• Услугите се предоставят през 5G SA (Standalone) мрежата на А1, която е първата в страната с такава архитектура
• Съфинансираният от EС проект 5G SEAGUL допринася за по-безопасен транспорт, по-интелигентна мобилност и по-ефективна логистика

Първото в Европа внедряване на непрекъсваеми 5G и роуминг услуги на българо-гръцката граница беше успешно завършено в партньорство между A1, COSMOTE и WINGS. Проектът 5G SEAGUL, съфинансиран от Европейския съюз, осигурява надеждна свързаност без прекъсване и поставя основите за по-безопасен и надежден транспорт, по-интелигентна мобилност и по-ефективна логистика в региона. Услугите са възможни, както през 5G NSA (несамостоятелна, тоест комбинирана с 4G инфраструктура – бел. ред.), така и през 5G SA (самостоятелна, изцяло от пето поколение – бел. ред.) мрежата на А1, която е първата от този тип в България.

В заключителното събитие на проекта от българска страна участваха Георги Коджаиванов, директор „Конвергентна мрежа и услуги“ и Христина Бурдашева, старши директор „Правна и регулаторна политика“ в А1, и Златина Николова, директор „Дигитална свързаност“, Министерство на транспорта и съобщенията. Заедно с представители на партньорските организации WINGS и COSMOTE, те обобщиха резултатите от съфинансирания от EС проект 5G SEAGUL в присъствието на Танос Каскаманидис, съветник по проекта 5G SEAGUL, HaDEA – CEF Digital.

„Горди сме, че успешно изградихме 5G свързаност по 173 км от българската част на коридора, осигурявайки непрекъснато покритие и ултраниска латентност по един от ключовите транспортни маршрути в региона. Един от най-забележителните резултати от този проект е първото успешно внедряване в Европа на непрекъсваеми 5G и роуминг услуги. Това постижение демонстрира не само технологична зрялост и лидерство, но и практическата готовност на мобилните мрежи от ново поколение да поддържат решения за безпроблемно преминаване през граници, като същевременно създават солидна основа за бъдещи иновации и услуги с по-високо качество“, заяви Георги Коджаиванов, директор „Конвергентна мрежа и услуги“, А1.

Надеждната и непрекъсната свързаност по коридора 5G SEAGUL, който свързва Гърция и България, допринася за по-безопасен транспорт и логистика, повишава оперативната ефективност за бизнеса и директно подобрява потребителското изживяване за гражданите, пътуващи в Европа. Проектът 5G SEAGUL демонстрира как сътрудничеството, техническата експертност и споделената визия могат да превърнат амбициозни цели в конкретни резултати с дългосрочна стойност.

Проектът подпомага развитието на селските райони, подобрява регионалната свързаност и създава нови възможности за бизнеса и местните общности по протежение на коридора. Районът около граничния пункт Кулата – Промахон вече разполага с безпроблемен роуминг, което позволява на потребителите и свързаните превозни средства да преминават границата без прекъсване на мобилните услуги.

5G SEAGUL се финансира от Европейския съюз по програмата Connecting Europe Facility – Digital (CEF Digital) и се изпълнява с подкрепата на HaDEA (Договор за безвъзмездна помощ № 101094584).

The post А1 реализира първия в Европа проект за непрекъсваеми 5G и роуминг услуги магистралата между България и Гърция appeared first on TechTrends България.

„Тези резултати отразяват дългосрочния подход, който следваме при изграждането и модернизацията на нашите мрежи. Инвестираме устойчиво, за да осигурим стабилна и бърза свързаност, на която клиентите могат да разчитат всеки ден – у дома, на работното място и в движение. Признанието както за фиксирания интернет, така и за 5G услугите показва, че когато технологиите, инженерната експертност и ясните приоритети вървят ръка за ръка, резултатът е по-добро потребителско изживяване“, заяви Георги Коджаиванов, директор „Конвергентна мрежа и услуги“, А1.

„Горди сме да отличим впечатляващото представяне на A1 в най-новия ни доклад за изживяването при фиксирания широколентов интернет и в рамките на 5G European Awards“, заяви Шон Хейдл, президент на Opensignal. „Тези награди са доказателство за изключителното представяне на A1 по отношение на качеството на фиксирания интернет и потвърждават, че 5G мрежата на компанията е най-бързата в Европа, което удостоверихме чрез нашата независима методология“. Отличията бяха връчени от Шон Хейдл и Сангита Пател, главен директор „Приходи“ на Opensignal.

A1 получи признание за най-бързата 5G мрежа в Европа в 5G European Awards 2025, които оценяват представянето на мобилните мрежи на базата на реални потребителски данни от смартфони през първата половина на 2025 г. Наградата отличава 5G мрежата на A1 за най-висока средна скорост на изтегляне от 356 Mbps в 5G в Европа. Независимите измервания показват също и силно представяне по други ключови показатели за 5G изживяване, включително качество на видео стрийминга, гейминг изживяване, представяне на приложения за гласови разговори и надеждност. Анализът на Opensignal се базира на милиарди реални измервания от устройствата на потребителите, което осигурява обективна оценка за това как се представят мрежите в ежедневни условия.

Фиксираният широколентов интернет на A1 се класира на първо място в България в категорията Постоянство в качеството (Consistent Quality) с резултат 75,2, според данни на Opensignal, събрани в периода 2 октомври – 30 декември, 2025 г. A1 е и съвместен победител в категориите Надеждност (Reliability Experience) и Видео изживяване (Video Experience). Показателят Постоянство в качеството (Consistent Quality) оценява доколко ефективно мрежата откликва на типичните потребителски нужди без прекъсвания или влошаване на услугата. Изживяването при фиксирания интернет се влияе от множество фактори: използваната технология за достъп, абонаментния план, натоварването в пиковите часове, условията на Wi-Fi мрежата в дома и моделите на потребление в домакинството. Методологията на Opensignal отчита тези фактори, като измерва реалното представяне директно на устройството на потребителя, вместо да разчита на теоретичните възможности на мрежата.

Отличието за 5G мрежата на А1 е още едно потвърждение за технологичното лидерство на компанията. През януари 2026 г. А1 спечели за трета поредна година и наградата за най-бърза мобилна мрежа от Ookla. Компанията постигна най-висок Speed Score, най-висока медианна скорост на сваляне и най-ниска медианна латентност по време на тест при сваляне и качване на данни, според последните резултати от Ookla® Speedtest. А1 зае челната позиция в класацията със Speed Score от 80,18, медианна скорост на изтегляне от 337,58 Mbps и най-ниска медианна латентност по време на тест при изтегляне и качване на данни сред трите основни телекомуникационни оператора в страната.

Съдържание от „А1 България“

The post A1 спечели награди от Opensignal за качеството на фиксирания интернет в България и най-бързата 5G мрежа в Европа appeared first on TechTrends България.

5G WAVEO ще се реализира по протежение на трансграничния коридор от Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) и предвижда изграждането на непрекъснато 5G SA покритие в ключови участъци от двете страни на границата. В България проектът обхваща отсечка с дължина около 10 км в района на Дуранкулак до границата с Румъния. На територията на северната ни съседка инициативата покрива приблизително 310 км в периферни градски и селски райони по маршрута Вама Веке – Констанца – Тулча – Браила – Галац – Джурджулещи, достигайки до границите с Молдова и Украйна. Проектът е с продължителност 36 месеца и се реализира от A1 в партньорство с EuroTelesites, Vantage Towers, WINGS ICT Solutions и Orange Румъния. Акронимът 5G WAVEO е образуван от първите букви на имената на всяка от компаниите партньори.

Основната цел на 5G WAVEO е създаването на условия за внедряване и демонстрация на иновативни сценарии за свързана и автоматизирана мобилност в реална трансгранична среда. В рамките на проекта ще бъдат демонстрирани усъвършенствани цифрови решения в областта на интелигентния транспорт, логистиката, пътната безопасност, здравеопазването и образованието. Сред планираните приложения са интелигентен мониторинг на пътната инфраструктура с използване на изкуствен интелект, асистенция и проследяване на здравни показатели на водачи чрез свързани устройства, автоматизация и оптимизация на логистичните процеси, както и решения за управление и безопасност на автопаркове.

В социално-икономически аспект WAVEO ще допринесе за устойчивото териториално развитие на региона чрез внедряване и предоставяне на висококачествени дигитални образователни услуги. Ученици от училища в Дунавския регион ще получат достъп до иновативни образователни решения, базирани на технологии за виртуална реалност, включително виртуални музеи, симулационни среди и дигитални лаборатории, насочени към повишаване на ангажираността, дигиталните умения и учебните резултати. Проектът се финансира по Механизма за свързване на Европа на Европейския съюз по споразумение за безвъзмездна помощ #101241151 5G Coverage along Eastern Balkans and Black Sea Corridors.

Участието на A1 в проекта 5G WAVEO стъпва върху натрупания практически опит на компанията в реализацията на мащабни трансгранични 5G инициативи. През април 2024 г. A1 стана първият телекомуникационен оператор в България, който в рамките на проект, финансиран от Европейския съюз, успешно демонстрира непрекъсваема 5G свързаност и роуминг в реална трансгранична среда чрез проекта 5G SEAGUL на българо-гръцката граница. Чрез проекта 5G SEAGUL компанията утвърди своята експертност в проектирането и изграждането на високонадеждни мобилни мрежи от ново поколение, които са ключови за развитието на по-безопасен, по-ефективен и по-устойчив транспорт. Този доказан технологичен модел A1 надгражда и в рамките на 5G WAVEO, прилагайки комбиниран подход, базиран на 5G non-standalone (NSA) и 5G standalone (SA) архитектури, за да осигури много ниска латентност и непрекъсваемо покритие – критично важни характеристики за бъдещата реализация на автономни превозни средства и услуги за свързана и автоматизирана мобилност.

5G ULTRA мрежата от пето поколение на А1 покрива вече близо 89% от населението на открито и е на разположение във всички населени места с над 3000 жители, основните курорти и ключови пътни направления, A1 разполага с необходимия мащаб, експертност и инфраструктура, за да пренесе този опит и в проекта WAVEO.

Съдържание от „А1 България“

The post A1 стартира проект за непрекъсваеми 5G и роуминг услуги на границата с Румъния appeared first on TechTrends България.

От няколко години те предоставят сравнително подробна информация за качеството на връзката в България. Съответно, раздават сертификати за „най-бърза“ и „най-качествена“ мрежа, които телекомите използват за да рекламират своите услуги. Преди бяха сравнително разпределени: Ookla даваше предимство на „Виваком“, Umlaut на „Йеттел България“, а OpenSignal – на „А1 България“. Последните две години ситуацията отново е близка като надпревара и показатели, но „А1 България“ започна да „обира наградите“.

В края на септември, „А1 България“ навръх 30-та си годишнина, получи сертификат от Ookla за най-бърза мрежа в страната. Но също и такъв за най-бърза мрежа в Европа. Последното е по-голямо постижение за телекома, като го поставя на върха при мобилните скорости на целия континент, а не само в България. Компанията запазва позициите си в OpenSignal, но при Umlaut, надпреварата е доста равностойна и там „Йеттел“ все още държат лидерската позиция, макар и с малка разлика.

Първи в Европа

Ookla дава лидерска позиция за „А1 България“ в Европа за първите шест месеца на 2025 г. Въпреки, че основната дейност на платформата е да предоставя на потребителите да измерват скоростта си, в публикуваните данни, се сравнява не по сваляне на файлове, а вместо това е даден коефициент „Speed Score“. Той разчита на 70% на оценката за сваляне, 20% за качване и 10% забавянето.

За „А1 България“ той е 81.03 точки, докато втория – датския Telia е със 79.26. Трети са исландците от Nova, а четвърти – нидерландците от Odido. На пета и седма позиция е бившият собственик на „Йеттел България“ – Telenor, съответно с родния си норвежки и на шведски оператори. Скоростта на българския оператор е 317.37 Mbps за сваляне, 27.38 Mbps за качване, докато забавянето е 521.81 ms за сваляне и 446.55 ms за качване съответно.

Отличното представяне на „А1 България“ поставя страната ни като цяло в Топ 10 в световната класация на Ookla – или престижното седмо място. За съжаление, в предишни периоди сме имали и по-добри съпоставки, като сме паднали с две места – най-доброто ни постижение е била пета позиция. София като мобилни скорости също пада с едно място и столицата ни е на осма позиция.

В надпреварата между трите български оператора, освен лидерската позиция на „А1 България“ се отличава доброто представяне на „Йеттел България“. Като скорости двете са приблизително 300 срещу около 260 Mbps. Докато, третият играч – „Виваком“ изостава със средни скорости под 200 Mbps.

Методологията на Ookla се базира основно на данните от платформата Speedtest.net. В нея всеки може да тества мобилната или фиксираната си връзка. Уловката е, че данните могат да варират в зависимост от избрания за тестване сървър. Понякога, да не кажем много често, по подразбиране се дава такъв от същата компания, тоест се изпробва връзката в рамките на мрежата на един оператор.

По-подробната разбивка на OpenSignal

Данните на OpenSignal дават малко по-подробна картина, с не толкова ясно отличаващ се победител. Също така, те са за цялата 2024 г., като нови за настоящата година все още няма. Компанията използва собствено приложение, което да се инсталира на потребителските устройства. Благодарение на него се извличат малко повече данни. OpenSignal разделя различните показатели на четири категории, три от които с по четири, а последната – с два индикатора.

„А1 България“ е победител по четири показателя, а по още шест – споделя лидерската позиция. Това означава, че резултатите в тях са идентични или прекалено близки, за да се обяви, за превъзходство в тях. Повечето са свързани със скоростта на връзката, нещо, което се подчертава и от Ookla. Затова неслучайно при обявяването на резултатите от последната, от „А1 България“ показаха данните и от OpenSignal.

Общата мобилна скорост на сваляне е нещо, в което мобилният оператор води, макар и според OpenSignal да става дума за много по-малки стойности от тези на Ookla. Това се дължи на факта, че имаме по-скоро реално потребление при първия подход, докато при втория се праща/сваля предопределен пакет през сайта/приложението. Както и разделянето на средна и 5G свързаност при OpenSignal.

В другите два показателя, „А1 България“ води при 5G скоростите – както при сваляне, така и при качване. Стойностите тук са съпоставими и дори по-високи от тези на Ookla, което се дължи на разделянето на две показателите. „Йеттел България“ също се справя добре, докато „Виваком“ подобно на данните от Speedtest.net изостава повече спрямо първите два оператора.

Тенденцията се повтаря при повечето категории. „А1 България“ и „Йеттел България“ се съревновават при скорости и цялостно качество на връзката. В пет категории двата оператора са с изравнени лидерски позиции. В една – за 5G гейминг връзка лидер е „Йеттел“. Нещо, в което обаче „Виваком“ грабва призовите места е покритието. Тук, бившият държавен монополист е с три лидерски позиции – при качество на покритието, качество на 5G покритието и наличност на 5G. Изводите са, че „Виваком“ набляга на осигуряването на сигнал на повече региони, включително и по-малко населените, както и по-качествено. Докато останалите две компании – на скорости и качество в по-големите населени места.

Бастионът на „Йеттел“

Последният голям сертификат при мобилните мрежи, който разглежда българския пазар е Umlaut. Германските консултанти (бивше подразделение на P3, понастоящем част от Accenture) са смятани за „златен“ стандарт при замерване на възможностите на телекомуникационните мрежи. От края на 2019 г. Umlaut прави изследвания на българския пазар и през всичките години, включително и за изминалата 2024 г. лидер е „Йеттел България“. Данните за настоящата година ще бъдат публикувани най-вероятно през първата половина на следващата.

За разлика от предишните издания на Umlaut, през последното показателите са доста близки. По общи точки, „Йеттел“ е първи с 926 от 1 000 възможни, докато втори е „Виваком“ с 914, а „А1 България“ е с 909. Последният е първи по скорост на сваляне с 278 точки от 300 възможни, но е следван плътно от другите два първият с 276, а вторият с 275.

Интересното е, че Umlaut дават предимство на „Йеттел“ за покритие, а най-голяма е преднината им в забавянето (тоест е по-ниско). При по-подробната разбивка излиза, че „Йеттел“ са отличници в качеството на покритието, което им засилва оценката по този показател, докато обхватът е в полза на „Виваком“ макар и с един процентен пункт.

Планове и бъдещи фактори за мрежата

Трите телекома продължават да развиват и инвестират в своите 5G мрежи. Вече има стартирани редица проекти, които предвиждат високоскоростна мобилна връзка по ключовите магистрали и първокласните пътища, както и на летището в София. „А1 България“ например дадоха за пример, че скоро ще тестват напълно самостоятелна 5G връзка (5G SA) в роуминг между България и Гърция, през следващите седмици.

Операторите получиха пълния набор от радиочестотен спектър, който да ползват и вече трудно могат да намерят оправдание с липсата на този дефицитен ресурс. Той ще им позволи да увеличат не само покритието си на база население, но и на територия. Това ще стане благодарение на честотите в 700 MHz и 800 MHz, които получиха и които позволяват по-голямо покритие с по-малко активно оборудване.

Друг ключов аспект е и ще е постепенното изключване на 3G сигнала. Това в момента създава проблеми на потребителите, особено на по-отдалечените места, където този тип мрежа има покритие, но по-новите поколения не достигат. Все още няма яснота, кога 3G сигнала напълно ще спре и кога ще се замени с 4G и 5G, но дотогава ще сме в един преходен период, който ще сваля качеството при определени ситуации.

The post Телеком мрежите в България или кой е по-по-най през 2025 г. appeared first on TechTrends България.

• A1 България е на първо място в Европа в класацията на Ookla^® с най-висок Speed Score^TM – 81,03 за периода януари-юни 2025 г.
• Според изследването медианната скорост за сваляне на данни е 317,37 Mbps.
• Това постижение бележи ново ниво на технологично лидерство със световно ниво на свързаност.

След няколко поредни години на признание за най-бързата мобилна мрежа в България според Ookla^® Speedtest^TM А1 България надмина собствените си рекорди и се изкачи на първо място в Европа. Компанията постигна най-висок SpeedScore, най-бърза скорост на сваляне на данни и най-ниска латентност сред всички европейски телекомуникационни оператори.

Изследването на Ookla^® обхваща милиони тестове на потребители на мобилните мрежи в Европа, включително над 616 000 на български оператори в периода януари – юни 2025 година. А1 заема челна позиция с най-висок Speed Score^TM 81,03, медианна скорост на сваляне 317,73 Mbps. Особено впечатляващ е резултатът от 785,83 Mbps в 90-тия персентил.

„Признанието за най-бърза мобилна мрежа в Европа е върхово постижение след няколко последователни години на върха на класацията за България. Тази награда, базирана на тестове на реални клиенти, доказва нашата експертност, непрекъснати инвестиции и неуморни усилия“, заяви Тодор Ташев, старши директор „Център за управление на услуги“ в А1 Group. „Само през последните пет години сме инвестирали над 510 млн. евро в развитието на мобилната мрежа и ще продължим, за да гарантираме, че клиентите на А1 получават най-доброто, което технологиите могат да предложат.“

„За нас е чест да връчим на A1 България наградата Speedtest за най-бърза мобилна мрежа в Европа,“ коментира Стивън Бай, президент и главен изпълнителен директор на Ookla, подразделение на Ziff Davis. „Тази престижна награда подчертава ангажимента на A1 към предоставянето на световно ниво свързаност в цяла Европа. Това признание не само изтъква водещото представяне на тяхната мрежа в България, но и ги поставя пред всички останали държави в Европа. Поздравяваме A1 България за това изключително постижение и очакваме с интерес бъдещия им принос към дигиталния пейзаж на континента.“

5G ULTRA мрежата на А1 предоставя гигабитови скорости и ниска латентност, покривайки 88% от населението на страната – включително във всички населени места с над 3000 жители, ключовите пътни артерии и основните курорти. Максималните измерени скорости в 5G мрежата на А1 надхвърлят 2,3 Gbps. 4G мрежата покрива над 99,5% от населението, а максималната измерена скорост на сваляне е 1100 Mbps.

За определянето на носителя на Speedtest^TM Award за най-бърза мобилна мрежа Ookla^® анализира резултатите от тестовете, направени със смартфони, независимо кое поколение мрежа са използвали. Наградата на А1 е базирана на тестове, направени на повече от 61 000 уникални устройства.

А1 започна да предлага за клиенти своята 5G ULTRA мрежа в началото на 2021 година и продължава да разчита на истинска 5G технология. Съчетанието на високите скорости на 5G ULTRA и отлично представяне на 4G допринасят за това мобилните услуги на А1 да получават признание за най-бързите в Европа за втора от Ookla^®.

Съдържание от „А1 България“

The post Най-бързата мобилна мрежа в Европа е на А1 България според Ookla appeared first on TechTrends България.

Проектът ще бъде реализиран от телекома „А1 България“, заедно с гръцката Wings ICT Solutions и се съфинансира с европейски пари. Срокът му за завършване е три години, но за момента той е едва четвъртият такъв в Европа. Другите подобни са германското във Франкфурт, австрийското във Виена и нидерландското в Амстердам.

Така, 5G мрежата на летище „София“ (вече „Васил Левски“ – бел. ред.) става ключова поради две причини, че е първият подобен проект в България, който ще разгърне напълно потенциала на технологията от пето поколение. Както и, че поставя България на сравнително предни позиции в развитието на 5G технологиите в Европейския съюз (ЕС).

5G SAMITEA – не точно съкращение

Проектът носи името 5G SAMITEA, което е съкращение, но не напълно. То означава Sofia Airport Mobile Private Network Powered by A1. Въпреки, че основната част се реализира от „А1 България“, както е изписано, той е част от партньорство между оператора на летището SOF Connect и вече споменатата гръцка Wings IT Solutions.

В рамките на 36 месеца ще бъде изградена напълно самостоятелна 5G мобилна мрежа. Тя ще обхваща 100% от външната площ на летището и 98.9% от вътрешността на сградите. В нея влизат съоръженията на открито, пероните и основните сгради. Общо става дума за 8 кв. км, без да се включва разгъната площ в сградите.

Възможностите, които ще бъдат изградени са много – периметрова и вътрешна в летището охрана, управление на пътникопотока, аналитична система за наземния транспорт, подобрение на редица функции и услуги на летището, както и оптимизирано управление при извънредни ситуации. Камерите например ще имат термални датчици и в комбинация с аналитичния софтуер ще могат да определят дали човек, животно или нещо друго е преминало защитените зони на летището.

Частните самостоятелни мрежи

5G SAMITEA на летището в София ще демонстрира пълните възможности на частните самостоятелни мрежи от пето поколение. Това е първият подобен проект в страната, който е обявен до момента. Досега, подобни комплексни решения бяха представяни само теоретично или като значително умалени демонстрационни системи.

Частните самостоятелни 5G мрежи имат няколко специфики. Първата е, че те са разделени на „слоеве“, обикновено на два – публичен и частен. Последният е затворен и позволява резервиран капацитет само за целите на летището. Докато публичният е предназначен за всички. При досегашните поколения мобилна свързаност мрежата се ползва като едно цяло от всички.

Управлението на слоевете позволява да се приоритизира комуникацията между различните потребители. Така, например, няма да има забавяне в преноса на видео от полосата и хангарите при важни ситуации, заради претоварване на капацитета от пътниците в самолетите или в чакалните. Частният слой може да бъде предоставен и на различни публични институции, като службите за безопасност – полиция, бърза помощ, пожарна и други. Това е много важно, особено в случай на инциденти или извънредни ситуации.

Вторият елемент е надграждането с различни софтуерни приложения. Тук е ролята на Wings IT Solutions, която ще предостави редица такива. Някои от тях включват умно управление на пътникопотока, като например отваряне на повече ленти за проверка по сигурността при засичане на натрупване на опашки. Едно от показаните решения е добавка на AR приложение, което да може да упъти хората в летището към изходите при една извънредна ситуация.

Отново с европейски средства

След като 5G магистралите не се реализираха с пари по Плана за възстановяване и устойчивост, парите за подобни проекти преминаха по друг европейски механизъм за финансиране. Това е CEF-Digital, който и в случая с 5G SAMITEA осигурява голяма част от средствата за проекта. Общата му стойност е 5.921 млн. евро, от които Брюксел ще покрие 4.441 млн. евро. Това е и първият български проект по CEF-Digital, който не е свързан с осигуряването на  5G връзка по наземните транспортни коридори.

Свързването със самостоятелна мобилна мрежа от пето поколение на летище „Васил Левски“ в София го превръща в четвъртото в ЕС от общо 600. Един от другите подобни проекти – 5G мрежа за аеропорта във Виена се осъществява от A1 Austria. По този начин, половината подобни инициативи за момента в ЕС се реализират от Telekom Austria Group – компанията-майка на „А1 България“.

The post Първата частна 5G мобилна мрежа се изгражда на летището в София appeared first on TechTrends България.

Операторите получиха своето „сладко“ отмъщение за отпадналите проекти, които трябваше да изпълнят при първоначалните корекции на Плана. Тяхното предупреждение, че изграждането и оперирането на държавната мрежа от публична компания ще бъде санкционирано от Брюксел също остана нечуто. Телекомите получиха така желаните честоти, въпреки отпадането на 5G магистралите, при това на обещаните ниски цени.

Горчивината обаче остава, защото двата проекта (почти обединени като един след трансформацията) ще трябва да се изграждат от операторите, но в опасно кратки срокове, което може да компрометира всичко. Компаниите получиха европейски финансиране по друг механизъм (CEF-Digital) за изграждане на 5G магистрали. Те обаче са само частични и ще покрият само западните трансгранични коридори, но не напълно и ключови възли като АМ „Тракия“ и АМ „Хемус“.

Замразяването на парите по втория транш се дължи на продължаващата политическа нестабилност, а целият План се използва във всяка една от честите вече предизборни кампании. На някои места, проблемите са с липсата на законодателни реформи, на други – изоставане със сроковете.

При телеком проектите на НПВУ ситуацията за последните няколко години е горе-долу следната. Преработеният план в последния момент не е координиран с операторите, отпадат добри и практични идеи, а останалите са формирани така, че да бъдат изпълнени трудно, заради протакването и намаляващите срокове или са заплашени от блокиране от страна на ЕК. Нещата се поправят в движение, а оставащото малко време за изпълнение не дава гаранция, че ще бъдат завършени. Половината от ангажиментите като реформи и законодателни промени са изпълнени. Но другата половина може да компрометират проектите, защото ще поставят под въпрос спазването на сроковете.

(Пред)последните промени

Версията, която беше предадена официално към ЕК през април 2022 г. включваше два проекта с по равно финансиране от по около 315 млн. лева. Първият е за цялостна модернизация и надграждане на държавната Единна електросъобщителна мрежа (ЕЕСМ, позната и като НАМДА). Вторият е за разгръщане на онлайн свързаност в слабонаселените региони, познат и като „селски интернет“.

Разговорите с Брюксел водят до нова преработка на проектите, заради прекомерно голямата роля на този свързан с ЕЕСМ. Парите за т.нар. „селски интернет“ са разширени до 469.9 млн. лева, като целта е да се развият мрежи с много висок капацитет (VHCN). Вторият проект е вече за развитие на държавната опорна мрежа, която да обхване всички областни центрове. Средствата предвидени за нея са 162.5 млн. лева, като още 1.3 млн. лева са предвидени за информационни и комуникационни дейности.

При първоначалната версия на НПВУ от 2020 г. проектите са пет, като към горните два са предложени още споменатите 5G магистрали, които да покрият с високоскоростна мобилна връзка основните транс-европейски коридори (АМ „Тракия“, АМ „Хемус“, АМ „Европа“ и др. първостепенни пътища), модернизиране на базови станции със соларни панели и ваучери за потребители за 5G устройства и услуги. Последната идея отпада при последващата ревизия през октомври 2021 г., а останалите два – в завършения вид на НПВУ подаден през април 2022 г.

Основните реформи и законодателни промени първоначално предвидени са промяна на таксите за радиочестоти, освобождаване на спектъра в 700MHz и 800MHz, намаляване на административната тежест и разширяването на достъпа при изграждане на мрежова инфраструктура.

Най-трудна от всички се оказа освобождаването на честотния спектър в 700MHz и 800MHz, който се държеше от Министерство на отбраната. За него спорове между регулатори, телекоми и военни се водеха в продължения на десетилетия. Вкарването им като изискване в НПВУ засили диалога между всички замесени страни и доведе до разпределението на честотите в края на 2023 г. Още година по-късно, почти целия радиочестотен спектър предназначен за телекомите е разпределен между трите основни играча.

Промените в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ) обаче не са реализирани. Те са необходими да се съкратят сроковете за изграждането на опорна мрежа, което е необходимо при останалите след промените два проекта по НПВУ.

5G план без цялостен 5G проект

Не толкова гладки са нещата с оцелелите след промените два проекта. Веднага след входирането на ПВУ в ЕК, телекомите обявиха, че ще обжалват отпадането на 5G магистралите пред Брюксел. Един от аргументите за това е, че една от основните цели на самия План е да засили разгръщането на пето поколение мобилни мрежи. Модернизацията на инфраструктурата към 5G се забави, заради пандемията в Европа и затова Брюксел създаде перото за „Дигитална свързаност“. Отпадането на изграждането на високоскоростна мобилна връзка на основните магистрали премахва 5G проекта от българската версия на ПВУ.

Спасителният компонент за Плана се оказват законодателните реформи заложени в него. Телекомите изразиха опасения тогава, че отпадането на единствения 5G проект ще направи част от предвидените промени излишни. Държавата обаче ги изпълнява в края на 2023 г. и така София може да каже пред Брюксел, че е подпомогнала чрез НПВУ изграждането на мобилни мрежи от пето поколение. Макар и без да е осигурила финансиране за конкретни проекти, свързани пряко с новата технология.

Останалите такива в Плана обаче остават ключови, защото сега над 630 млн. лева се разпределят само между двата оцелели след редакциите. Дейностите по тях са сходни, като и двата предвиждат изграждане или надграждане на фиксирани мрежи с опция за 5G връзка в страната. Ако един от тях отпадне или не се реализира целият ПВУ може да се окаже заплашен, заради изискването на ЕК 21.46% от средствата да се разпределят за дигитална трансформация.

Две в едно, но не съвсем

Окончателната версия на Плана оставя два проекта – този за модернизация на ЕЕСМ, който е под опеката на Министерството на електронното управление (МЕУ) и по-конкретно на и за „селския интернет“, който попада в юрисдикцията на Министерството на транспорта и съобщенията (МТС). Те обаче имат една скрита цел – максимално разгръщане на държавната мрежа. Идеята е, с проекта за модернизация на ЕЕСМ да се подменят основните трасета и да се разширят до главните населени места, а със селския интернет да се създадат допълнителни „възли“. Преди по този начин беше частично разширена държавната мрежа точно с европейски средства за развиване на връзка в труднодостъпни региони.

МЕУ поддържа тази инициатива, за да може напълно да подмени и разшири ЕЕСМ. Затова и до втората половина на 2023 г. двата проекта бяха предвидени да се правят от държавно дружество. Изградената инфраструктура от своя страна може  да се ползва за нуждите на институциите, но с опция част от капацитета ѝ да се предоставя на малките оператори, които да създадат виртуална мобилна услуга (MVNO). С което да се създаде ефективен държавен телеком, което макар и да беше хипотетична ситуация, можеше да се реализира. Поне на първо време.

Още от самото начало телекомите алармираха за две неща. Първото е, че дори и да се реализира, ще са необходими огромни последващи инвестиции за поддръжка, както и огромен технически и експертен ресурс за експлоатацията на мрежата. Нещо, с което държавата просто не разполага. Крайният резултат щеше да бъде изградена инфраструктура, която постепенно да запада от липса на поддръжка.

Праволинейният Брюксел

Вторият проблем, за който предупредиха телекомите е, че така развит проекта за ЕЕСМ може да бъде възприет от ЕК за държавна помощ и ще трябва да отпадне. Ако беше спазен предходния вариант на НПВУ, според който държавната мрежа щеше да получи само 15% дял от всички средства, идеята за нейната модернизация можеше да мине. Но не и във версията, която се представя пред Брюксел, когато тя съставлява 50% дял от предвиденото финансиране и потенциално останалите 50% като прикрито такова.

Затова не е изненада, когато през втората половина на 2022 г. от ЕК съобщават на българското правителство, че модернизацията на ЕЕСМ ще мине за държавна помощ. В опит да се спасят парите по Плана, двата проекта търпят изменения, за да отговарят на изискванията на Брюксел.

Първата голяма промяна е редуцирането на парите за държавната мрежа и вместо 316 млн. лева, сега са 162.5 млн. лева, останалите 469.9 млн. лева отиват за „селския интернет“. Втората промяна е, че правителството ще закупи само активното оборудване за модернизацията на ЕЕСМ и за „селския интернет“. За него ще отговаря Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ (ИАИЕУ), което е под шапката на МЕУ. Физическата инфраструктура ще се полага от телекомите, като операторите са обещали да заделят капацитет (примерно, един сноп от оптичните кабели), които ще се ползват само от държавата.

Тези промени може да звучат доста невинно и на пръв поглед лесни за разработване, но не е така. Източници от телекомите обаче дълбоко подчертават, че това е много амбициозен план. В него се предвижда изграждане или надграждане на над 7 хил. км оптична инфраструктура, което е „безпрецедентно като мащаб за България“. Операторите трябва в рамките на година да покрият значителна част от страната, която не включва големите населени места, където такава мрежа вече съществува.

Въпреки това, след години на прекрояване на НПВУ в частта за „Дигитална свързаност“, България най-накрая има зелена светлина да започне проектите. Първите обществени поръчки ще бъдат пуснати от двете министерства от началото на 2025 г. и трябва да бъдат затворени през април. След което, операторите ще имат само около 14 месеца за изпълнението им, вместо близо три години според първоначалните планове.

Участието на телекомите

Засега две от телеком групите публично потвърдиха, че ще участват в поръчките по НПВУ. „Виваком“ заедно с инфраструктурното подразделение на United Group – United Fiber, както и „Йеттел“ с мрежовото CETIN България, потвърдиха пред TechTrends готовността си за включване в проектите, докато от „А1 България“ не отговориха на изпратените им въпроси.

„Към днешна дата, срокът е предизвикателен за реализацията на такъв мащабен проект, но с оглед на неговата значимост, ние вярваме, че всички изпълнители ще направят възможното той да бъде реализиран“, коментират от „Виваком“.

„Към днешна дата, срокът е предизвикателен за реализацията на такъв мащабен проект, но с оглед на неговата значимост, ние вярваме, че всички изпълнители ще направят възможното той да бъде реализиран“ Виваком

„В момента, „Йеттел“ с CETIN сме в процес на анализ на потенциалните региони, в които ще бъдем най-ефективни с оглед краткия срок, обема и съответно къде бихме могли да осигурим максимално покритие с най-високо качество“, коментират от „Йеттел България“. Което може да се преведе, че двете компании от групата на PPF Telecom ще потърсят тези региони в поръчките, които могат да се реализират най-реалистично предвид краткия срок.

„В момента, „Йеттел“ с CETIN сме в процес на анализ на потенциалните региони, в които ще бъдем най-ефективни с оглед краткия срок, обема и съответно къде бихме могли да осигурим максимално покритие с най-високо качество“ Yettel България

Според източници на TechTrends първоначалната реакция на операторите е да не вземат участие в проектите, нещо като „сладко отмъщение“ за 5G магистралите. Или най-малкото подобни действия са били обсъждани. От една страна компаниите вече се сдобиват със „сладката част“, след като получават заветните честотни ресурси на по-ниски цени, както им беше обещано. Както и разпадане на идеята за създаване на „държавен телеком“.

От друга страна, източниците на TechTrends подчертават, че отпадането на проекта за модернизация на ЕЕСМ в неговия изцяло държавен вид, „отпушва“ целия процес и работа по Плана. Това се случва, защото МЕУ вече не участва толкова активно и всичко е повече в ръцете на МТС. От транспортното министерство се оказват по-сговорчиви с операторите, като предпочитат те да изпълнят проекта и не настояват всичко да се прави от държавата. Уговорката между МТС и телекомите в момента е вече споменатото изграждане на мрежата от вторите и да резервират част от капацитета за ползите на държавата. Без да се прави паралелна инфраструктура или тя да се полага от публично дружество.

Капанът със сроковете

След като двете страни си стискат ръцете експертите от транспортно министерство започват работа по развитие на проекта за „селски интернет“, в който ще се полагат кабели, както и същото и за ЕЕСМ. Това е доста трудна задача, защото вече има солидно натрупване в забавени срокове. България подава последна своята финална версия на Плана от всичките държави-членки. Това се случва през април 2021 г., докато през октомври същата година, Гърция например вече получава първия транш по него. Но без да осъществи необходимите за него реформи, с което си навлича малко гнева на ЕК и прави Брюксел по-чувствителна с темата за законодателни промени заложени от всяка държава.

Работата по НПВУ в частта за дигитална свързаност обаче продължава да буксува до втората половина на 2023 г., заради разногласията с държавната мрежа. Така са изгубени две пълни години от предвидените четири и половина за развитие на проекта. Например по график, първите обществени поръчки трябва да стартират в началото на 2022 г., а първите дейности по планиране и изграждане в края на същата година. Така, вместо три години и половина за разгръщане на „селския интернет“, в момента операторите ще разполага само с 14 месеца, 18 ако броим и срока за обществените поръчки.

По информация на TechTrends, МТС е приключила определянето на т.нар. „бели петна“ на покритието и вече ги е публикувала официално. Вече се подготвят обществените поръчки и тепърва ще има яснота кога ще започнат реалните строително-монтажни дейности, докато сроковете все повече се свиват. Очакванията са това да се случи през средата на 2025 г.

Времето е доста малко и тези срокове ще „са на ръба“, по думи на източници от индустрията. Те, дори саркастично коментират: „Преди време им се смеехме (на държавните институции – бел. ред.) как ще трябва да вземат всички багери в страната, за да прокопаят мрежата, ама сега на нас ще ни трябват“.

Последният елемент са промените в ЗУТ и ЗЕСМФИ, които ако не бъдат приети в следващите месеци, най-вероятно ще направят сроковете невъзможни за реализиране. В общественото обсъждане за поръчките, CETIN България предлага да се удължи времето за изпълнение при необходимост, МТС го отхвърля, като напомня, че то е фиксирано от Европейската комисия и обвързано с плащанията по Плана. „Виваком“ от своя страна се опитват да прокара промените в ЗЕСМФИ, които да направят проектът осъществим. Тази позиция се заявяват и официално:

„За да се случи това, е необходимо да се предприемат ключови мерки за облекчаване изграждането на инфраструктурата, като се съкратят максимално сроковете за съгласуване и издаване на разрешения за строеж“, коментират официално от „Виваком“ пред TechTrends.

„За да се случи това, е необходимо да се предприемат ключови мерки за облекчаване изграждането на инфраструктурата, като се съкратят максимално сроковете за съгласуване и издаване на разрешения за строеж“ Виваком

Телекомът от своя страна се опитва да трансформира липсата на промени в законодателството като форсмажорно обстоятелство. С което операторите да се оправдаят при неизпълнение навреме на поръчките. МТС също отхвърля това предложение, като казва, че промените в ЗЕСМФИ не касаят пряко процедурите, въпреки, че значително ще улеснят изпълнението им. Министерството директно казват на операторите „да преценят възможностите си за изпълнение“.

5G магистрали вече на парче

Докато часовникът тик-така за НПВУ, България все пак ще разполага с 5G магистрали, макар и частично. Освобождаването на честотите в 700MHz и 800MHz позволяват на операторите да кандидатстват за финансиране през други европейски фондове и механизми. Един от тях е Механизмът за свързване на Европа на Европейския съюз – CEF-Digital. Първият проект е на „А1 България“ и гръцката Cosmote и носи обозначението 5G SEAGUL.

Той предоставя непрекъсваеми мобилни скорости от пето поколение на разстояние от близо 450 км между София и Велестино. Това покрива значителна част от пътя между българската столица до гръцката Атина. Cosmote ще покрива 300 км магистрала в южната ни съседка, докато останалите 146,5 км ще се изградят от „А1 България“ и ще обхванат цялата изградена до момента дължина на АМ „Струма“.

Важен елемент е непрекъсваемостта на връзката, която се осигурява и през самата граница на ГКПП „Кулата“ – „Промахон“. Двата телекома демонстрираха завършването на първия етап от проекта на 24 април 2024 г., който предоставя трансгранична връзка около самия пропускателен пункт. На него връзката се осигурява с честоти от 3.6GHz за по-голям капацитет, а по самата магистрала – в 700MHz. 5G SEAGUL трябва да бъде завършен напълно през 2025 г. и е първия подобен проект на Балканския полуостров.

„А1 България ще използва за по-голямата част от отсечката между София и Кулата в спектъра 700MHz, защото той предоставя по-добро покритие по протежение на магистралата и по-ниска латентност“, коментира Живко Ковачев, директор „Конвергентна мрежа и услуги“ в „А1 България“ при представяне на отсечката в началото на април.

Отново в края на април беше обявен стартът и на втори подобен проект по механизма CEF-Digital. Той ще свърже София със сръбския Димитровград през ГКПП Калотина, но засега ще включва само подобряване на оптичната свързаност, с цел развитие на 5G връзка след това. Трасето реално, ще осигури интернет връзка по изградената част на АМ „Европа“. Проектът се казва 5G Balkans и се изпълнява от българските и сръбски звена на CETIN и Yettel.

Последният проект по CEF-Digital, който е в ръцете на „Виваком“, е за „непрекъснато 5G покритие за свързана и автоматизирана мобилност (т.нар. CAM) по коридора Ориент/Източно-Средиземноморски в трасето между Гърция, България и Турция“. Последният по принцип включва почти всички магистрали и пътни артерии по линиите ГКПП Калотина-София, ГКПП Кулата-София, София-Видин и София-Пловдив-Свиленград. В наличната информация се говори най-вече за първите две отсечки, които вече се разработват от другите два телекома. Възможно е „Виваком“ да прави 5G мобилната свързаност при ГКПП Калотина-София, но и да включва част или напълно някое от другите две направления. Във всички случаи, няма да се покрие напълно АМ „Тракия“ или АМ „Хемус“ с тях.

Сладко-горчивият привкус

Въпреки „сладкото отмъщение“ на операторите, то е с леко горчив привкус. Телекомите все пак получиха заветните честоти, някои от тях след десетилетия на разправии и преговори. Цените за лицензите бяха намалени. Материализираха се предупрежденията, че модернизацията на ЕЕСМ в предвидените в Плана мащаби ще бъде възприета от ЕК за държавна помощ и проектът беше спрян в този му вид.

В крайна сметка операторите ще полагат инфраструктурата за „селския интернет“ със заделен капацитет за държавната мрежа, както и самата ЕЕСМ. Както и засега осигуриха три проекта за 5G магистрали, които да бъдат съфинансирани от Европа. Не всичко е само „шоколад и бонбони“ обаче. Телекомите ще трябва да изградят проекта за „селски интернет“ при все по-свиващи се и граничещи с невъзможност срокове.

Това поставя под въпрос дали изобщо те могат да бъдат реализирани. Ако бъде изпуснато европейското финансиране, най-вероятно парите по проектите ще трябва да бъдат компенсирани изцяло от държавния бюджет. Или от компаниите, чрез неустойки, заради закъснения, поради кратките срокове.

Индикациите за цялостен провал на Плана вече се натрупват. България все още не е получила второто плащане, а по график трябва да е на четвъртото. Дори второто е под въпрос и вече има предупреждения от официални лица в Брюксел, че може да бъде редуцирано. Като към момента то дори е блокирано. Някои обновени енергийни проекти още не са представени пред Европейската комисия, а законодателни реформи висят „на трупчета“ от едно Народно събрание към друго.

Относно 5G магистралите ситуацията също е със своите плюсове и минуси. Връзка от пето поколение ще има само в рамките на 189 км магистрален път – 143 км АМ „Струма“ и 46.5 км АМ „Европа“ (София-Калотина – бел. ред.), както и потенциална, но засега неназована част от „АМ Тракия“. Докато първоначалната версия на ПВУ предвиждаше покритие да се изгради по основните за България – АМ „Тракия“ и в АМ „Хемус“ (общо двете са 551 км) + АМ „Европа“ и други пътни възли, които не са магистрали. Засега първата ще се прави частично, а втората ще почака (по навик), което ще е изпусната възможност за страната ни вече да разполага с напълно свързани магистрали в Европа. Все пак ще има 5G връзка, но със забавяне и може би частично.

The post „Сладко-горчивото отмъщение“ за 5G магистралите appeared first on TechTrends България.

Те имат различни методологии и затова сравнението между тях е трудна задача. Не беше изненада, че нееднократно трите фирми понякога даваха отличията на различните оператори. През последните две години обаче се забелязва една друга тенденция – „А1 България“ започва да изпъква все повече при скоростите на 5G и мобилната връзка. Това се дължи на различни подход на компанията при разгръщането на технологията от пето поколение.

През изминаващата вече 2023 г. се забелязва и още една промяна – „А1 България“ започва да изпъква също така и при качеството на мрежата и връзката. Това се подкрепя от две от трите консултантски фирми, а при последната разликите през годината са прекалено малки. Което даде и поводи за гордост от първия мобилен оператор.

При ежегодния медиен семинар на „А1 България“, компанията за първи път използва метрите и на трите фирми, за да покаже качествата на своята мобилна мрежа. Нещо, което до момента не беше предприемано от телекомите. Преди ако са представяни такива данни, то най-много са споменавани само малка част от докладите на тези, които не показват лидерството на съответния оператор.

Лидерство при скоростите

Да започнем с по-консистентният показател – скоростта на сваляне. При нея „А1 България“ е лидер при трите консултантски фирми. Според Ookla, платформата която стои зад популярното приложение Speedtest, операторът е лидер със 167.81 Mbps скорост на сваляне. „Виваком“ е втори със 143.20 Mbps, а трети е „Йеттел“ със 110.99 Mbps. Данните на Ookla са към края на септември 2023 г.

Разликата между лидера и последващия е доста по-драматична при Opensignal. Там „А1 България“ пак е лидер този път със скорост от 82.3 Mbps. При общата връзка „Йеттел“ е втори с 62.3 Mbps, а „Виваком“ е с 59.9 Mbps. Ситуацията се променя напълно, когато се гледа само 5G скоростите. Тогава „А1 България“ „лети“ с 395.3 Mbps, докато втория „Виваком“ е с 270.4 Mbps. „Йеттел“ изостава тук с 232.3 Mbps. Данните на Opensignal са към юли 2023 г.

При Umlaut положението е буквално „мътна и кървава“, поради методологията, която ползват консултантите. Тя се прави на база точкова система, а не на абсолютни стойности. С което „А1 България“ е лидер при сваляне със 102 от 110 максимални възможни, „Йеттел“ е втори със 100.5 точки, а „Виваком“ е със 100.2 точки. При гледането на видео разликите са в рамките на десети ако изобщо ги има. Разглежданият период на Umlaut е към средата на 2023 г., но и трите консултантски фирми показват, че „А1 България“ има най-бързата мрежа.

Слабото качване

Две от тях обаче показват едно друго наблюдение при българските оператори. Скоростта на качване (ъплоуд) все още е доста ниска и така се демонстрира голяма „ножица“ между нея и тази на сваляне. При Ookla, трите телекома имат почти еднакви резултати в рамките на около 20 Mbps, докато при Opensignal средните базови са дори по-ниски – около 15 Mbps. Тези за 5G при втората платформа обаче са двойно по-високи – между 30 и 45 Mbps.

С малко и тук „А1 България“ е лидер. При данните на Ookla, компанията предоставя връзка със скорост на ъплоуд от 20.86 Mbps. „Йеттел“ са втори с 20.11 Mbps, а „Виваком“ е с 18.45 Mbps. Но както е видно разликите са сравнително ниски. При 5G скоростите според Opensignal, „А1 България“ е с 45.4 Mbps, „Йеттел“ отново е втори с 33.3 Mbps, докато „Виваком“ е с 30.8Mbps. Оценките на Umlaut не предоставят възможност за количествен анализ, въпреки, че са близки до максималните стойности.

Качествен (почти) паритет

Оценката за качеството на една мрежа е доста по-трудна, предвид, че повечето горни стойности показват само един или два показателя от всички. Например, Ookla взима данните от всички тестове, които потребителите са провели в Speedtest и ги осреднява. Opensignal и Umlaut използват свой софтуер, инсталиран на различни устройства сред потребителите, като първата компания работи и с някои големи онлайн платформи. Втората от своя страна има интеграции и в самите телекоми.

Като цяло двете компании разглеждат по-детайлно качеството на мрежите. Но резултатите им се различават поне в частта при крайните победители. Opensignal поставя „А1 България“ като явен победител в 3 от 15 категории, като това са трите основни свързани със скоростите. Докато „Виваком“ е в една – свързана с наличността на 5G, а във всички останали разликите между два или трите оператора са доста по-малки и затова няма ясно изразен лидер.

Umlaut за пореден път дава отличието за най-качествена мрежа на „Йеттел“. За разлика от предишните периоди, този път разликата между него и следващия е скъсена драстично – 940 срещу 935 точки, а и има паритет между „А1 България“ и „Виваком“. „Йеттел“ показва по-добри показатели в забавянето на сигнала и в преноса на глас.

Причини и модернизация

Горните резултати си имат своята логическа последователност. Те са в резултат най-вече на взетите решения от телекомите за начина на преминаване към 5G. „Виваком“ и „Йеттел“ предпочетоха да пуснат новата технология първо софтуерно през вече изградената 4G инфраструктура, чрез т.нар. DSS. Така те бързо си осигуриха голямо покритие, но самите скорости бяха в долния диапазон.

„А1 България“ от своя страна почти не използва DSS и разчита изцяло на модернизация на активното оборудване. В рамките на година от пускането на 5G услугата, компанията се похвали и с първата самостоятелна мрежа (т.нар. SA) от пето поколение. Това означава, че не само базовите станции, но и опорната инфраструктура е обновена по новия стандарт.

Останалите два телекома също започват физическо надграждане на своята мрежа. Но „А1 България“ вече навакса откъм покритие, като към октомври 2023 г. 5G сигналът на оператора вече обхваща 71% от населението на страната или общо над 340 населени места. 4G мрежата също се обновява, като се осигурява не само по-плътно покритие, особено в големи сгради, но и се добавя капацитет.

Големи очаквания

Телекомът коментира, че все повече концентрира своите ресурси към развитието на новата технология. 3G и 2G в момента се използват само в ниските честоти, докато всички високи са запазени за 4G и 5G. С добавянето на 700MHz и 800MHz, последните две технологии ще имат и още ресурс, с който да осигурят по-добро национално покритие. В лицензът на последните е добавено и изискване от държавата то да достигне 85% от населението на страната в рамките на шест години.

Отпускането на тези честоти е свързано с изграждането на санитарни зони около военните летища, на които военните ще използват сходен радиоресурс. Те обхващат територия 10 на 10 км около обектите. Втора зона, която е по-голяма и разгъната на 30 на 80 км ще може да се изграждат станции с уведомителен режим към военните. Освен това при нужда от Министерство на отбраната, сигналът ще може да се изключва максимално бързо на тях (т.нар. kill switch).

След като отпаднаха 5G магистралите от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), телекомите търсят други начини да изградят сигнал по ключовите пътни възли. Един такъв проект е SEAGUL – който осигурява високолентова и непрекъсната мобилна свързаност по пътя от София до Атина. „А1 България“ прави частта на наша територия, като до края на 2025 г. трябва да е готов. В момента основните станции са положени, като най-голямата част която остава е връзката в тунелите.

The post Телеком мрежите в България или кой е по-по-най през 2023 г. appeared first on TechTrends България.

В него се описва още, че „А1 България“ продължава тенденцията със стабилни ръстове на приходите и печалбата. Българският оператор също така има най-високо увеличение от началото на годината при постъпленията в цялата група. Силно позитивното представяне на операторите от началото на 2023 г. беше затвърдено с финансовите отчети на трите телекома за първото полугодие. Резултатите на „А1 България“ показват, че най-вероятно това ще продължи и през втората половина на година.

Телекомът се оказа и с най-бърза мобилна мрежа в България, според изследванията на Ookla. Компанията, която стои зад популярната платформа Speedtest.com, изнесе данни, че „А1 България“ предоставя най-висока средна скорост на сваляне през мобилно устройства за периода август-септември. Точно преди финализирането на аутсорсване на кулите.

Отличникът на групата

А1 България“ отчита ръст на приходите от 14.2% до 189 млн. евро през третото тримесечие на 2023 г. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации нараства с 21.5% до 83 млн. евро. В доклада на компанията-майка се посочва силно представяне на двата основни телеком бизнеса за причината – мобилните и фиксирани услуги.

TAG спря да дава детайлна разбивка за абонатите на фиксираните услуги, както и някои други данни на тримесечна база. За периода юли-септември „А1 България“ отчита минимално понижение на мобилните си клиенти при сравнение със същото време през 2022 г. Те са 3.814 млн. срещу 3.829 млн. през миналата година. Важно уточнение е, че спадът е отчетен всъщност през четвъртото тримесечие на 2022 г., след което, българският оператор възстановява позициите си. За фиксираните услуги са посочени единствено абонатите на домашен интернет – 521 хил., което е минимален ръст от 512 хил. спрямо същия период на миналата година.

Двуцифреният ръст при приходите и печалбата се забелязва в рамките на TAG само в България и Хърватска. Родният оператор е с най-високо увеличение на постъпленията в цялата група от началото на годината – с 18%. От които малка част са в следствие на придобиването на системния интегратор „СТЕМО“.

Бъдещето на мрежата

Във финансовият отчет на TAG се съобщава, че процесът по отделянето на всички мобилни кули в рамките на групата е приключено на 22 септември. Към края на юни, австрийската група разполага с над 13 хил. комуникационни обекта, в които влизат и тези в България. Новата компания EuroTeleSites в момента на финализирането на отделянето веднага е листната на фондовата борса във Виена.

Докато се случва това, мобилната инфраструктура на „А1 България“ се оказва най-качествата от гледна точка на скорости на сваляне за потребителите. Това показват данните на Ookla за периода август-септември 2023 г. Според платформата Speedtest.com, операторът отчита средна скорост на сваляне от 167.81 Mbps. На второ място са „Виваком“ със 143.20 Mbps, а трети е „Йеттел“ със 110.99 Mbps. Тестовете обхващат 4G и 5G мрежите на трите оператора и са взети предвид само тези осъществени със смартфони.

С отделянето на кулите, активното оборудване вече няма да е грижа на „А1 България“. Въпреки това, главният изпълнителен директор на компанията Александър Димитров коментира в прессъобщение, че инвестициите в инфраструктурата на телекома за 2023 г. и 2024 г. ще надхвърлят 280 млн. лева. Не се уточнява дали в тази сума ще са включени проектите по модернизация на мобилните кули. „А1 България“ ще продължи да обслужва фиксираната и опорна мрежа, както и ще плаща лицензите за радиочестотите. До края на годината вече трябва да се разпределят и спектрите в 700MHz и 800MHz.

The post „А1 България“ отдели мобилните кули и отчита силни приходи през лятото appeared first on TechTrends България.

Близо 14 години по-късно ситуацията не се изменя, поне при поведението на „Виваком“. Телекомът продължава да натиска агресивно мобилния пазар в стремеж да привлече повече абонати и да създаде паритет спрямо останалите два оператора. Плановете Unlimited са основното му оръжие през последните две години. Те успяха да променят на два пъти начина по който мобилните оператори формират своите абонаментни тарифи.

„Виваком“ продължава с натиска, но вече с една идея по-умерено от преди. Пуска промоционален месец, в който се премахват ограниченията на скоростта на новоподписаните договори Unlimited. Както и собствен брандиран 5G смартфон, който да разшири потенциалната потребителска база, която да се обхване от тези планове. За разлика от предишните „тарифни революции“, този път „Виваком“ разчита само на ограничена във времето промоция от месец и половина. Стъпката е радикална дори за третия по големина оператор и в момента само се тества реакцията на потребителите.

Най-накрая наистина „неограничено“ (но временно)

Определението „неограничени“ се използва доста гъвкаво от телекомите, особено в контекста за мобилните планове. През годините различни услуги са носили това име и почти винаги ограничения са съществували под някаква форма и описани в „дребния шрифт“. Сходен е случаят и с плановете Unlimited на „Виваком“, с разликата, че те се налагат почти като стандарт и от другите два оператора.

През февруари 2021 г. „Виваком“ разтърси пазара като обяви неограничени мобилни планове от гледна точка на потребление. Уловката беше, че абонаментите бяха само във високия ценови клас, докато останалите запазиха старите си условия. „А1 България“ и „Йеттел“ последваха новата тенденция, макар и след известен първоначален отпор. Трите телекома, обаче сложиха едно ограничение – дневното потребление на SIM карта да е до 10GB. Това е защитен механизъм, който предотвратява потенциално „канибализиране“ на фиксираните услуги.

Година и половина по-късно – септември 2022 г. „Виваком“ отново вдигна леко мизата, като направи всичките си мобилни планове да са неограничени Unlimited. За да могат да се правят ценови разграничения и класове се въведе лимит на максимално достижимите скорости. Те варират от 2Mbps за най-евтината тарифа до 300Mbps за предпоследната по цена и най-скъпата само няма подобно ограничение. Дневният лимит на потребление от 10GB си остава в сила.

Сега „Виваком“ премахва скоростното разграничение, но само за при (пре)подписване на двугодишен договор. Промоцията е временна и важи само до края на октомври. Какво ще направи след това телекомът има две водещи хипотези. Първата е, че ще запази подобни промоционални „прозорци“, когато има нужда да засили привличането на абонати. Такава беше първоначалната реакция на конкурентните телекоми, при пускането на първите Unlimited през 2021 г.

Втората и по-малко вероятна е, че в близко бъдеще телекомът ще направи нова преработка на плановете, в които ограничението за скорости отпада. Диференциацията между плановете тогава ще бъде формирано на база на включените допълнителни дигитални услуги. При този вариант се рискува да се забави растежът на потребителите на мобилната версия на дигиталната ТВ платформа EON.

Телефонче за масите

Временното предлагане на планове без ограничения в скоростите не беше основният акцент в анонса на „Виваком“ Те поставиха фокус върху новия им брандиран 5G смартфон. Устройството е позиционирано в достъпния клас и ще се предлага срещу 1 лев на месец при двугодишен договор с абонамента Unlimited 300. Тарифният план е вторият най-скъп на телекома, което показва, че компанията се опитва да вдигне средномесечния си приход от абонат (ARPU). Както и да направи този план по-апетитен и технологично достъпен за потребителите.

Налагането на неограничените планове на българския пазар даде възможност на телекомите да се опитат да вдигнат цената на най-апетитните предложения. През 2021 г. месечната такса при тях варираше между 34.99 лева и 36.99 лева, които след индексацията миналата година ще са увеличени до нива около 40 лева на месец. Сега, „Виваком“ се цели в тази сума при комбиниране с фиксирана услуга. Тогава Unlimited 300 струва 39.99 лева на месец, а самостоятелно е 47.99 лева на месец.

Пускането на подобни брандирани устройства оказва краткосрочно влияние на пазара. Другите два телекома също имаха подобни модели през годините и това показва, че „Виваком“ вече разчита на утвърдени маркетингови похвати в търсенето на нови абонати. Вместо да се опитва отново да прави „тарифна революция“.

Друго оръжие е битката за най-качествена и голяма 5G мрежа. Тук, „Виваком“ се похвали, че планира да достигне 85% покритие на населението на страната до края на 2023 г. Важно уточнение е, че развитието на мобилните кули вече не е в ръцете на самата компания. Те бяха придобити и са ангажимент на саудитската TAWAL от началото на тази година.

Битката е за всеки абонат

Действията на „Виваком“ само затвърждават тенденцията, че на мобилния пазар битката е за всеки абонат между трите оператора. Според данните от годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за 2022 г. потребителите на мобилни гласови услуги са 7.964 млн. и за първи път от няколко години се увеличават. Въпреки всичко, пак говорим за проникване от над 100% спрямо населението.

„Виваком“ успя да премине границата от 3 млн. абоната през 2022 г. Към края на септември миналата година те са били 3.197 млн. показва финансовия отчет на компанията-майка United Group за първите девет месеца. За цялата 2022 г. „Йеттел“ обявява 3.4 млн. мобилни потребителя, а „А1 България“ – 3.77 млн. Постижението на „Виваком“ е, че успява да скъсява разликата с втория оператор. Данните на КРС, които са само за мобилна гласова, показват дори, че двете компании са почти изравнение. В доклада за 2022 г. на регулатора, „Йеттел“ е с дял от 32.1% срещу 31.2% за „Виваком“.

Ситуацията обаче не е толкова добра при приходите. Там „Йеттел“ е лидер с 38%, като „А1 България“ е с 34.2%, а „Виваком“ е едва с 27.8%, показва доклада на КРС за 2022 г. Затова и опитите на последния да привлече повече потребители в по-високите класове планове не е изненада. Стратегията с Unlimited в това отношение дава резултати. Според регулатора, „Виваком“ отчита стагнация при дела на приходите в периода 2019-2021 г., като варира на нива от 25%, но през изминалата се качва на 27.8%.

С други думи, телекомът се опитва да поддържа натиска върху мобилните абонаментни планове. Като вече не може да си позволи по-радикални стъпки, а разчита на периодични промоции и други „кукички“ за печелене на потребители.

The post „Виваком“ отново в атака на мобилния пазар appeared first on TechTrends България.