Технологичният гигант имаше амбицията да се превърне в незаобиколим фактор в гейм индустрията в рамките на една нощ. Рязкото подценяване на пазара, в комбинация с нереалистичните цели приземиха проекта. Затова, компанията променя рязко стратегията за развитието на Stadia. От средата на март, платформата ще разчита по-малко на собствено съдържание, но повече на такова, създадено от трети лица. Ще се предлага и възможността да се предоставят облачни гейм услуги, но на други компании под техния бранд. Подходът е известен в бизнес средите като White label и е характерен в редица IT сегменти.

Завоят в стратегията на Google показва очевидното, че Stadia не постигна желаните резултати. С малко повече смелост, може да заявим, че за момента дори е провал, в сравнение с други услуги на абонамент с облачни функции, като Xbox Game Pass на Microsoft (бившата xCloud) и PlayStation Now. Причините не са толкова в технологията, колкото в наличното съдържание. Това се оказа ахилесова пета за Stadia и за Google.

Новата стратегия

Облачната гейм платформа се отваря доста повече за независимите и външни разработчици. Целта е гейм студиата да могат максимално лесно не само да правят заглавия за нея, но и да имат достъп до инструменти за по-ефективното им промотиране.

Първите две промени са свързани с възможността на играчите да тестват безплатно заглавията (т.нар. Free Trial) от линкове в екосистемата на Google и дори външни такива. Това ще става без да е необходимо, потребителите да имат акаунт в Stadia. Така, ще се улесни достъпа до заглавията и ще става възможно прехвърлянето от клипче в Youtube в играта директно с няколко клика. Сред споменатите канали, освен платформата за видеосподеляне се споменават още посредством реклами в Google Ads, линкове в социални мрежи и др.

Технологичният гигант също така ще позволи на потребителите да могат да преглеждат игрите налични в Stadia без да са регистрирани там. Целта е да се компенсира ниската база от геймъри, които ползват платформата. Това ще повиши и видимостта на заглавията, което да стимулира разработчиците да публикуват такива там.

Другите промени са на техническо ниво, които да подобрят работата на самите гейм студиа. Това ще стане с по-лесно портване на игри създадени чрез най-популярните гейм енджини – Unreal Engine и Unity. Според Google, разработчиците няма да им се налага да променят заглавията си, за да бъдат налични в Stadia.

Освен това, технологичният гигант ще позволи White label услуги за други големи компании. Например, щатският телеком AT&T ще може да предлага облачен гейм стрийминг под своето има, на своите абонати. С други думи – Stadia все повече се предлага на бизнес клиенти, а не толкова да се разчита на крайните потребители като основен източник на приходи.

Постигнатото до момента

Google не предоставя данни за броя абонати на Stadia. По много груби преценки, платформата се предполага, че разполага с около 2 млн. потребителя. Това е песъчинка от плажа наречен гейм индустрия. По данни на Statista, геймърите по света са над 3.2 млрд. души, като тук са включени всички хора, дори тези, които обичат да редят „пасианси“ или да се забавляват за 10 мин. на спирката с Candy Crush Saga.

По-сериозните играчи са по-малко, но пак са доста повече от резултатите постигнати от Stadia. В платформата Steam през 2021 г. е достигнат пика от 132 млн. месечни потребителя, например. От друга страна, останалите платформи за облачен гейминг също стагнират. PlayStation Now на Sony има около 3.2 млн. абоната, което отново е ниска стойност на фона на целия пазар. Но пак е с около 50% повече от тези на Stadia. Ситуацията с игрите не е по-розова. Едва около 280 заглавия има в платформата, което на фона на хилядите в Epic Store или Steam е направо смешно.

Зад сцената

При старта на платформата Google обяви, че ще разработва собствени заглавия, които да са основния стимул за привличане на абонати. Идеята се оказа непосилна дори за технологичния гигант. След около две години усилия в създаването на собствени гейм студиа, компанията не успя да произведе дори едно заглавие и през февруари 2021 г. тя затвори двете налични до момента и уволни всичките 150 разработчици в тях.

През същия период, разследване на списание Wired стига до интересни заключения. Оказва се, че Google е подценила разходите, които са свързани с поддържането на две гейм студиа и бавния и сложен процес по създаване на игри от най-висок калибър. През 2018 г. компанията започва да събира таланти от гейм индустрията. Първи е Фил Харис, който е дългогодишен кадър на Sony и Microsoft. Втори е Джейд Реймънд, основателят на Ubisoft Toronto, като веднага двамата започват да събират разработчици, както от френската компания, така и от щатската Electronic Arts. През 2019 г. Google придобива Typhoon Studio и малко след това обявява, че изгражда собствено студио в Монреал. Година по-късно – през април е обявено подобно звено и в Лос Анджелис.

Прогресът е бавен и Stadia стартира без силни оригинални заглавия. Липсват и такива от външни разработчици. През първата година тя не оправдава очакванията на Google. Тенденцията се запазва и търпението на технологичният гигант се изчерпва, като в крайна сметка закрива своите гейм студиа. Така стигаме до настоящия момент, в който Google се опитва да спаси по някакъв начин проекта. Като разчита на външни разработчици и продава Stadia като White Label услуга. Бъде ли пропилян този втори шанс, то това най-вероятно ще бъде и краят ѝ. Google има дълга история със страхотни, но вече прекратени проекти.

The post Google дава втори шанс на облачната гейм платформа Stadia appeared first on TechTrends България.

Навлизането на Amazon не е изненада поради много причини. От една страна, слухове за изграждането на подобна платформа циркулират от миналата година. От друга, компанията е най-големият доставчик на корпоративни облачни услуги, което е ключов фактор в изграждането на подобни услуги. Към това добавяме, че Amazon притежава най-голямата платформа за стрийминг на гейм видеа Twitch. Всичко това показва, че въпросът не е „дали“, а „кога“ ще се случи това. Което от днес е факт, макар и в доста ограничен все още формат.

Параметрите

Новата Amazon Luna ще е налична първоначално само за PC, Mac, Fire TV, iPhone и iPad. При последните две устройства няма да се осъществява директно с приложение, а ще се пускат игрите през браузър. Версия за Android се очаква в близко бъдеще. Самата слуга се намира във фаза „ранен достъп“ и ще е налична засега само за САЩ. Amazon още не е обявил точна пътна карта и плановете си за разширяване на регионите.

В рамките на ранния достъп, Amazon Luna ще струва по 5.99 долара на месец. Срещу това, геймърите имат неограничен достъп до всички налични игри, които ще могат да стриймват на до две устройства едновременно. За момента се поддържа резолюция от 1080p със скорост от 60fps, което е стандарт за настоящето поколение конзоли. Минималната интернет връзка е 10 Mbps, като Amazon уточняват, че колкото по-бърза и стабилна е тя – толкова по-добро ще е представянето на услугата.

Изискванията за геймърите са да разполагат с поддържаните за момента устройства, добра интернет връзка и съвместим контролер. Последният може да бъде такъв за Xbox One, PS4 или добрите стари клавиатура и мишка. Amazon Luna предлага и собствен контролер съвместим с услугата – Luna Controller. Той наподобява доста този на Stadia на Google и струва около 50 долара, но за момента е наличен само за поканени потребители.

Скромен каталог

Засега Amazon Luna стартират с доста скромен каталог от няколко десетки игри. Има няколко големи заглавия, които могат да грабнат окото на геймърите. Това са Metro Exodus, новия Assassin’s Creed: Valhalla и Control.

От големите гейм разпространители Amazon се е договорила с Ubisoft и Capcom. Като технологичният гигант дори планира специален абонаментен план свързан със заглавията на Ubisoft, но за момента е с надпис „Coming Soon“.

Скритото асо – Twitch

Amazon Luna има едно много силно асо скрито в ръкава. Това е специализираната гейм стрийминг платформата Twitch. Amazon реално прави това, което Google се опитва да направи между Stadia и YouTube – да интегрира двете услуги. Ако потребител гледа стриймър, който играе заглавие през Amazon Luna, той може с едно натискане на бутона на мишката или докосване на екрана да се включи в него.

Twitch е истински бехемот, когато става дума за гейминг видео съдържание и това ще е много силна карта при преговорите между Amazon и разработчиците на игри. Реално, технологичният гигант ще използва огромната потребителска база като стимул на отделните разпространители да включват свои заглавия в новата облачна платформа.

Amazon Luna ще е интересна алтернатива на Stadia и xCloud, като потенциално може да нажежи страстите и да предизвика нова война за сърцата на геймърите. Както отбелязахме в нашия материал за новото поколение конзоли, бойното поле съвсем скоро ще се измести от устройствата към услугите. Тепърва ще видим, дали Amazon ще обвържат Luna със своя Prime абонамент, нещо, което Apple направиха преди седмици. Както кои разработчици ще успее да привлече и кога ще бъде налична платформата в останалите части на света.

The post Amazon пуска собствена облачна гейм платформа Luna appeared first on TechTrends България.

С този ход, Microsoft бетонира амбициите си да изгради силна екосистема от игри, които да са съвместими не само за новите конзоли Xbox Series X и S, но и за персонални компютри. Мотивите за продажбата от страна на собствениците на Bethesda все още не са известни.

Основният фактор най-вероятно е значителната сума, която е почти идентична с тази при придобиването на Nokia от софтуерния гигант през 2013 г. Bethesda имаше една поредица от заглавия, които не се реализираха добре търговски, но такива като Doom и Doom Eternal, спасиха положението. Допълнителен мотив може да бъде секс скандалът в който преди две години се замеси бившият вече председател на борда на директорите Лис Муунвис.

Ползите за Microsoft

Чрез сделката, Microsoft придобива редица популярни, особено сред PC геймърите, франчайзи, като Quake, Doom, Fallout, Prey, Rage, Elder Scrolls и др. Софтуерният гигант реално придобива компанията-майка ZeniMax Studio. Под нейна шапка влизат няколко легендарни гейм студиа, като id Software, Arkane Studios, Bethesda Softworks, в която влиза Bethesda Game Studios и Zenimax Online Studios.

Компанията се е оценявала през 2016 г. на над 2.5 млрд. долара, а към 2020 г. разполага с над две хиляди служители. Освен стотиците опитни гейм разработчици, ZeniMax Studio е ценна със своите популярни заглавия и франчайзи.

Един от най-успешните примери е възраждането на поредицата Doom, след като новата версия от 2016 г. беше една от най-добрите игри за годината. Продължението Doom Eternal, което излезе през настоящата 2020 г. показа, че франчайзът има потенциал. Легендарният разработчик id Software прави различни опити да върне други култови заглавия. Сред тях е поредицата Wolfenstein и сравнително новия Quake Champions. При тях успехът е доста по-променлив.

Факт е, че ако Microsoft иска бързо да получи хубав каталог от популярни игри, Bethesda се оказва много добър избор за това. Софтуерният гигант директно посочва причините в своето съобщение на сделката – качествените заглавия.

Опасенията на геймърите

Новината за придобиването може да не се посрещне с доверчиво око от страна на геймърите. Microsoft за съжаление има доста дълга история с придобивания, чиито продукти после не успява да развие по правилния начин. Сравнението с Nokia и грандиозният провал на мобилния пазар е може би най-лесно идва наум. Но списъкът е диста дълъг, като може да добавим любимия в миналото Skype, електронната поща Hotmail, рекламната aQuantive и др.

Има и успешни придобивания, особено в гейм бранша. Това беше Bungie и тяхното Halo, което се превърна в основен двигател на успеха на Xbox в началото на века. Студиото се отдели преди няколко години и прави нови проекти.

Сянката на Halo

Halo обаче навява лоши спомени на PC геймърите, които бяха изоставени и вместо заглавието да промени пазара на игри при персоналните компютри, то го направи при конзолите. Причината беше, че Microsoft последва изпипаната стратегия за създаването на ексклузивни заглавия за Xbox и Halo беше основното такова.

Сега това няма да се случи. Поне няма индикации за подобен сценарий. Microsoft махна преградите между Xbox и PC платформите, като ексклузивни заглавия само за конзолите на компанията все по-малко ще излизат. По този начин няма опасност например да имаме нов Quake само и единствено за Xbox.

Проблем може да има при пускането на бъдещите заглавия на Bethesda за останалите конзоли, като PlayStation на Sony и Switch на Nintendo или облачната услуга Stadia на Google. Ако има затваряне, то ще е в посока на тези платформи.

Ръководителят на Xbox звеното в Microsoft Фил Спенсър коментира, че това ще се решава „игра за игра“. Добрата новина е, че той допълва, че софтуерният гигант засега застава стабилно зад новите разработки на студиата под шапката на Bethesda.

Засилване на абонамента

Новината за придобиването, съвпадна и с една друга, че обновената абонамента услуга Xbox Game Pass е достигнала 15 млн. потребителя, което е ръст от 50% за последните шест месеца. Платформата дава достъп до над 100 игри на Microsoft срещу 9.99 долара на маесец. От септември в нея беше интегрирана и облачната гейм услуга xCloud.

Софтуерният гигант определени мисли в посока изграждане на стабилна екосистема от игри, които да предлагат на абонамент. Като, гейм хардуерът като конзоли, контролери и PC-та стане съпътстващ. Подобна стратегия все повече развива Apple, които от този месец интегрираха колкото се може повече услуги в единен месечен абонамент. Това развитие може да бъде лоша новина за геймърите, ако в един (макар и по-далечен) момент, Microsoft не реши да предлага заглавията единствено през Xbox Game Pass.

The post Защо Microsoft купи Bethesda за 7.5 млрд. долара appeared first on TechTrends България.

Параметрите на сътрудничеството

Microsoft описва на своя сайт малко по-подробно насоките, които ще поеме това сътрудничество. Ще се разгледа възможността, как да се използва по-ефективно голямата облачна инфраструктура на интернет гиганта за предоставянето на повече съдържание и развитие на различни стрийминг платформи. От друга страна Sony ще получи възможността да използва Microsoft Azure за развитие на своите стрийминг услуги.

Двете компании, също така ще проучат какви са възможностите за сътрудничество в областта на изкуствения интелект (AI) и на полупроводниците. Последното е обяснено малко по-подробно от Microsoft. Идеята е да се ползва технологията на мощните камерни сензори, които разработва Sony, които намират приложение във все повече смартфони и устройства, и да се комбинират с облачната платформа Azure. Това ще позволи предоставянето на нови AI решения, които може да се доста привлекателни за корпоративни клиенти.

Какво означава всичко това

Преведено на по-прост език, всичко това означава няколко неща. На първо място, Microsoft ще получи потенциална възможност да използва огромния гейминг (а защо не филмов и музикален) каталог на Sony за своите онлайн услуги. Японският гигант стои зад широко портфолио от игри покрай своята конзола PlayStation и платформа PlayStation Network. Доста от заглавията са ексклузивни за нея и това може да отвори огромни врати за Microsoft в разнообразяване на своето гейм съдържание за собствената си конзола Xbox.

Стратегическото парньорство ще отвори вратите на Microsoft към необятния гейминг, филмов и музкален каталог на Sony

Sony притежава два други огромни актива в областта на развлекателната индустрия – филмовата Sony Pictures и музикалната Sony Music. Двете звена разполагат с огромни каталози в съответната сфера и предоставянето им на Microsoft им дава повече от стабилна основа за разработването на собствени стрийминг платформи. Освен това, те притежават значителен капацитет за създаване на филмова и музикална продукция, което гарантира стабилния поток на нови заглавия в бъдеще.

Sony ще получи достъп до мащабната облачна инфраструктура на Microsoft

Сътрудничеството няма да е еднопосочно като положителен ефект. Sony ще получи достъп до ползването на огромната облачна инфраструктура на Microsoft, за развитие на собствените си стрийминг услуги. Софтуерната компания от Редмънд има една от най-добре развитите мрежи от центрове за данни по света. Платформата Azure е втората по големина облачна платформа за бизнеса след AWS на Amazon. Sony има редица стрийминг и онлайн услуги, които не може да мащабира, заради ограниченията на собствената си облачна инфраструктура. Сътрудничеството ще развърже ръцете на японската компания в тази сфера.

Неизбежният брак

Сътрудничеството между Microsoft и Sony ще окаже огромно влияние върху развлекателната индустрия, както и при все по-нажежаващия се стрийминг пазар. Най-голям отзвук ще има в гейминга, където двете компании досега бяха основни конкуренти на конзолния пазар. Защо, решават да „заровят томахавката“? Причината е, в бъдещето развитие на облачния гейминг и огромния потенциал, който крие.

Google показа игралната си стрийминг услуга Stadia, а Apple – Arcade. Microsoft обяви, че разработва и скоро публично ще тества собствената си платформа xCloud. Sony е сред иноваторите в сферата, като тя разполага със стрийминг услуга още от 2016 г., но липсата на облачна инфраструктура попарват амбициите ѝ за глобалното ѝ пускане.

Microsoft, Google и Amazon са едни от малкото компании, които могат технически да реализират облачен гейминг, без да има компромиси в качеството. За да остане релевантна на игралната сцена през следващото десетилетие, Sony трябва да си подсигури стабилен облачен гръб. От своя страна, Microsoft няма дългия опит на японската компания в стрийминга, което ще ѝ помогне да навакса преднината, която за момента има Google. Плюс вече споменатия голям каталог.

Сътрудничеството между двете компании все по-ясно формира основните лагери в стрийминг надпреварата

Стрийминг платформите не се ограничават само до гейминга. Надпреварата във видеосъдържанието става все по-ожесточена. Тук, властва Netflix и Amazon, като Disney все повече засилва присъствието си, а Apple съвсем скоро ще навлезе доста по-ударно. Всички изброени компании или имат или развиват голямо портфолио от собствено съдържание. За да бъде конкурентен на Microsoft ще ѝ необходимо стабилно портфолио с филми и сериали. Затова, сътрудничеството със Sony е толкова подходящо за нея.

Последната сфера е повече ориентирана към корпоративните клиенти. Това е комбинацията между силен хардуер, облачна платформа и AI софтуер. Microsoft разви доста стабилно Azure, който е предпочитан избор за много корпоративни клиенти. Интеграцията с AI и оптимизацията на редица сензори ще са важен компонент в комплексните технологични бизнес решения, ориентирани около Интернет на нещата. Колкото по-добра и бърза е работата между трите елемента, толкова по-качествена ще е платформата. Затова Microsoft и Sony реално съвместно ще развиват подобни решения, които да могат да действат в реално време.

The post Microsoft и Sony обединяват усилия гейм стрийминга и AI appeared first on TechTrends България.