Мобилният оператор обяви, че ще ползва смесен подход при предоставянето на новата услуга от пето поколение. Това включва ползването на технологията за динамично използване на спектъра (DSS), която стъпва на съществуващата 4G инфраструктура. Както и в модернизирането към традиционно 5G, което да работи в обхвата на 3.6GHz. Телекомът получи официално лиценза за тези честоти през май, след проведения търг през април.

Така, вече и трите основни оператора в България имат действащи и налични за крайните клиенти 5G мрежи. „Виваком“ пуснаха своята през септември миналата година и след това ги последва „А1 България“ през декември. Поне в началото се очертава интересна надпревара спрямо технологичният подход, който компаниите са избрали за своите услуги. Тя е между 5G мрежа, която е базирана на DSS и по традиционната такава. „А1 България“ е единствената, която използва изцяло втората и дори днес на 10 юни ребрандира своята услуга като 5G Ultra, за да се отличава от останалите.

Новата услуга и плановете на „Теленор“

Акцентът от днешния ден е все пак новата услуга от пето поколение на „Теленор“. Компанията обяви, че има основно покритие в 63 града, като до края на 2021 г. има планове то да се разшири до 160 големи населени места. 5G ще е наличен за вече съществуващите и пуснати от началото на годината мобилни планове за смартфони, таблети, лаптопи и домашен интернет през клетъчна мрежа. Най-ниските тарифи и тези без пренос на данни не са включени към новата услуга.

За смартфони това са „Тотал Макс“, които започват от 36.99 лева на месец при двугодишен договор и има неограничен трафик при скорост от 50 Mbps. Следващият по цена е за 44.99 лева на месец предлага максимална скорост от 150 Mbps. Най-скъпият струва 54.99 лева на месец и не предлага ограничение за връзката. Тя зависи от възможностите на мрежата.

По време на демонстрацията ѝ на 10 юни са достигнати максимални скорости от 1400-1500 Mbps. Някои колеги, журналисти отчитат по-малки такива от 400-500 Mbps преди събитието. От еуфория „Теленор България“ обяви официално в своето прессъобщение, че достигнатите скорости са от 1500 Gbps на сваляне, което се оказа техническа грешка и беше бързо поправено на 1.5 Gbps.

Друг важен елемент за компанията е, че сега чрез 5G ще може да предлага по-конкурентен домашен интернет през мобилна мрежа. „Теленор България“ единствен от големите телекоми не разполага с фиксирани услуги, което го прави по-малко конкурентноспособен при пакетни предложения. Самостоятелно, домашният интернет започва от 19.99 лева на месец при 50 Mbps скорост на сваляне и достига 34.99 лева при 300 Mbps.

Хибриден подход за изграждане

Още през април, мобилният оператор обяви, че ще разчита на хибриден подход за изграждане на своята 5G мрежа. Той ще разчита на настоящата си 4G инфраструктура и честото, чрез технологията DSS. Така се постига по-бързо покритие с по-малко инвестиции. Недостатъците са, че някои експерти оспорват характеристиките на тази мрежа и дали се води наистина 5G. При нея имаме ъпгрейд спрямо 4.5G технологията, но той не е толкова осезаем при постигнатите скорости, забавяне и др.

„Теленор“ също така ще модернизира настоящите си базови станции и ще изгражда нови с традиционно 5G оборудване. Както и те ще ползват новия спектър в 3.6GHz, чиито лиценз за честотите получиха през май. От оператора обявиха, че засега използват оборудване на Huawei, но уточниха, че следват всички стандарти за сигурност. Цялата им мрежа е базирана на китайския вендор и това решение не е изненада.

За ползването на подобен хибриден модел подсказват няколко неща. Големият брой градове и сравнително добро покритие, което е постигнато, показва, че се разчита на DSS. Разликата в скоростите постигнати от различни потребители (между 400 и 1500 Mbps) пък загатва, че на някои места има и традиционно 5G оборудване, което работи на 3.6GHz.

Битката на двете технологии

След като вече „Теленор“ и „Виваком“ разчитат на DSS като основен инструмент за изграждане на своите мобилни мрежи от пето поколение, „А1 България“ не остана безразлична. Тя ребрандира своята мобилна мрежа като 5G Ultra. Причината е, че най-големият по абонати оператор използва изцяло подхода с традиционната модернизация и 3.6GHz честоти и оборудване.

Компанията дори пусна инфографика, която показва разликите в характеристиките на 4G, DSS и ребрандирана като 5G Ultra класическа технология. В нея лесно може да видим какви са скоростите, потенциалното забавяне и други елементи от услугата. Темата за DSS срещу 5G „Ultra“ сама по себе си е интересна и ще се опитаме да разгледаме в отделен материал.

Друго е важно в случая. „А1 България“ се опитва да се дистанцира от останалите два оператора, като обяви своята мрежа за по-добра. Затова я преименува на 5G Ultra. За момента това е интересен ход и реално се опитва да предизвика война за качеството на двете технологии. В средносрочен план, това е нож с две остриета, защото има голяма вероятност, „Виваком“ и „Теленор“ да наваксат с традиционното си 5G покритие в рамките на година-година и половина, с което да премахнат диференциацията на своя конкурент.

The post „Теленор“ даде търговски старт на своята 5G мрежа appeared first on TechTrends България.

Мобилните мрежи от пето поколение (5G) са ключов компонент в прехвърлянето на все повече компании, услуги и продукти онлайн и преминаването към Индустрия 4.0. Вероятността България да изостане технологично и потенциално икономически, накара правителството да предриеме ударни мерки в премахването на препятствията пред тяхното разгръщане. Сред тях е и освобождаването на допълнителни радиочестоти на операторите при икономически по-изгодни цени. Кауза, за която се борят телекомите от повече от десетилетие. Целта беше, в България да заработи 5G още през втората половина на 2020 г.

Двете условия

Особено, когато става дума за най-ценните ниски честоти – тези в 700 и 800 MHz. Те са от ключово значение, защото без тях операторите няма да могат да постигнат пълно национално покритие на своите 4G и 5G мрежи. За да се случи трябва да се изпълнят поне две условия.

Първото е свързано с тяхното физическо освобождаване. През цялото това време, честотите бяха блокирани от военните или бяха предназначени за разпръскване на цифрова телевизия. Министерски съвет и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) положиха доста усилия да освободят поне тези в 700 MHz. След поредица от решения на двете институции е обявено, че това ще бъде факт от 1 юни тази година. Уловката е, че според операторите се освобождава само малък фрагмент от спектъра, който може да стигне едва за една компания, което е крайно недостатъчно.

Вторият ключов елемент е цената на лицензите, на която ще се предлага радиочестотния ресурс. Досегашният начин за изчисляването ѝ беше обвързан с вида честота – колкото по-висока е тя, толкова е по-скъпа. Което е икономически неизгодно за операторите и те от години не искат да купуват нов ресурс, въпреки, че им е крайно необходим. Причината е, че няма как да си възвърнат инвестицията.

След близо две години преговори, Министерски съвет прие новите такси за честотите, с уловката, че те влизат в сила от 1 януари 2021 г.

Какво означава всичко това?

Опит за балансиране

Да започнем първо с разпределението на честотите в 700 MHz. Те са важни, защото вълните са дълги и само с една базова станция могат да се осигури покритие в радиус от много километри. Тя е и една от честотите определени от Европейския съюз за основна при разгръщането на 5G мобилни мрежи. Самият спектър е сравнително къс, като разполага с общо капацитет от 2×48 MHz.

КРС обаче допълни, че от него само 2×30 MHz максимално могат да бъдат освободени за телекомите или по 2×10 на компания. Което на хартия, би трябвало да стигне и за трите, тъй като те в момента използват 2×11.2 MHz в сходния като дължина 900 MHz. Регулаторът обяви в началото на февруари, че освобождава този спектър, но частично.

Операторите са на мнение, че ситуацията е такава към момента, че само 2×20 MHz от спектъра остава за тях. Този ресурс е достатъчен само за една или в компромисен вариант за две компании, което ще наруши досегашният принцип за равнопоставеност, който регулаторът засега следва при разпределението на честотите. Според него, трите оператора получават по равно количество радиочестоти в отделните спектри.

Останалите ленти са раздробени на части и разпределени в общи линии за нуждите на Министерство на отбраната, Гражданска защита и национална сигурност, защитна лента и за гражданска навигация. Военните запазват общо 39MHz, които най-вероятно се използват от изтребителната авиация и настоящите самолети МиГ-29 и Су-25.

Още 10 MHz са заделени за гражданска защита и национална сигурност. Те са част от задължението на България по изграждането на PPDR мрежи (за обществена защита и предпазване от бедствия и аварии – бел. ред.). Европейският съюз създаде хармонични правила за ползване на определена част от 700 MHz, който да се ползва от подобна инфраструктура. Остават 3 MHz, които са за граждански цели и още 4 MHz санитарна лента, която предпазва от смущения със съседния спектър.

Както е видно КРС е поставена в позиция да се опита да угоди на всички. От една страна, регулаторът трябва да се съобрази с две Европейски директиви за освобождаване на 700 MHz, като предостави ресурс едновременно за 5G мрежи на операторите и за PPDR такива. От друга, са военните, които искат да използват още известно време изтребителната си авиация.

Борба на къси ленти

Трите телекома няма как да се справят само с 2×20 MHz. Тяхната теза е, че трябва да се освободи целия спектър, за да може да има смисъл да се изгражда 5G мрежи с национално покритие с него. В момента, регулаторът може да предостави 2×5 MHz, което според операторите е крайно недостатъчно.

„Ще бъдат освободени 2х20 MHz в този обхват, което считаме,  ще бъде твърде недостатъчно, както за развитието на мрежата и услугите на „Теленор“, така и за останалите оператори“ Михаела Калайджиева, „Теленор“

„Ще бъдат освободени 2х20 MHz в този обхват, което считаме,  ще бъде твърде недостатъчно, както за развитието на мрежата и услугите на „Теленор“, така и за останалите оператори“, коментира Михаела Калайджиева, главен оперативен директор на „Теленор България“.

„Предоставяне на честотен спектър в намалени количества, например 2х5 MHz в обхвата 800 или 700 MHz е неефективно от техническо-инженерна гледна точка и съществено затруднява нормалното планиране на мрежите“, коментира Жанет Захариева, съветник по регулаторни въпроси на борда на директорите на „Виваком“.

Едно от решенията, които телекомите предлагат е да ползват честотите съвместно с военните. За да няма смущения, те са за създаването на защитни зони около летищата, където оперират изтребителите. Това са военновъздушните бази „Граф Игнатиево“ и „Безмер“. В първата оперират МиГ-29, а във втората са базирани Су-25. Последните дори трябваше да се преместят в „Граф Игнатиево“, заради потенциален ремонт и модернизация на „Безмер“.

„Предлагаме съвместно използване на спектъра в обхват 800 MHz и 700 MHz със службите на ВВС при определяне на защитни зони около военните летища“ Жанет Захариева, „Виваком“

„Предлагаме съвместно използване на спектъра в обхват 800 MHz и 700 MHz със службите на ВВС при определяне на защитни зони около военните летища“, коментира Жанет Захариева, от „Виваком“. „Такава практика успешно е приложена в няколко европейски държави – Полша, Великобритания, Швеция и Русия“, допълва тя.

Същевременно, намирането на изход от ситуацията ще е ключов за развитието на 5G. Освен честотите в 700 MHz, също толкова важни са и тези в 800 MHz. Причината е, че последните ще се ползват за разгръщане на национално покритие на 4G мрежите. Те от своя страна са необходими, за изграждането на 5G по съвместен тип (т.нар. NSA). Съответно, освобождаването на двата спектъра са като скачени съдове. Затова и операторите призовават КРС да намери решение по този въпрос.

„Намирането на правилен подход за предоставянето на 700 MHz ще е от важно значение за развитието на 5G мрежите“ Тодор Ташев, „A1 България“

„Намирането на правилен подход за предоставянето на 700 MHz ще е от важно значение за развитието на 5G мрежите“, коментира Тодор Ташев, старши директор „Мрежи и услуги“ в „A1 България“.

Решението на КРС в момента е предложено за обществено обсъждане, в което телекомите най-вероятно ще изкажат именно тези позиции.

Завоят при тарифите

В момента операторите в България са принудени да използват доста малко честотен ресурс, спрямо компаниите в другите европейски държави. Причините са в посочените две условия по-горе – прекалено скъп спектър при късите вълни и недостатъчен такъв при дългите.

Дефицитът според операторите е хроничен и не обхваща нуждите само за 5G, но и този за пълното разгръщане на възможностите на 4G.

„Българските мобилни оператори работят с едва 42% от спектъра, който им е необходим, за да организират мрежите си съобразно нуждите на потребителите си“ Жанет Захариева, „Виваком“

„Българските мобилни оператори работят с едва 42% от спектъра, който им е необходим, за да организират мрежите си съобразно нуждите на потребителите си – домашни и бизнес“, коментира Жанет Захариева от „Виваком“.

За да могат да стартират изграждането на 5G мрежи, операторите обявиха, че ще използват първо спектъра в 3.6 GHz. Той е изцяло свободен и дори в момента компаниите имат от юли 2019 г. временни лицензи за него, за тестване на новата технология. Те изтичат в края на май тази година и след това, КРС трябваше да подготви търгове за постоянното им разпределение.

Всичко това няма как да се случи, без да бъдат приети новите тарифи, които КРС и операторите успяха да договорят след близо две години преговори. Във високия спектър, като 3.6 GHz, досегашната формула за изчисляването ги правеше доста скъпи и икономически необосновани.

„Нивата на тези такси са определени във времена, в които целият гласов трафик се е обслужвал с 2х10 MHz в 900 MHz-овия обхват и цените са взети на сравнителен принцип от богати пазари като Германия и Франция“ Жанет Захариева, „Виваком“

„Нивата на тези такси са определени във и за времена, в които целият гласов трафик се е обслужвал с 2х10 MHz в 900 MHz-овия обхват и съответно цените са взети на сравнителен принцип с определените в богати пазари като Германия и Франция“, коментира Жанет Захариева от „Виваком“.

Регулаторът се съгласи да намали близо с 60% годишните и еднократните такси, които всеки телеком заплаща, за да може да ползва честотите. Операторите трябваше да отстъпят за продължителността на разрешителните – те настояваха за 20-годишен период, КРС остави 10-годишния.

На последното редовно заседание на Министерски съвет, те най-накрая бяха приети. С една голяма уловка, която изненада операторите и страничните наблюдатели. Новите такси влизат в сила от 1 януари 2021 г., с изключение за 700 MHz. По този начин се блокира всякакво разпределение на останалите честоти до края на настоящата година. Тук влизат, не само 3.6 GHz, но и 1.5 GHz, част от 2 GHz и 2.8 GHz.

Крайният резултат от развитията през последните два месеца са, че с решението на МС реално се отлага разпределението на допълнителните честоти с търгове с поне половин година. Единственият ресурс, който ще може да мине през настоящата 2020 г. е този в 700 MHz. В него свободният капацитет в него е крайно недостатъчен. Така, шансовете да се разгърне първата истинска 5G мрежа в България в момента се изместват за 2021 г. Освен ако не се направи споразумение за пускането на такава с временно разрешително в спектъра на 3.6 GHz.

The post Когато 700 MHz (не) стигат appeared first on TechTrends България.