На моменти се навлиза в детайли в процеса по разработване, като се обясняват базови елементи от дадена технология или инструмент за програмиране. Включително и първи стъпки как се създава виртуална среда в смесена реалност за AR очилата HoloLens на Microsoft или виртуална такава за комплекта Oculus на Facebook.

Но за обикновения или по-скоро любознателния в други области човек, DevReach 2019 си има своите предимства. Някои от лекциите бяха доста по-научнопопулярно насочени. Перлата в короната в това отношение беше Джоди Дейвис от НАСА, която открехна малко вратата към кухнята на авиокосмическата агенция на САЩ. Други, демонстрираха приложение, което може да свърже два напълно различни типа IT специалисти – програмисти и дизайнери. На тези два акцента ще се спрем в нашия обзор от събитието.

Автоматичното приземяване на Червената планета

Авиокосмическият инженер Джоди Дейвис разказа как нейния екип е осъществил приземяването на Марсианската научна лаборатория, по време на която през 2012 г. беше изпратен роувъра „Кюриосити“ да проучи повърхността на Червената планета. Тяхната роля е да направи необходимите изчисления за целия процес от навлизането на сондата в атмосферата до безопасното отделяне на модула с роувъра. В рамките на години, екипът на Дейвис разработва симулации и калкулира различните варианти.

„Приземяването на роувъра беше плод на около пет години работа на целия екип и след успеха видях, как пораснали мъже плачеха от радост“, споделя Дейвис. „Първото изображение от повърхността на Марс беше с много ниска резолюция и детайли, но беше най-красивото нещо, което съм виждала в живота си до тогава“.

Пълният запис от презентацията на Джоди Дейвис можете да видите тук:

Дейвис след това допълва, че решава да смени малко гледната точка в авиокосмическото инженерство и от разработването на софтуер, симулации и изчисления преминава към това на създаването на самия хардуер. Тя се включва в екипа, който има за цел да се занимава с част от системите на космическия телескоп „Джеймс Уеб“. Това е съвместен проект между НАСА и EISA (Европейската космическа агенция). Вижте нашето интервю с Джоди Дейвис ТУК.

Да свиеш пропастта между дизайнери и програмисти

Другият интересен момент от DevReach беше публичното обявяване на Unite UX, полезен инструмент на Progress, който е разработен изцяло в България. Чрез него могат да се реализират или по-скоро визуализират доста по-бързо идеите на дизайнерите при направата на различни сайтове или уеб базирани решения. След което, системата автоматично генерира програмен код, който може да бъде допълнително редактиран и оптимизиран от софтуерните инженери.

Как става всичко това? Дизайнерът е разработил своята визия за дадено уеб приложение или сайт, с включени различните графични елементи. След което проектът му ако е направен в програмата Sketch може лесно да се вкара в Unite UX. Там се задават базови параметри, могат елементите да се редят или дооформят. След което, цялата разработка може да се види как ще изглежда през даден браузър. Предимството на системата на Progress е, че тя автоматично трансформира дизайна в програмен код и създава готов и функциониращ предварителен поглед.

След което програмистите работещи по проекта могат да оптимизират допълнително на софтуерно ниво проекта. Възможността за автоматично генериране на код, който да създава подобно Live Preview е силата на Unite UX. Тя може да спести страшно много време от координацията между програмистите и дизайнерите. Както и да избегне потенциални разминавания между визията на последните и реализацията на първите.

Unite UX също така показва, как определени процеси в софтуерната разработка могат да бъдат автоматизирани и да спестят доста главоболия на различните експерти. Програмата е в отворена бета версия.

The post DevReach 2019: От кухнята на НАСА до връзката между дизайнери и програмисти appeared first on TechTrends България.

SpaceX вече успя да изгради имидж на надеждна платформа за изстрелване на полезен товар в ниска околоземна орбита, като комуникационни спътници. Компанията на Мъск, тепърва тества своя модул, с който да може да изкарва хора в Космоса. Но това са само част от малките крачки към ултимативната награда – стъпване на човешки крак на Марс.

Илон Мъск е все по-близо да реализирането на заветната цел, като той представи през уикенда, новата совалка Starship. Тя съдържа в себе си доста иновации и макар да е предназначена за експедиции до Червената планета, тя може да разполага и с редица други полезни функции, дори при полети на по-близки дистанции.

Стоманеният „Космически кораб“

Starship на SpaceX включва в себе си комбинация от редица иновации, както и утвърдени технологии. Тя ще използва новата тежка ракета-носител Falcon Heavy за извеждане в Космоса, която след това ще може да се върне и приземи за повторно използване. SpaceX успя да усъвършенства този метод и вече постига сравнително успешни опити за връщане на носителя. Това оказва влияние върху цената за извеждането на товари в орбита и прави подобни начинания по-евтини и по-достъпни.

В момента SpaceX използва ракетата Falcon 9, която разполага с девет двигателя с течно гориво Merlin. Тежката ѝ версия, която ще използва Starship разполага с 39 от по-новите и мощни двигатели Raptor. По-необичайната концепция на Starship е той да бъде едновременно ракета-носител втора степен и совалка. Затова, самият космически кораб ще разполага с още шест двигателя Raptor. Три от тях са за атмосферен полет и три за придвижване във вакуум.

Цялата система от совалката и първата степен ще бъде с височина над 100 метра. Falcon Heavy ще заема около половината пространство, а останалото от Starship-а. Двете тела са сравнително симетрични и като дължина, и като ширина. По последният показател ще са девет метра.

Двете тела ще са изработени от неръждаема стомана, която е предпочетена пред конструкция от въглеродни ниши – най-вече заради сложността и цената на изработката.

Друга иновация, която Spaceship ще се опита да интегрира в космическите полети е презареждането в космоса. Совалката ще има нужда от допълнително гориво, за да достигне по-отдалечени дистанции, като Луната или Марс. Тогава, тя ще може да бъде презаредена от друг Spaceship. Това ще става, като двете совалки се скачат откъм страната на двигателите и едната прехвърли гориво на другата.

Широка употреба

Мисията до Марс може да е ултимативната цел на Илон Мъск (и на целия SpaceX, като цяло – бел. ред.), но Starship ще се използва доста по-активно около Земята. Тя е доста по-ефективна от всички досегашни методи, поради две причини.

Първата е, че ще може цялата конструкция (включително и първата степен на ракетата-носител) да се използва многократно, а втората е, че полезния ѝ товар се очаква да надмине 100 тона. За сравнение, извадените от употреба космическите совалки на САЩ имаха само около 20 тона полезен товар и само част от цялата система можеше да се използва повече от веднъж.

Визията е, че Falcon Heavy и Starship ще заменят всички досегашни ракети и модули на SpaceX в извеждането на каквато и да е техника или персонал в орбита. Колкото повече се осъществи с едно изстрелване, толкова повече ще паднат разходите по космическите и сателитни програми. Освен това, големият обем полезен товар ще позволи за изграждането или развиването на орбитални станции, по-големи телескопи и много други.

Сред останалите приложения са продължителни полети в пространството между Земята и Луната. Полетите до естествени ни спътник също могат да бъдат осъществени с по-малко ресурси и същевременно с повече полезен товар. Самият Илон Мъск в презентацията си повдигна хипотезата за изследователска база на Луната, която да наподобява тези на Антарктика.

Версия на Starship ще се използва като космически танкер за зареждане на други совалки, възможно е да има и пътническа версия за космически туристи.

Най-важното приложение, поне според представата на Илон Мъск, остава колонизацията на Марс и междупланетните полети. За момента полетите дотам са само роботизирани и то с доста ограничени възможности. Това е предвид малкото полезен товар, който може да се закара там.

Технологията, с която разполага Starship, предполага, че подобен полет до Червената планета ще бъде еднопосочен. Поне до момента, в който установените хора на Марс, не започнат сами да добиват необходимото им гориво за зареждане на совалката и производство на Falcon Heavy на място. Самият Мъск, нееднократно е заявявал подобни тези.

Предстоящите изпитания

Първият прототип на совалката Starship трябва да започне своите първи изпитания до месец-два. Това обяви, Мъск по време на представянето ѝ през уикенда. Те ще включва суборбитален космически полет на височина до 20 км и връщане обратно на земята. При него не се достига първа космическа скорост, за разполагане в орбита.

Тест на Starhooper:

Очаква се през следващата година те да продължат и в един момент да се изведе совалката в околоземна орбита.

Доста от другите изпитания вече са завършени. SpaceX построява скъсена версия на Starship, която наричат Starhooper. Нейната задача е да се изпипат различни системи, като например вертикалното приземяване, което е толкова характерно за последните първи степени на ракетите на компанията.

Цялата презентация на Илон Мъск и SpaceX:

The post SpaceX Starship – универсалната космическа совалка, която поглежда към Марс appeared first on TechTrends България.

Джоди ще бъде един от основните лектори на DevReach 2019 – водещата конференция за разработчици в Централна и Източна Европа, която ще се проведе в София от 20 до 24 октомври. Темата на лекцията й е „Техническото лидерство: Уроците, научени в НАСА”. Тя ще участва и в панелна дискусия за ролята на жените на работното място на 21 октомври. TechTrends като медиен партньор на събитието, получи възможност за кратко интервю с Джоди Дейвис.  

Какви са изискванията за започване на работа в НАСА?

Много зависи от типа работа, която искате да развивате в НАСА. В агенцията разполагаме с инженери от всички дисциплини – от механика, през аерокосмически до електроника и др. Но освен това имаме и учени от различни области, както и редица други специалисти. Те включват мениджъри проекти, фотографи, графични дизайнери, техници, специалисти по връзки с обществеността и пр. Разполагаме, дори със специализирани шивачи, които например изработват космическите термални одеяла. Има една известна подробност, която улеснява влизането в агенцията – за да работиш като цивилен служител в НАСА, не е необходимо да бъдеш американски гражданин.

Мечтали ли сте някога да работите в НАСА?

Мечтаех да работя в НАСА от 13-годишна, когато гледах филма „Аполо 13“. Като дете бях вманиачена в Слънчевата система и дебрите на Космоса. В същото време обичах да проектирам къщи и да правя етажни планове. След като разбрах за съществуването и естеството на НАСА, осъзнах, че авиокосмическото инженерство е перфектната комбинация, която да покрие едновременно любовта и влечението ми към звездите и дизайна.

Върху кои проекти сте работили в НАСА?

Работила съм по много мисии. Една от тях е Касини-Хюйгенс, при която НАСА изпрати сонда за проучване на Сатурн и неговите спътници. Друга е спускаемият апарат „Феникс“ на Марс., Той успешно се приземи на Червената планета през 2008 г., взе проби и изследва почвата ѝ. На базата на тези резултати се разбра за наличието на лед по повърхността на Марс. Последваха Марсианската научна лаборатория,

Бях отговорен инженер при пускането в орбита и управлението на космическия телескоп „Джеймс Уеб“ и тестове на различни полети. Сред последните се включват изпитанията на Нископлътностния свръхзвуков забавител (Low-Density Supersonic Decelerator – LDSD), който изследва ефектите от полета при различни скорости в горните части на атмосферата. Уроците от него може да се окажат ключови при разработването на пилотирани полети до Марс.

В момента съм  заместник-инженер на системите за натоварване на инфрачервения широкоъгълен космически телескоп (Wide Field Infrared Space Telescope – WFIRST). При него помагам за разработката на нов телескоп за изследване на дълбините на Космоса, чрез който ще се опитаме за характеризиране на тъмната енергия и търсенето на екзопланети.

Коя е любимата ви мисия?

Труден въпрос. Най-вълнуващата досега е Марсианската научна лаборатория, по време на която преди седем години приземихме на Марс роувъра „Кюриосити“, който е с размерите на кола.

Какви бяха предизвикателствата при приземяването?

Предизвикателствата бяха много. Най-голямото пред мен беше, че нямаше как да направим тест на влизането от край до край, спускането и кацането на космическото превозно средство. Създадохме симулационна траектория с висока прецизност на навлизането, спускането и кацането, за да прогнозираме изпълнението от край до край. След това тествахме космическия кораб и марсохода на части. Оставихме голям марж в дизайна за неизвестните величини, които ще се случат при захождането в атмосферата на Марс.

Говорейки за Марс, възможно ли е да изпратим мисия с хора там? А ако погледнем по-напред – да я колонизираме?

От много години НАСА разработва възможност за човешко изследване на Марс – това е голямата ни цел. Но е много сложен проблем, спрямо досегашните пилотирани мисии до Луната и безпилотни до Червената планета. Причината е, че за изпращането на хора до Марс, космическите апарати, трябва да могат да пренесат много повече полезен товар и най-важното – който трябва да приземят на планетата. За всичко това са необходими огромно количество иновации, дизайн, тестване и време. Едва като се разработи всичко ще може да осъществим тази цел.

Как ръководите екип от учени и инженери?

Много внимателно. Изисква се постоянна комуникация и разнообразна мисъл. Трябва да разбираш, че всички имат различен опит и история – географски, професионално и културно. Невероятно е колко много може да постигнете, когато създадете среда, насърчаваща съвместната работа и отворена за различни гледни точки за подобряване на екипа или дизайна.

Има ли много жени в НАСА? Сблъскват ли се те с някакви предизвикателства в космическата агенция?

Всяка година виждам все повече и повече жени в науката, технологиите, инженерството и математиката в НАСА. Не сме достигнали още съотношение 50/50 между жените и мъжете, но се опитваме. В сегашния ми проект – работата по инфрачервения космически телескоп за широки полета в космическия център за полети на НАСА Goddam – не сме далеч от това в технологичните позиции. Вдъхновяваща група от жени сме.

Кое е по-трудното – да се приземи марсоход или да се поддържа баланс между личния живот и работата?

И двете са трудни и всъщност свързани в това, че приземяването на марсоход изисква баланс между работата и личния живот. Прекалено лесно е да работиш много усилено и професионално, като накрая да прегрееш. Ръководители на проектите ни подкрепят много служителите си да си вземат отпуск за семейството и да си почиват. Когато направиш стъпка назад, не си на работа и си починеш, се връщаш с по-добър светоглед. Имаме страхотен екип в НАСА и се подкрепяме много, когато някой има нужда да отсъства от работа.

The post Жената, която приземи марсохода „Кюриосити“ на Червената планета appeared first on TechTrends България.

Ако ползваме тази метафора, талантът е просто средство, което помага по-лесно да изкачим стълбата. Но самото действие изисква отново голямо количество практика. Различните технологични конференции си поставят разнообразни цели – някои са насочени към увеличаване на контактите, други към предоставянето на различна гледна точка. Общото между тях е, че в повечето случаи те са повече теоретични, отколкото практични.

Технологичната конференция DevReach, организирана от екип Developers Relations на софтуерната компания Progress, която има развойно звено в страната, се опитва да намери златния баланс между теорията и практиката. Новото издание ще се проведе между 21 и 23 октомври и ще комбинира интересни гости, с голямо количество лекции, в които ще се обсъждат последните тенденции в софтуерната разработка. TechTrends е медиен партньор на събитието.

Дамски поглед от NASA

Сред ключовите лектори в DevReach 2019 е Джоди Дейвис, авиационно-космически инженер в центъра за полети на НАСА – Goddard Space. Тя е участвала в екипа, който осъществи приземяването на сондата Curiosity на Марс. Нейната задача е била да разреши „седемте адски минути“ времето в което космическия апарат навлиза в атмосферата на Червената планета и осъществява меко и контролирано приземяване.

Гост-лектор на DevReach 2019 ще е Джоди Дейвис от NASA, която е била част от екипа по марсохода Curiosity

По време на DevReach 2019 тя ще постави акцент върху друга, доста популярна тема – как да бъде по-добър и ефективен технически лидер. Или с други думи едновременно да бъде брилянтен инженер, но и също толкова добър ръководител. Дейвис ще участва и в панелна дискусия за ролята на жените, като мениджъри в технически проекти.

Практична част

Ако Дейвис показва повече теоретичната част при управлението на проекти, то DevReach 2019 ще се фокусира значително върху последните тенденции при разработването на софтуер. Основен акцент е работата по различни приложения, както и платформите базирани на .NET и JavaScript.

Актуални тенденции като изкуствен интелект, машинно самообучение, дизайн по виртуална и добавена реалности (VR и AR) и инструменти за подобряване на потребителското изживяване (UX) няма да бъдат пренебрегнати и ще бъдат част от програмата на DevReach 2019.

Сред останалите лектори на събитието ще са Дейвид Пайн, разработчик на съдържание за Microsoft, Ед Шарбено, старши Developer Advocate в Progress, Джими Енгстром, главен технически директор в Azm Dev, Джесика Енгстром, главен изпълнителен директор и UX дизайнер в Azm Dev, Крис ДеМарс, front-end разработчик в Tuft & Needle и други.

Регистрацията вече е отворена и можете да направите на сайта на събитието.

The post DevReach 2019 – когато теорията срещне практиката appeared first on TechTrends България.