Сделката показва, тектоничните размествания, които се случват в гейм индустрията. Имаме консолидиране между няколко големи играча и навлизането на основните IT гиганти. Microsoft засега е най-агресивен сред последните, като целта му е да овладее по-сериозния сегмент от геймърите – този на AAA заглавията.

Джакпотът на Боби Котик

Софтуерният гигант обяви, че ще придобие Activision-Blizzard за рекордните 67.8 млрд. долара. Това е над пет пъти повече от поставения връх при сделките в гейм индустрията от Take 2 Interactive. Само преди седмица, компанията обяви, че купува Zynga за 12.7 млрд. долара. Специфичното за сделкта на Microsoft е, че технологичният гигант плаща всичко това в кеш на инвеститорите. Без акции, разсрочено или по друга система.

Настоящият главен изпълнителен директор на Activision-Blizzard Боби Котик остава на поста си. Това е добра новина за него, освен, че най-вероятно той ще получи значителна сума от сделката, заради акциите, които притежава. Самият той беше в светлината на прожекторите на няколко скандала за сексуален тормоз в рамките на компанията. Котик е начело на Activision от 30 години, но през последната е подложен на силен натиск да напусне.

Придобиването от Microsoft може да промени доста неща. На първо място, гейм разработчикът ще бъде на директно подчинение на Фил Спенсър – директорът на гейм звеното в софтуерния гигант. Дали Котик ще запази позицията си, вече не е толкова релевантен въпрос, най-малкото защото той ще спечели доста пари от трансакцията. Така, дори и да бъде накаран да напусне след известно време, за да изчисти имиджа на Activision-Blizzard, печалбата за него ще е значителна.

Microsoft на върха на играта

Сделката има огромно значение за Microsoft. Тя дава голям развоен и маркетингов капацитет в гейм индустрията на софтуерния гигант. Activision-Blizzard разполага с над 10 хил. служители по целия свят. Освен това, тя притежава няколко големи и все още доста популярни франчайзи, като Call of Duty, Diablo, StarCraft, WarCraft, Overwatch и дори мобилният хит Candy Crush Saga. С други думи, експертизата на Activision-Blizzard се разпростира не само в големите AAA заглавия, но и в мобилния сектор.

Друг фактор, който прави сделката ключова за Microsoft са потребителите, които ползват игрите на разработчика. По данните, които софтуерния гигант обявява, става дума за 400 млн. месечни потребители от 190 държави. Microsoft допълва, че само големите франчайзи с които Activision-Blizzard разполага, се оценяват на три милиарда долара.

Технологичният гигант има амбицията да интегрира голяма част от тези играчи, както и самите поредици в своята абонаментна услуга Game Pass. Тя вече достигна 25 млн. потребителя, но с добавянето на активите на Activision-Blizzard в близко бъдеще може да се увеличи рязко. При нея се комбинира и с все още по-малката като мащаби, но с потенциал, облачна гейм услуга – доскорошната xCloud.

Последният елемент е факта, че игрите се очаква да бъдат ключови за изграждането на метавселени. Microsoft има открити амбиции да развива такъв проект, затова и в самото обявление на сделката с Activision-Blizzard това е споменато изрично, че тя ще бъде използвана за създаването на „съставните части за метавселената“.

Одобрението на сделката

Рекордното придобиване трябва да премине през няколко фази на одобрение. Първото е, че сделката все още е предварителна и трябва да бъде гласувана от борда на директорите, както на Microsoft, така и от тези на Activision-Blizzard. Тя е обявена публично преди да премине през тази процедура, най-вероятно, за да се презастраховат, че информацията няма да изтече в онлайн пространството.

Второто ниво на одобрение ще е на регулаторна основа. Microsoft агресивно се превърна в един от най-големите гейм разработчици, след като вече придоби друг голям такъв – Bethesda. С комбинацията от Activision-Blizzard, самият софтуерен гигант признава, че се нарежда на трето място по приходи в света. Пред него са единствено Tencent и Sony. Любопитно е да се види как ще реагират регулаторите в САЩ, които трябва да я одобрят. В момента в Щатите има повишена чувствителност на тема технологични монополи и може те да съзрат проблем с нея.

Microsoft очаква сделката да бъде финализирана през лятото на тази година. Ако премине през всичките изброени по-горе препятствия и одобрения, тя ще преобрази напълно гейм индустрията. След като софтуерният гигант изкупи два от няколкото големи AAA издателя, това ще окаже допълнителен натиск върху останалите такива. Консолидацията в сектора може да продължи и да сме свидетели и на други мащабни придобивания.

The post Microsoft става гейм хегемон – придобива Activision-Blizzard appeared first on TechTrends България.

Всичко това доведе до множество въпроси – какво мисли да прави технологичният гигант с все по-увеличаващото си влияние на гейм пазара. Какви са плановете и визията за развитие. Microsoft вече е толкова не заобиколим фактор, че дори техния пряк конкурент Sony подписва стратегическо партньорство в областта на гейминга, изкуствения интелект и облачните технологии.

Отговори на доста от въпросите или поне малко повече яснота дава доста просторното интервю на технологичния сайт TheVerge с вицепрезидента и изпълнителен директор на Xbox за Microsoft Фил Спенсър. Ето и някои от основните акценти от него.

Двете конзоли или как потребителите виждат продуктите

Може би най-горещата тема в сферата на гейминга в момента е пускането в продажба на новото поколение конзоли – Xbox Series X и S, както и Sony PlayStation 5. Microsoft за първи път пуска две различни, като размери, възможности и цена устройства. Фил Спенсър коментира, че сложността на гейм пазара и подхода на Sony са достатъчни аргументи срещу пускането на две конзоли.

„Сложността на пазара е най-добрият аргумент срещу пускането на две конзоли. Просто не смятаме, че Sony ще предприемат този ход“, коментира Спенсър.

Той допълва, че най-лесният начин е да се противопостави един модел на друг. Sony представят само по една конзола и логичният избор е Microsoft да направи същото. Което изважда друг потенциален проблем – софтуерният гигант представи освен две устройства, така и облачната гейм услуга xCloud, която е включена в абонаментната такава Xbox Game Pass. Много имена, които могат да объркат потребителите.

Спенсър обаче контрира с потенциалната гледна точка на потребителите. Когато влязат в магазин или сайт за пазаруване, те не виждат пълните имена и модели. Те виждат смартфон за 300 и за 500 долара. По-скъпият по подразбиране е по-добър. Същото е и за конзолите.

„В очите на потребителите, разликата между продуктите е колко струват и какво правят“ Фил Спенсър, Microsoft

„В очите на потребителите, разликата между продуктите е колко струват и какво правят“, коментира Спенсър. Позиционирането на втората конзола Xbox Series S е да бъде по-достъпна. Което е хитра тактика, като се постави в контекста на горното изказване за пазарното поведение на Sony. Така най-големият аргумент срещу пускането на две устройства, изведнъж става най-големият такъв в полза на решението.

Относно редицата услуги и имена, Microsoft се стремят да обвържат целия си гейминг бизнес с бранда Xbox. Независимо дали става дума за конзолата, абонаментната или облачна услуга. Което обяснява перфектно, защо xCloud беше официално изоставено като име и интегрирано в абонаментния план Xbox Game Pass.

За Apple и конкуренцията при облачния гейминг

Ключов е въпросът за конкуренцията в облачния гейминг, защото всички технологични гиганти вече имат такава платформа, включително и Microsoft. Проблемът е с компании, като Apple и Google, които държат двете смартфон екосистеми. Първата от тях вече ефективно забрани пускането на каквато и да е облачна или алтернативна гейм платформа за iOS. Освен, разбира се тяхната Apple Arcade. Конкуренти, като Google и Nvidia вече обявиха, че ще прескочат това решение, като адаптират своите услуги за браузъра Safari.

Досега Microsoft изключваше подобна стъпка, сега Спенсър отговаря доста уклончиво. От една страна, той потвърждава, че решението през браузър е доста гъвкаво и с много предимства. От друга, коментира, че сигурността на потребителите е на първо място и затова се работи по темата с Apple. Той отрече, че браузърите Safari и Chrome умишлено създават пречки на разработчиците за по-сложни платформи, поради тази причина.

Спенсър само подчерта, че отвореността на системите е важен аспект за развитието на продуктите. За такава, той даде за пример… Windows. Както и, че Steam е създадена в екосистемата на популярната операционна система, без да се налага да работят заедно с Microsoft.

„Продукти, като Steam са създадени под Windows и Гейб (Нюел) не трябваше да работи с Microsoft. Той и неговия екип имат отворен достъп до SDK пакета, както и всички останали“ Фил Спенсър, Microsoft

„Продукти, като Steam са създадени под Windows и Гейб (Нюел) не трябваше да работи с Microsoft. Той и неговия екип имат отворен достъп до SDK пакета, както и всички останали“, обясни Спенсър.

Той потвърди, че не е справедлива стратегията на Apple и Google за затваряне на системите за външни продукти, когато влязат в конкуренция с вътрешните. Както и индиректно подкрепи потенциалните антимонополни дела, които се готвят или вече са факт срещу Google, Apple, Amazon и Facebook.

„Ние вече преминахме през процесите с Министерството на правосъдието (DOJ)“, коментира Спенсър, визирайки антимонополното дело от 1998 г. срещу Microsoft. „Когато подобни платформи достигнат определени мащаби, те вече започват да носят съответната отговорност за действията си“, допълни той.

Грешката на Netflix и обърнатия подход на Microsoft

Ходът на Microsoft да закупи ZeniMax Media, която е седи зад гейм издателя Bethesda беше повече от прозрачен. Сделката дава голям и силен каталог на софтуерния гигант за своята абонаментна и облачна услуга Xbox Game Pass. Интеграцията на тези заглавия придават повече тежест и правят предложението на Microsoft по-привлекателно. Нещо, което Спенсър потвърди пред TheVerge.

Той обаче обърна отговора – като акцентира, че външните разработчици са по-важни и ключови за Xbox Game Pass. Но, когато има силно първично съдържание, което да задържи вниманието на потребителя, така ще може да се изгради по-голяма и лоялна аудитория за самата услуга. Което после ще бъде добавена стойност за външните студиа.

„Искаме да демонстрираме възможностите на Xbox Game Pass и начините за монетизация на външните разработчици“ Фил Спенсър, Microsoft

„Искаме да демонстрираме възможностите на Xbox Game Pass и начините за монетизация на външните разработчици“, коментира Спенсър. След което цитира Бил Гейтс, че за да може една платформа наистина да бъде такава, трябва външните програмисти и компании да допринасят повече отколкото създателите ѝ. Това е целта, към която Microsoft в момента се стреми.

За да я постигне, трябва да привлече вниманието на потребителите, което според Спенсър ще може да стане по-здравословно ако се обърне бизнес модела на видео стрийминг услугите, като Netflix. Компанията започна, като разчиташе изцяло на външен каталог, предоставен от издатели и медийни компании. В един момент, тя започна да прави собствени продукции, за да вдигне добавената стойност. Малко след това, тези, които споделяха съдържанието си в Netflix започнаха да го изтеглят и да правят конкурентни услуги.

Спенсър е на мнение, че ако Xbox Game Pass е успешна платформа с богат вътрешен каталог ще постигнат обратния ефект – дори ще накарат някои компании с алтернативни услуги да ги интегрират в платформата на Microsoft. Той даде за пример абонаментния план EA Play, който ще се внедри в тяхната система.

„Ние може да увеличим видимостта на заглавията в платформата, нещо, което при видео стрийминг услугите е много по-трудно“, коментира Спенсър. „Ако сериалът „Приятели“ е наличен в Netflix, това ще увеличи интереса на зрителите към платформата, но няма да постигне същото за самия сериал“, дава за пример Спенсър. Той допълва, че гейм индустрията е много ефективна в подобни неща и има своите механизми за създаването на общности.

Новите бизнес модели

Друг важен въпрос за бъдещето на гейминга са новите бизнес модели. Разработчиците преминават усилено към абонаментни такива, а не разчитат само на продажбата на едно заглавие. Според Спенсър, те в комбинацията на облачните платформи правят игрите много по-достъпни за потребителите.

„В сегашната ситуация с абонамент единствената пречка за потребителите е свалянето на играта. С облачни платформи като xCloud – тя се премахва“, коментира Спенсър. „Бизнес моделът ни позволява да изпробваме нови формати за разпространение – като епизоди например“,допълва Спенсър.

„В сегашната ситуация с абонамент единствената пречка за потребителите е свалянето на играта. С облачни платформи като xCloud – тя се премахва“ Фил Спенсър, Microsoft

Абонаментният модел премахва идеята за твърда цена на едно заглавие. Вместо това, геймърите плащат всеки месец по малка сума, срещу която получават достъп до каталог от игри. Който може да се увеличава и в дългосрочен план може да бъде дори по-изгоден за потребителите.

Тук, идва друг проблем – как тогава разработчиците, които ползват чужди облачни платформи ще получават възнаграждение за игрите си. Фил Спенсър очерта основните сценарии. Те включват директна договорка с Microsoft. При първия, гейм студиото се споразумява да пусне своята игра в Xbox Game Pass, а софтуерният гигант да плати определена сума за това. Вторият е, Microsoft да поеме целия разход за разработването на дадено заглавие, което да излезе в тяхната платформа.

„В някои случаи – ние поемаме разходите по цялата разработка на играта. След което разработчикът не само получава възможността да я разпространи през Xbox Game Pass, но и през Steam, PlayStation и Switch“ Фил Спенсър, Microsoft

„В някои случаи – ние поемаме разходите по цялата разработка на играта. След което разработчикът не само получава възможността да я разпространи през Xbox Game Pass, но и през Steam, PlayStation и Switch“, коментира Спенсър.

Третият вариант е да се обвържат приходите за разработчиците с представянето и ангажираността на геймърите с тяхното заглавие. Практика, която ползва Apple.

„Повечето партньори казват, че нямат доверие в този подход и предпочитат да получават предварително плащанията“, допълва Спенсър.

Краят на конзолите?

Последната тема, която ще отразим от интервюто на TheVerge с Фил Спенсър е дали с дългоочакваното настъпление на облачния гейминг ще видим края на конзолите. Както и дали сегашните модели Xbox и PlayStation, които навлизат на пазара ще са последните.

„Не смятам, че това ще са последните големи устройства (Xbox Series X и S – бел. ред.), които ще продаваме“, коментира Спенсър.

„Не смятам, че това ще са последните големи устройства (Xbox Series X и S – бел. ред.), които ще продаваме“ Фил Спенсър, Microsoft

Според него, търсенето от специализирани гейм машини ще продължи да съществува. Просто ще даде по-голям избор на потребителите и съответно – по-висока достъпност. Тези, които нямат устройства, ще могат да игратя през облака. Останалите няма да се откажат толкова лесно от конзолите или гейм PC-тата. Хората ще продължат да търсят качествено изживяване. Но се очаква представата ни за хардуера и самия той да се промени през следващите години и дори месеци.

Визията на Microsoft е в един момент Xbox да бъде повече приложението, от което се пускат игрите, отколкото самата машина. Имате например умен телевизор с определени възможности, компютър, лаптоп или таблет и просто започвате да се забавлявате през програмата.

„Мисля, че точно това ще видим през следващите 12 месеца. Няма какво да ни спре да го направим“, коментира Спенсър при този въпрос. „Смятам, че ще има голяма промяна при хардуера“.

The post Microsoft и визията им за развитието на гейм индустрията appeared first on TechTrends България.

Навлизането на Amazon не е изненада поради много причини. От една страна, слухове за изграждането на подобна платформа циркулират от миналата година. От друга, компанията е най-големият доставчик на корпоративни облачни услуги, което е ключов фактор в изграждането на подобни услуги. Към това добавяме, че Amazon притежава най-голямата платформа за стрийминг на гейм видеа Twitch. Всичко това показва, че въпросът не е „дали“, а „кога“ ще се случи това. Което от днес е факт, макар и в доста ограничен все още формат.

Параметрите

Новата Amazon Luna ще е налична първоначално само за PC, Mac, Fire TV, iPhone и iPad. При последните две устройства няма да се осъществява директно с приложение, а ще се пускат игрите през браузър. Версия за Android се очаква в близко бъдеще. Самата слуга се намира във фаза „ранен достъп“ и ще е налична засега само за САЩ. Amazon още не е обявил точна пътна карта и плановете си за разширяване на регионите.

В рамките на ранния достъп, Amazon Luna ще струва по 5.99 долара на месец. Срещу това, геймърите имат неограничен достъп до всички налични игри, които ще могат да стриймват на до две устройства едновременно. За момента се поддържа резолюция от 1080p със скорост от 60fps, което е стандарт за настоящето поколение конзоли. Минималната интернет връзка е 10 Mbps, като Amazon уточняват, че колкото по-бърза и стабилна е тя – толкова по-добро ще е представянето на услугата.

Изискванията за геймърите са да разполагат с поддържаните за момента устройства, добра интернет връзка и съвместим контролер. Последният може да бъде такъв за Xbox One, PS4 или добрите стари клавиатура и мишка. Amazon Luna предлага и собствен контролер съвместим с услугата – Luna Controller. Той наподобява доста този на Stadia на Google и струва около 50 долара, но за момента е наличен само за поканени потребители.

Скромен каталог

Засега Amazon Luna стартират с доста скромен каталог от няколко десетки игри. Има няколко големи заглавия, които могат да грабнат окото на геймърите. Това са Metro Exodus, новия Assassin’s Creed: Valhalla и Control.

От големите гейм разпространители Amazon се е договорила с Ubisoft и Capcom. Като технологичният гигант дори планира специален абонаментен план свързан със заглавията на Ubisoft, но за момента е с надпис „Coming Soon“.

Скритото асо – Twitch

Amazon Luna има едно много силно асо скрито в ръкава. Това е специализираната гейм стрийминг платформата Twitch. Amazon реално прави това, което Google се опитва да направи между Stadia и YouTube – да интегрира двете услуги. Ако потребител гледа стриймър, който играе заглавие през Amazon Luna, той може с едно натискане на бутона на мишката или докосване на екрана да се включи в него.

Twitch е истински бехемот, когато става дума за гейминг видео съдържание и това ще е много силна карта при преговорите между Amazon и разработчиците на игри. Реално, технологичният гигант ще използва огромната потребителска база като стимул на отделните разпространители да включват свои заглавия в новата облачна платформа.

Amazon Luna ще е интересна алтернатива на Stadia и xCloud, като потенциално може да нажежи страстите и да предизвика нова война за сърцата на геймърите. Както отбелязахме в нашия материал за новото поколение конзоли, бойното поле съвсем скоро ще се измести от устройствата към услугите. Тепърва ще видим, дали Amazon ще обвържат Luna със своя Prime абонамент, нещо, което Apple направиха преди седмици. Както кои разработчици ще успее да привлече и кога ще бъде налична платформата в останалите части на света.

The post Amazon пуска собствена облачна гейм платформа Luna appeared first on TechTrends България.

С този ход, Microsoft бетонира амбициите си да изгради силна екосистема от игри, които да са съвместими не само за новите конзоли Xbox Series X и S, но и за персонални компютри. Мотивите за продажбата от страна на собствениците на Bethesda все още не са известни.

Основният фактор най-вероятно е значителната сума, която е почти идентична с тази при придобиването на Nokia от софтуерния гигант през 2013 г. Bethesda имаше една поредица от заглавия, които не се реализираха добре търговски, но такива като Doom и Doom Eternal, спасиха положението. Допълнителен мотив може да бъде секс скандалът в който преди две години се замеси бившият вече председател на борда на директорите Лис Муунвис.

Ползите за Microsoft

Чрез сделката, Microsoft придобива редица популярни, особено сред PC геймърите, франчайзи, като Quake, Doom, Fallout, Prey, Rage, Elder Scrolls и др. Софтуерният гигант реално придобива компанията-майка ZeniMax Studio. Под нейна шапка влизат няколко легендарни гейм студиа, като id Software, Arkane Studios, Bethesda Softworks, в която влиза Bethesda Game Studios и Zenimax Online Studios.

Компанията се е оценявала през 2016 г. на над 2.5 млрд. долара, а към 2020 г. разполага с над две хиляди служители. Освен стотиците опитни гейм разработчици, ZeniMax Studio е ценна със своите популярни заглавия и франчайзи.

Един от най-успешните примери е възраждането на поредицата Doom, след като новата версия от 2016 г. беше една от най-добрите игри за годината. Продължението Doom Eternal, което излезе през настоящата 2020 г. показа, че франчайзът има потенциал. Легендарният разработчик id Software прави различни опити да върне други култови заглавия. Сред тях е поредицата Wolfenstein и сравнително новия Quake Champions. При тях успехът е доста по-променлив.

Факт е, че ако Microsoft иска бързо да получи хубав каталог от популярни игри, Bethesda се оказва много добър избор за това. Софтуерният гигант директно посочва причините в своето съобщение на сделката – качествените заглавия.

Опасенията на геймърите

Новината за придобиването може да не се посрещне с доверчиво око от страна на геймърите. Microsoft за съжаление има доста дълга история с придобивания, чиито продукти после не успява да развие по правилния начин. Сравнението с Nokia и грандиозният провал на мобилния пазар е може би най-лесно идва наум. Но списъкът е диста дълъг, като може да добавим любимия в миналото Skype, електронната поща Hotmail, рекламната aQuantive и др.

Има и успешни придобивания, особено в гейм бранша. Това беше Bungie и тяхното Halo, което се превърна в основен двигател на успеха на Xbox в началото на века. Студиото се отдели преди няколко години и прави нови проекти.

Сянката на Halo

Halo обаче навява лоши спомени на PC геймърите, които бяха изоставени и вместо заглавието да промени пазара на игри при персоналните компютри, то го направи при конзолите. Причината беше, че Microsoft последва изпипаната стратегия за създаването на ексклузивни заглавия за Xbox и Halo беше основното такова.

Сега това няма да се случи. Поне няма индикации за подобен сценарий. Microsoft махна преградите между Xbox и PC платформите, като ексклузивни заглавия само за конзолите на компанията все по-малко ще излизат. По този начин няма опасност например да имаме нов Quake само и единствено за Xbox.

Проблем може да има при пускането на бъдещите заглавия на Bethesda за останалите конзоли, като PlayStation на Sony и Switch на Nintendo или облачната услуга Stadia на Google. Ако има затваряне, то ще е в посока на тези платформи.

Ръководителят на Xbox звеното в Microsoft Фил Спенсър коментира, че това ще се решава „игра за игра“. Добрата новина е, че той допълва, че софтуерният гигант засега застава стабилно зад новите разработки на студиата под шапката на Bethesda.

Засилване на абонамента

Новината за придобиването, съвпадна и с една друга, че обновената абонамента услуга Xbox Game Pass е достигнала 15 млн. потребителя, което е ръст от 50% за последните шест месеца. Платформата дава достъп до над 100 игри на Microsoft срещу 9.99 долара на маесец. От септември в нея беше интегрирана и облачната гейм услуга xCloud.

Софтуерният гигант определени мисли в посока изграждане на стабилна екосистема от игри, които да предлагат на абонамент. Като, гейм хардуерът като конзоли, контролери и PC-та стане съпътстващ. Подобна стратегия все повече развива Apple, които от този месец интегрираха колкото се може повече услуги в единен месечен абонамент. Това развитие може да бъде лоша новина за геймърите, ако в един (макар и по-далечен) момент, Microsoft не реши да предлага заглавията единствено през Xbox Game Pass.

The post Защо Microsoft купи Bethesda за 7.5 млрд. долара appeared first on TechTrends България.

В момента ситуацията е много, много различна. Конзолите са само един сегмент в гейм индустрията, в която водещи по приходи са мобилните игри. PC-та са популярна алтернатива, облачните платформи са на път най-накрая да се реализират в пълния си потенциал. Може да добавим намаляването на техническите разлики между самите заглавия, които стават все повече съвместими помежду си, както и се свива бройката ексклузивни такива и те се изработват повече по маркетинг подбуди.

Последният детайл в тази все по-пъстра картина се наричат онлайн магазините за игри, които също се опитват да се борят за сърцата на геймърите със своите абонаментни бизнес модели. Не е далеч времето, в което потребителите трябва не да избират толкова хардуера, колкото да зависят от услугата през която да се забавляват.

Предпремиерно

Това е обстановката в навечерието на премиерата на следващото поколение видео конзоли. Sony пуска своя PlayStation 5 на 12 ноември на избрани пазари, а на 19 ноември ще е навсякъде включително и в България. Местните магазини вече взимат предварителни поръчки, като цената в страната е 999 лева, иначе стартовата в САЩ е 499 долара. Sony пуска и по-евтина „дигитална“ версия, която не ползва Blu-Ray дискове и разчита изцяло на онлайн сваляне на игрите и струва 399 долара.

Два дни преди тях (поне в САЩ) Microsoft пуска своите Xbox Series X и S. Последната конзола е по-достъпен и компактен модел с по-ниски показатели особено при графичната карта и оперативната памет. Те дебютират на 10 ноември в САЩ при цени 499 долара и 299 долара (съответно). В България все още няма точна премиера.

Техническите възможности

Основните конзоли на Sony и Microsoft са доста близки като показатели и възможности. Двете устройства разчитат на персонализирани версии 7nm процесори AMD Ryzen Zen 2 и графични карти AMD Radeon RDNA 2. Разликите в тях са минимални, като Xbox Series X разчитат на малко по-висока тактова честота при CPU-то, докато PlayStation 5 прави това при GPU-то.

Двете конзоли разполагат с 16GB RAM GDDR6, като разликата в капацитета на пренос на данни е минимална 4.8GB/s срещу 4.48GB/s в полза на устройството на Microsoft. Xbox Series X има и малко по-голям SSD диск за съхранение – 1TB срещу 825GB.

Сходните графични карти дават и идентични параметри – 4K резолюция при опресняване 120Hz. Двете конзоли позволяват първия показател да се вдигне до 8K, когато подобни телевизори и монитори станат по-достъпни. Най-вероятно тогава ще се жертва по-високата честота на опресняване. USB, HDMI и Ethernet портовете са задължителни и при двата модела.

Като дизайн, Sony може би печелят повече точки със своя PlayStation 5. Като конзолата изглежда по-футуристична и преспокойно конкурира материалния дизайн на Apple и техните устройства. От своя страна Xbox Series X е с визия на… голяма кутия. Причината е в практичността на Microsoft, които се опитват да осигурят по-добро охлаждане на различните компоненти в конзолата. Това може да се окаже решаващо при предотвратяването на прегряване на процесора и графичната карта и по-добри резултати при продължителна игра. Засега обаче това предположение е спекулативно, докато не излязат по-детайлни сравнения на практика.

Игрите

Предвид факта, че хардуерно двете конзоли почти не се различават, надали потребителите ще опират само до дизайна при своя избор. Затова може би основният фактор в надпреварата между тях ще си останат игрите. Sony традиционно разчитат на ексклузивни заглавия, особено при пускането на ново поколение устройство. Затова японският гигант е подготвил няколко такива – Spider-Man: Miles Morales, римейка на Demon’s Souls, Devil May Cry 5 Special Editionи др.

Microsoft от своя страна прави радикален завой и отваря своята гейм екосистема едновременно за Xbox и за PC. Не само, че компанията портна цялата Halo серия за персонални компютри, но и планира новия Halo Infinite да излезе за предстоящата конзола и Windows базираните устройства. Отделно, всички игри за сегашното поколение Xbox One ще могат да се подкарат на Xbox Series X и S. Тази обратна съвместимост е пълна противоположност с политиката на Sony.

Японският гигант все пак обяви, че най-популярните 100 игри за PlayStation 4 ще бъдат достъпни и за новата петица. Това ще става чрез вграден емулатор и не всички заглавия ще могат да вървят оптимизирано или поне тези извън посочения по-горе списък. Но допълнителни възможности за обратна съвместимост засега не се предвиждат.

Кросплатформеността – истинският победител?

Досега конзолните войни винаги се водеха между Sony, Microsoft и Nintendo. Последната компания досега печелеше с голяма си бройка продадени устройства – особено в Япония и развитата част на Азия. Sony и Microsoft доминират в Северна Америка и Европа. Китай е затворен пазар до голяма степен, заради местните регулации.

Една дългогодишна теза се прокрадва и през настоящата 2020 г., че истинският победител от конзолните войни са PC-тата. Всъщност това не е така. Когато Microsoft влязоха за конзоли през 2001 г. те затвориха редица обещаващи заглавия за PC за новата си Xbox. Такъв бе случаят с Halo франчайза, но практиката беше последвана масово и от други разработчици. Реално близо десетилетие PC геймърите бяха ощетени, като в един момент разчитаха основно на конзолни портове, което разваляше общото впечатление от игрите.

Това се промени през последните няколко години, като вече виждаме много повече заглавия да излизат едновременно за почти всички платформи. Вече повече игри разчитат и на т.нар. кросплатформеност – да могат геймърите от различни устройства да се съревновават помежду си. Това за някои може да е победа за PC-та, но реално от нея печелят всички.

Облакът и абонаментът – новите конкуренти

Горната теза щеше да е напълно валидна, ако гейм пазарът беше останал в състоянието си от преди десетилетие. Той обаче се усложни допълнително с добавянето на мобилните игри, които генерират вече близо половината от приходите в цялата индустрия. Сега сме на прага на нова трансформация, при която различните устройства ще бъдат поставени под една шапка.

Това са облачните гейм платформи. Услуги, като Stadia, xCloud (вече част от абонаментния план на Microsoft – Xbox Games Pass – бел. ред.) и потенциалното включване на онлайн магазините като Steam, Epic Store и тези на разработчиците ще пренареди напълно бизнес модела в индустрията. От продажби на самите устройства и отделните игри усилено се върви към абонаментни услуги.

Облачният гейминг ще премахне границите между устройствата – едно заглавие ще може да се започне на смартфон в метрото, после да се продължи на компютъра или конзолата вкъщи. Пускането на игра изцяло през интернет става възможно през новите 5G мобилни мрежи. Фактът, че тя върви в някой център за данни, а не на самото устройство – елиминира нуждата да имате устройство с най-новия хардуер.

Абонаментните услуги в платформи като Origin на EA, PlayStation Now на Sony, Xbox Game Pass на Microsoft и др., започват да премахват необходимостта да закупувате всяка една отделна игра. Имаме процес в изграждането на екосистеми от заглавия, които се конкурират помежду си. Показателен е примера между Epic Games и Valve с техните онлайн магазини.

Тази трансформация започва да се усеща от Apple, които не позволяват на Microsoft, Google Stadia и Epic Games да пуснат своите облачни услуги и магазини в рамките на iOS. Причината е, че така ще се разбие екосистемата и бизнес модела на самия „ябълков гигант“, както и ще бъде конкурент на техните аналогични предложения. Apple дори обедини всичките си стрийминг услуги, сред които е и Apple Arcade в единен абонамент, с което се опитва да привлече повече потребители.

Временните печеливши

Затова може да кажем спокойно, че конзолните войни приключиха. Въпреки потенциалното опорство на Sony и Nintendo да изоставят ексклузивните игри, процесите на трансформация на пазара са необратими в съвсем друга посока. На пръв поглед големите печеливши за момента са геймърите. В близко бъдеще те ще могат да играят любимите си заглавие на почти всяка платформа, навсякъде и през всяко устройство. Конкуренцията между отделните пазари, води до намаляване на цените и дори пускането на безплатни игри, като промоции (тези на Epic Games Store в момента). Животът не може да е по-хубав – нали?

Това ще е много временно състояние. Да вземем за пример е с видео стрийминга. Netflix доминира сегмента, но през последната година, каталогът им се свива с темповете с които конкурентите привличат ексклузивно съдържание. Вече не можеш да намериш всичките си любими филми и сериали срещу 10 долара на месец. Платформите никнат като гъби след дъжд, като разполагаме с Netflix, Amazon Prime, HBO GO, Disney+ (догодина в България) и други. Много са малко потребителите, чието любимо съдържание се намира само в един доставчик. Затова, се налага да се плаща за няколко платформи. В един хубаво момент и цените ще се вдигнат и 10-те долара на месец изведнъж ще набъбнат на 50.

Гейм индустрията се е запътила в същата посока. Сега може да получаваме безплатно съдържание в Epic Games Store, но утре може да не е достъпно в цялата екосистема на Apple. Или да искаме да играем през облака, но любимите ни заглавия са разпределени в Google Stadia, Xbox Games Pass и потенциалната такава услуга на EA примерно.

Ще попитате къде са конзолите в целия този нов свят? Те най-вероятно ще станат част от някоя от абонаментните услуги. По същия начин по който сега си взимаме смартфон от някой оператор с договор, така и Microsoft ще може да предлага Xbox в пакет с Xbox Games Pass. Или по-лошото – да е обратното. Затова и сблъсъкът на новите конзоли не е като едно време – в хардуера, възможностите и игрите. Той все повече се пренася в облака и абонамента.

The post Сблъсъкът на новите конзоли appeared first on TechTrends България.

Чрез инсталиране на част от съдържанието на телефона, преносът на данни се използва само за ъпдейтване на информацията, но основните компоненти, като дизайн, бази данни и други се съхраняват на самия смартфон. Въвеждането на тази иновация позволява на Apple да установи и успешния бизнес модел за подобни онлайн магазини.

App Store предоставя 70% от всички генерирани приходи на разработчиците, като технологичният гигант задържа останалите 30%. Условието е, че Apple контролира целия процес, като създава една затворена екосистема. С други думи – технологичният гигант от Купертино е създал истински софтуерен рай, когато става дума за приходи.

Съдебният спор между Epic Games и Apple внася смут в спокойствието на „ябълковата“ компания. Възможните последици са няколко. В момента, основната цел на Epic Games е да привлекат регулаторите и съда в САЩ на своя страна. Това може да сложи прецедент, от който да се възползват много други компании, които предлагат приложения през App Store. Дори и да не се случи, ситуацията може да доведе други разработчици и издатели да натиснат Apple за промяна на условията.

Възможно е, двете последици да се случват с различно темпо паралелно. Във всички случаи, развоят на събитията ще е от ключово значение за развитието на дигиталните екосистеми. Google копират модела за Android почти едно към едно. Настоящият Google Store също има 30% такса за разработчиците и редица условия за публикуване. Подобна е таксата и в Steam на Valve.

Пъкленият план на Epic Games

Epic Games води от години тиха битка с Apple и Google срещу високите такси в мобилните онлайн магазини за приложения. В резултат на което, тя пуска своя хит Fortnite за iOS с известно закъснение през 2018 г., а за Android го пуска отделно извън Google Play. Една от причините, компанията да създаде Epic Game Store е частично своеобразен бунт срещу условията на пазара, а от друга – добра инвестиция в потенциален бизнес.

Въпреки това за мобилни устройства тя не може вечно да заобикаля Apple и Google. Вместо да се примири с условията на водещите технологични компании, Epic Games вкарва в своя хит Fortnite опция за използването на външни плащания, които не са част от системата на Google и Apple. С което ефективно да прескочи таксите на двата магазина.

През август, компанията решава да активира тази функция, а незабавната реакция на Apple и Google е да блокират Fortntie напълно. Аргументите е, че със заобикалянето на техните разплащателни системи се нарушават общите правила на платформите.

Също толкова светкавичен е отговора на Epic Games – те завеждат почти моментално дела за злоупотреба с монопол от страна на Apple и Google. Целта е да се привлече вниманието на регулаторите в САЩ и Европейския съюз относно практиките на гигантите. Apple и Google от години са в полезрението на Брюксел за потенциално потискане на конкуренцията. Отскоро по подобен начин започнаха да гледат и политиците във Вашингтон.

Блокирането на Fortnite идва десетина дни след изслушването на четирите основни технологични гиганти – Apple, Google, Amazon и Facebook пред антимонополната комисия на Конгреса на САЩ. Сред ключовите въпроси, които бяха задавани към главния изпълнителен директор на гигант от Купертино Тим Кук бяха насочени именно към методите на работа на App Store.

Ключово решение

След антимонополната жалба, Apple реши да действа максимално строго към Epic Games. „Ябълковата“ компания директно изтри профила на разработчика, което постави под въпрос бъдещето развитие на нейния Unreal Engine в приложенията за iOS. Без достъп до последните развития в платформата на Apple, Epic няма как да оптимизира своята графична система за продуктите на „ябълковата“ компания.

Гейм разработчикът все пак успя да получи решение на съда, с което се възстановява макар и временно профила ѝ в iOS. Epic Games настоява магистратите да задължат Apple да направи същото и с Fortnite, което за момента не се случва.

Антимонополните дела в САЩ тепърва ще се развиват, като за момента всички решения са временни. Ключова ще е окончателната присъда на съда. Ако решението е в полза на Apple (и Google), то ще попари опитите на други компании да се противопоставят на условията в екосистемата на компанията. Присъда в полза на Epic ще постигне напълно противоположния ефект – ще отвори вратите за по-масово недоволство и подобни искания от страна на други разработчици в App Store и Google Play.

Самото дело може да натежи и в контекста на политическите разговори за регулации на технологичните гиганти. Затова моментът не е избран случайно от Epic Games, като само десетина дни след изслушването от антимонополната комисия на Конгреса на САЩ, те избират да активират ъпдейта. Което кара Apple да вземат незабавни и очаквани мерки.

Коалицията на недоволните

Epic Games получи почти веднага подкрепа от компании, които имат проблеми с условията или претенции към таксите на Apple. Почти естествен съюзник се оказва Microsoft. Софтуерният гигант получи забрана за пускане на своята облачна гейм услуга xCloud в App Store, поради същите рестриктивни общи условия на Apple.

В подобна ситуация е Spotify, като европейската компания вече ескалира своя проблем с публикуването на своето музикално стрийминг приложение пред антимонополните институции на ЕС.

По-интересни са групата на издателите DCN, които влизат водещите щатски издания, като New York Times, Washington Post и др. Те настояват Apple да намали таксите за медиите от 30% на 15%. Каквато е практиката в онлайн магазина на Amazon. Подобни бяха исканията и на Epic Games преди няколко години. В своя Epic Games Store тя е между 12% и 15%.

При решение на съда срещу Apple, тази своеобразна коалиция от разработчици може да се увеличи с геометрична прогресия. Ако магистратите отсъдят в полза на технологичния гигант ефектът ще е обратен, защото няма да има съдебен прецедент, на който да стъпят при евентуален спор.

Екосистеми в екосистемата

Apple няма избор – отстъпи ли пред Epic Games, това означава преформатиране на бизнес модела на App Store. Това ще дойде в момент, в който технологичният гигант разчита все повече на приходите си от услуги, а не от устройства.

Това поведение може да се проследи със силното навлизане на технологичния гигант в стрийминга – видео и музикален. Последният стана след придобиването на Beats, а първият е факт от миналата година след пускането на Apple TV+. Поради тази причина е и спора между Spotify и щатската компания. Apple дълго време не одобряваше различни промени в приложението за музика. Аргументите бяха, че то не отговаря на общите условия. Spotify предполага, че целта всъщност е да се постави Apple Music в по-изгодна позиция и така собствената услуга да бъде предпочитана от потребителите.

В същият момент, Apple трябва да се бори със засилващата се тенденция, компаниите да създават софтуерни продукти, като платформи със собствена екосистема и онлайн пазар, което в момента е почти неприложимо според общите условия на App Store. Причината е очевидна – технологичният гигант иска да има пълен контрол над всички елементи, затова и подобни комплексни услуги се развиват само от Купертино.

Тази тенденция ще налага все по-силно с пускането на мобилните мрежи от пето поколение (5G) ще предостави изключително бързи интернет скорости, които ще изкарат на преден план именно такива слобни софтуерни решения.

Точно заради това, технологичният гигант изгради истинска стена пред Microsoft в пускането на своята облачна гейм платформа xCloud. Просто в приложението, потребителите ще могат да купуват и играят заглавия, които се придобиват във външна за Apple система. По подобен начин, компанията от Купертино ще започне да изпуска контрола.

Отстъпването само пред един от тях ще даде възможност на всички останали да опитат същото. С което App Store на Apple вече няма да е същия. Въпросът все повече клони повече към „кога“, а не към „дали“. Натискът ще бъде както пазарен, така и регулаторен. Когато се случи, това може да бъде голям удар върху двутрилионната Apple.

The post Гръм в „ябълковия“ рай на Apple appeared first on TechTrends България.

По този начин, Apple реално забранява достъпа на конкурентни услуги, различни от нейната Apple Arcade на устройствата на технологичния гигант. Което се случва няколко седмици, след като главният изпълнителен директор на „ябълковата“ компания Тим Кук да се защитава точно от такива въпроси по време на изслушването на антимонополната комисия на Конгреса на САЩ.

За проблемите на Google и Microsoft в пускането на своите облачни гейм платформи в iOS се говори от близо година, но едва сега има официално потвърждение за точните причини. Още в началото на годината стана ясно, че xCloud се тества много ограничено в App Store, най-вече заради рестрикциите на Apple. Google официално пусна своята стрийминг услуга Stadia в края на миналата година, но само за устройства под Android. Тя не е налична за iOS.

Обяснението – невъзможност за индивидуално одобрение

Технологичният гигант обяви, че облачните гейм платформи на Google и Microsoft не отговарят на изискванията на общите условия. Разковничето е, че Apple настоява всяка една игра, която е или ще бъде включена в новите услуги, трябва да бъде одобрявана индивидуално от компанията.

Друго ключово изискване е те да могат да се включват в класациите за най-популярни, сваляни и доходоносни приложения. Което означава, че те трябва да се предлагат отделно, а не като част от само една услуга.

„Нашите потребители се наслаждават на милиони страхотни приложения и игри от милиони разработчици, които са достъпни в App Store, стига да отговарят на единните правила за публикуване, което включва индивидуалното им представяне за преглед и включването им в търсачката и класациите“, се посочва в официално изявление на Apple за Business Insider.

Нито Microsoft, нито Google предоставят такава възможност, като тяхната гледна точка е, че те позволяват стриймването на съдържание. Apple обаче разглежда този подход като нарушение на нейните общи условия. Реално обаче, така компанията от Купертино запазва изцяло достъпа до своята аналогична услуга за стрийминг на игри.

Apple Arcade беше пусната официално също в края на 2019 г. и реално само тя отговаря на условията на App Store. Причината е, че тя използва игри, които вече се достъпни до iOS устройства или се одобряват индивидуално от компанията.

Microsoft директно обвини правилата на Apple за App Store като основна причина да не могат да се пускат облачни гейм услуги от други доставчици, освен от самата компания. Тя допълни, че технологичният гигант третира по различен начин приложенията и игрите, особено, когато първите включват интерактивно съдържание.

„За съжаление, няма да може да пренесем нашата визия за облачен гейминг до играчите на iOS“, коментират от Microsoft, цитирани от TheVerge. „Apple остава единствената платформа, която лишава потребителите от облачния гейминг и услугите за абонамент на игри“.

Борба за приходи

Основната цел на Apple е да запази последната дума при разпределението на приходите от мобилни игри. В момента, те са значително перо в App Store-а и се генерират по два начина – от директни продажби или от такива на виртуални предмети вътре в самото заглавие.

Изнасянето на редица игри и вкарването на нови такива през едно приложение, в което тези постъпления ще останат за друга компания е сценарий, който Apple се опитва да избегне. Затова, по този начин технологичният гигант кара разработчиците да не разчитат на подобни услуги за достъп на гейм заглавия до iOS устройства, а да ги публикуват самостоятелно или в Apple Arcade.

Което повдига въпроси, дали прекалено стриктният контрол на Apple над App Store не се използва именно за разчистване на конкурентите на аналогичните приложения на компанията. Въпрос, който се повдига все повече от Европейската комисия и политиците в САЩ.

The post Apple забрани конкурентните гейм стрийминг услуги в App Store appeared first on TechTrends България.

По този начин Microsoft ще навлезе най-накрая директно в битката за гейм стрийминга. На този тип услуги се залагат големи надежди, че са бъдещето на видеоигрите. Причината е, че те трябва да предоставят изживяване такова, каквото Netflix наложи при видео стрийминга. Възможността да се играе на всякакви устройства, по всяко време, навсякъде с добра интернет връзка. Както и да може прогреса да се пренася през облака независимо дали сте започнали дадено заглавие на смартфона в метрото и искате да го довършите на конзола вкъщи.

Обединяване на услугите

С пускането на xCloud, Microsoft планира да обедини всичките си онлайн гейм услуги в един пакет. Този процес вече стартира, като досегашните Xbox Live и Xbox Gaming Pass вече се предлагат заедно в единния абонамент Xbox Game Pass Ultimate.

Новата стрийминг платформа няма да се предлага отделно и така да фрагментира предложенията на софтуерния гигант. Тя ще стане част от пакета Xbox Game Pass Ultimate, без да натежи в цената му. Така той ще продължи да струва 14.99 долара на месец. Всички настоящи абонати на този пакет ще имат достъп до новия xCloud без да има корекция в месечния им план.

Все пак, Microsoft си оставят вратичка с идеята в един момент да предлагат новата гейм стрийминг платформа самостоятелно. В интервю за TheVerge, директорът на Xbox звеното Фил Спенсър обяви, че с времето ще се разширяват тези услуги в рамките на гейм екосистемата на компанията.

„Смятаме, че потребителите на Xbox Game Pass Ultimate са една добра публика, която се забавлява с много игри“, обяви Спенсър пред TheVerge.

Игри, наличност и битката с Apple

На старта през септември, Microsoft обещава да има повече от 100 Xbox заглавия, които ще се стриймват през xCloud. Те ще са налични най-вече за смартфони и таблети, но компанията не дава подробности кои модели ще поддържа. Софтуерният гигант е в тежки преговори с Apple, след като специалните политики на „ябълковото“ дружество в App Store-а не му позволиха да тества услугата за iOS устройства.

Това ограничи първоначалното изпробване на xCloud само за определени смартфони и таблети под Android. Microsoft успя да проведе изпитания на услугата само с една Halo игра в началото на 2020 г. за iOS. Дали ситуацията ще се запази през септември и в дългосрочен план тепърва ще разберем.

Microsoft не дава информация и в кои държави ще дебютира стрийминг услугата. САЩ е обичайният заподозрян, както и потенциален дебют в голяма част от Западна Европа. До голяма степен това зависи от темповете на модернизация на облачната платформа Azure на софтуерния гигант. В момента компанията заменя настоящите си сървъри с такива базирани на хардуера на предстоящата конзола Xbox Series X. Именно чрез него, Microsoft планира да преодолее потенциални проблеми със съвместимостта на заглавията си за xCloud.

Ново име и големи планове

Досега за платформата използваме името xCloud. То не се ползваше само за вътрешна употреба, като Microsoft направи няколко събития, в които официално го използваше. Софтуерният гигант обаче обмисля да го замени, с какво точно – все още не е решено окончателно.

„Това не е официалното име на услугата, можете да го възприемете като Game Pass Streaming или Xbox Streaming“, коментира Спенсър. „Всъщност още нямаме окончателно име, но определено няма да бъде Project xCloud“.

Въпреки, че компанията още няма консенсус как ще се казва новата им стрийминг платформа след пускането ѝ, тя има доста големи и амбициозни планове. Те не се изчерпват само с възможността да се играе дистанционно през смартфони и таблети. Microsoft иска да превърне платформата в място за лесен достъп до глобалната мрежа и онлайн пазар.

Според Спенсър истинската сила на новата услуга ще е нейната тясна интеграция с Xbox екосистемата. Целта на Microsoft е да промотира чрез платформата различни игри за конзолите по начин сходен със социалните мрежи. „Ако видите приятел, който се забавлява с дадено заглавие, да можете да се присъедините към него, дори без да сте го свалили напълно“, обяснява Спенсър.

Крайната мисия на xCloud е Светия Граал за всички подобни услуги – да се превърнат в Netflix, само че за игри. Stadia на Google се стреми към същото, GeForce Now на Nvidia, както и PlayStation Now на Sony.

The post Microsoft пуска облачната си гейм услуга xCloud през септември appeared first on TechTrends България.

Microsoft придоби Mixer през 2016 г., когато услугата все още се казваше Beam. В последствие компанията я преименува и я интегрира към платформата Xbox. Софтуерният гигант започна много активно да я промотира и да инвестира в нея. За целта дори привлече в ексклузивни сделки някои от най-популярните стриймъри на Twitch. Сред тях беше и Ninja и Shroud, които миналата година преминаха към Mixer.

Тази седмица обаче софтуерният гигант изненадващо обяви, че закрива Mixer при това почти веднага. Считано от 22 юли 2020 г. сайтът и приложението на платформата ще започнат да пренасочват потребителите към… Facebook Gaming. Новината идва като гръм от ясно небе, без никакво предизвестие, но донякъде логиката за него може да се проследи в данните излезли през последните няколко месеца за пазара.

Липса на мащаб

В блога си Mixer обявява, че не може да осигури достатъчното бързо и голямо мащабиране на платформата си. Инвестициите на Microsoft доведоха до голямо количество на създадено съдържание, но много малък потребителски интерес. Данните на Streamlabs и Newzoo за 2019 г. показват как YouTube Gaming постига с почти двойно по-малко стриймвани часове, девет пъти повече гледания.

„Стана ясно, че времето, което е нужно за растежа на нашето общество до нужния мащаб не отговаря на визията и преживяванията, които Microsoft и Xbox искат да предоставят на геймърите сега“, казва компанията.

Mixer спира работа, тъй като практически не може да привлече и достатъчно потребители, които да гледат популярните лица, за които са инвестирани милиони. Междувременно тази година се очаква дебютът на новия Xbox Series X, както и на платформата за облачен гейминг xCloud. Очаквано, Microsoft иска да има максимално голяма аудитория за тези продукти. А тя не е при Mixer.

На ход е Facebook

Втората част от съобщението също има елемент на изненада. Mixer спира и веднага ще бъде заменен от Facebook Gaming. Сайтът и приложението на Mixer не само ще пренасочват към стрийминг платформата на социалната мрежа. Освен това потребителите на Mixer ще могат да използват профилите си и във Facebook. Ще има и нова страница, която да ги улесни да открият и последват каналите от Mixer във Facebook Gaming.

Mixer призовава потребителите да използват наличните си Embers и Sparks виртуални единици за любимите си канали до края на платформата. Ако и след това им останат още от тези единици (които се купуват с реални пари), те ще получат ваучер Xbox Gift Card в замяна.

Завоят на Microsoft за прехвърлянето на Mixer в посока Facebook Gaming е повече от любопитен. Стрийминг платформата на социалната мрежа все още не е достигнала мащабите на останалите три. Тоест Mixer отива при услуга, която на теория е по-малка от нея като показатели.

Зад решението има друга логика – Microsoft се опитва да насърчи третия играч на пазара в лицето на Facebook. Twitch е доминиращата платформа и е собственост на Amazon. YouTube Gaming е на Google, които са основен конкурент на Microsoft при облачния гейминг със своята Stadia. Поставен в такъв контекст изборът изглежда повече от логичен.

Какво означава това за стриймърите

Всички, които стриймват в Mixer в момента, ще могат да се прехвърлят към Facebook Gaming. Тези, които вече са и одобрени за програмата за монетизация на Mixer, ще получат прироритет и при активирането на еквивалентната Facebook Gaming Level UP. Това е стандартната платформа аза монетизация чрез реклами.

Статут Mixer Partner имат стриймърите, които са с ексклузивни договори за платформата. Те автоматично ще получат такъв статут и във Facebook Gaming с обещанието, че условията ще са максимално близки. Дали ще използват тази възможност обаче, зависи от тях.

Ексклузивните договори ще бъдат прекратени и всеки стриймър ще може да прецени самостоятелно дали да продължи с Facebook Gaming или с друга платформа, включително да се върне в Twitch или YouTube. Според неофициална информация, някои от стриймърите дори са получили парите за целия договор, въпреки че той няма да бъде завършен.

Според Род Бреслау, популярен консултант в сферата на електронните спортове, двете най-популярни фигури – Ninja и Shroud все още не са решили дали да се върнат в Twitch. Неговите източници твърдят, че Facebook им е предложила почти двойно повече пари спрямо Mixer. Пак според непотвърдени данни, договорът на Ninja в Mixer е бил за около 50 млн. долара.

Самите Ninja и Shroud все още не са обявили нищо официално. Те казват, че са благодарни на Mixer за възможността и ще обмислят следващите си стъпки. И докато за тях е по-лесно, много от по-малките стриймъри използваха по-малката аудитория на Mixer и големите имена, за да се опитат да изградят по-лесно своята фен база и популярност. Без Mixer ще трябва бързо да решат къде да се преместят и да се надяват, че зрителите им ще ги последват.

The post Microsoft се отказа от Mixer и се съюзява с Facebook appeared first on TechTrends България.

Официалният старт на платформата Stadia на първата компания се очакваше със затаен дъх от всички, които се интересуват от гейминг. Горе-долу по същото време Microsoft започна тестовете на своята xCloud. Двете събития позволиха на експертите на Запад да оценят докъде са стигнали технологичните гигант с развитието на облачния гейминг. Първите оценки са смесени, като определено има още доста да се изчиства технологията преди да стане основно средство за забавление.

Резултати и предизвикателства

Погледнати под общ знаменател Google и Microsoft би трябвало да предоставят сходни изживявания за потребителите. Това са две от четирите компании, които разполагат с най-мощната и мащабна сървърна инфраструктура по света (другите са Facebook и Amazon). На теория, основните проблеми, които трябва да се преодолеят са свързани с това колко добра е интернет връзката на потребителите и дали забавянето между тях и сървърите ще се окаже пагубно за играта.

Към тях обаче трябва да добавим още редица други фактори. Цена, бизнес модел, каталог от заглавия, наличност по устройства и работа с разработчици.

Но да се върнем към по-очевидните фактори. Ако разполагате със стабилна интернет връзка от минимум 30 Mbps, поне в САЩ за момента изживяването е поносимо. Компромиси от време на време има със Stadia, като на моменти се забелязва значително забавяне, което може да бъде пагубно за игра, особено в мултиплеър. Microsoft, като че ли са оптимизирали по-добре инфраструктурата си и работата на заглавията си.

За да може стрийминга да конкурира традиционния гейминг, трябва още да се подобри ситуацията, при забавянето. Но поне разликите между двете вече не са толкова драстични, като при предходните опити. Естествено, ако използват по-бавна интернет връзка, може да получите разочароващи резултати, които да не са вследствие на работата на услугата. Също така, играта през мобилни мрежи от четвърто поколение (4G), макар и възможно, ще варира значително, заради по-големите забавяния, които технологията предлага като връзка.

Техническите неволи

Ако интернет свързаността на потребителите, ще е един от основните фактори за налагането на облачния гейминг, има и други технически предизвикателства. Разликата в представянето на Stadia и xCloud например се дължи в оптимизирането на самите игри да работят на сървърите на двете компании.

Microsoft има доста голямо предимство в тази сфера, защото разполага със собствена конзола и богат каталог от заглавия, които са специално правени за нея. Софтуерният гигант използва същия хардуер в своите центрове, който захранва Xbox One, което позволява перфектна оптимизация за игри, които вече са налични за устройството.

Ситуацията е напълно различна при Stadia. Google и гейм разработчиците трябва да работят в пълен синхрон, за да оптимизират заглавията за сървърите на компанията. За някои, това е като портване за напълно нова платформа, особено ако нямат силна PC версия. В дългосрочен план, Stadia може да има предимство пред xCloud, защото като базови характеристики, разполага с по-добър хардуер. Разработчиците, които имат желание да правят игри изцяло за нея ще имат доста по-голяма изчислителна мощ.

Дали, за да компенсира проблеми с оптимизацията или с връзката, Google правят и друг компромис. Част от заглавията за Stadia не са в истинска 4K резолюция. Те разчитат на Full HD, която впоследствие се мащабира до заветния формат. Което създава графично по-слаба версия на играта спрямо истинската в 4K. От своя страна, xCloud за момента не предлага високи резолюции, но все пак тестовете за нея тепърва започнаха.

Другите различия

Тук стигаме и до другите разлики между двете платформи. Най-чувствителни са в броя на наличните игри за Stadia и тези за xCloud. Разликата е почти двойна – Google предлага едва 22 заглавия, от които за сега само едно е ексклузивно. Microsoft разполага с доста богат каталог, като за момента е избрала да тества 53 игри, от които редица Xbox ексклузиви, като Gears 5, Sea of Thieves, Halo 5 и Forza Horizon 4.

Втората голяма разлика е в бизнес модела и тарифите. Google избра доста сложен и непривлекателен вариант за потребителите. За старта на Stadia, компанията предлага специален Premiere Edition, който струва 130 долара и включва брандиран контролер, както и няколко месеца безплатен достъп до платформата. След което, геймърите ще трябва да плащат по 10 долара на месец, за да си продължат абонамента.

Тези цени не включват самите игри, които в платформата на Google се купуват отделно. Причината е, че разработката на заглавията е скъп процес и за технологичния гигант това е най-лесния начин за привличане на гейм студиа. В бъдещето Stadia ще предлага безплатен достъп за игри с ограничение на Full HD резолюция, като 4K възможностите ще се отключат срещу споменатите 10 долара на месец. Но пак, игрите ще трябва да се купуват отделно.

Microsoft все още не е обявила цени, но според разкритите следващи стъпки, xCloud ще струва около 15 долара на месец, което ще включва безплатен достъп до богат каталог от заглавия.

Третата разлика е в достъпността от устройства. Google засега водят, като предлагат на почти всяка джаджа да се пусне Stadia, която разполага с Chrome браузър. Microsoft ограничават използването до устройства под мобилната платформа Android, но в бъдеще xCloud достъпен доста по-масово.

Изтрезняващ скептицизъм

Stadia трябваше да стартира с почти пълни възможности през ноември. Вместо това, Google реално предложи по-разширена и достъпна бета версия. Компанията направи тестове в началото на 2019 г., но изграждането на богат и съвместим каталог от заглавия отнема доста време.

Microsoft от своя страна не крие, че все още изпробва технологията, като xCloud в момента се води в подобна фаза, която Stadia беше преди година. Въпреки, това платформата разполага с доста функционалности. От гейм индустрията също виждат големия потенциал на стрийминга, но отчитат трезво и големите предизвикателства, пред които той е изправен в момента.

„Стриймингът е бъдещето на гейминга, но то няма да се случи сега и веднага, както обещават Microsoft и Google“ Танко Шокеров, Gameloft Bulgaria

„Стриймингът е бъдещето на гейминга“, коментира Танко Шокеров, студио мениджър на „Геймлофт България“. „Но то няма да се случи сега и веднага, както обещават Microsoft и Google“, допълва той.

Истината е, че двете услуги, все още не може да се каже, че са финални продукти, предназначени за крайни потребители. Или чакането на завършена и безупречно работеща стрийминг гейм платформа ще продължи още известно време.

„Проблемите с наличната инфраструктура още не са преодолени, въпреки, че концепцията съществува вече повече от десетилетие“, допълва Шокеров. „Другото предизвикателство е как ще се намери баланса между собствениците на тези платформи, разработчиците и потребителите“.

„Другото предизвикателство е как ще се намери баланса между собствениците на тези платформи, разработчиците и потребителите“ Танко Шокеров, Gameloft Bulgaria

Според Шокеров от „Геймлофт България“ подходът на Google не е много практичен, защото натоварва геймърите да плащат не само абонамент, но и да закупуват отделно заглавията. Той допълва, че като цяло балансирането на всички страни е пипкав процес. Който ще е също толкова ключов, колкото техническите предизвикателства на гейм стрийминга.

The post Stadia срещу xCloud – рунд първи appeared first on TechTrends България.