Това действие беше очаквано, защото до голяма степен съдът върна за преразглеждане мотивите на КРС срещу опасенията на малките оператори, а не самата процедура по наддаването. Сега, регулаторът дава по-силна аргументация, защо не иска да раздели спектърът от 3.6GHz на четири равнопоставени ленти. Както и по-важното – дали ще натисне трите основни телекома да отворят мрежите си за по-малките. И двете мотивации са подложени на допълнително обществено обсъждане и с тях КРС ефективно заема страната на големите.

Надежда за нов търг има, но тя е малка и не се състои в решенията на съда от последните няколко месеца. Тя зависи изцяло от това какво ще отсъдят магистратите в жалбата на малките оператори срещу самото решение на КРС за провеждането на първото наддаване. Дори съдиите да се произнесат за такова, по-дребните играчи на пазара може да нямат възможността да участват в него. За тях стремежът им е да могат лесно и максимално евтино да се развиват като виртуални оператори (MVNO). Това е тяхната последната надежда за развиване на конвергентни услуги.

Примерите от Европа

Аргументите на КРС включват по-детайлен анализ на практиките в Европа относно виртуалните оператори. Към 2022 г. 19 държави в Европейския съюз не регулират отношенията относно достъпа на мрежите на телекомите. В шест страни има такава опция заложена при раздаването на лицензите за радиочестотите. Например, Чехия има въведено задължително отваряне на мрежите на телекомите за MVNO за 4G услуги. Но за 5G връзка, това е ограничено до 2026 г., за да може компаниите да могат да реинвестират печалбите от новото поколение в необходимата за това инфраструктура. В Ирландия само един от операторите е задължен да предостави достъп на MVNO, докато Гърция, Хърватска и Португалия налагат такова за всички телекоми. Франция поддържа старите споразумения, които има между традиционните и виртуалните доставчици.

В становището на КРС към новото обществено обсъждане е добавен и разгледан случаят с Румъния. Той е сложен, поради факта, че според Браншовата асоциация на българските телекомуникационни компании (БАБТО), поради силната активност на виртуалните оператори (17 според организацията), цените в северната ни съседка са значително по-ниски. На страната на малките оператори се включиха още Мобилни алтернативни комуникации (МАК) и „Ти.Ком“ (наследникът на фалиралия „Макс Телеком“).

Според КРС в Румъния са оперирали общо девет MVNO. От тях три са брандове на големите телекоми по подобие на bob и „Мобилтел“ преди няколко години. Един е брандов препродавач, тоест се явява като допълнителна алтернатива на един от основните срещу комисионна. Останалите пет MVNO са класически. Ситуацията с последните е доста показателна според КРС. Два от тях не са стартирали изобщо дейността си, едно е започнало, но спряло. Така, в Румъния към настоящият момент има две истински MVNO, три на телекомите и едно скачено към тях. С други думи, от пет заявки за виртуални оператори, две са успели да се реализират, две не са започнали, а една се е провалила.

Битката за MVNO продължава

В общи линии КРС продължава да е на страната на телекомите по отношение дали да ги задължи да си отворят мрежите за виртуални оператори или не. Неофициалните индикации от големите играчи е, че те няма да позволят създаването на MVNO – при това на всяка цена. Логиката обаче подсказва, че този абсолютизъм е малко пресилен. Защото, отношенията между инфраструктурата, радиочестотните лицензи и малките оператори се усложняват.

От последните месеци върви постепенното аутсорсване на мрежовия компонент на телекомите. „Йеттел“ отделиха цялата инфраструктура в „ЦЕТИН“, което все още е част от компанията-майка PPF Group. „Виваком“ отдели мобилните си кули и ги продаде на саудитската Tawal. Докато „А1 България“ трябва да приключи отделянето също само на радиорелейната си инфраструктура в отделно дружество. Потенциалната продажба на последното също не е изключена в краткосрочен или средносрочен план.

Дори, теоретично Tawal да пожелае да продава мобилен капацитет на малък оператор, то компанията трябва да го съгласува с „Виваком“. Или с някой друг от тримата големи. Причината е тривиална – лицензите за ползване на радиочестотите остават в търговските дружества. С което, опциите на саудитската компания се ограничават само до тези оператори, които имат разрешение за ползване на съответния спектър или сключен договор с дружество, което има такова. Ситуацията е идентична с „ЦЕТИН“ и ако някой купи мобилните кули на „А1 България“.

Последната надежда на малките оператори остава съдът. Те почти сигурно ще обжалват настоящата обосновка на КРС, както и становището на регулатора в новото обществено обсъждане. Очакваме и резултатите от съда по самото решение за провеждане на търга. Това е и „сламката“, която остана на малките оператори след имплементирането на Европейския кодекс за електронни съобщения.

Раздаденият спектър

Споменахме, че организирането на нов търг не изглежда като реалистична опция. Не само от гледна точка на правните проблеми, които ще създаде, но и за самите малки оператори. Когато наддаването беше организирано, две от тях разполагаха все още с радиочестотни лицензи в 1 800MHz – „Булсатком“ и „Ти.Ком“ (наследникът на фалиралия „Макс Телеком“). Именно втората компания участваше в общественото обсъждане и имаше възможност да участва в търга за четвъртата лента. Тя обаче загуби лиценза си през 2022 г., а от настоящата година и спектърът на „Булсатком“ беше върнат на държавата.

От началото на 2023 г. до юни, КРС раздаде почти целия наличен спектър. Освен, че покрай търга през 2021 г. всеки един от трите телекома получи по 100MHz в 3.6GHz, всеки един от тях придоби и още по 20MHz. Така, в основата лента за 5G свободни остават само 10MHz. В споменатия също 1 800MHz трите телекома вече разполагат с 2x20MHz и за момента са останали единствено 2x15MHz, наследство от „Булсатком“.

Основните оператори също така имат 2x20MHz всеки още в 2GHz и 2.6GHz. В края на изминалата година, телекомите купуват и спектъра в 26GHz – там всеки разполага с по 600MHz ленти. Целият спектър отвъд по-дългите вълни вече е раздаден. Остават единствено лентите в 700MHz и 800MHz, където всичко зависи от настоящите технически тестове с Министерство на отбраната. Когато този капацитет бъде освободен, трите телекома за първи път в телеком историята на България ще имат на разположение целия наличен радиоспектър, без да изпитват дефицит от този ключов ресурс.

The post Игра на търгове 6: Миражът за ново наддаване appeared first on TechTrends България.

Това става въпреки първоначалната съпротива на другите два оператора – „А1 България“ и „Теленор“. Обжалването на решението на регулатора от страна на „Виваком“ от понеделник и преговорите проведени във вторник все пак ги накарат да склонят за провеждане на нова процедура по търг. Новата дата не е избрана случайно, като Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) се опитва да води балансиран подход спрямо основните страни. Въпреки това, тя се оказва в ущърб на „Теленор“.

Защо КРС разпредели без тръжна процедура честотите в 3.6GHz можете да научите в нашия анализ тук, а каква е причината зад съпротивата на това решение, можете да разберете тук. В следващите редове ще обясним как се стигна до пълния обрат и провеждането на нов търг.

Скоростно развитие

След като КРС разпределя без тръжна процедура честотите в 3.6GHz на трите телекома се попари потенциалния стремеж на „Виваком“ да се стигне до наддаване. Недоволството на телекома бързо се материализира в жалба срещу цялата процедура в съда. Тя беше внесена в понеделник, само ден преди решението на КРС да бъде обнародвано в Държавен вестник.

Във вторник освен публикуването му, регулаторът започва преговори с трите оператора. Вариантите са два – всички оттеглят своите разрешения за новите честоти или решението на КРС започва своя дълъг път в съда. Изправени пред блокиране на цялата процедура по разпределение на 5G честотите, „А1 България“ и „Теленор“ склоняват на това. Те се изтеглят още на 16 март и така развързват ръцете на регулатора за стартиране на нова процедура.

Тяхното решение е взето независимо, че и двата телекома са напълно удовлетворени от първоначалното разпределение на 5G честотите. Те взимат желаните от тях ленти на възможно най-ниските цени. Изтеглянето на разрешителните се прави изцяло, за да не се блокира процеса по разгръщане на 5G, което може да стане ако се чака окончателното решение на съда, след жалбата на „Виваком“.

КРС оттегля решението си за разпределението на 5G честотите от 10 март и пуска друго такова за насрочването на нов търг. Това се случва буквално на следващия ден, след като операторите се изтеглят – 17 март. Новата тръжна процедура е насрочена за 6 април, като се запазват правилата за провеждането ѝ от предходната. Датата е вследствие на компромис между възможностите на КРС, желанията на „Виваком“ и „А1 България“. Но не и на „Теленор“.

Важността на датата

По информация на TechTrends това е най-ранната дата, в която регулаторът ще може да организира търг от чисто логистична гледна точка. В рамките на преговорите „А1 България“ настояват за максимално бързото провеждане на новата тръжна процедура. Най-вероятно това е условието, което те поставят, за да изтеглят своето разрешително. Източници на TechTrends коментират, че първоначално компанията е искала това да се случи в рамките на седмица, което е физически невъзможно за КРС.

Причините за бързането са очевидни – ако честотите не бъдат разпределени до последната седмица на април, те ще бъдат изтеглени за най-рано средата на май. Причината са застъпването на православните великденски и майски празници. Сценарий, който „А1 България“ иска да избегне на всяка цена.

Единствената дата, която позволява разпределението на спектъра да стане със 100% сигурност преди низа от празници е именно 6 април. Всеки ден след това ги приближава до големия брой неработни дни. Комисията трябва да си остави пет дни за обнародване в Държавен вестник, което е 13 април. След това текат 10 дни до предаване на разрешителните. Което ни поставя в 23 април.

Следващото издание на Държавен вестник е 16 април и съответно получаване на документите на 26 април, което е по-рисково, ако има забавяния. По-следващите сценарии влизат напълно в рамките на празниците.

Изненадващата съпротива на „Теленор“

Определената дата пасва изцяло на исканията на „А1 България“ за скоростно развитие на тръжната процедура и на „Виваком“ за формирането на нова такава. Тя обаче се оказва неприятна за „Теленор“. Компанията официално се обяви против новата дата, като излезе с отворено писмо, в което изразява несъгласието си.

Причината е в католическия Великден, тъй като половината висш мениджмънт на телекома е съставен от чужденци и взимането на стратегическо решение за придобиване на 5G честоти за 20 години няма как да мине без тях. Главният изпълнителен директор на „Теленор“ Джейсън Кинг е канадец например, а голяма част от мениджмънта на собствениците PPF Group са чехи. Отделно, в писмото „Теленор“ посочват, че в комбинация с коронавирус епидемията, в момента се работи с намален експертен капацитет.

„Отново подчертаваме, че Теленор България е напълно удовлетворена с разпределената с първоначалното решение на КРС честотна лента. Въпреки това и в името на развитието на сектора счетохме, че е важно да бъдат направени отстъпки от всички заинтересовани страни, което „Теленор България“ направи, приемайки възможността за нов търг“, пишат в отворено писмо „Теленор“.

Ако компанията не беше направила този компромис, нямаше да има нов търг, защото, за да има такъв и трите компании трябва да се изтеглят и да върнат първоначалните разрешителни. В настоящата ситуация, „Теленор“ се оказа в губеща позиция. Операторът настоява търгът да се проведе на или след 26 април. Това означава, че честотите ще бъдат разпределени най-рано в последните дни на май. Сценарий, срещу който се обявява „А1 България“.

Единственият коз на „Теленор“ в момента е да реши да обжалва решението след приключването на новия търг. Като така ще се завърти колелото наново. Дали ще се случи ще разберем в началото на април, за момента няма такива индикации, освен острото отворено писмо на компанията до медиите.

Блокиране на 5G

Жалбата от 15 март (а и последващи такива) заплашва да забави разпределението с месеци, което от своя страна означава затлачване на пълното разгръщане на 5G. „А1 България“ и „Виваком“ вече предлагат такива услуги, но в доста ограничен формат. За да могат да пуснат масова 5G връзка, те трябва да изградят значително количество нови базови станции. Последните от своя страна трябва да се настроят спрямо честотите, които се ползват. В момента, трите телекома ползват временни разрешителни, но ако лентите бъдат променени, това означава, че процесът трябва да се повтори.

При преминаване на две инстанции на жалбата, окончателното решение за честотите щеше да излезе в най-добрия случай през лятото. Очакванията, че КРС е спазил буквата на закона и, че ще е много трудно съдът да отхвърли решението на регулатора. Самото забавяне поставя в трудна ситуация един от операторите и затова той е против такова развитие и гледа да се избегне съдебен процес.

Ситуацията с новата технология

А1 България“ е на нисък старт за обявяване на масова 5G услуга. Компанията в момента е единствената, която има мрежа и ползва ново оборудване. Тя разчита основно на мрежовия доставчик Nokia. „Виваком“ използва настоящата си 4.5G инфраструктура и DSS технология за своята услуга.

Телекомът също така планира да подмени своето оборудване за радиомрежата си на Huawei с някой друг вендор. Това ще забави с поне няколко месеца разгръщането на подобна услуга от него. Което е един от вероятните мотиви на „Виваком“, за да предприеме действията по блокиране на процедурата за търг.

„Теленор“ също разчита основно на Huawei и затова не бърза толкова с обявяване на 5G услуги. Въпреки, че за тях няма значение дали ще се води дело или нов търг от компанията правят компромис и се отказват от разрешителното си, за да не пречат на целия процес. Което им изигра лоша шега.

Мотивите на „Виваком“

Точните мотиви за действията на „Виваком“ не са известни. От жалбата пред съда, позицията на компанията разпространена малко след тази на „Теленор“, цялостното поведение на пазара, както и от информация на източници на TechTrends може да изведем няколко хипотетични.

Първата е, че „Виваком“ са искали всички други ленти, но не и тази, която КРС им разпределя. Причината, според източници на TechTrends е, че честотите в 3.5GHz са податливи на смущения и това може да понижи качеството на 5G услугите. Индиректен факт е, че другите два телекома не подават заявления за нея. Друг такъв е, че в жалбата „Виваком“ посочва, че е подал заявления едновременно и в трите ленти и съответно има желания за тях. Макар да ползва тезата за формално несъответствие с правилата за провеждането на търга, тя подкрепя частично потенциалното желание за други ленти.

Втората теза е, че се цели забавяне на пускането на 5G услугата на „А1 България“. Целта тук е да се намали разликата във времето между изграждането на пълноценна мрежа от ново поколение на „Виваком“ и тази на техния основен конкурент.

Третата теза е, че компанията иска да повиши цената на 5G честотите за своите конкуренти. Тя е изказана индиректно в позицията на „Виваком“ от 18 март.

„Винаги сме били последователни в своята позиция, че най-добрият начин за предоставяне на 5G честоти е чрез търг“, се посочва в нея. По-любопитната част е, последното изречение, в което компанията директно споменава, че потенциално наддаване ще бъде по-скъпо за операторите и благоприятно за държавата – „Конкуренцията между операторите за определени честотни обхвати ще осигури и по-големи приходи за държавния бюджет“.

Въпреки посочената последователност, последното изказване съдържа пълно противоречие с позициите и действията на „Виваком“ през последните години. Компанията беше един от основните поддръжници на идеята за намаляване на лицензните такси на операторите. Това е факт от 1 януари 2021 г., като те са намалени с близо 50%, а срокът на разрешителните беше удвоен от 10 на 20 години. Отделно, тази аргументация пасва много повече на държавния регулатор, отколкото на частна компания.

При наддаване няма гаранция, че „Виваком“ ще получи желаната от тях лента на най-ниска цена. Все пак е възможна комбинация между първата и третата хипотеза. Операторът иска да предизвика наддаване и да получи лента различна от досегашната в 3.5GHz. Въпросът е тогава, защо „Виваком“ подава заявление и за последната, ако останалите два оператора не я желаят.

Във всички случаи, „Играта на търгове“ за 5G честотите в България ще продължи поне до началото на май месец. Както виждаме, позициите и решенията се променят непрекъснато и ще е много трудно да се определи крайният изход. Едно е сигурно – вместо да изберат щастливият изход, при който всеки един от трите телекома получава лента на минимална цена, сега ще има сложна игра между тях и регулатора, от която може да загубят всички. Включително и потребителите, заради забавянето на 5G услугите в страната.

The post Игра на търгове 3: Отстъпление и ново наддаване за 5G честотите appeared first on TechTrends България.

Така се появи Европейския кодекс за електронни съобщения, който беше приет като директива през 2018 г. Това означава, че той става задължителен за всички страни-членки на Европейския съюз (ЕС). Крайният срок за неговото транспониране в местното законодателство беше 21 декември, но повечето държави не успяха да се справят с този срок. Доста експерти от бранша очакваха подобно развитие, заради големия брой промени, които трябваше да се направят.

Не разполагаме с причините за всяка страна-членка, но историята за неговото забавяне в България е повече от любопитна. Тя представлява голямата битка между трите установени телекома и малките оператори за бъдещето развитие на конкуренцията в мобилния сектор в страната през следващите години. Процесите са и индиректно свързани с търговете за новите честоти, които стартираха няколко дни преди ЕК да започне наказателната процедура.

Прилагането на новия кодекс в страната

Българското правителство започна процедурата по интеграцията на кодекса в законодателството на страната още през миналата година. Тя се осъществява чрез мащабно пренаписване на Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Неговият цялостен ремонт се оказа подходящ момент за почти всеки по-голям участник в телеком пазара в страната да се опита да прокара своите интереси.

Като резултат, промените в ЗЕС, които да отразят Кодекса и всички предложения са в размер на 185 страници и още 341 страници обществено обсъждане. Едно от предложенията се оказва истински гордиев възел, който спира или по-скоро забавя приемането на обновения закон. Това е идеята да се задължат големите телекоми да предоставят национален роуминг на алтернативните оператори.

По този начин, последните ще могат да се превърнат във виртуални доставчици на мобилни услуги, без да се налага да изграждат собствени физически мрежи. Тези предприятия са познати и като виртуални оператори (MVNO). При общественото обсъждане идеята е отхвърлена, но поправката намери почва при разглеждането на новата версия на ЗЕС в ресорната комисия на Народното събрание.

Резултати и забавяне

Цялата история, колко е важна тя за съществуването на MVNO и алтернативни оператори в България сме описали подробно в този анализ. Обобщено накратко – малките доставчици предлагат краен вариант, който се посреща остро не само от телекомите, но и от регулатора.

В крайна сметка се заявява компромисно решение, в което при предоставянето на новите лицензи за честоти (най-вече 3.6GHz за 5G – бел. ред.), алтернативните оператори могат да заявят достъп до мрежите на телекомите, които впоследствие Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да разгледа и да влезе в ролята на арбитър.

Дискусията доведе до отлагане на приемането на ремонтирания вариант на ЗЕС и съответно до транспонирането на новия европейски кодекс в нашето законодателство. Дори с първоначалното забавяне, българският парламент можеше да спази срокът от 21 декември или най-късно през януари, промените да бяха обнародвани. Проблемът е, че разглеждане на второ четене така и не се случи до ден-днешен. Причината може да е огромния обем промени и обсъждания (над 500 страници общо), но може да има и друга такава.

Потенциалната връзка с 5G търговете

Докато в Народното събрание движение по промените в ЗЕС няма, КРС действа по своя първоначален план. След като влязоха в сила новите тарифи, регулаторът вече има уверенията на големите оператори, че ще закупят допълнителни честоти. Още в първите дни на януари, трите телекома добавят по 2x5MHz в своите ленти, които имат в спектъра от 2GHz.

В последните дни на януари, КРС обяви търгове за три от четирите възможни разрешителни за ключовите честоти в 3.6GHz, които да се използват за разгръщането на 5G мрежи в страната. Отново, при общественото обсъждане има конфликт между малките оператори, големите телекоми и регулатора.

Условията за трите разрешителни могат да се покрият само от действащите основни играча на пазара, което подсказва, че най-вероятно и те ще ги вземат. Забавянето на промените в ЗЕС е в полза на телекомите. Защото, когато придобият лицензите за новите честоти, идеята на малките за последващ арбитраж на КРС при споделяне на мрежите от големите ще бъде представена пред свършен факт.

Дали наистина е това причината за забавянето на промените в ЗЕС и съответното транспониране на кодекса в България може само да се спекулира. Фактите са, че измененията в закона са замразени за момента, а търговете за честотите за 5G стартираха. И при двете процедури, лесно може да се проследят опитите на малките оператори да търсят всякакви лостове за натиск на големите, за да могат да развият MVNO в страната. Които засега се парират доста успешно пряко или косвено от останалите елементи в телеком сектора.

The post Защо България не е въвела новите телеком правила на ЕС appeared first on TechTrends България.

Вижте цялото видео интервю:

Каква е ролята на Вашия екип в НЦОЗА?

Нашият екип се занимава основно с проблемите на физическите фактори – шум, вибрации, електромагнитни полета, лазери, оптични лъчения и т.н. Една от основните ни дейности е свързана с нейонизиращите лъчения, като част от тях са електромагнитните полета. За източниците на радиочестотни полета в населените места имаме специално разработена уеб-базирана електронна информационна система, достъпна за специалисти и за гражданите. В нея може да се получава информация за източниците на електромагнитни полета, за извършени измервания, за контрола, местоположението и др.

НЦОЗА се занимава и с обучение на регионалните здравни инспекции и на частни лаборатории по отношение на измерванията и мониторинга на тези лъчения и полета. Ние създаваме нормите и лимитите за излъчвания, като РЗИ-та извършват прекия контрол върху тях. Нашата роля е описана в Закона за здравето като методологични ръководители.

Екипът ни в миналото е правил редица експерименти за влиянието на електромагнитните полета, с животни и с доброволци. Сега такива не се провеждат, поради липсата на средства. По отношение на финансирането, науката е поставена по-встрани. Заради това, България не може да се похвали с големи научни изследвания в областта, особено с такива, които са проведени в лаборатория.

Какви са потенциалните опасности от електромагнитните излъчвания за човека и околната среда? Има изкуствени и естествени източници – кои от тях са по-мощни?

Има разлика между биологични ефекти и здравни ефекти. Това е много важно, защото обикновените хора много често бъркат тези две понятия. Биологичният ефект е всяка физиологична промяна на клетка, тъкан, система, свързана с тяхното нормално функциониране. Биологичен ефект е зрението и слуха ни, тъй като те са базирани на възприятието ни на физичните полета. Така, биологичният ефект може да е с положително въздействие върху организма.

„Биологичният ефект от електромагнитните вълни може да е положителен, здравните зависят много от честота на излъчване“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Здравните ефекти зависят много сериозно от честотата на електромагнитните полета. Доказано е, че при честоти под 10 MHz опасността е основно в индуциране на електрически ток в тъканите, което може да доведе до стимулация на нерви, мускулни влакна, централна нервна система и тн. Тази стимулация може да предизвика преходни симптоми, като световъртеж, зрителни нарушения и тн. Полета над 100 KHz се наричат радиочестоти, по-нататък микровълни чак до оптичния диапазон. При тях основното въздействие е поглъщането на енергията на полето в организма и превръщането ѝ в топлина. Този термичен ефект е основният доказан такъв при едно такова въздействие.

Има и неспецифични ефекти, като т.нар. „микровълнов слух“. Той е познат още и като „ефект на чувствителност“. Човек „чува“ (в кавички, защото тези вълни не са звукови и няма как реално това да стане) вълните от микровълновия диапазон. Това се случва при импулсно или модулирано лъчение, като ниската честота на модулация се възприема директно от акустичния нерв и така се получава усещане за слух на вълните.

Кои са най-големите източници на електромагнитни лъчения – естествените или изкуствените, както и кои са самите те?

Най-мощните изкуствени източници са радиостанциите, радарите. На дълги вълни, първите излъчват с мощност от над 1 MW (мегават). На средни вълни, средно тя пада на 100-500 KW (киловата). Телевизионните станция имат мощност от 10-40 KW, като толкова са и радиостанциите на къси вълни. На ултракъси вълни (87.5-108 MHz), в които попадат обикновените радиа в населени места, ползват мощност на излъчване от 100-500 W (вата).

„ТВ ефирните станции излъчват с мощност до 40KW, радиостанциите  до 500W, а мобилните клетки между 10 и 50W“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Мобилните базови станции излъчват под 100 W (вата), обикновено между 10 и 50 W. Технологията е такава, че колкото повече станции има, толкова е по-малка мощността на всяка една от тях. При петото поколение мобилни мрежи (5G) мощностите се очаква да са дори единични вати, защото енергията е насочена и се търси от потребителското устройство.

Естествените източници са преди всичко – космическото радиовълново лъчение, магнитното поле на Земята и електрическото в атмосферата. Последното може да достигне до изключително високи стойности при определени метеорологични условия. Магнитното поле е постоянно, като зависи изцяло от географската ширина и наличието на залежи на желязна руда или подобни аномалии.

„При 5G излъчването се очаква да бъде дори единични вати, заради естеството на технологията“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Важното за естествените електромагнитни полета е, че те са съществували по време на цялата еволюция на биологичните видове на Земята и от тази гледна точка, видовете са изработили доста голям диапазон от възможности за възприемане на промени на тези полета, без да има някакъв вреден ефект за техния организъм. Колкото по-висш е организма, толкова по-сериозни са тези адаптационни възможности. Елементарен пример е окото, което може да види светлина от единични фотони до изключително голям интензитет на видимата светлина. Ухото има огромна разлика между прага на чуване и този на болката – от 10 µPa (микропаскала) до 10 Pa (паскала)- 6 милиона пъти разлика.

Има и нещо друго за естествените източници – без тези електромагнитни полета, самата еволюция на биологичните видове е нямало да се осъществи. Слънчевата светлина, магнитното поле са част от тях.

Какво е съотношението между изкуствени и естествени източници?

Огромна. От създаването на радиото преди около 200 години, без значение дали от Маркони или Попов, от тогава стойностите са увеличени стотици милиони пъти, спрямо естествения фон.

При какви обстоятелства излъчването от мобилните мрежи може да са заплаха за здравето на човека и освен термичния ефект има ли други потенциални негативни опасности?

Антените на мобилните оператори могат да бъдат заплаха основно в случаи, когато самите те са монтирани без спазване на изискванията. Това се случва много рядко. Ролята на мобилните клетки е да разпространяват информационен сигнал и ако той попадне върху някакво препятствие, като сграда или нещо друго, се губи част от сигнала и се намалява покритието.

При неправилно монтиране, може да се случи „близване“ на съседна сграда, поради факта, че конусът на сигнала е широк и малка част от него попада в някое близко здание. Много е възможно тази постройка да е изникнала след монтирането на базовата станция, при неправилно дадени разрешения от общини и строителен надзор.

Отвъд тези примери, кога може да има потенциална опасност от мобилните мрежи – когато се надвишат нормите на излъчване. Те са създадени с тази цел – да предпазват хората. Друг доказан негативен ефект освен термичния, няма. Въпреки това, някои от страховете на хората са оправдани. Причината за повечето от тях обаче е в липсата на информация, отколкото в самата технология.

От Световната здравна организация (СЗО) бяха определили радиовълните за канцерогенни, но те са такива при определени обстоятелства, нали?

Основният ефект е термичния. СЗО е ограничил повишението на температурата до не повече от 1 градус по Целзий. Повишението над 1 градус се счита за вреден ефект от електромагнитни излъчвания. Когато то е под 1 градус, съответно не се счита за такова. За сравнение човек, ако стои на слънце повече време, температурата на мозъчната тъкан нараства с повече с 1 градус и няма тежки последици, а ефектът на загряване е само временен (освен ако не прекалим и не предизвикаме слънчев удар).

Микровълновият слух или „ефекта на чувствителност“ е второ негативно влияние, което може да се наблюдава при определени обстоятелства. Всички останали ефекти (нетермични) се проявяват при честоти под 10 MHz, които изброих по-рано и те не влизат в спектъра на честотите за мобилна комуникация.

Ако може да уточним, тези честоти се срещат основно при електрическата мрежа и директното излагане на нея нали?

Не директно на мрежата, а на магнитното поле от нея. Не е задължително да е само от ел. мрежа, може да бъде от определени радиостанции. Това са честоти, които се използват от индустрията, от системите за връзка на полицията, бърза помощ, те също работят в този диапазон. Те обаче не са свързани изобщо с мобилните базови станции.

Вие попитахте за канцерогенезата. СЗО не е оценила дали те са такива или не. Това е направила Международната агенция по изследване на рака (IARC). Тези две организации работят заедно, защото СЗО оценява риска за човека от фактори на средата, технологии и други, докато IARC оценява риска за ракови заболявания. Тук е разковничето на казуса, защото много се говори, че радиочестотите или микровълните са канцерогенни.

Оценката на IARC е, че има единични изследвания, които казват, че по-често се среща заболяването глиома (което е на глиалните клетки в мозъка) от продължително ползване на мобилни телефони. Няма нищо общо с излъчването от базовите станции, нито с каквото и да е друго излъчване на микровълни. Става дума само за един конкретен източник – мобилният телефон.

„Има единични изследвания според които продължителното ползване на мобилни телефони може, но може и да не, е причина за ракови образования“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Точното формулиране е още по-интересно: „На основание на факта, че през 2008 г. са установени нови 237.9 хил. случая на мозъчни тумори (за целия свят), от които глиомите представляват две трети от тях, работната група е взела решение, да включи радиочестотни електромагнитни полета в категорията за факторите, за които има ограничени доказателства за канцерогенеза. Това означава положителна връзка между фактора и раково заболяване, на която може да се вярва, въпреки че няма ясни потвърждения за този факт“. Има връзка, но не се знае дали има връзка.

Причината да е в тази категория (2B) е, че има само единични изследвания и те не са доказани с експерименти с животни. Чак след тях може да премине към 2A или към 1 (което е директна канцерогенна опасност – бел. ред.).

Споменахме на няколко пъти изследвания – кои са признатите научно такива за ефектите от радиовълните и мобилните мрежи?

Всички научни изследвания са признати, ако те бъдат публикувани в списание, което разполага със съответната научна проверка на фактите, рецензенти и достатъчно тежест в средите (има индекс на списанието). Такива се считат за достоверни. Друг е въпроса, че много малка част от тях могат да бъдат използвани за оценка на риска. Много хора правят научни изследвания.

„Много хора правят научни изследвания, но много малко от тях могат да се използват за оценка на риска от мобилните технологии“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Като пример, на едно място доктор Мартин Пол говори за калциевите йони в клетките. Те се изследват на много места и се отнасят до честота 16 Hz или под една трета от 50 Hz, на които работят домашните електроуреди и нямат нищо общо с мобилната комуникация. Цитираните изследвания от д-р Пол са напълно достоверни, но за да могат да се приложат за оценка на риска за здравето на човека, трябва да бъдат направени още много допускания и проверки. В заключенията на тези изследвания може само да има предположения за това какви са въздействията върху целия организъм. Но ако се говори директно и се твърди, че съществуват тези въздействия, това е чиста манипулация.

Що се отнася до тези изследвания, които оценяват риска, те са основните, които СЗО използва за тази цел. Включително и IARC, когато търси връзка с канцерогенност на въздействието.

Какви са техните заключения?

Техните заключения са, че засега няма доказателства за това, че електромагнитните полета, ако се спазват препоръките на ICNIRP, могат да доведат до рак. В страницата на СЗО има база данни и всеки може да разгледа научните изследвания – говорим за десетки хиляди (във всякакви области на рисковете – бел. ред.). Но само те могат да се ползват за оценка на риска, защото отговарят на съответния протокол на изследването.

„Само проверени научни изследвания, отговарящи на съответния протокол могат да се използват за някакви заключения свързани с риска от радиовълни“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Кои не отговарят? Установява се например, че не са правилно облъчвани тестовите животни, на какъв интензитет на полето са били изложени, не е оценено влияние на съседни метални предмети и повърхности, използвана е неправилна статистика и др. Тоест, те не са чисти експерименти. Няма и „двойно слепи експерименти“ – при които нито изследователят, нито доброволците в експеримента знаят в кой момент има облъчване.

САЩ провеждат задълбочени експерименти за ефекта на мобилните комуникации от 2018 г., в което са използвани мишки и са установени туморни образования при тези облъчвани в пъти над допустимите стойности от ICNIRP. Адекватно ли е това изследване?

Запознат съм с него и дори съм посещавал лабораториите, част от които се намират във военно-въздушната база в Сан Антонио. Там обикновено се правят експерименти с много високи стойности, с импулсни радиочестотни полета. Резултатите от изследването са адекватни (с висока степен на статистическа значимост). Няма нито едно изследване, което да доказва, че при ниски дози на облъчване, тоест под дори нашите норми, които са много по-строги от тези на ICNIRP, в рамките на 20-30 години, да има някакво вредно въздействие.

„Няма нито едно изследване, което да доказва, че при ниски дози на облъчване, под световните или дори българските норми, в рамките на 20-30 години, да има някакво вредно въздействие“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Подобен тип продължителни излагания не са изследвани достатъчно. Самите норми на ICNIRP са създадени върху проучвания на краткотрайно облъчване. Просто, няма достатъчно години, в които тази технология на мобилните устройства да работи. Говорим за поне две-три поколения, които да ползват безжичните технологии, за да можем да докажем наличие на хронични ефекти.

Освен това, прехвърлянето на данни от мишки към хора при изследванията на радио и микровълни е доста несериозно. Понякога се прави, но само когато се говори за оценка на погълната енергия (т.нар. SAR – бел. ред.), но не и когато се търсят промени в когнитивни функции или в централната нервна система. Човекът е просто много по-сложен организъм от този на експерименталното животно.

Когато става дума за микровълните в диапазона над 20 GHz, там се говори, че изобщо няма изследвания – как стоят нещата при тях? Изобщо, с какво се различават те спрямо останалия спектър на мобилните оператори?

Микровълните започват от 300 MHz с дължина на вълната от един метър и достига 300 GHz, където дължината на вълната е един милиметър, а след това (при още по-къси вълни) започват оптичните лъчи. Досега, мобилните оператори в България използват честоти от 900 MHz, 1800 MHz, 2.1 GHz до 3.5 GHz включително. Ако говорим за 5G, дори може да се каже, че като технология то практически не съществува в пълния смисъл на думата. Защото при тази технология новото е, когато се говори за честоти от 20 GHz нагоре. Това са милиметрови вълни.

Каква е разликата – в единия случай дължината на вълната е сантиметри и дециметри, а в другия е милиметри. При това положение, ако говорим за термичния ефект, при първия вариант имаме погълната енергия вътре в тъканите, докато при втория (милиметровите вълни) имаме енергия, която се поглъща единствено от кожата. Защото няма как да се погълне по-навътре.

„Физиката на милиметровите вълни е, че те се поглъщат от човешката кожа и не могат да проникнат по-навътре“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

При тези честоти пак ще говорим за термичен ефект, но загряването ще е на повърхностния слой (кожата). Милиметровите вълни могат да оказват влияние единствено на рецепторите, които са там, както и на подкожните такива.

Заради това тяхно свойство, те са били използвани през 60-те и 70-те години на миналия век за физиотерапия в СССР. Има цели монографии и подробни изследвания от Бецки, Девятков и др., които са преведени и на английски език, заради интереса на САЩ към тях. Изпробвани са методи на лечение за лекуване на десетки заболявания чрез излагане на милиметрови вълни. Имали са успех, като не е доказано, дали той се дължи на директен ефект от лечението, но пациентите са чувствали подобрение след терапията. Така, че единственото, което е установено за милиметровите вълни е техния положителен ефект.

Адекватни ли са максималните допустими нива за излъчване, препоръчани от ICNIRP за предпазване на човека и околната среда?

Нашата група има обструкции към ICNIRP още от 2000 г. Ние сме първите, които публикувахме материали срещу начина, по който се създават нормите. Не защото считаме, че те неправилно разсъждават или дават манипулирани данни. Нашите бележки са заради това, че има термини и определения, които не са адекватно използвани. Още 2000 г. пред САЩ и пред институциите в Санкт Петербург ние представихме доклад на изследвания в повече от 30 страни, което беше анкета, която дискутира как различните страни разглеждат препоръчаните норми на ICNIRP. Така, че ние сме едни от първите критици на комисията.

„Основната ни критика е, че ICNIRP създава норми за краткотрайни излъчвания, трябва да има и такива за продължително излагане“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Основната ни критика е, че ICNIRP създава норми за краткотрайни излъчвания. Нашата позиция е, че трябва да има такива и за продължително излагане. За да го постигнем това обаче, трябва да има допълнителни средства за наука, за да се направят нови изследвания. Такива не се правят, основно поради липсата на финансиране. Такива нови изследвания могат да се правят върху няколко последователни поколения от животни или микроорганизми (при изследвания върху доброволци е необходимо прекалено много време – няколко поколения). Или трябва да бъдат епидемологични изследвания в населени места, които са много сложни, заради огромния брой външни фактори, които трудно се изчистват при статистическата обработка.

„През годините ICNIRP преразгледа много от своите препоръки и направи много корекции за методология и въздействието върху човека“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Освен това имаше проблеми с начина на нормиране на импулсните полета. Много неща се промениха оттогава. ICNIRP преразгледа нормите си по честотни обхвати. ICNIRP издаде нови препоръки за част от честотите (2009 г.), година по-късно имаше такава за друга част. През 2019 г. ICNIRP издаде нова препоръка и за радиочестотите. Във всички тези препоръки бяха променени много неща. Имаше корекции за милиметровите, за начина по който попада енергията върху човека, за начина по който се оценява въздействието, предложени са и по-защитаващи норми за определени случаи. Бяха обособени като отделна категория хора със специфични рискове, като бременни жени и др.

Какви са нормите за излъчване в България и колко по-строги са те?

Нашите норми са създадени още в края на 70-те години на миналия век. Те са влезли в сила за защита на населението през 1991 г. и са променяни веднъж през 2002 г. Така че не са чак толкова стари. Те прилагат почти изцяло европейските практики, но са силно по-защитаващи от тези на ICNIRP. Мога да кажа, че те предпазват напълно хората при продължаващо излагане на излъчвания.

ICNIRP установява при кои стойности има термичен ефект с над 1 градус по Целзий, след което прилагат един коефициент на защита от 1:50 и го ползват за техните норми. Тоест, нивата на ICNIRP са 50 пъти по-защитаващи от праговете, в които може да има негативен ефект, открит от учените. В България, спрямо тази стойност от 1:50 има допълнителен коефициент от 1:100. С други думи, в страната ни максималните нива са 5 хил. пъти под тези в които има реален риск за здравето. Представете си колко по-защитаващи са нашите ограничения.

„Най-голямата гордост на мен и моя екип са стриктните ограничения за излъчване в България, които са 5 000 пъти под потенциално опасните за здравето нива“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Най-голямата ни гордост е, че колкото и да са стари нашите норми, повечето европейски страни вървят към тях. Ако максималната стойност на излъчване установена от ICNIRP е 1 mW/cm² (миливат на квадратен сантиметър), то в България е 10 µW/cm² (микровата на квадратен сантиметър). Все повече държави, като Белгия, Швейцария, Италия и други възприемат или вървят към приемане на втората стойност, като свои гранични такива.

Друг е въпросът, че нашите ограничения са в една наредба, която колкото и да отговаря на европейските изисквания, има доста несъвършенства. Първо, тя не обхваща целия честотен диапазон, а само стойности от 30 KHz до 30 GHz. Второ, тя има норма само за електрично поле и плътност на мощност. Трябва да се добавят такива за магнитно поле и други изисквания. Стъпална е зависимостта на нормите, а не плавна спрямо честотата. Както и други терминологични корекции, които трябва да се направят. В тази посока сме за промяна на законодателството.

Мобилните оператори искат малко да се разхлабят тези норми в България, има ли така да се каже „запас“ за подобно действие и дали то ще има негативни ефекти при дългосрочни излагания?

Нашето мнение на групата е, че ако има такова разхлабване, то трябва да се отнася само за места, в които човек не живее. Тоест в райони без жилищни сгради. За гъстонаселени места, с „чувствителни“ сгради, като болници, училища и детски градини, ние трябва да запазим по-строгите норми. Защото сме доказали и с измервания и всичко останало, че технологиите могат да спазват тези ограничения.

Във Великобритания, националният телеком регулатор OFCOM измери мобилната мрежа на Острова (на всички честоти и технологии вкл. 5G) и установи, че най-високите стойности от базова станция са под 1.5% от ограниченията на ICNIRP, което приблизително съвпада с максималните стойности за България. За 5G резултатите бяха под 0.5%. Наистина ли са такива стойностите, които се отчитат в България или са дори и по-малки?

В България много рядко са измерени стойности над 1 µW/cm² при норма от 10. Тоест в страната фонът е една десета от максимално допустимата граница. Има разбира се, случаи, когато са открити стойности над 1, дори над 10 µW/cm², но тогава обикновено са вече споменати ситуации за „близване“ на сграда, неправилно поставени антени или изграждане на здание срещу такива.

Тоест говорим за технически грешки, а не за умишлено увеличение на излъчването?

Абсолютно, тогава поставяме мониторингови станции, за да видим как се променя електромагнитното излъчване, дали има зависимости от трафика и др. Там където се установят стойности от над 5-6 10 µW/cm² или половината от максималната норма, вече имаме съмнение. Съответно поставяме въпроса към контролния орган и оператора, за да се вземат съответните мерки в този район.

„Стойностите на излъчванията на мобилните мрежи в България са обикновено между 1 и 6 µW/cm² или много под нашите ограничения“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Самият контрол се извършва от РЗИ. При приемането на базовите станции, първо се прави математическа оценка на зоната която може да попадне в обсега на лъча на антените (от НЦОЗА). Ако сграда попадне в рамките на хигиеннозащитната зона на станцията, то обектът получава отказ още преди да е изграден. Ако всичко е ОК, се пуска строежа и след неговото завършване се извършва измерване, което се прави от различни лаборатории. За съжаление, в националната електронна система влизат само данните подадени от НЦОЗА и РЗИ. Тези от частни лаборатории не постъпват там.

Самите РЗИ са контролния орган и те са упълномощени от Министерство на здравеопазването (МЗ) да извършва мониторинг на базовите станции. Това означава, че те трябва всяка година да правят периодични измервания около чувствителни райони в населените места, като болници, училища, детски градини и др., както и 10% на всички останали на произволен избор.

С няколко думи – има последващ контрол?

Да, точно така, и периодичен при това.

Имате ли някакви препоръки, как да се подобри допълнително този контрол – споменахте за частните лаборатории?

Големият проблем е, че не може да има акредитирана лаборатория за изследвания за здравето на населението и да не подава данни към МЗ. Иначе те просто печелят едни пари от извършване на измервания. Защото техните резултати трябва да постъпват в една обща база данни, която е разработена и съществува на национално ниво. Засега няма законово основание те да предават протоколи от извършените измервания за включването им в електронната система за източниците в рамките на един месец. В повечето страни практиката е такава. Най-малкото изискване е данните от тези измервания да бъдат публични, по-важното е да могат да бъдат използвани и от специалистите.

„Проблемите в България са, че акредитираните лаборатории извън РЗИ и НЦОЗА не подават данни към нас, за да станат публични“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Промените могат да се обособят в отделен закон. На много места по света има такива закони, насочени към предпазване от нейонизиращи лъчения. Както в България има закон за шума, защо да няма такъв за радиовълните. Пробвано е много пъти да се прокара подобен закон, включително с предложения в Народното събрание, но досега тези идеи не са минавали. Няма и да минат, защото няма политическата готовност за гласуване на подобен акт. Но поне в Закона за здравето могат да бъдат записани такива промени. Както там има отделен раздел за йонизиращите лъчения (или радиацията – бел. ред.), така трябва да има такъв и за нейонизиращите. Защото СЗО смята, че мерките за предпазване от вторите трябва да са подобни на тези на първите, но не толкова строги естествено.

„Необходима е промяна на Закона за здравето, в който да бъде включена секция за нейонизиращите лъчения с ясно разписани процеси за контрола и мониторинга им“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Вторият момент е да се дефинира ясно, кой извършва контрола, мониторинга, къде да постъпват данните от измерванията и каква информация да е достъпна за гражданите.

Друг проблем е, че компетентността на специалистите по измервания е много ниска, за съжаление. Това е много сложен процес, който изисква стабилно обучение. Измерването не е просто натискане на копчета или, че с най-скъпия специализиран уред ще можеш да получиш надеждни резултати. За съжаление, ако с един и същ апарат измерят поотделно двама души с различно телосложение (единият по-слаб, другият по-пълен), ще получим коренно различни резултати. Най-малкото е, че всеки човек има различна математическа функция в електромагнитните полета. Освен сертификация на различните лаборатории, трябва да има и оторизиране и списък на специалистите в МЗ. Тези хора трябва да бъдат проверявани веднъж годишно.

Въпреки тези проблеми, каква е Вашата оценка за това дали са безопасни мобилните мрежи в България в момента?

Моето мнение е, че обстановката в България е много безопасна в сравнение с предишните, пак безопасни, но и много по-мощни излъчватели, които имахме за радио, телевизия и тн. Защото въпреки, че антените бяха извън градовете, много голяма част от тях имаха ретранслатори в близки градски райони и техните мощности бяха толкова големи, че зоните за безопасност около тях бяха по няколко километра. Сега тези зони (познати и като хигиеннозащитни – бел. ред.) са под 100 метра, в някои случаи и под 50 метра, в зависимост от мощността.

„В момента обстановката в България е много безопасна в сравнение с предишните, пак безопасни, но и много по-мощни излъчватели, които имахме за радио, телевизия и тн“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Освен това, контролът е сравнително добър, като изискванията се спазват. Няма и голям процент нарушения. Спрямо постъпилите жалби в НЦОЗА, едва под 3% от тях са адекватни и оправдани. От този малък процент случаи, повечето са за хора, които се опасяват, че има антена, която е срещу жилищната им сграда и като направим измервания, има отчетени по-високи стойности. След като се установи такъв казус, се взимат съответните мерки.

„Въпреки всичко контролът е сравнително добър, като изискванията се спазват. както и няма голям процент нарушения“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Контролът и мониторингът е добър, затова и има много малки нарушения. Проблемите са, че няма пари за наука и по-задълбочени научни изследвания, както и политическа воля за необходимостта от законодателни промени.

Считаме, че 5G технологията, когато се разгърне напълно, ще създаде доста проблеми на цялото научно общество. Защото все още няма точна методика за измерването им.

Заради милиметровите вълни ли?

Да, но не само. Първо, все още има много малко уреди за измерване, които работят в тези диапазони. Другата причина е за насочеността на лъча при тази технология. Нямаме непрекъснато излъчване в определена зона, а само конкретна към съответното активно устройство. Трябва да се установи методика, която или да следи лъча или да мери продължително време и да събира данни. Защото сегашните измерващи технологии няма да свършат работа. Ако в момента базовите станции създават изцяло електромагнитен фон в голямо пространство, то при 5G такъв почти няма да има. Ще са само насочени лъчи в много тесни области.

Често се говори за препоръките на тези над 200 учени към ООН. Те са изключително адекватни. Искат защита на децата и на бременните жени, искат промяна в законодателствата, искат технологиите да се въвеждат безопасно, да има адекватна информация на населението. Това и ние искаме – да ги вкараме тези неща в един закон.

Учените в този апел не изкривяват ли малко фактите и не прекаляват ли с крайните заключения?

Като цяло той е много адекватен и сериозен, но има изкривяване. Това се дължи на няколко причини. Например, често се цитира в социалните мрежи лекцията на проф. Бари Трол, който е изключителен лектор и голям учен, но той представя нещата много манипулативно. Той иска да се редуцират нормите до природните нива – това означава всички да се върнем в пещерите. Ние се гордеем като цивилизация колко много сме постигнали и благодарение на електрическия ток. Той също създава електромагнитно поле и в такъв случай трябва да го спрем.

Друг пример е известният Мартин Пол. Неговите проблеми са по-големи. Първо, че не е специалист в тази област –  той е биохимик. Той търси нещата от гледна точка на биохимията. При слаби полета и излъчвания, ефектите на въздействие нямат общо с нея. Фактът, че той говори за атакуване на ДНК, програмирана клетъчна смърт, намаляване на мъжка и женска плодовидост, които са доказани ефекти, но не от нейонизиращите лъчи, а от йонизиращите.

Накрая, той сам си бие шамара, като казва, че трябва да се спазва принципа на „колкото е възможно по-малко“. Това е принципа ALARA, който се прилага за превенция на вероятностни ефекти от въздействието на йонизиращи лъчения (радиация) – вероятност от възникване на рак в рамките на 20-30 години…след облъчването. Което показва, че той не знае за какво говори – смесва принципите за защита от радиация с тези от електромагнитни полета.

„Аргументите на авторитетните скептици са адекватни, но цялостната им презентация и заключения са в повечето случаи манипулативни“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Такива неща се случват сред скептиците на мобилните технологии, но това са манипулации. Абсолютно всичко е верно в написаната статия или научен труд, но накрая заключенията и начина, по който те са е представени, е силно манипулативен.

Естествено се появиха и напълно откровени лъжи. СЗО даже казаха, че както COVID-19 е пандемия, тази дезинформация е инфодемия. Както и че последната се разпространява по-бързо от първата.

Кои са може би най-абсурдните твърдения на тези общности от скептици за мобилните технологии?

Най-абсурдното твърдение е, че COVID-19 се разпространява от 5G. Въобще не бих отговарял на този въпрос, защото това е не само фалшива новина, но и безпочвена тревога и дори престъпление срещу населението.

Понижава ли се имунитетът от 5G мрежите?

Имунитетът не намалява от това. Той се влияе от много по-мощни фактори и те не са физически енергии. Те са стресът, начина ни на живот, от лекарствата които взимаме, от храните и много други.

„Имунитетът не намалява 5G, той се влияе от много по-мощни фактори и те не са физически енергии. Те са стресът, начина ни на живот, от лекарствата които взимаме, от храните и много други“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Няма как да се направи епидемиологично изследване с групи от населението, защото то няма да е чисто. „Чисти“ изследвания се правят в лаборатория, но тогава много трудно можеш да прехвърлиш данните оттам, защото не винаги има нещо общо между тази тъкан, която си тествал и организма в естествена среда.

Много показателно е изречението с което завърши сериалът „Чернобил“ – „Ние учените сме наивни, толкова усърдно търсим истината, че забравяме колко много искат да не я узнаем“.

Той важи много добре за хората, които в момента се плашат от 5G мрежите, защото те не искат да приемат официалните документи, изследвания и заключения.

Те не са виновни. Хората получават грешни новини, които много често са написани от необразовани по темата лица, а други са откровено манипулативни. Обикновеният човек не може да знае всичко. Лошото е, че в момента сме залети от информация и всеки си мисли, че е специалист по всичко.

„Хората получават грешни новини, които много често са написани от необразовани по темата лица, а други са откровено манипулативни“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Предвид факта, че 5G мрежите се очаква да се разгърнат в Европа през тази година, а към края на тази или в първата половина на следващата – и в България, какво е Вашето мнение за нея?

Това, което съм чел е, че у нас няма да е по-рано от 2022 г. Ние сме правили измервания на 5G клетки на честота от 3.6 GHz за единични тестове миналата година. Цялата работа е такава, че в Европа новата технология ще се развие върху разширяването на 4G. Още няколко години тя ще бъде основната на Стария континент и ще захранва все повече информационните необходимости на човека.

Истинският 5G ще дойде в България до няколко години. Още не са ясни много неща – не са разпределени честотите, не са готови техническите стандарти напълно. Освен това и крайните устройства все още са доста скъпи и ще останат така известно време и гражданите надали ще се ориентират веднага към тях. По-малки сензори за дома, за магазини и бизнеса ще бъдат разпространени.

Мислите ли, че в рамките на тези няколко години ще има достатъчно изследвания, които да кажат „да, 5G е безопасно“?

Само ако международните организации, държавите и индустрията осигурят повече пари, за да помогнат на науката да проведе своите изследвания докрай. Защото наука без пари не се прави, както е смешно и твърдението, че такава не може да се прави със средства от индустрията. Ако тя не предостави средства, откъде ще дойдат? Те винаги идват от индустрията.

Държавите също могат да осигурят пари.

Държавите също, но те имат много по-големи други грижи. Ако в момента тя даде пари на МЗ, те няма да са приоритет за 5G, а ще са за овладяване на пандемията.

А за изследванията инициирани на ниво ЕС, там докъде мислите, че ще успеем да стигнем?

Надяваме се. Ние сме кандидатствали и се надяваме да успеем да влезем в такива международни групи. Както и към други източници, като Норвежкия фонд за наука и др. В момента работим по малки проекти за обучение, защото няма средства, но се опитваме да влезем в голямата наука.

The post Професор Мишел Израел: България има силно защитаващи ограничения за мобилните мрежи и 5G appeared first on TechTrends България.