Според данните, 55.4% от компаниите предлагат 20 дни платен годишен отпуск. В същото време 37.2% осигуряват между 21 и 25 дни, 7.0% предлагат между 26 и 30 дни, а едва 0.4% надхвърлят 30 дни годишно. Това означава, че макар минималният законов стандарт да остава най-разпространен, вече над 44% от работодателите в IT сектора дават повече от 20 дни отпуск.

По-големите компании са по-щедри

Очаквано анализът показва ясна връзка между размера на компанията и броя дни платен отпуск. При малките фирми стандартният модел от 20 дни е най-силно застъпен, докато при по-големите работодатели по-често се срещат политики с допълнителни дни.

При микро предприятията с под 10 служители 55.4% предлагат 20 дни отпуск, а 37.8% – между 21 и 25 дни. При малките компании с екип между 10 и 30 души, делът на работодателите, даващи 20 дни, достига 61.6% – най-високата стойност сред всички групи. При средните компании с 31–70 служители картината е по-балансирана – 54.6% предлагат 20 дни, а 37.9% – между 21 и 25 дни. При компаниите с над 70 служители делът на стандартните 20 дни пада до 49.7%, докато 41.9% вече предлагат между 21 и 25 дни отпуск.

Изводът е, че колкото по-голяма е компанията, толкова по-вероятно е служителите да получават повече от минималния платен годишен отпуск.

Чуждестранни работодатели – повече дни отпуск

Още по-осезаема е разликата между българските и чуждестранните компании. При българските работодатели 67.4% предлагат 20 дни отпуск, което показва силна привързаност към минималния стандарт. Само 27.7% осигуряват между 21 и 25 дни, 4.6% – между 26 и 30 дни, а 0.3% – над 30 дни. При чуждестранните компании моделът е различен. Едва 37.7% остават с 20 дни отпуск, докато най-големият дял – 51.1% – предлага между 21 и 25 дни. Освен това 10.7% от чуждестранните работодатели осигуряват между 26 и 30 дни отпуск.

Тези данни показват, че чуждестранните компании по-често използват по-щедрите политики за отпуск като инструмент за привличане и задържане на специалисти.

Отпускът вече е част от работодателската репутация

Темата за платения годишен отпуск все по-малко може да бъде разглеждана само като въпрос на вътрешна HR политика. Тя е част от по-големия разговор за устойчивостта на работната среда, превенцията на прегарянето и способността на компаниите да задържат хората си в дългосрочен план.

„С настъпването на летния сезон темата за платения отпуск отново излиза на преден план. Днес той не е просто административно право или време за почивка, а все по-важен показател за отношението на работодателя към баланса между професионалния и личния живот“, коментира Емил Попов, Маркетинг мениджър в DEV.BG,

Наблюденията на платформата сочат, че 20 дни отпуск все още са стандартът, но вече не са достатъчно силен аргумент за работодател, който иска да бъде конкурентен. Все повече компании осъзнават, че допълнителните дни почивка не са просто придобивка, а част от цялостната им стратегия за привличане и задържане на таланти.

The post Над 44% от IT работодателите в България предлагат повече от 20 дни отпуск на служителите си appeared first on TechTrends България.

От една страна имаме първият подобен институт в целия регион на Източна Европа. От друга – силно участие на технологични гиганти, като Google и Amazon. От трета – проектът е една от малкото колаборации между последните четири правителства в България. Който привлича и голямо количество публични и частни (включително и международни такива) средства за стартирането и оперирането си.  Последното е, че два водещи швейцарски технологични института – ETH и EPFL ще работят заедно със Софийския университет в реализацията на проекта.

INSAIT е може би най-голямата новина за IT индустрията в България за последните няколко години. Институтът ще заема ключово място в решаването на най-тежкия проблем за сектора – недостигът на висококвалифицирани кадри. Особено в толкова специфична, но перспективна област, каквато е изкуствения интелект.

С подкрепата на Google и Amazon

Целта на INSAIT е да изгражда висококвалифицирани специалисти в областта на компютърните науки и най-вече в тази изкуствения интелект (AI). Институтът трябва да предложи силна развойна дейност и да осъществява научни изследвания на най-високо световно ниво.

Един от двата огромни успеха на INSAIT е, че още при стартирането си той привлича едни от лидерите в бранша, не само в локален, но и в глобален мащаб. Технологичните гиганти Google и Amazon ще вложат 6 млн. лева и 7 млн. лева на година съответно, както и ще предложат възможности за реализация на някои от най-успешните студенти. Първата от тях ще вкара и още една компания – нейната дъщерна DeepMind, която е една от основните играчи в сферата на машинното самообучение.

Важен елемент е, че тези компании ще предлагат лекторска, техническа и друга експертиза, която да позволи по-качествената подготовка на кадрите. Подобни партньорства се разширяват със стажове, специализации, стипендии и много други.

Вторият е, че INSAIT ще се прави не само от Софийския университет, но в сътрудничество с два от най-силните световни и европейски технологични институти. Това са швейцарските ETH и EPFL, които ще помагат с експертиза, надзор и ноу-хау как да се изгради подобна пълноценна институция от най-висок калибър. С тяхната репутация и връзки ще могат да се осигурят най-добрите професори и лектори в областта на компютърните науки и AI от САЩ, Израел и Европа.

Държавата застава зад проекта

Друг ключов елемент в изграждането на INSAIT е факта, че той е създаден не само с частни капитали. Българската държава също е участвала активно в изграждането на института. Освен включването на Софийския университет като основен партньор и изграждането на INSAIT като негово специално звено, правителството активно ще инвестира в него.

„INSAIT ще помогне да спазим обещанието на правителството – да върнем българите от чужбина обратно в страната“, коментира премиерът Кирил Петков, по време на откриването на института. „България застава твърдо зад този проект и ще го финансираме с 10 млн. долара на година в рамките на следващото десетилетие“.

С други думи, държавата дава обещание за 100 млн. долара инвестиции в рамките на 2032 г. Което е доста силен сигнал за подкрепа. Оказва се, че този проект е уникален с нещо друго – той е един от малкото, ако не и единствен, който е максимално приемствен между четири правителства. Започнат при последния кабинет на ГЕРБ през 2019 г., той продължава и през двата служебни такива през 2021 г. и сега се приключва към коалиционния на премиера Кирил Петков.

„Този институт е плод на усилията на четири правителства – две служебни и две редовни. Като това е ясен знак за потенциала на този проект“ Румен Радев, Президент на Република България

„Този институт е плод на усилията на четири правителства – две служебни и две редовни. Като това е ясен знак за потенциала на този проект“, коментира президента на Република България Румен Радев.

В името на българската екосистема

INSAIT ще играе ключова роля в следващото развитие на българската технологична екосистема. Визията на основателя му професор Мартин Вечев е той да се превърне като основен център за подготовка на кадри, но и като инкубатор на идеи със стратегическо значение като MIT в САЩ или ETH Zurich в Швейцария. Институтът ще има възможност да помага на стартъпи, които се развиват в рамките на неговите компетенции.

IT компаниите в България също виждат перспективата в това начинание и се включват с финансирането на проекта. Най-големият инвеститор е една от водещите хостинг дружества SiteGround, която ще вложи 12 млн. лева в рамките на 5 години. Още 1.3 млн. лева ще допринесат цяла плеяда от имена свързани с технологичната индустрия у нас. Сред тях са Васил Терзиев, Богомил Балкански, Иван Осмак, Светозар Георгиев, Христо Христов и др.

The post Първият институт за AI в Източна Европа – INSAIT отваря врати в България appeared first on TechTrends България.

Наградите на БАИТ за 2020 г. има регистрирани 94 номинации в общо осем категории. Във всяка бяха избрани по трима финалисти, от които по един победител. Традиционно инициативата се подкрепя от Президента на Република България. Не толкова традиционно, самата церемония по връчването на наградите беше проведена в изцяло дигитален формат, заради мерките свързани с коронавирус пандемията.

Победителите

БАИТ полага доста грижи да насърчава ученически инициативи в областта на IT, като и тази година имаме двама победители, които са насочени в тази посока. „Младежка награда“ получи възпитаникът на математическата гимназия в Пловдив „Акад. Кирил Попов“ Радостин Чолаков. Той изгражда проектът АзБуки.ML, който цели да се предоставят изследванията и практиките в сферата на машинното самообучение на достъпен език. Така, технологията ще може да се внедрява и ползва от повече хора и компании, както и да се преподава по-лесно.

В категорията „Образователна награда“, победител отново е ученик, само че този път от СМГЕ „Джон Атанасов“. Георги Герасимов може още да не е завършил гимназия, но активно преподава роботика, електроника и 3D принтиране на по-малки деца между 1 и 7 клас. Сред номинациите, като интересна инициатива може да споменем сравнително новата Arc Academy – която е ориентирана към обучаването на експерти в гейминг индустрията.

Една от класическите награди, тази за успешен български ICT продукт и услуга привлече най-много номинации – цели 23. В нея победител стана StorPool Storage, с едноименното решение за облачно съхранение на данни. То помага да се управляват хардуерните ресурси по-ефективно и оптимизира продуктивността на центровете за данни. Сред българските ѝ клиенти са SuperHosting.bg и Delta.bg, но и има и редица международни като Dustin, Nasdaq Dubai и др.

Категорията „Успешен ICT проект в полза на българската икономика“ имаше само 9 номинации. Наградата беше дадена на „Работоспособни.бг“, което е онлайн платформа за кариерно развитие на хора с уязвим социален статут, като такива с увреждания или в пенсионна възраст. Тя им помага да си намерят по-лесно работа и да свържат работодатели с подобни групи.

При стартъпите надпреварата може би не беше толкова оспорвана, като компаниите, които са подали заявка за участие бяха 8. Наградата в тази категория, беше връчена на „Ондо Солюшънс“, които предоставят решения за автоматизиране на земеделските компании, прецизно наторяване и наблюдение на всичките засадени култури. Призът за „Журналистически принос“ беше даден на подкаста на Computerworld.bg и списание CIO – ICTalks.

Електронното управление отново на фокус?

Освен двете ученически награди, в тазгодишното издание на IT призовете на БАИТ направи впечатление активното присъствие на Държавната агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ). В категорията „Публична администрация“, институцията присъства с два проекта, като и двата бяха избрани сред номинираните три финалиста. Първият е свързан с изграждането на регистри за бюджетен и проектен контрол в разходите за ICT на публичните ведомства. Именно той печели и наградата на БАИТ за 2020 г. Вторият е надграждане на системите за заявяване, плащане и предоставяне на административни услуги онлайн.

Различни институции, включително и ДАЕУ направиха няколко малки крачки в развитието на е-управлението в България през 2020 г. Това беше неизбежно, предвид пандемията и необходимостта от дигитализиране на публичната администрация. За завършването на процеса и пълноценния старт на електронно управление в страната продължава да липсва един ключов компонент. Това е централизирана и единна е-идентификация на гражданите и бизнеса. В момента тя се замества частично от електронните подписи, които са трудно достъпни за масовия потребител и ПИН кодовете на НАП.

The post IT наградите на БАИТ отличиха ученици, фирми и инициативи в е-управлението appeared first on TechTrends България.

Информацията е доста подробна, но има и своите недостатъци. Основният е, че взета на базата на анкета от 3 125 души от IT бранша. Това може да се вземе като статистическа извадка подобна на социологическите агенции, но надали обхваща пълния спектър на сектора. По данни на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), само персоналът зает в разработката е малко под 60 хил. души.

Предимствата на подхода на Noble Hire е, че са публикували много повече информация от тази, която браншовата организация традиционно представя по отношение на заплатите. Като например, разделението по основни специалности, технологии и опит. В следващите редове ще се опитаме да очертаем основните тенденции.

По-високо от очакваното

Средната нетна месечна заплата в IT сектора според Noble Hire е около 5 250 лева. Това е междинната сума която получават най-ниско платените позиции спрямо най-високоплатените такива. Ако извадим от уравнението висшия мениджмънт, който по принцип е доста ограничен откъм брой хора, тогава средната заплата пада на около 4 250 лева.

Втората сума е по-близка, но все още е доста над изчисленията на БАСКОМ. Според тяхното ежегодно изследване, средната заплата в IT сектора в България за 2020 г. е 3 344 лева. Данните на които се базира изчислението на браншовата организация са доста по-широки – те са от 4 400 компании.

Във всички случаи средната месечна работна заплата в технологичния сегмент е доста над тази за страната. По данни на Националния статистически институт (НСИ), в края на 2020 г. тя е била 1 505 лева. Което прави възнагражденията в IT сектора между два и три пъти над тези за цялата България.

Кой колко взима по специалност

Изследването на Noble Hire е по-интересно в своята подробна разбивка. Платформата задълбочава публикуваните данни, като позволява да се видят какви са средните заплати на различните специалисти – както в йерархия, така и като технологии. Очаквано, висшият мениджмънт взима най-високи възнаграждения. От допитани 34 директори средната сума, която получават на месец е 9 140 лева.

Следващи в йерархията са софтуерните архитекти. Отвъд висшите ръководители, те са най-високоплатените специалисти със средна заплата от 8 230 лева. Доста зад тях като нива са експертите по софтуерна сигурност, които средно взимат на месец по 5 825 лева. Noble Hire обаче е успял да запита само 10 човека, затова може при тях да има разминавания в доста компании, които не са обхванати.

Другите експерти, които надминават средни заплати от 5 000 лева са свързани с управлението на екипи, мениджъри за развитие на продукти и изненадващо – хардуерни инженери. Последните дават като отговори 5 167 лева месечна заплата, но само от 9 души извадка.

В долния спектър са т.нар. IT рекрутъри, които търсят да наемат специалисти в дадена компания. Средно те взимат по 2 218 лева на месец. Колко взима неопитния кадър сред рекрутърите не се споменава, но долната граница на тези за техническа поддръжка е 1 250 лева.

Сред софтуерните специалисти, тези свързани с операциите за разработка са на върха на веригата с малко под 5 000 лева средна заплата. Следвани от програмистите фокусирани върху мобилни платформи, както и тези по машинно обучение и изкуствен интелект (AI). На дъното на веригата са експертите свързани с обработка на данни, техническа поддръжка и по осигуряване на качеството (QA). Въпреки всичко, последните са декларирали средна заплата от 3 280 лева.

… и по технология

Когато разгледаме разпределението на възнагражденията по технологии, виждаме няколко зависимости. Първата е, че най-високоплатените специалисти най-вероятно работят с програмни езици, в които има недостиг на експерти. Втората тенденция е потенциалното залязване на някои технологии.

Go е лидер в това отношение – 29 експерта са декларирали средно по 5 216 лева месечно възнаграждение. C++ е втора с 63 души и обявени средно 4 889 лева. Java, .NET и Java Script са технологиите, които може да се каже, че са по-масови, запитаните от Noble Hire специалисти във всяка са над 200 и 300 души, а средната заплата варира в рамките на малко над средната – между 3 900 и 4 000 лева.

В долният край на възнагражденията са SQL и C#. При тях са запитани под 100 души, а възнагражденията са под 3 600 лева.

За локацията и офиса

Други любопитни тенденции са свързани с това, къде се намират служителите. Например, сред IT експертите на позиция Full Stack са най-високо платени тези, които са в София – със средна заплата от 3 750 лева. Другите големи градове, в които софтуерните компании развиват свои звена са с близо 1 000 лева по-малки месечните суми, които получават. Ако специалистите са в някой от малките градове, то тогава заплатата пада до средно 1 750 лева.

Изследването на Noble Hire показва и друго развитие, за което IT компаниите акцентират от известно време. Наближаването на равнищата на възнаграждение спрямо звена разположени в чужбина. Извън България, родните специалисти по Full Stack получават средно по 4 500 лева.

Модерните технологии позволяват работата по много дейности да се извършва дистанционно и някои стартъпи и малки компании вече не разчитат толкова на собствени офиси. Това повлиява положително на заплатите на експертите. Така Full Stack специалистите, които работят без офис получават средно по 5 500 лева – дори повече, отколкото техните колеги, които са базирани в чужбина.

Пандемията постави под въпрос стигмата, че офисът е задължително място за работа и все повече компании, особено технологичните, обмислят да преструктурират своите служители в по-постоянен дистанционен или смесен режим. Тенденцията за по-високи заплати е интересен аргумент в тази посока.

The post Какви са заплатите в IT сектора в България според Noble Hire appeared first on TechTrends България.

Той е част от обещаното разширение на Paysafe в България. Компанията сподели своите планове и състояние през 2020 г., както и загатна, че ще увеличава своите служители в страната през следващата година.

За след пандемията

В момента почти всички IT компании в страната работят дистанционно от вкъщи, заради извънредните мерки покрай коронавирус пандемията. Затова новият офис най-вероятно ще бъде попълнен след като здравната обстановка в страната се поуспокои. Екипът във Варна ще достигне 200 души, като ще са ангажирани основно с разработката и поддръжката на клиентите на Paysafe.

Това не пречи на Paysafe да наемат и обзаведат 1 600 кв. м. пространство на висок етаж в офис сградата на открития през 2010 г. мол Varna Towers. От компанията дават и интересна възможност за работа на тези служители от София, които биха искали да се преместят да живеят на морето.

„Решението за отваряне на офис в морската ни столица се дължи на множество фактори, сред които наличието на опитни професионалисти и нови кариерни възможности за хора, работещи вече в компанията“ Елена Димова, PaySafe

„Решението за отваряне на офис в морската ни столица се дължи на множество фактори, сред които наличието на опитни професионалисти, нови кариерни възможности за хора, работещи в компанията към момента и възможността новият офис да бъде ползван като лятна алтернатива за служителите, базирани в София и отговаря на визията ни за водещ работодател у нас“, коментира Елена Димова, HR директор на „Paysafe България“ в прессъобщение на компанията.

От Skrill до Paysafe

Историята на българското звено на Paysafe започва от друго британско дружество за дигитални разплащания – Moneybookers. Те откриват развоен център в страната, като през 2011 г. се ребрандират на Skrill. Именно с това име те стават по-известни на българската IT сцена.

През 2015 г. Skrill е придобита от Paysafe за 1.1 млрд. евро. Така се поставя началото и на Paysafe в България. Към момента британската компания разполага с около 1 200 души персонал в страната. Дружеството разширява с бързи темпове своето присъствие в България, като през 2019 г. откри втори офис в София. Специалистите ѝ тук покриват широк спектър от дейност – продуктови и софтуерни разработки, обслужване на клиенти, риск мениджмънт, счетоводство и контрол, IT обслужване и други.

По този начин, в нашата страна се намират най-много служители на Paysafe, като за момента са малко под половината от общо 3 000 в над 12 локации по света. Новият офис във Варна ще затвърди допълнително този статус на България в рамките на Paysafe.

The post Paysafe открива офис във Варна appeared first on TechTrends България.

Те са плод на 16-месечно разследване, което публично кулминира в изслушването на главните изпълнителни директори на четирите гиганта в края на юли. Няколко месеца по-късно, през октомври, подкомисията на Конгреса излезе с близо 450 страници доклад за ролята и действията на технологичните компании.

Тогава, както и сега си пролича ясно, че окончателното решение за действието на американското правителство ще зависи от отношенията между двете основни партии – демократичната и републиканската. Техните позиции са за регулирането на технологичните компании, но се различават значително по конкретните мерки. По време на изслушването приоритетите на двете фракции си личаха ясно, които следват и настоящите предложения.

Докладът е първата по-сериозна крачка към регулирането на IT сектора в САЩ. Независимо от мерките и законовите промени, които ще бъдат предприети през следващите години, това е ключов ход, който ще промени изцяло сектора. Особено четирите компании, които са взети на мушка от политиците. Предвид огромното влияние на Apple, Amazon, Facebook и Google, последствията от решенията ще засегнат всички потребители по света, включително и нас.

Най-страшният сценарий

Представителите на демократичната партия на САЩ очаквано заеха по-строгата позиция. В дългия около 450 страници доклад, техните предложения са най-радикални. Те включват и най-страшния сценарий за компаниите – тяхното потенциално раздробяване и обособяване на ключови бизнеси в отделни дружества.

Идеята беше предложена за първи път от Елизабет Уорън – кандидат за президент на демократите, която не успя да спечели първичните избори. В нея се говори, че бизнеси като рекламният и този на търсачката на Google трябва да бъдат отделени в различни компании. Това ще важи и за видео платформата YouTube. Подобна е ситуацията с Facebook и ключовите ѝ покупки и настоящи приложения Instagram и WhatsApp.

Другите предложения

Сред останалите предложения са за промяна на политиката на одобрение на ключови технологични сделки. Тя включва обръщане на концепцията за разглеждане на трансакциите и вместо да се доказват, че ще нарушат конкуренцията, трябва да се докаже те няма да го направят. Дребна подробност, която може да се окаже ключова на практика.

Една от причините да се стигне до доминиращо положение на Facebook, Amazon, Google и Apple е, че те придобиха ключови бизнеси, които затвърдиха позициите им. Най-ярък е примера с Facebook, които купиха Instagram, в момента, в който социалната мрежа се развиваше с бързи темпове и застрашаваше основния ѝ бизнес.

Третото ключово предложение е да се предотврати възможността на технологичните компании да дават предимства на собствените си услуги, в своите екосистеми. Те трябва да се задължат да предоставят еднакви условия за всички. Към тук се приспада и четвъртата идея, която ще ги задължи да направят данните, които събират съвместими за ползване от конкуренти.

Това са тези, по които се опитват да работят и европейските регулатори. Дори само тези две идеи да бъде приети, ще означава, че компаниите ще са уязвими и от атака от страна на Брюксел.

Останалите предложения са в посока за увеличение на бюджета и капацитета на регулаторите и други технически идеи за антимонополното право в САЩ.

Крайните демократи

Години наред демократите подкрепяха и получаваха същото от технологичните гиганти и Силициевата долина. Откакто Доналд Тръмп стана президент на САЩ, до голяма степен с помощта на социалните мрежи, любовта между IT сектора и партията изчезна. Разследванията за потенциална руска намеса в изборите и изтичането на лични данни на милиони потребители през Facebook, бяха първият знак, че политиката на демократите се обръща на 180 градуса.

От тази година ситуацията загрубява още, като първият сериозен залп и закани за потенциално разцепване на демократите даде сенатор Елизабет Уорън, като така тя обяви своята кандидат-президентска кампания. Настоящият избран от партията кандидат – Джо Байдън e доста по-предпазлив в изказванията. Той е за регулация, но не бърза да говори за разцепването на компаниите.

Поведението на демократите през последните две години, може да го накарат да размисли, ако бъде избран за президент. Те все по-твърдо заявяват желанието си да разцепят технологичните гиганти или поне да отделят ключови бизнеси. Това се е случвало в миналото в енергийния, петролния и телеком сектори.

По-умерените републиканци

Републиканците също заемат по-умерена позиция. Те подкрепят идеята за затягане на контрола на IT сектора, но не и с ползването на по-драстични действия. Основната препоръчана мярка с която не са съгласни е именно разцепването на технологичните компании. Различни представители на партията предлагат да се търси компромис по предложенията за реформа на регулациите.

Изборите за президент през ноември ще решат само част от пъзела с баланса на силите между двете партии. Сенатът (горната камара на парламента) е в ръцете на републиканците, докато демократите контролират Конгреса (долната камара). След президентските избори, независимо от резултата ще се търсят компромисни варианти или пък демократите ще трябва да извадят силни аргументи в полза на драстичните мерки.

Които в контекста на търговската война с Китай не са най-подходящи, защото ще отслабят позициите на IT сектора в САЩ и може да дадат на дружества като Huawei, ByteDance (TikTok), Tencent и др. различни конкурентни предимства.

Факт е, че американските политици смело поемат по пътя на регулациите. Разцепването на технологичните гиганти Apple, Amazon, Facebook и Google е крайна мярка, но има редица други мерки, които могат да променят политиката и пазарното им поведение. Независимо от решението на САЩ, то ще повлияе на тяхното развитие по целия свят. Както и може да накара и други регулатори да предприемат по-смели действия. Европейският съюз вече загатна за подобни действия и политики през следващите години.

Какво пише за компаниите в доклада на Конгреса:

The post Политическият сблъсък за технологичните регулации в САЩ appeared first on TechTrends България.

Европейската комисия (ЕК) публикува в края на юни резултатите за 2019 г. В доклада България като цяло се позиционира на последно място. По някои показатели тя не изостава толкова спрямо водещите държави, но показва, че сме много назад в създаването на истинска дигитална икономика и общество. Ролята на DESI е да ориентира страните къде се намират в техния път на цифровизация и да предприемат съответните мерки. Както и да идентифицират своите силни и слаби страни. Пълният доклад можете да намерите ТУК.

Пак на опашката

България е на последно място с едва 36 точки, като пред нея са Гърция и Румъния – другите две държави с до 40 точки. Лидери в тази класация, подобно на много други сравнения, очаквано са скандинавските държави. На първо място е Финландия, втори са шведите, а трети – датчаните.

По-притеснителна е констатацията, че България почти не напредва в цялостния индекс от 2016 г. насам, за разлика от останалите страни. ЕК подчертава, че това е тенденция, която засяга повечето държави, които са със стойности под средните. България е постигнала под 10 точки увеличение на общия индекс, Гърция е с малко над 11. Любопитното е, че Ирландия най-много напредва с 19 точки за последните пет години. Холандия и Испания са другите страни, които подобряват представянето си в DESI.

Самият индекс се състои от пет основни компонента – свързаност, човешки ресурс, интернет потребление, интеграция на дигиталните технологии и дигитални публични услуги. Като според ЕК най-голям прогрес страната ни има в изграждането на последното или на т.нар. електронно управление.

Свързаност

Първият показва интернет свързаността и използването на последно поколение мрежови технологии. Все още тук главни акценти заемат оптичната инфраструктура и нейното разпространение до домакинствата. България се представя доста добре, като предлага бърза оптична връзка, но само в големите градове. Т.нар. „селски интернет“ и в отдалечените места страната ни изостава като качество на мрежите.

България изостава много по отношение на потреблението и хората, които ползват глобалната мрежа. За съжаление, тази тенденция стои още преди въвеждането на индекса DESI, когато страната ни предлагаше едни от най-високите интернет скорости на Стария континент. Независимо от сравнително доброто покритие, като дял от населението доста нисък процент използват оптична връзка, като такава почти липсва в домакинствата извън големите населени места.

С въвеждането на четвъртото поколение мобилни мрежи (4G) и предстоящата модернизация до пето (5G), тази свързаност ще играе все по-важна роля. ЕК отбелязва, че много държави изостават с регулаторните промени за подпомагане на този тип свързаност, като някои (включително и България) все още не е разпределила радиочестоти за 5G връзка на операторите. У нас, това се очаква да се случи в началото на 2021 г.

Проблемът с недостатъчния спектър е и причината, страната ни да изостава по национално покритие на 4G. България е на последно място по количеството разпределени радиочестоти в Европа.

Една от положителните новини е, че България е на четвърто място по диверсифициран пазар на фиксиран интернет. Пред нас са само Полша, Чехия и Румъния. Тя е и в Топ 10 по изгодна цена за доставка на фиксирана връзка, както и по брой абонати за високоскоростен мобилен интернет.

Човешки ресурси

България се слави със своите IT специалисти, за съжаление според индекса DESI, те са сравнително малцинство. Дори може да се идентифицира доста широко отворена ножица – имаме доста силно подготвени кадри, но много повече хора почти без дигитални умения.

Страната ни е на последните три места по общия индекс за човешките ресурси и на последно спрямо броя хората с базови софтуерни умения (малко над 30% от населението). Добрата новина е, че българските компании не изпитват чак толкова големи затруднения в намирането на IT специалисти, спрямо останалите европейски държави. Въпреки това, за 40% от технологичните свободни места трудно се намират адекватни кадри.

Потребление на интернет

Третият показател е доста силна ахилесова пета за страната ни – самото интернет потребление. Тук сме на предпоследно място единствено пред Румъния. В отделните подкатегории се забелязват тенденции, които са проблемни за страната ни от повече от десетилетие.

България е на последно място по потребители, които влизат в глобалната мрежа поне един път седмично – над 60%, при средна за ЕС стойност от около 80%. По-стряскащото е, че близо 25% от населението на страната ни никога не е използвало интернет. Тук сме лидери, като единствени с над 20% са Португалия и Гърция.

Интеграция на дигиталните технологии

Друг показател, по който България е на опашката е в интеграцията на дигиталните технологии. Тук измервателите са два – колко дигитален е бизнеса и електронното пазаруване. По първият, страната ни е на логичното последно място, но разликата спрямо Унгария, която е с малко пред нас, не е толкова осезаема.

В електронната търговия, страната ни изостава доста спрямо европейските си събратя. Той включва продажби на компаниите онлайн, зад граница по интернет и електронно счетоводство. Може да се окаже странно за доста хора, но повечето компании в България не ползват счетоводни системи. Страната ни е доста зад предпоследните Гърция.

Дигитални публични услуги

До голяма степен този показател, показва, колко са дигитализирани държавните и общински институции. Предвид застоят в който се намира електронното управление, можете да предположите, че и тук ще сме на последно място. Може цялостната стратегия и пускането на всички компоненти да е отложено покрай липсата на консенсус за това как точно да изглежда електронното ЕГН, но България направи на парче доста други елементи.

Затова страната ни е на 22-ро място по този показател, но не е на опашката. Там се намира Румъния, пред нея са Гърция, Хърватска, Словакия и Унгария. В страната ни се използват все повече публични електронни услуги, като до голяма степен може да допринесем за това редица онлайн разплащания (данъци, електронно подаване на декларации в НАП и др.).

Любопитното е, че по критерия за работа на бизнеса с държавата са направени доста стъпки. България е на 12-то място в предоставянето на онлайн услуги за компаниите от страна на публичните институции.

The post България продължава да е на последно място по дигитализация в Европа appeared first on TechTrends България.

Да, говорим за митичното за България електронно управление. Първите хаотични стъпки в изграждането му са предприети още в последните години на комунизма, а след това темата остава като обещания на редица правителства. Сега, 30 години по-късно, имаме готови само отделни компоненти, които са готови в рамките на е-управлението. В здравеопазването например, дигиталните услуги са почти мираж, ако не броим възможността за справка дали дадено лице е осигурено или не.

Помощ от IT сектора

Български IT компании предлагат безвъзмездно 15 хил. човекочаса на своите специалисти по изграждането на системи за електронни здравни досиета, е-рецепти и направления, проследяване на лекарства и анализиране на ефективността им. Помощта е за да може да се даде тласък на е-здравеопазването, което стои в безизходица, заради хаотични обществени поръчки, обжалвания и други пречки.

Подкрепата е заявена от Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST, бившата Българска аутсорсинг асоциация – бел. ред.). Тя ще включва работата на висококвалифицирани специалисти, които да подпомогнат изграждането на системата за електронно здравеопазване.

„Подобно на други индустрии и компаниите от сектора на технологиите и бизнес услугите вече се сблъскват с последиците от COVID-19 пандемията“, коментира Илия Кръстев, изпълнителен директор на A Data Pro и председател на AIBEST.

„Собствениците и мениджърите на IT компаниите смятаме, че наша отговорност към обществото е, не само да запазим възможно най-много работни места, но и да подкрепим институциите“ Илия Кръстев, A Data Pro

Технологичните компании за момента са по-малко засегнати от рестриктивните мерки средщу COVID-19 пандемията. IT специалистите най-лесно могат да се адаптират за дистанционна работа. Не само, защото повечето от задачите им са дигитални, но и защото често работят в международни екипи от разстояние. Затова е логично, компаниите от тази индустрия да се опитат да помогнат в ситуацията.

“Собствениците и мениджърите на нашите компании смятаме, че наша отговорност към обществото е, не само да запазим възможно най-много работни места, но и да подкрепим институциите и Националния оперативен щаб като предоставим безвъзмездно наличния си свободен ресурс за справяне с кризата причинена от COVID-19“, заяви още Кръстев.

Идеята е била посрещната с доста ентусиазъм от членовете на Асоциацията и затова толкова бързо идва и самата подкрепа.

„Реално в рамките на 24 часа получихме съгласие на повечето фирми за тази инициатива“ Ивайло Славов, Bulpros

„Ентусиазмът на членовете ни беше страхотен“, коментира Ивайло Славов, главен изпълнителен директор на Bulpros и член на борда на AIBEST. „Реално в рамките на 24 часа получихме съгласие на повечето фирми за тази инициатива“, допълни той.

AIBEST ще предостави редица ресурси на държавата. Сред заявените са бързо активиране на онлайн платформа, която да подпомага на здравните екипи с информация, следене на обстановката и спазване на карантината, системи за насочване, комуникация и др. Допълнително, Асоциацията ще представи анализ на добри практики и предложения, как да може да се дигитализира българското здравеопазване по-бързо и ефективно.

Порочният кръг на поръчките

Според здравеният министър Кирил Ананиев, при тези обстоятелства, дигиталните услуги в тази сфера ще могат да заработят още през ноември. Той допълни, че вече се работи по изграждането на определени модули от системата. Всеки един от тях е в различен етап на разработване.

Подобно на много други компоненти на е-управление, е-здравеопазването става жертва на различни по ефективност обществени поръчки, обжалвания и др. През 2018 г. министър Ананиев обяви, че системата за дигитални услуги трябва да заработи още през средата на 2019 г. Това не се случва именно, поради обжалвания на обществените поръчки или тяхното непрецизно изготвяне. Такива проблеми има и при редица други проекти, свързани с е-управлението. Самите услуги няма да се централизират напълно, докато не се въведе електронна идентичност на гражданите. Нещо, което зависи от Министерство на вътрешните работи и новите документи за самоличност. Проект, който стои замразен вече повече от пет години.

The post IT компании обещаха помощ за изграждане на е-здравеопазване в България appeared first on TechTrends България.

Уязвими компании

Браншовите организации са на мнение, че „същината на стартиращите компании е такава, че те са в етап на развитие, където извършват предимно развойна дейност и реинвестират всичките си приходи в разработки и развитие. Съответно те нямат активи и спестявания и това ги прави много уязвими в ситуация на криза“.

По техни изчисления, в стартъп екосистемата в момента работят около 15 хил. души. Извънредното положение, по думи на браншовите организации може да доведе до фалит на „голяма част от компаниите или потърсят перспективи за развитие извън България“. Те допълват, че основните мерки, трябва да са насочени в осигуряването на свежи средства, което ще им позволи да преодолеят проблемите.

Ускорени инвестиции

Основното действие, за което организациите апелират е до ускорен достъп до новите механизми за рискови инвестиции. По-конкретно до ресурсите управлявани от Фонда на фондовете, създаден по оперативна програма „Конкурентоспособност и иновации“. Той стои зад финансирането на акселератора Innovation Accelerator и инвестиционния фонд New Vision 3, последният основан от NEVEQ и партньори.

Основната молба на стартъпите е да се спрат временните изисквания за набиране на капитал от трети страни. Това ще позволи на мениджърите на фондовете да инвестират бързо разпределените към тях средства директно, без да се преминава процедура по одобрение и търсене на допълнителни външни инвеститори. В общи линии това ще отблокира потенциални средства от около 450 млн. лева към малките и средни предприятия в България.

От друга страна ще се създаде предпоставка за занижен контрол, към кои компании ще бъдат разпределени инвестициите. Това може да се окаже проблем, защото голяма част от стартъпите по принцип не издържат, заради бизнес модел, пазарна конюктура или други фактор. Така, някои вложения може да се окаже, че просто финансират дружества, които са били на ръба на фалита и преди да бъде наложено извънредното положение.

Пари отвсякъде

Другите мерки, за които призовават стартъп организациите е България да натисне за повече средства от различните международни и европейски финансови инструменти и програми. Включително и от спешния капитал отпуснат за намаляване на ефектите от пандемията от COVID-19.

Последната идея за осигуряване на свежи инвестиции е, стартъпите да се възползват от парите, които Българската банка за развитие ще разполага за подпомагане на местния бизнес в извънредната ситуация.

Браншовите организации на стартиращите компании също настояват, фирмите от сектора да им бъде осигурена отсрочка на задълженията към държавата. Най-вече по отношение на изплащането на осигуровки на заплатите на служителите на стартъпите.

The post Стартъпите поискаха държавна помощ по време на извънредното положение appeared first on TechTrends България.

Специалната награда на учителския състав на ТУЕС бе връчена от Президента на Република България Румен Радев, който подкрепя за поредна година наградите на БАИТ. Директорът на учебното заведение Стела Стефанова я прие. Единият победител, както и единия екип от номинираните в категорията Младежка награда са ученици именно на ТУЕС. Във всички категории, общо бяха подадени над 100 кандидатури, обявиха от БАИТ.

„За няколко години ICT секторът в България претърпя истинска еволюция“ Румен Радев, Президент на Република България

„Радвам се да видя как всяка година расте броят на участниците и продуктите, които стават все по-иновативни. За няколко години ICT секторът в България претърпя истинска еволюция“, заяви президентът Румен Радев. „Днес той е неотменима част от българската икономика – от селското стопанство, през туризма, до високите технологии.“

Младежките и образователни проекти

Ученическите и студентските проекти заеха централно място в наградите на БАИТ за 2019 г. Бяха номинирани общо пет екипа и бяха наградени два от тях. Единият от победителите в тази категория е Йордан Цветков от Математическата гимназия „Акад. Кирил Попов“ в Пловдив за разработването на четирикрак робот за изследователски цели. При неговото конструиране е ползвана помощта на 3D принтер и дигитално проектиране. Вторият победител е Теодор Тодоров от ТУЕС, който създава собствена механизирана инвалидна количка.

Общо 14 проекта участват в категорията Младежка награда на БАИТ, като браншовата организация решава да номинира петима кандидати, за да окуражи младите хора в страната да търсят реализация в сферата на информационните технологии.

Над 100 проекта участваха в тазгодишното издание на наградите на БАИТ

Сред другите три проекта е софтуер за лицево разпознаване Shadower, изработен от Евгени Димов и Анета Цветкова от ТУЕС. Вторият и единствен студентски екип – Илиян Кордев и Борис Боровски от Техническия университет в София – кандидатстваха с дигитална платформа Insilica, която анализира данни от биопсии на пациенти с онкологични заболявания чрез помощта на изкуствен интелект. Третата номинация, която не получи награда беше за Цветелин Цветков от Природо-математическата гимназия „Св. Климент Охридски“ в Монтана за разработването на език за програмиране наречен Cake.

Образователната награда беше връчена на онлайн платформата Знам.бе. Тя позволява на деца или родители да проверят коя потенциална професия е подходяща за тях. Това става, като се отговори на серия въпроси, които включват поведение, реакция, социални контакти и др. Двата други проекта, които получиха номинации са Телерик академията и проекта CodeIT на „Мусала Софт“.

Предимствата на изкуствения интелект

Трансметрикс“ получи наградата за успешен български ICT продукт или услуга със своя софтуер за прогнозиране и оптимизиране на логистични процеси. Той използва алгоритъм за изкуствен интелект, за да повиши до максимална степен ефективността на предложените решения. Любопитното е, че сферата на логистиката явно е силно застъпен през 2019 г., защото втория номиниран „ЛогиСофт“ участва със своя система насочена в същия сектор.

Изкуственият интелект (AI) има доста дейно участие в тазгодишните награди на БАИТ. В подобна насока отиде и наградата за успешен български ICT проект в полза на местната икономика. Това е роботът ПАПи на адвокатството дружество „Попов, Арнаудов и партньори“. Основната му дейност е да систематизира и обработва различни документи от голяма база данни. Той е доста добър пример за това как може да се въведе автоматизация на повтаряеми процеси.

В категорията за публична администрация, спечели разработката на Комисията за защита на личните данни, за мобилното приложение „GDPR в твоя джоб“. За най-добра стартъп компания беше избрана I Rise Mechanics 357, която разработва система за подпомагане на хора със затруднена мобилност. Наградата за журналистически принос в IT сферата получи Вероника Денизова от Bloomberg TV и нейното предаване „В развитие…“

The post Наградите на БАИТ за 2019 г. акцентираха върху образователните инициативи appeared first on TechTrends България.