Покрай старта на продажбите, „А1 България“ споделиха някои интересни тенденции, макар и без точни обеми. Те съвпадат значително със световната посока на развитие на Apple от последната година и повече. Наблюденията са един от редки случаи, в които имаме частична представа за развитието на пазара на iPhone в България.

Най-продаваните модели

Основната статистика е за най-продаваните модели от миналогодишната серия iPhone 13. „А1 България“ предостави само процентна разбивка, без обеми, но и тя е достатъчна да се направят някои изводи и сравнения. Най-продавания смартфон на Apple от октомври 2021 г. до септември тази година в мрежата на оператора е базовата версия iPhone 13 с 40%. Следва iPhone 13 Pro, който е с 31% и така двата модела съставляват 71% от продажбите на „А1 България“ на смартфоните на Apple.

Най-скъпата версия от миналата година iPhone 13 Pro Max има 18%. При него тенденциите са интересни, защото обикновено той формира значителна част от продажбите през първите няколко месеца след дебюта на устройството. Александър Колев, директор „Продуктово портфолио и аксесоари“ в „А1 България“ коментира, че това се дължи на т.нар. „early adopters“ или най-големите технологични ентусиасти. Но по-скоро става дума за най-запалените и платежоспособни фенове на Apple продуктите.

Достъпният, за стандартите на корпорацията от Купертино, iPhone 13 Mini формира едва 11% от продажбите през периода. Александър Колев от „А1 България“ коментира, че това е тенденция на глобално ниво за Apple, което е и потенциалната причина, компанията да се откаже от подобен модел при iPhone 14. Той допълни, че като цяло всички резултати отчетени от български телеком следват световните тенденции.

Това може да проследим донякъде с най-продаваните модели смартфони за 2021 г. и въпреки да нямаме данните за настоящата година още, част от тенденциите обикновено се запазват. Apple е лидер, като най-реализираният ѝ телефон е базовата версия, в случая с миналата година това е iPhone 12. Следва Pro Max модела и после идват най-новите смартфони, които обаче имат само 3 месеца в продажби. Достъпните модели (SE за 2020 г. например) на Apple обикновено заемат задни места в тази класация.

5G ръст

Друга тенденция, която „А1 България“ демонстрира, макар отново без точни данни, са обемите продажби. Ако през 2019 г. и 2020 г. реализираните бройки iPhone са били сравнително стабилни и сходни, то през 2021 г. имаме известен ръст. В същия момент, телекомът очаква продажбите на iPhone за настоящата година да се увеличат с около 20%.

Това не е единствено особеност на българския пазар. В глобален мащаб, Apple отчита стабилен ръст на доставките на iPhone от 2021 г. насам. Причината е тривиална – „ябълковата компания“ въведе 5G съвместимост от iPhone 12. Това изстреля продажбите ѝ през миналата година, които бяха допълнително засилени със следващата версия – iPhone 13. Потребителите на Apple преминават масово към 5G, което също е традиционно поведение при смяна на мобилното поколение. Просто при феновете на компанията от Купертино това става по-рязко, докато при останалите производители – по-плавно и разтеглено във времето.

The post България и световните тенденции при продажбите на iPhone appeared first on TechTrends България.

Всичко трябваше да приключи на 16 март, когато решението на КРС трябваше да бъде обнародвано в Държавен вестник. В същия ден се очаква да бъдат обнародвани и промените в Закона за електронни съобщения (ЗЕС), които дадат на регулатора възможност за натиск над операторите да споделят мрежите си на други играчи, чрез разрешителните за честотите. Тоест, основните ленти за 5G щяха да бъдат раздадени без да може да се включи такава опция за действия на КРС.

„Играта на търгове“ в България се оказва също толкова заплетена като романите на Джордж Р.Р. Мартин. Когато всичко се очаква да се нареди и да има щастлив край, изниква нещо изневиделица и променя напълно картината. Оказва се, че единият от участниците в търга е недоволен от ситуацията и прави всичко възможно, за да промени решението на регулатора. Причината е, че не е достигната до тръжна процедура с наддаване.

Работещите варианти липсват и затова последното се обжалва в съда. Информацията за искът е потвърдена от Reuters, като източници на TechTrends коментираха, че това е бил само единия от обмисляните сценарии. Историята се заплита и заема изненадващият обрат при който регулаторът предоставя честотите при максимално изгодни за операторите условия, а един от тях се изправя срещу тях, за да надиграе конкуренцията.

Стремеж за наддаване

КРС открива процедура по организиране на търг за честотите в 3.6GHz на 28 януари. На тезгяха са поставени три ленти по 100MHz. Регулаторът поставя такива изисквания за участие, че единствените възможни компании, които да подадат заявление и да бъдат допуснати до тръжната процедура са трите установени телекома – „А1 България“, „Виваком“ и „Теленор“. Това става въпреки силните възражения на малките оператори. Нечути остават и исканията им ресурсът в 3.6GHz да се разпредели на четири ленти по 90MHz, а не на три по 100MHz и една по 70MHz.

Насрочената дата за търга е 15 март, но пет дни преди това – на 10 март, КРС излиза с решение, че разпределя честотите на базата на подадените заявления за участие. Без да се достига до фаза наддаване. Това става след като „Виваком“ подава заявки във всички ленти, във втората в 3.6GHz и третата в 3.7GHz документи подава „А1 България“, а „Теленор България“ само при последната. Според условията на търга, „Виваком“ получава първите честоти и отпада от участие в останалите. Това освобождава втората лента за „А1 България“, които я получават нея и третата остава за „Теленор“.

Източници на TechTrends потвърдиха тезата, че „Виваком“ са пуснали заявления в трите ленти с ясната идея да предизвикат наддаване. Това се прави с цел да се направи ресурса по-скъп за конкурентите. Колкото повече един от телекомите инвестира в честотите, с толкова ще намалеят вложенията за 5G мрежа през следващите месеци.

Изчисленията на „Виваком“ обаче пропадат напълно поради два фактора. Първият е, че те са приели презумпцията, че другите телекоми, ще подадат по две заявления. Едното в желаната от тях лента, а другото – в резервна, за всеки случай. Това е обичайната практика и която „А1 България“ спазва. „Теленор“ решава, че няма да я приложи и подава само в лентата, която желае да получи.

Вторият фактор е, че в условията за провеждане на търга е ясно записано, че ако един от операторите получи разрешително в някоя от лентите, той отпада от участие в заявка за другите. Което позволява на КРС да раздаде лицензите без да се стигне до наддаване. Това отбягва от погледа на „Виваком“ и надеждите им за истинска тръжна процедура се разпадат, което е изненадало екипа на телекома.

В търсене на изход

Най-големият по приходи оператор в страната не е доволен от развоя на събитията и според информацията на TechTrends веднага започва да се работи по посока на обявяване на търга за невалиден. Неофициалните преговори поне до уикенда се провалят. КРС е спазил буквата на закона и условията за провеждане на търга.

Опитите за маневри не се оказват много. Първият е да убедят КРС да изпрати писма до трите оператора, в които ведомството да ги помоли да се откажат от лицензите доброволно. След което да се организира нов търг. Този сценарий е почти невъзможен, защото ако дори един от телекомите да не го направи, цялото начинание се проваля.

Според източници на TechTrends, „А1 България“ и „Теленор“ са получили желаните от тях ленти. Първият оператор специфично е настоявал в неофициални разговори с КРС да получи именно средните честоти в 3.6GHz. Причината е, че се страхува в един момент другите две компании да не започнат да споделят ресурса си. Използването на две съсдени ленти беше голям фактор преди няколко години за пускането на по-качествени 4G услуги. Както от гледна точка на достъпност, така и на цена. Сега обаче, то не е толкова важно, защото смартфоните, които имат Carrier Aggregation вече са доста по-масови, а решенията за съвместно използване на спектър вече са по-достъпни за телекомите.

Във всички случаи, „А1 България“ получава това което е поискал на ниска цена. Същото може да се каже и за „Теленор“, като тяхното желание за лента е очевидно, тъй като подават заявление само за една. С което този вариант за действие от страна на „Виваком“ за повтаряне на търга потъва.

Временното решение

Остава вторият вариант – обжалване на решението на КРС в съда. Точно това прави телекома, като на 15 март, ден преди обнародването му в Държавен вестник, подава иск. Информацията е потвърдена от агенция Reuters и от регулатора. Целта на „Виваком“ е ясна – да забави разпределението на спектъра и по този начин да натисне КРС и институциите за някакво решение на ситуацията. Регулаторът намеква, че е готов на преговори за постигането на извънсъдебно споразумение.

„Ще организираме срещи и ще търсим изход от ситуацията, защото е в националния интерес процедурата по разпределението на честотите да премине максимално бързо“ Иван Димитров, КРС

„Ще организираме срещи и ще търсим изход от ситуацията, защото е в националния интерес процедурата по разпределението на честотите да премине максимално бързо“, коментира Иван Димитров, председател на КРС пред агенция Reuters. Той допълни, че ако не се намери компромисно решение, то тогава нещата ще опрат до мнението на съда.

Димитров потвърди и, че докато не се произнесат магистратите по казуса, лицензите няма да бъдат разпределени. Както се очакваше да стане в рамките на тази седмица. Пред „Капитал“ Иван Димитров коментира, че се е обсъждал вариант за нов търг с тайно наддаване, но за него и трите телекома трябва да се съгласят с това. „Виваком“ определено искат това, но е под голям въпрос дали другите два ще са склонни за този сценарий.

Защитен ли е интереса на държавата

КРС е спазил буквата на закона и условията, което им дава увереност, че съда би трябвало да отсъди в тяхна полза. Единственото място, което може да бъде атакувано са първичните условия за допускане на участници в търга. Там, регулаторът поставя много рестрикции и намалява кандидатите до трите големи телекома. Което намалява шансовете за провеждането на реална тръжна процедура.

Без наддаване, държавата ще получи по-малко пари, отколкото ако има такова. В много западни държави, именно след такива процедури се стига до абсурдни цени от няколко милиарда долара, евро или паунда при раздаването на 5G лицензите. Абсурдното в случая е, че телекомите обикновено се противопоставят по всякакъв начин на подобен сценарий, а в момента, един от българските застава зад него.

Ррешението на КРС да ограничи участниците не се крие само желанието на основните оператори по-лесно да получат разрешителните. Регулаторът има горчив опит с предишния търг в 1 800MHz когато след търг (пак без наддаване) разпредели спектъра между шест компании. Това бяха трите телекома, два по-малки оператора и една „куха“ компания – „4Джи ком“. Последната държеше няколко години ресурса единствено с целта да ги препродаде и докато КРС не ѝ отне лиценза, основните играчи не можеха да пуснат ефективно 4G.

Регулаторът явно искаше да избегне подобен сценарий и затова даде предимство при настоящите три разрешителни на водещите телекоми. В 3.6GHz все пак има още една свободна лента от 70MHz, която може да се използва от някой по-малък оператор за 5G услуги.

Изход и последствия

Преговорите през следващите дни между КРС, операторите и държавата ще са доста трудни. Този път операторите не са на едно мнение, а всеки един от тях има все по-силни лостове за влияние от преди години. Да не забравяме, че следващите три седмици са предизборни, а в рамките на два от телекомите влизат едни от най-големите медийни групи в страната.

Собствениците на „Виваком“ са United Group, чийто български операции влиза ефирната „Нова телевизия“, нейните сайтове, заедно с „Нетинфо“, в които са сайтовете Vesti.bg, abv.bg, dariknews.bg, sinoptik.bg и други. Към тях добавяме вестникарската група на „Телеграф“ и „Монитор“, както и по-малката ТВ такава на „Канал 3“. „Теленор“ от своя страна са част от PPF Group, които придобиха активите на „БТВ медиа груп“ с едноименната ефирна телевизия и останалите канали, радиа и сайтове около нея. Двете балкански телеком групи вече демонстрираха, че могат да играят групо помежду си и срещу държавни органи, както показва спорът им в Сърбия.

Вариантите не са много – да се намери начин в който търга да се обяви за невалиден, да се върнат разрешителните или „Виваком“ все пак да отстъпи. При първите два означава нова процедура, което вкарва друг елемент в играта. Това са промените в ЗЕС, които вече са обнародвани в Държавен вестник. Според тях, КРС ще може през разрешителните за радиочестоти да задължава телекомите да споделят своите мрежи с други компании.

Досега големите не позволяваха на малките да изградят виртуални мобилни оператори, като ползват тяхната инфраструктура и честоти. Сега в ЗЕС има такава възможност. Ако лицензите в 3.6GHz бяха раздадени тази седмица, те попадаха в заварено положение спрямо новите законови промени. При нов търг, това няма да е така.

Независимо от развитието на ситуацията, щастливият 5G край за телекомите за момента се отлага. „Виваком“ със своите действия учудващо взима ролята на държавата, което може да доведе до повече от интересни последици за сектора. Иронията е пълна, защото трите телекома, работеха усърдно и заедно през последните няколко години, за да свалят цената на разрешителните за честоти. Стремежът за наддаване при търг буквално ги нулира.

The post Игра на търгове 2: Съдебният удар по 5G честотите appeared first on TechTrends България.

Последните търгове за радиочестоти се проведоха преди почти точно 10 години. Те причиниха много главоболия на всички участници на телеком пазара, от регулатора, през големите и до малките оператори, най-вече заради стремежа за защита на интереса на всяка от страните. Търговете от есента на 2011 г. също така изградиха и погрешното впечатление, че в страната ще заработят пет или дори шест пълнокръвни телекома.

Десетилетие по-късно имаме нов опит за разпределението на радиоспектъра чрез наддаване. То обаче приключва по същия начин, както легендарния едноименен сериал по бестелъра на Джордж Р.Р. Мартин – с предизвестен и дори леко разочароващ край.

Погледната в по-широк контекст „Играта на търгове“ в България е доста интересна и заплетена. Приети бяха ключови промени в Закона за електронни съобщения, като тайминга съвпада с инициативите за раздаване на честоти от регулатора. Битката между големите и малките оператори, маневрите на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) в следващите седмици ще реши кой ще седне на „трона“ на 5G мрежите в страната.

Резултатът вече изглежда все по-явен, който ще постави България в парадоксална ситуация. Големите телекоми ще развият 5G мрежи, ще получат честотите, които искат, но малките няма да могат да създават виртуални оператори. Въпреки, че последните на теория ще могат по новите закони да получават достъп до инфраструктурата на установените телекоми. Това статукво ще се запази най-вероятно в следващите 20 години.

Очакваният развой

КРС обяви още през 2019 г., че е готова да проведе търгове за редица честоти, най-вече за апетитния спектър в 3.6 GHz, които да се ползват за изграждане на 5G мрежи. В тази насока бяха направени няколко промени, включително след дълги преговори бяха намалени наполовина лицензионните такси за операторите. Ситуацията беше такава през 2020 г., че търговете бяха изместени за началото на настоящата година.

В края на януари това се случи и тези за 3.6GHz бяха насрочени за 15 март. Техният край обаче беше предизвестен, поради условията, които КРС постави. Регулаторът насрочи търгове за три ленти по 100MHz в т.нар. двоен дуплекосов режим или TDD. Изискванията за участие бяха написани така че реално единствените компании, които можеха да бъдат допуснати, са трите установени телекома – „А1 България“, „Теленор България“ и „Виваком“.

Предвид обстоятелствата лесно можеше да се предположи, че наддаване няма да има и разрешителните ще бъдат разпределени при начална цена. Това се и случи, след като се оказа, че за трите лиценза са подадени документи от трите изредени по-горе компании.

КРС дори не си направи труда да организира търг, като на 11 март директно обяви, че такъв няма да има и предоставя лентите на допуснатите участници (чрез решение №94). „Виваком“ получава лента от 100MHz в 3.5GHz, „А1 България“ в 3.6GHz, а „Теленор България“ в 3.7GHz.

Опит за надцакване

Подадените заявления от трите телекома са любопитни от гледна точка, че явно все пак се е целяло да се постигне наддаване. „Виваком“ подават заявление за всяка една от трите ленти. „А1 България“ прави това за две, докато „Теленор“ пуска само за една.

Идеята на това упражнение е да се направи разрешителното на конкурента по-скъпо. Предвид разпределението на заявките, целта явно е била да се отслаби „Теленор“ и да се предизвика наддаване на трите телекома при единствената желана лента от втория по брой абонати оператор. В подобна ситуация трябва да попаднат „А1 България“ и „Виваком“, чиито заявки също се припокриват.

Това не се случва. КРС се позовава на условията за провеждане на търга, че ако една компания получи лиценз за една лента, отпада от участието в другите. Така, по реда на номерата „Виваком“ получава първите честоти, „А1 България“ вторите и третите остават за „Теленор“. Разпределението е завършено, без да се налага провеждането на търг. КРС се аргументира допълнително, че предоставя същите честоти, които компаниите и в момента ползват временно, което улеснява техническата процедура по усвояването им.

Перфектен тайминг

Прекратеният търг и раздадените честоти съвпадат перфектно като време с приетия ремонт на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) от Народното събрание. Депутатите приеха промените на 25 февруари и се очаква през настоящата седмица да бъдат обнародвани в Държавен вестник, тоест да влязат в сила.

При тях буквално в последния момент бяха приети текстове, които дават възможност на КРС да задължава операторите да споделят своите мрежи, инфраструктура и честоти на други компании. Това става чрез условията за издаване на лицензи за радиоспектър. Промените бяха инициирани от малките играчи на телеком пазара с идеята да могат по този начин да създадат виртуални мобилни оператори (MVNO).

След решението на регулатора за отмяна на търга и директното разпределение на честотите по-голямата част от този ресурс вече е раздаден. Буквално ден след окончателното приемане на новия ЗЕС в парламентарната зала, на 25 февруари, КРС издава лиценз за трите телекома за предоставяне на спектъра в 2.6GHz. Всеки един от тях получава 2x20MHz ленти, които до тогава ползваха с временни разрешения. По този начин 3.6GHz също е раздаден на трите основни телекома, като там остава една свободна лента от 70MHz в TDD режим.

Има три ключови момента. Първият е, че всички издадени лицензи спазват условията на настоящето законодателство. Тоест, те не подлежат на промените в ЗЕС, съответно КРС няма да може да задължи телекомите да споделят мрежите си, поне не и докато не подновят някой от тях. Причината е, че още законовите промени не са влезли в сила, а разрешенията за честотите се превръщат в заварено положение.

Вторият ключов момент е, че лицензите вече са със срок на действие от 20 години и всички изброени по-горе влизат в тази категория. Има ленти, които изтичат след между 3 и 10 години, но става дума за честоти, които няма да са основни за 5G.

Което означава, че споделянето на мрежите ще продължи да зависи от договорките на големите с малките и няма да позволи намеса на регулатора за тях. Последният елемент е, че дори и някои от радиочестотните лицензи все пак в близко бъдеще да попадне под това условие, КРС може да въведе изискванията по своя преценка.

Европейският кодекс и виртуалните оператори

Промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) бяха основното и последно оръжие на малките оператори в стремеж към формирането на MVNO в страната. Целта на поправките беше да се хармонизира българското законодателство с новия Европейски кодекс за електронни съобщения, който беше приет през 2018 г. Специфичното при него е, че той е директива – тоест, неговото адаптиране на местно ниво е задължително.

Крайният срок, това да се случи беше 21 декември, но след редица дебати, българските депутати, отложиха приемането на промените в ЗЕС за по-късен етап. Това не остана незабелязано от Европейската комисия, която през февруари започна наказателна процедура срещу България, заради неспазването на срока.

Причините за забавянето не бяха оповестени. Още от самото начало имаше оплаквания, че огромния брой промени (внесеният в НС проект е 236 страници, а общественото обсъждане е над 400), изисква повече време за правилното им разглеждане.

Другата теза е, че ремонтът на ЗЕС се използва от малките оператори за прокарване на MVNO. Предложенията им предизвикаха негативната реакция на трите големи телекома, както и на вносителите на проекта от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС).

Еволюцията на промените и окончателно приетите текстове загатва, но не доказва, че това може да е и основната причина за забавянето на ЗЕС в парламента, както и форсираното раздаване на честотите. Съвпадението между двете обаче загатва за подобна синхронизация. Финалният вариант на закона дава нови възможности на регулатора да стимулира MVNO компаниите, но както виждаме той ще влезе в сила след разпределението на ключовите 5G честоти. Историята на приемането му, особено на промените свързани със споделяне на мрежите е също толкова интересен, както и с организирането на търга от КРС за 3.6GHz.

Казусът с MVNO

Дискусията за MVNO започна още при общественото обсъждане и продължиха при първите разглеждания на промените в НС. Малките оператори предлагаха да се запише изрично в ЗЕС, че Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) трябва да задължи големите телекоми да споделят мобилните си мрежи с тях. Пълната история можете да проследите в нашия анализ тук.

Досега, това беше пожелателно и зависеше изцяло от търговските преговори между отделните компании. Към момента в България подобно споразумение не е постигнато. Предварително такова е подписано между „Мобилтел“ (сега „А1 България“) и фалиралия вече „Макс телеком“ през 2015 г. То така и не влиза в сила, като за причините информацията е противоречива – компаниите твърдяха, че има технически препятствия, а някои източници на TechTrends, че е имало и финансови такива. Крайният резултат е, че година по-късно, „Макс телеком“ фалира.

Една от тезите на малките оператори е, че няма да постигнат работещо споразумение, ако такова не им бъде вменено от регулатора. Идеята е на близо десетилетие, но до момента нито МТИТС, нито КРС я е одобрявала.

Първоначалните предложения

Първоначално, малките оператори предложиха директно да се впише в ЗЕС, че регулатора трябва да задължи телекомите за споделяне на мрежите с издаването на лиценза за радиочестотите. Тъй като законът се разглеждаше седмици преди потенциалните търгове за 5G спектъра, това беше от ключово значение за бъдещето развитие на сектора в страната.

След редица дискусии, малките оператори промениха предложението си към много компромисен вариант. При него, КРС получава опцията да се намесва като арбитър при преговорите между големите и малки доставчици, когато става дума за споделяне на мрежата. Ако развоят не е положителен, решението допълнително можеше да се обжалва после в съда.

Параграф 100

При финалното разглеждане (второ четене) на промените в ЗЕС на 24 февруари, компромисното предложение е изтеглено от трибуната на НС от неговия вносител Христиан Митев, представител от „Патриотичния фронт“ (коалицията между НФСБ и ВМРО). То е заменено от Параграф 100, предложен първоначално от Станислав Иванов от ГЕРБ, който е прецизиран впоследствие от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения в НС.

В него се посочва, че КРС може да задължи операторите да споделят мрежите си и да сключват национален роуминг с други компании. Това става в условията при организирането на търгове или в самите лицензи при предоставянето на нови честоти. Реално, това беше желанието на малките оператори, но с една уловка. Новото предложение дава това като инструмент на КРС, но законът не го задължава изрично да го използва.

Допълнително, в Параграф 100 е записано, че може да подкрепи съвместно изграждане на мрежи, споделяне на спектъра за по-ефективното му използване и други. Повечето от тези мерки ще са ключови в отношенията и изграждането на 5G мрежите от трите големи телекома в дългосрочен план. Предложените промени бяха приети с почти пълно мнозинство при окончателното гласуване.

Угасващата светлина на MVNO

Така България де юре прие промени в ЗЕС, които се чакаха от години от потенциалните MVNO компании, в техния стремеж за създаването на виртуален оператор. Де факто, обаче честотите вече са раздадени с дългосрочни разрешителни преди измененията да влязат в сила. Това означава, че в рамките на следващите няколко години (между 3 и 20), споделянето на мрежите ще продължи да зависи от търговските преговори между големите и малките.

Законовите и нормативни фактори, не са единствените, които може да попречат на създаването на MVNO в страната. През последните два месеца се възродиха процесите за окрупняване на пазара, като „Виваком“ вече придоби няколко регионални независими оператора. Ако тенденцията продължи, скоро няма да има достатъчно голям играч или дори група от такива, които да стартират виртуален телеком.

Голям удар в „заверата“ за MVNO е продажбата на „Нет 1“, като доставчикът беше купен от „Виваком“, с което големите му банкови задължения бяха погасени. Компанията беше сред един от основателите на неправителствената организация „Мобилни алтернативни комуникации“ (МАК). Тя беше сред основните инициаторки за създаването на MVNO в България, като работи в тази посока от 2018 г. С отслабването ѝ шансовете това да се случи намаляват.

Сноп надежда

Остават някакви снопове светлина в тунела. Това е неразпределената лента от 70MHz в 3.6GHz, въпреки, че и за нея имаше спорове при организирането на търга и общественото обсъждане. Там беше поставена тезата, че този ресурс няма да е достатъчен за конкурентна 5G мрежа, ако той бъде взет от четвърти играч.

Неразпределени остават честотите в 700MHz и 800MHz, тяхната съдба ще продължи да бъде в ръцете на Министерството на отбраната. Военните още не са освободили достатъчно ресурс, за да може той да се разпредели между операторите. Дори и да се издадат лицензи и да има опция за споделяне на мрежите, тези честоти се използват за покритие на отдалечени места и няма да са подходящи за MVNO.

Вторият сноп надежда се крие в изтичането на някои лицензи. Най-близки във времето са все поддържащи ленти (2GHz през 2025 г., части от 1 800MHz през 2024 г.) и 900MHz, която е подобна на неразпределените. При подобни условия, MVNO ще може да бъде създаден, но той ще бъде ограничен до 4G услуги.

Другата е, че дори теоретично, КРС вече разполага със законов инструментариум да се намесва при определянето на условията за споделяне на мрежата или за нейното съвместно изграждане.

Въпреки всичко, България дава засега само привидни шансове за създаване на MVNO. Но ако не друго, страната ни поне ще е изпълнила хармонизирането на родното законодателство с европейския Кодекс. С което ще отпадне и наказателната процедура. Телекомите получиха своите честоти, с което се отваря широко вратата за 5G в България, но се затваря тази за MVNO.

The post Игра на търгове за 5G мрежите appeared first on TechTrends България.

Когато някой от мобилните оператори пусне изцяло нова абонаментна тарифа не минава много време, преди останалите да реагират. Ако промяната е значителна и трансформираща, този процес може да бъде поетапен или да отнеме повече време. Рано или късно, силите се изравняват между трите телекома.

По подобен начин вече се развива ситуацията с новите планове на „Виваком“. Дали „А1 България“ и „Теленор“ ще последват напълно тенденцията за премахване на лимитите ще разберем през следващите месеци. Засега, виждаме, че ходът на „Виваком“ е прекалено радикален и има отпор от копиране на модела.

A1 One Unlimited с бонус трафик

Бързата реакция на „А1 България“ на новите планове на „Виваком“ може лесно да се обясни. Компанията просто предлага бонуси към настоящите тарифи и то на тези във висок клас. От 19 февруари влизат в сила нови възожности за плановете A1 One Unlimited. Вариантите от 2XL до 5XL получават бонус от допълнителен мобилен интернет трафик на максимална скорост.

Най-малкият план A1 One Unlimited 2XL разполага вече с 50GB трафик, като преди това беше с 8GB включен мобилен интернет на максимална скорост. Най-големият 5XL – с 250GB при 48GB преди промените. Структурата на промоцията е малко по-сложна. Плановете запазват своя стандартен трафик. Ако вземем за пример 5XL, той има 48GB при нормални условия. „А1 България“ от 19 февруари добавя още 200GB промоционални. Останалите 2GB се добавят допълнително като бонус при активация на приложението „Моят A1“.

Потребителите могат да сключат само нови договори или да преподпишат стар, за да имат достъп до тази промоция. От „А1 България“ уточняват, че тези условия важат и за контракти сключени до края на март. Тоест, засега това поне е временна промоция. Цените варират от 29.99 лева на месец до 51.99 лева.

Поради факта, че това са бонуси, които надграждат настоящите планове, те идват с една уловка. След изтичане на двугодишния договор, потребителите ще загубят промоционалните условия, ако искат да останат на безсрочен контракт. Докато при „Виваком“ говорим за обновени планове и неограничения трафик е част от тях. Което, означава, че след изтичането на договора, условията се запазват в безсрочния вариант.

Временно решение

Въвеждането на неограничен мобилен интернет е революционен ход за българския пазар. От една страна, тепърва ще видим, как потребителите реагират на този ход. Поради тази причина е възможно, „А1 България“ и „Теленор“ да не бързат с преработването на своите основни планове. Вместо това, те изчакват да видят как ще се отразят новите тарифи на „Виваком“.

Действието на „А1 България“ е по-скоро временно да тушира потенциален отлив на техни абонати от високия клас. Това е възможно да се случи покрай потребители, чиито договори изтичат. Промоцията, също така показва и, че оператора реагира на пазарните промени.

Ограниченият засега прозорец за подписване на договорите, показва, че „А1 България“ се опитва да спечели време и да види как ще се развие ситуацията, след пускането на новите планове на „Виваком“. Подобна е ситуацията и с „Теленор“, които засега още не са пуснали отговор на неограничения трафик в абонаментите на своя конкурент.

Реакцията на „А1 България“ показва, че „Виваком“ със своите нови планове ще доведе по един или друг начин на пренареждане на тарифната политика на мобилните оператори в страната.

The post „А1 България“ отговори на неограничения мобилен интернет на „Виваком“ appeared first on TechTrends България.

За пълното ѝ прилагане в рамките на Стария континент все още е далеч, но показва, че тя постига все повече подкрепа в региона. Меморандумът за разбирателство е препоръчителен документ, в който обещанията са препоръчителни, както и няма конкретни срокове за изпълнението им. По подобен начин, България се присъедини към инициативата на САЩ – „Чисти мрежи“ през миналата година.

Той е важен показател, че концепцията намира все повече подръжници в Европа, което може да промени начина по който се изграждат мобилните мрежи в региона. Както и да пренареди пазара на доставчиците на телеком оборудване.

Какво е Open RAN

Ако трябва да се раздели телеком инфраструктурата на няколко компоненти, то един телеком обикновено разполага с три такива – опорна (backbone) мрежа, радиорелейна (RAN) и системи за цялостно управление (MANO). Към тях може да добавим и центровете за данни, но специфичното при тях е, че те са по-гъвкави откъм доставчици за изграждане.

Вендорите за оборудване на RAN, MANO и опорната мрежа са доста ограничени като количество. В повечето случаи системите на един доставчик не винаги са съвместими с тези на друг. Поради тази причина телекомите имат два варианта за работа – да използват един производител за цялата мрежа или да ползват два-три, но по един на компонент. Възможно е да има повече доставчици, но те да отговарят за доста по-незначителни периферни продукти.

Например в България опорната мрежа и MANO-то на „Виваком“ са изградени основно от Nokia, докато RAN-ът – от Huawei. Последният е единствен доставчик на „Теленор“, а „A1 България“ ползва почти изцяло решения на Nokia, като с малки изключения (на определени компоненти или обекти) ползва ZTE и Ericsson.

На хартия Open RAN е проста концепция – тя предвижда използването на отворени стандарти за цялата радиорелейна мрежа. По този начин един оператор лесно може да замени един доставчик с друг, без да се налага да прави цялостна подмяна на системите по различните базови станции. Open RAN има и друг елемент – той включва и софтуерна платформа, което помага да се виртуализират части от мрежата.

Казано по-просто, ако даден оператор използва тази технология и първоначално е избрал доставчик на оборудване А, в по-късен етап, може да добави без проблеми доставчик Б или да замени изцяло всичко с производител В.

Кой подкрепя технологията

Open RAN в момента има пълната подкрепа на два от основните доставчици на телеком оборудване – Nokia и Ericsson. Технологията среща доста широка подкрепа от самите оператори, които през лятото на 2018 г. основават неправителствена организация, чиято цел е да изготви и следи за изграждането на новите стандарти. Това е O-RAN Alliance и е базирана в Германия.

Основателките ѝ са AT&T, China Mobile, Deutsche Telekom, NTT DOCOMO и Orange. Но към нея се присъединяват повечето големи оператори в Европа, САЩ и развитата част на Азия, както и технологични компании, сред които може да видим Lenovo и Intel. Меморандумът между четирите телекома – Deutsche Telekom, Vodafone, Orange и Telefonica се явява като продължение на тяхното участие в организацията.

Европейският съюз разглежда Open RAN, като потенциална възможност за по-лесно диверсифициране на доставчиците. Темата продължава да е гореща, предвид доскорошния натиск на САЩ, операторите на Стария континент да забранят Huawei при изграждането на 5G мрежите.

Брюксел вече предприе първи стъпки към регулация на сектора, като тепърва ще се обсъждат стандартите, включително разглежда и Open RAN. Подходът на ЕС за момента е един телеком да може да разчита на поне два вендора за оборудване.

Великобритания, която вече не е част от Евросъюза също залага силно на Open RAN. Това става, след като Лондон напълно забрани на своите телекоми да използват Huawei в изграждането на мрежите си и най-вече при разгръщането на 5G. Операторите на Острова трябва да премахнат цялото оборудване на китайския вендор до 2027 г. Идентична е ситуацията и с Япония.

Очакваният скептик

Точно поради тази причина много експерти разглеждат Open RAN като отговор на засилващата се доминация на Huawei. Самият китайски гигант не гледа с добро око на технологията. При основаването на Open RAN Alliance, компанията направи няколко изказвания, в посока, че това не е нов стандарт, а по-скоро подход за изграждане на мрежите. Както и че дългосрочният ефект, може да не е толкова положителен и по-важното – ефективен откъм цена.

Което е нормално, защото Huawei изгради своя пазарен дял с възможността да продава на големите телеком групи цялостни решения с големи отстъпки. Точно поради тази причина 4G мрежите на най-значимите оператори като Telenor, Deutsche Telekom и Vodafone разчитат на китайската компания за основен доставчик. Все по-активното участие на последните два в Open RAN инициативите и тестовете на първата през 2020 г. показват посоката на стратегията на компаниите в бъдеще.

Възможен завой

Встъпването в длъжност на новия президент на САЩ Джо Байдън може да промени ситуацията, както около Huawei, така и около концепцията за отворени стандарти. Бъдещата администрация на Белия дом може да смекчи тона към китайския гигант и потенциално да отхлаби примката от санкции и натиск по света около него.

Това надали ще доведе до пълна реабилитация на Huawei и връщане на статуквото отпреди две-три години. Но може да създаде компромисна ситуация и да отвори някои затварящи се в момента пазари за компанията. Редица телекоми, включително и някои от българските изчакват с пълното разгръщане на 5G мрежите си, докато не се изясни бъдещето на китайския вендор.

При потенциално разхлабване и компромисен вариант за изграждането на телеком инфраструктурата в Европа, няма да е изненада ако Huawei дори подкрепи Open RAN. Най-малкото частичен партньор в Open RAN Alliance е друг китайски вендор – ZTE.

The post Технологията Open RAN намери подкрепа сред основните европейски телекоми appeared first on TechTrends България.

Независимо, че преди малко повече от година регулаторът не позволи на собственика на „Теленор България“ – PPF Group да придобие „Нова броудкастинг груп“, поради опасения за концентрация. Сега, вторият по брой абонати мобилен оператор е в една група с медийната компания около bTV. По този начин, два от телекомите в страната вече разполагат и със значителни медийни активи, а третият с по-скромни, но също присъства и на този пазар.

Шопинг терапия

В рамките на около година United Group се превърна в истински телеком и медиен мастодонт в България. Балканската група първо придоби „Виваком“ за около 1.3 млрд. евро, като сделката беше обявена в края на 2019 г. и беше завършена през юли миналата година.

През есента на 2020 г. и първите дни на новата 2021 г., United Group преструктурираха огромните задължения на телекома. Директните дългове бяха заличени, но компанията-майка в страната заложи част от активите си в страната, като гаранция по изплащане на облигациите на ниво група.

От лятото на 2020 г. тръгнаха слуховете, че следващата трансакция на United Group ще бъде „Нова броудкастинг“, в която се включва и онлайн групата „Нетинфо“. Официално сделката беше обявена през декември, като тя се оценява между 250 и 300 млн. евро. Предполага се, че част от стойността ѝ ще зависи от бъдещето представяне на медийната група.

През втората седмица на 2021 г. КЗК одобри сделката, а в края на третата – тя беше официално финализирана. United Group е внесъл още едно придобиване при антимонополния регулатор – за изданията около вестник „Телеграф“. Очаква се и то да бъде одобрено.

Български и регионален мастодонт

Общите активи на United Group в България набъбват до най-големия телеком по приходи в страната, който е на трето място като мобилен оператор, но лидер при доставката на фиксиран интернет и трети на платена телевизия.

Освен, че разпространява ТВ и онлайн сигнал, групата ще притежава още 10 телевизионни канала, от които един е национално ефирен, 3 радиа, 8 големи сайта, без тези на самите програми. При финализиране на сделката с „Телеграф“ ще получат контрол върху най-тиражирания ежедневник в страната, плюс още 4 други вестника.

United Group има и мощно присъствие в целия Балкански регион. Тя има основно фиксирани оператори в Словения, Сърбия, Черна Гора, Босна и Херцеговина, Хърватска, а от 2020 г. – и в Гърция. Отделно, нейното медийно звено United Media присъства на всички от гореизброените пазари плюс Северна Македония.

Хърбел, Щърбел и големият губещ

Единственият противопоставил се пред КЗК на сделката, при разглеждането ѝ дали предизвиква концентрация на пазара, е „БТВ медиа груп“, вече като част от PPF Group. Телевизията се опасява, че единният собственик на „Виваком“ и „Нова броудкастинг груп“ може да доведе до ограничаване на конкурентите до абонатите на телекома, да диктува по-лесно цените за реклама и дори достъпа до ефирна телевизия.

Те са парирани от United Group, които отвръщат с фактите, че „Теленор“ и bTV могат да повлияят на пазара по сходен начин. Отделно, се дава за пример и третият голям телеком – „A1 България“, който също има в страната навлезе в медийния бизнес със собствените си ТВ канали. Той е посочван и като доста по-силен играч при разпространението на платена телевизия с далеч по-добри позиции от „Виваком“. Лидер е „Булсатком“, който обаче може да бъде продаден през 2021 г.

Ситуацията пред КЗК доста наподобява израза „присмял се Хърбел на Щърбел“. Реално и двете страни са прави. Големият губещ от сделките на българския телеком и медиен пазар през последната година и половина ще са малките независими оператори и доставчици на ТВ и интернет. Засега, КЗК и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) застават на страната на големите, като одобряват сделките и не намират притеснения за ситуацията на пазара.

Единственото ново, което United Group съобщиха в петък, освен финализирането на придобиването е, че бившия изпълнителен директор на германската RTL Дирк Геркенс ще надзирява работата в „Нова броудкастинг груп“. Какви промени в редакторската, рекламна, кадрова и маркетинг политика ще има – ще разберем през следващите месеци. Няма да се изненадаме, ако има скоро ребрандиране на цялата медийна група в United Media. Както са позиционирани тези активи на United Group в останалите балкански страни, където присъстват.

The post United Group финализира сделката за „Нова телевизия“ appeared first on TechTrends България.

Защо, тогава само два от тях пуснаха и то в доста ограничен вариант 5G услуга в края на септември и ноември? Отговорът е, че решенията са временни, а истинският дебют на 5G у нас се очаква да настъпи през първите месеци на 2021 г. Тогава ще бъдат напълно решени административните и регулаторни пречки, които спират операторите в пълното разгръщане на новата технология.

Те включват влизане в сила на новите тарифи за честотите, които ще позволяват на операторите да ги ползват икономически съобразно. Това ще позволи на регулатора да насрочи търгове за редица ленти, които да се използват за 5G и за допълнително разширяване на 4G покритието. Към тях добавяме разрешителните облекчения при модернизацията на вече съществуващи базови станции. Последното изискване на операторите е освобождаването на честотите в 700 и 800MHz.

Дори с преодоляването на гореизброените няма да се изчистят всички препятствия, като след това ще останат няколко ключови въпроса, чието решаване ще зависи стратегията на телекомите. Но да караме поред.

Първите мрежи

Първо „Виваком“ в края на септември, а два месеца по-късно и „A1 България“ пуснаха свои търговски 5G услуги. Защо тогава не са масови? Отговорът е, че все още българските телекоми нямат ресурсите (честотни и регулаторни), за да могат да ги разгърнат.

5G мрежата на „Виваком“ ползва технологията DSS. Чрез нея тя се възползва от наличните си радиочестоти, за да може да предоставя пето поколение услуга. Предимството е, че компанията осигурява голямо покритие чрез своята 4.5G инфраструктура, с която да предоставя 5G сигнал.

Недостатъкът е, че заради ограничения ресурс, тя не може да предоставя услугата на много потребители, а и не всички смартфони поддържат DSS технологията. Заради, което „Виваком“ в момента предоставя 5G само на притежателите на два модела смартфона от най-висок клас и един от среден. Първите от изброените не разполагат с достъп до услугите на Google.

„A1 България“ от своя страна предпочете по-традиционен начин за пускане на новата услуга. Това стана, чрез модернизиране на някои базови станции до 5G стандарт и временно ползване на определения за това 3.6GHz спектър. Трите телекома разполагат с такъв до средата на януари 2021 г., като се очаква след това да получат постоянни разрешителни.

Предимството на подхода на „A1 България“ е, че много повече смартфони могат да се възползват от нейната 5G мрежа. Недостатъкът е изключително ограниченото покритие, което тепърва ще се изгражда. Двете решения са временни и ще зависят от няколко фактора, за да може да има пълноценни услуги през следващата година.

Намалените тарифи

Първият ключов фактор за пълно разгръщане на 5G в България е намаляването на тарифите за радиочестотите, които операторите плащат на държавата. Компаниите водят спорове от близо десетилетие по темата с регулаторите и институциите. През цялото това време те бойкотираха редица търгове, именно заради високата цена на ресурса.

Операторите заплашиха, че ще сторят същото и с определените от Европейския съюз 5G честоти, ако няма корекция на тарифите, които се изчисляваха по формули отпреди 30 години.

От 2018 г. започнаха тежки преговори между телекомите и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за тяхното редуциране. След няколко стъпки напред-назад се стигна до споразумение, в което регулаторът да намали с близо 60% годишните и еднократни такси, които се заплащат за получаване на лицензи за ползване на радиочестоти.

КРС не отстъпи от искането на телекомите за предоставянето на разрешителните за период от 20 години, като остави настоящия максимален срок от 10 години. Във всички случаи, имаше големи компромиси с цената, като уговорката, по информация на TechTrends, е операторите да вземат на търгове доста честоти и така да вкарат достатъчно пари в бюджета.

Решението за тарифите обаче трябваше да мине през одобрението на Министерски съвет (МС). Предложението на КРС беше вкарано още в края на 2019 г., като очакванията бяха, правителството да излезе с положително решение, което да влезе в сила от юни 2020 г. COVID-19 пандемията разбърка плановете.

Решението беше прието от МС едва през април, но влиза в сила от 1 януари 2021 г. Преведено на нормален език, означава, че операторите ще приемат да закупят честоти за постоянно и дългосрочно ползване едва през януари. С което се отложи истинския старт на 5G за тогава.

Облекчените режими

Вторият ключов фактор за пълно разгръщане на 5G мрежи е облекчените строителни режими. Промените в Закона за устройства на територията (ЗУТ), бяха внесени още през февруари и включваха преминаването на уведомителен режим за строителния надзор ако не се правят нови обекти или се изменят конструктивно старите. Те не предвиждаха промяна в замерванията и контрола за силата на излъчване на оборудването.

Самите промени трябваше да минат до април най-късно. Отново пандемията затвори държавата и те бяха приети чак през юли. Това забавяне щеше да измести пускането на 5G услугите само с три месеца, ако новите тарифи бяха влезли в сила например от 1 юни.

Косвени доказателства за това имаме през новата мрежа на „A1 България“, която беше пусната в края на ноември и включваше модернизирани базови станции на телекома в София.

Търговете за честотите

В момента в който влязат новите тарифи за честотите, КРС ще задейства процедурата за търгове за необходимия за телекомите радиоресурс. Такива са индикациите от регулатора и предвид настоящето забавяне на 5G в България няма още поводи за чакане или отлагане.

Ситуацията най-вероятно ще изглежда по следния начин. Новите тарифи влизат в сила на 1 януари 2021 г. В рамките на седмица-две или най-късно до края на месеца ще бъде стартирана процедура за търгове за свободните честоти. Цялата процедура ще трае между месец и два, което означава, че през март ще бъде приключена, а спектърът – разпределен.

Трите телекома разполагат с временно ползване на част от честотите – по 2х5MHz в 2GHz, 2x20MHz в 2.6GHz и 100MHz в 3.6GHz всеки. Разрешителните изтичат в различно време, основно през януари. Като операторите ще ги ползват временно тези ленти, докато не бъдат разпределени с търг.

В момента има доста свободен ресурс. Целият в спектрите 2GHz, 2.6GHz и 3.6GHz е наличен, като операторите може дори да вземат повече от това, което са ангажирали временно към момента. Това се очаква да са и първите честоти, които ще бъдат разпределени на търгове от КРС.

Битката за 700MHz

Ако всичко мине гладко, то в рамките на първите три месеца на 2021 г. българските телекоми не трябва да имат никакви административни и технически пречки за разгръщането на 5G. В градовете, защото двете ключови честотни ленти за осигуряване на национално покритие остават под въпрос – в 700MHz и 800MHz. Първият е определен за пето поколение, а вторият – за четвърто поколение мобилни мрежи.

Ситуацията със спектъра в 700MHz е повече от иронична, защото той беше единствен, за който новите тарифи влизаха в сила през лятото на 2020 г. Свободният ресурс в него обаче е само 2x20MHz, който може да стигне напълно само за два от трите оператора. През годините, телекомите развиха в това отношение солидарност и настояват за равноправно разпределение на честотите. Останалата част обаче е заета от системите за „Гражданска защита“ и военните.

КРС през лятото предложи три варианта за разпределението им – само два оператора да получат по равно 2x10MHz, един да получи 2x10MHz, другите два по 2x5MHz или трите да разполагат с 2x5MHz, а последните 2x5MHz да останат за последващо или споделено ползване. По информация на TechTrends, нито един от тях не удовлетворява телекомите, затова дори не е започнато обществено обсъждане по темата.

През лятото трябваше да започнат неофициални преговори между КРС и Министерството на отбраната (МО) за освобождаването на заетите от военните ленти. Липсата на развой до момента показва, че най-вероятно въпросът ще остане „висящ“ поне до след изборите през март 2021 г. По същият начин, МО са блокирани и честотите в 800MHz и тяхното развитие най-вероятно ще остане в полето на следващото правителство.

Въпрос на оборудване

Дори без тях, телекомите ще могат да покрият почти цялото население с останалия радиоресурс, но не и цялата територия на страната. Което е достатъчно за пускането на адекватна 5G услуга за крайни потребители и бизнеса. С което остават другите фактори, които не зависят от регулаторите или поне не толкова на тези в България.

Един от тях е какво ще стане с Huawei и доставките на телеком оборудване в страната. Китайският гигант е жертва на икономическите санкции на САЩ и в момента цяла Европа е под натиск, да не използва неговите 5G системи. България има подписано принципно споразумение да изключи Huawei и ZTE от своите мобилни мрежи от следващо поколение, но все още няма яснота за конкретни поети ангажименти. За момента това става чрез присъединяването на страната към „Чиста мрежа“ – инициатива на САЩ насочена срещу китайските вендори.

Неизвестните тук са много. От една страна се очаква през следващите месеци да има общоприети препоръки и инструментариум за развитие на 5G мрежите на ниво Европейски съюз. България се придържа към тези инициативи и най-вероятно ще се съобрази с решенията от Брюксел.

От друга страна, новият президент на САЩ Джо Байдън се очаква да приеме по-мека позиция към Китай и потенциално към Huawei. За момента, обаче има доста голямо сътрудничество между двете основни партии в ограничаване на влиянието на Пекин и тепърва ще се види в каква посока ще се развие политиката на Вашингтон от 2021 г.

Мобилната мрежа на „Виваком“ разчита на решенията на китайската компания и една от причините да не изграждат нови 5G базови станции се дължи именно на неизвестните около вендора. В същата и дори в по-тежка ситуация се намира „Теленор България“. Абсолютно цялата мрежа на мобилния оператор е дело на Huawei и ако трябва да развива 5G услуги с друг доставчик, то означава огромни инвестиции за пълната ѝ подмяна.

Отделно през първото тримесечие на 2021 г. изтича лиценза за ползването на бранда Telenor и българския оператор ще трябва да го поднови или да се ребрандира. Вторият вариант означава допълнителни инвестиции, които няма да отидат за мрежата. Докато не се реши сагата с Huawei на ниво ЕС, „Виваком“ и „Теленор България“ ще действат с по-плахи стъпки.

Бизнес моделите

Последният фактор зависи от самите телекоми и донякъде от българския пазар. Единствената причина операторите да бързат с 5G в момента е да покажат технологичен напредък, както и да поддържат добрите позиции на България в мобилната свързаност.

Чисто от пазарна гледна точка, все още няма достатъчно индикации, че българските власти и общини ще инвестират средства в разгръщането на 5G мрежи и услуги в населените места. Тук изчакването идва по линия отново на ЕС, където ще се планират милиарди евро средства за подобряване на свързаността на държавите-членки.

Другият елемент на пазара са самите компании – повечето български фирми тепърва се дигитализират, като не са много тези корпорации, които могат да разгърнат 5G мрежи в началото. Няма я на пръв поглед критичната маса, която да изплати инвестициите на телекомите.

Потребителският сегмент в страната не е толкова апетитен, най-малкото все още няма достатъчно достъпни устройства, които да поддържат новата технология. Обстановката ще се промени през 2021 г., когато се очакват нови и все по-достъпни 5G смартфони и други устройства.

Отделно, може да се очаква един от операторите буквално да убие пазара с доста ниски цени. Това може да спре тенденцията за увеличаването на стойността която средно плаща всеки потребител – тенденция, която забелязваме от пускането на 4G мрежи в страната. Хипотеза, за която все още няма потвърждение и тепърва ще видим как ще се развие през 2021 г.

Така, новата година ще я посрещнем с първите масови търгове за честоти, премахнати прегради за изграждане на 5G мрежи, но и объркан пазар. Донякъде заради търговската война между САЩ и Китай, както и заради самата пандемия.

The post 5G в България – какво предстои appeared first on TechTrends България.

Изминаващата 2020 г. бележи пълният възход на две балкански телеком групи, които не само, че изкупиха редица активи в региона, но засилиха значително своето присъствие в България и реанимираха процесите по консолидация на сектора. При одобрение на всичките сделки, United Group ще бъде истински телеком и медиен мастодонт, PPF Group от своя страна също ще има голямо влияние в тези сегменти. Разликата между двете ще бъде, че втората няма участие на пазара за фиксирани услуги.

Новата 2021 г. най-вероятно на фокус ще бъде може би окончателната смяна в собствеността на лидера по ТВ абонати „Булсатком“. Както и ще се даде отговор, дали в България ще се появят истински виртуални оператори. Ако трите големи успеят да си „поделят“ „Булсатком“ по един или друг начин и затворят вратите на малките за своите мрежи, то в рамките на няколко години може да видим краят на широката конкуренция на българския телеком пазар.

Покупките на United Group

Най-ударни с пазарната кошница са United Group. Първо, те финализираха мегасделката с „Виваком“ за 1.3 млрд. евро – лидерът по приходи на телеком пазара в България. Това се случи през юли, а само в рамките на три месеца – през октомври започна и процедурата по придобиването на най-голямата медийна група в страната – тази на „Нова броудкастинг груп“.

Официална информация липсваше, като само имаше потвърждение, че United Group води такива преговори. Впоследствие се появи неофициална такава, че има сключена сделка, която е настойност между 250 и 300 млн. евро, като има плаващи компоненти в цената, който зависи от представянето на компанията през следващ период, както и други дълготрайни активи. Официално сделката излезе наяве през декември, когато тя беше внесена в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за одобрение. На Бъдни вечер (24 декември) беше и потвърдена от United Group.

При положително становище United Group получава най-голямата ефирна и кабелна телевизия, с контрол върху каналите „Nova“, „Kino Nova“, „Nova Sport“, „Diema“, „Diema Family“, „Diema Sport 1“, „Diema Sport 2“, бившият вече „Канал 3“ (който веднага беше ребрандиран като Nova News) , „The Voice“ и „Magic TV“. Към тях добавяме радиата „Веселина“, „Витоша“ и „The Voice“. От 2019 г. изцяло в „Нова броудкастинг груп“ влиза и онлайн групата „Нетинфо“. Тя е лидер в интернет рекламата, като нейните сайтове достигат до около 80% от потребителите в страната.

С „Нетинфо“, United Group получава контрола върху мейл портала abv.bg, новинарския Vesti.bg, видеоплатформата Vbox7.bg, DarikNews.bg, Sinoptik.bg, Edna.bg, Gong.bg, Pariteni.bg, gbg.bg (портала Гювеч) и др.

Разрастването не спира дотук. Само дни след като сделката за „Нова“ влиза в КЗК, в регулатора постъпва още една заявка за придобиване. Това са изданията около вестник „Телеграф“. Към него, още приспадат вестниците „Монитор“, „Политика“, „Меридиан мач“ „Борба“, както и англоезичното издание Europost. Информация за сумата по тази сделка за момента липсва.

По-скромният PPF Group

На фона на шопинг терапията, която United Group прави, воденият от чешкия милиардер Петр Келнер PPF Group е доста по-скромен в своите покупки. През 2018 г. в България придобива местния оператор „Теленор“ в комплект с останалите активи на едноименната телеком група в региона. Следва неуспешен опит да се придобие „Нова телевизия“, която е спряна от КЗК.

Поради което, PPF Group решава да купи американската CME, която стои зад телевизионната група на „БТВ“. Сделката минава не само през българския, но и през европейските регулатори и е одобрена през лятото на 2020 г. Цената е официално обявена за общо 1.9 млрд. евро, но в нея са включени освен операциите в България, така и тези в Чехия, Румъния, Словения и Словакия.

В портфолиото на „БТВ Медия Груп“ влизат другия голям ефирен канал „bTV“, заедно с още „bTV Comedy“, „bTV Cinema“, „bTV Action“, „bTV Lady“ и “Ring”. Те се допълват от онлайн платформите Voyo и bTV Plus, сайтовете Dalivali.bg, Zodia.bg, Bistro.bg и Ladyzone.bg. За финал има и пет радиа – „bTV Radio“, „Njoy“, „Zrock“, „Classic FM“ и „Jazz FM“.

Равносметката

Така, в рамките на по-малко от две години United Group вложи над 1.5 млрд. евро в България и получи най-големият телеком, една от най-големите ефирни телевизии, с общо 10 ТВ канала, 3 радиа, 8 големи сайта (без да броим страниците на каналите), най-тиражираният ежедневник и още 4 вестника. PPF Group отговаря с другата най-голяма ефирна телевизия и общо 6 ТВ канала, 5 радиа, 3 сайта (пак без да броим тези на каналите) и 2 видео онлайн платформи.

На фона на горните списъци, „A1 България“ е направо медийно джудже. Телекомът започна да развива собствени ТВ канали през 2016 г., като вече разполага с общо пет – Max Sport 1, 2, 3 и 4, както и EDGE.

Добавим ли факта, че две от тези телеком групи са и основните разпространители на телевизия и интернет, нещата стават доста по-сложни. В първия сегмент, лидер е „Булсатком“ със 736 хил. абоната в края на 2019 г. Но ако преди пет години имаше комфортна преднина, то сега „A1 България“ и „Виваком“ доста бързо я скъсяват. Първият телеком разполага с 506 хил., а вторият – 489 хил. потребители на платена ТВ. При интернет доставката интрига няма – „Виваком“ и „A1 България“ са абсолютни лидери, с 564 хил. и 521 хил. абонати съответно. Трети е „Булсатком“ с едва 168 хил. потребителя през 2019 г.

Цялото това влияние ще се използва за натиск върху малките доставчици на телевизия и интернет. Методите се използват и в момента – по-ниски цени, пакетни услуги, допълнително и по-качествено съдържание. С притежаването на значителни медийни активи, независимите оператори ще трябва задължително да преговорят с телекомите за да предоставят техните ТВ канали. Което също може да се използва, като инструмент за тяхното „изтощаване“ в дългосрочен план.

„Булсатком на тезгяха“

Пълната трансформация на пазара ще бъде завършена след като се реши съдбата именно на сателитния оператор. Както отбелязахме „Булсатком“ е лидер в доставката на ТВ и трети при интернет, като основните му конкуренти са „A1 България“ и „Виваком“. Финансовата му ситуация не се промени, той губи абонати, съответно приходите не могат да се увеличат, което намалява шансовете за потенциални инвестиции в съдържание.

Поради, което обновеното ръководство реши да сложи компанията на тезгяха за продажба. Търсената сума е 120 млн. евро. Двата основни купувача за момента се смятат, че са българските бизнесмени Спас Русев и Пламен Генчев.

Първият е бивш мажоритарен акционер във „Виваком“ и все още настоящ член на борда на директорите на телекома. Ако Русев поеме руля на „Булсатком“, то това означава, че може да видим последващо прехвърляне към водещия телеком или обслужването на неговите интереси.

Пламен Генчев от своя страна може да не разполага с ресурсите да оздрави напълно оператора и да го върне към растеж. Което също да доведе до ново стратегическо партньорство или препродажба. Самият Генчев е един от съоснователите на компанията, като другият – Максим Заяков излезе от нея през 2019 г. и основа конкурентния „Неосат“.

Директното навлизане на телекомите в „Булсатком“ вече ще активира доста червени лампи в регулаторите. Единствено „Теленор“ може да излезе голям победител и да мине през одобрение от властите, тъй като не разполага с развити фиксирани услуги. Засега, компанията собственост на PPF Group не е дала оферта за него.

Поради това, съществува и вероятността, трите големи да оставят „Булсатком“ да си залезе постепенно и бавно. В същия момент да се опитат да прелеят неговите абонати при себе си. С придобитите медийни ресурси, привличането на нови потребители няма да е трудна задача, поне за „Виваком“.

Елиминацията, продажбата или разпределянето на „Булсатком“ ще премахне последният голям елемент на конкуренция във фиксирания бизнес и ще сложи край на процеса по консолидация на пазара. Който тръгна преди десетина години с окрупняването на малките оператори и няколкото големи сделки, сред които тези на „Спектър нет“, „Мегалан“ и „Близу“. Ще останат няколко мохикана, някои от които толкова задлъжнели, че и тяхното бъдеще ще се реши скоро.

5G и краят на малките

Телекомите също така започват изграждането и разгръщането на мобилните мрежи от пето поколение (5G). Технологията е с революционен характер, като тя може да се превърне в последния пирон в ковчега на малките оператори. Причината е, че ще предостави пренос на данни по безжични мрежи с качества сходни до тези на настоящите фиксирани услуги.

По този начин мобилните оператори няма да им се налага изграждат кабелни мрежи до всеки потребител, а само до базовите си станции. През последните вече да минава не само мобилните пренос на глас и данни, но целия трафик. Включително и в този на преноса на ТВ. Телекомите не искат да допускат виртуални оператори (т.нар. MVNO), което ще е единствения шанс на малките доставчици да оцелеят в дългосрочне план.

Въпросът за съществуването на MVNO ще бъде решен в през новата 2021 г. с това какви точно поправки бъдат приети в Закона за електронни съобщения и разпределението на новите радиочестоти. Ако няма виртуални оператори, които да предлагат комплексни телекомуникационни услуги, то тогава в рамките на между пет и десет години ще останат само трите големи компании.

Фактор ще бъде дали „Булсатком“ и „Ти.ком“ ще продължат своя лиценз за честотите в 1 800MHz. Ресурсът е един от малкото лостове за влияние и потенциална разменна монета за преговори с MVNO. С което продажбата на „Булсатком“ получава допълнително значение. Това ще бъде кулминацията в голямото разместване в сектора, което се очерта толкова ясно през изминаващата вече 2020 г. Затова, ще посрещнем новата 2021 г. като всеки телеком ще разполага със собствена телевизия.

The post Голямото телеком разместване appeared first on TechTrends България.

Крайният резултат е продължаващ отлив на абонати, а финансовите инвеститори, които стоят зад сателитния оператор в момента трескаво му търсят купувач. Списъкът с потенциални кандидати не е никак малък, като за момента два са с най-големи шансове да придобият „Булсатком“.

Подробности по преговорите публикува първи „Капитал“, като компанията за момента отказва официален коментар. Потенциалната оценка на компанията е от порядъка на 120 млн. евро, което е доста добра сума за основно ТВ доставчик.

„Булсатком“ по официални данни подадени в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) разполага в края на 2019 г. със 736 хил. абоната на платена телевизия, 168 хил. на фиксиран интернет и 612 мобилни потребителя. „Капитал“ цитират, че през 2020 г., клиентите на оператора са паднали до 650 хил., но без да конкретизират източници.

Познатите лица

Основните кандидати са много добре познати и активни лица в българската телеком индустрия. Първият е Спас Русев, доскорошният мажоритарен собственик на „Виваком“, който все още е член на борда на най-големия по приходи оператор. След продажбата на компанията на United Group, бизнесменът разполага с наличен капитал и финансирането няма да му е проблем.

Ако Русев поеме „Булсатком“ той надали ще остане дългосрочен собственик на сателитното дружество. По-скоро ще влезе в ролята на временен посредник, който отново ще препродаде оператора, когато това е изгодно. Такава стратегия приложи Русев във „Виваком“, но при „Булсатком“ този момент може да дойде по-бързо.

По информация на TechTrends, българският бизнесмен е „спойката“ на консорциума за придобиване на мобилното звено на Telekom Romania в който участват United Group и PPF Group. Това са съответно настоящите собственици на „Виваком“ и „Теленор България“. Самият Русев, както отбелязахме е все още член на борда на първия от изброените български телекоми и шансът после сателитният оператор да бъде прехвърлен е огромен.

Вторият е настоящият миноритарен и бивш съосновател на самия „Булсатком“ – Пламен Генчев. Той остана с около 20% дял след преструктурирането на сателитния оператор, но и с опция да изкупи мажоритарния пакет впоследствие. За разлика от Русев, Генчев трябва да намери финансиране, което може да обвърже „Булсатком“ с нови кредитори и дори да задълбочи дълговата криза в компанията.

Местните кандидати

Двамата бизнесмени не са единствените, които са оглеждали сателитния оператор. Но, според „Капитал“, те са внесли конкретни оферти за купуване на „Булсатком“. Останалите потенциални кандидати са още четири.

Два от трите основни телекома в България са проявили първоначален интерес към оператора. Влизането на някои от тях в „Булсатком“ обаче може да предизвика регулаторни проблеми. „A1 България“ и „Виваком“ са основните конкуренти на пазара за платена ТВ.

Ако някоя от компаниите вземе оператора, то тя ще доминира на пазара с над 1 млн. потребителя, а вторият ще бъде с под 500 хил. Както и ще притежава почти пълен монопол на спътниковото ТВ разпространение, сегмент в който „Булсатком“ е безапелационен лидер.

„A1 България“ е огледала параметрите на дружеството, но най-вероятно не са подали оферта. „Виваком“ не са правили директен преглед, като те по-скоро разчитат на косвено участие чрез Спас Русев.

„Теленор България“ или по-скоро техния собственик PPF Group е интересен вариант. Още от времето на норвежците, единственият класически мобилен оператор се опитва да стъпи стабилно на пазара за фиксирани услуги. Telenor Group изгубиха наддаването за „Близу“ през 2015 г. от „A1 България“, които след това постепенно изравниха позициите си спрямо лидера „Виваком“.

Подобна сделка с „Булсатком“ може да им даде точно това – 168 хил. интернет и около 700 хил. ТВ абоната, включително и развити мрежи. По информация на „Капитал“ цената, която са искали настоящите собственици ги е въздържала от оферта. По вероятната причина е, че „Теленор България“ трябва да предприеме доста инвестиции през следващите години и подобно придобиване ще натежи прекалено много.

Чуждият интерес

Другите два кандидата за „Булсатком“, които са разглеждали компанията са сръбската Telekom Srbija и френският медиен гигант Canal+. Първото дружество е контролирано от властите в Белград. Мотиви за тяхно участие няма, като не се изключват и политически такива. Има вероятност Telekom Srbija да подаде обвързваща оферта, но няма потвърждения за това.

Френската Canal+ е част от гиганта Vivendi и проучила детайлно българския сателитен оператор. Отново, по информация на „Капитал“ – до подаването на оферта не се е стигнало.

Сценариите

Ако не се появи друг кандидат от изброените има три сценария за развитие при продажба на „Булсатком“:

1. Спас Русев да поеме компанията и в рамките на година-две да я препродаде или прехвърли. Кандидатите за това от негова страна са два – United Group или директно „Виваком“. Първият вариант може да се осъществи по-елегантно с независимо дружество и така да се избегне блокиране на сделката от страна на антимонополните регулатори. Нещо, което е много възможно при директното вливане във „Виваком“.
2. Пламен Генчев си връща компанията 15 години след като е съосновал с Максим Заяков. Този сценарий носи много рискове, защото бизнесменът не разполага с финансов ресурс. Индиректните сигнали показват, че може да се пробва отново сценария за консолидация на няколко затруднени компании – „Булсатком“, „Нет1“ и бившите мобилни активи на фалиралия „Макс телеком“ (които сега са в дружеството „Ти.ком“). Единият вариант е Генчев с обединените ресурси да се опита самостоятелно да оцелее на пазара, но шансовете да затъне в дългове са големи.
3. Третият сценарий е производен на втория. След консолидацията на активите, Пламен Генчев ще търси препродажбата на активите, като идеята е новата компания да стане по-привлекателна за потенциални купувачи. Вариантите тук са малко – някой от големите телекоми в България или външен голям играч. От първите, отново заради регулаторни проблеми, най-вероятен кандидат е „Теленор“.

Съществува още един път за развитие на „Булсатком“, но той не е никак благоприятен. При него не се стига до продажба, което ще бъде използвано от големите компании за преразпределянето на пазара на ТВ в страната. Този сценарий сме го виждали в действие покрай фалита на „Макс телеком“, когато също имаше преговори от големите за придобиването на малкия мобилен оператор. В крайна сметка те го оставиха да фалира, което им беше по-изгоден сценарий.

Продажбата на „Булсатком“ ще бъде най-вероятно последното голямо събитие, с което ще се трансформира българския телеком пазар. Изграждането на 5G, преразпределението на честотния спектър и собствеността сред основните играчи ще е приключило през 2021 г. и тези процеси ще определят развитието на сектора в страната за поне десетилетие напред.

The post „Булсатком“ подготвя поредната промяна на собствеността appeared first on TechTrends България.

Ситуацията няма да бъде благоприятна за телеком сектора, дори с навлизането на 5G мобилните мрежи и услуги, заради ограниченото развитие на технологията през тази и следващата година. Друг фактор, е очакваното свиване на крайното потребление, което ще направи клиентите по-внимателни към преминаването на по-скъпи планове.

Изследването на Analysys Mason засега не кореспондира с тенденциите на българския пазар, като поне два от основните оператори обявиха, леко забавен, но стабилен ръст. Както на приходите, така и на печалбата си.

Общото положение по света

Analysys Mason прогнозира, че световните телекоми ще отчетат понижение на постъпленията от 43 млрд. долара през 2020 г. През следващата година те ще се върнат на растеж от около 1%, но темповете на възстановяване ще са бавни.

Основната причина е, че операторите по света разчитат доста силно на приходи от крайните потребители. Те формират малко над две трети от общите и според анализаторите, съществуват редица рискове, които да ги понижат.

„Потребителските телеком услуги съставляват 68% от общите приходи, като те са доста издръжливи в условията на икономически кризи“, коментира Стивън Сейл, изследователски директор и съавтор на доклада. „Увеличението на безработицата, затварянето на редица бизнеси и цялостното понижение на икономическата активност ще доведе до драстично понижение на приходите“.

Спадът на постъпленията ще бъде компенсиран с по-малките инвестиции в инфраструктура през 2020 г. Причината за това е в коронавирус пандемията, която засегна веригата за доставки на оборудване. Като цяло, това беше една от причините за по-бавното разгръщане на 5G мрежите.

Висока доза оптимизъм остава факта, че телекомите ще бъдат сравнително леко засегнати от икономическите ефекти на пандемията. Освен това, покрай 5G и амбициите на повечето държави да поддържат технологичните нива на развитие, може да осигурят стабилни публични инвестиции в сектора.

Преориентиране на бизнеса

Цялостната икономическа ситуация засилва един процес, който тече от няколко години. Става дума за трансформирането на телекомите от обикновени оператори, към компании, които предлагат комплексни бизнес технологични решения. Явлението е познато под звучната дума „конвергенция“ на мобилните, фиксирани и дигитални услуги.

Преориентирането към бизнес клиенти също е част от този процес. Все повече, телекомите предлагат максимално завършени решения за дигитализация на компаниите. По време на пандемията беше ясно проследимо и при българските телекоми, като и трите силно промотираха подобен тип услуги.

Конвергенцията също така подтиква операторите да инвестират в стрийминг платформи и да предлагат все повече съдържание. Също тенденция отпреди кризата, която пандемията просто засилва като процес.

5G и вендорите

Развитието на 5G мрежите и тяхното монетизиране ще бъде важен компонент във възстановяването. Отново погледите ще са насочени повече към бизнес клиентите, тъй като новата технология може да допринесе много по-голяма добавена стойност за компаниите и другите сектори.

5G ще засили автоматизацията в редица предприятия и индустрии. Включително и в телеком сектора, където подобни решения ще позволят по-добро клиентско обслужване и понижаване на разходите.

Вендорите също ще бъдат изправени пред трудности. Тук влияние няма да играе само пандемията, но и геополитическите фактори. В стремеж да се ограничи зависимостта на операторите само от един доставчик на оборудване, вече се подбират няколко. Един например отговаря за радио мрежата, друг за опорната. Това прави пазара за мрежово оборудване малко по-сложен и по-трудно да се печелят наистина големи поръчки.

България в крак с положителните тенденции

Повечето от изброените в доклада на Analysys Mason елементи са тенденции, които са обичайни за пазара. До голяма степен, неща като конвергенцията и дигитализацията на бизнеса са процеси, които вървят от години, но просто пандемията ги засили.

Българските телекоми за момента не изпитват големи финансови затруднения. „A1 България“ и „Теленор“ обявиха част от своите счетоводни резултати през 2020 г. и засега се движат с умерен растеж на основните показатели. Като цяло и трите оператора следват тенденцията да разширяват своите услуги отвъд тези на традиционните телекоми. Например, „A1 България“ сключи стратегическо партньорство със SAP и реално се превърна и в системен интегратор.

Рисковите икономически фактори, които се изброяват в доклада важат с пълна сила за българските оператори. Макар, да има вече обявени две 5G мрежи, телекомите действат бавно и предпазливо с новата технология, като тепърва ще разберем как ще я монетизират. Окрупняването в страната се реализира повече със смяна на собствеността на две от ключовите компании на пазара през последните три години.

The post Световната телеком индустрия ще се възстанови през 2023 г. appeared first on TechTrends България.