В рамките на няколко седмици Евростат публикуваха данни за дигиталните умения на гражданите на Европейския съюз, разликата в тях между градските и селски райони, интернет потреблението, дистанционната работа и използването на глобалната мрежа за споделени услуги (или икономика на сътрудничеството – бел. ред.). По почти всички показатели, страната ни е на последно място за 2019 г.

Това показва, че въпреки в България да има много високо развита добавена стойност в сферата на технологиите, мнозинството потребители не споделят това ноу-хау, интерес и познания в сферата. Дори на ниво базови услуги, работна култура и др. За някои от показателите, роля има държавата с нейната намеса, а в други – с нейната пасивност.

На дъното по дигитални умения

Един от най-важните показатели, който обяви Евростат за 2019 г. е усвояването на дигиталните умения сред населението на Стария континент. България е твърд аутсайдер в рамките на Европейския съюз, като само 29% от гражданите имат базови или над средните познания при работа с дигитални технологии. Единствените под нас са Косово и Босна и Херцеговина.

Любопитна и донякъде тревожна тенденция е, че процентът на хората с подобни възможности намалява в България. През 2015 г. делът на населението с базови или по-високи дигитални умения е бил 31%. Това може да се дължи на много фактори – емиграция на квалифицирани кадри, смяна на методологията за отчитане на този показател в страната и др. Въпреки, че повечето държави от ЕС отчитат цялостно увеличение на хората с дигитални умения с няколко изключения, като Люксембург, например.

Друга тенденция за България е голямата пропаст по този показател между големите градове и селските райони. За първите, хората с дигитални умения са 40%, но при вторите делът им пада под 20%. Страната ни е с най-малко граждани, които имат такива базови компетенции в селските райони на целия ЕС.

Проблем, който е не само ключов за интеграцията и благосъстоянието на зоните различни от тези на областните населени места, но и за развитието на икономиката на страната, като цяло. С това предизвикателство се сблъсква и IT индустрията, която се опитва да диверсифицира местата, в които се развиват дейности с добавена стойност.

Интернет потребление и дистанционна работа

Липсата на базови дигитални умения е една от главните причини, българите да са на опашката в Европа и по интернет потребление. Едва 68% от хората в страната са ползвали глобалната мрежа поне веднъж през последните три месеца, показват данните на Евростат. Ние сме единствените в ЕС, с резултат под 70%, като средния за Съюза е 87%, а лидер в това отношение е Швеция с 98%.

Причините за ниското проникване в България не са вследствие на слаба свързаност. Трите мобилни оператора разполагат с покритие на техните 4G мрежи от 99% на населението, смартфоните са сравнително достъпни (с модели под 200 лева с договор), като фиксираното покритие също е доста силно с изключение на някои много отдалечени райони. Предизвикателствата са в няколко посоки – ниските дигитални умения, плавното увеличение на 4G плановете на операторите и липсата на достатъчно масови и прости за ползване онлайн услуги.

Любопитното е, че по отношение на действията, които българите вършат в глобалната мрежа, не оглавяваме всички последни места. Страната ни е на последно място при ползването на електронна поща, слушането на музика онлайн и търсенето на здравна информация. В останалите разгледани приложения от Евростат, последните места са заети основно от Румъния.

Освен ниската култура за дигитални умения, България няма силно развита такава за дистанционна работа от вкъщи. Едва 0.3% от заетите я практикуват, което се дължи най-вече на консервативното отношение на редица работодатели, за това хората да работят от офис с фиксирано работно време. Има две уговорки в данните на Евростат по този показател. Първата е, че се отчитат само заетите хора, което означава, че всички, които работят на свободна практика не влизат в тази статистика. Втората е, че Евростат са маркирали данните за България, че са с ниска надежност.

Споделената икономика

Последната статистика, която Евростат обяви през последните седмици с дигитален характер е, процентът хора, които използват интернет за връзка с други хора за ползване на транспорт или за уреждане на преспиване. Тук влизат платформи от типа на Uber, AirBNB, Booking.com и др. България е на последно място при уреждането на превоз с минимален дял от под 5%.

Този показател се влияе основно от факта, че Uber не оперира в страната. През 2015 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) определи, че приложението се води таксиметрова услуга и трябва да отговаря на регулациите за такава. Uber прецени, че не си заслужава малкия български пазар разходите и се изтегли. Компанията все пак има развойно звено, което се занимава с разработката на IT системите. Малко след това, подобно решение, че Uber е транспортна компания, а не дигитална, дойде на ниво ЕС, което натовари дружеството с редица разходи, за да отговори на регулациите на големите пазари.

При уреждането на нощувки онлайн, българите са доста по-отворени с малко под 10%. Причината е голямата популярност сред младото поколение на услуги като AirBNB и Booking.com. Това най-вероятно ще се промени, след като влязат в сила мерките на Народното събрание за допълнително регулиране на краткосрочните наеми. Което показва и как държавата може да окаже силно влияние на дадена пазарна ниша.

The post България е на последните места по дигитализация в Европа appeared first on TechTrends България.

От друга страна, предизвикателствата пред образователните системи обхващат всички държави, не само в Европа, но и по света. Бързото развитие на технологиите изпревари с десетилетия методите, материалите и начините, по които се преподава в училище. Повечето деца учат сходни неща, както техните родители преди две, три и дори повече десетилетия.

Microsoft отделя специално внимание на образованието и начина по който иновациите влияят върху него. Софтуерният гигант публикува специален доклад и представи своята визия, за това какво трябва да се преподава в класните стаи през 2030 г. В него не става дума за лъскави анимации или технологии, като виртуална реалност (за тях накратко в края), а за това какви умения трябва да се развиват, в какво да се фокусират не само учениците, но и учителите. Целта – да могат децата, които в момента са в детската градина, да са по-подготвени за новите реалности по света и в обществото ни.

Проучването на софтуерния гигант

Изследването на Microsoft взима предвид мнението на няколко хиляди учители и ученици в различни части на САЩ, Канада, Сингапур и Великобритания. То е допълнено с данни от изследователската фирма McKinsey. Резултатите са доста отрезняващи за състоянието на настоящата образователна система.

Според тях, близо 50% от работните места в САЩ ще бъдат засегнати или дори заменени вследствие на автоматизация на работните процеси. Основно, ще пострадат квалификации, които разчитат на рутинна дейност.

Ще се повиши необходимостта от подготвени специалисти, които имат силно развити умения за комуникация, критично и креативно мислене. Търсенето на т.нар. меки умения (за общуване с хора, работа в екип, управление на служители) ще се увеличи, като от новите работни места между 30% и 40% ще ги изискват.

Това вече е реалност в България, поне в рамките на IT средите. Технологичните компании с офиси в страната изпитват проблеми, не само с намирането на квалифицирани кадри, но и на такива с добре развити меки умения. Разликата е, че в бъдеще, подобни изисквания ще обхванат все повече сектори.

В проведено изследване сред работодатели в САЩ, Microsoft откриват, че около 58% от завършилите колежи не са адекватно подготвени за нуждите на бизнеса.

Интересна е пропастта, която софтуерния гигант открива във вижданията и приоритетите за образованието на учениците и учителите. Изследването в четирите държави показва, че първите слагат на водеща позиция необходимостта от развитие на дигитални умения, креативност и междуличностни отношения. В същия момент, преподавателите поставят, като приоритет грамотността, критичното мислене и смятането. Запитването на Microsoft показва, че доста често липсва адекватна обратна връзка между двете страни.

Какво означава всичко това?

Дори да се интегрират последните технологични иновации в училищата, те няма да са достатъчни, за да удовлетворят изискванията на утрешния ден. Преподавателите няма да станат ненужни – даже тяхната роля ще бъде по-важна от всякога. Системите с изкуствен интелект, интерактивните платформи, всичко това ще отвори повече време на учителите да комуникират с учениците.

Персоналното отношение към отделните деца и младежи ще помогне по-лесно да се затворят разликите между отличниците и по-посредствените ученици. Нещо, което в момента се неглижира.

То не се изчерпва само в обръщане на необходимото внимание от страна на преподавателите, но и нагаждане на уроците и материята към отделните деца. Образованието трябва да става все по-персонализирано, за да може да се развият по-задълбочени когнитивни умения.

„Бъдещето на образованието е в създаването на екосистема между ученици, преподаватели и родители“Кати Тайнен, Microsoft

Всичките процеси в класната стая на 2030 г. – учебна програма, преподаватели, деца и дори родители ще трябва да бъдат обвързани в създаването на една по-ефикасна и адаптирана за новите реалности образователна система.

„Бъдещето на образованието е в създаването на екосистема между ученици, преподаватели и родители“, споделя Кати Тайнен, директор „Образование“ за Европа, Близкия изток и Африка (EMEA) в Microsoft. Тя е финландски учител и дългогодишен участник в учебната реформа в страната. Кати даде ексклузивно интервю за TechTrends, което скоро ще можете да прочетете.

Ролята на технологиите

Иновациите също имат своята роля в класната стая на 2030 г. Но те не трябва да са фокуса на учебния процес, а да го допълнят по правилния начин. С тяхна помощ е може да се осъществят част от идеите за по-персонализирано обучение, като предоставят повече информация за прогреса на учениците.

Системи, базирани на изкуствен интелект (AI), ще могат да дават задълбочени данни и ще помогнат за развитието на децата. Те ще могат и да преценяват кои материали са по-удачни за отделния ученик, с кои се справя по-добре, къде изпитва затруднения и други.

Виртуалната и смесената реалност (VR и MR) ще помогнат за проверка и упражняване на редица практични умения, както и за развиване на комуникационните възможности.

The post Как Microsoft вижда класната стая през 2030 г. appeared first on TechTrends България.

Едно е да твърдиш, друго е да го постигнеш. Технологиите може и да ни дадат подобна сила. Въпросът беше зададен от сцената на Innovation Explorer 2019 от Спас Керимов, основател на Printivo. Идеята зад него – чрез триизмерно принтирани органи и генетични манипулации да открехнем вратите на безсмъртието. Тази визия, демонстрирана нееднократно през последните години от различни учени и фантасти все още изглежда трудно достижима. Или поне все още доста отдалечена във времето.

Но тя показва и, че пред човешкото въображение и технологичен прогрес няма граници. Особено за първото. По този начин може да обобщим втората част от конференцията Innovation Explorer 2019. Тя беше фокусирана повече около технологиите, за разлика от първия панел, който извади хората на преден план.

Резервни части за тялото

Триизмерното принтиране е една от иновациите, чиито ефекти се очаква да усетим след години. Големите компании се възползват от технологията, но за крайния потребител тя е нещо далечно и дори абстрактно понятие. За Спас Керимов и неговата Printivo, тя е крайъгълен камък, около който се гради всичко.

„Кръвоносната система е Светия Граал в 3D принтирането на органи. Който първи я направи – взима всичко“ Спас Керимов

Идеята е да могат да се принтират човешки тъкани, а впоследствие и органи, които да ползваме, като „резервни части“. В по-далечна перспектива и на цели тела. Темата е обект на много научно-фантастични творби, сред които са филма „Петия елемент“, сериала „Западен свят“ и много други.

Задачата е доста трудна и сложна, толкова колкото са и нашите тела. Според Керимов, „Светия Граал“ на 3D принтирането на органи е в пресъздаването на кръвоносни съдове и образуването на функционираща система от тях. Което е нормално, предвид факта, че през най-тънките капиляри могат да преминават едно по едно кръвни тела и различни други молекули. Тоест, изисква се прецизност до под 3 микрометъра или казано с други думи – нанотехнологии.

В същото време, кръвоносната система изпълва не само човешкото тяло, но и самите органи. Без нея последните няма как да се изградят напълно.

Плановете на Printivo са през 2019 г. да се започне с нещо по-лесно – принтирането на човешки кости. Те са по-лесни за разработване, защото са с твърда конструкция и сравнително моногенна структура, като вид тъкани.

Блъфът на изкуствения интелект

Ираван Хиира от Hewlett-Packard Enterprise (HTE) представи в малко повече детайли историята и възможностите на изкуствения интелект (AI). Важен акцент постави върху тестването на алгоритмите чрез игри. След победите на машините над хората на шах и китайската Go, различните технологични гиганти започнаха да се оглеждат за ново предизвикателство, с което да вдигнат летвата на AI.

Ако Google се ориентира към видеоигрите и StarCraft 2, HPE избира покер. Хиира не показа, как точно са осъществени тестовете. Самата игра на покер е сложна, защото има много силен хазартен и психологически елемент – блъфирането. Освен това, участниците виждат само своите карти, не знаят с какво разполага противника, а комбинациите са наистина много.

През 2017 г. програмата на HPE е готова и се изправя срещу професионалисти в дисциплината. Резултатът е катастрофален за AI, който губи 700 хил. долара. Две години по-късно, изкуственият интелект си го връща тъпкано и печели 1.7 млн. долара.

Разработката е част от по-голям проект на HPE – InfoSight, който има за цел да може да обработва, анализира и прогнозира сложни бизнес процеси чрез обработването на огромни масиви от данни. HPE интегрира информацията от различни центрове и на базата на нея да дава пълноценни предположения и препоръки на клиентите на компанията.

Когато слепите прогледнат…

Комбинацията от технологии могат да имат буквално чудотворен ефект. Евгения Чернецкая, главен маркетинг директор в Microsoft за Централна и Източна Европа показа как може AI да се използва за добри каузи. Конкретният пример включваше човек, който е ослепял на седемгодишна възраст, но специален софтуер му помага в ежедневието, като буквално му казва какво се случва около него.

Така, когато покрай него минава скейтбордист, той прави кратко видео с помощта на камера в очилата си. След това приложението анализира чрез AI и му издиктува какво става. В друг случай, AI му помага да снима меню в ресторант, а след това му обяснява какво пише в него.

Чернецкая допълни, че съществуват етични предизвикателства пред тази нова технология. Най-добрият начин те да се преодолеят е като се сложат в конкретни рамки. Всичко да се представя прозрачно (събиране на данни например) и да се носи отговорност за различните ситуации.

Технологичният шанс за България

България не може да се превърне в Швейцария на Балканите, но може да се трансформира в Силициевата долина на региона. Дали ще го направи, времето ще покаже, но вече имаме някои положителни индикации.

Според Владимир Данаилов, главен изпълнителен директор на Столична общинска агенция за приватизация и инвестиции, страната ни вече трансформира имиджа си от такава за изнасяне на евтини процеси, към създаване на технологии с добавена стойност.

„Вече не се свързваме само с ниски цени. България и столицата ни имат добър имидж на стартъп дестинация, като в София вече има 15 фонда за рискови инвестиции“, коментира Данаилов.

Той допълва, че средата се подобрява и един от ключовите показатели в това отношение е обръщането на тенденцията за „изтичане на мозъци“.

„Виждаме все повече българи, които са заминали в чужбина да учат и работят, да се връщат в родината, заради по-добрите възможности тук“, допълни Данаилов.

В подобна насока беше и презентацията на Кирил Петков, основател на Proviotic. Според него иновациите са ключови за бъдещия икономически просперитет на България. Те са двигател на износа на висококонкурентни услуги и продукти с добавена стойност, които от своя страна могат да неутрализират ефекта на понижаващите се преки чуждестранни инвестиции в държавата.

За да направим това, трябва да преобърнем начина ни на мислене и да използваме силните ни страни по-разумно. Той даде за пример българското кисело мляко. То е изместено от големите компании в развитите пазари, които са успели вече да използват нашата тайна съставка – бактерията Lactobacillus Bulgaricus. Така губим пазари за милиони долари.

Proviotic, взимат уникалната бактерия и ѝ намират ново приложение – като естествен консервант за различни био храни. Така компанията я прехвърля от висококонкурентен пазар, какъвто е този за млечни продукти, в територия с голям потенциал.

Автоматизация на хаоса

Визията и възможностите на технологиите може да са неограничени, но реализирането им на практика исторически доказано е доста по-бавен процес. Спас Керимов загатна тази теза, като все пак разкри, че не сме толкова близо до достигането на пълно безсмъртие. Откриването на „Светия Граал“ – 3D принтирането на кръвоносна система – може да стане след пет, десет или повече години.

Има и други фактори, които могат да се окажат пречка за осъществяването на технологичните ни мечти. Огнян Златев, главен представител на Европейската комисия (ЕК) в България, сподели, че близо една трета от всички жители на Стария континент не разполагат с базови дигитални умения. Освен това по данни на ЕК се очаква недостигът на кадри в ICT да достигне половин милион души през 2020 г.

„Трябват ни подготвени хора, с високо ниво на дигитални умения“, коментира Златев. „Затова Европейския съюз е заделил близо 700 млн. евро за подобряване на дигиталната квалификация на жителите на Стария континент“.

Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на „Уникредит Булбанк“ предупреди, че за да може да се осъществи дигиталната трансформация, трябва да подредим процесите. Както технологичните, така и социално-политическите.

„Хаосът не може да се автоматизира, независимо от софтуера“, смята Хампарцумян.

The post Innovation Explorer 2019: (Без)граничните технологии appeared first on TechTrends България.