Основният съперник на пазара за конзоли Sony донякъде очаквано е най-върлият противник на сделката. Любопитното е, че докато японският гигант се опитва по всякакъв начин да блокира придобиването, той е стратегически партньор на Microsoft в редица сфери сред които са гейминга, облачните технологии и изкуствения интелект.

Федералната комисия по търговия на САЩ (FTC) реши не просто да не одобри мегасделката, но и да заведе дело срещу нея. Това е най-голямата ескалация на щатски регулатор срещу технологичен гигант от години насам. Също така е и първата така срещу голяма сделка на основен играч от IT сектора. Нещо, което може да промени отношението на Вашингтон към една честа досега практика да се изкупуват конкуренти и по-бързо да се окрупнява пазара.

Именно, заради всички тези неща, дали ще мине сделката и какви ще са последствията за нея ще има фундаментални последствия. Защото тя най-вероятно ще формира отношението и ще положи практиката на регулаторите в САЩ, Европейския съюз и други региони спрямо подобни технологични окрупнявания.

Регулаторните препятствия

FTC директно подава жалба в съда относно сделката. Аргументите на регулатора са, че Microsoft ще използва сделката да ограничава съдържанието на Activision-Blizzard и да не го предоставя на конкурентни платформи. Което ще доведе до „ограничаване на иновациите“ в гейм индустрията.

„Microsoft вече е показвал, че може да ограничава съдържанието си за своите гейм конкуренти“, коментира Холи Ведова, директор на Бюрото по конкуренция във FTC, в официалното становище на комисията. „Днес се опитваме да спрем Microsoft да поеме контрола над водещо независимо гейм студио и да го използва, за да ограничи конкуренцията в различни, динамични и бързоразвиващи се пазар“.

Аргументите на FTC продължават, че Activision-Blizzard има много силно портфолио от видеоигри. Сред които са Call of Duty, World of Warcraft, Diablo и Overwatch. Те разполагат с милиони играчи по света и са изключително разпознаваеми сред потребителите. От Комисията също така се опасяват, че не само, Microsoft може да ограничи разпространението, но и да повиши цените на крайните продукти.

Регулаторен натиск ще има и от другата страна на Атлантическия океан. Британските и европейски власти все още разглеждат сделката. Европейския съюз (ЕС) си даде срок до април месец да излезе с решение дали я одобрява и ако да дали ще наложи допълнителни условия. Реакцията на САЩ, може да повлияе и върху решението на тези два регулатора.

Спорещите страни

Основните противници на сделката са очаквано – конкурентни платформи за разпространение и другите два водещи играча. Nintendo и Valve обаче са със сравнително умерени позиции. Те се съгласиха на предложението на Microsoft да лицензира за 10 години поредицата Call of Duty и тя да е налична на всички платформи през този период.

Valve може да няма проблеми с бъдещето гейм съдържание на софтуерния гигант, както и на тия на Activision-Blizzard. След придобиването си от Microsoft, Bethesda например премести поддръжката си на всички настоящи игри в магазина Steam на компанията на Гейб Нюел. Много е възможно това да се случи и със сегашните заглавия на Activision-Blizzard.

Sony е най-върлият противник на сделката. Японският гигант се опасява, че Microsoft ще ограничат каталога на разработчика за конзолата PlayStation. Sony има сравнително силно влияние, тъй като в САЩ най-популярните подобни устройства са основно тяхното и Xbox на софтуерния гигант. Причината на азиатската компания може да е по-скоро друга.

Обичайна практика

Колкото агресивно се съпротивлява срещу сделката, също толкова ожесточено Sony прилага практиката с ексклузивността на игрите. Тя е обичайна в гейм индустрията, но японският гигант, заедно с Nintendo я налагат повече от Microsoft. Сега, като софтуерният гигант контролира доста мощно портфолио от заглавия и франчайзи той ще може да го използва за „размяна“. Като Sony няма да може да се противопостави на подобни предложения.

Което е логично обяснение за съпротивата на японската компания. Особено предвид факта, че Sony и Microsoft постигнаха няколко стартегически партньорства в сферата на гейминга, облачните технологии и икзуствения интелект. Реално, двата големи конкурента работят заедно по технологиите, които стоят зад игрите.

Защо тогава Nintendo няма толкова проблеми със сделката на Microsoft. Причината е проста, компанията има друга аудитория на своите игри и реално двете със софтуерния гигант се допълват като пазари в момента. Естествено, остава и чистият страх, че Microsoft наистина в един момент може да спре разпространението на игрите, които притежава за PlayStation.

По-големите ефекти

Битката между FTC и Microsoft е доста по-политизирана отколкото изглежда. Това е първият голям случай на новата председателка на комисията – демократката Лина Кхан. Нейната партия се обяви за по-силно регулиране на технологичния сектор, докато беше в опозиция при предходната администрация на президента Доналд Тръмп. С идването в Белия дом на Джо Байдън се очаква примката около IT гигантите постепенно да се затегне.

Блокирането на сделката между Microsoft и Activision-Blizzard е важна част от тази политика. Една от посоките на регулиране, която демократите обсъждаха и предлагха беше да се спрат потенциални консолидации, които могат да навредят на конкуренцията. Любим пример е придобиването на Instagram от Facebook (сега Meta), с което компанията на Марк Зукърбърг бетонира своята позиция на доминираща социална мрежа.

Завеждането на дело, вместо поставянето на условия за реализирането на сделката на Microsoft има за цел да се даде ясен политически сигнал за поската на развитие. С други думи няма да е единственото придобиване, което ще бъде гледано под лупа и с висока критичност от FTC.

The post Регулаторната игра на САЩ с мегасделката между Microsoft и Activision-Blizzard appeared first on TechTrends България.

Разследването ще трябва да анализира практиките на тези компании в областта на интернет търсенето, социалните мрежи и онлайн търговията. Новината беше съобщена първо от Wall Street Journal, а след това беше потвърдена и обявена официално от самото правосъдно министерство.

Властите в САЩ все повече се фокусират върху ситуацията около технологичния пазар

Тя идва като продължение на нарастващото политическа и обществена воля в САЩ за по-стриктно регулиране на технологичния сектор. Недоволството беше формирано след поредица от скандали, най-големият сред които беше този с Cambridge Analytica. При него се предполага, че е събирана информация за милиони граждани и използването на социалната мрежа Facebook за потенциален инструмент при президентските избори през 2016 г. в страната.

Властите в САЩ все повече се фокусират върху технологичните гиганти, особено покрай тяхната нарастващо икономическо и дори обществено влияние. Примери от последните месеци е потенциалната нова криптовалута Libra на Facebook, която според някои политици може дори да бъде заплаха за щатския долар като световна резервна валута. Други опасения са свързани с нарастващото влияние в онлайн рекламата на Facebook и Google, които по различни данни държат над 60% от нея в САЩ, както и доминацията на Amazon при онлайн търговията.

Тежката артилерия

Действията на DoJ идват само седмица след като Федералната комисия по търговията (FTC) на САЩ наложи рекордна за регулатора глоба от 5 млрд. долара. Тя обаче се смята за недостатъчна и капка в морето от приходи, които генерира всеки месец социалната мрежа. FTC вече има изградени планове за потенциално регулиране на технологичния сектор, но историята е показала, че комисията действа сравнително меко при подобни разследвания.

За сметка на това DoJ се смята за тежката артилерия, когато става дума за разрешаването на големи антимонополни случаи. Именно правосъдното министерство решава да разцепи доминиращия телеком в САЩ Bell Systems през 80-те години на миналия век.

Две щатски институции паралелно ще разследват IT гигантите

Според информацията на Wall Street Journal, мерките, които може да вземе DoJ вследствие на разследването на технологичните гиганти може значително да задмине тези, които са били планирани от антимонополните власти до момента. Двете ведомства в момента споделят тези функции, но паралелните действия могат само да засилят натиска върху IT сектора в САЩ. Съществува сценарий, в който компаниите от индустрията може да се налага да отговарят едновременно на разследвания от FTC и DoJ.

Министерството на правосъдието ще направи доста мащабно проучване на големите имена, като Amazon, Google, Apple и Facebook. То ще включва от това как са изградили бизнеса си, какво е влиянието им в момента на пазара и как използват огромния масив от потребители с който всеки един от тях разполага.

Проучването на DoJ ще бъде доста мащабно и е възможно да прерасне в индивидуални разследвания на различни компании

На базата на това разследване DoJ може започне конкретни производства срещу отделни компании. С което случаите да се разглеждат един по един. Целият процес е доста отворен – няма конкретизирани крайни цели, нито финализиран списък с дружества. Възможно е, DoJ да започне да разглежда компании, които са извън обичайните заподозрени (Amazon, Apple, Google и Facebook).

Холдингът Alphabet, под шапката на който е Google, се предполага, че вече се разследва от DoJ за нелоялна конкуренция и монополни практики. Тази информация, все още не е потвърдена.

Призиви за разцепване

В историята САЩ е позната, като страна, която не обича да се меси на пазара. Когато обаче го прави, става със замах. Държавата е разцепвала бизнеси за милиарди със стотици милиони потребители преди. Точно това в момента някои политици активно призовават да се случи с технологичните компании.

Сенатор Елизабет Уорън директно стартира предизборната си кампания за президент, с конкретни мерки, чрез които да се постигне този краен резултат. На прицела ѝ попадат Amazon, Apple, Google и Facebook.

Призивите за разцепване на технологичните гиганти в САЩ стават все по-популярни в страната

Нейната идея е да се приравни статуса на дигиталните платформи с този на мрежите за комунални услуги. Което според законодателството на САЩ означава, че една компания не може едновременно да предлага достъп до тях и до допълнителни услуги. Което автоматично предразполага за разцепване на интернет търсенето на Google с рекламния ѝ бизнес.

Apple нееднократно призовава за по-меки регулации конкретно в по-стриктното опазване на персоналната информация и налагането в САЩ на правила, подобни на европейската Главна директива за опазване на личните данни (GDPR). Изправен пред натиска на различни разследвания от страна на властите, зад идеята застана и Facebook. Microsoft също клони повече в тази посока.

Но далеч по-стриктното регулиране, което включва разделяне на бизнесите, е най-големия страх на всички технологични гиганти. Основателят на Amazon, Джеф Безос призна, че едно от най-големите предизвикателства пред компанията е именно опасността от по-стриктна намеса на държавата.

The post САЩ прави първа крачка към регулиране на технологичните гиганти appeared first on TechTrends България.