Ключов момент за компанията водещият инвеститор при последния кръг. Това е американският фонд QED Investors, като към тях се присъединяват и предходния водещ такъв – Earlybird. Привличането на инвеститорски интерес от САЩ е сравнително рядко явление за българската стартъп екосистема. Щатските фондове доста подбират своите международни вложения.

Новият инвеститор и промените

QED Investors имат доста успешна история, като в момента имат дялове в 69 компании от целия свят, като не броим тези в Payhawk. През годините, фондът е инвестирал в 18 дружества, които се превръщат в еднорози – тоест са надминали пазарна капитализация от 1 млрд. долара. Сред основателите му е Найджъл Морис – британски банкер, съосновател на Capital One, който е сред водещите картови компании в САЩ.

QED Investors имат повишен интерес към финтех стартъпи в Европа. Те вече са инвестирали в девет такива дружества на Стария континент и Payhawk е десетото, което добавят в портфолиото.

Параметрите на сделката не са обявени публично. QED Investors и Earlybird влагат в българския стартъп общо 20 млн. долара. Точното разпределение между двата инвеститора не се съобщават, както няма и детайли, какви дялове получават те, срещу тази сума. Спекулира се, че пазарната оценка на Payhawk след тази инжекция достига 80 млн. долара, което означава, че инвеститорите са получи общо 25% дял срещу нея.

Покрай сделката се добавя нов член на борда на директорите – Юсуф Оздалга от QED Investors. Той се присъединява заедно с представители на другите инвеститори в компанията. В борда са още Мехмед Атичи от Earlybird и съоснователят на „Телерик“ и настоящ партньор в Eleven Ventures Васил Терзиев.

Плановете на българския стартъп

Payhawk предоставя платформа за дигитални разплащания и отчитане на разходите. Тя включва в себе си три компонента – различни инструменти за плащания, издаване на дигитални фактури и касови бележки и отчитане на всички трансакции. Това позволява да се намали работата на финансовите екипи на различни компании, да се осъществява бюджетиране в реално време, автоматизиране на процеси и много други. Като вместо множество решения, Payhawk опакова всичко това в една платформа. Те оперират успешно в 30 държави.

Средствата от 20 млн. долара, българският стартъп ще използва за увеличаване на възможностите на своята платформа, разширяване на екипа и на навлизането на нови пазари. Идеята е да се излезе извън рамките на Европейския съюз и Великобритания. Да се добави поддръжката на допълнителни разплащателни методи, поддържка на повече валути и др.

Плановете са екипът на Payhawk да се утрои и от около 30 души, да съставлява през 2021 г. около 100. Средства ще бъдат отделени за маркетинг и реклама в ключови пазари, като САЩ, Германия и Испания. Втората държава беше основна цел при предходния инвеститорски рунд, което е нормално предвид факта, че Earlybird е базирана в Берлин.

Според Payhawk, дружеството е отчело десетократно увеличение на приходите през 2020 г. спрямо 2019 г. и вече отчита двоен ръст през първото тримесечие на настоящата година.

Основателите и досегашните инвеститори

Българският стартъп има доста силна връзка с най-успешният до момента местен IT проект – „Телерик“. Основателите са негови бивши служители – Христо Борисов и Бойко Караджов. Връзката не спира дотук, първия рунд от финансиране в размер от 500 хил. евро. То е осигурено от втория фонд на Eleven и двамата бизнес ангели – Васил Терзиев и Светозар Георгиев. Те са сред основателите на „Телерик“ и отдавна отделената „Телерик Академия“. Васил Терзиев също така е партньор във втория фонд на Eleven, затова е и в борда на директорите на Payhawk.

Earlybird влязоха в българския стартъп през март 2020 г. с 3 млн. евро инвестиция. Фондът е германски, един от най-големите в страната е с портфолио от над 100 компании. При обявяването на инвестицията Мехмед Атичи от Earlybird влиза в надзорния борд, заедно с Роланд Менгър. Последният явно излиза, за да бъде заменен от представителя на QED Investors след най-последния рунд на финансиране на Payhawk.

The post Българският стартъп Payhawk с нова инвестиция за 20 млн. долара appeared first on TechTrends България.

Коронавирус пандемията най-вероятно ще намали драстично сделките, през следващите месеци. Особено тези, водени от независими фондове за рискови инвестиции и бизнес ангели. Те най-вероятно ще бъдат компенсирани с вече изброените инвеститори, които ще разполагат със средствата от Фонда на фондовете, за разпределяне на ресурса от Европейския съюз. Именно тези пари са и в основата на мерките на българската държава за подпомагане на малките и средни предприятия, в условията на пандемията.

Размразяването на заделените средства от Фонда на фондовете ще създаде нова вълна от финансиране на стартъпи и технологични компании с потенциал за растеж, през следващите няколко години. Изминалата 2019 г., сделките бяха кът, заради приключване на програмния период на предходните фондове и на инвестираните средства.

Общите данни

Официално оповестена информация има за общо 17 сделки. Стойността им е за 72.46 млн. евро, като две от тях свързани с купувания на компании не е обявена точната сума. Разделили сме сделките в четири категории – придобивания, големи, средни и последната включва малки инвестиции, както и награди от предприемачески състезания.

Важно е да уточним няколко неща. Първо, определението големи и средни е изцяло на базата на контекста на настоящите трансакции и на българската икономическа действителност. Второ, към тях сме прибавили излизането на фондовата борса на Eleven Capital, тъй като средствата оттам ще се прехвърлят към 34-те компании, които влизат в тяхното портфолио. Едноименният втори фонд е доста активен в сделките с рискови инвестиции от началото на годината. Трето, списъкът не претендира да е 100% изчерпателен, възможно е да има сделки, които не са обявени публично или такива, които сме пропуснали.

Ако знаете за такава – можете да ни пишете на служебния мейл и след проверка ще го обновим. Засега той е актуален към 24 април 2020 г.

Придобивания

SMSBump

Най-голямата сделка от началото на годината е на SMSBump, която беше придобита от американската Yotpo за 37 млн. долара или около 34 млн. евро. Важен елемент в нея е, че тя бележи едно от най-големите излизания на български фонд за рискови инвестиции. Eleven е сред инвеститорите в SMSBump. Самата компания е основана едва преди две години и разработва платформа за реклами през мобилни текстови съобщения (SMS). Системата е изградена по образец на големите софтуери за подобни кампании в онлайн пространството.

Beam

Годината започва и с придобиване между две български компании. Технологичната Bulpros купи системния интегратор Beam. Точната цена на сделката не е обявена. Тя ще подсили екипа за SAP решения на Bulpros и е поредната стъпка в разширяването на основната в България компания, със силни пазарни позиции в Германия и Западна Европа.

Prospecto Group

Третата сделка отново е с чуждестранен купувач. Германската Offerista Group обяви, че е придобила българската Prospecto Group. Компанията стои зад платформата Broshura.bg, като освен в страната има операции и в Унгария и Румъния. Сумата на сделката не е оповестена публично.

Големи инвестиции

Leanplum

Leanplum привлича най-голямата рискова инвестиция без това да води до придобиване. Тя е на стойност от 27 млн. долара, като се води от Norwest Venture Partners, Shasta Ventures и други. Доста от предходните инвеститори, сред които е и българския фонд Launchub се присъединяват към новия рунд. Компанията е привлякла общо 127 млн. долара през последните години. Тя разработва и поддържа софтуер за онлайн маркетинг. Голямото финансиране идва и със съответната цена – смяна на ключови фигури от ръководството, включително и на главния изпълнителен директор.

Paynetics (Phyre и Phos)

Тази сделка е малко по-сложна, не защото включва доста инвеститори, а защото средствата от общо 5.2 млн. евро се разпределят между три дружества, които доскоро бяха под една шапка. Paynetics е наследник на основната преди 15 години „Кредибул“, като се занимава с платежни решения. Покрай нея се развиха две услуги – Phos и Phyre, които са и в отделени компании. Трите дружества са свързани помежду си, но с новото финансиране е доста вероятно да започнат постепенно да поемат по различни пътища.

Paynetics получава 2.45 млн. евро, като по 1 млн. евро се падат на Българо-американската кредитна банка (БАКБ) и фонда New Vision 3. Останалите средства са от бизнес ангели и неназована компания за разплащания.

Phyre получава 1.55 млн. евро, като сумата е почти поравно разпределена отново между БАКБ, New Vision 3 и бизнес ангели. Компанията стои зад създаването на платформа за мобилни портфейли, която е в основата на тези услуги предоставяни от „A1 България“ и „Виваком“.

Phos получава финансова инжекция от 1.2 млн. евро, от които 1 млн. евро са от New Vision 3, а останалите 200 хил. евро се осигуряват от бизнес ангели. Компанията има платформа, която позволява на търговците да ползват умни устройства като POS терминали.

Payhawk

За разлика от изброените дотук рискови инвестиции, Payhawk не разчита на български фондове и институции, а привлича вниманието на международните. По-конкретно, компанията си осигурява 3 млн. евро основно от германския Earlybird Venture Capital. Като миноритарни инвеститори се присъединяват досегашните в Payhawk – Eleven и бизнес ангелите Васил Терзиев и Светозар Георгиев (основателите на „Телерик“). Зад дружеството седят други бивши служители на „Телерик“ и предоставя платформа за разплащания и следене на касови бележки, фактури и др.

Colibra

Colibra e вторият български стартъп, който привлича сравнително голяма чуждестранна инвестиция. Тя е в размер на 2 млн. евро и е осигурена от американската фирма Asterion Capital. Досегашният инвеститор е фонда Eleven, който влага 250 хил. евро в края на 2018 г. Colibra е разработила мобилна услуга, която помага на потребителите да получат обезщетения при забавени полети.

Eleven Capital

Вторият фонд Eleven създаде ново такъв – Eleven Capital, чиято цел беше да събере средства, да изкупи портфолиото от дялове в инвестирани стартъпи на едноименния първи такъв. След което, реши да набере допълнително финансиране през Българската фондова борса (БФБ). Eleven Capital удари символично камбаната на БФБ в сряда, като осигури 2.1 млн. лева при първичната продажба. Причината тази сделка да влиза в този списък е, че основната част от тази сума ще бъде инвестирана в 34-те оцелели стартъпа със сравнително стабилни показатели от първия фонд.

Средни инвестиции

A4E

При рисковите инвестиции под милион евро, най-голямата за 2020 г. досега е за A4E. Тя привлича 660 хил. евро, като се включват два от досегашните инвеститори в компанията. Това са рисковите фондове Impetus Capital и Eleven Capital. Преди това, те са инвестирали около 425 хил. евро, като в сумата е включен и конвертируем кредит (гаранцията е дял в дружеството – бел. ред.) от 270 хил. евро. Новото финансиране се използва освен за разширяване на дейността, така и за покриване на този дълг.

ElJoy

Компанията за разработване на собствени електрически велосипеди ElJoy привлече финансиране от 630 хил. евро. То е водено от Владимир Дачев (основателят на BgMenu.bg), втория фонд на Eleven, както и от бизнес ангелите Светозар Георгиев (бивш съосновател на „Телерик“) и Тодор Брешков (съосновател на Launchub). Средствата ще се използват за стимулиране на производството на е-колела, които компанията вече изнася за различни държави в Европа.

EnduroSat (нова – 4 май 2020 г.)

Разработване и производство на собствени наносателити и дигитална платформа за тях привлече финансиране от 332 хил. евро. То идва изцяло от досегашният инвеститор в компанията – Neo Ventures, наследникът на фонда NEVEQ. Средствата ще се използват за подготовката за изстрелване на втори наносателит и развитието на бизнес модела на компанията.

IndigoVerge

Още една инвестиция на фонда Eleven от 300 хил. евро, като тя е самостоятелна, а компанията, която получава средствата е софтуерната IndigoVerge. Допълнителното финансиране ще се използва за развитието на автоматизираното решение за управление на напоителни системи Ondo. То е един от продуктите на компанията.

Dev.bg

Платформата за търсене на технологични кадри онлайн Dev.bg, под чиято шапка влиза и инициативата HireHeroes успя да привлече първото си външно финансиране от 200 хил. евро. За разлика от останалите сделки, в случая не е намесен фонд или бизнес ангел, а компанията за хостинг и свързани решения SiteGround. Срещу сумата, българското IT дружество получава 10% дял.

Lam’on

Последната сделка за над 100 хил. евро вече е дело на инвестиция само от бизнес ангели. Саша Безуханова (Move.bg и бивш главен изпълнителен директор на Hewlett-Packard за България) и Светозар Георгиев (съосновател на „Телерик“) влагат общо 150 хил. евро в Lam’on. Компанията създава биоразградимо фолио, което може да се използва за печатане на снимки и книги.

Малки инвестиции и предприемачески награди

Assetify и KingFootball

Акселераторът Aeternity, който е фокусиран върху блокчейн решения, избра две български компании и две чуждестранни, в които да инвестира общо 400 хил. долара. Максималната сума за едно дружество е 100 хил. долара, с което горната граница на финансирането на двете родни дружества е 200 хил. долара. Assetify е платформа за крипто заеми, като е предназначена за бизнес клиенти. KingFootball е основана от българи, но базирана в Швейцария, която позволява да се проследяват футболни фенски артикули и до колко те са автентични.

Enova

Победителят в състезанието на Chivas Venture е стартъпът Enova. Компанията получава 40 хил. долара награда, а решението ѝ е базирано на биоелектрохимични сензори, които следят качеството на водата в различни водни басейни.

ProsFit

Българският стартъп, който разработва специални протези печели предприемаческата награда в състезанието на Toyota. Тя е в размер от 25 хил. евро.

The post Технологичните сделки в България от началото на 2020 г. appeared first on TechTrends България.

Чрез излизането на борсата, фондът възнамерява да продължи инвестициите си в тях и да се надява, че ще те ще се реализират успешно или до продажба към по-голяма компания или и те в един момент ще излязат на борсата.

Резултати към долната граница

В публикуваният проспект беше записано, че фондът очаква да емитира между 250 и 500 хил. нови акции на единична цена между 7 и 8 лева. Така минималната сума, която можеше да привлече Eleven Capital беше 1.75 млн. лева, а максималната – 4 млн. лева. Резултатите от борсовия дебют са повече към долната граница. Фондът успешно пласира 302 хил. акции на по-ниската цена от 7 лева. Като това са предварителните записвания, докато свободната търговия започва през април.

Набраният капитал е 2.11 млн. лева и тъй като са продадени повече от минимално посочените 250 хил. книжа, първичното публично предлагане (IPO) се смята за успешно. Така, Eleven Capital е третото (относително казано – бел. ред.) технологично дружество, което се търгува в момента на БФБ, след „Сирма Груп“ и „Алтерко“. Както и първият фонд за рискови инвестиции, който решава да набере допълнителен капитал чрез борсата.

Въпреки, че не е постигната максималната сума от 4 млн. лева, това е голям успех за Eleven Capital. Причината е, че излизането на БФБ е трудно начинание за технологичните компании. Обикновено няма висок интерес от инвеститорите, търговията е слаба или просто дружествата се оказват неподготвени да направят IPO на БФБ. Последният такъв пример е с технологичната компания „Биодит“, чийто проспект за излизане на борсата беше върнат, заради различни тълкувания във финансовия ѝ отчет.

Два фонда – една цел

В момента може да се каже, че има два фонда Eleven. Този, който успешно излезе на борсата поема портфолиото на първия носще това име. Първоначално то се състоеше от по-голямото такова от 116 компании, в които Eleven инвестира в периода от 2012 г. до 2015 г., като ползваше средствата на програмата JEREMIE. След нейното изтичане, хората зад българския фонд направиха втори, със същото име, но с набран собствен капитал и такъв от частни инвеститори.

През 2019 г. те създават Eleven Capital, който да продължи работата с най-перспективните компании от първия фонд. Успяват да осигурят финансиране от 9.98 млн. лева, но повечето от тях отиват за откупуване на дяловете от JEREMIE, които са в размер на 8.01 млн. лева. Разликата се ползва за оперативни разходи и за влагане на свеж капитал в някои от дружествата от закупеното портфолио.

Сега двата фонда Eleven имат единна идея, която е да осигурят повече средства за перспективни стартиращи дружества в България, които да могат да се реализират на местния и международен пазар. Общо селектираните от най-първия фонд са 34 компании, които преминават под шапката на Eleven Capital, като повече за тях можете да разберете ТУК.

The post Eleven Capital набра успешно 2.1 млн. лева от борсата appeared first on TechTrends България.

Последната инвестиция е водена от германския фонд за рисков капитал Earlybird, като към тях се присъединяват и вложителите от предходния рунд. Това са втория фонд на Eleven и бизнес ангели, като основателите на „Телерик“ и „Телерик Академия“ Васил Терзиев и Светозар Георгиев.

Кои са Payhawk

Компанията е основана през 2018 г. от бивши служители на „Телерик“ – Христо Борисов и Бойко Караджов. Самата Payhawk предоставя софтуер и собствени разплащателни карти, с които се събира информация за разходите, касовите бележки, фактурите и други финансови документи. Системата ги обработва в реално време и предоставя отчетен и аналитичен инструмент за малкия и средния бизнес. Решението на Payhawk може лесно да се интегрира с настоящите банкови системи, така че то да не играе ролята на заместител на тези институции.

Компанията в момента оперира в 14 държави, като има офиси в София, Лондон и Берлин. Сред обявените на сайта на дружеството големи клиенти са Telus, Nexo, Software Group, ScaleFocus и др. Payhawk твърди, че разполага с над 1 000 потребителя на пазарите в които функционира.

Основна цел – Германия

Свежите средства от 3 млн. евро ще се използват най-вече за разширяване на географските операции на компанията. Германия е основна цел, което не е изненада, при положение, че основния инвеститор е един от най-големите местни фондове с портфолио от над 100 стартъпа. Освен това, страната е най-голямата икономика на Стария континент и е привлекателен пазар за всяко европейско дружество с по-големи дигитални амбиции. Германските регулации и среда са доста по-благоприятни за дигитални финтех компании, каквато е Payhawk.

Първата стъпка в тази посока е направена, като българското дружество вече е открило офис в Берлин, който ще има търговски функции. Това е стандартна практика на почти всички родни технологични компании, които искат да разширяват бизнеса си извън страната. Това става чрез търговски представителства, които отговарят най-вече за продажби и връзки с клиенти. Развойната дейност и техническата поддръжка остават в България.

В момента Payhawk разполага с 18 служители, като плановете на компанията са в рамките на две години да удвои персонала си.

Инвеститорите

Фондът Earlybird е основния инвеститор при последния рунд от 3 млн. евро финансиране. Германската институция за рисков капитал е в Топ 5 на местния пазар, като разполага с над 100 стартъпа в портфолиото си. Тя е основана през 1997 г. и инвестира в компании в различен етап от развитието си. Earlybird има специален фонд заделен изцяло за технологични стартъпи. С инвестицията си в Payhawk в надзорния борд на българското дружество влизат Роланд Менгър и Мехмед Атичи, като представители на германския фонд.

В него Васил Терзиев представлява Eleven, а към компанията в ролята на консултанти влизат Марк Антипоф и Кейт Робинсън, които са с дългогодишен опит във финансовата индустрия.

Вторият фонд на Eleven е сред оригиналните инвеститори, които през 2019 г. осигуриха 500 хил. евро финансиране. Тогава към тях се присъединиха и различни бизнес ангели от финтех индустрията. Eleven е на път да излезе на Българската фондова борса с отделно дружество, което има за цел да събере капитал за допълнително инвестиране в най-перспективните компании от портфолиото на първия си фонд. Идеята е да се наберат средства за около 4 млн. лева.

The post Българският стартъп Payhawk привлече 3 млн. евро инвестиция appeared first on TechTrends България.

Излизането на Eleven на публичните пазари е важно, поради няколко фактора. Първо, това ще е един от няколкото теста на технологично ориентирани дружества да наберат средства от борсата. IT компаниите исторически имат проблеми с излизането си на БФБ, както и със задържането си там. Второ, това ще е голяма индикация, как гледат инвеститорите върху стартъп екосистемата в България. Трето, може да послужи за по-ефективно и насочено инвестиране към проекти с истински пазарен потенциал и затвърждаване дали новия модел на Eleven работи.

Проспектът

Фондът планира да емитира между 250 и 500 хил. нови акции, като първата е минималния праг, при който дебютът може да се счита за успешен. Цената, на която ще се опита да ги пласира при е между 7 и 8 лева. Което означава, че Eleven ще предостави на финансовите пазари между 10 и 20% от всички книжа, с които ще разполага след първичното-публично предлагане (IPO). Потенциалният набран капитал ще варира между 1.75 млн. лева и 4 млн. лева.

Основните активи на Eleven са дяловите участия във вече финансирани стартиращи и развиващи се компании. Юридически е създадено ново дружество, което откупува старото от българското звено на JEREMIE. Така досегашните успешни участия на Eleven се запазват и са част от портфолиото на новата компания. За да се осъществи това, фондът набира общо средства от 9.98 млн. лева, от основателите и частни инвеститори, от тях 8.01 млн. лева са платени за придобиването на старото дружество от JEREMIE. Остават около 1.97 млн. лева, които са за оперативна дейност и допълнително финансиране на стартъпи.

Ключов аспект е бъдещата стратегия на фонда. Eleven не планира да инвестира събраните от борсата средства в нови стартъпи. Вместо това, основната цел е да се подсилят компаниите, в които вече фондът има дялово участие. Това може да става основно по два начина. Като се взима нов дял от съответното дружество или се изкупи частично или напълно такъв от други инвеститори.

Бизнес моделът на Eleven е като на всеки фонд за рискови инвестиции. Тяхната цел е в един момент да излязат от компаниите, които са подкрепили, било то след придобиването им от някой голям играч, излизането им на борсата или по друг метод. С увеличаването на дяла, който Eleven притежават в тях, нараства и шансът за по-голяма печалба при успешното им реализиране на пазара. Но така скача и риска от избиването на дадена инвестиция.

Резултатите от предишното финансиране

Фондът Eleven беше създаден през 2012 г., когато получи финансиране от 12 млн. евро, които да инвестира в различни стартиращи компании. Средствата бяха осигурени по програмата JEREMIE на Европейския инвестиционен фонд. По подобен начин стартира и LauncHUB, които имат сходен бизнес модел. След свършване на програмния период, Eleven успя да набере нов капитал за втори фонд, като основно средствата бяха осигурени от основателите, както и на различни бизнес ангели.

Нещо, което не беше отбелязано явно в документите е, че новото дружество, което излиза на БФБ и втория фонд са различни юридически лица. Съответно, портфолиото на последното остава отделено, като в него влизат инвестиции в компании, като Payhawk, Rebellious Software, Noble Hire и др.

В периода 2012-2015 г. фондът инвестира в общо 116 стартъпа. Сега, Eleven идентифицира 34 компании, които имат потенциал за развитие и имат вече някакъв бизнес модел. Фондът излезе и от участието си в други две фирми – SMSBump и GTMHub. Първата беше успешно продадена на Yotpo за около 37 млн. долара. Втората събра силно международно финансиране и Eleven се оттегли от нея.

За останалите, в проспекта е записано, че са със затихващи функции. Което означава, че от всички стартиращи дружества, в които са вложени пари, през последните осем години от тях са оцелели 31%. Доста добър резултат засега. Eleven запазва доста голяма част от инвестициите си за момента. Избраните 34 компании съставляват 9.15 млн. от вложените пари. Не може да се направи директно сравнение с първоначалният портфейл от 12 млн. евро, защото в него са включени и оперативните разходи на фонда.

Eleven запазват философията и очакванията за 80/20 или 80% от потенциалните приходи и доходност ще дойдат едва от 20% от компаниите. В проспекта, те подчертават, че от 34-те избрани перспективни дружества само около 5-6 се очаква да разгърнат истински потенциала си.

Борсов IT тест

Излизането на Eleven на БФБ ще бъде едно от трите изпитания, които технологичния сектор ще изправи пред българските публични пазари. За момента IT компаниите не се представят добре и не предизвикват силно интереса на местните инвеститори. В повечето случаи, очакванията на самите дружества не винаги се оправдават спрямо реалността. Търговията на БФБ като цяло е с доста нисък интензитет, което затруднява набирането на търсения капитал.

До края на 2019 г. двата представителя от технологичния сектор в България, които са публични в момента са „Сирма Груп“ и „Алтерко“. Първата обяви през 2019 г. плановете си да осъществи постепенно обратно изкупуване на акциите си и слизане от борсата. Втората излезе на борсата през 2016 г. и има сравнително добро развитие на акциите ѝ.

През 2020 г. системният интегратор „Телелинк“ трябваше да дебютира на борсата на 27 януари. Датата обаче не беше потвърдена и все още не е заявена такава от БФБ. Друга технологична компания, която трябваше да стане публична, е „Биодит“. Нейният проспект беше върнат през 2019 г., като въпреки това, дружеството изрази готовност да се пробва отново през настоящата година.

Селектираните компании

The post Ефекти и изводи от проспекта на Eleven за фондовата борса appeared first on TechTrends България.

Доминират основно позитивни и приповдигащи новини, граничещи с рекламно съдържание. Негативните новини, независимо дали са обективни или не, са посрещани на нож, а авторите им обвинявани едва ли не, че са против прогреса.

По един доста естествен начин този начин на мислене се пренесе донякъде и в България. Голяма част от информацията за българската стартъп екосистема е изцяло положителна и погледната само от гледната точка на предприемачите. Която в доста случаи може да не най-обективната.

В САЩ изтрезняването дойде, макар и с доста закъснение и на цената на милиарди долари инвестиции, под формата на откровено измамен стартъп Theranos, „еднорози“ с бизнес модел, който може да не издържи теста на времето в лицето на Uber и изправения почти пред фалит WeWork.

Донякъде такъв пример вече имаме и в България. Онлайн магазинът за свежи хранителни продукти Farmhopping затвори врати. Компанията обяви в четвъртък, че от 4 октомври вече няма да приема поръчки и парите по всички заявени за тогава ще бъдат възстановени.

Обновена на 28 юли 2020 г.: Платформата на Farmhopping получава втори шанс и възобнови дейността си, като през пролетта на 2020 г. влезе в съдружие с фермерския кооператив „SIS Кооп“.

Сбогуване с достойнство

За разлика от изброените по-горе примери отвъд Океана, Farmhopping прекрати дейността си с гордо вдигната глава. В откровен блог пост, главният изпълнителен директор на компанията Росица Митова, не търси причините в провала в лоши инвеститори, глупави клиенти или просто да обвини българската бизнес среда. Тя признава, че Farmhopping не е преценила обема на пазара и решението да не се инвестира в дългосрочен работещ бизнес модел.

„Надценихме размера на пазара и подценихме необходимите инвестиции в бизнес модел, който е изпреварил времето си“, пише Росица Митова в блога на компанията.

„Надценихме размера на пазара и подценихме необходимите инвестиции в бизнес модел, който е изпреварил времето си“ Росица Митова, Farmhopping

Смели думи, особено предвид факта, че това са два от трите основни проблема, пред които се изправя всеки един български предприемач. Липсата на голям локален пазар е една от водещите спирачки пред компаниите, които се опитват да развият местни продукти или услуги.

Бизнес моделът е проблем, с който се сблъскват дори щатски предприемачи. Много хубав пример за това е Uber, който допреди да излезе на борсата беше смятан, за едно от чудесата на Силициевата долина. Все повече обаче възможността му да излезе на печалба се поставя под въпрос от инвеститорите и анализаторите.

Третият проблем е липсата на ясна визия, тъй като предприемачите не винаги успяват да фокусират вниманието си към ясен основен бизнес.

Росица Митова признава, че именно първите две предизвикателства са довели до края на Farmhopping.

Не става само с потребители

Какво все пак представлява прекратилата своята дейност компания? Farmhopping беше онлайн платформа, която предоставя на крайните потребители да пазаруват свежи хранителни продукти директно от малките производители. Възможността да получиш истинска и чиста храна от някоя бутикова ферма директно до дома си в рамките на два дни е доста добра идея.

Според Росица Митова, във Farmhopping участваха над 600 ферми и малки производители. Над 20 хил. са регистрираните потребители, от които поне шест хиляди са били активни на платформата. Farmhopping дори отваря физически магазин в София, който ще продължи работа и след затварянето на платформата. Всичко това е изградено за пет години, но се оказва недостатъчно, за да може компанията да излезе на печалба.

„Не можем да продължим без нужните ни средства, за да развиваме платформата, а инвестициите, които ни трябват, не се оправдават на българския пазар Росица Митова, Farmhopping

Вместо това, компанията генерира загуба след загуба и в един момент просто привършва капитала и привлечените инвестиции.

„Макар, че предизвикателствата не ни плашат, не можем да продължим без нужните ни средства, за да развиваме платформата, а инвестициите, които ни трябват, не се оправдават на българския пазар“, продължава Росица Митова.

Изгаряне на инвестициите

На пръв поглед 2018 г. е доста силна за Farmhopping, през нея тя увеличава значително приходите си. Тогава реализира постъпления от 1.1 млн. лева, но и загуба от 465 хил. лева. Проблемът е, че последната започва да се натрупва, като през 2017 г. приходите са близо три пъти по-малко от 410 хил. лева, но негативния резултат е в размер на 600 хил. лева.

Плановете на компанията бяха към края на 2018 г. да започнат да излизат на оперативна печалба, което явно не се случва. Вместо това загубата продължава да набъбва. За период от само три години тя надхвърля 1.2 млн. лева.

Което постепенно изяжда привлечения капитал. Към края на 2017 г., Farmhopping си е осигурила финансиране от над 500 хил. евро. Основният инвеститор е фондът Eleven, от когото са поне 100 хил. евро. Пари осигурява и Seedcamp, както и няколко бизнес ангела от България и Великобритания.

Фалитът на Farmhopping може да се разгледа като много добър и полезен урок за българската стартъп екосистема. Защото развиването на всеки един бизнес е маратон, а не спринт и трябва да се мисли доста в дългосрочен план. При положение, че платформата получава доста големи средства за българския пазар за да осъществи идеята си, тя пак не успява. Но поне има смелостта да го признае и да се ориентира към драстично свиване на бизнеса си в рамките на физическия си магазин в София.

The post Краят на българския Farmhopping appeared first on TechTrends България.