В края на февруари, гръцките медии започнаха спекулациите, че United Group се подготвя да продаде местните си активи. Още тогава, тръгнаха и предположенията, че може цялата група да смени собствеността си и да не се ограничи само с бизнеса си в южната ни съседка.

Новата информация на Bloomberg подкрепя за момента втория вариант. Тя продължава да е неофициална, но вече поне не се говори само за гръцките активи. От друга страна, ако Etisalat и United Group достигнат до съгласие и потенциално до сделка, то тя ще има големи проблеми с регулаторното одобрение. Арабската група изкупи мажоритарния дял в повечето телеком активите на PPF Group в Централна и Източна Европа, които включват Yettel и CETIN.

Проучвателна фаза

Информацията на Bloomberg е доста оскъдна. Според американската агенция, Etisalat са започнали да проучват възможностите за пълното придобиване на United Group. Източниците на Bloomberg също така споменават, че настоящият мажоритарен собственик на балканския телеком – британският фонд BC Partners, търси обща оценка от около 8 млрд. евро.

Нещата са все още в доста начална фаза. Двете страни отказват официален коментар, като Etisalat (който оперира под търговския бранд e&) допълват, че са публична компания и ще държат акционерите информирани за подобни действия. От тяхна страна има само, че „към момента“ не са отправили конкретна оферта за United Group. Източниците на Bloomberg посочват, че официалната процедура по продажбата се очаква да започне през юни.

Това подкрепя предположенията на гръцките медии от края на февруари, че BC Partners се подготвят за пълно излизане от балканската телеком група. Информацията от тогава включваше освен Etisalat, като потенциален купувач, но и саудитската Saudi Telecom. Звеното Tawal на втората компания придоби мобилните кули на United Group в края на 2023 г. за 1.22 млрд. евро и потенциално изкупуване на целия конгломерат изглежда като логична стъпка напред.

Малко вероятният гръцки пакет

Източниците на Bloomberg внасят доста малко яснота спрямо информацията от гръцките медии отпреди два месеца. Те подкрепят тезата, че BC Partners най-вероятно ще търсят купувач на целия United Group, а не само „на парче“. Сумата, която търси британския фонд също не е случайна и изглежда логична. Телеком конгломератът има натрупан дълг към края на 2023 г. в размер на 7.13 млрд. евро, като по същото време продава мобилните кули на Tawal за 1.22 млрд. евро. В началото на 2024 г. бяха емитирани нови дългови облигации на стойност 1.73 млрд. евро, но те са за плащане на предстоящи падежи по задълженията.

Ако приемем, че постъпленията от сделката ще отидат за покриване на дългове, остават около 6 млрд. евро. При оценка от 8 млрд. евро, BC Partners ще успеят да вземат около 2 млрд. евро печалба, която обаче не включва първоначалната инвестиция за закупуването на United Group от фонда през 2019 г. Тя е на стойност от 2.6 млрд. евро, с което британската финансова институция ще бъде на загуба от около 600 млн. евро. Сумата може и да е по-малка, като това ще зависи от точните параметри на потенциалната сделка, както и на комисионните.

Предвид високото задлъжняване на United Group и желанието на BC Partners да излязат от групата не изглеждаше логично, да „продават на парче“. Гръцкият бизнес на конгломерата формира само около 30% от приходите и около 27% от печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA). Ако приемем последната като основния критерий при формирането на пазарната оценка, то при самостоятелна продажба, BC Partners ще вземе едва 2.16 млрд. евро. При това без да включваме дългът, който е изтеглен с обезпечения на гръцките активи.

Супер балкански телеком или защо имаме проблем

Отново опираме до хипотеза, в която Etisalat стигне до споразумение и реши да придобие United Group. Сделката ще бъде изключително трудна за одобряване на регулаторно ниво. Арабският телеком вече купи мажоритарния дял (50% + една акция) в телеком звеното на PPF Group – PPF Telecom. В него влизат всички оператори под бранда Yettel, инфраструктурното CETIN и словашкия O2. В трансакцията не се включват чешките телеком активи на PPF Group, а цената е 2.15 млрд. евро.

Проблемът е, че при придобиване на United Group, заедно с горните оператори ще има припокриване на няколко пазара. Най-голямо то ще бъде на два пазара – този в България и в Сърбия. На нашия например, то ще е огромно. Etisalat ще контролира вторият и третият по приходи телекоми („Виваком“, „Йеттел“ и „ЦЕТИН“ в комплект), както и двете най-големи медийни групи – „Нова броудкастинг“ и „бТВ“. С което при мобилните абонати, Etisalat ще постигне дял от 63.3% по данни на Комисията за регулиране на съобщенията за 2022 г. Медийният пазар е по-труден за данни, но по такива от 2021 г. от една от двете агенции – ГАРБ, двете групи постигат сумарна аудитория от 74% през 2021 г.

В Сърбия също имаме силно припокриване, тъй като там оперират SBB за United Group, а за PPF Telecom Group там са местните звена на Yettel и CETIN. Проблемът е доста по-лесен за решаване в Словения, където застъпване има само на медийния пазар с местните Pop и United Media. Ситуацията е идентична и в Хърватска, но там United Group имат и оператора Telemach.

Предвид факта, че такава сделка обхваща множество страни-членки на Европейския съюз има голяма възможност освен одобрение от местните регулатори, да се чака и такова от Брюксел. Което ще усложни сделката, като най-затруднено ще е положението именно на българския пазар. Засега тя все още е в сферата на спекулациите, като през следващите няколко месеца може да очакваме някакво развитие и потенциално потвърждение.

The post След Yettel, арабската Etisalat се прицели и в United Group appeared first on TechTrends България.

Австрийската група също така обяви, че през есента ще бъде напълно завършен процеса по отделяне бизнеса на мобилните кули на всичките ѝ оператори. Както и, че ще бъде листнат на фондовата борса във Виена. С което два от българските телекоми – „А1 България“ и „Виваком“ ефективно ще аутсорснат своята мобилна инфраструктура. Вторият телеком вече продаде своите мобилни кули на саудитската TAWAL в началото на 2023 г.

Ефектът „Стемо“

За периода април-юни, „А1 България“ отчита ръст на приходите от 21% до 183 млн. евро. От тях 14 млн. евро са постигнати благодарение на интеграцията на „Стемо“ в телекома. Това прави 8.7% от растежа на постъпленията на българския оператор и ако ги извадим, компанията продължава със здравословното увеличение от 12.3% на годишна база. С подобни темпове, се развива „А1 България“ през последните периоди.

Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) също скача с впечатляващите 25.8% до 80 млн. евро. Във финансовият отчет не се посочва какъв е ефектът на системния интегратор. Косвен индикатор е маржът на печалбата, който през второто тримесечие на 2022 г. е бил 41.8%, докато през същия период на настоящата година се увеличава слабо с 43.5%. Друг коментар в документите на TAG е, че разходите за софтуерни лицензи и специалисти са нараснали вследствие на придобиването на „Стемо“.

Несъществените промени при абонатите

А1 България“ и компанията-майка намалиха съществено данните, които публикуват през последните отчети. Някои индикатори вече не се обявяват, а други – се дават само при завършването на счетоводната година. Така например, ТВ абонатите продължават да остават скрити.

Мобилните абонати се свиват минимално в средата на годината до 3.779 млн. от 3.788 млн. Средномесечният приход от потребител (ARPU) в този сегмент е 7.4 евро. Потребителите на фиксиран интернет се увеличават също с незначителните 4 хил. до 522 хил. Общия брой фиксирани клиенти на „А1 България“ са 1.176 млн.

Новият дом на базовите станции

Друг ключов момент от финансовия отчет на TAG е конкретизирането кога и какво ще се случи с мобилните кули на цялата група. „А1 България“ започна да ги прехвърля в отделен бизнес и трябва вече да е завършила този процес. Австрийската група очаква до август да бъде финализирана цялата процедура сред всички оператори.

Новото дружество ще се казва EuroTeleSites. Към 30 юни, то ще включва над 13 хил. мобилни кули, като няма конкретика, колко от тях са в България. Неговите про форма приходи за 2022 г. ще са около 230 млн. евро и EBITDA от 127 млн. евро.

Плановете на TAG са да листнат EuroTeleSites на Виенската фондова борса, а не да се търси директен купувач. Основните процедури за да се случи това са планирани за септември и октомври. Собственикът на „Виваком“ United Group предпочете другия подход. Балканската група отдели и дори вече продаде всички налични мобилни кули на саудитската TAWAL. Основна част от тях беше клетъчната инфраструктура на „Виваком“.

The post „А1 България“ със силен ръст покрай „Стемо“ и аутсорсване на мобилните кули appeared first on TechTrends България.

Това действие беше очаквано, защото до голяма степен съдът върна за преразглеждане мотивите на КРС срещу опасенията на малките оператори, а не самата процедура по наддаването. Сега, регулаторът дава по-силна аргументация, защо не иска да раздели спектърът от 3.6GHz на четири равнопоставени ленти. Както и по-важното – дали ще натисне трите основни телекома да отворят мрежите си за по-малките. И двете мотивации са подложени на допълнително обществено обсъждане и с тях КРС ефективно заема страната на големите.

Надежда за нов търг има, но тя е малка и не се състои в решенията на съда от последните няколко месеца. Тя зависи изцяло от това какво ще отсъдят магистратите в жалбата на малките оператори срещу самото решение на КРС за провеждането на първото наддаване. Дори съдиите да се произнесат за такова, по-дребните играчи на пазара може да нямат възможността да участват в него. За тях стремежът им е да могат лесно и максимално евтино да се развиват като виртуални оператори (MVNO). Това е тяхната последната надежда за развиване на конвергентни услуги.

Примерите от Европа

Аргументите на КРС включват по-детайлен анализ на практиките в Европа относно виртуалните оператори. Към 2022 г. 19 държави в Европейския съюз не регулират отношенията относно достъпа на мрежите на телекомите. В шест страни има такава опция заложена при раздаването на лицензите за радиочестотите. Например, Чехия има въведено задължително отваряне на мрежите на телекомите за MVNO за 4G услуги. Но за 5G връзка, това е ограничено до 2026 г., за да може компаниите да могат да реинвестират печалбите от новото поколение в необходимата за това инфраструктура. В Ирландия само един от операторите е задължен да предостави достъп на MVNO, докато Гърция, Хърватска и Португалия налагат такова за всички телекоми. Франция поддържа старите споразумения, които има между традиционните и виртуалните доставчици.

В становището на КРС към новото обществено обсъждане е добавен и разгледан случаят с Румъния. Той е сложен, поради факта, че според Браншовата асоциация на българските телекомуникационни компании (БАБТО), поради силната активност на виртуалните оператори (17 според организацията), цените в северната ни съседка са значително по-ниски. На страната на малките оператори се включиха още Мобилни алтернативни комуникации (МАК) и „Ти.Ком“ (наследникът на фалиралия „Макс Телеком“).

Според КРС в Румъния са оперирали общо девет MVNO. От тях три са брандове на големите телекоми по подобие на bob и „Мобилтел“ преди няколко години. Един е брандов препродавач, тоест се явява като допълнителна алтернатива на един от основните срещу комисионна. Останалите пет MVNO са класически. Ситуацията с последните е доста показателна според КРС. Два от тях не са стартирали изобщо дейността си, едно е започнало, но спряло. Така, в Румъния към настоящият момент има две истински MVNO, три на телекомите и едно скачено към тях. С други думи, от пет заявки за виртуални оператори, две са успели да се реализират, две не са започнали, а една се е провалила.

Битката за MVNO продължава

В общи линии КРС продължава да е на страната на телекомите по отношение дали да ги задължи да си отворят мрежите за виртуални оператори или не. Неофициалните индикации от големите играчи е, че те няма да позволят създаването на MVNO – при това на всяка цена. Логиката обаче подсказва, че този абсолютизъм е малко пресилен. Защото, отношенията между инфраструктурата, радиочестотните лицензи и малките оператори се усложняват.

От последните месеци върви постепенното аутсорсване на мрежовия компонент на телекомите. „Йеттел“ отделиха цялата инфраструктура в „ЦЕТИН“, което все още е част от компанията-майка PPF Group. „Виваком“ отдели мобилните си кули и ги продаде на саудитската Tawal. Докато „А1 България“ трябва да приключи отделянето също само на радиорелейната си инфраструктура в отделно дружество. Потенциалната продажба на последното също не е изключена в краткосрочен или средносрочен план.

Дори, теоретично Tawal да пожелае да продава мобилен капацитет на малък оператор, то компанията трябва да го съгласува с „Виваком“. Или с някой друг от тримата големи. Причината е тривиална – лицензите за ползване на радиочестотите остават в търговските дружества. С което, опциите на саудитската компания се ограничават само до тези оператори, които имат разрешение за ползване на съответния спектър или сключен договор с дружество, което има такова. Ситуацията е идентична с „ЦЕТИН“ и ако някой купи мобилните кули на „А1 България“.

Последната надежда на малките оператори остава съдът. Те почти сигурно ще обжалват настоящата обосновка на КРС, както и становището на регулатора в новото обществено обсъждане. Очакваме и резултатите от съда по самото решение за провеждане на търга. Това е и „сламката“, която остана на малките оператори след имплементирането на Европейския кодекс за електронни съобщения.

Раздаденият спектър

Споменахме, че организирането на нов търг не изглежда като реалистична опция. Не само от гледна точка на правните проблеми, които ще създаде, но и за самите малки оператори. Когато наддаването беше организирано, две от тях разполагаха все още с радиочестотни лицензи в 1 800MHz – „Булсатком“ и „Ти.Ком“ (наследникът на фалиралия „Макс Телеком“). Именно втората компания участваше в общественото обсъждане и имаше възможност да участва в търга за четвъртата лента. Тя обаче загуби лиценза си през 2022 г., а от настоящата година и спектърът на „Булсатком“ беше върнат на държавата.

От началото на 2023 г. до юни, КРС раздаде почти целия наличен спектър. Освен, че покрай търга през 2021 г. всеки един от трите телекома получи по 100MHz в 3.6GHz, всеки един от тях придоби и още по 20MHz. Така, в основата лента за 5G свободни остават само 10MHz. В споменатия също 1 800MHz трите телекома вече разполагат с 2x20MHz и за момента са останали единствено 2x15MHz, наследство от „Булсатком“.

Основните оператори също така имат 2x20MHz всеки още в 2GHz и 2.6GHz. В края на изминалата година, телекомите купуват и спектъра в 26GHz – там всеки разполага с по 600MHz ленти. Целият спектър отвъд по-дългите вълни вече е раздаден. Остават единствено лентите в 700MHz и 800MHz, където всичко зависи от настоящите технически тестове с Министерство на отбраната. Когато този капацитет бъде освободен, трите телекома за първи път в телеком историята на България ще имат на разположение целия наличен радиоспектър, без да изпитват дефицит от този ключов ресурс.

The post Игра на търгове 6: Миражът за ново наддаване appeared first on TechTrends България.