Традиционно, производителят представя своята FE версия на флагмана си през септември. По този начин се възползва компанията от допълнителни продажби през коледните и новогодишни празници. Такава беше ситуацията с версията от 2020 г. През изминалата година, обаче недостигът на чипове застигна по-сериозно производителите на смартфони и затова Samsung пуска Galaxy S21 FE с няколко месеца закъснение.

Snapdragon 888 или Exynos 2100 в Европа

Друга голяма новина е, че за момента неофициалната информацията показва, че новият модел няма да се продава само във версия с чипсета Exynos 2100 в Европа, а с този на Qualcomm Snapdragon 888. Официално потвърждение за модела процесор засега няма от Samsung, като единствено подчертават, че ще разполага „със супер бърз такъв“.

Ако в Европа влезе в продажба модел със Snapdragon, това ще изравни показателите на южнокорейската компания в ценовия клас на традиционните флагмани. Където почти всеки конкурент ползва такъв чипсет през изминалата година. Което поставяше Samsung в леко по-неравностойно положение спрямо останалите модели, когато сравняваме процесорите. Тенденцията е доста ясно е видима в класацията на TechTrends за „Най-добрите смартфони на 2021 г“.

Другите показатели

Samsung Galaxy S21 FE излиза с примамливи възможности. Даже в някои показатели е по-добър от базовата версия на S21 за 2021 г. Има по-голям AMOLED екран – 6.4 инча срещу 6.2. И двата са с разделителна способност от 1 080×2 400 и честота на опресняване на дисплея от 120Hz.

Новият Samsung Galaxy S21 FE идва в две разновидности – 6GB оперативна памет и 128GB място за съхранение и 8GB с 256GB. Това поне са потвърдените в българското прессъобщение вариации. Батерията е с капацитет от 4 500 mAh и има бързо зареждане от 25W.

Камерите са съставени от две 12MP – по една основна и широкоъгълна. Към тях добавяме в гнездото отзад 8MP телефото сензор с трикратно оптично приближение. Предната селфи камера е 32MP срещу 10MP при базовата Galaxy S21-ца и тя компенсира липсата на 64MP основна такава при последната.

Цената на Samsung Galaxy S21 FE засега е 750 евро или евентуално малко под 1 500 лева. Това почти изравнява телефона спрямо базовата версия на S21, която поне през първите дни на 2022 г. се продава на свободния пазар за около 1 599 лева. Тя може и да падне, когато FE модела навлезе в продажба.

The post Първият смартфон на Samsung за 2022 г. е Galaxy S21 FE appeared first on TechTrends България.

Американският производител явно се е примирил и в стремеж да омекоти удара разчита на други подходи, за да запази конкурентоспособност. Една от тях е оптимизирането на настоящата 10nm архитектура, така, че разликите ѝ спрямо по-новите и миниатюрни такива да не са толкова осезаеми. Тази стратегия е факт още от миналата година.

Новото ръководство на Intel, водено от ветерана на компанията и на VMware Пат Гелзингер решава, че това не е достатъчно. Затова те добавят един елемент – ребрандиране на своето бъдещо портфолио, както и промяна на някои други детайли относно процесорите им. Друг ключов елемент във визията на Гелзингър е по-тясното си сътрудничество с Qualcomm и отварянето на компанията за работа със своите конкуренти в някои области. Всичко това беше обявено на тяхната конференция Intel Accelerated.

Когато 10 става 7

Най-важният елемент в новата стратегия реално е ребрандирането на процесорите на Intel. Компанията вече няма да посочва каква технология използва, като например 10nm Super Fin от 2020 г. Вместо това, следващия модел ще се казва просто Intel 7. Той се очаква в края на настоящата година и ще бъде изпълнен не по 7nm, а по 10nm технология. Името е избрано нарочно, за да може да прикрие факта, че Intel все още не може да миниатюризира своите процесори.

Това ще важи и за 7nm модели, които се очакват в края на 2022 г. Те ще бъдат ребрандирани като Intel 4 и макар, да не беше изказано, но целта е изцяло маркетингова. Те трябва да оставят впечатление, че са по-добри от 5nm модели на Apple и потенциално от подобни модели на AMD. Реално, обаче ще разчитат на 7nm архитектура.

Ситуацията продължава и с Intel 3, който поне според пътната карта, трябва да бъде подобрена версия на Intel 4 и ще ползва 7nm архитектура. Името отново има за цел да обърка потребителите, тъй като след година-две се очакват процесори с 3nm архитектура. Самият чип е планиран за края на 2023 г.

Любопитният Intel 20A

Промените дотук са чисто маркетингови. Intel преименува старото си портфолио, за да може да създаде впечатление за конкурентоспособност на пазара. От техническа гледна точка, американският гигант все пак обявява и нещо интересно. Това е Intel 20A, който ще разчита на две революционни, според компанията, технологии.

Двете са свързани изцяло с промяната на архитектурата на самите транзистори, което е значителна разлика от досегашния подход. При миниатюризацията на последните, производителите се възползват от намаляването на размерите им и съответно – разполагането на повече от тях в рамките на същата или по-малка площ.

RibbonFET реално променя цялостната структура на транзистора и подобрява електропроводимостта. Освен това я прави по-компактна и с по-малко консумация на енергия. RibbonFET е ключова технология и се разработва заедно с Qualcomm, в същия момент, някои от конкурентите, като TSMC и Samsung също са в процес на подобряване на архитектурата на своите транзистори. Това е необходимо, защото преминаването към 3nm и 2nm технологии не може да стане без смяна на структурата им.

Intel не конкретизира с какъв размер транзистори ще разчита Intel 20A – най-вероятно говорим за 7nm или 5nm. Но компанията показа друга иновация за този модел чипове – PowerVia. При нея се пренарежда начина по който е изграден сами транзистор отвътре. В момента, той е като „торта“ в който се редуват слоеве за пренос на данни, електропроводими, кеширащи елементи, комуникационни такива и др. При PowerVia, основната част на транзистора е позиционирана в средата, тази за захранването в основата, а в горната – комуникационните елементи. Така, „тортата“ се трансформира в „сандвич“.

Сътрудничеството с Qualcomm

Intel рядко се отваря към партньорства с конкуренти. Най-малкото защото продължава да е единствената компания, която има затворен цикъл на дизайн, разработка и производство на процесори. Тя обаче започва да изостава в почти всеки един от тези компоненти. Което я кара да бъде по-гъвкава в своя подход.

Intel 20A е уникален и с още едно нещо – двете нови технологии в него са разработени съвместно с Qualcomm. Както и, че транзисторната архитектура на новия чип най-вероятно ще се използва от най-известната компания за мобилни процесори в бъдеще. Това ще се пренесе и в Intel 18A, който ще бъде подобрена версия на 20A и се очаква през 2025 г.

Любопитно е дали новата стратегия ще даде ефект за Intel. През първите три години виждаме само ребрандиране на продукти, които в някои технологични показатели (миниатюризацията) ще продължават да изостават спрямо водещите на пазара. От друга, новите имена, ще създават впечатление, че това не е така. Докато дойдат Intel 20A чиповете, които трябва да променят „правилата на играта“.

The post Intel рестартира стратегията си с ребрандиране appeared first on TechTrends България.

Представянето на Xiaomi Mi 11 Ultra съвпада с все по-силната експанзия на китайския гигант в Европа и други пазари. Както и с постепенното отстъпление на Huawei от смартфон бизнеса, породено от продължаващите и задълбочаващи се санкции срещу компанията от страна на САЩ. Тя вече продаде своя бранд Honor и намали значително броя на новите си модели и доставките си през последната половин година.

Xiaomi беше пуснал подобна премиум версия на Mi 10 Ultra, но тя беше ограничена само за продажба в Китай. Тази година, компанията решава да изпробва международния пазар със своя флагман в най-високия клас. За съжаление, международните потребители ще трябва да платят доста висока надценка, спрямо китайските потребители, но за това малко по-късно.

Ultra версия – основните разлики са в камерите

Xiaomi Mi 11 Ultra се различава драстично от базовата и Pro версия на Mi 11 с огромното правоъгълно гнездо за камерите на задния панел. Именно то напомня доста Ultra версиите на последните три флагмана на Samsung – Galaxy S20, Galaxy Note 20 и Galaxy S21. Те са и основната разлика спрямо основната версия Mi 11.

Вместо един 108MP сензор, който да изнася цялата работа на плещите си, а останалите да допълват със задоволителни или компромисни резултати, сега имаме три големи камери. Първата е 50MP основна, втората е 48MP широкоъгълна и третата е 48MP перископна. Последната разполага с петкратно оптично увеличение, но и със 120-кратно такова дигитално.

Именно тя е и един от новите елементи в Xiaomi Mi 11 Ultra. При Pro версията тя беше само 8MP, но сега има подобрен сензор. Подобна конфигурация предлагат Samsung и Huawei в своите версии в най-високия клас смартфони. Сходните и със сравнително големи сензори камери, ще дадат доста високи резултати при различните сценарии в които те са специализирани. Освен хардуерни, тук имаме и софтуерни зависимости и доколко се оправдават високите обещания на Xiaomi ще се разберат при тестове на живо.

Премиум хардуер

Останалите характеристики също са в най-високия клас хардуер. Имаме 6.81-инчов AMOLED екран с 1 440×3 400 пиксела разделителна способност и честота на опресняване от 120Hz. Процесорът е най-мощния модел на Qualcomm за тази година – Snapdragon 888, изпълнен по 5nm технология и с поддръжка на 5G и WiFi 6 връзка.

Същото се отнася и за конфигурациите за оперативна RAM памет и мястото за съхранение. Освен задължителния модел с 8GB RAM и 128GB място, Xiaomi отиват с Mi 11 Ultra и в другата крайност – като има версия с 16GB RAM и 512GB. Това разнообразие е планирано за китайския пазар, тъй като в информацията на английски се посочва само един вариант – междинния такъв с 12GB RAM и 256GB място за съхранение.

С целия този внушителен хардуер идва на своята цена. Доскоро Xiaomi нямаха модели, които да струват над 1 500 лева на свободна продажба. Новият Mi 11 Ultra слага край на тази традиция. Базовият модел с 8GB RAM и 256GB място за съхранение започва от 5 999 юана или около 775 евро. По-скъпите версии могат да достигнат до 6 999 юана или около 904 евро. Тези цени отново са само за Китай, тъй като в Европа, междинната версия ще се продава за 1 199 евро, докато на местния пазар тя ще е около 840 евро (6 499 юана). Тя вече е съпоставима или с много малко под премиум флагманите на Huawei, Samsung и Apple.

The post Xiaomi Mi 11 Ultra е първият премиум флагман на китайския гигант за Европа appeared first on TechTrends България.

Обикновено, Samsung прави това няколко седмици по-късно – през февруари, по време на (а все повече – малко преди) Световния мобилен конгрес в Барселона. Липсата на обвързаност с голямото събитие през настоящата 2021 г., поради продължаващите ефекти от пандемията, развързва ръцете на компанията да покаже своите смартфони още през януари.

Новата серия Samsung Galaxy S21, включва базова версия, вече традиционната Galaxy S21+ и премиум модела Galaxy S21 Ultra. Основните нововъведения тази година са почти цялоствен редизайн на външния вид, пълна поддръжка на мобилни мрежи от пето поколение (5G) и 5nm чипсети. Потребителите в Европа, включително и тези в България, ще разчитат на процесорите Exynos, вместо на Snapdragon.

Samsung Galaxy S21 Ultra

За поредна година Ultra версията на S-моделите е реалния флагман, затова започваме с него. Както споменахме, една от основните разлики е в новият дизайн, като линиите при него съвпадат при трите модела. Той включва интегрирането на гнездото за задните камери в рамката на смартфона.

Сензорите са разположени по-близо до горния ляв ъгъл на устройството. Гнездото от своя страна е продължение на металната рамка и е изработено от алуминий, който замества досегашното удароустойчиво стъкло. Samsung твърди, че така се повишава здравината им, тъй като все още, платформата със сензорите леко изпъква спрямо задния панел.

Samsung Galaxy S21 Ultra включва екстрите от миналогодишния модел, но развити с допълнителни възможности. Екранът се запазва 6.8-инчов AMOLED със 120Hz честота на опресняваме. Последната вече е адаптивна, нещо, което не беше интегрирано миналата година от технологичния гигант. Когато не се изисква висока честота на опресняване се ползва най-подходящата такава между 48Hz и 120Hz.

108MP сензор отново е запазена територия само за Samsung Galaxy S21 Ultra, което е ясен знак за потребителите, които държат на качествени снимки, че трябва да се ориентират към най-скъпия модел. Той също е единствен и с перископна телефото камера – 10MP с десеткратно оптично приближение.

Другите характеристики също са в най-високия клас – 12 или 16GB оперативна RAM памет, от 128GB място за съхранение и 5 000 mAh батерия с 25W бързо зареждане и 15W безжично. Цената е висока за премиум модел – започва от 1 249 евро, а в България от 2 549 лева.

Samsung Galaxy S21 и Galaxy S21+

Другите два модела на Samsung – Galaxy S21 и Galaxy S21+ си приличат доста като технически характеристики. За разлика от миналогодишните си събратя идват с лека ценова корекция надолу. „Виваком“ и „Теленор“ вече обявиха предварителни поръчки на всички устройства и с най-евтиния план излизат с около 200-300 лева по-евтини от S20-ките на свободна продажба по време на дебюта им. Цените без договор в България обаче са на нива от 2020 г. – Galaxy S21 започва от 1 749 лева и Galaxy S21+ от 2 149 лева.

Това идва с няколко компромиса. Samsung Galaxy S21 и Samsung Galaxy S21+ вече не идват с екрани с висока резолюция (само 1080p), както и те са загубили заоблените ъгли. Все пак са с адаптивно опресняване до 120Hz. Оперативната памет пада от 12GB на 8GB спрямо моделите от 2020 г.

Не всичко е само орязване за да може да се постигне по-ниска цена. Новите модели разполага с 5nm процесори Exynos на Samsung, софтуерните нововъведения и новия дизайн.

Разликите между тях са основно в размерите. Samsung Galaxy S21 е с 6.2-инчов AMOLED екран, докато „Плюс“ версията е с 6.7-инчов. По-големият смартфон разполага и с по-издръжлива батерия – 4 800 mAh срещу 4 000 mAh. Базовият Galaxy S21 също така е единственият от трите, който идва с пластмасов гръб, вместо със стъклен. Този похват, Samsung го приложи и миналата година, но с обикновената версия на Note 20.

Пакетът камери е идентичен спрямо S20, така че тук основните разлики ще са в нововъведенията в софтуера. Според Samsung, той позволява да се заснемат и наслагват различни кадри, което се прави автоматично и интелигентно. Така се постигат по-добро качество на снимките. Дали е така – ще разберем от евентуалните тестове.

Цените на двата модела за Европа на свободна продажба започват от 849 евро за Samsung Galaxy S21 и 1 049 евро за Samsung Galaxy S21+.

Новите аксесоари и съдбата на Note серията

Samsung представи два нови аксесоара. Първи са следващото поколение безжични слушалки тип „тапи“ – Galaxy Buds Pro. Те идват с леко подобрен дизайн, за да паснат по-добре в ухото, проблем, който имаше с миналогодишната Plus версия.

Технологичният гигант е успял да интегрира в малките слушалки едновременно 11мм буфер и 6.5мм „пищялка“. Идеята е така да се подобри значително качеството на звука, особено при слушането на музика. Към тях добавяме и интелигентна система за шумозаглушаване или увеличаване, особено в режим на разговор.

Вторият аксесоар, изнендващо е стилуса S-Pen. Тя обикновено е запазена за Note серията, но този път тя вече е съвместима с Galaxy S21 Ultra. Това е първият S смартфон на Samsung, който притежава това качество за момента. Уловката е, че тя не може да се интегрира вътре в самото устройство, както е при Note моделите.

Това повдига въпросът дали Samsung наистина се подготвя да изостави популярната си серия „фаблети“. Такива слухове имаше в края на миналата година, а с добавянето на поддръжка на стилуса към Ultra модела се елиминира основната ключова разлика между най-големите версии на двете серии. Поне така беше през 2020 г. Ще видим, ще бъде интересен ход, ако Samsung се откаже от Note серията през 2021 г.

The post Samsung представи флагманската си серия за 2021 г. – Galaxy S21 appeared first on TechTrends България.

Първоначално, Xiaomi Mi 11 ще дебютира в Китай, като предварителните поръчки вече започнаха. Предвид амбициите на компанията агресивно да разшири влиянието си на другите пазари, като Европа, е много вероятно да го видим на Стария континент през пролетта.

Xiaomi Mi 11 загатва и тенденция за още по-ускорено прехвърляне на редица ключови характеристики от високия клас към по-достъпните флагмани и устройства до 1 000 лева. Конкуренцията в този сегмент става все по-ожесточена, особено с надпреварата между Xiaomi, OnePlus и по-евтините модели на Samsung.

Висок клас хардуер

Техническите параметри на Xiaomi Mi 11 са с много висок клас хардуер, който само преди няколко месеца щеше да се предлага на цена над 1 600 лева. Голям 6.81-инчов AMOLED екран с почти 4K разделителна способност от 1 440×3 200 пиксела. Опресняването на картината е 120Hz, както има и HDR 10+ поддръжка, неща които доскоро бяха достъпни за най-високия клас устройства.

Той разполага с вграден сензор за пръстови отпечатъци под екрана. По-любопитното в представените характеристики е, че той ще може да измерва и пулса на потребителя. В самото представяне на Xiaomi Mi 11 на тази функция не се набляга, така че дали и как ще работи ще разберем след няколко месеца.

Споменахме, че смартфонът ще разполага с флагманския модел чипсет на Qualcomm Snapdragon 888. Процесорът е изработен по 5nm архитектура и комбинира още 5G и WiFi 6, както и редица подобрения в AI изчисленията и енергоефективността.

По думи на компанията, най-висок клас е и оперативната памет, тя е 8GB, но е 3 200MHz LPDDR5, като достига 12GB в най-скъпия модел. Батерията е 4 500 mAh, която вече е стандарт при 5G смартфоните. Пространството за съхранение е в две опции също – 128GB и 256GB

Комплектът камери е силен благодарение на 108MP основен сензор на Xiaomi. Той се превърна в един от стандартите за моделите с цена над 1 000 лева за 2020 г. Китайският производител се възползва максимално от него. За сметка на това, Xiaomi Mi 11 не разчита на перископна или по-мощна телефото камера – има само 5MP макро сензор и 13MP широкоъгълен такъв.

Голямата липса

Apple постави една тенденция на пазара, като премахна зарядните от стандартния комплект в своите iPhone 12. Действие, което беше обект на шеги и закачки от страна на Samsung, но впоследствие изглежда компаниите ще го прегърнат една по една. Xiaomi се присъединява към нея и в новия Mi 11 зарядното ще бъде изключено от комплекта.

Смартфонът разполага със стандартен USB Type-C порт с опция за бързо зареждане и ако имате устройство от висок клас през последните две години е много вероятно да имате поне един такъв кабел.

Оправданието е, че по този начин се предпазва околната среда, като се натоварва по-малко производствените материали и създадения след това боклук. Реалната причина е, че това е класически метод за намаляване на разходите, което на фона на спадащи световни продажби е повече от логичен ход.

The post Xiaomi Mi 11 открива смартфон дебютите за 2021 г. appeared first on TechTrends България.

Само допреди няколко поколения процесори, мобилните чипове не можеха да се борят по производителност и възможности спрямо традиционните такива. Битката между ARM и x86 архитектурите започна да се усеща по-силно преди няколко години. Microsoft и Google, както и няколко други производители на достъпни лаптопи и хибриди се опитват да наложат мобилните процесори в по-големи и сериозни потребителски устройства.

Проблемите все по-малко зависеха от техническите ограничения на хардуера, а опират все повече по отношение на съвместимостта и производителността на софтуера. Дълго време, именно последното беше основната пречка, да имаме функционални приложения за ARM процесори, независимо от типа устройства, на които ще се ползват.

Истинският пробив дойде от Apple с новите им чипове M1 за лаптопи и компютри Mac. Процесорите от една страна показаха истинските си „зъби“ при правилен архитектурен дизайн, от друга – че софтуерната преграда започва постепенно да изчезва.

Apple не са сами в това начинание, но изглежда ще бъдат на гребена на истинска вълна на промяната, която ще доведе до нов ред в света на процесори. Към него добавяме и мегасделката на 2020 г. – придобиването на ARM от Nvidia – с което целият пазар има шансовете да се преобърне.

Двата свята

Основната причина за тази трансформация идва във факта, че вече технологиите са напреднали до такава степен, че разделението между процесорите за мобилни и високопроизводителни устройства започва да изчезва. ARM съществува от края на 80-те години, като концепция за нов PC чип, който да ползва по-ефективен в своите изчисления от наложената архитектура x86 по това време.

Разликата между двете е фундаментална, но за да я разберем трябва да навлезем малко по-надълбоко в начина по който работят процесорите. Има два типа серии от инструкции, които чиповете използват, за да обработят информацията. Това са комплексните (CISC) и намалените (RISC). Първите са по-подходящи за сложни операции и изчисления, докато вторите са насочени към по-прости такива и съответно по-енергоспестяващи.

ARM е най-ефективната и успешна RISC архитектура. През годините тя се налага, като основна в смартфоните и таблетите. Предимствата ѝ са, че процесорите, които я ползват са по-малки, компактни, отделящи по-малко топлина и изискващи много по-малко енергия.

От другата страна е x86, която се възприема повече като CISC, но задава различни инструкции за различните изчисления. Така, някои от операциите са сходни с RISC, но не всички. Процесорите базирани на x86 по принцип са по-производителни, особено за по-тежки процеси и изчисления. Но изискват много повече енергия, което също така добавя необходимостта от тяхното охлаждане.

Обръщане на тенденциите

Технологично, x86 винаги е била с едни гърди пред ARM. Втората архитектура възприе 64-битовите операции едва през 2011 г., докато първата ги ползваше успешно вече няколко години. Тестовете за производителност също бяха повече от десетилетие в полза на x86.

Нещата започнаха да се обръщат през последните няколко години. Архитектурата на ARM разви много успешно няколко концепции, които с времето еволюираха технологично до степен, че вече компенсират недостатъците на изцяло RISC платформа.

Първата е в използването на специализирани ядра и модули, които са разположени в рамките на един чип. Позната като System on a Chip (SoC), това е стандарт при мобилните устройства, заради високата си компактност. SoC позволява да се ползват специализирани модули за различни операции. От няколко години ARM процесорите се възползват от невронни процесори (за обработване на изчисления за изкуствен интелект), вградени графични модули и др.

Предимствата на SoC са, че са по-компактни и енергоспестяващи, но и, че информацията изминава по-малко разстояние спрямо решенията, в които модулите са компоненти изработени на отделни плочки силиций.

Втората технология е в миниатюризирането на архитектурата. ARM успешно изградиха през 2020 г. транзистори с размер 5nm, което позволява разполагането на повече компоненти в същото пространство до момента. За сравнение, Intel успява през същата година да пусне процесори с 10nm архитектура или с два пъти по-големи транзистори. Допреди няколко години разликата в това отношение беше пренебрежителна, като ARM и x86 вървяха ръка за ръка. Ако върнем лентата още по-назад, тогава предимството за втората архитектура ще е доста по-очевидна.

Третото голямо предимство на ARM е, че компанията само изгражда основата на архитектурата и я предоставя на различни производители сами да довършат своите решения. Това позволява на компании, като Qualcomm, Huawei, Mediatek, Apple и Microsoft да създават собствени процесори.

Мобилните технологии с приоритет

Комбинацията между SoC и 5nm технологии, позволява вече да се създават ARM чипове, които да започнат да конкурират по производителност някои класове x86 модели. Което поне в ниския и среден клас машини може да доведе до замяната с първия тип архитектура. Което е фундаментална промяна за пазара. Apple поема по този път, въпрос на време е и останалите производители да направят същото.

Подобна трансформация ще бъде осъществена и с крайните устройства. Лаптопите и таблетите, ще могат да са по-компактни и да имат по-издържлива батерия. В момента потребителите трябва да избират производителност или компактност с издръжливост. В бъдеще, подобни компромиси ще отпаднат.

SoC и ARM архитектурите няма да заменят x86 във всички устройства. Тези, от които се изисква максимална производителност, без да трябва да пестят енергия, ще запазят досегашната архитектура. Дългосрочно, може да станем свидетели на нови решения, които да наклонят везните в полза на ARM, но поне за момента пълна подмяна няма да е възможна, без жертви. Apple искат да я осъществят напълно, но ще видим какъв подход ще предложат те.

Изоставането на Intel

Един от факторите за добрите на пръв поглед резултати на процесорите M1 на Apple срещу x86 е в изоставането на Intel. Невъзможността на американския гигант да се адаптира към новите технологични реалности и да следва конкуренцията може да доведе до неговия залез. Както и до неговите най-големи съюзници от последните десетилетия да се обърнат срещу него.

Intel изпитва големи проблеми с развойната дейност за създаване на 7nm архитектура за x86 процесори. Компанията отложи подобни модели за 2021 г., като дори с новата дата не е сигурно, дали ще тя ще пусне такива в срок. Забавяне имаше дори при 10nm чипове на компанията, които се появиха едва през отиващата си 2020 г.

Отделно, Intel не успя да създаде 5G модеми за Apple, което забави последната в пускането на смартфон поддържащ новото поколение мобилни мрежи. Последният iPhone използва такъв на Qualcomm. Всичко това доведе до решението на „ябълковия“ гигант нарпаво да придобие звеното за модеми на производителя и да започне да създава собствени компоненти.

Сол в раната на Intel сложи дългогодишният им конкурент AMD, които пуснаха 7nm процесори през 2020 г. По този начин x86 архитектурата не позволи прекалено голямо откъсване от тази на ARM. Заслугата затова обаче не е на Intel, а в момента основните сравнения с чиповете на Apple се правят именно с процесорите на първата компания.

Потъване на кораба

Изоставането на лидера в PC чипове кара неговите основни съюзници един по един да търсят алтернативи. Microsoft се опитва още от 2013 г. да създаде таблети и хибриди с ARM процесори. Проблемите, тогава бяха не само в производителността, но и в липсата на поддръжка на много програми.

Едно от наследените предимства на x86 архитектурата е, че за нея има много и утвърден софтуер. Друг момент е, че производителността на RCIC решенията и по-конректно на ARM зависят много по-силно от софтуера, отколкото от хардуера.

Apple на пръв поглед преодолява това препятствие, като изгражда универсални приложения, които да могат да работят и за двете видове системи. Както и емулатор за тези, които не са в новия формат. Microsoft започна да прави същото през последната година. Просто, компанията от Купертино е с едни гърди напред. Софтуерният гигант от Редмънд скоро ще я настигне, като пусне 64-битовата емулация за ARM процесори.

Microsoft също така е засилила разработването на собствени чипове с тази архитектура. Като освен за таблети, вече върви дейността и по такива за сървъри.

Отливът на съюзниците

Microsoft и Apple са два от големите съюзници на Intel. Без тях, производителят на чипове губи гарантирани пазари. Изравняването на технологиите и лицензния модел на ARM дори ги превръща в конкуренти. Като добавим и напредъкът на AMD, от цялата трансформация, най-големия губещ е Intel. Като не говорим само за намаляване на пазарен дял, а дори и за физическото оцеляване на компанията.

Затова 2021 г. ще бъде критична за Intel. Ако компанията не успее бързо да навакса технологичното изоставане със 7nm и да продължи в скоростно пускане на 5nm архитектура, тя ще бъде задмината от ARM решенията. През 2022 г. се очаква британският разработчик да е готов с 3nm, което за много се смята за границата на физическите възможности за миниатюризация на процесорите. Въпреки това има планове и за 2nm решения, които ще очакваме след 2025 г.

Intel разполага с такива в своята пътна карта и така дава някаква утеха, че може да остане в играта. Проблемите са, че досега производителят до момента не успява да спази предишните си планове и се движи с няколко години закъснение спрямо тях. Това е по-притеснителното, защото виждаме, как ножицата между x86 и ARM се затваря, когато има разлика в размера на архитектурата и софтуерното оптимизиране.

Развитията от 2020 г. и тези от новата 2021 г. ще покажат дали Intel ще запази своята доминираща позиция при PC процесорите, както и дали изобщо ще има шанс да оцелее в дългосрочен план.

Новият властелин на ARM

Трансформацията на пазара за чипове се допълва от още една новина, която беше обявена през 2020 г. Става дума за продажбата на ARM от SoftBank към Nvidia за впечатляващите 40 млрд. долара. Последствията от нея са по-трудни за проследяване, най-малкото защото тя още не е одобрена от регулаторите. В този процес има и политически ефект, защото Nvidia трябва да получи зелена светлина от САЩ, Европа и Китай.

Да приемем, все пак, че тя ще мине без проблеми и допълнителни условия. Контролът върху ARM, нейната RSIC архитектура, лицензи, развойна дейност и модел на дистрибуция преминават в един от играчите на пазара. Nvidia не е производител на традиционни процесори, но е такъв за графични. Една от причините при предишната сделка за ARM да бъде одобрен SoftBank е, че тя не е пряк конкурент на пазара.

Сега, почти целият бизнес с процесорите по тяхната архитектура зависи от корпоративните решения на най-големия доставчик на видеокарти по света. Nvidia за момента обяви, че няма да променя нищо в работата на ARM и нейния модел. Няма гаранция, че това няма да се случи в бъдеще. Дори, някои технологични пробиви да са първо достъпни за Nvidia, а след това за останалите, ще бъде достатъчно, за да се изкриви пазара и наклонят везните в полза на американската компания.

Изминалата 2020 г. даде тласък за голямата трансформация в света на силициевите чипове. Новата година от своя страна ще покаже, дали доскорошният лидер на пазара ще може да остане фактор и ще оцелее в дългосрочен план. Както и доколко процесите започнати сега ще се разпространят в индустрията.

The post Новият силициев ред appeared first on TechTrends България.

Затова, появата на първия iPhone представи познати технологии, но комбинирани по нов начин, който реализира концепцията на смартфоните. Apple постигна това, което Microsoft се опитваше да направи от близо десетилетие. Нейният успех я постави в основата на смартфон революцията, а липсата на фокус на софтуерната компания от Редмънд я остави извън нея.

Повтаряне на историята

Гигантът от Купертино е на път да повтори историята. Мобилните устройства и системите за продуктивност, като PC, лаптопи и хибриди, дълги години се различаваха по няколко основни показателя – компактност, консумация на енергия, продуктивност и съвместимост. Досега, двата типа компютърна електроника разполагаше на своя страна само два от тях. Затова разликата между мобилните и PC платформи (тук включваме и MacOS – бел. ред.) е толкова драстична в момента.

Този, който успее да комбинира всичките четири възможности в едно и предостави единно решение за всички устройства ще владее бъдещето. За да се получи това, трябва да имаме подходящ хардуер, операционна система и приложения, които да работят в унисон, независимо от форм фактора. Microsoft от години се опитва да изгради подобна цялостна екосистема. Google, Samsung и др. също се опитват да пренесат възможностите от единия свят в другия. Резултатите за момента са непоследователни, а някои инициативи се разтеглиха във времето.

Apple изглежда, че са първите, които ще достигнат до този своеобразен Свети Граал на технологиите. Представянето на новите им модели компютри Mac и Macbook, беше изключително ключово. Компанията показа собствен чип за настолни и преносими системи, изграден изцяло с технологии, характерни за мобилните устройства. Както и възможността за универсални приложения и пълна обратна съвместимост между мобилни и настолни програми.

Революция в три посоки

Ако крайният резултат наистина е такъв, какъвто го представя Apple, то компанията прави революционна стъпка към унифицирането на всички видове компютърни устройства – смартфони, таблети, лаптопи, настолни системи и др. Казано по друг начин – ние сме на прага на истинска революция в ползването на потребителска техника. За разлика от ситуацията през 2007 г., Microsoft този път е доста близо до постигане на същото.

За да разберем напълно значението на тази революция, трябва да разгледаме обявеното от Apple в три посоки. Първата, е ролята на новия процесор Apple M1 за пазара на изчислителни чипове и за самите крайни устройства. Втората и третата са свързани със софтуера – операционната система, универсалните приложения и обратната съвместимост (емулацията).

Първият фактор – процесора Apple M1

Apple M1 реално е първият изключително мощен мобилен процесор, предназначен за лаптопи и настолни компютри. Изграден по 5nm архитектура на ARM, той може да побере много повече транзистори, спрямо традиционните PC чипове, които в момента масово са с 10, 12 и 14nm. AMD тепърва пускат 7nm, докато Intel още се бори с тази технология.

Компановката на M1 е като на смартфон – в рамките на един чип са интегрирани множество компоненти, които обикновено са разпределени в отделни такива. Той е съставен от осемядрен процесор, като половината от ядрата са за стандартни операции, а останалите – за по-тежки такива. Към него добавяме осемядрен графичен процесор и 16-ядрен такъв за изчисления свързани с AI. Apple стига до крайности, като интегрира в рамките на платката дори RAM паметта. Последното е немислимо при решенията свързани с компютри, но се среща често при мобилните устройства.

ARM архитектурата има няколко предимства пред тази на x64 на AMD и Intel. Първата е, че е много по-компактна, като комбинира всички компоненти на един чип. Разпределението на задачите между различните ядра повишава тяхната енергийна ефективност, което намалява загряването им. Което прави решението на ARM идеално за мобилни устройства.

Apple се възползва максимално от 5nm архитектура. Тя интегрира 16 млрд. транзистори в новия си M1, което е с 35% повече от процесорите A14, които са в новите модели iPhone и iPad. Идеята е да се повиши максимално производителността, за да може да е конкурентна на по-големите и все още по-мощни чипове изградени по x64.

Тясната интеграция между отделните компоненти, включително на RAM-та, дава и едно друго предимство. Позволява се преноса на информация да става много по-бързо между тях. Вместо тя да пътува напред-назад по дънната платка, тя остава в рамките на едно парче силиций. Недостатъкът е, че в досегашните интегрирани решения, се правеше компромиси с производителността и възможностите. С което ще разберем дали миниатюризацията и 5nm системи могат да компенсират това.

Apple твърдят, че този подход и засилването на мобилните технологии и представяне в чип, предназначен за компактни компютри, може не само да е равностоен конкурент, но дори да превъзхожда най-добрите традиционно x64 процесори на пазара. Технологичният гигант има един скрит коз – пълният контрол. Компанията контролира вече всичко. От процесорите и хардуера, който е тясно интегриран в него, през операционната система и по-голямата част от софтуера за своите компютри Mac.

Първите бенчмаркове показват доста добри резултати на M1 спрямо конкурентните модели на AMD и Intel. Наблъскването на толкова много специализирани компоненти на едно място, в комбинацията с голям буферен кеш (cache) прави твърдението на Apple за техния процесор доста вероятно.

Вторият фактор – универсалните приложения

Има уловки при резултатите от подобни сравнения. Това е какви приложения се ползват за тях. Ако са специално писани за съответната платформа и дори хардуер (както в повечето случаи са изискванията на Apple) то те е нормално да дадат високи резултати. Софтуерът е изключително ключов компонент в успеха на създаването на универсална платформа за всички видове устройства.

Тук елементите можем да ги разделим на две – създаването на универсални приложения, които да покриват повече системи, както и емулацията на вече съществуващите. И в двата случая е препоръчително това да става без да се губи бързина и производителност.

Apple твърди, че чрез своя ъпдейт Big Sur на операционната система MacOS, всички програми, които са нейно дело ще могат да вървят безпроблемно едно временно на машини с M1 или Intel процесори. Те ще влязат под името Universal Apps 2. Няколко разработчика, като Adobe и техния Lightroom се присъединяват към инициативата и така би трябвало да имаме високопроизводителни програми, които да могат да се пускат едновременно на двете архитектури.

Уверението на няколко компании, които са работили с Apple е, че преминаването към Universal Apps 2 е много лесно и бързо. Крайният резултат бил дори още по-ефективен спрямо x64 приложенията. Тепърва ще се потвърждават тези твърдения. Ако преминаването наистина е такова, а резултатите по производителност се оказват високи, то Apple наистина ще е постигнал революционен ход.

Третият фактор – емулираните приложения

Преминаването от готови към универсални приложения може да бъде проблемен процес за някои разработчици. Приемствеността между редица поколения системи е ключов фактор за успеха на x64 системите. Дори при прехода от x86 към x64 беше постигната успешна емулация на по-старите програми.

Това е третият ключов фактор, за да може да се създаде унифицирана платформа. Apple няма проблеми с интеграцията на iOS приложенията, тъй като те са вече разработени за ARM процесори и мобилната архитектура. Което е сред големите предимства на M1 чиповете. По-интересен е въпросът, какво се случва с вече готовите програми, създадени за Apple под x64.

Тук се намесва системата Rosetta 2, която е добавена в MacOS Big Sur. В общи линии това е емулатор за x64 приложения, който позволява те да работят под новия процесор на Apple. Компанията не изпада в детайли по темата. Единствено твърди, че емулираните приложения работят със същата и дори по-висока производителност, отколкото в нормалната им x64 среда.

Което вече звучи преувеличено. Защото, емулацията означава да работи едно приложение (Rosetta 2), което симулира средата на x64 архитектура, върху която вече се пуска другата програма. Винаги въпросът е колко производителност се губи и какво е забавянето в процесите. Дори само Apple да са постигнали минимален брак, то това ще е наистина голямо постижение. Всичко останало отвъд това е малко вероятно.

Едни гърди напред

След представянето от 10 ноември, може да кажем, че Apple е с едни гърди напред в състезанието за създаването на унифицирана среда за всички устройства. Microsoft може да започна работата по тази концепция преди десет години с Windows 10 и Metro приложенията. Но през този период не успя да развие трите условия за нея. Както това прави в момента Apple.

Microsoft се сблъска първо със създаването на универсални приложения, които да паснат едновременно на мобилния и настолния свят. Софтуерният гигант изпробва със своите Metro програми, които да са междинно звено между ARM и x64 архитектурите, но в крайна сметка те нямаха тази ефективност, като досегашните.

Има светлина в тунела, макар и да е все още доста малка. Тя се крие в Universal Windows Platform (UWP), която и трябва да постигне същото, което Apple Universal Apps 2 се опитва да направи. Само, че за Windows 10. Инициативата е от няколко години, като набира доста бавно скорост за момента.

Въпреки тезите, че UWP е мъртва идея, рано или късно, Microsoft ще разполага с универсални приложения. Просто не може да намери правилната формула за тяхното разпространение. Основният спор е дали Windows трябва да има собствен Store, през който да се свалят приложенията. За момента има съпротива от потребителите и разработчиците по темата.

Microsoft също правят доста силен пробив по отношение емулацията на ARM приложения. Досега, компанията предложи такава само за програмите под x86 архитектура, но от ноември се очаква да бъдат добавени и тези под x64.

Софтуерният гигант започна да прави собствени процесори SQ1, които също са базирани на архитектурата на ARM. Те са интегрирани в част от Surface портфолиото на Microsoft от 2019 г. Много е възможно, технологичният гигант да засили тяхното присъствие и да пусне подобрени процесори през следващата година, след последния ход на Apple.

Последиците

Както виждаме, Apple и Microsoft уверено вървят към едно по-различно бъдеще на унифицирани устройства и софтуерни системи. Двете компании го приближават все повече, като „ябълковият“ гигант е с една идея по-близо. Последиците от тази трансформация ще са фундаментални за целия пазар на потребителска електроника.

Промяната ще се усети в няколко аспекта. Първата е, че ще се размият границите между отделните категории устройства. Все по-малко ще се усеща необходимостта от мощно PC, за да можете да извършвате нормална видеообработка или по-хардкор гейминг. Съвсем естествено, доста по-силните и модулни машини ще продължат да са по-добри и предпочитани от тесните специалисти. Но за масовия потребител, те вече няма да са толкова необходими.

Вторият аспект е тенденция от няколко години. Тя е пренасянето на все повече концепции от смартфоните в лаптопите. Единните корпуси, несменяемите батерии, по-малкото портове, компактните размери и др. вече са факт. Този процес завършва с интеграцията на мобилните процесори в преносимите компютри. Тази тенденция идва със своите недостатъци, като най-вероятно ще окаже влияние върху жизнения цикъл на устройствата (който ще се скъси), по-трудната поправка и невъзможността за последващи ъпгрейди.

Третият аспект е потенциалното разместване на пазара. Тук, лошата новина е за Intel, които изостават в няколко ключови технологии. Техните процесори все още разчитат на 10nm архитектура, като 7nm такава се очаква най-рано през 2021 г. Отделно, производителят отдавна не е ключов играч на мобилния пазар и липсата на такива решения, може да го измести напълно от пазара за лаптопи през следващите години. Intel, може да се окаже голямата жертва на тази трансформация.

AMD и Nvidia са в доста по-благоприятни позиции. Първата компания, е с една идея по-напред, като вече развива 7nm архитектура, като и предлага по-ниски цени от Intel. С което има шанс да се конкурира с решенията на ARM. Nvidia си реши тези главоболия, просто като придоби последната. Тепърва ще видим последиците от тази сделка, но те определено ще са в полза на щатската компания.

Последният аспект е за разработчиците. Тяхна мечта е да им се предоставят лесни инструменти за създаването и/или адаптирането на техните програми в универсални приложения за максимален набор от устройства. Компанията, която направи първа това има шанса да ги привлече на своя страна.

Всичко зависи от това, дали обещанията за производителност, лесна разработка и успешно емулиране на новите системни решения на Apple се окажат реалност. Ако проблемите във всеки един елемент са малко и бързо преодолими, технологичният гигант ще постави началото на пълна трансформация на потребителската компютърна техника.

The post Apple и Светия Граал на компютрите appeared first on TechTrends България.

Новите 13-инчови версии на Macbook Air и Pro, както и Mac Mini от следващата седмица ще се продават (поне в САЩ) с процесорите Apple M1. По думите на компанията, този чип превъзхожда в няколко пъти по производителност спрямо предишните поколения машини на „ябълковата“ компания. Тя дори твърди, че това предимство е и спрямо настоящите лаптопи, които се продават от конкуренцията.

Какво е Apple M1

 Новият процесор М1 на Apple е доста буквално пренасяне на тенденциите от смартфоните към лаптопите. В него се съчетават редица модули, които традиционно при преносимите компютри са разположени на различни чипове. Така, Apple M1 съдържа в себе си 8-ядрен процесор, 16-ядрен вграден такъв, невронен модул (за AI операции), модул за сигурност. Като дори RAM паметта е интегрирана в чипсета.

Предимствата от тази конфигурация са, че операциите могат да се извършват много по-бързо, без да преминава информацията в различни части на дънната платка. Недостатъците? По правило специално отделените компоненти са по-добри като производителност, спрямо интегрираните. Това важи в много пълна сила за графичните процесори.

Друг компонент, който Apple обяви само наполовина е архитектурата на M1. Тя е 5nm и наистина е единствената в момента налична такава за лаптопи и компютри. Тя обаче е дело на ARM, което отново идва със своите предимства и недостатъци.

Предимствата са, че може да се интегрира новата 5nm технология, както и, че чиповете на британския разработчик са в пъти по-енергоспестяващи от конкурентите. Сред недостатъците са по-ниска производителност. Към нея добавяме ARM архитектурата и нейната работа с традиционните програми.

Това означава напълно различна компановка на софтуерните приложения, които очаквате да видите на подобни устройства. Масово, те са оптимизирани за x64 на Intel, което е огромна спирачка в създаването на единна платформа, която да обхване, както мобилни устройства, така и високопроизводствени системи, като настолни компютри и лаптопи.

Скритият коз на Apple – Big Sur

За успеха на новите устройства всичко зависи от тайното оръжие на Apple – новият ъпдейт на MacOS Big Sur. В него се добавят два нови типа приложения – универсални и емулирани. Първите се правят от самите разработчици, които оптимизират своите програми за новия чипсет M1.

Така, те трябва да се водят native за него, като идеята е да се запази производителността и възможностите им. За момента такива са само собствените на Apple, както и на някои компании, които са се включили в проекта, като Adobe.

Емулираните идват под името Rosetta 2 и за тях няма много информация. Идеята е да може всяка програма, налична досега за Mac компютри да може да се пуска на новите модели с процесорите M1. За стабилността и скоростта на емулацията ще се разбере от тестовете, но обикновено има голям спад на производителността при подобни процеси.

Последният коз на Apple M1 е, че може без проблеми да работи с приложенията за смартфони и таблети под iOS. Поради факта, че мобилните устройства на „ябълковия“ гигант са разработени под ARM архитектурата, те се водят за native.

Самите модели

Apple започва поетапната замяна на Intel процесори със своите M1. Първите устройства, които са избрани са компактните модели лаптопи на Macbook. Това са 13-инчовите версии на Air и Pro. Наличието на ARM чипсет им дава бърза и лесна интеграция с iOS устройства, както и по-голяма издръжливост на батерията.

Конфигурацията им е доста сходна. Опциите за дисплеи са сходни – 13-инчови с разделителна способност до 1 680×1 050, между 8GB и 16GB интегрирана RAM памет, както и от 256GB до 2TB SSD място за съхранение. Цената на Macbook Air започва от 999 долара, а на Macbook Pro – от 1 299 долара.

Към лаптопите, с новия чипсет M1, Apple добавя и компактния настолен компютър Mac Mini. Неговата цена започва от едва 699 долара (без монитора), като конфигурациите за RAM и място за съхранение са идентични с тези на Macbook моделите.

The post Apple представи първите си Mac компютри без процесори Intel appeared first on TechTrends България.

Новият Huawei Mate 40 Pro е уникален с много неща. Той също така е най-скъпият смартфон, който използва нелицензираната версия на Android и няма Google услугите. В същият момент е вторият умен телефон, след iPhone 12, който разполага с 5 nm процесор и е първият със същата архитектура, в който е вграден 5G модем. За добро или лошо, Huawei Mate 40 Pro не беше първият смартфон, който да използва новата операционна система HarmonyOS на китайския гигант.

Много е вероятно, този модел да бъде сред последните, които разчитат на новия процесор Kirin 9000 на HiSilicon, след като заради санкциите на САЩ, TSMC спряха доставките на чипове за Huawei. Доста е вероятно китайската компания да прибегне до доставки на процесори Qualcomm, вместо на собствените си разработки.

По пътя на 5nm

Huawei Mate 40 Pro се отличава с доста нововъведения спрямо предшествениците на компанията. Основният е процесора Kirin 9000, който е втория сериен чип с 5nm архитектура в смартфон. Китайският гигант подчертаха, че тяхното решение е по-добро от това на Apple. Те твърдят, че новия Kirin 9000 има 30% повече транзистори от конкурентния A14 Bionic. Освен това, подчертаха, че е първият 5nm чипсет с вграден 5G модем.

Допълнително, китайският гигант продължава традицията за невронния модем за изкуствен интелект (AI), който присъства от близо четири поколения смартфони флагмани.

Дизайн и други хардуер елементи

Екранът е 6.76-инчов OLED, като опресняването е вдигнато на 90Hz. Любопитно е, оправданието на Huawei, защо не са интегрирали екран със 120Hz. Според китайската компания, това е можело лесно да стане, но тогава са щели да жертват прекалено много издръжливостта на батерията. Затова е избран вариант с 90Hz опресняване.

Huawei Mate 40 Pro запазва заобления екран по краищата, като вдясно на смартфона са върнати бутоните за управление на звука. В предходната версия те бяха премахнати за сметка на софтуерни. Huawei все пак интегрира функцията за софтуерни контроли, като позволява да се ползват контролите за управление на звука от лявата страна на екрана.

Останалите компоненти са стандартни – стъклен гръб (с лъскави и матови версии), USB Type-C жак, стерео говорители, вграден под екрана четец за пръстови отпечатъци. Голямо кръгло гнездо за камерата, което има леко променен дизайн. Самите сензори са разположени под формата на пръстен, като визуално наподобяват колелото за управление на iPod или старите Lumia смартфони на Nokia.

Силата на камерите

Huawei Mate 40 Pro запазва едно голямо предимство на премиум флагманите на китайския гигант – сътрудничеството си с германската Leica. Още от P30 серията, високия клас смартфони на китайската компания се отличават с много по-светлочувствителните си сензори.

Основният сензор е 50MP, широкоъгълният е 12MP при Pro версията и 20MP при Pro+ варианта. Huawei добавя в последния и перископна камера с пет лещи за по-ясни снимки с 10-кратно оптично приближение. При нормалната Pro версия тя е с обичайните три лещи и 5-кратен оптичен зуум.

Добавките на EMUI 11

Huawei се гордее много със своя интерфейс EMUI 11, който е в центъра на редица софтуерни иновации на компанията. При него имаме разширяване на възможностите за жестов контрол, без да се докосва екрана. Сред опциите са скролване, избиране и други само с движения на ръката.

Китайският гигант добавя освен Always on Display (AoD, познат и като Glance), но и Eyes on Display (EoD). Смартфонът засича чрез селфи камерата, кога поглеждате към него и се активира информационна част подобна на AoD. Доста полезна функция, особено ако искате да проверите колко е часа или дали има нотификации от разстояние.

Засега, трите български телекома не са обявили дали и кога ще правят предварителни поръчки, но дори базовата версия на Huawei Mate 40 идва на солена цена. Неговата стойност е 899 евро, докато Pro модела е 1 199 евро, а Pro+ – цели 1 399 евро. Което в български лева ще е под 1 900, 2 400 и 2 800 лева. Стойности, които доскоро бяха само в етикетите за iPhone.

The post Huawei показа Mate 40 Pro – най-мощният и скъп смартфон на компанията appeared first on TechTrends България.

Иновациите включват новия процесор Apple A14, който е първият сериен чип изграден по 5nm архитектура на ARM. Той ще дебютира в новия компактен таблет iPad Air, като се очаква да бъде акцент и в следващия модел iPhone. Добавяме нов iPad, обновената серия Apple Watch 6 и по-достъпната версия Apple Watch SE. Изцяло онлайн презентацията, която като качество би засенчила и някои холивудски продукции, включваше още добавянето на нова услуга – Apple Fitness.

Технологичният гигант също така ще предоставя всичките си дигитални платформи в единен пакет с месечен абонамент, по подобие на телеком операторите. Той носи името Apple One и ще интегрира стрийминг услугите за видео, музика, игри, новини и др. Което е важен елемент в развиването на бизнес модела на сегмента, на който компанията залага големи надежди. Тази новина в комбинация с 5nm процесор са най-силните иновации на Apple за 2020 г.

Един по-миниатюрен свят

Септемврийското събитие на „ябълковия“ гигант беше арена на триумфа на британския разработчик ARM. Новият процесор Apple A14 Bionic е изграден по тяхната нова 5nm архитектура и реално първото устройство, което ще я ползва е новия компактен таблет iPad Air. Това е поредната голяма крачка в миниатюризацията на транзисторите, която предприема ARM.

Което е основното ѝ предимство пред конкурентни разработки на конкурентите ѝ, както и причина за доминацията на чиповете ѝ на мобилния пазар. Intel все още стои на 10nm архитектура, като първият ѝ процесор по 7nm се очаква чак догодина. AMD представи 7nm чипове през настоящата 2020 г. Така, ARM поддържа стабилни едни гърди напред в битката за по-компактни, многофункционални и енергоспестяващи процесори.

A14 Bionic придава много по-голяма производителност и графични възможности на iPad Air. Останалите промени в новия таблет не са чак толкова много или интересни. Например, сензорът за пръстови отпечатъци е преместен от бутон на предната част на екрана към този за захранването.

Няма какво да се заблуждаваме, ако коронавирус пандемията не беше забавила доставките на новия iPhone, A14 Bionic щеше да дойде първо с иконичния смартфон на Apple. Затова е повече от логично да очакваме 5nm процесор да присъства и тазгодишния модел умни телефони на компанията. Apple загатна много леко в презентацията си, че A14 Bionic ще бъде в основата и на първите лаптопи, които ще ползват процесорите на технологичния гигант, вместо тези на Intel. Нещо, което беше обявено през лятото и се очаква скоро да има модели преносими компютри, които да са с чипове с архитектура на ARM. Както изглежда, тя ще е и 5nm.

Дигитални услуги под един покрив

Другата фундаментална промяна, която представи Apple не беше толкова устройство, колкото допълване на бизнес модела на своите дигитални услуги. Потребителите могат да ги закупят в пакет, който наподобява комбинацията между различни предложения на телекомите. В онлайн света, най-близкият аналог е Amazon Prime, само че без приоритетната доставка на поръчки. Компанията на Джеф Безос разполага под тази шапка видео, аудио стрийминг и други платформи, които са достъпни през единен абонамент.

Пакетът се казва Apple One и ще комбинира всички услуги, които са налични в различните региони. Това включва платформата за видеострийминг Apple TV+, музикалната Apple Music, Apple News+, геймърската Apple Arcade, облачната iCloud и новата Apple Fitness+. Последната беше представена на септемврийското събитие и представя видео уроци и тренировки за поддържане на физическата форма, програми и др. от професионални треньори.

Глътка въздух с Apple Watch 6

Технологичният гигант започна представянето си с новия си умен часовник Apple Watch 6. Иновацията при него е възможността да измерва нивата на кислород в кръвта. Това става като се сканира ръката с инфрачервена и червена светлини. По този начин се определя цвета на кръвта, което показва и колко е наситена тя с кислород.

Apple позиционира много силно своите умни часовници, като здравни устройства. Непрекъснато дава за примери, как Apple Watch е спасил човешки животи. Затова и иновациите в него са в тази посока. Досега той можеше да измерва пулса, крачките, а отскоро – съня. Все неща, които са налични при конкурентните модели.

Голямата разлика при предходния модел спрямо останалите устройства на пазара бе възможността да се прави електрокардиограма. Тази функционалност все още е проблемна за Samsung, Huawei и другите. Apple вдига мизата с възможността за измерване на нивата на кислород в кръвта. Което може да открие нови възможности за превенция на здравни проблеми или инциденти.

Apple се опитва да бетонира лидерската си позиция при пазара на умни часовници, като пуска и по-достъпен модел – Apple Watch SE. Той трябва да позволи да се разшири аудиторията, макар че като цена от 199 долара все още е далеч от по-евтините модели за до 100 долара.

„Новият“ детски часовник

Технологичният гигант прави още един хитър ход, с който да спечели нови потребители. Той превръща моделите на своите Apple Watch в детски умни часовници просто през специална семейна програма. Ако досега за смартчасовник на компанията е необходимо притежанието на iPhone, то вече е необходим само един такъв в рамките на семейството.

Всички действия и синхронизации, за които е необходим „ябълков“ смартфон се осъществяват от едно устройство. Останалите функции се правят на самия Apple Watch. Централният iPhone може да задава различни параметри, които са подходящи за деца – с кого да разговарят, кои места посещават и приложения използват. Нещо, което българската Allterco направи с нейния MyKi умен часовник преди повече от пет години. Apple го постигат със софтуерни промени и нова услуга Family.

The post Иновациите на Apple за 2020 г. не се казват iPhone… засега appeared first on TechTrends България.