Този своеобразен „лов на технологични вещици“ се засилва при администрацията на Джо Байдън. Първоначално той се изразява под формата на натиск за контрол върху съдържанието по време на ковид пандемията и въвеждането на независими „фактчекъри“. Впоследствие се разширява и започват да се предприемат първите стъпки по реализиране на радикалната идея за засилена регулация на технологичните гиганти. Крайните опции включват разцепване на основните компании на няколко дружества.

Първоначално, единствено Илон Мъск подкрепи Доналд Тръмп в стремежа му за втори мандат. Основателят на SpaceX и главен изпълнителен директор на Tesla през това време купува Twitter и го ребрандира на X. Но в последните месеци преди изборите, изненадващо все повече технологични компании започнаха къде прикрито, къде не толкова да застават зад ексцентричния бизнесмен и политик. За първи път от десетилетия, в Силициевата долина има такова силно политическо разделение и подкрепа към републиканците. Причината е очевадна – страхът от регулации и разцепване на бизнеси.

Тръмп има и може би също толкова налудничави идеи, като на демократите, само че за цялата икономика. В първите дни на април той пристъпи към най-радикалната от тях – налагането на непосилни мита за почти всички основни търговски партньори на САЩ. Тази рязка ескалация на търговската война, изненада и хвана неподготвени всички. Тя доведе до срив на борсовите пазари, като най-тежко го понесоха именно технологичните компании. Защо те не бяха готови за този „Тръмпокалипсис“ и бяха засегнати най-много ще говорим в следващите редове.

Целта на митата

За да разгледаме ефектът върху технологичните гиганти, първо трябва да разберем логиката зад налагането на самите мита. Администрацията на Доналд Тръмп твърди, че така ще се отворят нови източници на приходи за държавния бюджет, но истинското предназначение е съвсем друго. Тези тарифи ще се използват от Белия дом за натиск върху търговските му партньори, който да се използва за преодоляване на няколко задълбочаващи се икономически проблеми на САЩ.

Те са много добре обрисувани от новия „ковчежник“ на Доналд Тръмп – Скот Бесент. Той предлага налагането на огромни мита върху почти всички търговски партньори, за да може САЩ да получи позиция на „по-силния“ при потенциални преговори за обновяване на световната финансова система. Крайната цел на дългогодишния инвеститор е да се постигне ново споразумение в стил „Бретън-Уудс“. В него, основните държави, с които САЩ търгува да продължат да използват долара, но и да поемат задължението да оскъпят своите валути спрямо него. По този начин, пряко се решават два от основните проблеми, а третият – косвено:

Множеството проблеми

Веднага изникват няколко въпроса и съответно потенциални проблеми в това иначе добро на хартия решение. Основното е, дали търговските партньори ще имат желание да постигнат споразумение със САЩ за долара. Китай най-вероятно ще откаже преговори, защото нейната икономика е достатъчно голяма и може да изнася продукцията си в останалите засегнати от митата държави.

Япония и Южна Корея например са по-зависими от Пекин, отколкото от САЩ, въпреки, че Вашингтон е вторият им по големина търговски партньор. Европейският съюз ще е най-засегнат от митата. Това се дължи на факта, че САЩ е най-големият търговски партньор на ЕС, както като внос, така и като износ. От друга страна, еврото има сравнително „фиксиран“ курс спрямо долара през последните години и споразумение в тази насока не би трябвало да е проблем. Натискът на Вашингтон е по-скоро Брюксел да премести автомобилното си производство от Мексико в Щатите, както и за засилване на европейската отбрана.

Вторият голям проблем е, че митата могат да бъдат контрапродуктивни за САЩ в дългосрочен план. Постигането на целите им трябва да се случи преди да започнат негативните ефекти от тях да изпратят американската икономика в тежка рецесия и силна инфлация. Първата се очакваше от икономистите покрай разточителната фискална и икономическа политика на Байдън, но сега действията на Тръмп могат да я засилят.

Оттук идва и последващото препятствие – преместването на производството също няма да се случи за няколко месеца, а ще отнеме няколко години. Това означава, че за да са сигурни във Вашингтон, че ще се случи, те трябва да държат митата в сила поне година. Което да се окаже твърде непосилно, дори и за мощната американска икономика. Самата релокация на заводите отваря и друг казус – наличната квалифицирана работна ръка в САЩ. Защото е лесно да преместиш производствените линии от Мексико в Тексас, например, но не и хората, които да ги оперират. Това ще означава внос на работна ръка, нещо, което влиза в противоречие с антиимигрантската политика на Доналд Тръмп.

Хаосът на борсите

Борсите се „окъпаха в червено“ в рамките на първите дни на април, водени от няколко фактора. Водещият е, че фондовите пазари по принцип са ирационални, независимо, че повечето трансакции са автоматизирани и водени от алгоритми. Последните лесно могат да последват емоционалните действия на редица търговци, а някои се задават директно по параметри от трейдъри.

Почти всички смятаха, че заплахите на Тръмп за високите мита ще са най-малкото преувеличени и, че накрая администрацията в Белия дом ще наложи такива, но много по-умерени като стойности. Китай е обложена с 34% тарифи, Виетнам с цели 46%, „приятелските“ Европа, Япония и дори Тайван с 20%, 24% и 32% съответно. Изненадващо, Русия не е в списъка, въпреки, че вносът от Москва е почти несъществуващ, особено след налагането на санкциите покрай войната в Украйна.

Фондовите борси реагираха остро на тези изключително високи мита и почти всички индекси и големи компании регистрираха значителен спад на своите акции. Доминираният от технологични дружества NASDAQ например изтрива над 1 трлн. долара в рамките на един ден. Спадът на индекса е 5.82%, докато другите два големи – S&P500 и Dow са 5.97% и 5.5% съответно.

Технологичният колапс

Големите губещи от този борсов срив са Tesla, Nvidia, Apple, Meta и Amazon от IT гигантите и технологичните компании като цяло. Първият отчита 10% спад само в рамките на петък, като изтрива около 139 млрд. долара пазарна оценка – горе-долу, колкото е брутният вътрешен продукт на България. По-малките играчи от сектора не са пощадени, като акциите на Palantir са с 19% надолу, тези на Salesforce с 11%, Intel и Broadcom с по 12%, а AMD губи 17%.

Стигаме до ключовия въпрос – защо повечето технологични компании губят поне по 10%, докато средно по-обширните индекси по малко под 6%? Отговорът се крие в това, че технологичните компании (и автоиндустрията) в най-голяма степен са изнесли производството си извън САЩ. Допреди година-две, целият производствен капацитет на Apple беше концентриран основно в Китай и затова на всеки iPhone или iPad имаше надпис „Designed in California, assembled in China“.

„Ябълковият“ гигант успя да изнесе част от заводите си в Индия и Виетнам, но митата на Тръмп засегнаха и тези държави. Мащабите на новите тарифи не позволяват на дружествата просто да преместят фабриките си от Страна А в Страна Б, за да избегнат налозите. Освен ако Страна Б не се нарича САЩ.

Ситуацията е интересна за Tesla. Автомобилният концерн е сред най-силно засегнатите, въпреки, че основният му производствен капацитет се намира в САЩ. Проблемите за компанията са три – създадените в Америка електромобили са изправени пред реципрочни мита от ключови пазари като Европа, например. Освен това, част от компонентите или производствените материали (например алуминий и литий) се внасят от чужбина и също са обложени с мита. Последният проблем е тривиален – Tesla в момента е на мушката на инвеститорите, заради силната политическа и противоречива ангажираност на Илон Мъск в администрацията на Тръмп.

По-чисто софтуерни компании с добре развита дистрибуторска и лицензионна мрежа по света, като Google и Microsoft са по-слабо засегнати. При тях спадът на акциите е съпоставим със средните за пазара.

Ефектите – негативни, но не напълно

С налагането на по-високи и по-всеобхватни от очакваното мита, Доналд Тръмп хвана неподготвени всички. Технологичните компании се оказаха най-засегнати от този „Тръмпокалипсис“ и в момента някои от тях може би съжаляват, ако са подкрепили пряко или косвено новият американски президент. Но техният избор не беше голям, защото демократите щяха да задвижат много по-агресивни мерки за разцепването на бизнесите им.

Ефектите оттук насетне зависят до голяма степен от това, колко време митата ще бъдат в сила и дали ще има предоговаряне на световната финансова система. За технологичните компании (и всички останали) с изнесено производство, трансформацията ще бъде най-болезнена. Apple успя да пренесе малка част от своята манифактура обратно в Америка, но да постигне напълно това, ще са ѝ необходими доста години. Същото важи и за други ключови гиганти, като Nvidia, например.

Не на всичко може да се гледа негативно. Покрай и след ковид пандемията, фондовите пазари надуха изключително много оценките на редица компании. В рамките на няколко години се появиха няколко многотрилионни дружества, като Apple, Nvidia, Microsoft, Google, Amazon и дори Tesla. Заличените стойности в момента може би отговарят с една идея по-реалистичните капитализации, които тези, а и други дружества притежават. Отрезвяването на пазарите и по-ранното „изпускане на парата“ създава предпоставките да се избегне спукването на по-голям инвестиционен балон. Естествено, ако митата се задържат повече от година, тогава много по-трудно ще могат да се намерят позитивни ефекти от тях.

The post Технологичният „Тръмпокалипсис“ appeared first on TechTrends България.

Tesla успя да разчупи тази парадигма. Даже прекалено много. Компанията задмина 1 трлн. долара пазарна капитализация през 2021 г., което е колкото на всичките десет водещи автоконцерна, взети заедно. Продажбите? В перспективния сегмент на електромобилите – дълго време лидер. Но всичко започна да се променя през 2023 г. Когато доминацията на Tesla беше поставена под изпитание и заплаха.

Положението се изостри допълнително от началото на 2025 г. Основната причина е включването на основния акционер, член на борда на директорите и лидер Илон Мъск като съветник в кабинета на новия президент на САЩ Доналд Тръмп. Милиардерът оглави Департаментът по правителствена ефективност, носещ симпатичната абревиатура DоGE. Целта на новата институция е да оптимизира американската администрация, като Мъск действа, по начина по който той си знае – с голямата тесла.

Съпротивата срещу действията на Мъск се пренесоха към Tesla. Започнаха палежи на електромобили и шоурумове на марката, заедно с бойкот на марката. Към това добавяме, че идеята на Тръмп за мита срещу Европа и Китай заплашват значително продажбите и дори производството на електрическите коли на милиардера. Всичко това доведе до значително свиване на пазарната капитализация на Tesla и опасения, че компанията е пред колапс. Както винаги, ситуацията е малко по-сложна от този бърз преразказ.

Кралят на електромобилите

Въпреки пандемията, 2021 г. се оказа една от най-силните години за Tesla. Тогава, производителят беше едноличен лидер по продажби с над 900 хил. реализирани електромобила, сочат данните на EV Volumes. Ако не броим хибридните модели, GM е втора с около 500 хил. бройки, а трета е групата на Volkswagen с около 450 хил. Последната е втора, но само ако включим хибридните модели. Без тях четвърта е, по това време малко известната, китайска BYD с над 300 хил. продадени електромобила.

Тези резултати и фактът, че брандът Tesla е широкоразпознат и дори се превръща като синоним за електромобил в развитите държави, поставя компанията на пиедестал сред инвеститорите. Комбинацията с високоперспективния сектор на електрически коли и стремежът на редица големи икономики да насърчат продажбите на подобни превозни средства прави пазарът прекалено агресивен в оценката си. Тя се изстрелва до над 1 трлн. долара в края на 2021 г., което я прави по-голяма от сумарната капитализация на десетте най-големи автомобилни компании в света.

Логиката е, че през същата година продажбите на електромобили се удвояват и достигат 6.7 млн. бройки, спрямо 3 млн. през 2020 г. Проблемът е, че те съставляват само малко под 9% от всички продажби на автомобили. Достигаме до абсурдната ситуация, в която компания реализирала едва 1.3% от продукцията на пазара е оценена повече от десетте най-големи концерна взети заедно.

Основният аргумент за това е, че Tesla се смяташе, че ще стане като Apple при смартфоните. Компанията на Стив Джобс успя да вземе малък дял в много перспективен пазар и да превърне за един период от време iPhone в синоним за умен телефон. На пръв поглед това се случи и с Tesla. Това убеждение беше размито в доста кратък срок.

Промененият пазар

Две години по-късно, през 2023 г. конкуренцията за Tesla се засилва. BYD вече е първа с общи бройки от 3 млн. пред американския гигант, който е с около 1.75 млн. Като само електромобили, новата китайска звезда е втори, но с малко над 1.5 млн. или с други думи – диша във врата на Tesla и по този показател. Данните за 2024 г. още не са излезли, но няма да е изненада, ако BYD е взел първата позиция от американската компания.

Докато през 2021 г. Tesla изглеждаше трудно достижима като продажби и имидж при електромобилите, този позиция се разми в рамките на тези две години. За това време BYD успя да скъси дистанцията и най-вероятно да е изпреварила американския лидер през 2024 г. Проблемът е, че разклащането на доминацията на Tesla се случва точно в момент в който продажбите на електромобили се намират в края на периода на бурен растеж. През 2021 г. пазарът се удвоява на годишна база, но през следващата отчита само увеличение от 55%, а през 2023 г. ръстът спада на 35%.

Tesla също е сред производителите с по-консервативно увеличение на продажбите. През 2023 г. той е от 38%, докато на BYD е 62%. Повечето китайски производители отчитат такива добри показатели, докато европейските, заедно с Tesla са в по-ниските стойности. Това се дължи на фактът, че електромобилите вече трябва да покриват по-масовите потребители, а самите те са на висока цена. Китайските производители успяват да намалят разликата в цената между традиционните автомобили и електрическите и да предлагат модели в по-достъпните класове.

Въпреки всичко, Tesla запазва преднината си като пазарна капитализация, независимо, че загуби „премиум“ статуса си на компания за „трилион долара“. Заради обезценяването на повечето други автоконцерни, американският производител има оценка, която е почти равносилна на тази на водещите 11 конкуренти. Което продължава да загатва, че дори пазарната капитализация от 800 млрд. долара през средата на март, може да се окаже надценена.

Политическата буря

През тези няколко години, Tesla вече се сблъскваше с различни политически проблеми. Най-вече в Китай, където се опитва да се наложи, подобно на Apple. Усилията включват различни дейности, като например гигафабриката на компанията в Шанхай, потенциалната забрана на колите на компанията да се карат в определени чувствителни местности и опасността от шпиониране през софтуера. До последните мита, които новият президент Доналд Тръмп реши да наложи на Китай.

Всички тези аспекти удрят по компанията, но се оказва, че не са единствените. Участието на лидерът на Tesla Илон Мъск в управлението на Тръмп също доведе до поражения по имиджа на компанията. Милиардерът оглави вече споменатият DoGE, който има нелеката задача да оптимизира държавната администрация на САЩ. Мъск започва да я реализира по неговия си брутален начин – първо с масово съкращения и после с истинската оптимизация.

Действията на Мъска са посрещнати с яростен отпор, особено с представянето на решения за закриването на различни организации, които имат повече идеологическа, отколкото практическа насоченост. Като Агенцията за международно развитие (USAID) и закриването на филиалите на медиите „Гласът на Америка“ и „Свободна Европа“. Недоволството ескалира с подпалването на различни автомобили Tesla и филиали на компанията в САЩ.

Тези протестни действия са допълнени и от видеа на видни YouTube инфлуенсъри, като Зак Нелсън (JerryRigEverything), Маркс Браунли (MKBHD) и най-вече Марк Робър (Mark Rober). Последният пуска видео в което „тества“ автопилота на Tesla в различни ситуации. Оказва се, че ютубърът не ползва истинската автономна система, а умната версия на „темпомата“, който на всичкото отгоре деактивира преди сблъсъка. Отделен сигнал, че нещата не са наред с Марк Робър, са и видеата, в които рекламира косвено Disney, включително и в това, в което „развенчава мита за автопилота“ на Tesla. Илон Мъск води война с медийната компания, заради рекламата в социалната мрежа X. Което поражда въпрос, дали негативното съдържание от големите инфлуенсъри не е част от организирана кампания. Вярно е, че автопилотът на Tesla създава редица проблеми и полемики, заради премахването на LIDAR системата от него, с цел понижаване на цената.

Ситуацията е такава, че се стигна дотам, президентът Доналд Тръмп да реши публично да купи електромобил на марката, а главният прокурор на САЩ Пам Бонди осъди атаките срещу колите на Tesla, като „местен тероризъм“. Във всички случаи думата Tesla вече не се използва за синоним на електрическа кола в Щатите, а по-скоро се асоциира с основният ѝ акционер Илон Мъск и неговите действия.

Маслото в огъня

Всичко това води до потъване на акциите на Tesla. Ако през декември 2024 г. компанията достига абсолютен пик на стойността на своите книжа от 435 долара за брой, то към средата на март те се сриват до 248 долара. Това е понижение от 43% в рамките само на няколко месеца.

Покрай политизирането на имиджа на американския производител, финансовите инвеститори гледат за най-малкия сигнал за проблем в компанията. Последният такъв казус е с продажбата на акции на брата на Илон Мъск – Кимбал, както и на действащата главна изпълнителна директорка Робин Денхълм.

Двамата са част от борда на директорите и реализират около 102 млн. долара от трансакциите. Кимбал Мъск продава 75 хил. обикновени акции за 27 млн. долара, докато Денхълм – за около 75 млн. долара. Братът на милиардера обаче се отървава от едва 2.5% от всичките книжа, с които разполага. Трансакцията на Денхълм е по-сложна, защото обхваща общо 13 вида акции и не става ясно дали няма и други към тях.

Инвеститорите изпаднаха в паника, помисляйки си, че дори бордът на директорите вече няма доверие в компанията си. Това е далеч от реалността, защото става дума за предварително подготвена продажба, която е задействана покрай високата цена на акциите през декември. Но трансакциите, в комбинацията от горните фактори постигнаха „ефект на снежната топка“ с понижаването на цените на книжата на Tesla.

Ранен, но не и сломен

Впечатлението за някои анализатори и страничните наблюдатели е, че Tesla влиза в процес на колапс на своя бизнес. Сривът на акциите, негативният сентимент онлайн, физическите атаки и др., подхранват подобни опасения. Финансово, за момента компанията е стабилна. Приходите през 2024 г. се увеличават, макар и с 1% до 97.7 млрд. долара.

Производството на електромобили обаче намалява с 4% до 1.77 млн. бройки. Това обаче може да се обясни с търсенето на колите, защото през 2023 г., компанията произвежда 1.85 млн., но реализира до крайния потребител около 1.75 млн. електромобила. Липсата на големи разлики подсказва, че няма голямо понижение на интереса на потребителите. Въпреки това, Tesla трябва да направи повече, за да може да запази лидерската си позиция. Дори и да я е изгубила през 2024 г. от BYD.

Свалянето на пазарната капитализация от 1 трлн. долара през 2021 г. на около 800 млрд. долара в началото на 2025 г. може да се окаже оздравително за Tesla. Пределно ясно беше, че акциите ѝ бяха надценени от прекомерния ентусиазъм на инвеститорите. Реалността е, че американският производител вече е изправен пред жестока конкуренция и няма да има доминираща позиция на пазара. От друга страна, новините, че Tesla е пред пълен бизнес срив също са толкова преувеличени и по-скоро политически мотивирани.

The post Възходът и падението на Tesla appeared first on TechTrends България.

Сумата изглежда впечатляваща за последните пет години и съвпада с тази, която компанията на Марк Зукърбърг е готова да задели за изкуствен интелект (AI) през следващия подобен период. По-голям обаче е имиджовият удар, защото технологичният предприемач ребрандира Facebook на Meta, именно с надеждата, че метавселената ще се превърне в основния ѝ бизнес. Нещо, което вече близо пет години по-късно, не просто не е реалност, но дори е много далеч от масовия потребител.

Вместо това, технологичният гигант продължава да налива милиарди долари в нещо, което все още е изключително нишово, докато ядрото ѝ от социални мрежи е поставен под заплаха от конкуренти като TikTok. Натискът на правителството на САЩ да ограничи китайските платформи може да помогне за стабилизацията на ключовия бизнес на Meta, но пак не е гаранция, че това ще се задържи дългосрочно.

Залитането по „златната AI треска“ AI също носи със себе си доста рискове. Защото тя започна да прилича доста на поредния технологичен балон, който може да изтрие също милиарди долари инвестиции, ако се прекали с него. От друга страна, Meta няма избор, тъй като изкуственият интелект е сфера, в която компанията инвестира от доста време и е сфера на съревнование с Google, Apple и останалите.

Визията за метавселената

Reality Labs е звеното на Meta, която отговаря по принцип за очилата за виртуална (VR) и добавена реалност (AR) на технологичния гигант. То е изградено първоначално върху Oculus VR, компания, придобита от дружеството на Марк Зукърбърг през 2014 г. за 2 млрд. долара. Тя беше известна, като разработчик на едни от може би най-добрите шлемове за виртуална реалност по това време. Повечето от парите са платени в акции, а само 400 млн. долара в кеш.

С Oculus VR към технологичния гигант се присъединява и Джейсън Рубин, бивш гейм директор в студиа като Naughty Dog и THQ. През 2018 г. той представя визията за метавселените на висшето ръководство на гиганта. В нея, метавселената заема централно място и според Рубин, компанията трябва не просто да „присъства в тази сфера“, а да бъде едноличен лидер.

Ковид пандемията, локдауните и дистанционната работа, превръщат идеята в повече от привлекателна. Толкова я харесват, че Марк Зукърбърг в края на 2021 г. обявява ребрандирането на Facebook на Meta, с което намеква, че метавселената ще се превърне в основен бизнес, с който технологичният гигант трябва да се идентифицира. Така, звеното за виртуална реалност от вторичен проект, започва да получава по-голям приоритет.

Натрупваща се загуба

Инвестициите по проекта за метавселената се трупат. По думите на самия Марк Зукърбърг те ще достигнат 100 млрд. долара през 2025 г. Проблемът е, че повечето от тези пари вече са отписани като загуби. Основното звено за виртуална и добавена реалност – Reality Lab (наследникът на Oculus VR), средно отчита по повече от 3 млрд. долара загуба на тримесечие.

От последното тримесечие на 2020 г. до последното на 2024 г. включително, подразделението на компанията е натрупало малко под 60 млрд. долара загуба. Най-голямата такава е отчетен през последния споменат период – от октомври до декември 2024 г., отрицателният резултат на Reality Labs е 4.97 млрд. долара. Най-малко пари е изгорило звеното през първото тримесечие на 2021 г. – 1.83 млрд. долара. С други думи, от вложени 100 млрд. долара във виртуална и добавена реалност, Meta е изгубила напълно 60 млрд. долара.

Добрата новина е, че все пак Reality Labs генерира някакви приходи, които при това се увеличават през последната година. За 2024 г. постъпленията на звеното са в размер от 2.1 млрд. долара, докато през 2023 г. те са били малко под 1.9 млрд. долара. Това е ръст от 10% на годишна база, но той е недостатъчен на фона на рекордната загуба натрупана през същия период.

Нишови продукти

Виртуалната и добавена реалности все още са нишов потребителски сегмент. Reality Labs отговарят повече за разработването на хардуера – VR и AR очила. На този пазар, Meta доминира, главно заради добрата технология на Oculus, но не единствено. Технологичният гигант, също така изгради партньорство с производителя на слънчеви очила Ray-Ban за разработването на стилен AR модел. Точно то се очаква да даде големи „плодове“, като Зукърбърг обяви 2025 г. за „определяща“ за техните умни очила. Като може би нарочно не си спомня за неуспеха на Google Glass.

В зависимост от периода, Meta отговаря за между 52% и 78% от продажбите на VR и AR очила на тримесечна база. Това показват данните на изследователската фирма CounterPoint Research. Което демонстрира, че компанията доминира на пазара и до някаква степен многомилиардните инвестиции дават резултат.

Проблемът е, че той все още е много нишов. Очилата за виртуална реалност реализират около 34 млн. продажби през 2024 г. Това е три пъти повече от тези продадени през 2019 г., но е много далеч от тези на масови продукти, като смартфоните например. Продажбите на умни телефони отдавна са надминали милиард на година, като през 2024 г. се очаква да достигнат 1.4 млрд. бройки. Същото важи и за AR очилата.

Така имаме изключително нишов пазар, който в същото време изисква големи и непрекъснати инвестиции. Apple навлязоха в него в началото на 2024 г. с техния комплект Vision Pro. Технологичният гигант бързо осъзна, че VR очилата няма да са следващия хитов продукт с мащабите на iPhone. През същата година, Microsoft решиха да излязат и да прекратят продажбите на иначе успешния в корпоративния свят HoloLens 2.

Самотната метавселена

Докато хардуерът е нишов, самата метавселена ще е едно много самотно място. През 2022 г. Meta твърдеше, че в нея има 300 хил. регистрирани потребители. Което звучи постижимо, ако 23% от тогава 1.28 млн. активни ползвалите на нейните VR очила са и в метавселената, математиката излиза. Редица експерти поставиха под съмнение тези данни, като според тях, реалните потребители са десет пъти по-малко или около 31 хил. Доста от сървърите са празни или с до 50 потребителя.

През 2023 г. ютубърът Джарвис Джонсън твърди, че дневните активни ползватели на метавселената на Meta са едва 900 души. С други думи, ситуацията във виртуалните светове на технологичния гигант все повече запада. За съжаление, не може да се каже колко точно пари е наляла компанията в своята метавселена. Reality Lab би трябвало да отговаря за нея, но не е напълно сигурно и потвърдено. Затова и повечето анализатори взимат парите от това звено, като индикатор за инвестициите в метавселената.

Това е тенденция, която не обхваща само платформата на Meta. Проблемът е, че самата концепция на метавселените изглежда не може да се хареса на обикновените хора. Дори ентусиастите започват да изоставят тези платформи. Най-голямата такава е играта Second Life, която вече е на пазара близо 23 години. Общо регистрираните потребители са 65 млн., но активните месечни падат с всяка изминала година. Ако през 2021 г. са били 500 хил. то в първия месец на 2025 г. са под 19 хил.

Други платформи показаха подобни нива на западане още през 2022 г., като например Decentraland, която тогава има между 30 и хиляда активни потребители. През 2024 г. бройката вече е сигурно под 50 души онлайн.

Изкуственият интелект – новото злато

Докато, Meta продължава да има някакъв фокус върху AR, VR и метавселените, AI е новият „златен стандарт“ в света на технологиите. IT гигантите вече наляха десетки милиарди долари в изкуствения интелект за последните няколко години. Харченето обаче тепърва започва, въпреки, че китайският DeepSeek показа, че технологията може да се развива и само за няколко милиона долара. При това с почти същата ефективност.

Дали напук на китайския модел, Зукърбърг обяви нови 60 млрд. долара инвестиции в AI, няколко дни след като DeepSeek превзе мобилните магазини. Meta развива от известно време своя изкуствен интелект Liama, който трябва да конкурира ChatGPT. Заедно на този пазар са още Gemini на Google, европейският Mistral и плачевно известния китайски DeepSeek.

Паниката покрай последния предизвика не само временен срив на фондовите пазари, но и подготовка за още по-големи инвестиции в AI. Четирите големи – Amazon, Google, Microsoft и Meta вече обявиха, че са вложили 264 млрд. долара през 2024 г. в новата технология и, че планират нови такива за над 320 млрд. долара през настоящата година. Което ще е два пъти повече от инвестициите в AI през 2023 г., когато са 151 млрд. долара.

Във въздуха стои въпросът, дали всички тези пари се изразходват ефективно. Особено, след като китайският DeepSeek постига същите резултати (поне за момента в някои области – бел. ред.) само за около 6 млн. долара или миниатюрна частица от тази планина от пари на американските гиганти. Голямата разлика е, че всеки един от американските гиганти инвестира значително в разработването на собствени чипове. Докато DeepSeek разчита на контрабандно внесени такива от Nvidia.

Сривът на пазарите също така индикира, че в момента фондовите борси може да са надули прекалено много оценките на компаниите, инвестиращи в AI. Новите капиталови вложения най-вероятно ще продължат тази тенденция. Което е много ранна индикация за потенциален балон.

Ще има ли паралел с AI

Може ли да се направи подобен паралел между AI и метавселените. И да, и не. Зависимостта между инвестициите в технологията и оценките на компаниите се запазва, но при изкуствения интелект имаме лесна достъпност.

Генеративният AI до голяма степен е наличен за всеки потребител с компютър/смартфон и интернет връзка. Докато метавселените изискват това и специални VR очила. Съдържанието на последните също за момента е доста постно. Казано накратко – преградите за потребителите да се потопят в метавселените са повече от тези за генеративния AI.

Това не пречи да се надуе пазарен балон, но при неговото пукане щетите и пострадалите компании може да са по-малко. Или поне ще останат тези, които най-добре утилизират генеративния AI до крайните клиенти.

Проблемите за Meta са два – все още няма яснота дали LIama е конкурентен на ChatGPT, Gemini и DeepSeek, както и потенциален срив на имиджа на компанията като пионер при метавселените. Зукърбърг подчерта, че изкуственият интелект е ключов компонент в развитието на последните. Практичните приложения на AI за момента опровергават тази негова теза.

Социален срив

Той обаче е длъжен да я подчертае, защото с ребрандирането на Facebook на Meta, заложи цялата репутация на гиганта на метавселените. Засега те се провалят с гръм и трясък, което може да се окаже пагубно за компанията. Защото, огромна част от фокуса на гиганта беше насочен към метавселените, докато остави развитието на социалните мрежи на заден план. Facebook засега е лидер по общи потребители в света с 3 млрд., другите ѝ две платформи Instagram и WhatsApp са на трето и четвърто място с по 2 млрд. TikTok е пета с 1.85 млрд. потребители, но тя успя да привлече най-младата и най-активна аудитория.

Кризата с идентичността на Meta, стагнацията на нейните социални мрежи, провалът на метавселената – всичко това се отразяват и на глобалните тенденции. Социалните мрежи губят своя чар, като са се превърнали повече в рекламен и новинарски фийд. Проблеми, които уж трябваше да се решат с метавселените.

AI усилията може да са спасителна сламка, защото могат да подсилят алгоритмите на социалните мрежи, но и да са допълнително разсейване от основния бизнес. Във всички случаи Зукърбърг заложи на куция кон метавселена, като сега ще трябва да наваксва в сферата на изкуствени интелект и да търси нови начини за трансформация на бизнеса със социални мрежи.

The post Цената на метавселената appeared first on TechTrends България.

Операторите получиха своето „сладко“ отмъщение за отпадналите проекти, които трябваше да изпълнят при първоначалните корекции на Плана. Тяхното предупреждение, че изграждането и оперирането на държавната мрежа от публична компания ще бъде санкционирано от Брюксел също остана нечуто. Телекомите получиха така желаните честоти, въпреки отпадането на 5G магистралите, при това на обещаните ниски цени.

Горчивината обаче остава, защото двата проекта (почти обединени като един след трансформацията) ще трябва да се изграждат от операторите, но в опасно кратки срокове, което може да компрометира всичко. Компаниите получиха европейски финансиране по друг механизъм (CEF-Digital) за изграждане на 5G магистрали. Те обаче са само частични и ще покрият само западните трансгранични коридори, но не напълно и ключови възли като АМ „Тракия“ и АМ „Хемус“.

Замразяването на парите по втория транш се дължи на продължаващата политическа нестабилност, а целият План се използва във всяка една от честите вече предизборни кампании. На някои места, проблемите са с липсата на законодателни реформи, на други – изоставане със сроковете.

При телеком проектите на НПВУ ситуацията за последните няколко години е горе-долу следната. Преработеният план в последния момент не е координиран с операторите, отпадат добри и практични идеи, а останалите са формирани така, че да бъдат изпълнени трудно, заради протакването и намаляващите срокове или са заплашени от блокиране от страна на ЕК. Нещата се поправят в движение, а оставащото малко време за изпълнение не дава гаранция, че ще бъдат завършени. Половината от ангажиментите като реформи и законодателни промени са изпълнени. Но другата половина може да компрометират проектите, защото ще поставят под въпрос спазването на сроковете.

(Пред)последните промени

Версията, която беше предадена официално към ЕК през април 2022 г. включваше два проекта с по равно финансиране от по около 315 млн. лева. Първият е за цялостна модернизация и надграждане на държавната Единна електросъобщителна мрежа (ЕЕСМ, позната и като НАМДА). Вторият е за разгръщане на онлайн свързаност в слабонаселените региони, познат и като „селски интернет“.

Разговорите с Брюксел водят до нова преработка на проектите, заради прекомерно голямата роля на този свързан с ЕЕСМ. Парите за т.нар. „селски интернет“ са разширени до 469.9 млн. лева, като целта е да се развият мрежи с много висок капацитет (VHCN). Вторият проект е вече за развитие на държавната опорна мрежа, която да обхване всички областни центрове. Средствата предвидени за нея са 162.5 млн. лева, като още 1.3 млн. лева са предвидени за информационни и комуникационни дейности.

При първоначалната версия на НПВУ от 2020 г. проектите са пет, като към горните два са предложени още споменатите 5G магистрали, които да покрият с високоскоростна мобилна връзка основните транс-европейски коридори (АМ „Тракия“, АМ „Хемус“, АМ „Европа“ и др. първостепенни пътища), модернизиране на базови станции със соларни панели и ваучери за потребители за 5G устройства и услуги. Последната идея отпада при последващата ревизия през октомври 2021 г., а останалите два – в завършения вид на НПВУ подаден през април 2022 г.

Основните реформи и законодателни промени първоначално предвидени са промяна на таксите за радиочестоти, освобождаване на спектъра в 700MHz и 800MHz, намаляване на административната тежест и разширяването на достъпа при изграждане на мрежова инфраструктура.

Най-трудна от всички се оказа освобождаването на честотния спектър в 700MHz и 800MHz, който се държеше от Министерство на отбраната. За него спорове между регулатори, телекоми и военни се водеха в продължения на десетилетия. Вкарването им като изискване в НПВУ засили диалога между всички замесени страни и доведе до разпределението на честотите в края на 2023 г. Още година по-късно, почти целия радиочестотен спектър предназначен за телекомите е разпределен между трите основни играча.

Промените в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ) обаче не са реализирани. Те са необходими да се съкратят сроковете за изграждането на опорна мрежа, което е необходимо при останалите след промените два проекта по НПВУ.

5G план без цялостен 5G проект

Не толкова гладки са нещата с оцелелите след промените два проекта. Веднага след входирането на ПВУ в ЕК, телекомите обявиха, че ще обжалват отпадането на 5G магистралите пред Брюксел. Един от аргументите за това е, че една от основните цели на самия План е да засили разгръщането на пето поколение мобилни мрежи. Модернизацията на инфраструктурата към 5G се забави, заради пандемията в Европа и затова Брюксел създаде перото за „Дигитална свързаност“. Отпадането на изграждането на високоскоростна мобилна връзка на основните магистрали премахва 5G проекта от българската версия на ПВУ.

Спасителният компонент за Плана се оказват законодателните реформи заложени в него. Телекомите изразиха опасения тогава, че отпадането на единствения 5G проект ще направи част от предвидените промени излишни. Държавата обаче ги изпълнява в края на 2023 г. и така София може да каже пред Брюксел, че е подпомогнала чрез НПВУ изграждането на мобилни мрежи от пето поколение. Макар и без да е осигурила финансиране за конкретни проекти, свързани пряко с новата технология.

Останалите такива в Плана обаче остават ключови, защото сега над 630 млн. лева се разпределят само между двата оцелели след редакциите. Дейностите по тях са сходни, като и двата предвиждат изграждане или надграждане на фиксирани мрежи с опция за 5G връзка в страната. Ако един от тях отпадне или не се реализира целият ПВУ може да се окаже заплашен, заради изискването на ЕК 21.46% от средствата да се разпределят за дигитална трансформация.

Две в едно, но не съвсем

Окончателната версия на Плана оставя два проекта – този за модернизация на ЕЕСМ, който е под опеката на Министерството на електронното управление (МЕУ) и по-конкретно на и за „селския интернет“, който попада в юрисдикцията на Министерството на транспорта и съобщенията (МТС). Те обаче имат една скрита цел – максимално разгръщане на държавната мрежа. Идеята е, с проекта за модернизация на ЕЕСМ да се подменят основните трасета и да се разширят до главните населени места, а със селския интернет да се създадат допълнителни „възли“. Преди по този начин беше частично разширена държавната мрежа точно с европейски средства за развиване на връзка в труднодостъпни региони.

МЕУ поддържа тази инициатива, за да може напълно да подмени и разшири ЕЕСМ. Затова и до втората половина на 2023 г. двата проекта бяха предвидени да се правят от държавно дружество. Изградената инфраструктура от своя страна може  да се ползва за нуждите на институциите, но с опция част от капацитета ѝ да се предоставя на малките оператори, които да създадат виртуална мобилна услуга (MVNO). С което да се създаде ефективен държавен телеком, което макар и да беше хипотетична ситуация, можеше да се реализира. Поне на първо време.

Още от самото начало телекомите алармираха за две неща. Първото е, че дори и да се реализира, ще са необходими огромни последващи инвестиции за поддръжка, както и огромен технически и експертен ресурс за експлоатацията на мрежата. Нещо, с което държавата просто не разполага. Крайният резултат щеше да бъде изградена инфраструктура, която постепенно да запада от липса на поддръжка.

Праволинейният Брюксел

Вторият проблем, за който предупредиха телекомите е, че така развит проекта за ЕЕСМ може да бъде възприет от ЕК за държавна помощ и ще трябва да отпадне. Ако беше спазен предходния вариант на НПВУ, според който държавната мрежа щеше да получи само 15% дял от всички средства, идеята за нейната модернизация можеше да мине. Но не и във версията, която се представя пред Брюксел, когато тя съставлява 50% дял от предвиденото финансиране и потенциално останалите 50% като прикрито такова.

Затова не е изненада, когато през втората половина на 2022 г. от ЕК съобщават на българското правителство, че модернизацията на ЕЕСМ ще мине за държавна помощ. В опит да се спасят парите по Плана, двата проекта търпят изменения, за да отговарят на изискванията на Брюксел.

Първата голяма промяна е редуцирането на парите за държавната мрежа и вместо 316 млн. лева, сега са 162.5 млн. лева, останалите 469.9 млн. лева отиват за „селския интернет“. Втората промяна е, че правителството ще закупи само активното оборудване за модернизацията на ЕЕСМ и за „селския интернет“. За него ще отговаря Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ (ИАИЕУ), което е под шапката на МЕУ. Физическата инфраструктура ще се полага от телекомите, като операторите са обещали да заделят капацитет (примерно, един сноп от оптичните кабели), които ще се ползват само от държавата.

Тези промени може да звучат доста невинно и на пръв поглед лесни за разработване, но не е така. Източници от телекомите обаче дълбоко подчертават, че това е много амбициозен план. В него се предвижда изграждане или надграждане на над 7 хил. км оптична инфраструктура, което е „безпрецедентно като мащаб за България“. Операторите трябва в рамките на година да покрият значителна част от страната, която не включва големите населени места, където такава мрежа вече съществува.

Въпреки това, след години на прекрояване на НПВУ в частта за „Дигитална свързаност“, България най-накрая има зелена светлина да започне проектите. Първите обществени поръчки ще бъдат пуснати от двете министерства от началото на 2025 г. и трябва да бъдат затворени през април. След което, операторите ще имат само около 14 месеца за изпълнението им, вместо близо три години според първоначалните планове.

Участието на телекомите

Засега две от телеком групите публично потвърдиха, че ще участват в поръчките по НПВУ. „Виваком“ заедно с инфраструктурното подразделение на United Group – United Fiber, както и „Йеттел“ с мрежовото CETIN България, потвърдиха пред TechTrends готовността си за включване в проектите, докато от „А1 България“ не отговориха на изпратените им въпроси.

„Към днешна дата, срокът е предизвикателен за реализацията на такъв мащабен проект, но с оглед на неговата значимост, ние вярваме, че всички изпълнители ще направят възможното той да бъде реализиран“, коментират от „Виваком“.

„Към днешна дата, срокът е предизвикателен за реализацията на такъв мащабен проект, но с оглед на неговата значимост, ние вярваме, че всички изпълнители ще направят възможното той да бъде реализиран“ Виваком

„В момента, „Йеттел“ с CETIN сме в процес на анализ на потенциалните региони, в които ще бъдем най-ефективни с оглед краткия срок, обема и съответно къде бихме могли да осигурим максимално покритие с най-високо качество“, коментират от „Йеттел България“. Което може да се преведе, че двете компании от групата на PPF Telecom ще потърсят тези региони в поръчките, които могат да се реализират най-реалистично предвид краткия срок.

„В момента, „Йеттел“ с CETIN сме в процес на анализ на потенциалните региони, в които ще бъдем най-ефективни с оглед краткия срок, обема и съответно къде бихме могли да осигурим максимално покритие с най-високо качество“ Yettel България

Според източници на TechTrends първоначалната реакция на операторите е да не вземат участие в проектите, нещо като „сладко отмъщение“ за 5G магистралите. Или най-малкото подобни действия са били обсъждани. От една страна компаниите вече се сдобиват със „сладката част“, след като получават заветните честотни ресурси на по-ниски цени, както им беше обещано. Както и разпадане на идеята за създаване на „държавен телеком“.

От друга страна, източниците на TechTrends подчертават, че отпадането на проекта за модернизация на ЕЕСМ в неговия изцяло държавен вид, „отпушва“ целия процес и работа по Плана. Това се случва, защото МЕУ вече не участва толкова активно и всичко е повече в ръцете на МТС. От транспортното министерство се оказват по-сговорчиви с операторите, като предпочитат те да изпълнят проекта и не настояват всичко да се прави от държавата. Уговорката между МТС и телекомите в момента е вече споменатото изграждане на мрежата от вторите и да резервират част от капацитета за ползите на държавата. Без да се прави паралелна инфраструктура или тя да се полага от публично дружество.

Капанът със сроковете

След като двете страни си стискат ръцете експертите от транспортно министерство започват работа по развитие на проекта за „селски интернет“, в който ще се полагат кабели, както и същото и за ЕЕСМ. Това е доста трудна задача, защото вече има солидно натрупване в забавени срокове. България подава последна своята финална версия на Плана от всичките държави-членки. Това се случва през април 2021 г., докато през октомври същата година, Гърция например вече получава първия транш по него. Но без да осъществи необходимите за него реформи, с което си навлича малко гнева на ЕК и прави Брюксел по-чувствителна с темата за законодателни промени заложени от всяка държава.

Работата по НПВУ в частта за дигитална свързаност обаче продължава да буксува до втората половина на 2023 г., заради разногласията с държавната мрежа. Така са изгубени две пълни години от предвидените четири и половина за развитие на проекта. Например по график, първите обществени поръчки трябва да стартират в началото на 2022 г., а първите дейности по планиране и изграждане в края на същата година. Така, вместо три години и половина за разгръщане на „селския интернет“, в момента операторите ще разполага само с 14 месеца, 18 ако броим и срока за обществените поръчки.

По информация на TechTrends, МТС е приключила определянето на т.нар. „бели петна“ на покритието и вече ги е публикувала официално. Вече се подготвят обществените поръчки и тепърва ще има яснота кога ще започнат реалните строително-монтажни дейности, докато сроковете все повече се свиват. Очакванията са това да се случи през средата на 2025 г.

Времето е доста малко и тези срокове ще „са на ръба“, по думи на източници от индустрията. Те, дори саркастично коментират: „Преди време им се смеехме (на държавните институции – бел. ред.) как ще трябва да вземат всички багери в страната, за да прокопаят мрежата, ама сега на нас ще ни трябват“.

Последният елемент са промените в ЗУТ и ЗЕСМФИ, които ако не бъдат приети в следващите месеци, най-вероятно ще направят сроковете невъзможни за реализиране. В общественото обсъждане за поръчките, CETIN България предлага да се удължи времето за изпълнение при необходимост, МТС го отхвърля, като напомня, че то е фиксирано от Европейската комисия и обвързано с плащанията по Плана. „Виваком“ от своя страна се опитват да прокара промените в ЗЕСМФИ, които да направят проектът осъществим. Тази позиция се заявяват и официално:

„За да се случи това, е необходимо да се предприемат ключови мерки за облекчаване изграждането на инфраструктурата, като се съкратят максимално сроковете за съгласуване и издаване на разрешения за строеж“, коментират официално от „Виваком“ пред TechTrends.

„За да се случи това, е необходимо да се предприемат ключови мерки за облекчаване изграждането на инфраструктурата, като се съкратят максимално сроковете за съгласуване и издаване на разрешения за строеж“ Виваком

Телекомът от своя страна се опитва да трансформира липсата на промени в законодателството като форсмажорно обстоятелство. С което операторите да се оправдаят при неизпълнение навреме на поръчките. МТС също отхвърля това предложение, като казва, че промените в ЗЕСМФИ не касаят пряко процедурите, въпреки, че значително ще улеснят изпълнението им. Министерството директно казват на операторите „да преценят възможностите си за изпълнение“.

5G магистрали вече на парче

Докато часовникът тик-така за НПВУ, България все пак ще разполага с 5G магистрали, макар и частично. Освобождаването на честотите в 700MHz и 800MHz позволяват на операторите да кандидатстват за финансиране през други европейски фондове и механизми. Един от тях е Механизмът за свързване на Европа на Европейския съюз – CEF-Digital. Първият проект е на „А1 България“ и гръцката Cosmote и носи обозначението 5G SEAGUL.

Той предоставя непрекъсваеми мобилни скорости от пето поколение на разстояние от близо 450 км между София и Велестино. Това покрива значителна част от пътя между българската столица до гръцката Атина. Cosmote ще покрива 300 км магистрала в южната ни съседка, докато останалите 146,5 км ще се изградят от „А1 България“ и ще обхванат цялата изградена до момента дължина на АМ „Струма“.

Важен елемент е непрекъсваемостта на връзката, която се осигурява и през самата граница на ГКПП „Кулата“ – „Промахон“. Двата телекома демонстрираха завършването на първия етап от проекта на 24 април 2024 г., който предоставя трансгранична връзка около самия пропускателен пункт. На него връзката се осигурява с честоти от 3.6GHz за по-голям капацитет, а по самата магистрала – в 700MHz. 5G SEAGUL трябва да бъде завършен напълно през 2025 г. и е първия подобен проект на Балканския полуостров.

„А1 България ще използва за по-голямата част от отсечката между София и Кулата в спектъра 700MHz, защото той предоставя по-добро покритие по протежение на магистралата и по-ниска латентност“, коментира Живко Ковачев, директор „Конвергентна мрежа и услуги“ в „А1 България“ при представяне на отсечката в началото на април.

Отново в края на април беше обявен стартът и на втори подобен проект по механизма CEF-Digital. Той ще свърже София със сръбския Димитровград през ГКПП Калотина, но засега ще включва само подобряване на оптичната свързаност, с цел развитие на 5G връзка след това. Трасето реално, ще осигури интернет връзка по изградената част на АМ „Европа“. Проектът се казва 5G Balkans и се изпълнява от българските и сръбски звена на CETIN и Yettel.

Последният проект по CEF-Digital, който е в ръцете на „Виваком“, е за „непрекъснато 5G покритие за свързана и автоматизирана мобилност (т.нар. CAM) по коридора Ориент/Източно-Средиземноморски в трасето между Гърция, България и Турция“. Последният по принцип включва почти всички магистрали и пътни артерии по линиите ГКПП Калотина-София, ГКПП Кулата-София, София-Видин и София-Пловдив-Свиленград. В наличната информация се говори най-вече за първите две отсечки, които вече се разработват от другите два телекома. Възможно е „Виваком“ да прави 5G мобилната свързаност при ГКПП Калотина-София, но и да включва част или напълно някое от другите две направления. Във всички случаи, няма да се покрие напълно АМ „Тракия“ или АМ „Хемус“ с тях.

Сладко-горчивият привкус

Въпреки „сладкото отмъщение“ на операторите, то е с леко горчив привкус. Телекомите все пак получиха заветните честоти, някои от тях след десетилетия на разправии и преговори. Цените за лицензите бяха намалени. Материализираха се предупрежденията, че модернизацията на ЕЕСМ в предвидените в Плана мащаби ще бъде възприета от ЕК за държавна помощ и проектът беше спрян в този му вид.

В крайна сметка операторите ще полагат инфраструктурата за „селския интернет“ със заделен капацитет за държавната мрежа, както и самата ЕЕСМ. Както и засега осигуриха три проекта за 5G магистрали, които да бъдат съфинансирани от Европа. Не всичко е само „шоколад и бонбони“ обаче. Телекомите ще трябва да изградят проекта за „селски интернет“ при все по-свиващи се и граничещи с невъзможност срокове.

Това поставя под въпрос дали изобщо те могат да бъдат реализирани. Ако бъде изпуснато европейското финансиране, най-вероятно парите по проектите ще трябва да бъдат компенсирани изцяло от държавния бюджет. Или от компаниите, чрез неустойки, заради закъснения, поради кратките срокове.

Индикациите за цялостен провал на Плана вече се натрупват. България все още не е получила второто плащане, а по график трябва да е на четвъртото. Дори второто е под въпрос и вече има предупреждения от официални лица в Брюксел, че може да бъде редуцирано. Като към момента то дори е блокирано. Някои обновени енергийни проекти още не са представени пред Европейската комисия, а законодателни реформи висят „на трупчета“ от едно Народно събрание към друго.

Относно 5G магистралите ситуацията също е със своите плюсове и минуси. Връзка от пето поколение ще има само в рамките на 189 км магистрален път – 143 км АМ „Струма“ и 46.5 км АМ „Европа“ (София-Калотина – бел. ред.), както и потенциална, но засега неназована част от „АМ Тракия“. Докато първоначалната версия на ПВУ предвиждаше покритие да се изгради по основните за България – АМ „Тракия“ и в АМ „Хемус“ (общо двете са 551 км) + АМ „Европа“ и други пътни възли, които не са магистрали. Засега първата ще се прави частично, а втората ще почака (по навик), което ще е изпусната възможност за страната ни вече да разполага с напълно свързани магистрали в Европа. Все пак ще има 5G връзка, но със забавяне и може би частично.

The post „Сладко-горчивото отмъщение“ за 5G магистралите appeared first on TechTrends България.

При третия Кръстоносен поход, те завзимат Константинопол – действие, което допълнително отслабва Византийската империя и за някои историци е един от факторите за налагането на Османската империя няколко века по-късно на Балканския полуостров.

Изключителната динамика от последните дни на 2024 г. и първите такива на 2025 г. между телекоми и регулатори, показва доста сходна картинка. Председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мария Филипова излиза на своеобразен „кръстоносен поход“ срещу мобилните оператори и някои противоречиви техни практики. Това се случва само месеци след като оглавява поста през май миналата година. След различни битки между нея, КЗП, другият ключов регулатор, операторите и съда, всичко това кулминира в идеята на Филипова да отнеме честотните лицензи на трите основни телекома. Усилията ѝ, а може би и мотивите ѝ, доста наподобяват тези на кръстоносните походи от европейската история, като сравнението става още по-силно, като добавим резултатите от различните схватки.

Първият поход – неустойките по договорите

В края на май 2024 г. правителството на Димитър Главчев изненадващо смени ръководството на КЗП и назначи за председател Мария Филипова. Тя стана известна преди това с отказа си на Васил Божков за подкупи и потенциално други услуги, докато е начело на Държавната комисия по хазарта. Четири месеца след поемането на поста в КЗП, Филипова предприе първия си своеобразен „кръстоносен поход“ като взе на мушка допълнителните неустойки при предсрочно прекратяване на абонаментите с телекомите.

Действията са аргументирани покрай постъпилите множество жалби свързани с подобни казуси. Тогава, регулаторът забрани практиката операторите да натрупват неустойки, като заплащат освен трите месечни такси, така и разликата в промоционалните цени, както за тарифите, така и за закупените устройства. Докато при първите, решението е лесно, то при смартфон субсидиите, нещата стояха малко по по-различен начин,

Два месеца по-късно, телекомите и КЗП достигнаха до компромис, в който максималната сума по неустойките да не надвишава три месечни такси. Останаха някои въпросителни по това решение за точната калкулация, но те трябва да се видят при подписване на нови договори, в които тези условия ще бъдат добавени. Компромисът беше голямо постижение за КЗП, защото дойде в момент, в който забраната на регулатора падна в съда.

Вторият поход – скритата индексация

Не отне много време и самите телекоми дадоха повод на Мария Филипова отново да предприеме „кръстоносен поход“ срещу тях. Този път на прицел попада т.нар. „скрита индексация“, която два от операторите („Йеттел“ и „Виваком“) решиха да обявяват в последните дни на 2024 г. поскъпване на месечните такси на съществуващите договори с между 1 и 3 лева. Те правят това, защото очакванията за инфлацията за изминалата година е да е около 2% и дори да се коригират с толкова цените, ще става дума за между 40 и 80 стотинки в най-масовите тарифи.

Очаквано, КЗП скочи срещу тази практика, която може да позволи на операторите да индексират цените всяка година, с колкото си поискат, независимо от инфлацията. Председателят на регулатора Мария Филипова обяви, че това е нелоялна търговска практика, която трябва да се забрани. Тя също така наложи санкции до 50 хил. лева за всяка една от тях. Не става напълно ясно дали е за трите точки нарушения по 50 хил. лева, за абонат или само еднократно се прилага тази сума.

Ситуацията беше малко хаотична, защото първоначално КЗП прехвърли проблема към ресорната за телекомите – Комисия за регулиране на съобщенията (КРС). Това беше направено, защото аргументите за промените на тарифите на двата оператора бяха заложени точки в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). КРС не намира проблем след анализ на проблема, а „събраната в хода на проверката информация ще бъде предоставена на КЗП във връзка с правомощието й да наблюдава устойчивостта на пазара на дребно с цел осигуряване защитата на потребителите срещу нелоялни търговски практики“. Така телеком регулаторът върна топката обратно при подателят ѝ.

В крайна сметка от КЗП издадоха заповед за забрана на скритата индексация, като се позовават на текстове от Закон за защита на потребителите (ЗЗП). Действие, което операторите обжалват в съда.

Законовата схизма

Казусът се оказва доста интересен, защото кой е прав – телекомите или КЗП, зависи изцяло от това кой закон се чете. В ЗЕС е предвидено, операторите да могат да променят общите си условия и тарифите, като уведомят за това потребителите с поне един месец предизвестие. Клиентите също така имат правото да прекратят веднага договорите си, без да дължат неустойки, ако не са удовлетворени от промените. Двете условия са спазени от телекомите.

В ЗЗП обаче е записано, че промяна на цените, продуктите и/или услугите в договорите не може да стане без изричното съгласие на потребителите. В случая с телекомите имаме мълчаливо такова или изрично несъгласие чрез прекратяване на контракта. Така се получава своеобразна законова „схизма“, според която операторите са прави, тъй като четат ЗЕС, но и КЗП, който гледа ЗЗП.

Подобни проблеми се решават в съда и зависят от аргументацията на различните страни. На 22 януари Административен съд – София (АСС) излиза решение по част от казуса, като не уважава предварителното изпълнение на забраната за индексирането на цените. В мотивите си, магистратите поставят под въпрос голяма част от основните аргументи на КЗП за цялостната заповед. Те са прекалено общи, непрецизни и дори преувеличени. КЗП може да обжалва решението пред Върховния административен съд (ВАС). Тепърва АСС ще гледа самата законосъобразност на заповедта за забрана на практиките и глобите, но предвид негативните отзиви към аргументите на КЗП най-вероятно и те могат да паднат. Засега това е поредната загуба пред съда от страна на регулатора.

Третият поход – отнемане на лицензите

Два дни преди АСС да излезе с решение, КЗП вдигна още повече мизата и дори взриви сектора с радикалната идея да отнеме лицензите на операторите. Има подобна възможност предвидена в ЗЗП, в която регулаторът може да предложи такова действие на съответния орган, издал разрешителните. Това се прилага, когато има влязла в сила наказателно постановление и точно този член от закона се цитира от председателя Мария Филипова.

В случая с телекомите, тя най-вероятно визира забраните за индексацията на цените, но този казус както виждаме в момента „виси“ в съда. Самият регулатор използва в аргументите си „системни нарушения“ на операторите и липсата на възпиращ ефект на глобите, които за компаниите са просто „оперативен разход“.

Крайният резултат е, че КЗП дава аргументирано предложение към КРС за изземването на лицензите за мобилните честоти на операторите. Телеком регулаторът обаче отказва да го разгледа като, че то… противоречи на ЗЕС и на европейската правна рамка. КРС също така смята, че мярката е непропорционална и, че подобни проблеми могат да се разрешат с възпиращи санкции (финансови глоби – бел. ред.).

Регулаторът също така цитират европейска директива 2018/1972, според която разрешителният режим за честотите трябва да „гарантира правна сигурност, да насърчи регулаторна предвидимост, с цел установяване на инвестиции, по-специално за нови безжични широколентови съобщения“.

В същия дух, коментира случая и Виктория Боклаг, главният изпълнителен директор на United Group и собственик на „Виваком“.

„Регулаторите трябва да работят в предвидените законови рамки, това което иска да направи КЗП е невъзможно“ Виктория Боклаг, главен изпълнителен директор на United Group

„Регулаторите трябва да работят в предвидените законови рамки, това което иска да направи КЗП е невъзможно“, заяви Боклаг на събитие на United Group, на което беше обявена инвестиция на телеком групата в размер от 120 млн. лева за изграждането на четири електроцентрали за възобновяема енергия в страната.

Официално чрез Алиансът на технологичната индустрия (АТИ), телекомите обвиниха действията на КЗП като „абсурдни, некомпетентни и опасни“. Браншовата организация смята, че няма „системни нарушения“, защото жалбите към КРС през 2023 г. намаляват с 10% на годишна база и повечето от тях са решени в полза на потребителите. Неофициално от телекомите дори ползват по-остър език спрямо Филипова и нейните амбициозни действия. Във всички случаи, става дума за прекомерна ескалация.

Добър или лош кръстоносец

КЗП обаче не се отказва, като този път регулаторът опонира силно на КРС. Според първия регулатор, в цитираната директива има още изброени цели, като „осигуряване на прозрачност на цените“, „защита на интереса на гражданите и крайните ползватели“ и др. От КЗП обвиняват, че КРС не защитава гражданите, а операторите. Така се завърта наново колелото и отново съдът ще трябва да реши кой е крив и прав в тълкуванията си.

Кръстоносните походи имат своите противоречиви нюанси в историята и тяхната роля в разгръщането ѝ в по-късното Средновековие. Подобна е ситуацията и с настоящите телеком казуси и регуалтора. Трябва да отбележим, че действията на КЗП до един момент бяха в правилната посока. Идеята на телекомите да могат да индексират всяка година абонаментите независимо от инфлацията с колкото поискат е опасен прецедент. Беше нормално и очаквано от обществото КЗП да се намеси в опит да спре тази скрита индексация.

Проблемът беше начинът по който се направи. КЗП и по-скоро лично Мария Филипова влязоха доста по-остро от необходимото и, когато започнаха да губят битката тръгнаха на по-голяма ескалация. Отнемането на мобилните лицензи на компаниите означава пълно замразяване на безжичните комуникации (различни от WiFi мрежи) в страната. Отделно, предвид аргументите, които са ползвани в съда за забраната на индексацията показват, че те най-вероятно няма да издържат на всички инстанции и ще паднат. Така, действията на КЗП до момента бяха шумни, но засега – неефективни. Дали ще останат такива – ще видим от следващите съдебни решения.

The post Кръстоносният поход на КЗП срещу телекомите appeared first on TechTrends България.

При първите презентации на тогава новата 5G мрежа в България, почти неотменен въпрос беше за евентуалното спиране на по-старите поколения свързаност. Отговорът през последните 3-4 години беше един и същ – „да, но по-натам“. С все по-голямото разгръщане на петото поколение мобилни мрежи в страната, както и с подготовката за междинната модернизация, времето за изключване на по-старото оборудване май настъпи.

Подобно на процеса по изграждането и модернизацията на телеком инфраструктурата, този по премахването също се развива на етапи и постепенно. И един от българските оператори вече го е започнал. В последните дни на 2024 г. „А1 България“ вече е изключил 3G мрежата си в областите на Варна и Кюстендил, най-вече на самите областни центрове. Първоначално, промяната е забелязана от крайни потребители, тъй като публично обявяване на процеса, до публикуването на този материал, не е направено.

Трите телекома обаче не крият пред медиите за своите намерения за спиране на 3G и официално потвърдиха за това пред TechTrends. Ситуацията в България не е прецедент, като вече в някои европейски държави, операторите са спрели не само 3G, но и по-старата 2G. Всъщност на база тези действия, Европейският съюз е направил анализи за целия процес с всичките му предимства, недостатъци и рискове.

В името на иновацията

Основният аргумент, който изтъкват операторите за спиране на по-старите поколения мрежи е, че се прави в името на иновацията. Предвид развитието на технологиите е нормално в един момент по-старите такива да бъдат изместени от по-нови и ефективни. Особено, когато се дублират като функции.

При мобилните комуникации ситуацията е малко по-сложна, защото за последните повече от 30 години се ползват паралелно цели четири поколения мрежи, без нито едно от тях да бъде премахнато. Отделно при 2G имаме 2 модернизации (GPRS и EDGE), а при 3G една – HSPA (две ако броим HSPA+ – бел. ред.). За всяко едно от тях му е необходимо съответното активно оборудване по базовите станции, но и по-важното – заема част от радиочестотния спектър. Последното е най-ограниченият ресурс, с който работят телекомите. Затова и другият голям аргумент на операторите в полза на постепенното премахване на 3G е по-ефективното използване на честотите.

5G например ще е изключително гладен за радиоресурс, защото мрежата ще бъде много по-гъста и разделена на слоеве. Тя обаче ще предоставя непрекъсната и почти без забавяне на пакетите връзка, която от своя страна ще позволи разгръщането на мащабни автоматизирани системи. Било то магистрали за автономни коли, роботизирани заводи или работа на хиляди сензори в рамките на няколкостотин метра в един умен град. Затова, независимо, че по европейските регулации са заделени цели три спектъра за 5G – 700MHz, 3.5-3.6GHz и 26GHz, те може да не са напълно достатъчни за уплътняването на толкова гъста мрежа.

Последният аргумент е, че потреблението на 4G и 5G вече е достатъчно голямо с тенденция за непрекъснат ръст. Докато това на по-старите поколения – сравнително по-малко и в един момент те се поддържат, само заради функционалността на някои много стари устройства. Нещо, което не е ефективно от гледна точка на телекомите.

Плановете и действията на операторите

Все пак какво се случва в България – трите основни оператора са заявили или са обявявали плановете си да спрат 3G. Първите индикации за това е пренасочването на честотите в 2GHz от това поколение напълно към 4G. С което за 3G остава единствено честотите в 900MHz, които се използват заедно с 2G и 4G. За мрежите от второ поколение това е единствения наличен спектър, всичко останало вече се преразпределя към последните две технологии, като леко варира между операторите. Процесът с прехвърлянето на 3G в 2GHz се случва през 2021 г. Всеки един от телекомите разполага с 2x20MHz ленти.

От „Йеттел България“ коментират пред TechTrends, че това са и техните стъпки предприети до момента в техния план за постепенното „залязване“ на връзката от трето поколение. От компанията допълват, че има изградена стратегия, при която е заден срок до 2027 г. 3G мрежата да бъде напълно спряна.

„Очакваме да имаме технологична готовност за пълното спиране на 3G мрежата през 2027 г.“ Yettel България

„Очакваме да имаме технологична готовност за пълното спиране на 3G мрежата през 2027 г.“, обявиха от телекома пред TechTrends.

Планът на „А1 България“ може би е по-агресивен като срокове, защото още през декември, компанията предприема следващата голяма крачка от плана си за спиране на 3G. Тя преустановява връзката от трето поколение в градските региони на Варна и Кюстендил, а впоследствие – и Перник.

„А1 България“ е стартирала планираното спиране на 3G, като към момента то обхваща регионите Перник, Кюстендил и Варна“ A1 България

„А1 България“ е стартирала планираното спиране на 3G, като към момента то обхваща регионите Перник, Кюстендил и Варна“, отговарят на TechTrends от оператора.

Телекомът не уточнява кога трябва да бъде завършен процеса. Предвид факта, че започват първи и действията по изключване на мрежата в градовете е сравнително бърз процес, може да предположим, че има шанс това да се случи преди 2027 г.

(Обновена 21:00 часа на 17 януари) „Виваком“ отговориха уклончиво на плановете си за спиране на 3G. От оператора обявиха, че следят и проучват практиките в страната и чужбина, но засега не могат да се ангажират със срокове за спиране на сигнала от третото поколение мобилни мрежи при тях. Причината е, че все още има устройства, които поддържат само 2G или 3G свързаност, но очакванията са до пет години трафикът от последната мрежа да се прехвърли напълно към 4G.

Потенциалните проблеми и казусът 2G

Има специфични причини, защо телекомите се насочват първо към изключването на 3G, а не започват с 2G. Това е направено по препоръка на Организацията на европейските телеком регулатори (BEREC), която извършва анализ на процесите по спирането на старите поколения мобилни мрежи през 2023 г. Заключенията на доклада са, че прекратяването едновременно на 2G и 3G връзката водят до редица затруднения. Затова BEREC препоръчва само последната да бъде първо изключена, а след това 2G, като се изгладят напълно проблемите.

Най-големият от тях е, че европейската аварийна система инсталирана в автомобилите (т.нар. eCall) ползва основно 2G сигнал и SIM карти. По-новите, разчитат на 3G, но като цяло препоръката на организацията е eCall да разчита на технологична неутралност. Тоест, да се вграждат най-новите системи, а не да се залага на вече остарели такива. Това е редовен недостатък на европейските регулации в технологичния сектор.

Другият голям проблем е все още наличната зависимост от стари комуникационни технологии за пренос на глас и текстови съобщения (SMS). Гласова услуга през 4G (VoLTE) и 5G (VoLR) се предлага в момента, но ако сигналът бъде препредаден през мрежи, които все още разчитат на 2G и 3G (т.нар. роуминг), то такава може да бъде затруднена. Това засяга и друга задължителна опция в ЕС – възможност за набиране на аварийния номер 112, независимо от устройството и наличието на SIM карта или не. При SMS-ите понякога се създава проблем с автентикацията между потребители, които си разменят съобщения.

Уверенията на телекомите

Двата оператора, които отговориха на запитването на TechTrends увериха, че няма да има проблеми с изключването на 3G. Една от основните причини е, че 2G връзката ще остане. Тя е ключова за редица M2M карти (това са банкомати, касови апарати и подобни устройства, които осъществяват машина до машина комуникация – бел. ред.), както и за услуги от типа eCall и телефон 112.

(Добавено 21:00 часа на 17 януари) От „Виваком“ подчертаха, че една от основните причини да не се спира 2G е фактът, че M2M абонатите на 3G могат да работят и на по-старата технология и една от двете трябва да остане. Този тип устройства все още е прекалено голям, за да може да се спрат едновременно и двете остаряващи поколения мрежи.

От „А1 България“ коментираха, че със спирането на 3G в трите града за момента няма засегнати потребители. Има засечени изключения на единични случаи с M2M устройства, които не работят, заради тяхната специфика. „Йеттел“ още не са предприели хода с изключването на това поколение мрежи, но също допълниха, че значителна част от клиентите им ползват 4G. Това означава, че като пристъпят по действия с изключването на 3G, засегнатите потребители ще са доста малко.

В сигнал от читатели на TechTrends се описват потенциални проблеми с големи корпоративни договори, при които много SIM карти предоставят само 2G и 3G гласови услуги. Поради по-големия им размер, такива контракти се коригират по-бавно и доста често ще изискват и подмяна на устройствата на редица потребители. Двата телекома не коментираха конкретни казуси, а само допълниха, че насърчават все повече преминаването към VoLTE услуги.

Ако през 2021 г. идеята за спиране на 3G беше само едно намерение в по-далечна перспектива, вече тя е реалност в България. Ще видим темповете с, които „А1 България“ напълно ще изключи свързаността от трето поколение и дали ще има осезаеми последствия за потребителите или нещата ще бъдат сведени до единични случаи. Както е интересно да видим другите два оператора кога ще започнат да спират активното си 3G оборудване в страната.

The post Идва ли краят на 3G в България appeared first on TechTrends България.

Първо дойде затваряне на съдържанието в различните платформи. Което доведе до силна фрагментация на пазара и пренасищането му с голям брой услуги. Напук на теорията за пазарната икономика, че повишеното предлагане, ще доведе до потенциален спад на цените, се получи точно обратното. Отделните играчи трябваше да повишат абонаментите, за да могат да извлекат повече приходи от стагниращ брой клиенти. Някои предприеха и очакваното окрупняване на пазара, за да консолидират абонатната си база. След като тези ходове не беше достатъчен, компаниите опряха и до пълното завъртане на колелото с интеграцията на реклами.

Изминаващата 2024 г. беше тестът на последните две тенденции – окрупняването на пазара и вкарването на промотирано съдържание. Първите резултати не са толкова обещаващи, някои от водещите медийни гиганти затъват в дългове, заради приключението им в стрийминга, докато приходите от новите потенциални източници не са толкова щедри, колкото се очакваше. Последната прогноза, която направихме в TechTrends през 2019 г. с първия ни материал от серията „Стройминг войните“ беше, че след всичко това ще се завърне пиратството. Дали това е факт или това все още е липсващото парче от пъзела, ще разберем в следващите редове.

Солената сделка

През 2024 г. трябваше да бъде приключена една от най-големите консолидационни сделки в сектора. Disney сключи споразумение с Comcast в края на декември предходната година за изкупуването на пълния дял в платформата Hulu. Компанията на „Мики Маус“ притежава 67% с опция да придобие останалите 33% от ТВ гиганта. Срокът беше 2024 г., двете дружества влязоха в разгорещен спор за точната оценка на услугата.

През 2019 г., когато е сключено това споразумение тя е за 27.5 млрд. долара. Според тази оценка една трета дял е малко над 9 млрд. долара. Disney беше в незавидно финансово състояние още преди да беше финализирана окончателната сума за сделката. Медийният гигант успя с цената на много оптимизации и съкращения да повиши кешовите си резерви до малко над 5 млрд. долара.

В крайна сметка, Disney успява да намери малко повече пари. През декември 2023 г., компанията се договаря да прехвърли 8.61 млрд. долара на Comcast. Това е малко под 33% от договорената през 2019 г. сума от 27.5 млрд. долара. В лицето на медийния гигант, отношенията са приключени и през следващата година започна пълна интеграция на Hulu с Disney+.

Comcast обаче оспорва и към август 2024 г. тече арбитражно дело. В него, миноритарният собственик иска от Disney да доплати още 5 млрд. долара. Ако това се случи, пазарната оценка на Hulu ще надмине 50 млрд. долара. Disney се приготвя за подобна развръзка, като в края на финансовата година (28 септември – бел. ред.) има кешови наличности от над 8.5 млрд. долара.

Въпреки, че според Disney „до 1 декември 2023 г. трябва да изплати“ сумата от 8.61 млрд. долара на Comcast, според годишния финансов отчет през септември 2024 г. такова плащане не е предприето. Затова и тези 8.5 млрд. долара кешови резерви най-вероятно са предвидените пари за сделката с Hulu.

Ако арбитражът отсъди в полза на Comcast, Disney ще трябва да намери най-вероятно още 5 млрд. долара, за да финализира трансакцията. Предвид усилията, които костваше на медийния гигант да събере средствата от 8.6 млрд. долара, добавянето на още 5 млрд. долара може да се окажат вече непосилни.

(Не) всички печелят от реклама

Да оставим арбитражните драми за момент и да видим какво се случва с рекламата. Изминалата 2024 г. е годината в която всички стрийминг платформи се отвориха за подобен тип приходи. Това ни върна с повече от десетилетие назад във времето, когато кабелните телевизии доминираха, като ТВ услуги в домакинствата.

Идеята им е сравнително проста, като вече стрийминг платформите предлагат два типа абонаменти – с и без реклами. Първата опция е по-евтина, докато втората по-скъпа. Не всички услуги в момента предлагат това навсякъде и затова примерно в България, повечето абонаменти все още са без такива формати. Но, САЩ е първият и най-голям пазар, в който стрийминг платформите наложиха този модел.

Резултатите за 2024 г. са противоречиви, поне според данните на Emarketer. Само три платформи реално надминават 5% от общите рекламни приходи, а пет – сумата от 1 млрд. долара. Лидерът YouTube притежава 24%, но той не е точно стрийминг платформа, като неговия бизнес модел е базиран на промоции още от придобиването му от Google.

Amazon е интересен пример, защото Emarketer не отчита само постъпленията от Prime Video (стрийминг услугата), но включва и тези от Twitch, Fire TV и Freevee. Друг елемент от методологията на консултантската фирма, който трябва да се отбележи е, че става дума за съдържание, което е пускано само на телевизори, но не и на лаптопи и мобилни устройства.

Така, най-адекватните данни само за стрийминг платформи са за останалите играчи. Като единствен от тях с над 5% е Hulu, която има 12% от приходите за ТВ реклама за 2024 г. Услугата на новия им собственик Disney+ успява да привлече едва 3%, толкова е и Tubi, а Max и Showtime на Paramount са с по 2%. Мастодонтът по стрийминг потребители Netflix също е с 3%. Друга изненада тук е, че по рекламни постъпления Peacock изпъква над големите макар и с малко с 4% общо.

Любопитното е, че според Emarketer, времето прекарано в съответните платформи е доста ниско, въпреки милионите абонати в САЩ, които всяка компания е обявила. Netflix е с очаквано висок резултат по този показател с 20%, но примерно Disney+ е само с 5%. Отново Hulu е изненадата с 8%, докато Max, Peacock и Showtime са с около 3%.

Това показва две неща – първото е, че за момента рекламодателите не са напълно уверени във възможностите на платформите. Второто е, че Hulu е едно от малкото изключения, в които стрийминг ТВ услуга успява да привлече повече реклама отколкото има време прекарано пред телевизора 12% срещу 8% съответно. Което затвърждава, че платформата може би все пак има по-висока цена и потенциал, отколкото е била определена през 2019 г., но това ще покаже арбитражът между Comcast и Disney.

Какво се случва в дигиталната Тортуга

Популярността на остров Тортуга в Хаити е свързана с пиратите от 17 век и най-вече с истинските действия на капитан Морган, който го ползва за база на своите операции в региона. В рамките само на няколко десетилетия, пиратството в Карибския басейн е потушено, чрез първо решение на Английски парламент, а впоследствие и при подялбата на региона с Ратисбонския договор.

В 21 век стрийминг платформите се очакваха да доведат до същия ефект с дигиталното пиратство. Като предоставят лесна, достъпна, евтина и обхватна алтернатива за ползването на разнообразно съдържание – от музикално до видео. Първоначално имаше успех, въпреки, че няма напълно точни изследвания за обема на онлайн пиратството. Поскъпването на абонаментите, връщането на рекламите и по-агресивното им представяне дават предпоставки, потребителите да се върнат към тази полу-легална (в България, иначе нелегална в други държави – бел. ред.) форма за достъп до съдържание.

Точна информация за обема на пиратството винаги е трудно да се намери. Данните на сайта Cord Cutting дават някои интересни насоки за развитието на този сив сектор. Трудно може да се каже дали ползването на нелегално съдържание намалява. Според информацията на сайта, 11% от хората, които са гледали пиратски ТВ програми, са увеличили потребленеито на такива през 2024 г. Но в същия момент, 35% отговарят, че са намалили. Cord Cutting подчертават, че този индикатор тепърва трябва да се следи по-изкъсо, заради промените, които стрийминг платформите предприемат. Причината е, че изследването е направено през април 2024 г., когато тепърва влизат в сила ефектите от рекламите и поскъпването на абонаментите.

По-интересни са други изводи от тези данни, като първата е, че всеки трети американец гледа нелегални ТВ програми. Очаквано при разбивката по възраст, ¾ от младите (т.нар. „поколение Z“) опират до пиратско съдържание, а при тези на средна възраст (или „милениали“) е 2/3. Едва при възрастните поколения има значително понижение на гледането на такива видеа. Като една от причините е, че някои от тях (11%) не знаят как да достигнат до такова съдържание, иначе биха го направили.

Причините защо пиратстват ТВ съдържание също не са изненадващи, предвид вече описаните тенденции. Една трета (36%) от тези потребители отговарят, че се интересуват само от конкретно шоу, което обаче не си заслужава плащането на пълен абонамент. Това е вследствие на ефекта на фрагментацията на стрийминг пазара и затварянето на съдържанието в конкретни платформи. Друга една трета (35%) посочват за причина поскъпващите абонаменти, което е втора тенденция в стрийминг сектора. Засега само 17% го правят, за да избегнат рекламите, но и този показател ще бъде интересен да се проследи.

Потребителите на пиратско съдържание в САЩ обаче не ползват само такова. Защото 80% от тях са абонати и на поне две стрийминг услуги. Което в комбинация с извода, че 75% от всички потребители на нелегално видео биха се отказали от такова, ако цените са по-ниски. С други думи, за момента поскъпването на абонаментите и фрагментацията движат пиратството в САЩ.

Какво да очакваме

Ситуацията при пиратското съдържание за момента не показва значително увеличение. Но демонстрира, че потребителите реагират негативно на по-скъпите абонаменти и фрагментацията на платформите. Докато второто беше леко редуцирано с частичната консолидация, допълнителна такава ще е необходима, за да може пазарът да постигне приемливи нива, както при търсенето, така и при предлагането.

Поскъпването на цените няма да изчезне, защото всички компании инвестираха десетки милиарди долара, за тези услуги и те все още са на загуба. Например Comcast само през третото тримесечие на 2024 г. отчита негативен резултат от 436 млн. долара от Peacock. Disney беше на тримесечна загуба от 500 млн. долара за своята едноименна платформа, но през периода юли-септември за първи път отчете минимална печалба от 47 млн. долара. Тя обаче е трохичка в сравнение с инвестициите, които медийния гигант направи.

Първите данни за 2024 г. показват, че за момента рекламите не дават необходимия финансов поток, който да избие вложенията в платформите. Освен това, този тип промоции и промяната на бизнес модела създават опасения потребителите да се върнат към пиратското съдържание. Засега, има само косвени индикации, но тази теза все още не е напълно изключена.

Какво остава като възможности? Не много, при по-голям провал на рекламния бизнес модел, компаниите зад стрийминг платформите ще имат няколко варианта или комбинацията между тях. Първият е допълнителна и по-голяма консолидация между услугите. Това обаче отново включва големи инвестиции, както показва опита на Disney с Hulu.

Вторият е връщане към лицензираното съдържание или частично отваряне между услугите. При него, компаниите ще обособят няколко групи на базата на споразумения за ползване на част от ексклузивните до момента филми и сериали. Това ще доведе и до евентуалното излизане на някои от играчите от стрийминг бизнеса, които ще разчитат да избият инвестициите в съдържание само чрез лицензионни такси. В двата случая ще очакваме повишаване на цените на абонаментите или някакъв тип ограничения към по-евтините.

Последната възможност е ако рекламният модел даде някакви позитивни резултати, тогава медийните гиганти отново да се опитат да ударят пиратите. С по-строги санкции и силно лобиране през правителствата за справяне с този сив сектор. В миналото ефектът на този подход засега е бил противоречив. Във всички случаи, стрийминг пазарът влезе в тежка позиция, от която трудно ще излезе.

The post Стрийминг войните – завръщат ли се пиратите appeared first on TechTrends България.

Цитатът е на известния злодей в първия филм „Умирай трудно“ Ханс Грубер, с който той се опитва да остави впечатлението, че са терористи повлияни по идеологически признаци, а не обикновени крадци. Заменете името Nakatomi с Huawei и Ханс Грубер с Доналд Тръмп и ще получите частична представа за динамиката между САЩ и китайската компания в първия мандат на ексцентричния президент.

Можем да продължим с паралелите между измислената Nakatomi и реалния Huawei, но китайския гигант може да бъде оприличен и като основния георй в популярната филмова поредица – Джон Маклейн. Технологичната компания показа, че е изключително издръжливa и адаптивнa към всякакви екзистенциални заплахи. Тя беше използвана, както от Вашингтон, така и от Пекин за тестване на възможностите на международните санкции. Като резултатите най-вероятно са изненадали всички анализатори.

Пет години и половина по-късно, Huawei изглежда отново във възходяща позиция. Тя продължава да е лидер за телеком оборудване по света. Макар и сравнително редуциран, бизнесът с потребителска техника се стабилизира и дори се връща към умерен ръст. Китайският гигант също така се опитва да засили някои по-екзотични до този момент сегменти, като например развитието му… в енергийния сектор.

Финансова стабилизация

Поглеждайки само към финансовите отчети на Huawei за последните седем години може да се направят няколко, но прибързани извода. Например, въпреки, че основния пакет санкции срещу компанията от САЩ са наложени през първата половина на 2019 г., значителен спад на приходите има едва през 2021 г. Причината междинната 2020 г. да бъде рекордна в историята на Huawei се дължи на няколко фактора.

Първият е, че технологичния гигант успя да се запаси с компоненти и това не се отрази прекалено шоково на потребителската електроника. Вторият е, че тогава, компанията продаде своя подбранд Honor за 15 млн. долара. Ако ги извадим от общото 137 млрд. долара приходи за годината, нивата се изравняват с предходната 2019 г. Последният фактор е, че периодът беше силен за Huawei откъм доставката на 5G оборудване в Китай.

Затова и 2021 г. беше толкова „болезнен“ за китайското дружество с 27% спад на постъпленията до 100 млрд. долара. Следващата година се отбелязва умерено понижение от 8% до 92 млрд. долара, но тогава нетната печалба се свива близо двойно от 9 на 5 млрд. долара. Истинската стабилизация се наблюдава през 2023 г. Тогава приходите се връщат с малко под 100 млрд. долара, а нетната печалба се удвоява до 12 млрд. долара.

По-адаптивният оцелява

Тези резултати показаха, че Huawei е труден за убиване. Въпреки, че САЩ ефективно спряха достъпа до редица технологии, особено при смартфоните, инстинктът за оцеляване на компанията се оказа по-силен. Умните телефони бяха пренасочени основно за вътрешния пазар в Китай, но те продължиха да се предлагат в доста други страни, включително и в България.

Huawei комфортно превзе второто място при смартчасовниците, нареждайки се след лидера Apple. Това в момента са едни от премиум продуктите ѝ, които се лансират агресивно, но и успешно в Европа. Компанията също така  предлага и широко портфолио от таблети и достъпни лаптопи.

Тези действия обаче не успяха напълно да компенсират силните позиции, които Huawei имаше при потребителската електроника преди санкциите. През 2018 г. тя имаше 45% дял и беше водещ източник на приходи за компанията. По това време бизнесът с телеком оборудване беше назад с 40%. Шест години по-късно, везните се обръщат. Потребителската електроника се свива до 33% от постъпленията, докато вендорския бизнес си връща лидерството с 51% дял.

Ситуацията е сходна и в регионален аспект. Китай винаги е доминирал приходите на компанията, но зависимостта през този период се е увеличава значително. През 2018 г. делът на постъпленията от местния пазар е малко под 52%, докато през 2023 г. той скача до почти 67%. Азиатско-тихоокеанския регион доминира със 73% от приходите през изминалата година, докато шест по-рано е бил 63%.

5G лидерство

Независимо от санкциите, Huawei успя да запази лидерството си в 5G технологията. Което осигурява на компанията стабилни договори като телеком вендор. През 2023 г. затварянето на Северна Америка всъщност се оказва ползотворно за Huawei, защото това е регионът с най-голям спад на доставките.

Но чисто пазарната динамика не е единствения фактор. Самите телекоми признават, макар и неофициално, че продуктите на компанията са по-качествени, по-евтини и по-лесни за интеграция от тези на конкуренцията. Най-осезаема е преднината при антените с множество приемо-предавателни елементи (т.нар. MIMO). Някои компании казват, че разликата между Huawei и Ericsson например е „цяло поколение“, независимо, че става дума за 5G продукти.

Санкциите рано или късно ще ударят и този елемент. Това ще се случи, когато повечето вендори преминат към 5nm и 3nm процесори в системите за усилване на сигнала към MIMO антените. Защото Huawei в момента е ограничена до 7nm технология на китайския производител SMIC. Технологичният гигант има някои дизайнерски решения, които ще поддържат преднината му поне до появата на 6G мобилните мрежи. Едно от тях са инвестициите в галиев нитрид, който е много по-енергоефективен от силиция, което прави техните антени и системи по-компактни и по-пестеливи откъм енергия.

Почти сигурно, всички настоящи 5G клиенти на Huawei ще се възползват от нейните решения в междинния ъпгрейд на мрежите – т.нар. 5G Advanced стандарт. Трите китайски основни телекома са най-големите ѝ потребители и те вече заявиха стабилни инвестиции в тази модернизация. За сметка на това германските оператори се опитват да заменят оборудването на Huawei и ZTE до 2029 г. Затова, китайските вендори в момента се насочват към развиващите се пазари в Латинска Америка, Близкия изток и Африка за растеж в това отношение.

В надпревара за AI

Бурното развитие на изкуствения интелект (AI) води до огромно търсене на решения за съхранение и обработване на данни. Без тази критична инфраструктура, държавите и компаниите няма да могат да се възползват от иновацията. Huawei се опитва да се позиционира в тази сфера също. Ориентацията на компанията към облачни системи е от няколко години, но сега започва и по-агресивно предлагане на решения за съхраняване на данни.

По време на технологичната конференция Huawei Connect 2024, проведена в Париж в средата на ноември, беше представен нов SSD продукт за съхранение на данни в големите центрове – OceanStor. Според експерти от компанията, основните предимства на тяхното решение е по-добрата интеграция и оптимизация с останалите компоненти от сървърите. Както и по-добрата защита на информацията, нещо, за което Huawei многократно е обвинявана от САЩ, че не предоставя. От китайския гигант яростно отричат тези обвинения и за момента няма ясни доказателства, че решенията ѝ прехвърлят скрито информация в Китай.

„Защитата на информацията са основен елемент, който всеки център за данни трябва да предлага“, коментира Питър Жау, продуктов директор в Huawei. „Ние предоставяме устройството за съхранение на информация на клиента. Той го притежава, както и данните в него. Ние нямаме физически достъп до него, както и до информацията на него“.

Жау допълни, че ЕС има агенция по киберсигурност (ENISA), която сертифицира всеки отделен IT продукт в Съюза. Системите на Huawei за момента са определени като надеждни от нея и това би трябвало да е достатъчно за европейските клиенти. Така, Huawei се опитва да се позиционира като основен и ключов елемент в развитието на AI в Европа, а и не само.

Задържане на иновациите

Конференцията Huawei Connect 2024 акцентира почти изцяло върху инфраструктурните и мрежови решения на китайския гигант. От дреболии, като супер тънки и почти прозрачни оптични кабели, които се поставят като тиксо в сградите, до огромни облачни системи. При последните, демонстрациите бяха почти изцяло концентрирани върху различните приложения за изкуствен интелект. Виртуален асистент, роботи, които правят кафе или просто се размотават около щандовете, както и напълно автономен магазин.

Докато част от демонстрациите бяха традиционните маркетингови трикове на технологичните гиганти, други наистина показваха стремежът към иновации на Huawei. Компанията запазва непокътнати инвестициите в развойна дейност, като през 2023 г. те остават на нива от 23 млрд. долара и ангажирани с тази дейност близо 55% или 114 хил. от служителите ѝ.

Технологичният гигант разширява и портфолиото си от патенти, които вече достигат 140 хил. Горният пример с галиевия нитрид само затвърждават значението на развойната дейност за устойчивостта на една компания, особено в технологичния сектор. Затрудненията при потребителската електроника, всъщност стимулираха Huawei да поеме по-големи рискове, като пусна на пазара (засега само в Китай) двойно прегънатия смартфон Huawei Mate XT Ultimate, който също е плод на тази иновативна политика. Ход, който другите производители трудно биха си позволили.

Скритият енергиен коз

Във филмовата поредица Джон Маклейн винаги има скрит коз в ръкава си, който всеки път изглежда изключително налудничав, но работи почти безупречно. Може би точно такъв ще се окаже бизнеса с решения за енергийния бизнес на Huawei. Китайският гигант е познат със своите смартфони и телеком оборудване, но значително по-малко познати са неговите опити в енергийната сфера. Те датират още от 2010 г., когато е основана продуктовата линия Network Energy, отделена и преименувана на Huawei Digital Power през 2020 г.

Технологичният гигант има смелата амбиция да се включи в опитите на Европа, а и не само, в преминаването към по-зелени и устойчиви решения. Това бяха част от основните послания по време на конференцията Huawei Connect 2024. Естествено, няма как да си представим, че технологичният гигант ще разработва ядрени реактори.

Huawei се фокусира върху няколко елемента – умно управление на електрическата мрежа, съхранение на енергията (батерии основно) и системи за зареждане (на електромобили най-вече). Компанията също така разработва и собствена електрическа кола, подобно на Xiaomi.

Умното управление на мрежата, в комбинация с решения за съхранение на енергията са идеални при изграждането на соларни и вятърни централи с голям капацитет. Докато системите за зареждане на електромобили са ключов компонент в повишаване на популярността на този тип возила. При последното вече има и пилотен проект в София, по думите на представители на Huawei.

Всички тези усилия пасват много добре на амбициите на ЕС в развиването на зелена енергия и трансформацията на континента в тази посока. Както и в стратегията на Huawei да диверсифирца бизнеса си и да търси нови източници на растеж. Въпросът е дали няма да се усили натискът от САЩ към страните от Стария континент да намалят бизнеса си с китайски компании.

Завръщането на Доналд Тръмп

Задълбочаването на проблемите на Huawei се случи при първия мандат на американския президент Доналд Тръмп. След победата му на изборите през ноември 2024 г. може да се очаква, че той отново ще тръгне агресивно срещу технологичната компания. Китайският гигант не се страхува от нови санкции, настоящите са достатъчно тежки, а крайни мерки, като изключване от системата SWIFT може да се възприемат като изключително враждебни на държавно ниво от Пекин.

Huawei е уязвим по друго направление. В края на своя първи мандат, Тръмп беше засилил натиска върху Европа да заменят китайските вендори с европейски. Както и като цяло Стария континент постепенно да се затвори за бизнес с компании от Китай. Това пак няма да е смъртоносно за Huawei, но ще неутрализира част от усилията на дружеството за връщане към растеж и диверсификация.

Все още няма конкретика относно потенциалната политика на Тръмп през втория му мандат. Но ако той следва тази от първия си, подобни действия няма да са изненада. От друга страна, настоящата администрация на Джо Байдън не увеличи санкционния натиск, но отпусна политическия срещу Huawei. Тръмп най-вероятно ще заложи поне на завръщане на последния инструмент срещу китайската компания. Което ще бъде поредния епизод на Huawei в тяхната вариация на сагата „Умирай трудно“.

The post Huawei – Умирай трудно appeared first on TechTrends България.

През 2024 г. се наблюдава много рязък завой при китайските разработчици и тяхното отваряне към апетитния пазар при хардкор гейминга. Той не е най-многобройният, но включва доста заклети фенове, които са с много високи изисквания. Но и все повече са готови да плащат добри суми за качествени заглавия.

Две игри събират вниманието през втората половина на годината. Станалият вече мегахит Black Myth: Wukong, както и предстоящата да излезе Delta Force. Те са доста различни в своята същност – първата е изцяло ориентирана към солова игра, докато втората е безплатна Free to Play и насочена почти напълно към мултиплеъра.

Успехът на Black Myth: Wukong и силните позитивни отзиви от бетата към Delta Force рязко контрастират с резултатите от последната година на големите западни разработчици. Тенденция, която може да трансформира напълно гейминг индустрията, като китайските компании да вземат все по-голяма част от апетитния пай при хардкор играчите. Които досега бяха запазена територия само за западните студиа (и японските в някаква степен – бел. ред.).

Успехът на Black Myth: Wukong

Black Myth: Wukong имаше всички предпоставки да бъде грандиозен провал, според традиционните разбирания на гейминг индустрията до момента. Това е изцяло сингълплеър ориентирана игра, базирана на китайски класически роман от XVI век. При това без да включва каквито и да е мултиплеър или кооперативни режими, допълнителни дигитални предмети и др. С други думи имаме изцяло солова игра, която не е част от голям и установен франчайз, нито е част от популярна история на Запад.

Въпреки всичко това, Black Myth: Wukong постига впечатляващи продажби и само за първия месец те са над 20 млн. копия. Това я превръща в една от най-бързо продаваните игри в света и историята до момента. Разработчикът Game Science още не е обявил колко точно копия са реализирани до момента. Преди да кажете, че това най-вероятно включва основно продажби в Китай, повечето се оказват точно от западните пазари, като Северна Америка, Япония и Европа. Sony обяви, че Black Myth: Wukong е най-сваляното заглавие за PlayStation 5 точно в тези региони за август 2024 г.

Постижението на играта е допълнително подсилено от факта, че Game Science е китайски разработчик. Той е основан от бивши кадри на азиатския гейминг гигант Tencent, а самата корпорация придобива 5% дял през 2021 г. Дали умишлено или не, китайският роман на който е базиран се казва „Пътешествие към Запада“. Докато Black Myth: Wukong се превръща в първата AAA игра, която идва от Китай и пожънва такъв голям успех при това точно сред западната аудитория.

Delta Force командосите на Tencent

Вторият пример от последните месеци е франчайзът Delta Force, който обяви завръщане на голямата гейм сцена. Това е една от игрите, които създадоха жанра тактически екшъни и първото заглавие излезе през 1998 г., разработено от NovaLogic. Любопитното е, че първоначално армията на САЩ дава на компанията проект да разработи боен симулатор за подготовка на войниците. Идеята на военните не достига до пълна реализация или поне няма информация докъде е реализацията. Първият Delta Force е базиран много на него и успява да привлече вниманието на геймърите.

Франчайзът достига пикова точка с четвъртата игра от поредицата – Delta Force: Black Hawk Down излязла през 200 3 г. Тя се опитва да пресъздаде до голяма степен събитията от филма „Блек хоук“ излязъл горе-долу по същото време. Следващите игри само дърпат поредицата надолу, докато не достига състояние на хибернация. През 2016 г. THQ Nordic изкупува всички лицензи на NovaLogic, но не създава нищо от тях и през 2020 г. ги продава на китайската Tencent.

Четири години по-късно вече виждаме плодовете на китайските разработчици. Първо, те показаха през лятото на 2024 г. предварителен поглед на новата Delta Force: Hawk Ops. През август дори проведоха отворен алфа тест на играта, в която стотици и хиляди геймъри можеха да пробват ранната версия. Отзивите са повече от позитивни, но и плановете на разработчиците са повече от амбициозни.

Новият Delta Force (все още не се знае, дали Hawk Ops ще остане в името или ще излезе с опростеното заглавие – бел. ред.) съчетава в себе си цели три игри. Първата е Hazard Operations и представлява т.нар. Extraction Shooter по подобие на Escape from Tarkov, но с една идея по-аркаден. Втората е Havoc Warfare и е почти карбонно копие на Battlefield 2042 и третата е сингълплеър кампания, която е римейк на оригиналния Delta Force: Black Hawk Down.

Алфа тестът включваше само първите два мултиплеър режима и то по една карта за всеки. Въпреки това, играчите имат повече от позитивни отзиви към новия Delta Force, като доста от тях го поставят като качество над изкопирания в единия от режимите Battlefield 2042. Според сайта на играта има вече над 1.5 млн. регистрирани потребителя. Това не брои и заявките за поръчка в Steam, за които няма данни.

За вредата на сладкото (бебе)

Може да очаквате, че като китайски заглавия, двете игри ще се опитат да вкарат някакви политически послания, предвид силната цензура на Пекин в дигиталното пространство. Нито Black Myth: Wukong, нито Delta Force за момента не разполагат с такива елементи. Дори се получава точно обратното с първата игра.

Малко преди пускането на Black Myth: Wukong през първата половина на 2024 г. излиза информация, че консултантската фирма Sweet Baby Inc е поискала 7 млн. долара за да направи играта „по-атрактивна за масовата аудитория“, но Game Science са отказали. Слуховете за това „изнудване“ се засилват, покрай комбинация с публикации в западните геймърски медии като IGN от края на 2023 г., които определят Black Myth: Wukong като „сексистка“.

До момента няма доказателства, че Sweet Baby Inc наистина е поискала тази сума, както и, че седи зад негативните публикации, но двете действия подозрително се припокриват. Скандалът дори подпомага успеха на Black Myth: Wukong, като предварителните поръчки се изстрелват рязко след осветляването му в западния интернет.

Причината е, че доста от хардкор играчите са против намесата на Sweet Baby Inc в редица популярни и утвърдени франчайзи. Те обвиняват консултантската фирма, както и ръководствата на разработчиците, че се опитват да „вкарат политически елементи“ и така съсипват естественото развитие на игрите. Самата компания обвинява геймърите, че са „токсични“ и, че действията им са „дискриминация“.

Негативният имидж на Sweet Baby Inc се доизгради, след като в социалните мрежи се появиха презентации на основателката Ким Белеър, в които тя обяснява как се налага определени морални стереотипи. Една от тезите е, че „трябва да се прекрати правилото, че фантастичните светове са само за бели мъже“. Sweet Baby Inc има само 16 служители, но те участват в изграждането на персонажи и писането на сценарии за много и то големи игри. Списъкът с „консултираните“ заглавия включва: God of War: Ragnarok, Marvel’s Spider-Man 2, Alan Wake II и потенциално предстоящата GTA 6. Докато студиата, с които компанията е работила покрива едни от най-големите AAA разработчици, сред които са Ubisoft, EA, Valve, 2K Interactive, Xbox Game Studio и много други.

Потъването на Ubisoft

Дали с участието на противоречивата консултантска фирма или не, последните години редица утвърдени франчайзи в гейминга бележат значителни провали. Толкова големи, че дори един от лидерите в бранша – Ubisoft е заплашен за финансовата си стабилност и оцеляване. Което контрастира много силно с успехите на първата китайска AAA игра Black Myth: Wukong.

Настоящите проблеми на Ubisoft се свързват с предстоящото им заглавие по Assassin’s Creed: Shadows. В него играчът поема контрол върху тъмнокож самурай във феодална Япония. Макар персонажът да е истинска историческа личност, той никога не е бил самурай и ролята му в тази епоха е била по-скоро на оръженосец. Това предизвика остра реакция от геймърите, особено японските. Ubisoft отмени презентацията на играта в Страната на изгряващото слънце, както и премиерата за февруари 2025 г.

Несгодите на френската компания обаче са по-дълбоки, като тя не може да създаде ново хитово заглавие през последните няколко години. Геймърските реакции към Star Wars: Outlaws, първото заглавие от популярния франчайз на Ubisoft, са между посредствени до игнориращи.

Истинският провал обаче е със Skull&Bones, която влиза в конкуренция на Sea of Thieves, едно от малкото ексклузивни заглавия на Microsoft. Компанията дори я определи като AAAA заглавие, за да оправдае високата цена от 70 евро. Тя не успява да надмине 1 млн. продажби, а отзивите за нея са посредствени.

По-ключовото е, че според неофициална информация, разработката на Sull&Bones струва между 650 и 850 млн. долара. Определението за AAAA заглавие не е толкова за качеството, а за огромния ресурс, който тя е погълнала за направата ѝ. Предполага се, че точно Skull&Bones в момента потапя шхуната на Ubisoft, докато слабото представяне на Star Wars Outlaws и отлагането на Assassin’s Creed Shadows само доливат малко вода в общата пробойна.

Проблемите за френския разработчик може да се окажат стратегически. Един от миноритарните акционери AJ Invest предупреди в отворено писмо, че бизнесът на Ubisoft върви стремглаво надолу и основния виновник е висшето ръководство. Едно от предложенията е студиото да слезе от борсата, за да може да се преструктурира, като се позволи да се изкупят акциите при настоящите изключително ниски цени. Книжата поевтиняха за три години от малко над 83 долара за брой до 13 долара в момента или с 84%. Споменава се, че може да се позволи на Tencent да получи по-голям дял. Ако не се направи, AJ Invest заплашва с потенциален опит за враждебно придобиване – намиране на още инвеститори, с които да се постигне мажоритарно мнозинство за съответните промени.

Провалът на борбата с дезинформацията

Докато Ubisoft потенциално чупи рекорди със своето AAAA заглавие, макар и негативни, това не е единичен случай през настоящата година. Друг подобен случай е Concord, разработен от Firewalk Studios и Sony. Това е първото заглавие на студиото, основано през 2018 г. и придобито от японския гигант през 2023 г. Точната сума на сделката не е назована, но е някъде около 200 млн. долара. По различна информация Sony е финансирала минимум още 200 млн. долара, за да се довърши Concord.

Една от причините японският гигант да придобие компанията е в техния „иновативен подход към разказването на истории“. Което е странно предвид, че Concord е изцяло мултиплеърно заглавие изпълнено с политкоректни персонажи. Играта претърпява пълен крах, като са продадени само около 25 хил. бройки. Sony я спира след по-малко от месец, връща парите на потребителите и се говори, че ще се опитва да я преработи във F2P заглавие.

Друг звучен провал е на Dustborn. Играта дебютира в Steam по сходно време с вече изброените заглавия и е достигнала най-много 83 едновременни играча в популярната платформа. Специфичното на заглавието е, че то е силно финансирано с близо 1.4 млн. долара от Норвежкия филмов институт, още 150 хил. евро по програмата за креативни проекти на ЕС и потенциално дори от правителството на САЩ с още 275 хил. долара. Всичко в името да се създаде игра, която да служи за „борба с дезинформацията“.

Победа на чужда територия

От всички изброени примери по-горе може да изведем две заключения в провала на големите западни гейм компании. Първият е, че се прахосват огромни ресурси в разработването на посредствени заглавия. Вторият е, че все повече фокусът пада върху „предаването на правилното послание“, вместо на забавлението. Практика, от която Холивуд си пати вече няколко години.

Резултатът и в двата типа развлекателни индустрии вече е един и същ – ниско качество, постигнато с огромни бюджети и одърпваща се аудитория. Докато Холивуд все още няма равносилна конкуренция, която да прибере потенциалните потребители, то при гейминга вече се намира такава. Успехът на Black Myth: Wukong разчупва почти всички парадигми на индустрията за видеоигри от последните няколко години. Както и поставя нови рекорди.

Докато Delta Force може да се окаже почти пълно копие на популярен, но залязващ по същите причини франчайз на Battlefield и да вземе точно неговата аудитория. Играта удря дори по-силно, защото сингълплеъра ще разказва за американската военна кампания в Сомалия, а главни герои ще са едноименните командоси. Отделно, Delta Force започва като проект за военен симулатор за САЩ, а сега се разработва от китайци.

Иронията е, че двете заглавия идват от Китай, която е популярна точно със силната си цензура в гейминга, контрол над посланията и др. подобни практики. Но тези две игри от Поднебесната са точната противоположност – без агресивни или дори прикрити политически лозунги, добро качество и фокус върху забавлението. Интересно ще бъде дали това ще се превърне в тенденция за заглавията от Китай и за бъдеще, както и дали западните гейминг компании ще отговорят подобаващо.

The post Как Китай превзима западния гейминг appeared first on TechTrends България.

САЩ се подготвят точно за такива действия, като първите конкретни действия вече се предложени за обсъждане. Вашингтон има дългогодишен опит в разбиването на монополни бизнеси, като вече е разделяла на парчета гиганти в железопътната, петролната и телеком индустрии през последните два века.

Американските магистрати подготвиха почвата, след като обявиха в прав текст, че Google е монопол през август. Два месеца по-късно вече има конкретни предложения как да действат антитръстовите органи, за да възстановят конкурентната среда в областта на интернет търсенето и рекламата. Сред тях е включена и опция за разделянето на компанията на две или повече парчета.

Европейският съюз намекна още в началото на 2023 г., че подобен сценарий е възможен и при тях. Ако двата бъдат реализирани то във всички случаи Google ще бъде разделена. Което ще развърже ръцете на регуалторите да продължат и с другите технологични гиганти, като Apple, Amazon, Meta и дори пак Microsoft.

Всички опции

През август, Google беше обвинена директно, че е монополист и определението обхваща четири сфери. Първата е, че компанията се възползва от доминираща позиция да разпространява своята търсачка на максимален брой устройства. Което се прави чрез договори за ексклузивно ползване и внедряването ѝ. Google прави това с Apple, Samsung и дори Mozilla. Втората сфера е при формирането и изобразяването на резултатите от търсенето, като там отново избирателно позиционира собствени продукти и услуги. Третата е в постигнатата доминация при онлайн рекламата и монетизирането на първите две, а последната – в натрупването на данни от всичко това, за да се затвори цикъла.

Предложенията за коригирането на това монополно поведение от страна на министерството на правосъдието на САЩ са доста и значително варират по обхват. По-меките мерки предвиждат да се ограничи или забрани на Google да сключва договори за ексклузивно позициониране на нейната търсачка по подразбиране в устройствата на Apple и Samsung, както и вграждането ѝ във Firefox на Mozilla. Срещу това, другите компании получават стотици милиони и дори милиарди долари.

Сред другите по-леки мерки са даване на възможност на сайтовете да не позволяват на Google да обучава своите алгоритми (особено генеративни AI модели) с тях. Гигантът ще трябва да сканира само нечувствителна информация, докато чувствителната такава ще бъде с ограничения.

По-крайните обаче включват идеи за разцепване на компанията. Тук магистратите от правосъдното министерство на САЩ дават две посоки за развитие. Едната е да се отдели рекламния бизнес на Google от търсачката ѝ. Идеята се предлага от доста време, но по този начин ще унищожи настоящия бизнес модел на гиганта.

Втората насока са „потенциални структурни промени“, които да прекъснат симбиотичната връзка между търсачката с браузъра Chrome, магазина Google Play и цялата платформа Android. Тук, магистратите оставят възможност, мерките да не са единствено в посока отделяне на тези бизнеси. Те могат да останат част от компанията, ако тя (или регулаторите) намерят начин да ограничат връзката между тези продукти, без да се налага разцепване.

Реакции и следващи стъпки

Google веднага определиха идеите на правителството на САЩ, като „крайни“. Както и, че от правосъдното министерство са надхвърлили определения от съда обхват на определението за монопол. Технологичният гигант има и други висящи антимонополни дела, свързани с отварянето на магазина за мобилни приложения Google Play, както и срещу технологията за онлайн реклама. При негативен за компанията развой, предложенията за структурни промени или казано иначе – отделянето на нейни бизнеси може да се увеличат.

Следващите стъпки включват по-детайлни предложения, които да бъдат представени на Google. Настоящите са само насоки за изготвянето на такива. Окончателните ще трябва да бъдат приети или изменени от съда, преди да бъдат наложени на компанията. Затова и предложенията на правосъдното министерство на САЩ са в момента значително общи и включват няколко варианта.

Потенциалните последици

Потенциалните последици за Google ще зависят от окончателните решения. В най-добрият случай, компанията ще бъде ограничена какви договори за позициониране на търсачката ще може да сключва. Позитивният сценарий още включва по-малко агресивно ползване на данните на сайтовете, както и намалена взаимовръзка между отделните услуги на гиганта.

Най-лошият сценарий всъщност са всичките страхове на Google събрани накуп. При него, тя няма да може да сключва ексклузивни договори за поставяне на търсачката ѝ в редица устройства. Но оттук насетне ще говорим за реално разделяне на компанията. Въпросът е на колко части.

Министерството на правосъдието на САЩ искат това да се случи между интернет търсачката на Google и нейния рекламен бизнес. С други думи, между най-масовата ѝ услуга към крайните потребители и основният ѝ източник на приходи. Двете обаче са прекалено взаимосвързани, защото без търсачката, рекламния бизнес няма да може да работи със същата ефективност. При обратния вариант, Google Search остава без каквито и да е приходи.

Рекламата генерира постъпления от 224 млрд. долара за финансовата 2023 г. Общите приходи на холдинга Alphabet (тоест Google – бел. ред.) са 282 млрд. долара. Тоест, рекламата формира 80% от всички парични потоци на Google. Технологичният гигант е диверсифицирал леко бизнеса си, като преди няколко години, този дял беше над 90%. Той обаче остава висок и при разделяне на компанията ще бъде фатален за нейния бизнес модел.

Отделянето на Chrome, Android и Google Play Store е като по-краен вариант в случай, че не се намери възможност да се ограничи взаимосвързаността между тях и търсачката ѝ. Ако властите в САЩ не постигнат идеи как това да стане по-безболезнено, тогава Google може да бъде раздробена на общо пет компании.

Апетитът идва с яденето

При разцепване на Google от страна на САЩ, ефектите ще са огромни за цялата технологична индустрия. Независимо, на колко парчета бъде разделена компанията. Поеме ли Вашингтон по този курс и приключат ли с Google, регулаторите след това ще прехвърлят вниманието си към останалите големи в сектора.

Apple, Meta и Amazon вече са на горещия стол, докато Microsoft засега е пощадена. Причината може да е заради това, че софтуерният вече премина през подобна процедура в началото на века, но се размина от разцепване. Или просто, защото все още нейното влияние в една ниша не е монополно. Който и да е от двата варианти, Microsoft засега е на трета линия във фокуса на регулаторите.

Действията на САЩ ще отключат подобни и от другата страна на Атлантическия океан. ЕС вече заплаши с разцепване Google през 2023 г., а съдът на Стария континент потвърди повечето глоби и действия на Брюксел, както срещу интернет гиганта, така и срещу Apple. Това вече се е случвало с няколко сектора, като един от последните показателни бяха телекомите.

САЩ разцепи монополиста AT&T на седем части през 80-те години на миналия век, въпреки че разследването срещу нея беше започнато едно десетилетие по-рано. Процесите по либерализирането на телеком пазара в Европа по принцип вървяха паралелно с тези в Америка, но процесът се оказва муден и това се случва отново с десетилетие закъснение.

Въпреки, че ЕС не се хвали с експедитивност в решенията си, когато става дума за регулации вече дори изпреварва останалата част от света. Което означава, че в момента в който подобно действие за разцепване на технологичните гиганти започне в САЩ, то ще бъде светкавично подкрепено и от Брюксел.

Политически заложник

Много е вероятно Google да се превърне в политически заложник покрай изборите за президент в САЩ, които са след няколко седмици. Демократите са основните инициатори на по-строгите технологични регулации и първите призиви за разцепване на IT гигантите идват от техния лагер. Още през 2019 г. американският сенатор от същата партия Елизабет Уорън заяви кратко и ясно – „време е да разцепим Google, Amazon и Facebook“.

Думите ѝ са като част от амбициите ѝ да се кандидатира за президент през 2020 г., но Уорън остава извън надпреварата. Администрацията на Джо Байдън обаче последва подобен курс, макар и малко по-предпазливо. Във всички случаи демократите са за по-строги регулации, като някои от по-крайните настояват за разцепване на технологичните гиганти.

Републиканците също са за затягане на правилата, но без толкова пряка намеса на държавата на пазара. Тяхната визия за регулациите е по-мътна и неясна, но е малко вероятно да включва разцепване на гигантите. Ако дойдат на власт в Белия дом (каквито са нагласите за момента – бел. ред.), то най-вероятно ще я използват, за да накарат компаниите да сътрудничат повече във военната сфера и тази на националната сигурност.

Доналд Тръмп през мандата си през 2016-2020 г. подкрепяше идеята за по-силни регулации, но най-вече защото тогава демократите ги използваха за атака срещу него. Милиардерът в момента се обърна на 180 градуса по някои технологични теми, като например за затягане на правилата за криптовалутите. Тръмп дори подготвя собствена „дигитална монета“, която да излезе през 2025 г.

Този завой по отношение на технологичните регулации може да спаси Google от разцепване, ако републиканците поемат властта през следващата година. Тогава мерките по разбиването на монопола на компанията ще бъдат фокусирани повече върху налагането на ограничения, а не толкова в изискването на „структурни промени“. Почти е ясно, че Google, а и останалите технологични гиганти ще станат политически заложници във все по-ожесточената битка между демократи и републиканци в САЩ.

The post Да разделиш Google на две, три, четири appeared first on TechTrends България.