Конкуренцията присъства на хартия с над 1 000 фиксирани доставчика на услуги, но техния сумарен дял е около една трета от пазара за интернет и (по данни на регулатора) едва 13% от този за платена телевизия. С новото тълкуване на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) последният се изменя на една четвърт, но дори и тогава остават съмнения за доминиращата позиция на основните играчи.

Индексацията от своя страна беше подхваната от политиците, като удобен повод за смяна на ръководството на регулаторите. Тя ще се окаже и последната сламка, за която могат да се хванат малките доставчици с техния може би последен опит в реализацията на мобилен виртуален оператор (MVNO). Браншовата асоциация на българските телекомуникационни организации (БАБТО) призова регулаторите да направят задълбочен пазарен анализ за статуса на конкуренцията в сектора.

Според тях, цялото развитие на двете основни теми от началото на годината все повече показва за липса на такава и наличието на олигопол. Думата е спомената няколко пъти в мотивите на КЗК при одобрението на сделката, но без по-големи последствия. Решението според БАБТО е държавата да наложи на телекомите да отворят своите мрежи за MVNO. Малките доставчици загубиха досегашната битка за създаването на виртуални оператори. Затова колкото и странно да звучи, привличането на общественото внимание към поредната годишна индексация им дава някакви далечни надежди, все пак тя да се увенчае с успех.

Гласът на малките

БАБТО вижда връзка между двете големи събития в телеком индустрията. Поглъщането на „Булсатком“ от „Виваком“ е своеобразния пик на окрупняването в сектора, докато индексацията на цените спрямо инфлацията на годишна база демонстрира липсата на конкуренция. Представителите на малките оператори коментираха, че това непрекъснато повишаване на цените е симптом за формиране на олигопол или дори монопол в телеком индустрията у нас. Въпреки, че в годишните доклади на Комисията за регулиране на съобщенията са вписани над 1 000 компании за фиксирани услуги.

„Обявяването на повишаването на цените в медиите е симптом за проблеми и дори цялостна липса на конкуренция“, коментира Невен Дилков, главен изпълнителен директор на „Нетера“, член на БАБТО и председател на ECTA – Европейската асоциация за засилване на телеком конкуренцията.

„Обявяването на повишаването на цените в медиите е симптом за проблеми и дори цялостна липса на конкуренция“ Невен Дилков,зам.-председател на ECTA и управител на „Нетера“

Тезата на БАБТО е, че преди години, когато малките са заемали две трети от пазара, интернет скоростите у нас са били сред най-високите в света. Докато в момента, техния дял е редуциран до една трета, а българската връзка е паднала на 67-мо място, по последни данни на Ookla. Понижаващото се качество не е единствения индикатор за конкуренцията според малките доставчици. Тяхна е тезата, че в момента пазарът се движи в синхрон, не само като технологични решения и услуги, но и като цени, което е характерно за олигополно положение.

„Пазарът в момента се развива в синхрон, като цени, като технически възможности“, коментира председателят на БАБТО Ангел Василев. „Ако продължим този път на консолидация ще преминем към олигополоен и монополен пазар, от което ще страдаме всички – както бизнеса, така и потребителите“.

Искането на браншовата организация се оказва доста просто – те призовават да се извърши задълбочен анализ за състоянието на телеком сектора. В него да се изследва степента на конкуренция и наличието на олигополно или дори монополно положение в отделните сегменти. БАБТО призовават това да се осъществи от КЗК и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), които са ресорни.

Поглед към виртуалните оператори

Следващата стъпка, която предлагат малките е добре позната – силово налагане от държавата на MVNO. С други думи, задължаване на трите големи телекома да отворят мрежите си и да предлагат връзка на други компании. Идеята за MVNO беше постепенно елиминирана от българския пазар.

Първо, държавата през годините смята преговорите за „национален роуминг“ за изцяло търговски и отказва да заема страна в тях. Второ, телекомите засега блокираха всякакви опити за подписване на такова споразумение. Единственият пример беше с „Макс Телеком“ и „Мобилтел“ (сега „А1 България“), но официално така и не влезе в сила. За причините се спекулираше, но според източници на TechTrends „едните искаха много пари, а другите просто нямаха“.

Невен Дилков призна, че в рамките на създадената преди седем години организация Мобилни алтернативни комуникации (МАК) са водени непрекъснати преговори с трите оператора. Те са се протаквали във времето и винаги са били лишени от взимането на окончателно решение.

МАК и БАБТО се опитаха да вкарат промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) с които да накарат КРС да задължи телекомите за отварянето на мрежите при раздаването на лицензите за честотите. Поводът беше приемането на Европейския кодекс за електронни комуникации и хармонизирането му с българската законова рамка. Крайният резултат беше огромен компромис, според който малките оператори можеха да обжалват решението на КРС пред съда.

Покрай търговете за радиоспектъра в 3.6GHz МАК направи точно това – обжалва и на първо ниво постигна победа. Съдът върна аргументите на КРС за решението си за аукциона за преразглеждане. Регулаторът го пренаписа, но без да променя крайното си становище. След което малките оператори са атакували в съда самата процедура на база на първото дело, но магистратите са го игнорирали. Така пропада последният легален за момента начин за теоретично създаване на MVNO.

Сламката КЗК

След всичко това, БАБТО се хваща за истинска сламка – да изиска пазарен анализ от КРС и КЗК. При това броени дни след като антимонополния регулатор направи „експресен“ такъв за пазара на платена ТВ, покрай решението си за сделката за „Булсатком“. В него КЗК игнорира официалните и проверими данни от КРС, за сметка на добавянето на приблизителни такива за стрийминг платформите и сивия сектор. Това изкриви цялостната картина на пазара и сумарния дял на „Виваком“ и „Булсатком“ от над 60% се редуцира набързо до по-приемливите 40%.

В решението на КЗК има два елемента, които БАБТО възнамеряват да използват. Първият е, че регулаторът започна да констатира в някои сегменти наличието на олигопол. Такъв е признат в разпространението на телевизия на едро, където основните играчи са „БТВ“ и „Нова“. Първата е собственост на PPF Group, доскорошен едноличен собственик на „Йеттел“, а втората – на собственика на „Виваком“ United Group.

Вторият елемент е особеното мнение на зам.-председателят на КЗК Димитър Кюмюрджиев. В него той се противопоставя на почти всички аргументи на решението на регулатора и поставя под въпрос олигополната структура на пазара при фиксирани услуги. Включително и взимането и включването на данните за стрийминг платформите и сивия сектор.

Надеждата на БАБТО е, че при изработване на обективен секторен анализ, тогава тези неща ще излязат наяве и държавата ще трябва да предприеме действия. Данните и годишните доклади на КРС не се водят за такъв. Те могат и служат за основата на изготвяне на подобни анализи, но самостоятелно не са такива. От БАБТО коментираха, че подобно изследване трябва да се направи от КЗК и КРС, като е специално регламентирано в ЗЕС.

Пожелателно и реалистично

Освен очевидния въпрос – дали подобен анализ ще помогне в създаването на MVNO, има още доста подобни. Единият е как КРС ще наложи на телекомите да отворят мрежите си при положение, че целият честотен спектър вече е раздаден. Отговорът на БАБТО беше уклончив и да не се „подценява силата на държавата“.

Отново могат да се хванат за сламката, че някои разрешителни изтичат през юни 2024 г., това са в 900MHz и 1 800MHz за два от операторите. Дори веднага да се започне с необходимите законови промени, шансът да са приети до юни е минимален до никакъв. Следващите изтичат през 2025 г., като това е за трите оператора в 2GHz, но това е поддържаща лента и без нея телекомите могат да работят без проблеми. Датите след това започват за няколко ленти през 2031 г., а повечето се пренасят направо в бъдещето към 2038 г., 2041 г. и 2042 г.

Телеком индексацията се превърна в сладка практика, която първият път мина заради ковид пандемията. Вторият път – заради войната, но сега на третия път, стомната за вода може да се счупи. В обществото се акумулира достатъчно негативна енергия и ще се търсят решения за справяне с казуса. Защото по почти същото време, докато траеше пресконференцията на БАБТО, третият оператор „А1 България“ обяви, че и той ще индексира цените с 9.5%.

За момента най-реалистичното решение е ако регулаторите позволят да се запази тази годишна промяна на цените е да се отворят договорите. Тоест, да се даде възможност на потребителите да прекратяват само с едномесечно предизвестие без заплащането на никакви неустойки. Отварянето на мрежите може да проработи в дългосрочен план при добро развитие на конкуренцията, но настоящата законова рамка го прави малко вероятно. Въпреки, това независимите оператори вече нямат други опции.

The post Телеком индексацията се оказва спасителна сламка за виртуалните оператори appeared first on TechTrends България.

Това действие беше очаквано, защото до голяма степен съдът върна за преразглеждане мотивите на КРС срещу опасенията на малките оператори, а не самата процедура по наддаването. Сега, регулаторът дава по-силна аргументация, защо не иска да раздели спектърът от 3.6GHz на четири равнопоставени ленти. Както и по-важното – дали ще натисне трите основни телекома да отворят мрежите си за по-малките. И двете мотивации са подложени на допълнително обществено обсъждане и с тях КРС ефективно заема страната на големите.

Надежда за нов търг има, но тя е малка и не се състои в решенията на съда от последните няколко месеца. Тя зависи изцяло от това какво ще отсъдят магистратите в жалбата на малките оператори срещу самото решение на КРС за провеждането на първото наддаване. Дори съдиите да се произнесат за такова, по-дребните играчи на пазара може да нямат възможността да участват в него. За тях стремежът им е да могат лесно и максимално евтино да се развиват като виртуални оператори (MVNO). Това е тяхната последната надежда за развиване на конвергентни услуги.

Примерите от Европа

Аргументите на КРС включват по-детайлен анализ на практиките в Европа относно виртуалните оператори. Към 2022 г. 19 държави в Европейския съюз не регулират отношенията относно достъпа на мрежите на телекомите. В шест страни има такава опция заложена при раздаването на лицензите за радиочестотите. Например, Чехия има въведено задължително отваряне на мрежите на телекомите за MVNO за 4G услуги. Но за 5G връзка, това е ограничено до 2026 г., за да може компаниите да могат да реинвестират печалбите от новото поколение в необходимата за това инфраструктура. В Ирландия само един от операторите е задължен да предостави достъп на MVNO, докато Гърция, Хърватска и Португалия налагат такова за всички телекоми. Франция поддържа старите споразумения, които има между традиционните и виртуалните доставчици.

В становището на КРС към новото обществено обсъждане е добавен и разгледан случаят с Румъния. Той е сложен, поради факта, че според Браншовата асоциация на българските телекомуникационни компании (БАБТО), поради силната активност на виртуалните оператори (17 според организацията), цените в северната ни съседка са значително по-ниски. На страната на малките оператори се включиха още Мобилни алтернативни комуникации (МАК) и „Ти.Ком“ (наследникът на фалиралия „Макс Телеком“).

Според КРС в Румъния са оперирали общо девет MVNO. От тях три са брандове на големите телекоми по подобие на bob и „Мобилтел“ преди няколко години. Един е брандов препродавач, тоест се явява като допълнителна алтернатива на един от основните срещу комисионна. Останалите пет MVNO са класически. Ситуацията с последните е доста показателна според КРС. Два от тях не са стартирали изобщо дейността си, едно е започнало, но спряло. Така, в Румъния към настоящият момент има две истински MVNO, три на телекомите и едно скачено към тях. С други думи, от пет заявки за виртуални оператори, две са успели да се реализират, две не са започнали, а една се е провалила.

Битката за MVNO продължава

В общи линии КРС продължава да е на страната на телекомите по отношение дали да ги задължи да си отворят мрежите за виртуални оператори или не. Неофициалните индикации от големите играчи е, че те няма да позволят създаването на MVNO – при това на всяка цена. Логиката обаче подсказва, че този абсолютизъм е малко пресилен. Защото, отношенията между инфраструктурата, радиочестотните лицензи и малките оператори се усложняват.

От последните месеци върви постепенното аутсорсване на мрежовия компонент на телекомите. „Йеттел“ отделиха цялата инфраструктура в „ЦЕТИН“, което все още е част от компанията-майка PPF Group. „Виваком“ отдели мобилните си кули и ги продаде на саудитската Tawal. Докато „А1 България“ трябва да приключи отделянето също само на радиорелейната си инфраструктура в отделно дружество. Потенциалната продажба на последното също не е изключена в краткосрочен или средносрочен план.

Дори, теоретично Tawal да пожелае да продава мобилен капацитет на малък оператор, то компанията трябва да го съгласува с „Виваком“. Или с някой друг от тримата големи. Причината е тривиална – лицензите за ползване на радиочестотите остават в търговските дружества. С което, опциите на саудитската компания се ограничават само до тези оператори, които имат разрешение за ползване на съответния спектър или сключен договор с дружество, което има такова. Ситуацията е идентична с „ЦЕТИН“ и ако някой купи мобилните кули на „А1 България“.

Последната надежда на малките оператори остава съдът. Те почти сигурно ще обжалват настоящата обосновка на КРС, както и становището на регулатора в новото обществено обсъждане. Очакваме и резултатите от съда по самото решение за провеждане на търга. Това е и „сламката“, която остана на малките оператори след имплементирането на Европейския кодекс за електронни съобщения.

Раздаденият спектър

Споменахме, че организирането на нов търг не изглежда като реалистична опция. Не само от гледна точка на правните проблеми, които ще създаде, но и за самите малки оператори. Когато наддаването беше организирано, две от тях разполагаха все още с радиочестотни лицензи в 1 800MHz – „Булсатком“ и „Ти.Ком“ (наследникът на фалиралия „Макс Телеком“). Именно втората компания участваше в общественото обсъждане и имаше възможност да участва в търга за четвъртата лента. Тя обаче загуби лиценза си през 2022 г., а от настоящата година и спектърът на „Булсатком“ беше върнат на държавата.

От началото на 2023 г. до юни, КРС раздаде почти целия наличен спектър. Освен, че покрай търга през 2021 г. всеки един от трите телекома получи по 100MHz в 3.6GHz, всеки един от тях придоби и още по 20MHz. Така, в основата лента за 5G свободни остават само 10MHz. В споменатия също 1 800MHz трите телекома вече разполагат с 2x20MHz и за момента са останали единствено 2x15MHz, наследство от „Булсатком“.

Основните оператори също така имат 2x20MHz всеки още в 2GHz и 2.6GHz. В края на изминалата година, телекомите купуват и спектъра в 26GHz – там всеки разполага с по 600MHz ленти. Целият спектър отвъд по-дългите вълни вече е раздаден. Остават единствено лентите в 700MHz и 800MHz, където всичко зависи от настоящите технически тестове с Министерство на отбраната. Когато този капацитет бъде освободен, трите телекома за първи път в телеком историята на България ще имат на разположение целия наличен радиоспектър, без да изпитват дефицит от този ключов ресурс.

The post Игра на търгове 6: Миражът за ново наддаване appeared first on TechTrends България.

Двете сделки бяха одобрени първоначално от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), но бяха впоследствие оспорени и обжалвани от „Йеттел България“. Това е поредният епизод от може би последните битки между големите телекоми за консолидиране и преразпределяне на телеком пазара. Вече са задействани следващите важни тенденции – на отделяне на инфраструктурата от търговските операции на големите оператори.

Настоящето решение на ВАС може да се окаже и еднократна победа на „Виваком“. Магистратите изрично подчертават, че първите сделки от серията започната през 2021 г. от компанията трябва да се разглеждат поединично. Но тези в по-късната фаза вече ще трябва да вземат предвид пазарните натрупвания.

Засега, телекомът няма напълно развалена сделка вследствие на тези съдебни битки. ВАС само върна за преразглеждане придобиването на „Нетуъркс-България“. Отделно, предстоят и нови битки – като например получаването на фиксираната инфраструктура на „Булсатком“ вследствие на купуването на сателитния оператор от страна на Спас Русев. Във всички случаи, динамиката между ВАС, КЗК и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) ще е ключова за развитието на телеком пазара през следващите десетилетия.

Липса на моментна концентрация

Магистратите затвърждават решението на първа инстанция, че няма опасения за пазарна концентрация. Няма данни за доминиращ пазарен участник, който да наруши лоялната конкуренция. По време на придобиването, „Виваком“ не получава голям пазарен дял, с който да влияе на сектора. ВАС потвърждава, че в този случай не е необходимо изготвянето на по-задълбочен пазарен анализ и това прави обосновано прехвърлянето на контрола на N3 на телекома.

Съдът прави едно доста важно уточнение – разглежда се само времето, в което сделката е обявена и подадена за одобрение от страна на регулатора.  Придобиванията, които „Виваком“ прави след това са обекти на други дела и съответно на променена пазарна обстановка, коментират магистратите. На тази база, за следващите сделки трябва да се взима вече натрупаната фактология, дялове и др.

По този начин, ВАС не създава противоречие между решението си за N3 и това за „Нетуъркс-България“. В последната са включени още операторите „ТВН Дистрибуция България“, „Телко Инфраструктури“ и непряк контрол върху „Онлайн директ“. Както и становището на магистратите поставя в различен контекст висящите останали оспорвани сделки, които включват още тази за „Телнет“ и за мрежата на „Булсатком“, например.

Борба за дялове и мрежи

Основният жалбоподател е „Йеттел“, като вече телекомът развива пълният спектър от телеком услуги – доставка на ТВ, домашен интернет, мобилна връзка. В първите два фиксирани сегмента, компанията не ги развива по класическия начин – със собствена кабелна мрежа, която да покрива т.нар. „последна миля“, а разчита на мобилната си 5G такава. Което я поставя във все още прекалено ранна фаза на развитие.

По-големият конкурент на „Виваком“ във фиксирания сегмент е „А1 България“ и в по-малка степен и „Булсатком“. Сателитният оператор все повече ще се концентрира основно върху услугите за ТВ доставка. Което е видно и с факта, че доставчикът реши да предостави цялата си инфраструктура – мобилна и фиксирана, на United Group и „Виваком“.

Както отбелязва КРС в своите становища до КЗК при разглеждането на сделките – основният проблем е в пазара на едро на интернет. „Виваком“ консолидира в себе си огромен инфраструктурен потенциал с всичките придобивания. „Йеттел“ или по-скоро отделеното от нея през 2020 г. дружество „ЦЕТИН“ също се превърна в голям играч на този пазар. Затова не е изненада, че доскорошния основно мобилен оператор е най-голям противник на сделките.

Бъдещето на инфраструктурата

Докато консолидационните процеси тепърва се опитват да преминат през блатото на съдебните решения вече сме свидетели на нови тенденции в телеком сектора. Това е постепенното отделяне на инфраструктурата от търговските компании. Идеята е да може да се продава капацитет и свързаност на други желаещи и така да се разширят възможностите за монетизиране на мрежата.

Собственикът на „Йеттел“ – PPF Group направи това с цялата инфраструктура. От кулите и базовите станции, през опорната до управлението и сървърите. Новото дружество вече го споменахме и това е „ЦЕТИН“. „Виваком“ и „А1 България“ за момента предприемат друг ход – отделят само мобилните кули от основните компании. Те са на подчинение на собствениците – United Group и Telekom Austria Group съответно. Като първата приключи този процес преди няколко месеца, а втората се очаква да го направи това до юни.

Оттук-насетне има два възможни хода. Единият е като се продаде отделеното звено на друга компания. Това направи United Group веднага след като инкорпорира всички възможни мобилни кули в дружеството TowerCo. Вторият вариант е да остане в рамките на групата, но да продава на местни играчи капацитет и свързаност. На този избор за момента са се спрели PPF Group с техния „ЦЕТИН“.

По този начин, настоящите телекоми се превръщат по-скоро в MVNO или виртуални мобилни оператори, които не притежават пряко собствена мрежа. Това е само на теория поради две причини. Първата е, че макар и отделени, при първия вариант все още си остават в рамките на цялостната корпоративна група. Втората е, че търговските дружества запазват лицензите за мобилните честоти. Така дори и мобилните кули и инфраструктурата под тях да се продадат на външна компания, се запазва някакъв контрол върху това кой ще може да предоставя мобилна услуга и кой не. Консолидацията на фиксирания пазар позволи да се разгърне и мрежовия аутсорсинг. Затова е важно в каква посока ще се развият решенията по сделките от последните няколко години.

The post Съдът разреши сделката между „Виваком“ и N3 appeared first on TechTrends България.

Българските телекоми активно подготвят почвата за подобно нещо. Отново „Виваком“ направи и първата по-крайна стъпка или по-скоро техният собственик United Group. Балканската група обяви, че продава мобилните кули на три от своите подразделения – в България, Хърватска и Словения за 1.22 млрд. евро. Те бяха отделени от местните телекоми в различно дружество – TowerCo към края на 2022 г.

Сделката е показателна по много начини. Така, „Виваком“ се оказва първият оператор в страната, който ще разчита на изцяло външна компания да развива мобилната му мрежа в рамките на т.нар. „последна миля“. Самата трансакция се случва само няколко месеца след интеграцията на мобилните кули на „Булсатком“, които United Group придоби през бизнесмена Спас Русев, когато той купи сателитния оператор. Останалите два големи телекома вече са разделили част или цялата инфраструктура от основния си бизнес.

В същият момент, малките оператори натискат големите за споделяне на мрежите, за да могат да изградят виртуални мобилни услуги (т.нар. MVNO). И на последно място, продажбата загатва за тежестта на дълговете, които United Group натрупа през последните няколко години.

Сделката – параметри и причини

От официалното становище на балканската телеком група става ясно, че продават целия си бизнес с мобилните кули на три от пазадите си – България, Хърватска и Словения. В края на 2022 г. те бяха отделени в специално подготвена за това компания – TowerCo. Още в отчета си за първото деветмесечие United Group отбелязва, че този процес е завършен и оттук, групата ще търси допълнителна монетизация на мобилната си инфраструктура.

Сделката е за 1.22 млрд. евро, които ще бъдат платени в налични пари. Тоест, няма да участва дълг, облигации или дялово финансиране. Купувач е Tawal – инфраструктурното звено на саудитската Saudi Telecom Co Group. Той ще придобие всичките 4 800 мобилни кули разположени на трите пазара в България, Хърватска и Словения. От балканския телеком обявиха, че Tawal се е ангажирал да увеличи с 40% или с около 2 000 кули през следващите 20 години. С други думи – да продължи да развива мобилната инфраструктура, а основен клиент ще бъдат операторите на United Group.

Балканският конгломерат в момента търси допълнителни източници на приходи и ударен свеж капитал. Причината, до голяма степен се дължи във високата задлъжнялост на United Group. Целият дълг на групата към края на септември 2022 г. е около 5.7 млрд. евро, основно формиран от редица облигации. Първият транш датира от 2017 г. в размер на 1.35 млрд. евро, като от тях 325 млн. евро са останали и с падеж 1 юли 2024 г. Последната порция облигации е пусната през миналата година на два транша – 500 млн. евро и 480 млн. евро.

Целият този дълг се използваше за ударното разширяване – географско и секторно, в рамките на Балканския полуостров. Например през 2022 г. средствата от облигации финансираха сделката за гръцкия оператор Wind. Фактът, че придобиването на TowerCo от Tawal е изцяло в налични пари, показва, че United Group ще ги ползва за текущи нужди, неотложни инвестиции и най-вече – в изплащането на част от дълга си.

Тенденциите в сектора

Отделянето на част или цялата мрежова инфраструктура е тенденция, която тепърва ще се развива. Концепцията е ясна – телекомите търсят алтернативни източници на финансиране, оптимизация на приходите с аутсорсване на някои дейности или просто да успеят да монетизират допълнително изградената мрежа. В Европа, тази тенденция тече от известно време, като вече навлезе и на българския пазар.

При „Виваком“ просто се получи ударно и сравнително бързо, но за подобен развой по един или друг начин ще се приложи и от другите оператори. Буквално по следите на телекома върви „А1 България“, нейният собственик Telekom Austria Group обяви, че до средата на настоящата година ще бъде завършен процеса по отделяне на мобилните кули от компанията. Предвид скоростта с която беше завършена сделката между TowerCo и Tawal, може да очакваме, че същото ще постигне и другия български оператор, когато финализира отделянето.

Ситуацията е малко по-различна за „Йеттел България“. Техният собственик PPF Group отдели още преди две години цялата мрежова инфраструктура от оператора. Така се появи дружеството CETIN („Цетин“), което вече разполага с цялата физическа мрежа на Yettel в България, Унгария и Сърбия. В нея не влизат само кулите, но опорните кабели и управляващите системи (т.нар. MANO). Идеята е „Цетин“ в България да продава на „Йеттел“, но и на други потенциални клиенти.

Битката за MVNO

Настоящите развития стават интересни за местния пазар. От една страна имаме опитите на големите телекоми да завършат консолидационните процеси при фиксираните мрежи. От втора – все още да се въздържат от отварянето на мрежите на малките за развитието на мобилни виртуални оператори (MVNO). От трета, отделянето на инфраструктурата създава потенциални предпоставки точно за това – да се продава на трети компании.

Показателно за обърканата ситуация е начинът по който „Булсатком“ предаде своята инфраструктура на „Виваком“. Това стана чрез придобиването на бизнесмена Спас Русев на сателитния оператор. Самият предприемач обаче финансира сделката с кредит от United Group, в замяна на който след влизане във владение на „Булсатком“, компанията трябва да предаде своята мрежа на „Виваком“. В нея влизат и мобилните кули на сателитния оператор.

Факт е, че сделката с Tawal става няколко месеца, след като TowerCo получава базовите станции на „Булсатком“, като условие за погасяване на заема на Спас Русев. С други думи, трансакцията на сателитния оператор се явява като допълнителен „подсладител“ за по-голямата продажба.

В същия момент, „Булсатком“ обяви, че има желанието да ползва инфраструктурата на „Цетин“ за да пусне собствена мобилна услуга. По този начин ще даде и търговски смисъл на отделянето на компанията от „Йеттел“. Както и ще създаде потенциално добър прецедент за развиване на MVNO. Има една малка уловка – лицензите за честотите все още са притежание на самия мобилен оператор. Тоест, няма как да се получи MVNO, без разрешението на „Йеттел“. Именно заради това, малките оператори водят битка с телекомите и регулаторът през съда, за да може да допуснат създаването на истинско MVNO в България.

Тенденцията в крайна сметка е, че два от българските телекоми вървят към аутсорсване на мобилната си инфраструктура. Фиксирната в същия момент ще е по-скоро обект на продажба на едро, като най-ценна в това отношение са опорните кабели. Точно заради тях, „Виваком“ проведе редицата придобивания през последните две години, а United Group подготвиха почвата за изграждане на единен интернет доставчик от II ниво.

The post Началото на българския телеком аутсорсинг appeared first on TechTrends България.

От друга страна, разделянето на операциите на търговски и инфраструктурни при телекомите в България, Сърбия и Унгария, за PPF Group все още не дават съответните значими резултати. Новосъздадените дружества „Цетин“ засега обслужват само „Йетел“ операторите в посочените държави, без да са привлекли голямо количество външни клиенти.

Конкретно за българския мобилен оператор, той може да се похвали с доста неща през 2022 г. Стабилен ръст на печалба и приходи, лидер по последните в мобилния сегмент и удвояване на абонатите във фиксирания. Последната част на изречението е вярна – „Йеттел“ вече е значим играч в доставката на домашен интернет. От няколко дни, компанията вече предлага и интерактивна телевизия във фиксиран пакет и така вече е пълноценен участник на този пазар.

Мобилният първенец

Основната цел на норвежкият Telenor за „Глобул“, когато го придоби през 2013 г. беше да превърне операторът в лидер на мобилния пазар. Телеком групата постигна това няколко години по-късно, макар и само при приходите, но не и по абонати. Ребрандираният сега „Йеттел“ запазва тази позиция при това със сравнително комфортна преднина.

В презентацията на PPF Group е показано, че компанията е лидер с 37% пазарен дял за първите девет месеца на 2022 г. „А1 България“ е втора с 32%, докато „Виваком“ е с 31%. Мобилните приходи за цялата година са 320 млн. евро, което е ръст с близо 9% на годишна база. Както отбелязахме, ситуацията е различна при абонатите и това се задържа през 2022 г. Към края ѝ „Йеттел“ е втори с 3.5 млн. потребителя на мобилни услуги, докато „А1 България“ продължава да е лидер с 3.77 млн.

Цялостно приходите на компанията растат през изминалата година. Те се увеличават с малко над 7% на годишна база до 456 млн. евро. С което и средномесечния приход от абонат (ARPU) не се увеличава значително и в момента е на 10.1 евро. Ситуацията дори е с една идеа по-зле при капиталовите инвестиции – те се свиват от 41 на 31 млн. евро през 2022 г. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) нараства със 17% до 157 млн. евро. „Йеттел“ подчертава тенденцията при българските телекоми да имат по-слаб ръст на приходите, но да разчитат на по-голям темп на увеличение на печалбата.

Фиксираните мечти

За разлика от предишни години, все повече фиксираният сегмент ще бъде ключов за следене при компанията. „Йеттел“ пусна първо услугата за домашен интернет през 5G мобилна мрежа през 2011 г. Изминалата 2022 г. е първата пълна такава, в която този продукт е на пазара. На пръв поглед нещата са повече от добри – компанията отчита удвояване на фиксираните потребители до 42 хил.

Реалността е, че фиксираните амбиции на „Йеттел“ все още са в сферата на мечтите. Поне от гледна точка на приходите. Според финансовият отчет, те са едва 1 млн. евро или 0.002% от общите. Прекалено незначителен дял, но този ход е задължителен за компанията ако тя иска да запази потенциала си за растеж.

Нейните два основни конкурента от няколко години не разчитат на мобилния сегмент като източник на растеж. Вместо това, те залагат на фиксирания за такъв. Липсващото парче от пъзела се нарича платена телевизия. „Йеттел“ вече си го осигури, като пусна интерактивна такава в пакет с 5G домашния интернет. Ефектите от това действие ще ги наблюдаваме тепърва през настоящата и дори през следващата година.

„Цетин“ в търсене на бизнес модел

Изминалата година е интересна и от друга гледна точка – това е вторият пълен календарен период с финансови резултати за „Цетин“. Компанията е инфраструктурното звено на PPF Group, което оперира успешно и сравнително печелившо в Чехия. В България (и другите региони с Yettel бранда) ситуацията все още е противоречива.

„Цетин“ отчита успешна 2022 г. с минимален ръст на основните финансови показатели. Приходите нарастват с малко под 10% до 124 млн. евро, докато EBITDA се увеличава с 6% до 84 млн. евро. „Йеттел“ все още изкарва 3.6 пъти повече пари от инфраструктурното звено и малко под два пъти печалба. Съотношенито в Чехия например е съвсем различно. Там, О2 има само малко под два пъти по-голям приходен поток срещу местния CETIN, а EBITDA-та е доста близка до паритет – 458 срещу 375 млн. евро.

Ситуацията е същата и в останалите региони, в които брандът Yettel оперира. Това се дължи на две неща. Първо, чешкият телеком бизнес на PPF Group разполага със силна фиксиран бизнес и инфраструктура. Доста по-голяма от основно фокусираната върху мобилна такава в България, Сърбия и Унгария. Второ, все още CETIN в последните държави търси външни клиенти, на които да продава.

В България не липсват потенциални такива. „Булсатком“ обяви, че се интересува от подобна услуга, след като предаде своята мобилна мрежа на „Виваком“. При подписване на такова споразумение и по-важното – неговото реализиране, това ще превърне сателитния оператор в първия истински виртуален мобилен такъв (познат като MVNO). На българския пазар до момента търговска дейност развиваше само един – Bob. Той обаче беше вътрешногрупов бизнес в рамките на Telekom Austria Group, който е собственик на „А1 България“. Освен това, Bob просъществува сравнително кратко време – няколко години, като през 2016 г. беше напълно закрит.

Натискът за развиване на MVNO в България обаче се засилва, като малките оператори в момента се опитват да убедят регулатора да накара телекомите да отворят мрежите си по-лесно за тях. От една страна, отделянето на инфраструктурата от търговските дружества е голяма крачка в тази посока. „А1 България“ трябва да завърши през 2022 г. процесът по изнасяне на мобилната мрежа (кулите с базовите станции най-вече) в отделна компания. От друга страна, за да има MVNO освен мрежата, трябва да се сподели и лиценза за честотите, които тя ползва. В случая с „Цетин“ последните се държат от „Йеттел“, което може да затрудни преговорите за включването ан MVNO към инфраструктурата.

The post „Йеттел България“ през 2022 г.: Мобилен лидер с фиксирани амбиции appeared first on TechTrends България.

В случай на отчаяние някоя страна притежаваща подобни оръжия може все пак да реши да ги използва. Било то с цел „след мен и потоп“ или просто за отчаян опит за постигане на пирова победа в загубена битка. При телеком средите в България имаме ситуация в която „червеното“ копче е натиснато и първите атомни заряди озаряват далечината. На 13 март тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отменя решението за разпределението на честотите в 3.6GHz на база на което е осъществен и последващия търг.

Така се подновя сагата „Игра на търгове“, като спектърът е основен в развитието на 5G мобилните мрежи. Казусът беше възприет за приключен с връчването на лицензите за трите основни телекома през пролетта на 2021 г. от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Оказа се, че през последните вече почти две години се е водила съдебна битка за обстоятелствата предшестващи организирането на търга.

Решението на ВАС кара КРС да се върне назад и да преразгледа мотивите си за това. Ударът идва от малките оператори или това което е останало от тях. За последните две години телеком пазарът се измени значително, като конкуренцията до голяма степен беше елиминирана за сметка на трите големи оператора. Което кулминира в настоящата война между „Виваком“ и „Йеттел“ за разпределението на инфраструктурата на „Булсатком“ (и потенциално на самата компания).

Докато телекомите подновиха битката помежду си за остатъците на пазара, решението на ВАС идва внезапно, като един истински ядрен удар. Той може да се определи по-скоро за тактически, отколкото за стратегически (тоест е с по-малка сила), но съдържа достатъчно шокови резултати. Както е и последният шанс за развитието на виртуален мобилен оператор (MVNO) в България, което може да е окаже и единствената надежда за оцеляване на малките компании на пазара. Но не и за възраждането на идеята за четвърти физически такъв.

ВАС срещу регулатора

ВАС налага на КРС да преразгледа своето решение за разпределението на спектъра в 3.6GHz. По-точно от регулатора се изисква да се произнесе по становищата на представителите на малките оператори дадени в хода на общественото обсъждане. КРС трябваше да разпредели спектъра с общ капацитет от 370MHz TDD. Комисията реши, че най-удачният вариант е да се раздели на три ленти по 100MHz и една по 70MHz.

Малките оператори в лицето на организациите Мобилни алтернативни комуникации (МАК), Сдружение „Браншова асоциация на българските телекомуникационни оператори“ (БАБТО) и компанията „Ти.Ком“ се противопоставиха на тази идея. Те се аргументираха, че така се облагодетелстват само трите големи телекома, защото късата лента от 70MHz не е достатъчна за пълно разгръщане на 5G, а е необходимо такава от поне 80MHz.

Съответно, те излязоха с две предложения – едното е да се раздели спектъра на четири равнопоставени ленти по 90MHz и така да се организира търга. Второто е, ако все пак КРС реши да запази формата за три ленти по 100MHz и една по 70MHz, то тогава „Ти.Ком“ ще се оттегли от участие в потенциалното наддаване, но само ако регулаторът задължи трите телекома да предложат достъп до 5G мрежите си „при недискриминационни цени на едро“. Или с други думи да накара големите на пазара да отворят инфраструктурата си за виртуални оператори.

Тогава КРС буквално отрязва представителите на малките компании, че решението за отпускане на ленти по 100MHz е вследствие на предходни обществени консултации (водени най-вече от големите телекоми). Както и, че в становището няма изразено намерение за придобиване на спектър, какъвто е обекта на тогавашното публично разглеждане.

Аргументите на съда

ВАС потвърждава предходно решение на Административния съд София (АСС), в което връщат това на КРС за разпределението на спектъра за 5G в 3.6GHz. Двете инстанции повтарят едни и същи аргументи, като тези на второ ниво са написано доста по-подробно и по-лесно разбираемо. Процесът отнема две години – една за произнасяне на АСС и втора за ВАС.

Двата съда поставят под въпрос решението на КРС да проведе търг с издаване на три разрешителни по 100MHz ще насърчи конкуренцията или обратното. Становищата на малките оператори дават предпоставки за оборването на тази теза, а липсата на мотиви на регулатора срещу тях правят действията на втория незаконосъобразни.

ВАС дават интересен ъгъл за тайминга на случващото се. Общественото обсъждане, решението и донякъде самия търг се провеждат от КРС в рамките на тримесечна дупка, в която България не е транспонирала напълно Европейския кодекс за електронни съобщения. Срокът за това е изтекъл на 21 декември 2020 г., но промените в Закона за електронни съобщения (ЗЕС) са обнародвани и влизат в сила едва през 13 март 2021 г. През февруари Европейската комисия стартира наказателна процедура срещу България заради забавянето. Общественото обсъждане на КРС започва на 23 декември 2020 г., а оспорваното решение е от 28 януари 2021 г.

Самият Кодекс е ключов за развитията на виртуални мобилни оператори (MVNO), като дава допълнителни механизми за насърчаване на конкуренцията. В транспонираната му версия в България тези инструменти са оставени в доста пожелателна форма и зависят до голяма степен от преценката на КРС. Сред тях са и потенциалната опция за споделяне на разпределения спектър. Идеята на малките оператори тогава е да накарат КРС да натисне телекомите да отворят мрежите си и ако не стане – да обжалват в съда. Което и се случва в последствие.

Дългата Игра на търгове

Общественото обсъждане е само един малък епизод от сагата, наречена от TechTrends „Игра на търгове“. Самият търг се провежда два пъти. Първият е насрочен за 15 март (два дни след транспонирането на Кодекса в ЗЕС – бел. ред.), но тогава регулаторът се отказва от такъв и разпределя служебно честотите от наличието на три кандидата за три ленти. Причината – възможността да се предостави желан ресурс на всички заявили такъв.

„Виваком“ обаче не харесва разпределението и решава да подаде съдебен иск, като се позовава на административни пропуски. Това заплашва цялата процедура от блокаж и дълъг процес на обжалвания, което кара КРС да се предаде и да насрочи нов търг с тайно наддаване в първите дни на април. Месец по-късно се разпределят и честотите в 3.6GHz, като видимо трите телекома са доволни, след като оскъпяването при наддаването не е толкова значително. В началото на 2021 г. трите телекома си разпределят и останалата част от спектъра, като всеки взима допълнителни по 20MHz.

Последствията от решението на ВАС поставя КРС пред избор от три варианта. Първият е да се мотивира по-обстойно и законосъобразно в отказа си на двете предлжения на малките оператори. Вторият и третият е да приеме някое от двете техни идеи. Едната включва разпределението на спектъра в 3.6GHz на четири ленти по 90MHz, което означава нов търг и поставяне в конфузна ситуация на ползването на настоящите лицензи от трите оператора. Другата е регулаторът да накара трите телекома да отворят мрежите си за виртуални оператори при недискриминативни търговски условия.

Зомби мрежи

Най-лошият сценарий е за ново разпределение на спектъра и нулиране на търга. От което, поне на теория, ще станем свидетели на четири разрешителни в спектъра и съответно – на четири 5G оператора. Телеком пазарът обаче се промени значително за последните две години и този вариант е почти невъзможен.

Причината е проста – България се оказа много малка за изграждането на четири отделни мобилни мрежи. Теза, споделяна от големите телекоми през последните повече от 15 години. Двата малки конкурента вече не са в играта. Компанията, която води общественото обсъждане с КРС е „Ти.Ком“, която е наследник на мрежата и честотите на „Макс телеком“. От края на 2021 г. тя вече не е мобилен оператор, като лицензът ѝ в 1 800MHz изтече и не беше подновен. Съдбата на 4G мрежата ѝ не е публично известна – най-вероятно е разпродадена на големите играчи.

Другият алтернативен мобилен оператор беше „Булсатком“. Компанията привидно се опита да удължи лиценза си в 1 800MHz до 2023 г., което даваше хипотетична възможност за запазване на услугите. Продажбата на компанията на бизнесмена Спас Русев доведе до прехвърлянето на цялата мобилна и фиксирана инфраструктура на „Виваком“. Това беше осъществено, като българският предприемач финансира сделката чрез заем от собственика на телекома – United Group. Действие, заради което в момента трите основни компании на пазара – „Виваком“, „Йеттел“ и „А1 България“ влязоха в люта борба. Изходът от нея ще реши почти сигурно и съдбата на „Булсатком“, който е и последният сравнително голям играч на пазара за фиксирани услуги.

По-интересното е, че Петър Ризов, който беше едно от „остриетата“ на МАК явно е преминал от другата страна. Той стана главен изпълнителен директор на „Булсатком“ след сделката със Спас Русев и в момента брани решението за продажбата на цялата инфраструктура на сателитния оператор на „Виваком“. По време на обществените обсъждания, Ризов беше ръководител на „Нет 1“ и част от МАК. Компанията беше един от малкото останали значими софийски интернет оператори, който беше придобит от „Виваком“ в началото на 2021 г.

(ОБНОВЕНА 17 Март 2023 г. в 13:00 ч.) Петър Ризов в интервю за вестник „Капитал“ споделя идеята „Булсатком“ да се трансформира във виртуален оператор. Той допълва, че вече има индикация за споделяне на мрежата на „Йеттел“ заедно с „Цетин“, но ще поискат оферти и от другите два оператора. Решението на ВАС, в комбинация с едно споразумение за MVNO между „Булсатком“ и „Йеттел“ може да реализира най-накрая идеята за виртуален телеком в България. На хартия звучи добре, но първо трябва да се види дали всичко със сделките на компанията ще бъде наред и ще минат регулаторно одобрение.

MVNO на (почти) всяка цена

Липсата на физически оператори не означава, че решението на ВАС няма шанс да промени пазара. Тук идва идеята за MVNO, описана малко по-горе. В становището си „Ти.Ком“, МАК и БАБТО дават и втора опция – да се запази конфигурацията от три ленти по 100MHz. Но само при условие, че трите телекома отворят мрежите си за виртуални оператори „при недискриминационни цени на едро“. В противен случай, според тях няма да се запази конкурентната среда в страната. Това е вариантът, в който търгът на КРС може да запази своята законност, като същото важи и за лицензите, които трите компании ползват вече почти две години.

Но това е и сценарият, който малките оператори искаха да развият – да накарат регулатора да задължи телекомите да отворят своите мобилни мрежи за тях. Сценарий, който последните избягват доста умело през последните близо 10 години. Националният роуминг беше една от причините зад колапса на „Макс телеком“ и последващото прехвърляне на активите му на „Ти.Ком“. Той така и не се осъществи въпреки подписаното първоначално споразумение между алтернативния мобилен доставчик и „Мобилтел“ (сега „А1 България“).

Задължаването на КРС да направи това, беше една от първоначалните идеи на малките оператори при пренаписването на ЗЕС, с което да се транспонира европейския Кодекс. Тя срещна лют отпор от регулатора и телекомите. Макар, по закон сега да не е наложен, съдът донякъде поставя КРС в подобна позиция. Остава да видим, как комисията ще реагира и с какви мотиви ще отговори на малките оператори.

КРС е изправен пред избор. Да намери максимално издържани мотиви за отказ на предложенията на малките оператори, което почти сигурно ще повтори съдебната битка или да задължи операторите да споделят мрежите си „при недискриминационни цени на едро“. В случай, че КРС не удовлетвори решението на ВАС, то тогава търгът и лицензите на които в момента се базира 5G мрежите на телекомите, може да се окажат незаконни.

Ситуация, в която никой не иска да попада, с което се показва, че в опит да спасят и малкото останало конкуренция, оцелелите оператори в момента активират атака, която може да се определи и като тактически ядрена на пазара, но с потенциални стратегически ефекти. От друга гледна точка, малките оператори нямат избор. Предвид намаляващата конкуренция на пазара това им е последният шанс за някакво оцеляване, което дори не е гарантирано с успех.

The post Игра на търгове 5: Ядреният удар на малките оператори за 5G честотите appeared first on TechTrends България.

Всичко това маркира развитието на телеком сектора през 2021 г., но една завръщането на една друга тенденция ни направи зловещо напомняне. Че конкуренцията на пазара е заплашена, независимо от уверенията на основните регулатори в страната. „Виваком“ започна третата вълна на консолидация, като изкупи няколко на пръв поглед малки, но ключови фиксирани оператора. „Теленор“ или по-скоро инфраструктурното дружество „ЦЕТИН България“ на PPF Group, тихомълком придоби два също не толкова големи и известни фиксирани дружества.

Към тези две линии добавяме и обявената продажба, както и сага със собствеността на „Булсатком“ – последният голям и независим оператор в страната. До голяма степен от средносрочното му развитие ще зависи дали и как ще се развие пазара за ТВ и интернет в България. Въпреки уверенията на главният изпълнителен директор на „Булсатком“ Станислав Георгиев вероятните сценарии след смяната на собствеността не са много, нито пък част от тях обещаващи.

Пълното развитие на 5G технологията в близко бъдеще, също ще постави доста въпроси пред оцеляването на малките оператори. В комбинация от липсата на средноголеми предприятия, които да са буфер между най-малките и най-големите прави перспективите на пазара нестабилни. Защото натискът на последните ще се засилва все повече и повече. Към това добавяме липсата на стимули и възможности за стартиране на нови дружества в тази сфера и в един момент висококонкурентният пазар при фиксираните услуги, може да се окаже доста самотен.

Това е истинската тенденция, която маркира 2021 г. и която ще се развие през новата и най-вероятно – през следващата година. Тя няма нищо общо със скоростта на интернета в страната, както загатва подобно насочен материал в „Капитал“ от края на декември. В него правилно се ориентират за потенциалните проблеми на телеком сектора, но без да задълбочават прекалено много. Нито за самите предизвикателства, нито за потенциалните решения. А за самите скорости на интернет връзката – планираме да разгледаме ситуацията през годините в последващ наш анализ.

Трите основни сегмента на телеком сектора са мобилната връзка, фиксираният интернет и доставката на телевизия. Последните два могат да бъдат разделени допълнително на пазар на едро и на дребно. Ще разгледаме всеки един от тях, както и ще направим сравнение с пазара от 2020 г. (последните данни на регулатора са оттогава) и ще ги сравним с тези от 2009 г.

1. Мобилният пазар – де юре и де факто

Надеждата за четвърти мобилен оператор умря доста отдавна, макар все още доста хора да го отричат. Дори Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) признава това с половин уста, индиректно през последните си годишни доклади. На хартия имаме пет оператора – трите големи „А1 България“, „Теленор“ и „Виваком“, като към тях добавяме два независими – „Булсатком“ и „Ти.Ком“. Последното дружество е духовният наследник на фалиралия „Макс телеком“, в което реално се прехвърлиха честотните му лицензи и мобилната мрежа. Така, „де юре“ конкуренцията в България при мобилните оператори е по-наситена от доста европейски държави.

На практика или „де факто“, ситуацията е коренно различна. Фалитът на „Макс телеком“ и финансовият колапс на „Булсатком“ сложи ефективен край на амбициите на двете компании да развиват собствени мобилни услуги. С което, от 2017 г. пазарните им дялове не само не се увеличават, но и прогресивно намаляват. „Ти.Ком“ намалява абонатите от около 10 хил. при „Макс телеком“ наполовина – до 5 751 към края на 2020 г., по данни на КРС. При „Булсатком“ от малко над 2 хил. спадат до 1 580.

По-лошото е, че лицензите за честотите им в 1 800MHz на двете компании изтекоха на 15 декември 2021 г. Станислав Георгиев от „Булсатком“ коментира пред TechTrends, че в момента тече обжалване за точната дата на влизането на разрешителните в сила. Надеждата и на двете дружества е то да бъде увеличено до 2023 г., защото до 2013 г. „Теленор“ обжалваше решението на КРС, с мотива, че неразпределеният спектър трябва да бъде предоставен на търг. Но дори след този период, шансът двете компании да задържат честотите е нищожен, като най-вероятно след 2023 г. трите телекома ще си поделят всеки по 2x10MHz в 1 800MHz, когато се освободят всички ленти.

Така, към 2020 г. трите телекома контролират 99.8% от всички абонати на мобилни услуги и 99.7% от приходите. С което присъствието на другите два оператора е просто фиктивно и на хартия. Има друг момент. България в момента има много силни показатели като скорост на мобилния интернет и сравнително ниски цени на абонаментите в рамките на Европейския съюз. Според Speedtest на Ookla, страната ни е на 9-то място със скорост на свлаяне от 84.59 Mbps към ноември 2021 г., но спада с две позиции спрямо предходния период.

Има две възможни обяснения за това. Едното е, че трите телекома имат почти изравнени пазарни дялове и борбата между тях е доста ожесточена за всеки един абонат. Което показва, че дори между три играча може да имаме добра конкуренция и развитие на иновациите, но само при тяхната равнопоставеност на пазара. Второто обяснение, че собственикът на водещия по брой абонати телеком „А1 България“ – Telekom Austria Group – разглежда от години страната ни като подходящо място за тестване на нови технологии. Което в комбинация от силната конкуренция на другите два оператора, стимулира иновациите. Или поне така изглежда за момента.

2. Повратната 2009 г.

Преди да се впуснем в двата основни сегмента при фиксираните услуги, ще трябва да обясним защо ще използваме 2009 г. за основна база за сравнение и защо тя е повратна за целия сектор. Първо, защото годината е пикът на брой предприятия предлагащи интернет услуги в страната. Тогава, са отчетени заявки за 724 фирми, които да осъществяват тази дейност. Удобно, през следващата 2010 г. КРС променя критериите и изважда част от тях и реално въпреки, че броя им спада с близо 150 (поради прехвърлянето им в други категории), се отчита повишение.

Но, 2009 г. е преломна заради други по-важни фактори. Това е годината, в която се ражда първият истински конвергиран телеком. Дотогава, БТК отговаря за фиксираните услуги, а „Вивател“ – за мобилните. От януари 2009 г., те са обединени под една компания и един бранд – „Виваком“. „Мобилтел“ (сега „А1 България“) работи вече няколко години по изграждане на фиксирани услуги, но все още не е достигнала мащаба, който бившият държавен монополист разполага по това време.

Също така, 2009 г. предшества кулминацията на първата вълна от консолидация на пазара. При нея, средните изкупуват редица по-малки, за да разширят бизнеса си, но всичко се променя, когато „Мобилтел“ придоби „Спектър нет“ и „Мегалан“ през 2010 г. Тогава мобилният оператор, най-накрая можеше да вземе титлата „конвергиран телеком“.

От 2009 г. започва и силния регулаторен натиск на КРС, наложен от Европейския съюз основно, в който се приемат редица правила, закони и ограничения. Най-тежко тук страдат мобилните оператори, но има промени, които засягат малките интернет и ТВ доставчици – най-вече със забраната за ползване на т.нар. „висящи кабели“. Всички тези фактори ни дават увереност да заявим, че 2009 г. е абсолютният връх в свободната конкуренция на фиксирания пазар в България.

3. Фиксираният интернет пазар – залязваща слава

Гордостта на редица технически предприемачи е бързият интернет в страната. Място на голяма конкуренция, която се е развивала без правила дълго време и основния фактор са били силата на амбициите. Споменахме, че през 2009 г. броят на интернет доставчиците е бил 724, през 2020 г. той е спаднал, но не толкова драстично, колкото бихте очаквали. През първата пандемична година, в България оперират 649 оператора, показва годишния доклад на КРС.

Разликата на пръв поглед не е голяма и отново на хартия, регулаторите спокойно могат да кажат (а и големите оператори), че конкуренция има и тя дори цъфти. Дяволът винаги е в детайлите, като погледнем развитието на пазара и дяловете между различните участници. Интернет потребителите през 2009 г. са 999.91 хил. или почти милион, показват данните от доклада на КРС за този период. През 2020 г. те са повече от двойно – 2.113 млн.

По-ключово е разпределението на абонатите по компании. През 2009 г. лидер е „Виваком“ с около 30%, като основен доставчик на ADSL интернет. Другите две компании, които разчитат на тази технология е под 1%. Останалите 70% са разпределени между всички останали 723 компании, като доставчиците с до 10% пазарен дял са единици.

Ситуацията е коренно различна през 2020 г. „Виваком“ контролира 27.2% от абонатите, „А1 България“ е с 26% и трети е „Булсатком“ с 8.2%. Малките оператори вече имат пазарен дял от 38.6%, а ако добавим сателитният доставчик за такъв, то тогава ще имаме 46.6%. Съотношението е такова, че двата телекома са обрали целия растеж на потребители през последните 12 години, докато останалите разчитат на почти същия пазар (или малко по-голям) спрямо този, за който са се борили през 2009 г.

Тук трябва да отворим скоба и да заявим, че данните на КРС за 2020 г. НЕ включват последната вълна от консолидация и придобивания, водени от „Виваком“ и „Теленор“. С което пазарният дял на първата най-вероятно вече достига 30%. На база данните, може да заключим, че докато потребителите в България се увеличават, конкуренцията в страната се свива. Освен това, новите придобивки на „Виваком“ и „Теленор“ са насочени към оператори, които имат силни позиции на пазара на едро и това ще е първият подсегмент, в който ще се усети намаляването на конкуренцията. Факт, отбелязан от КРС при своите становища пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

4. ТВ пазарът – затваряне на веригата

Докато при интернет пазара, ситуацията изглежда не толкова заплашителна, при телевизията имаме доста по-големи опасения за развитието на пазара. През 2009 г. имаме около 318 хил. абоната на спътников сигнал и около 1.2 млн. през кабел (независимо от технологията). Общо 3 компании осъществяват първата дейност, докато при втората те са 532. Големите телекоми все още нямат присъствие, въпреки, че такова подготвя „Виваком“ след своята консолидация.

И по това време „Булсатком“ е водещият доставчик през сателит, затова може да смятаме, че разполага поне с по-голямата част от този тип потребители или между 15% и 20% от целия пазар. В тези години, броят на абонатите на ТВ дистрибуторите бяха най-добре пазената тайна, затова може да само да предполагаме. Останалите големи играчи са кабелни оператори, които ще ги отчетем като независими. Което означава, че пазарът през 2009 г. се държи между 15% и 20% от „Булсатком“ и останалите 80%-85% се падат на други, неконвергирани оператори.

През 2020 г. можете да предполагате, че картината е напълно видоизменена. На пазара остават общо 242 ТВ доставчика или повече от двойно по-малко спрямо 2009 г. Като потребители той нараства до малко над 2 млн., от които основните са на спътникова телевизия – 914 хил. Тези по класическа кабелна са 523 хил., а тези през интернет – 590 хил. Пазарното разпределение е шокиращо доминирано от първите три играча. „Булсатком“ разполага с 33.9%, „А1 България“ има 25.7% и „Виваком“ е с 25.5% от всички ТВ абонати. Малките оператори разполагат едва с 15%, при това без да отчетем сделките направени през 2021 г.

Натискът върху независимите доставчици само нараства. В момента, трите телекома контролират и голяма част от медийните компании в страната. „А1 България“ директно оперира със спортните канали Max Sport, докато „Виваком“ и „Теленор“ притежават през своите компании-майки съответно „Нетинфо“, „Нова броудкастинг груп“ и „БТв груп“. Затварянето на кръга между предлагане на съдържание и доставянето му между водещите телекоми, означава бавна и мъчителна смърт за малките оператори. Нещо, което се и случва, както може да видим от изчезването на близа половината доставчици в рамките на 12 години.

5. Съдбата на „Булсатком“

Бъдещето развитие на „Булсатком“ има фундаментално значение за конкуренцията на пазара. Най-малкото, сателитният оператор е лидер на пазара за ТВ разпространение и трети при интернет доставчиците. Компанията се опита да изгради конвергиран телеком, но това доведе до финансовия ѝ колапс. Сега, тя ще се фокусира почти изцяло при доставката на ТВ.

След една голяма и почти истинска „война на розите“, собствеността на „Булсатком“ (част 1 и част 2) ще бъде сменена за пореден път. От началото на 2022 г. във владение трябва да влезе бизнесменът Спас Русев. Той продължава да е свързан с „Виваком“, като най-вероятно ще трябва да напусне надзорния съвет на телекома, за да се финализира сделката. За последното, фактор ще изиграе и делото, което „Булсатком“ води с „Розенфелд и Ко“. То е насрочено за средата на януари.

Очакваните ни са, че Спас Русев ще поеме сателитният оператор. Това обаче е средносрочно решение за компанията. Спас Русев се е доказал, като отличен финансов инвеститор – придобива дружество, държи го и го развива толкова, че да вземе по-добра цена от следващия купувач. Който в добрия случай вече трябва да е стратегически. Това се случи с „Виваком“, това най-вероятно ще стане и с „Булсатком“.

Сценариите тук са три. Първият и най-малко вероятен е, че Спас Русев ще развива компанията стратегически и дългосрочно. Като поне през първата година-две ще изглежда да се случва точно това. Вторият е, да бъде намерен стратегически инвеститор, който да не е свързан с другите два конвергирани телекома. Най-вероятният кандидат тук е PPF Group, които вече един път се провалиха при наддаването за „Булсатком“. Ако това се случи, то тогава ще имаме почти пълното преструктуриране на пазара към три конвергирани телекома. Друг вариант е да дойде някой изцяло нов извън пазара в момента.

Третият сценарий е, компанията в един момент да бъде разделена на няколко дружества и разпределена между местните играчи. Такива опасения са отправени в рамките на делото, което тече за несъстоятелността на „Булсатком“, но те не са реалност все още. Ако вървим към този сценарий, разделението най-вероятно ще се случи най-рано към края на 2022 г. или около половин година след поемането на новия собственик. Фиксираната мрежа тогава ще бъде предложена отделно на „Теленор“, за мобилната може да станем свидетели на наддаване.

Единственият въпрос при този сценарий е – какво ще стане с ТВ абонатите? Тук има два пътя – първият е отново „Теленор“ да ги поеме, заедно с целия сателитен бизнес. Вторият е, в рамките на времето, да бъдат поделени между трите вече конвергирани телекома. Защото, регулаторите няма да допуснат един от двата – „Виваком“ или „А1 България“ – да получи пълна доминация на ТВ пазара под формата на две трети от абонатите.

Най-добрите дългосрочни варианти за „Булсатком“ са компанията да бъде препродадена на „Теленор“ (или PPF Group) в един момент или на друг, но външен стратегически инвеститор.

6. Бъдещето и решенията

В момента ситуацията на пазара е ясна. България няма икономически потенциал да захрани четвърти напълно конвергиран телеком. Което изключва създаването на нова мобилна мрежа. ТВ пазарът вече е поделен, като голямата неизвестна там все още е „Булсатком“.

При интернет доставчиците, засега нещата изглеждат оптимистични, но с изчезването на все повече играчи на едро и на ключови регионални такива, това няма да продължи дълго време. Пълното разгръщане на 5G ще позволи на телекомите да предлагат фиксиран интернет дори на труднодостъпни региони. Което постепенно ще елиминира и последното предимство на малките оператори.

От различните мнения изказани пред TechTrends, „Капитал“ и в общественото пространство до момента, много малко хора говорят за работещи решения. Но всички са категорични, че е хубаво да има такива, за да може да се запази конкурентната среда.

Най-доброто за момента е да се запази паритет между настоящите телекома. Което означава, че „Теленор“ трябва да развие силни фиксирани услуги, за да може конкуренцията между компаниите да потиска потенциални нелоялни практики. Това обаче не трябва да е единственото решение. Трябва да има възможност да се предостави възможност за навлизане на малки играчи. Особено при пазара на дребно.

От инфраструктурна гледна точка, няма иновации в които малките да участват пълноправно. 5G и следващото поколение оптична свързаност, микросателитите – всичко това изисква много финансов ресурс и ноу-хау. Остава единствено опцията за създаване на мобилни виртуални оператори (MVNO). Те ще използват мрежите на телекомите, включително и 5G връзката, за да предлагат тройни пакети – мобилна услуга, телевизия и интернет на крайни потребители.

През 2020 г. отпадна възможността такива да бъдат наложени чрез закон. Въпреки това надежда все пак има. Все по-силно се говори в индустрията, че самите телекоми ще разделят бизнеса си на две части – инфраструктурна и търговска. С което открехват макар и леко вратата за създаването на MVNO-та. Въпросът вече ще е тук, как ще се намесят регулторите, за да могат да стимулират това да се случи.

Идва ли краят на конкуренцията? Не точно, пазарът ще се и вече се е трансформирал значително от състоянието си през 2009 г. Конкуренцията вече се разпределя между трите най-силни играча във всеки сегмент. Все още има малки шансове, поне на пазара на дребно, да се повторят процесите отпреди 10-15 години. Но това не е гарантирано, че ще се случи.

The post Идва ли краят на конкуренцията при българските телекоми appeared first on TechTrends България.

Виваком“ продължава агресивната си експанзия в рамките на телеком сектора, като обяви поредната сделка. Това са интернет доставчиците „Нет 1“ и „КомНет София“, които са едни от малкото независими оператори в рамките на София. Цената на трансакцията не се съобщава.

Придобиването на двата доставчика идва малко след като антимонополният регулатор одобри сделките по купуването на медийните групи около „Нова телевизия“, „Нетинфо“ и „Телеграф“. Първите две сумарно бяха за сума между 250 и 300 млн. евро, а за последната няма информация за стойността ѝ.

С добавянето на „Нет 1“ и „КомНет“, „Виваком“ възражда процесите за консолидация на телеком пазара в страната. Те бяха в лек застой, след като последното голямо придобиване на по-малките играчи от големите телекоми беше сделката между „А1 България“ (тогава „Мобилтел“) и „Близу“ през 2015 г.

Предвид факта, че „Булсатком“ също се оглежда за потенциален купувач, ситуацията на телеком пазара в България постепенно води към пълно пренареждане.

Двата оператора

Нет 1“ е един от малкото останали независими и разпознаваеми интернет доставчици в София. Той е основан преди 13 години през 2007 г. и през цялото това време успя да се задържи извън орбитата на трите големи телекома. До днес. Към края на 2019 г. компанията разполага с 47.8 хил. интернет и 30.9 хил. ТВ абоната. Това показват данните на Комисията за регулиране на съобщенията.

Една от причините за дълголетието на „Нет 1“ се крие във финансовата подкрепа, която получава от Първа инвестиционна банка (ПИБ). Компанията има дългове под формата на кредити в размери от 34.2 млн. евро. Възможно е, те да са влезли в цената на оператора, която „Виваком“ ще плати за него, но за момента няма достатъчно информация по темата. Нито по стойността на сделката, нито дали ще бъдат погасени дълговете.

„КомНет“ е малък софийски оператор. Данните на регулатора към 2019 г. показва едва 1 221 клиента в столицата. Всъщност и то разполага и с кредитна линия към ПИБ от 1.56 млн. лева, както е видно от обновения Търговски регистър, което е и основната допирна точка между двата оператора.

Ефектите за пазара

Придобиването е може би най-лесния начин на „Виваком“ да добави нови абонати във фиксирания сегмент. Телекомът усеща все по-силния натиск в сегмента от „А1 България“, които агресивно се развиват в него. Това се случва след добавянето на „Близу“ към портфолиото им, както и в последващият старт на собствени канали с ексклузивно спортно съдържание.

Също така, „Виваком“ намалява конкуренцията, макар и с бавно темпо. Отвъд големите играчи тя опира до раздробен и фрагментиран от десетки и стотици малки оператори. Процес, който тече от години и през последните пет години беше замразен след сделката между „А1 България“ и „Близу“.

Придобиването показва и надпреварата за фиксирания сегмент, който се разиграва между двата водещи телекома. „А1 България“ вече обяви, че именно този бизнес ѝ е помогнал да набере годишни приходи от над 1 млрд. лева за първи път от години. Най-лесният начин за „Виваком“ да увеличи своите постъпления и да запази лидерската си позиция е чрез придобиване. Което и прави.

Отслабени амбиции за виртуален оператор

Нет 1“ е последният по-голям играч в София и като цяло в страната, по отношение на фиксирани услуги. Той беше и една от водещите сили зад организацията „Мобилни алтернативни комуникации“, които се борят за основаването на виртуален оператор (MVNO). Битката за това се води законодателно и с други средства. Сега каузата за подобни компании отслабва, след като един от защитниците ѝ преминава в ръцете на основните телекоми. Друг важен играч в движението за MVNO е „Ти.ком“ – наследникът на фалиралия „Макс телеком“. Компанията също е длъжник на ПИБ с кредитна линия от 53 млн. лева.

Другият такъв е „Булсатком“. Той вече е последният голям мохикан, който не е част от някой от големите телекоми. Компанията обаче се оглежда за потенциални купувачи, като настоящите собственици, явно не могат да се справят с усилващия се натиск от страна на „А1 България“ и „Виваком“.

Неговата продажба ще бъде последният значителен ход, който ще пренареди пазара в България. Докато, малките или по-скоро микро доставчици на интернет и ТВ в страната ще останат на доизживяване.

The post „Виваком“ продължава с покупките и придобива доставчиците „Нет 1“ и „КомНет София“ appeared first on TechTrends България.

Така се появи Европейския кодекс за електронни съобщения, който беше приет като директива през 2018 г. Това означава, че той става задължителен за всички страни-членки на Европейския съюз (ЕС). Крайният срок за неговото транспониране в местното законодателство беше 21 декември, но повечето държави не успяха да се справят с този срок. Доста експерти от бранша очакваха подобно развитие, заради големия брой промени, които трябваше да се направят.

Не разполагаме с причините за всяка страна-членка, но историята за неговото забавяне в България е повече от любопитна. Тя представлява голямата битка между трите установени телекома и малките оператори за бъдещето развитие на конкуренцията в мобилния сектор в страната през следващите години. Процесите са и индиректно свързани с търговете за новите честоти, които стартираха няколко дни преди ЕК да започне наказателната процедура.

Прилагането на новия кодекс в страната

Българското правителство започна процедурата по интеграцията на кодекса в законодателството на страната още през миналата година. Тя се осъществява чрез мащабно пренаписване на Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Неговият цялостен ремонт се оказа подходящ момент за почти всеки по-голям участник в телеком пазара в страната да се опита да прокара своите интереси.

Като резултат, промените в ЗЕС, които да отразят Кодекса и всички предложения са в размер на 185 страници и още 341 страници обществено обсъждане. Едно от предложенията се оказва истински гордиев възел, който спира или по-скоро забавя приемането на обновения закон. Това е идеята да се задължат големите телекоми да предоставят национален роуминг на алтернативните оператори.

По този начин, последните ще могат да се превърнат във виртуални доставчици на мобилни услуги, без да се налага да изграждат собствени физически мрежи. Тези предприятия са познати и като виртуални оператори (MVNO). При общественото обсъждане идеята е отхвърлена, но поправката намери почва при разглеждането на новата версия на ЗЕС в ресорната комисия на Народното събрание.

Резултати и забавяне

Цялата история, колко е важна тя за съществуването на MVNO и алтернативни оператори в България сме описали подробно в този анализ. Обобщено накратко – малките доставчици предлагат краен вариант, който се посреща остро не само от телекомите, но и от регулатора.

В крайна сметка се заявява компромисно решение, в което при предоставянето на новите лицензи за честоти (най-вече 3.6GHz за 5G – бел. ред.), алтернативните оператори могат да заявят достъп до мрежите на телекомите, които впоследствие Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да разгледа и да влезе в ролята на арбитър.

Дискусията доведе до отлагане на приемането на ремонтирания вариант на ЗЕС и съответно до транспонирането на новия европейски кодекс в нашето законодателство. Дори с първоначалното забавяне, българският парламент можеше да спази срокът от 21 декември или най-късно през януари, промените да бяха обнародвани. Проблемът е, че разглеждане на второ четене така и не се случи до ден-днешен. Причината може да е огромния обем промени и обсъждания (над 500 страници общо), но може да има и друга такава.

Потенциалната връзка с 5G търговете

Докато в Народното събрание движение по промените в ЗЕС няма, КРС действа по своя първоначален план. След като влязоха в сила новите тарифи, регулаторът вече има уверенията на големите оператори, че ще закупят допълнителни честоти. Още в първите дни на януари, трите телекома добавят по 2x5MHz в своите ленти, които имат в спектъра от 2GHz.

В последните дни на януари, КРС обяви търгове за три от четирите възможни разрешителни за ключовите честоти в 3.6GHz, които да се използват за разгръщането на 5G мрежи в страната. Отново, при общественото обсъждане има конфликт между малките оператори, големите телекоми и регулатора.

Условията за трите разрешителни могат да се покрият само от действащите основни играча на пазара, което подсказва, че най-вероятно и те ще ги вземат. Забавянето на промените в ЗЕС е в полза на телекомите. Защото, когато придобият лицензите за новите честоти, идеята на малките за последващ арбитраж на КРС при споделяне на мрежите от големите ще бъде представена пред свършен факт.

Дали наистина е това причината за забавянето на промените в ЗЕС и съответното транспониране на кодекса в България може само да се спекулира. Фактите са, че измененията в закона са замразени за момента, а търговете за честотите за 5G стартираха. И при двете процедури, лесно може да се проследят опитите на малките оператори да търсят всякакви лостове за натиск на големите, за да могат да развият MVNO в страната. Които засега се парират доста успешно пряко или косвено от останалите елементи в телеком сектора.

The post Защо България не е въвела новите телеком правила на ЕС appeared first on TechTrends България.

Тези констатации са тенденция от няколко години и са видни от годишните доклади на Комисията за регулиране на съобщенията. Анализът на TechTrends на последните данни на регулатора за 2019 г. можете да намерите тук. Той показва същото, до което стигаме и ние – тече бавна консолидация на пазара, запазва се статуквото на големите играчи, докато конкуренцията намалява.

От ECTA допълниха, че крайните резултати вследствие на тези тенденции са видими, като България започва да пада в местата по качество на интернет връзка и е на опашката по дигитализация в Европейския съюз, сочат данните на индекса DESI.  Това бяха част от основните акценти на конференцията фокусирана върху развитието на телеком пазара в страната, организирана от ECTA.

От дигитални лидери – към опашката

Зам.-председателят на ECTA и управител на „Нетера“ Невен Дилков обрисува накратко развитието на сектора. Той припомни дългогодишните поводи за гордост, когато България беше поставяна неколкократно и в различни класации за скорост и качество на интернет връзката на водещи места по света.

„В България се гордеем, че сме сред лидерите по качествен интернет до 2014 г., тогава бяхме на второ място в света според изследването State of Internet на Akamai“ Невен Дилков,зам.-председател на ECTA и управител на „Нетера“

„В България се гордеем, че сме сред лидерите по качествен интернет до 2014 г., тогава бяхме на второ място в света според изследването State of Internet на Akamai“, коментира Дилков. Той допълни, че това се дължеше на естественото развитие без държавна намеса и изпълнена със стотици малки играчи пазар. Преди десетина години, трите водещи компании в сектора имаха притежаваха дял от около 30%, а сега той надвишава 60%.

„В някои места за интернет доставчик може да избираме между две компании, в други – такава услуга предлага само една“, допълва Невен Дилков от ECTA и „Нетера“.

„В някои места за интернет доставчик може да избираме между две компании, в други – такава услуга предлага само една“ Невен Дилков,зам.-председател на ECTA и управител на „Нетера“

Консолидацията на пазара и постепенното отпадане на малките играчи води до понижаване на качеството на услугата. Дилков даде за пример Speedtest на Ookla и нейния Global Index, там България по скорост на фиксираните мрежи е на 53 място. За сметка на това по мобилна връзка сме на девето, при това без да имаме пусната 5G мрежа в страната.

Друг пример, който Дилков даде са резултатите на страната ни в европейския индекс по дигитализация DESI. По обобщения показател, България заема последно място от целия ЕС, в същия момент, индексът на цените за телеком услугите е около средния за Обединена Европа.

Елитният мобилен клуб

Невен Дилков допълни, че тези слаби резултати идват вследствие от намалената конкуренция на българския пазар. Това важи не само за фиксирания сегмент, в който три компании – A1 България, „Виваком“ и „Булсатком“ – държат основния дял от лъвския пай, но и за мобилния.

Там статуквото е бетонирано между трите основни оператора, независимо, че на хартия са общо пет. Двата независими доставчика на мобилни услуги са със символично присъствие. „Булсатком“ разполага с 1 491 абоната на мобилен интернет и 612 на гласови услуги. „Ти.ком“, който наследи мрежата и услугите на фалиралия „Макс телеком“ има само такива за мобилен интернет – 4 234, показват данните на КРС за 2019 г.

По-реалистичната възможност е в пускането на т.нар. виртуални мобилни оператори (MVNO). Това са компании, които предлагат мобилни услуги, но ползват изградената мрежа на някой от телекомите за което му заплащат такси.

„Единствената възможност на независимите оператори в България да предложат мобилна услуга е да стават виртуални такива в изградените вече три мрежи в страната“ Невен Дилков,зам.-председател на ECTA и управител на „Нетера“

„Единствената възможност на независимите оператори в България да предложат мобилна услуга е да стават виртуални такива в изградените вече три мрежи в страната“, поясни Невен Дилков. „Навлизането на MVNO ще промени драстично пазара и ще позволи на повече играчи да инвестират в подобни услуги“.

През годините, никой не успява да се договори с трите оператора за подобно нещо. Единствено „Макс телеком“ успя да подпише договор с „Мобилтел“ през 2014 г. за национален роуминг, за да ползва гласова мобилна услуга. До изпълнението му така и не се стигна, като причините останаха неизяснени. През 2018 г. няколко независими оператора обединиха сили и пробваха да се договорят с телекомите и да станат MVNO. Резултатите не са били позитивни.

„Водеха се формални преговори с телекомите и видяхме, че без намеса няма да може да се отворят мрежите“ Петър Ризов, председател на Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО) и управител на „Нет1“

„Водеха се формални преговори с телекомите и видяхме, че без намеса няма да може да се отворят мрежите“, коментира Петър Ризов, председател на Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО) и управител на „Нет1“.

Единственият MVNO беше bob, която също ползваше мрежата на „Мобилтел“. Този оператор обаче беше фиктивно независим, като първоначално се ръководеше от собственика на „Мобилтел“ – Telekom Austria Group, впоследствие премина под опеката на българския телеком, а накрая беше ликвидиран.

Нова надежда от Европа

Погледът на независимите оператори е насочен към Брюксел с приетия в края на 2018 г. от ЕС Европейски кодекс за електронни комуникации. Това е доста пространствен документ, който ще се опита да хармонизира правилата за телеком пазара в рамките на Стария континент, както и да предложи механизми за стимулиране дигитализацията на Съюза и засилване на конкурентоспособността му.

„България е единствената в Европа и една от малкото по света без MVNO. В новия кодекс има специална глава за конкуренция, в която се посочва, че регулаторът трябва да се намеси ако види че има нужда такава на пазара“, коментира Дилков по време на конференцията на ECTA.

„В новия кодекс има специална глава за конкуренция, в която се посочва, че регулаторът трябва да се намеси ако види че има нужда такава на пазара“ Невен Дилков,зам.-председател на ECTA и управител на „Нетера“

Зам-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) Андреана Атанасова обяви, че под нейно ръководство се подготвя цялостно коригиране и допълване на Закона за електронни съобщения (ЗЕС), за да се транспонира новия кодекс. Към него е изготвена и стратегия за дигиталното развитие на България до 2025 г.

Атанасова не влезе в прекалено много детайли относно промените, но подчерта две, които засягат мобилните оператори. Първата е, че сроковете на лицензите за радиочестотите най-накрая ще бъдат променени от 10 на 20 години. Това беше един от компромисите, който телекомите приеха при преговорите с КРС за новите тарифи. Друг елемент е, че ще има допълнителни механизми за следене дали раздадения спектър се използва ефективно и ако не ще бъдат отнемани лицензи.

Различните представители на институциите, коментираха, че дали регулаторите трябва да се намесят и да накарат телекомите да отворят мрежите си за виртуалните оператори зависи от пазарните анализи и заложените инструменти за действие. Което означава, че ще трябва да видим дали подготвяните промени в ЗЕС ще подпомогнат този процес или не.

The post ECTA: Трябва силна конкуренция, за да се промени телеком пазара в България appeared first on TechTrends България.