Група от европейски, американски и британски учени изследват последствията на новата рамка върху приложенията за мобилната платформа Android. Според тях, GDPR е отговорен за увеличаване на разходите на разработчиците, намаляването на броя на наличния софтуер и потенциално – за „убиване на иновациите“. Последното може и да е малко пресилено с цел да се привлече внимание.

Резултатите от изследването

Заключенията на изследването са, че приложенията в Google Play Store са намалели с около 31-32% в периода между 2017 г. и 2018 г., когато е въведена регулацията. След което екипът разглежда тенденциите в публикуваните 4.1 млн. приложения от 2016 г. до 2019 г.

Приходите усвоени от двете основни платформи Google Play Store и Apple App Store са се удвоили през същия период от 43.6 млрд. долара на 83.6 млрд. долара. Втората привлича две трети от приходите – тенденция характерна за пазара, още преди въвеждането на GDPR. Тук, не става дума за общи постъпления, а само за комисионните, които Apple и Google взимат от разработчиците. И на двете места тя е обикновено около 30%.

Мобилните приходи се формират от няколко пера. Закупуване на самите приложения, реклама и дигитални покупки в самите програми. Само тези за реклама се увеличават от 80.7 млрд. долара през 2016 г. до 189.2 млрд. долара през 2019 г.

Според GDPR, разработчиците трябва да приемат специални правила за извличането на лична информация, по-прозрачно да я обработват, да изискват разрешение от потребителите. Както и най-важното – ограничени са по отношението за предоставянето ѝ на трети лица. Това води до няколко ефекта – намалява възможностите за по-агресивно монетизиране на приложенията, както и увеличава разходите за тяхната изработка.

Изследването стига до извода, че Android приложенията се свиват с около една трета на активните приложения след приемането на GDPR. При новите такива спадът е дори по-голям – 47.2%. Потреблението на останалите пък се ограничава с 45.3%. Не всичко е негативно, приложенията, които остават активни увеличават средно своите абонати с около 25%. Това показва, че хората се ориентират към по-качествено съдържание. Ефектът не е предизвикан изцяло от GDPR, а е по-стара тенденция, която просто набира скорост.

Корелация под въпрос

Данните и тенденциите споменати в доклада могат да събудят интерес. Изследователите не предоставят достатъчно доказателства за пряка зависимост или достатъчно добра аргументация, че GDPR е оказал напълно описаните ефекти. Не са взети предвид и различни други фактори, които могат да обяснят част от изнесените данни.

През същия период, а и след това, Google и Apple предприеха няколко „чистки“ на своите магазини за приложения. Целта е да се елиминират програми без добавени стойност, призрачни такива (без потребители), измамни или директно такива със зловредна функция. Интегрирането на бутон за фенерче в самия Android превърна в ненужни стотици приложения, които вършат същото.

Тенденцията за преориентиране към по-качествено съдържание не е за пренебрегване. За да бъде по-пълно изследването трябва да се види дали отпадналите приложения не са били именно, заради тяхното значение за потребителите и добавена стойност. Ако редица качествени такива са спрели работа, тогава може да се направи по-лесна връзка с въвеждането на GDPR.

За и против GDPR

Самата регулация беше и продължава да е разкритикувана, както от технологичните гиганти, като Google и Facebook, така и от доста медийни и рекламни компании. Според тях, бизнесът се натоварва излишно, както и се поставя техническа бариера за осъществяването на бизнес моделите им, които са основани на онлайн реклама.

Например, почти всички интернет и новинарски сайтове са задължени, при използването на проследяващи алгоритми (т.нар. бисквитки) да дават възможност на посетителите им да ги изключват. Бяха изградени такива механизми, че доста от страниците по-лесно е да ги приемеш, отколкото да ги премахнеш. По този начин, компаниите заобикалят ефектите на GDPR за своите бази с данни.

ЕС ще затвори тази вратичка с втората вълна от регулации. Тя ще затегне правилата, особено за технологичните гиганти, като последните ги подведе под по-силна отговорност. Google, Facebook и Amazon са доста против подобни рестрикции.

За разлика от тях Apple харесва GDPR. Технологичният гигант не разчита толкова силно на онлайн реклама в своя бизнес модел и държи своята екосистема максимално затворена. При изслушванията на основните главни изпълнителни директори, относно потенциално въвеждане на технологични регулации в САЩ, Apple нееднократно е призовавал за въвеждането на правила подобни на GDPR в Европа.

The post Европейската регулация GDPR е свила броя на приложенията в Android appeared first on TechTrends България.

В края на март Европейският парламент и Съвета на Европейския Съюз достигнаха до финална версия на Закона за цифровите пазари (DMA), предложен миналата година от Европейската комисия. Дискусиите между трите основни институции бяха над 8 часа и сега остава неговото окончателно гласуване. След което той ще влезе в сила в рамките на шест месеца.

Паралелно, ЕС работи и по изграждането на вратички за технологичните данни и техния обмен със САЩ. Брюксел и Вашингтон са постигнали до предварително споразумение за обмена на информация. Сделката поставя на изпитание предходната регулация в Европа – Главната директива за опазване на личните данни (GDPR) и решението на съда на ЕС за предходното подобно споразумение за нелегитимно. Това отваря потенциални вратички, за заобокалянето на регулациите на Стария континент.

Новият проектозакон

Първо да разгледаме с няколко думи какво представлява новия проектозакон DMA.  Чрез него, технологичните гиганти и основни платформи ще бъдат обозначени като „пазачи на информацията“ (gatekeepers). По този начин те ще бъдат разграничени като компании със значително, ако не и монополно влияние, в съответните сегменти и ще носят по-голяма отговорност за действията си. Така се развръзват ръцете на ЕК по-бързо и лесно да започва разследвания срещу тях и да може по-лесно и по-строго да ги санкционира.

За подобен „пазач“ ще се смята всяка компания от технологичния сектор, която разполага с пазарна капитализация от поне 75 млрд. евро и/или годишен оборот от 7.5 млрд. евро. Те трябва да предоставят „основни платформи за услуги“ и продукти, като социални мрежи, чат приложения, браузъри и др. с поне 45 млн. месечни крайни и 10 хил. годишни бизнес потребители в Европа.

Под ударите на DMA ще попаднат основните световни IT гиганти и те ще бъдат подложени на по-стриктни регулации, сред които предоставяне на технически съвместимости с по-малки конкуренти, по-лесна интеграция помежду си и др. например, възможността за свободен избор на бразуеър, интернет търсачка или гласов асистент. Сред другите примери дадени от ЕК са предоставяне на лесна възможност за обмяна на съобщения, файлове и видео между различни малки и големи чат платформи. Обратната съвместимост е ключова за постигането на това, включително и между различните социални мрежи. Последното ще бъде разработено на по-късен етап, уточняват от Брюксел.

Бързо прилагане

Основен фокус ще бъде и опазването на личните данни. Това ще става, като например вече няма да може лесно да се извлича информация от трети страни без изричното съгласие на „пазачите“ за предоставянето на насочена реклама.

Последните също така, ще носят и съответната отговорност за това и за нещата, които се случват на техните платформи. DMA ще позволи на ЕК да налага санкции до 10% от глобалните приходи за предходната финансова година и 20% при повторни нарушения. В случай на систематично неизпълнение, Брюксел може да    им забрани да придобиват други компании за определен период от време.

Докладчикът по DMA за ЕП Андреас Шваб от Европейската народна партия (ЕНП) коментира, че целта на новия проектозакон е да позволи бързата реакция и действия в случай на нарушаване на антимонополните рамки в ЕС.

„От сега нататък, големите IT компании ще трябва да прилагат правилото за справедлива конкуренция в интернет“, коментира евродепутатът Шваб. „Освен това, законът няма да засегне малките компании, които да иновират“.

Новата вратичка

Само преди месец, медиите и потребителите в интернет заляха с информацията, че Meta ще спре дейността на Facebook и Instagram в Европа. Като причината беше, че компанията няма да може свободно да трансферира данните на европейските потребители в САЩ и те трябва да останат в рамките на Стария континент. Така е описано в GDPR и вече европейските съдилища осъждат практиката на Meta за подобен обмен на данните, защото противоречи на директивата.

През февруари, технологичният гигант използва тази „закана“, като институционален натиск върху регулаторите от двете страни на Атлантическия океан, за да може да позволят заобикалят настоящите регулации. Именно това се готви в предварителното споразумение между САЩ и ЕС. Сделката беше обявена миналата седмица между щатския президент Джо Байдън и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

За момента споразумението носи името Транс-атлантическа рамка за опазване на личните данни (TADPF). Тя има за цел да реши проблемът създаден от налагането на GDPR и решенията на европейските съдилища за отмяна на досегашния договор за обмен на информация. Идеята е да се постигне компромис и САЩ да започнат да налагат някаква частична регулация по опазване на личните данни, които да са близки до тези на европейските. За начало, Вашингтон ще трябва да създаде специализиран съд по тези въпроси. Основната пречка е дали това трябва да бъде изрично записано в щатското федерално законодателство или не.

ЕС се опитва да изтъргува обмена на данни срещу вдигането на митата за продажба на стомана и алуминий, породени от спора между авиогигантите Airbus и Boeing. До голяма степен TADPF има потенциал да създаде вратичка за технологичните гиганти да заобикалят GDPR, дори и това да е частично. За момента е обявена само рамка и няма влязло в сила окончателно споразумение. Но показва, че Брюксел работи в тази посока, което е породено от натиск на IT компаниите над администрацията във Вашингтон.

The post Европа затяга технологичните регулации, но и подготвя вратички appeared first on TechTrends България.

Ситуацията около потенциалното напускане на най-ползваните социални мрежи в Европа има сходен спекулативен характер. Новината беше извадена от американските медии от годишния доклад на Meta, който компанията подава към федералната Комисия по ценни книжа на САЩ (SEC).

Документът следва конкретен шаблон за всички дружества, които се предлагат публично на борсата. Има секция, в която ръководството трябва да обясни в детайли всички потенциални рискове за оперативната дейност. Именно, от тези параграфи беше извадена идеята, че „Facebook и Instagram може да напуснат Европа“. Реалността е доста по-различна, но формулировката, която Meta избира в опит да окаже някакъв институционален натиск ѝ изиграва лоша шега.

Макс Шремс срещу технологичните голиати

През 2013 г. австрийският адвокат Макс Шремс започва своята неравностойна битка срещу технологичните гиганти Facebook и Google. Идеята му е да се спре масовото наблюдение на европейски граждани от страна на службите на САЩ по програмата PRISM. За нейното съществуване и някои от порочните практики се разбра повече от разкритията на Майкъл Сноудън по това време.

Делото срещу Facebook е заведено спрямо ирландското ѝ звено. Островната държава е европейската централа на социалната мрежа, като там се намират и сървърите, в които се съхраняват данните на гражданите от Стария континент.

Първите опити на Шремс удрят на камък, като през 2015 г. неговите жалби не са удовлетворени. Включително и делото в родната му Австрия не успява да доведе до някакъв пробив.

Бойно поле Ирландия

Европейският съюз реши да регулира по-стриктно опазването на чувствителната информация на своите граждани. Това доведе до създаването на Главната директива за опазване на личните данни, позната повече със съкращението си GDPR. Тя влезе в сила на 25 май 2018 г. и предизвика известно объркване на повечето дигитални бизнеси, както в рамките на ЕС, така и извън него.

Малко след влизането в сила на GDPR Макс Шлемс подава нови жалби в Ирландия. Под мерника на Шремс попадат освен Facebook, още Amazon, Apple, DAZN, Netflix, SoundCloud, Spotify и YouTube на Google.

Основното е срещу социалната мрежа Facebook. Между 2018 и 2020 г. щатските технологични компании могат да прехвърлят данните от Европа в САЩ по силата на международното споразумение Privacy Shield. То обаче е обявено за невалидно от Съда на Европейския съюз през юли 2020 г., защото влиза в конфликт с GDPR.

По същото време, ирландският регулатор по опазване на личните данни провежда разследване на практиките на Facebook да пренася персоналната информация на европейските граждани в САЩ. Първоначалните изводи са публикувани през август 2020 г. в които се казва, че социалната мрежа нарушава GDPR правилата и трябва да спре практиката. В документите подадени към SEC, Meta уточнява, че окончателното решение на ирландския регулатор се очаква да излезе през първата половина на 2022 г.

Опит за натиск от Meta

Технологичният гигант настоява да се постигне ново споразумение между САЩ и ЕС за свободен трансфер на данните. Защото настоящата ситуация е, че най-вероятно първо Дъблин, а след това и Брюксел ще забрани изнасянето на информацията на европейските граждани отвъд Океана. Meta формулират по такъв начин позицията си до SEC, че звучи като ултиматум.

„Ако не бъде постигната рамка за споделяне на данните или други алтернативни методи за трансфер между САЩ и Европа, то най-вероятно това ще доведе до невъзможност да предлагаме някои от нашите най-големи продукти, като Facebook и Instagram в Европа“, пише компанията в годишния си отчет към регулатора.

Важно е да се отбележи, че в предходния доклад към SEC за 2020 г. има сходно предупреждение по същия казус, но в по-мека формулировка. В случая, Meta се надява да окаже институционален натиск, за да може да се приеме подобно споразумение, което да ѝ позволи да продава данните на европейците на трети страни.

Насрещният пожар

Формулировката в документите на SEC обаче довеждат до напълно обратен ефект. Вместо натиск за ново споразумение, обществения интерес извъртя, че спирането на Facebook и Instagram е едва ли не неизбежно в Европа. Това дойде само дни след, като преди това технологичният гигант беше подложен на инвеститорски огън, заради първия, макар и минимален спад на абонатите на най-голямата социална мрежа.

Новината, донякъде изопачена на много места се развихри като пожар. Докато, зависимите хора от социалните мрежи, като инфлуенсърите, бяха в тиха паника, други злорадстваха за потенциалното оттегляне на Facebook и Instagram от Стария континент.

Някои европейски депутати от своя страна вместо опити за преговори, директно заявиха, че Meta не може да ги изнудва, за да може ЕС да промени своите регулации за опазване на личните данни. Сред тях беше и Аксел Вос – един от авторите на GDPR.

Инвеститорите също се повлияха от паниката и опасенията за изгубване на голям и ключов за Meta пазар като европейския не бяха приети леко. Технологичният гигант изгуби още около 100 млрд. долара пазарна оценка. Така в рамките на седмица тя пада от над 900 млрд. долара до 620 млрд. долара.

Отстъплението на Meta

Негативната реакция на пазарите и паниката на потребителите налага на Meta да действа. Технологичният гигант заявява, че не заплашва, че ще напусне Европа. Уточнява, че просто е предупреждавала за рисковете пред дейността ѝ – нещо, което се изисква от SEC в годишните доклади за всяка една публична компания.

Все пак допълва, че американският бизнес се нуждае от ясни правила, поради факта, че в момента регулациите за опазване на данните в САЩ и ЕС си противоречат. Това налага невъзможността за техния трансфер от сървири от едната страна към другата страна на Атлантическия океан.

Проблемът е, че Meta използва по-леките регулации за опазване на данните в САЩ, за да може да ги продава на трети лица. При прехвърлянето им от сървърите в Ирландия към Щатите се заобикаля GDPR. ЕС затвори тази вратичка, с обявяването на Privacy Shield-а за невалиден.

Опитът на Meta да окаже влияние върху американските институции за някакво решение, засега постигна обратния ефект. Европа втвърди позицията си, а от своя страна в САЩ се обсъждат идеи как да се пренесе GDPR рамката. Нещо, което ще накара Meta да пренареди бизнес модела си. Това ще се наложи да направят Amazon и Google ако стигнем до там. Ще видим какъв път ще изберат американските политици.

The post Как Ирландия „изгони“ Facebook от Европа appeared first on TechTrends България.

Натрупаното през вековете напрежение на Балканите избухва по наистина жесток и скоростен начин, който създава и други прякори на региона. „Буре с барут“ е друго популярно наименование, което продължава да напомня за избухливия характер на нашия регион.

В края на 2020 г. ставаме свидетели не на местна, но на потенциална „балканизация“ – тази на технологиите и интернет. Процесите са задействани, първите крачки са направени, въпросът е дали ще се извърви пътя докрай или това фрагментиране ще остане само частично. Глобалната мрежа вече не е запазена марка само за САЩ, но нейното трансформиране от световна, може да стане в регионална.

Регулаторите по света вече открито говорят за регионален интернет и облачни платформи. Започна битка за съхранението на личните данни, а за малко да има разкъсване дори на технологичните стандарти. Част от тези процеси в някои държави са започнати преди години и приключени, но обхващането им на по-голямата част от Земното кълбо е тенденция, която ще има послествия за всички.

Apple в плен на дракона

Последният пример е с Apple, за която се разбра, че е изградила два центъра за данни в Китай, които да обслужват изцяло местни потребители. Това е едно от условията на компанията да може да оперира в най-големята по население в света страна. Този компромис ѝ коства всички защити на личните данни, както се разбира от пространна статия на New York Times от 17 май.

Основната цел на това упражнение е информацията, която китайските потребители ще генерират да не напуска страната. Рестрикциите на Пекин обаче не спират дотук. Те настояват за стриктен контрол и достъп до данните. Това включва премахването на пълното кодиране на информацията, за да може властите лесно да я разчетат. Първоначалното споразумение между китайското правителство и Apple е било друго – но осем месеца след това, компанията е предала ключовете за дешифриране.

По-ключово е друго драконово изискване – сървърите да се оперират от китайска държавна компания. В случая, това е Guizhou-Cloud Big Data (GCBD). Експертите на Apple упражняват само дистанционен мониторинг от САЩ, а на място са служителите на GCBD. Ако има молба от властите за предаване на информация за някой китайски потребител, те се обръщат към местната компания, а не към щатския гигант.

В поведението на Пекин няма нищо странно или изненадващо. Китай от години се слави, че е издигнала „онлайн стена“, като контролира до голяма част интернет трафика в страната. Повечето големи имена от бранша са забранени да оперират на нейна територия, защото не искат да отговорят на изискванията на властите. Такива са Google, Facebook, Discord и много други. Неслучайно, техните местни алтернативи са толкова популярни в страната.

Облачни региони

Китай не е единствена в това дигитално затваряне. Това е първият компонент на „балканизацията“ на технологиите, като все повече ставаме свидетели на регионализирането на интернета и потока на данни. Още по-краен пример за това е Северна Корея, в която глобалната мрежа е само локална, като целият трафик и съдържание е строго контролирано.

Русия налага подобни правила като Китай. Двете държави изградиха паралелна инфраструктура по начин, че да могат „да изключват“ трафика потребителите да продължат да получават базова свързаност и достъп до основните услуги. Всичко трябва да се базира на местни сървъри.

Точно затова, ключов фактор за постигането на подобна независимост е съхранението на генерираните данни в регионални центрове. Apple в Китай прави точно това, Русия има подобно изискване, а след регулациите на Европейския съюз (ЕС) от последните години в лицето на легендарната директива GDPR ефективно прави същото.

Има една съществена разлика в подхода между Русия и Китай спрямо този на ЕС. Това е, че Брюксел се опитва да предпази данните на своите граждани, като изисква те да се съхраняват на територията на Съюза. Регулаторите на Стария континент слагат стриктни правила за сигурността и обработването им. Русия и Китай го правят повече с цел да могат властите по-лесно да имат достъп до тях.

Във всички случаи, ако някоя компания иска да доставя наистина глобални интернет услуги, тя трябва да има има сървъри в десетина ключови региона. Вече не работи концепцията, че онлайн бизнес може да се базира само в една държава и да обслужва целия свят. Освен от чисто технически причини, по-близките сървъри, водят до по-високо качество, вече имаме и стриктно регулаторни такива.

По-бързи услуги

Регионализирането на интернет услугите и сървърите има своите предимства и недостатъци. Google успя да се наложи като изключително надеждна облачна платформа с разполагането на стратегически сървъри по целия свят. За много хора, отварянето на търсачката е най-лесния начин да проверят в какво състояние им е връзката.

Изграждането на още по-комплексни облачни платформи, като стрийминг услуги, облачен гейминг и др. превръща използването на регионализирани центрове за данни в ключов компонент. Още по-голямо значение придобиват подобни системи, когато заговорим за концепции, които искат минимално забавяне – като например автономни автомобили. Те отиват по-надалеч, като вкарват в уравнението и периферните изчисления (edge), които допълват изградените регионални центрове за данни. Затова Microsoft, Amazon и Facebook се опитват да навлязат в тези сфери по един или друг начин.

Цената на дигиталната суверенност

Недостатъците са няколко. Примерите на Китай и Русия ги очертават ясно. Първият е, че тази регионализация и изграждане на национален интернет позволява на властите да имат лесен достъп до информацията, която се обменя в дадена страна. Това повдига редица морални въпроси.

Вторият и по-голям проблем е, че в един момент глобалната мрежа може да се превърне в регионална. Тоест, вместо всички да имат достъп до всичко, връзката и информацията да бъде разпределена в отделни „балони“.

Северна Корея е най-яркия пример в тази насока, въпреки, че трудно може да се каже, че страната е включена реално към интернет. Освен определени бройки компютри, които са на висшите партийни членове или на специализирани подразделения. Китай е по-умерен пример, но и неговата „велика интернет стена“ става все по-висока. Местните потребители са силно ограничени до локално съдържание и услуги, като международното такова е силно филтрирано.

Създаването на балони в САЩ и ЕС засега е малко вероятно, поне не и на толкова плътни. Брюксел засилва своите технологични регулации, особено в сферата на облачните и интернет платформи. Вдигането на мерника на онлайн гигантите, като Google, Apple, Amazon и Facebook, може да ги накара да променят типа съдържание, което предлагат на европейските си потребители или дори да напуснат региона. Някои щатски новинарски сайтове директно режат по геолокация читатели от Стария континент, защото не им се занимава с регулациите по GDPR, например.

Процесите по „балканизация“ на интернет вече са задвижени, въпросът е дали ще бъдат докарани до крайност. Ако това се случи то тогава интернетът ще трябва да се преименува на интранет (вътрешна мрежа – бел. ред.).

The post „Балканизацията“ на глобалната мрежа appeared first on TechTrends България.

Реакцията на американския гигант е породена от засилващите се опити на Европейския съюз да регулират технологичните компании, особено тези, които доминират в определени сегменти. Предвид новата заявка на Брюксел от миналата седмица за още по-стриктни правила за дигиталните мастодонти, като Apple, Google и Amazon, тепърва ще започнем да слушаме за подобни заплахи за изтегляне или прекратяване на операции на Стария континент.

Съдебни войни в Ирландия

Поводът за заплахата е делото, което се води в момента между Facebook и Комисията за опазване на личните данни на ЕС(DPC), който е базиран в Ирландия. В началото на септември, местният регулатор обяви предварително решение в което задължава социалната мрежа да спре да изпраща личните данни на европейските ѝ потребители в САЩ. DPC заплаши, че ще спре операциите на щатската компания ако не се подчини. Facebook от своя страна обжалва решението в съда.

Целият казус се разиграва в Ирландия, поради простата причини, че там са базирани операциите на социалната мрежа (и на доста други технологични гиганти), включително и там са разположени част от центровете ѝ за данни. Facebook беше принудена според влязлата в сила през 2018 г. главна директива за опазване на личните данни на Европейския съюз (позната повече като GDPR) да съхранява информацията на нейните европейски потребители в рамките на Стария континент. Другите известни локации са в Дания.

Именно в показанията по делото, представител на компанията заплашва, че ако решението на DPC влезе в сила, тя ще е принудена да прекрати операциите си в Европа.

„Ако решението бъде прието, предвид обстоятелствата не е ясно дали Facebook ще може да продължи да предлага достъп до услугите на Facebook и Instagram в ЕС“, коментира Ювийн Кънейн, директор „Опазване на личните данни“ във Facebook в Ирландия. Тя използва доста директни нападки, включително и лични такива към председателката на DPC Хелън Диксън, че решението е взето „еднолично“.

Кънейн допълва, че Facebook е третирана от регулатора тенденциозно, тъй като само социалната мрежа е била разследвана за подобна практика.

Стъпка назад

От централата на технологичния гигант обаче опровергаха подобни намерения. Пред Vice, говорител на социалната мрежа коментира, че „Facebook не заплашва, че ще напусне Европа“. Но подчерта, че компанията, както и за много други дружества е ключов трансфера на данни между Стария континент и САЩ.

На първа инстанция, ирландския съд е замразил решението на DPC, но е много вероятно регулаторът да го обжалва на втора. Кънейн все пак използва в изслушването и по-меки аргументи. Според нея, Facebook е ключов инструмент в изразяване на свободното слово на европейците, както и, че социалната мрежа е генерирала приходи за 208 млрд. долара в продажби за различни местни компании, които са я ползвали.

Бизнес моделът на технологичния гигант е изграден изцяло въврху продажбата на потребителски данни на различни рекламодатели. Ако се спре обменът на информация между САЩ и ЕС, това може да доведе до по-ограничени възможности на платформата за различни компании, които я ползват за популяризация на своите продукти и услуги.

Празни приказки?

Експертите поставят под съмнение заплахите на Facebook за тотално изтегляне от Европа. Те описват като „празни приказки“ по-острите изказвания на Кънейн. Google е отправял заплахи, че определени регулации в някои европейски държави могат да „счупят“ нейни услуг, какъвто беше случая с Франция и Google News. Засега, интернет търсачката не е заплашвала, че ще се изтегли напълно от региона.

От друга страна, ЕС има желение да реализира дългогодишния си блян и да регулира по-силно технологичните гиганти. Сред идеите е вкарването на дигитален данък, който да вкара пари в местните икономики. Facebook е в особено уязвима ситуация, тъй като социалната мрежа има доминиращо присъствие на Стария континент с 82% пазарен дял.

Европа затегна регулациите за опазването на личните данни с GDPR, а технологичният гигант се слави, че не се справя много умело с тази задача. Все пак, Facebook беше в центъра на скандала с изтичането на личната информация на милиони американци и европейци, покрай компанията Cambridge Analytica, които после бяха използвани от предизборния щаб на настоящия президент на САЩ Доналд Тръмп. Затова няма да е изненада, дори и ирландския съд да отмени решението на DPC, да има засилен регулаторен натиск от Брюксел.

The post Може ли Facebook да напусне Европа appeared first on TechTrends България.

Според ищците това е ставало през браузъра Chrome в „поверителен“ режим (Incognito mode). Дори при включена такава екстра, Google продължавал да проследява потребителските навици на хората чрез своята богата плетора от интернет платформи, като Google Analytics, Google Ad Manager и др., пише Reuters. Информацията е използвана от онлайн гиганта, за да предоставя насочена реклама, което е основния бизнес модел на компанията.

Концепцията зад Incognito (или Private) режима на браузърите обаче е точно обратната – неговата задача е да осигурява сърфиране в интернет без никакво проследяване. Което от своя страна е най-големия кошмар на Google. Интернет компанията е против тенденцията за поетапната забрана на т.нар. „бисквитки“ (cookies) или малки проследяващи файлове, които записват поведението и историята ви онлайн.

Важността на делото

Колективният иск е заведен в съда в Сан Хосе, щата Калифорния и може да включи всички американски граждани, които са ползвали Incognito режима на Chrome от 2016 г. насам и са им събирани неправомерно данните. Това означава, че за всяко нарушение Google е заплашена да плати по пет хиляди долара. Според ищците, интернет гиганта може да се наложи да задели над 5 млрд. долара за незаконно подслушване ако се докаже вината в съда.

Делото е от голямо значение поради няколко причини. Основната е, че се засилва натиска от страна на властите в САЩ срещу практиките на Google да събира по всевъзможни начини лична информация за потребителите. Компанията е подложена на подобна атака и от страна на Европейския съюз и има съмнения дали условията ѝ отговарят на главната директива за опазване на личните данни (GDPR) на Стария континент. Google все още държи рекордната глоба по това перо в размер от 50 млн. евро наложена от френските регулатори.

Натискът в САЩ също се усилва, като настоящото дело е стъпка в посока за по-голямо опазване на подобна потребителска информация в страната.

Доминацията на Chrome

Другата важна причина на делото е, че то показва, че Google се опитва да намери всякакви вратички за да продължи да следи поведението на хората, които ползват услугите ѝ. По-притеснителното е, че нейния браузър Chrome доминира на пазара и е се използва от малко над две трети от всички хора по света. Делът му е 68%, като следващия по популярност Firefox на Mozilla е с под 10% при PC сегмента. Предвид масовото използване на платформата Android, в който Chrome се използва по подразбиране, пазарното му влияние се увеличава значително.

Mozilla прави различни опити да постави неприкосновеността на личните данни на пиедестал в своя Firefox, но потребителите продължават по навик да ползват браузъра на Google. Независимо от излизащите наяве практики за следене.

Доминацията на Google при браузърите не се изчерпва единствено с Chrome, но продължава с технологията, която стои зад него. Енджинът Chromium започва да се използва от все повече други приложения, включително и един от дългогодишните конкуренти – Microsoft, вече разчита на него в последната версия на Edge. Той беше масово пуснат с последния ъпдейт на Windows 10 буквално преди часове на 4 юни.

Опасенията на технологичния сектора са, че Google дори и да не постигне 100% пазарен дял при браузърите ще владее все повече от технологията, която ни позволява достъп до интернет.

The post Google е съден за 5 млрд. долара за проследяване в интернет appeared first on TechTrends България.

Европейският надзорен орган по защита на данните (EDPS) призова за създаването на единно решение, което да се ползва от всички страни-членки. Причината е, че се събира доста персонализирана информация и е важно как тя се съхранява, използва и какво се случва с нея, след като отмине пандемията. Отговорите на всички тези въпроси и потенциални проблеми могат да се даде чрез ползването на едно приложение за целия ЕС. Това призова председателят на EDPS Войчех Вивиоровски.

По-ефективният подход

Според него, държавите се опитват да намерят най-добрия подход, с който да се борят с COVID-19 пандемията и затова е логично дигиталните решения да са сред предложените мерки. Вивиоровски поставя въпроса дали те се правят по най-ефективния начин, дали не прескачат регулациите за събиране на лични данни, както и какво ще стане след като приключат извънредните положения в страните от ЕС.

Той подчерта, че в момента всяка държава предприема различни технологични решения по събирането на лични данни на потенциални заразени. Вивиоровски не даде добри и лоши примери от пуснатите приложения, но настоява за създаването на единна програма за целия ЕС.

„EDPS призовава за създаването на паневропейски модел за приложение за борба с COVID-19, което да се координира на ниво ЕС“ Войчех Вивиоровски, EDPS

„EDPS призовава за създаването на паневропейски модел за приложение за борба с COVID-19, което да се координира на ниво ЕС“, обяви Вивиоровоски. „В идеалния случай, то може да се разработи заедно със Световната здравна организация и така да се обезпечи защитата на личните данни на глобално ниво“.

Идеята има няколко големи предимства. Унифицираният модел ще позволи на всички да събират, обработват и представят личните данни на своите граждани по еднакъв начин. Ще има лесни лостове за контрол на ползването на информацията, както и след като приключи пандемията бързото връщане към нормалността. С други думи, това може да е потенциалното изтриване на събраната база или съхраняването ѝ при доста крути мерки. Единното приложение ще бъде много по-лесно за проследяване дали се спазват регулациите на ЕС за опазване на личните данни (познати като GDPR), както и кой има достъп до тях и как се използват. Последното предимство е, че ще се създаде готово решение за тези страни от Стария континент, които не са инвестирали ресурси в разработването на подобно и ще получат готов инструмент.

Недостатъкът е, че разработването на такова може да отнеме доста време и да забави работата на готовите приложения в страните от ЕС.

Българският ViruSafe

Призивът идва едва ден, след като българското правителство, заедно с четири IT компании публикуваха ViruSafe – решение за борба с COVID-19. То беше демонстрирано през уикенда и включва три основни компонента. Първият е самото мобилно приложение, което е предназначено за гражданите. В него те могат да зададат своите лични данни, както и да обновяват симптомите си. ViruSafe е дело на ScaleFocus, като вече е налично за Android в Google Play.

За момента то е полезно само за хора, които проявяват симптоми, подобни на COVID-19 и за тези поставени под карантина. Засега то няма вградени общи данни в реално време, като такива е вероятно да са достъпни, след като се натрупа критична база от потребители.

Другите два компонента са налични за държавните институции. Като включват система за координация и споделяне на информация между различните ведомства. Както и аналитичен компонент, който позволява да се правят модели за предсказване на траекторията на пандемията. Те са разработени съответно от Software Group и SAS Institute. Самите данни се съхраняват в Министерството на здравеопазването и затова компаниите смятат, че се изпълняват всички регулации по GDPR.

The post Европа предложи създаването на единно мобилно приложение срещу COVID-19 appeared first on TechTrends България.

Това е записано в новата информационна стратегия на ЕС, която трябва да послужи за основа на последващи конкретни действия в сферата на информацията. Към нея, Европейската комисия публикува и Бяла книга за развитие на изкуствения интелект (AI) на Стария континент.

Всички тези действия са продължение на плановете на Брюксел за създаване на единен цифров пазар, който до скоро включваше регулация на телекомите, създаване на хармонизирани правила в електронната търговия и др.

Икономика на данните

Визията на ЕС е доста смела и идеализирана. Европа трябва да се превърне в лидер в икономиката на данните. Това ще стане чрез създаването на единно информационно пространство в рамките на Съюза. В него, данните трябва да текат максимално свободно и да могат да се ползват от гражданите, бизнеса, публичните администрации и научните изследователи. Целта е да се взимат много по-бързи и адекватни решения, баизрани на реална информация. Споделените елементи няма да включват чувствителни лични данни.

„Днес, представяме амбицията ни да формираме дигиталното бъдеще на Европа, обяви Урсула фон дер Лайен“, председател на ЕК. „Тя покрива всичко – от киберсигурност, през критична инфраструктура, дигитално обучение и умения, до демократизиране на медиите“.

„Амбицията ни да формираме дигиталното бъдеще на Европа покрива всичко – от киберсигурност, през критична инфраструктура, дигитално обучение и умения, до демократизиране на медиите“ Урсула фон дер Лайен, Европейска Комисия

ЕК предлага да постигне това, като изгради регулаторна рамка, която да контролира управлението, достъпа, съхранението, обработването и използването на отделната информация между бизнеса, гражданите, правителствата и администрациите. Ще бъдат създадени и специални механизми за стимулиране на това споделяне, както и такива за опазването на изтичането на лични данни или ползването на достъпните за користни цели.

Стратегията предвижда подрепянето на изграждането на технологични системи и инфраструктура от следващо поколение, която ще засили и улесни всички тези процеси. ЕК споменава най-вече облачната инфраструктура (центрове за данни, взаимосвързаност и уеб базирани платформи). Тя не конкретизира допълнително, но има предвид и разгръщането на мобилни мрежи от пето поколение (5G), периферна инфраструктура (Edge) и Интернет на нещата.

Комисията има няколко сфери, в които иска да концентрира част от усилията си, като сред тях са – индустриалното производство, възобновяеми технологии, мобилността и здравеопазването. За тях ще бъдат изготвени специфични действия.

По традиция, администрацията в Брюксел не беше много конкретна за следващите си стъпки. Предвижда се представянето на закон за дигиталните услуги и план за европейските демократични действия, регулация за електронната идентификация и услугите около тях (eIDAS), както и засилване на киберсигурността.

AI с Бяла книга

Област, в която ЕС излиза с малко повече конкретика е изкуствения интелект. Те идват под формата на Бяла книга за AI, в която са описани действията, които Брюксел предвижда в този перспективен сектор. Те са разделени на два типа. Първият е промотирането на изкуствения интелект в рамките на Европа. Това ще стане чрез публично-частни партньорства в сферата на AI и роботиката, засилване и свързване на изследователски центрове в тази насока. ЕК планира във всяка държава-членка да се създаде поне по един център, който да е специализиран в изкуствен интелект.

ЕС ще се опита да осигури финансиране на различни проекти, базирани на AI, което ще става с помощта на Европейския инвестиционен фонд. Ще бъдат разработени и механизми за интеграцията на изкуствен интелект в процеса на обществени поръчки на Стария континент и постепенното му приемане в административния апарат на Съюза.

Към всичко това естествено върви и подготовката на определена регулаторна рамка. ЕС планира да се създаде ново законодателство, което да опази Стария континент от рисковете свързани с AI, но без да навреди на приемането на иновативни рехнологии. Високорисковите технологии трябва да бъдат създавани прозрачно, да могат да се проследяват и да са контролирани задължително от хора. Властите ще трябва да могат да проверяват AI системите по същия начин, по който инспектират производителите на коли, играчки или козметичните компании.

Цифровите мерки до момента

От близо две десетилетия ЕС се опитва да създаде единен технологичен пазар. Половината от времето премина в изграждането на концепции и стратегии. През останалото започнаха да се създават и определени инициативи. Първи под мерника на регулациите попаднаха телекомите, които бяха подложени на силен натиск за сваляне на цените, разликите в роуминг тарифите, цените на едро, формата на договорите и още много други.

Постепенно идеята се прероди в изграждането на единен цифров пазар, което се наложи след като облачните технологии и големите масиви от данни започнаха да движат икономиките. От 2014 г. ЕК започна да изкарва определени инициативи със смесени резултати.

Първият пример е директивата за отворените данни, според която, всички публични институции в ЕС трябва да отворят информационните си бази данни за гражданите и бизнеса, без да се разкрива чувствителна информация. Печално известната Генерална директива за защита на личните данни (позната повече под съкращението GDPR) е втория голям пример в тази насока.

Идеите на ЕС за създаване на единен информационен пазар звучи повече от добре. Регулациите са дали своя положителен оттенък в някои сфери, но са донесли и някои негативи. С елементи като GDPR, данните на потребителите в Европа се предпазват по-надеждно, например. С Брекзит се оказа, че информацията на гражданите на Великобритания ще преминат по правилата за опазване на САЩ. Но същата директива създаде големи разходи за бизнеса и дори паника в последния момент.

Отделно, администрацията на ЕС има лошата репутация, че работи много мудно. Причините са много, включително, процесите по изготвяне, одобрение и прилагане на директивите са дълги, продължителни и изискват подкрепата на всички държави-членки.

The post Европа иска да създаде единен пазар за данни appeared first on TechTrends България.

Каква е разликата? Всичко опира до една-единствена дума – пари. Бизнесът на Google разчита изключително много на извличането на все повече информация за потребителите. След което, компанията използва тази възможност, за да продава доста насочена реклама.

Бисквитките са ключов инструмент в проследяването на потребителското поведение онлайн. Тенденцията за все по-строгия им контрол и дори блокиране от редица браузъри, поставя Google в неловка ситуация. Без тях, компанията по-трудно ще доставя релевантни реклами, с което може да се наруши прецизността и ефективността на настоящите ѝ услуги.

Всичко това доведе до публикацията на дълго защитно писмо, в което тя обяснява, че всъщност бисквитките са полезни и помагат глобалната мрежа да уважава повече личното пространство. Което предизвика гнева на редица експерти.

Какво са бисквитките?

В онлайн пространството, т.нар. бисквитки (Cookies) са малки текстови файлове, които се ползват за по-лесното разпознаване и проследяване на потребителската дейност онлайн. В тях се записва различна информация, като най-често се поставя единен идентификационен номер на устройството и браузъра, от които се влиза в различни сайтове.

Работата на действие на бисквитките е сравнително елементарна. Например, посещавате Amazon.com и страницата изпраща към браузъра текстов файл, на който е записан съответния идентификационния номер. След което различни действия на страницата могат да бъдат записани и зачислени към него. Ако поръчате или разгледате различни книги през Amazon, сайтът запомня дейността посредством бисквитките. След като затворите страницата и я отворите, да кажем след два дни, на базата на събраната информация, той може да даде персонализирани предложения – подобни на тези книги, които сте разглеждали или поръчали. При това без да сте си направили или влезли в своя профил.

Бисквитките се ползват в някои ключови инструменти на Google. Например в Google Analytics с тяхна помощ може да се направи подробна разбивка на аудиторията, която посещава съответния сайт – по пол, възраст, предпочитания, устройства, браузър и много други. Основната им сила е в предоставянето на по-персонализирано съдържание на рекламите, както за потребителите, така и за рекламодателите.

Мерките срещу тях

Различни правозащитници смятат, че чрез бисквитките се нарушава личната неприкосновеност на онлайн потребителите. Причината е, че те могат да съберат страшно много информация и да проследяват доста подробно активността на посетителите на сайтовете.

Не е изненада, че първите институции, които решиха да вземат мерки срещу тях са тези на Стария континент. Европейският съюз предприема първите действия още от 2002 г., като задължава всички сайтове да искат съгласие от потребителите си, за използването на бисквитки. Крайният ефект е меко казано с противоречиви резултати. В момента почти на всяка страница се показва изскачащ надпис „Този сайт ползва бисквитки“, който по-скоро отегчава потребителите, отколкото им дава допълнителна информация.

С навлизането на Общата директива за защита на личните данни (GDPR), бисквитките получават по-задълбочена терапия от страна на ЕС. Сега сайтовете, които прилагат подобни файлове, трябва да дадат възможност на потребителите да изберат дали се ползват такива или не. Пълното изпълнение на директивата изисква създаване на меню, в което посетителите да посочат с кои бисквитки са съгласни и с кои не. Доста сайтове, заобикалят наредбата, като създават тези прозорци за избор по такъв начин, че потребителите реално да изберат или да се съгласят с всички опции (б.р. – TechTrends.bg към момента не използва бисквитки, макар че има включена политика за тях).

САЩ също се задействат в борба срещу бисквитките през 2000 г. след скандали за следене на потребителите на различни правителствени сайтове (като този на Белия дом, ЦРУ и др.).

Браузърите постепенно започват да вкарват функции, които да елиминират ползването на тези файлове. Първи в това отношение е Mozilla и техния Firefox, което е логично, предвид стремежът на организацията да създаде максимална идеализирана онлайн среда. Те налагат, т.нар. „поверителен режим“, който отваря отделен прозорец на браузъра и онлайн сърфирането при него изключва файловете за следене. Тази функция се добавя впоследствие от почти всички останали разработчици.

През последните месеци, Apple, Mozilla, Microsoft и останалите предприеха следващата крачка в борбата с бисквитките. Те започнаха да експериментиране с поставяне на функцията за пълното блокиране на проследяващите файлове по подразбиране в своите браузъри. Действие, което Google се опитва да избегне по всякакъв начин. И не само, доста рекламодатели са против подобно развитие на нещата. Така например, през 2012 г., когато Microsoft приложи същото действие, то беше посрещнато на нож от рекламната гилдия в САЩ. Което накара, софтуерният гигант да смени позицията си през 2015 г.

Сега, четири години по-късно тенденцията отива към постепенното забраняване на бисквитките.

Защитата на Google

Миналата седмица, на 22 август, Google публикува позиция, в която описва, че бисквитките са необходими за съществуването на по-безопасен и спазващ личната неприкосновеност интернет. Аргументите в общи линии опират до това, че за да може да функционира глобалната мрежа и да действат бизнес моделите, компаниите трябва да могат да предлагат насочено и персонализирано съдържание. Което става или с бисквитките или с по-груби методи, като извличане на различни парчета информация, които се използват за профилиране (който носи името fingerprint). Когато първите се блокират частично или пълно, рекламодателите прибягват все повече към втория, който потребителите няма как да контролират.

Google предлага и конкретно решение – Privacy Sandbox. Това е система, чрез която продължава да разчита на бисквитките, но се опитва да използва доста повече контекст, за да може да определи поведението на потребителите, без да ги идентифицира напълно. Което не преодолява проблема със следенето.

Намерението изглежда добро на първо четене, но идва буквално две седмици след съдебно споразумение, което Google постига в дело точно за нерегламентирано използване на бисквитки. Според съда, компанията инсталира подобни проследяващи файлове, като използва слабости в браузърите на Internet Explorer на Microsoft и Safari на Apple. С което поддържа потока от потребителско поведение за рекламодателите. Google трябва да плати 5.5 млн. долара, но сумата основно ще бъде за покриване на съдебните разходи, а не толкова за изплащане на обезщетения. Освен това компанията трябва да прекрати неправомерната практика

Все пак делото може да предизвика нови искове от потребители или правозащитни организации, които да вземат на прицел практиките на Google.

Битката на браузърите

Има и друга причина, интернет компанията да е толкова чувствителна, когато става дума за политиката на бисквитките. Тя е свързана с доминиращата позиция на браузъра Chrome. При настолните компютри, той притежава над 70% пазарен дял в световен мащаб, докато при всички устройства, той е малко над 63%, показват данните на Starcounter. Останалите браузъри имат доста по-слабо ползване.

Потребителите все повече гледат не само бързината и удобството на браузъра, но и неговите възможности за по-поверително сърфиране. Такива механизми, агресивно се интегрират в конкурентите, като Firefox, Safari, Edge и др. Chrome може да загуби позиции и в много дългосрочен план дори лидерството си, ако не вземе мерки. Затова Google предприема половинчато решение.

Позицията на компанията, че бисквитките са жизнено необходими за съществуването на съвременната интернет икономика, обаче предизвика доста полемика. Някои изследователи посочиха, че след въвеждането на GDPR регулацията в ЕС, издатели като New York Times напълно се отказаха от проследяващите файлове при обслужването на европейските си читатели. Вместо това те предлагат насочени реклами базирани на локация и контекст, вместо на бисквитки. Което е вид fingerprint метод, но ако бъде ползван в умерени количества, той може да анонимизира потребителите.

Компромисен вариант

Google е прав за едно – няма как да имаме напълно неприкосновен за личното пространство интернет, който да предлага насочени и персонализирани реклами. Просто няма как да стане. Трябва да се намери компромисно решение. Пълното блокиране на бисквитките няма да елиминира персонализираните реклами, но ще намали пълнотата на информацията, която рекламодателите получават за потребителите. Което може да навреди върху маржа на печалбата на компании, като Google. Но няма да разруши бизнес модела.

Според изследване на Университетите в Минесота, Калифорния, Ървин и Карнидж Мелони, цитирано от Wall Street Journal, показва, че поведенческите насочени реклами, добити чрез бисквитки, добавят едва 4% повече приходи за рекламодателите. Изводите от него са добити чрез разглеждането на милиони трансакции в САЩ осъществени в рамките на една седмица.

Крайните рекламодатели изобщо не усещат тези 4%, защото 60% от приходите за дадена онлайн реклама обикновено минават през посредниците. Които в повечето случаи са Facebook и Google. С което, бисквитките са просто добавка към маржа на печалбата на тези две компании.

The post Google иска бисквитки appeared first on TechTrends България.

Мащабен теч

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е санкционирала финансовата институция с 1 млн. лева, заради изтичане на поверителна информация. Според регулатора, данните от над 23 хил. кредитни досиета, които включват над 33 хил. клиенти на банката са били „неправомерно разкрити и достъпени от трети лица“.

КЗЛД обяви, че изтеклата е информация е доста подробна, дори повече от скандала с НАП преди месец. Тя съдържа три имена, ЕГН, постоянен или настоящ адрес, копия на личните карти, с почти всичко по тях – дори ръст и цвят на очите. Кредитните досиета, които са били достъпени неправомерно са съдържали и куп други документи – данъчни, здравни и пенсионни осигуровки, здравословно състояние, включително и в някои от тях е имало удостоверения от ТЕЛК за намалена работоспособност.

Мащабите на теча са доста по-големи, защото във файловете се е съдържала и голямо количество информация за свързани с клиентите хора, като например съпрузи, продавачи, наследници, поръчители на кредити и др.

В прессъобщението на регулатора не се съобщава за естеството на теча – дали данните са били достигнати чрез външно проникване на системата ѝ или нейни служители са ги предали на трети лица неправомерно.

GDPR и глобите

Проверката на КЗЛД е продължила повече от месец и е установила, че Банка ДСК не е успяла да приложи необходимите технически средства и организация за опазването на личните данни на своите клиенти. Регулаторът се позовава на влязлата в сила през миналата година Общият регламент за опазване на личните данни на Европейския съюз, позната повече със съкращението GDPR, като основание на проверката и наложената впоследствие глоба.

Санкцията на Банка ДСК е една от най-солените в България до момента, на база на новите европейски правила. Първата глоба по GDPR в страната също беше към банка. През февруари КЗЛД е наложила санкция от 1 000 лева на банка, която звъняла на свой клиент, но не по повод негови задължения, а в търсене на информация… за съседката му. Тя е вследствие на жалби на потребителя подадена към регулатора.

Към май в рамките на целия ЕС са били наложени глоби за общо 56 млн. евро свързани с неспазване на новата директива GDPR.

The post Банка ДСК е глобена с 1 млн. лева за изтичане на лични данни appeared first on TechTrends България.