Основните тенденции, предимства и предизвикателства пред софтуерната индустрия се запазват. Освен стабилния годишен ръст, заплатите се увеличават, но и нуждите за нови кадри – също. Друг негативен елемент, който оказва влияние върху представянето на IT сектора е вдигането на максималния осигурителен праг. Причината е, че това е основното перо на разходи към държавата на тези компании.

Поредна позитивна година

Софтуерната индустрия достига 5.475 млрд. лева приходи за 2021 г. Това е ръст от 20.2% спрямо предходната и представлява 4.3% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната за периода. По този начин, секторът удвоява обемите на постъпления, които генерира в рамките на четири години и утроява за шест. През 2017 г. приходите са 2.674 млрд. лева, а през 2015 г. – 1.863 млрд. лева. Делът на софтуерната индустрия спрямо БВП е бил през тези години 2.6% и 2.1% съответно.

Заетите в сектора се увеличават с 13% през 2021 г. до 46.27 хил. души. Работещите в сектора са се удвоили в рамките на шест години, през 2015 г. те са били 22.43 хил. Предвид факта, че постъпленията на софтуерните компании се увеличават с по-голямо темпо, предполага, че има потенциал за отваряне дори на повече нови работни места.

Заплатите в сектора също са доста привлекателни. Средното брутно месечно възнаграждение достига 4 857 лева през 2021 г., като година преди това е било 4 350 лева. По изчисления на БАСКОМ това е 3.2 пъти повече от средните нива за страната.

От браншна посочват, че все още България е по-изгодна за софтуерните специалисти. Средната брутна годишна заплата е 58.28 хил. лева. Приравнено с Великобритания спрямо коефициента за паритет на покупателната способност е 62.22 хил. паунда. На Острова средното годишно възнаграждение за софтуерен инженер е 37.98 хил. паунда. При сравнение с Германия разликата е по-малка – 64.46 хил. евро срещу 54.31 хил.

Позитивна перспектива

Положителна е прогнозата на БАСКОМ и за следващите години. За 2025 г. очакванията са приходите на софтуерната индустрия да надминат 10 млрд. лева и 7% от БВП на страната. Заетите в сектора ще надминат 72 хил. души, като близо половината от работните места ще са новосъздадени през този времеви прозорец.

Изчисленията се базират на досегашните тенденции и очакванията на самите софтуерни компании. Предвид историята за стабилен ръст и темповете с които удвоят и утрояват своите резултати, подобни очаквания може да се разглеждат като реалистични.

Опасенията на софтуерните компании

Основните проблеми на софтуерната индустрия през годините обикновено са два. Първият е данъчно-осигурителната политика на държавата. Причината е, че осигуровките съставляват един от основните разходи на софтуерните компании. Предвид високите заплати, повечето експерти се осигуряват на максималния праг, а самите възнаграждения доста често го надминават.

Вторият проблем е липсата на кадри. Доста компании се опитват да разширяват своите операции в страната, но са ограничени, не от пари, а от невъзможността да наемат достатъчно квалифицирани хора. Това се потвърждава и от факта, че ново наетите кадри през годините са с по-слаби темпове от ръста на приходите. Новото правителство се ангажира да вземе някакви мерки по проблема. Министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер се ангажира да създаде Съвет за взаимодействие с Министерството на образованието и науката, който да помогне на ведомството да развива нужните за софтуерната индустрия кадри.

Сред другите опасения, които софтуерните компании посочват, са националната икономика и конкуренцията. Пандемията и глобалната икономика са по-малки фактори, които будят притеснения сред дружествата от сектора.

The post Софтуерната индустрия в България нараства с 20% през 2021 г. appeared first on TechTrends България.