На моменти се навлиза в детайли в процеса по разработване, като се обясняват базови елементи от дадена технология или инструмент за програмиране. Включително и първи стъпки как се създава виртуална среда в смесена реалност за AR очилата HoloLens на Microsoft или виртуална такава за комплекта Oculus на Facebook.

Но за обикновения или по-скоро любознателния в други области човек, DevReach 2019 си има своите предимства. Някои от лекциите бяха доста по-научнопопулярно насочени. Перлата в короната в това отношение беше Джоди Дейвис от НАСА, която открехна малко вратата към кухнята на авиокосмическата агенция на САЩ. Други, демонстрираха приложение, което може да свърже два напълно различни типа IT специалисти – програмисти и дизайнери. На тези два акцента ще се спрем в нашия обзор от събитието.

Автоматичното приземяване на Червената планета

Авиокосмическият инженер Джоди Дейвис разказа как нейния екип е осъществил приземяването на Марсианската научна лаборатория, по време на която през 2012 г. беше изпратен роувъра „Кюриосити“ да проучи повърхността на Червената планета. Тяхната роля е да направи необходимите изчисления за целия процес от навлизането на сондата в атмосферата до безопасното отделяне на модула с роувъра. В рамките на години, екипът на Дейвис разработва симулации и калкулира различните варианти.

„Приземяването на роувъра беше плод на около пет години работа на целия екип и след успеха видях, как пораснали мъже плачеха от радост“, споделя Дейвис. „Първото изображение от повърхността на Марс беше с много ниска резолюция и детайли, но беше най-красивото нещо, което съм виждала в живота си до тогава“.

Пълният запис от презентацията на Джоди Дейвис можете да видите тук:

Дейвис след това допълва, че решава да смени малко гледната точка в авиокосмическото инженерство и от разработването на софтуер, симулации и изчисления преминава към това на създаването на самия хардуер. Тя се включва в екипа, който има за цел да се занимава с част от системите на космическия телескоп „Джеймс Уеб“. Това е съвместен проект между НАСА и EISA (Европейската космическа агенция). Вижте нашето интервю с Джоди Дейвис ТУК.

Да свиеш пропастта между дизайнери и програмисти

Другият интересен момент от DevReach беше публичното обявяване на Unite UX, полезен инструмент на Progress, който е разработен изцяло в България. Чрез него могат да се реализират или по-скоро визуализират доста по-бързо идеите на дизайнерите при направата на различни сайтове или уеб базирани решения. След което, системата автоматично генерира програмен код, който може да бъде допълнително редактиран и оптимизиран от софтуерните инженери.

Как става всичко това? Дизайнерът е разработил своята визия за дадено уеб приложение или сайт, с включени различните графични елементи. След което проектът му ако е направен в програмата Sketch може лесно да се вкара в Unite UX. Там се задават базови параметри, могат елементите да се редят или дооформят. След което, цялата разработка може да се види как ще изглежда през даден браузър. Предимството на системата на Progress е, че тя автоматично трансформира дизайна в програмен код и създава готов и функциониращ предварителен поглед.

След което програмистите работещи по проекта могат да оптимизират допълнително на софтуерно ниво проекта. Възможността за автоматично генериране на код, който да създава подобно Live Preview е силата на Unite UX. Тя може да спести страшно много време от координацията между програмистите и дизайнерите. Както и да избегне потенциални разминавания между визията на последните и реализацията на първите.

Unite UX също така показва, как определени процеси в софтуерната разработка могат да бъдат автоматизирани и да спестят доста главоболия на различните експерти. Програмата е в отворена бета версия.

The post DevReach 2019: От кухнята на НАСА до връзката между дизайнери и програмисти appeared first on TechTrends България.

Джоди ще бъде един от основните лектори на DevReach 2019 – водещата конференция за разработчици в Централна и Източна Европа, която ще се проведе в София от 20 до 24 октомври. Темата на лекцията й е „Техническото лидерство: Уроците, научени в НАСА”. Тя ще участва и в панелна дискусия за ролята на жените на работното място на 21 октомври. TechTrends като медиен партньор на събитието, получи възможност за кратко интервю с Джоди Дейвис.  

Какви са изискванията за започване на работа в НАСА?

Много зависи от типа работа, която искате да развивате в НАСА. В агенцията разполагаме с инженери от всички дисциплини – от механика, през аерокосмически до електроника и др. Но освен това имаме и учени от различни области, както и редица други специалисти. Те включват мениджъри проекти, фотографи, графични дизайнери, техници, специалисти по връзки с обществеността и пр. Разполагаме, дори със специализирани шивачи, които например изработват космическите термални одеяла. Има една известна подробност, която улеснява влизането в агенцията – за да работиш като цивилен служител в НАСА, не е необходимо да бъдеш американски гражданин.

Мечтали ли сте някога да работите в НАСА?

Мечтаех да работя в НАСА от 13-годишна, когато гледах филма „Аполо 13“. Като дете бях вманиачена в Слънчевата система и дебрите на Космоса. В същото време обичах да проектирам къщи и да правя етажни планове. След като разбрах за съществуването и естеството на НАСА, осъзнах, че авиокосмическото инженерство е перфектната комбинация, която да покрие едновременно любовта и влечението ми към звездите и дизайна.

Върху кои проекти сте работили в НАСА?

Работила съм по много мисии. Една от тях е Касини-Хюйгенс, при която НАСА изпрати сонда за проучване на Сатурн и неговите спътници. Друга е спускаемият апарат „Феникс“ на Марс., Той успешно се приземи на Червената планета през 2008 г., взе проби и изследва почвата ѝ. На базата на тези резултати се разбра за наличието на лед по повърхността на Марс. Последваха Марсианската научна лаборатория,

Бях отговорен инженер при пускането в орбита и управлението на космическия телескоп „Джеймс Уеб“ и тестове на различни полети. Сред последните се включват изпитанията на Нископлътностния свръхзвуков забавител (Low-Density Supersonic Decelerator – LDSD), който изследва ефектите от полета при различни скорости в горните части на атмосферата. Уроците от него може да се окажат ключови при разработването на пилотирани полети до Марс.

В момента съм  заместник-инженер на системите за натоварване на инфрачервения широкоъгълен космически телескоп (Wide Field Infrared Space Telescope – WFIRST). При него помагам за разработката на нов телескоп за изследване на дълбините на Космоса, чрез който ще се опитаме за характеризиране на тъмната енергия и търсенето на екзопланети.

Коя е любимата ви мисия?

Труден въпрос. Най-вълнуващата досега е Марсианската научна лаборатория, по време на която преди седем години приземихме на Марс роувъра „Кюриосити“, който е с размерите на кола.

Какви бяха предизвикателствата при приземяването?

Предизвикателствата бяха много. Най-голямото пред мен беше, че нямаше как да направим тест на влизането от край до край, спускането и кацането на космическото превозно средство. Създадохме симулационна траектория с висока прецизност на навлизането, спускането и кацането, за да прогнозираме изпълнението от край до край. След това тествахме космическия кораб и марсохода на части. Оставихме голям марж в дизайна за неизвестните величини, които ще се случат при захождането в атмосферата на Марс.

Говорейки за Марс, възможно ли е да изпратим мисия с хора там? А ако погледнем по-напред – да я колонизираме?

От много години НАСА разработва възможност за човешко изследване на Марс – това е голямата ни цел. Но е много сложен проблем, спрямо досегашните пилотирани мисии до Луната и безпилотни до Червената планета. Причината е, че за изпращането на хора до Марс, космическите апарати, трябва да могат да пренесат много повече полезен товар и най-важното – който трябва да приземят на планетата. За всичко това са необходими огромно количество иновации, дизайн, тестване и време. Едва като се разработи всичко ще може да осъществим тази цел.

Как ръководите екип от учени и инженери?

Много внимателно. Изисква се постоянна комуникация и разнообразна мисъл. Трябва да разбираш, че всички имат различен опит и история – географски, професионално и културно. Невероятно е колко много може да постигнете, когато създадете среда, насърчаваща съвместната работа и отворена за различни гледни точки за подобряване на екипа или дизайна.

Има ли много жени в НАСА? Сблъскват ли се те с някакви предизвикателства в космическата агенция?

Всяка година виждам все повече и повече жени в науката, технологиите, инженерството и математиката в НАСА. Не сме достигнали още съотношение 50/50 между жените и мъжете, но се опитваме. В сегашния ми проект – работата по инфрачервения космически телескоп за широки полета в космическия център за полети на НАСА Goddam – не сме далеч от това в технологичните позиции. Вдъхновяваща група от жени сме.

Кое е по-трудното – да се приземи марсоход или да се поддържа баланс между личния живот и работата?

И двете са трудни и всъщност свързани в това, че приземяването на марсоход изисква баланс между работата и личния живот. Прекалено лесно е да работиш много усилено и професионално, като накрая да прегрееш. Ръководители на проектите ни подкрепят много служителите си да си вземат отпуск за семейството и да си почиват. Когато направиш стъпка назад, не си на работа и си починеш, се връщаш с по-добър светоглед. Имаме страхотен екип в НАСА и се подкрепяме много, когато някой има нужда да отсъства от работа.

The post Жената, която приземи марсохода „Кюриосити“ на Червената планета appeared first on TechTrends България.