Други моменти в наградите на БАИТ беше продължаващия дистанционен характер и силният фокус върху проекти и инициативи от черноморските градове Варна и Бургас. Вторият дори беше описан като потенциален „но център на IT индустрията“ в страната.

Събитието премина в сянката на новината за конфликта в Украйна. Президентът на Ррепублика България Румен Радев е традиционен патрон на наградите на БАИТ, но този път отсъства, заради извънредната ситуация. Те идват и ден след като цялата IT индустрия скочи срещу вдигането на максималния осигурителен праг до 3 400 лева.

Черноморските надежди

Един от най-важните призове на браншовата организация е Младежката награда. Тази година, тя беше връчена на ученичките Антония Митева и Румяна Иванова от Основно училище „Александър Георгиев-Коджакафалията“ в Бургас. Те разработиха и сертифицираха специална количка за пазаруване Shopping Energy, която произвежда „зелена енергия“. Чрез нея можете да си заредите смартфона или друго устройство докато сте на пазар.

Техният съгражданин от Бургас – десетокласникът Костадин Талигаджиев беше сред другите номинирани в тази категория. Негова е разработката на сайт, който да помогне на пожарникарската служба. Чрез него гражданите могат да подават сигнали за пожар, наводнение или друг проблем.

Друг призьор от Черноморските градове е журналистката Доротея Николова от Българско национално радио (БНР) във Варна. Тя развива предаване фокусирано около стартъпите и иновациите. Наградата за Специален принос беше връчена на професор доктор инженер Сотир Сотиров от бургаския университет „Проф. д-р Асен Златарев“, който развива експерти в областта на изкуствения интелект.

Иновативните технологии

Сред голяма част от останалите призьори са насочени към иновативни технологии. За „Най-добър стартъп“ беше избран Ampeco – компания, която разработва софтуер за управление на зарядни станции за електромобили. Тя стартира нетрадиционно с шестима съоснователи и 240 хил. лева начален капитал. Стартиращото дружество е на три години, с около 50 души екип и около 100 клиента на шест континента.

В категорията „Успешен български ICT продукт“ победител е ZenHold, които разработват VR технологията ZenArt. Решението позволява да се пресъздават фотореалистични обекти в триизмерна среда, които после се интегрират в Unreal енджина. Така се създава интерактивно преживяване във виртуална среда. ZenArt се предлага на корпорации, за подобряване на дистанционните обучения, индустрия и др.

3D принтирането влиза в полза на стоматологичната клиника „Доктор Парушева“. Технологията се използва, за разработването на дентални продукти, които да се предоставят на пациентите в същия ден, а не след седмица например. Клиниката получава награда в в категорията „Успешен ICT проект в полза на българската икономика“.

Сред последните двама наградени са Националната агенция за приходите (НАП) и платформата Abilities. Първата получава приз в „Публична администрация“ за надграждането на своята електронна система за услуги за потребителите. Abilities е образователна чат платформа, която позволява на учениците по-лесно да ползват дистанционно обучение. Тя интегрира чат-бот, който да се самообучава и да предоставя допълнителна информация по различните теми. Abilities получи наградата в категория „Образование“.

Технологичният сектор срещу осигуровките

Призовете на БАИТ бяха раздадени часове, след като целия технологичен сектор се обяви против вдигането на максималния осигурителен праг на 3 400 лева от 1 април 2022 г. Решението беше взето от Народното събрание след гласуване на годишния бюджет.

Единната позиция беше подкрепена от БАИТ, Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST), Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Българската стартъп асоциация (БЕСКО), „Клъстър информационни и комуникационни технологии“ и Българската работодателска асоциация за иновативни технологии (БРАИТ).

Според тях, управляващите не са се консултирали с целия сектор и диалогът е стартиран след това. Увеличението на максималния осигурителен праг също така е било направено без оценка и анализ. Позицията на сектора е, че IT индустрията е почти на 100% на светло и плаща всички осигуровки и данъци, за разлика от други браншове.

На 22 февруари, БАСКОМ представи данните за 2021 г. за софтуерната индустрия и там те посочват, че основните плащания на IT компаниите към бюджета са от осигуровки. Също така, заплатите в бранша са едни от най-високите в българската икономика.

The post БАИТ раздаде ежегодните си IT награди за 2021 г. appeared first on TechTrends България.

Новите компактни модели MacBook Pro разполагат с наложената през 2019 г. Magic клавиатура, както и увеличение на мястото за съхранение спрямо предходното поколение. Пускането им е важен елемент сред привържениците на производителни Apple устройства, защото последния 13-инчов модел от серията беше представен преди пет години.

Технически възможности и краят на „пеперудата“

Новите модели разполага с 13-инчов екран с резолюция от 2 560 на 1 600 пиксела и 500 нита яркост. Главният акцент в дизайна на лаптопа е неговата Magic клавиатура. Предходният модел MacBook Pro използваше злощастната Butterfly („пеперуда“ – бел. ред.), която се оказа с редица проблеми и предизвика главоболия, както на потребителите, така и на Apple. В основата на които бяха едноименните суичове.

Сега, пет години по-късно, технологичният гигант слага край на тази сага. Новата Magic клавиатура беше показана в 16-инчовата версия на MacBook Pro, а след това и в MacBook Air серията и засега новите суичове не създават проблеми. Тя е малко по-голяма и с това горе-долу се изчерпват външните разлики в дизайна.

Основните промени са във „вътрешностите“. Конфигурациите на новия 13-инчов модел са доста богати и включват, както осмо, така и десето поколение четириядрени процесори Intel Core i5 или i7. Оперативната RAM памет може да е 8GB или 16GB, като втората има опция за далеч по-бързата такава с 3 733MHz тактова честота. Мястото за съхранение варира от 256GB до 4TB SSD дискове. Графичната карта е вградена такава на Intel – Iris Plus Graphics.

Уловките на Comet Lake

При обявяването на новото десето поколение Comet Lake процесори, Intel показа дълбока модернизация на своята 14++nm архитектура. По-високата производителна мощност и възможности са постигнати основно с повечето ядра и нишки, както и с интегрирането на технологии като Turbo Boost. Apple твърдят, че те са 80% по-бързи в графичната обработка от ползваните процесори от MacBook Pro моделите от 2015 г. Което им дава безпроблемни възможности за графична и видео обраобтка и други по-тежки задачи.

Уловката е в това, че истинските достижения и бързи скорости на десетото поколение Intel Core процесори се постига при най-високия клас чипове – тези в i9. Новите 13-инчови лаптопи MacBook Pro могат да ползват само до i7. По-ниските класове се предлагат от Intel най-вече с цел да се конкурират по-евтините аналози на AMD. Иронията е, че един от първите компютри, които ги ползват са именно тези на Apple, които се славят с огромната си надценка.

Цената на новите 13-инчови MacBook Pro може да започва от 1 299 долара, но и от 1 999 долара. Като по-високите бази включват именно новите Comet Lake процесори на Intel.

Спадът на Mac

Apple се опитва да задържи бизнеса си с компютри, който отдавна не е основен на компанията. През последните тримесечия той отчита спад на приходите. Причините за това са много – високите цени ограничават потенциалната аудитория, дългия период за обновяване на портфолиото.

Проблемите с Butterfly клавиатурите също имат отражение върху цялостния имидж на компанията и предизвика известен отлив на внимание. Затова технологичният гигант залага много на новата серия MacBook Pro представена през последните шест месеца.

The post Apple представи 13-инчов MacBook Pro с новите процесори на Intel appeared first on TechTrends България.

Плод на близо двегодишна разработка на екип от около десетина души – повечето от които луди автомобилни ентусиасти. Начело на проекта е Теодосий Теодосиев, а главен дизайнер е Костадин Костадинов.

Усилено се ползва триизмерно принтиране, което понижава разходите и улеснява експериментирането с различни концепции. Всъщност над 91% от частите и елементите на Kinetik 07 са дело на компанията. Софтуерът също е разработен на 90% самостоятелно.

Противно на представянето, Kinetik 07 не е първият български електрически спортен автомобил. Преди година, Sin Cars представят серия от електромобили, включително и спортен такъв. Зад компанията стои български екип от Русе. Техните модели вече се продават в САЩ, Франция, Германия, Великобритания и България. Но ако трябва да бъдем честни – Kinetik 07 е по-красивият и изчистен екземпляр на четири колела.

Бързият прототип

Новият спортен електромобил ще бъде първият от общо седем произведени бройки, които компанията Kinetik Automotive планира да направи. Колата може да се кара легално по пътищата, но истинското удоволствие на подобен клас превозни средства е на пистата.

Kinetik 07 комбинира дизайна на класическите състезателни автомобили с доста съвременни елементи. Изчистени линии, изцяло LED светлини отпред и отзад. Колата е вдъхновена от класическия модел Lotus 7, като първоначалната идея е била да се направи просто електрическа версия на легендарния автомобил.

Концепцията се изменя и варненския екип решават да създадат изцяло нова кола. За база използват шаси Caterham. За изработването на каросерията и повечето елементи по Kinetik 07, компанията се обръща към 3D принтирането. Тя поръчва индустриален принтер, който е достатъчно голям, за да може да „напечатва“ обемни части.

Чрез тази технология, Kinetik Automotive могат да разработят в рамките на дни или часове повечето елементи, да ги изпробват и ако не станат – да направят нови. Подобно бързо „прототипиране“ все още е рядко срещано в автомобилната индустрия, но това е сред най-силните предимства на 3D принтирането при използването му в производството.

Kinetik 07 има мощност от 480 KW (или 603 конски сили), въртящ момент от над 800 Nm и ускорение от 0 до 100 км/ч за 2.7 секунди. По думите на Теодосий Теодосиев, екипът в момента работи по допълнителната оптимизация на колата, с което последната характеристика може да се подобри с около 10%.

По избор на клиента

Kinetik Automotive планират да произведат общо седем коли от модела Kinetik 07, с което евентуално да спечелят клиенти, които харесват лимитирани серии.

Бизнес моделът е да се създават коли изцяло по изискванията на клиентите. Това може да се постигне, заради ползването на 3D принтиране при повечето части и каросерията, както и с интеграцията на собствения софтуер.

Всички тези елементи могат да бъдат променяни – от програмирането на таблото, през външния вид на електромобила.

„Всеки един автомобил Kinetik наистина ще бъде уникат“, но не по начина, по който го описват повечето автокъщи, обяви Теодосий Теодосиев по време на представянето на колата.

Доста подробности не бяха обявени, като например цените. Предвид възможността за пълно преправяне на отделните коли, най-вероятно стойността на всеки ще варира. От Kinetik Automotive коментираха, че имат и други планове за развитие отвъд Kinetik 07, но не конкретизираха какви.

Компанията гледа към чуждестранния пазар, в привличането на потенциални клиенти. САЩ и по-точно щата Калифорния е първата цел, където се чака сертифициране за бутиков автопроизводител. Следващият потенциален пазар е Монако.

Предвид гъвкавите възможности, които предлагат с лимитираната серия спортен електромобил, наличието на индустриален принтер и достатъчно ноу-хау в тази област, е много възможно да има и други новини свързани с компанията.

The post Kinetik – българският бутиков спортен електромобил appeared first on TechTrends България.

Едно е да твърдиш, друго е да го постигнеш. Технологиите може и да ни дадат подобна сила. Въпросът беше зададен от сцената на Innovation Explorer 2019 от Спас Керимов, основател на Printivo. Идеята зад него – чрез триизмерно принтирани органи и генетични манипулации да открехнем вратите на безсмъртието. Тази визия, демонстрирана нееднократно през последните години от различни учени и фантасти все още изглежда трудно достижима. Или поне все още доста отдалечена във времето.

Но тя показва и, че пред човешкото въображение и технологичен прогрес няма граници. Особено за първото. По този начин може да обобщим втората част от конференцията Innovation Explorer 2019. Тя беше фокусирана повече около технологиите, за разлика от първия панел, който извади хората на преден план.

Резервни части за тялото

Триизмерното принтиране е една от иновациите, чиито ефекти се очаква да усетим след години. Големите компании се възползват от технологията, но за крайния потребител тя е нещо далечно и дори абстрактно понятие. За Спас Керимов и неговата Printivo, тя е крайъгълен камък, около който се гради всичко.

„Кръвоносната система е Светия Граал в 3D принтирането на органи. Който първи я направи – взима всичко“ Спас Керимов

Идеята е да могат да се принтират човешки тъкани, а впоследствие и органи, които да ползваме, като „резервни части“. В по-далечна перспектива и на цели тела. Темата е обект на много научно-фантастични творби, сред които са филма „Петия елемент“, сериала „Западен свят“ и много други.

Задачата е доста трудна и сложна, толкова колкото са и нашите тела. Според Керимов, „Светия Граал“ на 3D принтирането на органи е в пресъздаването на кръвоносни съдове и образуването на функционираща система от тях. Което е нормално, предвид факта, че през най-тънките капиляри могат да преминават едно по едно кръвни тела и различни други молекули. Тоест, изисква се прецизност до под 3 микрометъра или казано с други думи – нанотехнологии.

В същото време, кръвоносната система изпълва не само човешкото тяло, но и самите органи. Без нея последните няма как да се изградят напълно.

Плановете на Printivo са през 2019 г. да се започне с нещо по-лесно – принтирането на човешки кости. Те са по-лесни за разработване, защото са с твърда конструкция и сравнително моногенна структура, като вид тъкани.

Блъфът на изкуствения интелект

Ираван Хиира от Hewlett-Packard Enterprise (HTE) представи в малко повече детайли историята и възможностите на изкуствения интелект (AI). Важен акцент постави върху тестването на алгоритмите чрез игри. След победите на машините над хората на шах и китайската Go, различните технологични гиганти започнаха да се оглеждат за ново предизвикателство, с което да вдигнат летвата на AI.

Ако Google се ориентира към видеоигрите и StarCraft 2, HPE избира покер. Хиира не показа, как точно са осъществени тестовете. Самата игра на покер е сложна, защото има много силен хазартен и психологически елемент – блъфирането. Освен това, участниците виждат само своите карти, не знаят с какво разполага противника, а комбинациите са наистина много.

През 2017 г. програмата на HPE е готова и се изправя срещу професионалисти в дисциплината. Резултатът е катастрофален за AI, който губи 700 хил. долара. Две години по-късно, изкуственият интелект си го връща тъпкано и печели 1.7 млн. долара.

Разработката е част от по-голям проект на HPE – InfoSight, който има за цел да може да обработва, анализира и прогнозира сложни бизнес процеси чрез обработването на огромни масиви от данни. HPE интегрира информацията от различни центрове и на базата на нея да дава пълноценни предположения и препоръки на клиентите на компанията.

Когато слепите прогледнат…

Комбинацията от технологии могат да имат буквално чудотворен ефект. Евгения Чернецкая, главен маркетинг директор в Microsoft за Централна и Източна Европа показа как може AI да се използва за добри каузи. Конкретният пример включваше човек, който е ослепял на седемгодишна възраст, но специален софтуер му помага в ежедневието, като буквално му казва какво се случва около него.

Така, когато покрай него минава скейтбордист, той прави кратко видео с помощта на камера в очилата си. След това приложението анализира чрез AI и му издиктува какво става. В друг случай, AI му помага да снима меню в ресторант, а след това му обяснява какво пише в него.

Чернецкая допълни, че съществуват етични предизвикателства пред тази нова технология. Най-добрият начин те да се преодолеят е като се сложат в конкретни рамки. Всичко да се представя прозрачно (събиране на данни например) и да се носи отговорност за различните ситуации.

Технологичният шанс за България

България не може да се превърне в Швейцария на Балканите, но може да се трансформира в Силициевата долина на региона. Дали ще го направи, времето ще покаже, но вече имаме някои положителни индикации.

Според Владимир Данаилов, главен изпълнителен директор на Столична общинска агенция за приватизация и инвестиции, страната ни вече трансформира имиджа си от такава за изнасяне на евтини процеси, към създаване на технологии с добавена стойност.

„Вече не се свързваме само с ниски цени. България и столицата ни имат добър имидж на стартъп дестинация, като в София вече има 15 фонда за рискови инвестиции“, коментира Данаилов.

Той допълва, че средата се подобрява и един от ключовите показатели в това отношение е обръщането на тенденцията за „изтичане на мозъци“.

„Виждаме все повече българи, които са заминали в чужбина да учат и работят, да се връщат в родината, заради по-добрите възможности тук“, допълни Данаилов.

В подобна насока беше и презентацията на Кирил Петков, основател на Proviotic. Според него иновациите са ключови за бъдещия икономически просперитет на България. Те са двигател на износа на висококонкурентни услуги и продукти с добавена стойност, които от своя страна могат да неутрализират ефекта на понижаващите се преки чуждестранни инвестиции в държавата.

За да направим това, трябва да преобърнем начина ни на мислене и да използваме силните ни страни по-разумно. Той даде за пример българското кисело мляко. То е изместено от големите компании в развитите пазари, които са успели вече да използват нашата тайна съставка – бактерията Lactobacillus Bulgaricus. Така губим пазари за милиони долари.

Proviotic, взимат уникалната бактерия и ѝ намират ново приложение – като естествен консервант за различни био храни. Така компанията я прехвърля от висококонкурентен пазар, какъвто е този за млечни продукти, в територия с голям потенциал.

Автоматизация на хаоса

Визията и възможностите на технологиите може да са неограничени, но реализирането им на практика исторически доказано е доста по-бавен процес. Спас Керимов загатна тази теза, като все пак разкри, че не сме толкова близо до достигането на пълно безсмъртие. Откриването на „Светия Граал“ – 3D принтирането на кръвоносна система – може да стане след пет, десет или повече години.

Има и други фактори, които могат да се окажат пречка за осъществяването на технологичните ни мечти. Огнян Златев, главен представител на Европейската комисия (ЕК) в България, сподели, че близо една трета от всички жители на Стария континент не разполагат с базови дигитални умения. Освен това по данни на ЕК се очаква недостигът на кадри в ICT да достигне половин милион души през 2020 г.

„Трябват ни подготвени хора, с високо ниво на дигитални умения“, коментира Златев. „Затова Европейския съюз е заделил близо 700 млн. евро за подобряване на дигиталната квалификация на жителите на Стария континент“.

Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на „Уникредит Булбанк“ предупреди, че за да може да се осъществи дигиталната трансформация, трябва да подредим процесите. Както технологичните, така и социално-политическите.

„Хаосът не може да се автоматизира, независимо от софтуера“, смята Хампарцумян.

The post Innovation Explorer 2019: (Без)граничните технологии appeared first on TechTrends България.