За пълното ѝ прилагане в рамките на Стария континент все още е далеч, но показва, че тя постига все повече подкрепа в региона. Меморандумът за разбирателство е препоръчителен документ, в който обещанията са препоръчителни, както и няма конкретни срокове за изпълнението им. По подобен начин, България се присъедини към инициативата на САЩ – „Чисти мрежи“ през миналата година.

Той е важен показател, че концепцията намира все повече подръжници в Европа, което може да промени начина по който се изграждат мобилните мрежи в региона. Както и да пренареди пазара на доставчиците на телеком оборудване.

Какво е Open RAN

Ако трябва да се раздели телеком инфраструктурата на няколко компоненти, то един телеком обикновено разполага с три такива – опорна (backbone) мрежа, радиорелейна (RAN) и системи за цялостно управление (MANO). Към тях може да добавим и центровете за данни, но специфичното при тях е, че те са по-гъвкави откъм доставчици за изграждане.

Вендорите за оборудване на RAN, MANO и опорната мрежа са доста ограничени като количество. В повечето случаи системите на един доставчик не винаги са съвместими с тези на друг. Поради тази причина телекомите имат два варианта за работа – да използват един производител за цялата мрежа или да ползват два-три, но по един на компонент. Възможно е да има повече доставчици, но те да отговарят за доста по-незначителни периферни продукти.

Например в България опорната мрежа и MANO-то на „Виваком“ са изградени основно от Nokia, докато RAN-ът – от Huawei. Последният е единствен доставчик на „Теленор“, а „A1 България“ ползва почти изцяло решения на Nokia, като с малки изключения (на определени компоненти или обекти) ползва ZTE и Ericsson.

На хартия Open RAN е проста концепция – тя предвижда използването на отворени стандарти за цялата радиорелейна мрежа. По този начин един оператор лесно може да замени един доставчик с друг, без да се налага да прави цялостна подмяна на системите по различните базови станции. Open RAN има и друг елемент – той включва и софтуерна платформа, което помага да се виртуализират части от мрежата.

Казано по-просто, ако даден оператор използва тази технология и първоначално е избрал доставчик на оборудване А, в по-късен етап, може да добави без проблеми доставчик Б или да замени изцяло всичко с производител В.

Кой подкрепя технологията

Open RAN в момента има пълната подкрепа на два от основните доставчици на телеком оборудване – Nokia и Ericsson. Технологията среща доста широка подкрепа от самите оператори, които през лятото на 2018 г. основават неправителствена организация, чиято цел е да изготви и следи за изграждането на новите стандарти. Това е O-RAN Alliance и е базирана в Германия.

Основателките ѝ са AT&T, China Mobile, Deutsche Telekom, NTT DOCOMO и Orange. Но към нея се присъединяват повечето големи оператори в Европа, САЩ и развитата част на Азия, както и технологични компании, сред които може да видим Lenovo и Intel. Меморандумът между четирите телекома – Deutsche Telekom, Vodafone, Orange и Telefonica се явява като продължение на тяхното участие в организацията.

Европейският съюз разглежда Open RAN, като потенциална възможност за по-лесно диверсифициране на доставчиците. Темата продължава да е гореща, предвид доскорошния натиск на САЩ, операторите на Стария континент да забранят Huawei при изграждането на 5G мрежите.

Брюксел вече предприе първи стъпки към регулация на сектора, като тепърва ще се обсъждат стандартите, включително разглежда и Open RAN. Подходът на ЕС за момента е един телеком да може да разчита на поне два вендора за оборудване.

Великобритания, която вече не е част от Евросъюза също залага силно на Open RAN. Това става, след като Лондон напълно забрани на своите телекоми да използват Huawei в изграждането на мрежите си и най-вече при разгръщането на 5G. Операторите на Острова трябва да премахнат цялото оборудване на китайския вендор до 2027 г. Идентична е ситуацията и с Япония.

Очакваният скептик

Точно поради тази причина много експерти разглеждат Open RAN като отговор на засилващата се доминация на Huawei. Самият китайски гигант не гледа с добро око на технологията. При основаването на Open RAN Alliance, компанията направи няколко изказвания, в посока, че това не е нов стандарт, а по-скоро подход за изграждане на мрежите. Както и че дългосрочният ефект, може да не е толкова положителен и по-важното – ефективен откъм цена.

Което е нормално, защото Huawei изгради своя пазарен дял с възможността да продава на големите телеком групи цялостни решения с големи отстъпки. Точно поради тази причина 4G мрежите на най-значимите оператори като Telenor, Deutsche Telekom и Vodafone разчитат на китайската компания за основен доставчик. Все по-активното участие на последните два в Open RAN инициативите и тестовете на първата през 2020 г. показват посоката на стратегията на компаниите в бъдеще.

Възможен завой

Встъпването в длъжност на новия президент на САЩ Джо Байдън може да промени ситуацията, както около Huawei, така и около концепцията за отворени стандарти. Бъдещата администрация на Белия дом може да смекчи тона към китайския гигант и потенциално да отхлаби примката от санкции и натиск по света около него.

Това надали ще доведе до пълна реабилитация на Huawei и връщане на статуквото отпреди две-три години. Но може да създаде компромисна ситуация и да отвори някои затварящи се в момента пазари за компанията. Редица телекоми, включително и някои от българските изчакват с пълното разгръщане на 5G мрежите си, докато не се изясни бъдещето на китайския вендор.

При потенциално разхлабване и компромисен вариант за изграждането на телеком инфраструктурата в Европа, няма да е изненада ако Huawei дори подкрепи Open RAN. Най-малкото частичен партньор в Open RAN Alliance е друг китайски вендор – ZTE.

The post Технологията Open RAN намери подкрепа сред основните европейски телекоми appeared first on TechTrends България.

Амбиции за него имаше и от България, като по информация на TechTrends, заедно са наддавали PPF Group и United Group, които са новите собственици на „Теленор България“ и „Виваком“ съответно. Към тях, в този своеобразен консорциум е имал участие и доскорошният основен акционер на най-големия български телеком Спас Русев.

Сделката с Orange спира инерцията на чешкия фонд и сръбската група от серията на големи придобивания в региона. Двете буквално изградиха регионални телеком групи на Балканите. Това не означава, че някой от тях или заедно няма да се опита да вземе мобилните операции на Telekom Romania.

Параметрите на сделката

В Румъния, компанията е най-големия доставчик на фиксирани услуги. 46% от акциите се държат от държавата, която няма намерение да ги продава за момента. За останалите 54% OTE ще получи 268 млн. евро, при цялостна оценка на компанията от 497 млн. евро. Telekom Romania Communications (TRC) под чиято шапка са фиксираните услуги, разполага с над 5 млн. абонати на домашен телефон, интернет и телевизия, както и инфраструктура с над 90-хил. км оптична мрежа.

През годините, OTE разви мобилните и фиксирани услуги отделно. Дълго време, те дори бяха под различни брандове – Cosmote за първата и Romtelecom за втората. Едва в края на 2014 г. бяха обединени под марката Telekom Romania. Като обаче се запазиха двете отделни дружества, които ги оперират. Мобилните услуги се предоставят от Telekom Romania Mobile Communications (TRMC).

Отново исторически, заради разделението TRC има около 811 хил. мобилни абоната, чрез виртуален оператор, който ползва мрежата и честотите на TRMC. Orange вече има изградени мобилни услуги в Румъния и логично след сделката, абонатите на фиксираното дружество ще преминат към тяхната мрежа.

Така, трансакцията има за цел да засили предлагането на конвергирани услуги на френския гигант. Към основните мобилни играчи в северната ни съседка освен Orange и TRMC, добавяме и британската Vodafone.

Мобилно бъдеще

Настоящата сделка ще пренареди телеком пазара в Румъния напълно. Последното парче от пъзела е какво ще се случи с TRMC, за които се знае, че OTE най-вероятно също търси купувач. Първоначалната идея беше двата бизнеса – фиксирания и мобилния – да се продадат в пакет, но така те ставаха много големи. Което е проблем, както за да се намери подходящ купувач, така и от регулаторна гледна точка.

Разделянето и придобиването на фиксираните услуги от Orange решава проблема наполовина. Ключово ще бъде, кой ще поеме и мобилните операции на Telekom Romania. Сега, като са само те, правят опцията PPF Group, United Group и Спас Русев да наддават, както заедно, така и поотделно за тях. Развитието около фиксираното дружество TRC може да развърже процеса и за мобилното. Което означава, че може да очакваме скоро новини и по това направление.

The post Orange купи фиксираните услуги на румънския Telekom Romania appeared first on TechTrends България.

Последната медия дава оценка на румънския телеком на 1 млрд. евро, като се продава цялото – включително фиксираните и мобилни услуги. Telekom Romania в момента е собственост на гръцката група OTE, която от своя страна е част от телеком гиганта Deutsche Telekom.

Северният гигант

Румънският оператор разполага със сравнително голям бизнес за региона. Той притежава 5.4 млн. клиенти на мобилни услуги и 1.69 млн. на фиксирани, като от последните малко над милион са потребители на широколентов интернет. За сравнение, „Виваком“ притежава „само“ 3.07 млн. мобилни абоната, 444 хил. интернет и 468 хил. ТВ потребители. При последните има голямо застъпване в българския телеком, заради голямото количество клиенти на пакетни услуги.

Приходите на Telekom Romania за първото тримесечие на 2019 г. достигат 217 млн. евро, а печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) е 26 млн. евро. „Виваком“ има двойно по-малко постъпления за същия период в размер на 120 млн. евро, но отчита по-добра печалба от 57 млн. евро. Във всички случаи, Telekom Romania е сравнително по-голям актив от българския оператор на Спас Русев.

Telekom Romania е доста по-мащабна компания от „Виваком“, с потенциална оценка от над 1 млрд. евро

В неофициалната информация все още има доста въпросителни. Спекулира се с възможността бизнеса на румънския оператора да се предлага на части. Най-вероятно разделен на мобилна и фиксирана дейност. Източници на „Капитал“ предполагат, че Спас Русев има шансове в придобиване на първия бизнес на Telekom Romania.

Причината е в силния интерес на Orange към предлагането на интернет и телевизия в страната. От друга страна, френският гигант може да има проблеми с придобиването на целия и дори частични активи на Telekom Romania, поради факта, че той е един от най-големите местни играчи в телеком бизнеса. Което може да създаде потенциални антимонополни претенции от местните регулатори.

Регионални амбиции

Българският бизнесмен обяви в началото на годината, че иска да направи регионална експанзия на телеком активите си. През първите месеци на 2019 г. той приключи сделката по придобиването на Telekom Albania (също собственост на OTE и съответно на Deutsche Telekom). Тя беше на стойност само от 50 млн. евро, която беше осъществена в партньорство с българския предприемач Елвин Гури.

Спас Русев купи албански телеком в началото на годината за 50 млн. евро

При нея Спас Русев придоби албанския оператор чрез друго свое дружество „Албания Телеком Инвест“, а не директно чрез „Виваком“.

Няма потвърдена информация, дали българският бизнесмен ще участва сам или в съдружие с други играчи при наддаването за румънския оператор. Както и с каква фирма е подал оферта.

Голямата хапка

Според източници на TechTrends, Telekom Romania е „доста голяма хапка“ за Спас Русев и надали ще успее да се пребори за нея. Причината е, че румънската компания е прекалено голяма и ще излезе скъпо на българския бизнесмен. Той от своя страна е показал през годините, че основните му транзакции са финансирани с кредити от различни банки.

Дори да участва само за придобиването на мобилния бизнес на румънския оператор, той пак е доста голям. Особено ако го сравнявам с българските аналози. През 2013 г. „Глобул“ (сега „Теленор“) например беше придобит от норвежкия гигант Telenor Group за малко повече от 700 млн. евро. Той продължава да е само и единствено фокусиран върху мобилни услуги, като през 2014 г. разполагаше с 4 млн. абонати.

Макар, директно сравнение да не е много коректно, заради потенциални задължения и други показатели, може да си представим, че мобилният бизнес на Telekom Romania може да надхвърли сумата, която норвежците платиха за „Глобул“.

Бизнес назаем

Досега Спас Русев, успяваше да придобие телеком активи сравнително евтино. Освен албанския оператор, който му струва само 50 млн. евро, при това в съдружие с Елвин Гури, „Виваком“ го придоби за 330 млн. евро. Сумата е сравнително ниска, предвид големите възможности на телекома, но сделката там включваше и задължения от 400 млн. евро, под формата на облигации емитирани на фондовата борса в Дъблин.

По-голямата част от парите за придобиването на българския телеком са взети под формата на заеми. От основната сума по продажбата 240 млн. евро са финансирани като кредит от руската ВТБ. След това Русев, изтегли нов заем на стойност от 345 млн. евро, за да погази облигациите, чийто падеж настъпваше през 2018 г. Кредитори по него е консорциум от различни банки, сред които отново фигурира ВТБ.

Досега Спас Русев придобиваше телеком активи чрез банкови заеми

От всичко изброено, може да предполагаме, че Спас Русев участва или с осигурена кредитна линия от дадени финансови институции или в съучастие. Във всички случаи, суми от порядъка на близо милиард евро ще бъдат трудни за връщане. Особено предвид трудностите на румънския оператор да излезе на добра печалба.

Да не забравяме и неофициалната информация, че в момента се търси посредник за потенциалната продажба на „Виваком“. Ако се окаже вярна, тя ще бъде наложена най-вече заради предстоящия падеж по кредитите на Русев през 2020 г. за придобиването на българския оператор.

The post Спас Русев ще се опита да купи Telekom Romania appeared first on TechTrends България.

Сурови изисквания

Федералната мрежова агенция (или Bundesnetzagentur на немски) обяви през ноември 2018 г. условията за предоставянето на допълнителни честоти в следните два спектъра – 2100 MHz и 3600 MHz. Условията, на които трябва да отговарят операторите, които имат достъп до тях обаче са доста сурови. Телекомите, получили новите лицензи, трябва до края на 2022 г. да осигурят минимални скорости на пренос на мобилни данни от 100 Mbps при покритие на 98% от населението, както и по всички федерални и основни пътни артерии и железопътни линии. До края на 2024 г., операторите трябва да покрият всички останали първостепенни пътища със същите скорости, както и да осигурят поне 50 Mbps връзка до по-малките населени места, второстепенни жп. линии, пристанища и основни речни маршрути. Всеки един телеком, който получи допълнителните честоти е задължен да изгради до края на 2022 г. хиляда 5G базови станции и още 500 нормални базови станции, които да покрият необслужваните в момента от операторите отдалечени региони. Освен това самите честоти не са подходящи и икономически изгодни за изграждането на национално покритие. Тъй като вълните при 2100 MHz и 3600 MHz са сравнително къси и с малък обхват, те са по-практични за големи населени места и добавка към други ленти.

Двойни стандарти

Проблемът не се съдържа толкова в големите инвестиции, които всеки един от операторите потенциално трябва да направи. Той е заровен в условието, че за компаниите, които тепърва навлизат на германския мобилен пазар ще има смекчени изисквания за покриване на лиценза. Стремежът на Bundesnetzagentur е да насърчи конкуренцията и да разшири потенциалните играчи, които ще оперират в страната. DT решава да обжалва именно този елемент в решението на регулатора, докато Vodafone и Telefonica се концентрират по-скоро върху изискванията за покритие. Последните са обект на критика и от Световната асоциация на мобилните оператори (GSMA), която призовава, че с подобни условия ще се забави пускането на 5G мрежи в Германия. Като добавка към по-стриктните правила, големите телекоми ще трябва да отворят мрежите си и да предоставят национален роуминг на виртуалните мобилни оператори (MVNO – или такива, които нямат собствена инфраструктура). За компании като DT в един момент трудно може да излезе сметката, след като трябва да налеят големи инвестиции за развитие на собствени мрежи от пето поколение (5G), но след това ще трябва да ги предоставят наготово на свои потенциални, по-малки конкуренти.

The post Телекомите в Германия се обединиха срещу регулатора за 5G честотите appeared first on TechTrends България.