Второ, в последния момент то включва и развит бизнес в сферата на изкуствения интелект (AI). Което технически ще го направи и първото AI IPO в САЩ от развитието на генеративните модели досега. Което ще бъде, макар и частичен, тест за настроенията на пазарите спрямо компании като Anthropic и OpenAI. На последно място е бизнес бъдещето на Илон Мъск, защото ако се постигне горната граница на дебюта, ще превърне ексцентричния предприемач в първия трилионер в света.

През втората половина на май, SpaceX подаде документите за листването си на борсата в САЩ. В тези близо 300 страници за първи път се повдига толкова детайлно завесата зад редица бизнеси на Илон Мъск. Той нарочно ги консолидира, за да може да постигне по-висока оценка от пазарите, но и за да има потенциал за растеж и в периодите след официалния дебют.

Документите разкриват някои интересни, други – очаквани, а трети – изненадващи факти, относно повечето бизнеси на Илон Мъск. Както и някои „бели петна“, които ще трябва да се попълнят с приблизителна информация отпреди това. В крайна сметка залогът е голям – между 1.5 и 7.5 трлн. долара, са заложени като потенциална пазарна оценка на SpaceX. Дори да се постигнат нива от ниската граница, то ще влезе в историята, като най-голямото такова на американска компания.

Ръст със загуба

Консолидираните данни показват противоречиви метрики. Приходите нарастват с 33% на годишна база. През 2025 г. са 18.67 млрд. долара, докато година по-рано са малко над 14 млрд. долара. Ръстът обаче се забавя, защото през 2024 г. те се увеличават с малко под 40%, спрямо 10.39 млрд. долара постъпления година по-рано.

Данните са ревизирани, като включват тези и на придобита през февруари 2026 г. xAI (в която влиза и социалната мрежа X). За 2025 г. постъпленията на по-малката компания са 3.2 млрд. долара. Във всички случаи, идеята на Мъск да окрупни повечето си бизнеси под шапката на SpaceX е изцяло да направи компанията по-голяма и по-апетитна за инвеститорите.

Това идва с цена, при това буквално. Защото xAI е на загуба от 6.35 млрд. долара за 2025 г. Негативният резултат би бил по-голям, но той се покрива с около 400-500 млн. долара позитивен такъв от социалната мрежа X, която е интегрирана в същото дружество. Въпреки, че документите за финансовия регулатор на САЩ – SEC, обикновено са доста детайлни и прецизни, отчетът на xAI и X е обединен под общ знаменател, което прави самостоятелната оценка на тези бизнеси по-трудна.

Голямата загуба на бизнеса с изкуствен интелект, потапя иначе доходоносната „космическа“ дейност на SpaceX. Консолидирано, цялото дружество отчита негативен резултат от 4.937 млрд. долара. Това е нещото, което би трябвало да притеснява потенциалните инвеститори при борсовия дебют, а и след това. Една скоба – печалбата и загубата на отделните компании в холдинга е на база оперативна, докато консолидираната е нетна.

Сред другите показатели са и големия дълг на SpaceX. Дългосрочният такъв е на стойност 29 млрд. долара. Основната част от него са мостови облигации за 20 млрд. долара, а останалите – са в графа „Други“. Те са обезпечени частично и с високите кешови резерви на компанията – 15.8 млрд. долара.

Второстепенната роля на космическия бизнес

Основната дейност, с която SpaceX е известна на широката публика е извеждането в орбита или в Космоса на различни товари и хора. Ракетите за многократна употреба се оказаха ключова иновация, която позиционира компанията като водещ оператор за космически изстрелвания по света.

Космическата дейност не е лидер по приходи – малко над 4 млрд. долара са генерирани през 2025 г. Въпреки силните държавни субсидии и поръчки, тя е на загуба от 657 млн. долара. Като цяло обаче има ръст в основната дейност – тонове изведен товар в орбита. Този показател почти се удвоява за две години – от 1 210 тона през 2023 г. на 2 213 тона през 2025 г. Същото важи и за броя на изстрелванията – от 98 на 170 съответно през същите два периода.

SpaceX все още е монополист в технологията за ракети с многократна употреба и се очаква да остане такъв поне в близките няколко години. Компанията има и някои по-мечтателски цели – като изграждането на база на Луната и мисия до Марс. Визионерският поглед на Мъск е чрез SpaceX в един момента да се колонизира „червената планета“. Противоречивите резултати на свръхтежката ракета и космически кораб Starship засега правят далечни тези цели.

Големият победител – Starlink

Изненадващо е, че основният бизнес на SpaceX се оказва… Starlink. Малките сателити, които са на ниска орбита и предоставят високоскоростна интернет връзка на различни места е по-доходоносно и печелившо от изстрелването на ракети, изкуствен интелект и социална мрежа, при това взети заедно.

Starlink генерира приходи от 11.38 млрд. долара за 2025 г., което е малко под 61% от консолидираните на SpaceX. Сателитното дружество също така е с нетна печалба от 4.423 млрд. долара, докато останалите две са на загуба. Всъщност, ако не е то, холдингът ще е на доста по-червено, отколкото в момента е.

Потребителите на Starlink бележат двоен ръст през 2025 г. – от 4.4 млн. на 8.9 млн. Той продължава със стабилни темпове и през първите три месеца на настоящата година, като за този период са добавени 1.4 млн. абонати. Интересното е, че средномесечният доход от абонат (ARPU) спада, като с масовостта на услугата идва за сметка на намаляването на месечните ѝ такси. ARPU-то се понижава от 99 долара през 2023 г. на 81 долара през 2025 г.

Пред Starlink има няколко любопитни казуса и двата свързани с войната в Украйна. Кървавият конфликт изстреля популярността на услугата, особено в отбранителния сектор. Но също така, войната в Украйна е един от водещите двигатели на потребители през последните две години. Ако тя свърши в близко бъдеще, това може да се отрази на резултатите на Starlink.

Другият интересен момент е, че през първото тримесечие на 2026 г., компанията на Мъск изключи връзката на всички терминали с руски профили. По независими данни, трафикът в Украйна на Starlink е спаднал със 75% или три четвърти, но броят на активните потребители през същия период се увеличава. Дали, деактивираните руски акаунти не са отчетени или има друга причина не става ясно от документите на SEC.

Подсладител или излишен товар – xAI

Мъск направи консолидацията на своите активи в две стъпки. Първата беше да обедини компанията си за изкуствен интелект xAI със социалната си мрежа X. Сделка с естествен характер – големите масиви от данни и информация от втората, ще подхранва AI модела на първата. Втората стъпка да се влее новото обединено дружество в SpaceX вече не е толкова органична за бизнеса. Защото, нито космическите ракети, нито сателитите могат да генерират синергия с AI и социална мрежа.

Причината е ясна – увеличаване на приходите на новият холдинг и вкарването на вълшебните думи „изкуствен интелект“ в портфолиото на SpaceX, за да стимулират по-висока оценка от инвеститорите. Проблемите са, че чисто финансово xAI по-скоро е тежест, отколкото подсладител. Компанията отчита приходи от едва 3.2 млрд. долара, но загуба от 6.355 млрд. долара или двойно на постъпленията.

Ако вземем неофициалните данни за социалната мрежа X и ги извадим от официалните подадени към SEC, картината става още по-мрачна. Тогава xAI генерира едва около 700 млн. долара приходи, но и загубата набъбва до 6.8 млрд. долара, защото X е на печалба от 454 млн. долара. Неофициалните данни обаче може да не са напълно акуратни, защото според тях социалната мрежа трябва да има около 650 млн. активни потребители, докато в документите на SEC са 550 млн.

Черешката в тортата са капиталовите разходи. Звеното за изкуствен интелект „гълта“ 12.727 млрд. долара инвестиции през 2025 г., което е повече от сумарното от останалите две дейности на SpaceX. Дейността с ракети, който исторически е скъпо удоволствие, изисква 3.832 млрд. долара, а това със сателитите – 4.178 млрд. долара. Заключението, което всеки разумен инвеститор би трябвало да си извади е, че AI е по-скъп от най-успешният космически бизнес, генерира минимални приходи и максимална загуба.

Космическата оценка

Въпреки това, Илон Мъске е уверен, че ще получи оценка за поне 1 трлн. долара за SpaceX. Милиардерът има специален компенсационен план в 15 стъпки, които покриват пазарна капитализация на компанията от 500 млрд. долара до… 7.5 трлн. долара.

Конкретно за борсовия дебют се слага граница между 1.75 трлн. и 2 трлн. долара. Набраните от финансовите пазари средства трябва да достигнат 75 млрд. долара, което означава, че SpaceX ще пласира само 3.75% от своите акции. IPO-то трябва да се случи на 12 юни на борсата NASDAQ под индекса SPCX. Борсовият дебют на SpaceX може да влезе в историята, като най-голямото на американска компания, както и да тества водите за апетита на инвеститорите към AI. Въпреки, че в документите ясно си личи, че изкуственият интелект е само гарнитурата, докато истинската стойност в компанията на Мъск е насочена към звездите или близката орбита.

The post SpaceX – Космическа одисея за над 1.75 трлн. долара appeared first on TechTrends България.

Преди пандемията, компанията беше с пазарна оценка от около 250 млрд. долара. Това е доста скромно на фона на гигантите Apple и Microsoft, които се през същия период, се надпреварваха дали ще са с 1, 2 или 3 трлн. капитализация. Nvidia доста рязко влезе в този елитен клуб на свърхгигантите и покрай AI бума тя излезе начело спрямо останалите.

Американският гигант (с тайванска връзка) достигна за кратко оценка от 5 трлн. долара в началото на ноември. Преминаването на тази нова граница, подсили две дискусии – има ли кой да спре ръстът на технологичните компании и дали AI икономиката не е просто един балон, подхранван от кръгови инвестиции. Ако второто се окаже вярно, то тогава, именно имплозия на пазара ще успее да сложи спирачки на Nvidia.

Графичните карти като AI ускорители

Епохата на изкуствения интелект доведе до рязка смяна в нуждата и търсенето на решения за сървъри. Традиционните процесори са ефективни за работа с една задача едновременно. Докато графичните такива се справят с по няколко паралелно, това ги прави изключително ефективни за обработване на AI заявки.

Nvidia, като един от лидерите в разработването на GPU чипове успяха да намерят хитра ниша докато бума на изкуствения интелект се разгръща. Компанията още преди пандемията обяви, че ще фокусира значителни усилия в развитието на процесори и платки, които да се ползват за обработката на AI. Всичко това се изплати, при това многократно. Nvidia успя да се позиционира като лидер в разработването на специализирани AI процесори и решения за сървъри.

Настоящите чатботове и решения за изкуствен интелект налагат изграждането на специализирана облачна инфраструктура за по-ефективното обработване на заявките. С което търсенето на решенията на Nvidia се изстреля в небето. Технологичният гигант влезе в AI икономиката, като незаобиколим фактор при изграждането на хардуерната инфраструктура.

Надпреварата между САЩ и Китай в AI сферата, дори наложи двете страни да започнат с различни санкции и контрасанкции. Толкова, че някои китайски компании прибегнаха до презапасяване с хиляди продукти на Nvidia, месеци преди ограниченията да влязат в сила.

Клубът на компаниите за трилион долара

Клубът на компаниите за трилион долара не се променя значително през последните няколко години. Петролната и сравнително държавна компания – Saudi Aramco продължава да е лидер с 16 трлн. долара оценка. Тя отчита повече от двойно увеличение спрямо 2024 г., когато е 5.8 трлн. долара най-вече поради несигурността в геополитическата обстановка и енергийните доставки.

Nvidia се превръща в лидер при технологичните гиганти с 4.7 трлн. долара, като достигна за кратко 5 трлн. долара в последните дни на октомври. Пазарите започнаха да укротяват растежа от началото на ноември, но ако няма големи сътресения на AI пазара, може да очакваме нивата от 5 трлн. долара да бъдат достигнати за по-устойчив период.

Втори са Apple с малко над 4 трлн. долара оценка. Технологичният гигант преди беше най-скъпата компания в сектора и в САЩ, но Nvidia ги задмина през последните близо две години. Apple от своя страна се изправи пред предизвикателства с интеграцията на AI в своите системи. В нетипичен за нея ход, компанията разчита на OpenAI за повечето функционалности, а немалка част от тях закъсняха значително. Въпреки това, инвеститорите продължават да гледат позитивно на нейното развитие.

Трети са Microsoft, които с фокуса си върху облачни услуги и продукти се оказаха от печелившата страна. Компанията е сред водещите инвеститори в OpenAI, което им даде по-тясна интеграция на моделите на изкуствен интелект на разработчика. Липсата на собствени решения засега е големият минус на софтуерния гигант. Microsoft е с пазарна оценка от 3.7 трлн. долара.

Четвърти са Google, които може да скочиха по-късно на вълната на генеративния AI, но скъсиха доста бързо дистанцията спрямо OpenAI. Техният модел Gemini на моменти се оказва по-добър от ChatGPT, което в комбинация с все по-тясната интеграция с Android устройствата, дава на нтернет гиганта дорби изгледи. Google върна растежа на акциите си и вече е с пазарна оценка от 3.48 трлн. долара.

Милиардните сделки

Успехът на Nvidia на борсата не се дължи само на продажбата на AI чипове. Компанията сключи редица големи сделки и партньорства за доставка на процесори и изграждането на центрове за данни. Най-голямата е с OpenAI, обявена в края на септември. Nvidia се ангажира да инвестира 100 млрд. долара. Това включва изграждането на център за данни оптимизиран за AI от страна на американския гигант.

До известна степен, Nvidia си „купува“ правото OpenAI да ползва нейните системи. През ноември, технологичният гигант прави това и с Microsoft. Сделката отново е за център за данни, като обхваща нов такъв в Атланта, като част от системите ще са на Nvidia. По-любопитни са други действия между Microsoft и производителят на графични процесори. Софтуерният гигант реално ще достави AI чипове за 9.7 млрд. долара на Обединените арабски емирства (ОАЕ), разработени от Nvidia. Въпреки че това е по-скоро посредническа сделка, тя подчертава партньорските отношения между двете компании.

Nvidia не спира обаче само с водещия разработчик на независим модел, като OpenAI или ключов играч като Microsoft. През октомври, компанията обяви инвестиция от около 2 млрд. долара в xAI – стартъпът за изкуствен интелект на Илон Мъск. Nvidia е част от инвеститорски рунд за около 20 млрд. долара. По-малки сделки следват и с други разработчици на AI модели. Сред тях са европейската Mistral, Figure AI и др.

Предизвикателствата на Nvidia

Тази поредица от сделки (и още много) създават впечатлението за „кръгови инвестиции“ и потенциално надуване на балон – опасения изказани от редица анализатори и инвеститори. Докато спукването на пазарните очаквания за AI революцията наистина може да са най-голямата заплаха и реално могат да спрат възхода на Nvidia, това не е единствения потенциален проблем.

Другото предизвикателство е свързано с естеството на работата на компанията. Тя само разработва архитектурата за чипове, техния дизайн и софтуерни контролери. Компанията не разполага със собствени производствени линии за микропроцесори. Физическото разработване на чиповете става от подизпълнители, като основния за Nvidia е тайванския TSMC.

Зависимостта на американския гигант от Тайван е опасна предвид възможността за ескалация на напрежението между Китай и островната държава. Тогава Nvidia ще загуби почти целия си капацитет за доставки на видеокарти и AI системи. TSMC вече отказа на Белия дом да премести част от производството си в САЩ, което само подчертава значимостта на потенциалното предизвикателство.

Третото предизвикателство е конкуренцията. Nvidia има доста добър начален старт и преднина, но другият основен играч при видеокартите AMD, започва да наваксва. Засега той трудно ще може да измести напълно Nvidia от водещата позиция, но подобна конкуренция никога не е за пренебрегване. Като цяло, успехът на американския гигант изглежда осигурен за поне още няколко години, освен ако AI балонът не се спука по-рано и по-силно от очакванията.

The post Има ли кой да спре Nvidia appeared first on TechTrends България.

Това е изписано на Единствения пръстен от фентъзи романите на Дж. Р. Р. Толкин „Господарят на пръстените“ и „Хобитът“. Създаден да може да контролира останалите магически пръстени, той притежава изключителна мощ.

Този който го носел бива възнаграден с огромни свръхестествени сили. Проблемът е, че в един момент пръстенът започва да влияе на своя собственик, да го прави зависим от него и в един момент – да го отслабва. Той става притегателен инструмент за власт и сила, както на добри, така и на лоши персонажи. В поредицата на Толкин, главните герои непрекъснато са изкушавани от него. След като става ясно, че който го носи рано или късно губи контрол над пръстена, добрите сили решават да го унищожат.

Развитията в сферата на генеративния изкуствен интелект (AI) от последното десетилетие започват да наподобяват творбите на Толкин. Новата технология постепенно се превръща в Единствения пръстен – обсебваща, изкушаваща с потенциала си, но и с голяма вероятност в един момент да не може да бъде контролирана. Силата, която притежава може да ни отключи невероятно благоденствие или пък да ни заличи като цивилизация.

Битката се разиграва между основните технологични гиганти, някои от най-влиятелните милиардери на планетата, а отскоро включване и на основните държави в опит да регулират AI. Както възможностите на изкуствения интелект тепърва ще се разкриват, също така това ще се случва с опасностите и зависимостите. Дали в един момент няма да сме изправени пред избора да унищожим тази технология преди да е станало късно по подобие на Единствения пръстен или това сравнение просто ще загуби актуалност във времето е един хубав въпрос над който може би е хубаво да се замислим.

Двете визии – Мъск срещу Пейдж

Юли месец 2015 г., милиардерът Илон Мъск празнува 44-ия си рожден ден на парти с около 30 човека. Гостите се забавляват, а рожденикът релаксира до лагерен огън в близост до басейна, заедно с дългогодишният си приятел и тогавашен главен изпълнителен директор на Google Лари Пейдж. В един момент разговорът прераства в яростен спор за това дали изкуственият интелект ще възвиси или унищожи човечеството.

Пейдж излага визия за дигитална утопия в която рано или късно хората ще се слеят с AI. Различните форми на интелигентност (човека самостоятелно, AI с човек или само AI – бел. ред.) ще се конкурират за контрол и една от тях ще излезе победител. Мъск от своя страна го контрира, че ако това се случи ще е краят за нашата цивилизация. Просто защото машините ще ни унищожат.

Пейдж е напълно убеден, че това е посоката, която трябва да се преследва. Той стига дори до крайност, като обижда Мъск на „видист“ – човек, който защитава неприкосновеността на различните живи видове. В контекстът, значението има и друг смисъл, че милиардерът е против технологичният напредък. По-късно, Мъск коментира, че тази обида е „последната капка“ в отношенията между двамата. Спорът толкова се разгорещява, че в един момент всички гости на партито се скупчват около тях.

Първи беше DeepMind

Историята е повече интересна и разказана за първи път в детайли от New York Times. Както и самото щатско издание подчертава, този спор полага основите на последвалата надпревара за контрола над AI, която продължава до момента, но кулминира със скандалите около OpenAI в края на 2023 г. Визията на Пейдж кореспондира с дългосрочните стратегии на технологичните гиганти, които искат да разработят новата технология в затворена среда. Тоест, те единствени да знаят какво се случва, на какво са способни техните AI системи и съответно на кой и колко да предлагат.

Но преди да се стигне до OpenAI, битката между Пейдж и Мъск се пренася към друга обещаваща компания – DeepMind. Основана през 2010 г. в опит да се разработи генерален изкуствен интелект (AGI) или система, която да е равнопоставена и дори да превъзхожда човешкия. Алгоритмите на DeepMind постепенно започнаха да се обучават да играят различни ретро гейм заглавия.

Техният прогрес привлича погледите, както на Мъск, Пейдж, така и на повечето технологични гиганти. Първоначално някои от тях, включително и екстравагантния милиардер стават миноритарни инвеститори. Но в един момент апетитът за DeepMind става прекалено голям. Стига се буквално до аукцион за DeepMind в края на 2012 г., в който участва почти цялата Силициева долина. По-малките окапват бързо, в един момент и Microsoft се отказва. Остават Google и Facebook. Първите предлагат 650 млн. долара, вторите повече, но при по-неблагоприятни условия. Така, DeepMind става притежание на Google, като сделката е финализирана чак през 2014 г.

Близо една година още минава в преходен период, в който старите акционери все още присъстват под формата на етичния борд към AI компанията. Но след като Google напълно овладява DeepMind, този своеобразен съвет е разпуснат след едва една среща през август 2015 г. Технологичният гигант затваря за външни лица последващите действия на екипа на звеното.

OpenAI – резервният вариант

Таймингът е брутален – DeepMind е овладян малко преди спорът между Мъск и Пейдж. Месец след него, Google премахва етичния борд на компанията. Горе-долу по същото време Мъск се среща със Сам Алтман, а през декември 2015 г. последният основава OpenAI, заедно с Илия Суцкевер, Грег Брокман и няколко други големи имена в областта. Милиардерът също влиза в борда на директорите.

Всичко това е форсирано от скоростния и скрит вече напредък на DeepMind и Google. Алгоритмите на новото AI звено успява да победи на древната игра Go световният шампион. Историческото постижение допълнително тласка Мъск да действа със свой аналог на DeepMind. OpenAI влиза в точно тази роля, като е основана първоначално като дружество с идеална цел. В същият момент разработките трябва да са в отворен код, който постепенно да бъде предоставян на всеки желаещ.

Това е визията на Мъск за развитие на AI – прозрачно и контролирано от общността разработване на новата технология. При това от дружество, което не работи за печалба. Осигурените първоначални инвестиции трябваше да осигурят оперативните разходи на OpenAI. През 2017 г. обаче се случват две неща. Първото е, че Мъск е притиснат да намали компаниите, които „надзирава“ и се оттегля от борда на директорите.

Второто е, че OpenAI свършва парите и Алтман намира ново финансиране от Microsoft. Излизането на Мъск от борда развързва ръцете на главния изпълнителен директор и той създава през 2018 г. търговско дружество в рамките на това с идеална цел. Това създава един дуализъм в рамките на OpenAI, който позволява на компанията да преследва печалба, въпреки все още алтруистичната си специфика.

Краят на „дуализма“

Последствията от тези действия са съдбоносни за OpenAI. В рамките на пет години Microsoft се превръща в най-големия акционер в компанията, като е налял над 13 млрд. долара. През това време дуалистичното дружество представя сензацията ChatGPT, както и няколко други съпътстващи платформи като Dall-E и др. Те отварят вратите за т.нар. генеративен AI, в който потребителите могат да създават разнообразно съдържание само чрез задаването на базови параметри чрез текст (или глас).

Microsoft се възползва максимално от това партньорство и започна интеграция на инструментите на OpenAI в своите платформи. AI компанията започна да налага почти пълната палитра от актуални бизнес практики в софтуерната индустрия. Създаде платен абонамент за повечето си функционалности, започна да предлага и допълнителни услуги за корпоративни клиенти.

Всичко това предполага все по-голямото затваряне на OpenAI и преминаването от визията на Мъск, към тази на Пейдж. Накрая, ситуацията ескалира с отстраняването на Алтман и първоначалния бунт на борда срещу него. Microsoft се намесва и де факто предоставя избор – унищожаване на OpenAI с преливането на целия персонал в софтуерния гигант или запазване на обновената визия на компанията. Историята сме я описали по-подробно в нашия разбор от миналата година. Краят ѝ обаче елиминира дуализма в OpenAI, която вече прегръща изцяло ролята си на партньор на Microsoft.

Падна ли последната крепост

Визията на Пейдж изглежда излиза победител за момента. Google, Facebook, Amazon и др. развиват собствени затворени AI модели. OpenAI е в плътната прегръдка на Microsoft и достъпът до нейните постижения ще бъде напълно отрязан за външния свят. За момента това са и основните играчи, които могат да предложат толкова прецизни генеративни AI модели. Които еволюират доста бързо, предвид напредъкът на технологията за последните две години.

Илон Мъск не се отказва лесно и през март 2023 г. основава xAI – поредната собствена компания за развитие на изкуствен интелект. В рамките на шест месеца е пуснат и първия езиков модел Grok, който трябва да бъде аналог на ChatGPT. Той обаче се оказва проблемен и с доста повече „халюцинации“ от основните си конкуренти.

Това е състояние в което, когато AI алгоритмите не могат да намерят отговор на заданието си измислят собствен. Подобни действия може да са насърчаващи за творческа работа, но не и когато такава трябва да е базирана на проверируеми факти. Моделите на OpenAI, Google и другите също не са застраховани от „халюцинации“, но при Grok нещата бяха малко по-екстремни. Все пак постиженията на xAI за половин година са повече от обещаващи и дават поне някаква надежда, че ще има кой да реализира визията на Мъск за развитие на AI.

Генералният AI – истинският единствен пръстен

Формалният повод на борда на директорите на OpenAI да отстрани Алтман може да се окаже ключът към създаването на този Единствен пръстен на изкуствения интелект. Според Илия Струцкевер, главният изпълнителен директор е укривал ключови технически пробиви от останалите, както се е отклонил прекалено много от първоначалната идея на компанията.

В писмо до борда, инженери от OpenAI твърдят, че са постигнали значителен напредък при генералния изкуствен интелект (AGI). Различните езикови модели до момента като ChatGPT могат да бъдат оприличени като по-малките пръстени от поредицата на Толкин. Генералният AI влиза в ролята на Единствения пръстен, който ги контролира. Конкретно за OpenAI става дума за проекта Q* или Q-Star.

Този алгоритъм има за цел да се научи да решава самостоятелно математически задачи. За разлика от останалите модели, при него се изисква достигането на много точен и единствен отговор. Калкулаторите и компютрите решават подобни уравнения от десетилетия, но те извършват само пресмятанията и дават отговора, но не и пътя до него. Формулите и начина за изчисляване досега се подаваше от хора. Q-Star трябва да премахне човешкия фактор. Инженерите от OpenAI твърдят, че новият модел вече решава задачи от основното училище. Тяхното писмо до борда е било изпратено ден преди уволнението на Алтман и се смята за основен катализатор за това решение.

Математическият AI ще е първата голяма стъпка към създаването на AGI, смятат някои експерти. Други отиват по-далеч, като казват, че такива алгоритми вече постигат първите степени на такъв генерален изкуствен интелект. Във всички случаи евентуалното достигане на функциониращ AGI ще доведе до състояние, в което двете визии на Мъск и на Пейдж ще бъдат поставени на изпитание.

Назряващата съпротива

Налагането на изкуствения интелект се смята, че ще доведе до истинска индустриална революция. Някои прогнози дори смятат, че тя ще има значително по-голям трансформационен характер отколкото досегашните. Ефектите от генеративния AI започват да се усещат. Редица държави, сред които Европейския съюз (ЕС), САЩ и Китай започнаха да създават закони, които да регулират новата технология. В същия момент, някои ключови играчи в различни сектори предприемат различни действия ако не да спрат, то поне да направят приемането на AI по-контролиран процес.

Докато ЕС първи скочи в лодката за регулиране на новата технология, то почти също толкова бързо включване на САЩ и Китай може да се каже, че е изненадващо. Брюксел се опитва по типичния си бюрократичен начин да обхване максимално всичко свързано с AI – разработване, прилагане, обучение, данни и др. От друга страна, ЕС тръгва да пречупва своите правила по-скоро в това изкуствения интелект да не се използва за следене, отколкото за това кой притежава контрола над алгоритмите – хората или самите машини. Но поне ограничава до кои системи може да се прилага.

САЩ и по-скоро Белия дом предложиха пътна карта за създаване на ново законодателство, което да обхваща и AI. За момента визията на Вашингтон не е напълно изкристализирана, но практиката досега показва, че най-вероятно ще се действа на парче с множество закони и нормативни актове. Китай също за момента е очертала 24 насоки за AI, които по-скоро обхващат само генеративния изкуствен интелект.

Докато най-влиятелните световни правителства все още се ориентират в посоката на регулациите, компании от различни сектори взимат мерки. Някои като Canon, Adobe и др. създават механизми за разпознаване и дигитално маркиране на AI създадено съдържание. Други като New York Times решават да съдят OpenAI и Microsoft за нарушаване на авторските права при обучението на алгоритмите.

Пълна неподготвеност

Последният пример показва, че законодателствата по света не са готови за AI технологията. Друг е въпросът, че точно авторското право никога не е било коректно адаптирано за иновациите от близо век. Последните големи промени бяха свързани с дигитализацията на съдържанието, но те реално бяха автоматично пренасяне на старото законодателство, което да обхване новите формати. Битката в този сектор ще бъде доста силна, предвид силното лоби и на двете страни.

Желанието за регулиране показва няколко неща. Първо, че светът не е готов да посрещне нарастващата мощ на AI, дори и само тази на „по-малките пръстени“ или езикови модели. Второ, възможността за контрол над алгоритмите също изглежда, че лесно може да се изплъзне от ръцете на човека. Пак говорим за по-простите езикови модели и може само да гадаем докъде могат да се разпрострат възможностите на напълно развит AGI. С което отново се сблъскваме със спора от началото между Мъск и Пейдж. В момента сме поели повече по пътя на втория, но все още не е късно да сменим с този на първия.

The post Единствен AI ще ги владее appeared first on TechTrends България.