Светлина в преодоляването на това предизвикателство беше внесена в съвместна кръгла маса организирана от VMware България и с присъствието на „Телелинк Бизнес Сървисис“ и Министерството на образованието и науката (МОН). Трите са активните страни в разработването на цялостна, централизирана и облачна платформа за българските училища. Тя вече е почти завършена и вече се работи по създаването на т.нар. „дигитална раница“.

Любопитното е, че процесите по дигитализирането на образованието у нас са започнати още през 2018 г. Тогава МОН разработват стратегия и план за изграждането на централизирана система. По това време започват и възлагането на първите обществени поръчки. Друг интересен факт е, че макар и леко пресилено, в България е затворен кръга по разработка, интеграция, прилагане, потребители и кадри.

Чудо за три дни

МОН разполага само с три дни, когато коронавирус пандемията се разгаря и в средата на март 2020 г., българското правителство решава да наложи почти пълен локдаун на страната. За това време трябва да се премине напълно от присъствено към виртуално обучение на всички ученици. Всъщност, по това време основите на облачната платформа са били вече положени, а в повечето училища е осигурена значителна свързаност.

„Процесът с дигитализацията в МОН стана внезапно с пандемията“, коментира Борис Герасимов, ръководител на дирекция „Информационни и комуникационни технологии“ в МОН. „Първото предизвикателство беше да създадем национални акаунти за всички. Това го постигнахме за три дни – заключени в моя офис работехме с екипи на „Телелинк“, Microsoft и др.“

Герасимов допълни, че след това е била създадохме една базова платформа интегрирана с основните ресурси на Office услугите. След това е разширена и е преминато към финализирането на идеята за изграждането на частен (държавен) облак за тази цел.

Трите компонента на дигиталното образование

Експертът от МОН обясни, че стратегията е съставена от три основни компонента за дигитализацията на училищата. Първият е осигуряването на базовата свързаност на самите училища – чрез вътрешни WiFi безжични мрежи. Вторият е създаването на частен облак за българското образование. Герасимов подчерта, че това е ключов момент, за да може да се интегрират централни решения за всички, както и данните на децата да бъдат предпазвани от държавата.

„Частният облак е изключително важен елемент, защото осигурява защита на данните на децата и те няма да бъдат изнасяни в чужди компании“, коментира Герасимов. Той допълни, че след това, с помощта на облака и платформата да се правят пълни и задълбочени анализи на образователната реформа и на представянето на българските ученици.

Третият компонент е самото съдържание. Изграждат се пакети от услуги за всички участници в образователната система – от ученици и родители, до учители, директори и др. Именно тук идва идеята за създаването на „дигитална раница“, в която да бъдат концентрирани всички необходими неща за образователния процес на един ученик – електронен дневник, бележник, уроци, домашни, интерактивни елементи, упражнения, виртуални класни стаи и др. Тя все още е обект на пълноценно изграждане, като съдържанието ще бъде обновявано непрекъснато.

„Идеята е в един момент е да се интегрират всички образователни решения в тази платформа на МОН, включително съществуващи такива като Shkolo, Khan и др.”, обяви Иван Житиянов, главен изпълнителен директор на „Телелинк Бизнес Сървисис“.

Житиянов и Герасимов бяха единодушни, че в момента основният проблем ще е обучението на учителите за пълноценното използване на платформата.

„Затвореният кръг“ в България

Цялата модернизация и дигитализация на българското образование е осъществено основно чрез европейско финансиране. Първите обществени поръчки стартират през 2018 г. и за момента се оценяват на около 105 млн. лева.

Повечето от тях са спечелени от „Телелинк Бизнес Сървисис“. Българският системен интегратор разчита силно на софтуерни решения дело на VMware. Благодарение на тях се изгражда частния образователен облак на МОН. Той е хиперскалируем, като в момента обслужва 850 хил. потребителя, а капацитетът му е за 1.1 млн. абоната.

Иван Житиянов от „Телелинк Бизнес Сървисис“ е постигната софтуерна дефинираност на системата, благодарение на решения като vSphere, vRealize, NSX и Tanzu. Всички те дело на VMware и по-интересното – до голяма степен разработени в България.

„Повечето решения, които са използвани в платформата на МОН се разработват в значителна степен тук в България. Така, може да се каже, че тук затваряме кръга“Веселин Арнаудов, VMware

„Повечето решения, които са използвани в платформата на МОН се разработват в значителна степен тук в България. Така, може да се каже, че тук затваряме кръга“, коментира Веселин Арнаудов, ръководител „Центърът за напреднали технологии“ към VMware.

Родно ноу-хау

Местният развоен център на VMware е един от трите стратегически такива на компанията и вече разполага с почти 2 000 служители, обяви Диана Стефанова, вицепрезидент „Регионални стратегии за развитие“ във VMware. Тя подчерта, че образованието е важен компонент в създаването на качествени кадри и така подчерта „затварянето на кръга“, което Арнаудов имаше предвид.

„Като голяма IT компания ние имаме голямото желание да развием местните кадри и да инвестираме в образованието тук“Диана Стефанова, VMware

„Като голяма IT компания ние имаме голямото желание да развием местните кадри и да инвестираме в образованието тук“, коментира Диана Стефанова, вицепрезидент „Регионални стратегии за развитие“ във VMware. „Предоставеното от нас финансиране от 1.5 млн. долара за института за изкуствен интелект INSAIT, който беше открит в началото на годината в София, допълва нашата стратегия“, коментира още тя.

VMware и „Телелинк Бизнес Сървисис“ работят заедно през последните 12 години. От 15 години пък съществува българското развойно звено на американската технологична фирма. По думите на Веселин Арнаудов, софийският офис е предложил над 3 хил. технологични идеи за развитие и има над 300 патента.

The post Затвореният кръг на българската „дигитална раница“ appeared first on TechTrends България.

Целта е да се обхванат най-вече квартали с преобладаващо ромско население, в областните градове София, Бургас, Сливен, Кърджали, Пловдив, Видин и Пазарджик. След премахване на извънредното положение, МОН настоява безжичното оборудване и интернет връзка да бъде преместено в училищата.

По този начин да може да се осигури възможност на децата в тези райони за неприсъствена форма на обучение. Разчетите на министерството показват, че тя е интегрирана в 95% в училищата в страната. Обхванатите ученици са по-малко – 89%, поради различни обективни причини. За да не останат изолирани от образователния процес, МОН идентифицира най-засегнатите райони и активизира тази поръчка.

Извънредна вратичка

Всичко звучи хубаво, но има един спорен момент – министерството решава да не минава по обичайната процедура за обществена поръчка. Вместо това, образователното ведомство се позовава на извънредните обстоятелства и преминава на директно договаряне с трите телекома.

Това което прави МОН е да се свърже тях – A1 България, „Виваком“ и „Теленор“, като прави експресно запитване. Първите две компании предоставят предварителни разчети, докато последната обявява, че няма да успее да изпълни заданието в поставените срокове. Така, A1 България и „Виваком“ ще дават по една оферта за всеки район и този с по-евтината ще го поеме. Ефективно имаме директно договаряне, обществената поръчка е публикувана в портала на Агенцията за обществени поръчки (АОП) без да има предварително обявяване.

В отговори до „Сега“ от МОН коментират, че са ползвали този метод поради необходимостта за спешното реализиране на проекта и то в много съкратени срокове. Образователната ведомство е на мнение, че са спазени изискванията на закона, както такова потвърждение има и от становище на АОП.

Протестът на по-малките

Това действие е осъдено от Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО), които защитават интересите на по-малките интернет и ТВ доставчици. В нея влизат Net1, „Нетера“, „Скат ТВ“, „Телекабел“ и др.

От организацията смятат, че цената е твърде висока, че поръчката може да се изпълни и от по-малките играчи, при това за по-малко пари. БАБТО твърдят, че техните членове имат изградена оптична мрежа в обявените региони и могат да доставят услугата с необходимото качество.

Считаме цената за твърде висока и сме на мнение, че поръчката би могла да бъде изпълнена на много по-ниска стойност и в по-кратки срокове, ако бяха потърсени и други оферти“, коментират от БАБТО. „Националните доставчици, членуващи в асоциацията, присъстват на българския пазар вече 30 години, а когато става дума за отдалечени или специфични райони (като зададените в поръчката), потенциалът ни е изключително голям, защото вече имаме изградена оптична мрежа именно в тези части на съответни градове.“

Защо „Теленор“ се отказа

Цялата история е изпълнена с въпроси. Първият е – защо се отказва „Теленор“ и той има доста прост отговор. Операторът не разполага със собствена търговска интернет мрежа. Той разполага с оптична такава, но само опорна, която осигурява връзка между отделните 3G и 4G базови станции. Компанията от години предлага фиксирани интернет услуги, най-вече на бизнес клиенти. Те се предоставят не от „Теленор“, а от по-малките оператори.

Практиката не е необичайна и за другите два големи телекома. Независимите интернет доставчици се явяват като подизпълнители на подобни поръчки, на места, в които големите компании нямат покритие. Този факт, ясно се споменава в позицията на БАБТО.

„Разполагаме с ресурс за изграждане на нови мрежи, доказателство за което, е и фактът, че трите големи телекома, постоянно използват услугите ни като подизпълнители по техни проекти“ БАБТО

„Разполагаме с ресурс за изграждане на нови мрежи, доказателство за което, е и фактът, че трите големи телекома, постоянно използват услугите ни като подизпълнители по техни проекти”, коментират от БАБТО.

При „Теленор“ ситуацията е такава, че те зависят напълно от подобен тип отношения при фиксираните услуги. Има и друг въпрос – дали операторите от БАБТО няма да могат да се включат като подизпълнители и на тази поръчка. Най-вероятният отговор е, че и двата водещи телекома имат изградена мрежа в тези региони и могат сами да изпълнят заданието.

Основният въпрос обаче е съвсем друг – защо се прави поръчка по средата на извънредното положение, която докато бъде изпълнена, ситуацията е на път да се нормализира? Обяснението на МОН е, че „всеки ден, в който учениците са включени в дистанционното обучение, е от значение за преодоляване на затрудненията, с които ще се сблъскат след приключване на ограниченията и връщането им в клас“. Поради което държавата трябва да положи усилия да присъедини тези деца към учебния процес, допълват от ведомството, цитирани от „Сега“.

Допълнена (29 април 20 часа): Малко след публикуването на материала, беше прието, че учебната година ще бъде приключена дистанционно, с което значението на обществената поръчка се повиши значително предвид обстоятелствата.

The post „Виваком“ и A1 ще изграждат WiFi мрежи за образование, малките доставчици възразиха appeared first on TechTrends България.