За тяхното освобождаване, телеком секторът работи неуспешно повече от десетилетие. Причината е, че тези честоти се използват все още от военните и държавните институции и тяхното предоставяне на операторите е проблемно. Едва покрай пандемията и разгръщането на 5G мрежите, Министерството на отбраната, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и телекомите успяха да намерят общ език в решаването на проблема.

Едно от условията, които компаниите поставиха беше да се направи ново понижение на лицензионните такси. Всъщност това искане беше поставено „в движение“ след като правителството на Кирил Петков измени Плана за възстановяване и устойчивост и ефективно премахна всички проекти на телекомите. Затова последните поискаха като компенсация поредно понижение на лицензионните такси.

Колко ще струва ефира

Свалянето на цените на разрешителните все пак се случи няколко дни преди поредните предсрочни избори в страната. Министерски съвет одобри внесеното от КРС предложение от началото на 2023 г. еднократните такси за лицензите да поевтинеят с 40% от 120 хил. лева за MHz на 72 хил. лева за MHz.

Ако се разпредели целият спектър в 700MHz и 800MHz държавата ще получи според новите тарифи 172.8 млн. лева. Без промяната, операторите трябваше да платят около 242 млн. лева или разликата е около 70 млн. лева. Годишните такси остават непроменени и при тях очакваните приходи са около 7.8 млн. лева на година. Предвид, че новите разрешителни се издават вече за 20 години, за целия период КРС трябва да прибере в националния бюджет 156 млн. лева.

Има една уловка обаче – все още няма публична информация дали Министерство на отбраната и телекомите са извършили успешно тестовете в 700MHz и 800MHz. Двете страни трябва да определят дали ще има смущения в района на военните бази при разгръщане на мобилна мрежа, както и дали ще проработи идеята с налагането на санитарни зони около съответните обекти. Това е условието на МО да отпусне целия спектър, защото ако военните преценят, че дори със санитарни зони е прекалено рисково то тогава те няма да го освободят напълно.

Посрещане на нож

Решението на регулатора, а впоследствие и на служебния кабинет на президента Румен Радев е посрещнато на нож от редица критици. В известна степен то се използва и като предизборен инструмент, тъй като е прието в последния момент (29 март) на последното заседание на МС преди вота на 2 април.

Основните критики са няколко. Първото е, че фискалната ситуация в страната изисква максимална събираемост на таксите и подобни намаления не идват в правилния момент. Второ, телекомите вече получиха едно намаление на лицензионните такси, което беше тяхното условие за разпределянето на спектъра в 3.6GHz. Трето, операторите получават субсидии при високи цени на тока, както всички големи предприятия. И на последно място – трите телекома въведоха силна индексация на своите цени по потребителските договори, заради високата инфлация.

Всичко това, предполага, че компаниите би трябвало да имат достатъчно механизми, за да осигурят достатъчно средства за по-големи инвестиции. Освен това, финансовите им резултати от 2022 г. (за някои през по-голямата част от периода) са стабилни и за трите компании и с добри темпове на растеж.

Спектър срещу магистрали

Щедрият жест на държавата има своето обяснение. Това е компенсацията, за която се договориха операторите, КРС и правителството на Кирил Петков след като беше напълно преработен Плана за възстановяване и устойчивост. Информацията беше споделена от източници от индустрията на TechTrends още през ноември, но тогава нямаше пълната конкретика. В окончателният му вариант, който беше предаден в Брюксел, отпаднаха два големи проекта, които включваха изграждането на 5G инфраструктура по основните магистрали.

Т.нар. 5G магистрали трябваше да получат между 148 и 175 млн. лева, в зависимост от версията на Плана. Имаше още един проект за 60 млн. лева, според който телекомите трябваше да модернизират част от отдалечените си базови станции със соларни панели и така да заменят дизеловите генератори.

Всички средства обаче бяха пренасочени в последния момент към модернизирането и надграждането на държавната оптична мрежа ЕЕСМ и т.нар. „Селски интернет“. Последното е програма за осигуряването на високоскоростна онлайн връзка в отдалечените региони. При последното ѝ провеждане тя отново се използваше за надграждане на ЕЕСМ.

Окончателното разпределение

Решението за новите тарифи за 700MHz и 800MHz най-вероятно ще влезе в сила. Окончателното разпределение също така ще зависи повече от проведените съвместни тестове между МО и операторите. Настоящата 2023 г. се очертава да бъде годината, в която телекомите да получат почти всички налични и необходими честоти. На финалната права е последното преразпределение в 1 800MHz. Скоро се очаква това да се случи с целия спектър в 26GHz.

Появи се спънка при 5G честотите в 3.6GHz след като съдът върна решение на КРС за преразглеждане от регулатора. Макар, шансовете за обявяване на търговете от 2021 г. да изглеждат минимални, това е последната възможност на малките оператори да изградят виртуални мобилни услуги. Затова темата с честотите ще продължи да бъде най-горещата такава в телеком сектора в страната. Поне в рамките на една, максимум две години.

The post Радиочестоти на промоция – новите цени за 700MHz и 800MHz appeared first on TechTrends България.

Преди близо два месеца излезе такова проучване на Opensignal. В него се посочва, че „А1 България“ разполага с най-добрата мобилна мрежа в страната. То показа, че телекомът успява да разгърне модернизацията на инфраструктурата си спрямо конкурентите. Ookla от своя страна обяви, че България е на десето място по мобилни скорости в света.

За да придобием по-голяма представа от състоянието на мрежите в страната ще разгледаме и сравним резултатите от последните няколко такива изследвания. Взимаме тези на Ookla, Opensignal, Nperf и Umlaut, които покриват част или напълно 2023 г.

България в Топ 10 по мобилна връзка в света

Първото изследване, което попада в нашия фокус е това на Ookla или на най-популярния инструмент за измерване на интернет скоростта сред потребителите – Speedtest. Тук ще разгледаме цялостното позициониране на България, като причините са две – едната е, че все още не са излезли лидерите в отделните категории за нашата страна. Другата е, че обикновено се показват само лидерите за отделните държави, но не и представянето на останалите оператори.

Така, според Speedtest и данните събрани през февруари 2023 г. България попада сред десетте държави с най-бърза мобилна онлайн връзка. Средните замервания, които са правили потребителите през този период показват скорост от сваляне на малко под 100Mbps – 97.6Mbps. Забавянето е само 20ms, което е доста добре за мобилна връзка.

Това поставя страната ни на десета позиция и скок от цели 11 места спрямо януари месец. През изминалата 2022 г. българските мобилни мрежи имат доста силно представяне – като дори през юни заемат трето място със скорост от 110Mbps. Като цяло при клетъчната връзка, България е сред световните лидери по данните на Speedtest. Лидер за февруари 2023 г. са Обединените арабски емирства със скорости малко под 180Mbps.

Ситуацията не е толкова оптимистична при фиксираните мрежи. България пропада с още няколко места през февруари 2023 г. и вече заема незавидната 61 позиция. Скоростта на сваляне е 69.13Mbps, на качване е 52.63Mbps, а забавянето е само 5ms. Страната ни обаче запазва низходяща тенденция през по-голямата част от изминалата година, като през февруари 2022 г. е била на 56 място. Разликата с лидерите също е стряскаща – Сингапур е на първа позиция със скорости на сваляне от 237Mbps, втори е Китай с 226Mbps, а трети е Мароко също с 226Mbps.

Opensignal – повече данни за мобилните мрежи

Изследванията при мобилните мрежи са повече, като освен Ookla, такива правят още Opensignal и Umlaut. Първата дава доста подробна разбивка и вече сме я разглеждали, но само от гледната точка на цялостния лидер за втората половина на 2022 г. – „А1 България“. Телекомът е първи по пет показателя, съвместен победител (тоест е с близки показатели с друг/и) в осем категории и само в една няма отличие.

Според Opensignal компанията е лидер, както по скоростите на сваляне и качване в цялостните мрежи, така и в тези за връзка в 5G. При първите средната стойност за сваляне при „А1 България“ е 81.7Mbps, като е близо двойно по-голяма спрямо конкурентите – „Виваком“ е с 47.8Mbps, а „Йеттел“ е с 51.2Mbps. Скоростите на ъплоуд са малко по-равностойни, лидерът е с 15.3Mbps, а другите два оператора са с около 12.5Mbps. При 5G връзката, „А1 България“ е доста безапелационен лидер с 478Mbps при сваляне или над двойно спрямо конкурентите – 190Mbps при „Виваком“ и 206Mbps на „Йеттел“.

В повечето категории, където се изследва не само скоростта, но цялото представяне в конкретна дейност има по-силен паритет между операторите. При тях има по-скоро субективна оценка от 1 до 100. Така, в общите мрежи при игри разликата почти няма – трите оператора са с около 68-69 точки. Сходна е ситуацията и с чат/войс приложения – между 77 и 79 точки. Подобни са резултатите и в 5G мрежи, макар и разликите между операторите да са са с една идея по-видими.

Единственият критерий по който „А1 България“ няма превъзходство или паритет според Opensignal е наличността на 5G мрежата. Тук, лидер е „Виваком“ с 34.2% от времето за свързване. Което е двойно повече спрямо останалите два оператора, които са с по около 17%. Причината за това се крие най-вече в ползването на софтуерен ъпгрейд на мрежата на „Виваком“ и по-голямата оптична инфраструктура, с която компанията разполага.

Индивидуалните резултати на Umlaut

Резултатите на втората компания за изследвания при мобилните мрежи Umlaut се различават значително. Opensignal и Speedtest разчитат най-вече само на потребителски данни и оценки, докато при тези на германската компания се взимат и такива от самите оператори. За някои телеком експерти това е по-добрата методология, тъй като взима предвид и информация от backbone-а.

За съжаление, Umlaut дават общи оценки, а не например точни скорости. „Йеттел“ и „Виваком“ тук са почти един до друг, като първата компания е с 927 точки, срещу 922 за втората. Лидерът при Opensignal „А1 България“ е по-назад с 897 точки. Като цяло, разликата в отделните компоненти е минимална. „Йеттел“ имат повече точки при качеството на покритие и базови скорости на сваляне. „Виваком“ е с по-добри показатели с времето, в което има бърза връзка.

Nperf или малко за фиксираните мрежи

Когато става дума за фиксираната мрежа, което да обхваща българските телекоми, през март излезе и това на Nperf. Без изненади, тук лидер е „Виваком“. Компанията инвестира много не само в подобряването на основната си мрежа, но и в нейното разширяване (най-вече с придобивания на конкуренти). Отделно, телекомът все още притежава най-голямата канална инфраструктура, в която да се разполагат оптичните кабели. Фактор, който продължава да е ключов при разгръщането на фиксирани услуги.

Скоростите на сваляне при „Виваком“ са 80.75Mbps, втори е „А1 България“ с 64.81Mbps, а трети е „Булсатком“ с 41.75Mbps. Трябва да отбележим, че последният оператор вече продаде своята инфраструктура на лидера. Сделката се оспорва в момента от конкурентите пред регулаторите и ако все пак бъде финализирана, този сектор ще остане „надпревара с два коня“.

„Виваком“ е лидер и при качване на данни – с 62.95Mbps, докато „Булсатком“ дава дори по-силен резултат спрямо качване с 42.94Mbps. Трети е „А1 България“ с 36. 82Mbps, но телекомът има и най-голямо забавяне от 42.94ms. „Булсатком“ е с 37.17ms, докато „Виваком“ остава лидер с най-малко такова – 28.02ms.

По този начин виждаме сравнително противоречива картина. От една страна, България продължава да е сред лидерите по мобилна връзка в света. От друга, най-добрата такава мрежа в страната зависи от методологията – дали ще вземем данните на Opensignal или тези на Umlaut. При фиксираните мрежи имаме доминация на „Виваком“, като следим изследването на Nperf.

The post Телеком мрежите в България или кой е по-по-най през 2022 г. appeared first on TechTrends България.

Регулаторът е обявил, че идентифицирал редица нарушения на федералните закони за ценни книжа в дейността на компанията. SEC е връчил т.нар. „известие на Уелс“, което се води за предупреждение за нерегламентирана дейност. Coinbase от своя страна се оправдава, че нито е получил конкретика, които точно инструменти нарушават закона, нито, че регулаторът е позволил на криптокомпаниите да се регистрират. Просто, защото правилата в момента не са написани за криптоактиви.

Coinbase е първата голяма борса, която служи за обмяна на криптовалути. Тя е основана през 2012 г. и е една от стълбовете за развитието на този тип пазар и достигането му на статус на милтимилиарден бизнес. САЩ ясно показват, че няма да търпят настоящия бизнес модел на криптокомпаниите. Поводът за реакцията на SEC от последната година е разпадът на криптоборсата FTX, която жертва на инвеститори и потребители десетки милиарди долари.

Известието на Уелс

Известието на Уелс е последно предупреждение за незаконна дейност, след което SEC започва да повдига обвинения. То дава базова информация за нарушението и позволява на нарушителя да оспори тезата на регулатора. Според Coinbase, известието на Уелс е краен резултат от започнатото през миналото лято разследване от страна на SEC. То от своя страна е последствие от разпада на FTX, който предизвика регулаторите да се активират и то спешно.

Coinbase коментират, че самото известие на Уелс не съдържа достатъчно конкретика. В него е било посочено, че то включва голяма част от дигиталните ѝ криптоактиви, платформата за доходност Coinbase Earn, премиум услугата Coinbase Prime и портфейла Coinbase Wallet. От компанията уверяват, че всички техни продукти все още работят и известието на SEC все още не е довело до наказателно производство.

Регистрацията – мисията невъзможна

Криптоборсата обаче се оплаква повече от факта, че регулаторът е обещал диалог в рамките на разследването, но той не се е състоял. Coinbase са дали предложения за нови правила за крипто, но вместо това са получили вече известното известие на Уелс. След краха на FTX, SEC приравни всички криптовактиви като ценни книжа. Това налага всеки инструмент свързан с тяхната търговия да се регистрира по определен начин.

Coinbase твърди, че регистрационният процес е невъзможен. Причината е, че в момента не съществуват механизми за това, които да легализират криптоборсите и инструментите за търговия. Компанията поддържа тезата, че този тип дигитални активи просто се намират в „сива зона“ на регулациите. Затова за тях трябва да се създадат отделни правила, а не да се налагат вече съществуващите.

Живот като на „ценна книга“

Проблемът се изяснява – SEC гледа на всичко свързано с криптото като на ценни книжа. Coinbase от своя страна казва, че те не се занимават с ценни книжа, а с крипто. Омагьосан кръг, който почти сигурно ще стигне до съда. Едната страна прави бърза регулация на криптото, като взима настоящото законодателство, докато другата оспорва този акт.

Крайният отговор обаче ще бъде важен не само за съдбата на целия криптопазар в САЩ, но и за този в Европа. Брюксел вече обяви първите стъпки в регулациите на този сектор и те съвпадат с тези на Вашингтон. Европейският съюз (ЕС) също приравнява криптоактивите като финансови инструменти и ценни книжа.

Разликата е, че ЕС е с едни гърди напред и не само ги уеднаквява, но и изрично ги включва в регулаторната рамка. По този начин се намаляват възможностите за действие на потенциални нарушители като Coinbase. Криптоборсата и доста други като нея се опитват да продължат да оперират в „сивата зона“ на правилата и да лишат от надзорни възможности правителствата. С други думи, времето на произвола на криптопазарите започва да изтича.

The post Coinbase – регулаторна атака в сърцето на криптото appeared first on TechTrends България.

Според анализаторската компания Counterpoint Research, най-високият клас умни телефони отчита ръст на продажбите през 2022 г. При това на фона на рекореден спад за целия пазар. В същия момент, приходите на премиум сегмента вече формира повече от половината за целия пазар. Което се случва за първи път в историята.

От друга страна имаме няколко вече потвърдени тенденции, като повишаването на цените на премиум моделите и постепенното намаляване на тези в някои други ценови сегменти. Както и, че вече почти всеки производител се стреми да включи в портфолиото си подобни смартфони. Без изненада, отново лъвския пай на печалбите отиват в Apple, който продължава да доминира високия клас смартфони.

Ръст по всичко

Премиум сегментът отчита ръст по всички показатели, в ярък контраст спрямо целия пазар. Продадените бройки се увеличават с 1% на годишна база, докато общите продажби на всички смартфони се сриват с историческия рекорд от над 18% понижение.

Важно е да се уточни как Counterpoint Research брои премиум продуктите. Първо, те отчитат всички такива с цени над 600 долара, които в класацията на TechTrends попадат както премиум класа, така и този на флагманите. Също така, в калкулациите на анализаторската компания влизат и сгъваемите модели, които натиснаха ценовия таван през последните години.

Така дефинирани, премиум устройствата формират 21% от общите продажби и за първи път в историята – 55% от приходите. Досега високите класове поддържаха нива от под половината постъпления. Анализаторската компания обяснява тези резултати с няколко фактора. Първият е, че платежоспособните потребители не са засегнати от макроикономическите сътресения от миналата година.

Вторият е, че все повече хора предпочитат висок клас смартфон, дори и трудно да си го позволят. Което води до по-силното му разпространение в региони, в които до сега са доминирали по-достъпните модели.

Доминацията на Apple

Ситуацията при производителите е без големи изненади. Apple увеличава своя и без това доминиращ дял, като вече разполага с три четвърти от пазара или 75%. Технологичният гигант вдига влиянието си от 71% спрямо 2021 г. Това става донякъде покрай спада на основните китайски производители, които имат силни модели в премиум класа като Huawei и Xiaomi. Двете компании отчитат спад на пазарния си дял с 44% и 40% съответно.

Единственият адекватен конкурент на Apple е Samsung. Южнокорейският гигант обаче е далеч на втора позиция с 16% пазарен дял и 5% спад на доставките през 2022 г. Samsung удържа фронта, най-вече покрай продажбите на своите сгъваеми модели, подсегмент, в който Apple все още не е навлязъл.

Honor се опитва да замени Huawei и отчита силни продажби, особено в Китай. Местния пазар се оказва силен за компанията и тя отбелязва 110% ръст на доставките през 2022 г., като така излиза на пета позиция. Google, които също представиха по-скъп модел Pixel през миналата година са шести и с ръст от 118%.

След като премиум сегментът отговаря не само за основните печалби, но и за повече от половината приходи, то той вече е основен за производителите. Така битката за него вече прерасна в такава за целия смартфон пазар. Като все повече компании се опитват да предложат устройства в този сегмент, това не е учудващо. Повишената конкуренция засега не влияе на пазарната доминация на Apple, които държат стабилен захват, както на продажби, така и на приходи.

The post Смартфон „Ел Дорадо“ или силата на премиум моделите appeared first on TechTrends България.

Този манталитет отново излиза на преден план покрай разследване на Washington Post. В него се твърди, че в стремежа да направи моделите Tesla на пазара напълно автономни в максимално кратък срок, Илон Мъск жертва редица ключови функции. Включително и, че премахва радара от необходимите сензори, ход, който никой от конкурентите не смее да предприеме. И такъв, който най-вероятно е причината за нарастващия брой инциденти и проблеми с автономния режим на електромобилите Tesla.

Разследването на Washington Post показва, че проблемите с автопилота на електромобилите е именно вследствие на доставяне на функционалността на всякаква цена. Независимо дали и как работи. Което е истинска „бомба със закъснител“, особено в нещо сериозно като автономен електромобил. За Tesla това е важен компонент, защото освен идеята за достъпна електрическа кола, тя трябва да превъзхожда своите традиционни събратя и да предлага различни иновации. Една от тях е именно пълният автопилот.

Обещания и изпълнение

През април 2019 г. Мъск обявява на събитие на инвеститорите на Tesla, че компанията ще интегрира във всеки нов електромобил пълна автономност (Full-Self Driving – FSD). Това означава, че колата ще разполага с автопилот не само на междуградските магистрали, но и в населените места. Дотогава, популярните електромобили разполагат само с „подсилен автопилот“ (Enhanced Autopilot – EA). Преминаването на следващото ниво се изисква висока прецизност, скорост на реакция, данни и много, много тестване.

Технологичните гиганти като Google и Uber не успяха да създадат изцяло автономен и масов автомобил. Втората компания напълно се раздели с това звено, а първата го продължава под бранда Waymo. Илон Мъск никога не се е интересувал от конкуренцията и затова дава поредния невъзможен срок – в рамките на няколко години да се изгради автономната възможност за Tesla моделите.

Година и половина след презентацията пред инвеститорите, компанията на Мъск пуска „бета“ версия на своя пълен автопилот Full Self-Driving. Тя става достъпна за над 360 хил. притежатели на Tesla, които преди това са заплатили по 15 хил. долара допълнително за тази екстра. Компанията естествено предупреждава, че активацията зависи от самите собственици и е на тяхна отговорност, заради това, че е „бета“.

Радар срещу данни

Разследването на Washington Post достига до доста интересни разкрития. Една от тях е простото обяснение, защо Tesla тръгва с „бета“ версия, вместо със завършена функционалност. Мъск иска да събере максимално количество данни, с които да обучи системата. Причината е проста – да се компенсира липсата на редица недостатъци, които се появяват вследствие на прибързаното ѝ пускане на пазара.

Напълно автономна кола разчита на няколко компонента, за да следи пътната обстановка около нея. Това са радар и LIDAR (лазерен радар), ултразвукови сензори и цял низ от камери. Те осигуряват 360-градусово покритие около автомобила. Тяхната задача е да следят пътя, знаците, условията и всички близки и далечни обекти, тяхната скорост и посока на движение. Крайната им цел е да осигурят адекватна реакция при маневри, излизане на пътя и др. Съответно и да предотвратят катастрофи, инциденти и др.

Изоставането на FDS възможностите на Tesla не се нрави на припрения милиардер. Недостигът на компоненти, който парализира автомобилната индустрия също налива масло в огъня. Илон Мъск постепенно започва да „реже“ част от тези ключови компоненти. Tesla не разчита на ултразвукови сензори още в по-ранните етапи на разработване, с цел опростяване на дизайна.

Но в случая жертва на Мъск попада радара на колата. Той е ключов за подсигуряване на допълнителна информация за камерите. С него се придава „обем“ на изображенията и служи за предпазен механизъм ако пред колата не бъде разпознато препятствие, то той ще каже, че има такова. Мъск се аргументирал пред инженерния екип, че радарът може да се замени просто с голям обем от данни.

(Не)очаквани последствия

Последният ще се извлече от вече споменатите 360 хил. потребителя, които получават достъп до „бетата“. Решението за премахване на радара се случва през май 2021 г. и целта е по-бързо да се развият FDS възможностите на Tesla. Това не се случва само за новопроизведените автомобили. Явно с цел да се уеднакви софтуера, Мъск също така решава да се деактивират радарите дори в колите, които разполагат с такива.

За година и половина ефектите от забързаната разработка на FDS за Tesla започват да се усещат. Премахването на радара, тестването „на живо“ на стотици хиляди електромобили с намалена подсигуряваща система, както и пришпорено разработване на кода водят до очаквани резултати. В някои ситуации, колите не могат да разпознаят дали срещу тях има камион или стена, маркировките на първите се бъркат за светофари и много други.

Много от тези неща се изразяват в явлението „фантомни спирачки“, при които автомобилът спира без видима причина. Това се оказва доста опасно на магистрала и принос за това има премахването на радара. В рамките на последните девет месеца, постъпват все повече жалби в САЩ. Не закъсняват и инцидентите, някои от които взимат и жертви. През февруари Tesla се сблъсква с пожарна кола, част от причините отново е липсата на радар, който да може да провери дали има препятствие или не, когато камерите са заслепени.

Масло в огъня се налива с купуването на Twitter от страна на Илон Мъск. Тогава, той взима екип от програмисти от Tesla, които се използват за „ударна група“ по оправянето на социалната мрежа, докато милиардерът съкращава близо три четвърти от персонала на компанията. Което допълнително оголва нуждата от софтуерни специалисти в автомобилния концерн.

Замъглено бъдеще

Натрупването на инциденти и попадането в мерника на американските регулатори карат Tesla да деактивират FDS функцията в своите коли. Индикациите за пълно прегряване на програмистите на компанията водят и до отлив на много от тях към конкуренти, сред които Waymo на Google.

Изтеглянето на FDS не е проста работа, защото всеки клиент е заплатил отделно за нея по 15 хил. долара. Може да се наложи Tesla не само да връща тези пари, но и да плаща обезщетения или глоби за заблуждаваща реклама. Защото на всеки един от тези потребители е обещано едва ли не напълно автономна кола.

FDS системата обаче може да се използва само в определени ситуации и то с пълното внимание на шофьора. Заключението на специалистите е, че независимо от софтуера, с този хардуер възможностите са доста ограничени. И най-вероятно ще останат такива в обозримо бъдеще.

The post Има ли автопилот в Tesla appeared first on TechTrends България.

В случай на отчаяние някоя страна притежаваща подобни оръжия може все пак да реши да ги използва. Било то с цел „след мен и потоп“ или просто за отчаян опит за постигане на пирова победа в загубена битка. При телеком средите в България имаме ситуация в която „червеното“ копче е натиснато и първите атомни заряди озаряват далечината. На 13 март тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отменя решението за разпределението на честотите в 3.6GHz на база на което е осъществен и последващия търг.

Така се подновя сагата „Игра на търгове“, като спектърът е основен в развитието на 5G мобилните мрежи. Казусът беше възприет за приключен с връчването на лицензите за трите основни телекома през пролетта на 2021 г. от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Оказа се, че през последните вече почти две години се е водила съдебна битка за обстоятелствата предшестващи организирането на търга.

Решението на ВАС кара КРС да се върне назад и да преразгледа мотивите си за това. Ударът идва от малките оператори или това което е останало от тях. За последните две години телеком пазарът се измени значително, като конкуренцията до голяма степен беше елиминирана за сметка на трите големи оператора. Което кулминира в настоящата война между „Виваком“ и „Йеттел“ за разпределението на инфраструктурата на „Булсатком“ (и потенциално на самата компания).

Докато телекомите подновиха битката помежду си за остатъците на пазара, решението на ВАС идва внезапно, като един истински ядрен удар. Той може да се определи по-скоро за тактически, отколкото за стратегически (тоест е с по-малка сила), но съдържа достатъчно шокови резултати. Както е и последният шанс за развитието на виртуален мобилен оператор (MVNO) в България, което може да е окаже и единствената надежда за оцеляване на малките компании на пазара. Но не и за възраждането на идеята за четвърти физически такъв.

ВАС срещу регулатора

ВАС налага на КРС да преразгледа своето решение за разпределението на спектъра в 3.6GHz. По-точно от регулатора се изисква да се произнесе по становищата на представителите на малките оператори дадени в хода на общественото обсъждане. КРС трябваше да разпредели спектъра с общ капацитет от 370MHz TDD. Комисията реши, че най-удачният вариант е да се раздели на три ленти по 100MHz и една по 70MHz.

Малките оператори в лицето на организациите Мобилни алтернативни комуникации (МАК), Сдружение „Браншова асоциация на българските телекомуникационни оператори“ (БАБТО) и компанията „Ти.Ком“ се противопоставиха на тази идея. Те се аргументираха, че така се облагодетелстват само трите големи телекома, защото късата лента от 70MHz не е достатъчна за пълно разгръщане на 5G, а е необходимо такава от поне 80MHz.

Съответно, те излязоха с две предложения – едното е да се раздели спектъра на четири равнопоставени ленти по 90MHz и така да се организира търга. Второто е, ако все пак КРС реши да запази формата за три ленти по 100MHz и една по 70MHz, то тогава „Ти.Ком“ ще се оттегли от участие в потенциалното наддаване, но само ако регулаторът задължи трите телекома да предложат достъп до 5G мрежите си „при недискриминационни цени на едро“. Или с други думи да накара големите на пазара да отворят инфраструктурата си за виртуални оператори.

Тогава КРС буквално отрязва представителите на малките компании, че решението за отпускане на ленти по 100MHz е вследствие на предходни обществени консултации (водени най-вече от големите телекоми). Както и, че в становището няма изразено намерение за придобиване на спектър, какъвто е обекта на тогавашното публично разглеждане.

Аргументите на съда

ВАС потвърждава предходно решение на Административния съд София (АСС), в което връщат това на КРС за разпределението на спектъра за 5G в 3.6GHz. Двете инстанции повтарят едни и същи аргументи, като тези на второ ниво са написано доста по-подробно и по-лесно разбираемо. Процесът отнема две години – една за произнасяне на АСС и втора за ВАС.

Двата съда поставят под въпрос решението на КРС да проведе търг с издаване на три разрешителни по 100MHz ще насърчи конкуренцията или обратното. Становищата на малките оператори дават предпоставки за оборването на тази теза, а липсата на мотиви на регулатора срещу тях правят действията на втория незаконосъобразни.

ВАС дават интересен ъгъл за тайминга на случващото се. Общественото обсъждане, решението и донякъде самия търг се провеждат от КРС в рамките на тримесечна дупка, в която България не е транспонирала напълно Европейския кодекс за електронни съобщения. Срокът за това е изтекъл на 21 декември 2020 г., но промените в Закона за електронни съобщения (ЗЕС) са обнародвани и влизат в сила едва през 13 март 2021 г. През февруари Европейската комисия стартира наказателна процедура срещу България заради забавянето. Общественото обсъждане на КРС започва на 23 декември 2020 г., а оспорваното решение е от 28 януари 2021 г.

Самият Кодекс е ключов за развитията на виртуални мобилни оператори (MVNO), като дава допълнителни механизми за насърчаване на конкуренцията. В транспонираната му версия в България тези инструменти са оставени в доста пожелателна форма и зависят до голяма степен от преценката на КРС. Сред тях са и потенциалната опция за споделяне на разпределения спектър. Идеята на малките оператори тогава е да накарат КРС да натисне телекомите да отворят мрежите си и ако не стане – да обжалват в съда. Което и се случва в последствие.

Дългата Игра на търгове

Общественото обсъждане е само един малък епизод от сагата, наречена от TechTrends „Игра на търгове“. Самият търг се провежда два пъти. Първият е насрочен за 15 март (два дни след транспонирането на Кодекса в ЗЕС – бел. ред.), но тогава регулаторът се отказва от такъв и разпределя служебно честотите от наличието на три кандидата за три ленти. Причината – възможността да се предостави желан ресурс на всички заявили такъв.

„Виваком“ обаче не харесва разпределението и решава да подаде съдебен иск, като се позовава на административни пропуски. Това заплашва цялата процедура от блокаж и дълъг процес на обжалвания, което кара КРС да се предаде и да насрочи нов търг с тайно наддаване в първите дни на април. Месец по-късно се разпределят и честотите в 3.6GHz, като видимо трите телекома са доволни, след като оскъпяването при наддаването не е толкова значително. В началото на 2021 г. трите телекома си разпределят и останалата част от спектъра, като всеки взима допълнителни по 20MHz.

Последствията от решението на ВАС поставя КРС пред избор от три варианта. Първият е да се мотивира по-обстойно и законосъобразно в отказа си на двете предлжения на малките оператори. Вторият и третият е да приеме някое от двете техни идеи. Едната включва разпределението на спектъра в 3.6GHz на четири ленти по 90MHz, което означава нов търг и поставяне в конфузна ситуация на ползването на настоящите лицензи от трите оператора. Другата е регулаторът да накара трите телекома да отворят мрежите си за виртуални оператори при недискриминативни търговски условия.

Зомби мрежи

Най-лошият сценарий е за ново разпределение на спектъра и нулиране на търга. От което, поне на теория, ще станем свидетели на четири разрешителни в спектъра и съответно – на четири 5G оператора. Телеком пазарът обаче се промени значително за последните две години и този вариант е почти невъзможен.

Причината е проста – България се оказа много малка за изграждането на четири отделни мобилни мрежи. Теза, споделяна от големите телекоми през последните повече от 15 години. Двата малки конкурента вече не са в играта. Компанията, която води общественото обсъждане с КРС е „Ти.Ком“, която е наследник на мрежата и честотите на „Макс телеком“. От края на 2021 г. тя вече не е мобилен оператор, като лицензът ѝ в 1 800MHz изтече и не беше подновен. Съдбата на 4G мрежата ѝ не е публично известна – най-вероятно е разпродадена на големите играчи.

Другият алтернативен мобилен оператор беше „Булсатком“. Компанията привидно се опита да удължи лиценза си в 1 800MHz до 2023 г., което даваше хипотетична възможност за запазване на услугите. Продажбата на компанията на бизнесмена Спас Русев доведе до прехвърлянето на цялата мобилна и фиксирана инфраструктура на „Виваком“. Това беше осъществено, като българският предприемач финансира сделката чрез заем от собственика на телекома – United Group. Действие, заради което в момента трите основни компании на пазара – „Виваком“, „Йеттел“ и „А1 България“ влязоха в люта борба. Изходът от нея ще реши почти сигурно и съдбата на „Булсатком“, който е и последният сравнително голям играч на пазара за фиксирани услуги.

По-интересното е, че Петър Ризов, който беше едно от „остриетата“ на МАК явно е преминал от другата страна. Той стана главен изпълнителен директор на „Булсатком“ след сделката със Спас Русев и в момента брани решението за продажбата на цялата инфраструктура на сателитния оператор на „Виваком“. По време на обществените обсъждания, Ризов беше ръководител на „Нет 1“ и част от МАК. Компанията беше един от малкото останали значими софийски интернет оператори, който беше придобит от „Виваком“ в началото на 2021 г.

(ОБНОВЕНА 17 Март 2023 г. в 13:00 ч.) Петър Ризов в интервю за вестник „Капитал“ споделя идеята „Булсатком“ да се трансформира във виртуален оператор. Той допълва, че вече има индикация за споделяне на мрежата на „Йеттел“ заедно с „Цетин“, но ще поискат оферти и от другите два оператора. Решението на ВАС, в комбинация с едно споразумение за MVNO между „Булсатком“ и „Йеттел“ може да реализира най-накрая идеята за виртуален телеком в България. На хартия звучи добре, но първо трябва да се види дали всичко със сделките на компанията ще бъде наред и ще минат регулаторно одобрение.

MVNO на (почти) всяка цена

Липсата на физически оператори не означава, че решението на ВАС няма шанс да промени пазара. Тук идва идеята за MVNO, описана малко по-горе. В становището си „Ти.Ком“, МАК и БАБТО дават и втора опция – да се запази конфигурацията от три ленти по 100MHz. Но само при условие, че трите телекома отворят мрежите си за виртуални оператори „при недискриминационни цени на едро“. В противен случай, според тях няма да се запази конкурентната среда в страната. Това е вариантът, в който търгът на КРС може да запази своята законност, като същото важи и за лицензите, които трите компании ползват вече почти две години.

Но това е и сценарият, който малките оператори искаха да развият – да накарат регулатора да задължи телекомите да отворят своите мобилни мрежи за тях. Сценарий, който последните избягват доста умело през последните близо 10 години. Националният роуминг беше една от причините зад колапса на „Макс телеком“ и последващото прехвърляне на активите му на „Ти.Ком“. Той така и не се осъществи въпреки подписаното първоначално споразумение между алтернативния мобилен доставчик и „Мобилтел“ (сега „А1 България“).

Задължаването на КРС да направи това, беше една от първоначалните идеи на малките оператори при пренаписването на ЗЕС, с което да се транспонира европейския Кодекс. Тя срещна лют отпор от регулатора и телекомите. Макар, по закон сега да не е наложен, съдът донякъде поставя КРС в подобна позиция. Остава да видим, как комисията ще реагира и с какви мотиви ще отговори на малките оператори.

КРС е изправен пред избор. Да намери максимално издържани мотиви за отказ на предложенията на малките оператори, което почти сигурно ще повтори съдебната битка или да задължи операторите да споделят мрежите си „при недискриминационни цени на едро“. В случай, че КРС не удовлетвори решението на ВАС, то тогава търгът и лицензите на които в момента се базира 5G мрежите на телекомите, може да се окажат незаконни.

Ситуация, в която никой не иска да попада, с което се показва, че в опит да спасят и малкото останало конкуренция, оцелелите оператори в момента активират атака, която може да се определи и като тактически ядрена на пазара, но с потенциални стратегически ефекти. От друга гледна точка, малките оператори нямат избор. Предвид намаляващата конкуренция на пазара това им е последният шанс за някакво оцеляване, което дори не е гарантирано с успех.

The post Игра на търгове 5: Ядреният удар на малките оператори за 5G честотите appeared first on TechTrends България.

След известно колебание, сега Вашингтон отново подноява атаката си срещу социалната мрежа TikTok. Китайската платформа е доста популярна сред американските младежи, а е и едно от най-сваляните и ползвани мобилни приложения в САЩ и Европа. През 2020 г. Белият дом, тогава с президент Доналд Тръмп заплаши TikTok да прехвърли американските си операции на местна фирма. Включително и алгоритмите, които са сред най-големите предимства на компанията.

Идеята „увисна“ постепенно, след различни преговори между американските компании, регулатори, правителство и китайския технологичен гигант. Бяха обещани определени мерки, които да отговорят на опасенията. Според източници на Axios натискът на САЩ срещу TikTok е бил подновен. Отново е поставен избора – пълна забрана за опериране в страната или продажба на местно дружество. Пак са посочени опасения за националната сигурност, като аргументи за действията.

Подновяване на действията

Според информацията на Axios, Комисията по чуждестранни инвестиции на САЩ (CFIUS) е предупредила TikTok, че правителството планира да забрани социалната мрежа. Единственият начин за това е настоящите собственици – китайската корпорация ByteDance не я продаде. В комуникацията между регулатора и компанията се включва и потенциална рамка от действия, които ще позволяват на TikTok да продължи да оперира в САЩ. Но и същевременно да се отговори на опасенията свързани с националната сигурност.

От Axios коментират, че все още няма яснота дали тези мерки включват пълна продажба на компанията или диверсификацията на самите акционери в ByteDance. Китайската компания разполага с доста международни инвеститори. ByteDance успя частично да задоволи опасенията на Вашингтон през 2020 г. като промяна на съхранението на данните и др. Те включваха и частично прехвърляне на операциите на TikTok в САЩ на Oracle.

ByteDance са на мнение, че смяната на собствеността няма да реши проблемите и особено опасенията свързани с потока на данни. Китайската компания е готова да прехвърли цялата информация за операциите си в САЩ на местна територия. Както да добави външен одит и наблюдение на процеса по съхранение и обработка на информацията. Все неща, които в момента се интегрират.

Контрааргументът е, че китайските закони задължават техни компании да прехвърлят и предоставят информацията ако тя представлява интерес за Пекин. Затова, всяка една корпорация от „поднебесната“ не може да се разчита да обработва данни на американски граждани. Поне това е презумпцията и натискът, който се оказва на TikTok за продажба на щатските операции е основан на нея.

Успехът на TikTok и действията на Тръмп

От края на 2019 г. TikTok се превърна в истински технологичен феномен. Тогава, социалната мрежа ориентирана към споделянето на много кратки видеоклипове надмина 1.5 млрд. сваляния в двата мобилни магазина – App Store и Google Play. В разгара на пандемията неговата популярност избухна още повече. TikTok стана любимо приложение на младежите, особено на тези в САЩ и Европа.

В края на 2020 г. социалната мрежа доминира по почти всички показатели – не само в сваляния, но и по приходи. Това се случва точно в пика на COVID пандемията, когато потребителите засилват разходите си към различни развлекателни приложения и мобилните постъпления отчитат истински бум. В края на 2021 г. TikTok вече има над 1 млрд. месечни активни потребители, което го поставя почти наравно с WeChat, Instagram и Messenger.

През изминалата 2022 г. китайската социална мрежа продължава да е основен фактор сред младежите. Но нейната популярност като че ли стигна до своя пик. Това беше подчертано от опитите на TikTok да се развива в стрийминга на музика.

Президентът Доналд Тръмп подхвана социалната мрежа малко преди да загуби изборите през 2020 г. Високият интерес на американските тийнейджъри и опасенията, че данните им се съхраняват извън САЩ беше причината приложението да се обяви за „заплаха за националната сигурност“. Подобен етикет е сложен и на Huawei при налагането на санкциите срещу китайския технологичен гигант.

Идеята на Белия дом по това време беше ByteDance да раздели на две своите операции – в САЩ и в останалия свят. Като първите да бъдат прехвърлени напълно в американска компания. Уловката беше, че освен съхранението на данните в щатски центрове, ByteDance трябваше да предаде и основния код на TikTok на потенциалния купувач (бяха спрягани Microsoft и Oracle). Което означаваше, китайската социална мрежа да предаде най-голямото си предимство – AI алгоритмите за препоръчвания – на щатски конкурент. Нещо, на което ByteDance се възпротиви. Все още няма детайли дали тази идея няма да се върне на масата с новите действия срещу TikTok.

The post САЩ подновиха атаката си срещу TikTok appeared first on TechTrends България.

Samsung Galaxy S23 Ultra на пръв поглед следва идентичния дизайн от своя миналогодишен предшественик. Но причините за горното твърдение са няколко – мощни камери с оптимизиран софтуер и актуалния чипсет Snapdragon 8 Gen 2. За разлика от предишните години, този път Samsung решава да разчита на процесора на Qualcomm за всички региони, включително Европа. Един от малкото недостатъци на предходните модели беше чипсетът Exynos, който макар и да се подобряваше с годините, като производителност, запази по-силното загряване.

Единственият значителен недостатък на Samsung Galaxy S23 е високата му цена. Тази година всички премиум модели поскъпнаха и вече минават 2 500 лева, дори за базовите конфигурации. От друга страна, 2023 г. също се очаква да се представят доста смартфони в най-високия ценови клас и конкуренцията на Samsung Galaxy S23 Ultra също ще бъде засилена.

Стар, но ефективен дизайн

Технологичният гигант спазва правилото „ако нещо работи – не го пипай“. Максимално изчистеният и тестван дизайн от миналата година се завръща с пълна сила. Това може да оценим повече като предимство, защото по отношение на ергономика и практичността Samsung Galaxy S23 Ultra е доста силен. Стъклен дизайн с метална рамка, единственият акцент на задния панел са камерите, които не са разположени в типичното гнездо. Самите сензори са предпазени само от метален пръстен и са минимално издадени от корпуса. Друга черта на задния панел е, че е матиран, което елиминира до голяма степен пръстовите отпечатъци и го прави по-труден за изплъзване от дланта.

Металният корпус е задължителен при премиум смартфоните. В случая със Samsung Galaxy S23 Ultra имаме специално гнездо за стилуса в долния ляв ъгъл на модела. Останалите елементи по корпуса са сведени до трите бутона за управление – два за звука и един за включване в дясната страна. Липсва аудио жак и слот за SD карти, но те отпаднаха при премиум моделите отдавна.

Минимализмът на Samsung Galaxy S23 Ultra му е сред големите плюсове. Въпреки голямата батерия, екран и включен стилус, смартфонът не тежи в ръката, за разлика от предишни години и други конкурентни модели. Успехите на Samsung в това отношение през годините просто сега започват да тежат на мястото си.

Премиум екран и хардуер

По отношение на хардуера, Samsung рядко прави компромиси със S-серията. За Ultra моделът е резервиран и един от най-добрите панели на компанията – Super AMOLED 6.8-инчов екран с резолюция от 1 440×3 088 пиксела и адаптивно опресняване от 120Hz. Samsung е един от лидерите в производството на AMOLED дисплеи и затова в този показател, компанията рядко разочарова.

Тази година няма да има разделение по региони. Това означава, че в Европа ще получим моделите с премиум процесора на Qualcomm Snapdragon 8 Gen 2. Изпълнен по 4nm архитектура, той е овърклокната, подобрена и оптимизирана версия на Gen 1.

Досега, южнокорейският гигант вкарваше в Европа моделите изпълнени по последния вариант на техния чипсет Exynos. Въпреки подобренията, последните все още изостават като възможности и най-вече – като загряване, от моделите на Qualcomm. Затова и Samsung Galaxy S смартфоните досега бяха с едно наум при покупка и сравнение с останалите премиум флагмани и дори класически флагмани, които използват най-високия клас Snapdragon процесори. Поне за тази година това няма да е фактор.

В България ще е налична само версията с 12GB оперативна RAM памет. Най-ниската конфигурация започва с 256GB място за съхранение. Батерията е с капацитет от 5 000 mAh като осигурява спокойно ден и половина заряд. Samsung Galaxy S23 Ultra предлага бързо зареждане от 45W, което позволява за 30 минути да покриете повече от две трети от капацитета. Доста далеч от някои други конкуренти, но все пак е подобрение от 25W от предходните години. Проблем за доста ще бъде факта, че Samsung следват тенденцията на Apple да не предлагат зарядно в комплекта. С други думи – да ползвате предишно такова или да си купите отделно.

Скокът при камерите

Голямата промяна при Samsung Galaxy S23 Ultra са камерите. Основната скача от 108MP на новия 200MP сензор, който разчита на още по-миниатюризирани пиксели. Направени са редица други подобрения, включително и пълна оптична стабилизация. Останалите камери не са променени спрямо миналогодишния модел – две 10MP телефото, като едната е перископна и по 12MP широкоъгълна и селфи.

Това което отличава и прави Samsung Galaxy S23 Ultra един от най-добрите смартфони за снимки е комбинацията между софтуер и хардуер. 200MP сензор може да прави кадри както в пълната посочена резолюция, така още в 50MP и установения като стандарт 12MP. С което можете да избирате между повече детайли и HDR. Друго голямо предимство между отделните формати е размерът. 200MP кадри са доста големи, докато 50MP пасват доста по-добре.

200MP сензор дава предимства при снимките със слаба осветеност. В почти всички случаи се активира автоматично нощния режим, но той е доста добре оптимизиран. Дори при ниска осветеност има достатъчно детайли и Samsung Galaxy S23 Ultra започва да се доближава значително по качество на нощните кадри на Huawei и техния RYYB сензор. Приятна изненада е и, че при смесено и контрастиращо осветление – силна светлина и много тъмни елементи – смартфонът се справя отлично и дори подсилва някои цветове, които няма да се виждат с друга камера.

Не само 200MP сензор се възползва от нощния режим, но и останалите. Просто при по-голямата камера ефектите се усещат най-много. Въпреки, че за телефото и широкоъгълните се използват същия хардуер, софтуерно Samsung Galaxy S23 Ultra е по-добър от миналогодишния модел. С ръка на сърцето може да кажем, че за момента премиум моделът на южнокорейския гигант се бори за смартфон с най-добри камери за 2023 г.

Стилус, софтуер, цена и заключение

Отвъд камерните функционалности, Samsung Galaxy S23 Ultra разчита на Android 13 със собствения интерфейс One UI 5.1. През годините, южнокорейският гигант го оптимизира значително и вече разликата в производителността между смартфон с максимално изчистен Android и такъв с One UI става все по-малка. Samsung Galaxy S23 Ultra е сред моментните лидери на пазара, редом с OnePlus 11, който е известен със своята процесорна оптимизация.

One UI дава друга сила на премиум модела – доста функции за ползване на стилуса S Pen. Това е доста нишова възможност, но си има своите фенове. Стилусът предоставя по-прецизна работа с някои приложения, ръкописно писане и рисуване и др. Samsung са едни от малкото на пазара и дълга история на развиване на аксесоара. S Pen може да се използва като дистанционно за някои дейности и за запалените фенове на марката е задължителна екстра.

Още при премиерата на Samsung Galaxy S23 Ultra споменахме, че цените на премиум моделите се вдигат и вече са съпоставими с тези на iPhone-ите на Apple. В България ще са налични само 12GB версии и минималната конфигурация започва от 256GB място за съхранение. Цената е 2 749 лева на свободна продажба. Доста солена, но от друга страна, производителите се опитват да позиционират премиум смартфоните наистина към платежоспособната публика.

Дали си заслужават парите – да, като Samsung Galaxy S23 Ultra дава една от най-сериозните заявки за най-добър премиум смартфон 2023 г. Но все пак поскъпването е с няколкостотин лева спрямо миналогодишния най-евтин модел от този клас. За съжаление, това е тенденция, която всички производители с премиум модели преследват тази година.

The post Samsung Galaxy S23 Ultra: Дългоочакваният премиум властелин appeared first on TechTrends България.

Такъв сценарий обаче става все по-възможен и до голяма степен реализирането му ще зависи от тристранните отношения между САЩ, Русия и Китай. И докато геополитиката не е обект на TechTrends, то технологичните тенденции свързани с нея са. Един от ключовите въпроси, които доста хора си задават е кой ще загуби повече от подобен развой на събитията – САЩ или Китай. На прима виста, също така мнозинството ще отговори в полза на първия.

Реалността може да се окаже доста по-сложна и дори – различна. Най-малкото затова ще изиграят супер много фактори. Както и за какъв разглеждан период ще се говори. САЩ привидно имат предимство в цялата ситуация – основните технологични екосистеми са изградени и поддържани в Силициевата долина. На всеки iPhone може да пише Made in China, но и Designed in California.

Иновационният индекс на Австралия

Тенденциите обаче може и да се обърнат. Точно това предупреждават от Института по стратегически политики на Австралия (ASPI). Неправителствената организация е основно финансирана от австралийската отбранителни и федерални институции. ASPI следи чрез специален индекс развитието на технологиите и развойния потенциал в различни сектори с висок иновативен потенциал.

Те са разделени на редица сегменти и включват най-разнообразни компоненти. Например имаме квантови технологии, изкуствен интелект, иновативни материали, енергийни системи, биотехнологии, сензори, комуникации, роботика и др. ASPI дава доста добра обща картина, като използва данните от извършените и публикувани изследвания, патенти, университетски капацитет и др.

Индексът има своите недостатъци, като например, че не отразява качеството на R&D дейността. Или моментната картина с приложимите технологии, вследствие на тяхното налагане на пазара. Но все пак, дава насока за потенциалните тенденции в бъдещето развитие на иновациите.

Китайската доминация

Резултатите и изводите от последното издание на ASPI са стряскащи. Китай доминира все повече технологии, когато става дума за научно-изследователска дейност, докато ролята на Запада отслабва. Пекин е лидер в 37 от 44 категории, като в осем от тях има висок шанс да се превърне доминираща развойна сила. Всичките водещи 10 изследователски центъра с високоиновативен характер се намират в Китай.

От ASPI дават още по-стряскащи данни в сферата на отбраната и космонавтиката. Китай се позиционира изключително силно в разработването на следващо поколение двигатели, включително хиперзвукови. В тази сфера учените от страната вече генерират 48.49% от всички научни трудове в света, които имат най-високо влияние върху сегмента.

САЩ от своя страна са втори в повечето категории, но там където, Китай не успява, американския научен капацитет се позиционира като лидер. Тоест, щатския развоен капацитет успява да води само в седем категории от 44. Любопитното е, че Русия не е сред лидерите, въпреки пробивите в някои традиционни силни за нейните учени сегменти, като хиперзвуковите технологии например. Това може да се дължи на методологията на ASPI.

Комуникационният дракон

Телекомуникациите са една от сферите за които се знае и наблюдава от няколко години засилващата роля на Китай. Страната отговаря за малко под 30% от всички научни трудове с висока добавена стойност в рамките на мрежовите технологии – включително 5G и 6G системите. Това е и една от сферите в които Пекин има високи шансове да доминира иновациите. Втори са САЩ с едва малко под 10%. Интересното е, че Топ 5 се допълва не само от Великобритания и Южна Корея, но и от Иран.

Ситуацията е подобна и с разработването на оптични кабели, макар ASPI дават като оценката за монопол за „средна“. Китай води при изкуствения интелект (AI), както при създаването на алгоритми, така и (странно) при хардуерното ускорение. Съотношението спрямо САЩ в това отношение е 2.76:1.

Преди да сте посочили ChatGPT като пример оборващ горната теза, този сегмент е отделен в „Обработка на естествения език“. Там САЩ са лидери с 25.73%, но Китай е близо с 23%. Щатските учени също очаквано водят в иновативните компютърни и дизайн на процесорни технологии. Сфера, в която също имаме достатъчно индикации за това.

Въпреки по-силното му пазарно развитие на Запад и особено в САЩ, блокчейн технологиите също са в ръцете на китайците. При това с доста комфортна преднина от 28% срещу 11% съответно. Което показва и потенциалния недостатък на ASPI индексът – че отчита повече теоретичната, отколкото практичната (и най-вече – пазарна) част от иновациите.

Квантови технологии и роботика

Въпреки, че САЩ и Китай създават впечатлението, че са с изравнени или поне близки позиции при квантовите технологии, ASPI не мисли така. В квантовите изчисления, щатските учени доминират с почти 34% научни трудове, докато китайските имат 15%. Но, в две от другите три категории имаме доминация на Пекин – това са квантовите сензори и комуникация. Двете страни са изравнени почти напълно при квантовите сензори.

Друга изненада е китайската доминация при автономните системи и дронове. Пекин води и при иновативната роботика, но разликата там с американските учени е малка – 28% срещу 25%.

Без паника?

Данните на ASPI са повече от притесняващи – те показват, че Китай започва да доминира в доста иновационни сегменти. Високи технологии, за които доскоро се предполагаше, че САЩ има комфортно превъзходство. За момента говорим на академично ниво, но съществува опасност това да се пренесе и на практично.

Резултатите от индекса показват и нещо друго, че китайската програма за иновации и развитие прилагана през последните близо десет години носи своите плодове. И че, западните държави трябва да се замислят дали не е хубаво да имат подобни целенасочени иновационни стратегии. Особено Европа, която изостава значително спрямо лидерите.

The post Китай в новата технологична Студена война appeared first on TechTrends България.

През последната седмица станахме свидетели на нова ескалация между двата водещи телекома, които си размениха остри медийни позиции. Преди това, те пренесоха и спорът в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Настоящото ръководство на „Булсатком“ също не остана длъжно и донякъде то беше поводът за започването на тази „прокси война“ през медиите.

Борбата за контрола над сателитния оператор вече се провежда от повече от пет години. TechTrends я следи сравнително отблизо в поредицата озаглавена „Войната на розите“. Последната вече ескалира в пълен телеком конфликт с намесата на „Виваком“ и „Йеттел“. „А1 България“ подкрепя по-тихомълком втората, но се опитва да стои по-встрани от него.

Цялата поредица за сагата и Войната на розите в „Булсатком“:

United Group и производството в КЗК

В края на февруари, Slovenia Broadband, дружеството, което държи собственикът на „Виваком“ в България, подава документи в КЗК за разглеждане на сделките свързани с мрежовата инфраструктура на „Булсатком“. Разказан накратко, казусът е следният – собственикът на българския телеком United Group отпуска кредит на Спас Русев, с който бизнесменът придобива сателитния оператор. По-голямата част от заема трябва да се погаси с предоставянето на цялата мрежова инфраструктура на „Виваком“.

Осветяването на сделката предизвика отпор от другите два телекома в страната. „Йеттел“ обяви, че ще сезира КЗК, а „А1 България“ се включи месец по-късно. От United Group обявиха, че едната част от сделката – тази за мобилната инфраструктура ще бъде предоставена за разглеждане от регулаторите. В производството на КЗК започнато по инициатива на Slovenia Broadband е изрично записано, че става дума именно за базовите станции на „Булсатком“, както и за фиксираната инфраструктура.

Първият медиен залп и сръбската връзка

Дотук няма нищо ново – United Group стартира производството за одобряване и на двете сделки, като обяви още преди няколко месеца, че е готова да го нарпави. Интересното се случва две седмици по-късно. На 6 март, новият главен изпълнителен директор на „Булсатком“ Петър Ризов обявява в интервю за „24 часа“, че всичко около сделката с оператора и Спас Русев, включително и частта с инфраструктурата, е изрядно.

Той обаче обвинява „Йеттел“ в двойни стандарти, тъй като компанията-майка PPF Group води подобно дело в Сърбия. Там позициите са обърнати, като местният Yettel обединява мрежата си с държавния Telekom Srbija. Целта е да се неутрализира лидерът на фиксирания пазар в западната ни съседка SBB.

Ризов пропуска една съществена подробност – SBB е собственост на United Group. Това беше първият конфликт между United и PPF на Балканите и той датира от 2021 г. От TechTrends сме го описали подробно тогава с правилното предположение, че това може да се случи скоро и у нас. Нещо, което и става, като той се пренася и на родна почва, като отново битката е за мрежата.

Поредица от позиции

Йеттел“ не остават „длъжни“ на изявлението на Петър Ризов и на следващия ден излизат с позиция към медиите. Телекомът обявява, че е внесъл иск за забрана на сделката по придобиване на мрежовото оборудване на „Булсатком“. Това е направено като изразено становище към вече започнатото производство от Slovenia Broadband. В същия момент, мобилният оператор настоява да се обедини последното с това за сделката по придобиване на самия „Булсатком“.

Аргументите на „Йеттел“ стъпват на тезата, че покрай останалите придобивания на различни играчи от фиксирания сегмент, в комбинация с настоящите „Виваком“ ще получи господстващо положение на този пазар. Според мобилния оператор става дума за 60% дял при платената телевизия и около 40% при достъпа до интернет.

Отговорът на „Виваком“ не закъсня и часове след позицията на „Йеттел“ представиха и те своята. Телекомът определя идеята на техния конкурент за обединяване на двете производства за „необоснована, безпочвена и абсурдна“. Компанията също така смята, че КЗК ще наруши законите ако удовлетвори искането на „Йеттел“. Според „Виваком“ това се прави единствено с цел усложняване на процедурата по взимане на решение и опит за увреждане на бизнеса на телекома.

Потенциално по-големият залог

Настоящата прокси война през медиите между трите компании за момента е само за мрежовата инфраструктура на „Булсатком“. Но то е само брънка от цял низ от дела, които формира омагьосан кръг в стил „Параграф 22“. Крайният залог може да се окаже нулиране на последните промени по собствеността на сателитния оператор и потенциалното му връщане на един от съоснователите му – Пламен Генчев.

Във всички случаи, в момента „Йеттел“ и „А1 България“ оспорват придобиването на „Булсатком“ от Спас Русев. Те натиснаха КЗК да разгледа сделката, нищо, че финансовите инвеститори и доскорошни собственици на компанията се възползваха от клауза в закона. Според нея, те няма нужда да искат разрешение от регулатора за нея, ако те не са част от съответния пазар и не се променя конкуренцията на него.

Спас Русев я финализира, дни след като напусна всички структура на „Виваком“ (където беше и мажоритарен акционер до идването на United Group – бел. ред.). В същия момент той реално е финансирал придобиването на „Булсатком“ със заем от балканската телеком група. Цялата нишка от събития създава опция за конфликт на интереси и конкурентна намеса на пазара. Дали е така – това е работа на КЗК и на съда.

Но ако сделката между „Булсатком“ и Спас Русев се обяви, че нарушава конкурентната среда, то тогава да изпаднем в позиция, в която и предходната смяна на собствеността от 2019 г. може да бъде оспорена. Вратата за това е отворена от решения на съда от 2022 г., след редица обжалвания от съоснователя на сателитния оператор Пламен Генчев. „Йеттел“ имат пряк интерес от развалянето на сделката, тъй като техния собственик PPF Group участва в търга заедно със Спас Русев за придобиването на компанията.

Ситуацията е интересна, сложна и заплетена. От нейното разрешаване наистина ще зависи и конкуренцията на телеком пазара. Която и без това изтъня през последните няколко години.

The post Войната на розите за „Булсатком“: Прокси конфликтът през медиите appeared first on TechTrends България.