Всички нови представители на серията са оборудвани с някои от любимите функции на Galaxy AI. Circle to Search позволява да бъде ограден текст или изображение и веднага да бъде предоставена повече информация за него. Усъвършенстваният Object Eraser открива, предлага и премахва нежелани обекти от фона на снимките, а Edit Suggestion дава креативни препоръки за финални щрихи на изображенията.

Samsung Galaxy A56 5G  е най-мощният представител на серията. Той се предлага в цветове Графит, Сиво, Зелено и Розово и се отличава с елегантен линеен дизайн, дебелина от едва 7,4 мм и тегло от 198 грама. Защитата е подобрена с Gorilla Glass Victus+ на задния панел и екрана, както и със сертификат IP67 за водо- и прахоустойчивост. 6,7-инчовият FHD+ Super AMOLED дисплей осигурява ярки цветове и плавно движение благодарение на 120 Hz честота на опресняване и 1200 нита пикова яркост. Устройството се захранва от осемядрен процесор, който с помощта на 8 GB RAM, осигурява оптимално представяне при многозадачност и гейминг. Моделът се предлага със 128 GB вътрешна памет и до 6 ъпгрейда на операционната система, което обещава по-дълъг жизнен цикъл. Батерията с капацитет от 5000 mAh се зарежда с до 45W, което гарантира пълно възвръщане на заряда за малко повече от час.

Тройната система от камери на гърба включва 50-мегапикселов основен сензор с оптична стабилизация, 12-мегапикселов телефото обектив и 5-мегапикселова камера за макрофотографии. Нощната фотография е значително подобрена с технологията Big Pixel, която улавя повече светлина и осигурява детайлни изображения дори при слаба осветеност. Функцията Smart Auto Focus анализира сцената и автоматично настройва фокуса за максимална яснота на лицата и обектите.

Samsung Galaxy A36 5G осигурява чудесен баланс между цена и производителност и е наличен в Черно, Бяло, Лимоновожълто и цвят Лавандула. Използвано е закалено стъкло Corning Gorilla Glass Victus+ за задния панел и екрана, а смартфонът е устойчив и на пълно потапяне във вода до 1,5 метра, благодарение на своя IP67 сертификат. Елегантният дизайн е придружен от 6,4-инчов FHD+ Super AMOLED дисплей, който предлага висок контраст и живи цветове. Той осигурява завладяващо изживяване независимо дали се използва за гледане на видеоклипове, гейминг или за браузване в социалните мрежи. Батерията с капацитет от 5000 mAh поддържа 45W бързо зареждане.

Моделът разполага с осемядрен процесор и 6 GB RAM – комбинация, която предоставя отлично ежедневно представяне, a вътрешната памет се равнява на 128 GB. Основната конфигурация от камери включва висококачествен 50-мегапикселов основен обектив с оптична стабилизация, 8-мегапикселов ултраширокоъгълен сензор и 2-мегапикселов обектив за макрокадри. Подобреният Image Signal Processor гарантира ясни и цветни селфи видеоклипове дори при ниска осветеност, а нощният режим намалява шума и подобрява контраста.

 Samsung Galaxy A26 5G е достъпен смартфон, който носи усещане за премиум продукт. Той пристига в три  цвята: Черно, Бяло и Мента. И този модел разполага с Corning Gorilla Glass защита, както и IP67 сертификат. 6,6-инчовият FHD+ Infinity-V дисплей обещава великолепна картина независимо какво се гледа на него. Производителността се осигурява от осемядрен чипсет, способен да се справя с многозадачност и 3D игри с помощта на RAM паметта от 6 GB. Вътрешното пространство за съхранение от 128 GB предоставя достатъчно място за приложения, снимки и файлове. Батерията от 5000 mAh е подкрепена от бързо зареждане достигащо 25W, което осигурява навременно възстановяване на енергийния резерв.

Звездата в камера системата е 50-мегапикселовият основен сензор с оптична стабилизация, който осигурява детайлни снимки при различни условия на осветеност. Широкоъгълният обектив позволява заснемането на по-широки сцени, а 2-мегапикселовата макрокамера предлага перспектива, невидима за невъоръжено око. Нощната фотография е подобрена с AI алгоритми, които осветяват тъмните сцени и засилват детайлността, а селфи камерата предлага подобрен режим с нисък шум за по-ясни автопортрети.

Клиентите на Yettel, които закупят телефон от серията Galaxy A или друго мобилно устройство, имат възможност да се възползват от предимствата на пакета „Смартфон вселена“. Той предлага удължена гаранция от 3 години, която надхвърля стандартния двугодишен период, както и разнообразни опции за застраховка, поддръжка в сертифициран сервиз на Yettel, възможност за рециклиране на старо устройство и множество други удобства.

 Съдържание от „Йеттел България“

The post Всички нови модели от Samsung Galaxy A серията могат да бъдат закупени на лизинг от Yettel без оскъпяване appeared first on TechTrends България.

Сделката е изключително показателна по няколко причини. Тя демонстрира, че United Group най-вероятно ще бъде разпродадена на парчета, като във всяка държава ще има потенциално различен купувач. Трансакцията показва, че някои бизнеси на ниво група може да бъдат пакетирани и продадени отделно. Продажбата в Сърбия също така е и потенциален тест за точната стойност на различните активи, тъй като този пазар не е най-големият. „Перлите“ в короната на United Group са българската „Виваком“ и гръцката Nova.

Сръбската сделка има и няколко поетични, така да се каже, момента. Първият е, че от SBB тръгва самата United Group и сега това е първото звено, което бе продадено. Втората е, че купувачът е конкурент, с който преди около пет години имаха силни противоречия и конфликти около окрупняването на местния пазар. Сръбският телеком сектор обаче се измени значително оттогава насам, като държавният оператор Telekom Serbia подобри позициите си във всички сегменти.

Почти пълна подялба

Параметрите са сравнително прости. PPF Telecom Group придобива бизнеса на SBB в Сърбия. Той включва само фиксирани услуги – доставка на интернет и телевизия. По данни на компаниите, това означава над 700 хил. абонати в западната ни съседка. Цената е 825 млн. евро чисто, без в нея да се включват наличните парични резерви на SBB или потенциален дълг на компанията.

United Group постига и втора сделка, като DTH или сателитната ТВ ще бъде отделена и предоставена на Telekom Serbia. Трансакцията също е за чисти 652 млн. евро. Така, общо групата събира 1.5 млрд. евро при почти пълното си излизане от сръбския пазар.

Медийният бизнес на United Group в Сърбия остава в групата. Той включва различни новинарски и развлекателни ТВ програми, като N1 и Nova S. Те остават отделени в United Media, което е шапка за повечето подобни активи на балканския холдинг.

SBB обаче е ценна от друга гледна точка. Сърбия беше една от страните, която не е включена в United Fiber – звено на балканската група съдържащо опорната и магистрална оптична инфраструктура. То обхваща България, Гърция, Словения и Хърватия, като отговаря за продажбата на едро на капацитет.

Сръбската трансформация

Покупката е стратегическа за PPF Telecom Group, защото в Сърбия, другата балканска група има стабилно присъствие единствено в мобилния сегмент. Тя се опитва да развива фиксираните услуги, но към третото тримесечие на 2024 г. разполага с дял от едва 4% ТВ и 5% интернет абонати. Придобиването на SBB ще направи техния оператор Yettel Serbia пълноценен конкурент на все по-доминиращия Telekom Serbia.

Последният успя да измести конкуренцията и да се превърне в лидер във всички сегменти в рамките на пет години. Telekom Serbia е основно държавен оператор и чрез комбинация от агресивна политика и такава в стил „разделяй и владей“ успя да превземе пазара.

През 2019 г. успя да настрои двата основни конкурента и балкански телеком групи една срещу друга. Тогава, SBB обвини, че Telekom Serbia и Telenor (сега Yettel, част от PPF Telecom Group – бел. ред.) подготвят споразумение за споделяне на фиксираните мрежи. Целта – да се изхвърли United Group от сръбския пазар.

Последният по това време е доминиран от четири играча. Единственият напълно конвергиран оператор по това време е Telekom Serbia, два основно мобилни – Telenor и Vip Mobile (собственост на Telekom Austria, сега A1 – бел. ред.) и един фиксиран – SBB. Държавният телеком е лидер при мобилните услуги и интернет доставката, докато звеното на United Group държи ТВ сегмента.

За пет години картината се променя значително, като Telekom Serbia вече е лидер и на трите пазара. При фиксираните сегменти като дял абонати има над 50% и единствено при мобилния има по-силна конкуренция от Yettel и дял под 45%.

Продажбата на SBB трансформира Yettel в напълно конвергиран оператор и шанс за адекватна конкуренция на държавния телеком. Трансакцията обаче превръща сръбския пазар в ефективен дуопол, само с два основни играча. Telekom Austria и техния A1 присъства единствено при мобилния сегмент и е на трето място с 24% дял от абонатите.

С прибавянето на сателитните абонати на SBB, Telekom Serbia си гарантира близо, ако не и повече от 60% дял. DTH доставката в страната заема 13% от всички ТВ абонати, като след звеното на United Group са българската Polaris (зад нея седи Максим Заяков, бившия съсобственик на „Булсатком“ – бел. ред.) и DigiTV. Последните две нямат големи дялове, та лъвския пай от тези 13% ще отиде при държавния телеком. Което най-вероятно е направено, за да може сделката да мине през антимонополните регулатори в Сърбия.

Български и балкански асоциации

Ситуацията наподобява значително на българския пазар, на който „A1 България“ и „Виваком“ са напълно конвергирани, докато „Йеттел България“ тепърва прохожда във фиксираните услуги. Развитието им ще бъде трудно, тъй като вече не останаха достатъчно големи независими интернет и ТВ доставчици, които местното звено на PPF Telecom Group да придобие за бързо развитие в тези сегменти.

Огромната разлика е в Telekom Serbia, защото у нас нямаме държавен телеком, който да е лидер и в трите типа основни услуги. Дуополното положение също е голям капан за потребителите, защото това е последната стъпка преди пълен монопол.

На балканско ниво, сделката вещае големи трансформации, потенциално по-значими от тези за сръбския пазар. Собствениците на United Group са решили да разпродадат активите си и раздялата със звеното, откъдето тръгва групата е тест за тази стратегия. Доминацията на Telekom Serbia прави продажбата в Сърбия лесна задача, а с продажбата на част от ТВ абонатите на държавния телеком, най-вероятно се гарантира нейното одобрение. Изборът на SBB допълнително е улеснен от факта, че това е звеното с най-малък дял приходи спрямо останалите звена през 2023 г.

United Group тепърва има да продава своите най-ценни активи – „Виваком“ и гръцката Nova. Както инфраструктурната United Fiber и медийната United Media. Към тях прикачаме и Telemach, които оперират в Босна и Херцеговина, Черна Гора, Хърватия и Словения. Сделка подобна на сръбската при първите два телекома може да трансформират съответно българския и гръцкия пазари в дуополи. При тях обаче няма толкова доминиращо държавно (или друго компанийно) присъствие и чисто от антимонополна гледна точка би трябвало да са проблем. Което отваря вратата на потенциални външни за тези пазари инвеститори да навлязат на тези пазари.

Сръбската сделка поставя първата стъпка към пълната разпродажба на United Group. Което показва, че тя ще се прави на парче, а не всичко накуп. След нейното приключване, телеком пазарите на Балканите, включително българския, може да не са вече същите.

The post Разпродажбата на United Group започна в Сърбия appeared first on TechTrends България.

„Йеттел България“ правят проучване на субективното възприемане, за това колко време потребителите прекарват пред екраните на своите мобилни устройства. Тези, които правят това по над четири часа на ден се оказват над 40%, като за половината от тях, това време надвишава шест часа. Данните също така сочат, че около една трета от тях искат да го редуцират.

Проучването е проведено от агенция „Арбитраж“, проведено е в национален мащаб, но обхваща сравнително ниска извадка от около 600 души (големите са от 1 000 нагоре – бел. ред.). Запитаните са на възраст между 15 и 60 години. Ролята на „Йеттел“ в изследването е, че е направено по поръчка на телекома и се ползва като част от тазгодишната им коледна кампания.

Без изненади

Повечето от данните не предоставят изненади. Между два и четири часа пред смартфона прекарват около една трета от българите – 32%. Между четири и шест часа са 22%, а над шест часа – 20%. Едва 4% от родните потребителите прекарват по-малко от час пред екраните, а други 4% не могат да преценят. По този начин 42% от българите ползват смартфоните над четири часа дневно. Като най-голям дял от тях попадат във възрастовите граници между 15-24 години и 35-44 години.

Най-големият проблем за хората, които ползват повече смартфоните се оказва навикът. От запитаните 41% го посочват като водеща причина за намаляването на употребата на умния телефон. Над една трета или 37% посочват, че мобилното устройство го ползват за работни задължения и това увеличава потреблението. Пак около една трета или 32% посочват смартфона като основно средство за общуване с близки и приятели. Само 15% стоят непрекъснато пред мобилния екран от страх, да не пропуснат важна информация.

Желание за дигитален детокс

Друга добра новина от изследването е желанието на българските потребители да намалят ползването на смартфоните си. Малко под една трета от запитаните в проучването на „Йеттел“ или 30% посочват, че правят опити да ограничат прекарването пред мобилния екран. Други 9% не са предприели такива действия, но планират да редуцират времето си със смартфона. Докато 18% само са го обмисляли, без да правят конкретни планове или действия.

На базата на сбора на всички по-горе отговори, „Йеттел“ достига до извода, че 57% или повече от половината българи искат или се замислят за дигитален детокс. Другите 43% твърдо заявяват, че дори не им е минавало през ума подобно действие.

Проблемът идва от продължителното дневно потребление. Според проучването, колкото повече време потребителите прекарват пред смартфоните си, толкова по-трудно ще могат да го намалят. Това в комбинация с факта, че повечето българи правят това по навик, поставя подсъзнателна бариера за редуцирането на тези действия.

Все пак, около 27% от твърдо заявилите, че са правили опити, са успели да намалят времето прекарано пред смартфоните. За съжаление, това прави само 8% от всички запитани, но пак е добро начало. Ключов фактор в намаляването на употребата на смартфона е прекарването на повече време физически с близките. Това посочват 62% от запитаните.

The post Колко време прекарват българите пред смартфона appeared first on TechTrends България.

Пишещият тези редове попада в първата и втората категория. Два от смартфоните ми изкараха малко над три години след което внезапно спряха да работят. При първия случай взех сходен и заместващ телефон, от който обаче не бях доволен и смених след малко повече от година. Вторият случай беше наскоро и смартфонът изкара около три години преди да „умре“. Всички останали устройства, които съм ползвал за лични, са изкарвали поне по три години. Някои от тях дори още работят, но просто са прекалено много остарели за пълноценна употреба.

Основният проблем, когато ползвате устройство до последния му дъх е, че не знаете в кой момент то ще ви остави. След това по спешност трябва да търсите нов смартфон и бързането никога не е добър съветник. Информираността ви за състоянието на телефона може да помогне по много начини. Да предотврати или поне да подскаже за проблем, който в един момент може да се окаже критичен. Както и да помогне за по-добрата и ефикасна експлоатация на устройството.

Точно в такава роля влиза услугата „Смартфон диагностика“, която вече е част от приложението Yettel. Може да го тествате безплатно до края на ноември, независимо дали сте абонат на оператора или не.

Годишен преглед, но за телефона

Услугата „Смартфон диагностика“ предлага възможност за изпробване на способностите на устройството ви в шест категории – аудио, камера, екран, софтуер, сензори и бутони. Целият процес е сравнително лесен, като за всяка една от тях се преминава през съответния тест. За част от тях ще трябва намесата на потребителя.

Например, при аудио се тестват микрофона и говорителите и трябва потребителите да чуят дадени цифри и след това да отбележат кои са чули или обратното – приложението им показва такива и те трябва да ги изговорят. При iOS потребителите трябва да изговорят произволна дума. Сензорният екран се изпробва като „изтриете“ с пръст изображение на дисплея. Тестват се също предната и задната камера. При тях отново имаме участие на потребителя, който трябва да си направи селфи или да снима произволен баркод със задната.

Има тестове, които не изискват толкова активна дейност на потребителите. Например тези за RAM паметта и софтуера. Ако се открие нередност, се дават препоръки за потенциалното им разрешаване. Например, ако сте забравили да ъпдейтнете операционната система, това ще ви излезе като препоръка.

Практичност и развитие

Смартфон диагностика“ на „Йеттел“ има редица предимства. Работи се лесно с услугата, вградена е в приложението на оператора, което я прави повече от достъпна. Интерфейсът, действията и резултатите се поднасят по опростен и разбираем начин за потребителя. Услугата ще покаже дали има проблем с даден компонент, ако например вие се съмнявате, че нещо не работи като хората. Тя е съвместима с всички мобилни устройства на пазара с двете основни операционни системи – Android и iOS. Единственото изискване е да имате инсталирана последната версия на приложението Yettel.

Като всяка нова услуга и „Смартфон диагностика“ има поле за развитие през следващите месеци. Плановете на телекома са да добави още тестове, които извършват проверка на софтуера, дисплей, бутони и сензорите на устройството. Изрядният софтуер е  важен за производителността на устройството и подобен чек ще позволи още по-пълната му диагностика.

Една „вселена“ за устройствата

Смартфон диагностика“ е част пакета услуги на „Йеттел“, в който са обединени различни услуги, насочени към устройствата на клиентите и техния по-дълъг и пълноценен живот. Той носи името „Смартфон вселена“ и освен възможността да тествате умния си телефон има още различни предимства. Например, предоставяне на безплатна удължена гаранция в рамките на три години, като стандартната е две.  Към тях добавяме и застраховка „Смартфон протект“, която ще покрие щети при счупване или кражба.

„Смартфон вселена“ включва още редица промоции и намаления, като например отстъпка в размер от 100 лева за закупуването на аксесоар като умен часовник например. Подобни промоции има и при рециклиране на стар смартфон. Ако потребителят върне старото си устройство, „Йеттел“ предоставя отстъпка за покупка на ново.

Услуги като „Смартфон диагностика“ предоставят достъпен начин на потребителите да разберат състоянието на смартфона си. Както и да предприемат съответните действия по оптимизирането на работата му. Самата компания много добре описва приложението – това е като годишен технически преглед на колата, само че за умния телефон.

The post Знанието е сила или защо е важна смартфон диагностиката appeared first on TechTrends България.

В края на февруари, гръцките медии започнаха спекулациите, че United Group се подготвя да продаде местните си активи. Още тогава, тръгнаха и предположенията, че може цялата група да смени собствеността си и да не се ограничи само с бизнеса си в южната ни съседка.

Новата информация на Bloomberg подкрепя за момента втория вариант. Тя продължава да е неофициална, но вече поне не се говори само за гръцките активи. От друга страна, ако Etisalat и United Group достигнат до съгласие и потенциално до сделка, то тя ще има големи проблеми с регулаторното одобрение. Арабската група изкупи мажоритарния дял в повечето телеком активите на PPF Group в Централна и Източна Европа, които включват Yettel и CETIN.

Проучвателна фаза

Информацията на Bloomberg е доста оскъдна. Според американската агенция, Etisalat са започнали да проучват възможностите за пълното придобиване на United Group. Източниците на Bloomberg също така споменават, че настоящият мажоритарен собственик на балканския телеком – британският фонд BC Partners, търси обща оценка от около 8 млрд. евро.

Нещата са все още в доста начална фаза. Двете страни отказват официален коментар, като Etisalat (който оперира под търговския бранд e&) допълват, че са публична компания и ще държат акционерите информирани за подобни действия. От тяхна страна има само, че „към момента“ не са отправили конкретна оферта за United Group. Източниците на Bloomberg посочват, че официалната процедура по продажбата се очаква да започне през юни.

Това подкрепя предположенията на гръцките медии от края на февруари, че BC Partners се подготвят за пълно излизане от балканската телеком група. Информацията от тогава включваше освен Etisalat, като потенциален купувач, но и саудитската Saudi Telecom. Звеното Tawal на втората компания придоби мобилните кули на United Group в края на 2023 г. за 1.22 млрд. евро и потенциално изкупуване на целия конгломерат изглежда като логична стъпка напред.

Малко вероятният гръцки пакет

Източниците на Bloomberg внасят доста малко яснота спрямо информацията от гръцките медии отпреди два месеца. Те подкрепят тезата, че BC Partners най-вероятно ще търсят купувач на целия United Group, а не само „на парче“. Сумата, която търси британския фонд също не е случайна и изглежда логична. Телеком конгломератът има натрупан дълг към края на 2023 г. в размер на 7.13 млрд. евро, като по същото време продава мобилните кули на Tawal за 1.22 млрд. евро. В началото на 2024 г. бяха емитирани нови дългови облигации на стойност 1.73 млрд. евро, но те са за плащане на предстоящи падежи по задълженията.

Ако приемем, че постъпленията от сделката ще отидат за покриване на дългове, остават около 6 млрд. евро. При оценка от 8 млрд. евро, BC Partners ще успеят да вземат около 2 млрд. евро печалба, която обаче не включва първоначалната инвестиция за закупуването на United Group от фонда през 2019 г. Тя е на стойност от 2.6 млрд. евро, с което британската финансова институция ще бъде на загуба от около 600 млн. евро. Сумата може и да е по-малка, като това ще зависи от точните параметри на потенциалната сделка, както и на комисионните.

Предвид високото задлъжняване на United Group и желанието на BC Partners да излязат от групата не изглеждаше логично, да „продават на парче“. Гръцкият бизнес на конгломерата формира само около 30% от приходите и около 27% от печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA). Ако приемем последната като основния критерий при формирането на пазарната оценка, то при самостоятелна продажба, BC Partners ще вземе едва 2.16 млрд. евро. При това без да включваме дългът, който е изтеглен с обезпечения на гръцките активи.

Супер балкански телеком или защо имаме проблем

Отново опираме до хипотеза, в която Etisalat стигне до споразумение и реши да придобие United Group. Сделката ще бъде изключително трудна за одобряване на регулаторно ниво. Арабският телеком вече купи мажоритарния дял (50% + една акция) в телеком звеното на PPF Group – PPF Telecom. В него влизат всички оператори под бранда Yettel, инфраструктурното CETIN и словашкия O2. В трансакцията не се включват чешките телеком активи на PPF Group, а цената е 2.15 млрд. евро.

Проблемът е, че при придобиване на United Group, заедно с горните оператори ще има припокриване на няколко пазара. Най-голямо то ще бъде на два пазара – този в България и в Сърбия. На нашия например, то ще е огромно. Etisalat ще контролира вторият и третият по приходи телекоми („Виваком“, „Йеттел“ и „ЦЕТИН“ в комплект), както и двете най-големи медийни групи – „Нова броудкастинг“ и „бТВ“. С което при мобилните абонати, Etisalat ще постигне дял от 63.3% по данни на Комисията за регулиране на съобщенията за 2022 г. Медийният пазар е по-труден за данни, но по такива от 2021 г. от една от двете агенции – ГАРБ, двете групи постигат сумарна аудитория от 74% през 2021 г.

В Сърбия също имаме силно припокриване, тъй като там оперират SBB за United Group, а за PPF Telecom Group там са местните звена на Yettel и CETIN. Проблемът е доста по-лесен за решаване в Словения, където застъпване има само на медийния пазар с местните Pop и United Media. Ситуацията е идентична и в Хърватска, но там United Group имат и оператора Telemach.

Предвид факта, че такава сделка обхваща множество страни-членки на Европейския съюз има голяма възможност освен одобрение от местните регулатори, да се чака и такова от Брюксел. Което ще усложни сделката, като най-затруднено ще е положението именно на българския пазар. Засега тя все още е в сферата на спекулациите, като през следващите няколко месеца може да очакваме някакво развитие и потенциално потвърждение.

The post След Yettel, арабската Etisalat се прицели и в United Group appeared first on TechTrends България.

Мобилните приходи вече не са достатъчни, за да гарантират комфортни маржове. Резултатите на „Йеттел“ за изминалата 2023 г. показват точно това. Само напълно конвергираните телекоми с пълни пакетни предложения и добре развити, както мобилни, така и фиксирани услуги ще могат да отчитат стабилен растеж.

2023 г. беше белязана и с обявената продажба на основния дял на телеком звеното на PPF Group, в което влизат българските „Йеттел“ и „ЦЕТИН“. Сделката беше обявена през август и получи пълно одобрение от антимонополните регулатори през февруари 2024 г. Затова продажбата не влезе в отчета на компанията-майка, но по-важното е, дали с промяната на акционерните дялове тя ще продължи да публикува редовно своите финансови резултати. Документите за 2023 г. показват и причината за сделката – високата задлъжнялост на телеком групата и опитът за оптимизиране на портфолиото на чешкия фонд.

Позитивно за приходите, но не и за печалбата

Приходите на „Йеттел България“ се повишават с 10% на годишна база до 503 млн. евро за цялата 2023 г. Това се дължи най-вече на спорната индексация на база инфлацията, която трите телекома предприемат за съществуващите си договори трета година поред. Затова не е изненада, че средномесечния приход от абонат (ARPU) също се увеличава. Средната за 2023 г. стойност е 11.6 евро, като в последното тримесечие достига 11.8 евро.

Повечето приходи от абонат обаче идват при леко понижение на цялостната клиентска мобилна база. Тя се свива с 1.9% до 3.23 млн. потребителя, ако включим и автоматизираните SIM карти (т.нар. M2M – банкомати, касови апарати и др.). Понижението на тези със стандартни абонаментни планове е в рамките на 1.1% или 2.3 млн.

Компенсацията им е частична с клиентите на новите фиксирани услуги. За цялата 2023 г. „Йеттел“ е успяла да привлече 35 хил. клиента на платена телевизия. Което е доста добър резултат, като се има предвид, че компанията тръгна от нулата. При фиксирания интернет, телекомът отчита ръст от над 65% спрямо 2022 г. През изминалата година, „Йеттел“ вече разполага с 69 хил. абоната срещу 42 хил. спрямо предходната. На база на данните от 2022 г. от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) това поставя компанията като третия по големина интернет доставчик на дребно, след елиминирането на „Булсатком“.

Тези мерки обаче не са достатъчни да се повиши печалбата на „Йеттел“, за разлика от другите два големи оператора. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) се понижава с 3.8% до 151 млн. евро спрямо 2022 г. Обяснението е просто – повишаване на оперативните разходи. През 2023 г. те са 352 млн. евро срещу 299 млн. евро през предходната година. Това прави увеличение от 17.7% или малко под два пъти над отчетената инфлация от Националния статистически институт за изминалата година.

Допълнителните разходи

Йеттел“ също така плати 22 млн. евро за допълнителните честотни ленти в 700MHz и 800MHz. Този заветен спектър беше най-накрая раздаден, след повече от десетилетия спорове между телекомите, регулаторите и Министерство на отбраната. Въпреки, че инфраструктурата от няколко години е отделена в отделното дружество „ЦЕТИН“, в „Йеттел“ останаха лицензите за радиочестотите. Което идва и със съответните допълнителни разходи.

Затова капиталовите разходи или инвестициите на оператора нарастват от 31 млн. евро на 56 млн. евро през 2023 г. Огледално противоположна е ситуацията с тези на „ЦЕТИН“. През 2022 г. те са 51 млн. евро, докато през изминалата година се понижават до 39 млн. евро. Това може да се обясни с това, че „ЦЕТИН“ отговаря за модернизацията на мобилната мрежа към 5G и през изминалата година се забелязва забавяне в тази посока.

В таймлайна за разпределение на честотите в презентацията на PPF Group е посочено, че се очаква допълнителен търг в спектъра от 1 800MHz през 2024 г. Това са останалите три ленти от две по 5MHz, които се освободиха след фалита на „Макс телеком“ и връщането им от наследника „Ти.Ком“, както и освобождаването на по-малката от „Булсатком“.

Ефектите на продажбата

Продажбата на основните активи на телеком групата на PPF Group на арабската Etisalat (e&) ще доведе до някои значителни промени. Тя ще бъде разделена на две – едното ще е съвместното дружество с новия мажоритарен собственик. В него ще се включват звената обекти на продажбата – Yettel и CETIN компаниите в България, Унгария и Сърбия, заедно с O2 и CETIN в Словакия. Чешките телеком дружества остават изцяло под шапката на PPF Group.

Сделката е за 2.15 млрд. евро, като има специална клауза, новото съвместно дружество да постигне определени, но не обявени публично, финансови резултати в рамките на три години. Ако успее, PPF Group ще прибере още 350 млн. евро, но ако не се случи, ще трябва да върне 75 млн. евро.

Телеком групата на PPF Group има значителни дългове общо за 4.395 млрд. евро. Те нарастват с 294 млн. евро, главно заради придобивания на фиксирани оператори в Чехия, но не се водят на самите дружества, а на групата. Така, Etisalat плащат 2.15 млрд. евро и де факто наследяват дружества с общи дългове в размер на 4.105 млрд. евро. Самите PPF Group успяват да погасят задълженията на чешкия CETIN, както и част от лихвите на регионалния O2.

The post „Йеттел“ през 2023 г.: Лек ръст на приходите и вече във фиксираните услуги appeared first on TechTrends България.

Компанията все още получава най-големия приход от мобилни абонати и ще тепърва развива своите фиксирани предложения. „Йеттел“ пусна своята онлайн ТВ платформа едва през април и тепърва ще чакаме резултатите от нейното представяне. Засега във финансовите отчети на телеком групата на PPF Group, изненадващо страната ни не присъства при работещите ТВ услуги.

Другата голяма новина е в продажбата на основния дял на целия бизнес под бранда Yettel и частичен на CETIN на арабската &e (Etisalat). Сделката беше обявена през август и това е последният финансов отчет, в който PPF Group е мажоритарен собственик на телеком бизнеса в България, Сърбия, Унгария и Словакия.

В крак с тенденциите

Приходите на „Йеттел България“ се увеличават с 11% на годишна база до 241 млн. евро за първите шест месеца на годината. Това е в рамките на тенденцията в българския телеком сектор, като трите основни оператора отчитат ръст на постъпленията през последните години. От PPF Group подчертават единствено, че в нашата страна има и е активирана клаузата за годишна индексация на абонаментните планове спрямо инфлацията. Което е един от факторите за ръст на приходите. Другият е с преподписването на малко по-скъпи планове – също тенденция, която следват и трите оператора.

Мобилните абонати остават на същото ниво от първата половина на миналата година – 3.3 млн. През третото тримесечие на 2022 г. отчитат лек ръст до 3.4 млн., но от началото на настоящата година се връщат на първоначалните си нива. По-високите приходи при същия брой потребители логично води до увеличение на средномесечния приход от тях (ARPU). Този показател нараства от 10.4 евро на 11.6 евро на годишна база.

И срещу тях

Ако приходната част следва тенденциите на българския телеком пазар, то не стоят нещата така с печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA). Тя спада през първите шест месеца на годината от 89 млн. евро на 75 млн. евро или с 15%. От PPF Group не дават обяснение каква е причината. Капиталовите инвестиции (CAPEX) също се понижават леко от 14 на 13 млн. евро, най-вероятно това е свързано с намалените плащания по радиочестотите. Трябва да се отбележи, че те вече не обхващат модернизацията на инфраструктурата, което влиза в дейността на „ЦЕТИН“.

Предположенията за намаляването на EBITDA-та особено спрямо тенденциите при конкурентите е свързана с фиксираните и конвергентни услуги. „Виваком“ и „А1 България“ имат силно подобно портфолио и диверсификация на бизнеса. „Йеттел“ тепърва стартира през април собствена ТВ платформа и едва през последните седмици започна да се предлага самостоятелно без договор за интернет. Операторът разполага само с безжичен фиксиран – тоест доставката е през 5G мрежата на компанията.

„Виваком“ отчита силни резултати от миналата година, главно заради покупката на фиксирани оператори и добавянето на нови абонати оттам. „А1 България“ също има добри показатели от фиксираните услуги, както и от дейността по системна интеграция. Придобиването на „Стемо“ е сред основните причини за резкия скок на приходите през второто тримесечие на годината.

Стабилната инфраструктура

Инфраструктурното звено „ЦЕТИН“ от своя страна е почти изцяло в положителното поле на развитие през първото полугодие на 2023 г. Компанията отчита ръст на приходите от 15% до 69 млн. евро. Увеличението е по-голямо при EBITDA-та – от близо 22% до 50 млн. евро.

Огромният марж се дължи на факта, че инфраструктурата има значителни амортизации, които не се включват в този тип печалба. Иначе чистата такава е 27 млн. евро, отново нараства с 28% от 21 млн. евро спрямо същия период предходната година. Другата причина за силния печеливш резултат е намаляването на капиталовите разходи с 16% от 25 млн. евро на 21 млн. евро.

PPF Group продължава да очаква пускане на търга за 700MHz и 800MHz през втората половина на 2023 г. Засега от КРС не са пуснали обявление за провеждането на такъв и няма обновена информация дали тестовете с военните са минали успешно. Трябва да се отбележи, че и данните за разпределението на спектъра в презентацията на чешкия фонд не са обновени, като в 1 800MHz все още фигурират с лицензи „Ти.ком“ и „Булсатком“.

The post „Йеттел“ с ръст на приходите, но със спад на печалбата за първата половина на 2023 г. appeared first on TechTrends България.

Фондът продава 50% плюс една акция на арабската компания, която работи под търговското име e&. Макар да не се води пълно придобиване, PPF Group реално предоставя контролния пакет на телеком гиганта от Обединените арабски емирства (ОАЕ). С което се слага край на регионалните амбиции на чешкия фонд в сектора.

PPF Group се опитва да преструктурира напълно портфолиото си, покрай санкциите срещу Китай, войната в Украйна и неуспехът или прекалено бавния процес за конвергенция в Югоизточна Европа. Докато неофициалната информация за преговорите между фонда и e& бяха от месец, то слуховете за търсене на купувач на медийната група CME, в която влиза и българската „БиТиВи Медия Груп“ се носят от няколко години вече.

Сделката

PPF Group продават 50% плюс една акция в телеком звеното си PPF Telecom Group на e& срещу 2.15 млрд. евро. В сделката са включени всички активи собственост на чешкия фонд в България, Унгария, Сърбия и Словакия. При първите три държави това са операторите под бранда Yettel, включително и българския „Йеттел“. Както и инфраструктурните звена CETIN, сред които е и местното „ЦЕТИН България“. В Словакия се продава операторът под бранда O2.

Активите в Чехия ще бъдат отделени и остават собственост на PPF Group. Те включват местния оператор O2 и инфраструктурното CETIN. Фондът коментира, че се прави това „поради специфичната им позиция“ и амбицията те да бъдат интегрирани с други компании от портфолиото от местния пазар.

Сделката включва и още една клауза. PPF Group ще получи до 350 млн. евро при постигане на определени финансови резултати на телеком групата в следващите три години след приключването на трансакцията. Но в същия момент ако не бъдат покрити тези параметри може да се наложи да върне до 75 млн. евро.

Самата трансакция трябва да премине през одобрението на регулаторите. Допълнително, трябва да се извършат преструктуриранията с отделянето на чешките активи. Любопитно е, че сделката ще трябва да бъде прегледана от Европейския съюз дали отговаря на изискванията за чуждестранни субсидии. От PPF Group очакват всичко това да приключи до края на настоящата година или в краен случай – началото на първото тримесечие на 2024 г.

Купувачът

Etisalat е основана през 1976 г. като съвместно дружество между местни арабски компании и британската International Aeradio Limited. Седем години по-късно ОАЕ поема 60% държавен контрол, а останалите 40% от акциите са пуснати за публична търговия. Телекомът е сред водещите 140 държави по пазарна капитализация, според Financial Times. Бизнесът му включва пълно портфолио от фиксирани и мобилни услуги.

Първоначално се налага като регионален за Персийския залив оператор. Освен в ОАЕ, в момента Etisalat има звена в Саудитска арабия и Египет. Постепенно разширява присъствието си в Афганистан, Пакистан, Нигер, Шри Ланка и редица държави в Централна и Западна Африка.

Към края на първото полугодие на 2023 г., арабският телеком разполага с над 165 млн. абонати. Консолидираната печалба преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) за периода е 6.6 млрд. дирхама (1.637 млрд. евро). За цялата изминала 2022 г. приходите са 13 млрд. евро, а EBITDA – 3 млрд. евро.

С придобиването на основния пакет в PPF Telecom Group, Etisalat изпълва желанието си да навлезе на пазара на Централна и Източна Европа. Това е вторият арабски телеком, който навлиза в региона, след като TAWAL придоби мобилните кули на United Group, които включваха и тези на българския оператор „Виваком“.

Напускането на региона

Въпреки, че сделката с Etisalat да се описва като „стратегическо партньорство“, за PPF Group това е огромна крачка в посока на напускане на региона. Чешкият фонд навлезе ударно през 2018 г., когато изкупи телеком активите на Telenor, включително и тогава едноименния оператор в България. Сделката за всичко тогава беше за 2.8 млрд. евро. Сега, PPF Group продават малко над половината от останалите оператори за 2.15 млрд. евро с опция за бонус от 350 млн. евро след три години.

Трансакцията може да се определи като печеливша за чехите, тъй като те продадоха 25% от инфраструктурното звено в Унгария на държавата, както и се освободиха от оператора в Черна гора. Няма информация, дали има клауза за пълно изкупуване на телеком активите на PPF Group от страна на Etisalat, но е възможно такава да съществува.

Чешкият фонд се оглежда за продажба на регионалните си активи от известно време. Санкциите на САЩ срещу Китай, а вече и войната в Украйна карат финансовата институция да преструктурира напълно портфолиото си. Продажбата на основния дял на Yettel и CETIN може да бъде последвано и от търсене на купувач и на медийната група CME, в която влиза и българската bTV Media Group. За нея също се спекулира от известно време, че е в процес на търсене на нов собственик.

PPF Group така и не успя да направи пълна конвергенция на своите регионални активи, което може би е и причината за продажбата на „Йеттел“ и „ЦЕТИН“. Фондът придоби основно мобилни оператори от Telenor, като не успя да се сдобие с голям фиксиран доставчик. Норвежците се провалиха при наддаването за „Близу“, докато PPF Group беше един от двата основни кандидата за придобиване на „Булсатком“ при последната продажба на сателитната компания. Неуспехът с това явно е било и краят на преследването на фиксираните амбиции при телеком групата. „Йеттел“ пусна собствена ТВ услуга през 2023 г., но на база дигитална платформа.

The post PPF Group продаде основния дял на „Йеттел“ на арабския Etisalat appeared first on TechTrends България.

PPF Group пое щафетата през 2018 г. и вече изминават заветната петилетка. Затова не е изненадваща неофициалната информация, че в момента чешкият фонд води преговори за потенциалната му продажба. Става дума за преки разговори с Etisalat – телеком конгломератът от Обединените арабски емирства (ОАЕ), който работи под бранда e&. Според източници на „Капитал“, арабският конгломерат иска да вземе дял не само в българския оператор, но и в компаниите под бранда Yettel в Унгария и Сърбия.

PPF Group в момента преминава през различни етапи на реорганизация покрай кончината на чешкия милиардер Петр Келнер. Изминалата 2022 г. беше белязана именно с този преход, но и с няколко интересни сделки. От една страна имаме нови придобивания в телеком и медийните групи, от друга – продажба на дял в инфраструктурното CETIN. Оглеждането за продажба на миноритарен или дори контролен дял в Yettel е сигнал, че PPF Group може би има намерението постепенно да се откаже от статуса си на регионален телеком гигант.

Преговорите

Директните разговори между Etisalat и PPF Group са започнали преди няколко седмици. За тяхното провеждане потвърждават от самата чешка група пред „Капитал“. Леош Рузек коментира пред изданието, че преговорите са в ранен етап „за потенциално партньорство“ чрез което да се проучат вариантите за „стратегическо сътрудничество в Централна и Източна Европа (ЦИЕ)“. Одитът или т.нар. Due diligence на Yettel е вече започнат и се очаква до няколко месеца да има решение за сделката.

Точните параметри не са ясни, неофициалната информация е за миноритарен и потенциално контролен дял. Това означава, че Etilasat ще се опита да вземе минимум 25% от групата на Yettel, която включва трите оператори под този бранд в България, Унгария и Сърбия. В преговорите може да влезе и инфраструктурното звено CETIN („Цетин“), в което се намира цялата мобилна и фиксирана мрежа на телекомите.

Ако всичко мине гладко и се стигне до сделка, то тя ще може да бъде обявена до края на лятото (1-2 месеца). След което ще трябва да мине и през одобрение на регулаторите в трите държави и може би на европейско ниво. Трябва да отбележим, че това не са първите слухове за продажба на „Йеттел“, като още през 2020 г. се завъртяха такива – без резултат.

Потенциалните последствия

Все още е трудно да се оценят потенциалните последствия, тъй като не се знае какъв дял ще иска да придобие Etisalat в „Йеттел“. Ако е между 25% и 49%, то тогава PPF Group ще запази мажоритарния контрол. Както и няма да има големи размествания в оперативното ръководство на операторите.

Тъй като Yettel се води група в групата, най-вероятно ще се предостави едно или няколко места в борда на директорите на тази „шапка“ на арабската компания. По този начин те ще могат да управляват правото на глас покрай придобиването на контролен дял в телекома.

По-значителни ще са последствията в CETIN ако инфраструктурното звено бъде включено в сделката. PPF Group вече продаде 30% от него на сингапурския инвестиционен фонд GIC. Ако Etesalat влезе с 25% в дружеството, то тогава чешката група ще загуби мажоритарен дял, въпреки, че ще остане най-голям акционер с 45%.

Трябва да се отбележи, че в PPF Group прави разделение между CETIN-ите си – единият е само чешки и отговаря за местните операции, докато другият покрива България, Унгария и Сърбия. Вероятната сделка с Etisalat ще се отнася за втория.

Крачка напред за PPF Group

Поведението на PPF Group е доста колебливо през последните година-две. Фондът имаше доста ясна конвергентна стратегия в ЦИЕ. Освободи се от малкия и сравнително незначителен оператор Telenor в Черна гора. Но придоби регионалният медиен гигант CME, който в България притежава групата около bTV.

След което раздели търговските операции и инфраструктурата на телекомите в България, Унгария и Сърбия, както в момента действа на чешкия пазар. Така се появиха двата бранда – „Йеттел“ като краен оператор и „Цетин“ като такъв за свързаност на едро. Тенденцията за отделяне на мрежата от телекомите е световна и също не беше неочаквана. Даже PPF Group в това отношение бяха първи в България.

Например от 2023 г. в страната навлезе друг играч от Персийския залив – саудитския TAWAL. Той придоби мобилните кули на United Group, като в България това са тези на „Виваком“. Telekom Austria Group от своя страна завършва отделянето на мобилната инфраструктура на „А1 България“.

И крачка назад

PPF Group се опитва да оптимизира портфолиото си след като част от нейния бизнес беше ударен покрай войната в Украйна. Чешкият фонд беше принуден да се раздели с банковите си операции в Русия. Конгломератът има и силен бизнес в Китай и обтягането на отношенията между Пекин и Вашингтон, носят допълнителен риск за тях.

Затова се превърна в приоритет намирането на свеж капитал. От повече от година се носят слухове за потенциалната продажба на CME, но за сега без по-сериозна конкретика. PPF Group подсили медийната си група като добави хърватската RTL в края на 2022 г. Това може да се приеме за индикация, че опцията за продажба на CME все още стои на дневен ред.

Решението за продажба на контролен пакет в Yettel и потенциалното жертване на мажоритарния дял в CETIN е голяма крачка назад в развитието на телеком амбициите на PPF Group. Фондът явно мисли за свиването им, като за момента показва повече апетит към местния си чешки пазар. През април 2023 г. беше обявено придобиването на локалния за страната интернет доставчик Nej.cz.

The post Поредната подготвка за продажба на „Йеттел“ appeared first on TechTrends България.

Новото правителство на Кирил Петков измени Плана и в момента всички средства по това перо са де факто алокирани за модернизиране на държавната оптична мрежа (ЕЕСМ). Де юре, те са разделени между два проекта – един за споменатото ъпгрейдване на административната инфраструктура и втори за свързване на отдалечените региони. Последният е до болка познатите опити за „селски интернет“, които така и не се реализират по предназначение близо десетилетие.

Алианса на технологичната индустрия (АТИ) е изпратила писмо до Европейската комисия (ЕК) в които „изразяват сериозни опасения“ относно тази преработена част от Плана. Основните са фокусирани около отпадането на 5G магистралите и занижените цели за „селския интернет“. Според АТИ, в настоящия си вид, проектите противоречат на целите заложени от Брюксел в самия План за възстановяване и устойчивост, особено по отношение на 5G стратегията на Европейския съюз.

Основните членове в АТИ са трите големи телекома – „А1 България“, „Йетел“ и „Виваком“, както и четвъртият играч на пазара – „Булсатком“. Организацията е наследник на преструктурираното БАККО. Писмото до ЕК идва в момент, в който предстоят финалните процедури по окончателното одобрение на Плана. То също така показва, че телеком секторът е „на нож“ с правителството, въпреки опитите на Министерство на транспорта и съобщенията да разчупи ледовете с потенциално решение за освобождаване и предоставяне на радиочестотите в 700MHz и 800MHz. Това е друга болна тема на операторите, която стои неразрешена от повече от десетилетие.

„Кървавото писмо“

По-внимателният прочит на писмото на АТИ до ЕК повтаря до голяма степен, първоначалната реакция на телекомите при обявените промени на Плана. В него отново се казва, че държавата не е комуникирала с компаниите планираните изменения. Операторите разбират за тях след публичното им публикуване през март. Отбелязано е, че предишните три версии са били обсъждани подробно в рамките на една година.

От АТИ поставят под съмнение основния аргумент на новите управляващи, че този сегмент е бил изрично редактиран, за да отговаря на коментарите на ЕК. Самият работен файл, качен на сайта nextgeneration.bg е озаглавен по този начин. Според тях, предходната версия, която е трябвало да бъде внесена е била направена също с тази цел. Тя е била съгласувана с операторите, докато финалната – не е.

Основният проблем на телекомите си остава отпадането на 5G магистралите, за които бяха заделени 175 млн. лева. Сега те са „прехвърлени“ към проекта за модернизация на държавната оптична мрежа ЕЕСМ, за който бяха първоначално предвидени 98 млн. лева. В новия План те вече достигат до 315 млн. лева.

Отпадането на 5G магистралите според АТИ ще постави под въпрос готовността на България да изпълни поставените от ЕС цели за разгръщане на петото поколение мобилни мрежи. Според тях, „всички градски зони и основни пътища от републиканската пътна мрежа, трябва да имат 5G покритие до 2025 г.“ АТИ повтарят изказаната теза на телекомите, че обещаните от тях допълнителни 300 млн. лева инвестиции няма да бъдат направени, заради отпадането на този проект.

Един от другите аргументи, че Планът в настоящия си вид не е изготвен по изискванията на ЕС е, че според тях 37% от средствата трябва да бъдат разпределени за „зелен“ преход. Отпадането на идеята за изграждане на соларни панели на отдалечените и несвързани с електропреносната мрежа базови станции е крачка назад, според АТИ.

Два проекта – една цел

АТИ предупреждават, че новият План е написан и структуриран по начин, по който се облагодетелства основно единия проект – този за модернизация на държавната ЕЕСМ. От организацията допълват, че в същия момент целите за „селския интернет“ са преработени и реално занижени. Броят на планираните за покритие населени места спада от 500 на 185, а 200 хил. домакинства са коригирани на 350 хил. жители.

Анализът на TechTrends при подаването на Плана показа, че двата проекта в него са написани така, че да се припокриват. Тоест, с ресурса за модернизация на държавната ЕЕСМ да може да се осигури и достъп до отдалечени населени места. На теория, тази вратичка позволява на държавата да пренасочи всички средства към подмяната и разширяването на публичната оптична мрежа. С което въпреки, че имаме два проекта, целта е една.

Предишните аргументи на правителството

Единствената потенциална пречка това да се случи е, че двата са разпределени в отделни ресорни институции. Модернизацията на ЕЕСМ е в ръцете на Министерството на електронното управление, а проектът за „селски интернет“ остава при Министерството на транспорта и съобщенията. В предишните версии на плана, първото ведомство не съществуваше, като държавната мрежа беше под опеката на второто.

При първичния анализ на TechTrends от Министерство на транспорта и съобщенията (МТС) се аргументираха, че без налични 700MHz и 800MHz проектът за 5G магистрали се оскъпявал значително. В писмото на АТИ се посочва, че операторите могат да реализират проекта и в другите налични вече честоти. МТС също така поддържаше тезата, че са водени дискусии с операторите.

Телекомите също така се опасяваха от създаването на държавен телеком, който да предоставя новата и обширна ЕЕСМ на едро на целия пазар. Реализирането на подобен план е теоретично възможен, но на практика труден за реализиране. Особено в средно или дългосрочен план. Причината е, че такава мрежа изисква непрекъсната поддръжка, модернизация и разширяване. Съответно – постоянен поток от инвестиции и технически кадри. Нещо, което държавата е показала във времето, че не успява да осигури.

МТС и МЕУ увериха телекомите, че подобен телеком управляван от тях няма да се създава. Първото министерство също така представи и план за разпределението на спорните честоти в 700MHz и 800MHz. Първоначалните впечатления бяха, че ведомството работи заедно с операторите. Оказа се, че последните имат големи резерви, според източници на TechTrends. Писмото към ЕК от АТИ потвърждава това, както и показва, че отношенията между телекомите и държавата продължават да са хладни.

The post Българските телекоми сезират ЕК за отпадането на 5G магистралите appeared first on TechTrends България.