Резултатите бяха до голяма степен очаквани, като утвърденият телеком вече доминира пазарът за ТВ доставка с близо 60% пазарен дял през 2024 г. Това показват данните за изминалата година в доклада на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Другият голям печеливш от ситуацията е „А1 България“. Двете компании започват да налагат двуполюсен модел в повечето подсегменти на фиксирания пазар.

При мобилния ситуацията на пръв поглед изглежда патова между трите основни оператора. В перспектива тя може да се окаже неблагоприятна за „Йеттел България“, които още през 2023 г. загубиха ключовото второ място по абонати. Оттогава насам са и усилията на основно мобилния оператор да се наложи и като такъв на фиксиран интернет и телевизия. Засега резултатите са плахи стъпки напред, но започват да стават и все по-видими.

Това се случва при сравнително положително развитие на целия пазар. Ръст на общите приходи, стагнация при абонатите, но и потенциал за увеличение на инвестициите в инфраструктура. Последното идва по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), чиито проекти най-накрая бяха стартирани през 2025 г. Европейските програми се оказват ключов компонент в разширяването на възможностите на големите телекоми. Докато по-малките ще трябва да разчитат на нишови подсегменти.

Интернет доминация

Телеком секторът продължава да нараства и през 2024 г., като той надминава, макар и с малко 4 млрд. лева. Това е увеличение с 5.7% на годишна база и с 19% спрямо 2022 г. Той обаче не кореспондира с ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) на България, тъй като дял от него намалява от 2.1% през 2023 г. на 2% през изминалата година. Преносът на данни продължава да доминира сектора с над 54% дял, докато този на гласовите услуги се понижава на 25.8%. Същото важи и за разпространението на телевизия, което се свива от 14.2% на 13.5%.

Трябва да се отбележи, че данните на КРС обединяват мобилната и фиксирана интернет доставка. Основният растеж е при първата, която операторите предлагат в повечето случаи в пакет с гласова услуга. По този начин, мобилният сегмент продължава да разчита на монетизацията на 5G връзката и добавянето на допълнителни възможности при абонаментните планове.

Графата „Други услуги“ е големият печеливш през 2024 г. В нея попадат приходите за съвместно ползване на инфраструктура. Приходите се увеличават с 8% до все още минималните 235 млн. лева, спрямо 217 млн. и 141 млн. лева през 2023 г. и 2022 г. съответно. Динамиката на този подсегмент ясно илюстрира ефектът от аутсорсването на поддръжката на различни инфраструктурни компоненти, което предприеха основните телекоми у нас. Те са ситуирани в перо „Колокиране“, за което КРС единствено споменава, че нараства като приходи с 16.5% на годишна база.

Броят на операторите също следва интересна динамика. Мобилните остават трима, тези за фиксиран интернет намаляват от 656 на 621 покрай консолидацията последните няколко години. Но тези за ТВ доставка се увеличават минимално от 244 през 2023 г. на 251 през изминалата.

Мобилният триумвират

След окончателното установяване на само трима играчи в мобилния сегмент, динамиката е забавена. Ръст има на приходите, но най-вече при мобилния интернет. При абонатите също има минимално увеличение, като общо потребителите на гласови услуги се увеличават от 7.96 млн. на 7.98 млн. и за първи път от години доближават прага от 8 млн.

В сегментът вече се формира една нова и може би леко притеснителна тенденция. Тя е, че „Йеттел България“ губи леко позиции и при потребителите заема твърдо третото място. Пазарният му дял при абонатите се свива минимално от 31.4% на 30.7%. Потребителите на мобилен интернет също намаляват с малко по-висок темп – от 31% на 29.9% на годишна база.

Това поставя компанията на трето място по тези показатели, въпреки че от основаването на „Глобул“ е твърдо втори. Добрата новина засега е, че разликата между трите оператора се запазва сравнително малка. „А1 България“ е лидер при мобилния глас с 36.5%, следвана от „Виваком“ с 32.8%. Докато при мобилния пренос на данни, „Виваком“ е на първа позиция с 36.7% дял, докато „А1 България“ е с 33.4%.

Проблемът на „Йеттел България“ е тенденцията за спад втора година поред в тези показатели, докато другите два увеличават своите позиции, макар и минимално. Компанията държи позициите при приходите от мобилни гласови услуги, където остава лидер с 40.9% дял.

При мобилния интернет, който е по-перспективен обаче изостава. Там лидер е „А1 България“ с 42.1%, докато „Йеттел“ изостава до 29.7% дял, но и „Виваком“ спада от 29.4% на 28.2%. Дистанцията между вторите в този подсегмент обаче е минимална и може да има размествания през настоящата 2025 г. Освен, ако „А1 България“ не продължи по-добре да монетизира 5G връзката си.

За „Йеттел България“ мобилният сегмент е ключов, тъй като той формира основната част от приходите на компанията. Операторът се опитва да се трансформира в конвергентен, но за да постигне добри и по-балансирани позиции във фиксираните услуги ще му трябва време.

Телевизията – новото царство на „Виваком“

Изминалата 2024 г. беше маркирана най-вече от окончателното заличаване на „Булсатком“ и с данните от КРС, може да проследим ефектите от придобиването на сателитния оператор от „Виваком“. Очаквано, потребителите на доскоро независимия доставчик се преляха към телекома.

„Виваком“ доминира с 59.6% дял или близо две трети от пазара на база абонати. Това е с точно един процентен пункт повече спрямо сумарната позиция на телекома и „Булсатком“ през 2023 г. от 58.5%. Което показва, че компанията продължава да увеличава и органично своята абонатна база.

В същия момент, сегментът на платената телевизия остава почти непроменен като потребители и с минимално увеличение като приходи. Последните нарастват от 541 млн. на 544 млн. лева, докато първите са приблизително 2 млн. С други думи, „Виваком“ расте в един сравнително стабилен като параметри пазар. „А1 България“ отчита слаб спад от 27.3% до 26.5% дял на абонатите. КРС вече поставя на картата като трети „Йеттел България“, които обаче успяват да вземат едва 1.5% дял в целия сегмент.

Ситуацията показва, че поне на пазара за платена ТВ доминират две компании – „Виваком“ и „А1 България“, които държат 86.1% от всички потребители. Третият е далеч с 1.5%, а 12.4% от всички клиенти са разпределени между всички останали 248 ТВ оператора. Тук идва и голямата мистерия – защо се увеличава броя на доставчиците, макар и с малко, предвид факта, че пазарът не предлага възможности за растеж и развитие.

Малката мистерия със стрийминга

КРС не дава данни за състоянието на стрийминг платформите в България, но приложението JustWatch предоставя такива на регулярна база. Според него, Netflix продължава да е доминиращата услуга за началото на 2025 г. с 29% дял. Следвано от Amazon Prime Video с 18% дял и HBO Max (ребрандиран многократно – бел. ред.) с 14%.

Усилията на някои телекоми да наложат Disney+ обаче не се увенчават с успех. Платформата на популярният медиен гигант стагнира с 11% дял, като вече е застигнат от Apple TV+, който го изравнява по потенциални абонати. Същото важи и за Sky Showtime, чиито дял се понижава до 6%.

Други данни за ситуацията около стрийминг пазара в страната трудно могат да се намерят. Последните са на база изчисления от консултантската фирма Ernst&Young (EY) събрани през 2022 г. и според тях българските потребители са 560 хил. Те затвърждават лидерството на Netflix с около 200 хил. или точно 35% дял. Следван е от HBO Max със 150 хил. или 26%, а трети е Disney Plus със 75 хил. потребителя или малко над 13%. Тези данни обаче са вече значително остарели във времето, както и са събрани от различни източници. Затова детайлите за пазара на стрийминг в България продължава да е оскъден.

Пълзящото трио и във фиксирания интернет

Докато усилията на „Йеттел България“ при платената телевизия все още могат да се определят като бебешки стъпки, при фиксирания интернет има надежди, че компанията може по-лесно да се наложи като трети основен играч. Това е сегментът в който все още малките оператори заемат една четвърт от пазара – 26.6%. Тоест, телекомът ще може да мащабира своята дейност, както органично, така и чрез малки придобивания.

Другата добра новина за „Йеттел България“ е, че усилията му за момента са малко по-видими от тези при телевизията. Компанията заема третото място с 4.1% дял. В същият момент, доминацията на „Виваком“ не е толкова голяма, като телекомът е лидер с 39.4%, а вторият „А1 България“ е с 29.9%. Ръстът на първия е подтикван почти основно от придобиването на „Булсатком“, като техния сумарен дял от 2023 г. беше 37.6%. Което означава, че останалите 1.8% са от органичен растеж.

Другият момент е, че самият сегмент расте от 2.5 млн. на 2.6 млн. потребители. Като приходи също има увеличение от 427 млн. лева на 471 млн. лева. С други думи – това е перспективен подсектор, който все още позволява някакъв естествен растеж. След заличаването на „Булсатком“ прогнозата е, че бавно и славно „Йеттел България“ ще се опита да се установи като трети голям играч, който да грабне поне 10-15% от пазара. Компанията вече е постигнала около една трета от това, но има още път да извърви.

Нишови и инфраструктурни възможности

Наетите линии се оказват интересна ниша, която предоставя възможности за развитие, както на големите, така и на по-малките независими оператори. Добър пример за това е „Нетера“, която е ключов играч в този сегмент, както на едро, така и на дребно. При последният, компанията понижава минимално своите позиции до 10.4% на база линии и 8.4% на база клиенти, но като цяло промени няма и при двамата лидери – „Виваком“ и „А1 България“.

Отличните резултати на „Нетера“ си проличават в наетите линии на едро, където компанията се фокусира да предоставя международни такива. Компанията понижава дела си по бройка линии до 25%, но запазва второто си място. Приходите от това перо обаче се изстрелват от 25.9% дял на 33.7% дял. По двата показателя, „Нетера“ става лидер в сегмента, въпреки, че в таблицата на КРС е сложена „по навик“ втора. Зад нея е „Новател“, а трети е „Виваком“.

Другата тенденция, която ще движи пазара през 2025 г. и ще се усети още по-значително през 2026 г. са големите инфраструктурни проекти, съфинансирани по европейски програми. Трите телекома обявиха своето участие в изграждането на т.нар. 5G магистрали или връзка от пето поколение по основни пътни възли в страната. „А1 България“ ще прави подобна инфраструктура и на международното летище „Васил Левски“ в София.

Проектите по НПВУ също стартираха през пролетта на настоящата година и трябва да приключат през лятото на 2026 г. Трите телекома участват в тях и всички тези задания ще се отразят на целия сектор у нас. Точно как, ще разберем чак в докладите на КРС през следващите две-три години. Но във всички случаи ще имат значителен ефект върху динамиката на пазара.

The post Свят за двама или трима – българският телеком пазар през 2024 г. appeared first on TechTrends България.

Такъв е случаят и с масовото ползване на дронове във войната в Украйна. Конфликтът е уникален за 21 век, защото е първият сравнително симетричен като естество. Подобни сражения не са водени в Европа от края на Втората световна война, а по света – от войната между Ирак и Иран през 80-те години на миналия век. В Украйна, двете страни масово разчитат на дронове, като им придават различни функции – от тактически, през стратегически.

Тяхната употреба обаче е повече еволюционна, отколкото революционна. За разлика от различни други технологии през годините, като например тежките картечници в Гражданската война в САЩ, танковете в Първата световна война, ракетите във Втората световна война и др. Масовата употреба на дронове обаче размива друга линия – ползата на граждански и военни устройства на фронта, че и зад него. Това може да създаде опасно демократизиране на този тип оръжия. В следващите материали ще разгледаме някои от най-важните елементи в дроновата еволюция през последните няколко години.

„Краят на танковете“

От първата му поява на бойното поле в битката за Сома през 1916 г. за танка многократно се е твърдяло, че идва неговия край. През 1973 г. във войната от Йом Кипур, арабските сили неутрализират над 800 танка с противотанковите ракети (ПТУР) „Малютка“, като този тип оръжие нанася около 80% от загубите на Израел в конфликта. Първоначално се смята, че не може да се противопоставя на ПТУР-овете и те ще премахнат бронираните машини от бойното поле. Този тип ракети продължава да е основна заплаха за танковете, но не ги е елиминирала от въоръжените сили по света.

Великобритания за кратко е с убеждението, че танковете са част от една отминала епоха. Лондон стартира през 2020 г. проучвания дали изобщо да модернизира своите машини Challenger 2 и вместо това да ги снеме от въоръжение. След силно противопоставяне от страна на военните, идеята е изоставена, като британското правителство започва модернизацията на танковете си, броени седмици, преди старта на Руско-украинската война.

В самият конфликт, танковете играят ключова роля при щурмуването на укрепени позиции по украинските полета. Докато не се намесват хилядите FPV дронове. Това са малки, квадрокоптери, управлявани дистанционно и оптимизирани, така, че операторът да ги гледа „от първо лице“, които се използват преди това най-вече за атрактивни състезания с дронове. В Украйна, първо силите на Киев, после тези на Москва, оборудват малките машини с експлозиви (най-вече реактивни снаряди за РПГ-7,а те са в пъти по-слаби от бойна глава на ПТУР – бел. ред.), които детонират при удар.

През последните 18 месеца чат-приложението Telegram е залято от видеа на подобни дронове, които удрят едно след друго танкове, бронирани машини, камион, артилерия и др. Това създаде впечатлението, че нито едната страна, нито другата може да осъществява маневрени механизирани атаки, тъй като цели колони могат да бъдат овъглени за минути с няколко дузини от тези дронове.

Реалността е малко по-различна от тази представена от кратките и доста често – силно редактирани видеа в интернет. Първо, повечето FPV дронове ползват реактивни снаряди от РПГ-7, което означава, че са по-бавна, но много по-прецизна версия на съответното класическо преносимо оръжие. За съвременните танкове са необходими няколко (3-5, понякога и повече) преки попадения, за да бъдат унищожени напълно. Чрез прецизността на дроновете, един умел оператор може да постигне това с минимално количества удари, но пак говорим за повече от един.

Второ, част от пасивните защити на танковете, които са въведени срещу дистанционно-управляемите машинки, оказват някакъв ефект. Има доста видеа на оплетени в допълнителните мрежи дронове (без детонация). Появата на руските танкове „костенурки“ също повишават живучестта му на бойното поле, за сметка на мобилност и ориентация.

Заглушаването на безжичните сигнали се оказа временно решение. След пренасищането на ефира при украинската офанзива в Курска област, руснаците решиха да използват оптичната корда на своите ПТУР-ове, с която да пренасят сигнала от дрона към оператора. По този начин, машинките не подлежат на заглушаване и продължиха да създават проблеми на украинската армия.

Все още няма „универсално“ противодействие на FPV дроновете, но и тяхната ефективност е силно раздута от двустранната пропаганда. Този тип системи се оказаха изключително евтини и лесни за разработка, но се изисква тяхната наличност да е в големи бройки, за да окажат решително влияние на бойното поле. Те могат да бъдат разглеждани като много прецизна и доста по-далекобойна версия на РПГ-7. Във всички случаи, масовата им употреба в Украйна променя драстично тактиката и стратегията в модерната война.

(Не)уязвимите морски дронове

Една от сферите, в които Украйна има осезаемо превъзходство са морските дронове. Причината за това е тривиална – достъпът на Киев до бързия сателитен интернет на Starlink. Морските машини са достатъчно големи, за да бъдат оборудвани със спътникова връзка за дистанционно управление. Нещо, което много трудно може да бъде постигнато с традиционните FPV и други дронове, които се ползват на сухопътния фронт.

Морските системи на Украйна се оказаха доста ефективни през 2023 г. и първата половина на 2024 г. След това, Русия изтегли своите кораби в Новорусийск, а морските подстъпи към пристанището в Севастопол бяха подсилени. Москва започна да използва доста ефективно хеликоптери и изтребители, за да унищожава безпилотните моторни лодки.

Тактиката беше ефективна, до момента, в който не се появиха катери оборудвани с ракети „въздух-въздух“ Р-73 (в случая преконфигурирани за „повърхност-въздух“). Украйна успя да свали с морските си дронове един хеликоптер Ми-8 и един изтребител Су-30, преди руснаците да отреагират адекватно. След голямо закъснение, руската брегова охрана започна да използва FPV дронове срещу морските такива.

Самите морски дронове не са нови като концепция и бойно използване. Още през 1915 г. германските военноморски сили разработват дистанционно управляема лодка със 700 кг експлозив. Проблемът е, че по времето на Първата световна война технологията за връзка е доста ненадеждна и германците успяват да осъществят само един успешен удар през 1917 г. срещу малък британски боен кораб.

През годините са правени редица други експерименти, но едва във войната в Украйна е постигнат по-мащабен успех. Най-вече заради микросателитите на ниска орбита Starlink, които много трудно могат да се заглушат в морето. Ефектът е сходен с този на FPV дроновете по сухопътния фронт – безпилотните системи вършат работа за възпиране на противника, но не и за пълното му неутрализиране.

Митичният изкуствен интелект

Украинци и руснаци се опитват да представят някои от своите системи за по-високотехнологични, отколкото са. Докато употребата на различен тип безпилотни системи е неоспорвана, то някои от по-футуристичните възможности са под голям въпрос. Едно от твърденията на двете страни е, че през 2025 г. започват да ползват дронове с изкуствен интелект (AI). Засега, документална употреба на такива няма.

В своята атака срещу стратегическата авиация на Русия, украинците твърдяха, че използваните FPV дронове, скрити в граждански товарни камиони, разполагат с AI. Алгоритъмът е трениран на база на свободнодостъпни ресурси от руски военни музеи. В показаното видео от атаката от първо лице, няма никакви наченки на т.нар. „машинно зрение“ (machine vision), в което компютърът да разпознава различните бомбардировачи. Както и да ги атакува автоматично.

Редица от високотехнологичните твърдения за атаката също не отговаряха на показаното след това. Покривните люкове няма как да се отварят автоматично, защото нямат нито релси, нито панти, нито има следи от хидравлика/пневматика. Дроновете са прекалено малки, за да могат да получават сателитния сигнал от Starlink и да се управляват дистанционно от украинска територия, както беше първоначалното твърдение. После, от Киев признаха, че са ползвали 4G мобилните мрежи в Русия – тоест, са имали операторски екипи с всеки един от камионите.

Руснаците от своя страна, демонстрираха дрон-прехващач, който също трябва да е оборудван с AI. Той ползва алгоритъма да запомни вражеския безпилотник, след което да го настигне и да избере автоматично най-слабото му място, за да го свали. Кадрите показват няколко успешни удара, но отдалеч, докато видеото то самия прехващач, не издава за никакво „машинно зрение“.

С други думи – и двете страни, просто използват хайпа покрай AI, за да направят своите военни решения още по-високотехнологични отколкото са. Гражданските дронове, които се ползват за разузнаване или като FPV такива, имат ограничени автопилоти. Но те са базови команди за връщане в начална точка или автоматично отиване до друга. Понякога тези функции също са представяни като AI решения. За момента от фронта в Украйна няма достоверна информация, че са ползвани оръжия с някаква форма на по-развит изкуствен интелект.

Ролята на бойното поле

Дроновете са безспорно са големия акцент във войната в Украйна. Но тяхното влияние на бойното поле е по-скоро еволюционно, отколкото революционно. Конфликтът е уникален с две неща. Първото е масовата им употреба. Двете страни, впрягат значителни ресурси, за да създадат максимално бързо, лесно, евтино и просто всякакъв тип безпилотници.

Използването на потребителски модели е допълнено със създаването на още по-опростени такива, чиито корпуси и перки могат да се направят чрез 3D принтери. При това в буквално гаражни условия. Революционното е по-скоро демократизацията на производството. Кримската война и Гражданската в САЩ през 19-ти век са първите конфликти, които разчитат на индустриалната революция, процес който кулминира в двете световни войни. То тази в Украйна в момента показва демократизацията на производството, което се пренася от огромните цехове в малки работилници разпръснати дълбоко в тила.

Вторият елемент е, че тяхната масова употреба създаде концепцията за „прозрачно бойно поле“. При нея, контактната линия и територията на 15-20 км от двете ѝ страни са под непрекъснато 24/7 непосредствено наблюдение от безпилотници. Това също е еволюция от използването на шпионски сателити през Студената война, но сега картината се предава в реално време и може да се разузнава в много по-големи детайли на тактическо ниво. „Прозрачното бойно поле“ елиминира елементът на изненадата и прави внезапните пробиви на бронирани колони трудноосъществими. Което предизвиква изобретателността на двете страни. Руснаците на два пъти използват подземна инфраструктура за прехвърляне на бойни в тила на врага, докато украинците разчитат на гористите масиви за скриване на своите части.

Дроновете се превърнаха в ключов компонент в съвременното военно дело. Но само с тях не могат да се печелят войни. Подобно на двете световни войни, продължава да се води от концепцията за комбинирани операции – в които различни по рода си сили съчетават своите предимства и недостатъци, за да могат да извлекат най-доброто и да постигнат превъзходство на бойното поле. Армиите на бъдещето няма да разчитат само на дронове, но безпилотните системи се превръщат в не заобиколим фактор. Революцията в момента е по-скоро в мащаба, отколкото в развитието на технологията, която е повече еволюционна.

The post Дронова (р)еволюция appeared first on TechTrends България.

„Добрият творец копира, великият краде“ Стив Джобс

Фразата изречена от съоснователя и дългогодишен главен изпълнителен директор на Apple е всъщност е на Пикасо. Известният художник най-вероятно я е „взел“ от Стравински, което допълнително циментира нейното значение. Тази философия дълги години е в основата на политиката на Apple в разработването на нови продукти.

Технологичният гигант почти не поставя на масата иновации, които да са изцяло негова разработка. Вместо това, компанията краде идеите, комбинира ги по най-лесният за асимилиране от потребителите начин и след това ги пласира на пазара. Това важи от първите компютри и операционните системи, до знаменития iPhone и останалите мобилни устройства, с които Apple е известна в момента.

Последните итерации на платформите iOS, MacOS и останалите само затвърждават тази тенденция. Въпреки, че остава все още в тяхната сянка, има един сегмент, който започва да създава големи главоболия на Apple. Това е продължаващият провал с интеграцията на генеративния изкуствен интелект (AI). Резултатите му или по-скоро тяхната липса, са вследствие на дългогодишни проблеми още от времето на Siri и последните месеци на самия Стив Джобс. Защото последният може да краде идеи без да му мигне окото, но не може да му се отрече, че има цялостна стратегическа визия за развитието на технологиите. Изкуственият интелект и по-конкретно гласовият асистент заема важна част в нея.

Попарените надежди на Siri

Стив Джобс споделя нееднократно, че в бъдеще интелигентни алгоритми ще подпомагат работата на човека. Една от първите стъпки в това отношение са гласовите асистенти. Тяхната задача е да заменят голяма част от физическите интеракции между устройството и човека. Тоест, да влязат в ролята на безконтактен интерфейс. Поради тази причина, Apple пусна своят първи такъв през 2011 г. в лицето на Siri. Буквално дни след кончината на Стив Джобс.

Siri не е дело на Apple, а е на SRI International AI Center. Това е компания, която се отделя от Агенцията за авангардни разработки и технологии на Пентагона, позната като DARPA. Siri дебютира като отделно приложение в App Store през февруари 2010 г. Технологичният гигант я придобива два месеца по-късно за 200 млн. долара и в рамките на още година и половина я интегрира напълно в iPhone 4S.

Пускането на Siri води до надпревара в новия сегмент на гласовите асистенти, като в рамките на месеци Google и Amazon демонстрират своите аналози. Започват смели предсказания, как този тип системи ще изместят настоящите платформи и как всичко ще се ориентира около гласовите асистенти.

Има един малък проблем – те не работят добре. Още по-големият такъв за Apple е, че Siri се представя най-зле от трите, като дори с най-базовите команди не може да се справи. Това обаче не се оказва фатално за компанията от Купертино. Слабата прецизност на гласовите асистенти създава повече главоболия за потребителите, отколкото ги улеснява и затова те не се наложиха масово.

Нов тласък в AI

Google започва да се развива бързо в сферата на AI след придобиването на DeepMind. Различни специализирани агенти на изкуствения интелект покоряват нови висоти включително и в гейминга. Надпреварата за AI е смятана още тогава за ключова за развитието на технологиите. Изкуственият интелект, макар и в доста по-опростена и специализирана форма диктува различни услуги дори по това време.

Apple не иска да изостава и затова през 2018 г. успява да „открадне“ един от ключовите мениджъри на Google, който е управлявал екипите за търсачката и AI развойната дейност. Това е Джон Джианандра и под негово ръководство, онлайн гигантът е интегрирал най-новите постижения на изкуствения интелект в услуги като Photos, Gmail и Translate. Така, Apple продължават принципите на Джобс и когато не могат сами да създават, те крадат. Може да са идеи, а в случая – хора.

Джианандра трябва да обедини разпръснатите из всички звена екипи за AI под една шапка. Важността му е подчертана изрично, като той отговаря единствено на главния изпълнителен директор на Apple Тим Кук. Новият мениджър е смятан за най-влиятелният в компанията след самият Кук, разбира се. Джианандра получава и огромни ресурси, с които да наеме едни от най-добрите AI инженери в света. Всички погледи в Apple са вперени в него и надеждите, че този път ще са лидери в AI отново се разпалват.

Зората на генеративния изкуствен интелект

Седем години по-късно, ситуацията е по-зле отколкото беше със Siri през 2011 г. OpenAI пуска на пазара ChatGPT през 2022 г. и още няколко генеративни модела, които напълно трансформират сектора. Google наваксва в рамките на две години изоставането, а Microsoft просто откупуват значителен дял в OpenAI.

Когато от страна на Apple е тихо, обикновено означава, че компанията работи за изчистването на проблемите на конкурентите или просто не смята, че даден продукт/услуга се вписва във визията ѝ. Този път не е нито едно от двете, защото технологичният гигант вътрешно се проваля да изгради генеративен AI.

През 2024 г. Apple успява да представи своята визия и т.нар. Apple Intelligence. Услугата е толкова недоразработена, че е пусната със закъснение през декември същата година, вместо да е налична още от септември. Отделно, Европейският съюз (ЕС) забранява на компанията да я активира в своите държави-членки, заради противоречия за обработването на информацията.

По-големият проблем е, че повечето функции не работят адекватно, други напълно липсват. Успешните услуги са напълно базирани на ChatGPT, а не на самия Apple Intelligence. Още по-лошото е, че компанията базира целият си маркетинг на смартфоните iPhone 16 върху AI функционалността им. С това си навлича гнева на потребителите и някои започват да подават съдебни искове за заблуждаваща реклама.

Не кради от ближния си… екип

Джианандра на хартия трябваше да трансформира Apple в напълно готова за AI компания. Ситуацията се оказва доста по-хаотична и гигантът попада в капана на културата на големите корпорации – тази на силната вътрешна конкуренция. Въпреки, че Кук гласува пълно доверие на Джианандра, човекът, който го представя в компанията Крейг Федериги (главният софтуерен инженер) решава да създаде паралелен екип, който се казва Intelligence Systems. След което се опитва да „пренасочи“ ресурси от звеното на Джианандра, хора, пари, внимание и реклама.

Така, Apple попада в капан, който е коствал бизнесите на други гиганти преди него, като например Nokia, които се провалят по сходен начин в опитите си да разработят собствена смартфон платформа. Това се случва малко преди дебюта на ChatGPT. Когато OpenAI пуска на пазара своя генеративен изкуствен интелект Джианандра смята, че чатботовете са с много ограничени възможности и потенциал. Затова той се фокусира повече върху „поправката“ на Siri.

В същият момент Федериги започва да използва активно ChatGPT и е на напълно противоположното мнение. Той е убеден, че Apple трябва да интегрира подобен чатбот, който да е собствена разработка. Неговият устрем е попарен по две направления. Първото е, че финансовият отдел на компанията решава да не увеличава инвестициите си в AI. Затова, например не се обновяват графичните карти в центровете ѝ за данни, които са остарели и не са адекватни за нуждите за обработване на масови AI операции.

Второто е, вече споменатата вътрешна конкуренция между Федериги и Джианандра, която допълнително източва ограничените ресурси на Apple. Резултатите са предсказуеми. AI решенията на компанията са в най-добрият случай много изостанали спрямо конкурентите, в най-лошия са липсващи или напълно неработещи. Технологичният гигант е принуден да използва външни ресурси и така работещите функционалности в iPhone 16 са базирани най-вече на ChatGPT. Обработката на AI информацията е изнесена към конкурентните центрове за данни на Amazon и Google.

Неясното бъдеще

Ако идеята, че кражбата е в основата на гениалните артисти, то в корпоративния свят тя не трябва да се прилага вътре в рамките на самата компания. Историята многократно е показвала, че подобен тип конкуренция е само загуба на ресурси и време, а понякога и на пазари.

Apple взима мерки да овладее отново ситуацията. Джианандра вече не отговарят за AI разработката, която е прехвърлена на Майк Рокуел, създателят на очилата за виртуална реалност Vision Pro. Няма информация какво се случва с паралелният екип на Федериги, но ако компанията иска адекватно да реши проблема е той да бъде влят в основния.

Затова AI беше почти липсващ на последната конференция за разработчици на Apple WWDC 2025. Вместо нея имаме визуален редизайн на всички платформи, който ни връща във времената на Windows Vista с полупрозрачни менюта и елементи. Друга унификация е, че вече всички операционни системи на компанията ще следват единна номерация. Всички нови версии ще носят номера на следващата година от пускането им.

Бъдещето на Apple с AI остава неясно. Компанията ще продължи партньорството си с OpenAI, за да може да има работещи подобни услуги на своите устройства. Съдбата на Siri също е под въпрос и дали в един момент гласовият асистент просто ще се трансформира в по-адекватен чатбот или ще бъде заменен от нов. Във всички случаи, Apple трябва да пусне собствено решение, а не да разчита на външно. В противен случай може би ще сме свидетели на рядък случай, в който „ябълковият“ гигант да пропусне ключова иновация.

The post AI „самоизяждането“ на Apple appeared first on TechTrends България.

Опитите на Apple да диверсифицират производството на своите продукти извън Китай датират още от края на първия мандат на Доналд Тръмп. Но все още компанията не може да постигне две неща – да прибере обратно веригата си от доставки в САЩ и да се отърве напълно от китайската си зависимост.

Американският президент и новата му протекционистка митническа политика налагат скоростно прилагане на първото действие. То обаче изглежда прекалено далечно и трудно осъществимо, поради ред причини. Второто също започва да се превръща в химера. Особено с ескалиращото напрежение и дори първоначален обстрел между Индия и Пакистан. Apple беше избрал вече най-голямата по население държава за основен хъб, който да поеме изнасянето на китайските операции. Тръмп и Пакистан нанасят почти смъртоносен удар върху тези усилия.

Защо Apple не може и най-вероятно няма да постигне напълно тези две неща – да върне производството си в САЩ и да се отвърже от китайската зависимост? Досегашните подобни опити за момента са се проваляли и не става дума само за смартфон и технологичната индустрия. В момента успешните проекти са за много ограничени и тясно специализирани продукти, чието производство изисква ограничени човешки ресурси и сравнително опростени (като компоненти, не като процеси) производствени линии. Доналд Тръмп в момента иска да се прехвърлят огромни и градени с десетилетия вериги от доставки с щракването на пръсти. Подобни действия изискват време, много време.

Големите амбиции

Малко повече от месец отне на Apple след инагурацията на президента Доналд Тръмп на 20 януари, като на 24 февруари, компанията обяви плановете си за мащабни инвестиции в САЩ. В рамките на четири години, технологичният гигант ще похарчи повече от 500 млрд. долара за изграждане на нови производствени мощности и центрове на данни, поръчка на компоненти от американски поддоставчици, развойни звена за изкуствен интелект (AI) и др.

Най-големите елементи от този план за момента са изграждане на изцяло нов завод за AI сървъри в Хюстън, щата Тексас. Както и удвояване на специализирания фонд за „Напреднало производство“, който подпомага различни американски индустриални инициативи. С него ще бъде основана и академия в щата Мичиган за подготовка на индустриални кадри. Apple обявиха още увеличаване на инвестициите в развойна дейност, най-вече свързана с разработването на процесори.

Останалите сфери и проекти, в които ще бъдат разпределени инвестициите от над 500 млрд. долара само са споменати бегло. Те включват договори с подизпълнители в САЩ, като се подчертава, че ще бъдат засегнати всички щати, допълнителна инфраструктура за AI и центрове за данни, корпоративни центрове и производство на ТВ приставките Apple TV+. Липсата на повече конкретика подсказва, че все още технологичният гигант не е определил всички проекти, в които ще инвестира. Което води до мисълта, че решението на Apple за тези инвестиции е взето сравнително наскоро и е съобразено с изборът на новия президент на САЩ.

Химерата за „американски“ iPhone

Сумата от над 500 млрд. долара е огромна дори за Apple. През финансовата 2024 г. компанията отчита 391 млрд. долара приходи и малко над 93 млрд. долара нетна печалба. С други думи, компанията планира да инвестира в САЩ за четири години с 28% повече пари отколкото прави за цяла една финансова година. Факт е, че към тези средства ще се броят и плащания към подизпълнители, но това показва мащабите, с които технологичният гигант се обръща към Америка.

Има едно голямо липсващо име от обявените инвестиции – смартфоните iPhone. Те продължават да са флагманския продукт на Apple, който формира 51% от приходите им за 2024 г. Компанията не е обявила намерението си да пренася производството на своите смартфони в САЩ. Въпреки, че последните геополитически развития може да променят тази нагласа. Но дори и да се опита, няма да е лесно да се постигне.

На първо място, Китай няма заместител за момента. Не само като цена на производството, но и като качество, ефективност на процесите и изградена верига на доставки почти от-до. „Почти“, защото все още някои от технологичните компоненти се произвеждат в Тайван, Южна Корея и Япония. Изместването на процеса по сглобяване в Индия или в САЩ, може да мине за първа стъпка, но дори тогава, различните части ще трябва да се внасят от Югоизточна Азия.

По данни на Apple и Financial Times, в модерните iPhone смартфони има около 2 700 компонента, които се произвеждат от 187 доставчици от 28 държави. Едва под 5% от тях са с произход САЩ към момента. Това включва стъклените панели (Gorilla Glass на Corning), лазерните сензори за Face ID и 5G модема на Intel, който Apple ще замени с новите модели.

Китай отговаря за повечето от компонентите, но някои, като например чипсета се прави в Тайван, а в Южна Корея – екранът. Металната рамка се изработва от алуминий, но с прецизни машини, налични само при китайските производители. Индия от своя страна отговаря за тривиални неща, като например специализираните винтове. Пренасянето на всичко това в САЩ е невъзможно дори в обозрим дългосрочен хоризонт. Част от производството може да бъде трансферирано, но тогава Apple ще е зависим от стабилна търговия без високи мита, за да може да не оскъпи транспорта на останалите компоненти.

Китайската зависимост

Докато в САЩ Apple произвеждат под 5% от компонентите за своите iPhone, то зависимостта към Китай продължава да е значителна. Само 30 от 187-те подизпълнители на технологичния гигант не са китайски компании. Това прави едва 16%.

Ако ги разбием по брой заводи, ситуацията е малко по-оптимистична, но Китай продължава да доминира. Apple разчита на общо 759 завода за пълния цикъл по производството на смартфоните iPhone. От тях 284 или 37% от тях са китайски. Япония е втора със 108 завода или 14%. Според данните на FT, САЩ все пак е трета по този показател с 62 производствени линии или 8% от общия брой. Но като съотношение по крайния продукт – брой компоненти, Америка изостава под 5%.

Южна Корея и Тайван са след това, но при тях са някои от най-ключовите и високотехнологични такива. Първата държава предоставя OLED екраните с тъчскрийн матрицата, които са дело на Samsung. Без да опира само до тях, в страната 54 завода са подизпълнители на Apple. Тайван продължава да е единствената държава, в която се намират заводи, които могат да произвеждат под 5nm процесори. В последните поколения iPhone, чипсетите са изградени по 3nm технология. Това не са единствените компоненти, но да кажем тези с най-висока тежест, като в държавата се намират 48 завода от подизпълнителите на компанията.

Китай се възползва от много фактори, за да предложи най-доброто като цена-качество при подобни цялостни индустриални решения. Първоначално, западните компании пренасят производството си в страната, заради изключително ниските цени на труд и лесното мащабиране. Но това е реалността отпреди няколко десетилетия.

Китай концентрира огромни индустриални комплекси, които имат силно автоматизирани поточни линии, които в комбинация с такива с хора, предоставят невероятни мащаби. Другият момент е специализацията – китайските компании произвеждат даден компонент не само за Apple, но и за редица други марки, включително за все по-силните местни такива като Huawei, Xiaomi, Honor, Oppo и др. Изграждането на нова фабрика само за една от тези технологични компании ще означава огромен скок в цената.

Мисията невъзможна

Apple няма да е първият технологичен гигант, който ще се опита да пренесе обратно смартфон производството в САЩ. През 2013 г. Motorola прави подобен експеримент и открива завод в популярния сред военните среди град Форт Уърт в щата Тексас. Той просъществува само в рамките на година, преди да бъде затворен. Факторите за това решение са два – разходите за сглобяване на смартфони в САЩ се оказват значително по-високи от тези в Китай. Вторият е, че по това време Motorola не може да се наложи на американския пазар. Липсата на достатъчно клиенти прави напълно нерентабилна тази инициатива, а продажбата на смартфон бизнеса на Motorola на Lenovo в същата година обръща напълно политиката на компанията.

Apple няма втория проблем, като нейните iPhone са лидер в САЩ при смартфоните. Но пренасянето в страната, дори само на сглобяването на устройствата предназначени за местния пазар ще доведе до значително увеличение на цените. Което да подкопае позициите на компанията в сегмента.

Игра на мита

Още по време на първия мандат на Доналд Тръмп, когато САЩ ескалираха търговската война с Китай, Apple се опита да диверсифицира производството и доставките си. Посоката логично остана Азия – Индия, Виетнам и Тайланд. Идеята на главния изпълнителен директор на Apple Тим Кук беше, първата държава да стане основна, а втората – второстепенна, докато Китай постепенно да бъде изместен.

На думи звучи лесно, но практиката показа съвсем друго. Както виждаме от по-горните данни, Apple не успя да диверсифицира достатъчно производството си извън Китай. В Индия, технологичният гигант се сблъска с редица проблеми – от липсата на квалифицирана работна ръка и инфраструктура, до по-труден достъп до различни ресурси и в някаква степен до по-сложния регулаторен режим. Най-многолюдната държава в света е федерация с доста сложно деление и различни правила във всеки щат. Виетнам предлага същите предизвикателства, но в по-голям мащаб, без последното.

Играта на мита на Тръмп още от стъпването му в Белия дом за втори път промени напълно картината. Докато заплахите за подобни действия бяха последователна част от предизборната му кампания, повечето хора, експерти и мениджъри не предполагаха, че той ще наложи толкова високи мита и то на почти всички търговски партньори на САЩ. Това ефективно блокира всякакви опити за диверсификация на доставките, което не включва Щатите.

Дори инвестиционната програма на Apple обявена през февруари, няма да може да неутрализира ефектите от митата, които Вашингтон наложи на Делхи и редица други правителства. Япония и САЩ в някаква степен са близо до договорка и най-вероятно няма да има проблеми с доставките от страната на „изгряващото слънце“. С останалите, ефектът от митата най-вероятно ще удари технологичния гигант.

Геополитическият кошмар

Докато Apple се надяваше, че САЩ и Индия ще постигнат някаква договорка за отпадане или поне силно облекчаване на митата, подобно на Япония, ситуацията в азиатската държава се влошиха през последните няколко дни. Технологичният гигант може да задраска Делхи от сметките си за диверсификация, заради друг голям геополитически риск.

Напрежението между Индия и Пакистан ескалира през последните дни. Започнало с терористичен акт в индийската част на Кашмир и към момента продължава с размяна на ракетни, артилерийски и авиационни удари в райони по границата между двете държави. Възможността конфликтът да прерасне в пълномащабна война между Индия и Пакистан остава висок. При подобна ескалация, не трябва да забравяме, че и двете държави разполага с ядрени оръжия.

Високият градус на отношенията между Индия и Пакистан, най-вероятно ще обрекат опитите на Apple да продължи диверсификацията на производството си в Индия. Дори, може да наложи прехвърлянето на част от поточните линии обратно в Китай, ако не успее да го направи това в САЩ. С което, зависимостта на технологичния гигант спрямо Пекин ще продължи в обозримо бъдеще. Може да видим някакво прехвърляне на производствени мощности в САЩ, но ще бъде с доста по-бавни темпове, отколкото им се иска на настоящата администрация в Белия дом.

The post (Не)възможният развод на Apple с Китай appeared first on TechTrends България.

Този своеобразен „лов на технологични вещици“ се засилва при администрацията на Джо Байдън. Първоначално той се изразява под формата на натиск за контрол върху съдържанието по време на ковид пандемията и въвеждането на независими „фактчекъри“. Впоследствие се разширява и започват да се предприемат първите стъпки по реализиране на радикалната идея за засилена регулация на технологичните гиганти. Крайните опции включват разцепване на основните компании на няколко дружества.

Първоначално, единствено Илон Мъск подкрепи Доналд Тръмп в стремежа му за втори мандат. Основателят на SpaceX и главен изпълнителен директор на Tesla през това време купува Twitter и го ребрандира на X. Но в последните месеци преди изборите, изненадващо все повече технологични компании започнаха къде прикрито, къде не толкова да застават зад ексцентричния бизнесмен и политик. За първи път от десетилетия, в Силициевата долина има такова силно политическо разделение и подкрепа към републиканците. Причината е очевадна – страхът от регулации и разцепване на бизнеси.

Тръмп има и може би също толкова налудничави идеи, като на демократите, само че за цялата икономика. В първите дни на април той пристъпи към най-радикалната от тях – налагането на непосилни мита за почти всички основни търговски партньори на САЩ. Тази рязка ескалация на търговската война, изненада и хвана неподготвени всички. Тя доведе до срив на борсовите пазари, като най-тежко го понесоха именно технологичните компании. Защо те не бяха готови за този „Тръмпокалипсис“ и бяха засегнати най-много ще говорим в следващите редове.

Целта на митата

За да разгледаме ефектът върху технологичните гиганти, първо трябва да разберем логиката зад налагането на самите мита. Администрацията на Доналд Тръмп твърди, че така ще се отворят нови източници на приходи за държавния бюджет, но истинското предназначение е съвсем друго. Тези тарифи ще се използват от Белия дом за натиск върху търговските му партньори, който да се използва за преодоляване на няколко задълбочаващи се икономически проблеми на САЩ.

Те са много добре обрисувани от новия „ковчежник“ на Доналд Тръмп – Скот Бесент. Той предлага налагането на огромни мита върху почти всички търговски партньори, за да може САЩ да получи позиция на „по-силния“ при потенциални преговори за обновяване на световната финансова система. Крайната цел на дългогодишния инвеститор е да се постигне ново споразумение в стил „Бретън-Уудс“. В него, основните държави, с които САЩ търгува да продължат да използват долара, но и да поемат задължението да оскъпят своите валути спрямо него. По този начин, пряко се решават два от основните проблеми, а третият – косвено:

Множеството проблеми

Веднага изникват няколко въпроса и съответно потенциални проблеми в това иначе добро на хартия решение. Основното е, дали търговските партньори ще имат желание да постигнат споразумение със САЩ за долара. Китай най-вероятно ще откаже преговори, защото нейната икономика е достатъчно голяма и може да изнася продукцията си в останалите засегнати от митата държави.

Япония и Южна Корея например са по-зависими от Пекин, отколкото от САЩ, въпреки, че Вашингтон е вторият им по големина търговски партньор. Европейският съюз ще е най-засегнат от митата. Това се дължи на факта, че САЩ е най-големият търговски партньор на ЕС, както като внос, така и като износ. От друга страна, еврото има сравнително „фиксиран“ курс спрямо долара през последните години и споразумение в тази насока не би трябвало да е проблем. Натискът на Вашингтон е по-скоро Брюксел да премести автомобилното си производство от Мексико в Щатите, както и за засилване на европейската отбрана.

Вторият голям проблем е, че митата могат да бъдат контрапродуктивни за САЩ в дългосрочен план. Постигането на целите им трябва да се случи преди да започнат негативните ефекти от тях да изпратят американската икономика в тежка рецесия и силна инфлация. Първата се очакваше от икономистите покрай разточителната фискална и икономическа политика на Байдън, но сега действията на Тръмп могат да я засилят.

Оттук идва и последващото препятствие – преместването на производството също няма да се случи за няколко месеца, а ще отнеме няколко години. Това означава, че за да са сигурни във Вашингтон, че ще се случи, те трябва да държат митата в сила поне година. Което да се окаже твърде непосилно, дори и за мощната американска икономика. Самата релокация на заводите отваря и друг казус – наличната квалифицирана работна ръка в САЩ. Защото е лесно да преместиш производствените линии от Мексико в Тексас, например, но не и хората, които да ги оперират. Това ще означава внос на работна ръка, нещо, което влиза в противоречие с антиимигрантската политика на Доналд Тръмп.

Хаосът на борсите

Борсите се „окъпаха в червено“ в рамките на първите дни на април, водени от няколко фактора. Водещият е, че фондовите пазари по принцип са ирационални, независимо, че повечето трансакции са автоматизирани и водени от алгоритми. Последните лесно могат да последват емоционалните действия на редица търговци, а някои се задават директно по параметри от трейдъри.

Почти всички смятаха, че заплахите на Тръмп за високите мита ще са най-малкото преувеличени и, че накрая администрацията в Белия дом ще наложи такива, но много по-умерени като стойности. Китай е обложена с 34% тарифи, Виетнам с цели 46%, „приятелските“ Европа, Япония и дори Тайван с 20%, 24% и 32% съответно. Изненадващо, Русия не е в списъка, въпреки, че вносът от Москва е почти несъществуващ, особено след налагането на санкциите покрай войната в Украйна.

Фондовите борси реагираха остро на тези изключително високи мита и почти всички индекси и големи компании регистрираха значителен спад на своите акции. Доминираният от технологични дружества NASDAQ например изтрива над 1 трлн. долара в рамките на един ден. Спадът на индекса е 5.82%, докато другите два големи – S&P500 и Dow са 5.97% и 5.5% съответно.

Технологичният колапс

Големите губещи от този борсов срив са Tesla, Nvidia, Apple, Meta и Amazon от IT гигантите и технологичните компании като цяло. Първият отчита 10% спад само в рамките на петък, като изтрива около 139 млрд. долара пазарна оценка – горе-долу, колкото е брутният вътрешен продукт на България. По-малките играчи от сектора не са пощадени, като акциите на Palantir са с 19% надолу, тези на Salesforce с 11%, Intel и Broadcom с по 12%, а AMD губи 17%.

Стигаме до ключовия въпрос – защо повечето технологични компании губят поне по 10%, докато средно по-обширните индекси по малко под 6%? Отговорът се крие в това, че технологичните компании (и автоиндустрията) в най-голяма степен са изнесли производството си извън САЩ. Допреди година-две, целият производствен капацитет на Apple беше концентриран основно в Китай и затова на всеки iPhone или iPad имаше надпис „Designed in California, assembled in China“.

„Ябълковият“ гигант успя да изнесе част от заводите си в Индия и Виетнам, но митата на Тръмп засегнаха и тези държави. Мащабите на новите тарифи не позволяват на дружествата просто да преместят фабриките си от Страна А в Страна Б, за да избегнат налозите. Освен ако Страна Б не се нарича САЩ.

Ситуацията е интересна за Tesla. Автомобилният концерн е сред най-силно засегнатите, въпреки, че основният му производствен капацитет се намира в САЩ. Проблемите за компанията са три – създадените в Америка електромобили са изправени пред реципрочни мита от ключови пазари като Европа, например. Освен това, част от компонентите или производствените материали (например алуминий и литий) се внасят от чужбина и също са обложени с мита. Последният проблем е тривиален – Tesla в момента е на мушката на инвеститорите, заради силната политическа и противоречива ангажираност на Илон Мъск в администрацията на Тръмп.

По-чисто софтуерни компании с добре развита дистрибуторска и лицензионна мрежа по света, като Google и Microsoft са по-слабо засегнати. При тях спадът на акциите е съпоставим със средните за пазара.

Ефектите – негативни, но не напълно

С налагането на по-високи и по-всеобхватни от очакваното мита, Доналд Тръмп хвана неподготвени всички. Технологичните компании се оказаха най-засегнати от този „Тръмпокалипсис“ и в момента някои от тях може би съжаляват, ако са подкрепили пряко или косвено новият американски президент. Но техният избор не беше голям, защото демократите щяха да задвижат много по-агресивни мерки за разцепването на бизнесите им.

Ефектите оттук насетне зависят до голяма степен от това, колко време митата ще бъдат в сила и дали ще има предоговаряне на световната финансова система. За технологичните компании (и всички останали) с изнесено производство, трансформацията ще бъде най-болезнена. Apple успя да пренесе малка част от своята манифактура обратно в Америка, но да постигне напълно това, ще са ѝ необходими доста години. Същото важи и за други ключови гиганти, като Nvidia, например.

Не на всичко може да се гледа негативно. Покрай и след ковид пандемията, фондовите пазари надуха изключително много оценките на редица компании. В рамките на няколко години се появиха няколко многотрилионни дружества, като Apple, Nvidia, Microsoft, Google, Amazon и дори Tesla. Заличените стойности в момента може би отговарят с една идея по-реалистичните капитализации, които тези, а и други дружества притежават. Отрезвяването на пазарите и по-ранното „изпускане на парата“ създава предпоставките да се избегне спукването на по-голям инвестиционен балон. Естествено, ако митата се задържат повече от година, тогава много по-трудно ще могат да се намерят позитивни ефекти от тях.

The post Технологичният „Тръмпокалипсис“ appeared first on TechTrends България.

Tesla успя да разчупи тази парадигма. Даже прекалено много. Компанията задмина 1 трлн. долара пазарна капитализация през 2021 г., което е колкото на всичките десет водещи автоконцерна, взети заедно. Продажбите? В перспективния сегмент на електромобилите – дълго време лидер. Но всичко започна да се променя през 2023 г. Когато доминацията на Tesla беше поставена под изпитание и заплаха.

Положението се изостри допълнително от началото на 2025 г. Основната причина е включването на основния акционер, член на борда на директорите и лидер Илон Мъск като съветник в кабинета на новия президент на САЩ Доналд Тръмп. Милиардерът оглави Департаментът по правителствена ефективност, носещ симпатичната абревиатура DоGE. Целта на новата институция е да оптимизира американската администрация, като Мъск действа, по начина по който той си знае – с голямата тесла.

Съпротивата срещу действията на Мъск се пренесоха към Tesla. Започнаха палежи на електромобили и шоурумове на марката, заедно с бойкот на марката. Към това добавяме, че идеята на Тръмп за мита срещу Европа и Китай заплашват значително продажбите и дори производството на електрическите коли на милиардера. Всичко това доведе до значително свиване на пазарната капитализация на Tesla и опасения, че компанията е пред колапс. Както винаги, ситуацията е малко по-сложна от този бърз преразказ.

Кралят на електромобилите

Въпреки пандемията, 2021 г. се оказа една от най-силните години за Tesla. Тогава, производителят беше едноличен лидер по продажби с над 900 хил. реализирани електромобила, сочат данните на EV Volumes. Ако не броим хибридните модели, GM е втора с около 500 хил. бройки, а трета е групата на Volkswagen с около 450 хил. Последната е втора, но само ако включим хибридните модели. Без тях четвърта е, по това време малко известната, китайска BYD с над 300 хил. продадени електромобила.

Тези резултати и фактът, че брандът Tesla е широкоразпознат и дори се превръща като синоним за електромобил в развитите държави, поставя компанията на пиедестал сред инвеститорите. Комбинацията с високоперспективния сектор на електрически коли и стремежът на редица големи икономики да насърчат продажбите на подобни превозни средства прави пазарът прекалено агресивен в оценката си. Тя се изстрелва до над 1 трлн. долара в края на 2021 г., което я прави по-голяма от сумарната капитализация на десетте най-големи автомобилни компании в света.

Логиката е, че през същата година продажбите на електромобили се удвояват и достигат 6.7 млн. бройки, спрямо 3 млн. през 2020 г. Проблемът е, че те съставляват само малко под 9% от всички продажби на автомобили. Достигаме до абсурдната ситуация, в която компания реализирала едва 1.3% от продукцията на пазара е оценена повече от десетте най-големи концерна взети заедно.

Основният аргумент за това е, че Tesla се смяташе, че ще стане като Apple при смартфоните. Компанията на Стив Джобс успя да вземе малък дял в много перспективен пазар и да превърне за един период от време iPhone в синоним за умен телефон. На пръв поглед това се случи и с Tesla. Това убеждение беше размито в доста кратък срок.

Промененият пазар

Две години по-късно, през 2023 г. конкуренцията за Tesla се засилва. BYD вече е първа с общи бройки от 3 млн. пред американския гигант, който е с около 1.75 млн. Като само електромобили, новата китайска звезда е втори, но с малко над 1.5 млн. или с други думи – диша във врата на Tesla и по този показател. Данните за 2024 г. още не са излезли, но няма да е изненада, ако BYD е взел първата позиция от американската компания.

Докато през 2021 г. Tesla изглеждаше трудно достижима като продажби и имидж при електромобилите, този позиция се разми в рамките на тези две години. За това време BYD успя да скъси дистанцията и най-вероятно да е изпреварила американския лидер през 2024 г. Проблемът е, че разклащането на доминацията на Tesla се случва точно в момент в който продажбите на електромобили се намират в края на периода на бурен растеж. През 2021 г. пазарът се удвоява на годишна база, но през следващата отчита само увеличение от 55%, а през 2023 г. ръстът спада на 35%.

Tesla също е сред производителите с по-консервативно увеличение на продажбите. През 2023 г. той е от 38%, докато на BYD е 62%. Повечето китайски производители отчитат такива добри показатели, докато европейските, заедно с Tesla са в по-ниските стойности. Това се дължи на фактът, че електромобилите вече трябва да покриват по-масовите потребители, а самите те са на висока цена. Китайските производители успяват да намалят разликата в цената между традиционните автомобили и електрическите и да предлагат модели в по-достъпните класове.

Въпреки всичко, Tesla запазва преднината си като пазарна капитализация, независимо, че загуби „премиум“ статуса си на компания за „трилион долара“. Заради обезценяването на повечето други автоконцерни, американският производител има оценка, която е почти равносилна на тази на водещите 11 конкуренти. Което продължава да загатва, че дори пазарната капитализация от 800 млрд. долара през средата на март, може да се окаже надценена.

Политическата буря

През тези няколко години, Tesla вече се сблъскваше с различни политически проблеми. Най-вече в Китай, където се опитва да се наложи, подобно на Apple. Усилията включват различни дейности, като например гигафабриката на компанията в Шанхай, потенциалната забрана на колите на компанията да се карат в определени чувствителни местности и опасността от шпиониране през софтуера. До последните мита, които новият президент Доналд Тръмп реши да наложи на Китай.

Всички тези аспекти удрят по компанията, но се оказва, че не са единствените. Участието на лидерът на Tesla Илон Мъск в управлението на Тръмп също доведе до поражения по имиджа на компанията. Милиардерът оглави вече споменатият DoGE, който има нелеката задача да оптимизира държавната администрация на САЩ. Мъск започва да я реализира по неговия си брутален начин – първо с масово съкращения и после с истинската оптимизация.

Действията на Мъска са посрещнати с яростен отпор, особено с представянето на решения за закриването на различни организации, които имат повече идеологическа, отколкото практическа насоченост. Като Агенцията за международно развитие (USAID) и закриването на филиалите на медиите „Гласът на Америка“ и „Свободна Европа“. Недоволството ескалира с подпалването на различни автомобили Tesla и филиали на компанията в САЩ.

Тези протестни действия са допълнени и от видеа на видни YouTube инфлуенсъри, като Зак Нелсън (JerryRigEverything), Маркс Браунли (MKBHD) и най-вече Марк Робър (Mark Rober). Последният пуска видео в което „тества“ автопилота на Tesla в различни ситуации. Оказва се, че ютубърът не ползва истинската автономна система, а умната версия на „темпомата“, който на всичкото отгоре деактивира преди сблъсъка. Отделен сигнал, че нещата не са наред с Марк Робър, са и видеата, в които рекламира косвено Disney, включително и в това, в което „развенчава мита за автопилота“ на Tesla. Илон Мъск води война с медийната компания, заради рекламата в социалната мрежа X. Което поражда въпрос, дали негативното съдържание от големите инфлуенсъри не е част от организирана кампания. Вярно е, че автопилотът на Tesla създава редица проблеми и полемики, заради премахването на LIDAR системата от него, с цел понижаване на цената.

Ситуацията е такава, че се стигна дотам, президентът Доналд Тръмп да реши публично да купи електромобил на марката, а главният прокурор на САЩ Пам Бонди осъди атаките срещу колите на Tesla, като „местен тероризъм“. Във всички случаи думата Tesla вече не се използва за синоним на електрическа кола в Щатите, а по-скоро се асоциира с основният ѝ акционер Илон Мъск и неговите действия.

Маслото в огъня

Всичко това води до потъване на акциите на Tesla. Ако през декември 2024 г. компанията достига абсолютен пик на стойността на своите книжа от 435 долара за брой, то към средата на март те се сриват до 248 долара. Това е понижение от 43% в рамките само на няколко месеца.

Покрай политизирането на имиджа на американския производител, финансовите инвеститори гледат за най-малкия сигнал за проблем в компанията. Последният такъв казус е с продажбата на акции на брата на Илон Мъск – Кимбал, както и на действащата главна изпълнителна директорка Робин Денхълм.

Двамата са част от борда на директорите и реализират около 102 млн. долара от трансакциите. Кимбал Мъск продава 75 хил. обикновени акции за 27 млн. долара, докато Денхълм – за около 75 млн. долара. Братът на милиардера обаче се отървава от едва 2.5% от всичките книжа, с които разполага. Трансакцията на Денхълм е по-сложна, защото обхваща общо 13 вида акции и не става ясно дали няма и други към тях.

Инвеститорите изпаднаха в паника, помисляйки си, че дори бордът на директорите вече няма доверие в компанията си. Това е далеч от реалността, защото става дума за предварително подготвена продажба, която е задействана покрай високата цена на акциите през декември. Но трансакциите, в комбинацията от горните фактори постигнаха „ефект на снежната топка“ с понижаването на цените на книжата на Tesla.

Ранен, но не и сломен

Впечатлението за някои анализатори и страничните наблюдатели е, че Tesla влиза в процес на колапс на своя бизнес. Сривът на акциите, негативният сентимент онлайн, физическите атаки и др., подхранват подобни опасения. Финансово, за момента компанията е стабилна. Приходите през 2024 г. се увеличават, макар и с 1% до 97.7 млрд. долара.

Производството на електромобили обаче намалява с 4% до 1.77 млн. бройки. Това обаче може да се обясни с търсенето на колите, защото през 2023 г., компанията произвежда 1.85 млн., но реализира до крайния потребител около 1.75 млн. електромобила. Липсата на големи разлики подсказва, че няма голямо понижение на интереса на потребителите. Въпреки това, Tesla трябва да направи повече, за да може да запази лидерската си позиция. Дори и да я е изгубила през 2024 г. от BYD.

Свалянето на пазарната капитализация от 1 трлн. долара през 2021 г. на около 800 млрд. долара в началото на 2025 г. може да се окаже оздравително за Tesla. Пределно ясно беше, че акциите ѝ бяха надценени от прекомерния ентусиазъм на инвеститорите. Реалността е, че американският производител вече е изправен пред жестока конкуренция и няма да има доминираща позиция на пазара. От друга страна, новините, че Tesla е пред пълен бизнес срив също са толкова преувеличени и по-скоро политически мотивирани.

The post Възходът и падението на Tesla appeared first on TechTrends България.

Сумата изглежда впечатляваща за последните пет години и съвпада с тази, която компанията на Марк Зукърбърг е готова да задели за изкуствен интелект (AI) през следващия подобен период. По-голям обаче е имиджовият удар, защото технологичният предприемач ребрандира Facebook на Meta, именно с надеждата, че метавселената ще се превърне в основния ѝ бизнес. Нещо, което вече близо пет години по-късно, не просто не е реалност, но дори е много далеч от масовия потребител.

Вместо това, технологичният гигант продължава да налива милиарди долари в нещо, което все още е изключително нишово, докато ядрото ѝ от социални мрежи е поставен под заплаха от конкуренти като TikTok. Натискът на правителството на САЩ да ограничи китайските платформи може да помогне за стабилизацията на ключовия бизнес на Meta, но пак не е гаранция, че това ще се задържи дългосрочно.

Залитането по „златната AI треска“ AI също носи със себе си доста рискове. Защото тя започна да прилича доста на поредния технологичен балон, който може да изтрие също милиарди долари инвестиции, ако се прекали с него. От друга страна, Meta няма избор, тъй като изкуственият интелект е сфера, в която компанията инвестира от доста време и е сфера на съревнование с Google, Apple и останалите.

Визията за метавселената

Reality Labs е звеното на Meta, която отговаря по принцип за очилата за виртуална (VR) и добавена реалност (AR) на технологичния гигант. То е изградено първоначално върху Oculus VR, компания, придобита от дружеството на Марк Зукърбърг през 2014 г. за 2 млрд. долара. Тя беше известна, като разработчик на едни от може би най-добрите шлемове за виртуална реалност по това време. Повечето от парите са платени в акции, а само 400 млн. долара в кеш.

С Oculus VR към технологичния гигант се присъединява и Джейсън Рубин, бивш гейм директор в студиа като Naughty Dog и THQ. През 2018 г. той представя визията за метавселените на висшето ръководство на гиганта. В нея, метавселената заема централно място и според Рубин, компанията трябва не просто да „присъства в тази сфера“, а да бъде едноличен лидер.

Ковид пандемията, локдауните и дистанционната работа, превръщат идеята в повече от привлекателна. Толкова я харесват, че Марк Зукърбърг в края на 2021 г. обявява ребрандирането на Facebook на Meta, с което намеква, че метавселената ще се превърне в основен бизнес, с който технологичният гигант трябва да се идентифицира. Така, звеното за виртуална реалност от вторичен проект, започва да получава по-голям приоритет.

Натрупваща се загуба

Инвестициите по проекта за метавселената се трупат. По думите на самия Марк Зукърбърг те ще достигнат 100 млрд. долара през 2025 г. Проблемът е, че повечето от тези пари вече са отписани като загуби. Основното звено за виртуална и добавена реалност – Reality Lab (наследникът на Oculus VR), средно отчита по повече от 3 млрд. долара загуба на тримесечие.

От последното тримесечие на 2020 г. до последното на 2024 г. включително, подразделението на компанията е натрупало малко под 60 млрд. долара загуба. Най-голямата такава е отчетен през последния споменат период – от октомври до декември 2024 г., отрицателният резултат на Reality Labs е 4.97 млрд. долара. Най-малко пари е изгорило звеното през първото тримесечие на 2021 г. – 1.83 млрд. долара. С други думи, от вложени 100 млрд. долара във виртуална и добавена реалност, Meta е изгубила напълно 60 млрд. долара.

Добрата новина е, че все пак Reality Labs генерира някакви приходи, които при това се увеличават през последната година. За 2024 г. постъпленията на звеното са в размер от 2.1 млрд. долара, докато през 2023 г. те са били малко под 1.9 млрд. долара. Това е ръст от 10% на годишна база, но той е недостатъчен на фона на рекордната загуба натрупана през същия период.

Нишови продукти

Виртуалната и добавена реалности все още са нишов потребителски сегмент. Reality Labs отговарят повече за разработването на хардуера – VR и AR очила. На този пазар, Meta доминира, главно заради добрата технология на Oculus, но не единствено. Технологичният гигант, също така изгради партньорство с производителя на слънчеви очила Ray-Ban за разработването на стилен AR модел. Точно то се очаква да даде големи „плодове“, като Зукърбърг обяви 2025 г. за „определяща“ за техните умни очила. Като може би нарочно не си спомня за неуспеха на Google Glass.

В зависимост от периода, Meta отговаря за между 52% и 78% от продажбите на VR и AR очила на тримесечна база. Това показват данните на изследователската фирма CounterPoint Research. Което демонстрира, че компанията доминира на пазара и до някаква степен многомилиардните инвестиции дават резултат.

Проблемът е, че той все още е много нишов. Очилата за виртуална реалност реализират около 34 млн. продажби през 2024 г. Това е три пъти повече от тези продадени през 2019 г., но е много далеч от тези на масови продукти, като смартфоните например. Продажбите на умни телефони отдавна са надминали милиард на година, като през 2024 г. се очаква да достигнат 1.4 млрд. бройки. Същото важи и за AR очилата.

Така имаме изключително нишов пазар, който в същото време изисква големи и непрекъснати инвестиции. Apple навлязоха в него в началото на 2024 г. с техния комплект Vision Pro. Технологичният гигант бързо осъзна, че VR очилата няма да са следващия хитов продукт с мащабите на iPhone. През същата година, Microsoft решиха да излязат и да прекратят продажбите на иначе успешния в корпоративния свят HoloLens 2.

Самотната метавселена

Докато хардуерът е нишов, самата метавселена ще е едно много самотно място. През 2022 г. Meta твърдеше, че в нея има 300 хил. регистрирани потребители. Което звучи постижимо, ако 23% от тогава 1.28 млн. активни ползвалите на нейните VR очила са и в метавселената, математиката излиза. Редица експерти поставиха под съмнение тези данни, като според тях, реалните потребители са десет пъти по-малко или около 31 хил. Доста от сървърите са празни или с до 50 потребителя.

През 2023 г. ютубърът Джарвис Джонсън твърди, че дневните активни ползватели на метавселената на Meta са едва 900 души. С други думи, ситуацията във виртуалните светове на технологичния гигант все повече запада. За съжаление, не може да се каже колко точно пари е наляла компанията в своята метавселена. Reality Lab би трябвало да отговаря за нея, но не е напълно сигурно и потвърдено. Затова и повечето анализатори взимат парите от това звено, като индикатор за инвестициите в метавселената.

Това е тенденция, която не обхваща само платформата на Meta. Проблемът е, че самата концепция на метавселените изглежда не може да се хареса на обикновените хора. Дори ентусиастите започват да изоставят тези платформи. Най-голямата такава е играта Second Life, която вече е на пазара близо 23 години. Общо регистрираните потребители са 65 млн., но активните месечни падат с всяка изминала година. Ако през 2021 г. са били 500 хил. то в първия месец на 2025 г. са под 19 хил.

Други платформи показаха подобни нива на западане още през 2022 г., като например Decentraland, която тогава има между 30 и хиляда активни потребители. През 2024 г. бройката вече е сигурно под 50 души онлайн.

Изкуственият интелект – новото злато

Докато, Meta продължава да има някакъв фокус върху AR, VR и метавселените, AI е новият „златен стандарт“ в света на технологиите. IT гигантите вече наляха десетки милиарди долари в изкуствения интелект за последните няколко години. Харченето обаче тепърва започва, въпреки, че китайският DeepSeek показа, че технологията може да се развива и само за няколко милиона долара. При това с почти същата ефективност.

Дали напук на китайския модел, Зукърбърг обяви нови 60 млрд. долара инвестиции в AI, няколко дни след като DeepSeek превзе мобилните магазини. Meta развива от известно време своя изкуствен интелект Liama, който трябва да конкурира ChatGPT. Заедно на този пазар са още Gemini на Google, европейският Mistral и плачевно известния китайски DeepSeek.

Паниката покрай последния предизвика не само временен срив на фондовите пазари, но и подготовка за още по-големи инвестиции в AI. Четирите големи – Amazon, Google, Microsoft и Meta вече обявиха, че са вложили 264 млрд. долара през 2024 г. в новата технология и, че планират нови такива за над 320 млрд. долара през настоящата година. Което ще е два пъти повече от инвестициите в AI през 2023 г., когато са 151 млрд. долара.

Във въздуха стои въпросът, дали всички тези пари се изразходват ефективно. Особено, след като китайският DeepSeek постига същите резултати (поне за момента в някои области – бел. ред.) само за около 6 млн. долара или миниатюрна частица от тази планина от пари на американските гиганти. Голямата разлика е, че всеки един от американските гиганти инвестира значително в разработването на собствени чипове. Докато DeepSeek разчита на контрабандно внесени такива от Nvidia.

Сривът на пазарите също така индикира, че в момента фондовите борси може да са надули прекалено много оценките на компаниите, инвестиращи в AI. Новите капиталови вложения най-вероятно ще продължат тази тенденция. Което е много ранна индикация за потенциален балон.

Ще има ли паралел с AI

Може ли да се направи подобен паралел между AI и метавселените. И да, и не. Зависимостта между инвестициите в технологията и оценките на компаниите се запазва, но при изкуствения интелект имаме лесна достъпност.

Генеративният AI до голяма степен е наличен за всеки потребител с компютър/смартфон и интернет връзка. Докато метавселените изискват това и специални VR очила. Съдържанието на последните също за момента е доста постно. Казано накратко – преградите за потребителите да се потопят в метавселените са повече от тези за генеративния AI.

Това не пречи да се надуе пазарен балон, но при неговото пукане щетите и пострадалите компании може да са по-малко. Или поне ще останат тези, които най-добре утилизират генеративния AI до крайните клиенти.

Проблемите за Meta са два – все още няма яснота дали LIama е конкурентен на ChatGPT, Gemini и DeepSeek, както и потенциален срив на имиджа на компанията като пионер при метавселените. Зукърбърг подчерта, че изкуственият интелект е ключов компонент в развитието на последните. Практичните приложения на AI за момента опровергават тази негова теза.

Социален срив

Той обаче е длъжен да я подчертае, защото с ребрандирането на Facebook на Meta, заложи цялата репутация на гиганта на метавселените. Засега те се провалят с гръм и трясък, което може да се окаже пагубно за компанията. Защото, огромна част от фокуса на гиганта беше насочен към метавселените, докато остави развитието на социалните мрежи на заден план. Facebook засега е лидер по общи потребители в света с 3 млрд., другите ѝ две платформи Instagram и WhatsApp са на трето и четвърто място с по 2 млрд. TikTok е пета с 1.85 млрд. потребители, но тя успя да привлече най-младата и най-активна аудитория.

Кризата с идентичността на Meta, стагнацията на нейните социални мрежи, провалът на метавселената – всичко това се отразяват и на глобалните тенденции. Социалните мрежи губят своя чар, като са се превърнали повече в рекламен и новинарски фийд. Проблеми, които уж трябваше да се решат с метавселените.

AI усилията може да са спасителна сламка, защото могат да подсилят алгоритмите на социалните мрежи, но и да са допълнително разсейване от основния бизнес. Във всички случаи Зукърбърг заложи на куция кон метавселена, като сега ще трябва да наваксва в сферата на изкуствени интелект и да търси нови начини за трансформация на бизнеса със социални мрежи.

The post Цената на метавселената appeared first on TechTrends България.

Операторите получиха своето „сладко“ отмъщение за отпадналите проекти, които трябваше да изпълнят при първоначалните корекции на Плана. Тяхното предупреждение, че изграждането и оперирането на държавната мрежа от публична компания ще бъде санкционирано от Брюксел също остана нечуто. Телекомите получиха така желаните честоти, въпреки отпадането на 5G магистралите, при това на обещаните ниски цени.

Горчивината обаче остава, защото двата проекта (почти обединени като един след трансформацията) ще трябва да се изграждат от операторите, но в опасно кратки срокове, което може да компрометира всичко. Компаниите получиха европейски финансиране по друг механизъм (CEF-Digital) за изграждане на 5G магистрали. Те обаче са само частични и ще покрият само западните трансгранични коридори, но не напълно и ключови възли като АМ „Тракия“ и АМ „Хемус“.

Замразяването на парите по втория транш се дължи на продължаващата политическа нестабилност, а целият План се използва във всяка една от честите вече предизборни кампании. На някои места, проблемите са с липсата на законодателни реформи, на други – изоставане със сроковете.

При телеком проектите на НПВУ ситуацията за последните няколко години е горе-долу следната. Преработеният план в последния момент не е координиран с операторите, отпадат добри и практични идеи, а останалите са формирани така, че да бъдат изпълнени трудно, заради протакването и намаляващите срокове или са заплашени от блокиране от страна на ЕК. Нещата се поправят в движение, а оставащото малко време за изпълнение не дава гаранция, че ще бъдат завършени. Половината от ангажиментите като реформи и законодателни промени са изпълнени. Но другата половина може да компрометират проектите, защото ще поставят под въпрос спазването на сроковете.

(Пред)последните промени

Версията, която беше предадена официално към ЕК през април 2022 г. включваше два проекта с по равно финансиране от по около 315 млн. лева. Първият е за цялостна модернизация и надграждане на държавната Единна електросъобщителна мрежа (ЕЕСМ, позната и като НАМДА). Вторият е за разгръщане на онлайн свързаност в слабонаселените региони, познат и като „селски интернет“.

Разговорите с Брюксел водят до нова преработка на проектите, заради прекомерно голямата роля на този свързан с ЕЕСМ. Парите за т.нар. „селски интернет“ са разширени до 469.9 млн. лева, като целта е да се развият мрежи с много висок капацитет (VHCN). Вторият проект е вече за развитие на държавната опорна мрежа, която да обхване всички областни центрове. Средствата предвидени за нея са 162.5 млн. лева, като още 1.3 млн. лева са предвидени за информационни и комуникационни дейности.

При първоначалната версия на НПВУ от 2020 г. проектите са пет, като към горните два са предложени още споменатите 5G магистрали, които да покрият с високоскоростна мобилна връзка основните транс-европейски коридори (АМ „Тракия“, АМ „Хемус“, АМ „Европа“ и др. първостепенни пътища), модернизиране на базови станции със соларни панели и ваучери за потребители за 5G устройства и услуги. Последната идея отпада при последващата ревизия през октомври 2021 г., а останалите два – в завършения вид на НПВУ подаден през април 2022 г.

Основните реформи и законодателни промени първоначално предвидени са промяна на таксите за радиочестоти, освобождаване на спектъра в 700MHz и 800MHz, намаляване на административната тежест и разширяването на достъпа при изграждане на мрежова инфраструктура.

Най-трудна от всички се оказа освобождаването на честотния спектър в 700MHz и 800MHz, който се държеше от Министерство на отбраната. За него спорове между регулатори, телекоми и военни се водеха в продължения на десетилетия. Вкарването им като изискване в НПВУ засили диалога между всички замесени страни и доведе до разпределението на честотите в края на 2023 г. Още година по-късно, почти целия радиочестотен спектър предназначен за телекомите е разпределен между трите основни играча.

Промените в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ) обаче не са реализирани. Те са необходими да се съкратят сроковете за изграждането на опорна мрежа, което е необходимо при останалите след промените два проекта по НПВУ.

5G план без цялостен 5G проект

Не толкова гладки са нещата с оцелелите след промените два проекта. Веднага след входирането на ПВУ в ЕК, телекомите обявиха, че ще обжалват отпадането на 5G магистралите пред Брюксел. Един от аргументите за това е, че една от основните цели на самия План е да засили разгръщането на пето поколение мобилни мрежи. Модернизацията на инфраструктурата към 5G се забави, заради пандемията в Европа и затова Брюксел създаде перото за „Дигитална свързаност“. Отпадането на изграждането на високоскоростна мобилна връзка на основните магистрали премахва 5G проекта от българската версия на ПВУ.

Спасителният компонент за Плана се оказват законодателните реформи заложени в него. Телекомите изразиха опасения тогава, че отпадането на единствения 5G проект ще направи част от предвидените промени излишни. Държавата обаче ги изпълнява в края на 2023 г. и така София може да каже пред Брюксел, че е подпомогнала чрез НПВУ изграждането на мобилни мрежи от пето поколение. Макар и без да е осигурила финансиране за конкретни проекти, свързани пряко с новата технология.

Останалите такива в Плана обаче остават ключови, защото сега над 630 млн. лева се разпределят само между двата оцелели след редакциите. Дейностите по тях са сходни, като и двата предвиждат изграждане или надграждане на фиксирани мрежи с опция за 5G връзка в страната. Ако един от тях отпадне или не се реализира целият ПВУ може да се окаже заплашен, заради изискването на ЕК 21.46% от средствата да се разпределят за дигитална трансформация.

Две в едно, но не съвсем

Окончателната версия на Плана оставя два проекта – този за модернизация на ЕЕСМ, който е под опеката на Министерството на електронното управление (МЕУ) и по-конкретно на и за „селския интернет“, който попада в юрисдикцията на Министерството на транспорта и съобщенията (МТС). Те обаче имат една скрита цел – максимално разгръщане на държавната мрежа. Идеята е, с проекта за модернизация на ЕЕСМ да се подменят основните трасета и да се разширят до главните населени места, а със селския интернет да се създадат допълнителни „възли“. Преди по този начин беше частично разширена държавната мрежа точно с европейски средства за развиване на връзка в труднодостъпни региони.

МЕУ поддържа тази инициатива, за да може напълно да подмени и разшири ЕЕСМ. Затова и до втората половина на 2023 г. двата проекта бяха предвидени да се правят от държавно дружество. Изградената инфраструктура от своя страна може  да се ползва за нуждите на институциите, но с опция част от капацитета ѝ да се предоставя на малките оператори, които да създадат виртуална мобилна услуга (MVNO). С което да се създаде ефективен държавен телеком, което макар и да беше хипотетична ситуация, можеше да се реализира. Поне на първо време.

Още от самото начало телекомите алармираха за две неща. Първото е, че дори и да се реализира, ще са необходими огромни последващи инвестиции за поддръжка, както и огромен технически и експертен ресурс за експлоатацията на мрежата. Нещо, с което държавата просто не разполага. Крайният резултат щеше да бъде изградена инфраструктура, която постепенно да запада от липса на поддръжка.

Праволинейният Брюксел

Вторият проблем, за който предупредиха телекомите е, че така развит проекта за ЕЕСМ може да бъде възприет от ЕК за държавна помощ и ще трябва да отпадне. Ако беше спазен предходния вариант на НПВУ, според който държавната мрежа щеше да получи само 15% дял от всички средства, идеята за нейната модернизация можеше да мине. Но не и във версията, която се представя пред Брюксел, когато тя съставлява 50% дял от предвиденото финансиране и потенциално останалите 50% като прикрито такова.

Затова не е изненада, когато през втората половина на 2022 г. от ЕК съобщават на българското правителство, че модернизацията на ЕЕСМ ще мине за държавна помощ. В опит да се спасят парите по Плана, двата проекта търпят изменения, за да отговарят на изискванията на Брюксел.

Първата голяма промяна е редуцирането на парите за държавната мрежа и вместо 316 млн. лева, сега са 162.5 млн. лева, останалите 469.9 млн. лева отиват за „селския интернет“. Втората промяна е, че правителството ще закупи само активното оборудване за модернизацията на ЕЕСМ и за „селския интернет“. За него ще отговаря Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ (ИАИЕУ), което е под шапката на МЕУ. Физическата инфраструктура ще се полага от телекомите, като операторите са обещали да заделят капацитет (примерно, един сноп от оптичните кабели), които ще се ползват само от държавата.

Тези промени може да звучат доста невинно и на пръв поглед лесни за разработване, но не е така. Източници от телекомите обаче дълбоко подчертават, че това е много амбициозен план. В него се предвижда изграждане или надграждане на над 7 хил. км оптична инфраструктура, което е „безпрецедентно като мащаб за България“. Операторите трябва в рамките на година да покрият значителна част от страната, която не включва големите населени места, където такава мрежа вече съществува.

Въпреки това, след години на прекрояване на НПВУ в частта за „Дигитална свързаност“, България най-накрая има зелена светлина да започне проектите. Първите обществени поръчки ще бъдат пуснати от двете министерства от началото на 2025 г. и трябва да бъдат затворени през април. След което, операторите ще имат само около 14 месеца за изпълнението им, вместо близо три години според първоначалните планове.

Участието на телекомите

Засега две от телеком групите публично потвърдиха, че ще участват в поръчките по НПВУ. „Виваком“ заедно с инфраструктурното подразделение на United Group – United Fiber, както и „Йеттел“ с мрежовото CETIN България, потвърдиха пред TechTrends готовността си за включване в проектите, докато от „А1 България“ не отговориха на изпратените им въпроси.

„Към днешна дата, срокът е предизвикателен за реализацията на такъв мащабен проект, но с оглед на неговата значимост, ние вярваме, че всички изпълнители ще направят възможното той да бъде реализиран“, коментират от „Виваком“.

„Към днешна дата, срокът е предизвикателен за реализацията на такъв мащабен проект, но с оглед на неговата значимост, ние вярваме, че всички изпълнители ще направят възможното той да бъде реализиран“ Виваком

„В момента, „Йеттел“ с CETIN сме в процес на анализ на потенциалните региони, в които ще бъдем най-ефективни с оглед краткия срок, обема и съответно къде бихме могли да осигурим максимално покритие с най-високо качество“, коментират от „Йеттел България“. Което може да се преведе, че двете компании от групата на PPF Telecom ще потърсят тези региони в поръчките, които могат да се реализират най-реалистично предвид краткия срок.

„В момента, „Йеттел“ с CETIN сме в процес на анализ на потенциалните региони, в които ще бъдем най-ефективни с оглед краткия срок, обема и съответно къде бихме могли да осигурим максимално покритие с най-високо качество“ Yettel България

Според източници на TechTrends първоначалната реакция на операторите е да не вземат участие в проектите, нещо като „сладко отмъщение“ за 5G магистралите. Или най-малкото подобни действия са били обсъждани. От една страна компаниите вече се сдобиват със „сладката част“, след като получават заветните честотни ресурси на по-ниски цени, както им беше обещано. Както и разпадане на идеята за създаване на „държавен телеком“.

От друга страна, източниците на TechTrends подчертават, че отпадането на проекта за модернизация на ЕЕСМ в неговия изцяло държавен вид, „отпушва“ целия процес и работа по Плана. Това се случва, защото МЕУ вече не участва толкова активно и всичко е повече в ръцете на МТС. От транспортното министерство се оказват по-сговорчиви с операторите, като предпочитат те да изпълнят проекта и не настояват всичко да се прави от държавата. Уговорката между МТС и телекомите в момента е вече споменатото изграждане на мрежата от вторите и да резервират част от капацитета за ползите на държавата. Без да се прави паралелна инфраструктура или тя да се полага от публично дружество.

Капанът със сроковете

След като двете страни си стискат ръцете експертите от транспортно министерство започват работа по развитие на проекта за „селски интернет“, в който ще се полагат кабели, както и същото и за ЕЕСМ. Това е доста трудна задача, защото вече има солидно натрупване в забавени срокове. България подава последна своята финална версия на Плана от всичките държави-членки. Това се случва през април 2021 г., докато през октомври същата година, Гърция например вече получава първия транш по него. Но без да осъществи необходимите за него реформи, с което си навлича малко гнева на ЕК и прави Брюксел по-чувствителна с темата за законодателни промени заложени от всяка държава.

Работата по НПВУ в частта за дигитална свързаност обаче продължава да буксува до втората половина на 2023 г., заради разногласията с държавната мрежа. Така са изгубени две пълни години от предвидените четири и половина за развитие на проекта. Например по график, първите обществени поръчки трябва да стартират в началото на 2022 г., а първите дейности по планиране и изграждане в края на същата година. Така, вместо три години и половина за разгръщане на „селския интернет“, в момента операторите ще разполага само с 14 месеца, 18 ако броим и срока за обществените поръчки.

По информация на TechTrends, МТС е приключила определянето на т.нар. „бели петна“ на покритието и вече ги е публикувала официално. Вече се подготвят обществените поръчки и тепърва ще има яснота кога ще започнат реалните строително-монтажни дейности, докато сроковете все повече се свиват. Очакванията са това да се случи през средата на 2025 г.

Времето е доста малко и тези срокове ще „са на ръба“, по думи на източници от индустрията. Те, дори саркастично коментират: „Преди време им се смеехме (на държавните институции – бел. ред.) как ще трябва да вземат всички багери в страната, за да прокопаят мрежата, ама сега на нас ще ни трябват“.

Последният елемент са промените в ЗУТ и ЗЕСМФИ, които ако не бъдат приети в следващите месеци, най-вероятно ще направят сроковете невъзможни за реализиране. В общественото обсъждане за поръчките, CETIN България предлага да се удължи времето за изпълнение при необходимост, МТС го отхвърля, като напомня, че то е фиксирано от Европейската комисия и обвързано с плащанията по Плана. „Виваком“ от своя страна се опитват да прокара промените в ЗЕСМФИ, които да направят проектът осъществим. Тази позиция се заявяват и официално:

„За да се случи това, е необходимо да се предприемат ключови мерки за облекчаване изграждането на инфраструктурата, като се съкратят максимално сроковете за съгласуване и издаване на разрешения за строеж“, коментират официално от „Виваком“ пред TechTrends.

„За да се случи това, е необходимо да се предприемат ключови мерки за облекчаване изграждането на инфраструктурата, като се съкратят максимално сроковете за съгласуване и издаване на разрешения за строеж“ Виваком

Телекомът от своя страна се опитва да трансформира липсата на промени в законодателството като форсмажорно обстоятелство. С което операторите да се оправдаят при неизпълнение навреме на поръчките. МТС също отхвърля това предложение, като казва, че промените в ЗЕСМФИ не касаят пряко процедурите, въпреки, че значително ще улеснят изпълнението им. Министерството директно казват на операторите „да преценят възможностите си за изпълнение“.

5G магистрали вече на парче

Докато часовникът тик-така за НПВУ, България все пак ще разполага с 5G магистрали, макар и частично. Освобождаването на честотите в 700MHz и 800MHz позволяват на операторите да кандидатстват за финансиране през други европейски фондове и механизми. Един от тях е Механизмът за свързване на Европа на Европейския съюз – CEF-Digital. Първият проект е на „А1 България“ и гръцката Cosmote и носи обозначението 5G SEAGUL.

Той предоставя непрекъсваеми мобилни скорости от пето поколение на разстояние от близо 450 км между София и Велестино. Това покрива значителна част от пътя между българската столица до гръцката Атина. Cosmote ще покрива 300 км магистрала в южната ни съседка, докато останалите 146,5 км ще се изградят от „А1 България“ и ще обхванат цялата изградена до момента дължина на АМ „Струма“.

Важен елемент е непрекъсваемостта на връзката, която се осигурява и през самата граница на ГКПП „Кулата“ – „Промахон“. Двата телекома демонстрираха завършването на първия етап от проекта на 24 април 2024 г., който предоставя трансгранична връзка около самия пропускателен пункт. На него връзката се осигурява с честоти от 3.6GHz за по-голям капацитет, а по самата магистрала – в 700MHz. 5G SEAGUL трябва да бъде завършен напълно през 2025 г. и е първия подобен проект на Балканския полуостров.

„А1 България ще използва за по-голямата част от отсечката между София и Кулата в спектъра 700MHz, защото той предоставя по-добро покритие по протежение на магистралата и по-ниска латентност“, коментира Живко Ковачев, директор „Конвергентна мрежа и услуги“ в „А1 България“ при представяне на отсечката в началото на април.

Отново в края на април беше обявен стартът и на втори подобен проект по механизма CEF-Digital. Той ще свърже София със сръбския Димитровград през ГКПП Калотина, но засега ще включва само подобряване на оптичната свързаност, с цел развитие на 5G връзка след това. Трасето реално, ще осигури интернет връзка по изградената част на АМ „Европа“. Проектът се казва 5G Balkans и се изпълнява от българските и сръбски звена на CETIN и Yettel.

Последният проект по CEF-Digital, който е в ръцете на „Виваком“, е за „непрекъснато 5G покритие за свързана и автоматизирана мобилност (т.нар. CAM) по коридора Ориент/Източно-Средиземноморски в трасето между Гърция, България и Турция“. Последният по принцип включва почти всички магистрали и пътни артерии по линиите ГКПП Калотина-София, ГКПП Кулата-София, София-Видин и София-Пловдив-Свиленград. В наличната информация се говори най-вече за първите две отсечки, които вече се разработват от другите два телекома. Възможно е „Виваком“ да прави 5G мобилната свързаност при ГКПП Калотина-София, но и да включва част или напълно някое от другите две направления. Във всички случаи, няма да се покрие напълно АМ „Тракия“ или АМ „Хемус“ с тях.

Сладко-горчивият привкус

Въпреки „сладкото отмъщение“ на операторите, то е с леко горчив привкус. Телекомите все пак получиха заветните честоти, някои от тях след десетилетия на разправии и преговори. Цените за лицензите бяха намалени. Материализираха се предупрежденията, че модернизацията на ЕЕСМ в предвидените в Плана мащаби ще бъде възприета от ЕК за държавна помощ и проектът беше спрян в този му вид.

В крайна сметка операторите ще полагат инфраструктурата за „селския интернет“ със заделен капацитет за държавната мрежа, както и самата ЕЕСМ. Както и засега осигуриха три проекта за 5G магистрали, които да бъдат съфинансирани от Европа. Не всичко е само „шоколад и бонбони“ обаче. Телекомите ще трябва да изградят проекта за „селски интернет“ при все по-свиващи се и граничещи с невъзможност срокове.

Това поставя под въпрос дали изобщо те могат да бъдат реализирани. Ако бъде изпуснато европейското финансиране, най-вероятно парите по проектите ще трябва да бъдат компенсирани изцяло от държавния бюджет. Или от компаниите, чрез неустойки, заради закъснения, поради кратките срокове.

Индикациите за цялостен провал на Плана вече се натрупват. България все още не е получила второто плащане, а по график трябва да е на четвъртото. Дори второто е под въпрос и вече има предупреждения от официални лица в Брюксел, че може да бъде редуцирано. Като към момента то дори е блокирано. Някои обновени енергийни проекти още не са представени пред Европейската комисия, а законодателни реформи висят „на трупчета“ от едно Народно събрание към друго.

Относно 5G магистралите ситуацията също е със своите плюсове и минуси. Връзка от пето поколение ще има само в рамките на 189 км магистрален път – 143 км АМ „Струма“ и 46.5 км АМ „Европа“ (София-Калотина – бел. ред.), както и потенциална, но засега неназована част от „АМ Тракия“. Докато първоначалната версия на ПВУ предвиждаше покритие да се изгради по основните за България – АМ „Тракия“ и в АМ „Хемус“ (общо двете са 551 км) + АМ „Европа“ и други пътни възли, които не са магистрали. Засега първата ще се прави частично, а втората ще почака (по навик), което ще е изпусната възможност за страната ни вече да разполага с напълно свързани магистрали в Европа. Все пак ще има 5G връзка, но със забавяне и може би частично.

The post „Сладко-горчивото отмъщение“ за 5G магистралите appeared first on TechTrends България.

При третия Кръстоносен поход, те завзимат Константинопол – действие, което допълнително отслабва Византийската империя и за някои историци е един от факторите за налагането на Османската империя няколко века по-късно на Балканския полуостров.

Изключителната динамика от последните дни на 2024 г. и първите такива на 2025 г. между телекоми и регулатори, показва доста сходна картинка. Председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мария Филипова излиза на своеобразен „кръстоносен поход“ срещу мобилните оператори и някои противоречиви техни практики. Това се случва само месеци след като оглавява поста през май миналата година. След различни битки между нея, КЗП, другият ключов регулатор, операторите и съда, всичко това кулминира в идеята на Филипова да отнеме честотните лицензи на трите основни телекома. Усилията ѝ, а може би и мотивите ѝ, доста наподобяват тези на кръстоносните походи от европейската история, като сравнението става още по-силно, като добавим резултатите от различните схватки.

Първият поход – неустойките по договорите

В края на май 2024 г. правителството на Димитър Главчев изненадващо смени ръководството на КЗП и назначи за председател Мария Филипова. Тя стана известна преди това с отказа си на Васил Божков за подкупи и потенциално други услуги, докато е начело на Държавната комисия по хазарта. Четири месеца след поемането на поста в КЗП, Филипова предприе първия си своеобразен „кръстоносен поход“ като взе на мушка допълнителните неустойки при предсрочно прекратяване на абонаментите с телекомите.

Действията са аргументирани покрай постъпилите множество жалби свързани с подобни казуси. Тогава, регулаторът забрани практиката операторите да натрупват неустойки, като заплащат освен трите месечни такси, така и разликата в промоционалните цени, както за тарифите, така и за закупените устройства. Докато при първите, решението е лесно, то при смартфон субсидиите, нещата стояха малко по по-различен начин,

Два месеца по-късно, телекомите и КЗП достигнаха до компромис, в който максималната сума по неустойките да не надвишава три месечни такси. Останаха някои въпросителни по това решение за точната калкулация, но те трябва да се видят при подписване на нови договори, в които тези условия ще бъдат добавени. Компромисът беше голямо постижение за КЗП, защото дойде в момент, в който забраната на регулатора падна в съда.

Вторият поход – скритата индексация

Не отне много време и самите телекоми дадоха повод на Мария Филипова отново да предприеме „кръстоносен поход“ срещу тях. Този път на прицел попада т.нар. „скрита индексация“, която два от операторите („Йеттел“ и „Виваком“) решиха да обявяват в последните дни на 2024 г. поскъпване на месечните такси на съществуващите договори с между 1 и 3 лева. Те правят това, защото очакванията за инфлацията за изминалата година е да е около 2% и дори да се коригират с толкова цените, ще става дума за между 40 и 80 стотинки в най-масовите тарифи.

Очаквано, КЗП скочи срещу тази практика, която може да позволи на операторите да индексират цените всяка година, с колкото си поискат, независимо от инфлацията. Председателят на регулатора Мария Филипова обяви, че това е нелоялна търговска практика, която трябва да се забрани. Тя също така наложи санкции до 50 хил. лева за всяка една от тях. Не става напълно ясно дали е за трите точки нарушения по 50 хил. лева, за абонат или само еднократно се прилага тази сума.

Ситуацията беше малко хаотична, защото първоначално КЗП прехвърли проблема към ресорната за телекомите – Комисия за регулиране на съобщенията (КРС). Това беше направено, защото аргументите за промените на тарифите на двата оператора бяха заложени точки в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). КРС не намира проблем след анализ на проблема, а „събраната в хода на проверката информация ще бъде предоставена на КЗП във връзка с правомощието й да наблюдава устойчивостта на пазара на дребно с цел осигуряване защитата на потребителите срещу нелоялни търговски практики“. Така телеком регулаторът върна топката обратно при подателят ѝ.

В крайна сметка от КЗП издадоха заповед за забрана на скритата индексация, като се позовават на текстове от Закон за защита на потребителите (ЗЗП). Действие, което операторите обжалват в съда.

Законовата схизма

Казусът се оказва доста интересен, защото кой е прав – телекомите или КЗП, зависи изцяло от това кой закон се чете. В ЗЕС е предвидено, операторите да могат да променят общите си условия и тарифите, като уведомят за това потребителите с поне един месец предизвестие. Клиентите също така имат правото да прекратят веднага договорите си, без да дължат неустойки, ако не са удовлетворени от промените. Двете условия са спазени от телекомите.

В ЗЗП обаче е записано, че промяна на цените, продуктите и/или услугите в договорите не може да стане без изричното съгласие на потребителите. В случая с телекомите имаме мълчаливо такова или изрично несъгласие чрез прекратяване на контракта. Така се получава своеобразна законова „схизма“, според която операторите са прави, тъй като четат ЗЕС, но и КЗП, който гледа ЗЗП.

Подобни проблеми се решават в съда и зависят от аргументацията на различните страни. На 22 януари Административен съд – София (АСС) излиза решение по част от казуса, като не уважава предварителното изпълнение на забраната за индексирането на цените. В мотивите си, магистратите поставят под въпрос голяма част от основните аргументи на КЗП за цялостната заповед. Те са прекалено общи, непрецизни и дори преувеличени. КЗП може да обжалва решението пред Върховния административен съд (ВАС). Тепърва АСС ще гледа самата законосъобразност на заповедта за забрана на практиките и глобите, но предвид негативните отзиви към аргументите на КЗП най-вероятно и те могат да паднат. Засега това е поредната загуба пред съда от страна на регулатора.

Третият поход – отнемане на лицензите

Два дни преди АСС да излезе с решение, КЗП вдигна още повече мизата и дори взриви сектора с радикалната идея да отнеме лицензите на операторите. Има подобна възможност предвидена в ЗЗП, в която регулаторът може да предложи такова действие на съответния орган, издал разрешителните. Това се прилага, когато има влязла в сила наказателно постановление и точно този член от закона се цитира от председателя Мария Филипова.

В случая с телекомите, тя най-вероятно визира забраните за индексацията на цените, но този казус както виждаме в момента „виси“ в съда. Самият регулатор използва в аргументите си „системни нарушения“ на операторите и липсата на възпиращ ефект на глобите, които за компаниите са просто „оперативен разход“.

Крайният резултат е, че КЗП дава аргументирано предложение към КРС за изземването на лицензите за мобилните честоти на операторите. Телеком регулаторът обаче отказва да го разгледа като, че то… противоречи на ЗЕС и на европейската правна рамка. КРС също така смята, че мярката е непропорционална и, че подобни проблеми могат да се разрешат с възпиращи санкции (финансови глоби – бел. ред.).

Регулаторът също така цитират европейска директива 2018/1972, според която разрешителният режим за честотите трябва да „гарантира правна сигурност, да насърчи регулаторна предвидимост, с цел установяване на инвестиции, по-специално за нови безжични широколентови съобщения“.

В същия дух, коментира случая и Виктория Боклаг, главният изпълнителен директор на United Group и собственик на „Виваком“.

„Регулаторите трябва да работят в предвидените законови рамки, това което иска да направи КЗП е невъзможно“ Виктория Боклаг, главен изпълнителен директор на United Group

„Регулаторите трябва да работят в предвидените законови рамки, това което иска да направи КЗП е невъзможно“, заяви Боклаг на събитие на United Group, на което беше обявена инвестиция на телеком групата в размер от 120 млн. лева за изграждането на четири електроцентрали за възобновяема енергия в страната.

Официално чрез Алиансът на технологичната индустрия (АТИ), телекомите обвиниха действията на КЗП като „абсурдни, некомпетентни и опасни“. Браншовата организация смята, че няма „системни нарушения“, защото жалбите към КРС през 2023 г. намаляват с 10% на годишна база и повечето от тях са решени в полза на потребителите. Неофициално от телекомите дори ползват по-остър език спрямо Филипова и нейните амбициозни действия. Във всички случаи, става дума за прекомерна ескалация.

Добър или лош кръстоносец

КЗП обаче не се отказва, като този път регулаторът опонира силно на КРС. Според първия регулатор, в цитираната директива има още изброени цели, като „осигуряване на прозрачност на цените“, „защита на интереса на гражданите и крайните ползватели“ и др. От КЗП обвиняват, че КРС не защитава гражданите, а операторите. Така се завърта наново колелото и отново съдът ще трябва да реши кой е крив и прав в тълкуванията си.

Кръстоносните походи имат своите противоречиви нюанси в историята и тяхната роля в разгръщането ѝ в по-късното Средновековие. Подобна е ситуацията и с настоящите телеком казуси и регуалтора. Трябва да отбележим, че действията на КЗП до един момент бяха в правилната посока. Идеята на телекомите да могат да индексират всяка година абонаментите независимо от инфлацията с колкото поискат е опасен прецедент. Беше нормално и очаквано от обществото КЗП да се намеси в опит да спре тази скрита индексация.

Проблемът беше начинът по който се направи. КЗП и по-скоро лично Мария Филипова влязоха доста по-остро от необходимото и, когато започнаха да губят битката тръгнаха на по-голяма ескалация. Отнемането на мобилните лицензи на компаниите означава пълно замразяване на безжичните комуникации (различни от WiFi мрежи) в страната. Отделно, предвид аргументите, които са ползвани в съда за забраната на индексацията показват, че те най-вероятно няма да издържат на всички инстанции и ще паднат. Така, действията на КЗП до момента бяха шумни, но засега – неефективни. Дали ще останат такива – ще видим от следващите съдебни решения.

The post Кръстоносният поход на КЗП срещу телекомите appeared first on TechTrends България.

При първите презентации на тогава новата 5G мрежа в България, почти неотменен въпрос беше за евентуалното спиране на по-старите поколения свързаност. Отговорът през последните 3-4 години беше един и същ – „да, но по-натам“. С все по-голямото разгръщане на петото поколение мобилни мрежи в страната, както и с подготовката за междинната модернизация, времето за изключване на по-старото оборудване май настъпи.

Подобно на процеса по изграждането и модернизацията на телеком инфраструктурата, този по премахването също се развива на етапи и постепенно. И един от българските оператори вече го е започнал. В последните дни на 2024 г. „А1 България“ вече е изключил 3G мрежата си в областите на Варна и Кюстендил, най-вече на самите областни центрове. Първоначално, промяната е забелязана от крайни потребители, тъй като публично обявяване на процеса, до публикуването на този материал, не е направено.

Трите телекома обаче не крият пред медиите за своите намерения за спиране на 3G и официално потвърдиха за това пред TechTrends. Ситуацията в България не е прецедент, като вече в някои европейски държави, операторите са спрели не само 3G, но и по-старата 2G. Всъщност на база тези действия, Европейският съюз е направил анализи за целия процес с всичките му предимства, недостатъци и рискове.

В името на иновацията

Основният аргумент, който изтъкват операторите за спиране на по-старите поколения мрежи е, че се прави в името на иновацията. Предвид развитието на технологиите е нормално в един момент по-старите такива да бъдат изместени от по-нови и ефективни. Особено, когато се дублират като функции.

При мобилните комуникации ситуацията е малко по-сложна, защото за последните повече от 30 години се ползват паралелно цели четири поколения мрежи, без нито едно от тях да бъде премахнато. Отделно при 2G имаме 2 модернизации (GPRS и EDGE), а при 3G една – HSPA (две ако броим HSPA+ – бел. ред.). За всяко едно от тях му е необходимо съответното активно оборудване по базовите станции, но и по-важното – заема част от радиочестотния спектър. Последното е най-ограниченият ресурс, с който работят телекомите. Затова и другият голям аргумент на операторите в полза на постепенното премахване на 3G е по-ефективното използване на честотите.

5G например ще е изключително гладен за радиоресурс, защото мрежата ще бъде много по-гъста и разделена на слоеве. Тя обаче ще предоставя непрекъсната и почти без забавяне на пакетите връзка, която от своя страна ще позволи разгръщането на мащабни автоматизирани системи. Било то магистрали за автономни коли, роботизирани заводи или работа на хиляди сензори в рамките на няколкостотин метра в един умен град. Затова, независимо, че по европейските регулации са заделени цели три спектъра за 5G – 700MHz, 3.5-3.6GHz и 26GHz, те може да не са напълно достатъчни за уплътняването на толкова гъста мрежа.

Последният аргумент е, че потреблението на 4G и 5G вече е достатъчно голямо с тенденция за непрекъснат ръст. Докато това на по-старите поколения – сравнително по-малко и в един момент те се поддържат, само заради функционалността на някои много стари устройства. Нещо, което не е ефективно от гледна точка на телекомите.

Плановете и действията на операторите

Все пак какво се случва в България – трите основни оператора са заявили или са обявявали плановете си да спрат 3G. Първите индикации за това е пренасочването на честотите в 2GHz от това поколение напълно към 4G. С което за 3G остава единствено честотите в 900MHz, които се използват заедно с 2G и 4G. За мрежите от второ поколение това е единствения наличен спектър, всичко останало вече се преразпределя към последните две технологии, като леко варира между операторите. Процесът с прехвърлянето на 3G в 2GHz се случва през 2021 г. Всеки един от телекомите разполага с 2x20MHz ленти.

От „Йеттел България“ коментират пред TechTrends, че това са и техните стъпки предприети до момента в техния план за постепенното „залязване“ на връзката от трето поколение. От компанията допълват, че има изградена стратегия, при която е заден срок до 2027 г. 3G мрежата да бъде напълно спряна.

„Очакваме да имаме технологична готовност за пълното спиране на 3G мрежата през 2027 г.“ Yettel България

„Очакваме да имаме технологична готовност за пълното спиране на 3G мрежата през 2027 г.“, обявиха от телекома пред TechTrends.

Планът на „А1 България“ може би е по-агресивен като срокове, защото още през декември, компанията предприема следващата голяма крачка от плана си за спиране на 3G. Тя преустановява връзката от трето поколение в градските региони на Варна и Кюстендил, а впоследствие – и Перник.

„А1 България“ е стартирала планираното спиране на 3G, като към момента то обхваща регионите Перник, Кюстендил и Варна“ A1 България

„А1 България“ е стартирала планираното спиране на 3G, като към момента то обхваща регионите Перник, Кюстендил и Варна“, отговарят на TechTrends от оператора.

Телекомът не уточнява кога трябва да бъде завършен процеса. Предвид факта, че започват първи и действията по изключване на мрежата в градовете е сравнително бърз процес, може да предположим, че има шанс това да се случи преди 2027 г.

(Обновена 21:00 часа на 17 януари) „Виваком“ отговориха уклончиво на плановете си за спиране на 3G. От оператора обявиха, че следят и проучват практиките в страната и чужбина, но засега не могат да се ангажират със срокове за спиране на сигнала от третото поколение мобилни мрежи при тях. Причината е, че все още има устройства, които поддържат само 2G или 3G свързаност, но очакванията са до пет години трафикът от последната мрежа да се прехвърли напълно към 4G.

Потенциалните проблеми и казусът 2G

Има специфични причини, защо телекомите се насочват първо към изключването на 3G, а не започват с 2G. Това е направено по препоръка на Организацията на европейските телеком регулатори (BEREC), която извършва анализ на процесите по спирането на старите поколения мобилни мрежи през 2023 г. Заключенията на доклада са, че прекратяването едновременно на 2G и 3G връзката водят до редица затруднения. Затова BEREC препоръчва само последната да бъде първо изключена, а след това 2G, като се изгладят напълно проблемите.

Най-големият от тях е, че европейската аварийна система инсталирана в автомобилите (т.нар. eCall) ползва основно 2G сигнал и SIM карти. По-новите, разчитат на 3G, но като цяло препоръката на организацията е eCall да разчита на технологична неутралност. Тоест, да се вграждат най-новите системи, а не да се залага на вече остарели такива. Това е редовен недостатък на европейските регулации в технологичния сектор.

Другият голям проблем е все още наличната зависимост от стари комуникационни технологии за пренос на глас и текстови съобщения (SMS). Гласова услуга през 4G (VoLTE) и 5G (VoLR) се предлага в момента, но ако сигналът бъде препредаден през мрежи, които все още разчитат на 2G и 3G (т.нар. роуминг), то такава може да бъде затруднена. Това засяга и друга задължителна опция в ЕС – възможност за набиране на аварийния номер 112, независимо от устройството и наличието на SIM карта или не. При SMS-ите понякога се създава проблем с автентикацията между потребители, които си разменят съобщения.

Уверенията на телекомите

Двата оператора, които отговориха на запитването на TechTrends увериха, че няма да има проблеми с изключването на 3G. Една от основните причини е, че 2G връзката ще остане. Тя е ключова за редица M2M карти (това са банкомати, касови апарати и подобни устройства, които осъществяват машина до машина комуникация – бел. ред.), както и за услуги от типа eCall и телефон 112.

(Добавено 21:00 часа на 17 януари) От „Виваком“ подчертаха, че една от основните причини да не се спира 2G е фактът, че M2M абонатите на 3G могат да работят и на по-старата технология и една от двете трябва да остане. Този тип устройства все още е прекалено голям, за да може да се спрат едновременно и двете остаряващи поколения мрежи.

От „А1 България“ коментираха, че със спирането на 3G в трите града за момента няма засегнати потребители. Има засечени изключения на единични случаи с M2M устройства, които не работят, заради тяхната специфика. „Йеттел“ още не са предприели хода с изключването на това поколение мрежи, но също допълниха, че значителна част от клиентите им ползват 4G. Това означава, че като пристъпят по действия с изключването на 3G, засегнатите потребители ще са доста малко.

В сигнал от читатели на TechTrends се описват потенциални проблеми с големи корпоративни договори, при които много SIM карти предоставят само 2G и 3G гласови услуги. Поради по-големия им размер, такива контракти се коригират по-бавно и доста често ще изискват и подмяна на устройствата на редица потребители. Двата телекома не коментираха конкретни казуси, а само допълниха, че насърчават все повече преминаването към VoLTE услуги.

Ако през 2021 г. идеята за спиране на 3G беше само едно намерение в по-далечна перспектива, вече тя е реалност в България. Ще видим темповете с, които „А1 България“ напълно ще изключи свързаността от трето поколение и дали ще има осезаеми последствия за потребителите или нещата ще бъдат сведени до единични случаи. Както е интересно да видим другите два оператора кога ще започнат да спират активното си 3G оборудване в страната.

The post Идва ли краят на 3G в България appeared first on TechTrends България.