„А1 България“ постепенно свиваше обема данни, които се публикуват във финансовите отчети на Telekom Austra Group (TAG, но все повече се брандира като А1 Group). United Group, когато пое контрола над „Виваком“ затвори своите финансови резултати само за регистрирани инвеститори. Единственият начин за достъп до тях беше чрез вътрешни източници, които да предоставят данните. Другият е през Търговския регистър, но изместването на крайния срок за подаване на отчетите покрай ковид пандемията до септември, прави информацията доста остаряла и с повече от девет месеца закъснение.

Чешкият фонд PPF Group продаде мажоритарния дял на своя телеком бизнес на арабската Etisalat (под бранда e&), което прехвърли собствеността на „Йеттел България“ и инфраструктурното звено „ЦЕТИН България“. Това придаде нова финансова или по-скоро публична дисциплина, като пълния финансов отчет за пълната 2025 г. беше изненадващо публикуван още февруари, което мина под радара, защото обикновено PPF Group правеше това към средата на следващата година.

За разлика от предишни периоди, този път имаме изключително детайлни резултати, които обрисуват не само картината в България, но и в съседна Сърбия. Особено в стремежа на e& да наложат доскоро почти напълно мобилната група Yettel да се развива ударно при фиксираните услуги. Макар и с бавни темпове, първите добри резултати са вече налице.

Скромен растеж

Йеттел България“ отчита скромен растеж по основните финансови показатели. За 2025 г. приходите се увеличават с 3.9% на годишна база до 557 млн. евро. За сметка на това печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) се понижава с приблизително същия темп – 3.7% до 157 млн. евро спрямо 163 млн. евро през 2024 г.

Точните причини за спада на печалбата не се споменават. Има минимално свиване на мобилни абонати (с около 30 хил.) до 3.2 млн. Ръстът на приходите е лесно обясним, като той е генериран от по-скъпи мобилни планове и индексацията на съществуващите договори през 2024 г. Комбинацията на тези фактори води до повишаването на средномесечния приход от абонат (ARPU) до 13.2 евро. По данни на „Йеттел“, компанията остава лидер по мобилни приходи през първите девет месеца на 2025 г. с 35% дял. Позициите са почти изравнени, като „А1 България“ е с 33%, а „Виваком“ – с 32%.

Капиталовите инвестиции са поделени между „Йеттел България“ и „ЦЕТИН България“. Първото дружество държи лицензите за радиочестотите и съответно плаща таксите за тях, докато второто изгражда мрежовата инфраструктура. През 2025 г. „Йеттел“ инвестира 47 млн. евро, което е увеличение с 8 млн. евро на годишна база. „ЦЕТИН“ допринася по това перо 71 млн. евро през миналата година, като отчита значителен скок на инвестициите спрямо 2024 г., когато са били едва 45 млн. евро.

Сред добрите новини за „Йеттел“ е тази, че освен годишните такси към държавата за радиочестотите, скоро няма да има нови подновявявания на лицензите. Операторът подновява разрешителното за 2 100MHz през 2025 г. и за новите блокове при преразпределението на 1 800MHz през 2024 г. Следващите подобни операции са след шест години за лентите в 900MHz и цялостно обновяване на разрешителното за 1 800MHz. Това се очаква да се случи през 2032 г.

Дългият път към фикса

Компаниите под бранда Yettel са почти напълно мобилни оператори. През последните две години текат активни процеси по тяхното трансформиране в напълно конвергентни телекоми. Българският „Йеттел“ не прави изключение и вече заема твърдо третото място на пазара за фиксирани услуги.

Във финансовите резултати е записано, че компанията е с пазарен дял от 6% на база приходи. Тя е все още далеч зад едноличния лидер „Виваком“, който контролира сегмента с 52% след придобиването на „Булсатком“ и зад „А1 България“ с 27%.

„Йеттел“ има доста стабилен ръст по отношение на абонатите. Тези на фиксиран интернет нарастват до 141 хил., докато тези на платена телевизия са вече 107 хил. Има една уловка, повечето от тези потребители не са напълно „фиксирани“. В годишния доклад е записано, че „Йеттел“ има 107 хил. абонати на „фиксиран безжичен достъп“ (FWA). Това означава, че те консумират фиксирани услуги, но през мобилната мрежа. Съответно, само 34 хил. потребителя на широколентов интернет са през кабел.

Сръбските размествания

Фиксираните услуги са приоритет за разрастване не само в България. Страната ни е сред отличниците по взимане на пазарен дял. В Унгария, Yettel контролира едва 2% в сегмента на база приходи. Важно е да се отбележи, че като абсолютни стойности, унгарският фиксиран пазар е близо три пъти по-голям – 890 млн. евро за първите девет месеца срещу 319 млн. евро за българския. В Словакия O₂ (единственият запазил брандинга си засега) е с 4% при пазар от 536 млн. евро.

Ситуацията е по-различна в Сърбия. Etisalat придоби втория по големина играч там – SBB от United Group. В годишния доклад е записано, че местния Yettel притежава 6% от фиксирания пазар през първите девет месеца на 2025 г. Любопитното е, че сръбския е два пъти по-голям от българския с обем от 626 млн. евро приходи. SBB отговаря за 28% и така сумарно, Etisalat контролира 34% или една трета от пазара в Сърбия. Лидер остава държавния MTS с 57% дял.

Под чертата

Годишният доклад на PPF Telecom Group съдържа някои любопитни новини, така да се каже „под чертата“. Една от тях е приключено арбитражно дело между „Йеттел България“ и Amdocs. Втората компания е сред основните софтуерни доставчици специализирани в телеком сектора. Тя е популярна основно със своята билинг система, както и с платформата си за работа с клиенти.

Информацията е непълна, като се казва, че Amdocs е завела арбитражно дело срещу „Йеттел България“ във Виена, но е постигнато извънсъдебно споразумение. По силата на последното, двете страни свалят претенциите си една към друга. Хипотезата е, че българският оператор е прекратил отношенията си с Amdocs и е сменил билинг системата. В сектора имаше подобна неофициална информация, че „Йеттел България“ преразглеждат всичките си договори, сключено от времето на Telenor.

The post „Йеттел“ през 2025 г.: Арабската прозрачност appeared first on TechTrends България.

Сделката е изключително показателна по няколко причини. Тя демонстрира, че United Group най-вероятно ще бъде разпродадена на парчета, като във всяка държава ще има потенциално различен купувач. Трансакцията показва, че някои бизнеси на ниво група може да бъдат пакетирани и продадени отделно. Продажбата в Сърбия също така е и потенциален тест за точната стойност на различните активи, тъй като този пазар не е най-големият. „Перлите“ в короната на United Group са българската „Виваком“ и гръцката Nova.

Сръбската сделка има и няколко поетични, така да се каже, момента. Първият е, че от SBB тръгва самата United Group и сега това е първото звено, което бе продадено. Втората е, че купувачът е конкурент, с който преди около пет години имаха силни противоречия и конфликти около окрупняването на местния пазар. Сръбският телеком сектор обаче се измени значително оттогава насам, като държавният оператор Telekom Serbia подобри позициите си във всички сегменти.

Почти пълна подялба

Параметрите са сравнително прости. PPF Telecom Group придобива бизнеса на SBB в Сърбия. Той включва само фиксирани услуги – доставка на интернет и телевизия. По данни на компаниите, това означава над 700 хил. абонати в западната ни съседка. Цената е 825 млн. евро чисто, без в нея да се включват наличните парични резерви на SBB или потенциален дълг на компанията.

United Group постига и втора сделка, като DTH или сателитната ТВ ще бъде отделена и предоставена на Telekom Serbia. Трансакцията също е за чисти 652 млн. евро. Така, общо групата събира 1.5 млрд. евро при почти пълното си излизане от сръбския пазар.

Медийният бизнес на United Group в Сърбия остава в групата. Той включва различни новинарски и развлекателни ТВ програми, като N1 и Nova S. Те остават отделени в United Media, което е шапка за повечето подобни активи на балканския холдинг.

SBB обаче е ценна от друга гледна точка. Сърбия беше една от страните, която не е включена в United Fiber – звено на балканската група съдържащо опорната и магистрална оптична инфраструктура. То обхваща България, Гърция, Словения и Хърватия, като отговаря за продажбата на едро на капацитет.

Сръбската трансформация

Покупката е стратегическа за PPF Telecom Group, защото в Сърбия, другата балканска група има стабилно присъствие единствено в мобилния сегмент. Тя се опитва да развива фиксираните услуги, но към третото тримесечие на 2024 г. разполага с дял от едва 4% ТВ и 5% интернет абонати. Придобиването на SBB ще направи техния оператор Yettel Serbia пълноценен конкурент на все по-доминиращия Telekom Serbia.

Последният успя да измести конкуренцията и да се превърне в лидер във всички сегменти в рамките на пет години. Telekom Serbia е основно държавен оператор и чрез комбинация от агресивна политика и такава в стил „разделяй и владей“ успя да превземе пазара.

През 2019 г. успя да настрои двата основни конкурента и балкански телеком групи една срещу друга. Тогава, SBB обвини, че Telekom Serbia и Telenor (сега Yettel, част от PPF Telecom Group – бел. ред.) подготвят споразумение за споделяне на фиксираните мрежи. Целта – да се изхвърли United Group от сръбския пазар.

Последният по това време е доминиран от четири играча. Единственият напълно конвергиран оператор по това време е Telekom Serbia, два основно мобилни – Telenor и Vip Mobile (собственост на Telekom Austria, сега A1 – бел. ред.) и един фиксиран – SBB. Държавният телеком е лидер при мобилните услуги и интернет доставката, докато звеното на United Group държи ТВ сегмента.

За пет години картината се променя значително, като Telekom Serbia вече е лидер и на трите пазара. При фиксираните сегменти като дял абонати има над 50% и единствено при мобилния има по-силна конкуренция от Yettel и дял под 45%.

Продажбата на SBB трансформира Yettel в напълно конвергиран оператор и шанс за адекватна конкуренция на държавния телеком. Трансакцията обаче превръща сръбския пазар в ефективен дуопол, само с два основни играча. Telekom Austria и техния A1 присъства единствено при мобилния сегмент и е на трето място с 24% дял от абонатите.

С прибавянето на сателитните абонати на SBB, Telekom Serbia си гарантира близо, ако не и повече от 60% дял. DTH доставката в страната заема 13% от всички ТВ абонати, като след звеното на United Group са българската Polaris (зад нея седи Максим Заяков, бившия съсобственик на „Булсатком“ – бел. ред.) и DigiTV. Последните две нямат големи дялове, та лъвския пай от тези 13% ще отиде при държавния телеком. Което най-вероятно е направено, за да може сделката да мине през антимонополните регулатори в Сърбия.

Български и балкански асоциации

Ситуацията наподобява значително на българския пазар, на който „A1 България“ и „Виваком“ са напълно конвергирани, докато „Йеттел България“ тепърва прохожда във фиксираните услуги. Развитието им ще бъде трудно, тъй като вече не останаха достатъчно големи независими интернет и ТВ доставчици, които местното звено на PPF Telecom Group да придобие за бързо развитие в тези сегменти.

Огромната разлика е в Telekom Serbia, защото у нас нямаме държавен телеком, който да е лидер и в трите типа основни услуги. Дуополното положение също е голям капан за потребителите, защото това е последната стъпка преди пълен монопол.

На балканско ниво, сделката вещае големи трансформации, потенциално по-значими от тези за сръбския пазар. Собствениците на United Group са решили да разпродадат активите си и раздялата със звеното, откъдето тръгва групата е тест за тази стратегия. Доминацията на Telekom Serbia прави продажбата в Сърбия лесна задача, а с продажбата на част от ТВ абонатите на държавния телеком, най-вероятно се гарантира нейното одобрение. Изборът на SBB допълнително е улеснен от факта, че това е звеното с най-малък дял приходи спрямо останалите звена през 2023 г.

United Group тепърва има да продава своите най-ценни активи – „Виваком“ и гръцката Nova. Както инфраструктурната United Fiber и медийната United Media. Към тях прикачаме и Telemach, които оперират в Босна и Херцеговина, Черна Гора, Хърватия и Словения. Сделка подобна на сръбската при първите два телекома може да трансформират съответно българския и гръцкия пазари в дуополи. При тях обаче няма толкова доминиращо държавно (или друго компанийно) присъствие и чисто от антимонополна гледна точка би трябвало да са проблем. Което отваря вратата на потенциални външни за тези пазари инвеститори да навлязат на тези пазари.

Сръбската сделка поставя първата стъпка към пълната разпродажба на United Group. Което показва, че тя ще се прави на парче, а не всичко накуп. След нейното приключване, телеком пазарите на Балканите, включително българския, може да не са вече същите.

The post Разпродажбата на United Group започна в Сърбия appeared first on TechTrends България.

В България двете групи бяха в центъра на продължаващото окрупняване на телеком активите. United Group взе „Виваком“, заедно с „Нова телевизия“, „Нетинфо“, изданията около всетник „Телеграф“ и от скоро двата малки оператора „Нет 1“ и „КомНет София“. PPF Group пое „Теленор“ и медийната група около другата голяма ефирна телевизия bTV.

Синхронните им действия не опряха само до българския пазар, като те развиха активите си из цяла Югоизточна и значителна част от Централна Европа. Двете групи дори се очакваха заедно да участват в купуването на румънския Telekom Romania или поне на мобилните му активи. Развитие по темата все още няма.

Досега, United Group и PPF Group успяваха да действат в региона, без да им се засягат интересите и да се поставят в конфликт помежду си. Съвместните им действия в Румъния дори повдигаше въпроса дали по-скоро не координират регионалната си експанзия. От началото на 2021 г. това предположение беше разбито на пух и прах, след като двата конгломерата се сблъскаха челно в Сърбия. Казусът в западната ни съседка е доста любопитен, като не изключва възможността в един момент да се пренесе и на други пазари.

Борба за мрежата

Сагата в Сърбия започва с изтичането на документи в пресата, че водещият оператор в страната Telekom Serbia обмисля да обедини усилия с Telenor, който е собственост на PPF Group. Целта е да се изхвърли от пазара SBB – компанията от която тръгва United Group.

Развихря се голям скандал – не само между компаниите, но и политически, тъй като Telekom Serbia е все още собственост на държавата. Отделно, тезата на медийната група N1, която получава изтеклите документи е, че именно сръбското правителство е инициирало разговорите. Telenor дори се обръща към съда, за да спре публикациите потемата, с което е обвинена, че нарушава свободата на медиите. Важен детайл е, че самата N1 е собственост на SBB.

Идеята е да се постигне споразумение между държавния телеком и Telenor за споделяне на фиксираната мрежа. По този начин, компанията контролирана от PPF Group да може агресивно да навлезе при услугите за платена телевизия и доставка на интернет. Целта е да се редуцира значително пазарния дял в тези сегменти на SBB. N1 поддържа тезата, че двата телекома изрично са се договорили да направят това, за да навредят на своя конкурент. Медията подчертава, че когато това стане, Telekom Serbia и Telenor ще останат последните големи доставчици на фиксирани услуги в страната.

Конспирация или обикновено споразумение

PPF Group и нейното сръбско звено потвърдиха, че става дума за нормално споразумение за споделяне на мрежата. Telenor е отправила предложения както към Telekom Serbia, така и към SBB за потенциална сделка. С първият такава е постигната и според телеком групата отговаря напълно на сръбското законодателство. Тя предстои да бъде одобрена от местните антимонополни и телеком регулатори.

В същия момент чешката група обвинява United Group, че организират целенасочена медийна и политическа кампания. Причината е, че SBB губи позиции по естествен пазарен начин спрямо Telekom Serbia. Пропадането на договора за преотстъпването на мрежата с Telenor е бил голям удар за тях и затова в момента заплашват, че сключването му с техния конкурент е „заплаха за независимостта на медиите“. Ключов аргумент в тази теза е, че N1, медията откъдето тръгна всичко, е собственост на United Group.

Дали има конспирация за елиминирането на SBB или наистина става дума за нормално бизнес споразумение е трудно да се каже. Тежка дума ще имат регулаторите в Сърбия, които трябва да разплетат казуса. Той се политизира, след като политическата опозиция в страната го използва за атакуване на настоящето правителство.

Показателният пример

Независимо дали Telekom Serbia и Telenor са се договаряли с изричната идея да неутрализират от пазара SBB или става дума за просто споделяне на мрежата, сръбският конфликт между United Group и PPF Group е показателен в няколко отношения. Първият е, че дори две години да се развиват заедно и почти в синхрон, когато имат достатъчно влияние, те рано или късно ще започнат битка за надмощие.

Вторият е по-важен елемент. Той показва, значението на конкуренцията на един пазар. Когато консолидацията елиминира повечето големи и средни играчи и на него останат двама или трима, възможностите за развитие се ограничават значително. Както за потребителите, така и за бизнеса.

Telekom Serbia доминира на пазара за мобилни услуги и при доставката на интернет. Първият сегмент е с дял на абонатите от 44.3%, а във втория – с 41%. Това показват данните на сръбския телеком регулатор RATEL за 2019 г. Telenor е на второ място при мобилните услуги с 31.5% дял сред потребителите. Третият мобилен оператор Vip Mobile има доста по-слабо присъствие с 24%. SBB е силен при фиксираните услуги, като при доставката на интернет е на второ място с дял от 33%, а при платена ТВ е лидер с 47%.

В случая със сръбския конфликт, Telenor може да избира между два оператора, с които да сключи споразумение за споделяне на мрежата, ако иска да получи национално покритие на фиксираните си услуги. Виждаме, че тогава, че ако две от компаниите решат дори по бизнес подбуди да сключат споразумение, третият ще бъде ощетен.

Сърбия е доста сходен пазар на българския. При него са останали основно четири играча – един пълноценен телеком (Telekom Sеrbia), един фиксиран (SBB) и два мобилни оператора (Теленор и Vip Mobile собственост на Telekom Austria). Пазарната сила на първия е доста стабилна и сътрудничество с него може да предопредели резултатите на договарящия.

Едно наум за България

В България, при платената телевизия и фиксирания интернет все още позиции държи „Булсатком“, но неговата съдба също е доста несигурна в дългосрочен план. Без него, ситуацията наподобява на сръбския телеком сектор.

С други думи, ако си представим хипотетична ситуация в нашата страна. При нея „А1 България“, „Виваком“ и „Теленор“ вече нямат силна конкуренция в различните сегменти и последния реши да пусне фиксирани услуги. Тогава, изборът ще е между някоя от първите две, като тази която не сключи договор може да изпадне в неизгодна ситуация.

Любопитно е да се види, как Сърбия ще реши проблема и да се надяваме, че до такъв няма да се стига в България. Предвид факта, че и двете групи на PPF и United контролират основните медии в нашата страна, битката между тях може да се окаже доста оспорване. Дори повече отколкото в западната ни съседка.

The post Любопитният конфликт между собствениците на „Теленор“ и „Виваком“ в Сърбия appeared first on TechTrends България.