Спирането на Nokia смартфоните не идва като изненада. Не е тайна, че след първите една-две години от ползването на лиценза за името HMD Global не успя да привлече интереса на потребителите. Възраждането на марката се оказа неизпълнима задача за финландския стартъп, съставен основно от бивши кадри на Nokia. Лицензирането на името е голям разход, който вече явно не се покрива от продажбите на устройства.

Решението на HMD Global маркира вторият път, когато се погребват смартфоните с името Nokia. Първият път беше през 2015 г., когато Microsoft спря да продава устройства под бранда и започна масови съкращения в мобилното звено, което придоби от финландския гигант. Надежда за връщането на легендарната марка при смартфоните все пак имаше, тъй като тя остана притежание на самата Nokia. Провалът на HMD Global слага край и на този опит за възкресяване.

Иноваторите

Историята на финландската компания Nokia е изключително интересна и пъстра, особено предвид факта, че съществува от 1865 г. Почти точно век по-късно, дружеството става истинска технологична корпорация, която започва да развива телекомуникационно оборудване. Първите безжични телефони за автомобили се разработват от 1966 г., а от 1979 г. започват работата по мобилните такива съвместими с изгряващата технология за мобилна мрежа 1G.

Nokia развива почти целия спектър от телеком системи по това време. Като прави това както за самото операторско оборудване, така и за крайните устройства. Компанията инвестира много силно в развойна дейност в тази област и затова не е изненада, че доста от иновациите в сектора тръгват или се развиват бързо първо при нея.

Такава е ситуацията със смартфоните. Докато първият е Simon на IBM от 1994 г., бързо последван от HP 200LX , Nokia се включва в надпреварата с Nokia 9000 Communicator пуснат в продажба през 1996 г. Това слага началото на развитието на умните телефони за финландската компания. След което тя постепенно набира скорост и се превръща в хегемон в сектора.

Ерата на Symbian

Независимо, че Nokia е свикнала да развива повечето неща сама, тя осъзнава нуждата от силна операционна система. Затова тя опира до развитата от няколко години платформа EPOC, която е ребрандирана на Symbian OS. През 2001 г. излиза Nokia 9210 Communicator, който става първият смартфон базиран на новата преименувана система. До 2003 г. финландският гигант е единствен, който я използва, а след това се включват и останалите водещи производители.

Комбинацията между силния хардуер на Nokia и успешната за времето си платформа Symbian се увенчава с огромен успех. От 2003 г. до 2007 г. двете достигат до почти пълна доминация на пазара на смартфони. Nokia постига в началото на 2007 г. малко над 50% пазарен дял, докато Symbian се увенчава с господство от над 65%. Конкуренцията на операционната система е с дялове далеч под 20% и е силно фрагментирана.

Има една уловка – по това време, смартфоните тепърва се развиват като концепция и технология. Самите мобилни мрежи предоставят много бавна интернет връзка и повечето работа на умните телефони е да играят ролята на ограничен, но джобен компютър. Съответно те са много скъпи и много често попадат в категорията на „бизнес телефони“ – в която основни потребители са мениджъри, богаташи и др. високоплатени хора.

Земетресението на iPhone

Появата на първия iPhone през 2007 г. създава трусове, които разклащат целия пазар и съответно – доминацията на Nokia и Symbian. В началото те не се усещат. Дори през първата година за по-голяма заплаха се смятат смартфоните BlackBerry, които стават предпочитани устройства в бизенса, заради добрата им работа с електронна поща и надеждна сигурност. Apple и техните iPhone и iOS са игнорирани.

С всяка година, пазарният дял на Symbian намалява драстично, което се отразява и на Nokia. В края на 2009г. влиянието на операционната система пада стабилно под 50%. Финландският гигант в стремеж да запази влиянието си придобива Symbian през следващата година. Стъпка, която може да се каже, че накрая има фатален характер. Същата 2010 г. е преломна за целия пазар, тогава Android започва да се налага като основна платформа и да изяжда делът на Symbian, докато iOS твърдо задминава BlackBerry.

Идеята на Стив Джобс и Apple, че физическата клавиатура трябва да отпадне се оказва печеливш ход. Symbian разчита на прекалено остаряла технология, което поставя Nokia в неизгодно положение. Финландският гигант обединява усилия с Intel и създават платформата Maemo, впоследствие прекръстена на MeeGo. Работата по операционната система и първите качествени смартфони за нея се забавят значително. Причината – вътрешна борба в Nokia между екипите на Maemo и Symbian.

Поради тази причина, първият смартфон излиза в края на 2009 г. – Nokia N900. Проблемът е, че тогава Maemo все още няма оптимизиран интерфейс за умни телефони, сензорният екран е резистивен, вместо капацитивен, което го прави по-труден за работа. По това време iPhone набира сила и започва да се превръща в нарицателно за смартфон, а Android устройствата вече заливат пазара.

Нежеланието на Nokia да се откаже напълно от Symbian и да се концентрира върху Maemo или да приеме Android се оказва фатално. Конкуренцията между двете софтуерни звена в компанията водят до това, че следващият смартфон с новата операционна система излиза през 2011 г. – Nokia N950. Това дори не е масов модел, а такъв предназначен за разработчици на приложения. Няколко месеца по-късно в същата година излиза вторият и последен смартфон с преименуваната на MeeGo платформа – Nokia N9.

Новата грешка – Windows Phone

Докато Nokia N9 беше страхотен смартфон, а MeeGo – много приятна алтернатива на Android и iOS, финландският гигант взима ново съдбоносно решение. Зарязва напълно собствената платформа и по думите на своя главен изпълнителен директор тогава Стивън Елоп „скача“ на новия Windows Phone на Microsoft. MeeGo е зарязана и изоставена в редуцираните грижи на Intel, а Symbian е напълно елиминирана.

Nokia влагат почти всичките си развойни ресурси в новото партньорство и линията устройства Lumia базирани на Windows Phone. Резултатите от хардуерна гледна точка са впечатляващи, с различни иновации като 40MP камера, Glance екран (Always on display – бел. ред.), изцяло тъмен режим, AMOLED дисплей, отделен процесор за обработка на изображенията и много др.

Софтуерно нещата изглеждат също силни, но с един голям проблем – липсата на приложения от външни разработчици. Windows Phone не успява да привлече големите онлайн платформи и производители на апликации. Тези, които правят версии за операционната система на Microsoft постепенно започват да я напускат. Windows Phone достига максимум от 5% дял на продажбите в световен мащаб, спрямо наследените над 8% от Windows Mobile. Което вкарва платформата в омагьосан кръг – ниският пазарен дял кара разработчиците да я пренебрегват, което не я прави привлекателна за потребителите.

Смартфон бизнесът на Nokia се оказва изключително изпилен откъм приходи, но много раздут откъм разходи. С което финландците решават да го продадат изцяло на Microsoft през 2014 г. Две години по-късно, софтуерният гигант закрива напълно мобилното си звено, което е базирано почти изцяло на придобивката си от Nokia. Съществува теория, че цялата операция е била замислена от Microsoft да отслаби финландската компания финансово и после да я придобие. Тя е подкрепена най-вече от факта, че тогавашният ръководител на Nokia Стивън Елоп е дългогодишен кадър на софтуерния гигант.

Втори шанс

Спирането на смартфоните с името Nokia от Microsoft и последващото затваряне на мобилното звено беше първото погребение на бранда. До голяма степен неговото завръщане беше предизвестено. Финландският гигант, който след продажбата на мобилното звено продължи да държи правата за марката, така и значителна част от патентите. След 2015 г. той вече можеше да я използва и да пусне пак смартфони под своето име.

Вместо това, Nokia аутсорсна правата на местния стартъп HMD Global, съставен от негови бивши кадри. Партньорството беше обявено през 2016 г., а година след това се появиха и първите няколко модела – Nokia 2, Nokia 3, Nokia 5, Nokia 6 и Nokia 8. Те са базирани на Android, при това максимално изчистена версия с амбицията да предоставят най-бързо новите ъпдейти.

Интересът към тях се оказа голям. Само в рамките на половин година, HMD Global продава над 1.5 млн. бройки. Смартфоните Nokia влизат на няколко пъти в Топ 10 на най-продавани, като през третото тримесечие на 2018 г. реализират 4.8 млн. устройства. Това ниво се поддържа и в началото на следващата година.

Това ли е краят?

Пандемията обърква плановете на компанията и поради по-малките ѝ финансови и производствени буфери тя започва да губи бързо позиции. Ситуацията ѝ кара да редуцира портфолиото си, наличностите, както и възможностите на смартфоните. През последните години HMD Global пускат на пазара Nokia устройства ориентирани почти изцяло в ниските класове, на висока за тях цена и с по-орязани възможности. Бизнесът, който се развива добре са обикновените телефони, които поддържат стабилни продажби през цялото време.

Nokia отдавна не се отчита от големите тракери за реализирани смартфони и пазарни дялове. Слабите резултати явно правят този бизнес нерентабилен за HMD Global. Тъй като независимо от топлите си отношения с Nokia, лицензирането на името струва значителни средства. Стартъпът е преценил, че вече сметката не излиза и ще трябва да разчита на собствения си бранд. Отделно, в момента само името Nokia не успява да убеди потребителите да купуват продуктите.

Така приключва за втори път ерата Nokia при смартфоните. Дали ще има трети опит е възможно само ако има външен интерес към името. Финландският производител на телеком оборудване не е в най-цветущо финансово състояние и няма да успее да финансира самостоятелно ново завръщане на пазара на смартфони. Китайските компании от своя страна се справят доста успешно с ползването на утвърдени марки. Добър пример за това са Lenovo с Motorola и Oppo с OnePlus. Дали това ще се случи ще зависи от интереса на подобни компании към името Nokia. Докато не се появи такъв, може спокойно да погребем за втори път смартфон бранда, който успя да повлияе доста силно на пазара, макар и да го владееше за доста кратко време.

The post Второто погребение на смартфоните Nokia appeared first on TechTrends България.

Повтаря ли се историята?

Huawei Mate 30 Pro е перфектният пример за дежавю на смартфон пазара. Един от най-високите класове хардуер, водещ дизайн и ненадмината камера. Но без достъп до големия каталог от официални приложения за Android и първият който разчита на онлайн магазина AppGallery, смартфонът изкарва у мен познати спомени. Дори само ден с него, аналогията с два модела на Nokia отпреди няколко години е много силна.

Първата асоциация е с Nokia N9, който беше единственото устройство базирано на собствената платформа MeeGo. Страхотен и иновативен дизайн, хардуер и ненадмината камера. Но без официални приложения, никаква поддръжка и дори с намален в последния момент маркетинг, заради сделката между Nokia и Microsoft буквално седмици преди дебюта му.

Втората аналогия е с Nokia Lumia 1020. Тук приликите са дори много повече. Най-малкото дизайнът на гнездото на задните камери е почти идентичен. Двете разлики в това отношение е, че Lumia 1020 като модел от 2013 г. не може да вкара 41MP сензор без той да изпъква от тънкия корпус, а последния е изработен от поликарбонат вместо от стъкло. Операционната система е Windows Phone, която към този момент има около 10-13% пазарен дял и хиляди приложения в магазина си.

Естествено, животът не ни позволява да правим директна аналогия и изводи. Причините за Huawei Mate 30 Pro да няма лицензиран Android са вследствие на геополитически действия на външни фактори, докато при Nokia и нейните модели всичко е вследствие на вътрешнокорпоративни борби и пазарни тенденции. Освен това, смартфоните без услугите на Google на китайската компания, могат да ги добавят и да ползват приложенията на най-голямата мобилна платформа. Макар и по заобиколен начин.

Но е хубаво да се прегледа историята, защото от нея могат да се извадят няколко извода. MeeGo макар да беше бърза, лека и проста за ползване платформа с много иновации (тъмен режим, без излишни физически бутони и др.), тя беше обречена, поради липсата на екосистема от програми, заради договора с Microsoft. Lumia 1020 тръгва силно, като за най-големите приложения имате официални версии и всичко си работи, като при Android. Липсват решенията на по-малките разработчици, но с това се свиква. Три години по-късно, поддръжката е изоставена, а апликациите започват да не работят.

Преди да започнем ревюто на Huawei Mate 30 Pro е хубаво да направим няколко уточнения. Първо, е още много рано да се правят заключения относно новата екосистема на китайския гигант. Второ, Huawei Mate 30 Pro може да ползва повечето приложения на Android чрез APK апликацията. Трето, на смартфона могат да се инсталират услугите на Google, но това изисква работа със системните файлове и отваря потенциални дупки в сигурността и източване на данни в неизвестна посока. Четвърто, за нуждите на това ревю последните две неща не са ползвани. Huawei Mate 30 Pro е тестван по същия начин, по който масовия потребител ще го ползва. Тоест без APK и Google.

Дизайн, екран и хардуер

Традиционно, Mate серията е съставена от най-премиум моделите, чиито основна аудитория са повече бизнес клиентите. Затова не е изненада, че много от възможностите на флагмана Huawei P30 Pro са подсилени и вкарани в нова, по-лъскава опаковка. Както и са добавени няколко функции, които в случая с Huawei Mate 30 Pro предизвикват смесени чувства.

Смартфонът е изцяло със стъклен дизайн, с минималистична странична метална рамка. Последното се налага от факта, че екранът има по-агресивна извивка от P30 Pro, което позволява на съдържанието „да прелива“ по краищата. Тук, маркетинг екипът на Huawei описва дисплея като Waterfall (или водопад) именно, заради този ефект. Екстра, с която Samsung експериментира от 2015 г. насам със своите Edge екрани.

Ако оставим извивката настрана, дисплеят на Mate 30 Pro е почти идентичен с този на P30 Pro. 6.53-инчов OLED с разделителна способност 1 176×2 400, доста ярък и добре подчертава тъмния режим, с който разполага последната версия на интерфейса на Huawei EMUI 10. Предвид факта, че Samsung е доставчик на панела, е нормално по-добрите екрани да са ги оставили за своите премиум флагмани. Но все пак се доближава по качество доста до тях.

Задният панел наподобява доста на огледалния дизайн на Samsung Galaxy Note 10, но без силното пречупване на светлината, което докарва палитрата от цветове под различен ъгъл. Новата промяна спрямо предходния Mate 20 Pro е дизайна на гнездото на камерата. То вече не е квадратно, а е кръгло, черният цвят е запазен. Откъдето идва и може би най-директната и видима аналогия с Nokia Lumia 1020. Разликата е, че е добавен специален пръстен отстрани, който имитира дизайна на фотоапаратите.

Най-голямата промяна в конструкцията и функционалностите е пълното премахване на физическите бутони за управление на звука. Последният се регулира със софтуерен слайдър, който се активира с двойно почукване в страничната рамка. Изключително неудобно, особено ако искате да коригирате силата на звука без да включвате устройството. Дали се свиква – да, дали е практично – не. Остава висящ въпросът, как се прави хард рестарт, след като липсват бутоните за звука, особено ако смартфонът е забил софтуерно.

Хардуерът е на високо ниво, като Huawei Mate 30 Pro се възползва максимално от последния чипсет на компанията – Kirin 990. Той разполага с допълнителна изчислителна мощ предназначена специално за операции свързани с изкуствен интелект (AI). Оперативната памет е 8GB RAM, а мястото за съхранение е 128GB или 256GB.

Батерията е достатъчно голяма с капацитет от 4 500 mAh, което предоставя заряд от поне ден, ден и половина. Флагманските устройства на Huawei се хвалят с възможности за доста бързи зареждания, като подобно на миналогодишния модел и новия Mate 30 Pro разполага с двупосочно индукционно зареждане. Това означава, че безжично може не само да се получава ток, но и по същия начин да се дава на други устройства.

Подсилените камери

Възможностите на камерите на Huawei Mate 30 Pro доста наподобяват тези на флагмана P30 Pro. Същият, светлочувствителен сензор е наличен при тях, като единствено размера на мегапикселите на широкоъгълната са увеличени на 40MP. Това дава на теория доста по-детайлни снимки с широк ъгъл на снимане.

Ако сте имали възможността да тествате Huawei P30 Pro, няма да останете толкова шокирани от способността на камерите на новия Mate 30 Pro. До голяма степен, техните параметри са доста сходни. Нощният режим продължава да е най-силния на пазара, който ще ви се налага да ползвате, само когато наистина осветлението е кът. При добре осветени улици и места, кадрите излизат даже по-добре с камерите при нормален режим.

Приложението за снимане на Huawei Mate 30 Pro е максимално опростено и работата с различните режими и камери става с едно действие – дали натискане или приплъзване по екрана. Лесно и интуитивно. Като изключим нощният режим, снимането става мигновено и почти толкова бързо получават достъп до готовото изображение.

Ако, бяхме тествали смартфона преди да имаме възможността да изпробваме новият Samsung Galaxy S20 Ultra щяхме смело да твърдим, че в момента Huawei Mate 30 Pro е устройството с най-добри камери на пазара. Конкуренцията от новия южнокорейски флагман тази година е доста силна.

Huawei Mate 30 Pro позволява трикратно оптично приближение и 50-кратно (х50) цифрово. Не се хвърляйте безрезервно на обещанията на последното, защото подобно на Samsung Galaxy S20 Ultra и нейното 100-кратно такова, в момента в който напуснете сферата на оптичното/хибридното, качеството рязко пада. При Mate 30 Pro тази граница е трикратното приближение.

Друга функция, която има за роля по-скоро да е нещо ново, което да продава повече телефона, отколкото да бъде от реална полза, е суперзабавения каданс от 7 680 кадъра в секунда. Това се постига основно със софтуера на телефона, отколкото с хардуера, визуално изглежда впечатляващо, но практичното му приложение е минимално.

Екосистемата или липсата на такава

ОК, стигнахме и до тази чувствителна тема. Huawei Mate 30 Pro безспорно е един от най-добрите смартфони за 2019 г., ако си затворим очите за софтуерното управление на звука. Запалените фенове ще инсталират APK и през него ще получат достъп до традиционните приложения на Android, а още по-запалените ще успеят да инсталират и услугите на Google. Но Huawei дава сериозна заявка, че ще изгради собствена екосистема, която да бъде пълноценна конкуренция на Android и iOS.

Huawei Mate 30 Pro е първото устройство, което трябва да се възползва от възможностите на магазина за приложения Huawei AppGallery. Крайният резултат наподобява силно на старта (и края) на MeeGo и Nokia N9. На пръв поглед, AppGallery е пълен с приложения, включително и такива на български език. Viber, трите български телекома, услугите на Netinfo и много други могат да се намерят.

Но редица от големите, като Facebook, Messenger, Instagram, WhatsApp и още много не са налични. Те са достъпни, чрез приложения от трети страни. Това е проблем поради няколко причини. Първата е, че не се знае колко от функциите на оригиналните програми ще присъстват в тях. Второ, не знаете дали те ще работят при следващия ъпдейт на платформата. Трето, нямате гаранция къде ще се съхраняват вашите лични данни, все пак тези приложения включват все повече имена, адреси, имейли, биометрична информация и такава за кредитни и дебитни карти.

Като стигнахме до този въпрос, в момента дори базовия браузър на Huawei изисква нелогичен достъп до почти всички функции на смартфона, включително до разговорите, които извършвате. Това ни връща назад във времето преди десет години, когато имаше 100 приложения за фенерче на Android, които се ползваха да извличат всякаква потребителска информация, като искаха достъп до максимално функции на телефона, без реално да имат нужда от тях. Huawei AppGallery също така разполага с доста китайски софтуер, който за българите и европейците като цяло няма да е от полза.

Заключения и размисли

Екосистемата е в още много ранен стадий на развитие и за успешното ѝ налагане ще трябват години. В момента, ако не се ползва готовата такава на Android чрез APK kit-а, сме на ниво MeeGo през 2011 г. Huawei тепърва ще доказват дали могат да привлекат големите разработчици и най-важното – да успеят да ги задържат. Защото Microsoft постигнаха първото за своята Windows Phone, но се провалиха при второто и след три години, платформата започна да загива.

Huawei Mate 30 Pro ще влезе в историята по сходен начин, като споменатите два модела на Nokia – техническо съвършенство, но при пълна липса на екосистема, която да го подкрепи. Дали новата платформа ще има същата съдба, като MeeGo и Windows Phone е доста коплексен въпрос и въпреки почти перфектното чувство на дежавю, контекстът все пак е доста различен.

The post Huawei Mate 30 Pro – Перфектното „дежавю“ appeared first on TechTrends България.

Своеобразното интервю, разкрива доста интересни разсъждения на Бил Гейтс спрямо теми свързани с технологичния сектор и неговата фондация. Но една част от разговора привлече световното внимание.

Мобилната надпревара

Признанието на Гейтс, че Microsoft изпусна „за малко“ възможността да наложи собствена мобилна операционна система, която да доминира пазара. Което е основното нещо, за което той съжалява.

„Изпуснахме с малко възможността да създадем доминираща мобилна операционна система“, коментира Бил Гейтс. Той допълни, че основната причина за това са различните антимонополни дела, които се водеха по това време срещу Microsoft.

„Изпуснахме с малко възможността да създадем доминираща мобилна операционна система” Бил Гейтс

„Бяхме разсеяни да се занимаваме с нашите антимонополни дела. Затова не фокусирахме най-добрите си експерти в тази област“, коментира Гейтс. Според него, Microsoft е разполагал с капацитета да създаде мобилна операционна система, която да превземе пазара, което би бетонирало позицията на компанията.

„Microsoft щеше да е много по-ценна в момента, ако бяхме спечелили мобилната надпревара. В момента Android е огромен актив за Google“, смята Гейтс.

„Microsoft щеше да е много по-ценна в момента, ако бяхме спечелили мобилната надпревара. В момента Android е огромен актив за Google” Бил Гейтс

Миналата година, Microsoft се присъедини към технологичните гиганти, които надминаха пазарна капитализация от 1 трлн. долара. Софтуерната компания дори успява да поддържа този статут, като към 27 юни тя е 1.026 трлн. долара, по данни на Yahoo Finance.

Логиката зад думите

Изказването на Бил Гейтс звучи логично, но изглежда непълно, защото фактологично нещата се разминават. Основното дело за което говори той е, когато САЩ започват разследване срещу Microsoft. Всичко е започнато през 1998 г., а целият процес официално стартира през 2001 г. и приключва три години след това. Европейският съюз стартира редица подобни действия горе-долу по същото време. Някои от тях се проточват чак до след 2012 г.

Гейтс реферира основно за антимонополното дело в САЩ, където той активно участва. Но то се провежда доста години преди Android и дори Apple да навлязат в мобилния свят. Друг проблем е, че самият Бил Гейтс решава да се пенсионира, като ръководител на Microsoft през 2006 г. Тогава той стартира процедура по преходен период за предаване на управлението. Целият процес е финализиран две години след това.

С други думи, Гейтс решава да се откаже от управлението на Microsoft точно в момента, в който Apple и техния iOS и Android правят своите първи крачки. Така неговото действие, реално създава една от предпоставките, за изпускането на момента с мобилните платформи. Но тя не е единствена.

„Цялата тази работа (около антимонополните дела) ме накара да изляза от ръководството 5-6 години по-рано, отколкото исках“” Бил Гейтс

Да не забравяме, че Android не се появява първи на пазара, нито iOS. Те просто успяха да грабнат създателите на приложения. Последното е процес, който отнема години, но веднъж завършен той ефективно блокира опитите на други играчи на пазара. Именно в такава ситуация попада Microsoft през 2011-2012 г.

Ключовото обяснение се крие в един друг цитат на Бил Гейтс:

„Цялата тази работа (около антимонополните дела) ме накара да изляза от ръководството 5-6 години по-рано, отколкото исках“, коментира той.

Индиректно Гейтс обяснява, че преждевременното му излизане от ръководството е причината, Microsoft да изпусне влака за мобилната надпревара. По този начин, доста меко и абсолютно индиректно той обвинява за това своя наследник – Стив Балмър. Последният поема поста главен изпълнителен директор на Microsoft още през 2000 г., но Гейтс до 2006 г. остава председател на борда, който контролира „технологичната визия“ за развитието на компанията. След това, цялата власт и решения се поемат от Балмър.

Негативизмът срещу Балмър

Доста експерти го обвиняват за лошите решения и реалното изпускане на Microsoft на целия мобилен пазар. Под ръководството на Балмър, компанията придобива Nokia през 2012 г., което се превръща повече във финансово бреме, отколкото в успех. Освен това, редица производители на смартфони се отказват да правят модели с новия Windows Phone поради опасения, че Microsoft ще контролира, както софтуера, така и хардуера.

Допълнително, Балмър не успява да привлече достатъчно подкрепа от разработчиците за своята мобилна платформа.

Замяната му, със Сатя Надела през 2014 г. връща Microsoft към период на почти постоянен растеж, фокусирано бизнес развитие и заветното преминаване на трилион долара пазарна капитализация.

За регулациите и перспективите

Въпреки, че антимонополното разследване е повлияло на Microsoft и Бил Гейтс дотам, че да изпуснат мобилния пазар, основателят на компанията обяви, че технологичните гиганти трябва да бъдат регулирани.

„Технологиите станаха толкова ключов, че правителствата трябва да помислят: Какво те означават за провеждането на избори? За онлайн тормоза? За подслушването на властите в стремеж да открият големи престъпления. Подобни неща“, коментира Бил Гейтс. „Така че, да, правителствата трябва да се намесят“, допълни той.

„Ако бях млад, предвид моя профил и интереси, бих стартирал сега компания за разработването на AI, който може да учи компютрите да четат и разбират цялото човешко познание на Земята“Бил Гейтс

С което се присъедини към Тим Кук, главният изпълнителен директор на Apple, който също призовава към подобни действия на правителството на САЩ.

Друг любопитен въпрос, който беше зададен на Гейтс беше, каква компания щеше да стартира в момента, ако сега беше 20-годишен.

„Предвид моя профил и интереси – ще стартирам такава за разработването на изкуствен интелект (AI), който може да учи компютрите да четат и разбират цялото човешко познание на Земята“, отговори Бил Гейтс.

The post Истинската голяма грешка на Бил Гейтс и Microsoft appeared first on TechTrends България.

Огромната популярност на „зеления робот“ не оставя никакво място за други платформи, въпреки нееднократните опити на различни производители да разчупят статуквото. При тези условия, амбициите на Huawei, че ще може да продължи силната продажба на смартфоните си със собствена операционна система, изглеждат малко пресилени.

Скептицизмът на редица анализатори е породен, най-вече от дългия списък с различни платформи, които се опитват да се противопоставят на Android през последното десетилетие. Всички те потъват в забвение и все повече се налага мнението, че ако някой може да сложи край на най-популярната платформа, то това са самите Google. Или в много радикален случай – регулаторите на САЩ, ако подхвърлените идеи за регулации, наложат разцепване на платформата на интернет гиганта и услугите ѝ.

Формула за успех

Огромната популярност на Android се дължи на няколко фактора. В началото стартира като проект с отворен код, което улеснява значително работата с нея от гледна точка на разработчици на приложения. Google разчита на различен бизнес модел, като не таксува директно (или поне не толкова) производителите на смартфони. В същото време, позволява на разработчиците да печелят пари не от директни продажби на база брой сваляния, а от реклами и/или вътрешни покупки (виртуални предмети, премиум версии и др.).

Всички тези фактори позволяват развитието на огромен каталог от приложения, които в повечето случаи за крайния потребител са безплатни. Така Google успява да спечели сърцата на всички и в допълнение интегрира своите услуги, като онлайн търсачка, карти и други.

Отделно интернет гиганта позволява на производителите да добавят собствени „обвивки“, които да отличават смартфоните им от останалите. Тази практика се прилага от Huawei, Sony, Samsung, LG, HTC и много други. Макар това да води до потенциално забавяне на смартфоните, Google дава възможност на производителите да надграждат Android-а.

Сходни привилегии се дават и на операторите, които лесно могат да интегрират специфични услуги, в устройствата, които предлагат в мрежите си.

Благодарение на всички тези действия, Android се налага като най-лесен, удобен и полезен избор за всички по веригата.

Светът е основно за двама

Apple и Google успяват да привлекат почти всички разработчици на приложения и се превръщат в основни и приоритетни платформи, когато трябва да се пуска мобилен софтуер. Програмистите понякога изпитват затруднения да обслужат едновременно iOS и Android и затова не е изключение, когато се приоритизира една от двете системи. Пускането на приложение за трета доста често идва като прекалено високо изпитание за разработчиците.

Липсата на достатъчно и актуални програми и/или поддръжката им е сред основните причини за провала на повечето различни платформи. Android и iOS имат лъвския пай от разработчици на своя страна и критична потребителска маса, която да оправдае пускането на софтуер за тези системи. Има определени нишови изключения, като например Fire OS на Amazon, която се ползва от таблетите на компанията и която разполага с достатъчно функционален каталог.

Както ще видим, основната причина за провалите на главните претенденти за развитие на трета мобилна платформа стои именно липсата на достатъчно приложения и последваща поддръжка от създателите им.

Трудният избор

Huawei е изправен пред труден избор. Да разработи собствена операционна система от нулата, като да разчита на благосклонността на компаниите да добавят своите приложения за нея. Или да направи своя версия, като вземе основата на версията на Android с отворен код (AOSP), където може да разчита потенциално на готови магазини за приложения.

Вторият вариант изглежда по-вероятен, като слуховете за момента посочват единствено името на потенциалната нова платформа HongMeng OS или Oak OS. Все още се спекулира дали ще е базирана на AOSP или ще е изцяло нова разработка. Очаква се тя да дебютира или в края на август или през септември, когато изтича гратисния период, даден на Huawei от Белия дом.

В следващите редове ще разгледаме някои по-важни, интересни и известни опити да се разчупи статуквото. Включени са платформи, които се появяват след дебюта на Android през 2008 г.

The post Платформите, които не успяха да детронират Android appeared first on TechTrends България.