Изградена върху реновиран индустриален терен от 65 декара, новата централа е проектирана с мисъл за опазване на околната среда и оптимално използване на ресурсите. С инсталирана мощност от 8 MWp и годишно производство от 12 GWh, ФЕЦ Бараково ще елиминира приблизително 4 700 тона емисии въглероден диоксид от електроенергийната мрежа в България годишно[1].

„Днес правим още една важна крачка към едно по-чисто, по-устойчиво и енергийно независимо бъдеще за България и региона. Вярвам, че чрез отговорни инвестиции можем не само да ускорим зеления преход на страната, но и да покажем как бизнесът, институциите и местните общности могат да обединят усилия в името на устойчивото развитие“, заяви Николай Андреев, Главен изпълнителен директор на Vivacom, по време на откриването.

Соларната електроцентрала край Бараково е оборудвана с 11 466 високоефективни двулицеви соларни панела от най-висок клас, всеки с мощност 700 Wp. Те улавят не само директната слънчева светлина, но и отразената радиация от земната повърхност, като по този начин постигат максимална ефективност. През есента предстои и добавянето на модерна батерийна система за съхранение на енергия, която ще позволи по-ефективно управление на енергията и оптимално използване на възобновяемите източници през цялото денонощие. Проектът за батерийното съхранение е подкрепен от българското правителство и Европейския съюз като стратегическа инициатива за гарантиране на мрежовата стабилност при нарастващия дял на възобновяемите енергийни източници, в съответствие с Националния план за енергетика и климат.

„Инвестираме във възобновяеми енергийни източници, защото вярваме, че бизнесът може да бъде двигател на прехода към чиста енергия в региона. България заема централно място в нашата стратегия – тук инвестираме 120 милиона евро в изграждането на три соларни и една вятърна централа. Заедно, от 2027 г. тези проекти ще покриват изцяло нуждите от електроенергия за операциите на United Group в България и ще задоволяват 65% от общото електропотребление на Групата в региона“, подчерта Анте Смокрович, Изпълнителен директор на енергийната дивизия на United Group.

На официалното откриване на централата присъстваха и представители на местната власт –  Методи Байкушев, кмет на община Благоевград, и Станислав Горов, кмет на община Кочериново, които изразиха своята подкрепа и удовлетворение от съвместната работа по реализирането на проекта.

„Радвам се, че този проект се реализира в непосредствена близост до Благоевград. Като регионален център на Югозападна България, нашият град и всички ние имаме отговорността да подкрепяме устойчивото развитие на региона и амбицията да градим обща визия за бъдещето. Откриването на тази съвременна фотоволтаична централа не само ще подпомогне енергийната независимост на нашия регион, тя ще даде добър пример за устойчиво развитие и отговорност към природата. Пожелавам това да е само начало на още подобни инициативи, които ще направят средата, в която живеем, по-чиста, по-сигурна и по-зелена“, сподели Методи Байкушев, кмет на община Благоевград.

„Изборът на село Бараково и община Кочериново за реализирането на този мащабен проект е признание за нашия регион – за неговия потенциал, природни дадености и за хората, които с труда и енергията си градят неговото бъдеще. Поздравявам United Group за визионерския подход и инвестицията в зелена енергия именно тук – в сърцето на Рила планина. Вярвам, че това е само началото на едно ползотворно сътрудничество между бизнеса и местната общност“, коментира Станислав Горов, кмет на община Кочериново.

[1] Въз основа на последния наличен емисионен фактор на българската мрежа.

Съдържание от „Виваком“

The post United Group откри втората си фотоволтаична централа в България appeared first on TechTrends България.

Сделката е изключително показателна по няколко причини. Тя демонстрира, че United Group най-вероятно ще бъде разпродадена на парчета, като във всяка държава ще има потенциално различен купувач. Трансакцията показва, че някои бизнеси на ниво група може да бъдат пакетирани и продадени отделно. Продажбата в Сърбия също така е и потенциален тест за точната стойност на различните активи, тъй като този пазар не е най-големият. „Перлите“ в короната на United Group са българската „Виваком“ и гръцката Nova.

Сръбската сделка има и няколко поетични, така да се каже, момента. Първият е, че от SBB тръгва самата United Group и сега това е първото звено, което бе продадено. Втората е, че купувачът е конкурент, с който преди около пет години имаха силни противоречия и конфликти около окрупняването на местния пазар. Сръбският телеком сектор обаче се измени значително оттогава насам, като държавният оператор Telekom Serbia подобри позициите си във всички сегменти.

Почти пълна подялба

Параметрите са сравнително прости. PPF Telecom Group придобива бизнеса на SBB в Сърбия. Той включва само фиксирани услуги – доставка на интернет и телевизия. По данни на компаниите, това означава над 700 хил. абонати в западната ни съседка. Цената е 825 млн. евро чисто, без в нея да се включват наличните парични резерви на SBB или потенциален дълг на компанията.

United Group постига и втора сделка, като DTH или сателитната ТВ ще бъде отделена и предоставена на Telekom Serbia. Трансакцията също е за чисти 652 млн. евро. Така, общо групата събира 1.5 млрд. евро при почти пълното си излизане от сръбския пазар.

Медийният бизнес на United Group в Сърбия остава в групата. Той включва различни новинарски и развлекателни ТВ програми, като N1 и Nova S. Те остават отделени в United Media, което е шапка за повечето подобни активи на балканския холдинг.

SBB обаче е ценна от друга гледна точка. Сърбия беше една от страните, която не е включена в United Fiber – звено на балканската група съдържащо опорната и магистрална оптична инфраструктура. То обхваща България, Гърция, Словения и Хърватия, като отговаря за продажбата на едро на капацитет.

Сръбската трансформация

Покупката е стратегическа за PPF Telecom Group, защото в Сърбия, другата балканска група има стабилно присъствие единствено в мобилния сегмент. Тя се опитва да развива фиксираните услуги, но към третото тримесечие на 2024 г. разполага с дял от едва 4% ТВ и 5% интернет абонати. Придобиването на SBB ще направи техния оператор Yettel Serbia пълноценен конкурент на все по-доминиращия Telekom Serbia.

Последният успя да измести конкуренцията и да се превърне в лидер във всички сегменти в рамките на пет години. Telekom Serbia е основно държавен оператор и чрез комбинация от агресивна политика и такава в стил „разделяй и владей“ успя да превземе пазара.

През 2019 г. успя да настрои двата основни конкурента и балкански телеком групи една срещу друга. Тогава, SBB обвини, че Telekom Serbia и Telenor (сега Yettel, част от PPF Telecom Group – бел. ред.) подготвят споразумение за споделяне на фиксираните мрежи. Целта – да се изхвърли United Group от сръбския пазар.

Последният по това време е доминиран от четири играча. Единственият напълно конвергиран оператор по това време е Telekom Serbia, два основно мобилни – Telenor и Vip Mobile (собственост на Telekom Austria, сега A1 – бел. ред.) и един фиксиран – SBB. Държавният телеком е лидер при мобилните услуги и интернет доставката, докато звеното на United Group държи ТВ сегмента.

За пет години картината се променя значително, като Telekom Serbia вече е лидер и на трите пазара. При фиксираните сегменти като дял абонати има над 50% и единствено при мобилния има по-силна конкуренция от Yettel и дял под 45%.

Продажбата на SBB трансформира Yettel в напълно конвергиран оператор и шанс за адекватна конкуренция на държавния телеком. Трансакцията обаче превръща сръбския пазар в ефективен дуопол, само с два основни играча. Telekom Austria и техния A1 присъства единствено при мобилния сегмент и е на трето място с 24% дял от абонатите.

С прибавянето на сателитните абонати на SBB, Telekom Serbia си гарантира близо, ако не и повече от 60% дял. DTH доставката в страната заема 13% от всички ТВ абонати, като след звеното на United Group са българската Polaris (зад нея седи Максим Заяков, бившия съсобственик на „Булсатком“ – бел. ред.) и DigiTV. Последните две нямат големи дялове, та лъвския пай от тези 13% ще отиде при държавния телеком. Което най-вероятно е направено, за да може сделката да мине през антимонополните регулатори в Сърбия.

Български и балкански асоциации

Ситуацията наподобява значително на българския пазар, на който „A1 България“ и „Виваком“ са напълно конвергирани, докато „Йеттел България“ тепърва прохожда във фиксираните услуги. Развитието им ще бъде трудно, тъй като вече не останаха достатъчно големи независими интернет и ТВ доставчици, които местното звено на PPF Telecom Group да придобие за бързо развитие в тези сегменти.

Огромната разлика е в Telekom Serbia, защото у нас нямаме държавен телеком, който да е лидер и в трите типа основни услуги. Дуополното положение също е голям капан за потребителите, защото това е последната стъпка преди пълен монопол.

На балканско ниво, сделката вещае големи трансформации, потенциално по-значими от тези за сръбския пазар. Собствениците на United Group са решили да разпродадат активите си и раздялата със звеното, откъдето тръгва групата е тест за тази стратегия. Доминацията на Telekom Serbia прави продажбата в Сърбия лесна задача, а с продажбата на част от ТВ абонатите на държавния телеком, най-вероятно се гарантира нейното одобрение. Изборът на SBB допълнително е улеснен от факта, че това е звеното с най-малък дял приходи спрямо останалите звена през 2023 г.

United Group тепърва има да продава своите най-ценни активи – „Виваком“ и гръцката Nova. Както инфраструктурната United Fiber и медийната United Media. Към тях прикачаме и Telemach, които оперират в Босна и Херцеговина, Черна Гора, Хърватия и Словения. Сделка подобна на сръбската при първите два телекома може да трансформират съответно българския и гръцкия пазари в дуополи. При тях обаче няма толкова доминиращо държавно (или друго компанийно) присъствие и чисто от антимонополна гледна точка би трябвало да са проблем. Което отваря вратата на потенциални външни за тези пазари инвеститори да навлязат на тези пазари.

Сръбската сделка поставя първата стъпка към пълната разпродажба на United Group. Което показва, че тя ще се прави на парче, а не всичко накуп. След нейното приключване, телеком пазарите на Балканите, включително българския, може да не са вече същите.

The post Разпродажбата на United Group започна в Сърбия appeared first on TechTrends България.

При третия Кръстоносен поход, те завзимат Константинопол – действие, което допълнително отслабва Византийската империя и за някои историци е един от факторите за налагането на Османската империя няколко века по-късно на Балканския полуостров.

Изключителната динамика от последните дни на 2024 г. и първите такива на 2025 г. между телекоми и регулатори, показва доста сходна картинка. Председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мария Филипова излиза на своеобразен „кръстоносен поход“ срещу мобилните оператори и някои противоречиви техни практики. Това се случва само месеци след като оглавява поста през май миналата година. След различни битки между нея, КЗП, другият ключов регулатор, операторите и съда, всичко това кулминира в идеята на Филипова да отнеме честотните лицензи на трите основни телекома. Усилията ѝ, а може би и мотивите ѝ, доста наподобяват тези на кръстоносните походи от европейската история, като сравнението става още по-силно, като добавим резултатите от различните схватки.

Първият поход – неустойките по договорите

В края на май 2024 г. правителството на Димитър Главчев изненадващо смени ръководството на КЗП и назначи за председател Мария Филипова. Тя стана известна преди това с отказа си на Васил Божков за подкупи и потенциално други услуги, докато е начело на Държавната комисия по хазарта. Четири месеца след поемането на поста в КЗП, Филипова предприе първия си своеобразен „кръстоносен поход“ като взе на мушка допълнителните неустойки при предсрочно прекратяване на абонаментите с телекомите.

Действията са аргументирани покрай постъпилите множество жалби свързани с подобни казуси. Тогава, регулаторът забрани практиката операторите да натрупват неустойки, като заплащат освен трите месечни такси, така и разликата в промоционалните цени, както за тарифите, така и за закупените устройства. Докато при първите, решението е лесно, то при смартфон субсидиите, нещата стояха малко по по-различен начин,

Два месеца по-късно, телекомите и КЗП достигнаха до компромис, в който максималната сума по неустойките да не надвишава три месечни такси. Останаха някои въпросителни по това решение за точната калкулация, но те трябва да се видят при подписване на нови договори, в които тези условия ще бъдат добавени. Компромисът беше голямо постижение за КЗП, защото дойде в момент, в който забраната на регулатора падна в съда.

Вторият поход – скритата индексация

Не отне много време и самите телекоми дадоха повод на Мария Филипова отново да предприеме „кръстоносен поход“ срещу тях. Този път на прицел попада т.нар. „скрита индексация“, която два от операторите („Йеттел“ и „Виваком“) решиха да обявяват в последните дни на 2024 г. поскъпване на месечните такси на съществуващите договори с между 1 и 3 лева. Те правят това, защото очакванията за инфлацията за изминалата година е да е около 2% и дори да се коригират с толкова цените, ще става дума за между 40 и 80 стотинки в най-масовите тарифи.

Очаквано, КЗП скочи срещу тази практика, която може да позволи на операторите да индексират цените всяка година, с колкото си поискат, независимо от инфлацията. Председателят на регулатора Мария Филипова обяви, че това е нелоялна търговска практика, която трябва да се забрани. Тя също така наложи санкции до 50 хил. лева за всяка една от тях. Не става напълно ясно дали е за трите точки нарушения по 50 хил. лева, за абонат или само еднократно се прилага тази сума.

Ситуацията беше малко хаотична, защото първоначално КЗП прехвърли проблема към ресорната за телекомите – Комисия за регулиране на съобщенията (КРС). Това беше направено, защото аргументите за промените на тарифите на двата оператора бяха заложени точки в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). КРС не намира проблем след анализ на проблема, а „събраната в хода на проверката информация ще бъде предоставена на КЗП във връзка с правомощието й да наблюдава устойчивостта на пазара на дребно с цел осигуряване защитата на потребителите срещу нелоялни търговски практики“. Така телеком регулаторът върна топката обратно при подателят ѝ.

В крайна сметка от КЗП издадоха заповед за забрана на скритата индексация, като се позовават на текстове от Закон за защита на потребителите (ЗЗП). Действие, което операторите обжалват в съда.

Законовата схизма

Казусът се оказва доста интересен, защото кой е прав – телекомите или КЗП, зависи изцяло от това кой закон се чете. В ЗЕС е предвидено, операторите да могат да променят общите си условия и тарифите, като уведомят за това потребителите с поне един месец предизвестие. Клиентите също така имат правото да прекратят веднага договорите си, без да дължат неустойки, ако не са удовлетворени от промените. Двете условия са спазени от телекомите.

В ЗЗП обаче е записано, че промяна на цените, продуктите и/или услугите в договорите не може да стане без изричното съгласие на потребителите. В случая с телекомите имаме мълчаливо такова или изрично несъгласие чрез прекратяване на контракта. Така се получава своеобразна законова „схизма“, според която операторите са прави, тъй като четат ЗЕС, но и КЗП, който гледа ЗЗП.

Подобни проблеми се решават в съда и зависят от аргументацията на различните страни. На 22 януари Административен съд – София (АСС) излиза решение по част от казуса, като не уважава предварителното изпълнение на забраната за индексирането на цените. В мотивите си, магистратите поставят под въпрос голяма част от основните аргументи на КЗП за цялостната заповед. Те са прекалено общи, непрецизни и дори преувеличени. КЗП може да обжалва решението пред Върховния административен съд (ВАС). Тепърва АСС ще гледа самата законосъобразност на заповедта за забрана на практиките и глобите, но предвид негативните отзиви към аргументите на КЗП най-вероятно и те могат да паднат. Засега това е поредната загуба пред съда от страна на регулатора.

Третият поход – отнемане на лицензите

Два дни преди АСС да излезе с решение, КЗП вдигна още повече мизата и дори взриви сектора с радикалната идея да отнеме лицензите на операторите. Има подобна възможност предвидена в ЗЗП, в която регулаторът може да предложи такова действие на съответния орган, издал разрешителните. Това се прилага, когато има влязла в сила наказателно постановление и точно този член от закона се цитира от председателя Мария Филипова.

В случая с телекомите, тя най-вероятно визира забраните за индексацията на цените, но този казус както виждаме в момента „виси“ в съда. Самият регулатор използва в аргументите си „системни нарушения“ на операторите и липсата на възпиращ ефект на глобите, които за компаниите са просто „оперативен разход“.

Крайният резултат е, че КЗП дава аргументирано предложение към КРС за изземването на лицензите за мобилните честоти на операторите. Телеком регулаторът обаче отказва да го разгледа като, че то… противоречи на ЗЕС и на европейската правна рамка. КРС също така смята, че мярката е непропорционална и, че подобни проблеми могат да се разрешат с възпиращи санкции (финансови глоби – бел. ред.).

Регулаторът също така цитират европейска директива 2018/1972, според която разрешителният режим за честотите трябва да „гарантира правна сигурност, да насърчи регулаторна предвидимост, с цел установяване на инвестиции, по-специално за нови безжични широколентови съобщения“.

В същия дух, коментира случая и Виктория Боклаг, главният изпълнителен директор на United Group и собственик на „Виваком“.

„Регулаторите трябва да работят в предвидените законови рамки, това което иска да направи КЗП е невъзможно“ Виктория Боклаг, главен изпълнителен директор на United Group

„Регулаторите трябва да работят в предвидените законови рамки, това което иска да направи КЗП е невъзможно“, заяви Боклаг на събитие на United Group, на което беше обявена инвестиция на телеком групата в размер от 120 млн. лева за изграждането на четири електроцентрали за възобновяема енергия в страната.

Официално чрез Алиансът на технологичната индустрия (АТИ), телекомите обвиниха действията на КЗП като „абсурдни, некомпетентни и опасни“. Браншовата организация смята, че няма „системни нарушения“, защото жалбите към КРС през 2023 г. намаляват с 10% на годишна база и повечето от тях са решени в полза на потребителите. Неофициално от телекомите дори ползват по-остър език спрямо Филипова и нейните амбициозни действия. Във всички случаи, става дума за прекомерна ескалация.

Добър или лош кръстоносец

КЗП обаче не се отказва, като този път регулаторът опонира силно на КРС. Според първия регулатор, в цитираната директива има още изброени цели, като „осигуряване на прозрачност на цените“, „защита на интереса на гражданите и крайните ползватели“ и др. От КЗП обвиняват, че КРС не защитава гражданите, а операторите. Така се завърта наново колелото и отново съдът ще трябва да реши кой е крив и прав в тълкуванията си.

Кръстоносните походи имат своите противоречиви нюанси в историята и тяхната роля в разгръщането ѝ в по-късното Средновековие. Подобна е ситуацията и с настоящите телеком казуси и регуалтора. Трябва да отбележим, че действията на КЗП до един момент бяха в правилната посока. Идеята на телекомите да могат да индексират всяка година абонаментите независимо от инфлацията с колкото поискат е опасен прецедент. Беше нормално и очаквано от обществото КЗП да се намеси в опит да спре тази скрита индексация.

Проблемът беше начинът по който се направи. КЗП и по-скоро лично Мария Филипова влязоха доста по-остро от необходимото и, когато започнаха да губят битката тръгнаха на по-голяма ескалация. Отнемането на мобилните лицензи на компаниите означава пълно замразяване на безжичните комуникации (различни от WiFi мрежи) в страната. Отделно, предвид аргументите, които са ползвани в съда за забраната на индексацията показват, че те най-вероятно няма да издържат на всички инстанции и ще паднат. Така, действията на КЗП до момента бяха шумни, но засега – неефективни. Дали ще останат такива – ще видим от следващите съдебни решения.

The post Кръстоносният поход на КЗП срещу телекомите appeared first on TechTrends България.

Един от тях е разширен списък с потенциални купувачи, както и евентуалната пазарна оценка на United Group. За разлика от предишната информация на Bloomberg, която противоречеше на изтеклата в гръцката преса такава преди няколко месеца, че има вероятност групата да се продава „на парче“, сега американската агенция не изключва и този вариант. Всичко все още е в прекалено начална фаза на преговори, което се индикира и от приемането на не обвързващи оферти. Самата телеком група отказва да коментира неофициална информация свързана с продажбата ѝ.

Разширеният списък

Последната информация на Bloomberg потвърждава, че основните потенциални купувачи са арабските телеком групи Etisalat и Saudi Telecom (STC). Към тях се добавят фондовете Apax Partners и Warburg Pincus. Три други големи стратегически купувачи също са били проучвани Това са френските Orange и Iliad, както и австрийската Telekom Austria Group. Последната държи „А1 България“ и цялата телеком група зад бранда A1. Френските оператори от години се оглеждат за активи в региона. Особено Orange, които в един момент са разглеждали „Виваком“ при една от многото предходни продажби на оператора. Iliad от своя страна придобиха полския телеком UPC Poland за 7 млрд. злоти (1.6 млрд. евро) през 2021 г.

Общата пазарна оценка на United Group, която се преследва е 8 млрд. евро, като в сумата се включва и дълга на групата. Към края на 2023 г. той е в размер малко под 4.3 млрд. евро, показват данните от изтеклия финансов доклад на групата. Нетно остават 3.7 млрд. евро, които да се разпределят към настоящите акционери. Мажоритарен дял в момента има BC Partners с 56%, следван от мениджмънта на компанията, в която влиза и сръбския магнат с общо 42% и Европейската банка за развитие и възстановяване (ЕБРВ) с около 2%.

През юли се очаква всички заинтересовани компании за придобиването на United Group да подадат не обвързваща оферта. Това означава, че няма да платят банкова гаранция, която при отказ от сделка да остане при настоящите собственици. Подаването на подобни оферти показва, че преговорите все още са в начална фаза, както подчертават и източниците на Bloomberg. След получаването на подобни предложения, се избира една от тях и се подхожда към сделка или се сключва обвързваща такава. В двата случая след това следва задълбочен дю дилиджънс или специален одит на продаваните активи.

Всичко е на тезгяха, може и на части

Обновената неофициална информация включва още една важна подробност. Цялата United Group се продава, но е възможно някои от купувачите да решат да пуснат оферти за бизнеса на групата в отделни пазари. Например, гръцките звена на балканския конгломерат да отидат в стратегически инвеститор от Франция, докато останалата част да бъде придобита от финансов такъв. Или пък същото може да се приложи за българските активи на United Group, докато останалите отидат в ръцете на друг купувач. Нарочно даваме за пример операциите на групата в България и Гърция, защото това са им най-апетитните и големи.

Това увеличава възможността да се намерят купувачи и евентуално да се повишат цените на някои от активите. Продажбата на целия United Group в единен пакет се оказва проблемен, защото част от заинтересованите и потърсени компании имат операции на някои от пазарите.

Etisalat например притежава мажоритарен дял в телеком групата на PPF Group, които държат Yettel и CETIN дружествата в България и Гърция. Telekom Austria Group държи телекомите A1 в България и Северна Македония. В югозападната ни съседка United Group има значително медийно присъствие, а у нас, австрийците при придобиване ще попаднат в ситуацията на Etisalat.

Ако се стигне до продажба към няколко купувача, разпределението ще бъде интересно. Защото, United Group започнаха да отделят фиксираните си мрежи в едно централизирано дружество, а мобилните кули бяха продадени на саудитския TAWAL (дъщерна фирма на Saudi Telecom – бел. ред.). Продажбата на едро на свързаност също е изнесена на ниво група във всички пазари. В повечето държави, в които оперира United Group в общи линии действат по няколко компании от United Group. Това обикновено са телеком оператор, медийно дружество и скоро инфраструктурно.

The post Първите оферти за собственика на „Виваком“ се очакват през юли appeared first on TechTrends България.

За разлика от тях, работата по отделяне на фиксираната мрежа започва през 2021 г. в Гърция и Untied Group иска от няколко години да направи това, но поради различни обстоятелства процесът отнема повече време. Тогава, групата аргументира идеята за отделяне на мрежите си и поставянето им в едно звено, че по този начин по-лесно ще може да продава капацитет на международни клиенти.

Проблемът е, че през последните месеци вървят упорити слухове, че United Group си търси купувач, покрай високата задлъжнялост на конгломерата. Те тръгнаха точно от Гърция, откъдето започна формирането на новото мрежово дружество на групата. Което може да означава всичко или нищо. Дълговете бяха и основната причина за продажбата на United Towers през 2023 г. Но този път, създаването на United Fiber ще има за цел по-скоро да увеличи общата цена на групата, отколкото да се продава отделно.

Новият United Fiber

Новото дружество се казва United Fiber и ще отговаря за цялата оптична инфраструктура на групата. Тя включва фиксираната мрежа в Гърция, България, Сърбия, Словения и Хърватска. Стратегическото ѝ разположение я прави привлекателна за потенциално изграждане на свързаност от Тип 1 и 2, защото позволява стабилна трансгранична свързаност по продължение на Балканите. Както и създава предпоставка за междуконтинентална такава между Европа, Близкия изток и Азия. В по-дългосрочна перспектива ако се засилят връзките между Гърция и Египет – може да има свързаност и към Африка.

По думите на Желко Батистич, вицепрезидент „Технологии“ в United Group, само в четирите държави-членки на Европейския съюз (ЕС) – България, Гърция, Словения и Хърватска са изградени 60 хил. км опорна и градска оптична мрежа. За Сърбия, Батистич само коментира, че през 2000 г. United Group са изградили най-голямата мрежа в региона.

На тези пазари тя покрива 3.6 млн. домакинства, като през 2024 г. има планове да се разшири с още 450 хил. с оптика до дома. Според финансовите отчети на компанията-майка за края на 2023 г. Сърбия е на второ място в групата с 568 хил. абоната, след България, като „Виваком“ разполага със 721 хил. Батистич коментира, че българският оператор е лидер в доставката на интернет на дребно с 50% покритие на домакинствата (бел. ред. – коригирано на 12.06.2024 г., преди това беше изписано като „пазарен дял“) и с планове да го разшири до 67% към 2028 г.

Гърция – първа и последна

Вицепрезидентът допълва, че United Group има планове да разшири с 20% оптичната свързаност в Гърция. Южната ни съседка е със сравнително малки позиции, като има само 135 хил. абоната в края на 2023 г. (само за Nova, без Wind – бел. ред.). Но се предвиждат нови проекти, като опорен кабел от Солун до Атина, който трябва да бъде завършен през 2025 г.

Потвърждава се целта на създаването на United Fiber. Балканската група иска да може да продава трансгранична свързаност и вкарването на фиксираната мрежа под една шапка улеснява това. Самата търговска дейност ще се осъществява от друго звено – UGI Wholesale. То беше създадено през 2021 г. и отдели всички продажби на едро в групата под една шапка.

По това време беше създадено и United Fiber в Гърция. От балканската група потвърдиха, че през март 2024 г. беше основано местно дружество United Fiber в Словения и до края на годината това трябва да се случи в България и Хърватска.

Защо на United Group им отне три години да вкарат останалите си фиксирани мрежи под гръцкото дружество United Fiber? Най-вероятно заради консолидационните процеси, особено в България. „Виваком“ направи ударни покупки на някои от останалите по-големи регионални оператори. Това позволи на телекома да излезе на лидерска позиция по абонати при фиксираните услуги. Но също така разшири значително обхвата на оптичната и опорна мрежа на компанията. Част от сделките бяха подложени на критика от конкуренцията и регулаторите и затова процесът се забави. Това важи с пълна сила на придобиването на „Булсатком“.

Повишаване на приходите или на цената

Погледнато от гледната точка на цялата група, отделянето на United Fiber има значителна логика. Ако UGI намери големи клиенти, които да използват цялата инфраструктура в отделните държави за трансгранична свързаност, това може да докара допълнителни приходи за компанията. Досега този процес минаваше през всеки един от телекомите в съответната страна. UGI трябваше да оптимизира процеса, а изваждането на мрежата в отделно дружество го приключва.

Докато допълнителни приходи няма да са излишни за United Group, то друга потенциална цел е да се надуе пазарната оценка на целия конгломерат. Отново от Гърция тръгнаха слуховете, че балканската телеком група се опитва да се продаде, след като мажоритарния финансови инвеститор BC Partners иска да излезе.

Гръцките медии писаха през февруари, че местното звено на United Group – Nova е в много ранен процес на продажба. Цената е около 2 млрд. евро, като за купувачи се спряга финансовия фонд CNC Capital Partners, както и телекомите Etisalat и Saudi Telecom. Продажбата само на гръцкия бизнес може да създаде проблеми на групата после да намери добра цена и за останалите си звена. Това е видно и в новосъздадения United Fiber, тъй като оптичните трасета в южната ни съседка са важни за свързаността с Африка и Азия. Там са предвидени и нови инвестиции. Българският пазар е вторият по големина на приходите в рамките на групата и също е с ключово географско разположение за продажбата на едро на взаимосвързаност.

Саудитски интерес (обновена)

Така през май се засилиха слуховете, този път, че на тезгяха е цялата United Group. Всичко все още е в проучвателна фаза, а основният кандидат е арабския Etisalat. Ако се сключи подобна сделка, това ще е проблем в България и Сърбия, защото близкоизточния телеком вече притежава мажоритарен дял в местните оператори под бранда Yettel. Което ще създаде опасения от прекомерна концентрация на пазара.

Слуховете се натрупват, като само преди два дни (3 юни) Reuters пусна нова информация, че Saudi Telecom (STC) вече преговарят за пълното придобиване на United Group. Разговорите са в начална фаза и може да не доведат до сделка. Балканската група се оценява на около 8 млрд. евро, като в цената е включен и дългът, който в края на 2023 г. е 4.3 млрд. евро.

Последните действия с отделянето на United Fiber създават допълнителни предпоставки за продажбата на групата в пакет, а не на парче. Потенциалният купувач ще получи напълно конвергиран телеком, който оперира в доста апетитни като география региони. Съответно може да се окаже ключов при интернет свързаността между Европа и околните континенти.

The post United Group най-накрая отделя фиксираната си мрежа appeared first on TechTrends България.

В края на февруари, гръцките медии започнаха спекулациите, че United Group се подготвя да продаде местните си активи. Още тогава, тръгнаха и предположенията, че може цялата група да смени собствеността си и да не се ограничи само с бизнеса си в южната ни съседка.

Новата информация на Bloomberg подкрепя за момента втория вариант. Тя продължава да е неофициална, но вече поне не се говори само за гръцките активи. От друга страна, ако Etisalat и United Group достигнат до съгласие и потенциално до сделка, то тя ще има големи проблеми с регулаторното одобрение. Арабската група изкупи мажоритарния дял в повечето телеком активите на PPF Group в Централна и Източна Европа, които включват Yettel и CETIN.

Проучвателна фаза

Информацията на Bloomberg е доста оскъдна. Според американската агенция, Etisalat са започнали да проучват възможностите за пълното придобиване на United Group. Източниците на Bloomberg също така споменават, че настоящият мажоритарен собственик на балканския телеком – британският фонд BC Partners, търси обща оценка от около 8 млрд. евро.

Нещата са все още в доста начална фаза. Двете страни отказват официален коментар, като Etisalat (който оперира под търговския бранд e&) допълват, че са публична компания и ще държат акционерите информирани за подобни действия. От тяхна страна има само, че „към момента“ не са отправили конкретна оферта за United Group. Източниците на Bloomberg посочват, че официалната процедура по продажбата се очаква да започне през юни.

Това подкрепя предположенията на гръцките медии от края на февруари, че BC Partners се подготвят за пълно излизане от балканската телеком група. Информацията от тогава включваше освен Etisalat, като потенциален купувач, но и саудитската Saudi Telecom. Звеното Tawal на втората компания придоби мобилните кули на United Group в края на 2023 г. за 1.22 млрд. евро и потенциално изкупуване на целия конгломерат изглежда като логична стъпка напред.

Малко вероятният гръцки пакет

Източниците на Bloomberg внасят доста малко яснота спрямо информацията от гръцките медии отпреди два месеца. Те подкрепят тезата, че BC Partners най-вероятно ще търсят купувач на целия United Group, а не само „на парче“. Сумата, която търси британския фонд също не е случайна и изглежда логична. Телеком конгломератът има натрупан дълг към края на 2023 г. в размер на 7.13 млрд. евро, като по същото време продава мобилните кули на Tawal за 1.22 млрд. евро. В началото на 2024 г. бяха емитирани нови дългови облигации на стойност 1.73 млрд. евро, но те са за плащане на предстоящи падежи по задълженията.

Ако приемем, че постъпленията от сделката ще отидат за покриване на дългове, остават около 6 млрд. евро. При оценка от 8 млрд. евро, BC Partners ще успеят да вземат около 2 млрд. евро печалба, която обаче не включва първоначалната инвестиция за закупуването на United Group от фонда през 2019 г. Тя е на стойност от 2.6 млрд. евро, с което британската финансова институция ще бъде на загуба от около 600 млн. евро. Сумата може и да е по-малка, като това ще зависи от точните параметри на потенциалната сделка, както и на комисионните.

Предвид високото задлъжняване на United Group и желанието на BC Partners да излязат от групата не изглеждаше логично, да „продават на парче“. Гръцкият бизнес на конгломерата формира само около 30% от приходите и около 27% от печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA). Ако приемем последната като основния критерий при формирането на пазарната оценка, то при самостоятелна продажба, BC Partners ще вземе едва 2.16 млрд. евро. При това без да включваме дългът, който е изтеглен с обезпечения на гръцките активи.

Супер балкански телеком или защо имаме проблем

Отново опираме до хипотеза, в която Etisalat стигне до споразумение и реши да придобие United Group. Сделката ще бъде изключително трудна за одобряване на регулаторно ниво. Арабският телеком вече купи мажоритарния дял (50% + една акция) в телеком звеното на PPF Group – PPF Telecom. В него влизат всички оператори под бранда Yettel, инфраструктурното CETIN и словашкия O2. В трансакцията не се включват чешките телеком активи на PPF Group, а цената е 2.15 млрд. евро.

Проблемът е, че при придобиване на United Group, заедно с горните оператори ще има припокриване на няколко пазара. Най-голямо то ще бъде на два пазара – този в България и в Сърбия. На нашия например, то ще е огромно. Etisalat ще контролира вторият и третият по приходи телекоми („Виваком“, „Йеттел“ и „ЦЕТИН“ в комплект), както и двете най-големи медийни групи – „Нова броудкастинг“ и „бТВ“. С което при мобилните абонати, Etisalat ще постигне дял от 63.3% по данни на Комисията за регулиране на съобщенията за 2022 г. Медийният пазар е по-труден за данни, но по такива от 2021 г. от една от двете агенции – ГАРБ, двете групи постигат сумарна аудитория от 74% през 2021 г.

В Сърбия също имаме силно припокриване, тъй като там оперират SBB за United Group, а за PPF Telecom Group там са местните звена на Yettel и CETIN. Проблемът е доста по-лесен за решаване в Словения, където застъпване има само на медийния пазар с местните Pop и United Media. Ситуацията е идентична и в Хърватска, но там United Group имат и оператора Telemach.

Предвид факта, че такава сделка обхваща множество страни-членки на Европейския съюз има голяма възможност освен одобрение от местните регулатори, да се чака и такова от Брюксел. Което ще усложни сделката, като най-затруднено ще е положението именно на българския пазар. Засега тя все още е в сферата на спекулациите, като през следващите няколко месеца може да очакваме някакво развитие и потенциално потвърждение.

The post След Yettel, арабската Etisalat се прицели и в United Group appeared first on TechTrends България.

Сред спряганите купувачи са американски финансов фонд и потенциално два арабски телеком групи. Интересът на оператори от Близкия изток се засилва, след като Etisalat придоби контролния пакет акции в Yettel и CETIN, сред които са и едноименните български компании.

Информацията засега е силно спекулативна, като самите United Group отказват да я коментират именно поради този факт. От друга страна, в идеята има логика, защото групата натрупа големи дългове, с нейните мащабни планове за разгръщане на Балканите. През януари тя пласира облигации за 1.73 млрд. евро, които бяха използвани за рефинансиране на предходни задължения.

Евентуалната продажба на гръцките активи ще окажат значителна промяна в портфолиото на United Group, като в момента те са най-големи като приходи. Затова и логиката, че може цялата група да е на тезгяха не е толкова далечна.

От съседите с любов и спекулации

Новината, че гръцкият телеком Nova на United Group може да бъде продаден тръгва от местното издание Euro2Day. Според него, процедурата е все още в ранна фаза, но вече има заявен интерес от различни инвеститори – стратегически и финансови. Позовавайки се на анонимни източници, основната причина е потенциалното изтегляне на BC Partners от телеком групата в неопределено бъдеще.

Очакваната цена за Nova е около 2 млрд. евро или 7.5 пъти печалбата преди лихви, данъци и амортизации за дружеството за 2023 г. Сред потенциалните купувачи се спряха американския фонд CVC Capital Partners, а голямата гръцка медия Ekathimerini добавя към него арабските телекоми Etisalat и Saudi Telecom. Първият вече има силни апетити в региона след като придоби мажоритарен дял в Yettel и CETIN, които са със стабилни позиции в България и Сърбия. Избрани са и консултантите по евентуалната сделка – JP Morgan и Morgan Stanely.

Според двете гръцки медии единият вариант е продажбата само на телекома Nova. Втората опция е сделката да обхване цялата група и всички пазари. Тогава обаче Etisalat ще срещне съпротива от антимонополните регулатори в някои от държавите, в които оперира United Group. Най-проблемни ще са Сърбия и България, тъй като арабите вече придобиха контролния дял в Yettel и CETIN от PPF Group. Бившите звена на Telenor са най-активни точно в тези две балкански държави.

Средиземноморският фактор

Гръцката експанзия на United Group започна малко след тази в България. През август 2020 г. балканския телеком получи одобрение от местените и европейски антимонополни органи за придобиването на оператора Forthnet, който оперира под търговското име Nova в страната. Това е един от водещите кабелни доставчици в южната ни съседка и по това време разполага с 457 хил. ТВ и 551 хил. интернет абоната.

Точно година по-късно през август 2021 г. беше обявено и второто придобиване на местна почва. United Group купи третият по големина мобилен оператор и един от трите водещи телекоми в Гърция – Wind Hellas. След още година двата актива бяха обединени в една компания и под бранда Nova.

Новият комбиниран оператор се превърна във втория по големина фиксиран такъш и остана трети при мобилния сегмент. Това показват данните на гръцкия телеком регулатор EETT за 2021 г. Макар тогава финалното ребрандиране на Nova да не е приключило, компанията вече има малко под 24% на мобилния пазар като абонати. Операторът скъсява макар и с малко разликата спрямо втория Vodafone, който е с 30%.

Лидер е OTE с 46%, като бившият държавен телеком е водещ и при двата подсегмента във фиксирания пазар. При интернет доставката е с около 50% дял на линиите, а при платената телевизия – около 52%. Консолидираните данни на Nova във фикса ги поставят на твърдото второ място. При интернет доставката, звеното на United Group е с 27% пазарен дял, а при платената ТВ – 36%.

Перлите в короната

През първите години на придобиването, „Виваком“ беше най-големият актив на балканската група, както по приходи, така и по EBITDA. Закупуването и консолидирането на двата гръцки оператора промениха частично тази картина. За деветмесечието на 2023 г. (последният финансов отчет на United Group, с който TechTrends разполага – бел. ред.) лидер по приходи е Nova с 612 млн. евро. „Виваком“ е втори с 487 млн. евро, но двете звена заедно съставляват 54% от всички постъпления на United Group за периода. Брандът Telemach, който оперира в четири държави е след това с 21%, а медийната част на групата United Media е след това със 17%. Оригиналният сръбски оператор SBB е само с 9%.

„Виваком“ обаче се оказва най-печелившата от всички в United Group с 232 млн. евро EBITDA за деветте месеца на 2023 г. Nova отчита само 205 млн. евро, а двете заедно съставляват около 60% от тази оперативна печалба. Трети по EBITDA в групата е United Media със 103 млн. евро.

Ако се стигне до продажба на Nova почти сигурно ще означава девалвация на портфолиото на United Group. От друга страна, балканската група изгради своята локална телеком империя с агресивни придобивания. Те станаха факт благодарение на редица заеми. Към края на деветмесечието на 2023 г. United Group е акумулирала дълг в различна форма на обща стойност от 7.13 млрд. евро.

Групата започна активни действия по овладяването на задълженията. Отделянето на мобилните кули на всички оператори и продажбата им на саудитския Tawal за 1.22 млрд. евро беше именно с цел да се намалят борчовете на United Group. Сумата беше платена в налични средства, без акции или дългови инструменти. През януари, балканският телеком конгломерат емитира нови облигации на стойност 1.73 млрд. евро, с които да се покрият някои от дълговете с наближаващ падеж.

Консолидираните гръцки активи представляват апетитна хапка, както за стратегически, така и за финансови инвеститори. United Group успяха да окрупнят част от пазара в южната ни съседка, най-вече във фиксирания сегмент. Подобни действия се направиха и в България, след като групата придоби доскорошния лидер на платена ТВ сателитния оператор „Булсатком“. Очаква се неговото пълно вливане във „Виваком“ да се случи съвсем скоро. Това ще направи българският телеком лидер на фиксирания пазар, докато на мобилния, компанията е с почти изравнени позиции спрямо втория „Йеттел“.

С което, Nova и „Виваком“ са двете перли в портфолиото на United Group. Третата по-малка е медийния конгломерат United Media, в която са концентрирани различните активи за съдържание, сред които е и българската „Нова броудкастинг груп“. Ако групата продаде едното звено, то другото ще продължи да допринася тежест за холдинга. Въпросът е какво решение ще вземе ръководството на United Group – дали за цялостна смяна на собствеността или само на някое или няколко подразделения. Засега групата публично отказва да коментира темата.

The post Бъдещето на United Group ще се решава в Гърция appeared first on TechTrends България.

Решението на КЗК слага и край на сагата със спора за собствеността на „Булсатком“. През последните години за сателитния оператор се водят тежки битки – съдебни и регулаторни, покрай преструктуриранията му и продажбите му. Одобрението на сделката с „Виваком“ ще разплете бързо и лесно останалите казуси. Някои от които се влачеха в съдилища и регулатори с години и заради взаимосвързаността им не можеха да се решат без да предизвикат нови.

Действието на регулатора обаче ще отвори нови въпросителни относно измерването на пазара на платена телевизия. КЗК прие доводите на United Group и „Виваком“ да включи в този сегмент и стрийминг платформите, познати и като Over The Top услуги (OTT). Данните за тях все още са само ориентировъчни и на база външни изследвания, като повечето играчи не са длъжни да подават точна информация за абонатите си, нито подлежат на регистрационен режим в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) или Съвета за електронни медии (СЕМ). Като всичко това най-вероятно ще бъде оспорвано в съда от конкурентите.

Новият поглед

Най-голямото опасение за сделката между „Виваком“ и „Булсатком“ е поглъщането на вече втория на пазара за платена телевизия от първия. Според официалните годишни данни на КРС за 2022 г. делът на абонатите на двете компании заедно ще бъде 61%. След финализирането на сделката „Виваком“ ще получи две трети от пазара, като далеч след тях остава „А1 България“ с малко над 26%.

КЗК правилно отбелязва, че „Булсатком“ губи през последните години абонати, като от 2020 г. до 2022 г. тя се е лишила от 145 хил. потребители. Ако превъртим лентата по-назад, ситуацията става дори по-плашеща. Преди КРС да започне да събира данни за крайните клиенти на платена ТВ, косвените индикации показваха, че сателитния оператор разполагаше преди десетина години с около един милион абоната. Към 2022 г. „Булсатком“ вече се е свил до 542 хил. или почти наполовина, като и това е първата година, в която компанията губи лидерското си място. Причина за всичко това е засилената конкуренция, финансовите проблеми на оператора и несигурността покрай боричканията за власт в него.

Този факт не е най-решаващия в констатацията на КЗК, че няма опасност от създаване на господстващо положение след сделката. Регулаторът приема напълно доводите и допълнителните неофициални данни на United Group и „Виваком“, които игнорират тези от годишните доклади на КРС. Според тях на ТВ пазара трябва да се добавят абонатите на стрийминг платформите и тези, които не се отчитат от операторите (т.нар. сив сектор).

По този начин целият сегмент се увеличава като обем с 50% от малко над 2 млн. на малко над 3 млн. потребители. United Group и „Виваком“ предоставят информация, че абонатите на OTT услуги са около 541 хил. и още 423 хил. са неотчетени от малките оператори или са т.нар. сив сектор. С което сумарния пазарен дял на телекома след придобиването на „Булсатком“ се свива от внушителните 61% на доста по-приемливите 40%.

За стрийминга с любов

Има ясна причина, защо през всичките години досега при пазарните анализи в телеком сектора се взимаха данните от КРС. Те се водеха за най-официални и пълни, тъй като законово се задължаваха всички оператори да декларират своите абонати и ги подават директно към регулатора. Големите телекоми ги оспорваха, защото смятат, че малките крият клиенти. Това се прави защото цената за правата на излъчване на съдържание се определят на размера на потребителската база.

Проблемът идва, че няма точна информация колко е сивия сектор. Правени са различни проучвания през годините и дори в мотивите към КЗК данните на „Йеттел“ и „Виваком“ се разминават значително. Първата компания посочва, че към 2020 г. необявените абонати са около 4-5% от целия пазар. „Виваком“ предоставя малко по-конкретни като цифри, но като дял те са три-четири пъти повече – над 17%.

Ситуацията е същата и при стрийминг платформите (OTT). Големите от тях са международни услуги, които не подлежат на изискването да обявяват своите абонати в страната пред регулаторите. Данните за тях са предоставени от трети външни източници, цитирани от „Виваком“ и United Group и са силно приблизителни и груби. Част от тях са и вътрешни изследвания на телеком групата.

Въпреки, че са силно ориентировъчни те са доста интересни и за първи път имаме по-точна разбивка на стрийминг услугите в страната. Netflix е лидер с 200 хил. абоната, следван от HBO Max със 150 хил., Disney+ е наполовина със 75 хил., още 40 хил. са към Amazon Prime Video. Българските независими онлайн ТВ платформи са с 60 хил. и още 35 хил. са другите, някои от които и сателитни услуги от съседни държави.

„Но всичко е точно“

С безропотното приемане на горните данни КЗК обръща с главата надолу анализът на ТВ пазара в България. Освен, че информацията за потребителите „на сиво“ и OTT е ориентировъчна се пренебрегва факта, че в страната един от популярните начини за абониране към стрийминг платформите е през големите телекоми. „Йеттел“, тогава „Теленор“, наложиха идеята с добавянето на HBO Go (сега HBO Max) през 2016 г.

Практиката обхваща и трите оператора, както и повечето големи стрийминг услуги. „А1 България“ дори интегрираха Netflix в рамките на своето умно приложение Xplore TV. Няма разбивка, колко от тези абонати минават през телекомите. КЗК игнорира това, като се позовава на изследване на британския регулатор Ofcom, че на Острова между 60% и 80% от клиентите на OTT се договорят директно с платформата. Според тези данни само 10% минават през операторите.

За България обаче няма такова изследване и не се знае какво е припокриването на тези 541 хил клиенти. Ако решението на КЗК за разглеждане на пазара на платена ТВ трябва да се превърне в практика ще са необходими доста промени и усилия в две посоки. Едната – да се намери по-точно измерване на сивия сектор, което да се ползва от регулаторите. Втората – да се накарат стрийминг платформите да публикуват своите данни за абонатите в страната, което ще е трудно, защото са международни компании, а в закона за момента те не подлежат на такъв режим.

Въпреки липсата на тези неща КЗК отсъжда, че „всичко е точно“ и дори факта, че пак се надвишава пазарния дял след придобиването на 40% се смята, че няма заплаха за конкуренцията.

Протоколно за другите сегменти

На фона на ТВ пазара останалите опасения за сделката между „Виваком“ и „Булсатком“ са буквално протоколни. При пазара на дребно на интернет доставка се отчита кумулативен дял от малко под 38% и съответно се смята, че не е заплаха за конкуренцията. Разликата там с „А1 България“ за 2022 г. е и по-малка, операторът е с дял от 27.8%.

Пазарът за медийно съдържание също се смята, че няма да бъде повлиян толкова силно. United Group притежават „Нова броудкастинг груп“ и КЗК смята, че заради натиск на правоносителите, компанията няма да може да се възползва от по-силните си позиции да ограничава достъпа. Опасенията за каналната мрежа са споменати набързо и разпуснати, заради възможностите в Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ) за прокарване на кабелите и през шахтите на операторите на комунални услуги.

Разплитане на останалите случаи

КЗК също така налага незабавно изпълнение за своето решение, въпреки протестите на „Йеттел“ и водените дела по друг свързан казус. Почти сигурно е, че ако не двата основни конкурента, то поне единия ще обжалва мотивите на регулатора. Ако сделката мине и се финализира, то тогава тя ще разплете останалите случаи по собствеността на „Булсатком“, които са навързани с нея.

През 2019 г. кредиторите на сателитния оператор поемат контрола над „Булсатком“ и като финансови инвеститори без да участват на телеком пазара под друга форма не би трябвало да минават през одобрение на КЗК. Софийският съд обаче постановлява, че все пак регулаторът трябва да разгледа сделката и ако има промяна в пазарното поведение, то тогава трябва да се произнесе по казуса. В идентична ситуация е последващата продажба на „Булсатком“ към Спас Русев. Последният взима заем именно от United Group, за да финансира придобиването.

С което двата казуса за собствеността на сателитния оператор зависият напълно от това дали КЗК ще одобри окончателното поглъщане на „Булсатком“ от „Виваком“. С решението от петък на регулатора това е факт и съответно се разплитат двете претенции отпреди няколко години. За момента остава казуса с продажбата на физическата инфраструктура на оператора към United Group, което за момента е спряно от съда и евентуалното обжалване на решението на регулатора от останалите телекоми. Ако няма промяна в крайния изход, то тогава телеком пазарът ще е завършил основния процес по консолидация на сектора. Както и ще сложим край на сагата с „войната на розите за „Булсатком““ .

The post Как КЗК разчете ТВ пазара за сделката с „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.

Нивото беше вдигнато значително със старта на EON на „Виваком“ през април 2021 г. Тя можеше да се каже, че е първата умна платформа, която да комбинира силна видеотека с възможности за гледане на линейна телевизия и видео на поискване. Оттогава насам, основните играчи в България влязоха в надпревара за предоставянето на подобни услуги.

Двата водещи телекома са главните претенденти, като единствено „Булсатком“ представляваше малко по-сериозна конкуренция с техния b-box. Драмите около придобиването на сателитния оператор от United Group поставят под въпрос дългосрочните му възможности.

В крайна сметка, еволюцията на ТВ платформите на телекомите достигна до ниво, в което те вече са пълнокръвни стрийминг такива. Последните промени в EON на „Виваком“ подкрепят тази теза. Което е доста иронично предвид факта, че самите стрийминг платформи все повече обръщат поглед назад към времената на кабелната телевизия и възприемат редица практики от това време. Тенденция, която ще разгледаме през следващата седмица.

Изпитани промени

Виваком“ обновяват EON в няколко направления. Първият е интерфейса, който е променен драстично и прилага изпипаните методи на стрийминг платформите. Това включва големи блокове за ключовото съдържание и изчистени ленти за вторичното и препоръчаното. Концепцията идва директно от услугите като Netflix и HBO Max. Едно от големите ѝ предимства е лесното мащабиране и ползване на устройства с различни екрани – от смартфони до телевизори.

EON въвежда и няколко други функции, които ще са познати на потребителите на стрийминг платформи. Първата и най-полезната е свалянето на съдържание на устройството с цел гледане офлайн. Полезна възможност, която може да се използва на път или на места с по-ограничен достъп до интернет. Втората е пропускане на интрото на сериалите, което е практично при гледане на много епизоди накуп. Въведена още от зората на Netflix и превърната в синонимна за платформата.

Останалите са технически изчиствания – интеграция на превю при слайдъра за превъртане на видеото, препоръчване на следващ епизод, при приключване на настоящия и др. Добавено е и запаметяване на прогреса на гледане с опция да се продължи по-нататък – също позната функция от стрийминг услугите.

Изкуствен и естествен интелект

Няма успешна стрийминг платформа без добри алгоритми за препоръчване. Такива добавя „Виваком“ към своя EON. Освен с директно предлагане на следващи епизоди или части от филми, платформата обещава да подобри автоматичния избор на показванията спрямо предпочитанията на потребителите. Описана като изкуствен интелект, функцията отново идва от дигиталните платформи за съдържание.

По-интересна е добавката на „естествен интелект“. „Виваком“ са наели цял екип от редактори, който се грижи да прави много по-конкретни и контекстуални препоръки. Те ще са отделни ленти и ще са тематични според сезона, празника или друг важен контекст. Например ще се прави специална селекция на любовни филми за Св. Валентин, патриотични видеа за Трети март или като при кончината на българския актьор Иван Иванов – продукции с негово участие.

Тази комбинация от софтуерни алгоритми с ръчно избиране от специализиран екип също е част от репертоара на големите стрийминг платформи. Тя е доказала многократно ефективността си и от телекома вече започват да отчитат предимствата. Например, покрай кончината на актьора Иван Иванов и поставянето на негови филми в препоръчани ги е направило най-гледаните за месеца почти моментално.

Размиване на границите

Взимането на някои от изпипаните похвати на стрийминг платформите и интегрирането им доскорошните ТВ такива показва все по-голямото размиване на границите между двете. Вече не сме на етап в който просто се слага едно съдържание във видеотеката или се интегрира с акаунта в Netflix, а тя се развива като пълнокръвна услуга.

При „Виваком“ това се прави на стратегическо ниво. Платформата EON е дело на компанията-майка United Group и се налага на всички пазари, на които групата оперира. Тя е и напълно самостоятелна разработка и затова телеком конгломератът я развива почти като отделна стрийминг платформа, в която има и възможност за гледане на линейна телевизия.

Усилията на United Group показват и, че в надпреварата за стрийминг услугите може да се включат и телекомите под една или друга форма. Границата между линейната телевизия и стрийминга съвсем се размива с участието на операторите. Дигиталните платформи от своя страна също започнаха да правят това с налагането на бизнес практики от времето на кабелната телевизия – като добавянето на реклами, например.

The post Обновеният EON на „Виваком“ или за бленда между ТВ и стрийминга appeared first on TechTrends България.

Предвид политическата ескалация на темата, отново трябва да направим едно уточнение – TechTrends е политически неутрална и не цели никакви изгоди или защита на интересите на някоя партия. Винаги сме избягвали покриването на теми, които в един момент достигат до тези нива. Но предвид значението на „Булсатком“ за българския телеком пазар не можем да игнорираме това развитие.

Част от информацията също така е доста неофициална и хипотетична, както и идва от източници като сайта ПИК. TechTrends успя да потвърди част от нещата, но не всичко. Това също трябва да се отбележи дебело, преди да навлезем в самата конкретика. Нея първо ще я представим сравнително хронологично, след което ще влезем и в потенциалните хипотези и последствия.

На кафе със Спас

На 24 януари, екип на сайта ПИК засичат бившият премиер и съпредседател на „Продължаваме промяната“ (ПП) Кирил Петков да пие кафе със Спас Русев в столичен хотел. При вида на журналистите, политикът веднага си тръгна, като малко след него го последва и бизнесмена. Оттам тръгнаха спекулациите, че срещата е била обвързана със сделката между United Group и „Булсатком“.

Източници от телеком индустрията на TechTrends потвърждават, че това е била темата на разговора, както и че тя е продължила малко след това. Повече детайли обаче липсват.

До финализирането на сделката с „Булсатком“, Спас Русев все още се води за реалния собственик на оператора. Официално, компанията е собственост на специално създадено във Великобритания дружество. Преди това, бизнесменът беше основен акционер във „Виваком“ и член на борда на директорите до 2022 г. Той придоби на търг „Булсатком“ през 2021 г., но едва след година премина към влизане във владение, заради присъствието му в ръководството на конкурентния телеком.

Политическата ескалация

След близо седмица затишие, срещата между Спас Русев и Кирил Петков изглеждаше, че ще мине като поредната „жълтина“ в българското медийно пространство. Нещата се промениха рязко на 31 януари, когато TechTrends получава информация, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) планира да одобри сделката на 1 февруари.

Източник от телеком сектора коментира, че се очаква това да стане без никакви условия, което означава, че регулаторът не вижда проблеми за конкурентната среда. Една сделка може да бъде одобрена с и без такива. При наличието на опасения за конкуренцията в сектора, КЗК може да постави условия, при които да се осъществи трансакцията.

Докато TechTrends се опитваше да намери допълнително потвърждение на информацията или КЗК да публикува съответното решение, ситуацията ескалира. Вечерта на 31 февруари бившият премиер и настоящ депутат Кирил Петков изрази загриженост при евентуално одобрение на сделката между United Group и „Булсатком“. Той повтори нашата информация, че се очаква КЗК да излезе с решение в тази посока на 1 февруари, а тя се потвърждава и от публикация на Mediapool.

„Ако е вярно, че утре КЗК ще одобри сделката между United Group и „Булсатком“, това много ни притеснява, защото сме чели докладите на Комисията за регулиране на съобщенията за близо 60% пазарен дял“, коментира Петков пред медии на 31 януари.

КЗК на прицел

Кирил Петков веднага допълни, че настоящият състав на КЗК е с изтекъл мандат и че трябва да бъде сменен. Както и да се коригира Закона за защита на конкуренцията в тази насока. Петков уточни, че това ще стане след разговори с ГЕРБ. ПП и техния коалиционен партньор „Демократична България“ отдавна настояват за смяна на съставите на ключови регулатори, като КЗК винаги е бил водещ в техните изказвания.

По този начин, Петков обвързва косвено сделката между United Group и „Булсатком“ с дълго отлагания разговор за смяна на съставите на регулаторите. Което на пръв поглед прави придобиването политически заложник между управляващото мнозинство в Народното събрание. Това не е напълно задължително, защото КЗК все пак може да одобри сделката и след това тя да бъде атакувана в съда.

Регулаторът не остана мълчалив за дълго време и на 1 февруари излезе с остра позиция срещу тази на Кирил Петков като обяви, че според българското и европейски антимонополно законодателство КЗК е независим орган. Което означава, че останалите държавни органи не могат да влияят на нейните решения или да прекратяват правомощията на действащите ѝ членове.

United Group излиза с почти идентична позиция няколко часа преди тази на КЗК. Телеком групата заявява, че изказването на Кирил Петков е „недопустима намеса“ в работата на независим регулаторен орган. До момента (1 февруари) няма публикувано решение за самата сделка за „Булсатком“. Ако в четвъртък е имало заседание, когато обикновено се провежда такова от КЗК, то резулатите от него регулаторът ги публикува публично в рамките на следващата седмица.

Двете хипотези

Срещата на Кирил Петков със Спас Русев и последващите действия, както и потенциални такива на КЗК създават две потенциални, но взаимоизключващи се хипотези. Едната е, че бизнесменът търси по-широка политическа подкрепа за одобрението на сделката. КЗК до момента застава на страната на United Group и „Виваком“ при заплетения казус с „Булсатком“ и останалите дела. Но пълното придобиване на сателитния оператор много трудно може да мине, поради голямото влияние, което ще окаже на пазара. Което налага, макар и да не изисква напълно, по-широка политическа подкрепа.

Втората хипотеза е изказана от сайта ПИК. В нея се твърди, че договорката между Спас Русев и United Group е била на два етапа. Първият е погасяването на основната част на заема с фиксираната инфраструктура на „Булсатком“ на стойност от 90 млн. евро. Тя вече е приключена и одобрена от КЗК, но за момента е спряна в от софийския административен съд. Втората част е пълното усвояване на сателитния оператор от телеком групата на стойност от 40 млн. евро, като тогава да бъде платена и комисионната на Русев от 5 млн. евро.

Според ПИК отношенията между българския бизнесмен и миноритарния акционер на United Group Драган Шолак и Спас Русев заемат завой. Телеком групата приключва сделката за „Булсатком“ без да изплати комисионната за бизнесмена и затова той започва да търси политическа подкрепа, за да я спре. Целта му е да се забави решението на КЗК, докато намери нов купувач на сателитния оператор.

Източници от индустрията споделят, че тази хипотеза може да е частично вярна. Разликата е, че проблемът не е в решението на United Group за придобиване, а по-скоро от страна на Спас Русев, който получил потенциално друга оферта за оператора. Или активно търси по-добра такава.

Реакцията на Кирил Петков от 31 януари, като че ли подкрепя тезата на ПИК, но не я потвърждава на 100%. На следващия ден коалиционният партньор на ПП – „Демократична България“ изместиха разговора за телеком регулациите в друга посока. Те обърнаха внимание, че два от операторите са предприели индексация на цените, но с напълно различни стъпки и затова трябва да се намеси Комисията за защита на потребителите (КЗП).

Темата е интересна и ще бъде разгледана в отделен материал в TechTrends. Но това изместване демонстрира, че целият шум около КЗК и „Булсатком“ може би вече вреди политически. Затова и ескалацията в тази посока скоро може да утихне и вече се взимат мери в тази посока.

Последствията

Според Mediapool КЗК е взела решение на 1 февруари да одобри без условия сделката. В същия ден служителите на „Булсатком“ излизат на протест, подкрепен от синдиката КТ „Подкрепа“. Те протестират от опасения, че след придобиването голяма част от тях ще бъдат съкратени. Операторът разполага с малко над 1 500 наети лица към края на 2021 г. Предвид оптимизациите и продажбата на инфраструктурата тази бройка може да се е намалила значително към днешна дата.

Ако се потвърди решението на КЗК това означава, че сме на финалната права на края на „Булсатком“. Пазарното влияние на оператора се смяташе за прекалено голямо, че да мине лесно през регулатора. С което и решението на регулатора се очакваше да се забави. Последната надежда за промяна е обжалването му пред съда от конкурентите – „А1 България“ и „Йеттел“.

Финализирането на сделката ще сложи край на оператора, но и на дългата сага от борба за собствеността му. Както и низа от дела и казуси, които бяха създадени около „Булсатком“. Ако КЗК разреши придобиването му от United Group, то тогава ще отпадне спорът за сделката между кредиторите и единия съосновател на компанията Пламен Генчев. Както и оспорването на придобиването на оператора от Спас Русев. Трите казуса са навързани и до голяма степен зависят от решението на КЗК от 1 февруари, което очакваме да се публикува другата седмица, ако то вече е взето.

The post Войната за „Булсатком“ отвори политически фронт appeared first on TechTrends България.