Индексацията също помага при първите два, въпреки, че през настоящата година, „А1 България“ се въздържа да предприеме „скрита“ такава, за разлика от другите два оператора. В момента тя се оспорва от единия от регулаторите, като стигна дори до Народното събрание. Засега, последствия няма големи, но депутатите косвено заплашиха, че може да се стигне и до „законодателни мерки“ ако не се намери компромис между компаниите и институциите.

Друго голямо перо и ключови моменти в развитието на „А1 България“ през 2024 г., което ще продължим да наблюдаваме са големите 5G проекти. Миналата година бяха подписани първите договори за изграждане на инфраструктура и връзка от пето поколение по някои от ключовите магистрали в страната. За съжаление, това не бяха проектите по Плана за възстановяване и устойчивост, а по друг европейски механизъм – CEF-Digital. По същият беше представен и нов такъв през 2025 г. за 5G модернизация на летището в София, което вече носи името „Васил Левски“.

Отличникът на групата… отново

През последните няколко години, българският оператор е сред основните звена, които допринасят за ръста на приходите на цялата Telekom Austria Group (TAG). Изминалата 2024 г. бележи с това, че „А1 България“ е водещ по този показател. Родният телеком отчита 9.5% увеличение на приходите до 821 млн. евро, което продължава втора поредна година да е рекордна стойност за компанията.

На второ място е хърватското звено с 8.6% ръст, докато местният австрийски пазар стагнира с 0.3% повишение. Общо приходите на TAG нарастват с 5.9% на годишна база, от които 5.6% идват от международните им операции.

Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) на „А1 България“ през 2024 г. се увеличава с 12.2% на годишна база до 341 млн. евро. Средномесечният приход от абонат (ARPU) се увеличава от 7.6 евро през 2023 г. до 8 евро през изминалата година. Този ключов показател в рамките на цялата TAG за последното тримесечие на 2024 г. е 11.6 евро.

По отношение на абонатите, „А1 България“ също отчита позитивни новини. Мобилните потребители се увеличават от 3.776 млн. на 3.847 млн. Това е добро представяне, предвид факта, че компанията като първи GSM оператор, по-скоро е склонна да губи абонати или те да варират през различните периоди в рамките на няколко хиляди разлика. Т.нар. churn rate или процент на отказали се клиенти се запазва нисък – 2%, който продължава да се движи от предплатените SIM карти, при които процентът е 10%.

Ситуацията с фиксирания бизнес на „А1 България“ е по-неясна, поради факта, че компанията спря съобщаването на разбивката на своите абонати. Единствено се публикуват данните за т.нар. „приходно-генериращи единици“ (RGU). В края на 2024 г. те са 1.343 млн., което е ръст от 7.8%, спрямо предходната година, когато са били 1.238 млн.

На крилете на 5G и IT проектите

Освен традиционния бизнес, „А1 България“ отчита добри перспективи по т.нар. IT проекти. Във финансовия доклад на TAG не се конкретизират точно какви, поради факта, че българският телеком е и най-големият системен интегратор в страната. Подчертава се, че има голям ръст на продажба на оборудване през последното тримесечие, което подсказва, че най-вероятно става дума за стартираните големи 5G проекти. Капиталовите инвестиции на „А1 България“ за миналата година се запазват високи – 121.3 млн. евро. Те спадат леко спрямо по-миналата година, когато са 137.5 млн. евро, но са значително по-високи от 2022 г. Тогава са 108 млн. евро.

В края на 2023 г. „А1 България“ влезе в консорциум с Cosmote и Wings за изграждането на 5G магистралната отсечка от София до Велестино, Гърция. Става дума за 450 км отсечка, от които българският оператор ще изгражда 146.5 км на родна територия. Те ще покрият автомагистрала „Струма“ до гръцката граница. Останалите ще се правят на територията на южната ни съседка от Cosmote. Проектът е финансиран по европейския механизъм CEF-Digital и за българската част са заделени 2.1 млн. евро. Като през 2024 г. бяха демонстрирани и първите резултати по българо-гръцката граница.

Тенденцията за подобни проекти с големи мащаби и финансиране ще продължи и през настоящата 2025 г. През февруари, „А1 България“, заедно с летищния оператор SOF-Connect и гръцката Wings ICT Solutions ще модернизират летище „София“ (вече „Васил Левски“) с първата частна 5G мрежа в страната. Целият проект е за 5.921 млн. евро, от които по вече споменатия CEF-Digital ще бъдат осигурени 4.441 млн. евро.

Идва ли краят на индексацията

Хубавите времена може и да свършат за „А1 България“ или поне „отличните“ от последните няколко години. От въвеждането на индексацията на съществуващите договори на база годишната инфлация неизменно във всеки един отчет на TAG присъства уточнението, че ръстът на приходите и печалбата се дължи и на „мерките за запазване на стойността“. Това е корпоративният евфемизъм за индексацията.

През 2025 г. трите телекома могат да коригират цените на база инфлацията, но промените ще са в размер на стотинки, левче при най-скъпите планове. Поради това, два от операторите – „Виваком“ и „Йеттел България“ предприеха едностранна индексация с едномесечно предизвестие. Действието е позволено по Закона за електронни съобщения (ЗЕС), но не и по Закон за защита на потребителите (ЗЗП).

Затова Комисията за защита на потребителите (КЗП) забрани практиката, но съдът на първо четене отхвърли това решение. Всичко стигна до специализирана комисия в Народното събрание, на която депутатите просто дадоха още един шанс на регулаторът и операторите да се разберат, преди да правят законодателни промени. „А1 България“ за момента не влезе в тази полемика и дори изпрати съобщение на абонатите си, че няма да променя цените.

Върховният административен съд (ВАС) окончателно попарва надеждите за подобна индексация, като отхвърля жалбата на „Виваком“ и приема наложената забрана на КЗП. Магистратите постановяват, че подобни действия увреждат сериозно икономическите интереси на потребителите, тъй като те рефлектират върху тяхното финансово състояние. Поради факта, че „Виваком“ е сред най-големите телеком предприятия в страната, съответно то покрива широк кръг от потребители.

„А1 България“ може би излиза най-чист от цялата ситуация. Защото с решението на ВАС срещу „Виваком“, подобна ще е ситуацията и с индексацията на „Йеттел“. Въпреки това, в следващите финансови отчети ще бъде интересно да се проследят движенията на приходите и печалбата през 2025 г., след като през настоящата година няма да има голяма индексация.

The post „А1 България“ през 2024 г.: Стабилен ръст и 5G проекти appeared first on TechTrends България.

Операторите получиха своето „сладко“ отмъщение за отпадналите проекти, които трябваше да изпълнят при първоначалните корекции на Плана. Тяхното предупреждение, че изграждането и оперирането на държавната мрежа от публична компания ще бъде санкционирано от Брюксел също остана нечуто. Телекомите получиха така желаните честоти, въпреки отпадането на 5G магистралите, при това на обещаните ниски цени.

Горчивината обаче остава, защото двата проекта (почти обединени като един след трансформацията) ще трябва да се изграждат от операторите, но в опасно кратки срокове, което може да компрометира всичко. Компаниите получиха европейски финансиране по друг механизъм (CEF-Digital) за изграждане на 5G магистрали. Те обаче са само частични и ще покрият само западните трансгранични коридори, но не напълно и ключови възли като АМ „Тракия“ и АМ „Хемус“.

Замразяването на парите по втория транш се дължи на продължаващата политическа нестабилност, а целият План се използва във всяка една от честите вече предизборни кампании. На някои места, проблемите са с липсата на законодателни реформи, на други – изоставане със сроковете.

При телеком проектите на НПВУ ситуацията за последните няколко години е горе-долу следната. Преработеният план в последния момент не е координиран с операторите, отпадат добри и практични идеи, а останалите са формирани така, че да бъдат изпълнени трудно, заради протакването и намаляващите срокове или са заплашени от блокиране от страна на ЕК. Нещата се поправят в движение, а оставащото малко време за изпълнение не дава гаранция, че ще бъдат завършени. Половината от ангажиментите като реформи и законодателни промени са изпълнени. Но другата половина може да компрометират проектите, защото ще поставят под въпрос спазването на сроковете.

(Пред)последните промени

Версията, която беше предадена официално към ЕК през април 2022 г. включваше два проекта с по равно финансиране от по около 315 млн. лева. Първият е за цялостна модернизация и надграждане на държавната Единна електросъобщителна мрежа (ЕЕСМ, позната и като НАМДА). Вторият е за разгръщане на онлайн свързаност в слабонаселените региони, познат и като „селски интернет“.

Разговорите с Брюксел водят до нова преработка на проектите, заради прекомерно голямата роля на този свързан с ЕЕСМ. Парите за т.нар. „селски интернет“ са разширени до 469.9 млн. лева, като целта е да се развият мрежи с много висок капацитет (VHCN). Вторият проект е вече за развитие на държавната опорна мрежа, която да обхване всички областни центрове. Средствата предвидени за нея са 162.5 млн. лева, като още 1.3 млн. лева са предвидени за информационни и комуникационни дейности.

При първоначалната версия на НПВУ от 2020 г. проектите са пет, като към горните два са предложени още споменатите 5G магистрали, които да покрият с високоскоростна мобилна връзка основните транс-европейски коридори (АМ „Тракия“, АМ „Хемус“, АМ „Европа“ и др. първостепенни пътища), модернизиране на базови станции със соларни панели и ваучери за потребители за 5G устройства и услуги. Последната идея отпада при последващата ревизия през октомври 2021 г., а останалите два – в завършения вид на НПВУ подаден през април 2022 г.

Основните реформи и законодателни промени първоначално предвидени са промяна на таксите за радиочестоти, освобождаване на спектъра в 700MHz и 800MHz, намаляване на административната тежест и разширяването на достъпа при изграждане на мрежова инфраструктура.

Най-трудна от всички се оказа освобождаването на честотния спектър в 700MHz и 800MHz, който се държеше от Министерство на отбраната. За него спорове между регулатори, телекоми и военни се водеха в продължения на десетилетия. Вкарването им като изискване в НПВУ засили диалога между всички замесени страни и доведе до разпределението на честотите в края на 2023 г. Още година по-късно, почти целия радиочестотен спектър предназначен за телекомите е разпределен между трите основни играча.

Промените в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ) обаче не са реализирани. Те са необходими да се съкратят сроковете за изграждането на опорна мрежа, което е необходимо при останалите след промените два проекта по НПВУ.

5G план без цялостен 5G проект

Не толкова гладки са нещата с оцелелите след промените два проекта. Веднага след входирането на ПВУ в ЕК, телекомите обявиха, че ще обжалват отпадането на 5G магистралите пред Брюксел. Един от аргументите за това е, че една от основните цели на самия План е да засили разгръщането на пето поколение мобилни мрежи. Модернизацията на инфраструктурата към 5G се забави, заради пандемията в Европа и затова Брюксел създаде перото за „Дигитална свързаност“. Отпадането на изграждането на високоскоростна мобилна връзка на основните магистрали премахва 5G проекта от българската версия на ПВУ.

Спасителният компонент за Плана се оказват законодателните реформи заложени в него. Телекомите изразиха опасения тогава, че отпадането на единствения 5G проект ще направи част от предвидените промени излишни. Държавата обаче ги изпълнява в края на 2023 г. и така София може да каже пред Брюксел, че е подпомогнала чрез НПВУ изграждането на мобилни мрежи от пето поколение. Макар и без да е осигурила финансиране за конкретни проекти, свързани пряко с новата технология.

Останалите такива в Плана обаче остават ключови, защото сега над 630 млн. лева се разпределят само между двата оцелели след редакциите. Дейностите по тях са сходни, като и двата предвиждат изграждане или надграждане на фиксирани мрежи с опция за 5G връзка в страната. Ако един от тях отпадне или не се реализира целият ПВУ може да се окаже заплашен, заради изискването на ЕК 21.46% от средствата да се разпределят за дигитална трансформация.

Две в едно, но не съвсем

Окончателната версия на Плана оставя два проекта – този за модернизация на ЕЕСМ, който е под опеката на Министерството на електронното управление (МЕУ) и по-конкретно на и за „селския интернет“, който попада в юрисдикцията на Министерството на транспорта и съобщенията (МТС). Те обаче имат една скрита цел – максимално разгръщане на държавната мрежа. Идеята е, с проекта за модернизация на ЕЕСМ да се подменят основните трасета и да се разширят до главните населени места, а със селския интернет да се създадат допълнителни „възли“. Преди по този начин беше частично разширена държавната мрежа точно с европейски средства за развиване на връзка в труднодостъпни региони.

МЕУ поддържа тази инициатива, за да може напълно да подмени и разшири ЕЕСМ. Затова и до втората половина на 2023 г. двата проекта бяха предвидени да се правят от държавно дружество. Изградената инфраструктура от своя страна може  да се ползва за нуждите на институциите, но с опция част от капацитета ѝ да се предоставя на малките оператори, които да създадат виртуална мобилна услуга (MVNO). С което да се създаде ефективен държавен телеком, което макар и да беше хипотетична ситуация, можеше да се реализира. Поне на първо време.

Още от самото начало телекомите алармираха за две неща. Първото е, че дори и да се реализира, ще са необходими огромни последващи инвестиции за поддръжка, както и огромен технически и експертен ресурс за експлоатацията на мрежата. Нещо, с което държавата просто не разполага. Крайният резултат щеше да бъде изградена инфраструктура, която постепенно да запада от липса на поддръжка.

Праволинейният Брюксел

Вторият проблем, за който предупредиха телекомите е, че така развит проекта за ЕЕСМ може да бъде възприет от ЕК за държавна помощ и ще трябва да отпадне. Ако беше спазен предходния вариант на НПВУ, според който държавната мрежа щеше да получи само 15% дял от всички средства, идеята за нейната модернизация можеше да мине. Но не и във версията, която се представя пред Брюксел, когато тя съставлява 50% дял от предвиденото финансиране и потенциално останалите 50% като прикрито такова.

Затова не е изненада, когато през втората половина на 2022 г. от ЕК съобщават на българското правителство, че модернизацията на ЕЕСМ ще мине за държавна помощ. В опит да се спасят парите по Плана, двата проекта търпят изменения, за да отговарят на изискванията на Брюксел.

Първата голяма промяна е редуцирането на парите за държавната мрежа и вместо 316 млн. лева, сега са 162.5 млн. лева, останалите 469.9 млн. лева отиват за „селския интернет“. Втората промяна е, че правителството ще закупи само активното оборудване за модернизацията на ЕЕСМ и за „селския интернет“. За него ще отговаря Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ (ИАИЕУ), което е под шапката на МЕУ. Физическата инфраструктура ще се полага от телекомите, като операторите са обещали да заделят капацитет (примерно, един сноп от оптичните кабели), които ще се ползват само от държавата.

Тези промени може да звучат доста невинно и на пръв поглед лесни за разработване, но не е така. Източници от телекомите обаче дълбоко подчертават, че това е много амбициозен план. В него се предвижда изграждане или надграждане на над 7 хил. км оптична инфраструктура, което е „безпрецедентно като мащаб за България“. Операторите трябва в рамките на година да покрият значителна част от страната, която не включва големите населени места, където такава мрежа вече съществува.

Въпреки това, след години на прекрояване на НПВУ в частта за „Дигитална свързаност“, България най-накрая има зелена светлина да започне проектите. Първите обществени поръчки ще бъдат пуснати от двете министерства от началото на 2025 г. и трябва да бъдат затворени през април. След което, операторите ще имат само около 14 месеца за изпълнението им, вместо близо три години според първоначалните планове.

Участието на телекомите

Засега две от телеком групите публично потвърдиха, че ще участват в поръчките по НПВУ. „Виваком“ заедно с инфраструктурното подразделение на United Group – United Fiber, както и „Йеттел“ с мрежовото CETIN България, потвърдиха пред TechTrends готовността си за включване в проектите, докато от „А1 България“ не отговориха на изпратените им въпроси.

„Към днешна дата, срокът е предизвикателен за реализацията на такъв мащабен проект, но с оглед на неговата значимост, ние вярваме, че всички изпълнители ще направят възможното той да бъде реализиран“, коментират от „Виваком“.

„Към днешна дата, срокът е предизвикателен за реализацията на такъв мащабен проект, но с оглед на неговата значимост, ние вярваме, че всички изпълнители ще направят възможното той да бъде реализиран“ Виваком

„В момента, „Йеттел“ с CETIN сме в процес на анализ на потенциалните региони, в които ще бъдем най-ефективни с оглед краткия срок, обема и съответно къде бихме могли да осигурим максимално покритие с най-високо качество“, коментират от „Йеттел България“. Което може да се преведе, че двете компании от групата на PPF Telecom ще потърсят тези региони в поръчките, които могат да се реализират най-реалистично предвид краткия срок.

„В момента, „Йеттел“ с CETIN сме в процес на анализ на потенциалните региони, в които ще бъдем най-ефективни с оглед краткия срок, обема и съответно къде бихме могли да осигурим максимално покритие с най-високо качество“ Yettel България

Според източници на TechTrends първоначалната реакция на операторите е да не вземат участие в проектите, нещо като „сладко отмъщение“ за 5G магистралите. Или най-малкото подобни действия са били обсъждани. От една страна компаниите вече се сдобиват със „сладката част“, след като получават заветните честотни ресурси на по-ниски цени, както им беше обещано. Както и разпадане на идеята за създаване на „държавен телеком“.

От друга страна, източниците на TechTrends подчертават, че отпадането на проекта за модернизация на ЕЕСМ в неговия изцяло държавен вид, „отпушва“ целия процес и работа по Плана. Това се случва, защото МЕУ вече не участва толкова активно и всичко е повече в ръцете на МТС. От транспортното министерство се оказват по-сговорчиви с операторите, като предпочитат те да изпълнят проекта и не настояват всичко да се прави от държавата. Уговорката между МТС и телекомите в момента е вече споменатото изграждане на мрежата от вторите и да резервират част от капацитета за ползите на държавата. Без да се прави паралелна инфраструктура или тя да се полага от публично дружество.

Капанът със сроковете

След като двете страни си стискат ръцете експертите от транспортно министерство започват работа по развитие на проекта за „селски интернет“, в който ще се полагат кабели, както и същото и за ЕЕСМ. Това е доста трудна задача, защото вече има солидно натрупване в забавени срокове. България подава последна своята финална версия на Плана от всичките държави-членки. Това се случва през април 2021 г., докато през октомври същата година, Гърция например вече получава първия транш по него. Но без да осъществи необходимите за него реформи, с което си навлича малко гнева на ЕК и прави Брюксел по-чувствителна с темата за законодателни промени заложени от всяка държава.

Работата по НПВУ в частта за дигитална свързаност обаче продължава да буксува до втората половина на 2023 г., заради разногласията с държавната мрежа. Така са изгубени две пълни години от предвидените четири и половина за развитие на проекта. Например по график, първите обществени поръчки трябва да стартират в началото на 2022 г., а първите дейности по планиране и изграждане в края на същата година. Така, вместо три години и половина за разгръщане на „селския интернет“, в момента операторите ще разполага само с 14 месеца, 18 ако броим и срока за обществените поръчки.

По информация на TechTrends, МТС е приключила определянето на т.нар. „бели петна“ на покритието и вече ги е публикувала официално. Вече се подготвят обществените поръчки и тепърва ще има яснота кога ще започнат реалните строително-монтажни дейности, докато сроковете все повече се свиват. Очакванията са това да се случи през средата на 2025 г.

Времето е доста малко и тези срокове ще „са на ръба“, по думи на източници от индустрията. Те, дори саркастично коментират: „Преди време им се смеехме (на държавните институции – бел. ред.) как ще трябва да вземат всички багери в страната, за да прокопаят мрежата, ама сега на нас ще ни трябват“.

Последният елемент са промените в ЗУТ и ЗЕСМФИ, които ако не бъдат приети в следващите месеци, най-вероятно ще направят сроковете невъзможни за реализиране. В общественото обсъждане за поръчките, CETIN България предлага да се удължи времето за изпълнение при необходимост, МТС го отхвърля, като напомня, че то е фиксирано от Европейската комисия и обвързано с плащанията по Плана. „Виваком“ от своя страна се опитват да прокара промените в ЗЕСМФИ, които да направят проектът осъществим. Тази позиция се заявяват и официално:

„За да се случи това, е необходимо да се предприемат ключови мерки за облекчаване изграждането на инфраструктурата, като се съкратят максимално сроковете за съгласуване и издаване на разрешения за строеж“, коментират официално от „Виваком“ пред TechTrends.

„За да се случи това, е необходимо да се предприемат ключови мерки за облекчаване изграждането на инфраструктурата, като се съкратят максимално сроковете за съгласуване и издаване на разрешения за строеж“ Виваком

Телекомът от своя страна се опитва да трансформира липсата на промени в законодателството като форсмажорно обстоятелство. С което операторите да се оправдаят при неизпълнение навреме на поръчките. МТС също отхвърля това предложение, като казва, че промените в ЗЕСМФИ не касаят пряко процедурите, въпреки, че значително ще улеснят изпълнението им. Министерството директно казват на операторите „да преценят възможностите си за изпълнение“.

5G магистрали вече на парче

Докато часовникът тик-така за НПВУ, България все пак ще разполага с 5G магистрали, макар и частично. Освобождаването на честотите в 700MHz и 800MHz позволяват на операторите да кандидатстват за финансиране през други европейски фондове и механизми. Един от тях е Механизмът за свързване на Европа на Европейския съюз – CEF-Digital. Първият проект е на „А1 България“ и гръцката Cosmote и носи обозначението 5G SEAGUL.

Той предоставя непрекъсваеми мобилни скорости от пето поколение на разстояние от близо 450 км между София и Велестино. Това покрива значителна част от пътя между българската столица до гръцката Атина. Cosmote ще покрива 300 км магистрала в южната ни съседка, докато останалите 146,5 км ще се изградят от „А1 България“ и ще обхванат цялата изградена до момента дължина на АМ „Струма“.

Важен елемент е непрекъсваемостта на връзката, която се осигурява и през самата граница на ГКПП „Кулата“ – „Промахон“. Двата телекома демонстрираха завършването на първия етап от проекта на 24 април 2024 г., който предоставя трансгранична връзка около самия пропускателен пункт. На него връзката се осигурява с честоти от 3.6GHz за по-голям капацитет, а по самата магистрала – в 700MHz. 5G SEAGUL трябва да бъде завършен напълно през 2025 г. и е първия подобен проект на Балканския полуостров.

„А1 България ще използва за по-голямата част от отсечката между София и Кулата в спектъра 700MHz, защото той предоставя по-добро покритие по протежение на магистралата и по-ниска латентност“, коментира Живко Ковачев, директор „Конвергентна мрежа и услуги“ в „А1 България“ при представяне на отсечката в началото на април.

Отново в края на април беше обявен стартът и на втори подобен проект по механизма CEF-Digital. Той ще свърже София със сръбския Димитровград през ГКПП Калотина, но засега ще включва само подобряване на оптичната свързаност, с цел развитие на 5G връзка след това. Трасето реално, ще осигури интернет връзка по изградената част на АМ „Европа“. Проектът се казва 5G Balkans и се изпълнява от българските и сръбски звена на CETIN и Yettel.

Последният проект по CEF-Digital, който е в ръцете на „Виваком“, е за „непрекъснато 5G покритие за свързана и автоматизирана мобилност (т.нар. CAM) по коридора Ориент/Източно-Средиземноморски в трасето между Гърция, България и Турция“. Последният по принцип включва почти всички магистрали и пътни артерии по линиите ГКПП Калотина-София, ГКПП Кулата-София, София-Видин и София-Пловдив-Свиленград. В наличната информация се говори най-вече за първите две отсечки, които вече се разработват от другите два телекома. Възможно е „Виваком“ да прави 5G мобилната свързаност при ГКПП Калотина-София, но и да включва част или напълно някое от другите две направления. Във всички случаи, няма да се покрие напълно АМ „Тракия“ или АМ „Хемус“ с тях.

Сладко-горчивият привкус

Въпреки „сладкото отмъщение“ на операторите, то е с леко горчив привкус. Телекомите все пак получиха заветните честоти, някои от тях след десетилетия на разправии и преговори. Цените за лицензите бяха намалени. Материализираха се предупрежденията, че модернизацията на ЕЕСМ в предвидените в Плана мащаби ще бъде възприета от ЕК за държавна помощ и проектът беше спрян в този му вид.

В крайна сметка операторите ще полагат инфраструктурата за „селския интернет“ със заделен капацитет за държавната мрежа, както и самата ЕЕСМ. Както и засега осигуриха три проекта за 5G магистрали, които да бъдат съфинансирани от Европа. Не всичко е само „шоколад и бонбони“ обаче. Телекомите ще трябва да изградят проекта за „селски интернет“ при все по-свиващи се и граничещи с невъзможност срокове.

Това поставя под въпрос дали изобщо те могат да бъдат реализирани. Ако бъде изпуснато европейското финансиране, най-вероятно парите по проектите ще трябва да бъдат компенсирани изцяло от държавния бюджет. Или от компаниите, чрез неустойки, заради закъснения, поради кратките срокове.

Индикациите за цялостен провал на Плана вече се натрупват. България все още не е получила второто плащане, а по график трябва да е на четвъртото. Дори второто е под въпрос и вече има предупреждения от официални лица в Брюксел, че може да бъде редуцирано. Като към момента то дори е блокирано. Някои обновени енергийни проекти още не са представени пред Европейската комисия, а законодателни реформи висят „на трупчета“ от едно Народно събрание към друго.

Относно 5G магистралите ситуацията също е със своите плюсове и минуси. Връзка от пето поколение ще има само в рамките на 189 км магистрален път – 143 км АМ „Струма“ и 46.5 км АМ „Европа“ (София-Калотина – бел. ред.), както и потенциална, но засега неназована част от „АМ Тракия“. Докато първоначалната версия на ПВУ предвиждаше покритие да се изгради по основните за България – АМ „Тракия“ и в АМ „Хемус“ (общо двете са 551 км) + АМ „Европа“ и други пътни възли, които не са магистрали. Засега първата ще се прави частично, а втората ще почака (по навик), което ще е изпусната възможност за страната ни вече да разполага с напълно свързани магистрали в Европа. Все пак ще има 5G връзка, но със забавяне и може би частично.

The post „Сладко-горчивото отмъщение“ за 5G магистралите appeared first on TechTrends България.

Новината до голяма степен е очаквана, но както винаги се очертава да има своите нюанси. От МС обвързват предоставянето на честотите с отпускането на стотици милиони евро по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), въпреки че почти няма проекти, които да ги ползват. Самите телекоми имат някои резерви относно санитарните зони около военните обекти и възможността за разгръщане на национално покритие.

Изоставането по ПВУ наложи форсиране на разпределението им към операторите, което показва директното издаване на лицензи. Последното е, че телекомите получиха компенсация, за отпадналите от Плана проекти със значително намалени лицензионни такси за честотите.

Във всички случаи процедурата вече е задействана. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) вече директно обяви отпускането на разрешителни за по три ленти по 2x10MHz в двата спектъра – 700MHz и 800MHz. Компаниите, които могат да ги заявят са ограничени органично само до трите действащи мобилни оператора.

Заветният спектър

Първоначално, КРС се опита да предостави само част от спектъра на операторите, без да налага освобождаването му от военните. Наличният ресурс е крайно недостатъчен. Трите оператора щяха да получат много къси ленти от по 2x5MHz, които не са подходящи за разгръщане на 5G и 4G сигнал. Или трябваше само един или два от трите телекома да разполага с пълен такъв. Компаниите бяха твърдо против и за двата варианта.

По време на обществените обсъждания в първата половина на годината се включва и телеком вендорът Ericsson, който потвърждава тезата, че единственият начин за ефективно изграждане на 4G и 5G мрежи е да се предоставят ленти 2x10MHz. Така стигаме до тестовете от началото на 2023 г. проведени заедно с МО. Военните определят доста големи санитарни зони и в документите на КРС е записано, че те ще възпрепятстват осигуряването на национално покритие. За да бъде постигнато такова, операторите ще трябва да използват друг спектър, за да се избегнат смущенията в комуникационното и радиолокационно оборудване на армията.

Според източници на TechTrends, това се оказва вододел в преговорите между МО и телекомите. Точно тези честоти трябва да осигурят национално покритие, заради техническите си възможности за далечно разпръскване. Тезата на операторите е, че санитарните зони трябва да се редуцират. Информация дали, как и какъв консенсус е постигнат за момента няма. Факт е, че първо МС обявява, че МО и телекомите са подписали окончателно споразумение, второ, че КРС започва процедура по предоставяне на три ленти по 2x10MHz в 700MHz и в 800MHz. Това означава, че военните са се съгласили да освободят честотите.

Резервираност и промоции

Обявлението на МС се оказва публикувано прибързано, за да може да се премахнат всички пречки за усвояването на парите по ПВУ. Бързането на правителството за предоставянето на честотите също създава дискомфорт сред операторите, според източници от индустрията.

Последният аспект са намалените цени на еднократните разрешителни, които телекомите получиха. Те също бяха заложени като изискване в ПВУ, но влязоха в сила в началото на годината. Промоцията е с 40% намаление за MHz и според новите тарифи България ще получи 172.8 млн. лева. Ежегодните лицензионни такси остават непроменени и постъпленията в държавния бюджет при тях се очаква да бъде около 7.8 млн. лева. Новите разрешителни са за срок от ползване от 20 години, за което време от годишните тарифи ще се акумулират общо около 156 млн. лева.

В общественото обсъждане от пролетта, телекомите дори настояват за допълнителна отстъпка, която да ги компенсира за санитарните зони. Въпросът е формулиран от самата КРС, което предполага, че регулаторът се опитва по всякакъв начин да угоди на всички страни. Не се посочва конкретната отстъпка, може да се предположи, че сигурно ще става въпрос на база на това колко територия заемат санитарните зони спрямо националното покритие.

Всичко е (почти) по план

В съобщението на МС се обвързва освобождаването на честотите със средства за усвояване от ПВУ в размер на 748.8 млн. евро. Кабинетът не дава конкретика за точните проекти. Предвидените такива за изграждане на 5G магистрали отпаднаха, както и още няколко по-малки. Парите по перо „Дигитална свързаност“ в размер на 630 млн. лева в момента са разпределени само между два проекта – единият за „селски интернет“ и втори за модернизация на държавната оптична мрежа (ЕЕСМ).

Въпреки, че проектите, които трябваше да се възползват от тези честоти отпаднаха, се оказва, че освобождаването им е част от мерките заложени в самия ПВУ. Поне това е записано в официалния документ предаден през 2022 г., който механично е прехвърлил доста от нещата от преходната версия от година по-рано. Така, телекомите ще получат 700MHz и 800MHz на по-ниски цени, както е предвидено в Плана, но не и проектите, които бяха определени и правени за тях.

Предвид голямото забавяне на ПВУ от страна на България, властите сега бързат с освобождаването на спектъра. Целта е преди края на 2023 г. честотите да бъдат окончателно разпределени на операторите. Бързите действия на регулатора подкрепят тази теза. Самите телекоми също обявяваха нееднократно в официални документи (финансови отчети), че очакват до края на годината да получат допълнителните честоти. Което поставя под въпрос тезата, че операторите не са доволни от това бързане, предвид факта, че разпределението е очаквано и потенциално планирано като разходи.

С търг или без

Въпросът дали ще има търг или не е свързан с успеха на директното издаване на лицензите. В документите за ПВУ е изрично записано, че трябва да се организира пълна процедура по наддаване, за да бъде разпределен радиоресурса. Както и честотите да обхващат три ленти по 2x10MHz и в двата спектъра и те да бъдат предоставени на настоящите три мобилни оператора.

Исторически КРС предпочита практиката за директно предоставяне на телекомите. При разпределението на 3.6GHz един от операторите обжали тази идея и заяви готовност за търг. След кратка драма, се получи наддаване, в което бяха разменени местата на компаниите в спектъра.

Дали сега ще се повтори тази ситуация зависи най-вече от един технически фактор. Ако операторите видят потенциални смущения в някоя от лентите, то тогава тя ще бъде по-малко предпочитана. Яснота по този въпрос ще имаме след приключване на общественото обсъждане и заявения от операторите интерес към конкретни ленти. Трябва да се вземе предвид, фактът, че спектърът е малък, лентите също, като санитарните такива ще бъдат премахнати. Двойното използване с военните също може да породи някои технически презастраховки. Но ако няма борба за конкретни ленти, то тогава радиоресурсът ще може да бъде разпределен директно без търг.

КРС подкрепя тезата, че честотите трябва да се предоставят на трите оператора, което предполага да се изключат потенциални външни участници. Регулаторът се аргументира с историческите проблеми на алтернативните мобилни доставчици, както и, че за да има пълноценно разгръщане на 5G, честотите в 700MHz и 800MHz трябва да се комбинират с такива в спектрите 3.6GHz и 26GHz. Те вече са поделени между трите телекома.

С което слагаме началото на края на дългогодишната драма с освобождаването и усвояването на този ключов за мобилните технологии ресурс. Телекомите и МО заровиха томахавката и си стиснаха ръцете, а КРС стартира процедурата по тяхното разпределение, в което само трите настоящи оператора ще могат да участват. Веднъж предоставени, това ще нареди напълно пъзела в радиоефира на мобилните оператори, а те за първи път в историята ще имат такова изобилие от честотен ресурс.

The post Дългоочакваният край на драмата с честотите в 700MHz и 800MHz appeared first on TechTrends България.

За тяхното освобождаване, телеком секторът работи неуспешно повече от десетилетие. Причината е, че тези честоти се използват все още от военните и държавните институции и тяхното предоставяне на операторите е проблемно. Едва покрай пандемията и разгръщането на 5G мрежите, Министерството на отбраната, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и телекомите успяха да намерят общ език в решаването на проблема.

Едно от условията, които компаниите поставиха беше да се направи ново понижение на лицензионните такси. Всъщност това искане беше поставено „в движение“ след като правителството на Кирил Петков измени Плана за възстановяване и устойчивост и ефективно премахна всички проекти на телекомите. Затова последните поискаха като компенсация поредно понижение на лицензионните такси.

Колко ще струва ефира

Свалянето на цените на разрешителните все пак се случи няколко дни преди поредните предсрочни избори в страната. Министерски съвет одобри внесеното от КРС предложение от началото на 2023 г. еднократните такси за лицензите да поевтинеят с 40% от 120 хил. лева за MHz на 72 хил. лева за MHz.

Ако се разпредели целият спектър в 700MHz и 800MHz държавата ще получи според новите тарифи 172.8 млн. лева. Без промяната, операторите трябваше да платят около 242 млн. лева или разликата е около 70 млн. лева. Годишните такси остават непроменени и при тях очакваните приходи са около 7.8 млн. лева на година. Предвид, че новите разрешителни се издават вече за 20 години, за целия период КРС трябва да прибере в националния бюджет 156 млн. лева.

Има една уловка обаче – все още няма публична информация дали Министерство на отбраната и телекомите са извършили успешно тестовете в 700MHz и 800MHz. Двете страни трябва да определят дали ще има смущения в района на военните бази при разгръщане на мобилна мрежа, както и дали ще проработи идеята с налагането на санитарни зони около съответните обекти. Това е условието на МО да отпусне целия спектър, защото ако военните преценят, че дори със санитарни зони е прекалено рисково то тогава те няма да го освободят напълно.

Посрещане на нож

Решението на регулатора, а впоследствие и на служебния кабинет на президента Румен Радев е посрещнато на нож от редица критици. В известна степен то се използва и като предизборен инструмент, тъй като е прието в последния момент (29 март) на последното заседание на МС преди вота на 2 април.

Основните критики са няколко. Първото е, че фискалната ситуация в страната изисква максимална събираемост на таксите и подобни намаления не идват в правилния момент. Второ, телекомите вече получиха едно намаление на лицензионните такси, което беше тяхното условие за разпределянето на спектъра в 3.6GHz. Трето, операторите получават субсидии при високи цени на тока, както всички големи предприятия. И на последно място – трите телекома въведоха силна индексация на своите цени по потребителските договори, заради високата инфлация.

Всичко това, предполага, че компаниите би трябвало да имат достатъчно механизми, за да осигурят достатъчно средства за по-големи инвестиции. Освен това, финансовите им резултати от 2022 г. (за някои през по-голямата част от периода) са стабилни и за трите компании и с добри темпове на растеж.

Спектър срещу магистрали

Щедрият жест на държавата има своето обяснение. Това е компенсацията, за която се договориха операторите, КРС и правителството на Кирил Петков след като беше напълно преработен Плана за възстановяване и устойчивост. Информацията беше споделена от източници от индустрията на TechTrends още през ноември, но тогава нямаше пълната конкретика. В окончателният му вариант, който беше предаден в Брюксел, отпаднаха два големи проекта, които включваха изграждането на 5G инфраструктура по основните магистрали.

Т.нар. 5G магистрали трябваше да получат между 148 и 175 млн. лева, в зависимост от версията на Плана. Имаше още един проект за 60 млн. лева, според който телекомите трябваше да модернизират част от отдалечените си базови станции със соларни панели и така да заменят дизеловите генератори.

Всички средства обаче бяха пренасочени в последния момент към модернизирането и надграждането на държавната оптична мрежа ЕЕСМ и т.нар. „Селски интернет“. Последното е програма за осигуряването на високоскоростна онлайн връзка в отдалечените региони. При последното ѝ провеждане тя отново се използваше за надграждане на ЕЕСМ.

Окончателното разпределение

Решението за новите тарифи за 700MHz и 800MHz най-вероятно ще влезе в сила. Окончателното разпределение също така ще зависи повече от проведените съвместни тестове между МО и операторите. Настоящата 2023 г. се очертава да бъде годината, в която телекомите да получат почти всички налични и необходими честоти. На финалната права е последното преразпределение в 1 800MHz. Скоро се очаква това да се случи с целия спектър в 26GHz.

Появи се спънка при 5G честотите в 3.6GHz след като съдът върна решение на КРС за преразглеждане от регулатора. Макар, шансовете за обявяване на търговете от 2021 г. да изглеждат минимални, това е последната възможност на малките оператори да изградят виртуални мобилни услуги. Затова темата с честотите ще продължи да бъде най-горещата такава в телеком сектора в страната. Поне в рамките на една, максимум две години.

The post Радиочестоти на промоция – новите цени за 700MHz и 800MHz appeared first on TechTrends България.

Новата 2023 г. ще бъде и силно трансформираща за „А1 България“. Причината е, че се планира през настоящия период да бъде отделена мобилната мрежа (кулите най-вече) в дъщерна компания на ниво група. Решението е взето от Telekom Austria Group, което включва и малко структурни промени в борда на директорите. То беше обявено накратко седмица преди публикуването на финансовите резултати.

Към това добавяме поредната индексация, която трите оператора предприеха в България, заради инфлацията. Позитивните новини са, че засега прогнозите са повишаването на цените и разходите на телекомите да отслабне през 2023 г. Има развитие и по т.нар. 5G магистрали, като „А1 България“ заедно с няколко гръцки телекома ще изграждат връзка от пето поколение по АМ „Струма“ от София до Атина в т.нар. българо-гръцка връзка 5G SEAGUL.

Стабилните резултати

Приходите на „А1 България“ се увеличават с 11.5% на годишна база за цялата 2022 г. Те вече достигат 640.4 млн. евро. От компанията-майка коментират, че това се дължи най-вече на наложените нови 5G тарифи, индексацията и добавянето на нови услуги към вече съществуващите. В същия момент печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) расте също стабилно – с 16.5% до 254.4 млн. евро.

„А1 България“ придоби през изминалата година системния интегратор „СТЕМО“, с което реално се превърна в един от най-големите играчи на този пазар. Ефектът от сделката даде резултати още в рамките на 2022 г. Тя допринася за 7.6% от ръста на приходите на телекома за периода.

Прави впечатление, че последното тримесечие на „А1 България“ е доста по-силно от останалите. Приходите нарастват с 23% до 186.8 млн. евро, докато EBITDA скача с впечатляващите 26.5% на годишна база до 63.8 млн. евро. Всичко това идва на фона на покачващи се оперативни разходи. За пример са дадени тези за ел. енергия, които през 2022 г. се покачват с 41%.

Годишните резултати дават и по-плътна представа за абонатите на различните услуги по сегменти. Въпреки, че в таблицата на Telekom Austria Group по неизвестни причини са заличени точно кои числа за кое са, на база на предходните отчети може да свържем стойностите.

Мобилните абонати се увеличават до 3.770 млн. през 2022 г., като година преди това са били 3.745 млн. Ситуацията е доста положителна и при фиксирания сегмент. Потребителите на платена телевизия се увеличават с 6.5% до 604 хил., а тези на фиксиран интернет с 3.8% до 518 хил. Средномесечният приход от абонат (ARPU) за цялата година се увеличава минимално спрямо средата ѝ от 6.9 на 7 евро. Отписването на абонати също расте, макар и незначително до 1.8%. В годините преди пандемията този показател беше над 2%.

Плодовете на 5G мрежата

А1 България“ инвестира значително в модернизация на своята мобилна мрежа към пето поколение (т.нар. 5G). Затова, капиталовите инвестиции (CAPEX) се запазват сравнително с минимално увеличение от 102.9 млн. евро на 108 млн. евро на годишна база. Трябва да се отбележи, че през 2021 г. те скачат двойно спрямо пандемичната 2020 г., когато са били 57 млн. евро.

Още от пускането на своята 5G мрежа, операторът разчита на физическата подмяна на оборудването. Докато останалите два телекома – „Виваком“ и „Йеттел“ заложиха първоначално на софтуерна модернизация чрез DSS технологията. След това приложиха комбиниран подход, който включва постепенна подмяна и софтуерния ъпгрейд. Това оказва влияние върху качеството на връзката и според изследването на Opensignal, „А1 България“ предоставя най-бързите скорости в мобилните мрежи в страната. Това се постига и до голяма степен с модернизацията и на опорната инфраструктура, което позволява пускането на самостоятелна 5G услуга (т.нар. 5G SA). Процесът беше завършен миналата есен.

През изминалата 2022 г. беше изменен Плана за възстановяване и устойчивост на Европейския съюз (ЕС). От него беше изваден проекта за изграждане на 5G връзка по магистралната мрежа на България, известен в сектора под жаргонното определение „5G магистрали“. Това предизвика известен разлом между трите телекома и тогавашното правителство на Кирил Петков.

„А1 България“ все пак ще развиват подобно решение, но чрез друг финансов инструмент на ЕС. Преди дни, телекомът обяви, че ще изгражда българската част на инфраструктурата по коридора 5G SEAGUL, който свързва Атина и София. Проектът е на стойност от 22.48 млн. лева, като „А1 България“ ще осигури половината средства, а останалите ще дойдат по Механизма за свързване на Европа. Преди да отпадната 5G магистралите се очакваха тези пари да покрият само пограничните региони, а не целия маршрут. Сега, Брюксел ще осигури финансирането за 5G свързаност на половината АМ „Струма“.

Отделяне на кулите

Друга ключова промяна, която ще засегне „А1 България“ идва на групово ниво. Telekom Austria планира до края на 2023 г. да отдели всичките си мобилни мрежи в отделно звено. То ще се казва TowerCo и подобно на настоящата група ще бъде листнато на Австрийската фондова борса. Всички настоящи акционери в Telekom Austria Group ще получат кореспондиращите им дялове в новата компания. За момента се говори основно за кулите и клетките, без да се споменава опорната мрежа.

Българският телеком е с втората по големина инфраструктура в групата. „А1 България“ разполага с 1 750 обекта в урбанизирани зони и 700 кули извън населените места. Това формира около 20% от цялото подобно оборудване в групата. Австрия е лидер с 45% дял, а най-малко мобилни станции има в Северна Македония – едва 500.

Отделянето на кулите беше очакван ход, като в българския телеком сектор се говори от поне няколко години. У нас, собственикът на „Йеттел“ PPF Group, вече отдели цялата си мрежа от оператора в отделно дружество – „ЦЕТИН България“. Подобна тенденция се забелязва все по-силно в Европа, като телекомите се опитват да монетизират допълнително инфраструктурата си. Предвид нарастващите инвестиции в 5G, това се явява като почти задължителен ход.

Честотните лицензи обаче останаха в „Йеттел“, като това най-вероятно ще бъде и ситуацията с „А1 България“. По отношение на спектъра през 2023 г. се очаква да бъдат разпределени лентите в 700MHz и 800MHz.

The post „А1 България“ през 2022 г. – ръст, модернизация и отделяне на мобилната мрежа appeared first on TechTrends България.

Вследствие на това, омбудсманът Диана Ковачева поиска от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да провери дали няма координираност в действията им. Тя вече е сезирала служебното правителство и също така е отправила апел към операторите да отменят решението си.

Индексацията на цените обаче беше неизбежна и най-вероятно ще остане в сила. Причините са няколко. Първо, тя е напълно законна, защото фигурира като клауза в дългосрочните договори на операторите от години. До скоро, телекомите не се възползваха от нея, но създадоха прецедент миналата година, когато направиха ценовата корекция през февруари. Тогава КЗК се сезира по друг повод – заради опита им да въведат двойна индексация, която едновременно да обхване инлфационният индекс за 2020 г. и 2021 г. Това не се служи, но сега ситуацията е съвсем различна и в рамките на закона.

Ценовата корекция

Трите оператора обявиха, че ще индексират всички цени по своите абонаментни договори с 15.3%. Толкова е средногодишният Индекс на потребителските цени (ИПЦ) за цялата 2022 г., обявен от Националния статистически институт (НСИ) в началото на февруари. Първоначалните очаквания беше, че корекцията на цените можеше и да е по-висока – 16.9%, но по-ниската инфлация през декември го е понижила.

Във всеки един договор на трите телекома има специална клауза. Тя позволява веднъж годишно да се индексират цените по абонаментите ако ИПЦ достигне или надмине 1%. Точката фигурира в контрактите от години, може би над десет. Ето и как изглежда тя при по-стар договор с „Йеттел“, но реално е почти идентичен и при новите, както и при другите два телекома:

„Операторът има право да променя месечния абонамент веднъж годишно, като го индексира с обявения от НСИ средногодишен ИПЦ, в случай, че той е равен или по-голям от 1%“.

Изминалата 2022 г. беше първата, в която операторите решиха да я приложат на практика. Причината беше не само високата потребителска инфлация, но най-вече резкия скок на цените на ел. енергия, които се вдигнаха многократно за индустриални цели през август 2021 г. Трите оператора също така я прилагат горе-долу по идентичен начин – по-ниските планове получават пълна идексация, по-високите са с фиксирани, както и допълнителните услуги, добавени към плановете впоследствие.

Неизбежно, но и очаквано

Индексацията не би трябвало да идва като изненада за пазара и регулаторите. Операторите вече се възползваха веднъж от тази клауза и предвид факта, че инфлацията в страната се увеличи близо пет пъти през 2022 г. спрямо предходната година, само подсили очакванията, че ще я активират отново. Поскъпването на редица енергийни ресурси засилва техните оперативни разходи.

Негативният ефект беше отбелязан неколкократно и от трите телекома в техните финансови отчети през изминалата година. Пълните данни за цялата календарна 2022 г. все още не са излезли, но всяка една от компаниите предупреждаваше за инфлационният натиск. Както и, че индексацията на цените е един от начините за преодоляването на проблема. Всичко това засили усещането, че подготвяната ценова корекция е неизбежна.

Специалните привилегии

В своите аргументи омбудсман Диана Ковачева споменава няколко интересни момента. Първият е, че трите телекома получават енергийни субсидии от държавата. Това се е случило през втората половина на 2022 г., когато в началото на периода, цените на природния газ бяха достигнали до исторически рекорди в Европа.

Точните обеми не се споменават от самите компании, но по оценки на „Йеттел“ за първото полугодие, става дума за частични такива, които няма да покрият цялостното поскъпване. Повече данни ще имаме евентуално с публикуването на пълните годишни отчети на трите телекома. Трябва да се отбележи, че оперативната печалба засега и на трите компании е висока, но тя не включва инвестициите и амортизациите свързани с модернизацията към 5G инфраструктура.

Вторият момент е със задвиженото понижение с 40% на годишните такси за радиочестотите. Предложението е преминало през обществено обсъждане в Министерски съвет и е въпрос на време да бъде прието окончателно и да влезе в сила. Историята му е доста интересна. Правителството на Кирил Петков изключи изграждането на т.нар. 5G магистрали от Плана за възстановяване и устойчивост. Те бяха заменени с пълна подмяна на държавната мрежа, а телекомите тръгнаха да оспорват тази идея. В крайна сметка, операторите получиха това понижение на таксите в замяна на изгубените инвестиции от Европа.

The post Неизбежната телеком индексация appeared first on TechTrends България.

Новото правителство на Кирил Петков измени Плана и в момента всички средства по това перо са де факто алокирани за модернизиране на държавната оптична мрежа (ЕЕСМ). Де юре, те са разделени между два проекта – един за споменатото ъпгрейдване на административната инфраструктура и втори за свързване на отдалечените региони. Последният е до болка познатите опити за „селски интернет“, които така и не се реализират по предназначение близо десетилетие.

Алианса на технологичната индустрия (АТИ) е изпратила писмо до Европейската комисия (ЕК) в които „изразяват сериозни опасения“ относно тази преработена част от Плана. Основните са фокусирани около отпадането на 5G магистралите и занижените цели за „селския интернет“. Според АТИ, в настоящия си вид, проектите противоречат на целите заложени от Брюксел в самия План за възстановяване и устойчивост, особено по отношение на 5G стратегията на Европейския съюз.

Основните членове в АТИ са трите големи телекома – „А1 България“, „Йетел“ и „Виваком“, както и четвъртият играч на пазара – „Булсатком“. Организацията е наследник на преструктурираното БАККО. Писмото до ЕК идва в момент, в който предстоят финалните процедури по окончателното одобрение на Плана. То също така показва, че телеком секторът е „на нож“ с правителството, въпреки опитите на Министерство на транспорта и съобщенията да разчупи ледовете с потенциално решение за освобождаване и предоставяне на радиочестотите в 700MHz и 800MHz. Това е друга болна тема на операторите, която стои неразрешена от повече от десетилетие.

„Кървавото писмо“

По-внимателният прочит на писмото на АТИ до ЕК повтаря до голяма степен, първоначалната реакция на телекомите при обявените промени на Плана. В него отново се казва, че държавата не е комуникирала с компаниите планираните изменения. Операторите разбират за тях след публичното им публикуване през март. Отбелязано е, че предишните три версии са били обсъждани подробно в рамките на една година.

От АТИ поставят под съмнение основния аргумент на новите управляващи, че този сегмент е бил изрично редактиран, за да отговаря на коментарите на ЕК. Самият работен файл, качен на сайта nextgeneration.bg е озаглавен по този начин. Според тях, предходната версия, която е трябвало да бъде внесена е била направена също с тази цел. Тя е била съгласувана с операторите, докато финалната – не е.

Основният проблем на телекомите си остава отпадането на 5G магистралите, за които бяха заделени 175 млн. лева. Сега те са „прехвърлени“ към проекта за модернизация на държавната оптична мрежа ЕЕСМ, за който бяха първоначално предвидени 98 млн. лева. В новия План те вече достигат до 315 млн. лева.

Отпадането на 5G магистралите според АТИ ще постави под въпрос готовността на България да изпълни поставените от ЕС цели за разгръщане на петото поколение мобилни мрежи. Според тях, „всички градски зони и основни пътища от републиканската пътна мрежа, трябва да имат 5G покритие до 2025 г.“ АТИ повтарят изказаната теза на телекомите, че обещаните от тях допълнителни 300 млн. лева инвестиции няма да бъдат направени, заради отпадането на този проект.

Един от другите аргументи, че Планът в настоящия си вид не е изготвен по изискванията на ЕС е, че според тях 37% от средствата трябва да бъдат разпределени за „зелен“ преход. Отпадането на идеята за изграждане на соларни панели на отдалечените и несвързани с електропреносната мрежа базови станции е крачка назад, според АТИ.

Два проекта – една цел

АТИ предупреждават, че новият План е написан и структуриран по начин, по който се облагодетелства основно единия проект – този за модернизация на държавната ЕЕСМ. От организацията допълват, че в същия момент целите за „селския интернет“ са преработени и реално занижени. Броят на планираните за покритие населени места спада от 500 на 185, а 200 хил. домакинства са коригирани на 350 хил. жители.

Анализът на TechTrends при подаването на Плана показа, че двата проекта в него са написани така, че да се припокриват. Тоест, с ресурса за модернизация на държавната ЕЕСМ да може да се осигури и достъп до отдалечени населени места. На теория, тази вратичка позволява на държавата да пренасочи всички средства към подмяната и разширяването на публичната оптична мрежа. С което въпреки, че имаме два проекта, целта е една.

Предишните аргументи на правителството

Единствената потенциална пречка това да се случи е, че двата са разпределени в отделни ресорни институции. Модернизацията на ЕЕСМ е в ръцете на Министерството на електронното управление, а проектът за „селски интернет“ остава при Министерството на транспорта и съобщенията. В предишните версии на плана, първото ведомство не съществуваше, като държавната мрежа беше под опеката на второто.

При първичния анализ на TechTrends от Министерство на транспорта и съобщенията (МТС) се аргументираха, че без налични 700MHz и 800MHz проектът за 5G магистрали се оскъпявал значително. В писмото на АТИ се посочва, че операторите могат да реализират проекта и в другите налични вече честоти. МТС също така поддържаше тезата, че са водени дискусии с операторите.

Телекомите също така се опасяваха от създаването на държавен телеком, който да предоставя новата и обширна ЕЕСМ на едро на целия пазар. Реализирането на подобен план е теоретично възможен, но на практика труден за реализиране. Особено в средно или дългосрочен план. Причината е, че такава мрежа изисква непрекъсната поддръжка, модернизация и разширяване. Съответно – постоянен поток от инвестиции и технически кадри. Нещо, което държавата е показала във времето, че не успява да осигури.

МТС и МЕУ увериха телекомите, че подобен телеком управляван от тях няма да се създава. Първото министерство също така представи и план за разпределението на спорните честоти в 700MHz и 800MHz. Първоначалните впечатления бяха, че ведомството работи заедно с операторите. Оказа се, че последните имат големи резерви, според източници на TechTrends. Писмото към ЕК от АТИ потвърждава това, както и показва, че отношенията между телекомите и държавата продължават да са хладни.

The post Българските телекоми сезират ЕК за отпадането на 5G магистралите appeared first on TechTrends България.

От технологична гледна точка, пандемията забави разгръщането на мобилните мрежи от пето поколение (5G) в Европа. Затова и един от основните фокуси на ЕС е да стимулира развитието им и със средства от Плана. В един от сегментите за България ключово място заемаше идеята за изграждане на 5G свързаност на петте основни пан-европейски транспортни коридора в страната. Те ще осигурят основата, върху която след години ще могат да стъпят технологии като автономни автомобили и камиони, автоматизация, превенция на катастрофи и скоростна аварийна реакция.

След почти две години разработване, изготвяне, консултации, преработване и затъване в блатото на политическата нестабилност, българската версия за Плана за възстановяване и устойчивост беше официално приет от Брюксел. Поне това съобщи, министър-председателят Кирил Петков, часове преди официалната визита на председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен.

Докато всички говорят за версията на Плана от октомври 2021 г., на 22 март са публикувани преработените проекти, в които за изненада на всички в телеком сектора, тези свързани с 5G целите са напълно отпаднали. Те са заменени изцяло с подмяна на държавната оптична мрежа позната под съкращението ЕЕСМ.

Индикации за това действие се появиха по-рано през този месец, като първият по-публичен е на годишната среща на бизнеса с правителството организирана от „Капитал“ на 15 март. Публикуваните седмица по-късно документи са изработени на 11 март. Последствията ще се окажат трайни, защото с приемането на Плана за възстановяване и устойчивост на България ще се постави под въпрос запазването на лидерската ни позиция в развитието на 5G мрежите в Европа. Освен това, страната ни ще инвестира в държавна инфраструктура с минимален или никакъв ефект за бизнеса и крайните клиенти по отношение на дигиталното развитие.

Досегашните версии

Първата версия на Плана за възстановяване и устойчивост на българското правителство е изработен от правителството на ГЕРБ в разгара на пандемията през 2020 г. Той е постигнат след дълги консултации между бизнеса и управляващите и е представен на публично обсъждане в края на октомври на същата година. В частта за „широкомащабно разгръщане на цифровата инфраструктура“ са включени пет големи проекта. В следващите ревизии на Плана, осъществени от служебните кабинети отпада един от тях. Като през октомври 2021 г. той изглежда по следния начин:

Чрез тези проекти се обхваща пълния спектър от възможности и перспективи за страната в развитието едновременно на частна, публична, фиксирана и мобилна инфраструктура. Помощта за изграждането на 5G мрежите е ключово искане на телекомите от години, предвид факта, че новото поколение изисква огромни инвестиции. В същото време, според операторите регулациите в Европа не им позволяват да влагат толкова мащабни средства в инфраструктура.

Идеята за „селския интернет“ има за цел да се свържат места, които в други условия са икономически неизгодни и след това да се предостави мрежата на операторите да предлагат услугата на крайните клиенти. Тя е на поне десетилетие след като Европа и България имаха няколко неуспешни опита да я осъществят в миналото. В нашата страна тя се проваля, заради липсата на интерес от страна на операторите да предлагат от изградената инфраструктура до крайните клиенти. Идеята е върната обратно на масата с почти идентичния бизнес модел от преди 10 години. С една малка разлика – този път операторите подкрепят идеята и отворения бизнес модел за управлението на доставката до крайния клиент.

Последният компонент е свързан с частична модернизация на държавната ЕЕСМ. Основната част от нея е изградена през далечната вече 2005 г. Първоначалната версия на Плана включваше подмяната на активното оборудване в опорния слой, в които то е най-наложително, както и увеличение на капацитета в агрегиращия слой на мрежата.

В най-първия вариант на Плана също така фигурират и инвестиции от страна на телекомите от около 320 млн. лева. С други думи, операторите са готови да добавят още 50% от средствата, които ще дойдат по линия на Брюксел. Те ще са под формата на допълнителни инвестиции в инфраструктура, държавни такси и лицензи за радиочестоти и др.

Смяната на караула… и на плана

С идването на редовното правителство на премиера Кирил Петков посоката на развитие на тези проекти завива „рязко“, но „безшумно“. На 11 март е готова финалната версия, което става броени дни преди поставения краен срок от Брюксел 15 март. Документът обаче става публично достъпен едва на 22 март над 10 дни след като е бил готов и седмица след като е бил изпратен на Европейската комисия.

Всичките проекти свързани с мобилна инфраструктура и 5G реално отпадат в окончателната версия. В нея остават единствено два големи проекта – този за „селския интернет“ и за цялостна модернизация на държавната ЕЕСМ. Между тях се поделят по равно общо около 630 млн. лева или целия определен ресурс по това перо.

Парите за държавната мрежа са утроени спрямо предходните версии. Факт е, че тя има нужда от крещяща подмяна. Безжичният мултиплексен елемент (DWDM) например е изграден между 2007-2008 г. с максимален пренос при скорости от 1 Gbps. Опорният слой е съставен от оборудване на Cisco, но поръчано и доставено в периода 2005 г. и 2007 г. Необходими са много повече точки за свързване на потребители (държавни институции – бел. ред.).

Държавата сега иска да покрие спешно тези дефицити. Друга промяна са сложени вратички, в които модернизираната ЕЕСМ да се отвори за операторите в населените места без интернет връзка и да предлагат такава на същия принцип като проекта за „селския интернет“. Припокриването на двете пера отваря вратичка за управляващите да преливат средства от единия в другия. Което най-вероятно означава почти всичките около 630 млн. лева да се ползват за модернизация на ЕЕСМ и после тя да се отвори и за търговия на едро.

Същевременно, проектът за „селския интернет“ е променен незначително, освен, че изрично е задраскано определението „селски“. Парите заделени за него се увеличават с около 5 млн. лева, спрямо най-ранната версия, но се занижават целите за 2026 г. В първоначалните версии са планирани да се включат около 200 хил. домакинства, докато в окончателната – 300 хил. души. Което се пада по около 1 000 лева на човек.

Причината за рокадата

Казано по-просто – правителството ще се опита чрез парите за плана да подмени почти цялата ЕЕСМ, за да осигури оптична свързаност и капацитет в пъти по-голяма за институциите и общините, както и да разшири нейния обхват. От МТС обясняват, че промените са породени вследствие на сменената политика на новите управляващи и фокусът към предоставянето на електронни услуги и е-управление.

„Преработеният план се фокусира върху приоритетите и политиките на новото правителство с акценти върху растежа, иновациите и устойчивото развитие на икономиката“ Министерство на транспорта и съобщенията

„Преработеният план се фокусира върху приоритетите и политиките на новото правителство с акценти върху растежа, иновациите и устойчивото развитие на икономиката“, е краткият отговор по темата от Министерството на транспорта и съобщенията.

Дългият е малко по-заплетен. Според МТС, в проектите за 5G коридори е залегнало използването на честотите в 700MHz и 800MHz, които все още не са освободени напълно от Министерство на отбраната. Този проблем „виси“ в пространството повече от десетилетие и очевидно, държавата няма да успее да го разреши и през следващите 3-4 години. Забавянето на доставките на новите изтребители F-16 за нуждите на българските въоръжение сили налива допълнително масло в огъня.

„Пълното покритие на TEN-Т коридорите с текущия честотен спектър и без наличието на честоти от 700MHz и 800MHz, изискваше според огромни инвестиции за инфраструктура за над 100 млн. лева“ Министерство на транспорта и съобщенията

„Пълното покритие на TEN-Т коридорите с текущия честотен спектър и без наличието на честоти от 700MHz и 800MHz, изискваше според първоначалния проект огромни инвестиции за допълнителни базови станции, оптична инфраструктура за над 100 млн. лева“, се аргументират от МТС.

Телекомите от години поддържат тезата официално и неофициално, че честотите в 700MHz и 800MHz могат да бъдат освободени, като се наложат санитарни зони около летищата и други военни обекти. Според тях, такава е практиката по света при подобни ситуации. Във всички случаи разрешение на казуса явно няма да има и това се ползва като добър довод за пренасочване на парите към държавната мрежа.

Обновена на 12 април – Дни след приемането от ЕК на Плана, МТС и КРС обявиха компромисно решение за предоставянето на честотите в двата спектъра. Повече по темата – ТУК.

Публични залпове

Първите залпове по тази линия стават публично видими едва на 15 март при Годишната среща на бизнеса с правителството, организирана от „Капитал“. В единия панел основните гости са новия министър на транспорта и съобщенията Николай Събев и главния изпълнителен директор на „Виваком“ Николай Андреев.

„Парите  (по Плана) за държавна инфраструктура се гарантират и ние ще я изработим“, коментира министър Събев в почти словесна схватка с Андреев от „Виваком“. После транспортният министър допълва, че ще се отвори железопътната инфраструктура за публично-частно партньорство с телекомите. Изграждането на свързаност в жп. транспорта е по друго перо от Плана и за момента остава. Събев обаче на няколко пъти подчерта, как държават трябва да гарантира интернет достъпа за хората и за своите нужди.

По източници на TechTrends горе-долу около това събитие има рязък завой в отношенията между управляващите и телекомите. Всичко обаче се развива светкавично, тъй като четири дни преди това е била изготвена финалната версия за Плана, на същия ден е предаден на ЕК, а чак седем по-късно е официално публикуван.

Игра на развален телефон

Дали е поддържана комуникация между новите управляващи и телекомите твърденията се разминават според запитаната страна. Официално от „Йетел България“ (Yettel или ребрандирания „Теленор“ – бел. ред.) обявиха, че е имало среща в началото на 2022 г., на която са били уверени, че няма да има промени в тази част на Плана.

„В началото на тази година се състоя среща с представители на изпълнителната власт, на която получихме уверение, че тази част от Плана няма да претърпи съществени промени“ Yettel България

„В началото на тази година се състоя среща с представители на изпълнителната власт, на която получихме уверение, че тази част от Плана няма да претърпи съществени промени“, заявиха от втория по брой абонати мобилен оператор. От „Виваком“ коментират, че редактираната версия изобщо не е била съгласувана с бизнеса.

„Нямаше консултации, промените бяха направени без предварително публикуване на новите предложения и без диалог със заинтересованите страни“ Жанет Захариева, главен съветник „Регулации“ във „Виваком“

„Нямаше консултации, промените бяха направени без предварително публикуване на новите предложения и без диалог със заинтересованите страни“, коментира Жанет Захариева, главен съветник „Регулация“ във „Виваком“.

„Планът в тази част е изцяло преработен и концепцията в него е напълно различна от последната версия на документа от октомври 2021 г.“ A1 България

„Планът в тази част е изцяло преработен и концепцията в него е напълно различна от последната версия на документа от октомври 2021 г.“, коментират от „А1 България“. „Именно тя беше обсъдена с индустрията, докато преработеният вариант не беше подложен на обсъждания с представителите на сектора“, допълват от компанията.

От страна на Министерство на транспорта и съобщенията (МТС) обявиха, че са  били проведени срещи с телекомите и са се водили дискусии за промените и операторите са били в течение на процеса.

„В процеса на преработване на Плана проведохме срещи с мрежови оператори и дискутирахме различни идеи и предложения. Някои от тях намериха място в преработения план, други отпаднаха в процеса на работа“ Министерство на транспорта и съобщенията

„В процеса на преработване на Плана проведохме срещи с мрежови оператори и дискутирахме различни идеи и предложения. Някои от тях намериха място в преработения план, други отпаднаха в процеса на работа“, коментират от МТС. Те допълниха, че заради ограниченото финансиране е нямало как да бъдат реализирани всички идеи на телеком сектора.

Ситуацията изглежда като игра „на развален телефон“, но по-реалистичния сценарий е, че държавата е предпочела да спести консултациите с бизнеса. Най-вероятно, заради липсата на време за предаване на Плана и желанието на новите управляващи да получат спешни средства в доизграждането на държавната мрежа.

Свършеният факт

Според два независими източника на TechTrends настоящата версия на Плана ще бъде приета от Европейската комисия на 15 април. Това обаче се случва цели девет дни по-рано – на 6 април. Поне такова е твърдението на премиера Кирил Петков. Тази оценка кореспондира с обявената визита на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен на 8 април и потвърдена по време на нейния престой в страната.

Източниците ни допълват, че промените не са координирани с Брюксел и дори европейските чиновници са били раздразнени от тях, заради намаления обхват на инициативите и отпадането на 5G коридорите. Последните са важна цел на ЕК още от 2018 г., когато няколко държави-членки подписват споразумения за съвместно изграждане на такива.

Официално, това надали ще бъде потвърдено и е трудно проверимо. Фактите са, че ако ЕК не приеме тази ревизия на Плана, шансът при следващата е България да не успее да усвои навреме парите предвидени по него. Това няма да се отрази добре имиджово на Брюксел, особено предвид факта, че страната с най-лоши икономически показатели в цяла Европа няма да има достъп до извънредното финансиране с цел възстановяване. Войната в Украйна и последиците от нея също налагат форсиране на действията на ЕК.

Последствията

С което последствията ще са няколко. Българското правителство ще получи 630 млн. лева, които ще инвестира само в развитието на държавната ЕЕСМ. Същото се получи при предходния опит за „селския интернет“, който беше финансиран с 39 млн. лева по Оперативна програма „Конкурентоспособност“. Тогава парите бяха изхарчени само за разширяване на държавната мрежа, но не и за достигане на крайните потребители. Доста е вероятно да видим подобно развитие и с новите проекти по Плана.

Почти сигурно, телекомите няма да инвестират обещаните първоначално 320 млн. лева в инфраструктура, която ще се ползва основно от държавата. В същия момент парите ще се ограничат само до два припокриващи се проекта, които обслужват само администрацията – централна и общинска. Идеята, че управляващите ще ползват ресурса за изграждане на електронно управление също звучи малко налудничаво.

България продължава да се хвали със сравнително добър интернет, особено мобилен такъв. Самият подход също така е погрешен – по-добре е държавата да се фокусира върху услугите, особено, когато в страната има няколко изградени фиксирани мрежи.

„В останалите държави от ЕС правителствата се фокусират върху услугите на електронното управление, като използват вече изградената инфраструктура от операторите“ Жанет Захариева, главен съветник „Регулации“ във „Виваком“

„В останалите държави от ЕС правителствата се фокусират върху услугите на електронното управление, като използват вече изградената инфраструктура от операторите“, коментира Жанет Захариева от „Виваком“. Тя допълва, че практиката в Европа е правителствата да инвестират допълнително в частните мрежи за осигуряване на покритие в райони, където няма икономически модел за такова (концепцията на „селския интернет“).

Отпадането на 5G коридорите от своя страна означават няколко неща. Първото е, че държавата явно абдикира от бързото решаване на проблема с освобождаването на честотите в 700MHz и 800MHz. Те са необходими на операторите за разгръщането на национално покритие на 5G.

Второто е, че България няма да има скоро изградена единна висока свързаност по основните пътни артерии в страната.

Допълнително последствие е, че по този начин тя няма да може да кандидатства ефективно и по другия европейски механизъм за изграждане на 5G коридорите – фондът „Свързана Европа“ (CEF). Той предвижда изграждане на такива, но само в пограничните области. Чрез него трябва да се постигне свързаност с вече изградените национални трасета. Отпадането на 5G коридорите от Плана, прави усвояването на парите по CEF невъзможно, поради липсата на инфраструктура до там.

Третото е, че управляващите потенциално са прекроили Плана изцяло за свои цели, без да се съобразяват с фокусите поставени от Брюксел. Според телекомите, 5G свързаността е сред основните цели и насоки поставени от ЕК при изготвянето на Плана и при разпределянето на средствата по него. Например, в повечето други държави-членки идеята за „селски интернет“ присъства засилено, но при другите проекти това ще става чрез мобилно 5G разпръскване. В българската версия това е зададено като опция, но основния способ ще е изцяло за оптична мрежа.

Без ответни действия

Телекомите са изправени пред свършен факт с приемането на Плана. Източниците на TechTrends загатват за разногласие в бъдещите им действия оттук насетне. Фактите са, че операторите не само, че няма да получат пари по тази линия, но потенциално изпускат финансирането по CEF. Освен това, управляващите ще разполагат с паралелна мрежа, която потенциално планират да отворят за продажба на едро.

Тук навлизаме в идеята за създаване на т.нар. „държавен телеком“. Тя се появи в публичното пространство от публикация в сайта ClubZ, като тя изразява част от най-големите страхове на телекомите. Детайлното разглеждане на темата за ЕЕСМ и държавния телеком ще я посветим в отделен материал ТУК.

Разбери повече за държавния телеком:

Проблемите са, че на операторите не им остава никакво място за маневри. Планът е предаден, а след броени дни ще бъде официално приет и разписан. Бизнесът е представен пред свършен факт. Има гласове сред телекомите, част от средствата определени за „селския“ интернет да бъдат преформатирани под формата на 5G или фиксирани ваучери. Дали е възможно? Теоретично да, като се има предвид как в момента са разпределени средствата по това перо. Дали ще има желание от страна на държавата – това вече е по-сложен въпрос.

В края на 2021 г. България е лидер по 5G скорости в Европа и е на трето място в света, според класацията на Ookla – разработчикът на платформата Speedtest. Лидерските ни позиции в иновативната и перспективна технология ще бъдат поставени под въпрос в близко бъдеще, след като телекомите няма да получат допълнителните средства за инвестиции по линия на Плана за възстановяване и устойчивост. Това е лошата новина, която ще има и дългосрочни последици за страната ни. Добрата е, че все пак държавата ще модернизира своята оптична мрежа.

The post Без 5G магистрали в България appeared first on TechTrends България.