Европа усеща последствията от това доста силно. Независимо от все още високия ѝ икономически, социален и технологичен статус, Европейският съюз (ЕС) така и не успя да изгради собствени дигитални платформи. Търсите нещо в интернет – минава през американския Google. Пазарувате нещо онлайн, шансът да разчитате на щатския Amazon или китайския Alibaba е огромен. Социалните мрежи са почти изцяло американски – Facebook, Instagram, WhatsApp, LinkedIn и др., с китайското изключение TikTok.

Идеята за стриктни технологични регулации циркулират от десетилетия от двете страни на Атлантическия океан. Под някаква форма са правени опити за налагане на по-стриктен контрол, като Microsoft влезе в ролята на опитно зайче от началото на 21 век. Google, Amazon, Apple и Meta останаха дълго време извън полезрението на регулаторите и изградиха истински технологични империи.

Вариантите за налагането на по-стриктен контрол над тях бяха няколко. По-болезнения включваше и физическото им разцепване. ЕС първо засили защитата на личните данни чрез GDPR през 2018 г., а от тази година влизат и първите по-големи регулации, свързани точно с технологичните гиганти. В тази роля влиза Законът за цифровите пазари (DMA). Комбинацията между двете, заедно с някои чисто пазарни тенденции може да доведат до пълна трансформация на интернет и дигиталните технологии. Като например преобръщане на представата ни за мрежова неутралност.

„Пазачите“ на глобалната мрежа

ЕС разделя технологичните компании на две категории в новия DMA. В едната са гигантите, които са концентрирали в себе си прекалено много пазарна власт, а в другата – всички останали. Първите са обозначени като „пазачите“ на глобалната мрежа или т.нар. gatekeepers. Брюксел ги посочи и поименно кои са те – Alphabet (Google), Apple, Amazon, Microsoft, Meta (Facebook, Instagram и др.) и ByteDance (TikTok). Те предоставят „ключовите“ услуги онлайн и е почти невъзможно да бъдат заобиколени с алтернативни такива.

Подходът на Европа е на хартия изключително прост – пазачите или технологичните гиганти трябва да могат да позволят на конкурентите да пускат услуги, приложения и продукти в своите екосистеми. А не да ги ограничават, независимо дали говорим за косвени, прикрити или открити рестрикции.

Доста примери могат да се дадат. Apple да позволи инсталацията на приложения на iPhone и iPad от магазини, различни на App Store, както и разплащания, които не са Apple Pay. Meta да позволи изпращане на съобщения между различни платформи, които не са ограничени само до нейните Messenger, WhatsApp или Instagram DM. Google и Amazon ще трябва да прекратят практиката си да бутат резултати от търсения на техни услуги и продукти, за сметка на конкуренти.

Другият ключов момент е опазването на личните данни. Тук, ЕС надгражда вече съществуващата регулация GDPR, като налага строги правила на технологичните гиганти как да съхраняват информацията на своите потребители. По-важното – затягат се правилата за споделянето или продаването на личните данни между компаниите. От години, гигантите имат сключени споразумения помежду си да използват информацията на потребителите.

Отваряне вместо разделяне

Новият закон на ЕС създава нова практика, вместо да се търси разделяне на компаниите с монополни възможности, те да бъдат задължавани да се отворят доброволно за конкуренцията. Ако не го направят, тогава Брюксел ще ги принуди със солени глоби, които могат да достигнат до 20% от глобалните приходи на дадения нарушител. Всичко звучи перфектно на хартия, но за прилагането на практика, тепърва ще видим дали ще има подводни камъни.

Идеята на ЕС контрастира от призивите от преди няколко години на различни политици, включително и американски, че IT гигантите трябва да бъдат разцепени. Някои от предложените решения предвиждаха например Google да раздели бизнеса си на такъв за търсене и такъв за онлайн реклама. Същото трябваше да се приложи за Meta, само че в сегмента на социалните мрежи.

На теория, така ще се позволи на технологичните гиганти да запазят настоящите си бизнес модели и платформи. Но няма да се възползват от господстващото си положение да потискат по-малките конкуренти. Както ще се опазят личните данни на потребителите, а самите те ще получат и по-голям избор при ползване на дигитални продукти и услуги.

Първите резултати

На първи прочит моментните резултати тръгват в тази посока. Като всичките технологични гиганти започват да правят промени в своите услуги, платформи и екосистеми. Apple пусна специални ъпдейти за iOS, App Store и браузърът Safari, с които те да отговарят на изискванията на ЕС и DMA. Това включва допълнителни настройки за поверителност и управление на личните данни. Но най-вече алтернативни методи за разплащания в екосистемата на гиганта и създаване на други дигитални магазини. Нещо, което Apple дълги години не позволяваше да се случи.

Подобен ход прави и Google, като напълно преработва своите системи. Включително и чувствителните за него резултати в търсачката и работата с личните данни на потребителите. Последните също са във фокуса на ByteDance и TikTok, но от популярната социална мрежа не дават толкова широко обяснение, какво точно са променили. Сходни са действията и на Amazon, както като взети мерки, така и като конкретика.

Meta от своя страна, предостави „избор“ на потребителите. Технологичният гигант предложи две опции на абонатите си – да ползват услугите безплатно с реклами и пълния пакет ползване на личните данни или да си платят за абонаментен пакет, за да не се ползва тяхната информация и да не получават промоции. Сред другите промени са нотификации към потребителите на различните платформи, дали искат да свързват акаунтите си между отделните услуги.

Недоволство и от двете страни

Технологичните гиганти не се съгласиха толкова лесно на промените. Те наляха само през 2023 г. над 100 млн. евро в лобиране срещу DMA, от които 40 млн. евро се падат на водещите 10 компании. След неуспеха им на ниво ЕС, те се обръщат към правителството на САЩ в отворено писмо за намеса. Допълнително подкрепени от няколко американски сенатора. Администрацията на президента Джо Байдън изпрати две писма с изразена „загриженост“ за предстоящите регулации в Европа, но само дотам.

САЩ също разглеждат няколко варианта за налагане на по-стриктни правила над технологичните гиганти. По-радикалните идеи включваха разцепването на компаниите на парчета, нещо, което Вашингтон е правило преди с железниците, телекомите и петролните дружества. Други се опитват да адаптират европейския DMA и дори са внесени няколко версии в Конгреса, но за момента те не са задвижени.

Като цяло, САЩ успешно преписа част от правилата наложени от GDPR на своя почва. Това беше и едно от условията Вашингтон и Брюксел да продължат споразумението за трансатлантическото споделяне на потребителските данни. Което се води жизнено важно за оперирането на технологичните гиганти на Стария континент. Затова и очакванията, че САЩ ще приемат нещо в духа на DMA са ако не големи, то значителни.

ЕС обаче не се впечатлява толкова от начина по който „пазачите“ се отнасят към новите правила. Дни след влизането в сила на DMA и обявените промени от технологичните гиганти, Брюксел веднага погва три от тях. Европейската комисия (ЕК) започна разследване на Apple, Google и Meta, че не са спазили духа на регулациите. Първите две налагат някои ограничения при отварянето на екосистемите си, а последната, заради привидния избор – „плати или се съгласи“. Разследването ще продължи поне до началото на следващата година.

По-драстичната трансформация

Двете ключови европейски регулации GDPR и DMA започнаха да удрят сериозно по бизнес модела на технологичните гиганти, а и не само. След като десетилетия наред онлайн компаниите разчитаха на продаване на личните данни или на продукти, чрез по-добре насочена реклама, сега трябва да търсят промяна. Защото ползването на персоналната информация става все по-труден и скъп процес.

Последните години започна налагането на т.нар. абонаментен бизнес модел. В него, достъпът до повечето функции е затворен зад месечна такса. Той е основен за стрийминг услугите, като Netflix, но все повече се налага навсякъде в дигиталния свят – от игрите, през бизнес решенията, дори до социалните мрежи. За последните е достатъчен примера с Meta и „плати или си съгласен“, наложен като мярка за покриване на критериите на DMA. Но той става основен бизнес модел на ребрандираната социална мрежа X (бившият Twitter), след като Илон Мъск я придоби. Това се случва с почти всички платформи – YouTube, услугите на Google и Apple, Amazon Prime реално е такава и не включва само стрийминг.

Технологичните гиганти започнаха и силна борба срещу всички методи, които заобикалят техните практики. Google тръгна на нож срещу адблокърите, Disney и Netflix – срещу споделянето на акаунтите. YouTube забавя връзката и видеата, ако се ползват адблокъри. Скоро интернет ще бъде разделен на две части – платен и безплатен. Като първият може да бъде и по-бърз, предвид възможността на големите умишлено да забавят връзката. Което ще повдигне въпросът дали в мрежовата неутралност да не бъдат включени и технологичните гиганти. Защото сега, според нея само телекомите и интернет доставчиците трябва да предоставят равнопоставена скорост на връзката. Големите онлайн корпорации показват, че имат същата сила, въпреки, че нямат собствена инфраструктура

Телекоми на нисък старт

Последният елемент в новите регулации всъщност са самите телкоми. От години те се опитват да убедят ЕС, че големите интернет компании трябва да плащат за инфраструктура. Инициативата е позната като Fair Share, като все повече се среща вече и като Fair Contribution. Операторите не се отказаха от нея, като дори покрай DMA ще се опитат да се възползват от фокуса на Брюксел срещу технологичните гиганти.

Досега ЕС отхвърляше идеята, защото създава предпоставки за нарушаване на мрежовата неутралност, както и за повишаване на цените на дигиталните услуги в Европа. Налагането на абонаментния бизнес модел, в комбинация с новите регулации обаче започват да накланят везните в полза на операторите.

Телекомите в момента подготвят конкретни мерки как да може да се финансира изграждането на инфраструктура в Европа. В духа на DMA те призовават, големите „пазачи“ или платформите с най-голям трафик да плащат допълнително за мрежите. Финализирането на точните предложения от страна на телекомите се очаква през това лято. Но това ще бъде поредния ъгъл на атака срещу технологичните гиганти и потенциално допълнително стягане на регулаторната примка около тях.

The post Европа срещу технологичните империи appeared first on TechTrends България.

Промяната на името и идентичността на социалната мрежа е поредния огромен трансформационен ход на Мъск за платформата. Както и може да доведе до големи сътресения пред вече доста изстрадалата от преструктурирания компания и платформа. Twitter губи пари, след като някои ключови рекламодатели се изтеглиха, а Мъск успя частично да намали дупката с развиването на платен абонамент.

Ребрандирането изглежда доста по-мащабна част в плановете на милиардера. Има няколко преки и косвени индикации, че той се опитва да събере всичко под една шапка – империята X. Космическата SpaceX вече има заветната част от бранда, както и обявената наскоро нова xAI. Тази идея обаче може да срещне няколко големи препятствия. Едното е свързано с бранда Tesla, който много трудно ще може да бъде интегриран под подобна идентичност и структура. Другото е със самата марка „X“, за която вече има силни претенции от конкурентите.

Краят на „синьото птиче“

Ребрандирането на Twitter е фундаментална стъпка в развитието на социалната мрежа. По-голяма дори от бруталното преструктуриране, през което мина компанията през последната година под управлението на Илон Мъск. Новината за смяната на името дойде като гръм от ясно небе. Милиардерът я обяви в серия туитове в социалната мрежа, като първоначално само тийзна, а после представи и новото лого. В рамките на няколко часа вече целия корпоративен брандинг беше сменен с новото и просто „X“.

Все още сайтът е Twitter.com, както и мобилното приложение. За момента това са последните останали от старата марка, като всичко друго е сменено. Юридическото лице се казва вече X.com, а същият домейн прераща за момента към Twitter.com.

Трансформацията ще има огромни последствия за социалната мрежа. Старият бранд е изключително разпознаваем сред феновете на платформата. Синьото птиче пасваше перфектно на името – което може да се преведе като „чуруликане“ или „разговаряне“. Самите постове, носят името туитове и също са специфичен разпознаваем белег на Twitter. Всичко това сега трябва да бъде заличено.

(Не)подходящ момент

Пълното ребрандиране на Twitter идва във възможно най-неподходящия момент. Покрай придобиването на компанията от Илон Мъск се активизираха различни сили да разработят негова алтернатива. Mastodon е такава инициатива, но след първичния по-силен интерес, в момента платформата отчита отлив и липса на достатъчно активност. Тя и не успя да отцепи достатъчно потребители от Twitter и затова не може да се каже, че е голяма заплаха.

Истинските проблеми вече чукат на вратата, след като първо Meta обяви, че прави аналог на социалната мрежа. Той вече е активен от близо месец и се казва Threads, както е и част от Instagram. За улеснение на потребителите, те могат да използват своите профили в популярната социална мрежа, за да се логнат в новата. Уловката е, че веднъж като го направят те не могат да го изтрият в Threads, без да изтрият и този в Instagram. Това доведе до голямо количество потребители, до бърз, но и временен ръст на ползването на платформата.

Последният конкурент, който влиза в градинката на Twitter е китайският гигант ByteDance и техния TikTok. Популярната сред младежите социална мрежа беше специализирана само за споделяне на супер кратки видеоклипове. Сега, вече добавя възможност за пускане на постове с текст и снимки/картинки. Така два от най-големите конкуренти на Twitter влизат в директен сблъсък с нея. Ребрандирането може да помогне на някой от тях или дори и на двата, да постигнат бърз растеж. Дори съществува възможност и да я заменят напълно.

Всичко под общ знаменател

Ситуацията става още по-любопитна ако Мъск е поел по пътя да консолидира всичките си начинания под общия бранд „X“. Индикации за това има с основаването на последната компания на милиардера за изкуствен интелект, която носи името xAI и лого, което съчетава доста общи елементи от новото на X.com (Twitter). SpaceX е готов за подобна интеграция, като Starlink се води част от него и дори може да не се налага ребрандиране на сателитното звено.

The Boring Company и Neuralink може да се окажат следващите компании в портфолиото на Мъск, които да получат нова корпоративна идентичност. Най-големи проблеми ще има с Tesla. На първо място, компанията е публична и подобно ребрандиране няма да мине лесно пред инвеститорите. Също така, самият бранд Tesla е изключително силен и разпознаваем сред потребителите. Той е това за електромобилите, което е iPhone и Apple при смартфоните.

Най-големите главоболия на Мъск за ребрандирането на Twitter (и потенциалното формиране на единен холдинг) може да дойдат обаче отвън. Просото „X“ е апетитна марка, която се ползва от други компании и е много вероятно правата върху нея да бъдат оспорвани. Пример е Microsoft и тяхното гейм звено Xbox и логото с „X“, което е запазено още от 2003 г. Meta имаше подобни проблеми със своето ребрандиране, когато трябваше да води дела и да сключва споразумения с няколко компании, които бяха запазили името „Meta“.

Действията на милиардера Илън Мъск отново преобръщат технологичния пазар с главата надолу. Както и за пореден път не винаги в добрия смисъл на израза. От друга страна, обединяването на всички активи на Мъск под един бранд има много логика, която в дългосрочен план може да донесе доста позитиви. Но краткосрочните поражения може да се окажат големи и в случая с Twitter – дори фатални.

The post Империята X на Илон Мъск appeared first on TechTrends България.

Интернет гигантите като цяло се опитаха да запазят баланса между двете. Основният онлайн бизнес модел в продължения на две десетилетия беше сравнително прост – потребителите получават безплатно повечето услуги, а компаниите използваха данните им за продажба на реклама. Той беше в основата на успеха на IT гигантите, като Facebook и Google. Първата се заричаше, че социалната мрежа винаги ще е безплатна, а втората, че няма да показва банери на заглавната си страница.

Всичко това вече се променя и все повече компании залагат на популярния от мобилните и браузър игри – Freemium модел. В него само част от услугите са безплатни, а останалите са платени – било то с преки плащания или с абонамент. Последната опция става все по-популярна, както в гейм индустрията, така и в технологичната. Това е и бизнес моделът към който ще се стреми целия сектор като цяло. Тенденция, която започна да се проявява все по-масово особено през изминалата 2022 г.

Абонаментът – новата алфа и омега

Двете основните посоки на развитие на технологичните гиганти за момента се очертават в развитието на супер приложения и налагането на платени абонаменти чрез т.нар. Freemium модел. Докато първото все още е химера в Западния свят и за момента работи ефективно само на някои азиатски пазари, то второто има доста по-големи шансове за разгръщане. Концепцията е проста – най-базовите услуги ще са безплатни, но за редица други функционалности потребителите ще трябва да плащат месечна или годишна такса.

Предвид факта, че досега технологичните гиганти се бяха разделили на два лагера. Първият е вече споменатият безплатен, а вторият – консервативен, който предлага продуктите си срещу заплащане. Преминаването към новия Freemium модел ще накара едните да затворят част от услугите си, а другите – да отворят част от тях. Последните го направиха най-вече движени от дългогодишния успех на компании като Google и Facebook.

Абонаментът в момента е най-предпочитаният начин за таксуване на потребителите. Наложен сред масовите потребители най-вече от стрийминг компаниите, той се оказва все по-лесен и достъпен начин за извличане на дългосрочна стойност. Microsoft премина към него с облачния си Office 365 от няколко години.

Голямата промяна

Докато тази трансформация към абонаментен модел се случва от няколко години, то през последната и през следващите има шанс да я видим развърната доста по-мащабно. Това ще стане ако основните интернет компании решат да преминат към него. Почти веднага, след като придоби Twitter, милиардерът Илон Мъск възложи на служителите да преработят премиум плана Twitter Blue. Той трябва да включва значката за автентичен профил и различни допълнителни функционалности.

Визията на технологичния предприемач е постепенно, абонаментният план Blue да се превърне в основен източник на приходи за компанията. Както и в него да се концентрират все повече възможности и функционалности. В момента Twitter е зависим почти изцяло от рекламодателите и Илон Мъск е поставен в тежката ситуация да се опитва да ги убеди, че социалната мрежа се управлява добре под негово ръководство.

Както Twitter вече „повлича крак“ и ще се развива все повече към Freemium модела, Meta също ще се замисля все повече в тази посока. Дали технологичният гигант ще избере подобна стратегия все още е доста неясно. Но ако го направи, в портфолиото му са две от най-мощните социални мрежи – Facebook и Instagram. TikTok също се въздържа от подобна практика, но китайската компания може да направи друго. Да предостави абонаментна функция за създателите на съдържание и съответно да взима комисионна от таксата.

Google също засилва абонаментните си услуги, макар и не тези пряко зависими от търсачката ѝ. Засега, най-големите усилия на компанията са в допълнителна монетизация на YouTube, чрез нейния месечен Premium вариант. Той изключва напълно рекламите, позволява сваляне на клиповете и достъп до специална секция с музика.

Все по-голямото разширяване на възможностите на YouTube Premium може в един момент да доведе до пренасянето на практиките и в другите услуги на Google. Особено предвид факта, че това перо вече съставлява приблизително около една пета от общите ѝ приходи.

Причините и последствията

Всичко това не идва без причина. Интернет гигантите бяха подложени на различни атаки относно прекомерното използване на лична информация на потребителите и продажбата ѝ на рекламодатели. Това наложи редица регулации, както в Европейския съюз (ЕС), така и в САЩ и дори други региони.

Примката на правилата се затяга все повече и технологичните компании се оглеждат за различни и алтернативни методи за монетизация на техните услуги. Freemium моделът дава някакъв компромис между платеното и безплатното, а абонаментът – стабилен паричен поток и достъпност за потребителите. В същият момент, чрез него се слага край на пълната зависимост от онлайн реклами, безразборното и агресивно събиране на всякаква лична информация.

На пръв поглед изглежда, че това е перфектната ситуация, в която клиентите получават както свободни услуги, така и ако искат повече екстри могат да си доплатят. Основното последствие от все по-голямото налагане на Freemium модела е, че все повече елементи от безплатния интернет ще се затварят зад платени стени. Второто е, че рекламата ще намали своята тежест в онлайн пространството. Третото е, че в един момент абонаментният план просто ще спре да работи за повечето компании.

Доза скептицизъм

На база на горната логика може да извлечем и няколко тези, които гледат скептично на идеята за пълното налагане на Freemium модела в технологичния свят. Първата е, че той може да се окаже труден за прилагане при някои компании. Особено при тези, чиито потребители са свикнали всичко да им е безплатно. Тук най-вече може да говорим за Facebook, като социалната мрежа има проблеми със задържането на вниманието на хората и в момента. Отделно, компанията беше дала обещанието, че „никога няма да иска пари“ за достъп до платформата.

Meta може да реши това, като добави различни нови функционалности, които да ги сложи зад платената стена. Но подборът им трябва да бъде направен много внимателно. Същото важи до голяма степен и за Instagram, където като цяло опциите не са много.

Вторият идва от убеждението на много потребители и дори предприемачи, че интернет трябва да остане място за споделяне. Въпреки, че до голяма степен, този дългогодишен спор все повече се решава в полза на бизнеса, хората с подобни възгледи не са малко. Отделно, вече споменатият факт, че и доста от масовите потребители са свикнали доста от услугите да ползват безплатно. Комбинацията от двете може да доведе до отлив на интереса към редица услуги. Което е и основният аргумент против по-масовото въвеждане на този подход.

Последното нещо е, че не всяка компания ще успее да монетизира успешно Freemium модела. За да може да работи, той разчита на голяма потребителска база, от която под 20% (дори под 10%) от ползвателите реално да заплащат за нея. Поне така е при игрите. Другият вариант е да има по-малко на брой като цяло, но по-голям процент от тях да плащат. Трудното и в двата случая е да се намери баланс – проблем, с който ще се сблъскат технологичните гиганти.

Във всички случаи, експериментите и опитите за налагането на повече платени абонаментни услуги в рамките на онлайн пространството ще продължават. Най-силно погледите ни са насочени към Twitter и новата посока, в която Илон Мъск повежда социалната мрежа. Но не само, защото истинската промяна ще дойде, когато Facebook и Google го възприемат по-масово.

The post Краят на безплатния интернет обяд appeared first on TechTrends България.

Двете пандемични години доведоха до истински бум в необходимостта и търсенето на дигитални решения, както и на някои типове устройства. Което наистина направи резултатите на компании като Microsoft, Amazon и др. рекордни. През този период, освен голямата „жътва“, технологичните гиганти наложиха и доста инвестиции. Особено при наемането на хора. Раздутите разходи, напиращата инфлация и очакваната икономическа рецесия предвиждаха бързо „изтрезняване“.

Третото тримесечие на 2022 г. се оказа именно този момент. Опасения за растежа, значителни уволнения и замразяване на новите назначения. Това са само част от сътресенията на може би „най-перспективната“ индустрия в момента. При това без да броим случващият се още от началото на годината колапс на криптовалутите. На фона на масовите уволнения в Amazon и Facebook, драмата в Twitter изглежда като „върха на айсберга“. Но е нормално -защото разликата е просто в мащабите. Социалната мрежа, която придоби Илон Мъск, остана нишова в сравнение с тази на Марк Зукърбърг, а онлайн мастодонтът на Джеф Безос има десетки хиляди служители в дистрибуционните си центрове по цял свят.

Twitter и върхът на айсберга

Още с първите си дни като собственик и главен изпълнителен директор на Twitter, технологичният милиардер уволни половината служители на социалната мрежа. От около 7 500 души персонал, Мъск го редуцира до около 2 900. Това обаче е ситуацията преди ултиматума, който милиардерът даде на останалите служители – той им постави сурови условия и им даде по-малко от ден да отговорят дали остават или не.

Все още не се знаят мащабите на напусналите, но различни медии спекулират, че става дума за стотици. Което поставя Twitter в тежката позиция да работи с минимален персонал, при това на ключови позиции, както и за почти елиминирането на критични технически екипи. Докато Илон Мъск се опитва да прекара социалната мрежа през „преструктуриращото чистилище“, подобни тежки решения не трябваше да взима само той.

Въпрос на мащаби

Amazon от своя страна ще съкрати двойно повече хора – около 10 хил. Meta, която седи зад конкурентните социални мрежи Facebook и Instagram, също обяви мащабни уволнения от около 11 хил. души. Сравненията с Twitter обаче са неизмерими – мащабите на Meta, като корпорация са в пъти по-големи. За Amazon дори не може да говорим. Meta разполага с 87 хил. души персонал към септември, докато технологичния гигант на Безос с впечатляващите 800 хил.

По-интересното е, че двете компании обявиха и замразяване на назначенията. Това означава, че не е временна мярката и най-вероятно, технологичните гиганти се подготвят да оперират дълго време с намаления персонал. Съкращенията се превръщат в нещо нормално в IT света, просто не са в тези мащаби, като изброените по-горе. Microsoft освобождава 1 000 души, Intel все още не е обявил точната бройка, но тя ще е също четирицифрена. Списъкът е дълъг, но при останалите компании става дума за под 1 000 човека.

Системни проблеми

Мерките, които взимат компаниите са донякъде превантивни. Финансовите им резултати показват или намекват за предстоящо забавяне, но не и за спад. Microsoft беше може би най-прям в това отношение, като заяви, че очаква укротяване на ръста от облачните си услуги и платформата Azure до 5% на годишна база.

Причината за това са очакваното свиване на корпоративните бюджети, заради рецесията и повишаващите се разходи за поддържането на центровете за данни. Особено в частта с осигуряването на енергийни ресурси. Самото предупреждение за забавяне на облачните услуги, може да удари доста други по-малки технологични компании, които предлагат подобни. Нещо, което също започва да се материализира.

До голяма степен това ще е и основната причина за преструктурирането на технологичния сектор. Забавянето и дори спадът на цялата световна икономика рано или късно ще удари и IT гигантите. Това вече се случва, макар и засега в мека форма.

Има и втора голяма причина. Много от изброените компании назначаваха като луди по време на ковид пандемията. Само Amazon е добавила 427 хил. нови служители през 2020 г., като за същия период Meta назначава нови 42 хил. души. Двете компании са удвоили персонала си за това време. Агресивният растеж подтиква технологичните гиганти да приемат действия, които да се окажат грешни в дългосрочен план. Особено със смяната на икономическите тенденции и което води до настоящото изтрезняване.

Част от назначенията могат да бъдат сметнати и за излишни. Например, двете социални мрежи – Twitter и Meta, по-голямата част от допълнителния персонал е насочен към модериране на съдържанието. Доста критици, определят тази практика като „цензура“, докато за други е точно обратното – опазване на достоверната информация. И в двата случая, това доведе до раздуване на щата на Meta и Twitter. В момента Мъск се опитва да елиминира именно тези екипи във втората социална мрежа. Сходните разходи също ще са най-вероятните първи, които Марк Зукърбърг ще предприеме.

The post Изтрезняването на технологичните гиганти appeared first on TechTrends България.

Успехът на Facebook веднага води до опити за репликиране. Появяват се различни платформи, които включват социален елемент. Дори, разработчиците на корпоративен софтуер се опитват да изградят такива мрежи за взаимодействие между служителите. Foursquare започна като социална мрежа чрез геолокиране и отзиви, например. Twitter се разви като публична SMS платформа. Instagram и Snapchat развиха снимките, докато Vimeo и YouTube – видеото.

Съдържанието над общуването

Превърнала се в технологичен гигант Facebook или вече Meta планира да преобрази своите социални мрежи, така че… да не са толкова социални. Елементът, в който следиш и общуваш със своите приятели, познати и роднини ще мине на заден план. На преден излиза съдържанието, което алгоритмите смятат, че ще ти допадне. Досега това се случваше с постовете от кръга на харесванията на потребителите, а такива извън него бяха единствено спонсорираните (рекламни) такива. Целта – непрекъснатата консумация на съдържание, независимо откъде идва, както и насърчаване на онлайн пазаруването.

Причината за тази трансформация са две тенденции, които иронично или не идват от Китай. Първата е платформата TikTok, която продължава да е сред най-сваляните мобилни приложения в света и да е най-предпочитаното такова сред младежите. Нейните практики Meta ще изкопира за своите социални мрежи, независимо дали са добри, лоши или подходящи. Втората е развитието на т.нар. супер приложения – такива които покриват множество разнородни роли и функционалности. Например да предлагат едновременно чат, социална мрежа, споделяне на съдържание, онлайн пазаруване и викане на такси. Подобно супер приложение е WeChat на китайската Tencent.

Очакваните промени

Именно в тази посока бяха обявени част от промените на 21 юли за Facebook, а други вече се тестват за Instagram. В центъра на двете са кратките видеоклипчета Reels. Специфичното при тях е, че ще са на цял екран и ще са вертикални, както в TikTok. Това е значителна промяна от настоящето видеосъдържание в социалните мрежи. В Instagram за стандарт е приет квадратния формат, докато Facebook все още разчита на хоризонталния.

Ключовите промени обаче са скрити за потребителите. Основната цел на Reels е да се показват клипове от непознати и нехаресани страници и профили, а не такива от приятели, познати и последвани такива.

Facebook ще разчита на алгоритмите да пускат това съдържание, което сметнат, че ще се хареса на потребителя и шансът да го изгледа докрай е най-голям. Смяната на приоритетите от приятели и познати към напълно непознати е част от стратегията на TikTok, като там видеата се показват на  тематична база.

Instagram следва същата посока и Reels отново са центъра на вниманието. Разликата спрямо останалото съдържание освен формата е и факта, че не може да се изключва звука с едно докосване. Единственият за момента начин да се направи това е да се постави смартфонът в тих режим. Някои експерти описват практиката като порочна и умишлена – за да привлекат вниманието на потребителя. Освен това, Meta тества опцията видеата да не се скролват частично, а напълно, отново по подобие на TikTok.

Асоциалните мрежи

Промените са ключови, защото ако стратегията на Meta се окаже успешна и алгоритмите се изменят да показват цялото съдържание по този начин, тогава Facebook и Instagram губят първоначалния си замисъл. Както и поставят под въпрос концепцията за социалните мрежи и дали тя вече не съществува, както беше до момента.

Facebook беше създаден с цел да свърже приятели, състуденти, съученици, колеги и други. В една обща мрежа. Тя еволюира значително, като страниците добавиха корпоративния, бизнес и новинарски елемент. Но компанията винаги е спазвала баланс между показването на приятелите ви и външното съдържание. Сега е на път този баланс да бъде заличен и да се даде приоритет изцяло на второто. Ситуацията с Instagram е сходна, макар там нещата да са по-размити.

Meta възприема подхода на TikTok за консумацията на съдържание. Бърз скрол между десетки, ако не и стотици видеа, като интеракцията с други хора е сведена до минимум. Facebook винаги е слагал акцент на взаимодействието между хората. Това се постига насърчавайки коментарите, споделянето на постовете, реакциите и др.

На хартия TikTok постига десетки пъти по-добро ангажиране на публиката. Това е една от причините да е толкова популярен, другата е, че е изключително прост и разтоварващ от излишно внимание. Хората винаги се стремят към лесното, а класическите социални мрежи може би вече предлагат прекалено сложно изживяване.

Проблемът е, че високото ангажиране на TikTok се включват и видеопреглежданията и факта, че съдържанието достига до по-голяма външна аудитория. Което се постига чрез бързо скролване от видео към видео, тъй като клиповете са под минута дълги. Добавяме и по-голямата аудитория, защото алгоритмите ги сортират по тематичност и популярност, а не защото ви е в кръга на приятелите. Което означава, че клипа ще получи ангажираност, а не хората помежду си. И колкото е по-голяма тълпата – толкова по-трудно ще можете да бъдете чути, забелязани или да завържете разговор.

Новият онлайн базар

Амбицията на Марк Зукърбърг да превърне Facebook и Instagram в апетитни места за онлайн търговия са от няколко години. Метавселената е ултимативната му цел в това отношение, като всъщност тя е дигитален търговски център във виртуална реалност. Но за постигането може да отнемат години, а стремежът за привличане на различни приходи от рекламни вече е прекалено силен.

На помощ идват т.нар. суперприложения. Реално, те представляват мобилната версия на интернет порталите отпреди повече от 20 години. Комбинират на едно място различни по рода си дейности – онлайн магазин, чат, социална мрежа, платформа за споделяне на видео и снимки, за споделено пътуване и др. В Азия подобни решения са изключително популярни, поради няколко причини. По-практични са за потребителите, освен това в повечето случаи една компания предлага доста от изброените услуги и в един момент е по-удачно да бъдат обединени на едно място.

В Китай вече има няколко големи такива суперприложения. Първото е WeChat, а второто е Alipay. Въпросът е дали подобни решения ще могат да се пренесат в Европа и САЩ. Има голяма вероятност отговорът да е отрицателен. Причината са регулаторите – това ще затвори потребителите прекалено много, а регулаторите от двете страни на Атлантическия океан вече са вдигнали мерниците на технологичните гиганти именно заради това.

Ако Facebook и Instagram се трансформират в просто бледо копие на TikTok, което да включва в себе си още 10 несвързани с общуване и ангажиране на приятели и познати функции, то това ще е краят на социалните мрежи.

The post Идва ли залезът на социалните мрежи appeared first on TechTrends България.

От няколко години, интернет гигантите са в полезрението на управляващите във Вашингтон. Един от главните проблеми, който те са повдигали е именно изграждането на системи със затворен цикъл – тоест, компаниите контролират почти всички техни елементи. Интернет рекламата е сфера, в която са силни Google и Facebook. Онлайн търговията е сегмента на Amazon, Apple в рамките на своята софтуерно-хардуерна екосистема, а Microsoft започва да проявява по-силни апетити в гейминга. Последните създават това едва в последната година, но предвид тенденциите, може след време да са обект на подобни регулации.

Мащабите, до които достигнаха Facebook, Google, Amazon, Apple и Microsoft в определени сфери на нашия дигитален живот създават поводи за безпокойство. Сред другите, са и практиката да се купуват компании, единствено с цел да се елиминира пряката конкуренция. Новият проектозакон взима назаем идеи от регулациите, които Европейския съюз подготви през последната година за изграждането на единен дигитален пазар. Което може да позволи последваща хармонизация на регулационната рамка между двете страни на Атлантическия океан.

Очакваният проектозакон

Проектозаконът беше очакван от известно време, след като Конгресът на САЩ изслушваше на няколко пъти изпълнителните директори на технологичните гиганти. Регулаторите започнаха няколко разследвания и пазарни анализи. Любопитното е, че неговото внасяне идва от републиканската партия и техния представител от Юта Майк Лий. По принцип, от редиците на демократите се чуха първите призиви за разцепване на бизнеса на технологичните гиганти.

Новият проект за Закон за конкуренцията и прозрачността на дигиталната реклама (CTDAA) предвижда забраната на компании с оборот от повече от 20 млрд. долара в областта на онлайн реклама да не могат да предлагат повече от един елемент от дигитална екосистема свързана с нея. Документът е подкрепен от трима конгресмени – един републиканец и двама демократи. Това означава, че двете основни американски партии може да бъдат въвлечени в новата регулация.

Вносителят Майк Лий коментира пред Wall Street Journal, че това означава потенциално разделяне на някои от гигантите. Според него, „те разполагат с масивен бизнес“, като само Google генерира приходи от 31.7 млрд. долара през 2021 г. Технологичният гигант контролира всичко – купуването, продаването и предлагането на дигитална реклама.

„Когато една компания носи всички тези шапки едновременно, тя може да започне практики, които да навредят на всички“, допълва Лий. Ако бъде приет, този закон ще е първата голяма поправка на антимонополното законодателство в САЩ от 1914 г. насам.

На прицел – Google и не само

Фокусът на щатските политици е Google, което предвид техния бизнес модел е нормално. Компанията разполага с масивна екосистема – интернет търсачка, видеоплатформата YouTube, операционните системи Android и Chrome OS, услугите за продуктивност Gmail и Google Workspace и много други. Основният бизнес на гиганта е купуването, продаването и разпространението на реклама. Това се осъществява чрез мощна платформа базирана на придобитата през 2008 г. компания DoubleClick.

Има още фактори, заради които Google е в центъра на вниманието и се предоставя този закон. През последните две години текат редица антимонополни дела в САЩ срещу интернет гиганта. Едно от тях от 2020 г. се обвинява, че компанията от години манипулира търговията с онлайн реклама в своите платформи, като за някои купувачи увеличава цената, а за някои продавачи намалява техните продажби.

Google е основният фокус на закона, както самия вносител Майк Лий признава. Той може да засегне значително и бизнеса на Meta – холдингът, който държи Facebook, Instagram и др. Социалната мрежа е зависима изцяло от онлайн реклама и контролира целия процес в своите платформи. От десетте най-сваляни приложения за смартфони и таблети през 2021 г., Meta притежава 4 – Facebook, Instagram, Snapchat и Messenger.

Двете компании, заедно с Amazon, контролират 74% от целия пазар за онлайн реклама в САЩ през 2021 г., показват данните на Ebiquity. Както и над 50% от цялата реклама – включително и традиционните канали. Без Amazon, стойностите са малко над 67% или две трети. Ситуацията е сходна ако не и по-задълбочена и в останалите страни от Западния свят, където двете компании имат силно и доминиращо присъствие.

Последствията

Добрата новина за технологичните гиганти е, че това все още е проект. Google реагира остро на новината, като обяви, че „това е грешен закон, в грешно време“. Ще отнеме до една година да бъде приет и одобрен от президента на САЩ Джо Байдън. След това, компаниите ще имат една година гратисен срок, да се нагодят към него.

Лошата е, че ако бъде приет и наложен в сегашния си вид, това може да означава, че Google най-вероятно ще трябва да раздели бизнеса си на две. Едната част да отговаря за платформите за разпространение – като YouTube, Google Search и др., а друга да бъде системата за рекламиране Google Ads. При това да го постигне в рамките на две години.

На думи подобно преструктуриране не звучи толкова сложно. На практика това ще промени фундаментално бизнес модела на Google. В момента всички изброени по-горе услуги за крайните потребители са до голяма степен безплатни. Монетизацията им се осъществява основно чрез реклами, които се търгуват основно от платформата Google Ads. Обособяването им в две отделни компании, може да оскъпи процедурата или да наложи цялостна промяна на модела.

От другата страна на Атлантическия океан

Google и Meta са подложени на атака не само в САЩ, но и от страна на Европейския съюз (ЕС). Правят се последни крачки в приемането на Закона за цифровите пазари (DMA), в който технологичните гиганти с пазарна капитализация от над 75 млрд. евро ще се обозначава за „пазител на информацията“ и ще бъде подлаган на допълнително регулиране.

Те ще трябва да предоставят обратна съвместимост на своите конкуренти, възможност за свободен избор на браузър. Най-трудното за Google и Meta ще е препродажбата на данните на техните потребители на трети страни. По този начин, регулаторите в САЩ удрят самата търговия на реклама, докато ЕС – повече се концентрира върху обработката на личната информация. Брюксел оставя вратичка, ако бъде финализирана сделката за споразумение за обмен на данни между тях и Вашингтон.

Тенденцията се затвърждава, като и от двете страни на Атлантическия океан започнаха активни действия по регулиране на технологичните гиганти. Новите правила определено ще трансформират сектора. Като предстои да разберем дали ще е за добро или за лошо.

The post САЩ се подготвят да разцепят бизнесите на Google и Facebook appeared first on TechTrends България.

В края на март Европейският парламент и Съвета на Европейския Съюз достигнаха до финална версия на Закона за цифровите пазари (DMA), предложен миналата година от Европейската комисия. Дискусиите между трите основни институции бяха над 8 часа и сега остава неговото окончателно гласуване. След което той ще влезе в сила в рамките на шест месеца.

Паралелно, ЕС работи и по изграждането на вратички за технологичните данни и техния обмен със САЩ. Брюксел и Вашингтон са постигнали до предварително споразумение за обмена на информация. Сделката поставя на изпитание предходната регулация в Европа – Главната директива за опазване на личните данни (GDPR) и решението на съда на ЕС за предходното подобно споразумение за нелегитимно. Това отваря потенциални вратички, за заобокалянето на регулациите на Стария континент.

Новият проектозакон

Първо да разгледаме с няколко думи какво представлява новия проектозакон DMA.  Чрез него, технологичните гиганти и основни платформи ще бъдат обозначени като „пазачи на информацията“ (gatekeepers). По този начин те ще бъдат разграничени като компании със значително, ако не и монополно влияние, в съответните сегменти и ще носят по-голяма отговорност за действията си. Така се развръзват ръцете на ЕК по-бързо и лесно да започва разследвания срещу тях и да може по-лесно и по-строго да ги санкционира.

За подобен „пазач“ ще се смята всяка компания от технологичния сектор, която разполага с пазарна капитализация от поне 75 млрд. евро и/или годишен оборот от 7.5 млрд. евро. Те трябва да предоставят „основни платформи за услуги“ и продукти, като социални мрежи, чат приложения, браузъри и др. с поне 45 млн. месечни крайни и 10 хил. годишни бизнес потребители в Европа.

Под ударите на DMA ще попаднат основните световни IT гиганти и те ще бъдат подложени на по-стриктни регулации, сред които предоставяне на технически съвместимости с по-малки конкуренти, по-лесна интеграция помежду си и др. например, възможността за свободен избор на бразуеър, интернет търсачка или гласов асистент. Сред другите примери дадени от ЕК са предоставяне на лесна възможност за обмяна на съобщения, файлове и видео между различни малки и големи чат платформи. Обратната съвместимост е ключова за постигането на това, включително и между различните социални мрежи. Последното ще бъде разработено на по-късен етап, уточняват от Брюксел.

Бързо прилагане

Основен фокус ще бъде и опазването на личните данни. Това ще става, като например вече няма да може лесно да се извлича информация от трети страни без изричното съгласие на „пазачите“ за предоставянето на насочена реклама.

Последните също така, ще носят и съответната отговорност за това и за нещата, които се случват на техните платформи. DMA ще позволи на ЕК да налага санкции до 10% от глобалните приходи за предходната финансова година и 20% при повторни нарушения. В случай на систематично неизпълнение, Брюксел може да    им забрани да придобиват други компании за определен период от време.

Докладчикът по DMA за ЕП Андреас Шваб от Европейската народна партия (ЕНП) коментира, че целта на новия проектозакон е да позволи бързата реакция и действия в случай на нарушаване на антимонополните рамки в ЕС.

„От сега нататък, големите IT компании ще трябва да прилагат правилото за справедлива конкуренция в интернет“, коментира евродепутатът Шваб. „Освен това, законът няма да засегне малките компании, които да иновират“.

Новата вратичка

Само преди месец, медиите и потребителите в интернет заляха с информацията, че Meta ще спре дейността на Facebook и Instagram в Европа. Като причината беше, че компанията няма да може свободно да трансферира данните на европейските потребители в САЩ и те трябва да останат в рамките на Стария континент. Така е описано в GDPR и вече европейските съдилища осъждат практиката на Meta за подобен обмен на данните, защото противоречи на директивата.

През февруари, технологичният гигант използва тази „закана“, като институционален натиск върху регулаторите от двете страни на Атлантическия океан, за да може да позволят заобикалят настоящите регулации. Именно това се готви в предварителното споразумение между САЩ и ЕС. Сделката беше обявена миналата седмица между щатския президент Джо Байдън и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

За момента споразумението носи името Транс-атлантическа рамка за опазване на личните данни (TADPF). Тя има за цел да реши проблемът създаден от налагането на GDPR и решенията на европейските съдилища за отмяна на досегашния договор за обмен на информация. Идеята е да се постигне компромис и САЩ да започнат да налагат някаква частична регулация по опазване на личните данни, които да са близки до тези на европейските. За начало, Вашингтон ще трябва да създаде специализиран съд по тези въпроси. Основната пречка е дали това трябва да бъде изрично записано в щатското федерално законодателство или не.

ЕС се опитва да изтъргува обмена на данни срещу вдигането на митата за продажба на стомана и алуминий, породени от спора между авиогигантите Airbus и Boeing. До голяма степен TADPF има потенциал да създаде вратичка за технологичните гиганти да заобикалят GDPR, дори и това да е частично. За момента е обявена само рамка и няма влязло в сила окончателно споразумение. Но показва, че Брюксел работи в тази посока, което е породено от натиск на IT компаниите над администрацията във Вашингтон.

The post Европа затяга технологичните регулации, но и подготвя вратички appeared first on TechTrends България.

Доста експерти посрещнаха идеите на Европейската комисия (ЕК) с доза скептицизъм. Но амбициите на управляващите на Стария континент вече дадоха ефект по отношение на регулиране на могъщия телеком сектор, защо да не успеят и с технологичния. Маргрете Вестагер е сред политиците, които си поставиха за цел да постигнат именно това. Като европейски комисар по защита на конкуренцията, тя е ангажирана именно с пресичането на антимонополните практики на IT гигантите в Европа. Технологичното издание TheVerge провежда интервю с нея, като неговата преразказана версия представяме тук.

Кои са големите дела в Европа в момента в IT сектора?

Вестагер коментира, че миналия петък (18 март) са започнати нови разследвания за антимонополни практики срещу Google и Facebook, които носят кодовото име Jedi Blue. Така самите те са обозначили споразумение между тях от 2018 г., което е имало за цел да унищожи конкуренцията в областта на онлайн рекламата за сметка на интернет гиганта. Срещу социалната мрежа също се води разследване по същия въпрос с рекламата.

„Нашият списък със задачи е доста пълен“Маргрете Вестагер, Европейска комисия

ЕК има още започнати няколко дела и срещу останалите големи в IT сектора. Три срещу Apple за музикалните стрийминг услуги, за 30% комисионна на приходите в AppStore, както и срещу самия онлайн магазин и накрая. Последното е за Apple Pay и невъзможността на търговци и потребители да ползват алтернативи. Брюксел разследва по два случая Amazon – единият е свързан с достъпа на компанията до данните на малките търговци и използването им срещу самите тях. Другият е свързан с веригата им за доставки.

„Нашият списък със задачи е доста пълен“, коментира накрая Вестагер.

С пожелание за по-добри резултати

Еврокомисарят коментира, че нарушенията на технологичните гиганти са систематични. Тоест, те не са изолирани случаи, а напротив – редовни практики, които са част от техния бизнес модел.

„Някои от действията на технологичните гигант са систематични и затова има необходимост от реципрочен отговор“Маргрете Вестагер, Европейска комисия

„Някои от действията на технологичните гигант са систематични и затова има необходимост от реципрочен отговор“, коментира Вестагер. Тя допълва, че именно поради тази причина е създаден Законът за Цифровия пазар. Той предлага прости и основополагащи правила, които да се борят с подобни недостатъци на пазара. Еврокомисарят не навлезе в детайли и конкретни примери, как новата законова рамка ще промени това. Тя единствено обяви, че чрез нея ще се определя кои компании са достатъчно значителни, за да могат да носят по-голяма отговорност и съответно да са обект на по-значителни регулации.

Тя потвърди, че в някои случаи, тези компании предпочитат да си платят глобите, но да продължат с порочните практики. В случай с Нидерландските власти, Apple плаща всяка седмица по 5 млн. евро, но не променя своите условия за App Store. С което затвърди идеята, че трябва по-системен подход към подобни практики. Но също така, че Брюксел трябва да действа бързо, за да приложи новите регулации.

„Ако подобни незаконни действия бъдат ненаказани дори за кратко време ще пострадат конкуренцията и потребителите – при това доста“, коментира тя.

Възможностите на Закона за цифровия пазар

Вестагер коментира, че Законът за цифровия пазар обхваща както платформите, така и самото съдържание онлайн. Приоритетите на ЕК са да се предоставят безопасни продукти в интернет и потребителските права да бъдат защитени, като хората могат ефективно да подават жалби и оплаквания. Когато става дума за самото съдържание, тук рамката е разделена на две части, които покриват двете страни на една и съща моента.

Първата е свързана с премахването на незаконното съдържание онлайн. Второто е насочена към създателите на подобни онлайн продукти – те да могат да имат механизми за обжалване и арбитраж ако се случи това с тях. Интернет платформите (тоест Google, Apple, Facebook и Amazon) носят отговорност само тогава, когато се докаже, че самите те допринасят активно за разпространението на вредно съдържание.

Вестагер допълни, че обратната връзка от потребителите е ключова при определянето на кое да се премахне от интернет пространството и кое – не. Арбитражът дава възможност да се прегледа наново и така да се избегнат морални парадокси в една „изключително сива зона, където е трудно да се определи, кое е законно и кое не е“.

Координация със САЩ

В САЩ основните защитните за затягане на регулациите на IT гигантите доста често дават за пример практиките на Европейския съюз. Най-вече с главната директива за опазване на личните данни, позната като GDPR. Случаят с Jedi Blue доказва, че Брюксел също черпи вдъхновение от другата страна на Атлантическия океан, като тази практика е разкрита от антимонополно дело в щата Тексас.

Вестагер, коментира, че „има определено чувство на напасване“ между САЩ и Европа. Тя допълни, че макар да няма единен антимонополен орган в света, се забелязва единен стремеж към отварянето на онлайн пазара повече отколкото е в момента. Същото според нея важи и за Австралия, Индия и Южна Африка, където подобни разследвания са започнати.

Европкомисарят потвърди, че има доста силно сътрудничество между нейните и американските ѝ колеги. Освен диалог има и изградени първични структури за изграждането на подобни политики.

Как се контролират метавселените, криптовалутите и NFT

Един от проблемите свързан с метавселените е, че те все още са повече на хартия, отколкото на практика. С това изказване е съгласна и самата Маргрете Вестагер. Тя допълни, че в момента се разширява техническото ноу-хау на самата Европейска комисия. Чрез него ще има готов капацитет и инструменти, за да посрещне подобни предизвикателства в бъдеще.

По отношение на криптовалутите, за момента ЕК ги следи от финансова гледна точка. От технологична гледна точка се изследва идеята за изграждане на дигитално евро, но то ще бъде подчинено на централизирания подход, за разлика от биткойн, например. Според Вестагер, те нямат отношение към конкуренцията засега.

Ситуацията с незаменяемите дигитални токени (NFT) е такава, че в Брюксел все още не са получили сериозно оплаквания от тях. Вестагер само подчерта, че не се знае какви специфични случаи могат да се формират в бъдеще.

The post Маргрете Вестагер – Има системни проблеми в IT сектора и предлагаме системни решения appeared first on TechTrends България.

Ситуацията около потенциалното напускане на най-ползваните социални мрежи в Европа има сходен спекулативен характер. Новината беше извадена от американските медии от годишния доклад на Meta, който компанията подава към федералната Комисия по ценни книжа на САЩ (SEC).

Документът следва конкретен шаблон за всички дружества, които се предлагат публично на борсата. Има секция, в която ръководството трябва да обясни в детайли всички потенциални рискове за оперативната дейност. Именно, от тези параграфи беше извадена идеята, че „Facebook и Instagram може да напуснат Европа“. Реалността е доста по-различна, но формулировката, която Meta избира в опит да окаже някакъв институционален натиск ѝ изиграва лоша шега.

Макс Шремс срещу технологичните голиати

През 2013 г. австрийският адвокат Макс Шремс започва своята неравностойна битка срещу технологичните гиганти Facebook и Google. Идеята му е да се спре масовото наблюдение на европейски граждани от страна на службите на САЩ по програмата PRISM. За нейното съществуване и някои от порочните практики се разбра повече от разкритията на Майкъл Сноудън по това време.

Делото срещу Facebook е заведено спрямо ирландското ѝ звено. Островната държава е европейската централа на социалната мрежа, като там се намират и сървърите, в които се съхраняват данните на гражданите от Стария континент.

Първите опити на Шремс удрят на камък, като през 2015 г. неговите жалби не са удовлетворени. Включително и делото в родната му Австрия не успява да доведе до някакъв пробив.

Бойно поле Ирландия

Европейският съюз реши да регулира по-стриктно опазването на чувствителната информация на своите граждани. Това доведе до създаването на Главната директива за опазване на личните данни, позната повече със съкращението си GDPR. Тя влезе в сила на 25 май 2018 г. и предизвика известно объркване на повечето дигитални бизнеси, както в рамките на ЕС, така и извън него.

Малко след влизането в сила на GDPR Макс Шлемс подава нови жалби в Ирландия. Под мерника на Шремс попадат освен Facebook, още Amazon, Apple, DAZN, Netflix, SoundCloud, Spotify и YouTube на Google.

Основното е срещу социалната мрежа Facebook. Между 2018 и 2020 г. щатските технологични компании могат да прехвърлят данните от Европа в САЩ по силата на международното споразумение Privacy Shield. То обаче е обявено за невалидно от Съда на Европейския съюз през юли 2020 г., защото влиза в конфликт с GDPR.

По същото време, ирландският регулатор по опазване на личните данни провежда разследване на практиките на Facebook да пренася персоналната информация на европейските граждани в САЩ. Първоначалните изводи са публикувани през август 2020 г. в които се казва, че социалната мрежа нарушава GDPR правилата и трябва да спре практиката. В документите подадени към SEC, Meta уточнява, че окончателното решение на ирландския регулатор се очаква да излезе през първата половина на 2022 г.

Опит за натиск от Meta

Технологичният гигант настоява да се постигне ново споразумение между САЩ и ЕС за свободен трансфер на данните. Защото настоящата ситуация е, че най-вероятно първо Дъблин, а след това и Брюксел ще забрани изнасянето на информацията на европейските граждани отвъд Океана. Meta формулират по такъв начин позицията си до SEC, че звучи като ултиматум.

„Ако не бъде постигната рамка за споделяне на данните или други алтернативни методи за трансфер между САЩ и Европа, то най-вероятно това ще доведе до невъзможност да предлагаме някои от нашите най-големи продукти, като Facebook и Instagram в Европа“, пише компанията в годишния си отчет към регулатора.

Важно е да се отбележи, че в предходния доклад към SEC за 2020 г. има сходно предупреждение по същия казус, но в по-мека формулировка. В случая, Meta се надява да окаже институционален натиск, за да може да се приеме подобно споразумение, което да ѝ позволи да продава данните на европейците на трети страни.

Насрещният пожар

Формулировката в документите на SEC обаче довеждат до напълно обратен ефект. Вместо натиск за ново споразумение, обществения интерес извъртя, че спирането на Facebook и Instagram е едва ли не неизбежно в Европа. Това дойде само дни след, като преди това технологичният гигант беше подложен на инвеститорски огън, заради първия, макар и минимален спад на абонатите на най-голямата социална мрежа.

Новината, донякъде изопачена на много места се развихри като пожар. Докато, зависимите хора от социалните мрежи, като инфлуенсърите, бяха в тиха паника, други злорадстваха за потенциалното оттегляне на Facebook и Instagram от Стария континент.

Някои европейски депутати от своя страна вместо опити за преговори, директно заявиха, че Meta не може да ги изнудва, за да може ЕС да промени своите регулации за опазване на личните данни. Сред тях беше и Аксел Вос – един от авторите на GDPR.

Инвеститорите също се повлияха от паниката и опасенията за изгубване на голям и ключов за Meta пазар като европейския не бяха приети леко. Технологичният гигант изгуби още около 100 млрд. долара пазарна оценка. Така в рамките на седмица тя пада от над 900 млрд. долара до 620 млрд. долара.

Отстъплението на Meta

Негативната реакция на пазарите и паниката на потребителите налага на Meta да действа. Технологичният гигант заявява, че не заплашва, че ще напусне Европа. Уточнява, че просто е предупреждавала за рисковете пред дейността ѝ – нещо, което се изисква от SEC в годишните доклади за всяка една публична компания.

Все пак допълва, че американският бизнес се нуждае от ясни правила, поради факта, че в момента регулациите за опазване на данните в САЩ и ЕС си противоречат. Това налага невъзможността за техния трансфер от сървири от едната страна към другата страна на Атлантическия океан.

Проблемът е, че Meta използва по-леките регулации за опазване на данните в САЩ, за да може да ги продава на трети лица. При прехвърлянето им от сървърите в Ирландия към Щатите се заобикаля GDPR. ЕС затвори тази вратичка, с обявяването на Privacy Shield-а за невалиден.

Опитът на Meta да окаже влияние върху американските институции за някакво решение, засега постигна обратния ефект. Европа втвърди позицията си, а от своя страна в САЩ се обсъждат идеи как да се пренесе GDPR рамката. Нещо, което ще накара Meta да пренареди бизнес модела си. Това ще се наложи да направят Amazon и Google ако стигнем до там. Ще видим какъв път ще изберат американските политици.

The post Как Ирландия „изгони“ Facebook от Европа appeared first on TechTrends България.

Ребрандираният в края на миналата година Facebook обяви своите финансови резултати в четвъртък преди началото на борсовата търговия. Заради които до голяма степен последва пазарния катаклизъм. Който всъщност е най-голямото заличаване на пазарна капитализация на една компания в историята на финансовите пазари в САЩ.

Причините за случилото се до голяма степен се крият във финансовите резултати на Meta. Въпросите дали е оправдана реакцията и дали все пак не виждаме началото на истинския край на империята на Марк Зукърбърг, са тези, които в момента имат значение. Отговорите, засега няма да са толкова еднозначни.

Повече от положителни резултати

На пръв поглед, финансовите резултати за последното тримесечие на миналата и цялата изминала година са повече от положителни. Meta отчита традиционния си ръст на приходите. За 2021 г. той е 37% на годишна база до 117.9 млрд. долара. Нетната печалба расте с 35% спрямо предходната година до 39.7 млрд. долара.

Дневните потребители във всички платформи на Meta се увеличават с 8% до 2.82 млрд. души. Най-голямата от тях – социалната мрежа Facebook, също отчита ръст на абонатите до 1.93 млрд. или 5% на годишна база. Никъде няма и помен за спад или загуба на потребители.

Всичко изглежда отлично, във всички основни документи данните са като посочените по-горе. В основното прессъобщение, в подадения отчет към Федералната комисия по ценни книжа на САЩ (SEC), в самия разговор на Марк Зукърбърг и директорите на корпорацията с инвеститори.

Презентационен слайд за 320 млрд. долара

Всичко, без един слайд от презентацията, която върви с тримесечния и годишен отчет. В него има малко по-подробна разбивка по тримесечия на Meta и най-вече – на дневните абонати на Facebook. За разлика от всички останали и изброени места, тук са посочени абонатите в милиони. Тоест, вместо 1.93 млрд. през четвъртото тримесечие за най-голямата платформа, тук те са описани като 1 929 млн. На същия слайд за третото тримесечие те са 1 930 млн.

Това показва, че дневните потребители на Facebook намаляват с 1 милион, което е спад от 0.05% на тримесечна база. За социалната мрежа това е ключово, защото макар и минимален, той е първият в нейната 18-годишна история. За инвеститорите това е символичен показател, който ще коства на компанията стотици милиарди долари в следващите часове.

След обявяването на резултатите в сряда вечерта, при откриването на борсовата търговия в четвъртък ставаме свидетели на историческия спад на акциите на Meta с около 25% само в първите часове. До края на деня акумулираното понижение на цените на акциите вече е 26.4%. В петък е достигнато дъното с общ спад от 27% спрямо цената в сряда. До края на деня цената се връща на стойностите от четвъртък и понижение от 26.4%. Изтрити са около 320 млрд. долара от пазарната капитализация. Което е повече от БНП-то на Кения или Нова Зеландия или почти колкото на Гърция през 2021 г.

Паника или нещо друго

Иронията на съдбата е пълна, защото Facebook е официално пусната на 4 февруари 2004 г. и реално платформата празнува своя 18-ти рожден ден. Той е посрещнат от пълна паника на инвеститорите, заради 0.05% спад на абонатите. Акционерите на Meta са доста чувствителни през последните години. През юли 2018 г. например, технологичният гигант изгуби 118 млрд. долара пазарна оценка в рамките на един ден, само заради обявен по-слаб ръст.

Meta има засилена конкуренция при младите потребители спрямо платформи като TikTok и беше въпрос на време да видим стагнация или спад. Досега, Facebook успяваше да компенсира отлива на млади абонати от западните пазари с нови такива от развиващите се.

Отделно, Meta е под непрекъснати атаки от регулатори, организации и конкуренти, относно опазването на личните данни. Компанията се опитва да запази бизнес модела си, в който продава насочена реклама. Той е под заплаха, ако методите за извличане на информация на потребителите ѝ намалеят драстично. Нещо, което бавно, но сигурно също се случва.

Масовото разпродаване и поевтиняването на акциите ѝ с близо 27% обаче може да се разтълкува по-скоро като прекомерна реакция на пазарите. Спокойно може да го наречем и паника. Подобно поведение щеше да бъде логично ако освен минималния спад на потребителите бяха налице и силно понижение на ръста на приходите и/или такова на нетната печалба. Тези индикатори обаче са все още в здравословните рамки.

Неясните перспективи

Един въпрос – ако Meta беше коригирала данните в презентацията, да не показват броя на абонатите до третата цифра след десетичната запетая (тоест да ги сложат в милиарди, не в милиони) щеше ли да има промяна? Тогава налице щеше да бъде само стагнация на броя на потребителите и пак щеше да има реакция от инвеститорите. Тя обаче щеше да бъде по-премерена и подобен спад би се акумулирал в рамките на няколко месеца, като част от акционерите ще изчакат последващи резултати, за да видят накъде е тенденцията.

Реакцията на инвеститорите може да е пресилена, тъй като много трудно може да говорим за края на Facebook. Но от друга страна тя е до някаква степен оправдана. Част от системните рискове, пред които е изправена Meta, започват да се реализират. Споменахме, че те са свързани най-вече със засилващата се доминация на TikTok сред младите потребители. Затова и изтече информация, че Марк Зукърбърг е наредил краткосрочният фокус на технологичния гигант да бъде в посока развиване на формата на кратки видеоклипове.

Двете най-големи платформи – Facebook и Instagram, могат да го направят без проблем. Въпросът е дали ще успеят да върнат интереса към тях на младите. Това е основното неизвестно в краткосрочен план. Ако стратегията започне да дава резултати, то тогава ще видим стабилизиране и дори връщане на акциите на Meta към доскорошните ѝ стойности и пазарна капитализация над 1 трлн. долара. В противен случай може да станем свидетели на постепенното поевтиняване на книжата ѝ.

Провалът на ребрандирането

Марк Зукърбърг може би е бил напълно наясно с неблагоприятната кратко и средносрочна перспектива. Той ребрандира технологичният гигант от Facebook на Meta, основно с няколко цели. Едната да се опита да откачи асоциацията на компанията изцяло с едноименната социална мрежа. Така да минимализира щетите при спад на Facebook за целия гигант. Другата цел е да придаде дългосрочна задача и визия, чрез представяне на метавселената.

Ребрандирането очевидно се проваля напълно с първата цел. Втората е прекалено далеч, за да може да се оцени от инвеститорите. Затова, сега Марк Зукърбърг трябва да покаже, че технологичният гигант може да се справи с краткосрочните проблеми, вместо да гледа прекалено напред в бъдещето. Доста компании са губили своя статус на пазарни лидери именно по този начин. Nokia например показа футуристичната концепция Morph, докато Apple продаваше първите iPhone-и. Така финландците изгубиха напълно пазара за смартфони. Ще видим дали историята ще се повтори.

The post Краят на Facebook или паниката на пазарите appeared first on TechTrends България.