Във виртуална конференция българският евродепутат Иво Христов от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (S&D) и Мишел Риваси от Групата на Зелените обявиха, че няма научен консенсус относно пълната безопасност на новите технологии.

Заключението на повечето поканени панелисти е, че има „бели петна“ в някои области, както и че са необходими допълнителни и задълбочени изследвания. Това не означава, че разгръщането на 5G трябва да бъде спряно или забавено, тъй като основните опасения са свързани с милиметровите вълни (25GHz в Европа), които ще навлязат в новите мрежи на по-късен етап.

Повече и по-качествени изследвания

В същият момент, призивът за по-задълбочено изследване на по-малко разглежданите ефекти и параметри на ролята на мобилните технологии върху човека и околната среда е повече от необходим, за да се разсеят допълнително опасенията на хората.

„Пандемията показа, колко е важна дигиталната свързаност“, обяви Иво Христов в откриването на виртуалната конференция. „Липсата на научен консенсус по темата е ясен сигнал, за да се проведат повече изследвания свързани с безопасността на хората“, допълни той, като също така подчерта, че трябва да се отговори на страховете на хората.

„Липсата на научен консенсус по темата е ясен сигнал, за да се проведат повече изследвания свързани с безопасността на хората“ Иво Христов, евродепутат

Франц Кархър от главна дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ в Европейската комисия коментира, че в момента има много изследвания, но много от тях са некачествени, с противоречиви резултати или такива, които трудно могат да се повторят.

„Заключението е, че ни трябват повече и по-качествени изследвания“, обяви Кархър. Той допълни, че ЕК вече е инвестирала близо 50 млн. евро в подобни научни трудове и експерименти свързани с електромагнитните полета. В новата програма до 2028 г. има и перо заделено за подобни цели.

Критиките срещу ICNIRP

Една от основните задачи на конференцията беше да се уточни дали ограниченията, които се предлагат от Международната комисия за предпазване от нейонизиращи лъчения (ICNIRP) са достатъчно предпазващи. Организацията направи няколко ревизии на своите препоръки, последната от които беше направена през 2020 г. именно във връзка с навлизането на 5G.

„Оценката на риска на ICNIRP е адекватна и се базира не на един или няколко, а на множество научни трудове, консултации с учени и организации“, коментира Родни Крофт, председател на ICNIRP.

Той се присъедини към забележките на ЕК, че доста изследвания не са качествени или противоречиви, затова не трябва да се ползват като категорично доказателство за потенциална вреда.

„Единични изследвания не могат да се използват за оценка на риска, като трябва те да се поставят в рамките на по-широк контекст и да се разглеждат в съвкупност“ Родни Крофт, INCNIRP

„Когато две сходни изследвания показват диаметрално противоположни резултати, няма как те да са верни, а по-скоро трябва да се подобрят техните параметри, за да се постигнат консистентни резултати“, коментира Крофт. По неговите думи, подобни противоречия могат да се ползват за много добра основа за последващи и по-качествени изследвания.

„Но не може да се ползват единични изследвания за оценка на риска, като трябва те да се поставят в рамките на по-широк контекст и да се разглеждат в съвкупност“, заключи Крофт.

Неизвестните

Основните пропуски, неизвестни или липса на консенсус сред учените за влиянието на електромагнитните излъчвания са в две посоки. Първата е при кои стойности има повишен риск от рак (канцерогенеза), втората е свързана с използването на милиметровите вълни (тези над 20GHz).

Натрупването на няколко изследвания в тази посока все пак хвърлят сянка върху ограниченията. Елизабет Кардис от Иниститута по световно здраве в Барселона (ISGlobal), коментира, че има доказателства, които засега не са категорични, че при по-ниски нива от тези на ICNIRP може да има повишен риск от образуване на рак.

„Последните изследвания показват, че новите насоки на ICNIRP от 2020 г., може да не са достатъчно защитаващи за хората и телеком работниците. В същия момент, няма убедителни доказателства затова, че са и опасни“, коментира Кардис.

Доказателствата и детайлите

По време на дискусията бяха цитирани две подобни изследвания публикувани официално през 2018 г. Едното е на Министерството на здравеопазването и човешките услуги на САЩ. При него е установен увеличен риск от туморни образования в мишки, но при излъчвания надвишаващи лимитите на ICNIRP. Второто изследване е на италиански екип и отново тества за туморни оброзования в мишки, но на нива в рамките на лимитите на организацията. При най-силните електромагнитни полета (50 V/m) е забелязан увеличен риск от образуване на рак, докато при по-малките този риск изчезва. Прагът, според ICNIRP е 58 V/m.

Това донякъде е повод за притеснение, но по-скоро е сигнал за прецизиране на регулациите. За момента, мобилните мрежи излъчват между 1% и 2% от разрешените стойности на ICNIRP, като в тях се включват и 5G инфраструктурата. Това показват замерванията на британския регулатор OFCOM направени в началото на 2020 г. С други думи – дори организацията да трябва да понижи своите лимити, настоящите мрежи не представляват опасност за здравето. В България, дори прагът за електромагните полета е близо 10 пъти по-строг и е фиксиран на 6.14 V/m.

5G няма драстично да увеличи излъчванията на мобилните мрежи. Ако има такова, те пак ще останат много под ограниченията, които ICNIRP слага в момента.

„Добавянето на нови честоти и устройства ще доведе до минимално увеличение на общите нива на излъчвания в рамките на ЕС. Това показва изследване, спонсорирано от ЕК. Говорим за ръст от 0.7% спрямо стандартите на ICNIRP“, коментира Франц Кархър от ЕК. С което кумулативните излъчвания няма да надвишават 5% или около 3 V/m, далеч под очертаните рискови стойности от италианското научно изследване.

Милиметровите вълни

Друго „бяло петно“ са милиметровите вълни, те са изследвани, но количествените трудове посветени на тях са много по-малко в сравнение със спектъра, който се използва в момента. Това е ключов въпрос, тъй като в Европа операторите планират на по-късен етап да включат подобни честоти на 25GHz. В някои държави извън Стария континент подобни ленти вече се използват за 5G, но с малък успех, заради липсата на слоеве на мрежата.

Арно Тиленс от университета в Гент обясни, че има разлика между излъчванията които са вредни за хората и нивата, които могат да окажат влияние върху по-малки организми от околната среда. Важен момент е, че по-висока доза излъчване получават тези, които не използват мобилни технологии.

С други думи, хората са облъчвани с електромагнитни вълни доста по-силно, отколкото живите организми около тях. При мобилните мрежи до 4G включително антените излъчват еднакво за всички, като разликата е в това, че хората има устройства с тях, които приемат. При 5G, сигналът ще е насочен, с което на теория ще се намали още повече излъчването към тях. Но, ако използваме различни сензори, които да слагаме на животни за проследяване и други цели, ефектът трябва да се изследва допълнително.

По-важно беше сравнението, че научните трудове за честотите над 6GHz са много по-малко като количество спрямо спектъра под тези ленти, които се ползват в момента масово от операторите. С налагането на 25GHz навлизаме в по-малко изследвана територия.

Попълване на „белите петна“ и препоръките

От ICNIRP реагираха, макар и в онлайн чата на дискусията – зам. председателят Ерик Ван Ронген, обяви, че се работи по доклад, който ще покаже „белите петна“ по отношение на електромагнитните вълни и техните ефекти.

Обещанията на ЕК за допълнително финансиране за изследвания също е важна крачка в посока на успокояване от страховете към 5G. Елизабет Карис направи добро предложение за необходимостта от изграждане на мониторингова система в рамките на Европа за силата на електромагнитните излъчвания. За момента, това е практика на местните регулатори. В България например, имаме три нива на контрол и замервания на базовите станции.

Виртуалната дискусия показа, че притесненията спрямо 5G и мобилните технологии са преекспонирани и преувеличени. Но все пак има елементи в науката и регулациите, които трябва да се прецизират, особено ако искаме да сме напълно сигурни при интеграцията на милиметровите вълни през следващите години. Призивът за повече и по-качествени изследвания, както и за отпускането на средства за тях също е похвален.

The post Евродепутати призоваха за повече научни изследвания за ефектите на 5G appeared first on TechTrends България.

Вижте цялото видео интервю:

Каква е ролята на Вашия екип в НЦОЗА?

Нашият екип се занимава основно с проблемите на физическите фактори – шум, вибрации, електромагнитни полета, лазери, оптични лъчения и т.н. Една от основните ни дейности е свързана с нейонизиращите лъчения, като част от тях са електромагнитните полета. За източниците на радиочестотни полета в населените места имаме специално разработена уеб-базирана електронна информационна система, достъпна за специалисти и за гражданите. В нея може да се получава информация за източниците на електромагнитни полета, за извършени измервания, за контрола, местоположението и др.

НЦОЗА се занимава и с обучение на регионалните здравни инспекции и на частни лаборатории по отношение на измерванията и мониторинга на тези лъчения и полета. Ние създаваме нормите и лимитите за излъчвания, като РЗИ-та извършват прекия контрол върху тях. Нашата роля е описана в Закона за здравето като методологични ръководители.

Екипът ни в миналото е правил редица експерименти за влиянието на електромагнитните полета, с животни и с доброволци. Сега такива не се провеждат, поради липсата на средства. По отношение на финансирането, науката е поставена по-встрани. Заради това, България не може да се похвали с големи научни изследвания в областта, особено с такива, които са проведени в лаборатория.

Какви са потенциалните опасности от електромагнитните излъчвания за човека и околната среда? Има изкуствени и естествени източници – кои от тях са по-мощни?

Има разлика между биологични ефекти и здравни ефекти. Това е много важно, защото обикновените хора много често бъркат тези две понятия. Биологичният ефект е всяка физиологична промяна на клетка, тъкан, система, свързана с тяхното нормално функциониране. Биологичен ефект е зрението и слуха ни, тъй като те са базирани на възприятието ни на физичните полета. Така, биологичният ефект може да е с положително въздействие върху организма.

„Биологичният ефект от електромагнитните вълни може да е положителен, здравните зависят много от честота на излъчване“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Здравните ефекти зависят много сериозно от честотата на електромагнитните полета. Доказано е, че при честоти под 10 MHz опасността е основно в индуциране на електрически ток в тъканите, което може да доведе до стимулация на нерви, мускулни влакна, централна нервна система и тн. Тази стимулация може да предизвика преходни симптоми, като световъртеж, зрителни нарушения и тн. Полета над 100 KHz се наричат радиочестоти, по-нататък микровълни чак до оптичния диапазон. При тях основното въздействие е поглъщането на енергията на полето в организма и превръщането ѝ в топлина. Този термичен ефект е основният доказан такъв при едно такова въздействие.

Има и неспецифични ефекти, като т.нар. „микровълнов слух“. Той е познат още и като „ефект на чувствителност“. Човек „чува“ (в кавички, защото тези вълни не са звукови и няма как реално това да стане) вълните от микровълновия диапазон. Това се случва при импулсно или модулирано лъчение, като ниската честота на модулация се възприема директно от акустичния нерв и така се получава усещане за слух на вълните.

Кои са най-големите източници на електромагнитни лъчения – естествените или изкуствените, както и кои са самите те?

Най-мощните изкуствени източници са радиостанциите, радарите. На дълги вълни, първите излъчват с мощност от над 1 MW (мегават). На средни вълни, средно тя пада на 100-500 KW (киловата). Телевизионните станция имат мощност от 10-40 KW, като толкова са и радиостанциите на къси вълни. На ултракъси вълни (87.5-108 MHz), в които попадат обикновените радиа в населени места, ползват мощност на излъчване от 100-500 W (вата).

„ТВ ефирните станции излъчват с мощност до 40KW, радиостанциите  до 500W, а мобилните клетки между 10 и 50W“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Мобилните базови станции излъчват под 100 W (вата), обикновено между 10 и 50 W. Технологията е такава, че колкото повече станции има, толкова е по-малка мощността на всяка една от тях. При петото поколение мобилни мрежи (5G) мощностите се очаква да са дори единични вати, защото енергията е насочена и се търси от потребителското устройство.

Естествените източници са преди всичко – космическото радиовълново лъчение, магнитното поле на Земята и електрическото в атмосферата. Последното може да достигне до изключително високи стойности при определени метеорологични условия. Магнитното поле е постоянно, като зависи изцяло от географската ширина и наличието на залежи на желязна руда или подобни аномалии.

„При 5G излъчването се очаква да бъде дори единични вати, заради естеството на технологията“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Важното за естествените електромагнитни полета е, че те са съществували по време на цялата еволюция на биологичните видове на Земята и от тази гледна точка, видовете са изработили доста голям диапазон от възможности за възприемане на промени на тези полета, без да има някакъв вреден ефект за техния организъм. Колкото по-висш е организма, толкова по-сериозни са тези адаптационни възможности. Елементарен пример е окото, което може да види светлина от единични фотони до изключително голям интензитет на видимата светлина. Ухото има огромна разлика между прага на чуване и този на болката – от 10 µPa (микропаскала) до 10 Pa (паскала)- 6 милиона пъти разлика.

Има и нещо друго за естествените източници – без тези електромагнитни полета, самата еволюция на биологичните видове е нямало да се осъществи. Слънчевата светлина, магнитното поле са част от тях.

Какво е съотношението между изкуствени и естествени източници?

Огромна. От създаването на радиото преди около 200 години, без значение дали от Маркони или Попов, от тогава стойностите са увеличени стотици милиони пъти, спрямо естествения фон.

При какви обстоятелства излъчването от мобилните мрежи може да са заплаха за здравето на човека и освен термичния ефект има ли други потенциални негативни опасности?

Антените на мобилните оператори могат да бъдат заплаха основно в случаи, когато самите те са монтирани без спазване на изискванията. Това се случва много рядко. Ролята на мобилните клетки е да разпространяват информационен сигнал и ако той попадне върху някакво препятствие, като сграда или нещо друго, се губи част от сигнала и се намалява покритието.

При неправилно монтиране, може да се случи „близване“ на съседна сграда, поради факта, че конусът на сигнала е широк и малка част от него попада в някое близко здание. Много е възможно тази постройка да е изникнала след монтирането на базовата станция, при неправилно дадени разрешения от общини и строителен надзор.

Отвъд тези примери, кога може да има потенциална опасност от мобилните мрежи – когато се надвишат нормите на излъчване. Те са създадени с тази цел – да предпазват хората. Друг доказан негативен ефект освен термичния, няма. Въпреки това, някои от страховете на хората са оправдани. Причината за повечето от тях обаче е в липсата на информация, отколкото в самата технология.

От Световната здравна организация (СЗО) бяха определили радиовълните за канцерогенни, но те са такива при определени обстоятелства, нали?

Основният ефект е термичния. СЗО е ограничил повишението на температурата до не повече от 1 градус по Целзий. Повишението над 1 градус се счита за вреден ефект от електромагнитни излъчвания. Когато то е под 1 градус, съответно не се счита за такова. За сравнение човек, ако стои на слънце повече време, температурата на мозъчната тъкан нараства с повече с 1 градус и няма тежки последици, а ефектът на загряване е само временен (освен ако не прекалим и не предизвикаме слънчев удар).

Микровълновият слух или „ефекта на чувствителност“ е второ негативно влияние, което може да се наблюдава при определени обстоятелства. Всички останали ефекти (нетермични) се проявяват при честоти под 10 MHz, които изброих по-рано и те не влизат в спектъра на честотите за мобилна комуникация.

Ако може да уточним, тези честоти се срещат основно при електрическата мрежа и директното излагане на нея нали?

Не директно на мрежата, а на магнитното поле от нея. Не е задължително да е само от ел. мрежа, може да бъде от определени радиостанции. Това са честоти, които се използват от индустрията, от системите за връзка на полицията, бърза помощ, те също работят в този диапазон. Те обаче не са свързани изобщо с мобилните базови станции.

Вие попитахте за канцерогенезата. СЗО не е оценила дали те са такива или не. Това е направила Международната агенция по изследване на рака (IARC). Тези две организации работят заедно, защото СЗО оценява риска за човека от фактори на средата, технологии и други, докато IARC оценява риска за ракови заболявания. Тук е разковничето на казуса, защото много се говори, че радиочестотите или микровълните са канцерогенни.

Оценката на IARC е, че има единични изследвания, които казват, че по-често се среща заболяването глиома (което е на глиалните клетки в мозъка) от продължително ползване на мобилни телефони. Няма нищо общо с излъчването от базовите станции, нито с каквото и да е друго излъчване на микровълни. Става дума само за един конкретен източник – мобилният телефон.

„Има единични изследвания според които продължителното ползване на мобилни телефони може, но може и да не, е причина за ракови образования“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Точното формулиране е още по-интересно: „На основание на факта, че през 2008 г. са установени нови 237.9 хил. случая на мозъчни тумори (за целия свят), от които глиомите представляват две трети от тях, работната група е взела решение, да включи радиочестотни електромагнитни полета в категорията за факторите, за които има ограничени доказателства за канцерогенеза. Това означава положителна връзка между фактора и раково заболяване, на която може да се вярва, въпреки че няма ясни потвърждения за този факт“. Има връзка, но не се знае дали има връзка.

Причината да е в тази категория (2B) е, че има само единични изследвания и те не са доказани с експерименти с животни. Чак след тях може да премине към 2A или към 1 (което е директна канцерогенна опасност – бел. ред.).

Споменахме на няколко пъти изследвания – кои са признатите научно такива за ефектите от радиовълните и мобилните мрежи?

Всички научни изследвания са признати, ако те бъдат публикувани в списание, което разполага със съответната научна проверка на фактите, рецензенти и достатъчно тежест в средите (има индекс на списанието). Такива се считат за достоверни. Друг е въпроса, че много малка част от тях могат да бъдат използвани за оценка на риска. Много хора правят научни изследвания.

„Много хора правят научни изследвания, но много малко от тях могат да се използват за оценка на риска от мобилните технологии“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Като пример, на едно място доктор Мартин Пол говори за калциевите йони в клетките. Те се изследват на много места и се отнасят до честота 16 Hz или под една трета от 50 Hz, на които работят домашните електроуреди и нямат нищо общо с мобилната комуникация. Цитираните изследвания от д-р Пол са напълно достоверни, но за да могат да се приложат за оценка на риска за здравето на човека, трябва да бъдат направени още много допускания и проверки. В заключенията на тези изследвания може само да има предположения за това какви са въздействията върху целия организъм. Но ако се говори директно и се твърди, че съществуват тези въздействия, това е чиста манипулация.

Що се отнася до тези изследвания, които оценяват риска, те са основните, които СЗО използва за тази цел. Включително и IARC, когато търси връзка с канцерогенност на въздействието.

Какви са техните заключения?

Техните заключения са, че засега няма доказателства за това, че електромагнитните полета, ако се спазват препоръките на ICNIRP, могат да доведат до рак. В страницата на СЗО има база данни и всеки може да разгледа научните изследвания – говорим за десетки хиляди (във всякакви области на рисковете – бел. ред.). Но само те могат да се ползват за оценка на риска, защото отговарят на съответния протокол на изследването.

„Само проверени научни изследвания, отговарящи на съответния протокол могат да се използват за някакви заключения свързани с риска от радиовълни“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Кои не отговарят? Установява се например, че не са правилно облъчвани тестовите животни, на какъв интензитет на полето са били изложени, не е оценено влияние на съседни метални предмети и повърхности, използвана е неправилна статистика и др. Тоест, те не са чисти експерименти. Няма и „двойно слепи експерименти“ – при които нито изследователят, нито доброволците в експеримента знаят в кой момент има облъчване.

САЩ провеждат задълбочени експерименти за ефекта на мобилните комуникации от 2018 г., в което са използвани мишки и са установени туморни образования при тези облъчвани в пъти над допустимите стойности от ICNIRP. Адекватно ли е това изследване?

Запознат съм с него и дори съм посещавал лабораториите, част от които се намират във военно-въздушната база в Сан Антонио. Там обикновено се правят експерименти с много високи стойности, с импулсни радиочестотни полета. Резултатите от изследването са адекватни (с висока степен на статистическа значимост). Няма нито едно изследване, което да доказва, че при ниски дози на облъчване, тоест под дори нашите норми, които са много по-строги от тези на ICNIRP, в рамките на 20-30 години, да има някакво вредно въздействие.

„Няма нито едно изследване, което да доказва, че при ниски дози на облъчване, под световните или дори българските норми, в рамките на 20-30 години, да има някакво вредно въздействие“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Подобен тип продължителни излагания не са изследвани достатъчно. Самите норми на ICNIRP са създадени върху проучвания на краткотрайно облъчване. Просто, няма достатъчно години, в които тази технология на мобилните устройства да работи. Говорим за поне две-три поколения, които да ползват безжичните технологии, за да можем да докажем наличие на хронични ефекти.

Освен това, прехвърлянето на данни от мишки към хора при изследванията на радио и микровълни е доста несериозно. Понякога се прави, но само когато се говори за оценка на погълната енергия (т.нар. SAR – бел. ред.), но не и когато се търсят промени в когнитивни функции или в централната нервна система. Човекът е просто много по-сложен организъм от този на експерименталното животно.

Когато става дума за микровълните в диапазона над 20 GHz, там се говори, че изобщо няма изследвания – как стоят нещата при тях? Изобщо, с какво се различават те спрямо останалия спектър на мобилните оператори?

Микровълните започват от 300 MHz с дължина на вълната от един метър и достига 300 GHz, където дължината на вълната е един милиметър, а след това (при още по-къси вълни) започват оптичните лъчи. Досега, мобилните оператори в България използват честоти от 900 MHz, 1800 MHz, 2.1 GHz до 3.5 GHz включително. Ако говорим за 5G, дори може да се каже, че като технология то практически не съществува в пълния смисъл на думата. Защото при тази технология новото е, когато се говори за честоти от 20 GHz нагоре. Това са милиметрови вълни.

Каква е разликата – в единия случай дължината на вълната е сантиметри и дециметри, а в другия е милиметри. При това положение, ако говорим за термичния ефект, при първия вариант имаме погълната енергия вътре в тъканите, докато при втория (милиметровите вълни) имаме енергия, която се поглъща единствено от кожата. Защото няма как да се погълне по-навътре.

„Физиката на милиметровите вълни е, че те се поглъщат от човешката кожа и не могат да проникнат по-навътре“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

При тези честоти пак ще говорим за термичен ефект, но загряването ще е на повърхностния слой (кожата). Милиметровите вълни могат да оказват влияние единствено на рецепторите, които са там, както и на подкожните такива.

Заради това тяхно свойство, те са били използвани през 60-те и 70-те години на миналия век за физиотерапия в СССР. Има цели монографии и подробни изследвания от Бецки, Девятков и др., които са преведени и на английски език, заради интереса на САЩ към тях. Изпробвани са методи на лечение за лекуване на десетки заболявания чрез излагане на милиметрови вълни. Имали са успех, като не е доказано, дали той се дължи на директен ефект от лечението, но пациентите са чувствали подобрение след терапията. Така, че единственото, което е установено за милиметровите вълни е техния положителен ефект.

Адекватни ли са максималните допустими нива за излъчване, препоръчани от ICNIRP за предпазване на човека и околната среда?

Нашата група има обструкции към ICNIRP още от 2000 г. Ние сме първите, които публикувахме материали срещу начина, по който се създават нормите. Не защото считаме, че те неправилно разсъждават или дават манипулирани данни. Нашите бележки са заради това, че има термини и определения, които не са адекватно използвани. Още 2000 г. пред САЩ и пред институциите в Санкт Петербург ние представихме доклад на изследвания в повече от 30 страни, което беше анкета, която дискутира как различните страни разглеждат препоръчаните норми на ICNIRP. Така, че ние сме едни от първите критици на комисията.

„Основната ни критика е, че ICNIRP създава норми за краткотрайни излъчвания, трябва да има и такива за продължително излагане“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Основната ни критика е, че ICNIRP създава норми за краткотрайни излъчвания. Нашата позиция е, че трябва да има такива и за продължително излагане. За да го постигнем това обаче, трябва да има допълнителни средства за наука, за да се направят нови изследвания. Такива не се правят, основно поради липсата на финансиране. Такива нови изследвания могат да се правят върху няколко последователни поколения от животни или микроорганизми (при изследвания върху доброволци е необходимо прекалено много време – няколко поколения). Или трябва да бъдат епидемологични изследвания в населени места, които са много сложни, заради огромния брой външни фактори, които трудно се изчистват при статистическата обработка.

„През годините ICNIRP преразгледа много от своите препоръки и направи много корекции за методология и въздействието върху човека“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Освен това имаше проблеми с начина на нормиране на импулсните полета. Много неща се промениха оттогава. ICNIRP преразгледа нормите си по честотни обхвати. ICNIRP издаде нови препоръки за част от честотите (2009 г.), година по-късно имаше такава за друга част. През 2019 г. ICNIRP издаде нова препоръка и за радиочестотите. Във всички тези препоръки бяха променени много неща. Имаше корекции за милиметровите, за начина по който попада енергията върху човека, за начина по който се оценява въздействието, предложени са и по-защитаващи норми за определени случаи. Бяха обособени като отделна категория хора със специфични рискове, като бременни жени и др.

Какви са нормите за излъчване в България и колко по-строги са те?

Нашите норми са създадени още в края на 70-те години на миналия век. Те са влезли в сила за защита на населението през 1991 г. и са променяни веднъж през 2002 г. Така че не са чак толкова стари. Те прилагат почти изцяло европейските практики, но са силно по-защитаващи от тези на ICNIRP. Мога да кажа, че те предпазват напълно хората при продължаващо излагане на излъчвания.

ICNIRP установява при кои стойности има термичен ефект с над 1 градус по Целзий, след което прилагат един коефициент на защита от 1:50 и го ползват за техните норми. Тоест, нивата на ICNIRP са 50 пъти по-защитаващи от праговете, в които може да има негативен ефект, открит от учените. В България, спрямо тази стойност от 1:50 има допълнителен коефициент от 1:100. С други думи, в страната ни максималните нива са 5 хил. пъти под тези в които има реален риск за здравето. Представете си колко по-защитаващи са нашите ограничения.

„Най-голямата гордост на мен и моя екип са стриктните ограничения за излъчване в България, които са 5 000 пъти под потенциално опасните за здравето нива“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Най-голямата ни гордост е, че колкото и да са стари нашите норми, повечето европейски страни вървят към тях. Ако максималната стойност на излъчване установена от ICNIRP е 1 mW/cm² (миливат на квадратен сантиметър), то в България е 10 µW/cm² (микровата на квадратен сантиметър). Все повече държави, като Белгия, Швейцария, Италия и други възприемат или вървят към приемане на втората стойност, като свои гранични такива.

Друг е въпросът, че нашите ограничения са в една наредба, която колкото и да отговаря на европейските изисквания, има доста несъвършенства. Първо, тя не обхваща целия честотен диапазон, а само стойности от 30 KHz до 30 GHz. Второ, тя има норма само за електрично поле и плътност на мощност. Трябва да се добавят такива за магнитно поле и други изисквания. Стъпална е зависимостта на нормите, а не плавна спрямо честотата. Както и други терминологични корекции, които трябва да се направят. В тази посока сме за промяна на законодателството.

Мобилните оператори искат малко да се разхлабят тези норми в България, има ли така да се каже „запас“ за подобно действие и дали то ще има негативни ефекти при дългосрочни излагания?

Нашето мнение на групата е, че ако има такова разхлабване, то трябва да се отнася само за места, в които човек не живее. Тоест в райони без жилищни сгради. За гъстонаселени места, с „чувствителни“ сгради, като болници, училища и детски градини, ние трябва да запазим по-строгите норми. Защото сме доказали и с измервания и всичко останало, че технологиите могат да спазват тези ограничения.

Във Великобритания, националният телеком регулатор OFCOM измери мобилната мрежа на Острова (на всички честоти и технологии вкл. 5G) и установи, че най-високите стойности от базова станция са под 1.5% от ограниченията на ICNIRP, което приблизително съвпада с максималните стойности за България. За 5G резултатите бяха под 0.5%. Наистина ли са такива стойностите, които се отчитат в България или са дори и по-малки?

В България много рядко са измерени стойности над 1 µW/cm² при норма от 10. Тоест в страната фонът е една десета от максимално допустимата граница. Има разбира се, случаи, когато са открити стойности над 1, дори над 10 µW/cm², но тогава обикновено са вече споменати ситуации за „близване“ на сграда, неправилно поставени антени или изграждане на здание срещу такива.

Тоест говорим за технически грешки, а не за умишлено увеличение на излъчването?

Абсолютно, тогава поставяме мониторингови станции, за да видим как се променя електромагнитното излъчване, дали има зависимости от трафика и др. Там където се установят стойности от над 5-6 10 µW/cm² или половината от максималната норма, вече имаме съмнение. Съответно поставяме въпроса към контролния орган и оператора, за да се вземат съответните мерки в този район.

„Стойностите на излъчванията на мобилните мрежи в България са обикновено между 1 и 6 µW/cm² или много под нашите ограничения“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Самият контрол се извършва от РЗИ. При приемането на базовите станции, първо се прави математическа оценка на зоната която може да попадне в обсега на лъча на антените (от НЦОЗА). Ако сграда попадне в рамките на хигиеннозащитната зона на станцията, то обектът получава отказ още преди да е изграден. Ако всичко е ОК, се пуска строежа и след неговото завършване се извършва измерване, което се прави от различни лаборатории. За съжаление, в националната електронна система влизат само данните подадени от НЦОЗА и РЗИ. Тези от частни лаборатории не постъпват там.

Самите РЗИ са контролния орган и те са упълномощени от Министерство на здравеопазването (МЗ) да извършва мониторинг на базовите станции. Това означава, че те трябва всяка година да правят периодични измервания около чувствителни райони в населените места, като болници, училища, детски градини и др., както и 10% на всички останали на произволен избор.

С няколко думи – има последващ контрол?

Да, точно така, и периодичен при това.

Имате ли някакви препоръки, как да се подобри допълнително този контрол – споменахте за частните лаборатории?

Големият проблем е, че не може да има акредитирана лаборатория за изследвания за здравето на населението и да не подава данни към МЗ. Иначе те просто печелят едни пари от извършване на измервания. Защото техните резултати трябва да постъпват в една обща база данни, която е разработена и съществува на национално ниво. Засега няма законово основание те да предават протоколи от извършените измервания за включването им в електронната система за източниците в рамките на един месец. В повечето страни практиката е такава. Най-малкото изискване е данните от тези измервания да бъдат публични, по-важното е да могат да бъдат използвани и от специалистите.

„Проблемите в България са, че акредитираните лаборатории извън РЗИ и НЦОЗА не подават данни към нас, за да станат публични“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Промените могат да се обособят в отделен закон. На много места по света има такива закони, насочени към предпазване от нейонизиращи лъчения. Както в България има закон за шума, защо да няма такъв за радиовълните. Пробвано е много пъти да се прокара подобен закон, включително с предложения в Народното събрание, но досега тези идеи не са минавали. Няма и да минат, защото няма политическата готовност за гласуване на подобен акт. Но поне в Закона за здравето могат да бъдат записани такива промени. Както там има отделен раздел за йонизиращите лъчения (или радиацията – бел. ред.), така трябва да има такъв и за нейонизиращите. Защото СЗО смята, че мерките за предпазване от вторите трябва да са подобни на тези на първите, но не толкова строги естествено.

„Необходима е промяна на Закона за здравето, в който да бъде включена секция за нейонизиращите лъчения с ясно разписани процеси за контрола и мониторинга им“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Вторият момент е да се дефинира ясно, кой извършва контрола, мониторинга, къде да постъпват данните от измерванията и каква информация да е достъпна за гражданите.

Друг проблем е, че компетентността на специалистите по измервания е много ниска, за съжаление. Това е много сложен процес, който изисква стабилно обучение. Измерването не е просто натискане на копчета или, че с най-скъпия специализиран уред ще можеш да получиш надеждни резултати. За съжаление, ако с един и същ апарат измерят поотделно двама души с различно телосложение (единият по-слаб, другият по-пълен), ще получим коренно различни резултати. Най-малкото е, че всеки човек има различна математическа функция в електромагнитните полета. Освен сертификация на различните лаборатории, трябва да има и оторизиране и списък на специалистите в МЗ. Тези хора трябва да бъдат проверявани веднъж годишно.

Въпреки тези проблеми, каква е Вашата оценка за това дали са безопасни мобилните мрежи в България в момента?

Моето мнение е, че обстановката в България е много безопасна в сравнение с предишните, пак безопасни, но и много по-мощни излъчватели, които имахме за радио, телевизия и тн. Защото въпреки, че антените бяха извън градовете, много голяма част от тях имаха ретранслатори в близки градски райони и техните мощности бяха толкова големи, че зоните за безопасност около тях бяха по няколко километра. Сега тези зони (познати и като хигиеннозащитни – бел. ред.) са под 100 метра, в някои случаи и под 50 метра, в зависимост от мощността.

„В момента обстановката в България е много безопасна в сравнение с предишните, пак безопасни, но и много по-мощни излъчватели, които имахме за радио, телевизия и тн“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Освен това, контролът е сравнително добър, като изискванията се спазват. Няма и голям процент нарушения. Спрямо постъпилите жалби в НЦОЗА, едва под 3% от тях са адекватни и оправдани. От този малък процент случаи, повечето са за хора, които се опасяват, че има антена, която е срещу жилищната им сграда и като направим измервания, има отчетени по-високи стойности. След като се установи такъв казус, се взимат съответните мерки.

„Въпреки всичко контролът е сравнително добър, като изискванията се спазват. както и няма голям процент нарушения“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Контролът и мониторингът е добър, затова и има много малки нарушения. Проблемите са, че няма пари за наука и по-задълбочени научни изследвания, както и политическа воля за необходимостта от законодателни промени.

Считаме, че 5G технологията, когато се разгърне напълно, ще създаде доста проблеми на цялото научно общество. Защото все още няма точна методика за измерването им.

Заради милиметровите вълни ли?

Да, но не само. Първо, все още има много малко уреди за измерване, които работят в тези диапазони. Другата причина е за насочеността на лъча при тази технология. Нямаме непрекъснато излъчване в определена зона, а само конкретна към съответното активно устройство. Трябва да се установи методика, която или да следи лъча или да мери продължително време и да събира данни. Защото сегашните измерващи технологии няма да свършат работа. Ако в момента базовите станции създават изцяло електромагнитен фон в голямо пространство, то при 5G такъв почти няма да има. Ще са само насочени лъчи в много тесни области.

Често се говори за препоръките на тези над 200 учени към ООН. Те са изключително адекватни. Искат защита на децата и на бременните жени, искат промяна в законодателствата, искат технологиите да се въвеждат безопасно, да има адекватна информация на населението. Това и ние искаме – да ги вкараме тези неща в един закон.

Учените в този апел не изкривяват ли малко фактите и не прекаляват ли с крайните заключения?

Като цяло той е много адекватен и сериозен, но има изкривяване. Това се дължи на няколко причини. Например, често се цитира в социалните мрежи лекцията на проф. Бари Трол, който е изключителен лектор и голям учен, но той представя нещата много манипулативно. Той иска да се редуцират нормите до природните нива – това означава всички да се върнем в пещерите. Ние се гордеем като цивилизация колко много сме постигнали и благодарение на електрическия ток. Той също създава електромагнитно поле и в такъв случай трябва да го спрем.

Друг пример е известният Мартин Пол. Неговите проблеми са по-големи. Първо, че не е специалист в тази област –  той е биохимик. Той търси нещата от гледна точка на биохимията. При слаби полета и излъчвания, ефектите на въздействие нямат общо с нея. Фактът, че той говори за атакуване на ДНК, програмирана клетъчна смърт, намаляване на мъжка и женска плодовидост, които са доказани ефекти, но не от нейонизиращите лъчи, а от йонизиращите.

Накрая, той сам си бие шамара, като казва, че трябва да се спазва принципа на „колкото е възможно по-малко“. Това е принципа ALARA, който се прилага за превенция на вероятностни ефекти от въздействието на йонизиращи лъчения (радиация) – вероятност от възникване на рак в рамките на 20-30 години…след облъчването. Което показва, че той не знае за какво говори – смесва принципите за защита от радиация с тези от електромагнитни полета.

„Аргументите на авторитетните скептици са адекватни, но цялостната им презентация и заключения са в повечето случаи манипулативни“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Такива неща се случват сред скептиците на мобилните технологии, но това са манипулации. Абсолютно всичко е верно в написаната статия или научен труд, но накрая заключенията и начина, по който те са е представени, е силно манипулативен.

Естествено се появиха и напълно откровени лъжи. СЗО даже казаха, че както COVID-19 е пандемия, тази дезинформация е инфодемия. Както и че последната се разпространява по-бързо от първата.

Кои са може би най-абсурдните твърдения на тези общности от скептици за мобилните технологии?

Най-абсурдното твърдение е, че COVID-19 се разпространява от 5G. Въобще не бих отговарял на този въпрос, защото това е не само фалшива новина, но и безпочвена тревога и дори престъпление срещу населението.

Понижава ли се имунитетът от 5G мрежите?

Имунитетът не намалява от това. Той се влияе от много по-мощни фактори и те не са физически енергии. Те са стресът, начина ни на живот, от лекарствата които взимаме, от храните и много други.

„Имунитетът не намалява 5G, той се влияе от много по-мощни фактори и те не са физически енергии. Те са стресът, начина ни на живот, от лекарствата които взимаме, от храните и много други“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Няма как да се направи епидемиологично изследване с групи от населението, защото то няма да е чисто. „Чисти“ изследвания се правят в лаборатория, но тогава много трудно можеш да прехвърлиш данните оттам, защото не винаги има нещо общо между тази тъкан, която си тествал и организма в естествена среда.

Много показателно е изречението с което завърши сериалът „Чернобил“ – „Ние учените сме наивни, толкова усърдно търсим истината, че забравяме колко много искат да не я узнаем“.

Той важи много добре за хората, които в момента се плашат от 5G мрежите, защото те не искат да приемат официалните документи, изследвания и заключения.

Те не са виновни. Хората получават грешни новини, които много често са написани от необразовани по темата лица, а други са откровено манипулативни. Обикновеният човек не може да знае всичко. Лошото е, че в момента сме залети от информация и всеки си мисли, че е специалист по всичко.

„Хората получават грешни новини, които много често са написани от необразовани по темата лица, а други са откровено манипулативни“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Предвид факта, че 5G мрежите се очаква да се разгърнат в Европа през тази година, а към края на тази или в първата половина на следващата – и в България, какво е Вашето мнение за нея?

Това, което съм чел е, че у нас няма да е по-рано от 2022 г. Ние сме правили измервания на 5G клетки на честота от 3.6 GHz за единични тестове миналата година. Цялата работа е такава, че в Европа новата технология ще се развие върху разширяването на 4G. Още няколко години тя ще бъде основната на Стария континент и ще захранва все повече информационните необходимости на човека.

Истинският 5G ще дойде в България до няколко години. Още не са ясни много неща – не са разпределени честотите, не са готови техническите стандарти напълно. Освен това и крайните устройства все още са доста скъпи и ще останат така известно време и гражданите надали ще се ориентират веднага към тях. По-малки сензори за дома, за магазини и бизнеса ще бъдат разпространени.

Мислите ли, че в рамките на тези няколко години ще има достатъчно изследвания, които да кажат „да, 5G е безопасно“?

Само ако международните организации, държавите и индустрията осигурят повече пари, за да помогнат на науката да проведе своите изследвания докрай. Защото наука без пари не се прави, както е смешно и твърдението, че такава не може да се прави със средства от индустрията. Ако тя не предостави средства, откъде ще дойдат? Те винаги идват от индустрията.

Държавите също могат да осигурят пари.

Държавите също, но те имат много по-големи други грижи. Ако в момента тя даде пари на МЗ, те няма да са приоритет за 5G, а ще са за овладяване на пандемията.

А за изследванията инициирани на ниво ЕС, там докъде мислите, че ще успеем да стигнем?

Надяваме се. Ние сме кандидатствали и се надяваме да успеем да влезем в такива международни групи. Както и към други източници, като Норвежкия фонд за наука и др. В момента работим по малки проекти за обучение, защото няма средства, но се опитваме да влезем в голямата наука.

The post Професор Мишел Израел: България има силно защитаващи ограничения за мобилните мрежи и 5G appeared first on TechTrends България.

ICNIRP е независима научна организация, финансирана основно от публични източници, като нейните препоръки се използват като база за изготвяне на регулациите свързани с електромагнитните излъчвания по света. Световната здравна организация, Европейския съюз и много други държави, разчитат на нейната експертна оценка в тази сфера. Поради тази причина, ревизията на ICNIRP най-вероятно ще бъде възприета за стандарт при сертифициране на 5G устройствата през следващите години.

Микровълните на прицел

Ревизираните препоръки на ICNIRP добавят към SAR лимитите и по-високите честоти, които доскоро не бяхa разглеждани детайлно. Причината се състоеше в това, че през последните над 20 години, откогато са последните приети насоки на организацията, устройства, които работеха на честоти над 6GHz нямаше. Мобилните мрежи ползваха ленти под 3.6GHz, безжичните WiFi само разглеждаха ползването на 6GHz, а Bluetooth връзката е в диапазона около 2.4-2.5GHz.

С навлизане на 5G мобилните мрежи, смартфоните, таблетите и останалите свързани устройства ще започнат да ползват микровълнови честоти (познати и като милиметрови), като 25GHz например. SAR лимитите, които са възприети в момента по света обхващат само лентите до 10GHz.

Повече за това дали е вредно 5G за здравето тук:

ICNIRP променя насоките, като в документа от 1998 г. беше записано, че ограниченията за SAR важат в излъчвания до 10GHz, сега са наложени специфични максимално допустими нива от 6GHz до 100GHz. С което се обхваща целия милиметров радиоспектър.

Лимитите са разделени, както и при по-дългите вълни на три компонента – SAR за цялото тяло, за максимално излагане на лъчение на определени части на тялото и временно такова до шест минути.

Очаквани корекции

Промените на ICNIRP са очаквани, като от организацията обявиха пред TechTrends през 2019 г., че заради навлизането на 5G, ще ревизират нивата на излъчване в милиметровия диапазон. Опасенията на комисията бяха, че поради по-насочения профил на сигнала, това ще засяга повече хората, които ползват новите устройства, а не околните, които не разчитат на технологията.

Заради това, ICNIRP променят SAR ограниченията, докато лимитите при плътността на излъчване остават същите. Именно последния показател е от по-голямо значение за телекомите при изграждането на техните мобилни мрежи (било то 5G или други). Плътността на излъчване се замерва преди всяка промяна на базова станция или клетка на операторите и е обект на държавна регулация. В България тези лимити са в пъти по-строги от обявените от ICNIRP и приетите в Европа, Северна Америка и Азия.

SAR от своя страна ще окаже влияние повече върху производителите на устройства, тъй като те трябва да се съобразяват с тях. Показателят също подлежи на регулация и на сертификация в отделните региони. България е възприела лимитите и процеса на стандартизация на ЕС, който следва определените от ICNIRP препоръки. Мобилните оператори са засегнати по-скоро индиректно, като при тях повече зависи да настроят мрежата така че, да работи ефикасно с одобрените устройства.

The post Международната организация ICNIRP затегна контрола върху 5G устройствата appeared first on TechTrends България.

Градски легенди, като например, че с мобилните телефони можете да сварите яйце, да изпържите пуканки или да накарате мравки да обикалят в кръг. Почти всяко ново поколение от технологията е подлагана на подобни градски легенди и други теории. Въпреки, че всички тези митове са развенчани от учените, някои от тях все още продължават да циркулират из интернет пространството. В същото време се създават и нови.

Петото поколение мобилни мрежи (5G) не направи изключение от тази традиция. Сега на прицел са гълъбите, като според различни постове в социални мрежи или новини в сайтове се посочва за стотици измрели градски птици при тестове на новата технология. Подобна информация се засили през последните месец-два, след като два от телекомите в страната – A1 и „Теленор“ – започнаха официално тестове на своите 5G мрежите.

За да разберем колко и дали са вредни мобилните комуникации и новата технология, която ще се разгръща тепърва през следващите години, трябва да разгледаме доста елементи. Те включват естеството на самите радиовълни, потенциалните влияния върху човешкия организъм, мощността на излъчване, регулации и тавани на излъчване, какви промени се правят с 5G, дали те са безопасни и ще завършим с митовете за гълъбите.

Част I

Излъчване или радиация?

Най-голямата заблуда, която се лансира по родни и чужди сайтове е, че новите мобилни мрежи ще нанесат вреда по-голяма от тази в аварията в Чернобилската атомна електроцентрала през 1986 г. Директното съпоставяне обаче няма как да се получи, защото базовите познания по физика отхвърлят подобно сравнение. Електромагнитният спектър се дели на два основни типа излъчвания – йонизиращи и не-йонизиращи.

Към първата част спадат познатите рентгенови, гама и други лъчи, които могат да проникват директно през молекулите и да предизвикат необратими процеси в човек и други бозайници. Позната в българския и като радиация, подобен тип излъчване при по-високи дози може да бъде смъртоносна. Причината е, че тези лъчи са толкова мощни, че могат да променят молекулярната структура на частиците, като отделят електроните от тях или с други думи да ги „йонизират“.

Подобен процес, може да бъде опасен и дори смъртоносен за човека. Популярният през тази година сериал „Чернобил“ на HBO показа доста нагледно последствията от лъчевата болест. Специфичната част на йонизиращите лъчи е, че те се намират отвъд видимия спектър и се засичат само със специални уреди – дозиметри.

Земята, непрекъснато е „бомбардирана“ от подобно йонизиращо лъчение, като основният източник е Слънцето. Магнитното поле на планетата ни, заедно с озоновия слой ни предпазват от голяма част от тях, като остава минимален фон, за който организмите са се адаптирали.

Не-йонизиращи са всички останали видове излъчвания от електромагнитния спектър. Тук влизат всички видове радиовълни, инфрачервените и ултравиолетовите лъчи и целия видим спектър. Те, както можете да се досетите – са навсякъде около нас. От безжичните рутери до магнитното поле на Земята.

Дори електрическата мрежа в блока или къщата в която се намирате излъчва електромагнитно поле в много ниските спектри. Мобилните комуникации използват радиовълни, които се използват за всякакви нужди от човека. От ефирната радио и телевизия, през Bluetooth, мобилните мрежи, военните и граждански радари, сателитите и много други.

Радиовълните варират от честоти между 30 Hz до 300 GHz. Въпреки, че на английски думата “radiation” се използва за всякакъв тип лъчи, в българския „радиация“ се употребява основно за йонизиращо лъчение. Оттук се предполага и потенциалното изгубване в превода на част от постовете в социалните мрежи и някои уебсайтове, които правят сравнения с радиовълните, които са не-йонизиращи.

Част II

5G и микровълните

След като елиминирахме идеята, че мобилните мрежи могат да излъчват вълни, които са съпоставими с тези от отворен ядрен реактор, отиваме къде другия аспект на новините за вредното 5G. Едно от нововъведенията на следващото поколение мобилни мрежи е използването на по-голям брой радиочестоти и комбинирането им в една-единствена. Особено важен компонент в тази концепция е употребата на милиметровия диапазон, който на първо време ще се ползват тези в рамките на 25 GHz.

Специфичното при тях спрямо традиционния спектър, който се ползва в рамките на обичайно 700 MHz до 3.6 GHz е, че вълните са изключително къси. Следователно те имат две основни качества – формират потенциално по-големи трептения, но заглъхват доста бързо.

На теория, първата им особеност ги прави по-опасни от гледна точка на това, че могат потенциално по-бързо да загряват обекти. Другото им качество прави това по-трудно, защото се изисква доста по-голяма мощ на излъчване, за да могат те изобщо да могат да достигнат или пробият човешката кожа.

Всички настоящи тестове на 5G в България и в почти целия свят се извършват с по-традиционни вълни от 3.6 GHz. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) отпусна за временно ползване широка честотна лента точно в този спектър на трите телекома. Той ще бъде основен за 5G при официалното пускане на подобни услуги в България, поне през първите няколко години.

По-паметливите ще се сетят, че това е честотата, която ползваше вече фалиралия „Макс телеком“ при изграждането на WiMax мрежа преди близо десетилетие. Компанията успя да изгради такава мрежа в София, макар и да не покриваше целия град. Технологията WiMax не се наложи като стандарт за 4G, което накара малкия оператор да освободи 3.6 GHz спектъра, да придобие разрешително в 1 800 MHz и да премине на LTE оборудване.

Така, в момента A1 България и „Теленор“ извършват тестове със същите честоти, които едно време се ползваха за WiMax сигнал. Масово измиране на гълъби в центъра на София тогава нямаше, както и сега. Информацията за това тръгна от хумористична група във Facebook, но прерасна в „истинска“ новина.

Част III

Въпрос на загряване

Радиовълните, подобно на всичко в природата, не са 100% безопасни. Ако са достатъчно силни те могат да предизвикат загряване на органичните тъкани. На подобен принцип работят микровълновите печки – те използват радиовълни, обикновено от 900 MHz до 2.5 GHz, за да затоплят дълбоко замразени храни. Същият диапазон от честоти се използват от мобилните мрежи по целия свят, включително и от българските оператори за 2G, 3G и 4G.

Разликата между базовите станции на телекомите и тези специализирани домакински електроуреди е, че последните постигат ефектът на загряване чрез много мощно и насочено излъчване. Използва се различна технология от тази на мрежовите клетки и затова действието на лъчението има много ограничен обхват от порядъка на няколко сантиметра. Интересно е, че тези електроуреди обикновено са мощни между 700 и 1 000 W, което е почти на половината на захранването на цяла базова станция, към която обикновено са закачени между три и шест антени, плюс допълнително оборудване.

Отделно продуктите са в затворено пространство с размерите 20 на 20 см, като плътността на излъчване на повечето микровълнови печки е ограничено до 5 mW на кв. см. Поради спецификата на технологията, която тези уреди ползват, споменатата стойност се отчита при разстояние на около 5 см от източника. Това е стандартът, който е наложен от администрацията на САЩ, като ще видим, че страната по отношение на регулациите за излъчване е доста либерална. Максималната им ефективност намалява изключително бързо с увеличаване на дистанцията и при 50 см вече говорим за стойности от около 1% от първоначалните.

Всички тези фактори и елементи отделят мобилните мрежи от микровълновите печки. Но основната опасност, която се разглежда при анализиране на ефекта на радиовълните, си остава загряването на тъканите. Целта на международните организации и местните регулатори е да ограничат мощността на комуникационните мрежи и всички електромагнитни излъчвания, така че да избегнат стойности, които да доведат до подобен ефект.

Учените се обединяват, че когато излъчването от подобни външни източници предизвика покачване на телесна температура с повече от 1 градус в рамките на 24 часа, то е рисково. Това е рамката, при която човешкото тяло може да си саморегулира температурата без да се подлага на излишен стрес.

На базата на тези заключения са определени и препоръчителните лимити за излагане на хората и природата на електромагнитни излъчвания. Те идват от Международната комисия за предпазване от не-йонизиращи лъчения (ICNIRP). Неправителствената организация определя кои са стойностите над които електромагнитното излъчване може да бъде потенциално вредно за човека.

Нейните заключения се взимат под внимание от ЕС и Световната здравна организация и много често се използват като единен стандарт в обединена Европа. Почти всички страни от Стария континент, САЩ, Япония, Южна Корея и други развити държави използват лимитите за отправни точки при регулирането на електромагнитния фон.

Въпреки митовете международната организация не е свързана с телеком индустрията. В отговор до TechTrends от ICNIRP посочват, че финансирането им се формира изцяло от публични средства, като най-големите бенефициенти са Министерството на околната среда на Германия, Европейския съюз и Международната асоциация по защита от излъчвания (IRPA).

Част IV

Максимално безопасните стойности

Лимитите, които ICNIRP определя са два – плътност на излъчване и специфични нива на абсорбиране (SAR). Първият маркира целия електромагнитен фон на дадена територия и е предназначен за измерване на излъчванията на различните радио мрежи. Той се измерва във ват на кв.см. (W/cm²) Вторият важи повече за самите крайни устройства, които може да допираме непосредствено близо до тялото и се измерва във ват на килограм (W/kg).

За електромагнитния фон ICNIRP взима стойността при която излъчването може да предизвиква загряване от 1 градус по Целзий. След което, организацията добавя предпазен „буфер“ и го разделя на пет. Тази стойност важи само за т.нар. санитарна зона – пространството в непосредствена близост пред насочените антени. При нея, хора се излагат само при необходимост от поддръжка на техниката. Причините да се разполагат високо антените на базовите станции е освен, че да могат да покриват по-широк хоризонт, но и да елиминират шанса, случайни минувачи или живущи под нея да попаднат в тази санитарна зона.

Но дори и тя е с петкратно по-ниски стойности от потенциално опасните. Самата санитарна зона варира спрямо видовете клетки/антени и е между 15 и 30 метра. Монтираните върху жилищни сгради базови станции са безопасни за живущите в тях, защото те са разположени под лъча на радиовълните и не се излагат на нива регламентирани за санитарната зона.

Така стигаме до лимитите, определени от ICNIRP за плътността на излъчване. Те са десеткратно по-ниски спрямо излъчванията в санитарната зона. Според организацията това са 450 микровата (µW/cm² или 4.5 W/m²) при честоти от 900 MHz, 900 µW/cm² за 1800 MHz и 1 000 µW/cm² за късите и милиметрови вълни (от 2 GHz до 300 GHz ). Повечето страни от Европейския съюз (ЕС) възприемат тези препоръки и ги възприемат като стандартни безопасни нива в своите законодателства.

Част V

Стриктната България

В България са приети много по-строги ограничения за плътността на излъчване. Според нашето законодателство те са унифицирани 10 µW/cm² за всички честоти. Или между 45 и 100 пъти по-ниски отколкото са максимално препоръчаните от ICNIRP. Според източници на TechTrends от телеком сектора, тези стойности са наследство от нормативната рамка определена от комунистическия режим преди 1989 г. Тогава единствените силни източници на радиовълни са ефирните радио и телевизия.

От Министерството на здравеопазването (МЗ) коментираха пред TechTrends, че настоящите лимити обявени от ICNIRP и възприети впоследствие от ЕС, са минимални изисквания, което позволява на отделните държави да могат да налагат и по-строги нива.

В самият Съюз, толкова стриктни регулации има в Литва и Полша, които продължават да поддържат между 30 и 50 пъти големи рестрикции за плътност на излъчване, останали от съветско време. Италия е друго изключение, която също разполага с таван от между 10 µW/cm² до 100 µW/cm².

Тези ограничения са показателни и поради едно важно уточнение – това е максималната стойност, която се измерва в дадено пространство. Тя не взема предвид дали става дума за излъчване само от една индивидуална клетка или базова станция или от много. Както и се взимат предвид всякакви други източници на електромагнитни вълни – WiFi рутери, ефирен сигнал, граждански и военни радари (ако има такива), електрическа мрежа и др.

Последният елемент – специфичните нива на абсорбиране (SAR) са определени от ICNIRP в рамките на 1 W/kg за облъчване на цялото тяло. Локалните стойности (крайници, глава) са по-високи, защото не се излагат непрекъснато на толкова високо излъчване. Те са в порядъка между 2 и 4 W/kg. В малките книжки, които вървят с всяко устройство, което работи с някаква безжична мрежа (мобилна, WiFi, Bluetooth) съдържа нивата на SAR, които излъчва.

Част VI

Двоен контрол

Според източници на TechTrends в България има две нива на контрол на плътността на излъчване. Първото е още на проектна база, при него операторите подават техническите и инженерни спецификации на всеки обект. На базата на определени формули се изчисляват максималните теоретични нива на излъчване и се гледа дали спазват норматива. Второто ниво е при завършването на обекта. Тогава, за да може той да бъде пуснат в експлоатация се правят замервания на общия фон – както в санитарната зона, така и в рамките на различните места на площта, които сигнала покрива.

Този контрол е паралелен, но независим от строителния за телеком оборудването. Тоест, дори да бъде облекчен разрешителния режим на изграждане и модернизиране на мобилните мрежи, замерванията за плътността и мощността на излъчване няма да бъдат засегнати по никакъв начин.

Телекомите настояват от години за промени на строителния режим и категоризирането на мрежовото оборудване, защото в момента дори замяната на определен компонент изисква изкарването на документи за извършен цялостен нов строеж. Объркването или потенциалното заблуждаване на потребителите, че двата процеса (на замерване и на строително разрешително) са взаимосвързани е една от причините да няма политическа воля за облекчаване на процедурите при изграждане и модернизиране на мобилните мрежи.

Част VII

Без очаквани промени

От началото на 2019 г., когато 5G се превърна в основна тема на българските операторите, те определят като една от основните пречки за бързо разгръщане на новата технология именно доста ограничените максимални нива на електромагнитно излъчване. Деликатната тема постепенно беше изместена от фокус и започна да се споменава с половин уста при различни журналистически събития и поводи от трите телекома.

Според източници на TechTrends от операторите, компаниите не са започвали преговори, нито планират такива с Министерство на здравеопазването (МЗ) за промяна на нивата на плътността на излъчване.

В отговор на запитване на TechTrends, държавното ведомство обяви, че планира да запази настоящите рестриктивни тавани.

„Независимо от това, дали ще се наложат промени в законодателството, ние имаме намерение да запазим действащите по-строги норми за населението“, коментират от Министерството на здравеопазването в запитване на TechTrends.

„Независимо от това, дали ще се наложат промени в законодателството, ние имаме намерение да запазим действащите по-строги норми за населението“ Министерство на здравеопазването

Трябва да се отбележи, че нито базовите станции, нито самите устройства (смартфони, таблети, лаптопи, рутери) работят на максимална мощ на позволеното излъчване. В същият момент замерванията се правят при възможно най-силните стойности на излъчване от инсталираното оборудване. Пиковите сигнали се появяват тогава, когато мрежата няма добро покритие и връзката между клетките и джаджите е затруднена. Което потребителят може да усети със загряването на смартфона и бързото падане на батерията.

Телекомите са на мнение, че поне през първите години ще се справят с настоящите силно рестриктивни лимити, които МЗ отстоява. Проблемът ще дойде, когато започнат да се интегрират все повече микро и нано клетки, чиято цел е да уплътнят покритието. Те ще са водещите в интегрирането на по-високи честоти от 25 GHz и нагоре, а не стандартните големи антени, които виждаме по покривите на сградите. Това се дължи на факта, че задачата им ще бъде да осигуряват бърза връзка без забавяне на дистанции от няколко до 20 метра максимум.

Част VIII

Митологичният спектър

Стигаме до другата голяма заблуда на 5G. Според нея 25 GHz честоти ще се ползват по същия начин, като настоящия спектър – с големи базови станции, които излъчват на разстояния от стотици метри и дори километри. Предназначението на милиметровите вълни е да допълнят мобилната мрежа, а не да я изградят наново от нулата. Тяхната цел е да предават голям обем информация без никакво забавяне на разстояния от само няколко десетки метра.

Те ще се разгръщат само на места, където е необходимо. Такива например ще са затворени помещения с голям човекопоток (например в метрото) и по магистралите, за да могат да предават данни в реално време за автономни автомобили. Следователно силата им на излъчване ще бъде доста по-ниска, спрямо традиционните базови станции.

Ericsson в своята 5G демонстрация, показа специални гъвкави ленти, чиято задача е да предоставят покритие в затворени помещения. Антените в тях са доста малки, а по думи на специалисти от телеком индустрията, като цяло, малките клетки на 25 GHz се планира да работят с много малко електрозахранване от порядъка на миливатове (mW).

За сравнение, захранването на цяла базова станция са необходими около 1 900 W, а крайният ефект са между три и шест клетки всяка от които генерира плътност на излъчване под 10 µW/cm² (за България). С което можете да направите изводи, каква сила и плътност на сигнала ще генерират миниатюрните антени.

Тук изниква и логичния въпрос – като микро и нано клетките на 25 GHz се използват в допълнение на основната мрежа, това няма ли да доведе до места с натрупване на излъчвания? Регулациите в момента не позволяват това. Дали ще се вземат лимитите на ICNIRP или на българското МЗ, те са за целия фон. Тоест, операторите ще трябва да се съобразяват с изграждането на мрежите си. Предвид, наложения в България доста по-строг лимит от между 45 и 100 пъти по-нисък от този на ICNIRP, дава на местните телекоми по-малко място за маневриране.

Друга голяма въпросителна е, че не са правени достатъчно изследвания какво точно влияние оказват подобни радиовълни от 25 GHz и нагоре. От ICNIRP посочиха пред TechTrends, че има ограничени данни, най-вече под формата на експерименти, които за момента не показват някаква опасност за човешкото здраве.

„5G сигналът ще бъде по-фокусиран спрямо потребителите на мрежата и в същото време ще засяга по-малко хората, които не ползват технологията“ ICNIRP

„5G сигналът ще бъде по-фокусиран спрямо потребителите на мрежата и в същото време ще засяга по-малко хората, които не ползват технологията“, коментираха от ICNIRP пред TechTrends. „Във всички случаи ако излъчването е под установените норми, не се очаква негативно влияние за човешкото здраве”.

Международната организация допълва, че в момента преразглежда своите препоръки, заради спецификата на 5G мрежите, да подлагат на по-насочено излъчване потребителите, които ползват подобни устройства. ICNIRP ще се фокусират върху прецизиране на нивата при по-високите честоти, които в момента са по-либерални. Очакванията са до края на 2019 г. те да бъдат официално публикувани. Дори да има допълнителни ограничения в сферата на 25 GHz, в този спектър ножицата на ограничението спрямо България е най-голяма и трудно може да бъдат достигнати нивата в страната ни.

Част IX

Канцерогенния ефект

Един аспект, който много често се поставя на масата при спорове за вредата на мобилните мрежи е канцерогенността на радиоизлъчванията. Което означава, че радиовълните могат да причинят различни видове ракообразни състояния. Основното цитирано изследване е на Министерството на здравеопазването и човешките услуги на САЩ (DHHS) (документи тук и тук), което установява, че при определени излъчвания се забелязват туморни образования в опитни мишки и плъхове. Мащабното проучване е изпълнено по задание на президента Барак Обама и е финализирано в края на 2018 г.

Освен, че данните в него не са напълно консистентни, експериментите са извършвани с дози на облъчване много над приеманата за здравословна от ICRINP. Тестваните стойности са в размер на SAR от 1.5 W/kg до 15 W/kg. Потенциалните туморни изменения са засечени основни при най-високите нива на облъчвания. В повечето заключения на DHHS са задавани и препоръчителни лимити, които съвпадат приблизително с определените от ICRINP за SAR от 1 W/kg и в общо линии преповтарят изводите на международната организация.

Въпреки това, новината, че мобилните мрежи са канцерогенни обиколи в един момент света.

DHHS прави и друго изследване, което разглежда дълготрайните ефекти от излагане на милиметрови вълни с честота 60 GHz (или два пъти и малко над определения за 5G спектър от 25 GHz). Причината е, че преди да се финализират стандартите за новите мобилни мрежи, концепцията за развиване на Интернет на нещата трябваше да се осъществи чрез WiFi инфраструктура, която да ползва тези милиметрови вълни.

Тестовете са осъществени с епителни клетки от човешко око и плътност на излъчване от 1mW/ cm²(1 000 µW/cm²), колкото е лимита зададен от ICRINP. Крайният резултат е, че не са засечени никакви негативни ефекти. Но трябва да се има предвид, експериментът не е осъществен с функционални живи организми.

Може да се направи и друго сравнение, като например се вземат данните за ракови заболявания от началото на 90-те години досега в САЩ. Според статистиката на Националния раков институт на САЩ, броят на нови случаи на тумори или подобни заболявания на мозъка или нервната система е намалял с малко от 1992 г. досега. От 6.8 души на всеки 100 хил. Тогава, през 2015 г. те спадат до 6.2 души.

Началото на 90-те години беше основния бум на развитието на мобилните технологии от второ и трето поколение. Също така, може да видим, че в САЩ лимитите на излъчване са по-либерални и със стойности над тези препоръчани от ICNIRP.

Част X

Летят ли гълъби в 5G

Съобщението за умрелите гълъби около НДК в София е фалшива новина вдъхновена от случай през 2018 г. в Хага. Тогава измират няколкостотин скорци в парк, който се намира в близост до наскоро изградена тестова 5G станция. Официалното разследване отхвърли тезата, че смъртта на малките птици е вследствие на човешка намеса. Самият електромагнитен фон остава в нормите месеци след това, въпреки продължаващите тестове на новата мобилна мрежа.

Хипотетично 5G клетката може да има индиректна вина за случилото се. Това е възможно, ако антената е била включена рязко на мощности доста по-високи от разрешените. Изненадващият сигнал не е „изпържило“ скорците, а по-скоро ги е паникьосало, което е всъщност посочената причина за тяхната гибел. Рязката уплаха на птиците е възможно да бъде активирана и от други фактори, затова този сценарий остава в рамките на предположенията и не е разгледан от официалното разследване.

За сметка на това, отговорът на този въпрос в България е доста по-категоричен – да, летят без проблеми. Първо, „новината“ за масовото измиране на гълъби в НДК започва като сатиричен пост в хумористична група във Facebook. Второ, честотите, които се използват от A1 България (а и от останалите) за тестване на 5G са 3.6 GHz, които не са в нарочения за опасен милиметров спектър. На тях вече е имало действаща мрежа в София и проблеми не е имало. Трето, в България действат много по-силни ограничения за излъчването и за плътността на електромагнитния фон. Които са доста по-стриктни от тези в Хага например. Четвърто, не се очаква в близко бъдеще тези лимити да бъдат променяни.

Предвид изписаното, може да заключим, че 5G като технология няма да доведе до бедствие по-голямо от аварията в Чернобил преди повече от три десетилетия. В момента, новото поколение мобилни мрежи се базира на честоти и мощности, съпоставими с тези на досегашната инфраструктура. Ако се спазват лимитите препоръчани от ICNIRP няма да има никакви проблеми. Самата организация може да затегне малко контрола при милиметровите вълни, за да може да осигури допълнителна безопасност. Очакваме това развитие до края на годината.

The post Вредно ли е 5G за здравето appeared first on TechTrends България.