Заплашеният от дуопол фиксиран пазар започва да се пропуква, макар и с много, много бавни темпове. Както при платената телевизия, така и при домашният интернет, „Йеттел България“ удвоява своя дял за сметка на доминиращите два телекома. Макар и далеч от това да бъде силна конкуренция, третият оператор има шансовете да се наложи като равностоен съперник. Темповете все още са прекалено малки, за да достигнем до този извод, но засега това е позитивна тенденция.

Другият интересен момент може, който може и да се пропусне от четящите диагонално доклада, е появата на две нови компании в мобилния сектор. Ситуацията на пръв поглед там е „заключена“, след като трите основни телекома са си разпределили напълно радиочестотния спектър. Но наличието на нови предприятия с подобна дейност може да е индикация за потенциални промени. Хипотезите са две и ще ги разгледаме в по-долните редове. Също така, това е последният доклад на КРС, в който се ползва лева като основна валута.

Бавното охлаждане на пазара

Като цяло телеком секторът в България бележи леко охлаждане на растежа през 2025 г. Ако след ковид пандемията приходите се увеличаваха с над 5% на годишна база, то през изминалата тази бариера за първи път не се достига. Общият обем на пазара е 4.220 млрд. лева, което е ръст от 4.9% на годишна база. Забавеният растеж повлиява върху ролята на телеком сектора спрямо цялата българска икономика. Неговият дял в Брутния вътрешен продукт (БВП) е 1.9%, като спада спрямо 2024 г., когато е бил точно 2%.

Запазва се тенденцията, основната част от тези постъпления да се генерират от големите компании. Малко под 20 млн. лева са формирани от 435 фирми с приходи под 100 хил. лева от общо 799 регистрирани предприятия. КРС не предоставя точна статистика, какъв е общият дял на трите големи телекома спрямо всички постъпления, но предвид доминацията им в най-големите сегменти, то той ще е значителен. Мобилният, фиксираният интернет и платената телевизия съставляват 90% от приходите на всички.

Пакетните услуги продължават да доминират спрямо самостоятелните. Те са най-популярни при мобилните абонаменти, но там е логично, предвид факта, че КРС разделя гласовата от интернет и обвързването им в един договор се прави почти като задължително от операторите. Най-популярни като самостоятелни услуги е доставката на фиксиран интернет, където само една трета от абонаментите (34.3%) са в пакет с нещо друго.

Невидимата заплаха в мобилния сектор

Мобилният пазар се смяташе за разпределен между тримата големи. Позициите са почти напълно изравнени, а промените вече опират повече до това, каква е цифрата след десетичния знак при дяловете, отколкото някаква по-кардинална промяна. „А1 България“ продължава да доминира при абонатите на мобилна гласова услуга с 36.5%, докато „Виваком“ е с подобен дял при мобилния пренос на данни.

Двете компании си оспорват лидерските места, докато „Йеттел България“ продължава да е първи при приходите. Компанията изгуби втората позиция при абонатите през 2023 г. от „Виваком“ и оттогава насам двата оператора вървят почти паралелно като дялове. „А1 България“ намалява с малко, но запазва водещото място. При приходите е интересна динамиката, като освен, че „Йеттел България“ продължава да е лидер, „А1 България“ изостава на трето място, задминат от „Виваком“ през 2024 г.

Изводите от тези действия косвено показват различните политики на компаниите. „А1 България“ все повече търси по-малко приходи от своите абонати, за да може да ги задържи, докато „Йеттел“ разчита на лоялността на своите клиенти и ги тарифира по-скъпо. Ситуацията при „Виваком“ е интересна, защото компанията расте и по двата показателя, което може да означава, че прави по-добри и скъпи пакети.

Важните неща в докладите на КРС много често са заровени в едно, максимум две изречения сред 132 страници. В документа за 2025 г. е споменато в първите две такива в „Участници на пазара за мобилна услуга за гласови съобщения“. През изминалата година се появяват две нови компании, които получават разрешителни за подобна дейност – „Водафон ентърпрайс България“ и Twilio Ireland Limited. Първото е българско дъщерно дружество на британския телеком гигант Vodafone. Второто е бивш (вече порастнал – бел. ред.) американски стартъп за облачни гласови разговори.

От КРС подчертават, че въпреки наличието на пет регистрирани дружества за осъществяване на мобилни услуги, само три от тях имат лицензи за радиочестоти и предоставени кодове (номера) за достъп до мобилни мрежи. Първото е разпределено между основните телекоми, като радиоспектърът вече е раздаден напълно и са останали само няколко ленти в спомагателни честоти. Наличието на номера ще е интересно да се следи, дали новите дружества ще вземат такива. Това ще определи до голяма степен и техните намерения.

Хипотезите за появата им са няколко. Vodafone може да се подготвя за придобиване на мобилните операции на „Виваком“, след като се появиха поредните слухове, че компанията-майка на българския телеком – United Group, се готви да продава „на парче“ своите активи в региона.

Вторият вариант е британският оператор да се опита да навлезе на местния пазар като виртуален такъв (т.нар. MVNO). Vodafone поддържа от десетилетия близки отношения с „А1 България“ по отношение на споделяне на мрежата в роуминг, което дава добри предпоставки да се сключи подобен договор, но вече и под формата на частичен конкурент на българския пазар.

Дъщерното дружество на британския гигант има немалък капитал от над 3 млн. евро, което подхранва и двете теории, въпреки, че ако се реализира първата, то тогава средствата ще дойдат от британската централа по сделката.

Второто дружество е по-мистериозно за намеренията си. Twilio е технологична компания, която извършва гласови услуги през облака. Няма логика, средства и ноу-хау да вземе мобилните дейности на установен телеком. Компанията може да влезе като виртуален оператор, но и там няма история в подобна сфера. Остава вариантът, Twilio да се опита да навлезе като напълно дигитален оператор, като предоставя легални гласови услуги изцяло през облака. Защо си издава лиценз, при положение, че може да прави това и без него (както едно време Skype, а сега Viber и WhatsApp – бел. ред.), освен ако не поиска и номера. Издаването на последното ще даде яснота за посоката на развитие на тези „невидими заплахи“ в мобилния сектор.

Пълзящото настъпление на „Йеттел България“ на фиксирания пазар

При фиксирания пазар няма изненадващи размествания. След големите придобивания „Виваком“ владее и двата подсегмента – на домашния интернет и платената телевизия. При първата лидерството на компанията е по-крехко, като „А1 България“ изостава с малко над 5 процентни пункта – 37.4% срещу 31.7%. При платената ТВ, доминацията на „Виваком“ остава съществена с 57.8% дял срещу 26.2% на конкурента си.

Интересната тенденция, макар и все още в начален стадий е развитието на „Йеттел България“. Компанията пусна собствена ТВ услуга през 2023 г., но първите резултати дойдоха година по-късно, когато тя излезе на трето място по пазарни дялове. Това стана и благодарение на придобиването на „Булсатком“ от „Виваком“ и елиминирането на последния голям независим играч в този сегмент и като цяло в телеком сектора.

През 2025 г. „Йеттел“ удвоява своя пазарен дял, както при фиксирания интернет, така и при ТВ доставката. При първия подсегмент той вече е 5%, докато при втория – 3.3%. Тенденцията е, че компанията прави това за сметка на намаляване на дяловете на водещите два телекома, докато графата „Други“ остава почти непроменена. Проблемът е, че все още влиянието на „Йеттел“ е прекалено малко, за да се отрази генерално на двата подсегмента.

Ако се запази тенденцията за удвояване на пазарния дял, на оператора ще са му необходими поне три години, докато застраши втория при платената ТВ и две години и половина при фиксирания интернет. Въпросът е, че в един момент този темп на растеж ще се забави значително и това ще се случи далеч преди „Йеттел“ да започне да спори за втората позиция.

По-дребните, но и очаквани тенденции са намаляването на абонатите на сателитна ТВ, чийто висок дял преди се дължеше на абонатите на „Булсатком“. След като компанията стана част от „Виваком“, не малка част от клиентите са се прехвърлили постепенно на IPTV договори. Развитието на оптичните и 5G мрежи допринасят също за постепенното изоставяне на технологията.

По отношение на стрийминг услугите, данните на платформата JustWatch за първото тримесечие на 2026 г. показват някои интересни динамики. Netflix продължава да е лидер с 21% пазарен дял, но към март отчита отлив на абонати.

Тенденцията е същата за Amazon Prime Video, като българите се ориентират малко повече към Apple TV+, Disney+ и Sky Showtime. HBO Max поддържа малко по-стабилни нива, но не е застрахован от размествания и Disney+ го изравнява през март. За тримесечието, втори остава Amazon Prime Video, но Apple TV+ е скъсил преднината – двете са с дялове от 18% и 17% съответно.

За каналната мрежа, ПВУ и телеком пазара

В доклада на КРС спорът за каналната мрежа между „Виваком“ и останалите играчи само е споменат, че съществува, без никакви повече детайли. Той се влачи вече повече от три години, а казусът се заплита и от факта, че пасивната инфраструктура вече е отделена от телекома в дружеството „Юнайтед Файбър“, под шапката на United Group.

Всъщност бъдещето на българския телеком пазар до голяма степен ще зависи от решенията, които телеком групата ще вземе за българските си активи. Причината е, че „Виваком“ е сред двата най-големи оператора във всеки един сегмент. Ако има продажба „на парче“ то тогава ще е важно, как ще се разпределят отделните сегменти. Ако влезе нов играч тогава картината няма да се промени много, а само името и/или логото. Винаги стои на дневен ред и варианта, че „Виваком“ ще си остане с настоящата собственост.

Последният голям фактор през 2026 г. ще са проектите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Основният предвижда свързване на труднодостъпните населени места в страната с високоскоростна оптична мрежа. Това ще позволи на трите телекома, които участват в изграждането ѝ, да достигнат до нови потребители. Проектите към момента се движат добре, като „А1 България“ обяви на 25 юни, че са изпълнили около 92% от техните две задания.

The post Дойде ли период на скука – българският телеком пазар през 2025 г. appeared first on TechTrends България.

Тогава, също тръгна неофициална информация, че предстои подобна продажба на останалите бизнеси на групата, включително и в България. До допълнителни сделки обаче не се стигна, но се засили интригата около причината за раздялата със сръбските дейности. Включително се разкри и силен разрив между миноритарния собственик и съосновател на United Group Драган Шолак и мажоритарния акционер фонда BC Partners.

Конфликтът предизвика отзвук и рокади в ръководствата на почти всички звена в групата, включително и във „Виваком“. В донякъде изненадващ, както и не толкова епизод дори беше поставена на масата и собствеността на футболен клуб „Левски“.

През 2025 г. не проследихме в детайли тази сага, поради това, че истинският анализ отвъд изнесените в медиите факти, трябваше да почива на спекулации за това дали ще има сделка с останалите активи на United Group отвъд сръбските или не. След като конфликтът между Шолак и BC Partners може да се каже, че вече е в миналото и имаме нова информация за потенциална продажба на групата е добре да разгледаме нещата по-задълбочено.

Новите новини за продажба

United Group има желанието да продаде бизнесите си в България, Гърция, Хърватска и Словения. Информацията е по източници на „Капитал“ и според нея, групата е поставила на тезгяха целия телеком бизнес и фиксираната инфраструктура. Или части от тях. Поне за фиксираната инфраструктура по-апетитно ще е да се продаде в пакет, както в момента дейността е обособено в отделно дружество в тези държави – United Fiber. Като е избран консултант в лицето на инвестиционните банкери от Morgan Stanley. Бизнесът е апетитен защото включва освен оптичните кабели, така и каналната мрежа, един почти безценен актив, за който се водят вечни спорове за условията за наем.

По подобен начин, United Group търси купувачи и за своя медиен бизнес, който е окомплектован в международната компания United Media. В нея влизат всички медийни, рекламни и ТВ дейности, като в България под нейната шапка влизат „Нова телевизия“ и сайтовете ѝ, както и онлайн групата „Нетинфо“ и прикачените ѝ сайтове.

Няколко са спряганите купувачи. На първо място е арабският Etisalat (e&), който вече държи телеком активите на друга бивша регионална група – PPF. В нея влизат мобилните оператори под бранда Yettel и инфраструктурните дружества CETIN. Според „Капитал“ това е логичен ход, след като PPF Group загубиха наддаването за „Булсатком“, който в момента е част от „Виваком“. От друга страна, това ще окрупни българския телеком пазар и ще редуцира конкуренцията от трима на двама основни играча.

Вторият кандидат е саудитският Saudi Telecom (STC). Той вече притежава малко парче от баницата на United Group, след като балканският холдинг отдели и впоследствие продаде мобилните кули на своите оператори в България, Словения и Хърватска на Tawal. Последният е инфраструктурен бранд на STC. За момента саудитите влизат само в аутсорсинга на инфраструктура, но това не означава, че нямат апетит и за по-коплексен бизнес в региона.

Третият вариант е продажба на парче. В гръцките медии (ot.gr) има неофициална информация за преговори между United Group и местния OTE за придобиване на фиксираната мрежа. „24 Часа“ публикува версия, че всъщност се готви продажба само на медийната част в България, Сърбия, Хърватска и Словения. Сръбските медии излизат с алтернативна информация за работна версия на договор за сделка за United Media в горните държави, но плюс бизнесите в Черна гора и Босна и Херцеговина. Сумата е за само 30 млн. евро, а потенциалният купувач е Alpec Capital, който е мажоритарен собственик на новинарската група Euronews. От United Group и дъщерните ѝ дружества по традиция отказват да коментират пазарни спекулации и слухове.

Сръбската драма

През февруари 2025 г. United Group обяви продажбата на по-голямата част от своя сръбски бизнес. Групата се раздели с фиксирания оператор SBB, от който тръгва съществуването на балканския конгломерат. Купувач е PPF Telecom Group, който държи също така в страната и мобилния оператор Yettel. Така, мажоритарно държаната от Etisalat група формира де факто дуопол с Telekom Srbije, който се разчупва единствено в мобилния сегмент от A1. Цената за това удоволствие е 825 млн. евро чисто, без да се включват паричните резерви на SBB и потенциалния дълг на оператора.

Telekom Srbije също взе парче от пая, като придоби DTH сателитната телевизия, за която United Group прибра 652 млн. евро. В още една сделка се предоставя дружеството, което държи ТВ правата за редица спортни канали и първенства. Така, общата сума от продажбите набъбва до малко под 1.5 млрд. евро, при това без да броим медийния бизнес, който до голяма степен остава в United Group. Внушителна сума, която става и потенциален повод за раздор между мажоритарния и доскорошния миноритарен собственик на балканската телеком група.

Няколко месеца след сделката, през юни, Драган Шолак е отстранен от групата, заедно с главния изпълнителен директор Виктория Боклаг. Малко след това са подменени повечето ключови мениджъри по звена, включително и в България. Решението идва от мажоритарния собственик – британския фонд BC Partners, който държи около 55% дял. Шолак, който заедно с някои от другите освободени мениджъри държат около 45% от акциите, започва съдебни обжалвания, които губи. Спорът е за 200 млн. евро, бонуси точно за сръбската сделка.

Оттук, почти през цялата втора половина на 2025 г. се водят залпове между двата собственика. Ако не се беше развила тази сръбска драма, първоначалната идея е, че се подготвяше масова разпродажба на активите на United Group. Дори имаше неофициална информация, че в някои дружества, включително и в България са започнати задълбочени одити от потенциални клиенти (т.нар. дю дилиджънс), което обикновено предшества бъдеща сделка.

Теория на конспирацията

Неофициалната информация, която се появи след това, очертава още по-различна и интересна картина. В изтекъл запис между новия главен изпълнителен директор на United Group Стан Милър и неговия колега от Telekom Srbije Владимир Лучич загатва, че балканската телеком група готви да уволни директорката на United Media Александра Суботич, която е силна опозиционерка на президента Александър Вучич. Всичко това се случва точно в период на масови протести срещу сръбското правителство. Шолак също се смята за критик на Вучич и неговото елиминиране от United Group съвпада удобно. За да бъде конспирацията пълна, дни след изтичане на предполагаемите разговори между Милър и Лучич, сръбската полиция извършва обиски във водещите медии на United Group в страната – N1 и Nova, които биха били най-логичния източник на спекулативната информация.

Една от спекулативните хипотези за това какво се случва през 2025 г. е, че BC Partners симулират масова разпродажба на United Group, като стартират процесите в почти всички пазари. До сделка обаче се стига само в Сърбия, като се продава точно перлата на Шолак – родната му SBB, от която той формира впоследствие балканската група. След което, сръбският бизнесмен и всички негови хора са отстранени от управлението. По този начин, BC Partners се отървават от потенциалният непрекъснат натиск от сръбското правителство и ги оставя да се концентрират върху бизнеса в останалите държави.

Официално, United Group и BC Partners отхвърлят всякакви спекулативни слухове. Те обявяват публикуваната информация за разговори между Милър и Лучич като „дезинформация“. Включително се позовават на решението на нидерландския съд, че всички претенции на Шолак са несъстоятелни. В което между другото, нидерландските медии споменават, че бизнесменът се е опитал да въвлече „сръбската политика“ в делото, но не е успял.

Парче по парче

Дали, цялата история по продажбата на сръбските активи и последвалата битка между United Group и Шолак е просто начин за дистанциране на телеком групата от конфликта между миноритарния акционер и правителството е все още в спекулативната сфера. Фактите са, че все пак балканският холдинг започва, макар и по-тихо, да продава част от активите си парче по парче.

Операторите Telemach в Босна и Херцеговина и Северна Македония са прехвърлени през март 2026 г. на босненския BH Telecom за 562 млн. евро, като телекомът тегли заем от 199 млн. евро за трансакцията. Така, продажбата парче по парче на части от United Group се подновява през настоящата година. Което потенциално подкрепя две тези – едната, че групата се готви да разпродаде още активи. Другата е, че сръбската драма по-скоро е забавила плановете за продажба, отколкото е бил някакъв сложен план за отстраняването на Шолак.

Разнопосочните заключения на медиите за това как ще подходи United Group подсказват, че всичко е в начална фаза и предлаганите варианти са доста. BC Partners вече са групирали бизнесите в три направления – на оператори, фиксирана инфраструктура и медии. Първата вече се продава на части. Сръбският бизнес е буквално разфасован – фиксираните услуги отиват в PPF Telecom Group, мрежата и DTH сателитната телевизия в Telekom Srbije. За това основен двигател е по-скоро експлозивната политическа ситуация, отколкото чисто пазарни механизми.

Продажбата на босненския и северномакедонски Telemach вече подчертават тенденция, че United Group ще продава операторите по-скоро поотделно. Останалите две групи – фиксираната мрежа и медиите са компактно пакетирани и ще им се търсят единни купувачи.

Ясна тенденция

Тази логика пасва идеално, защото в България например, продажбата на „Виваком“ на собственика на „Йеттел“ ще трансформира телеком пазара от олигопол в дуопол. При това във всички сегменти, а в някои новото дружество ще има значително пазарно въздействие. PPF Telecom Group имат повече шанс да вземат фиксираната мрежа, но нямат такъв за United Media, където те държат другата голяма медийна група – тази около bTV.

Ситуацията е подобна и в Гърция. Ако OTE вземат телеком или мрежовия бизнес на United Group (Nova), те ще получат монополно влияние от по 65% при мобилните услуги, над 70% и 80% съответно при интернет и ТВ абонатите. При инфраструктурата, ситуацията е същата, макар, че там Nova и останалите конкуренти са значително по-фрагментирани отколкото при крайните услуги.

По този начин може да се анализира ситуацията около поредната информация за разпродажба на United Group. Докато не пристигнат неофициални данни за обвързващи сделки и задълбочени одити, когато вече ще имаме по-точен вектор на разпределението на активите на групата. Ясно е, че процесът вече е стартиран.

The post Пореден опит за разпродажбата на телеком гиганта United Group appeared first on TechTrends България.

Постепенната материализация на голямата му амбиция да създаде мегакорпорация под бранда X е доказателство за това. Като Мъск ползва почти всички уроци от наръчника на серийния предприемач. Неговата империя започна обединението си още през изминалата 2025 г., но основните процеси ще бъдат завършени през настоящата.

Първата стъпка беше с обединяването на социалната мрежа X и стартъпът за изкуствен интелект (AI) xAI преди година. В първите седмица на настоящата се случиха поредица от събития, които първо надуха оценката на слятото дружество, а след това то беше придобито от космическия гигант SpaceX. Последната стъпка ще е борсовият дебют на вече обединената под един покрив корпорация.

Ултимативната цел – постигане на рекордна за американска компания оценка от над 1.5 трлн. долара. Пътят е утъпкан, както и с няколко предварителни инвестиции за допълнително надуване на капитализацията на дружествата. Въпреки всичко това, империята на Илон Мъск все още не е достигнала заветната стойност.

Което означава, че милиардерът ще се опитва да убеди инвеститорите, че новата комбинирана компания е по-скъпа отколкото е била по отделно. Мъск ще трябва да ползва и може би последните месеци на приповдигнати очаквания покрай AI бума и да се надява, че потенциално листване на OpenAI ще върне оптимизма на пазарите.

Първата логична сделка

Март 2025 г. Илон Мъск обявява едно напълно логично сливане. Стартъпът му за изкуствен интелект xAI придобива социалната мрежа X за 33 млрд. долара. Сделката е повече от логична, защото носи ползи и за двете компании, пасва естествено на двата им бизнес модела и носи добавена стойност.

По-младото дружество xAI ще се възползва от големия поток и база данни, които предоставя социалната мрежа. Това е златна мина за машинно обучение на алгоритми, особено на генеративни такива. Което позволи на езиковия модел Grok на xAI сравнително бързо да стане конкурентен на по-големите такива като OpenAI и Gemini на Google. Не всички подобни примери са толкова успешни, ако вземем за такъв Llama на Meta.

Grok вече беше интегриран в X в края на 2023 г., но обединението на двете компании ще позволи по-органично сътрудничество при обработката на данните и имплементацията на модела. Основните предимства обаче са повече финансово-инвестиционни. Социалната мрежа беше под силни удари след придобиването ѝ от Мъск и трансформацията ѝ от Twitter на X. Тя загуби редица рекламодатели на политическа база и подкопа доверието на потенциалните инвеститори в нея.

Предвид бума на AI, ситуацията е диаметрално противоположна за xAI. Компанията се радва на инвеститорски интерес, но тя е изправена пред друг проблем, който е хроничен за повечето дружества базирани на изкуствен интелект – монетизацията и трудността за формиране на приходи.

Младата xAI е генерирала едва 500 млн. долара постъпления за 2025 г. Финансовият резултат ориентировъчно е над 2.4 млрд. долара за изминалата година. Това означава, че дружеството има разходи надхвърлящи шест пъти приходите ѝ. Сделката за социалната мрежа беше само в акции и това не се отразява на оперативните ѝ резултати. X от своя страна е доста по-добре разработена от бизнес гледна точка. Компанията отчита приблизителни приходи от 15.5 млрд. долара и печалба от 8 млрд. долара за 2025 г. Всички данни са ориентировъчни, защото и двете компании не са публични.

Допълнителното „подслаждане“

Обединената компания става доста атрактивна за инвеститорите. Това не е достатъчно за Мъск, който се стреми накрая да подсили SpaceX максимално. Няколко месеца след като е обявено сливането с X, през юли 2025 г. космическото дружество на милиардера инвестира 2 млрд. долара в обединената фирма.

Това е само началото, като през януари 2026 г. е обявена десетократно по-голяма сделка. Тя е за 20 млрд. долара и включва широко портфолио от инвеститори – от фондове през технологичните гиганти Nvidia и Cisco. Сливането на xAI с X се оказва повече от успешна стратегия за Мъск.

Януарската сделка е ключова за милиардера. Тя оценява обединената xAI компания на 230 млрд. долара. Мъск ползва това за база за окончателната консолидация на неговите частни дружества. Едва няколко седмици след като инвеститорите гласуват доверие на xAI, последната е придобита от SpaceX за 250 млрд. долара. Мъск обединява своята X империя, за което намеОттук идва по-трудната част – повишаване на цялостната оценка на космическият конгломерат на 1.5 трлн. долара.

По пътя към най-скъпият борсов дебют

Настоящата 2026 г. се очакват някои от най-големите първично-публични предлагания от години насам. Най-очакваните сделки са за OpenAI, която ще бъде ветропоказател за AI пазара, и за SpaceX. Последната се разглеждаше само в контекста на космическата програма за достъпни ракети и засега монополният бизнес за нисколатентна сателитна връзка чрез Starlink. Възможностите за растеж бяха залостени в хипотетичните способности на SpaceX да достигне Луната и Марс със своите свръхтежки ракети Starship.

С обединението на компанията с xAI и X ситуацията е малко по-различна. Поне по начина по който Мъск може да я представи пред инвеститорите. SpaceX получава достъп до AI езикови модели и сега тя не е само космическа компания, но и такава за изкуствен интелект. В този дух е написано съобщението на милиардера за сделката на страницата на компанията.

Финансово, положението за SpaceX няма да се промени значително, дори напротив – ще натежи. Според ориентировъчните данни, xAI гори повече пари колкото е печалбата ѝ заедно с тази на X. Това означава, че обединената компания е на загуба от около 2 млрд. долара. SpaceX генерира пет пъти повече приходи от 15.5 млрд. долара и печалбата е внушителна от 8 млрд. долара. Когато извадим негативния резултат на новопридобитото дружество, за космическата фирма положителният ще се свие до 6 млрд. долара

Обединението на компаниите ще позволи на Мъск не да подобри финансите, а да дава по-широки и реалистични обещания на потенциалните инвеститори. Такива ще трябват, защото механичният сбор на пазарната оценка на SpaceX става 1.25 трлн. долара. Това е с 250 млрд. долара по-малко от желанието на милиардера, борсовият дебют на неговата империя да е рекорден за американско дружество.

Настоящият рекордьор е Saudi Aramco – държавната саудитска компания за петрол. Тя листва на борсата 1.5% от своите акции при оценка от 1.7 трлн. долара. Парите, които набира са 29.4 млрд. долара. Мъск иска да подобри вторият показател и може да успее да го направи, ако пусне по-голям дял от компанията.

Настоящите прогнози са, че SpaceX може да набере финансиране от 50 млрд. долара от борсата. Амбициите за достигане на 1.5 трлн. долара пазарна капитализация при дебюта също не са изключени. За това ще трябва убеждаване на инвеститорите, че компанията струва повече отколкото е в момента комбинирана с xAI и X.

Неизвестните

Докато Мъск е печално известен със своите възможности да манипулира почти всеки пазар (от борсов до неофициалния на криптовалути) и най-вероятно ще успее да постигне целта си от капитализация на SpaceX от 1.5 трлн. долара. Големият въпрос е – „какво следва?“

Веднъж публична, компанията ще трябва да дава редовни отчети на инвеститорите. Докато приблизителните данни за момента са благоприятни за SpaceX и най-вече за нейната търговска дейност по извеждане на товари в орбита. Те обаче зависят силно от държавните ѝ поръчки от НАСА. Китай, Русия и Европа се опитват да репликират технологията на Мъск за многократно ползване на космическите ракети, което означава, че скоро компанията ще бъде изправена пред по-силна конкуренция.

Другият силен бизнес на SpaceX е този с микросателити на ниска орбита (LEO) – Starlink. Той също за момента изглежда в добро състояние. Силната зависимост на военните от двете страни в конфликта в Украйна е едно от доказателствата за приложенията на технологията и услугата. Покрай войната, Starlink си осигури редица договори с други държави и компании за ползване на капацитета на сателитите ѝ.

Проблемите са отново – потенциално развитие на конкуренцията. В тази насока работят редица компании, включително Blue Origin на Джеф Безос и европейската програма IRIS². Брюксел инвестира 10.6 млрд. евро в програма, която да осигури високоскоростен и нисколатентен сателитен интернет над Стария континент през 2029 г.

Бумът на AI ще е друг фактор, след като xAI вече е част от SpaceX. Изкуственият интелект започна да формира очаквания подобни на финансов балон и ако той се спука преди компанията да дебютира на пазара, може да подкопае амбициите на милиардера за рекордно IPO. OpenAI също може да бъде конкурент при борсовите дебюти, тъй като компанията се цели в поне 1 трлн. долара пазарна капитализация. Как точно ще убеди инвеститорите, че SpaceX струва над 1.5 трлн. долара ще бъде една от няколкото интересни развития и тенденции, които ще следим през 2026 г.

The post Обединението на империята на Илон Мъск appeared first on TechTrends България.

Всички тези развития на пазара доведоха до завръщане на консумацията на пиратско съдържание онлайн. Потребителите имат ограничен бюджет за легални услуги, а не може да се намери всичко на едно място. За самите стрийминг компании не останаха много възможности за действие. Изборът се сведе до няколко варианта – консолидация между играчите и лицензиране на ексклузивното до момента съдържание за конкурентни платформи.

През последните две години компаниите се спряха на първия. Консолидацията започна с оптимизация между отделни услуги, които са под една шапка. Те кулминираха със сделката на Disney за Hulu, която беше наддаване между медийния гигант и Comcast, които имаха дялове в платформата. Тези действия са по-скоро оптимизация на съществуващи съвместни дружества или вътрешни решения.

Началото на истинската консолидация настъпи с наддаването за Warner Bros. Netflix обяви сделката за сключена и на стойност 72 млрд. долара. Това не попречи Paramount да направят опит за враждебно придобиване, като увеличат договорената цена на 108 млрд. долара. Сделката е от ключово значение за развитието на стрийминг индустрията по няколко причини – ако Netflix придобият Warner Bros те ще излязат в потенциална доминираща позиция. Ако Paramount вземат медийната компания ще затвърдят по-балансирания пазар. Залогът явно е голям, защото в казуса с Warner Bros се включи дори американския президент Доналд Тръмп.

Netflix печели наддаването

Warner Bros обяви, че ще се раздели на две части – стрийминг платформа (HBO Max, Discovery+ и др.) и студиата, които ще се предложат за продажба през 2025 г. Докато медийните канали (CNN, TNT и Discovery) ще бъдат представени на потенциални купувачи през 2026 г., когато бъдат отделени в друго дружество.

През септември Warner Bros започнаха продажба на първото и по-апетитно звено – стрийминга и студиата. Основните кандидати са Netflix, Comcast и Paramount. Последната компания прави първоначално предложение от 49 млрд. долара, които да бъдат изплатени в налични пари и акции. Warner Bros отхвърлят предложението на главния изпълнителен директор на Paramount Дейвид Елисън.

За офертата на Comcast няма изнесени точни параметри, но се знае, че е била значително по-малка и компанията се е отказала да наддава допълнително. Причината е, че ръководството не е искало „да натовари баланса“ на дружеството. Преведено на по-достъпен език, означава, че Comcast не са имали финансовите възможности на другите два играча.

Елисън от Paramount усеща, че ситуацията му се изплъзва и в края на ноември изстрелва оферта от 108 млрд. долара за Warner Bros. Отговор, обаче не последва. Вместо това, Netflix обявяват на 5 декември 2025 г., че придобиват стрийминг бизнеса на медийния гигант за 72 млрд. долара – доста по-ниска цена, от обявената от Елисън.

Сделката трябва да бъде финализирана във втората половина на 2026 г. От Netflix коментират, че големи промени в плановете за съдържание на Warner Bros и компанията ще продължи да издава филми на големия екран поне до 2029 г.

Контраударът на Paramount

В изтекла кореспонденция на Warner Bros се описва, че те са приели „късогледи“ критерии за оценка, които са били в полза на Netflix. Ръководството на медийния гигант е предпочела водещият в стрийминга, поради стратегически причини, а не толкова по бизнес такива. За всеки случай, те се застраховат, като включват блокираща такса от Netflix на стойност 5.8 млрд. долара, които ще останат за тях, ако по някаква причина се разпадне сделката.

Дейвид Елисън от Paramount не се отказва и не приема поражението. Вместо това той отправя офертата от 108 млрд. долара директно на акционерите в т.нар. „враждебно придобиване“. Освен в по-доброто финансово предложение, Елисън разчита на изграденото недоверие на големите имена в Холивуд (включително инвеститори и акционери) към Netflix. Както и във факта, че в тази оферта е включен целия бизнес на Warner Bros и компанията няма да се налага да продава ТВ каналите отделно през 2026 г.

Друг съюзник на Paramount са кината, които не се чувстват много уверени, че след придобиването Warner Bros ще продължи да пуска филми на големия екран. Според някои собственици на киносалони, сделката ще означава „безпрецедентна заплаха от унищожение на глобалния (им) бизнес“.

Последствията за стрийминг пазара

Ако сливането бъде финализирана, това ще постави Netflix в потенциална доминираща позиция на стрийминг пазара. Заедно с услугите на Warner Bros те ще контролират близо 43% от дела на всички големи платформи (с над 25 млн. абоната). Причината е, че двете компании са сред водещите играчи на този пазар, заедно с Amazon и Disney. Първата контролира около 20%, а втората – 22%. При Disney взимаме предвид различни платформи и освен едноименната Disney+, към тях влизат още Hulu, ESPN и др.

Другите наддавали за Warner Bros са второстепенни. Paramount и Comcast заедно с Apple формират общо 15% от споменатия пазар. Ако някоя от тях беше успяла да спечели придобиването на Warner Bros щеше да се превърне в четвъртия голям играч и съотношението между тях Amazon и Disney щеше да е минимално.

Освен в удвояване на пазарната преднина пред основните си конкуренти Netflix ще получи и други предимства. Warner Bros разполага с голям и популярен каталог от заглавия, някои от които култови класики. Сред тях са сериалите „Приятели“, „Игра на тронове“ и „Теория на големия взрив“, поредиците по „Хари Потър“, „Дюн“ и много други.

Последното голямо предимство е, че Warner Bros има изградена значителна инфраструктура в снимането на големи филмови продукции и ТВ сериали. Това може да оптимизира значително разходите по създаване на ново съдържание на Netflix, които и без това вече на няколко пъти понижиха бюджетите по това перо.

Регулаторите, Тръмп и странните съвпадения

Голямото влияние в стрийминг пазара, което Netflix буквално „ще си купи“ и постигането на 43% дял е повод за притеснение от страна на регулаторите. Тяхната намеса може да не е пагубна за самата сделка, практиката показва, че всичко ще зависи от решенията на съда. Това може да доведе до забавянето ѝ, а не толкова до нулирането ѝ. Елисън и Paramount също така разчитат на значителното пазарно влияние, което сделката между Netflix и Warner Bros ще доведе и намесата на регулаторите, което да подкрепи по-скоро тяхната оферта.

Проблем ще бъде и точно как ще се определи дефиницията за стрийминг пазара. Тъй като освен платените платформи, към тях може да влязат и такива като YouTube и TikTok. Тогава дяловете ще бъдат значително разводнени, като подобен пример беше няблюдаван в България. При защитата на сделката между „Виваком“ и „Булсатком“, телекомът представи в своя защита тезата, че ТВ пазарът в страната включва и стрийминг платформите, което редуцира значително кумулативния им дял.

Придобиването на Warner Bros предизвика интереса на президента на САЩ Доналд Тръмп. Ексцентричният бизнесмен и политик обяви, че „той трябва да участва“ в решението за това, кой ще купи медийния гигант. Тръмп изрази също опасения за големия пазарен дял, който Netflix ще получи след финализирането на придобиването. „Това може да бъде проблем“, допълни той.

След изказването на Тръмп се появи информация, че един от неговите бивши съветници в Белия дом и зет Джаред Къшнър има участие в офертата на Paramount. Връзката става чрез инвестиционната фирма Affinity Partners, основана от Къшнър. Тя е сред малките инвеститори, които са привлечени от Лари Елисън (баща на Дейвид Елисън) и фонда RedBird Capital Partners за събирането на 40 млрд. долара за офертата към Warner Bros. След разкритието за участието на Къшнър, Тръмп смекчи тона, като обяви, че не подкрепя нито една от двете оферти за медийната компания.

Последствията за България

Промяната ще се отрази и на стрийминг пазара в България. До гоялма степен, местните предпочитания и абонати се изравниха със световния такъв с лек изключения. На българския пазар Disney+ не е в челната тройка, а заменен от Apple TV+.

Другите дялове са сходни. Лидер е Netflix с 27%, Amazon Prime Video е втори с 19%. Трети е вече споменатия Apple TV+ с 15%, а веднага след него е HBO Max с 14%. Disney+ е с 11%, а от големите остава SkyShowtime с едва 5% дял, които са под шапката на Paramount. Данните са на изследователската фирма JustWatch за третото тримесечие на 2025 г.

След сделката между Warner Bros и Netflix, последния ще овладее 41% от българския стрийминг пазар, далеч след втория Amazon с 19%. Ако Paramount осъществи враждебното придобиване, то тогава те ще са с изравнени позиции с Amazon за второто място с по 19%.

Ефектът върху българския пазар само подчертава, че истинската битка за консолидация на стрийминг пазара тепърва започва. Залогът е голям и затова се ползват всякакви средства включително похвати като враждебно придобиване и политическа подкрепа. Последната може да се окаже проблемна за Белия дом, тъй като Доналд Тръмп на няколко пъти вече си играе с гъвкавостта на термина „конфликт на интереси“.

The post Стрийминг войните – време за консолидация appeared first on TechTrends България.

Част от тези опасения бяха донякъде преувеличени. Поне на оперативно ниво, Кук вече беше поемал управлението на Apple още през 2009 г. и 2011 г. покрай влошаващото се здраве на Джобс. Въпросът, който ги вълнува повече е дали новият директор има иновативната визия, която върна компанията на върха на технологичния бизнес.

Почти 15 години по-късно, започнаха усилени дискусии, че Тим Кук се подготвя за пенсиониране и съответно – оттегляне от поста главен изпълнителен директор на Apple. Информацията е на Financial Times, но е подложена на съмнение от други източници. Appleinsider е на мнение, че подобно оттегляне ще се случи най-рано 2029 г., след изборите за президент в САЩ. Причината е в непредсказуемата търговска политика на Доналд Тръмп и най-вероятно нежеланието на Кук да прехвърли управлението по средата на мандата.

Независимо дали Кук ще се оттегли догодина или не, се поставят няколко ключови въпроси, свързани с Apple. Първият е – какво постигна наследникът на Стив Джобс и успя ли наистина да влезе в обувките му? Вторият е свързан с наследството и дали следващият директор няма да е изправен в ситуация, в която летвата да е вдигната прекалено много.

iPhone компания

Преди да започне ерата на Кук и през цялото ѝ нейно просъществуване, Apple си остава основно смартфон компания. Бизнесът ѝ продължава да зависи най-вече от продажбите на iPhone, докато останалите продукти са второстепенни по значение.

През 2011 г. приходите от смартфони възлизат на малко под 39%. През финансовата 2025 г. те вече формират 50% от постъпленията. С други думи, не само, че не е намалена зависимостта на Apple от iPhone, но е и задълбочена. През последните близо 15 години има ясна тенденция, че когато бизнесът със смартфоните на „ябълковия“ гигант са колебливи, инвеститорите са изнервени.

Резултатите обаче са впечатляващи. Годишните приходи на Apple се увеличават 14 пъти до 416 млрд. долара. Пазарната оценка нараства 12 пъти за тези 15 години от 337 млрд. долара на 4.12 трлн. долара. Apple се превръща в първата технологична компания, чиято капитализация надминава 1 трлн. долара. Едва през последните две-три години, Nvidia отне короната покрай бума на изкуствения интелект.

Опитите за диверсификация на приходите към нови източници не дават очакваните плодове. Останалите устройства се свиват откъм дял, като най-тежко е положението при таблетите iPad. Усилията на Кук да трансформира Apple от компания за потребителски стоки, към дигитални услуги дават частични резултати. Това перо вече формира близо 25% от приходите, но то продължава да e в сянката на iPhone. Въпреки усилията на Кук да трансформира iPad, включително да интегрира стилус – аксесоар силно недолюбван от Стив Джобс в неговата визия за таблета.

Липсата на „още нещо“ различно

След легендарната премиера на iPhone през 2007 г. с израза „и още нещо“ на Стив Джобс, Apple търси следващият си продукт (или услуга), който да трансформира компанията на още по-високо ниво. Навлизането на пазара на смартфони превърна компанията от второстепенен играч на компютри до почти лидер при умните телефони. При това променяйки напълно парадигмата за техния дизайн, функционалност и бизнес модел.

Надеждите бяха вперени първо в iPad – първият таблет на Apple. Секторът обаче се оказа по-нишов от очакваното. Отделно, Microsoft и останалите производители на техника отговориха с хибридните модели 2в1, които „изядоха“ голяма част от по-ограничения спрямо смартфоните пазар.

При Кук, Apple дори прави по-малко опити да наложи революционно нов продукт. Поне такива, които стигат до пазара. Придобиването на Beats Electronics през 2014 г. изгражда ноу-хауто за навлизане в сегмента на слушалките и подобни аксесоари. Той, подобно на iPad също е прекалено малък, за да трансформира бизнес модела. Идентична е ситуацията със смартчасовниците Apple Watch. Технологичният гигант е лидер в сегмента, но той отново е прекалено малък, за да промени баланса на продуктите и позицията на iPhone.

Всички тези опити успяват да дадат малко по-голяма популярност сред потребителите на изброените продукти. Нито един от тях не променя факта, че iPhone продължава да е основният такъв на Apple. Поради тези причини, навлизането на компанията в сферата на виртуалната и смесени реалности (VR, XR) започва да поражда повече скептицизъм, отколкото оптимизъм. Самият Apple Vision Pro не генерира по-голям интерес от очакваното и не задвижи нов революционен сегмент.

Пазарно нереализираните продукти също оказват влияние. Apple разработва проектът Titan в рамките на близо десетилетие. Това е опит на компанията да влезе в сферата на електромобилите. Интересното е, че идеята за собствена кола започва още при Джобс, но е изоставена до идването на Кук. Така през 2014 г. работата по електромобила е възобновена и започва да гълта по около 1 млрд. долара годишно. Десетилетие по-късно, тя е изоставена, а са похарчени между 10 и 11 млрд. долара.

AI провал

Една от характерните черти на Apple е, че рядко влиза първи на даден пазар, но когато го прави, обикновено го трансформира. Дали напълно или частично и в каква степен този сегмент преуспява варира, но от пускането на iPhone до сега изключенията са рядкост. Провалите почти винаги остават в рамките на компанията и с изключения на проекта Titan, знаем за много малко други такива.

Изкуственият интелект (AI) е сфера, която буквално движи американската икономика в момента. Apple навлезе в него в типичния си стил – с много шум и фанфари. Само и само накрая да катастрофира. Липсващи функции, забавяния, лоша имплементация присъстват в генеративния им Apple Intelligence. Друг е въпросът, че повечето от възможностите са предоставени от външни фирми като OpenAI.

Грешката на Кук е, че позволи на вътрешни борби и паралелна разработка на два проекта. Това е типично за повечето големи технологични корпорации и Джобс преди е правил подобна вътрешна конкуренция между екипите. Той не е допускал да се „самоизядат“ за ресурси, което всъщност се случва.

Проблемите с AI решенията може да се проследят още по-назад с гласовия асистент Siri, който е един от последните проекти на Джобс. Решението е основата на AI възможностите в iOS в момента, но продължава да е бледа сянка на обещанията, с които беше представен преди повече от 15 години. Siri е емблема на провала на Apple в изкуствения интелект, който продължава и в момента с генеративните езикови модели. Технологичният гигант е сред малкото, които не разработват собствени такива и нямат вече пуснати на пазара.

Китайските зависимости

Стив Джобс беше сред водещите фигури повече в маркетинга, докато Тим Кук преди да поеме ръководството на Apple отговаряше за дистрибуторската верига и операциите по света. За добро или лошо, по време на управлението на Кук, технологичният гигант разви силна зависимост към Китай. Тя важи в значителна част в производството на компоненти и сглобяването на ключовия ѝ продукти – смартфоните iPhone. Към 2024 г. 84% от подизпълнителите и 85% от капацитета за сглобяване са в Китай.

Това нямаше да е значителен проблем, но с втория мандат на американския президент Доналд Тръмп не се започна в преформатиране на глобалната търговия. По-конкретно в налагането на САЩ на мита на почти всичките държави, с които тя поддържа търговски отношения. Целта е започването на преговори от позицията на силата, намаляването на дефицита по текущата сметка на Вашингтон и привличане обратно на индустриалното производство в страната.

Apple е поставена под изключителен натиск предвид силно изнесените ѝ производствени мощности зад граница. Кук започна усилия по диверсифициране на доставчиците и прехвърляне на част от капацитета към друга сравнително евтина откъм разходи страна – Индия. През 2024 г. 15% от сглобяването е прехвърлено в тази посока. Индия не разполага с високотехнологично производство и това създава големи проблеми за по-голямо диверсифициране отвъд самото сглобяване.

Доналд Тръмп не е доволен от прехвърлянето на капацитета от една азиатска държава в друга. Американският президент иска от Apple да върне производството си в САЩ. Задача, която е изправена пред сходни предизвикателства, като тези с пренасянето от Китай в Индия. Отделно, някои от най-високотехнологичните компоненти се доставят от Тайван, Южна Корея и Япония, като те нямат аналози, които да са произведени в Щатите.

Въпреки всичко, Кук се опитва да угоди на американския президент. През 2025 г. Apple обяви мащабна инвестиционна програма в САЩ на стойност 600 млрд. долара. Тя беше представена в Овалния кабинет на Белия дом пред Тръмп на специална церемония. Програмата включва разширяване на производството на Apple, като са ангажирани поне десет американски подизпълнители.

Детайлите са оскъдни, но от компанията обявиха, че инвестициите ще са фокусирани върху развойна дейност, софтуерна разработка и AI. С други думи – по-малко индустриално производство, за сметка на R&D дейности. Не това е идеята на Тръмп, но ударно връщане на традиционно производство в САЩ ще е доста труден и бавен процес.

Именно проблемите със зависимостта от Китай и натискът на американския президент са основния аргумент срещу оттеглянето на Кук. Моментът не е подходящ да се смени главния изпълнителен директор на Apple, предвид нестабилната международна обстановка.

Технологичен наследник

Аргументът за смяната на караула начело на технологичния гигант е в друга посока. Apple изостава значително в развитието на AI технологии, за последните близо 20 години не е успял да реализира нов революционен продукт. Затова и сочен за наследник на Кук е един от главните инженери на компанията – Джон Тернус. Той има богат опит с продуктите на Apple, като е отговарял за всичко от iPhone, през Apple Watch и iPad до компютрите Mac.

Слагането на техническо лице начело на технологичния гигант е нетипично за нея. Особено след 15-годишната епоха на Тим Кук, който е повече бизнес лице. Ако Тернус поеме поста той ще има три тежки задачи – да диверсифицира производството на компанията, да направи същото с портфолиото ѝ, както и да я вкара сред AI играчите.

Като инженер и дългогодишен технически мениджър го прави идеален за втората цел. Тернус ще бъде изправен пред същия проблем, като Кук – да намери следващия наистина революционен продукт след iPhone. Това се превърна като Светия Граал, който се изплъзва на Apple от навлизането на компанията на пазара за смартфони през 2007 г.

Въпросът е дали Тернус ще може да направи AI трансформацията на компанията и да я постави като основен играч в тази сфера. Хардуерните инженери обикновено изпитват проблеми с развитието на софтуерни продукти, като важи и обратното. Microsoft изпитва този проблем години наред, като компания и затова тя продължава да разчита повече на софтуерни услуги и продукти.

Напускането на Тим Кук е въпрос на време. Дали ще е през 2026 г. или ще изчака края на мандата на Тръмп е въпрос на няколко години. Проблемите пред Apple, пред които ще се изправи потенциалния му наследник няма да се изменят значително през това време. Някои от тях, като изоставането в AI може само да се задълбочат. Чисто бизнес успехите на Apple за последните 15 години също ще са доста висока летва за следващия мениджър на компанията и ще са в основа на неговата оценка от инвеститорите още от първите му дни начело.

The post Apple след ерата Тим Кук appeared first on TechTrends България.

Китайската компания от една страна разчита на вече добре утъпканата от Alibaba стратегия – изключително ниски цени, огромни промоции, безплатни доставки и др. Но от друга Temu инвестира огромни суми в дигитален маркетинг. Което предвид сравнително голямата концентрация на пазарния дял в Meta и Google, прави достъпът до огромна аудитория изключително лесен, ако имаш съответните ресурси. Китайският гигант има и още една тайна съставка за успеха, която ще разгледаме по-надолу.

В рамките само на две години, Temu се превърна в глобален феномен, който преобърна пазара за е-търговия. Той предизвика установените гиганти, като Amazon и дори Alibaba се опитват да копират част от практиките ѝ. Освен чисто пазарните сътресения, компанията провокира и политически такива. От вече станалите тривиални затягане на дигитални регулации, до специално насочени промени в митническата политика на САЩ и Европейския съюз спрямо Китай. Другите две платформи Wish и Shein постигат същото, макар и в по-малка степен, но Temu е тази, която привлече вниманието на всички.

Тайната съставка

Temu всъщност един от двата основни търгвски бранда на китайския дигитален конгломерат PDD Holdings. Другият е Pinduoduo, който се използва основно на местния пазар. Двете марки разчитат на една и съща стратегия – изключително евтини стоки с огромни промоции и отстъпки. За момента говорим за абсурдни стойности, като смартчасовник за 10 долара и намаления до 90%. Това е и основният мотив на вече споменатите реклами в социалните мрежи. Temu инвестира доста в дигитален маркетинг – включително в инфлуенсъри и дори в кратък рекламен спот на финалите по американски футбол Super Bowl.

Като изключим ниските цени, тайната съставка на успеха на Temu се състои в това, че платформата е пристрастяваща. Тя интегрира към традиционното онлайн пазаруване силни игрални елементи. Включването на изключително прости гейминг елементи към процеса задържа вниманието на потребителите. Наградата – още по-големи отстъпки. Стимулира се също така и органичното споделяне в социалните мрежи, което само засилва присъствието на Temu в тази сфера.

Всичко това насърчава интеракцията в приложението, лоялността на клиентите и засилва продажбите. Последното се постига по два начина, като се възнаграждават усилията на потребителите за закупуването на дадена стока, както и с чисто геймърския стимул „за още“. Това е уникалното в Temu, което първо беше тествано в Китай от PDD Holdings чрез Pinduoduo и след това разширено за международните клиенти.

Измерението на успеха

Интересното при Temu е, че поне на пръв поглед, компанията не изглежда като някаква огромна заплаха за пазара, поне не като основни данни. Amazon продължава да доминира по всички показатели в електронната търговия. Технологичният гигант все още е с пазарна оценка от над 2 трлн. долара (2.4 трлн.). Основните му конкуренти са точно от Китай. По-старият такъв – Alibaba, е с пазарна оценка от 383 млрд. долара или шест пъти по-малко. PDD Holdings е трети със 161 млрд. долара. Но двата основни китайски гиганта през последната година си разменяха позициите по този показател. Другите конкуренти са дори по-малки с по под 100 млрд. долара пазарна капитализация.

При потребителите, нещата са малко по-мъгляви, защото трудно се намират данни с еднакви метрики. Temu има много силни позиции при свалянето на приложението на бранда по света и особено в САЩ. Като през 2024 г. е в Топ 5 по този показател, а в Щатите е лидер, показват данните на Sensor Tower. Temu доминира още във Великобритания, Испания, Германия, Канада, Австралия, Франция и Италия. През 2025 г. китайското приложение пада на седмо място по сваляния в глобален мащаб.

С други думи на всички големи западни пазари е най-сваляното приложение за онлайн покупка е това на Temu. Това е причината, повечето големи правителства да започнат да изразяват загриженост. Въпреки, че като пари преведени през платформата, Temu дори не излиза на челните места.

За 2023 г. например, четирите основни китайски приложения (Temu, Shein, AliExpress и Miravia) имат сумарно 28% пазарен дял на доставки в Испания, 11% в Италия, 7% във Франция и по 5% в Германия и Великобритания. Като стойност, сделките са дори по-миниатюрни – 9%, 4%, 2%, 2% и 3% съответно, показват данните на Fox Intelligence.

Не може да се каже и дума за потенциална координирана атака от страна на китайските приложения, защото дори между тях върви ожесточена конкуренция. Толкова, че Shein и Temu са в сложни съдебни битки в САЩ за заблуждаваща и очерняваща реклама, както и за злоупотреба с господстващо положение.

Още по-голямата ирония е, че от август 2024 г. върви и дело, в което първата компания обвинява втората в нарушаване на авторските права. Юридическата схватка между двете се пренася и във Великобритания.

Тъмната страна на Temu

Повечето потребители, които са поръчвали евтини продукти от различни китайски магазини (като Alibaba, например), много добре знаят, че това е руска рулетка. Често артикулите не са това, което е представено на сайта или са с изключително ниско качество. Голям е и броят на фалшификатите и имитации на големи брандове. Има и добри попадения, но се изисква малко късмет да попаднете на такива.

Това е основният проблем на Temu – продуктите са евтини, но и отговарят на цената си с качеството. Понякога, поръчаните стоки дори не пристигат или са измами. Ниските цени са част от формулата за успеха на компанията. Всъщност и останалите елементи от нея също могат да предизвикат притеснения. Геймифицирането на пазарния процес е на ръба на хазартната дейност, което беше и проблем при някои по-агресивни монетизационни практики в самата гейминг индустрия. Агресивната рекламна политика също е подложена на критики. От потенциално използване на деца със сексуален подтекст в рекламите, до дори заблуждаващи промоции.

След като през 2024 г. Европейския съюз (ЕС) започна да обръща внимание на Temu, са направени някои изследвания на продуктите от сайта. Например, при 19 поръчани играчки, нито една от тях не отговарят на изискванията на ЕС, като 18 дори представляват заплаха за здравето на децата. Има и изразени опасения, че компанията може да злоупотребява с личните данни на европейските потребители.

Кумулативно, всички тези проблеми присъстват в Temu, но има и доста положителни примери за добри стоки пристигнали от китайската платформа и доволни клиенти. Просто, рискът в нея е по-голям от този при познатата ни Alibaba или при аукциона eBay. Ниските цени карат хората не само да купуват, но и да не си търсят правата в опит да заменят или да оспорят грешни продукти или недоставени поръчки.

Бързото събуждане на регулаторите

За разлика от други случаи, властите в САЩ и Европа доста бързо обърнаха внимание на китайските евтини платформи за е-търговия. Temu стартира през 2022 г. в международен план и само в рамките на две години попада на мушката на западните регулатори. През 2024 г. ЕС я маркира, като „много голяма онлайн платформа“, което според новия Закон за дигиталните услуги (DSA) ѝ поставя по-строги правила за спазване.

Основният фокус на Брюксел е да накара китайската компания да редуцира значително фалшивите стоки и имитациите на големите брандове. Регулаторите на Стария континент искат от Temu да преструктурира процедурите и интерфейса си така, че да може да не се предлагат подобни продукти. Както и да има механизми за предупреждение на потребителите при предлагането на такива стоки.

Докато ЕС действа с „перцето“, САЩ решават доста по-драстично и кардинално проблема. През септември 2024 г. администрацията на отиващия си вече президент Джо Байдън предлага затягане на митническия режим на стоки от Китай. В момента платформите като Temu се възползват от факта, че пратки на стойност до 800 долара се облагат с много по-ниски мита и данъци (т.нар. “de minimus”).

Първоначално, предложението е този праг да се свали до 200 долара, но с идването на власт на президента Доналд Тръмп мерките се променят. От август 2025 г. той спира напълно митническите облекчения за малки поръчки. Управлението на Тръмп докарва и търговска война, като почти всички партньори на САЩ са изправени пред различни по размер мита.

Малко след действията на Вашингтон, в Брюксел решават да последват примера. В края на ноември 2025 г. финансовите министри на ЕС се съгласяват да се премахнат митническите облекчения за търговски стоки под 150 евро. Това ще засегне не само китайските платформи, като Temu, Shein и Alibaba, но и доставките от американската и британска версии на Amazon. По данни на ЕС, през 2025 г. 90% от евтините стоки идват от Китай, докато общата стойност на самите евтини пакети са се удвоили до 4.6 млрд. евро. Според изчисления на ЕК поне 65% от тях са с умишлено занижена стойност, за да могат да бъдат освободени от мита.

Amazon отвръща на удара

Докато регулаторите се фокусират върху различни аспекти от дейността на Temu, пазарният лидер Amazon реагира също. Технологичният гигант добави към своето мобилно приложение аутлет секция Haul. В нея потребителите могат да закупят доста евтини стоки, но подобно на Temu, доставката отнема повече време – към две седмици. Подобно на набиращата популярност платформа, продуктите също са под 20 долара с големи отстъпки. Липсва силната геймификация, която е характерна за Temu.

За да покрие тези възможности, стоките от новия Haul идват директно от Китай. Така, за да може да се конкурира с Temu, Amazon всъщност изпълнява същия бизнес модел и най-вероятно използва голяма част от същите подизпълнители на китайските платформи. Което означава, че ако се засилят допълнително митнически рестрикции от Китай, те ще ударят не само Temu, Shein и Wish, но и Haul.

Това показва, че въпреки опитите за диверсификация на производството, Поднебесната държава продължава да е „фабриката на света“. И без доставки от Китай, няма да може да има евтини продукти за крайния потребител.

Бавният залез

Премахването на “de minimus” за търговските стоки в Европа и САЩ може да преобърнат настоящата ситуация с международната търговия за потребителски продукти. Особено, тези с много ниска стойност. Първите индикации за това вече са факт. Популярността на Temu намалява, макар и с малко засега. Приложението пада от четвърто на седмо място в класацията на SignalTower.

Пълният ефект на отмяната на тези облекчения ще ги видим най-рано догодина. На теория това трябва да помогне местните търговци. Практиката е малко по-различна, защото все още Китай отговаря за голямо количество от евтините стоки. Дори Amazon Haul разчита на доставки от азиатската държава. При дрехите (Shein) ситуацията може да се подобри, тъй като шивашката индустрия е по-лесна за рестартиране на индустриалното производство на потребителска техника и по-сложни неща, като играчки и аксесоари.

До пълното разгръщане на тези ефекти, тенденцията Temu да доминира в евтиния сегмент на е-търговията най-вероятно ще продължи. Растежът ще се забави, като един от потенциалните последици е вдигане на цените за крайните потребители. Ситуацията ще е същата за по-малките платформи, като Shein и Wish. Amazon Haul няма да внесе сериозна конкуренция, защото разчита на същите доставчици. Не вкарва геймификационните елементи, които са характерни за Temu, но малко или много при китайските платформи определяща е ниската цена.

Отиващата си 2025 г. е повратна точка в световната търговия, заради привидно хаотичната митническа политика на Доналд Тръмп. Ползването на тарифите като осигуряване на позиция на по-силния при търговски преговори за САЩ може да проработи в полза на Вашингтон, може и да се върне като бумеранг. Точно как ще се пренастрои световната търговия е сложен въпрос, който зависи от прекалено много субективни фактори на отделните двустранни отношения и преговори. Във всички случаи тенденцията е ясно очертана и тя е, че САЩ и ЕС вече ограничават Temu и останалите платформи и то с дългосрочна перспектива.

The post Възходът и (бавният) залез на Temu appeared first on TechTrends България.

Резултатите бяха до голяма степен очаквани, като утвърденият телеком вече доминира пазарът за ТВ доставка с близо 60% пазарен дял през 2024 г. Това показват данните за изминалата година в доклада на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Другият голям печеливш от ситуацията е „А1 България“. Двете компании започват да налагат двуполюсен модел в повечето подсегменти на фиксирания пазар.

При мобилния ситуацията на пръв поглед изглежда патова между трите основни оператора. В перспектива тя може да се окаже неблагоприятна за „Йеттел България“, които още през 2023 г. загубиха ключовото второ място по абонати. Оттогава насам са и усилията на основно мобилния оператор да се наложи и като такъв на фиксиран интернет и телевизия. Засега резултатите са плахи стъпки напред, но започват да стават и все по-видими.

Това се случва при сравнително положително развитие на целия пазар. Ръст на общите приходи, стагнация при абонатите, но и потенциал за увеличение на инвестициите в инфраструктура. Последното идва по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), чиито проекти най-накрая бяха стартирани през 2025 г. Европейските програми се оказват ключов компонент в разширяването на възможностите на големите телекоми. Докато по-малките ще трябва да разчитат на нишови подсегменти.

Интернет доминация

Телеком секторът продължава да нараства и през 2024 г., като той надминава, макар и с малко 4 млрд. лева. Това е увеличение с 5.7% на годишна база и с 19% спрямо 2022 г. Той обаче не кореспондира с ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) на България, тъй като дял от него намалява от 2.1% през 2023 г. на 2% през изминалата година. Преносът на данни продължава да доминира сектора с над 54% дял, докато този на гласовите услуги се понижава на 25.8%. Същото важи и за разпространението на телевизия, което се свива от 14.2% на 13.5%.

Трябва да се отбележи, че данните на КРС обединяват мобилната и фиксирана интернет доставка. Основният растеж е при първата, която операторите предлагат в повечето случаи в пакет с гласова услуга. По този начин, мобилният сегмент продължава да разчита на монетизацията на 5G връзката и добавянето на допълнителни възможности при абонаментните планове.

Графата „Други услуги“ е големият печеливш през 2024 г. В нея попадат приходите за съвместно ползване на инфраструктура. Приходите се увеличават с 8% до все още минималните 235 млн. лева, спрямо 217 млн. и 141 млн. лева през 2023 г. и 2022 г. съответно. Динамиката на този подсегмент ясно илюстрира ефектът от аутсорсването на поддръжката на различни инфраструктурни компоненти, което предприеха основните телекоми у нас. Те са ситуирани в перо „Колокиране“, за което КРС единствено споменава, че нараства като приходи с 16.5% на годишна база.

Броят на операторите също следва интересна динамика. Мобилните остават трима, тези за фиксиран интернет намаляват от 656 на 621 покрай консолидацията последните няколко години. Но тези за ТВ доставка се увеличават минимално от 244 през 2023 г. на 251 през изминалата.

Мобилният триумвират

След окончателното установяване на само трима играчи в мобилния сегмент, динамиката е забавена. Ръст има на приходите, но най-вече при мобилния интернет. При абонатите също има минимално увеличение, като общо потребителите на гласови услуги се увеличават от 7.96 млн. на 7.98 млн. и за първи път от години доближават прага от 8 млн.

В сегментът вече се формира една нова и може би леко притеснителна тенденция. Тя е, че „Йеттел България“ губи леко позиции и при потребителите заема твърдо третото място. Пазарният му дял при абонатите се свива минимално от 31.4% на 30.7%. Потребителите на мобилен интернет също намаляват с малко по-висок темп – от 31% на 29.9% на годишна база.

Това поставя компанията на трето място по тези показатели, въпреки че от основаването на „Глобул“ е твърдо втори. Добрата новина засега е, че разликата между трите оператора се запазва сравнително малка. „А1 България“ е лидер при мобилния глас с 36.5%, следвана от „Виваком“ с 32.8%. Докато при мобилния пренос на данни, „Виваком“ е на първа позиция с 36.7% дял, докато „А1 България“ е с 33.4%.

Проблемът на „Йеттел България“ е тенденцията за спад втора година поред в тези показатели, докато другите два увеличават своите позиции, макар и минимално. Компанията държи позициите при приходите от мобилни гласови услуги, където остава лидер с 40.9% дял.

При мобилния интернет, който е по-перспективен обаче изостава. Там лидер е „А1 България“ с 42.1%, докато „Йеттел“ изостава до 29.7% дял, но и „Виваком“ спада от 29.4% на 28.2%. Дистанцията между вторите в този подсегмент обаче е минимална и може да има размествания през настоящата 2025 г. Освен, ако „А1 България“ не продължи по-добре да монетизира 5G връзката си.

За „Йеттел България“ мобилният сегмент е ключов, тъй като той формира основната част от приходите на компанията. Операторът се опитва да се трансформира в конвергентен, но за да постигне добри и по-балансирани позиции във фиксираните услуги ще му трябва време.

Телевизията – новото царство на „Виваком“

Изминалата 2024 г. беше маркирана най-вече от окончателното заличаване на „Булсатком“ и с данните от КРС, може да проследим ефектите от придобиването на сателитния оператор от „Виваком“. Очаквано, потребителите на доскоро независимия доставчик се преляха към телекома.

„Виваком“ доминира с 59.6% дял или близо две трети от пазара на база абонати. Това е с точно един процентен пункт повече спрямо сумарната позиция на телекома и „Булсатком“ през 2023 г. от 58.5%. Което показва, че компанията продължава да увеличава и органично своята абонатна база.

В същия момент, сегментът на платената телевизия остава почти непроменен като потребители и с минимално увеличение като приходи. Последните нарастват от 541 млн. на 544 млн. лева, докато първите са приблизително 2 млн. С други думи, „Виваком“ расте в един сравнително стабилен като параметри пазар. „А1 България“ отчита слаб спад от 27.3% до 26.5% дял на абонатите. КРС вече поставя на картата като трети „Йеттел България“, които обаче успяват да вземат едва 1.5% дял в целия сегмент.

Ситуацията показва, че поне на пазара за платена ТВ доминират две компании – „Виваком“ и „А1 България“, които държат 86.1% от всички потребители. Третият е далеч с 1.5%, а 12.4% от всички клиенти са разпределени между всички останали 248 ТВ оператора. Тук идва и голямата мистерия – защо се увеличава броя на доставчиците, макар и с малко, предвид факта, че пазарът не предлага възможности за растеж и развитие.

Малката мистерия със стрийминга

КРС не дава данни за състоянието на стрийминг платформите в България, но приложението JustWatch предоставя такива на регулярна база. Според него, Netflix продължава да е доминиращата услуга за началото на 2025 г. с 29% дял. Следвано от Amazon Prime Video с 18% дял и HBO Max (ребрандиран многократно – бел. ред.) с 14%.

Усилията на някои телекоми да наложат Disney+ обаче не се увенчават с успех. Платформата на популярният медиен гигант стагнира с 11% дял, като вече е застигнат от Apple TV+, който го изравнява по потенциални абонати. Същото важи и за Sky Showtime, чиито дял се понижава до 6%.

Други данни за ситуацията около стрийминг пазара в страната трудно могат да се намерят. Последните са на база изчисления от консултантската фирма Ernst&Young (EY) събрани през 2022 г. и според тях българските потребители са 560 хил. Те затвърждават лидерството на Netflix с около 200 хил. или точно 35% дял. Следван е от HBO Max със 150 хил. или 26%, а трети е Disney Plus със 75 хил. потребителя или малко над 13%. Тези данни обаче са вече значително остарели във времето, както и са събрани от различни източници. Затова детайлите за пазара на стрийминг в България продължава да е оскъден.

Пълзящото трио и във фиксирания интернет

Докато усилията на „Йеттел България“ при платената телевизия все още могат да се определят като бебешки стъпки, при фиксирания интернет има надежди, че компанията може по-лесно да се наложи като трети основен играч. Това е сегментът в който все още малките оператори заемат една четвърт от пазара – 26.6%. Тоест, телекомът ще може да мащабира своята дейност, както органично, така и чрез малки придобивания.

Другата добра новина за „Йеттел България“ е, че усилията му за момента са малко по-видими от тези при телевизията. Компанията заема третото място с 4.1% дял. В същият момент, доминацията на „Виваком“ не е толкова голяма, като телекомът е лидер с 39.4%, а вторият „А1 България“ е с 29.9%. Ръстът на първия е подтикван почти основно от придобиването на „Булсатком“, като техния сумарен дял от 2023 г. беше 37.6%. Което означава, че останалите 1.8% са от органичен растеж.

Другият момент е, че самият сегмент расте от 2.5 млн. на 2.6 млн. потребители. Като приходи също има увеличение от 427 млн. лева на 471 млн. лева. С други думи – това е перспективен подсектор, който все още позволява някакъв естествен растеж. След заличаването на „Булсатком“ прогнозата е, че бавно и славно „Йеттел България“ ще се опита да се установи като трети голям играч, който да грабне поне 10-15% от пазара. Компанията вече е постигнала около една трета от това, но има още път да извърви.

Нишови и инфраструктурни възможности

Наетите линии се оказват интересна ниша, която предоставя възможности за развитие, както на големите, така и на по-малките независими оператори. Добър пример за това е „Нетера“, която е ключов играч в този сегмент, както на едро, така и на дребно. При последният, компанията понижава минимално своите позиции до 10.4% на база линии и 8.4% на база клиенти, но като цяло промени няма и при двамата лидери – „Виваком“ и „А1 България“.

Отличните резултати на „Нетера“ си проличават в наетите линии на едро, където компанията се фокусира да предоставя международни такива. Компанията понижава дела си по бройка линии до 25%, но запазва второто си място. Приходите от това перо обаче се изстрелват от 25.9% дял на 33.7% дял. По двата показателя, „Нетера“ става лидер в сегмента, въпреки, че в таблицата на КРС е сложена „по навик“ втора. Зад нея е „Новател“, а трети е „Виваком“.

Другата тенденция, която ще движи пазара през 2025 г. и ще се усети още по-значително през 2026 г. са големите инфраструктурни проекти, съфинансирани по европейски програми. Трите телекома обявиха своето участие в изграждането на т.нар. 5G магистрали или връзка от пето поколение по основни пътни възли в страната. „А1 България“ ще прави подобна инфраструктура и на международното летище „Васил Левски“ в София.

Проектите по НПВУ също стартираха през пролетта на настоящата година и трябва да приключат през лятото на 2026 г. Трите телекома участват в тях и всички тези задания ще се отразят на целия сектор у нас. Точно как, ще разберем чак в докладите на КРС през следващите две-три години. Но във всички случаи ще имат значителен ефект върху динамиката на пазара.

The post Свят за двама или трима – българският телеком пазар през 2024 г. appeared first on TechTrends България.

Такъв е случаят и с масовото ползване на дронове във войната в Украйна. Конфликтът е уникален за 21 век, защото е първият сравнително симетричен като естество. Подобни сражения не са водени в Европа от края на Втората световна война, а по света – от войната между Ирак и Иран през 80-те години на миналия век. В Украйна, двете страни масово разчитат на дронове, като им придават различни функции – от тактически, през стратегически.

Тяхната употреба обаче е повече еволюционна, отколкото революционна. За разлика от различни други технологии през годините, като например тежките картечници в Гражданската война в САЩ, танковете в Първата световна война, ракетите във Втората световна война и др. Масовата употреба на дронове обаче размива друга линия – ползата на граждански и военни устройства на фронта, че и зад него. Това може да създаде опасно демократизиране на този тип оръжия. В следващите материали ще разгледаме някои от най-важните елементи в дроновата еволюция през последните няколко години.

„Краят на танковете“

От първата му поява на бойното поле в битката за Сома през 1916 г. за танка многократно се е твърдяло, че идва неговия край. През 1973 г. във войната от Йом Кипур, арабските сили неутрализират над 800 танка с противотанковите ракети (ПТУР) „Малютка“, като този тип оръжие нанася около 80% от загубите на Израел в конфликта. Първоначално се смята, че не може да се противопоставя на ПТУР-овете и те ще премахнат бронираните машини от бойното поле. Този тип ракети продължава да е основна заплаха за танковете, но не ги е елиминирала от въоръжените сили по света.

Великобритания за кратко е с убеждението, че танковете са част от една отминала епоха. Лондон стартира през 2020 г. проучвания дали изобщо да модернизира своите машини Challenger 2 и вместо това да ги снеме от въоръжение. След силно противопоставяне от страна на военните, идеята е изоставена, като британското правителство започва модернизацията на танковете си, броени седмици, преди старта на Руско-украинската война.

В самият конфликт, танковете играят ключова роля при щурмуването на укрепени позиции по украинските полета. Докато не се намесват хилядите FPV дронове. Това са малки, квадрокоптери, управлявани дистанционно и оптимизирани, така, че операторът да ги гледа „от първо лице“, които се използват преди това най-вече за атрактивни състезания с дронове. В Украйна, първо силите на Киев, после тези на Москва, оборудват малките машини с експлозиви (най-вече реактивни снаряди за РПГ-7,а те са в пъти по-слаби от бойна глава на ПТУР – бел. ред.), които детонират при удар.

През последните 18 месеца чат-приложението Telegram е залято от видеа на подобни дронове, които удрят едно след друго танкове, бронирани машини, камион, артилерия и др. Това създаде впечатлението, че нито едната страна, нито другата може да осъществява маневрени механизирани атаки, тъй като цели колони могат да бъдат овъглени за минути с няколко дузини от тези дронове.

Реалността е малко по-различна от тази представена от кратките и доста често – силно редактирани видеа в интернет. Първо, повечето FPV дронове ползват реактивни снаряди от РПГ-7, което означава, че са по-бавна, но много по-прецизна версия на съответното класическо преносимо оръжие. За съвременните танкове са необходими няколко (3-5, понякога и повече) преки попадения, за да бъдат унищожени напълно. Чрез прецизността на дроновете, един умел оператор може да постигне това с минимално количества удари, но пак говорим за повече от един.

Второ, част от пасивните защити на танковете, които са въведени срещу дистанционно-управляемите машинки, оказват някакъв ефект. Има доста видеа на оплетени в допълнителните мрежи дронове (без детонация). Появата на руските танкове „костенурки“ също повишават живучестта му на бойното поле, за сметка на мобилност и ориентация.

Заглушаването на безжичните сигнали се оказа временно решение. След пренасищането на ефира при украинската офанзива в Курска област, руснаците решиха да използват оптичната корда на своите ПТУР-ове, с която да пренасят сигнала от дрона към оператора. По този начин, машинките не подлежат на заглушаване и продължиха да създават проблеми на украинската армия.

Все още няма „универсално“ противодействие на FPV дроновете, но и тяхната ефективност е силно раздута от двустранната пропаганда. Този тип системи се оказаха изключително евтини и лесни за разработка, но се изисква тяхната наличност да е в големи бройки, за да окажат решително влияние на бойното поле. Те могат да бъдат разглеждани като много прецизна и доста по-далекобойна версия на РПГ-7. Във всички случаи, масовата им употреба в Украйна променя драстично тактиката и стратегията в модерната война.

(Не)уязвимите морски дронове

Една от сферите, в които Украйна има осезаемо превъзходство са морските дронове. Причината за това е тривиална – достъпът на Киев до бързия сателитен интернет на Starlink. Морските машини са достатъчно големи, за да бъдат оборудвани със спътникова връзка за дистанционно управление. Нещо, което много трудно може да бъде постигнато с традиционните FPV и други дронове, които се ползват на сухопътния фронт.

Морските системи на Украйна се оказаха доста ефективни през 2023 г. и първата половина на 2024 г. След това, Русия изтегли своите кораби в Новорусийск, а морските подстъпи към пристанището в Севастопол бяха подсилени. Москва започна да използва доста ефективно хеликоптери и изтребители, за да унищожава безпилотните моторни лодки.

Тактиката беше ефективна, до момента, в който не се появиха катери оборудвани с ракети „въздух-въздух“ Р-73 (в случая преконфигурирани за „повърхност-въздух“). Украйна успя да свали с морските си дронове един хеликоптер Ми-8 и един изтребител Су-30, преди руснаците да отреагират адекватно. След голямо закъснение, руската брегова охрана започна да използва FPV дронове срещу морските такива.

Самите морски дронове не са нови като концепция и бойно използване. Още през 1915 г. германските военноморски сили разработват дистанционно управляема лодка със 700 кг експлозив. Проблемът е, че по времето на Първата световна война технологията за връзка е доста ненадеждна и германците успяват да осъществят само един успешен удар през 1917 г. срещу малък британски боен кораб.

През годините са правени редица други експерименти, но едва във войната в Украйна е постигнат по-мащабен успех. Най-вече заради микросателитите на ниска орбита Starlink, които много трудно могат да се заглушат в морето. Ефектът е сходен с този на FPV дроновете по сухопътния фронт – безпилотните системи вършат работа за възпиране на противника, но не и за пълното му неутрализиране.

Митичният изкуствен интелект

Украинци и руснаци се опитват да представят някои от своите системи за по-високотехнологични, отколкото са. Докато употребата на различен тип безпилотни системи е неоспорвана, то някои от по-футуристичните възможности са под голям въпрос. Едно от твърденията на двете страни е, че през 2025 г. започват да ползват дронове с изкуствен интелект (AI). Засега, документална употреба на такива няма.

В своята атака срещу стратегическата авиация на Русия, украинците твърдяха, че използваните FPV дронове, скрити в граждански товарни камиони, разполагат с AI. Алгоритъмът е трениран на база на свободнодостъпни ресурси от руски военни музеи. В показаното видео от атаката от първо лице, няма никакви наченки на т.нар. „машинно зрение“ (machine vision), в което компютърът да разпознава различните бомбардировачи. Както и да ги атакува автоматично.

Редица от високотехнологичните твърдения за атаката също не отговаряха на показаното след това. Покривните люкове няма как да се отварят автоматично, защото нямат нито релси, нито панти, нито има следи от хидравлика/пневматика. Дроновете са прекалено малки, за да могат да получават сателитния сигнал от Starlink и да се управляват дистанционно от украинска територия, както беше първоначалното твърдение. После, от Киев признаха, че са ползвали 4G мобилните мрежи в Русия – тоест, са имали операторски екипи с всеки един от камионите.

Руснаците от своя страна, демонстрираха дрон-прехващач, който също трябва да е оборудван с AI. Той ползва алгоритъма да запомни вражеския безпилотник, след което да го настигне и да избере автоматично най-слабото му място, за да го свали. Кадрите показват няколко успешни удара, но отдалеч, докато видеото то самия прехващач, не издава за никакво „машинно зрение“.

С други думи – и двете страни, просто използват хайпа покрай AI, за да направят своите военни решения още по-високотехнологични отколкото са. Гражданските дронове, които се ползват за разузнаване или като FPV такива, имат ограничени автопилоти. Но те са базови команди за връщане в начална точка или автоматично отиване до друга. Понякога тези функции също са представяни като AI решения. За момента от фронта в Украйна няма достоверна информация, че са ползвани оръжия с някаква форма на по-развит изкуствен интелект.

Ролята на бойното поле

Дроновете са безспорно са големия акцент във войната в Украйна. Но тяхното влияние на бойното поле е по-скоро еволюционно, отколкото революционно. Конфликтът е уникален с две неща. Първото е масовата им употреба. Двете страни, впрягат значителни ресурси, за да създадат максимално бързо, лесно, евтино и просто всякакъв тип безпилотници.

Използването на потребителски модели е допълнено със създаването на още по-опростени такива, чиито корпуси и перки могат да се направят чрез 3D принтери. При това в буквално гаражни условия. Революционното е по-скоро демократизацията на производството. Кримската война и Гражданската в САЩ през 19-ти век са първите конфликти, които разчитат на индустриалната революция, процес който кулминира в двете световни войни. То тази в Украйна в момента показва демократизацията на производството, което се пренася от огромните цехове в малки работилници разпръснати дълбоко в тила.

Вторият елемент е, че тяхната масова употреба създаде концепцията за „прозрачно бойно поле“. При нея, контактната линия и територията на 15-20 км от двете ѝ страни са под непрекъснато 24/7 непосредствено наблюдение от безпилотници. Това също е еволюция от използването на шпионски сателити през Студената война, но сега картината се предава в реално време и може да се разузнава в много по-големи детайли на тактическо ниво. „Прозрачното бойно поле“ елиминира елементът на изненадата и прави внезапните пробиви на бронирани колони трудноосъществими. Което предизвиква изобретателността на двете страни. Руснаците на два пъти използват подземна инфраструктура за прехвърляне на бойни в тила на врага, докато украинците разчитат на гористите масиви за скриване на своите части.

Дроновете се превърнаха в ключов компонент в съвременното военно дело. Но само с тях не могат да се печелят войни. Подобно на двете световни войни, продължава да се води от концепцията за комбинирани операции – в които различни по рода си сили съчетават своите предимства и недостатъци, за да могат да извлекат най-доброто и да постигнат превъзходство на бойното поле. Армиите на бъдещето няма да разчитат само на дронове, но безпилотните системи се превръщат в не заобиколим фактор. Революцията в момента е по-скоро в мащаба, отколкото в развитието на технологията, която е повече еволюционна.

The post Дронова (р)еволюция appeared first on TechTrends България.

„Добрият творец копира, великият краде“ Стив Джобс

Фразата изречена от съоснователя и дългогодишен главен изпълнителен директор на Apple е всъщност е на Пикасо. Известният художник най-вероятно я е „взел“ от Стравински, което допълнително циментира нейното значение. Тази философия дълги години е в основата на политиката на Apple в разработването на нови продукти.

Технологичният гигант почти не поставя на масата иновации, които да са изцяло негова разработка. Вместо това, компанията краде идеите, комбинира ги по най-лесният за асимилиране от потребителите начин и след това ги пласира на пазара. Това важи от първите компютри и операционните системи, до знаменития iPhone и останалите мобилни устройства, с които Apple е известна в момента.

Последните итерации на платформите iOS, MacOS и останалите само затвърждават тази тенденция. Въпреки, че остава все още в тяхната сянка, има един сегмент, който започва да създава големи главоболия на Apple. Това е продължаващият провал с интеграцията на генеративния изкуствен интелект (AI). Резултатите му или по-скоро тяхната липса, са вследствие на дългогодишни проблеми още от времето на Siri и последните месеци на самия Стив Джобс. Защото последният може да краде идеи без да му мигне окото, но не може да му се отрече, че има цялостна стратегическа визия за развитието на технологиите. Изкуственият интелект и по-конкретно гласовият асистент заема важна част в нея.

Попарените надежди на Siri

Стив Джобс споделя нееднократно, че в бъдеще интелигентни алгоритми ще подпомагат работата на човека. Една от първите стъпки в това отношение са гласовите асистенти. Тяхната задача е да заменят голяма част от физическите интеракции между устройството и човека. Тоест, да влязат в ролята на безконтактен интерфейс. Поради тази причина, Apple пусна своят първи такъв през 2011 г. в лицето на Siri. Буквално дни след кончината на Стив Джобс.

Siri не е дело на Apple, а е на SRI International AI Center. Това е компания, която се отделя от Агенцията за авангардни разработки и технологии на Пентагона, позната като DARPA. Siri дебютира като отделно приложение в App Store през февруари 2010 г. Технологичният гигант я придобива два месеца по-късно за 200 млн. долара и в рамките на още година и половина я интегрира напълно в iPhone 4S.

Пускането на Siri води до надпревара в новия сегмент на гласовите асистенти, като в рамките на месеци Google и Amazon демонстрират своите аналози. Започват смели предсказания, как този тип системи ще изместят настоящите платформи и как всичко ще се ориентира около гласовите асистенти.

Има един малък проблем – те не работят добре. Още по-големият такъв за Apple е, че Siri се представя най-зле от трите, като дори с най-базовите команди не може да се справи. Това обаче не се оказва фатално за компанията от Купертино. Слабата прецизност на гласовите асистенти създава повече главоболия за потребителите, отколкото ги улеснява и затова те не се наложиха масово.

Нов тласък в AI

Google започва да се развива бързо в сферата на AI след придобиването на DeepMind. Различни специализирани агенти на изкуствения интелект покоряват нови висоти включително и в гейминга. Надпреварата за AI е смятана още тогава за ключова за развитието на технологиите. Изкуственият интелект, макар и в доста по-опростена и специализирана форма диктува различни услуги дори по това време.

Apple не иска да изостава и затова през 2018 г. успява да „открадне“ един от ключовите мениджъри на Google, който е управлявал екипите за търсачката и AI развойната дейност. Това е Джон Джианандра и под негово ръководство, онлайн гигантът е интегрирал най-новите постижения на изкуствения интелект в услуги като Photos, Gmail и Translate. Така, Apple продължават принципите на Джобс и когато не могат сами да създават, те крадат. Може да са идеи, а в случая – хора.

Джианандра трябва да обедини разпръснатите из всички звена екипи за AI под една шапка. Важността му е подчертана изрично, като той отговаря единствено на главния изпълнителен директор на Apple Тим Кук. Новият мениджър е смятан за най-влиятелният в компанията след самият Кук, разбира се. Джианандра получава и огромни ресурси, с които да наеме едни от най-добрите AI инженери в света. Всички погледи в Apple са вперени в него и надеждите, че този път ще са лидери в AI отново се разпалват.

Зората на генеративния изкуствен интелект

Седем години по-късно, ситуацията е по-зле отколкото беше със Siri през 2011 г. OpenAI пуска на пазара ChatGPT през 2022 г. и още няколко генеративни модела, които напълно трансформират сектора. Google наваксва в рамките на две години изоставането, а Microsoft просто откупуват значителен дял в OpenAI.

Когато от страна на Apple е тихо, обикновено означава, че компанията работи за изчистването на проблемите на конкурентите или просто не смята, че даден продукт/услуга се вписва във визията ѝ. Този път не е нито едно от двете, защото технологичният гигант вътрешно се проваля да изгради генеративен AI.

През 2024 г. Apple успява да представи своята визия и т.нар. Apple Intelligence. Услугата е толкова недоразработена, че е пусната със закъснение през декември същата година, вместо да е налична още от септември. Отделно, Европейският съюз (ЕС) забранява на компанията да я активира в своите държави-членки, заради противоречия за обработването на информацията.

По-големият проблем е, че повечето функции не работят адекватно, други напълно липсват. Успешните услуги са напълно базирани на ChatGPT, а не на самия Apple Intelligence. Още по-лошото е, че компанията базира целият си маркетинг на смартфоните iPhone 16 върху AI функционалността им. С това си навлича гнева на потребителите и някои започват да подават съдебни искове за заблуждаваща реклама.

Не кради от ближния си… екип

Джианандра на хартия трябваше да трансформира Apple в напълно готова за AI компания. Ситуацията се оказва доста по-хаотична и гигантът попада в капана на културата на големите корпорации – тази на силната вътрешна конкуренция. Въпреки, че Кук гласува пълно доверие на Джианандра, човекът, който го представя в компанията Крейг Федериги (главният софтуерен инженер) решава да създаде паралелен екип, който се казва Intelligence Systems. След което се опитва да „пренасочи“ ресурси от звеното на Джианандра, хора, пари, внимание и реклама.

Така, Apple попада в капан, който е коствал бизнесите на други гиганти преди него, като например Nokia, които се провалят по сходен начин в опитите си да разработят собствена смартфон платформа. Това се случва малко преди дебюта на ChatGPT. Когато OpenAI пуска на пазара своя генеративен изкуствен интелект Джианандра смята, че чатботовете са с много ограничени възможности и потенциал. Затова той се фокусира повече върху „поправката“ на Siri.

В същият момент Федериги започва да използва активно ChatGPT и е на напълно противоположното мнение. Той е убеден, че Apple трябва да интегрира подобен чатбот, който да е собствена разработка. Неговият устрем е попарен по две направления. Първото е, че финансовият отдел на компанията решава да не увеличава инвестициите си в AI. Затова, например не се обновяват графичните карти в центровете ѝ за данни, които са остарели и не са адекватни за нуждите за обработване на масови AI операции.

Второто е, вече споменатата вътрешна конкуренция между Федериги и Джианандра, която допълнително източва ограничените ресурси на Apple. Резултатите са предсказуеми. AI решенията на компанията са в най-добрият случай много изостанали спрямо конкурентите, в най-лошия са липсващи или напълно неработещи. Технологичният гигант е принуден да използва външни ресурси и така работещите функционалности в iPhone 16 са базирани най-вече на ChatGPT. Обработката на AI информацията е изнесена към конкурентните центрове за данни на Amazon и Google.

Неясното бъдеще

Ако идеята, че кражбата е в основата на гениалните артисти, то в корпоративния свят тя не трябва да се прилага вътре в рамките на самата компания. Историята многократно е показвала, че подобен тип конкуренция е само загуба на ресурси и време, а понякога и на пазари.

Apple взима мерки да овладее отново ситуацията. Джианандра вече не отговарят за AI разработката, която е прехвърлена на Майк Рокуел, създателят на очилата за виртуална реалност Vision Pro. Няма информация какво се случва с паралелният екип на Федериги, но ако компанията иска адекватно да реши проблема е той да бъде влят в основния.

Затова AI беше почти липсващ на последната конференция за разработчици на Apple WWDC 2025. Вместо нея имаме визуален редизайн на всички платформи, който ни връща във времената на Windows Vista с полупрозрачни менюта и елементи. Друга унификация е, че вече всички операционни системи на компанията ще следват единна номерация. Всички нови версии ще носят номера на следващата година от пускането им.

Бъдещето на Apple с AI остава неясно. Компанията ще продължи партньорството си с OpenAI, за да може да има работещи подобни услуги на своите устройства. Съдбата на Siri също е под въпрос и дали в един момент гласовият асистент просто ще се трансформира в по-адекватен чатбот или ще бъде заменен от нов. Във всички случаи, Apple трябва да пусне собствено решение, а не да разчита на външно. В противен случай може би ще сме свидетели на рядък случай, в който „ябълковият“ гигант да пропусне ключова иновация.

The post AI „самоизяждането“ на Apple appeared first on TechTrends България.

Опитите на Apple да диверсифицират производството на своите продукти извън Китай датират още от края на първия мандат на Доналд Тръмп. Но все още компанията не може да постигне две неща – да прибере обратно веригата си от доставки в САЩ и да се отърве напълно от китайската си зависимост.

Американският президент и новата му протекционистка митническа политика налагат скоростно прилагане на първото действие. То обаче изглежда прекалено далечно и трудно осъществимо, поради ред причини. Второто също започва да се превръща в химера. Особено с ескалиращото напрежение и дори първоначален обстрел между Индия и Пакистан. Apple беше избрал вече най-голямата по население държава за основен хъб, който да поеме изнасянето на китайските операции. Тръмп и Пакистан нанасят почти смъртоносен удар върху тези усилия.

Защо Apple не може и най-вероятно няма да постигне напълно тези две неща – да върне производството си в САЩ и да се отвърже от китайската зависимост? Досегашните подобни опити за момента са се проваляли и не става дума само за смартфон и технологичната индустрия. В момента успешните проекти са за много ограничени и тясно специализирани продукти, чието производство изисква ограничени човешки ресурси и сравнително опростени (като компоненти, не като процеси) производствени линии. Доналд Тръмп в момента иска да се прехвърлят огромни и градени с десетилетия вериги от доставки с щракването на пръсти. Подобни действия изискват време, много време.

Големите амбиции

Малко повече от месец отне на Apple след инагурацията на президента Доналд Тръмп на 20 януари, като на 24 февруари, компанията обяви плановете си за мащабни инвестиции в САЩ. В рамките на четири години, технологичният гигант ще похарчи повече от 500 млрд. долара за изграждане на нови производствени мощности и центрове на данни, поръчка на компоненти от американски поддоставчици, развойни звена за изкуствен интелект (AI) и др.

Най-големите елементи от този план за момента са изграждане на изцяло нов завод за AI сървъри в Хюстън, щата Тексас. Както и удвояване на специализирания фонд за „Напреднало производство“, който подпомага различни американски индустриални инициативи. С него ще бъде основана и академия в щата Мичиган за подготовка на индустриални кадри. Apple обявиха още увеличаване на инвестициите в развойна дейност, най-вече свързана с разработването на процесори.

Останалите сфери и проекти, в които ще бъдат разпределени инвестициите от над 500 млрд. долара само са споменати бегло. Те включват договори с подизпълнители в САЩ, като се подчертава, че ще бъдат засегнати всички щати, допълнителна инфраструктура за AI и центрове за данни, корпоративни центрове и производство на ТВ приставките Apple TV+. Липсата на повече конкретика подсказва, че все още технологичният гигант не е определил всички проекти, в които ще инвестира. Което води до мисълта, че решението на Apple за тези инвестиции е взето сравнително наскоро и е съобразено с изборът на новия президент на САЩ.

Химерата за „американски“ iPhone

Сумата от над 500 млрд. долара е огромна дори за Apple. През финансовата 2024 г. компанията отчита 391 млрд. долара приходи и малко над 93 млрд. долара нетна печалба. С други думи, компанията планира да инвестира в САЩ за четири години с 28% повече пари отколкото прави за цяла една финансова година. Факт е, че към тези средства ще се броят и плащания към подизпълнители, но това показва мащабите, с които технологичният гигант се обръща към Америка.

Има едно голямо липсващо име от обявените инвестиции – смартфоните iPhone. Те продължават да са флагманския продукт на Apple, който формира 51% от приходите им за 2024 г. Компанията не е обявила намерението си да пренася производството на своите смартфони в САЩ. Въпреки, че последните геополитически развития може да променят тази нагласа. Но дори и да се опита, няма да е лесно да се постигне.

На първо място, Китай няма заместител за момента. Не само като цена на производството, но и като качество, ефективност на процесите и изградена верига на доставки почти от-до. „Почти“, защото все още някои от технологичните компоненти се произвеждат в Тайван, Южна Корея и Япония. Изместването на процеса по сглобяване в Индия или в САЩ, може да мине за първа стъпка, но дори тогава, различните части ще трябва да се внасят от Югоизточна Азия.

По данни на Apple и Financial Times, в модерните iPhone смартфони има около 2 700 компонента, които се произвеждат от 187 доставчици от 28 държави. Едва под 5% от тях са с произход САЩ към момента. Това включва стъклените панели (Gorilla Glass на Corning), лазерните сензори за Face ID и 5G модема на Intel, който Apple ще замени с новите модели.

Китай отговаря за повечето от компонентите, но някои, като например чипсета се прави в Тайван, а в Южна Корея – екранът. Металната рамка се изработва от алуминий, но с прецизни машини, налични само при китайските производители. Индия от своя страна отговаря за тривиални неща, като например специализираните винтове. Пренасянето на всичко това в САЩ е невъзможно дори в обозрим дългосрочен хоризонт. Част от производството може да бъде трансферирано, но тогава Apple ще е зависим от стабилна търговия без високи мита, за да може да не оскъпи транспорта на останалите компоненти.

Китайската зависимост

Докато в САЩ Apple произвеждат под 5% от компонентите за своите iPhone, то зависимостта към Китай продължава да е значителна. Само 30 от 187-те подизпълнители на технологичния гигант не са китайски компании. Това прави едва 16%.

Ако ги разбием по брой заводи, ситуацията е малко по-оптимистична, но Китай продължава да доминира. Apple разчита на общо 759 завода за пълния цикъл по производството на смартфоните iPhone. От тях 284 или 37% от тях са китайски. Япония е втора със 108 завода или 14%. Според данните на FT, САЩ все пак е трета по този показател с 62 производствени линии или 8% от общия брой. Но като съотношение по крайния продукт – брой компоненти, Америка изостава под 5%.

Южна Корея и Тайван са след това, но при тях са някои от най-ключовите и високотехнологични такива. Първата държава предоставя OLED екраните с тъчскрийн матрицата, които са дело на Samsung. Без да опира само до тях, в страната 54 завода са подизпълнители на Apple. Тайван продължава да е единствената държава, в която се намират заводи, които могат да произвеждат под 5nm процесори. В последните поколения iPhone, чипсетите са изградени по 3nm технология. Това не са единствените компоненти, но да кажем тези с най-висока тежест, като в държавата се намират 48 завода от подизпълнителите на компанията.

Китай се възползва от много фактори, за да предложи най-доброто като цена-качество при подобни цялостни индустриални решения. Първоначално, западните компании пренасят производството си в страната, заради изключително ниските цени на труд и лесното мащабиране. Но това е реалността отпреди няколко десетилетия.

Китай концентрира огромни индустриални комплекси, които имат силно автоматизирани поточни линии, които в комбинация с такива с хора, предоставят невероятни мащаби. Другият момент е специализацията – китайските компании произвеждат даден компонент не само за Apple, но и за редица други марки, включително за все по-силните местни такива като Huawei, Xiaomi, Honor, Oppo и др. Изграждането на нова фабрика само за една от тези технологични компании ще означава огромен скок в цената.

Мисията невъзможна

Apple няма да е първият технологичен гигант, който ще се опита да пренесе обратно смартфон производството в САЩ. През 2013 г. Motorola прави подобен експеримент и открива завод в популярния сред военните среди град Форт Уърт в щата Тексас. Той просъществува само в рамките на година, преди да бъде затворен. Факторите за това решение са два – разходите за сглобяване на смартфони в САЩ се оказват значително по-високи от тези в Китай. Вторият е, че по това време Motorola не може да се наложи на американския пазар. Липсата на достатъчно клиенти прави напълно нерентабилна тази инициатива, а продажбата на смартфон бизнеса на Motorola на Lenovo в същата година обръща напълно политиката на компанията.

Apple няма втория проблем, като нейните iPhone са лидер в САЩ при смартфоните. Но пренасянето в страната, дори само на сглобяването на устройствата предназначени за местния пазар ще доведе до значително увеличение на цените. Което да подкопае позициите на компанията в сегмента.

Игра на мита

Още по време на първия мандат на Доналд Тръмп, когато САЩ ескалираха търговската война с Китай, Apple се опита да диверсифицира производството и доставките си. Посоката логично остана Азия – Индия, Виетнам и Тайланд. Идеята на главния изпълнителен директор на Apple Тим Кук беше, първата държава да стане основна, а втората – второстепенна, докато Китай постепенно да бъде изместен.

На думи звучи лесно, но практиката показа съвсем друго. Както виждаме от по-горните данни, Apple не успя да диверсифицира достатъчно производството си извън Китай. В Индия, технологичният гигант се сблъска с редица проблеми – от липсата на квалифицирана работна ръка и инфраструктура, до по-труден достъп до различни ресурси и в някаква степен до по-сложния регулаторен режим. Най-многолюдната държава в света е федерация с доста сложно деление и различни правила във всеки щат. Виетнам предлага същите предизвикателства, но в по-голям мащаб, без последното.

Играта на мита на Тръмп още от стъпването му в Белия дом за втори път промени напълно картината. Докато заплахите за подобни действия бяха последователна част от предизборната му кампания, повечето хора, експерти и мениджъри не предполагаха, че той ще наложи толкова високи мита и то на почти всички търговски партньори на САЩ. Това ефективно блокира всякакви опити за диверсификация на доставките, което не включва Щатите.

Дори инвестиционната програма на Apple обявена през февруари, няма да може да неутрализира ефектите от митата, които Вашингтон наложи на Делхи и редица други правителства. Япония и САЩ в някаква степен са близо до договорка и най-вероятно няма да има проблеми с доставките от страната на „изгряващото слънце“. С останалите, ефектът от митата най-вероятно ще удари технологичния гигант.

Геополитическият кошмар

Докато Apple се надяваше, че САЩ и Индия ще постигнат някаква договорка за отпадане или поне силно облекчаване на митата, подобно на Япония, ситуацията в азиатската държава се влошиха през последните няколко дни. Технологичният гигант може да задраска Делхи от сметките си за диверсификация, заради друг голям геополитически риск.

Напрежението между Индия и Пакистан ескалира през последните дни. Започнало с терористичен акт в индийската част на Кашмир и към момента продължава с размяна на ракетни, артилерийски и авиационни удари в райони по границата между двете държави. Възможността конфликтът да прерасне в пълномащабна война между Индия и Пакистан остава висок. При подобна ескалация, не трябва да забравяме, че и двете държави разполага с ядрени оръжия.

Високият градус на отношенията между Индия и Пакистан, най-вероятно ще обрекат опитите на Apple да продължи диверсификацията на производството си в Индия. Дори, може да наложи прехвърлянето на част от поточните линии обратно в Китай, ако не успее да го направи това в САЩ. С което, зависимостта на технологичния гигант спрямо Пекин ще продължи в обозримо бъдеще. Може да видим някакво прехвърляне на производствени мощности в САЩ, но ще бъде с доста по-бавни темпове, отколкото им се иска на настоящата администрация в Белия дом.

The post (Не)възможният развод на Apple с Китай appeared first on TechTrends България.