Допълнително, той се класира в Топ 100 на най-бързите и мощни суперкомпютри в света към момента. Още по-важното е, че Discoverer ще бъде част от интегрирана мрежа от подобни машини в рамките на Европейския съюз. С което страната ни активно ще работи не само за собственото си дигитално развитие, но и това на цяла обединена Европа.

Пътят на Discoverer

Discoverer е разработен от френската технологична компания Atos. Тя разполага с богат опит в осъществяването на големи публични и частни IT проекти, както и в България има не малко такива завършени през годините. Суперкомпютърът е базиран на архитектурата BullSequana XH2000, която е собствен продукт на Atos. Освен, че технологията е модерна, тя е оптимизирана да работи в мрежа с други подобни мрежи в рамките на ЕС. Това е инициативата EuroHPC, за която ще говорим след малко.

Atos твърди, че Discoverer е най-мощният суперкомпютър в Източна Европа с работа на действие от 4.44 петафлопа или 4.44 квадрилиона (10¹⁵) изчисления в секунда. Теоретичната му скорост може да достигне 6 петафлопа. След провеждането на специализирани тестове и замервания, новият български суперкомпютър е класиран на 91-во място в света. Така за първи път, страната ни има машина, която при пускането ѝ в експлоатация е в Топ 100 глобално.

Discoverer е разположен е специализирана сграда в столичния „София Тех Парк“. Работата поне него започва през 2018 г., с включването на България в европейската инициатива EuroHPC. Цената на проекта е 11.5 млн. евро, като тя е поделена между две дружества. Първото е PetaSC Bulgaria („Петаскейл България“), в което водещ акционер е „София Тех Парк“, а другото е европейското EuroHPC JU.

През 2021 г. започва поетапната му доставка и монтаж. През май този процес е завършен и съответно продължават процесите по инсталацията и тестовете му. Юли месец той започва да работи пълноценно и да изпълнява пълните поръчки. Официалното му представяне през октомври се дължи на факта, че до този момент, той все още се е водил собственост на Atos.

Приложенията

Суперкомпютрите се използват за изграждането на сложни прогнозни модели, обработване на наистина огромни масиви от данни и много други. Част от прогнозите за разпространението на коронавирус пандемията в България и по света са правени на подобни машини. Същото важи и при разработката на ваксините за COVID-19, като много често първо се изпробват техните модели дигитално, а след това се реализират физически.

При официалното представяне на Discoverer бяха демонстрирани няколко приложения. Едното в областта на молекулярната биология и фармацията за изграждане на модели за различна молекулни структури. Друг пример беше за изграждането на модели за прогнозиране на климатичните промени, като се използват огромни масиви данни относно ситуацията в миналото и това, което разполагаме като информация в момента.

Европейската мрежа и българския принос

Както споменахме, Discoverer не е просто прищявка на българската държава и на „София Тех Парк“. Той е част от европейската инициатива за изграждане на мрежа от суперкомпютри EuroHPC. Идеята на Брюксел е чрез нея да се постигне висока изчислителна мощ, която да направи ЕС лидер в свръхизчислителните дейности и да запази позицията на Стария континент, като водещо място за наука и технологии.

Ключов момент е синхронизацията между отделните проекти. Мрежата на EuroHPC влизат осем суперкомпютъра. Пет от тях са поръчани и някои вече изградени от Atos по архитектурата BullSequana XH2000. Освен в България, другите машини от този тип се или ще се намират в Люксембург, Чехия, Словения и Португалия. Към мрежата са добавени и три вече съществуващи суперкомпютъра във Финландия, Италия и Испания.

Работата на всички тях в мрежа ще им позволи да се извършват наистина мащабни проекти или да се разпределя капацитета им между отделните държави-членки на ЕС. Целта е институциите и бизнеса на Европа да има достъп до подобни високи технологии, които да запазят или изградят конкурентно предимство.

Българските суперкомпютри

С пускането в експлоатация на Discoverer, той става втория активен суперкомпютър в страната. Другият е „Авитохол“ на Българската академия на науките, който заработва през ноември 2015 г. и тогава заема 388-мо място в света. България разполага с два клъстъра от компютри, които предлагат сходни услуги, като суперкомпютрите, но с по-малка изчислителна мощ. Това са Nestum, който се намира отново в „София Тех Парк“ и технологичната лаборатория на Hewlett-Packard Enterprise в столичния „Бизнес парк“ в Младост.

Първият суперкомпютър в България е Blue Gene, базиран на технологии на IBM. Той е разположен в Националния центъра за суперкомпютърни приложения в София. Пуснат през 2008 г., само година по-късно е поставен на 377-мо място в света по производителност. През ноември 2012 г. той вече не е част от Топ 500, а малко по-късно е ефективно изваден от употреба и вече е преобразуван в музеен експонат.

The post Важността на българския суперкомпютър appeared first on TechTrends България.