменят тези на Nvidia или на AMD. След което чиповете на компанията ще бъдат внедрени в сървърните решения на Huawei. Все още няма достатъчно информация за възможностите на тези процесори, но се очаква да конкурират предпоследното поколение на Nvidia. Което отново е сравнително впечатляващо постижение за китайските разработчици.

Подобно на изстрелването на „Спутник“, с което се стартира Космическата надпревара във времето на Студената война, пускането на R1 постави началото на сходно геополитическо и техническо състезание в съвремието. Този път арена на сблъсък е изкуственият интелект.

The post DeepSeek – китайският AI „Спутник“ appeared first on TechTrends България.

Тези конгломерати са толкова всеобхватни, че още през 1997 г. по време на финансовата криза в Азия върлува страхът, че ако някой от тях фалира, може да повлече цялата икономика на Южна Корея със себе си. Затова кризата от края на октомври в Samsung Electronics може да се разглежда с едно наум за това, че ако групата изпадне, това може да се отрази на цялата държава. Но от друга страна, самият проблем от преди два месеца създава впечатление, че е прекалено раздут от инвеститори и медии.

Дори на моменти изглежда все едно някой е сложил компанията в някоя от детските игри от сериала „Игра на калмар“. Те обаче не са толкова невинни, като главните герои се борят за живота си в стремеж да вземат голямата награда. Дали същото не се отнася и за Samsung, но в един по-различен, бизнес и технологичен аспект?

Зелена светлина, червена светлина

Първата половина на 2024 г. изглеждаше повече от позитивна за Samsung Electronics (холдингът за потребителска електроника на „чаебола“ – бел. ред.). Приходите и печалбата растат уверено, до голяма степен движени от малко известен за обикновения човек сегмент – производството на чипове, полупроводници и компоненти. Причината тази година е, че бумът на изкуствения интелект (AI) предизвика засилен интерес към специфични компоненти. Samsung до края на юни 2024 г. успяваше да се възползва от него.

Втората половина на изминаващата вече година се оказва доста по-мрачна в това направление за Samsung. Компанията губи позиции в изключително нишов сегмент – производството на HBM памети, които са следващо поколение комбинирани DRAM платки. Те се оказват ключов компонент в новото поколение графични процесори насочени към AI операции на Nvidia. След като американският гигант засилва производството на подобни системи за изкуствен интелект, поръчките за HBM памети избухват. Но от тях се възползва малкия южнокорейски доставчик SK Hynix, докато Samsung не получава такива.

Това подтиква инвеститорите да започнат да разпродават своите акции, като В началото октомври 2024 г. в навечерието на финансовите си резултати за третото тримесечие, Samsung направи рядко обръщение с извинение към инвеститорите. В него те признават, че са предизвикали опасения относно технологичната конкурентоспособност на компанията, но те са доста завишени.

След което обявяват няколко промени, включително ръководни, с което да си върнат доверието на инвеститорите. Тактиката обаче само налива масло в огъня. До края на октомври Samsung изтрива над 126 млрд. долара пазарна капитализация спрямо пика си в края на юни 2024 г. Формалният повод за срива и за извинението – по-ниската печалба през третото тримесечие.

Финансовата меденка

Резултатите през третото тримесечие на 2024 г. трудно биха били повод за затриване на 25% от цената на акциите в рамките на няколко месеца. Дори в цялостен мащаб нещата изглеждат позитивни. Приходите се увеличават от 33.9 млрд. долара на 41.2 млрд. долара на годишна база през юли-септември. В същия момент оперативната печалба е 3.3 млрд. долара през третото тримесечие на 2024 г. спрямо загуба от 1.6 млрд. долара. Тогава, какъв е проблемът?

Инвеститорите виждат такъв при разбивката по отделните звена на Samsung. Технологичният бизнес на конгломерата е разделен на четири сегмента. DX се казва този, който всички най-добре познаваме – разработването и предлагане на смартфони, таблети, лаптопи, домашни електроуреди и др. Той е с най-голям сред приходите на компанията – близо 60% през третото тримесечие.

Вторият е DS и включва производството и дизайна на различни хардуерни компоненти – от RAM памети през харддискове и др. Макар, като постъпления да генерира само една трета или 36%, от известно време той формира основния дял на оперативната печалба. През третото тримесечие на 2024 г. тя е 12 млрд. корейски вона, срещу загуба от 14 млрд. корейски вона за същия период предходната година. Останалите две звена са SDC, в които са екраните и с по под 10% дял на приходите и печалбата, както и аудио системите Harman. Последните са дори по-малки с по под 5% по-малък дял.

Инвеститорско дърпане на въже

Проблемът за инвеститорите идва от DS отдела, от който инвеститорите са очаквали по-голяма печалба. Което е повече от странно, предвид факта, че през финансовата 2023 г. той е воденичен камък за Samsung. За цялата година той регистрира загуба от почти 14.9 млрд. вона. Тя е компенсирана частично от DX звеното и напълно от позитивното представяне на останалите.

Южнокорейският гигант я връща на печалба през първите девет месеца на 2024 г. Това също така увеличава оперативната такава на цялата компания почти деветкратно – от 2.7 млрд. долара на 19.4 млрд. долара.

Инвеститорските опасения са породени по-скоро от стратегически страхове, че Samsung няма да участва в AI модернизацията на Nvidia (и на AMD също – бел. ред.). Което не позволява на компанията да се конкурира адекватно с TSMC в аутсорсването на полупроводници. Тези опасения са не толкова основателни, защото SK Hynix може да се окаже неподготвена за мащабите на поръчките на Nvidia. Американската Micron е другият потенциален конкурент, но ако производителят на графични карти одобри новите модели HBM памети на Samsung, то това може да успокои инвеститорите.

Samsung е преминавала през по-големи проблеми през годините и дори през подобни заличавания на пазарната си капитализация. Голямата разлика спрямо предходни периоди и 2024 г. е, че това става с много бързи темпове. Досега 25% са били отписвани от финансовите пазари в рамките на година-две, а не за половин. Ситуацията напомня по-скоро на инвеститорска паника и прекалено прибързани действия, породени от сходните темпове на развитие на AI.

Масло в огъня наля и политическата ситуация в Южна Корея, след като президентът Юн Сук-йол обяви извънредно положение в страната и обвини опозицията в колаборация със Северна Корея. Действията му бяха породени от спорове за държавния бюджет, но и предизвикаха вълна от протести. В крайна сметка, кризата бе овладяна, президентът беше отстранен от длъжност и сега е изправен пред обвинения за корупция. Всичко това оказа влияние и на пазарите, което предвид негативната тенденция там на Samsung само я влоши. Засега южнокорейският гигант изглежда ще избегне най-лошият развой от тази своеобразна „игра на калмар“.

The post Samsung в „игра на калмар” appeared first on TechTrends България.

За сметка на това, софтуерната индустрия е доста по-устойчива. Тя добавя нови служители през последните години, приходите ръстат повече от първоначалните прогнози и оптимизмът се запазва и за бъдещите периоди. Това са част от изводите на ежегодния доклад на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) за 2024 г.

При представянето на резултатите от „Барометъра“, Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) представи идеята си за образователна реформа. Тя предвижда разгръщането на поне 10 „технологични училища“ в различни части на страната и чрез тях да реши дългогодишната драма с намирането на качествени IT кадри. Проблемът досега беше частично решаван с развитието на частни академии.

Позитивните резултати

През изминаващата вече 2024 г. българската софтуерна индустрия се очаква да повиши приходите си с 12.4% на годишна база. Те вече са на ръба от психологическата граница от 10 млрд. лева – 9.785 млрд. лева. Данните са прогнозни, защото все още компаниите не са приключили финансовата година.

Тенденцията обаче е, софтуерният сектор да преизпълни тези очаквания. Например, през 2023 г. БАСКОМ прогнозираше отново ръст от около 12.1% за същата година. Обновените окончателни резултати на браншовата организация обаче показват 16.5% увеличение на приходите или добавяне на малко под 1.3 млрд. лева до общо 8.7 млрд. лева. От БАСКОМ и БРАИТ запазват оптимизма, че е възможно преизпълнение на ръста за 2024 г., когато бъдат обявени крайните финансови отчети на компаниите.

Делът на софтуерната индустрия спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) на България също се увеличава от 4.7% през 2023 г. на 4.9% през настоящата. Добавянето на нови работни места се забавя през последните години, но поне се запазва за разлика от някои други сектори. През 2024 г. се очаква софтуерната индустрия да надмине с малко 60 хил. служители. Това е с около две хиляди нови работни места.

От БАСКОМ подчертават още няколко фактора, които показват значението на сектора, като ползват данните за миналата година. Основният е в тежестта на осигуровките, които работодателите плащат. Въпреки, че делът на работещите в софтуерния сектор е само 1.9% от работната сила в страната, компаниите са изплатили за осигуряване на своите служители 5.9% от всички изплатени към бюджета суми по това перо. Тоест, софтуерните експерти плащат три пъти повече осигуровки над средните за страната.

Рисковете пред сектора

Софтуерната индустрия премина през няколко трансформации на основните рискове в сектора. Първоначалните проблеми на бранша беше липсата на специалисти, което щеше неминуемо да удари по възможностите за растеж в перспектива. Този проблем беше частично решен с различните частни академии и образователни инициативи в сътрудничество с някои университети в страната. Вносът на работници от страни извън Европейския съюз, чрез т.нар. „сини карти“ също беше облекчен, но само частично. Очакванията са сега Брюксел да унифицира изискванията и административните процедури за подобни разрешителни.

По-актуалното опасение са геополитическата и икономическа ситуация по света. Основните пазари на софтуерните компании са в Западна Европа и САЩ. Първият регион е изправен пред редица затруднения в макроикономическо отношение. За момента софтуерния сектор не усеща тези проблеми, но аутсорсинг бранша за първи път от години обяви намаляване на общия брой служители.

Според Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) в класическия аутсорсинг (т.нар. изнасяне на бизнес услуги или BPO) служителите са намалели от 62 хил. на 61 хил. през 2023 г. Като една от причините е прехвърляне на редица проекти от България в Индия.

Подобни предизвикателства не се очакват при софтуерния бранш, поне засега. БАСКОМ има сравнително позитивна прогноза за по-следващата 2026 г. Очакванията са тогава софтуерната индустрия да достигне 14 млрд. лева приходи, от които над 3.6 млрд. лева да отиват за данъци и осигуровки (сега са около 2.7 млрд. лева – бел. ред.). Прогнозите за новите работни места, които ще се открият, са за 10 хил., докато заетите в бранша ще надминат 70 хил. души.

Образователна реформа 2.0

Идеята за образователни реформи се подкрепят от различните технологични браншови през годините. Но дори и преди политическата нестабилност, държавата не съумяваше да направи радикална такава. Затова, сега БРАИТ имат нова инициатива – създаване на т.нар. „технологични училища“. Те ще трябва да развиват ученици от средно образование в различни технически аспекти – от програмиране, през управление на проекти, до по-научни сфери, като космически системи.

Новите технологични училища ще са изградени по „кампусен“ принцип. Тоест, те ще представляват сравнително затворена система за обучение, в което учениците ще имат по-малко неща, които да ги „разсейват“. Идеята не е напълно нова, има я на Запад, а и още пред 1989 г. има изградени две подобни училища – Технологичното училище „Електронни системи“ (ТУЕС) в София и Професионалната гимназия по компютърни технологии в Правец. Те обаче не са кампусни, но са добра и визионерска стъпка, направена през комунистическия режим.

Председателят на БРАИТ Доброслав Димитров обяви, че в тези технологични училища ще се развиват професиите на бъдещето. Както и, че те няма да заменят природо-математическите гимназии. Това ще са по-профилирани и професионално ориентирани образователни центрове. Освен споменатите вече в София и Правец, има изградени още три – в Стара Загора, Варна и Бургас. Според Димитров, последното технологично училища най-много се доближава до създадената от БРАИТ концепция. В процес на изграждане са още две във Враца и Смолян, а амбициите са да има поне още десетина, в различни други региони в цяла България.

The post БАСКОМ: Софтуерната индустрия продължава да расте и през 2024 г. appeared first on TechTrends България.