Във фокуса попадат сделките с Instagram от 2012 г. и Snapchat от 2014 г. Facebook започна от миналата година да ги интегрира все по-тясно в единна платформа заедно с останалите си продукти за социална комуникация. Искът за злоупотреба с монопол е внесен от Федералната комисия по търговия на САЩ (FTC), както е подкрепен още от главните прокурори на 46 щата.

Да откупиш доминацията си

Обвиненията срещу Facebook са доста, но са ориентирани най-вече около сделките с двете социални мрежи. Според FTC, технологичният гигант е използвал придобиванията, за да поддържа монопола си в сектора и да вдигне праговете за навлизане на потенциални нови конкуренти. Важен детайл в аргументите на комисията е, че компанията е възприела този подход като целенасочена политика.

Instagram е обещаващ стартъп, който изгражда бързо голяма потребителска база. Успехът му е базиран на факта, че все повече хора преминават на смартфони и приложението е много удобно за ползване в този формат устройства. В същия момент, Facebook се опитва да трансформира своите възможности от десктоп социална мрежа, в мобилна такава.

Технологичният гигант първоначално се опитва да се конкурира с Instagram, но се отказва и решава вместо това да придобие приложението за 1 млрд. долара. Сделката е осъществена единствено, защото главният изпълнителен директор на Facebook Марк Зукърбърг го припознава като заплаха за монополното им положение. Според FTC, с придобиването едновременно се елиминира най-силния пряк конкурент на социалната мрежа, както и парира бъдещите опити на друг потенциален такъв да придобие заплашителен мащаб.

В същото време, когато е обявено купуването на Instagram, друго мобилно приложение започва да печели потребители – чат програмата WhatsApp. Това е заплаха за новата мобилна стратегия на Facebook, които се опитват да са сред лидерите в най-популярните апликации за смартфони и таблети.

Конкуренцията между двете става толкова усилена, че кара социалната мрежа да отдели своята чат-функция Messenger в отделно приложение, за да може да парира влиянието на WhatsApp. След две години усилия, Facebook отново прибягва до тактиката да придобие опонента си. През 2014 г. сделката е обявена, но сумата е доста по-голяма – 19 млрд. долара. Ефектите от нея според FTC са същите, като при Instagram – компанията си „откупува“ монопола.

В допълнение, двете сделки бетонират мобилното превъзходство на Facebook, което беше нарушено едва шест години по-късно от китайското приложение TikTok. Това струва на компанията общо 20 млрд. долара, които могат да се тълкуват и като своеобразна „такса спокойствие“.

Програмисти с ограничения

Второто голямо обвинение е, че Facebook предоставя своя програмен интерфейс (API) на външни разработчици, но под условия, които могат да се отчетат като злоупотреба с монопол. FTC твърди, че социалната мрежа дава достъп на други програмисти до своята платформа ако те не създават конкурентни услуги или функционалности.

Според комисията има обвинения, че Facebook спира достъпа или заплашва с това конкуренти, които се опитват да развиват свои социални функционалности, чат приложения и др.

Един от дадените примери е вече несъществуващото приложение Vine на Twitter. То позволяваше да се споделят кратки видеоклипове и имаше интегрирани възможност за социално споделяне. Facebook спира достъпа на приложението до техния API, което не позволява да се публикуват Vine клипове в социалната мрежа.

Кои са следващите

Действието срещу Facebook беше очаквано, след като политиците във Вашингтон заговориха за регулации на технологичните гиганти от края на 2018 г., включително и с призиви за разцепване на компаниите. Първата реална стъпка беше направена през октомври 2020 г. с делото срещу Google.

До голяма степен, началото на антимонополните разследвания бяха породени от скандала с Facebook и Cambridge Analytica за изтичането на лични данни на милиони американци и ползването им в политическата кампания при предходните президентски избори през 2016 г. в САЩ.

Приказките кулминираха в първите по-сериозни заплахи и действия в Конгреса на Щатите, след като главните изпълнителни директори на четири компании трябваше да обясняват дали потискат конкуренцията и злоупотребяват с монопол. Освен Марк Зукърбърг и Сундар Пичай от Google, на своеобразния „разпит“ бяха още Тим Кук от Apple и Джеф Безос от Amazon. Затова няма да е изненада ако последните две компании скоро се сдобият с подобни антимонополни дела.

The post САЩ съди Facebook за злоупотреба с монопол   appeared first on TechTrends България.

С избледнелите шансове за създаване на физически оператори, надеждите на българските потребители за по-силна конкуренция в сектора остават в изграждането на виртуални такива. Тук отново има сблъсък между теорията и практиката. Българските закони дават възможност на по-малките играчи да преговарят за споделяне на мрежите с големите телекоми. През последните 10 години практиката показва, че такава договорка е почти невъзможна да се сключи.

Това разминаване на законовата рамка и действителността от години кара по-малките да се опитат да убедят държавата и регулатора, да задължат телекомите да споделят мрежите си. Подобна практика може да отключи появата на десетки и дори стотици виртуални оператори. Което идва със своите предимства и недостатъци. Самите телекоми се възпротивяват от директната намеса, като твърдят, че това са чисти търговски взаимоотношения.

Следващите две седмици ще са ключови за разрешаването на този казус чрез най-големият „ремонт“ на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) от години насам. Малките оператори в момента се опитат да осигурят политическа подкрепа за включването на текст, който да накара Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) от лицензите за радиочестоти, които разпределя за телекомите, да задължи телекомите да предоставят някаква част от него за други участници. Или най-малкото регулаторът да трябва разгледа подобни заявки.

Тези опити може да се окажат и последните такива в създаването на виртуални оператори. От една страна, заради дългогодишната практика до момента, а от друга – опциите за алтернативните доставчици ще намалеят рязко от догодина.

Какво е виртуален оператор?

Първо да отговорим на най-наложителния въпрос – що за животно е това виртуалния оператор? Познат и под съкращението MVNO, това е компания, която предоставя мобилни услуги, без да разполага със собствена телекомуникационна мрежа. Последната се осигурява чрез споразумение с някой от телекомите, който има изградена такава.

Обикновено MVNO-то осигурява само маркетинг частта и обслужването на клиентите. То определя тарифите и се грижи за бранда и услугите, които предлага. Без да се налага да мисли и да инвестира в инфраструктурата.

Възможно е да разполага с център за съхранение на данни, с което да предоставя облачни решения, но и това може да се наеме чрез стратегическо или само търговско споразумение. Опция е да се създаде MVNE – независимо дружество, която води договорките с телекомите и поддържа цялата техническа част, която предоставя на виртуалните оператори и те отговарят само за търговския елемент.

За да може да се създаде функциониращ MVNO са необходими следните условия:

1. Търговско споразумение за национален роуминг с компания, която има изградена и действаща мобилна мрежа.
2. Търговско споразумение за национален роуминг с компания, която има лиценз за ползване на съответните радиочестоти.

Горните две може да бъдат предоставени от едно дружество. Но могат да бъдат предоставени и от две компании – едната с мрежата, а другата с честотите. Преговорите и детайлите по подобно споразумение са доста тежки и затова по-лесният вариант е да се търси договорка само с една фирма. Именно затова масовият случай на MVNO се прави с едно споразумение с телеком, който разполага и с двата ресурса.

Единственият пример за виртуален оператор в България беше bob. Той ползваше мрежата на „Мобилтел“, като се управляваше първоначално от собственика на телекома – Telekom Austria Group. Впоследствие, брандът премина под крилото на българския оператор и от 2016 г. започнаха процеси по елиминирането му. Но той реално не беше независим в пълния смисъл на думата и такъв, който да не е свързан с телекомите, така и не се появи в страната.

„Ремонтът“ на ЗЕС

ЗЕС е основният закон за дигиталните технологии в България. В момента в Народното събрание тече процес за пълния му ремонт, като промените са в размер на 185 страници. Тази мащабна трансформация се налага от влизащия в сила през декември Европейски кодекс за електронни съобщения.

Последният е приет от Европейския парламент в края на 2018 г. и е гласуван като директива. Което означава, че страните-членки задължително трябва да го транспонират в своето законодателство. Но им се оставя възможност да адаптират определени елементи, така че да отразяват спецификата на местните пазари и регулации.

Това кара почти всеки заинтересован играч в телеком сектора да се опита да вкара малки промени, които да са в негова полза. Неслучайно общественото обсъждане е дори още по-внушително в размер на 341 страници. В него може да се намери за всеки по нещо – КРС иска повече независимост, с опцията председателя да избира членовете на комисията, през детайли за преносимостта на номерата, до определяне защитата на данните на различните потребители и много други.

Едно от предложенията предизвиква силна полемика – добавянето на текст в ЗЕС, според който КРС да задължи достъпа до мобилните мрежи на телекомите на алтернативни оператори (MVNO-та). Това трябва да стане със спазването на определени от регулатора условия за достъп и принципи за равнопоставеност и прозрачност при търговските преговори между компаниите. Последното се постига със създаването на единни параметри, по които трите оператора ще могат да допускат алтернативни доставчици в своите мрежи (т.нар. ритейл минус).

Идеята е отхвърлена в общественото обсъждане. Причината е, че такова нещо не е изрично записано в Кодекса, а в промените в ЗЕС се дават достатъчно други механизми за намеса на КРС след анализ на пазара. Те обаче са доста по-свободни за тълкуване и съответно заобиколими.

Искрено и лично

Дискусията се пренася от онлайн вариант в залата на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения към Народното събрание. На 7 октомври промените в ЗЕС минават успешно първо четене без да са отразени корекциите, за които малките оператори настояват. От стенограмата на самото обсъждане ясно се очертават позициите на основните страни по спора. Дори на моменти, някои от тях влизат доста лично в дискусията.

От едната са малките доставчици, които са представени от Европейската асоциация на алтернативните оператори (ECTA). Зам.-председател в нея е Невен Дилков – основател на българската компания за взаимосвързаност „Нетера“. Затова и дружеството е най-пламенен защитник на идеята за допълнителните промени в ЗЕС.

ECTA се опитват да наложат тази идея на паневропейско ниво, още при разглеждането на Кодекса. По неофициална информация на TechTrends от 50 техни предложения, 48 са приети и само две не. Едно от тях е именно задължението за заделяне на радиочестотния спектър за виртуални оператори. Поради което, организацията, Невен Дилков и „Нетера“ пренасят борбата в България чрез промените в ЗЕС.

По време на изслушването Дилков даде за пример данните от DESI – европейският индекс за дигитално развитие, според които сме на последните позиции по интеграция и ползване на новите технологии на Стария континент.

„Оказа се, че най-продаваните телеком услуги в България са така наречените пакетни и по-конкретно тези, в които има мобилна такава, а пък от всичките тези над 500 доставчици в България, само три на практика могат да предоставят такава с масов достъп“ Невен Дилков,зам.-председател на ECTA и управител на „Нетера“

„Оказа се, че най-продаваните услуги в телекомуникацията в България са така наречените пакетни услуги и по-конкретно услугите, в които има мобилна услуга, а пък от всичките тези над 500 доставчици в България, само три на практика могат да предоставят такава услуга с масов достъп“, коментира Дилков пред парламентарната комисия, според стенограмата.

Той допълва, че трите основни телекома непрекъснато увеличават своя пазарен дял и вече имаме ръст на цените на някои услуги по този повод. Което води до ерозиране на конкуренцията и дигиталните възможности на страната.

„Цените в България на мобилните услуги се покачват постоянно в последните години, което ни води до извода, че има стабилна концентрация“ Невен Дилков,зам.-председател на ECTA и управител на „Нетера“

„Цените в България на мобилните услуги се покачват постоянно в последните години, което ни води до извода, че има стабилна концентрация и ние предложихме едно много просто решение, което от години предлагаме – да бъде позволено на другите оператори в България да предоставят мобилни услуги чрез така наречения мобилен виртуален оператор“, коментира Дилков. Накрая завършва, че тази практика я има във всички страни в Европа и България е единствената, дори извън ЕС, която не разполага с действащ MVNO.

Неговата теза е подкрепена от юридическия консултант на „Нетера“ и ECTA, който е небеизвестният Тодор Батков. Познат повече като бивш собственик на футболния клуб „Левски“, той дълги години беше член на надзорния съвет на „Мобилтел“ (сега „A1 България“). Сега, той е от другата страна на барикадата в битката между големи и малки оператори. Батков обрисува вариантите за развитие на MVNO – единият е чрез предложената промяна в ЗЕС. Вторият е през бъдещето разпределение на радиочестотите за 5G, в което да се вкара такова задължение от страна на КРС, без да се променя закона.

„Третата възможност, която е най-дългата такава, е да сезираме Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която да направи пазарен анализ“ Тодор Батков, юридически консултант на ECTA и „Нетера“

„Третата, която е най-дългата възможност, е да сезираме Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която да направи пазарен анализ. Това ще отнеме две или три години и резултатът от сега Ви казвам, че не е сигурно, какъв ще бъде, имайки предвид и анализа за горивата и така нататък“, е обявил Батков по време на комисията.

„Нетера“ и ECTA са подкрепени допълнително от асоциация „Активни потребители“.

От другата страна, очаквано застават телекомите. Първа се включва Жанет Захариева, като председател на асоциация „Телекомуникации“ (АСТЕЛ), но реално тя е главен съветник „Регулация“ във „Виваком“.

„Същевременно конкуренцията в България е много голяма. В сектора работят, ако погледнете Годишния доклад на КРС, не три, а пет мобилни оператора, така че конкуренцията е налице и малко са европейските държави, в които има пет работещи мобилни оператора“, обявява Захариева пред комисията. Тя получава подкрепа от Павлина Гиздашка, която отговаря за регулациите в „Теленор България“.

„Същевременно конкуренцията в България е много голяма в сектора работят, не три, а пет мобилни оператора“ Жанет Захариева, „АСТЕЛ“ и „Виваком“

По време на разглеждането в комисия, телекомите получават и подкрепата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), които са и вносители на промените в ЗЕС.

„И към момента, законодателят е възприел този подход, че когато има търговска договореност, тази (мрежова) инфраструктура може да бъде споделяна и всички тези ресурси да бъдат съвместно ползвани. Няма такава пречка, няма пречка да се наложат и такива задължения, ако се счете от страна на КРС, че има изкривяване на пазара. До момента такова изкривяване няма“, коментира зам.-министърът Андреана Атанасова.

„И към момента, законодателят е възприел този подход, че когато има търговска договореност, тази (мрежова) инфраструктура може да бъде споделяна и всички тези ресурси да бъдат съвместно ползвани“ Андреана Атанасова, зам.-министър на транспорта

Операторите и зам.-министърът също така коментираха, че данните на DESI не отразява напълно коректно конкуренцията, а до голяма степен фактор играят самите потребители.

Промените в ЗЕС минават в нередактиран вид на първо четене в парламентарната комисия, а впоследствие и в зала. Дискусията все пак води до създаването на работна група, която да „премине“ през различните отворени въпроси, а срокът за разглеждането ѝ на второ четене е изместен с две седмици на 13 ноември.

Борбата на малките

Контекстът на стенограмата от парламентарната комисия съвпада с увода за теорията и практиката. Наистина в България на хартия съществуват пет мобилни оператора. Практиката показва, че само три реално доставят пълни мобилни услуги. Това е и констатацията на КРС в нейните ежегодни доклади. Пълната история за опитите за създаване на четвърти мобилен оператор ще я оставим за следващ материал, защото тя е още по-дълга.

Фактите са, че трите телекома са единствените, които могат да предложат напълно изградена мрежа и наличие на радиочестотен лиценз. Те обаче нямат много голямо желание да допуснат конкуренция.

Невен Дилков и „Нетера“ бяха сред основните инициатори в организацията „Мобилни алтернативни комуникации“ (МАК), основана през 2018 г. В нея сили обединяват няколко сравнително големи регионални интернет и ТВ доставчици, като „Телекабел“, „Нет1“ и „Скат“. Идеята е заедно да имат по-голяма сила при преговорите с телекомите и за улесняване на регулациите за създаване на MVNO.

„КРС предприеха редица мерки за изчистване на регулациите, за да облекчи създаването на MVNO, като пренос на номера и други технически детайли. Тези предложения бяха инициирани от МАК и те ги реализираха“ Невен Дилков,зам.-председател на ECTA и управител на „Нетера“

„КРС предприеха редица мерки за изчистване на регулациите, за да облекчи създаването на MVNO, като пренос на номера и други технически детайли. Тези предложения бяха инициирани от МАК и те ги реализираха“, коментира Невен Дилков за TechTrends. Той обаче допълни, че регулаторът не прави по-смели стъпки, с които да „разчупи леда“ при преговорите между потенциалните MVNO-та и самите телекоми.

МАК са водели разговори и с трите оператора. Най-голям прогрес е имало с „Виваком“, като в рамките на месеци двете страни са изчиствали техническите детайли за потенциалното споделяне на мрежата и националния роуминг. Когато тази част била готова, за съжаление е била обявена смяната на собствеността на „Виваком“ и преговорите са били замразени.

С „Теленор България“ разговори са били водени още през 2018 г., като и те са се разпаднали в момента, в който норвежците от Telenor Group продадоха българското звено. Разговорите с „А1 България“ достигат до задънена улица още в началото. От телекома само потвърдиха пред TechTrends за воденето на такива, но не и за техния развой.

Според Дилков, MVNO няма да има, освен ако няма натиск от регулаторите. Както отбелязва Тодор Батков в заседанието на парламентарната комисия, вариантите за това са да стане през ЗЕС, КРС или КЗК.

Фалшивата надежда CETIN

На 2 юли, чешкият собственик на „Теленор България“ – PPF Group, обяви завършването на преструктурирането на местните активи. Реално телекомът се разделя на две части – мрежата и инфраструктурата се отделят в „ЦЕТИН България“ (CETIN), а продажбите и услугите остават под бранда „Теленор“. Една от основните пречки при преговорите между големите оператори и MVNO-та стои факта, че те едновременно държат мрежата, но и продават на крайни клиенти. Отделянето на двете, създава поне теоретична предпоставка за по-лесни преговори.

При CETIN има една дребна, но много важна уловка. Новата компания получава и развива мрежовата инфраструктура на „Теленор“. Тя ще отговаря и за нейното надграждане до 5G стандартите. Но, това е само едното условие, за да може да има MVNO. Второто – лиценза за честотите остава в „Теленор България“. Което означава, че ако една компания иска да стане алтернативен доставчик и не разполага със собствен лиценз, тя трябва да се договори не само с CETIN, но и с телекома. Което е връщане в изходното положение.

Отделно, може да проследим практиката на PPF Group в Чехия. Техен там е телекомът O2, който дава на Tesco право за ползване на мрежата и така да предлага услугите като виртуален оператор. Това се случва през 2013 г. няколко месеца преди PPF Group да поеме контрола над O2 от Telefonica.

През 2016 г. инвестиционният фонд разделя O2 на две, като обособява дружеството CETIN и отделя мрежата там. Целта е новата компания да може да монетизира допълнително инфраструктурата, като я предлага на едро на други играчи. Но вместо това да се прави на MVNO-та, чешкият CETIN сключва договор за споделяне на мрежата с местното звено на T-Mobile. С други думи – на друг от големите телекоми в страната. През лятото на 2019 г. Европейската комисия осъжда практиката, като я обявява, че „намалява конкуренцията в големите населени места“.

Защитата на големите

Позицията на големите телекоми е доста проста – за изграждането на мобилните мрежи се изискват милиони евра инвестиции и виртуалните оператори не допринасят с нищо в това отношение.

От „A1 България“ коментират, че в настоящия вид на промените в ЗЕС предвиждат, че „споделеното използване на честотен обхват и споделеният достъп до съществуващи мрежи, се стимулира от гледна точка на разгръщане на мрежите с много голям капацитет, за да се постигнат целите за повсеместна свързаност“.

Преведено на нормален език, това означава, че Брюксел иска да насърчи споделянето на инфраструктура, тогава, когато се осигурява връзка в труднодостъпни региони или се намаляват инвестициите между операторите. Тоест тълкуването на „A1 България“ е, че това се прави когато има споразумение между големите телекоми, тъй като виртуалните играчи не инвестират в мрежите.

„Този тип виртуални оператори не инвестират в мрежи и не допринасят за осигуряването на свързаност в райони, където тепърва трябва да се изгражда такава“ „A1 България“

„Твърдението, че насърчаването на MVNO води до ползи за потребителите, чрез стимулиране на конкуренцията, е некоректно именно по тази причина. Този тип оператори не инвестират в мрежи и не допринасят за осигуряването на свързаност в райони, където тепърва трябва да се изгражда такава“, смятат от „A1 България“.

От компанията допълват още, че регулаторното задължение за създаване на MVNO-та се практикува само в няколко държави в Европа, според проучване на Cullen International. Отделно, от телекома повтарят тезата за петте действащи мобилни оператора в България.

Крехкият баланс на регулатора

КРС е поставен пред доста трудна задача. От една страна, имаме натиска на малките, които искат по-категорични действия на държавата за създаването на MVNO. От друга са операторите, които реално изграждат мрежите, а това в контекста на предстоящото разгръщане на 5G е много деликатен и важен момент. Както за тях, така и за държавата, която ще разчита на следващото поколение мобилни услуги за икономически растеж.

Засега позицията на регулатора накланя повече в посока на операторите. Като си оставя вратичка за потенциално задълбочено разглеждане. За по-смели действия не се говори, докато не се направи анализ на пазара.

„По отношение на развитието на MVNO можем да посочим, че налагането със закона на конкретни регулаторни задължения следва да се прецени внимателно, не само с оглед постигане на целите на предложението, но и с оглед ефекта спрямо инвестиционните намерения и изискванията на европейското законодателство на мрежовите оператори, което допуска налагането на тези задължения при определени условия и процедури“, коментират от КРС в запитване от TechTrends.

„До момента КРС не е установила конкурентни проблеми на пазара на мобилни услуги на дребно, които да налагат подобна драстична регулаторна намеса, която граничи със свръх-регулация“ Комисия за регулиране на съобщенията

„Без подобна оценка не бихме могли да се ангажираме с конкретно становище, предвид това, че до момента КРС не е установила конкурентни проблеми на пазара на мобилни услуги на дребно, които да налагат подобна драстична регулаторна намеса, която граничи със свръх-регулация“, допълват от регулатора.

Казано с по-прости думи, подобна крайна регулаторна мярка може да попари инвестициите на операторите, нещо, което нито ЕС, нито България иска да постигне. Отделно, КРС е на мнение, че три компании на пазара за мобилни услуги в страната стигат за ефективна конкуренция. Регулаторът следва стриктно тази позиция вече близо десетилетие.

Защо е последен шанс?

Промените в ЗЕС могат да се разглеждат като последен шанс за създаването на MVNO. КРС няма желание да се меси по-радикално, като виждаме, че описва подобен ход, като „свръхрегулация“. Без тях остават две опции – КЗК, при която решенията много често са изцяло политически мотивирани и разпределените честоти извън ръцете на големите телекоми.

Това са лентите в 1 800MHz, които се държат в момента от „Ти.Ком“ (наследникът на мрежата и лицензите на фалиралия „Макс телеком“) и „Булсатком“. Инфраструктурата им не е достатъчна за развитието на истински нов мобилен оператор. Но честотите можеха да се ползват като разменна монета при преговорите с някой от големите телекоми.

Миналото време е, защото първо и двата по-малки оператора не успяха да договорят национален роуминг с трите водещи, което ги лиши от бърза гласова услуга. И второ, защото лицензите им изтичат през 2021 г. Съществува съвсем реалната опасност те да ги загубят, защото на практика не предлагат пълния пакет мобилни услуги. Всеки лиценз има изисквания, които компанията, която го притежава трябва да покрие. Ако дружеството не ги покрие в края на срока, то тя няма да има правото да го поднови.

След фалита на „Макс телеком“, „Ти.Ком“ не успя да развие възможностите на наследството, като през 2019 г. разполага с 4 234 абоната за мобилен интернет. „Булсатком“ поддържа мобилна услуга, но тя е с още по-скромен обхват и има само 1 491 абоната – отново само за пренос на данни. Сателитният оператор също така изпадна в тежки финансови затруднения и след дълго преструктуриране обяви, че ще се фокусира изцяло върху предлагането на ТВ услуги.

Когато честотите бъдат върнати на КРС, шансът те да бъдат разпределени между трите телекома е огромна. С което ще се сложи край на мечтата за четвърти мобилен оператор и ще се затвори една от малкото вратички за създаването на виртуални такива.

Потенциалният компромис

И така, според теорията в България може да има MVNO, но практиката показва, че това не се случва вече 10 години. Най-вече поради нежеланието на операторите да се договорят и прекомерната пасивност на държавата. Вкарването на изискването в ЗЕС определено е крайна мярка, но определено ще разбие омагьосания кръг. От друга страна, запазването на настоящата регулаторна рамка най-вероятно ще бетонира статуквото на постепенна доминация трите мобилни оператора.

Представителите на малките оператори разбират ситуацията и затова предлагат редактирана версия за добавяне в ЗЕС, която е доста по-умерена по отношение на държавната намеса. В нея се предвижда, че при разпределянето на новите честоти (което ще стане през 2021 г. – бел. ред.) потенциалните MVNO-та могат да подадат заявка за споделяне на ресурсите от телекомите. След което КРС трябва да ги разгледа и да влезе в ролята на арбитър в решението за тях.

Надеждата на малките е, че дори при отказ на регулатора, те могат да оспорят в съда това решение. Спасителната сламка е залегналото изискване в Европейския кодекс, националните органи да насърчават конкуренцията на пазара.

На хартия и теория, звучи като идеален вариант за всички. Ако тези промени в ЗЕС бъдат приети в този вид ще трябва да изчакаме до следващата година, дали и на практика ще се случат. При липсата им, шансовете за създаване на виртуален и алтернативен от големите мобилен оператор най-вероятно ще се изпарят през 2021 г.

The post Последният шанс за виртуален мобилен оператор в България appeared first on TechTrends България.