Компанията съобщава и цената на сделката – 3.3 млн. евро, които ще се плащат в кеш и в акции. Тоест, собствениците на словенската GOAP ще получат не само пари, но и книжа на Allterco при трансакцията. Важен аспект е, че информацията публикувана на БФБ е само индикативна – преговорите продължават, но са в напреднала фаза. След приключването им, сделката ще трябва да премине през одобрение от антимонополните регулатори на двете страни.

Потенциалното придобиване на GOAP от Allterco потвърждава потенциала на българската компания. След нейното второ листване – на Франкфуртската фондова борса през 2021 г. пазарната ѝ оценка надмина 500 млн. лева. Дружеството има стабилен ръст през последните години и ще се опита да го задържи, чрез подобни трансакции.

Нова ниша

GOAP предлага различни тясно специализирани контролери за дома. Те са под формата на релета и умни контакти с възможност за дистанционно управление. Част от портфолиото на словенската компания се припокрива с продуктите от серията Shelly на Allterco. С което до голяма степен, българската компания купува частичен свой конкурент, но и с него получава достъп до няколко технологии и възможности.

Словенската GOAP е специализирана в предоставянето на IoT решения не само за автоматизация на дома, но и такива за круизни кораби. Това е интересна и доста тясно специализирана ниша в рамките на сегмента.  GOAP още използват технология, базирана на мрежовия протокол Z-Wave. Той използва нелицензираната част от честотите в края на спектъра 800MHz за Европа, както и разчита на собствен стандарт чипсети.

С придобиването на GOAP, Allterco получава достъп до тези две неща – Z-Wave ноу-хау и продукти, както и цялостни IoT решения за круизни кораби. Двете дават възможност на българската компания да разшири своето портфолио и обхват на услуги.

Заддържане на растежа

До момента, Allterco се въздържаше от подобни придобивания, като разчиташе на органичния пазарен растеж. През 2021 г. компанията отчете ръст на приходите от 22% до 59.7 млн. лева, а нетната печалба с 13% до 15.9 млн. лева. Ако постъпленията следват сходен темп на нарастване, то увеличението на печалбата се забавя значително спрямо 2020 г., когато скочи двойно в сравнение с 2019 г.

Развиването на продуктите, разширяването на производството, складовата база и географското покритие, бяха сред основните приоритети на Allterco покрай дебюта на борсата във Франкфурт. Компанията очевидно използва привлечения капитал да подсили органичния растеж, като добави и придобивания.

Сделката с GOAP ще е първата по-сериозна за Allterco, ако бъде финализирана. Както отбелязахме, тя все още е във фаза преговори, след което ще бъде обект на регулаторно одобрение. Тя обаче показва, че българската компания, вече достига ниво, в което ще търси растежа не само с органични пазарни действия.

The post Allterco иска да придобие словенската GOAP appeared first on TechTrends България.

На 19 ноември плановете на Allterco се осъществиха близо две години предсрочно, като тя дебютира на финансовите пазари във Франкфурт. По този начин, компанията се превърна в първата родна такава, която излиза на голяма международна борса. Дружеството има повече от интересна история, която започва от телеком индустрията, но постепенно преминава изцяло в перспективния сектор на Интернет на нещата (IoT).

Пътят към Франкфурт на Allterco беше сравнително дълъг, но и логичен на фона на резултатите и стратегията от последните години. Отделно дружеството има потенциал да се развие като едно от най-големите в българския IT сектор по пазарна капитализация. То разполага с голям конкурент в лицето на стартъпа PayHawk, за който ще говорим в следващ материал.

Дебютът в Германия

Allterco прави вторично листване на фондовата борса във Франкфурт при цена на акция от 14.50 евро. Дебютът беше определен за 19 ноември, а свободната търговия започна на 22 ноември. На база на началната цена, пазарната капитализация на българската компания достига 261 млн. евро или около 510 млн. лева.

Към откриването на търговията на следващия ден – 23 ноември, акциите на Allterco вече се търгуват за 16 евро на брой, което е ръст от 10%. След подновяването на търговията във вторник, те бързо се връщат към нива от 14.80 евро. Това показва, че за момента е трудно да се определи дали в средносрочен план ще расте или спада стойността на книжата.

Няколко ключови въпроса останаха без отговор след дебюта във Франкфурт. Колко точно дял от дружеството е пуснат в оборот там, което води и до логичното продължение – колко капитал е набрала компанията след пускането на акциите. Не е ясно и защо е форсирано решението да се излезе на борсата в Германия, след като първоначалните планове бяха това да се случи през 2023 г. Отличните финансови резултати от началото на настоящата 2021 г. явно са помогнали това да се случи по-рано.

Успех от България

Allterco е едно от най-успешните компании на Българската фондова борса (БФБ). То дебютира на нея през 2016 г., когато пласира 2.5 млн. акции при цена от 1.45 лева за брой. В момента (23 ноември 2021 г.) цената им е 28 лева, което означава, че за 5 години е постигнат ръст от 1 837%. Пазарната капитализация според БФБ към тази дата е 504 млн. лева.

Компанията направи вторично пласиране на акции в края на 2020 г. Тогава бяха събрани допълнителни 9 млн. лева капитал, които бяха използвани за допълнителни инвестиции и разширение на бизнеса. Още при обявяването на тази идея, Димитров очерта плановете за излизане на борсата във Франкфурт. Също така, тогава беше намекнато, че това може да се осъществи и чрез емитирането на допълнителни книжа.

Компанията жъне доста бизнес успехи през последната година-две. За първото тримесечие, ръстът на приходите е 91% на годишна база и достигат 13.8 млн. лева. През второто тримесечие на 2021 г. постъпленията се увеличават с по-ниски, но все още впечатляващ темп от 74.8%, а общо за първите шест месеца на годината достигат 26.1 млн. лева.

Телекомски корени

Основната дейност на Allterco е произвежда, поддържа и продава устройства за автоматизация на дома. Тя предоставя интернет контролирани релета, контакти, преходници и софтуера за тях. По този начин, традиционни електроуреди и устройства могат да се свържат в онлайн мрежа, в която всичко да се управлява дистанционно.

Историята на компанията е доста интересна. Тя започва като „стартъп“ в рамките на групата на телекомуникационните компании „Теравойс“ и „Тераком“. Тяхната дейност беше осъществяване на различни услуги за операторите. Например, „Теравойс“ беше една от двете компании, които обслужваха услугите за SMS комуникация – гласуване за ТВ игри, хороскопи и др. чрез текстови съобщения.

Бизнесите им бяха атрактивни и с доста силно изразен олигополен характер. Проблемът беше, че бяха и технологично залязващи. Allterco от своя страна, се опитваше да развие дейност в сфера, която по това време (2014-2015 г.) беше неразработена в световен мащаб. Поради което, стартъпът в един момент оглави основния бизнес и дори холдингът беше преименуван на него.

Две години след борсовия дебют на Allterco – през 2018 г., групата решава да продаде целия си телеком бизнес за около 8.8 млн. евро на скандинавската Link. Това включва вече споменатите дружества „Теравойс“ и „Тераком“, както и техните румънски и македонски звена. Allterco запазва офисите си в Тайланд, Сингапур и Малайзия, като дори изкупува миноритарните дялове,  в тях, което го прави, за да може да си осигури присъствие на азиатските пазари.

По този начин се стига до ситуация, в която стартъпът Allterco заменя напълно доскорошния основен бизнес. Като в момента той се превръща и във водещ такъв за целия IT сектор в България.

The post Allterco – до Франкфурт и назад appeared first on TechTrends България.

Allterco продължава със силния ръст и с амбициите за привличане на нов капитал. През изминалата година, компанията осъществи втора емисия на БФБ, а през настоящата обяви, че подготвя листване и на борсата във Франкфурт. Привлеченият капитал се използва за агресивното разширяване на дейността и портфолиото на Allterco. Българското дружество прави първите си стъпки на пазара в САЩ, като през периода януари-март има реализирани продажби там.

Повишен интерес към продуктите

Allterco обяви повече от добри предварителни финансови резултати. Тя отчита ръст на приходите от 91% на годишна база за първото тримесечие, които вече достигат 13.8. млн. лева. Основната част от тях се формира от продажбите на IoT устройства за автоматизация на дома Shelly. Постъпленията от тях са нараснали със 114%, а общите продадени бройки са над 610 хил. От тях 594 хил. са реализирани в Европа, а 16 хил. в САЩ, който се води нов пазар за компанията.

В средата на февруари 2021 г. Allterco пусна в продажба Shelly Motion – WiFi сензор с непрекъсната свързаност и живот на батерията от една година. По думите на компанията, новият продукт е предизвикал силен интерес сред потребителите. За по-малко от 24 часа са били разпродадени първите произведени 10 хил. бройки от него.

Успехът на Shelly Motion и на останалите досегашни модели на компанията ще бъдат подсилени с нови устройства. По този начин, Allterco се надява да запази инерцията към интереса на техните продукти и да се ориентира, както към крайни така и към по-професионални IoT системи.

Силната 2020 г.

Предварителните данни за първото тримесечие на 2021 г. към редакционното приключвана на материала не бяха качени на сайта на българското дружество. Консолидираните резултати се очакват в началото на май. За сметка, на това са налични окончателните и консолидирани за цялата 2020 г. Allterco отчита добри темпове на растеж и през изминалата година. Приходите нарастват с над 21% на годишна база до 50.01 млн. лева. Нетната печалба почти се удвоява от 7.1 млн. лева на 13.9 млн. лева през 2020 г. Компанията започва 2021 г. по-силно от предходната и това дава предпоставка да очакваме по-добри резултати в нейния край.

Рецептата за успеха се нарича доста привлечен нов капитал и големи инвестиции в растеж. Allterco успя да набере финансиране от почти 9 млн. лева в края на 2020 г. Тогава, компанията пусна нова емисия акции, които бяха пласирани на БФБ.

Още тогава, от дружеството обявиха, че допълнителните средства ще бъдат инвестирани в три направления. Първото е в разширяването на дистрибуторската мрежа и регионите, в които се продават продуктите ѝ. Второто е в изграждане на складова база в България, за по-лесното обслужване на местния и европейски пазари. Последното е в засилването на разработката на нови устройства и развойната дейност.

Също в края на 2020 г. Allterco обяви намеренията си да дебютира и на борсата във Франкфурт, като тези планове продължават да са актуални. Подробности по тях все още няма. В началото на 2021 г., фирмата влезе в престижния общ индекс SOFIX на БФБ. Всичко това показва, че към компанията има силен инвеститорски интерес и тя се разглежда като дружество с потенциал.

The post Allterco отчита 91% ръст на приходите от началото на 2021 г. appeared first on TechTrends България.

Последният обаче се оказа в центъра на търговската и технологична война, която САЩ и Китай в момента водят. Така компанията е подложен вече втора година на сурови санкции от страна на Вашингтон, чиито ефект започват да се усещат все по-силно от страна на Huawei. Китайският гигант прави всичко възможно да се адаптира към новата ситуация и да оцелее, включително да разпродава активи, като марката смартфони Honor.

В този момент, започна да блести Xiaomi. Компанията се превърна в третият по големина производител на смартфон през лятото, измествайки Apple. Стагнацията на Huawei в тази категория, може съвсем скоро да изведе по-малката китайска марка на второ място. Особено предвид факта, че Xiaomi отчита силни финансови резултати, растеж и продължава със стабилното си портфолио от умни телефони. Китайската компания върви уверено по пътя да замени Huawei като основен технологичен бранд от „поднебесната“ държава. Дали това наистина е така, ще се опитаме да разберем в следващите редове.

Рекордни резултати

Xiaomi обяви 15 рекордни показателя в своя отчет през третото тримесечие. В тях се включват почти всички ключови индикатори – общи приходи, нетна печалба, приходи от смартфони, доставки на умни телефони, продажби на продукти от Интернет на нещата (IoT), свързани устройства и др.

Постъпленията за периода се повишават с 34.5% до 72.2 млрд. юана (10.9 млрд. долара). Нетната печалба също расте с 18.9% до 623 млн. долара. Основният източник на тези увеличения идват от бизнеса със смартфони, който генерира приходи от 7.23 млрд. долара (47.6 млрд. юана) или нарастване от 47.5%. Постъпленията от умни телефони генерират близо две трети (66%) от общите. Доставките на смартфони пък се увеличават с 45.3% до 46.6 млн. бройки.

Достъпните смартфони

По отношение на умните телефони, Xiaomi заема вакуума, който Huawei създава. Компанията се фокусира върху достъпните модели, като самото ръководство признава, че много малък дял от продажбите са на устройства с цена над 300 евро. За периода януари-октомври са доставени едва 8 млн. смартфона, които са по-скъпи. При положение, че само за третото тримесечие, компанията е продала над 46 млн. бройки, това е много нисък дял. Потвърждение за това, получаваме и от много ниския марж на нетната печалба.

Друг фактор е, че Xiaomi намира много силна почва и придобива позиции на пазари, в които подобен тип достъпни модели са много търсени. Компанията обяви, че е в Топ 5 доставчици в 54 държави. Повечето от които са в Европа, Африка и Азия. Например, Xiaomi е лидер в Беларус, Хърватска, Гърция, Иран, Мианмар, Полша, Испания, Турция, Катар и Украйна.

Умни продукти

Най-голямата промяна, която предприе Huawei след като пострада смартфон бизнеса ѝ е да се ориентира към всякаква друга потребителска техника, която не е под влиянието на забраните на САЩ. Затова в Европа и други пазари, китайският гигант започна масово да предлага умни часовници, очила, лаптопи, слушалки и др.

Xiaomi от години се преориентира към всякакви свързани устройства, въпреки, че доскоро беше съсредоточена основно на китайския пазар. Постепенно нейните продукти, започват да излизат зад граница. Може би най-големият пример е за нейните електрически тротинетки, които са доста достъпен вариант за феновете, на подобен тип алтернативен транспорт.

Но те не изчерпват списъка, като в него влизат още умни телевизори и ТВ декодери, пречистватели на въздуха, почистващи роботи, лаптопи, умни крушки и др. Повечето от тях все още са достъпни основно в Китай, но някои аксесоари, като слушалки и др. вече навлизат и на другите пазари.

Развойната дейност

Дотук с близките показатели между Huawei и Xiaomi. Двете компании са доста различни, най-малкото заради техните мащаби. Горните примери, показваха, допирните точки, където наистина Xiaomi може да замени Huawei. Особено на западните пазари.

Една от големите разлики са инвестициите и възможностите в развойната дейност. Huawei е лидер в 5G патентите в световен мащаб, както и все повече е сред лидерите в създаването на собствени технологии и интелектуална собственост на глобално ниво. Изключителен пример за това са собствените мобилни чипове от семейството Kirin, които поставят компанията редом до Apple в това отношение.

Xiaomi тук още прохожда, както като инвестиции, така и като патентни резултати. Въпреки това, по-малката китайска компания прави доста усилия в тази посока.

Най-големият резултат е 108MP сензор за смартфон камери, който е съвместна разработка със Samsung. Той е създаден до голяма степен да конкурира продуктите именно на Huawei, които си партнират с германската фирма Leica. Сред другите примери са камери вградени под екрана и 80W безжично зареждане.

По данни на Xiaomi, тя разполага с над 10 хил. инженера, но без да се съобщава за размера на инвестициите в развойна дейност.

Голямата липсваща – мрежовото оборудване

Huawei може да е известна със своите смартфони, но компанията изгради своята технологична и пазарна основа първо с мрежовите си решения. В рамките на десетилетие и половина, китайският гигант стана лидер в този сектор и съставлява над една трета от годишните ѝ приходи. От 2019 г. САЩ натискат своите съюзници да забранят ползването на решенията на Huawei в изграждането на 5G мрежи.

Великобритания, Австралия и други обявиха пълна забрана, някои европейски държави обмислят подобна. България влезе с меморандум за разбирателство в инициативата на Вашингтон „Чиста мрежа“, но все още не са ясни последствията от това.

Xiaomi изобщо не се фокусира в тази сфера. Това е огромна разлика, защото именно чрез мрежовото си оборудване, Huawei спечели и разви много партньорства с телекомите по света, чрез които предлага и своите мобилни устройства. ZTE ползва същия подход, но с много по-малки мащаби и замах.

Светло бъдеще

Ситуацията в момента предразполага за светло бъдеще на Xiaomi. Компанията има всички шансове да замести Huawei при смартфон производителите. Това може да се случи и с останалите потребителски умни устройства, ако тя започне същата агресивна политика за излизане от китайския пазар, както беше с умните телефони.

Собствената развойна дейност ще даде резултати след няколко години, като тогава Xiaomi ще може да бъде още по-силен фактор за истински иновации на пазара, а не просто да предлага евтини продукти.

Но възможностите на китайската компания спрямо Huawei спират дотук. При мрежовото оборудване тя няма позиции и няма изгледи да се опитва да се развива в този сегмент. Компанията има доста да наваксва със софтуерните решения, където Huawei също е с едни гърди напред. Във всички случаи, Xiaomi ще бъде фактор особено на смартфон пазара, с който ще трябва да се съобразяват компании като Apple и Samsung.

Отделно компанията ще трябва да увеличи своя мащаб и международно присъствие значително, за да постигне обема, приходите, печалбата и обхвата на своя по-именит китайски конкурент.

The post Може ли Xiаоmi да стане наследник на Huawei appeared first on TechTrends България.

Основната концепция в Android 11 е да обедини под един покри сходни функции, които досега изискваха работата на множество приложения. Целта е по-лесен мултитаскинг и по-бързо преминаване от една дейност към друга.

Интернет гигантът променя последователността на пускането на новата версия. Досега, Google пускаше последните си платформи първо ексклузивно за собствените си Pixel смартфони и едва след известно време те ставаха достъпни за останалите устройства. Технологичният гигант разширява списъка, като добавя умните телефони на OnePlus, Xiaomi, Oppo и Realme. Google допълва, че през следващите месеци, Android 11 бързо ще бъде наличен и при другите производители.

Подреждане на чат приложенията

Най-осезаемата промяна за крайните потребители е в групирането на всички видове чат приложения в специална секция при известията. Там са добавени контроли за тяхното управление, сред които е възможността за приоритизиране на съобщенията от даден човек през конкретна апликация.

„Балончетата“, които са доста удобна функция в Android за Facebook Messenger вече ще са налични и за други чат приложения. Поне по думите на Google. Как точно ще се визуализират отделните съобщения ако имате инсталиран Viber, WhatsApp, Discord, Skype и Slack едновременно и водите във всяко едно от тях разговори, поне от кратката презентация не става ясно. Но определено е функция, която ще подобри работата с тях.

Контрол над умните устройства

От години, смартфонът е поставян за най-добър кандидат за ролята на „универсално дистанционно“ за различните свързани джаджи от Интернет на нещата (IoT). В Android 11, Google прави крачка в посока на затвърждаване на тази позиция. Идеята е идентична с тази на чат приложенията – бърз и лесен достъп до контролите за тях.

Това става чрез нов център за управление на свързаните устройства, който е достъпен чрез задържане на бутона за включване и изключване. В него може да се намерят панели за контролиране на умни термостати, ключалки, видеокамери и много други, които са част от концепцията за IoT.

В този център за управление са тясно интегрирани и възможностите за пускане на различна музика и видео от смартфона към свързаните устройства. Ако слушате музика на телефона, да можете с няколко натискания да я прехвърлите към умната колонка.

Android Auto вече работи напълно безжично с Android 11, стига да го ползвате в съвместими с тази функция автомобили. Което отключва по-бързо и лесно свързване между смартфона и колата, лесно управление на навигацията, музиката и използване на гласови команди.

Сигурността на данните

Най-фундаменталната промяна при сигурността на Android 11 е възможността за независимо инсталиране на ъпдейти и „кръпки“ в системата. Чрез тях бързо се затварят различни дупки, които могат да доведат до пробиви, зловред софтуер или хакерски атаки. Досега подобни обновления идваха само в комплект с ъпдейти на цялата операционна система.

Една от големите критики на Android като цяло е огромното количество данни, които могат да се събират от потребителите, чрез техните устройства. От няколко години Google затяга правилата и начините по които приложенията получават достъп до различна информация, която се създава и/или съхранява на смартфоните.

Основната промяна засяга най-вече програми, които не ползвате от дълго време. Ако сте дали достъп на дадено приложение до определени данни, но не сте го отваряли с месеци, то Android 11 ще върне първичните настройки за поверителността. Това означава, че то няма да събира данните до които е имало достъп, а при активирането му наново от потребителя ще поиска ново разрешение за тях.

The post Google оптимизира комуникацията и сигурността в новия Android 11 appeared first on TechTrends България.

Роботите днес все още са много далеч от тези способности, които хората виждат във филмите и сериалите. За сега роботиката е специализирана в нишови решения. Има много ефективни роботи, но те са насочени в изпълнението само на няколко определени задачи. В повечето случаи това са семпли, повтаряеми дейности като заварки, пакетиране, броене на стока и др., отбелязва Андерсън.

Реалност спрямо очаквания

В момента роботите разчитат на предварително програмиране. Те могат да вършат програмираните дейности с голяма прецизност и ефективност, но ако то не покрива дадено предизвикателство, те няма да могат да се справят. Всякакви вариации също могат да направят проблем. Например, ако позицията на елемента е леко променена, роботът може да не успее да направи заварката както трябва.

Разбира се, вече има и системи, които могат да се адаптират към известни разлики. Компютърното зрение и разпознаване на обекти също се подобрява, но дори и това не е достатъчно за роботите да са истински автономни. Затова е необходим постоянен надзор от хора по поточните линии, за да е сигурно, че всичко е в нормите.

Има напредък

Но има и добри новини, казва Андерсън. IT индустрията постепенно започва да намира решение на проблемите и предизвикателствата. Едно от тях е компютърно зрение чрез сензори, което обаче използва специфичен софтуер и изкуствен интелект.

Това ще позволи на роботите не само да „виждат“, но и да се адаптират към заобикалящия ги свят дори и случващото се да не припокрива точно предварителното им програмиране. Но според Андерсън истинският напредък тепърва предстои и ще бъде движен от т.нар. двупосочно обучение.

„Истинският напредък при роботиката тепърва предстои и ще бъде движен от т.нар. двупосочно обучение“Марк Андерсън, Equinix

Това е доста по-сложна система, която обаче има и по-голям потенциал. Всеки робот ще може да използва наличните технологии и сензори, за да се адаптира към средата, но и ще може да споделя наученото с облачен сървър. Информацията там ще се обобщава и обновява според новите данни. Така централният алгоритъм също ще може да се усъвършенства постоянно.

Всичко научено ще може да се споделя и с други роботи. Така всеки робот не само ще дава знания на останалите, но и ще получава такива от тях.

Роботите ще могат да са свързани в мрежа и с други сензори, устройства от Интернета на нещата и дори дигитални екосистеми за обработка на данните и изграждане на нови модели за изкуствен интелект (AI). Всичко това ще генерира огромен обем информация, която постоянно ще се променя. Тя ще трябва да се анализира, обработва и препредава в реално време. Затова ще се разчита много на дистрибутирани, хибридни, мултиклауд системи. Така ще се осигури ниска латентност и висока сигурност на данните.

Какви ще са резултатите от това?

ABI Research описва всичко това като Internet of Robotic Things (IoRT). Такива  системи ще позволяват на роботите да разчитат на облака, за да обменят информация с много други източници. Така те ще могат в реално време да се адаптират към условията, както и да се подготвя за реакция за наближаваща промяна. Например робот-мияч на прозорци, който получава предупреждение за усилване на вятъра и съответно трябва да се прибере по-рано.

IoRT практически ще е превърне в петте сетива на роботите. Така те ще могат да събират достатъчно данни, без да се налага да биват затрупвани с най-различни сензори, които ще правят производството и поддръжката им по-сложна и скъпа задача. „Облачната роботика“ ще позволи подобряване на основните модели на изкуствения интелект и ще ги разпространява по-бързо, казва Андерсън.

Той дава за пример работата на група автономни камиони за доставка на стоки. Всеки от тях разполага със сензори, AI „ръководител“ и споделя данните си в облак с другите камиони. От тях става ясно, че дадено кръстовище създава проблеми на някои от камионите. Или пък има ремонт, за който не е съобщено предварително. Централният алгоритъм ще може да забележи този проблем, да изработи указания за справяне с предизвикателството, които да изпрати до всички камиони в реално време.

Основното предизвикателство е латентността

Противно на очакванията, качеството и скоростта на връзката ще е по-важна от много други фактори, за да се реализира двупосочното обучение. Осигуряването на достатъчно мощен хардуер и съхранение на данните е лесната част, но гарантирането на връзката ще изисква специфичен подход към инфраструктурата, казва Андерсън.

„Machine-to-Machine (M2M) комуникациите изискват латентност под 20 ms. Особено, когато става дума за изпращане на нови инструкции, които са нужни в реално време. “Марк Андерсън, Equinix

Той казва, че Machine-to-Machine (M2M) комуникациите изискват латентност под 20 ms. Особено, когато става дума за изпращане на нови инструкции, които са нужни в реално време. Андерсън казва, че е нужна дистрибутирана IT инфраструктура, която да скъси дистанцията между робота и точка на достъп до широколентова връзка. Най-добре е решенията да са неутрални от гледна точка на производители и доставчици, подобно на Platform Equinix. Тук влиза и развитието на 5G мрежите, които в комбинация с Edge и облачните технологии ще помогнат значително на AI решенията.

Така компаниите ще могат да използват разнообразен набор от облачни платформи, екосистеми, алгоритми и т.н., като ще се осигурява бърза и стабилна връзка във всеки момент.  Всички тези аспекти трябва да се развиват паралелно, за да могат роботите да напредват с постоянно темпо. Така ще могат да се изградят не само добра инфраструктура, но и нови и подобрени AI модели, които да се използват от роботите.

The post Equinix: Бъдещето на роботиката е в двупосочното обучение appeared first on TechTrends България.

Кои са основните движещи тенденции в сателитния бизнес в момента?

На глобално ниво, докато през последното десетилетие космическата индустрия включително и сателитния бизнес се движеше основно от инвестиции в космически изследвания и услуги на правителства и публични институции, вече наблюдаваме промяна на тенденцията и е видно, че през следващите години двигател на изследванията и иновациите в космическите и сателитни технологии ще се бъде частния бизнес.

Очаква се секторите, които най-много да се възползват от тази промяна и да напредват са новото поколение телекомуникации, космическите пътувания на хора и производството в космически условия. В следващите четири-пет години очаквам да се увеличи търсенето на спътниково базирани комуникационни връзки за комуникации с кораби и самолети, както и от сектора на телекомуникациите.

„Очаквам увеличение на търсенето на спътниково базирани комуникационни връзки за комуникации с кораби и самолети, както и от сектора на телекомуникациите“ Максим Заяков, „България Сат“

Индустрията направи огромни скокове по отношение на Интернет на нещата (IoT), а очакваното разгръщане на 5G мрежи и планираните изстрелвания на хиляди спътници в ниска и с средна земна орбита ще накара сектора да не забавя темпа на развитие. Разширявайки се допълнително към пазара на свързаност, сателитния бизнес ще се фокуса повече върху стандартизацията, за да осигури бързината на внедряване на IoT в глобален мащаб.

Няма как да пропуснем и проектите за системите от сателити в ниска и средна орбита, които да доставят високоскоростен интернет като този на SpaceX или Amazom и навлизането в сектора на сателитните комуникации на технологични комании като Apple или Facebook.

„Сателитите в ниска и средна орбита, които да доставят високоскоростен интернет като на SpaceX и Amazon ще подпомогнат разгръщането на Интернет на нещата“ Максим Заяков, „България Сат“

През последните години се наблюдаваше и съществено забавяне в развитието на сателитния ТВ бизнес, главно дължащо се на пренасочване на тенденциите в посока създаването на IPTV мрежи. В същото време обаче, стана ясно, че с увеличаването на броя на потребителите в интернет мрежите, за поддържането на качествен стрийминг в интернет мрежа са необходими изключително много повече ресурси.

Както и се наблюдава високо ниво на постоянните оперативни разходи за поддръжка и обезпечаване на мрежите, които понякога са непосилни и съответно е много трудно поддържането на постоянно високо качество на сигнала, особено в сегмента на линейната телвизионна услуга, която изисква поддържането на абсолютно непрекъснат високоскорестен стрйминг до голям брой клиенти едновременно. Именно това доказа, че що се отнася до сегмента на линейната телевизия, то най-надеждна и рентабилна остава спътниковата, която осигурява еднакво качество до неограничен кръг потребители на определена територия.

Каква е спецификата на този пазар в България и региона? Кои са основните Ви конкуренти?

Конкуренцията в космоса над Европа е огромна. Големите играчи, като Eutelsat, SES Astra и Intelsat, разполагат с над 50 спътника всеки. По-малките са Sapcecom, Hellas Sat и Telenor Sat. Ако погледнем фокусирано излъчване към нашия регион, ситуацията се променя напълно и подобни на нашият сателити са малко. Най-големият е Hotbird на EutelSat, но той е много скъп за ползване, след това са Hellas Sat 2 и SES Astra. Нашият сателит BulgariaSat-1 покрива Балканите, Европа, Северна Африка и част от Близкия Изток, но е първият сателит в Европа, който има специален фокус над Балканите, като се включват всички наши съседни държави от Турция до Словения и дори Унгария. Не се ограничаваме само в нашият регион и работим по възможности и клиенти и в други държави и региони.

„В България има три големи сателитни оператори доставчици на платена ТВ, но те са потенциалните клиенти за спътников капацитет, какъвто „България Сат“ предлага“ Максим Заяков, „България Сат“

България се отличава с голям процент на хората, които ползват платена телевизия. Към момента има три големи сателитни оператори доставчици на платена телевизия до дома, но те са потенциалните клиенти за спътников капацитет, какъвто „България Сат“ всъщност предлага. Що се отнася до конкурентните компании, които предлагат спътниково покритие, BulgariaSat-1 се отличава от тях съществено по това, че е единственият спътник, който покрива насочено региона на България и Балканите, което е от съществено значение за качеството и надежността на услугата.

Коронавирус пандемията повиши трафика в наземните телеком мрежи (фиксирани и мобилни), имаше ли подобен ръст на потреблението и търсенето при сателитната връзка?

Именно коронавирус пандемията показа, че наземните мрежи бързо достигат пика на възможностите си, което се отразява на надежността на връзките и постоянството в качеството. При сателитната връзка няма такова претоварване на мрежата и съответно прекъсвания, и са много по-малко факторите, които влияят. Факторите, които влияят (например силен дъжд), са много по-слабо изразени при „България Сат“, поради насоченото към България и региона излъчване.

„Предимството на „България Сат“ при сателитната връзка над страната е насоченото излъчване в региона, който елиминира фактори, като силен дъжд например“ Максим Заяков, „България Сат“

От гледна точка на търсенето на сателитни комуникации, клиентите от държавния сектор и тези на отбрана и реакция на извънредни ситуации, имат стабилни потребности от спътникова свързаност и геопространствени данни във времена на криза, включително и тази, на която сме свидетели е момента.

Как спътниковия бизнес влиза в контекста на 5G – подобно на 4G се говори за покриване на много отдалечени територии, но това остава много ограничен пазар?

Основното предимство на спътниковия бизнес и пренос на данни не се изразява само в покритието на голяма територия едновременно, а и в надеждността на връзката, която се осигурява. Както споменах при спътниковия пренос са много по-малко факторите, които могат да повлияят на качеството и надеждността на връзката. По тази причина спътниковите комуникации са предпочитани за потребители, за които е особено важно осигуряването на непрекъснатост- това са именно обекти от национално значение, болници, образователни институции, обекти свързани със сигурността на страната и реакцията при бедствия и аварии и други.

„Мобилните оператори ще могат да допълват своите 5G услуги със сателитна връзка, за да разтоварят своите наземни мрежи в по-широк мащаб“ Максим Заяков, „България Сат“

Има много допирни точки и погледнато от гледна топчка на възможните колаборации операторите на мобилни мрежи ще могат да допълват своите 5G услуги със сателитна връзка, за да разтоварят своите наземни мрежи в по-широк мащаб. Те биха могли да се възползват от присъщата за сателитната свързаност функция за мултикастинг или в нови 5G бизнес модели които нямат толкова високи изисквания към времезакъснението, като така запазват ценния безжичен спектър, който също е ораничен, за чувствителни към латентността услуги.

Мобилните оператори в контекста на петото поколение мрежи биха могли да използват широкото покритие на сателита, за да допълнят изграждането на 5G в отдалечени райони, където изграждането на наземни мрежи за широколентови услуги би било на неоправдано висока цена.

„Сателитите в геостационарна, средна и ниска земна орбита могат да покрият много от приложенията на 5G“ Максим Заяков, „България Сат“

Погледнато в мащаб сателитите в геостационарна, средна и ниска земна орбита могат да покрият много от приложенията на 5G, включително някои с по-висока чувствителност към латентността (забавянето на връзката – бел. ред.).

Ще отнеме още няколко години за да се развият мрежите от пето поколение, както и полезните бизнес модели, но твърдо смятам че сателитната свързаност няма да изгуби от важността си и значението си за сектора на комуникациите и даже има потенциала да добавя стойност. Не е изключено следващото космическо състезание да са наистина 5G сателитите.

Микросателитите не са идея от днешния ден, но сега стават популярни чрез Starlink на Илон Мъск – какви са предимствата им и съответно недостатъци спрямо традиционните спътници и представляват ли конкуренция и заплаха за Вашия бизнес? Особено предвид, че и в България имаме такъв оператор – „ЕндуроСат“

Усвояването на близкия космос или т.нар. ниска орбита около Земята, има своя икономически смисъл, но не представлява конкуренция, а по-сокро е допълнение на гео-стационарния бизнес, какъвто има „България Сат“.

Съвсем наскоро стана ясно, че Apple инвестира в технология, която да предава данни директно от спътници към техните устройства, като по този начин ще прескача изцяло наземните 5G мрежи. Ако Apple успее с разработките си, както и да комерсиализира такава технология, това може да има някои доста сериозни импликации за телекомуникационните оператори.

„Усвояването на ниската орбита около Земята, има своя икономически смисъл, но не представлява конкуренция, а по-сокро е допълнение към традиционния сателитен бизнес“ Максим Заяков, „България Сат“

Apple в никакав случай не е единствената компания, която се интересува от възможностите на сателитния интернет. Компании като Iridium и Globalstar отдавна работят за разрастване на своя сателитен интернет бизнес. В същото време новата вълна играчи като SpaceX, Facebook, Amazon, са вече в ранните етапи на разполагане на хиляди малки спътници с ниска орбита, които са предназначени да предлагат много по-бързи и по-евтини сателитни интернет услуги в сравнение с предишните предложения.

Ние сме убедени поддръжници на успеха на проекта Starlink на SapceX. Проекти като Starlink обаче изискват мащаб и огромно финансиране и стабилно такова. Не е за пренебрегване и риска за компаниите опериращи със сателити в ниска орбита заради високата вероятност от сблъсък и повреди.

На пресконференцията през февруари коментирахте, че „България Сат“ и SpaceX сте поели голям риск с изстрелването на BulgariaSat-1 – колко точно беше голяма опасността за неуспех?

Иновациите на SpaceX в нашия случай проработиха в полза на „България Сат“ и се превърнаха в реална подкрепа за бизнес плановете на компанията. За извеждането на сателита в геостационарна орбита – SpaceX изведе BulgariaSat-1 на суперсинхронна орбита, а не на традиционната геостационарна трансферна орбита, с което направи така, за достигане до нужната позиция на сателита на 36 хил. км от Земята бяха нужни по-малко включвания на двигателите на сателита.

Това спести гориво, обикновено използвано за корекции на позицията на сателита, което на практика удължи живота му на близо 21 години в сравнение със стандартните 15 години. Което означава, че BulgariaSat-1 ще работи на българската позиция в орбита до към 2038 г. Този начин на извеждане в орбита, обаче изискваше повече гориво за ракетата носител. Реалността е, че огромен риск пое SpaceX по отношение на възможността да върнат обратно първата степен на ракетата носител. За спътника риск не е съществувал.

„Рискът беше, че SpaceX можеше да не успее да върне първата фаза на ракетата-носител, но такъв за спътника нямаше“ Максим Заяков, „България Сат“

За щастие мисията беше успешна и се превърна в исторически момент за SpaceX. BulgariaSat-1 стана първият сателит успешно изведен в орбита с вече летялата първа степен на ракетата Falcon 9 и върната успешно на платформа в морето. Големият печеливш освен „България Сат“ е и цялата индустрия, защото многократното използване на ракетите е революция в космическите технологии и реално направи сателитния бизнес по-достъпен както за държави, така и частния бизнес.

Фактът, че комапнията на Илон Мъск пое този риск за себе си, показа доверието и поддръжката на нашите приятели от SpaceX в проекта на „България Сат“.

Ракетите-носители на SpaceX понижиха значително разходите за извеждане на спътници, от което Вашата компания се възползва, но това също така няма ли да увеличи значително конкуренцията в орбита?

Това е безспорно. Правейки близкия космос по-достъпен и наистина близък се увеличава конкуренцията. Като добавим и, че орбиталните позиции са ограничен ресурс и се управляват от държавите, бихме могли да наречем конкуренцията ожесточена. Но това не е задължително лошо, даже напротив. Тук е важно да се спомене, че за запазване и съхранение на правата на българската държава е важна експлоатацията на орбиталната позиция. Бяха хвърлени огромни усилия и ресурси от „България Сат“, както и от държавата в лицето на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Комисията за регулиране на съобщенията, за да се защити българския национален интерес. Тези усилия не престават и до днес и е важно да продължим да го отстояваме.

Компанията Ви е разрешила дългогодишния спор с Telenor Sat – можете ли да разкажете малко повече за детайлите по споразумението с норвежците? Има ли разпределение на пазарите между Вас?

Спорът по съществото си е част от защитата на националния интерес и възможността България да експлоатира орбитална позиция и се решава в рамките на Международния съюз по далекосъобщения (ITU), благодарение на усилията на компанията и подкрепата от страна на държавата.

Остава ли ТВ пазарът в България и региона като основен клиент на спътниковите услуги и ако да – защо?

„България Сат“ има потенциал за развитие в региона на Югоизточна Европа, но също и в България. Сателитната услуга е конкурентноспособнна поради големите разходи за построяване и поддръжка на фиксирани мрежи, особенно в по-малките градове, села и отдалечени райони, където тя намира много добра реализация. За излъчване на живо няма по-ефективно решение от гледна точка на цена, качество, покритие и гарантирана свързаност.

„Към момента около 46% от всички домакинства в България, ползващи платена телевизия, са базирани на спътникова услуга и не се наблюдава тенденция към намаляване“ Максим Заяков, „България Сат“

Сред основните услуги, които подсигурява BulgariaSat-1, са DTH (direct-to-home) телевизия и живо предаване на ТВ сигнал от мястото на събитието (SNG).

Към момента около 46% от всички домакинства в България, ползващи платена телевизия, са базирани на спътникова услуга и не се наблюдава тенденция към намаляване. В този смисъл в България има добър потенциал за растеж за „България Сат“.

Какви са разместванията при платената ТВ в България – A1 навлезе доста агресивно, докато „Булсатком“ стагнира?

Размествания винаги ще има, важното е те да са в полза на крайния клиент. Основното състезание на пазара ще е кой ще предостави най-качествена услуга. Важно е и отношението към клиентите. Те трябва да са сигурни, че получават това от което имат нужда, без да бъдат притискани, както и да имат избор сред няколко алтернативи.

Има ли потенциал за развитие на ТВ пазара в страната или той вече е достигнат?

Потенциал има и той е именно в качеството на предоставяната услуга и разнообразието на възможностите, които могат да се предложат на абонатите.

Очаквате ли, новия собственик на „Виваком“ United Group да пусне собствено медийно съдържание в България? Те правят това във всяка държава, в която влизат и потенциална конвергенция с водещия по приходи телеком е много апетитен ход?

Всяка компания се стреми към разширяване на своето портфолио. Всяко едно такова действие е в полза на пазара, стига да не се нарушават правилата на конкуренцията или да се създава монополно положение.

The post Максим Заяков – Сателитната връзка може да подкрепи напълно 5G мрежите appeared first on TechTrends България.

5G ще отключи вратата към Интернет на нещата и ще положи основи за по-мащабна автоматизация. Това са част от изводите, които може да направим от последния доклад за състоянието на мобилната икономика на Асоциацията на операторите и телекомуникационните доставчици (GSMA) за 2020 г.

Интерактивни графики на GSMA доклада тук

Анализът се публикува обикновено малко след като приключи Световния мобилен конгрес, който е организиран от неправителствената организация, но поради пандемията на коронавурса, последния беше отменен. Трябва да се отбележи, че той е направен преди да се наложи извънредно положение в развитите икономики и тепърва ще се оценяват последствията от COVID-19 върху телекомите и 5G.

Повече за това дали 5G е вредно за здравето тук

Индикациите за момента са, че в Европа, включително в България, пандемията може да забави разгръщането на мобилните мрежи с около шест месеца. Най-вече, заради намаления капацитет на държавната администрация и отлагане на редица търгове за радиочестоти.

Ясните предимства на 5G мрежите

Развитието на 5G ще подпомогне не само мобилния сектор, но и цялата световна икономика. Оценките на GSMA показват, че последния ще съставлява близо 5% или около 4.9 трлн. долара от глобалния БВП през 2024 г. През 2019 г. мобилната индустрия е създала 4.2 трлн. долара или е била 4.7%. Така, ще се добавят около 700 млрд. долара към световната икономика.

В основата си на този ръст ще стои разгръщането на 5G мрежите, както и достигане на пика на 4G. С което се показват положителните икономически ефекти от мобилните широколентови технологии. Настоящето 4G ще постигне върха от абонати през 2023 г., когато 60% от потребителите ще ползват този тип мрежи, но после ще започне да спада. 5G ще започне да набира скорост през следващите няколко години.

Ако в момента има незначително количество абонати на новата технология, то през 2025 г. те ще достигнат 1.8 млрд. или около 20% от всички мобилни връзки. В тези данни са включени само крайни потребителски устройства, но не и IoT връзките за бизнес и индустриални цели. Последните се очаква да станат ключов елемент при разпространението и бизнес модела на 5G мрежите в средносрочен план.

Масовото ползване на смартфони (затова по-надолу) и ползването на бърза интернет връзка ще доведе до още една тенденция – изчезването на 2G връзката. В световен мащаб тя ще съставлява едва 5% към 2025 г., като и третото поколение ще спадне под 20%. В Европа, 2G ще се ползва едва от 1% от свързаните устройства, а в САЩ и Канада – от 2%. Доста показателно за техническото развитие на Китай ще е факта, че страната ще разчита изцяло на 4G и 5G след пет години. Предходните две поколения ще изчезнат напълно от мрежовия микс в страната, показват прогнозите на GSMA.

Поглед към 2030 г.

При достигане на пика на следващото поколение мобилна технология икономическите ползи се очаква да нараснат с геометрична прогресия. В свой доклад консултантската фирма McKinsey предвижда преките ползи от 5G за световния БВП да бъдат добавени до 2 трлн. долара към 2030 г. Основната част ще бъдат разпределени в четири сектора – мобилност, здравеопазване, производство и търговия.

Държавите, които първи възприемат новата технология ще могат да се радват на по-голям дял от тази добавена стойност. 5G може да добави още 2 трлн. долара към световния БВП, покрай свързването на развиващия се свят и така да подкрепи страните с по-ниски доходи. Отделно, McKinsey допълват, че може да има допълнителни скрити икономически ползи, поради факта, че новото поколение мобилни мрежи ще трансформират четири от най-големите сектора по света.

Водещите държави и ролята на смартфоните и IoT

Да се върнем към данните на GSMA прогнозите, че развитата част на Азия и Северна Америка (в по-голяма степен САЩ) са водещи в развитието на 5G. Прогнозите са, че при първата 50% от потребителите ще ползват новата технология към 2025 г., а втората – 48%. Европа ще е трета с 34% проникване, а след нея ще са развиващата част на Азия и Близкия изток. Старият континент ще разчита доста на своята развита 4G мрежа, за да компенсира по-слабия темп на навлизане на следващото поколение.

 Проникването на смартфони в глобален мащаб ще се увеличи, което в комбинация от повече и по-евтини устройства за всички поколения ще позволи повече потребители да могат да ползват бърз мобилен интернет. Това е от ключово значение, защото в момента едва 49% от глобалното население е свързано по този начин. 

Около 42% имат достъп до покритие и услуги, но не се възползват от тях. Очакванията на GSMA са първият показател да достигне 70%, а притежателите на смартфони да достигнат 80% през 2025 г.

Най-голям ефект от разгръщане на 5G мрежите ще се усети при Интернет на нешата. IoT устройствата ще се увеличат от малко 12 млрд. през 2019 г. на 24.6 млрд. през 2025 г. Близо две трети от новите системи ще са в корпоративната сфера. Бързата връзка и минималното забавяне са ключови за автоматизация на производството, доставките и физическите услуги. Затова не е изненада, че този тип технологични решения ще придобият популярност.

Ключовият въпрос – честотите

Всичко това звучи като една красива приказка, но има доста предизвикателства пред мобилната индустрия и 5G. Основните опасения на операторите са свързани с реакцията на регулаторите при разпределение на допълнителните честоти, все още несигурния бизнес модел, високите инвестиции в развитие на 5G, както и все колебливото отношение на бизнеса и потребителите.

Честотите са ключови за бързото разгръщане на технологията, затова те са и най-голямото опасение за операторите. Най-любопитното е, че тези в милиметровия спектър (над 6GHz) изобщо не са приоритет за телекомите. При това независимо от факта, че са свободни в почти всички държави, с няколко изключения, като Русия, заради липса на консенсус с военните. За операторите най-важни са вълните в противоположния спектър – дългите под 1GHz. Те са необходими за установяване на национални покрития и за покриване на голяма площ.

Редица търгове за честоти по света вече се отлагат заради коронавирус пандемията. Причината е в липсата на държавен капацитет и потенциална оптимизация на инвестициите от телекомите. Това може да изтегли бързото разгръщане на 5G мрежите с поне шест месеца. Подобна тенденция се очаква и в България, като вместо старта на новата технология да започне в края на настоящата година, тя да бъде забавена за началото на 2021 г.

Икономическият и потребителски аспекти

Въпреки, че 5G трябва да допринесе до трилиони долари в световната икономика, някои от основните опасения са именно икономически. Разгръщането на следващото поколение мобилни мрежи ще изисква сходни инвестиции. В периода 2020-2025 г. телекомите планират да вложат 1.1 трлн. долара в нова инфраструктура. Около 80% от тази сума ще се пада на 5G. Най-висок този дял ще бъде в Европа и Китай, където той ще достигне 90% от инвестициите на операторите.

За сметка на това ръстът на приходите ще бъде доста по-символичен, средногодишно в периода 2020-2025 г. той ще бъде 1.1%. Световните приходи на мобилната индустрия за година ще надминат 1.1 трлн. долара, но предвид факта, че през 2019 г. са били 1.03 трлн. долара, сумата не е толкова внушителна.

Неясният бизнес модел и предпазливото навлизане на корпоративния сектор са другото голямо предизвикателство. 5G мобилните мрежи ще допринесат най-много за развитието на сложни системи и решения за различни бизнеси, като производство, търговия и транспорт. Повечето компании, все още не идентифицират тези ползи, като асоциират новата технология основно с подобряване на скоростта.

Без корпорациите, телекомите трудно ще успеят да си върнат огромните инвестиции. Причината е, че при масовия потребител ще има промени, но те няма да са чак толкова осезаеми, както скока от 3G към 4G например. Поне не веднага. Самите те, също асоциират 5G основно като подобрение на скоростите на връзката, а не в създаването на иновативни услуги.

The post GSMA: 5G ще движи растежа на световната икономика през 2025 г. appeared first on TechTrends България.

Суперкомпютър на ръба

Nvidia си спечели добри позиции в сферата на суперкомпютрите, където графичните чипове са доста полезни. Причината се крие, в тяхната възможност да обработват паралелно потоци от информация. EGX Edge Supercomputing може да побере пълен шкаф от T4 сървърите на Nvidia.

Бързото паралелно обработване на данни дава възможност за извършването на AI изчисления. Предвид факта, че системата е разположена доста по-близо до крайните устройства, самите операции стават по-бързо с минимално забавяне, тъй като не трябва информацията да отиде и да се върне до облачните сървъри.

В разработването на EGX Edge Supercomputing платформата участват още Ericsson и Red Hat. Първата компания изгражда виртуализирана система за управление на устройства в мобилна мрежа. Това ще позволи по-лесна връзка с различните свързани джаджи и ще придаде по-голяма гъвкавост на цялата система.

„Навлизаме в нова ера, в която милиарди IoT сензори са включени непрекъснато и свързани чрез 5G, а информацията подавана от тях – обработвана от AI“Дженсън Хуанг, Nvidia

Red Hat помага на Nvidia при софтуерната част. Двете компании комбинират своите решения за центрове за данни, така че да предоставят повече функции на операторите при инсталирането, поддържането и използването на Edge платформата. Както и по-лесната ѝ интеграция с други Edge решения.

„Навлизаме в нова ера, в която милиарди IoT сензори са включени непрекъснато и свързани чрез 5G, а информацията подавана от тях – обработвана от AI“, коментира Дженсън Хуанг, главният изпълнителен директор на Nvidia в прессъобщение на компанията. „Nvidia създаде платформата EGX Edge Supercomputing за свят, в който изчисленията се пренасят от персоналните устройства и от облака в периферията“

Вече в употреба

Новото решение вече има няколко ключови партньора, които вече тестват платформата. Това са големи компании, като Samsung, веригите хипермаркети Walmart, BMW, Procter&Gamble, както и градските общини на Лас Вегас и Сан Франциско.

Първите приложения на EGX Edge Supercomputing са интегрирани в няколко пилотни проекта. BMW например използва платформата на Nvidia за интелигентно обработване на видео в своя завод в южна Калифорния. Samsung я използва за по-бързото обработване на голямото количество информация при дизайна на микропроцесорите си.

Procter&Gamble използва данните от сензори и обработката им в реално време за качествен контрол на своите продукти, преди те да напуснат фабриките.

Градовете Лас Вегас и Сан Франциско намират доста интересно приложение. Те инсталират редица сензори за анализ на движението на превозните средства и пешеходците. Сървърната платформа на Nvidia позволява данните да се обработват още в периферията, което при комбиниране с AI позволява да се търсят нови бизнес модели.

Анонсът на Nvidia потвърждава думите на Веселин Арнаудов от българския офис на VMware, според които налагането на Edge технологиите вече тече с добри темпове.

The post Nvidia се включва в 5G технологиите и периферните изчисления appeared first on TechTrends България.

Виртуализация – с тази едничка дума може да се обясни успеха на VMware. Американската компания, която е в момента собственост на компютърния гигант Dell е сред лидерите на подобни решения в световен мащаб. Въпреки, че е само една дума, за обикновения потребител тя надали ще означава нещо. Асоциациите ще са повече в посока филми тип „Матрицата“, виртуална реалност и някаква графична технология. Реалното ѝ значение, може да се обясни просто с друга дума – оптимизация. Най-вече на изчислителните ресурси. В чистата си форма виртуализационните решения създават виртуални машини, чрез които преразпределят изчислителната мощ според текущите нужди. Подобни решения са ключови за работата на облачните платформи и дори на телекомите.

Естественото продължение

Българското развойно звено на VMware се занимава не само с основната система vSphere, анализирането на данни, хибридни облачни решения, но и с доста иновации, които компанията тепърва разработва. Доста от новите технологии, които се водят като актуални в момента, като периферни изчисления (Edge), Интернет на нещата (IoT), виртуална и добавена реалност (VR и AR), машинно самообучение (ML), блокчейн и др. се развиват от софтуерното дружество, включително и в София.

По думите на Рагу Рагурам, главен оперативен директор в „Продукти и облачни услуги“ във VMware, тези иновации са до голяма степен продължение на бизнеса с виртуализация и затова е нормално компанията да ѝ обръща специално внимание.

„Повечето от споменатите от вас иновации са свързани със събирането и обработването на данни, което е в основата на бизнеса на VMware от години”, коментира Рагурам.

Той даде за пример, как преди няколко години е била създадена вътрешна работна група, която да оцени ролята и значението на машинното самообучение. След което тя създава стратегия и вече в почти всеки продукт на VMware има интегрирана новата технология.

Директор на „Центъра за развитие на нови технологии и Интернет на нещата“ на VMware България Веселин Арнаудов допълни, че тъй като обработването на данните е ключово за компанията, а в момента те започват да се изнасят от центровете, буквално навсякъде, превръща периферните изчисления (или Edge) във важен елемент.

„Големите корпорации доскоро трябваше да заключват и обезопасяват информацията само в рамките на тези системи, те сега вече трябва да се съобразяват с разпространението ѝ на много места. IoT ще засили допълнително тази тенденция“, споделя Арнаудов. „Основните предизвикателства свързани с тях са изграждането на хомогенна технологична инфраструктура в необходимите мащаби“.

„Основните предизвикателства свързани с Интернет на нещата са изграждането на хомогенна технологична инфраструктура в необходимите мащаби“Веселин Арнаудов, VMware

VMware е силна именно в създаването на единна софтуерна платформа, която да съставлява най-първия и основен слой в цялата система. Това е и конкурентното предимство на софтуерния разработчик, около което се обединяват Рагурам и Арнаудов. Двамата потвърждават, че в момента към всички тези иновативни технологии има голям интерес, но всички се ориентират към следващите слоеве – междинната платформа или тази насочена към крайните потребители.

„Силата на VMware е, че може да предостави дигиталната основа за компаниите, върху която вече да се градят отделните решения и услуги“, коментира Рагурам. Той допълва, че конкурентното им предимство е, че не поставят ограничение какво да ползват техните клиенти.

Стремежът е всички налични системи да могат да се ползват от платформата на VMware. Което изисква доста работа, тъй като ако трябва да се направи тя да работи с всякакви решения, например да може да се слагат облачните решения на Google, Microsoft, Amazon и др. Както и да се интегрират решения базирани на блокчейн, независимо дали става дума за криптовалути, самостоятелни разработки на финансовите компании или друго приложение на тази технология.

На въпрос дали Edge или периферните изчисления скоро ще започнат да се налагат, Арнаудов обяви, че тяхната интеграция вече е започнала.

„Не се наемам, кога този бизнес наистина ще избухне, но вече началото е поставено“, допълни той.

Мисия – ръст с по 30% на година

Една от особеностите на софийското развойно звено на VMware е в постоянния му растеж и търсенето на нови и нови специалисти. В момента то разполага с 1 100 души, като техния брой се увеличава стабилно и регулярно с по около 20-30% на година, обяви Диана Стефанова, управляващ директор на развойните звена на VMware в целия регион на Европа, Африка и Близкия изток.

Амбициите на компанията са през следващите няколко години да достигнат 1 650 служители. Развойният център получи в края на миналата година сертификат за инвеститор клас А. Според него VMware ще инвестира поне 46 млн. лева и ще наеме 500 нови служители. Диана Стефанова допълни, че вложените средства от отварянето на звеното през 2007 г. досега са в размер на 359 млн. лева.

„Лесно ли се намират толкова много и качествени специалисти? Не, но това не пречи да ставаме креативни в методите си на привличане на експерти”, допълни Диана Стефанова. Тя уточни, че в София не се ограничават само с локални кадри, но се опитват да наберет специалисти от целия свят. VMware е в благоприятна позиция спрямо българските IT експерти, защото компанията работи с доста иновационни технологии и може да предложи ноу-хау и развитие на служителите.

„Изследванията на пазара ни показват, че е възможно да добавим 500 нови служители, особено като се спазва балансиран подход при търсенето на младши и старши експерти“Диана Стефанова, VMware

Недостиг все пак има, заради което се налага VMware (и не само – бел. ред.) да бъде „по-креативен“ в методите си. Софтуерните компании се опитват да върнат български студенти и експерти, които са напуснали страната, за да търсят развитие в чужбина. Друг голям източник са родните университети и дори училищата, с които се правят различни инициативи. От стажове и летни лагери до лектори от компанията и др. Диана Стефанова не смята, че има определен лимит на IT специалистите в страната.

„Когато се спираме на определени параметри за разширяване, ние гледаме да ги изпълним“, коментира тя. „Изследванията на пазара ни показват, че е възможно да добавим 500 нови служители, особено като се спазва балансиран подход при търсенето на младши и старши експерти“.

Истинският дефицит – каймака на IT специалистите

Именно в балансирания подход е разковничето. На ниско и средно ниво квалификация, софтуерните компании успяват да запълнят пробойните. Основно, заради формирането и развитието на IT екосистема от фирми в България, покрай която се увеличава количеството на кадри, които се предлагат на местния пазар. Но за най-подготвените специалисти, тези, които са каймака на индустрията, ситуацията е по-сложна.

„Основното ограничение е намирането квалифицирани специалисти и инженери с най-високо ниво на умения и знания“, коментира Диана Стефанова. Тя допълни, че в Силициевата долина може да намериш подобни хора, макар и там да не е лесно, заради силната конкуренция.

„Основното ограничение е намирането квалифицирани специалисти и инженери с най-високо ниво на умения и знания“Диана Стефанова, VMware

Веселин Арнаудов дава и конкретен пример за подобен тесен профил специалисти: „В екипа ни за анализ на данни, търсим човек, който да е с поне десетилетие опит в индустрията и докторска степен в специалността си, защото искаме той не само да поеме голям проект, но и да може да контактува с академичната общност“.

Такива експерти се търсят главно навън, като компанията е успяла да привлече такива в България от Европа и дори САЩ. Но амбицията на VMware е да приложи втори похват, като успее да отгледа такива кадри вътрешно.

„Предвид, че българската IT индустрия е сравнително млада и едва отскоро може да говорим за създаване на истинска екосистема, една от амбициите ни е подобен тип специалисти да може да подготвяме вътрешно в българския офис на VMware“, коментира Диана Стефанова.

Има и още един начин за растеж и привличане на хора – чрез придобивания на компании, особено на местни такива. На въпрос, дали VMware планира такива действия Рагу Рагурам припомни, че българското звено стартира след подобна сделка. През 2007 г. щатската компания придобива Sciant, която полага основите на настоящия офис в София.

„Винаги сме готови да придобием някоя компания или стартъп ако пасва на нашите нужди. Подобен подход ползваме често“, коментира Рагу Рагурам. „Така, че сме правили това вече в България и ако има интересни стартъпи или средни предприятия сме готови за подобна стъпка.“

Мистериозната xLabs и ролята на Radio-то

Софийското развойно звено играе важна роля в доста от иновациите, които VMware развива. Повечето от проектите обаче все още са в ранна фаза и затова нито един от участниците в дискусията от компанията не пожела да коментира. За насърчаването на подобни иновативни идеи се използва вътрешната инициатива наречена xLabs. Тя е своеобразен вътрешен инкубатор, в който се изпробват различни идеи, технологии и иновации, които имат потенциал за бъдещо развитие от страна на VMware.

„Обикновено там са технологии, които не са включени в официалните ни планове и карти за развитие, но имат потенциала да улеснят нашите клиенти“, коментира Веселин Арнаудов. „В лабораторията просто виждаме на техническо ниво дали могат да постигнат това. XLabs ни помага да отсеем кои от тях са осъществими и заслужават по-големи инвестиции впоследствие“.

Той допълни, че част от успешните проекти са дошли от българското звено на VMware, което допълнително помага за разширяването на компетенциите на местните екипи. Арнаудов не пожела да даде примери, защото всички разработки на xLabs са в много ранен стадий на развитие.

Самото събитие VMware Radio има определена роля, когато става дума за иновации. То помага комуникацията между различните екипи и специалисти в компанията. Особено, когато става дума за техническите и бизнес отдели.

„В лабораторията просто виждаме на техническо ниво дали могат да постигнат това“Веселин Арнаудов, VMware

„Бързият напредък на технологиите ни позволява да решаваме все повече и повече проблеми, които доскоро оставаха неадресирани или пренебрегвани от компаниите по света. Това налага и добра комуникация между нашите технически и бизнес екипи“, коментира Рагу Рагурам.

„Вътрешното изложение Radio е ключово от тази гледна точка, защото позволява хора от различни отдели да обменят опит и компетенции и дори да представят иновации, които все още не предлагаме като продукти“, допълни той.

Реално така се получава голяма обмяна на опит в рамките на самата компания, което позволява по-лесното интегриране на иновациите впоследствие.

The post Как VMware успява да расте с по 30% годишно в България appeared first on TechTrends България.